Site icon Big Box Gamers

The Refuge – особена състезателна игра със зомбита

Още щом гледах първото представяне на играта знаех, че ще я харесам. За мен, тя е чудесен филър, която обаче подвежда със съдържанието си. Поради тази причина, повечето от хората, с които я играх не останаха впечатлени. Ако играете обаче точно това, което дизайнерът иска да играете, ще си изкарате повече от това.

Знам, че започвам със заключение, но за тази игра няма какво толкова да се каже.

Играчите влизат в ролята на оцеляващи в постапокалиптичен зомби свят. Опитвате се да стигнете до защитена зона. Ето и уловката – има място само за един. Първият, който открие ключ и влезе, залоства вратата след себе си и другите остават изядени от кръвожадните гадове.

Състезание със зомбита? Уей, дер ис мор! Филър игра със зомбита и… фигурки! Да, играта е фрашкана с фигурки и това е най-подвеждащата част от играта. Всеки, който пробва The Refuge с мен остана учуден от фигурките, защото реално такъв тип игри нямат нужда от фигурки. Съвсем окей щеше да си мине и с мийпъли. Звучи като оплакване… и донякъде е. Странно е и е трудно за обяснение, но това е защото никой от нас не е свикнал да вижда фигурки в такъв светкавичен и почти детски геймплей, а да не говорим и за това, че все пак това са зомбита, с други думи – играта е насочена към по-възрастната аудитория.

Аз бях предварително запознат с играта и знаех какво да очаквам, така че превъзмогнах това, но за пръв път виждам играчи да се оплакват от фигурки. Имаше и оплакване за качеството на фигурките, което за мен беше малко чудно, защото фигурките може да не са CmoN качество, но са си доста прилични,  с тук-там бъгове. Мисля, че не качеството е виновно за мрънкането, а това основно се дължеше на изненадващият геймплей.

А ето го и него. Не съм играл  Snakes and Ladders, но на два пъти чух сравнение с тази класическа детска настолна игра. Вероятно това е заради принципа, че често могат да те връщат в началото на борда, както и да си разменят местата с теб.

По време на вашия ход можете да направите едно от три неща:

Зоните са само няколко – изкарване на ново зомби, движение на зомби, безопасна зона и сменяне на място с някой от безопасна зона.

Действията също не са много – пистолет за зомби, адреналин, който се ползва с пистолет и ви дава допълнителен ход, кука за движение диагонално, скок за прескачане на поле, ключ, който ви е нужен за финала, сейф за крадене на карти от ръката на друг и часовник… с който прекъсвате хода на някого, за да изиграете допълнителен ход.

В играта няма никаква стратегия, но известна доза тактика може да се извлече. Безопасните зони са отлични, защото зомбитата не могат да влизат там, но трябва да внимавате някой да не стъпи на „Switch” зоната, с която да смени с вас мято. Освен това, ако твърде много се задържите на място, около вас може да се накачулят сума ти зомбита и да ви трябват не малко пистолети и ходове, за да се измъкнете от там.

Зоната за местене на зомби ние използвахме предимно, за да мърдаме зомбита от пътя си, защото честно казано (колкото и агресивни играчи да сме) ни се стори твърде гадно да върнеш някого в началото при положение, че едва е стигнал до средата.

Според мен картата с часовника е твърде странна и бихте искали или да си я модифицирате или да я премахнете напълно от играта. Никой никога не я ползва за прекъсване на ход, а за просто допълнителен ход. И често има нещо от типа: „Прексъвам ти хода, за да тегля. (тегли часовник) Прекъсвам ти хода, за да тегля (тегли часовник) Прекъсвам ти хода, за да тегля (тегли адреналин, използва още един часовник) Прекъсвам ти хода, за да играя пистолет с адреналин. (това му дава още един ход) Тегля. (тегли часовник) Прекъсвам ти хода, за да тегля…” Схващате.

Виждате защо доста хора не я харесаха. Аз обаче си знаех, че е такава и фактът, че, особено с по-малко хора, продължава от 10 до 30 минути я прави подходяща за много групи. Е… освен тези, на които тотално им е омръзнала зомби темата (кхъ… аз не съм от тях… кхъ).

Заключение

The Refuge е особена игра. Тя комбинира компонентите от голяма геймърска зомби игра с почти детския геймплей на лека филър игра с огромна доза шанс. Това често води до объркване и, с извинение към тези, които я пробвахме с мен няколко пъти, търсене на кусури. Ако някой й даде шанс и я оцени за това, което е, ще открие, че това не просто е добър филър, но може дори да се издигне над много други подобни заглавия. Факт е обаче, че цялостният пакет е странен. Въпросът е дали за вас това е негатив или позитив. Аз обичам странното и съм склонен да предпочитам различното пред стандартният „дайс фест”. Винаги бих играл The Refuge, когато някой ми го предложи. Опасявам се обаче, че това няма да се случи скоро… което ме натъжава. Това е от мен, отивам да се свия във влажния ъгъл в стаята отреден за неспокосани и неразбрани геймъри, където да си мрънкам и ридая.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

The Refuge: A Race for Survival

 

Exit mobile version