Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Избягвам Tapestry дълго време, защото първо – не съм отявлен Stonemaier Fan Boy (въпреки че съм играл всичките им игри досега) и второ – по всичко изглеждаше, че това не е мой тип игра. Дори пускам=х поредната си тъпа шега, като я наричах Тъпестри.
След като ми предложиха прес копие обаче реших да й дам шанс и в крайна сметка за пореден път се оказах тъпак. Tapestry не просто не е глупава игра, но влезе в моят топ 20 изключително бързо.
Имам играта от около три седмици и вече съм я играл 5-6 пъти, което за изостанал с игрите ревюър с ограничено време си е направо много.
Имах едно огромно притеснение с Tapestry и то се припокриваше с мненията на ревюърите. В играта има тесте с карти с умения, от което се тегли на сляпо. Подобна механика имаше във Viticulture и точно заради нея отдавна продадох копието си, въпреки че харесвах всичко останало във винарската игра.
За мое щастие, тук случайността не е толкова голяма и е сравнително контролируема, въпреки че да – понякога може да се случи да изтеглиш просто точната карта, която се комбинира с вашата цивилизация.
Но да започнем отначало. Tapestry е цивилизационна игра на теория, но на практика това са пълни глупости. Tapestry е сравнително абстрактна стратегическа игра с евро механизми и възможности за строене на ефективен двигател.
Ако искате да изкопчите и най-малката тема, може и да се вникнете в темата на картите, защото те са неща от типа – Социализъм, икономика и подобни, а развиването на вашите технологии са писане, интернет и всякакви такива неща. Всички сме играли цивилизационни игри, в които можете да построите Статуята на свободата в древен Египет или пък пирамидите в Лондон. Това и тук го има, но на безкрайна степен. Цивилизационната тематика е толкова абсурдна, че можете да сте отишли в космоса без да знаете как да пишете или дори да ловувате.
С други думи, ако сте готови да загърбите темата и сте склонни да се потопите в един отличен Engine Builder, това е вашата игра.
На теория, правилата са елементарни. Дори книжката с правила е само 4 страници.
Върху централното табло ще откриете карта, върху която ще завземате територии, а в ъгъла на картата има 4 трака. В началото на играта всеки играч поставя кубче в началото на всеки трак. Цялата игра се върти около тези тракове.
Когато е ваш ход вие правите едно от две неща:
- Плащате нужната цена и се движите по трак
- Преминавате в следваща епоха (получава доходи, бонуси и слагате Tapesty карта)
След като някой премине през всичките си 5 епохи и няма повече ходове, играта за него свършва и той може да ходи да пие кафе(ала Everdell). Тоест, на теория, можете 4 хода поред да преминавате в следващ епоха и на десетата минута да сте аут. Не съм най-големия фен на тази механика, но тук работи по-добре, отколкото в Евърдел, защoто не съм видял досега игра, в която времето между първия готов и последния да е повече от 10-15 минути, докато в Everdell това време може да е 30-40 минути.
Причината за това се крие в светкавичните ходове. Всеки ваш ход, с изключение на преминаването в нова епоха, не продължава повече от минута, въпреки че изборите не винаги са толкова очевидни.
Споменах, че правилата са само 4 страници. Въпреки това обяснението на играта не е най-лесната работа. Все пак това е сериозна стратегическа игра и играчите трябва да знаят опциите си. Под опции разбирайте всички места по всички възможни тракове. Да, всеки трак е специализиран в конкретни неща, но хомогенността между четирите трака трябва да е пределно ясна в началото.
Няма да е ясна.
Tapestry e oт онези игри, в които първата игра няма да имате идея какво правите. Ако обаче ви харесва идеята за мин-максване, строене на двигателна система и оптимизиране на точки, това е вашата игра. Аз лично нямам влечение към математическите сметки в игрите, но Tapestry ми залепна с горещ силикон. Засега съм печелил всяка игра, като всеки път го правя по различен начин (почти). Това говори за многобройните начини, по които играта може да ви подхранва различните стратегии.
Tapestry пристига с 14 цивилизации, към които е подходено плахо абстрактно. Технологиите и политическите режими в играта са реалистични, но цивилизациите са крайно безлични тематично – Militans, Futurist, Alchemist… Те повече прилягат на някоя фентъзи игра, отколкото на исторически цивилизационна. От друга страна, уменията на тези фракции са крайно различни (в повечето случаи) и е много по-лесно да ги фокусираш спрямо една тяхна черта, отколкото да ги оправдаваш с исторически държави и формации.
Не мога да говоря за баланс твърде много, но по форумите се обсъждаха най-различни счупени стратегии с определени фракции. Твърде е възможно феновете да са прави, защото Джейми Стегмайер (дизайнерът на играта) се наложи да пусне Errata, в която поправя баланса на някои от фракциите.
За тези пет игри успях да видя всички фракции и въпреки че те дават солидно предимство в дадена област, не ви насочват в тунелна стратегия, в която да се усещате, че нямате избор.
Най-допаминната част в играта за мен е личният пъзел и въпросният двигател, който си изграждате пред вас. По време на играта ще имате възможност да строите къщички от вашето табло и да си ги слагате като в пъзел на друго табло. Ако успеете да закриете дадени места ще получите ресурс или купчина точки. В играта има и монументално огромни сгради (за които след малко ще поговоря), които запълват по-солидна част от таблото ви и въпреки, че ми доставя удоволствие, не мога да отрека, че ми остава все още непочесан гъдел от изпуснатата възможност всички тези сгради да са в тетрис форми.
По-готината част в поставянето на сгради е, че вземайки от вашето табло малките фигурки, вие си освобождавате поле, което ви дава бонуси – или ресурси или специфичен начин на точкуване. Тези специфични точкувания са свързани и с траковете.
В играта има още куп малки механики като картите с технологии, които се развиват спрямо вас и съседите ви, състезанието за конкретни ачийвмънти, както и тапестри карти с умения, които ви овъртат мозъка в конкретен стил на игра. Не съм говорил и за тоновете действия, които траковете ви позволяват и не искам… с изключение на това, че последните места на всеки от траковете са крайно разочароващи.
С всяка крачка по траковете вие получавате все по-добри бонуси и бихте очаквали последните места да ви залеят с мек и топъл точков кеф. Вместо това имам чувството, че цяла игра съм купувал скъпи чипсове с „Опитайте отново“, за да получа най-накрая награда „Печелите още един чипс“.
И сега… време е да поговорим за ръчно оцветения слон в стаята. В основата си Tapestry прилича на много добра евро игра с ограничени компоненти и вливаща се в ценовия диапазон 70-80 лв. Само че историята е друга.
Цялата игра е създадена заради срещата на Джейми Стегмайер с дизайнер на ръчно изработени и оцветени фигурки. Джейми толкова се е изкефил на тези фигурки, че е искал да им измисли подходящ дом. И така се е родила Tapestry. Големината на кутията и безумно високата й цена се дължат на тези огромни фигурки със сгради, които са колкото красиви, толкова и безсмислени.
Тези фигурки имат единствената цел да заемат място върху вашето табло. Те нямат специални умения, нито дори се връзват адекватно тематично с играта. Вместо това, те са просто… големи. Най-лошото е, че дори не пасват идеално на върху разграфеното ви таблото.
Заключение
Tapestry e феноменално пристрастяваща игра. На теория тук няма нищо особено и оригинално. Виждали сме почти всички механики в други игри, а тези, които са нови, не са най-иновативните на света. И въпреки това, всеки един малък детайл в играта е толкова динамично свързан с всеки друг, че Tapestry се превръща в идеално полирана машина за безкраен геймърски мозъчен мазохизъм. Въпреки че случайността на Tapestry картите може да ви отклони първоначалните идеи към малко по-тактически решения, все пак крайното стратегическо планиране е задължително, за да можете да разбиете конкуренцията.
Да, играта има проблеми с баланса, но лично аз все още не съм стигал до фрустриращ момент, въпреки че съм виждал хора около масата, които да се ядосват на късмета си. Разбирам случайността като пречка в стратегическите игри, но не мисля че в Tapestry е чак толкова тежко колкото в други игри (за адекватно сравнение – Viticulture).
Някои места по трака имат нужда от малко повече ентусиазъм и не съм най-големия фен на цялата механика с „trap“ картите, които носят полъх на тейк дат игри, но въпреки това геймплеят замита всичко това под килима и докато точно този килим е толкова пъстър и хипнотизиращ, не мисля че другите неща имат значение за мен.
Основната пречка повече хора да имат и да говорят за играта е нейната цена, която носи разочарование, защото повечето неща в кутията има усещане за нещо доста по-обрано. Така че… въпреки че Tapestry e вече една от любимите ми игри, не мога с две ръце да ви убеждавам, че ТРЯБВА да си я купите.
ПЛЮСОВЕ:
- Огромни и красиви ръчно изработени фигурки
- Пристрастяващ и динамичен геймплей
- Разнообразие от различни стратегии
- Светкавични ходове
МИНУСИ:
- Огромни и красиви ръчно изработени фигурки, от които играта няма нужда
- Огромни и красиви ръчно изработени фигурки, които правят играта безбожно скъпа
- Малки проблеми с баланса
- Играта просто няма тема
Ако все още имате съмнения, можете просто да отскочите до магазина на нашите партноьри от Time2Play, като кликнете на бутона отдолу:
