Архив за етитет: ystari games

Sherlock Holmes Consulting Detective – килограми беззакония, оставени във вашите ръце

„Предполагам, че засега съм единственият специалист от този вид. Аз съм детектив за консултации, ако това название може да ти подскаже нещо. Тук, в Лондон, работят много държавни и частни детективи. Когато тези хора се сблъскат с някаква трудност, идват при мен и им помагам да намерят вярната следа. Обикновено излагат пред мен всички факти и благодарение на това, че познавам отлично историята на престъпленията, в повечето случаи, успявам да им помогна. Между престъпленията обикновено съществува силна „фамилна прилика“ и ако човек познава в подробности хиляда от тях, ще бъде наистина странно, ако не успее да разкрие хиляда и първото.” Ако не сте запознати с този цитат, това е встъплението в „една поредица от детективски приключения“ на сър Артър Конан Дойл. Небезизвестният Шерлок Холмс и неговият съквартирант и верен помощник доктор Уотсън са точно в центъра на приключенията в днешната статия, забърквайки каша от сюжетни главозамайвания и разрешавайки различни мистериозни криминални казуси!

Отваряме кутията

Ще говорим отново за игра! Не ни ли писна? Не! На вас да не би да ви писва да слушате любимата си музика? Така си и мислех. Та, по същество. Днешният фокус ще бъде върху една игра, която е точно толкова настолна игра както и всяка ролева игра с карта. Sherlock Holmes Consulting Detective е популярна дедуктивна игра с цели трима дизайнери и не особено впечатляващи на пръв поглед компоненти – хартиена карта на Лондон, няколко хартиени вестника и няколко книжки с информация. Трябва да се отбележи и че играта не е никак нова – първото издание е от далечната 1981 година, като от тогава е преминала през няколко илюстрационни и текстови метаморфози. Последната версия на играта изглежда прилично, но след малко ще разберете, че това няма абсолютно никакво значение.

Да минем на основното! Основното в играта е (не се правете на изненадани) текстът в книжките – тези 12 книжки! представляват правила на играта и малко важна информация в първата книжка, адресен указател на Лондон във втората и десет криминални случая (всяка от 10-те книжки със случаи има по един съответстващ вестник). Точно така, ще се правим на детективи!

Идеята на Sherlock Holmes Consulting Detective е едновременно много проста и много сложна. Ще трябва да се опитате да разрешите всеки един от десетте случая по-добре от Шерлок Холмс, имайки предвид, че той е гений и открива важната информация като на магия. Това, оказа се, е толкова сложно, че много лесно човек може да остане с някакъв негативен вкус, ако приеме тази цел за важна. Драги ми читатели, тук е моментът да кажа… не играйте играта според правилата, само ще си развалите кефа! Не се занимавайте с точки, а играйте заради самия геймплей и заради усещането, което той поражда. Повече за това обаче ще кажа след малко, или както казваше един виден български цар, „Когато му дойде времето.”.

Играем играта

Всеки от десетте случая в Sherlock Holmes Consulting Detective има цяла книжка с история, вестник с последните събития от града и използва по някакъв начин адресния указател и картата на града. Играта се възползва от принципа на книгите игри – всяка локация ви разкрива (или пък не) някаква важна информация за случая, но има една малка уловка. Ще трябва да изберете локацията и да намерите адреса ѝ сами. Това се оказа не толкова лесно и на доста моменти се случваше да имаме много информация без да знаем къде да отидем. Ще имате много информация за записване, много възможни адреси за посещаване и разговори за водене. За някои елементи в случаите помагат много книжката с правила (там има информация за някои случаи, както и списък с адреси на важни хора),картата и вестника, като най-вече във вестника има така наречените странични случаи, които имат значение при точкуването накрая.  Това ще рече, че освен единият случай, върху който сте се фокусирали, има и други случаи във вестника, които може да са или да не са обвързани с вашия! Разнообразието от действия, които можете да предприемете по време на всеки от случаите е голямо, и бих ви препоръчал да пробвате да откриете абсолютно всичко, много по-забавно е!

Моят „детективски“ опит

Трудно ми е спокойно да ви опиша какво мисля за тази игра. За мен това е една едновременно гениално проста откъм правила и просто гениална откъм ефект и усещане игра, в която е невероятно лесно да се почувствате като част от самия случай, като главно действащо лице. Всичко е направено с много тематичен замисъл и това се усеща веднага щом започнете да четете историята в правилата, дори преди да сте започнали първият си случай! Познатите персонажи като инспектор Лестрад, Шерлок и Майкрофт са винаги на ваше разположение, но това не трябва да ви успокоява – в повечето време сте сами и мъчите случая на „собствени мускули” и дедуктивни умения.

Досега не се бях чувствал въвлечен в тема на игра до такава степен, че трескаво да ровя в адресната книга, да теоретизирам през цялото време кой какво и как е направил, да гледам на картата кой от къде е минал, да преценявам мотиви и алибита и да търся отчаяно някаква важна информация в сутрешния вестник. Да, случаите са само десет и да, може да има някой друг невъзможен случай (поради грешки в миналите издания, в най-новото не намерихме такива проблеми), така че преигравемост няма, а и картата можеше да е по-красива. Тези негативности обаче по никакъв начин не са фатални за вашето преживяване в играта, особено ако сте фенове на дедукцията, разплитането на мистерии и логическото мислене. Само си представете как разравяте старото си нощно шкафче и започвате да свързвате логически една по една вещите с някакви спомни, представете си как вътрешно се радвате, че сте се сетили за това и онова. Тук е същото, но дори не знаете какви са връзките, трябва да го установите с много умствен труд и упоритост. А понякога дори и това не помага – не искам да ви плаша, но поне един от случаите ще ви озори много!

Заключение

Sherlock Holmes Consulting Detective е игра за всеки с интерес към тайнствените истории, детективските изяви и приключенията. Описах сигурно половината население на Земята… Е, играта си заслужава, защо пък да не я пробваме всички, не само половината? Честно, ако разбера, че някой има интерес към подобен тип неща и не е играл Sherlock Holmes Consulting Detective, направо ще го… поканя у нас да я играем. Играхме я двама, трима и четирима с различни хора, разследвайки различни случаи и всички я харесаха много. Отидете, купете я или я играйте, харесайте я и ви,е и най-вече разпространете любовта, която играта заслужава. Аз лично играя случаите, но не бързам, гледам да имам играта за повечко време, поне докато се докопам до новата игра с новите десет случая. И така, вече няколко месеца, лека-полека, малко по малко се наслаждавам на тези невероятно вкусни дедуктивни хапки. Да ми е сладко!    

ПЛЮСОВЕ:

  • Невероятно тематична игра
  • Запомнящо се преживяване (след като играхме един от случаите, майка ми ми каза на другия ден, че го е сънувала!)
  • Интересни странични линии, вкарващи допълнителна динамика в играта
  • Идеална за развиване на логическо и дедуктивно мислене

МИНУСИ:

  • Само десет случая
  • Картата можеше да е на една идея по-дебела хартия
  • Изключително нелогично навързана информация в някои случаи (досега сме видели един такъв, от пет изиграни) 

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Моят настолен Рим Част II: Sylla (Сула)

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-1-ave-roma/“ target=“blank“ ]Моят настолен Рим Част I: Ave Roma[/button]

 

Sylla (Сула)

 

  • Автор: Dominique Ehrhard
  • Издател: Rio Grande Games, Ystari Games

Описание

В тази игра играчът отново влиза в сандалите на амбициозен римски Сенатор , който се бори с другите си колеги за запълването на властовият вакум оставен от доброволното оттегляне на кървавият пожизнен диктатор Сула. Сенаторите ще се опитат да привлекат любовта и доверието на капризния римски народ чрез удовлетворяването на всекидневните им нужди и защитата му от дебнещите опасности от природен и социален характер. Както и в много други подобни игри, сенаторите ще се осланят на помощта на помошници с разни умения и специалности – военни, религиозни и търговски представители.

Трудно е да се говори за обучаващата съставна част на тази игра, най малкото поради факта , който вбеси историка в мен – при положение, че според заявлението на авторите играта се развива през 79 година ПРЕДИ Христа, в играта има личности отбелязани като християни. Като цяло играта представлява непрекъснат аукцион, в който се надцаквате с опонентите си , но има и кооперативен елемент, в който сенаторите могат да загърбят своите вражди, за да послужат заедно на възвеличаването на Рим , чрез общо построяване на един от великите проекти . Чудесата на Рим.

Въпреки очевидните за един интересуващ се от римска история анахронизми, играта предлага доста голямо поле за вживяване в един упростен модел на римското общество, дотолкова, че някои я наричат “олекотена версия” на The Republic of Rome. Аз лично намирам малко общи неща между двете, но ми харесва усещането, което дава играта, че оперираш с ограничени ресурси, за да дръпнеш напред себе си и избуташ назад конкурентите си. Добро атмосферно усещане дава и ролята на Първия Консул (Първи Играч), който има значителна власт в течение на годината-ход в която е избран.

Механика

Откъм правила играта не е особено дружелюбна, тъй като всеки от етапите на хода , а те са 7, има своя механика, която не прилича на тази от друг етап, но ползва същите ресурси. Общо бих я нарекъл нещо като хибрид между декбилдър и аукцион. Защото основната задача на играча е да състави две множества – едното (по-малкото) са сградите, които дават определен ефект, и второто множество е от разнообразни видове помощници, които по същество са основният ви ресурс. С тях се решават кризите, с тях се надава за получаване на сгради и титлата на Първи консул, и всеки път като използвате този помощник в рамките на хода той се “tap-ва” и е неизползваем докато не почне новият ход.

Съответно цялата игра се върти върху събиране на оптималната комбинация от помощници в ръка. Другата важна механика е механиката на слайдърите на четири основни потребности на Римският народ – гражданска гордост, зраве, хляб (в случая по-скоро глад) и зрелища. Действията на играчите местят токъните обозначаващи тези показатели вляво или вдясно, като по този начин приближават или отдалечават положението на Рим от кризата в съответната сфера. Интересното тук, е че едни играчи имат изгода от това даден показател да навлезе в кризисно положение, защото когато това стане играчът с най-много спечелени жетони от определен вид, се смята за главен борец с кризата и получава точки престиж, а този с най-малко – се смята за нейн причинител  и понася наказание като губи точки престиж.

При това гаднеещият трябва добре да си сметне силите, защото е възможно в края на играта да му е по-изгодно даден показател да е по-далеч от кризата, защото тогава всеки един жетон ще му носи повече точки в крайното скориране. Въпреки че първоначално се отнесох със скептицизъм към тази игра (+ тоя абсурд с християните преди Христа), трябва да призная, че при изучаването на правилата по-подробно открих множество възможности за прилагане на различни стратегии и подли номера. Но отново ще повторя – въпреки че играта има кооперативен елемент – справянето с кризите и построяването на велики сгради, играта е основана върху жестока и безпощадна конкуренция, което пък прави нивото на взаимодействие на играчите задоволително високо – опонентите вече не са просто хора случайно пречкащи се по пътя, а злонамерени врагове, които трябва да се потискат с всичката хитрост и умения. Според мен играта дава достатъчно инструменти за това.

ПЛЮСОВЕ:

  • висока степен на взаимодействие между играчите
  • множество инструменти предлагащи разни методи за постигане на победа и сдържане на опонентите

МИНУСИ:

  • историографически грешки
  • разнородна механика на рундовете, което я прави не особено лесна за усвояване

Субективни оценки

  • Атмосфера: 7
  • Простота/усвояемост на механиката: 5
  • Увлекателност: 6

Крайна обща оценка: 6/10

Очаквайте продължение…

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Once Upon a Time – наръчник на сценариста

Играта е с под заглавие – The Storytelling Card Game. И нека ви кажа – не случайно е „The”! storytelling. Играл съм само няколко различни игри за разказване на истории, но тази ме цапна в десятката и ме скалпира още с първата игра.

Много внимателно и с леко съмнение подходих към игрицата, тъй като такива игри могат да бъдат както много добри, така и пълно дъно. Вече имах опит с втория тип. Веднъж щом разиграхме играта с 5 човека обаче, пред нас се разкриха необятни възможности за генериране на простотии и принизяване на иначе сладките изтънчени клишета от приказките.

OUAT е игра, в която играчите разказват една обща история с помощта на карти. Всеки получава на случаен принцип таен финал на историята, към който да се стреми да доведе историята. Финалите са най-различни. Могат да са щастливи, като: „И така премахнали проклятието и заживели вечно заедно”. Могат да са не толкова щастливи, като: „И така заровили всички в един гроб и цялото кралство плакало за тях”. А може и да са неутрални, като: ”И така кралството се сдобило с необичайното си име”.

В тестето с финали има 55 карти с подобни текстове (всички на английски), така че преиграваемостта ви е гарантирана. Но дори и да ви се пада всеки път един и същи финал, играта излиза толкова извън контрол, че едва ли ще чуете два пъти една и съща история. Особено като се имат предвид и основните карти, които ще използвате за историята.

В играта има около 100 карти с приказна тематика. Всички те имат изобразена картинка и една дума или израз, написана над картинката. Картите могат да са персонажи, места, случки и аспекти. Играчите разказват историята си, базирана на картите, които държат в ръката си.

В играта има още начини на прекъсване, пасуване, теглене на карти и изхвърляне…няма да навлизам в подробности, но това не е важно. Общо взето играта се опира на чистото ви въображение.

Да, тематиката на картите е приказна, но нищо не ви пречи да излезете от там. В последната история, която се получи имахме Волен Сидеров и източване на пари от хазната.

Като човек, който е учил академично как се създават истории и като човек, който професионално се занимава с писане на сценарии, мога да оценя напълно правилата на играта. В книжката е обяснено как когато използваш карта, тя трябва да е тясно свързана с историята. Не можеш просто да кажеш, че принцесата е минала покрай някакъв замък, влязла е в тъмна гора и се е срещнала с пъпчасалия принц. Замъкът трябва да е важен за историята, иначе другите играчи могат да те прекъснат. Това в академията го наричахме УФО. Или по-точно – уникалност, функционалност и органичност. Така че всички карти трябва да са ви УФО в историята. Разбира се, както във всяка една игра, не е задължително да спазвате на сто процента правилата. Все пак това е игра и е важно да се забавлявате. Както казваше един приятел от Дряново. „Кот напрайм!”. Също така и „Ний в Дряново няаме мивки”. Мъдър човек. За жалост се пропи и завърши великотърновския университет с отличен.

Сега да погледнем някои минуси. Това е парти игра, но е само до шест човека. Това води до ситуации, в които искате да съберете повече хора да играете игри като Dixit, Avalon, Mascaradе. Ако сте 6 човека, пак ще си изкарате добре, но всички знаем, че тези игри са много по-добри с повечко народ. Да, можете да пробвате OUAT и с повече от шест, но правилото е, че всеки играч получава карти, равни на 11 минус броя на играчите. Тъй като е важно всеки играч да има повече карти, за да има възможност за по-дълга история – с повече от шест, това се размива.

Друг минус, играта е добра за минимум 4 човека. Защото към колкото повече различни финали се стремят играчите, толкова по-разнообразна и разкъсана става историята. Всеки дърпа към своето и се получават просто гениални простотии. От луди човекоядни летящи блатни гиганти, до загоряла готвачка на име леля Иванка, която разбира от лов и магии.

Това е парти игра. Всички парти игри страдат от едно нещо, наречено хора. Много зависи с кой се събирате да играете игри, които са основани единствено на веселието, защото както се казва – С какъвто се събереш, на такъв му шибваш три цигански шамара, ритник в бъбреците и го гониш от вас, защото нищо не разбира от забавление, келеша му с келеш!

Шегата настрана…но си я дръжте наблизо…ако играете парти игра с човек, който държи на всяка цена да печели или пък вземе да брои картите (баща ми брои картите на Ticket to Ride), тогава просто не започвайте или… вземете неговото егоистично поведение, увийте го в използвана носна кърпичка, счупете го с чук, изгорете го, заровете го, пак го изровете, пак го изгорете, напсувайте го…но учтиво и му заврете тази кърпичка обратно в гърлото, че да не се обяснява много много. Както казваме в офиса: „Ти зна зна, ма недей много зна”.

Сега ще кажете: „Защо така с лошо бе…този…” И ТИ НЕДЕЙ МНОГО ЗНА!

Шегувам се, по принцип съм спокоен човек, просто тези дни съм афектиран от книгата-игра „Цар Калоян”. Истината е, че OUAT или „Имало едно време” е перфектна игра за начинаещи геймъри или за никакви геймъри. Играл съм я дори в офиса с колегите. Винаги е забавно, когато играеш разказвателна игра със сценаристи. Е…бих предпочел да е малко по-цензурна…но рисковете на Жорото.

Плюсове:

  • Развива въображението
  • Прости правила
  • Оказва се, че разказването на приказки не е само за малки деца
  • Чисто и просто…невероятно забавление!

Минуси:

  • Ще ви трябва мъничко английски или поне гугъл преводач наблизо
  • Страда от комплекса на твърде сериозните геймъри
  • Играта е само до шест човека

Вижте пример за това как може да протече една игра на OUAT  [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/once-upon-a-time-session-1/“ target=“blank“ ]тук[/button]