Архив за етитет: Z-man Games

Hadara – За всеки рафт!

Почти всяка година се появява по една игра, която наричат „Убиецът на 7 Wonders”. Самото предно изречение доказва, че все още не се е намерил такъв убиец. Не казвам, че Hadara е такава игра, но мога да я намеря „Убиецът на 7 Wonders”.

За да не ви объквам достатъчно ще го кажа така – Hadara е поредната драфтинг игра, която вкарва нещо мъничко ново, но като цяло носи усещането на класическата 7 Wonders. И за разлика от It’s a Wonderful World, за която говорих наскоро, Hadara даже и използва темата на 7 Wonders, която ако имате достатъчно въображение, можете да наречете и цивилизационна.

Hadara идва от иврит, но поради очевидни причини и на арабски означава същото – Красив, красота. Арабските страни използват Hadara и за „Цивилизация“, като в книжката са се постарали да сложат един абзац по темата. С него и без него все тая, защото, макар и изпълнена с красив арт лъхащ на близкия изток, играта си е напълно абстрактна.

В Hadara играчите строят собствено табло от карти, като с всяка една карта, вие задвижвате двигател за точки. Не звучи вълнуващо, но гладкият геймплей създава динамичен и хомогенен поток, който без да ви затормозява твърде много се слива със задоволителен финал… главно състоящо се от броене на точки.

Hadara е нетипична драфтинг игра, която за запознати с механиката, всъщност тя само интегрира такова усещане, без да има постоянно разменяне на карти от ръка в ръка. Така или иначе, точно в този момент не е хигиенично.

В средата на масата се поставя централно табло с пет различни вида карти с лицето надолу.

Играта се развива в три епохи (Да, да, 7 Wonders), като всяка епоха се разделя на две фази.

В първата фаза играчите теглят две карти от която и да е купчинка. Едната я слагат на специално място с лицето нагоре, а другата решават или да си я построят или да продадат за пари. Когато свършат картите в купчинките, първата фаза е почти завършила. Картите се разделят на няколко вида, като всеки вид е свързан с конкретна механика от играта. Всеки цвят обаче съдържа мъъъничко и от друг цвят, така че ако сте играли достатъчно можете да предвидите вероятностите си,

  • Жълтите са за изкарване на пари, чрез трупане на доход
  • Сините са за култура, което пък ви дава шанс да изкарате много точки чрез строене на статуи.
  • Зелените са за изхранване на населението си (в края на рунда трябва да имате достатъчно храна, иначе ще губите карти)
  • Червените са за битки, което тук се изразява в завземане на територии (или просто още един начин за вземане на точки)
  • Лилавите са специални и дават умения.

НО НЕ ИГРАЕТЕ 7 WONDERS! OBE6TAVAM!

След като завършите първата фаза на епохата, всеки играч може да трепе колонии, ако има достатъчно сила и може да строи статуии, ако е културен на макс.

Втората фаза на епохата е почти същата, като тук вместо да теглите две карти, просто си избирате най-горна изхвърлена карта, защото ако помните – бях там нещо ви казал за едни изхвърлени карти.

В края на тази фаза отново ще биете колонии и ще строите статуи, но понеже е края на епохата има две допълнителни опции. Така де, едното не е опция. Трябва да нахраните „картите си“ с достатъчно храна, която идва най-често от зелените карти.

Второто, и може би едно от най-важните неща, е купуването на медали. В края на всяка епоха имате възможност да си купите сребърен медал, който ще ви даде точки за определени карти, които имате в края на играта, а златния ще ви даде по 7 точки за всеки комплект от карти.

Медалите са кажи-речи задължителни, защото не съм видял някой да спечели играта без поне един-два, но е много трудно да прецениш в края на първия рунд какво точно ще ти точкува. От друга страна, всеки рунд медалите стават значително по-скъпи и последната епоха е направо мъка да успееш да купиш дори един.

Заключение

На пръв поглед Hadara изглежда като сложна игра, но веднъж изиграли дори една епоха започвате да виждате как всичко върви по-гладко и от тих фонтан в японска дзен градинка. Нямам представа как изглеждат дзен градинките, но съм играл достатъчно драфтинг игри, за да изкача Hadara на едно от топ местата в жанра, наред с It’s a wonderful World и Capital (Warsaw: City of Ruins).

Артът, визията и като цяло смелите ярки цветове допринасят за семейният дух на една плавна и „хадара“ игра, която си струва да бъде на всеки рафт, дори и да не сте геймъри. Да, това не е Dixit или Дженга, но сложността мъничко надминава тази на Катан, така че нЕмате извинение!

Ако трябва да намеря минуси на играта, това би била нейната преиграваемост. Да, има достатъчно различни стратегии, но картите са сравнително еднообразни и след 5-6 игри вероятно ще усетите модели на повтаряемост.

За щастие има промота и разширения, които се задават, така че ако сте търпеливи, ще си струва.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежи промени във вече баналния драфтинг
  • Интуитивни правила
  • Подходяща за геймъри и за нови хора в хобито

МИНУСИ:

  • Съмнителна преиграваемост след 5-6 игри

Играта съществува в съществувание на рафтовете на магазина на нашите партньори от Time2Play.

Източник на снимки: Boardgamegeek.com

Archaeology: The New Expedition – От тук започна всичко

Фил Уолкър Хардинг си е създал име на майстор елегантни и динамични леки към средно тежки игри последните няколко години (Gizmos, Cacao, Barenpark, Gingerbread House, Imhotep, Sushi Go). Archaeology: The New Expedition отнесе проедните големи хвалби, когато се появи пътрво преди две години.

Това, което малко хора знаят е, не само че това е ново издание, но и че първото е от далечната 2007-ма година. И най-вече – Оригиналното Archaeology: The Card Game е първата игра на вече утвърдилия с е като супер звезда Хардинг.

Не съм играл оригинала, но разбирам, че има малко промени откъм геймплей (основно монументите) и повече откъм очевидно по-добрия арт.

Том Васъл се съсипа да хвали Archaelogy: The New Expedition, като определи играта като един от най-добрите филъри. Каквото Васъл каже, значи е така, нали? За съжаление така работи популярността.

Казвам “за съжаление“ не защото Archaeology е лоша, а защото… не е най-добрата в нищо.

Основната концепция на The New Expedition е елементарна – вие просто събирате комплекти от карти. Как ги събирате? Като разменяте карти от ръката си с карти на същата стойност от средата на масата. След това, ако сте събрали достатъчно от даден вид, вие сваляте картите на масата и в края на играта те отбелязват определено количество точки спрямо рядкостта им в тестето.

Тази концепция не е нито нова, нито оригинална. Всъщност, вече имам ревю на игра, която използва същата идея, но по малко по-различен и не съм сигурен дали не и по-добър начин – Freak Shop. Казвам, че не съм сигурен, защото Freak Shop е всъщност малко по… дълбока игра, до колкото може да бъде дълбок един филър.

Разликата между двете игри се крие в това, че при Freak Shop информацията е отворена, докато при Archaeology вие държите карти в ръцете си и се надявате тези карти да не ви бъдат отнети преди да сте завършили комплекта си.

Картите ви могат да бъдат отнесени по два начина. Ако някой в края на хода си изтегли „крадец“, той си избира един от играчите и взема карти от ръката му. А ако дойде пустиння буря, всеки губи половината си карти, освен ако не се скрие в палатката си (може да се крие веднъж в играта).

По принцип не харесва такъв тип „take that” механики, но тук работят идеално, защото създават push your luck момент, в който вие можете да решите да направите комплект рано или да чакате да съберете още карти за още повече точки. Проблемът е, че ако чакате твърде дълго, едва ли ще задържите дълго картите си.

В играта има много и най-различни комплекти, като всички работят по един и същи начин – колкото повече карти имате от тях, толкова повече точки ще спечелите. Разбира се, за някои комплекти се изискват поне 4, за да вземете нещо сносно, докато при други – само две биха ви осигурили победата. Колкото по-ценна е картата, за толкова повече карти от средата на масата можете да я размените.

Това са всички правила в играта. Освен…

Archaeology: The New Expedition идва с няколко монумента, като всяка игра ще избирате само един, който да участва. Монументите работят по различен начин, въпреки че някои от тях доста си приличат.

Във всички случаи, монументите ви помагат да се сдобиете рязко с голямо количество карти, ако уцелите момента. Или в случая…  монумента! Та-та-тааа!

В играта има 5 карти с „карти“, които можете да събирате за комплекти от по една карта (всяка една дава 3 точки), но едва ли ще го правите, защото те се използват за влизане в монумента и вземането на натрупани там карти.

Картите се трупат посредством различни условия. Понякога, когато се появи пустинна буря, а понякога се слагат там в началото. Понякога пък като влизате в монумента играете мини игра отново с пушурлък (push your luck).

Заключение

Archaeology е добра филър игра. Според мен, в никакъв случай не е ЧАК толкова добра, колкото я изкарват мои колеги отвъд океана. Да, предлага забавни обрати и вълнуващи моменти за краткото време, което ще стои на масата ви, но не очаквайте кой знае колко различна игра всеки път.

Живеем в години на огромен океан от игри, а 2017 и 2018 произведе ненормално количество филъри. Има ли по-добри от Archaeology? О, да. Лоша ли е Archaeology? O, не.

Струва ли си да я вземете? Мисля, че да. Цената й е достъпна и ще си я избиете бързо. Препоръчвам ви обаче да имате и алтернативи, защото има опасност Archaeology да се износи след 10-тина поредни изигравания.

ПЛЮСОВЕ:

  • Добри компоненти
  • Елегантни правила
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Нищо оригинално
  • Монументите не са чак толкова различни един от друг
  • Има вероятност играта да ви писне бързо

Ако искате да дадете шанс на играта ви препоръчвам да си я намерите в магазина нашите партньори от Time2Play.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

First Class – първокласна игра

Едни геймъри наричат First Class „лекият Russian Railroads”. Други откриват прилики, но разграничават напълно двете игри, трети пък направо си казват, че тази игра е по-добра от предшественика си.

При всички случаи обаче сравненията са неизбежни, защото темата е кажи-речи същата, а единият от дизайнерите на Russian Railroads e създателят на First Class. При моят случай обаче, мисля да „избежна“ тези сравнения по простата причина, че не съм играл Russian Railroads.

Във First Class, играчите развиват собствена железопътна компания, като строят железопътни линии и лъскави влакове напомнящи Ориент Експрес, превозващи ВИП-ове до Константинопол. И тематично за всеки самоуважащ се ориент-експресов влак, може да превозвате и убиец. Казвам може.

Най-крещящата част във First Class, и вече сериозна мода сред съвременните игри, е фактът, че играта е модулна. В кутията има пет модула, а всяка игра ще използвате само два. Тези модули са жизнено определящи геймплея, защото те налагат различни механики (ала Unfair). За самите модули, малко по-надолу.

Описанието на играта в Boardgamegeek е много точно: „Игра с карти, която по-скоро се усеща като бордова“. Вярно е, че тук всичко е задвижвано от карти, но в нито един момент не съм си и помислил, че играя картова игра.

Всеки играч има собствено табло, където строи два влака (9 вагона и 1 локомотив), подобрява вагоните, слага качествен локомотив, „накачулва“ багажи, пасажери, звезди, събира пари с кондуктор и като цяло – опитва се да изгради пълен разкош, в който да се гмурка. Освен това, всеки си строи и забележителни железопътни линии, по които после да движи тези влакове.

Всъщност, често се случва така, че играчите или ще се концентрират в подобряването на влаковете си, или в изграждането на мощна железопътна линия. Разбира се, независимо от това в какво са фокусирани, те не могат да пренебрегнат едното или другото.

Не искам да си помислите обаче, че има само два начина на игра. О, съвсем не. First Class има толкова начини на игра избори всеки ход, че главата ви ще се завърти. И най-интересното е, че всеки един избор е отличен. Вярно е, понякога искате нещо конкретно и ви го отмъкват под носа, но шансът е да имате друг избор, с който пък ще извъртите някаква друга шашма достойна за „Ай стига бе, кво направи тоя…“

Всъщност най-интересното е в редовното правене на комбинации от действия, които предизвикват верижни реакции. Само за един ход, можете да задействате такава верига, че когато вече сте готови, дори и вие да не сте сигурни какво точно се е случило.

Това основно се дължи на… най-интересното, което е системата за харчене на пари. В играта има валута, която стои леко странично от основните механики, защото се харчи свободно по време на вашия ход. Вие трупате парите върху трак и когато стигнете определени места, ще можете да ги харчите за по-стойностни неща.

Всъщност, най-интересното в играта е начинът, по който си правите действията на ход. Всеки рунд се обръщат 18 карти (в три реда по 6). По време на хода си вие избирате една от картите и изпълнявате действието й. С други думи – имате 18 възможни действия.

Обаче! Най-интересното е, че когато определен брой карти от всеки ред се вземат, тогава целия останал ред изчезва, което значи че трябва да внимавате откъде си боцкате, за да не се случи, че този ред няма да го има, когато се върнете.

Реално обаче, най-интересното е, че имате мисии за определен вид карти, които ако събирате в края на играта ще ви носят много точки. В началото започвате с по една тайна мисия, а по-нататък може да си вземате още. Тоест, вие освен, че си имате стратегия за играта, ако събирате конкретни карти от възможните 18 всеки ход, накрая можете да консумирате още толкова много точки, че да ви излязат киселини.

Да ви кажа честно, като се замисля, най-интересното са железопътните линии, които всеки играч си строи и по които си движи влака. Освен, че често движението на влака може да ви превози сума ти точки, то тези линии ви дават и въодушевителни специални умения, които активирате на всеки два хода.

Каквото и да ви кажат обаче, не се залъгвайте – най-интересното е подобряването на вагоните. Едно от основните неща, което ще правите постоянно е да подобрявате качеството на вагоните си. Това освен, че ще ви направи купетата ви да изглеждат по-джиджани, ще ви и хвърли топъл дъжд от точки, който ще ви плъзне напред по трака с точките всеки ход.

Като цяло най-интересното е, че First Class е игра със строене на двигател (и буквално и преносно), като всеки изминал ход ще печелите точки. В началото ще правите по 2-3, но последните ходове ще изсипвате каросерия от 50-60 наведнъж.

И след всичко това изброено е вече време да поговоря за най-интересното – модулите.

Както вече споменах, First Class пристига с 5 такива модула, като всяка игра ще играете само с два. Аз вече съм играл играта и с петте и вече имам фаворити. Ще ги подредя по това кой ми се струва… точно така – най-интересен.

  1. Пътници и багажи. Този модул, без дори да се замисля, ми е на първо място. Почти всяка карта в него ви позволява да я вземете като пътник или като багаж. Пътниците се слагат на горния ви влак, а багажите на долния. Всеки път, щом кондукторът ви премине през пътник печелите пари и евентуално специално умение. Врътката тук е, че всеки следващ пътник активира всички предни (ала Deus). Същото важи и за багажите, които обаче не дават пари, а точки.
  2. Допълнителни договори. Този модул добавя купища договори, които са нещо като мисии. Всеки договор ви изисква определено нещо, като в повечето случаи това е определена подредба на видовете подобрения във вагоните ви. Ако успеете да подредите „пъзела“ на договора, тогава ще получите готин бонус.
  3. Звезди и пощенски картички. Това е най-простия модул, но е с достатъчно силен глас, че да промени изцяло играта ви. Картите със звезди слагате във вагоните и те удвояват точките, които ще получавате на всеки два хода, което може да бъде чутовна работа, особено към края на играта. Пощенските картички пък слагате на железопътните си линии и те удвояват ефекта на специалните ви умения, което ще направи верижните ви комбинации извънземни.
  4. Суичове и Механики. Този модул беше най-малко използван при нас и все още не съм много сигурен какво мисля за него. Той е най-особен и труден за ползване. Картите, които добавя се слагат между двата ви влака и по някакъв начин ги връзва един с друг. Тези карти имат потенциал да ви донесат много точки, но са наистина трудни за изпълнение.
  5. Убийство в Ориент Експрес. Това е модул, който добавя таен убиец, но всъщност това е изцяло тематично и няма никакъв дедуктивен геймплей елемент. Особеността тук е свързана с това, че се появяват карти, които са мощни, но като ги ползвате си вземате негативен токън. Тези токъни ще ги мятате наляво-надясно, като в края на играта ви носят негативни точки. Ето и врътката – който има най-много такива токъни излиза напълно от игра. Ако има равни – всички излизат. Убиецът пък… печели 20 точки, ако не е излязал от игра. Странен модул, който според мен не си струва да играете, защото да – създава напрежение кой ще излезе накрая и кой не, но в крайна сметка игра която продължава час, час и половина не би трябвало да нулира геймплея на един човек. Да, можете да махате токъни по време на игра, но това ще ви коства много ходове. И то – безинетересни ходове, които само ще ви пречат. Странен модул. Не, мерси. Определено не е най-интересният.

Заключение

First Class е една от „най-интересните“ игри за 2017. Тя предлага много повече от една стандартна салата от точки. Тя предоставя смислени избори и отплата за добре планирана стратегия. Взаимодействие между играчите има, което се крие не само в това кой пръв ще вземе хубавинката и в добрият стар „хейт драфт“ (взамане на карта с единствена цел – прецакване на друг), но и в състезание за точките по влаковите ви композиции.

Няма нужда да ви обяснявам, че разнообразието е огромно. Дори и да използвате едни и същи модули всяка игра, пак няма как да повторите преживяването си.

Времетраенето за играта е отлично (час – час и половина), а правилата може и да са сравнително лесни за научаване, но дълбочината ще ви хвърли в сериозна аналитична парализа, като в последните ходове ще мин-максвате на такова ниво, че ще сънувате самодоволната усмивка на начална ви учителка по математика с балонче над главата: „За какво ми било това, а?“

Понеже играта е езиково независима, ще се сблъскате и с доволно количество символи, но те са толкова интуитивни, че ще ви трябват един-два рунда, за да сте свикнали.

Единственият недостатък, който мога да си изтръгна от мрънливото ми сърце е свързан с иначе перфектно замисления вграден органайзер в кутията на играта. Всичко си отива идеално по местата, с изключение на бордовете и таблото за точки, което значи, че не се образува никакъв вакуум, нито има каквото и да е, което да задържа добре картите на място, ако държите кутията изправена.

ПЛЮСОВЕ:

  • 5 модула, играете само с 2 – огромна преиграваемост
  • Вълнуващи ходове с комбинативни действия, водещи до верижни реакции
  • Лесни правила – дълбок геймплей
  • Интуитивни и разбираеми символи
  • Усещане за отплата от добре планирана стратегия

МИНУСИ

  • Предизвиква аналитична парализа
  • Модулът с мистериозният убиец е излишен
  • Не дръжте кутията изправена. Не. Дръжте. Кутията. Изправена.

Играта достигна до нас, благодарение на нашите приятели от Time2Play. Знаете ли кое е най-интересното? Предлагам ви да не му мислите много-много и да идете в магазина им на улица Неофит Рилски 31, или да посетите сайта им от бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: First Class[/button]

Vikings – игра с поставяне на острови

Знаете ли как обикновено човек като мен попада на игра, за която после ще твърди със сигурност, че много му харесва? Ами случайно. Точно така стана и с Vikings и за да не я пропуснете вие случайно, реших да ви кажа какво представлява и с какво ме впечатли.

Във Викинги вие ще имате за цел да създадете свое островно владение и да го защитавате от други нападащи ви викинги. Играта е дело на дизайнера Michael Kiesling, разпространявана е от Z-Man и излиза през 2007 година. Може да се играе от 2 до 4 души и продължава около час. Едно уточнение преди да продължа – тази игра няма нищо общо със сериала Vikings, освен може би… ами… викингите. О, и още едно уточнение, за малко да забравя. В следващите редове ще прочетете какво представлява основната игра. Освен нея има и вариант „за напреднали“, който няма да разглеждам тук.

Компоненти

  • Игрална дъска
  • Маркер за първия играч(много готин викингски дракар)
  • 8 маркера за играчите
  • 4 „родни земи“
  • Монети
  • Платнена тобричка
  • 78 викпъли в шест различни цвята(това са викингски мийпъли!)
  • 76 плочки
  • Правила

Компонентите са с добро качество и от към тях нямам оплаквания. Дебел картон, мийпъли с рогати шлемове, хубави рисунки, не много грабващи окото, по-скоро изчистени, но тематични.

 

 

Как звучи, а какво е всъщност…

Добре де, в описанието в началото може би го направих да изглежда малко по-интересно отколкото е. Викинги определено е най-вече евро игра и в нея няма никакви реални битки или грабежи. Всеки от вас ще трябва да събира точки, като поставя плочки и викпъли на тях (Какво? Звучи ви познато? Не, няма как да е така.). Просто нали? Е да, ама не е, и то въобще!

В средата на масата има едно голямо колело, което се върти и на него има написани цени. На колелото има едно поле, което има 0 като цена и ако вземете плочката, която не струва нищо, то колелото се завърта до следващото заето поле. Около колелото има 12 места – за един викпъл и за една плочка с част от остров или кораб. Ако искате да вземете викпъл и остров/кораб, трябва да платите цената им. Викинга винаги върви в комплект с плочката си. След като го вземете го поставяте близо до „родната си земя“, като следвате няколко прости правила. След като поставите острова поставяте и викинга на него. Ще има случаи, когато това няма да е възможно и в този случай ще трябва да си набавите специален вид викинги, които по-късно ще могат да превозят останалите без домове викинги. Освен лодкарите останалите викпъли биват – войни, които ви пазят от чужди кораби; благородници, които ви носят точки; скаути, които също дават точки, но по малко по-различен начин; златари, които дават пари и рибари, които имат за цел да изхранят викингите ви. Рибарите са изключително важни, тъй като ако нямате достатъчно храна, ще загубите точки накрая.

Плочките от своя страна биват начало, среда, край на остров и кораб. Корабът е единствената плочка, която може да ви навреди, няма как обаче да не вземете кораби. Разбира се, ако имате войни, които да ви пазят от тях, корабите дори са плюс, защото носят пари или точки и то всеки рунд. Това което става, ако нямате кой да ви пази е, че корабите блокират плочките под себе си, като по този начин ви спират да печелите от тях. Тематично, ако трябва да го обвържем – крадат от вас, защото сте незащитени.

След като на няколко пъти споменах вече точките е може би моментът да кажа, че в играта има „малко“, „голямо“ и крайно точкуване. При малкото се взима само злато от златарите, а при голямото се смятат всички точки, които получавате от викингите си. При крайното се смята храната, кой има най-дълъг остров, най-много завършени острови и финалните точки.

Напред! Към парите и славата… или трябва да кажа – към парите и точките!

Vikings е игра с поставяне на плочки, в която вие ще правите острови и поставяте мийпъли на тях, които ще ви носят точки и пари. Звучи доста като Каркасон и доста прилича на него, но с малко по-различни правила. Въпреки това обаче играта има съвсем различно усещане, когато се играе. Първата разлика, която ще забележите е, че трябва доста повече да мислите тук. Най-вече за в бъдеще – ще ви трябват ли пари, кои плочки ще ви оставят, ако вземете тази, която сте си харесали, ще ви трябват ли войни, ако дойдат кораби можете ли да си позволите да нямате войни и така нататък и така нататък. Във Vikings ще ви се наложи също да ползвате всички начини за набавяне на точки. Няма да можете да спечелите, ако разчитате само на войните си или на благородниците си. Различните викинги са зависими едни от други, което е страхотно според мен и придава дълбочина на играта. Също така ще трябва да не забравяте да поглеждате какво правят и противниците ви, защото единственият начин да им пречите е като им вземете плочката, която са си харесали или мийпъла, който им трябва (ако някой има 3 кораба на границата си и няма с какво да се защитава, не му оставяйте войни). Като изключим това играта е напълно безконфликтна, дори корабите, които идват и ви „нападат“ са по-скоро на играта, а не на някой от противниците ви.

Това е и един от минусите на играта  – липсата на интеракция между играчите. Нея буквално я няма, освен ако не забършете това, което трябва на някой друг. Другият много голям недостатък е, че играта се намира изключително трудно у нас, а дори и да я намерите струва прекалено много за това, което е.

И третият, и най-малък според мен недостатък е тематиката. Искам да кажа, харесва ми, но не е много силна в играта, по-скоро е просто поставена. Спокойно можеше да е и нещо друго. Благородници, които строят замъци и пътища например… не, чакай…

Въпреки тези си недостатъци обаче Викинги е много интересна игра, със солидни механики и възможност за добър брой преигравания. Ако и вие като мен харесвате подобни игри, пробвайте я щом имате възможност, няма да сгрешите!