Архив за етитет: Stonemaier Games

Tapestry – Ръчно оцветения слон в стаята

Избягвам Tapestry дълго време, защото първо – не съм отявлен Stonemaier Fan Boy (въпреки че съм играл всичките им игри досега) и второ – по всичко изглеждаше, че това не е мой тип игра. Дори пускам=х поредната си тъпа шега, като я наричах Тъпестри.

След като ми предложиха прес копие обаче реших да й дам шанс и в крайна сметка за пореден път се оказах тъпак. Tapestry не просто не е глупава игра, но влезе в моят топ 20 изключително бързо.

Имам играта от около три седмици и вече съм я играл 5-6 пъти, което за изостанал с игрите ревюър с ограничено време си е направо много.

Имах едно огромно притеснение с Tapestry и то се припокриваше с мненията на ревюърите. В играта има тесте с карти с умения, от което се тегли на сляпо. Подобна механика имаше във Viticulture и точно заради нея отдавна продадох копието си, въпреки че харесвах всичко останало във винарската игра.

За мое щастие, тук случайността не е толкова голяма и е сравнително контролируема, въпреки че да – понякога може да се случи да изтеглиш просто точната карта, която се комбинира с вашата цивилизация.

Но да започнем отначало. Tapestry е цивилизационна игра на теория, но на практика това са пълни глупости. Tapestry е сравнително абстрактна стратегическа игра с евро механизми и възможности за строене на ефективен двигател.

Ако искате да изкопчите и най-малката тема, може и да се вникнете в темата на картите, защото те са неща от типа – Социализъм, икономика и подобни, а развиването на вашите технологии са писане, интернет и всякакви такива неща. Всички сме играли цивилизационни игри, в които можете да построите Статуята на свободата в древен Египет или пък пирамидите в Лондон. Това и тук го има, но на безкрайна степен. Цивилизационната тематика е толкова абсурдна, че можете да сте отишли в космоса без да знаете как да пишете или дори да ловувате.

С други думи, ако сте готови да загърбите темата и сте склонни да се потопите в един отличен Engine Builder, това е вашата игра.

На теория, правилата са елементарни. Дори книжката с правила е само 4 страници.

Върху централното табло ще откриете карта, върху която ще завземате територии, а в ъгъла на картата има 4 трака.  В началото на играта всеки играч поставя кубче в началото на всеки трак. Цялата игра се върти около тези тракове.

Когато е ваш ход вие правите едно от две неща:

  • Плащате нужната цена и се движите по трак
  • Преминавате в следваща епоха (получава доходи, бонуси и слагате Tapesty карта)

След като някой премине през всичките си 5 епохи и няма повече ходове, играта за него свършва и той може да ходи да пие кафе(ала Everdell). Тоест, на теория, можете 4 хода поред да преминавате в следващ епоха и на десетата минута да сте аут. Не съм най-големия фен на тази механика, но тук работи по-добре, отколкото в Евърдел, защoто не съм видял досега игра, в която времето между първия готов и последния да е повече от 10-15 минути, докато в Everdell това време може да е 30-40 минути.

Причината за това се крие в светкавичните ходове. Всеки ваш ход, с изключение на преминаването в нова епоха, не продължава повече от минута, въпреки че изборите не винаги са толкова очевидни.

Споменах, че правилата са само 4 страници. Въпреки това обяснението на играта не е най-лесната работа. Все пак това е сериозна стратегическа игра и играчите трябва да знаят опциите си. Под опции разбирайте всички места по всички възможни тракове. Да, всеки трак е специализиран в конкретни неща, но хомогенността между четирите трака трябва да е пределно ясна в началото.

Няма да е ясна.

Tapestry e oт онези игри, в които първата игра няма да имате идея какво правите. Ако обаче ви харесва идеята за мин-максване, строене на двигателна система и оптимизиране на точки, това е вашата игра. Аз лично нямам влечение към  математическите сметки в игрите, но Tapestry ми залепна с горещ силикон. Засега съм печелил всяка игра, като всеки път го правя по различен начин (почти). Това говори за многобройните начини, по които играта може да ви подхранва различните стратегии.

Tapestry пристига с 14 цивилизации, към които е подходено плахо абстрактно. Технологиите и политическите режими в играта са реалистични, но цивилизациите са крайно безлични тематично – Militans, Futurist, Alchemist… Те повече прилягат на някоя фентъзи игра, отколкото на исторически цивилизационна. От друга страна, уменията на тези фракции са крайно различни (в повечето случаи) и е много по-лесно да ги фокусираш спрямо една тяхна черта, отколкото да ги оправдаваш с исторически държави и формации.

Не мога да говоря за баланс твърде много, но по форумите се обсъждаха най-различни счупени стратегии с определени фракции. Твърде е възможно феновете да са прави, защото Джейми Стегмайер (дизайнерът на играта) се наложи да пусне Errata, в която поправя баланса на някои от фракциите.

За тези пет игри успях да видя всички фракции и въпреки че те дават солидно предимство в дадена област, не ви насочват в тунелна стратегия, в която да се усещате, че нямате избор.

Най-допаминната част в играта за мен е личният пъзел и въпросният двигател, който си изграждате пред вас. По време на играта ще имате възможност да строите къщички от вашето табло и да си ги слагате като в пъзел на друго табло. Ако успеете да закриете дадени места ще получите ресурс или купчина точки. В играта има и монументално огромни сгради (за които след малко ще поговоря), които запълват по-солидна част от таблото ви и въпреки, че ми доставя удоволствие, не мога да отрека, че ми остава все още непочесан гъдел от изпуснатата възможност всички тези сгради да са в тетрис форми.

По-готината част в поставянето на сгради е, че вземайки от вашето табло малките фигурки, вие си освобождавате поле, което ви дава бонуси – или ресурси или специфичен начин на точкуване. Тези специфични точкувания са свързани и с траковете.

В играта има още куп малки механики като картите с технологии, които се развиват спрямо вас и съседите ви, състезанието за конкретни ачийвмънти, както и тапестри карти с умения, които ви овъртат мозъка в конкретен стил на игра. Не съм говорил и за тоновете действия, които траковете ви позволяват и не искам… с изключение на това, че последните места на всеки от траковете са крайно разочароващи.

С всяка крачка по траковете вие получавате все по-добри бонуси и бихте очаквали последните места да ви залеят с мек и топъл точков кеф. Вместо това имам чувството, че цяла игра съм купувал скъпи чипсове с „Опитайте отново“, за да получа най-накрая награда „Печелите още един чипс“.

И сега… време е да поговорим за ръчно оцветения слон в стаята. В основата си Tapestry прилича на много добра евро игра с ограничени компоненти и вливаща се в ценовия диапазон  70-80 лв. Само че историята е друга.

Цялата игра е създадена заради срещата на Джейми Стегмайер с дизайнер на ръчно изработени и оцветени фигурки. Джейми толкова се е изкефил на тези фигурки, че е искал да им измисли подходящ дом. И така се е родила Tapestry. Големината на кутията и безумно високата й цена се дължат на тези огромни фигурки със сгради, които са колкото красиви, толкова и безсмислени.

Тези фигурки имат единствената цел да заемат място върху вашето табло. Те нямат специални умения, нито дори се връзват адекватно тематично с играта. Вместо това, те са просто… големи. Най-лошото е, че дори не пасват идеално на върху разграфеното ви таблото.

Заключение

Tapestry e феноменално пристрастяваща игра. На теория тук няма нищо особено и оригинално. Виждали сме почти всички механики в други игри, а тези, които са нови, не са най-иновативните на света. И въпреки това, всеки един малък детайл в играта е толкова динамично свързан с всеки друг, че Tapestry се превръща в идеално полирана машина за безкраен геймърски мозъчен мазохизъм. Въпреки че случайността на Tapestry картите може да ви отклони първоначалните идеи към малко по-тактически решения, все пак крайното стратегическо планиране е задължително, за да можете да разбиете конкуренцията.

Да, играта има проблеми с баланса, но лично аз все още не съм стигал до фрустриращ момент, въпреки че съм виждал хора около масата, които да се ядосват на късмета си. Разбирам случайността като пречка в стратегическите игри, но не мисля че в Tapestry е чак толкова тежко колкото в други игри (за адекватно сравнение – Viticulture).

Някои места по трака имат нужда от малко повече ентусиазъм и не съм най-големия фен на цялата механика с „trap“ картите, които носят полъх на тейк дат игри, но въпреки това геймплеят замита всичко това под килима и докато точно този килим е толкова пъстър и хипнотизиращ, не мисля че другите неща имат значение за мен.

Основната пречка повече хора да имат и да говорят за играта е нейната цена, която носи разочарование, защото повечето неща в кутията има усещане за нещо доста по-обрано. Така че… въпреки че Tapestry e вече една от любимите ми игри, не мога с две ръце да ви убеждавам, че ТРЯБВА да си я купите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Огромни и красиви ръчно изработени фигурки
  • Пристрастяващ и динамичен геймплей
  • Разнообразие от различни стратегии
  • Светкавични ходове

МИНУСИ:

  • Огромни и красиви ръчно изработени фигурки, от които играта няма нужда
  • Огромни и красиви ръчно изработени фигурки, които правят играта безбожно скъпа
  • Малки проблеми с баланса
  • Играта просто няма тема

Ако все още имате съмнения, можете просто да отскочите до магазина на нашите партноьри от Time2Play, като кликнете на бутона отдолу:

 

Charterstone – Достъпното Legacy

Преди година направих предположение, че игрите със сценарии и кампания ще бъдат модата за поне две години напред. Оказах се прав, защото Кикстартър не спира да се пръска от подобни заглавия.

Има известен парадокс в това, защото игрите с кампании изискват отдаване, а колкото повече игри излизат, толкова повече се намалява нивото на внимание на геймърите, преди да преминат на следваща игра.

За съжаление, аз също падам към тази група, макар и полу-професионално. Има толкова много игри, а толкова малко време.Все още не съм пробвал Pandemic: Legacy. Искам, но като знам колко време отнема, не бих се захванал. Gloomhaven стои на рафта от месеци и е само отворен и подреден в инсърт от Folded Space.

Разбирам компаниите, защото се опитват да хванат тренда на игра номер 1 в boardgamegeek. Как тогава да направиш игра, която хем да е с Legacy компания, хем да не ангажира чак толкова дълго една компания?

Stonemaier Games са открили начин. Компанията вече е огромно име в идустрията, което макар с малко игри се е наложило с качество на геймплей и компоненти.

Компаният ни представя Legacy продукт, към който можете да подходите по-смело, защото една игра трае около 40 минути (поне първите), а четенето на история е намалено до минимум.

Всъщност, първото нещо, което трябва да си избиете от главата е историята. В Charterstone няма история – или има бегла такава. Тук вие строите красиво селце с фейбук игричка стил арт и горе-долу светла стиймпънк атмосфера. По-скоро – всеки играч строи свое село, но може да използва и селата на другите са собствените си цели.

Charterstone е изцяло състезателна игра в стил „поставяне на работници“ и ако трябва да се определи тежест бих я нарекъл „Лека“, като прогресивно отива към „Средна“.

По време на вашия ход слагате работници по доста ограничени места и събирате точки в ограничени количества. Малко по малко обаче вие залепяте стикери по дъската и местата, както и възможностите стават все повече. Отварят се помощници и нови възможности от карти около дъската.

Играта пристига с огромно количество карти и стикери, менажирането на които обаче е болка. Тук често ще отваряте ново съдържание и тази част включва ровене из кутиите и четене от таблици, което рязко накъсва иначе бързия и динамичен геймплей.

Тук е моментът да спомена, че съм някъде на средата на кампанията. Един от играчите ни отпадна, но в Charterstone е заложена стабилна система за изкуствени играчи и като цяло – Drop In, Drop Out механизми.

Възможно е Charterstone да ви се стори скучна по време на първата игра. Дори и втората. Всичко, което ще правите е да вземате ресурси, с които да отключвате нови карти, които да ви дават още ресурси, с които да слагате още сгради. С други думи, играта малко насилено се вкарва мета цикъл. Гарантирам ви обаче, че тази фаза бързо свършва и възможностите за комбиниране на различни тактически и стратегически ходове се разширява скоростно. А и докато скучаете можете да се научите на всички особености по играта… които всъщност не са малко.

За простите правила, които на пръв поглед покриват играта, ще откриете, че има тук-там детайлни точки, които е твърде вероятно да пропуснете след едно прочитане на правилата и няколко залепяния на допълнителните правила след първите игри. След няколкото игри от компанията ми, все още усещам лек хаос в механичните неща, които трябва да извършвам от време на време, свързани с дребни детайли от играта. С други думи – Charterstone е хубава игра, но на моменти е твърде гримирана с неподходящи цветове, които могат да ви изложат пред приятелите ви.

Заключение

Charterstone е Legacy, но не може да се сравнява с другите гиганти в индустрията. Въпреки големите размери на кутията, играта е сравнително лека, а доколкото знам, дори и след изиграването на цялата компания, вие просто ще имате средно тежка игра с поставяне на работници. Правилата са лесни и въпреки някои дребни не толкова интуитивни детайли, концепцията се схваща лесно и се предава без проблем дори на мъгъли в игрите.

Една сесия на игра продължава около час- час и половина и не пречи да играете по две-три игри една след друга. Така може и до седмица да сте свършили кампанията.

Ако сте се изкефили до безобразие и искате да започнете отначало, можете. Обръщате дъската на другата страна и си купувате Recharge Pack, който ви дава всичко необходимо да пробвате да развиете селцето си по друг начин.

Играта не е агресивна, но носи своите нюанси на състезателен характер от типичните игри с поставяне на работници. Артът и атмосферата правят играта подходяща за семейства и особено бих я препоръчал за такава среда.

Тук история няма да откриете, но и без това имате достатъчно ровене на нови карти и стикери, че да прекъсвате с упражнение по четене.

В общи линии – смятам, че Charterstone е най-допустимата Legacy игра за хора, които не са готови да жертват ТВЪРДЕ много от сакралното си гейм време само за една игра. Преживяването ви няма да ви промени живота, нито ще го помните  дълго време, но мисля че си заслужава, като за стабилна, балансирана и стратегическа игра с поставяне на работници.

ПЛЮСОВЕ:

  • Красив и приятелски арт
  • Лесни и динамични правила
  • Бързи ходове и бърз цялостен геймплей
  • Отлична система за изкуствени играчи и Drop In, Drop Out механики
  • Ако преживеете първите игри ви чака огромно разнообразие от потенциал за стратегии
  • Можете да започнете от начало само с едно малко разширение

МИНУСИ

  • Трябва да изтърпите първата, може би и втората игра, защото бледнеят пред следващите ви изигравания
  • Няма история, която да ви изненадва
  • Неинтуитивни механики тук и там
  • Legacy е, все пак – съсипвате компоненти

Ако играта звучи като вашата чаша фемили стайл стиймпънк – можете да си я поръчате от сайта на нашите приятели от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Charterstone[/button]

 

Източнк на снимките: Boardgamegeek.com

 

Viticulture – настолна игра за правене на вино

Знаете ли какво означава Viticulture – лозарство. Представихте ли се при баба и дядо на село, когато са ви карали да работите на „лозята“? Да събирате гроздовете от „асмата“ и… само половината от тях да достигат до кошницата?  Или когато десетки пъти сте молили дядо си да ви даде пръскачката да пръскате вие, защото изглежда толкова яко! Но не – опасно било за децата! А да копаш дупки и да забиваш тежки стоманени прътове в земята не е!

А помните ли, когато са ви пъхали в огромния бидон,  тъпкали сте гроздето, а то мирише ли мирише… Защо вие? Защото само вие се побирате, защото сте малки…

И накрая след толкова много труд… вие сте твърде малки да опитате виното.

Добре де, това може да е само моето тъжно и експлоатирано детство… Но всъщност много хора прекарват ежедневно в труд и пот, за да изкарат хляба си или в случая – виното си.

Във Viticulture, вие сте лозари, които обаче не спадат в битовата характеристика на повечето българи, които нелегално варят ракия в задния си двор или в мазето. Тук говорим за голямата работа – вие сте лозари от пред-модерни времена в Тоскана, които имат собствено шато, изби, различни култури, посещения и ресторанти.

Играта е на Stonemaier Games, които са едни от основните виновници за Euphoria -хитра игра с невероятни компоненти. Което автоматично ме захвърля в тази мисъл.

Пак са се престарали с компонентите

Дъската е красива, шарена и детайлна. Дори е двустранна. От едната страна е пълна с подробна информация за всички места, които можете да посетите, а от другата е изчистена, за да можете да се насладите на прекрасните илюстрации и меките цветове, които да ви вкарат в атмосферата на лозарството и винарството.

Личните табла на играчите са по същия начин – от едната страна с информация, от другата – изчистена. Таблата представляват личното шато на всеки играч. Там играчът сее, жъне, мачка гроздето, после то ферментира, там го прави на вино (бяло, червено, розе, шампанско), държи си го в избите, за да може да узрява, продава го след години и прави разни други действия.

В играта има и много карти малък формат с лъскаво покритие и отново топли и тематични илюстрации.

И черешката на компонентната торта – фигурките. Очаквах нещо добро, като имах предвид Еуфория, но не очаквах това! Освен работниците (които са същите като в Еуфория), в играта всеки играч има богат набор от най-различни сгради, изобразени с уникално изработени фигурки. Вятърна мелница, къщурка, пергола (или ъпгрейдвана асма), система за напояване, хомот, шатра за дегустиране на вино,  както и две по-големи изби.

Фигурките, които всеки играч притежава по време на игра.

А да, освен тях има и допълнителни фигурки – коркови тапи, бутилки и петли.

Всичките фигурки са малки и стилизирани. Можеше и без тях. Можеше всичко това да бъдат кубчета и обикновени каркасонени човечета. Но не и Stonemaier! Не, братче! Това дори не е „да минат втората миля“. Те са направили маратонско бягане от 40 километра при изискана дисциплина от 50 метров спринт.

Разбрахме, че всичко изглежда много добре, а…

Играта?

Viticulture е класическа игра с поставяне на работници. Даже е много по-изчистена от повечето игри с поставяне на работници. Всичко върви гладко и бързо. Тя е за от двамата до шест играчи. Изборите, които трябва да правите са ясни и последствията не твърде затормозяващи за предвиждане. Разликата от средностатистическите игри с работници са две – играта с карти и сезоните.

Играта с карти

В играта има четири тестета с карти. Карти с грозде, което да посеете, карти с поръчки, които трябва да изпълните, за да печелите точки и карти с действия.

Тези карти с действия са една от основните части от играта. Защото те ви давт безкрайно много опции. Дори и никога да не можете да се доберете до така ценните места по картата, които винаги ви вземат под носа, дори и да не можете да си позволите да си наемете нови работници за огромната сума, която сякаш никога няма да имате, винаги имате шанса на тези карти.

Летни карти

 

В повечето от случаите, те ви позволяват да извършите някое стандартно действие на по-ниска цена, понякога ви дават избор между две действия, а понякога ви дават условия за евентуално печелене на точки.

Огромното разнообразие в тях увеличава преиграваемостта и вълнението от тегленето на следващата и следващата карта, но също така носи и негативи. Точно заради това, че никога не сте абсолютно сигурни какво ще се падне, играта накланя везните към така омразната за евро игрите тема – шанса.

Зимни карти

В единият момент може да ви се падне лесна за изпълнение карта без никакво условие и висока отплата, а в другия – нещо, което сякаш никога няма да постигнете и на всичкото отгоре ви дава, безсмислено за вашия конкретен случай, отплащане. Картите не се вземат твърде често (освен ако нямате „къщурка“), така че са ценен ресурс. За мен, шансът в евро игрите е нещо свежо и отдава глътка хладен въздух на иначе сухото и премрежено усещане на прекалено добър баланс. С други думи – шансът премахва скуката във Viticulture.

Сезоните

Както във всеки бизнес с винарни, играта също се развива и се подобрява с всяка изминала година. Или не толкова абстрактно поднесено – Един рунд на играта представлява една година. Рундовете са бързи и чести. Vitivulture не свърша както стандартна евро игра, след 5-6 рунда. Вероятно ще изиграете десетки рундове преди да се сложи край на играта. Всяка година е разделена на 4 сезона.

Пролет

В тази част, играчите се „събуждат“. Тоест, приготвят се за работа. Тоест, борят се за първо място.

Тук се ползват петлите. Човекът, който държи „гроздето“ (маркера за първи играч) има право първи да избере кой иска да бъде този ход – от първи до седми. След това следващия и така нататък. Седми? Нали играта беше до шест човека?

Ами… в зависимост от това кой искаш да бъдеш, получаваш различен бонус. Или по-точно – в зависимост от това какъв бонус искаш, ставаш този поред за тази година.

Ако сложиш на първо място не получаваш нищо, ако сложиш на местата в средата получаваш различни карти като бонус, а ако сложиш на последно получаваш цял допълнителен работник за годината. Това е наистина най-ценния бонус! Поне за началото на играта… за това след малко.

Лятото

По време на лятото играчите ще поставят работници в лявата част на картата. Тук те могат да теглят карти със семена, могат да засаждат семена, могат да теглят карти с действия за лятото, могат да играят тези карти с действия за лятото, могат да изнесат тур обиколка за пари (ще се борите най-свирепо за това място в началото на играта), могат и да строят сгради в тяхната лична винарна. Сградите ви носят най-различни облаги – от допълнителни точки за определени действия, през разширяване на избите, до обикновени сгради, които не правят нищо друго, освен да отговорят на изискването на някои от картите със семена.

Тук е много важно да прецените колко и кои работници ще искате да използвате. Защото разполагате с ограничено количество и ако използвате всички през лятото, през зимата няма да свършите нищо! Това предлага ниво на стратегическо планиране през лятото и потискащо самосъжаление през зимата.

Започвате играта с двама обикновени работника и един голям работник – Гранде работник. Той е допълнение във второто издание на играта и може да се постави дори на полета, които вече са заети. Прави играта малко по-малко… унищожителна. С други думи, винаги имате сигурност и план за изход от тежки ситуации. Той е само един, така че гледайте да не го изразходите напразно.

Есента

По време на есента играчите просто теглят по една карта от тестето с карти със зимни действия или от това с летните действия. Ако имат „къщурката“, могат да теглят две.

На пръв поглед изглежда по-разумно да се теглят карти от тестето за зимата, защото сезонът наближа и ще можете да ги ползвате веднага, но от друга, скоро след това идва и лятото, така че малко търпение и планиране отново е подходящо. Изобщо, Viticulture тематично стимулира планирането за следващи години и запасяването за трудни сезони.

Освен това, картите от всяко от двете тестета са свързани с действията, които по принцип са стандартни за този сезон. За лятото – печеленето на пари, засяване и строене на сгради, а за зимата – трениране на нови работници, жънене и изпълняване на поръчки.

Зимата

Зимата, идентично на лятото, се играе като класическа игра с работници. Играчите слагат на места работниците си и извършват съответните действия. През зимата играчите лозари събират реколтата, тренират нови работници, правят вино от линовете, изпълняват поръчки.

Краят на всяка година

Всеки получава своя доход, ако има такъв. Гроздето в линовете ферментира, виното в избитите също узрява. С други думи – с всеки изминал рунд – виното ви става по-качествено. В бъдеще можете да го продадете или изпълните с него поръчки.

И така, докато някой направи 20 точки. Щом това се случи, в края на годината се броят точки и който има най-много – печели. Така че, както виждате, това не е типична игра с работници, а по-скоро Viticulture е игра на състезание. Това доста ми напомня на Еуфория, която също на пръв път изглежда като стандартна евро игра с работници и точки, но само след няколко хода се разбира напрежението от тежкото състезание. Нормално, същата компания.

Лично табло

Сега е време да направя няколко акцента, които няма как да не ви направят впечатление докато играете.

Акценти

Парите

Парите в играта са кът. На дъската има едно утешително поле, където винаги можете да отиде и през зимата и през лятото. Там вземате просто 1 паричка. На мен ми се струваше като поле, където отиваш само, когато няма къде другаде да ходиш, но се оказах не веднъж или два пъти в осиромашала ситуация. Така че не захвърляйте леко всяка пара, която имате, защото после цяла игра, винаги, когато искате да правите нещо, няма да ви достига точно 1 пара!

Работниците

Те са дори повече кът от парите… в началото.

Още първия ход ще забележите, че работниците не ви стигат за нищо. С трима работника най-много да вземете една карта и да разведете един-два туриста. Ще ви се струва, че играта ще продължи вечно. Как изобщо ще стигнете до 20 точки по този начин? Нали така?

Не се притеснявайте. Наистина, играта в началото започва мудно, но само след две-три години набира скорост и спринтира до финала за няколко рунда. А относно работниците, ако в началото никога не ви достигат, към края ще имате твърде много за това, което искате да правите. Това се дължи на факта, че вече ще сте си сложили доста вино в линовете, ще имате построени сгради, ще имате много пари и карти, остава ви само да засявате, жънете, играете карти и изпълнявате поръчки.

И стигнахме до един сравнително проблемен момент.

Печеленето на точки

Преди да играя играта имах малко притеснение за тази част, особено след като вече се говореше за това и сред колегите ревюъри.

Точките се печелят основно от поръчките – лилавите карти. Проблемът с шанса при тях е най-силен. Всички от тях изискват определен вид вино и определен брой. След това, в зависимост от трудността на постигане, печелите различни точки. И понеже няма да имате много лилави карти в ръката си, то ако ви дава само три точки, а друг играч има такава с 6, усещате разликата. А останалите ви ресурси и вино, в края на играта не ви носят всичко. Заради това има оплакване от небалансирано печелене на точки.

Корковите тапи, с които се отбелязват точките

Аз обаче не съм съгласен с тази теза. Първо, защото лилавите карти, които дават много точки се постигат трудно, а тези с малкото – по-лесно. А това, което правят поръчките, освен точки, е да ви вдигнат дохода с 1 пара. А както казах – парите са трудни за получаване. Повече малки поръчки – повече доход.

Второ, има и други начини на получаване на точки. Картите с действия често ви дават шанс да печелите лесни точки ако направите определени действия – примерно да жертвате пари или карти.

 Заключение

Ако не сте забелязали, играта е солидна и стабилна. С други думи, дизайнът е изпипан професионално и си личи, че Stonemaier знаят какво правят.

Темата не се среща често в игрите, но това, което е рядкост сред евро игрите е тематичността. Почти всичко, което вършите в играта е вързано с темата и… наистина ви се допива вино, дори и да не пиете по принцип. „Почти“ е повече от достатъчно за игра с работници.

Страхотните компонентите не са просто диверсия за очите за емоционалния геймър. В кутията има игра, уверявам ви. Проста и изчистена игра, нищо твърде иновативно и различно от това, което сте срещали досега, но всичко просто работи. Да, не е най-добрата игра от този жанр, но е достатъчно различна и откъм тема и откъм изчистен дизайн, за да имате и нея в колекцията си.

Viticulture е добра и с двама играчи! Обикновено евро игри, особено такива, които стигат до 6 играчи, подвеждат, че могат да се играят и с двама, но са само добри поне с трима и повече играчи. В общия случай това наистина е така, но тази игра е достатъчно напрегната и само с двама. Решението е просто  – блокират се някои от местата по картата. Не е нещо ново да се преобразува игра по този начин в игра за двама, но е сравнително ново – това да работи. Мисля, че това се дължи на състезателния характер и това, че през цялото време се дебнете един друг. Дали ще побързате да направите някои лесни точки, или ще събирате ресурси и ще оставите виното ви да узрее, за да можете да отбележите някои по-добри лилави карти.

С други думи – препоръчвам ви тази гладка и динамична игра. Вземете да я пробвате, току виж сте се вдигнали,  хванали лопатата и помогнали на дядо си да изкопа лозето.

Кутията е безкрайно удобна. Играта се подрежда и прибира за под 2 минути!

 

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз и динамичен геймплей
  • Уникални, специално изработени компоненти
  • Различна и органично изразена тема
  • Може да се играе до 6 човека
  • Удобна кутия

МИНУСИ:

  • Известна доза късмет
  • Не е най-иновативната игра на пазара
  • Неподходяща за битови алкохолици, подбужда към консумация

 Ще остане ли в колекцията ми?

  • О,да!
  • Засега
  • Не
  • О,не! 

Защо?

  • Не съм сигурен в преиграваемостта й
  • Харесвам играта, но не обичам вино
  • Имам приятели алкохолици
  • Искам да пробвам Tuscany – мега разширението, което пристига с 12 разширения в себе си! 

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

[divider]

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!

[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

 

Euphoria – настолна игра в шарена дистопия

ПОДРОБНИ ПРАВИЛА

ВЪВ ВИДЕОТО В КРАЯ НА СТАТИЯТА„Построете си по-добра дистопия!“  Слушам и изпълнявам!

Има игри, за които е достатъчно само една игра, за да можеш да ги разнищиш изцяло. Има такива, които имат толкова много и странни правила, че се налага да играеш десетки игри и все още не си сигурен, че си наясно с правилата.

За да направя ревю на игра, аз трябва да съм разбрал напълно как работи динамиката и какво трябва да се случи, за да се насладят играчите. Често, когато се сблъскам с глупава игра, която виждам, че ще е трудна за ревю и за съжаление ще трябват повечко разигравания, аз правя две неща: Първо – решавам, че ще бъда напълно откровен и второ – давам я на друг автор от екипа за ревю, който знам, че е по-позитивен от мен.

Еуфория е дълбока и разнообразна… и както виждате, аз пиша това ревю.

Какво е Euphoria?

Еуфоооория… Извинете, не мога да спра да си припявам тази глупава песен, всеки път, когато се сетя за играта.И не, няма нищо общо с песента. Както се казва „Тази еуфория не е като онази еуфория“.

С отварянето на кутията, вие влизате в един пост апокалиптичен свят. Но не типичен пост апокалиптичен – с разрушени сгради, пустини и мутанти. Точно обратното.

Какво представлява светът на Еуфория?

Светът на Еуфория е светъл, шарен и изпълнен с весели хора, които всеки ден отиват с усмивка на работа. Еуфорианци работят всеотдайно в приказната столица, за да може целия свят да има енергия. Други работят във водоизточниците и с удоволствие допринасят за общото благо. Фермери дружно изкарват прехраната от полетата, а Икаритите някъде в облаците развиват технологии и допринасят за науката на бъдещето. Всички са доволни и щастливи. С годините все повече хора стават все по-образовани и дори напускат Еуфория за още по-големи приключения.

Какъв  всъщност представлява светът на Еуфория?

Работници са вкарани като мишки в колело да бачкат в атомни електроцентрали и да ги залъгват с някоя друга хапка хляб, че са щастливи. Други копаят мините, като си мислят, че правят добро за общото благо, но са просто експлоатирани. Трети се блъскат като къртове на полето за храна, от която ядат само трохите и въпреки това са доволни. Защо са доволни? Защото Икаритите, които работят в облаците всъщност извличат наркотик, който да предизвиква „Еуфория“ у хората и да ги затъпява. Само още малко храна и хората са напълно доволни в живота. Ами тези, които си тръгват? НИКОЙ НЕ СТРЪГВА ОТ ЕУФОРИЯ! Който поумнее или се сдобие с малко повече знание… просто изчезва. Никой не знае как, никой не знае къде.

Единствено няколко човека на върха на веригата знаят какво се случва и контролират цялото население с брутални, деспотични и дистопични методи. Тези тирани всъщност са играчите.

Как се вписват механиките с темата?

На първо място, аз съм тематичен играч и мога да оценя уникалната тема – дистопия. Не съм я срещал друг път и смятам, че е свеж въздух сред стотиците фентъзи игри за орки и елфи и хилядите по Ловкрафт тема.

Въпреки това… Еуфория е абстрактна игра с поставяне на работници.

Да, всички места, където поставяш работниците си имат тематично обяснение в правилата, но в крайна сметка в повечето случаи нямаш усещането, че караш група непълнолетни да копаят трудни тунели и да се нагълтват с опасен газ от близките мини. Като се замисля, може би така е по-добре…

И точно, когато забравяме, че играем една дистопична игра се случва нещо по картата, което ни кара да затъпеем нашите работници. Това се случва в една таблица, където движим своята интелигентност. Колкото по-малко, толкова по-добре. Винаги когато това стане, играчите си припомнят какво се опитват да направят тематично – благодарение на малките фигурки с глави, които олицетворяват интелигентността. Което ме навежда на една много съществена част от това ревю.

Компонентите в Еуфория са велики!

Дъската за игра е изпълнена с наситени цветове и множество илюстрации. Понякога това пречи да се концентрираш в дадено място, но заради това съществува кикстартър изданието, което пристига с дъска с две лица – от едната страна е нормалната дъска, от другата – черно бяла. Очаква се скоро да има разширение, което да подобрява нормалната ти версия в кикстартър бижу.

Всички ресурси в играта са обозначение с различни по вид и форма фигурки. Да, в тази игра ресурсите не са кубчета! Златото са кюлчета, водата са капки, наркотиците са облачета, храната са ябълки, камъните са си като камъни, енергията са светкавички, глината е във формата на тухли. Моралът е сърчице, знанието е човешка глава, авторитетът е звезда.

Дори заровете са уникално произведени за тази игра. А нямаше нужда. Това са обикновени шест стенни зарове. Въпреки това са създадени в стийм пънк стил.

Механиките

Говорих твърде много за външния облик на играта и това, което цели тематично. Сега, най-важният въпрос е как всичко това работи по време на игра.

Еуфория е бърза и динамична игра, в която ходовете се изпълняват за секунди. Дори в правилата пише, че времетраенето е 15 минути на играч. Това е напълно вярно… но не и за първите няколко игри. 20-25 минути на играч би било най-правилно. Но и това е рекордно време за игра с работници.

Нетипично за такъв тип игра, играчите не събират победни точки, защото играта всъщност е едно състезание. Целта на играчите е да поставят на картата си 10 звезди, които представят авторитета на тираничните играчи.

Това се случва на няколко места по картата, а в процес на играта се разкриват и нови възможности за влияние и съответно авторитет.Във видеото съм обяснил всички правила, но искам да спомена с какво се различава тази игра от всички други, които използват зарове за работници.

Най-уникалното нещо в Еуфория е усещането, че може всеки момент да загубваш работници. Колкото по-умни стават, толкова по-голям е шансът да ги загубиш. Когато имаш работници, които не работят, ти ги хвърляш и ако сборът им плюс моментното ти „знание“ надхвърля 16, ти губиш най-умния си човек. Как го губиш тематично? Измисли си ти – все пак ти си тираничния владетел и можеш да тормозиш и измъчваш работниците си както искаш.

Другото нещо, което лично на мен много ми хареса и оцених, че дизайнерите са мислили „извън кутията“ са пазарите. В процеса на играта, играчите ще строят пазари. За целта обаче ще си помагат, защото е много трудно да построиш сам такъв пазар. Когато пазарът е построен се случват две неща.

Първо – открива се още един потенциален метод за влияене с авторитет и второ – което за мен е различното – всеки, който е участвал в строенето не получава нищо, но всеки, който НЕ Е участвал получава негативен ефект до края на играта, докато не плати съответно голяма цена. Тези негативни ефекти могат да бъдат както леки, така и брутални. Случвало се е да съсипят напълно плановете на играчите.

В играта можете да откривате артефакти от стария свят – книги, очила, настолни игри, дори плюшени мечета. Това са много силни артефакти, които ще ви помогнат да възлагате авторитета си. Колкото повече изгорите, унищожите или съсипете, толкова по-добре ще се справите в играта. Тоест, вашата цел е да ги откривате и да ги ДЕВАСТИРАТЕ!

Една от най-основните особености на играта са персонажите. В кутията има огромно тесте с персонажи, а играчите могат да използват максимум три на игра. Всеки един персонаж ви дава уникално умение, което или ви помага или чупи правилата на играта.

Малко заяждане.В Еуфория може да се получи проблема на „лидера, който не може да бъде спрян.“ Еуфория тръгва много бавно. През първата половина на играта, играчите изграждат стратегия и двигател, по който ще поставят авторитета си. Ако успееш бързо да усетиш динамиката на възможностите си и оптималността на персонажите си, можеш много рязко да излезеш напред. И понеже в тази игра няма блокиране на места (за разлика от типична игра с работници), почти няма начин да бъдеш спрян. Това ЩЕ се случи ако играете с опитен играч. Но веднъж щом сте направили едно разиграване, вече ще знаете какво да правите и ще можете да си върнете контрола над Еуфория следващия път.

КАК СЕ ИГРАЕ EUPHORIA?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Това е една от най-добрите игри с работници, които съм играл. Еуфория може да се играе до шест човека и въпреки, че съм играл с максимум пет човека, мисля, че колкото повече играчи има на масата толкова повече взаимодействие и съответно – забавление ще се получи. Да не говорим, че играта е отворена към преговори, търгуване и далавери, което засилва мръсотиите, които можете да правите на другите. С други думи – това е една евро игра с америтраш мотиви. Играта е крайно аналитична – трябва ми това, за да направя това, което ми дава това, с което ще направя това. Ако успееш да хванеш принципа и да мислиш напред – ще се справиш страхотно в играта. Ако ти харесва темата, но мразиш математическите сметки, може би няма да успееш да се справиш твърде добре и ще ти натежи. Ще цитирам жена ми – „Това е една мъжка игра“. Темата е свежа, но красотата на играта идва от планирането, сметките, логиката и изграждането на последователна пътека.

Еуфорията ми хареса с бързината на игра и специалните умения, които могат да накарат противници да играят заедно – BigBoxSolo

По принцип не обичам Евро игри, но Еуфорията ми допадна с начина, по който дава различни малки уменийца на играчите и прави всяка игра малко по-различна от предната. – BigBoxExplorer

Не обичам worker placement игри, но Euphoria някак успява да премахне повечето лоши черти на жанра. Освен това омразните кубчета са заменени с тематични предмети. – BigBoxCurlyLocks

Игра, която в началото може да ти се стори скучно и тежко евро, но още от средата нататък осъзнаваш колко хитро е измислена и колко забавни комбота се получават. Препоръчвам! – BigBoxGeek

[divider]

ПЛЮСОВЕ:

  • Различна тема
  • Страхотни компоненти
  • Безкрайно разнообразие
  • Бързи ходове и динамичен геймплей
  • Оригинални механики

 МИНУСИ:

  • Ако си твърде напред, не можеш да бъдеш спрян
  • Хубава тема, но абстрактна игра
  • Твърде много планиране (на мен това ми харесва, но за някои е минус)