Архив за етитет: Z-man

Clash of Cultures: Civilizations Expansion – викинги, слонове и аптеки

pic2227240_mdМиналата седмица ви представих една много, много добра цивилизационна игра в лицето на Clash of Cultures (CoC) и завърших представянето на играта с един бърз списък на нещата, които играта прави наистина добре и нещата, които ми се щеше да бяха само маааааалко по-изпипани. За да припомня кои бяха тези недоизпипани неща, ето ги и тях:

– Няма различни цивилизации

– Няма слонове и коне (а на кутията отпред ги има!!!)

– Всички градове с максимален размер са еднакви откъм сгради

Е да де, но вече има СоС: Civilizations (СоСС) – разширение към играта – което добавя всички тези неща, които ми липсваха!

Тъй като можете да си прочетете ревюто на самата игра, в тази статия ще ви кажа само какво е новото. И тъй:

Цивилизациите …

… са 14 на брой. Имайки предвид, че играта се развива в антични времена е много уместна липсата на Англия, Германия и Русия в полза на Египет, Картаген и Финикия. Начините, по които цивилизациите променят играта са 2 основни и 1 условен. Основните начини, по които играта се променя е с въвеждането на цивилизационните технологии и лидерите. Цивилизационните технологии са 4 нови технологии, които не се взимат вместо някоя друга, ами имат дадено технологично изискване, което когато се изпълни, те автоматично също биват придобити. Повярвайте ми, когато ви казвам, че всяка цивилизация играе доста различно (на китайците им е благо в нивята, а финикийците газят по вода например).

Лидерите са по 3 на цивилизация и всеки от тях има по 2 умения – едното обикновено е военно, а другото някакво по-генерално. Тези желирани бонбонки (да, това са фигурките, които показват къде е даден лидер) не са чак толкова централни колкото новите технологии (имало е игри, в които не съм се възползвал особено от уменията на лидерите си), но когато успееш да вмъкнеш уменията на настоящия си лидер в стратегията си определено помагат.

Условното нещо, което променя играта е, че част от цивилизациите (5 по-конкретно) имат собствени начални региони, които заменят стандратния такъв.

Слоновете и конете …

… не са еднакво достъпни за всички. По принцип всяка една нация може да се сдобие с тези единици, но това изисква да си построи пазар (за него след малко) в някой град, което ѝ дава възможност да „внася“ тези редки зверове. Индийците за сметка на това си имат достъп до технология, която не само им позволява да строят слонове където си решат, но им дава да ги използват, за да установяват и търговия.

И все пак това са военни единици. Пешаците вече са само 1 от 3 такива и единствените, които нямат специално умение. Без да навлизам в подробности, конете са по-офанзивните единици, а слоновете – по-дефанзивният избор. Също така, 3-те вида единици струват различни ресурси, което ги прави различно трудни за наемане.

А да, вече и варварите си имат конница и слонове, така че когато някой реши да разраства варварски селища вече може да ги направи по-стряскащи от просто пешаци (Келтите например – те много обичат всякакви варвари).

В тази част може би е мястото да отбележа, че вече освен варвари на сушата има и пирати в морето, които могат да обират градовете ви ако не се справите с тях.

Новите сгради …

… са 3. Вече има и пазар, монумент, и аптекар. Тези сгради се отключват с първите технологии в трите сфери, които до сега нямаха такава роля, което само по себе си отваря много нови варианти за развитие. Освен това, тези сгради имат и собствени специални умения (пазарът например контрира доста силната търговия, която се наблюдава в базовата игра). Това, което лично мен ме радва най-много в новите сгради, обаче е фактът, че вече два максимално развити града могат да съдържат различни сгради, в зависимост от това каква специализация е търсена за всеки.

 

Другото …

… са още карти, които се добавят към тестетата с цели, събития и картите, които играчите играят. Тези неща добавят още разнообразие, но не са нещо, което заслужава огромно внимание.

И сега какво, играта перфектна ли е?

Ами … не. Има още някои мънички неща, които ми се ще да бяха по-различни, но определено много добрата базова игра става феноменална с това разширение. На играта ѝ давам 9.8/10 и вече единствената ми забележка към нея са чудесата – както подобава, тези архитектурни постижения са много скъпи за строене и носят повече от два пъти повече точки от постигането на цели, но … бонусите, които дават по време на игра са доста посредствени. Това води до факта, че в повечето игри чудеса се строят в последни 1-2 рунда само за точките и няма голям смисъл да се опиташ да направиш чудо по-рано.

В крайна сметка СоСС се нарежда твърдо в личния ми топ 5 за игри по принцип и едва ли има случай, в който бих отказал игра на някой, който предложи. Препоръчвам я с две ръци, три копита и един хобот, с уговорката, че играта все пак е цивилизационна, което значи, че е по-тежичка и човек трябва да ѝ отдели около 3 часа. Ако това не ви плаши, няма смисъл да дочитате това изречение, ами направо отивайте да си направите този подарък за новата година – заслужава си!

Clash of Cultures – най-добрата цивилизационна игра?

Честита нова година на всички и добре дошли отново в света на настолните игри! И говорейки си за света, защо да не погледнем към една цивилизационна игра – т.е. игра, където вие ще започнете с едно малко селце и един селянин и ще трябва да изградите империя, която да издържи теста на времето. Когато всички играчи се опитват да постигнат това обаче се стига и до сблъсък – Сблъсък на Култури!

Clash of Cultures (СоС занапред) е точно такава игра за 2-4 човека, в която всеки си започва в единия край на света и трябва да изследва нови територии, да открива нови технологии, да събира ресурси и да строи нови и по-големи градове, за да може накрая да бъде горд „собственик“ на най-влиятелната цивилизация. И тъй като това за голяма част от вас може би звучи познато от Sid Meier’s Civilization (SMC), която вече сме ревюирали, мисля да отделя малко време на разликите между двете. Но първо …

Обзор на играта

Стандартната СоС играе трае 6 рунда, всеки от които има по 3 хода на всеки играч и завършва с т. нар. Статус фаза, в която се проверява дали някой е изпълнил някои от мисиите си. Всеки получава по един безплатен ъпгрейд и се теглят нови мисии и карти за следващия рунд. По време на всеки от вашите ходове ще имате право на 3 действия, които могат да бъдат откриване на технология, придвижване на армии, селяни и кораби, подобряване на настроението в градовете ви, опит за културно влияние над чужд град или активиране на някои от градовете ви, за да съберете ресурси, да наемете единици, или да увеличите размера на града. Това са основите на играта и на тях е изградена една от най-добрите цивилизационни игри, които съм играл.

Сравнението със Sid Meier’s Civilization

И в двете игри има развиване на цивилизации, пътешестване по картата, откриване на нови технологии, строене на чудеса и битки, но тези неща се случват по доста различен начин в двете игри.

Първо, как се печели всяка игра – в SMC има 4 уникални пътя към победата и общо взето трябва от рано да решите по кой от тях искате да тръгнете и трябва да си го преследвате стриктно – доста е трудно да решите да спечелите по алтернативен начин, ако вече сте наляли солидно количество ресурси в един от тях.

В СоС нещата са доста по-гъвкави като всеки играч започва с по една мисия и всеки ход си тегли допълнителна такава. Като казвам 1 мисия, това е леко подвеждащо – картата е една, но всъщност на нея има 2 варианта за изпълнението на въпросната мисия – един „мирен“ и един „военен“.  Всяка карта може да бъде изпълнена само веднъж – т.е. или военно или мирно, но точките са винаги едни и същи. Разнообразието на карти стимулира играчите да бъдат гъвкави в нещата които правят, за да вземат точките от тях. Така например може да трябва да правиш неща свързани с културна част от играта, а накрая да се наложи да понатупаш някой и друг съсед за точките от някои от другите карти. Освен това, точки дават и чудесата, броят и размерът на градовете ви и дори броят технологии, които сте открили.

И в двете игри картата е неоткрита между играчите и когато фигурка се опита да влезе в неоткрито поле, тя го разкрива. Дори и в тази графа, начинът на оформяне на картата малко повече ми допада в СоС, защото правилата за поставяне на новоокритите региони подпомагат по-органичния изглед на картата – вода се поставя до вода ако може и така могат да се получат големи водни басейни по средата на картата, каквито в SMC просто няма.

И двете игри градовете се строят от селяни и разликата тук е, че докато в SMC това се случва в началото на хода ви, то в СоС това си е едно от действията, които можете да правите. Същото е и с откриването на нови технологии – в SMC това става веднъж в края на хода ви, а в СоС е действие, което можете да предприемете – резултатът разбира се е, че в една стандартна СоС игра, играчите имат доста повече открития отколкото в SMC.

Говорейки за начинът, по който работят технологиите – в SMC имате пирамида на технологиите, която изисква да имате определен брой технологии по-ниско ниво, за да можете да откриете някоя технология по-високо ниво, докато в СоС имате категории открития (напр. селскостопански, строителни, военни и т.н.) и условието е, че трябва да откриете първата технология в тази категория, но после можете да си откривате които искате други от нея, в какъвто искате ред (с малки изключения).

Нещо, което пряко зависи от технологиите е разрастването на градовете ви. И тук двете игри имат еднаква идея – различни технологии ви отключват различните сгради, които можете да строите. В СоС те са само 4, за разлика от SMC, където са значително повече, особено ако броим факта, че могат да се ъпгрейдват. Това, което на мен ми допада в случая е, че градовете също са фигурки и когато надграждате селцето си с новите сгради, новополученото населено място изглежда много готино.

Последни 2 неща за сравнение, защото започнах много да се разпростирам. Как могат да се сбълскват културите ако не с военна мощ? Битките в двете игри са доста различни. SMC използва карти и една малко странна система тип камък-ножица-хартия, докато СоС използва добрите стари зарчета като казва, че за всяка от военните си единици в дадено поле (максимум 4) хвърляте по 1 зарче, после събирате резултатите, които са се паднали и делите сбора на 5. Това са пораженията които нанасяте на противника. Освен това, в SMC има 4 различни вида единици (което кара системата к-н-х да работи), докато в СоС военните единици са само 1 – пехота (е, и кораби, но те се държат точно като пехотата, само че във водата). Като цяло вариантът на SMC като че ли е малко по-малко зависим от късмет (въпреки че все пак единицте, които си правите се теглят от тестето на случаен принцип), но фактът че пораженията в СоС са зависими от сбора на резултатите води до това, че статистически нещата са по-предвидими от други игри, където пак се хвърлят зарчета.

Последното сравнение, което ще направя между двете е с различните цивилизации, които можете играете. Ами … тук SMC печели доста едностранчиво, защото в СоС просто няма различни цивилизации. Всеки играч започва по абсолютно един и същи начин и само технологиите, които изследва с течение на играта го разграничават от останалите (което никак не е малко при броя технологии, които се откриват, но трябва да си го споделя).

И в крайна сметка?

Ами в крайна сметка СоС ми харесва много. В началото имах опасения дали фактът, че се играе само 6 рунда, че няма различни цивилизации, че няма различни военни единици и че сградите са само 4 няма да я направи скучна, но за щастие се оказа, че не – играта далеч не е скучна, а напротив, има много моменти, в които ще седите на ръба на стола си и ще внимавате някой да не ви развали пъкления план, който сте замислили за глобално господство.

9/10

На играта ѝ давам 9/10 без да се замислям, като причините да не е 10/10 са следните:

– Няма различни цивилизации

– Няма слонове и коне (а на кутията отпред ги има!!!)

– Всички градове максимален размер са еднакви откъм сгради

След тези неща, които лично на мен ми правят впечатление, ето и някои, с които аз нямам проблем, но може да не се харесат на всички:

– Битките се водят със зарове

– Количеството технологии води до забиване на поглед в таблото пред теб в опити да решиш кое точно ти трябва в момента

– Случайните събития, които се случват с разрастването на цивилизацията ви могат да бъдат доста груби от време на време (някой вулкан или някое земетресение да затрие някой ваш град)

– Има конфликт (това се подразбира и все пак има хора, на които това не им се нрави)

А ето и нещата, които мисля, че са страхотни:

+ качеството на фигурките

+ гъвкавостта на подхода към победата

+ правилата и съответно играта са доста стегнати и елегантни

+ технологиите наистина имат значение – почти всяка има голямо отражение върху играта ви занапред

Ако само имаше разширение на играта, което да адресира малките нещица, които ми се щеше да видя в нея … Какво? Има казвате? Хмм, ами сигурно за него ще чуем другия вторник тогава, когато ще разгледаме СоС: Civilizations и какво ново добавя това разширение към една и без друго чудесна игра!

До другата седмица и приятна игра!

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

[divider]

Clash of Cultures можете да закупите от:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.pikko-games.com/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%B8/Clash-of-Cultures-c1id239.html“ target=“blank“ ]Time2Play[/button]

[divider]

Ако сте харесали ревюто и желаете да правим дори още по-качествени ревюта, моля да ни подкрепите! Ако го направите, имате шанс да получите подарък!

[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Пандемия – Можеш ли да спасиш човечеството? Не.

 

Нека ви попитам – с какво настроение сядате да играете настолни игри? Състезателно, вълнуващо, настървено? Добре де, ще задам въпроса по този начин – защо сядате да играете настолни игри? Защото цяла седмица сте мислили как ще разцъкате определена игра, или защото искате да видите как този път ще се развие конфликта в същата тази игра? Или просто искате поне една малка победа в тази скапана седмица от скапания ви провален и смачкан скапан живот?!

Ако ви гони това усещане, Пандемия не е за вас. Ако обаче искате леко усмихнато преживяване с приятели по отпускарски, жестоко ви препоръчвам играта.

Пандемия е най-неангажиращата кооперативна игра, която съм играл. Признавам си, не съм играл кой знае колко кооперативни, но съм пробвал десетина. Дори съм играл Forbidden Desert, която е от дизайнера на Пандемия(Мат Лийкок). За мен Forbidden Desert е геймърска пропаст. Дори не мога да я призная за игра. Това е просто едно безцелно губене на време.  Веднага обяснявам.

Много хора казват за игрите на Мат Лийкок, че са така наречените – стартови игри. Или игри, които са подходящи за хора, които никога не са играли игри. Това е напълно вярно. Но! За евангелизирането на хобито обикновено е нужно поне един геймър, който да учи новите хора. Forbidden Desert и Forbidden Island са игри, които са твърде елементарни за един геймър. Тоест, той едва ли ще се забавлява да ги играе. Сега ще кажете – нали е важно хубавото изкарване? Противоречиш си, скапан лицемер! Повярвайте ми, играенето на игри с нови хора не винаги е най-забавното преживяване. Но стискате зъби, защото въпреки, че първия път боли, после  преживяването става уникално! …

Това, което искам да кажа е, че трябва да се намери център, в който и новите играчи и хард кор геймърите да си изкарат добре.

Това може да се случи единствено с подходящата игра.

След тези хаотични мисли мога да заключа само едно. Пандемия! Смятам да изложа днешното ревю именно върху тази теза.

Защо Пандемия е най-подходящата игра за нови играчи и семейства?

1. Кооперативна. Когато играете с нови хора състезателни игри, много често се сблъсквате с елемента, който ще наречем „Да бия или да не бия”. Със сигурност вие сте повече запознат с играта и с лекота можете да смачкате фасона на противниците. Това, разбира се ще доведе само до отблъскване на новите играчи. Ако пък се оставите, това ще обиди новите играчи, защото така ги подценявате. Ако сте поставен в такава ситуация, аз съм открил следното. Започвате леко, правите невинни грешки, преди новите хора да разберат, че правите грешки. Да се надяваме, че тези грешки ще доведат до трудности в играта ви и когато новите хора вече са напреднали вие да сте с едно ниво назад. Тогава вече дайте всичко от себе си. Или с други думи, играйте с „невидим хендикап”. Или „невидими вързани ръце”.

Когато играете обаче кооперативни игри със семейството или новите хора, този проблем изчезва. Появява се друг – Алфа играчът. Или този, който се налага над всички. Това само по себе си води до други проблеми. Първо – останалите изобщо не играят и второ – всички ще го мислят за досадник, а в някои по-непретенциозни среди – гъз. За съжаление този проблем трудно се поправя, тъй като е проблем на характера. Ако обаче някой от новите играчи се изяви като такъв – оставете го. Най-вероятно ще ви доведе до гибел, но поне ще разбере какво представлява играта. При всички положения, много по-лесно се избягва Алфа проблемът, от колкото „Да бия или да не бия”. Затова кооперативните игри са винаги плюс за нови хора.

2. Темата. Ние геймърите сме свикнали на какви ли не теми – от фентъзи, хорър и фантастика до готвене, шиене и сглобяване на чудовища. Новите хора обаче не са така. Трябва да имате предвид, че не всички се кефят на дракони, джуджета и орки. За щастие – Пандемия е с реалистична тема и хората могат да се индетифицират с характера на играта. Учени, които лекуват болести. Няма нищо по-човешко от това да помагаме на хора в беда. А ако успеем и да влезем малко в роли, всичко ще е бЕжО!

3. Дъска с карта на света. Още от деца сме свикнали да гледаме картата на света – по Атласи, по глобуси, по автобусни спирки…на последното май бяха други неща… Идеята е, че подсъзнателно картата на света вкарва хората в много позната територия.

4. Механиката. Пандемия е най-елегантната игра, която съм срещал. Всичко е толкова изчистено и опростено, че противоречи с изискванията ми към настолните игри…Но работи! Повярвайте ми, в този случай работи! За да се движиш от град в град – има стрелка. За да летиш от град в град – има карти с градовете. Да изчистиш болест – махаш кубче с болест. Просто!

Всичко на всичко в играта има 8 различни действия, като редовно ще правите само 3-4 от тях. Сега пак ще кажете – абе ти, мръсен лицемерец! Нали каза, че и геймърите трябва да се забавляват? Да, казах го и в Пандемия ще се забавляват. В играта има достатъчно мислене, че да заинтригува и редовните играчи. Особеното е, че тук мисленето освен логично е и тематично. Трябва да се изчистят болестите, защото те все повече и повече ви завладяват. За да ги изчистите оптимално, тематично трябва да се справите с огнището на болестта. За първи път използвам тази дума. Найс.

5. Малко компоненти. Ние геймърите винаги имаме нужда от още и от още и от още и от ОЩЕ! Но за новите хора, това е стряскащо още при отварянето на кутията. Освен това, искате да разположите играта на масата максимално бързо, преди да са успели да избягат. О, да – и заключвайте вратата! От отварянето на кутията, до старта на играта изминават не повече 5-6 минути.

6. Езикът! Всичко е на български, благодарение на Паладиум геймс. Няма какво повече да кажа. Браво, пичове – добър избор за превод.

Както виждате, аз ХАРЕСВАМ Пандемия. Да, няма да е първата ми игра за избор, когато правим събирания, но ще бъдете първата игра, когато искаме просто да прекараме леко, безобидно и приятно време без напрягане…Но с достатъчно мислене – спокойно. Преди си мислих, че Ticket to Ride е перфектната игра за нови хора, но вече винаги ще предпочитам Пандемия. Първо, защото много често когато на кажете на хората, че ще играете на влакчета, те се дърпат, хилят, подиграват ви се и ви замерват с кисело мляко и кози барабонки. И второ, защото всичко е максимално опростено, логично и лесно достъпно в пандемия.

Щастлив съм, че все повече игри се превеждат на български. Това означава, че хобито се разширява. Ние няма да се отказваме и ще продължаваме да подкрепяме всички, които се занимават с тази не лека задача. Но се радвам, че не сме сами в каузата.

А, да – Пандемия!

 

[divider]

ПЛЮСОВЕ:

  • Изчистена и елегантна механика
  • Подходяща за всякакви групи хора
  • Нагласяне на различни трудности
  • Уникална и реалистична тема
  • Всичко е на български език

 

МИНУСИ:

  • само до четири човека
  • картите са тънки и лесно се огъват(нужни са им протектори)
  • има малка грешка на дъската(Открийте си я сами Муахаха!)

[divider]