Архив за етитет: schmidt spiele

Vampire Queen – и големите дизайнери правят такива игри

Trick-taking (събиране на взятки) е жанр, който съм се скъсвал да играя като дете, но никога не съм знаел, че се нарича така. Всъщност, когато съм играел стандартните игри с карти, дори не съм знаел, че съществуват жанрове по принцип.

Години по-късно, вече брутално агресивно навлезлите модерни настолни игри дадоха живот на стотици видове и жанрове, което се превърна в своеобразна хипстър бомба в мозъка ми.

Не мога да отрека, че съм се забавлявал като дете с класическите игри, но новоразкрилият се всеобхватен настолен свят ме отдалечи от един вид, който за мен се усеща като остарял. Не твърдя, че е такъв, просто самата носталгична аналогия автоматично ме запраща години назад.

С малко думи, обобщавам горната графоманска изплющетина – не съм голям фен на trick-taking вид игрите. С малки изключения.

За съжаление, Vampire Queen не е от тези изключения. Дизайнерът на играта е Wolfgang Kramer, който е изобретил десетки хитове (El Grande, The Princes of Florance, Tikal, Colosseum и много други).  Тази вампирска игра обаче изглежда като нещо, което му е хрумнало и дори завършило дизайнерската си структура по време на телефонен разговор, докато светне зеленото на светофар.

Тематично, Vampire Queen поставя играчите в ролята на вампири, които се опитват да се скрият в скривалищата си… или нещо такова.

Нетематично, това е една изключително проста и изчистена класическа trick-taking игра, в която всеки дава по-висока стойност карта/карти от предния играч и така докато изхвърли всичките си карти. Когато един играч е направил това, останалите броят стойностите на картите в ръката си и това са отрицателни точки.

Току що ви разказах половината правила. Останалите правила са написани твърде надълго насложно в малкото памфлетче, което идва с играта. Гарантирам ви обаче, не са.

Когато е ваш ред можете да дадете колкото искате карти от ръката си, но те трябва да имат една и съща стойност. След това ходът се завърта и всеки следващ играч може да даде същия брой карти като първия, но със стойност по-висока от предния. След като всеки е минал хода си, картите се изхвърлят.

Освен това в играта има две специални карти, които ако в края на рунда са във вас ви дават доста минус точки. Тези карти могат да се играят само като първа карта и променят условието на игра. Всяка една може да се играе само като отделна карта. В този случай, всеки играч след този, който я е играл дава също само една карта и играчът дал най-висока стойност карта прибира всички карти от масата, кофти картата включително.

Без може би едно-две малки пояснения, това е играта. Основният проблем на играта според мен идва от сравнителната липса на избор. В 90 процента от случаите вие ще искате да давате колкото се може повече комплекти карти и да изхвърляте при всяка възможност. Изборът идва само от два елемента. Първият е „изпитай си късмета“. Дали да изхвърля сега тези карти или да ги запазя, за да мога да ги изхвърля в правилен момент, когато никой друг няма да може да ме качи, или пък когато имам по-добър сет? Вторият момент идва от специалните карти. Понякога вие искате да съберете картите, които са се събрали със специалната, защото с тях вие образувате готини сетове. Трябва да се внимава обаче, защото докато събирате, на някой може да му свършат картите и вие да си запишете десетки и десетки минуси.

Може да звучи като интресен избор, но не е точно така, защото се случва рядко и обикновено е очевидно какво трябва да направите.

Заключение

Vampire Queen е една от възможно на-изчистените trick-taking игри. Толкова е изчистена и опростена, че напомня на старите класически игри със стандартни карти, ала Сърца. Като се замисля обаче, Сърца е доста по-сложна.

Това, че е една игра е проста не я прави лоша. Това, което я прави скучна обаче е автоматизираният геймплей и липса на вълнуващи обрати. В играта има малко избор, така е, но в повечето случаи той е очевиден и не особено интригуващ.

И докато не мразя геймплея, аз го намирам за сравнителна загуба на време, особено като се има предвид другите големи хитове за мен на компанията Schmidt.

Дизайнерът на играта е голямо име, но творението му за мен е далеч от голямо. И буквално и метафорично.

ПЛЮСОВЕ:

  • Бързи ходове
  • Приятен арт

МИНУСИ:

  • Скучноват геймплей
  • Липса на избори

[divider]

Ако искате да видите повече информация за играта, както и да разгледате другите, доста по-интересни заглавия, според мен, посетете сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0ahUKEwjC9Ojy8_nLAhULjCwKHVKOATcQFggeMAA&url=http%3A%2F%2Fwww.schmidtspiele.de%2Fprodukt-detail%2Fproduct%2Fvampire-queen-75036.html&usg=AFQjCNHlnZ0E5fqzul1z0Zs-x80PZ-4e_g&sig2=wFnQRfl4eHdKtAUFyP352g&cad=rjt“ target=“blank“ ]Schmidt Spiele[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Skyliners – абстрактна игра със строене на 3Д небостъргачи!

Една от игрите, които ми направиха особено впечатление докато гледах стрийминга на БГГ в Есен миналата година беше игра, която използва кутията си за основа, върху която играчите издигат огромни небостъргачи.

За щастие, Skyliners изглежда наистина тематично. За нещастие, в нея няма наистина нищо тематично. Всъщност това е игра, която като нищо можеше да бъде изобретена от известния доктор Райнър Книция. Даже това не се дължи само на абстрактността, а и на простия дизайн, който, колкото и да е оригинален, често се изчерпва след няколко игри.

В Skyliners играчите се опитват да изпълнят тайни договори, които сами сключват по време на играта, като често намеренията на единия играч могат напълно да разрушат договора на друг.

В началото на играта всеки започва с еднакви карти. Всяка карта олицетворява една улица, която се вижда от погледа на играча. Да… всичко в тази игра се следи от перспективата на играчите.

Всяка карта има различни залози. Вие можете да сключите договор, че например в улица „А“ ще направите сградите по определен начин и ако успеете, накрая ще получите точки.

Ето и хитрата част… Често от строене няма да имате време за сключване на договори, защото имате две действия и сякаш винаги по-изгодното е да строите. Но… ако нямате договор, няма да вземете нито една точка. Така… едно по едно.

Строенето

Когато строите, слагате едно парче от своите върху вече поставяно парче или върху най-долния ред. Ако сложите покрив, повече не може да се строи, ако сложете парк, също… с тази разлика, че паркът се строи само върху най-долната част.

Целта е в края на играта да имате сключени договори, в които правилно сте заложили, че във всяка улица ще се виждат толкова небостъргача (кули/сгради), колкото сте предположили. С други думи – ако най-високата ви кула е първа, вие ще виждате само една.

Договорите

Винаги първо строите, но после имате възможност или да строите отново или да сключите договор.

Това се случва върху едно хитро малко столче, върху което поставяте картата си с договор в тази посока, в която ви показва договора, който искате да сключите. Така, като играта свърши, всички ще се обърнат и ще се покажат само сключените договори.

Освен това, в договорите има лек момент на „изпитай си късмета“, който наподобява на механика от Camel Up. Колкото по-рано сложите договор, толкова по-голям шанс имате за бонус, но пък е твърде рисковано, защото много неща могат да се променят до края на играта.

Въпреки, че кулите са разноцветни, те не пренадлежат на никого. Тоест, вие можете да слагате навсякъде. И понеже всеки вижда своите улици само в неговата ориентация, често борбата за определени кули е жестока. В края на играта, когато се изпълни договор се слагат антени от съответен цвят (на играча, изпълнил договора), които дават още точки. Тоест, ако вие сте сключили договор късно и в него се връзват кули, върху които вече има антени, няма да можете да се включите за бонуса.

Освен тези неща, има и лека борба за надмощие в определени части от града, но няма да навлизаме в това. Играта свършва, когато на един играч му свършат кулите, което е след не повече от 30 минути.

Преди да позаключа, няма как да не обърна внимание на изключително глупавите гларуси, които уж трябва да се закрепват върху някакъв начин върху кутията и така да се отбелязват точки. За жалост, те не се задържат добре и са „gimmick”, без който играта би била по-добре.

Заключение

Skyliners е сравнително окей игра. Въпреки 3Д ефектът си, играта не успя да ме грабне до такава степен, че да горя от желание да я играя. Със сигурност има качествата си и определено е стабилна игра откъм механики, но още с първата игра успя да убие ентусиазма ми. В нея няма нищо счупено и някои неща си звучат доста хитро, което ме навежда на мисълта, че играта със сигурност ще се хареса на огромен кръг от хора. Всъщност, доколкото съм чел, това си е обичана игра.

Въпреки фигурките, това е абстрактна игра. На моменти ми напомни като усещане на Medina, но също като в Medina, искреното ми вълнение, когато получих играта изгоря твърде бързо. Преиграваемостта на играта идва единствено от интеракцията между играчите, но в повечето случаи тя е твърде случайна, защото хората просто се опитват да направят договорите си. Да, можете да прецакате някого просто ей така, но това ще ви отнеме половината ход. Винаги е по-добре да мушнете някой договор.

Не знам… вероятно ще ме обявите в смукане на пръсти, и ще бъдете съвсем прави, но ревютата на игрите, които са ми „просто окей“ са най-тегави. Опитах се да извадя нещо, което да отличи тази игра в крайно позитивния или крайно негативния спектър, но за съжаление не успях.

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесен визуален 3Д ефект
  • Бърз геймплей – под 30 минути
  • Лесни правила

МИНУСИ:

  • Забравяем геймплей
  • Случайна интеракция
  • Калпав начин за отбелязване на точки

[divider]

Напълно ви насърчавам да скокнете към сайта на Schmidt, за да разберете повече от играта и дано откриете колко не съм прав.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.schmidtspiele.de/produkt-detail/product/skyliners-48247.html“ target=“blank“ ]Schmidt Spiele[/button]

 

Cornwall – отлична „каркасонена“ игра

Каркасон не спира да излиза с нови и нови разширения. Защото все още пари и защото все още пари. Въпреки, че не съм най-големият й фен, винаги съм оценявал качествата й и не отказвам да цъкам тук-там. Каркасон обаче направи и нещо друго. Той се превърна от просто игра в нарицателно име за много игри с плочки. Или – „Каркасонени“ игри. Като „Като Каркасон, ама по-зле.“ „Като Каркасон, ама по-сложно.“ Като Каркасон, ама с карти“… Днес ще говоря за игра, която е от типа: „Като Каркасон, ама не точно“.

Cornwall e красива селска местност в Англия. Играчите съставят широк свят пълен с планини, гори, поля и езера, като между другото ги запълват с къщички и кръчми. Целта на тази каркасонена игра е, досещате се, да използвате мийпълчета, за да контролирате определени територии.

Правилата са едновременно по-прости и по-сложни от познатия ви Каркасон. Съжалявам,„Schmidt, просто няма как да не правя мост между двете игри.

В Cornwall, вместо да слагате единична плочка, вие слагате… четворна. Тоест, всяка плочка има четири различни полета. Това автоматично би изгонило огромна част от феновете на Каркасон, защото прави Cornwall доооста случайна при тегленето на плочки. Каркасон се е превърнала от лека семейна игра в турнирна битка и всеки запален фен брои плочките, за да търси начин да прецака останалите. Не мисля, че Cornwall може да се следи толкова лесно, дори и да имаше подробен списък с всяка четворна плочка. Плочките и полетата са толкова много, че е просто невъзможно. Е… къщурките (след малко за тях) се следят изключително лесно, защото слагате реална 3Д картонена фигурка всеки път щом се появи конкретната плочка. По този начин просто броите колко фигурки остават, за да си направите сметка.

С други думи, случайността олекотява Cornwall, което за мен е добре за такъв тип игра. Лично аз никога не съм харесвал агресивния начин на игра в Каркасон. Говоря само за Каркасон, в други игри го обожавам!

Основният принцип на Cornwall е каркасонен. Слагате плочка, поне едно от полетата трябва да се опира до също такова поле на картата, след това си слагате човече върху току що сложената плочка, върху което и да е от четирите полета. Можете да сложите и още човечета, но за всяко следващо трябва да плащате толкова пари, колкото човечета вече има на плочката. Парите са кът, така че трябва да внимавате.

Когато зона от определен вид се затвори (дали се прекъсне с някоя друга плочка или се е появила къщурка, която автоматично затваря зона), се гледа кой колко и какви човечета има в тази зона и се разделят точките спрямо малка табличка. Няма да навлизам в точкуването.

Разликата от Каркасон е, че тук слагането на човечета е по-просто. Няма значение дали вече някой е на тази зона, вие можете също да слагате. Всеки играч има три различни човечета с различна сила.

Най-уникалната част от играта е икономиката вплетена в нея. Когато дадена зона се затвори, всички човечета не се връщат мигновено при притежателите им. Те отиват… в кръчмата. Ако ги искате обратно, трябва да платите една паричка за всички. Понеже, както казах, парите са кът, бихте искали да платите тази паричка в момента, когато се понатрупат. Оставете ги да си пийнат.

Когато плочките свършат, се смятат езерата, които са по-прост вариант на селяните в Каркасон и който играч има най-много точки – печели. Не навлязох в дълбочина на правилата, но общата динамика е такава.

Дори и таблото за точкуване е като това в Каркасон

Заключение

Cornwall е малко по-дълбока игра от повечето игри на Schmidt последно време. Тя изисква мислене, преценка и поемане на рискове.  Въпреки че на теория, даже и на практика, Cornwall нескрито наподобява Каркасон, за мен усещането беше сравнително различно. Cornwall е много по-случайна от Каркасон, но за мен е доста по-дълбока. Дори и да вкарате всички възможни модули на Каркасон, това няма да промени основната концепция, защото те просто вкарват още правила върху повърхността. Икономиката в Cornwall задава  доза напрежение, което не стои като нещо странично, а някак си хомогенно се връзва с атмосферата на борба за територии.

Ето го и въпросът. Cornwall или Каркасон? Хм… Не обичам да бъда комформист, затова ще кажа – Cornwall, но с едно голямо НО! Cornwall ме ангажира много повече от Каркасон, но трябва да се има предвид, че аз съм „прегрял“ жестоко от Каркасон. Абсолютно отдавам предпочитанието си на принципа „нещо свежо, ново и малко по-различно“. В дългосрочен план… мисля че Cornwall ще се изтърка много по-бързо от класическия Каркасон.

С други думи – ако не сте играли нито една от двете – няма да сбъркате каквото и да изберете. Ако сте абсолютен фен на Каркасон и неговия турнирен характер, мисля че ще се подразните на случайността в Cornwall. Ако пък сте като мен и вече Каркасон ви е дошла до гуша – Cornwall е право в десятката!

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесни компоненти и приятен арт
  • Свежа интепретация на Каркасон
  • Хитра и напрегната икономика

МИНУСИ:

  • Огромна доза случайност
  • Не успява да се отличи твърде много от Каркасон

[divider]

Както винаги, посетете сайта на Schmidt и преценете дали си заслужава да си купите играта от там. Що пък да не си заслужава?

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.schmidtspiele.de/produkt-detail/product/cornwall-49318.html“ target=“blank“ ]Schmidt Spiele[/button]

Big Deal – Не може да имаш още марки! О, Ф**!

Преди да започна с ревюто, трябва да споделя, че това нов принт на стара игра с името Grandpa’s Becks Cover Your Assets. Така че ако и вие сте от тези маниаци като мен, които ако не си чекнат играта в BGG все едно не са я играли, можете да ползвате старото име в търсачката на BGG. Играта и без това на практика е същата. Същият арт, същият геймплей. Мисля, че само един от видовете карти е различен, но това е без значение.

От всички игри на Schmidt, които играх последните седмици, тази е предизвиквала най-шумни реакции на фурор и желания за обръщане на масата… в най-добрия смисъл.

Big Deal е автоматизирана игра, която по-скоро ще играе вас, отколкото вие нея, но от време на време имате някое друго решение свързано с поемането на рискове.

В играта вие сте група богаташи, които натрупват имоти и притежания и… които се опитват да си ги крадат едни от други. Целта на играта е да стигнете до притежания на стойност един милион. Играете толкова рунда, колкото е нужно.

Всеки играч започва с 4 карти, а в средата на играта има тесте и една карта, която образува дискард.

По време на хода си, играч има едно действие от 4 възможности.

  • Да образува сет от две еднакви карти в ръката си (едната може да е жокер)
  • Да образува сет от карта от ръката и най-горната карта в дискарда (тази от ръката може да е жокер)
  • Просто да изхвърли карта от ръката си върху дискарда и тегли нова от тестето
  • Да открадне най-горния сет от друг играч (но трябва вече да има направен поне един сет)

В края на хода си винаги си допълвате до четири карти.

Когато се образува сет от две карти, той винаги се слага върху предния. Така ако имате някой по-скъп, винаги ще искате бързо да го закриете с някой не толкова привлекателен, за да не ви го отмъкнат… но те ще ви го отмъкнат. Повярвайте ми, става бързо, лесно и изключително внезапно!

Стигнахме до центъра на играта – краденето на притежания (сетове).

Ако имате вече един сет можете да нападнете най-горния сет на някого, ако просто изиграете същата карта като сета. Ако този, който нападнете изиграе същата, той успешно се защитава. Разбира се, вие можете да изиграете още една и така нататък. Жокерите също могат да се ползват. Имайте предвид обаче, че жокерите дават адски много пари на този, който ги притежава в края на играта.

Който победи, взема съответния сет и добавя към него изиграните карти в атаката. Така той става изключително дебел и привлекателен за останалите. Сета, не играчът.

Тук се намесва и броенето на картите. Не се притеснявайте, не е сложно. От друга страна си е задължително. От почти всички карти има десет от вид, така че е добре да си прецените шансовете преди всяка атака. Освен това, винаги когато слагате скъп сет е добре да имате в ръка поне още една карта за защита, защото бъдете сигурни – ще ви атакуват. Изключително лесно и изгодно е да се атакува в тази игра.

Това е цялата игра. Когато свърши тестето, рундът привършва и се броят парите, които сте натрупали (притежанията си имат стойност). Ако някой е направил милион – печели. Ако не – нов рунд.

Заключение

Big Deal е жестока и брутално забавна игра. Това е играта с най-сериозен take-that елемент, която съм срещал. Всъщност, цялата игра е един голям take-that. Всеки ход ще хвърчат атаки, защити, неочаквани обрати и банкрутирали играчи. Да, можете да прецените дали да рискувате да атакувате, дали да направите сет точно сега или дали да ползвате жокер. Но като се замисля, всичко друго се крепи на шанса от тестето и пресмятане на вероятността, ако броите картите.

Въпреки това, отдавна не съм имал такъв хит в моят дом. Играл съм играта с различни групи и всички избухват всеки път, щом я играят. Страшно забавна, шумна и изпълнена с „Уау“, „Оф, пак ли“ и „айде, крадете му яхтите най-после!“ моменти.

Препоръчвам я на всяка шумна компания, която си търси лек филър, който няма да ви накара да мислете, но определено ще счупи ледовете.

ПЛЮСОВЕ:

  • Шумна и истерично забавна
  • Изпълнена с обрати и „Уау“ моменти
  • Няма нищо по-хубаво от това да прецакваш приятелите си

МИНУСИ:

  • Няма нищо по-кофти от това приятелите ти да те прецакват
  • Играта е автоматизирана и случайна
  • Може да има обидени, защото играта е агресивна

[divider]

Както винаги, можете да посетите сайта на Smidt Spiele и да си поръчате тази гениално проста и точно толкова забавна игра.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.schmidtspiele.de/produkt-detail/product/big-deal-75023.html“ target=“blank“ ]Schmidt Spiele[/button]

Burg Flatterstein – игра с летящи прилепи и 3Д замък!

Има нещо много отпускащо в това да гледаш как прилепи идиоти се размазват по стената на старинен замък. Още по-задоволително е ти да пльоскаш този прилеп точно два сантиметра под прозореца и да гледаш как бавно и безжизнено се свалчва по стената, докато накрая не пада в малък ров пред замъка.

Добре де, играта не е толкова брутална колкото звучи… но определено е толкова забавна! Колко е игра е друг въпрос.

В Burg Flatterstein вие сте деца, които се състезават да достигнет до върха на стар замък. Когато се движите обаче, трябва да залягате, защото тичате в средата на течение от самоубийствени прилепи.

 

Кутията на играта е най-уникалната част. Когато сложите всичко както трябва се получава голям 3Д замък с прозорци и первази (стълби), подът е с опасни дупки и мостове. Всеки ход, вие ще се опитвате да движите пионките си, като първо ще вървите по земята, а после ще се движите по стълбите, докато стигнете до върха!

За целта се използва устройство, което е нещо като помпа. В единия си край има мрежесто място, откъдето излиза въздуха. Върху това мрежесто място се поставят платнени прилепи. Устройството се удря в средата и по този начин прилепът се изстрелва по посока замъка.

Всеки играч се изрежда като изстрелва по един прилеп. Ако прилепа падне някъде по земята в предверието на замъка, играчът има право на едно движение. Ако мине през прозореца са три движение, а ако падне върху стъпало (перваз) на замъка, тогава са две движение. Мислих се, че стъпалата са по-трудни от прозорците, но ще се изненадате колко размазани прилепи ще се натрупат върху тези стъпала и как няма да имате място дори да стъпите там.

Ако пионката минава по мост, трябва да има поне две движение.

Ако прилепът падне в яма, играчът не се движи, но тегли плочка с някаква „гадост“, която да даде на друг играч. Гадостите… не са нищо особено и съвсем спокойно можете да карате без тях. Дали ще удряте със затворени очи или с другата ръка е без значение. Да, можете да сложите един готин 3Д призрак някъде по замъка, за да пречите, но шансът да попречи и минимален. Хубавото е, че можете вие самите да си го уцелите и тогава ви дава повечко движение. Можете да изтеглите и нещо хубаво за вас като например едно движение. Като цяло, тези плочки са опция и са малко „meh“.

Ето това е центърът на играта!

Заключение

Burg Flatterstein е детска игра и в нея няма да откриете особена стратегия. Всъщност, няма да откриете никаква стратегия. Цялата концепция на играта е да гледате как се размазват прилепи по стените на замък. Контролът върху устройството е минимален и в голяма част дали ще продължите напред или се крепи на това точно как е поставен прилепа върху устройството и колко можете да си контролирате силата. Да, може да се каже, че можете да прецените някое от тези неща, но да се прицелите на конкретно място и да го уцелитe е просто абсурдно. Заради това, не мога да открия количество „игра“ в тази игра, но това не значи, че Burg Flatterstein не е чудесен прибор за създаване на смехове и забавни моменти. Играта е страхотен начин да завършите една настолна вечер.

С други думи, да, играта е детска, но върши чудесна работа и в геймърска атмосфера за отпускане. Според мен можете да си прекарате прекрасно и с вашите деца в семейна обстановка, защото е супер игра между родители и деца.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотен 3Д ефект
  • Лесни правила
  • Уникално средство за хилеж!

МИНУСИ:

  • Няма много „игра“ в тази игра

[divider]

А ето и от къде можете да купете тази истерично забавна игра! 

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.schmidtspiele.de/produkt-detail/product/burg-flatterstein-40877.html“ target=“blank“ ]Schmidt Spiele[/button]

 

The Mysterious Dragon’s Cave – детска игра със светещо драконче!

Последно време започнах да колекционирам семейни и детски игри, защото децата ми растат и само след годинка ще мога да играя ангажиращи настолни игри с големия.

Освен две-три малки игри, за които може и да говоря, може и да не говоря, Dragon Cave предоставя най-лесните правила в моята колекция, които могат да се усвоят и от 4 годишни деца. Моят син вчера навърши 3 и въпреки, че все още не може да разбере съвсем точните правила, ние си измислихме малки правила, които той се научи да спазва.

Освен това, играта изглежда разкошно за детска игра. Големи и малко компоненти, голяма играчка – драконче с батерии, шарени цветове и лампичка, която светва при активиране.

Едгар е дракон, който събира кристали в пещера и представлява малко драконче, което всъщност е доста сладко.

Върху кутията се поставят две плочки с магнити на конкретни места. Дъските са идентични, а начинът по който ги поставите променя тотално цялата игра. Магнитите не се виждат, така че никога не знаете как точно поставяте дъските. Върху тях поставяте основното табло, което е двустранно. Двете страни са мъъъничко по-различни, което служи за по-проста и малко по-сложна игра. А и за допълнителна случайност. Защо искате случайност?

В основата си, Dragon Cave е мемо игра. Всеки играч тегли по две големи плочки, които показват цвят кристал. На дъската има пътища, по които се движи дракончето Едгар. Играчът, който е на ход хвърля дървен зар. Зарът може да покаже число или знак – дракон. Ако е число, трябва да движите Едгар с точно толкова, колкото е показано. Ако е „дракон“ можете да поставите Едгар където си искате на дъската.

Ето готината част. Едгар е лапнал кристал – лампичка. Всеки път, щом Едгар мине през поле, под което се е оказал магнит, лампичката светва.

Целта е да движите Едгар, като го плъзгате по картата и да направите така, че да завърши хода си върху място с магнит, за да светне лампичката. Ако завършите върху кристал, който вие търсите, показвате плочката и теглите нова. Така, докато някой успее да открие шест кристала.

Заключение

Това е невероятна детска игра. Компонентите изглеждат страхотно, ефектът от светващата лампичка е чудесен. Играта учи съобразителност (да прецените откъде да прекарате Едгар) и развива паметта, тъй като трябва да помните кое къде е светнало.

Артът и играчката Едгар са супер, въпреки че имам малко оплакване. Според мен, освен цветовете, кристалите трябваше да имат малко по-различен арт, за да се избегнат проблемите на хората с далтонизъм.

Като изключим това, ще го натъртя – Това е детска игра. Чисто детска игра. Не е игра, която ще играете с приятелите ви като филър или да се посмеете. Със сигурност ще ви е скучна. Но ако играете с малките си деца и видите усмивките на лицата им, когато нацелят магнита, усещането е крайно удовлетворяващо. Да, още не съм я играл по правилата с моя Вики, но дори и начинът по който я играем е достатъчен, за да преценя.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотна голяма играчка дракон
  • Развива съобразителност и памет
  • Хитро използване на магнити

МИНУСИ:

  • Далтонистите ще имат проблем
  • Прекрасна детска игра, но е добра само за деца

[divider]

Поредният хит от Schmidt за 2016. Вижте повече за играта от техния сайт.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.schmidtspiele.de/detailed-view/product/the-mysterious-dragons-cave-40875.en.html“ target=“blank“ ]The Mysterious Dragon’s Cave[/button]

 

Completto – съвременна игра с класическо усещане

Един от любимите ми филъри е Game of Trains. Това е малка и елементарна игра с карти, чиито правила се обясняват за 2 минути. Е… ето, че има и кажи-речи същата игра, но с дори още по-прости правила. Това, честно казано, не значи нито, че играта е по-лоша, нито че е по-добра. Даже мисля да си задържа и двете. Май вече няма нужда от заключение, довиждане.

Все пак. Дайте да пробвам да ви дръпна няколко думи. Не би трябвало да отнеме много.

В кутията на Completto ще откриете 100 плочки и една книжка с правила. Правилата са две страници, половината от които са примери. Плочките са големи и релефни, с числа върху тях. Числата са от 1 до 100. Можете да спрете дотук и да си купите играта само заради компонентите. Цената е повече от приемлива за образователни компоненти за деца, които в други случаи биха стрували огромни суми. Сложете пред играта „Монтесори материали“ и вече удвоихте нулите.

Ако използвате компонентите по предназначение обаче ще получите една чудна и изпипана игра, която бихте могли да играете и дори с „баба си“, както се изрази приятел от компанията. Лично аз с баба си не мога да играя и сантасе, защото тя е човек, който решава да ходи за круши в 2 часа през нощта в градски условия, но предполагам вие имате по-нормални баби, така че ако можете да поберете играта на масата, отрупана с кюфтета и курабийки с прекалено много пудра захар, ви пожелавам успех.

Всеки играч нарежда 17 плочки с лицето надолу в един ред и още 5 в нов ред. След това тези пет ги обръща една по една и им намира място някъде в реда от плочки с лицето надолу. Така всеки започва с 22 плочки, 5 от които с лицето нагоре. Целта ви е да имате редица от 22 плочки, които да са подредени във възходящ ред.

По време на хода си можете да правите едно от две неща.

  • Вземате една плочка от средата на масата, обръщате я и я слагате на мястото на някоя плочка с лицето надолу. Заместената плочка се връща в средата на масата. Ето и проблема. Трябва да имате място за тази плочка, която се изтеглили, иначе я връщате с лицето нагоре в средата на масата и си губите хода.
  • Вземате една плочка с лицето надолу от своята редица и я слагате на друга позиция. Ако така се е случило, че имате примерно плочки 23 и 67 една до друга и изтеглите 38, вие няма къде да я сложите, защото нямате плочка с лицето надолу между тези две числа. Бихте искали да размествате честичко, за да си отваряте дупки за бъдеще.

Ако сложите число плътно до число, което е с едно по-високо или с едно по-ниско, тогава получавате втори ход. Ако пак се случи, не получавате трети.

Освен това плочките, които като се завъртят се получават различни числа са напълно валидни. Например 18 и 81, 99 и 66, 69 и… 69.

И така, докато някой не наред 22 поред. След около 15-20 минути, играта свършва.

Заключение

Completto има дъх на стара класическа игра, но и усещане на модерен и динамичен геймплей. С други думи, когато видите компонентите ще си помислите, че играете нещо от ерата на Скрабъл, но щом направите една игра ще разберете колко гладко работят правилата и как дизайнерски пръст се е намесил в това творение. Completto няма да остави дълготраен отпечатък нито в света на настолните игри, нито във вашето ежедневие, но играта е отпускаща и наистина може да се играе с всеки. Обяснява се за минута и си играе за около 20.

Това е класическа филър игра и въпреки, че компонентите са само плочки с числа, не се притеснявайте, в играта няма нищо за смятане. Всичко се опира до съобразителност и поемане на рискове. Дали да разместя по-добре поредицата си, за да имам по-голям шанс да изтегля нещо? Или пък да тегля и да се надявам, че ще ми се падне точната плочка? С колкото повече хора играете, толкова по-стратегическа става играта. Това се дължи на факта, че с повече хора, повече плочки са в игра. А щом има повече плочки, значи повече числа са видими и можете да прецените по-добре шансовете си при тегленето от средата на масата. Заради това, препоръчвам да играете Completto с 4 човека, въпреки че играта не е счупена и с по-малко. Просто открих, че контролът обогатява преживяването в тази игра с плочки.

Отново чудесен хит от Schmidt!

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила, които се обясняват за минута
  • Бърз и интуитивен геймплей
  • Отлично качество на плочките

МИНУСИ:

  • Голяма доза шанс при теглене на плочките
  • При игра с по-малко от 4 човека, шансът се засилва

[divider]

Както усещате, забелязва се вълна от ревюта на Schmidt игри. Не се притеснявайте, само една от тях не е добра. Ще я оставя за към края. През това време можете да кликнете на бутона и да решите дали цената на Completto си заслужава за вас.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.schmidtspiele.de/produkt-detail/product/classic-line-completto-49315.html“ target=“blank“ ]Schmidt Spiele[/button]

Bad Bunnies – зайци с бати и зайци-батки.

Това ще бъде кратко ревю. Ще говоря за елементарна игра с елементарни правила, която продължава не повече от 10 минути.

Bad Bunnies е абстрактна игра с готин арт. Ето това е добър пример за създаване на име на игра без никаква тема. Учи се, Take it Easy!

„Bad Bunnies“ идва единствено от арта на играта, който е закачлив и детайлен. Всъщност, си е направо чудесен. Илюстрациите използват меки цветове, за да изрисуват палави зайци, някои по-палави от други. Не, не говоря за сексуални картинки… въпреки секси зайкините на номер 1 и 7.

Играта е следната. Всички карти са с номерация от 1 до 13, като единиците и седмиците са най-много, а останалите са най-много в ниските и високите краища.  Всеки играч получава определен брой карти. Единият обръща една карта от тестето и казва на следващия играч да даде по-висока или по-ниска. Следващият е длъжен да изпълни това. Ако няма или не иска да даде излиза от рунда. Ако има такава карта, той я слага и казва на следващия играч да даде по-ниска или по-висока. Ако обаче играчът има точно същата карта, той може да я сложи върху нея и от тук до края на рунда да се играе само на това число. Нито нагоре, нито надолу.

Очевидно е, че ако дадете 13, ще кажете „по-високо“. В такъв случай трябва да дадете или 13 или някоя от двете специални карти. 1 и 7 могат да се слагат върху всяка карта… с малки изключения. 1 рестартира купчината и следващият играч започва отначало… или слага друга 1 и всички трябва да играят на 1 от тук нататък. 1 не може да се слага върху купчина, която е съставена от еднакви карти. 7 е по-силна карта, защото освен, че се слага върху всичко, но играчът има право да определи посоката за следващия играч, все едно е нормална карта. От друга страна, 7 не може да се слага върху 7.

Когато всички излязат от рунда – насила или доброволно, играчът останал последен взема всички карти от купа и си записва броят им. Толкова точки печели. След това всеки или си запазва всички карти и допълва или си тегли напълно нови. Започва нов рунд и така до определен брой точки.

Заключение

Bad Bunnies не претендира за нещо голямо и въпреки, че цялата простота можеше да се изпълни без арт, а просто с цифри, Schmidt са се постарали да вкарат стил, който, в интерес на истината, ще е един от най-силните напъни на играта да слезе от рафта ви и да се отвори на масата.

Да, ако имате определен брой тестета обикновени карти, нищо не ви пречи да играете играта и с тях, но ми се струва, че лошите зайци са по-приятни за гледане от пикасовското вале или кривата дама пика.

Струва ли си играта е въпросът? Ами… да. Играта е окей и както всички останали игри на Schmidt, не е скъпа. Не е игра, която ще се скъсате да играете, но не заема много място и от време на време ще ви се поцъка нещо малоумно със сини зайци-батки и секси дългоушки. Да, изборите в играта ви са очевидни и ако се наложи изобщо да мислете, то ще бъде свързано единствено с това дали да рискувате да останете в рунда, като знаете, че вероятно ще го загубите или е по-добре да се откажете от рано, за да не давате много точки на победеля. Това е. Все пак играта никога не е целила да бъде нещо повече.

ПЛЮСОВЕ:

  • Детайлен и закачлив арт
  • Играе се за около десет минути

МИНУСИ:

  • Почти никакви избори

[divider]

Можете да си купите играта от популярните онлайн сайтове или да побърникате из сайта на:

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.schmidtspiele.de/detailed-view/product/bad-bunnies-75033.en.html“ target=“blank“ ]Bad Bunnies[/button]

 

The Skull King: Game of Dice – Играли ли сте „Прецакай другарче“?

Последните няколко дена установих, че едно време сме играли изключително сложни абстрактни игри със стандартно тесте карти. Днес се оплакваме, когато обяснението на дадена игра трае повече от 3 минути. Никога не съм се мрънкал, когато някой ме е учил на 3-5-8 или Румб. Да не говорим за това колко време съм играл Бридж. Една от любимите ми игри със стандартни карти е „Oh, hell!”, или както е познато в различни компании у нас – „Прецакай другарче“. В тази игра всеки трябва да познава колко ръце ще хване и ако успее, печели точки, ако не, губи точки. Хитрата част е, че в началото на играта се раздава по една карта на човек, втория рунд по две, третия по три и така до 13. След това се играят 4 рунда с козове и накрая сложен пасианс.

Тази игра има най-различни форми и много хора я знаят по различен начин, като дори се е наместила на сцената на „модерните настолни игри“ под лекия вариянт „Магове“.

The Skull King: Game of Dice също е инспирирана от… себе си, тъй като оригинала – The Skull King е с карти. E, аз не съм го играл, но в никакъв случай не бих отказал, ако ми падне такава възможност.

Защо направих такова интро? Ами… Преди всичко искам да ви кажа, че The Skull King: Game of Dice една от любимите ми игри последно време, но това е само защото съм комбинирал правилата на тази игра с няколко от правилата на класическата „Oh, hell”. Това значи, че съм попроменил оригинала тук-там.

The Skull King: The Game of Dice е Trick taking игра (игра, в която се печелят взятки), но със зарове.

Всеки играч получава параван, който показва всички видове зарове и точната бройка на всеки зар.

В играта има 7 вида зара. 3 стандартни, 3 специални и 1 рисков. Вижте картинката за по-голяма яснота.

Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

Белият флаг означава, че зарът пропуска.

Играта се играе определен брой рундове, в зависимост от броя на играчите. Първият рунд всеки тегли по един зар на случаен принцип от тъмна торбичка и си го слага зад паравана. Вторият рунд тегли по два и така до колкото трябва. По този начин всеки рунд е малко по-дълъг и по-непредвидим от предния.

След като всеки си получи заровете е време за обявяването на ръцете. Всеки казва колко смята, че ще успее да вземе.

Според правилата, това се случва едновременно, но ние променихме това и го направихме както е в оригинала – Всички казват един по един колко смятат да прави, като така всеки следващ има малко повече информация за това колко са уверени другите. Така последният има най-голямо предимство и информация, и точно заради това в „O, hell”, последният няма право да казва толкова ръце, че сборът от всички предположили да е равен на броя на рунда. По този начин има задължително поне един прецакан. Това е по-добрият начин за игра, защото добавя стратегия, в сравнение с чистото случайно предполагане. Понеже редът има значение, попроменихме и броят на рудновете да е толкова, колкото всеки да може да бъде еднакъв брой пъти последен (откъдето и „Прецакай другарче“).

След като играта започне, първият избира един от заровете си и го хвърля в средата на масата. Всички един по един хвърлят след него, като трябва да отговарят на зара, който е хвърлил първия. Ако не могат, дават каквото си искат. Ако имат специален зар, могат да го хвърлят него по всяко време. Ръката я обира този с най-високото число. Ако има равни, обира този, който е дал последен най-високото число. Ако всички са хвърлили флагове, обира първият.

 

Специалните зарове са по-силни от всички цифри, но трите зара се надцакват на принципа камък-ножица-хартия. Ако успеете с някой специален зар да хванете определен друг специален зар и вземете, че направите точната си бройка ръце, тогава печелите бонус точки.

Който успее да си направи бройката получава по 20 точки за всяка ръка. Който не успее, получава -10 за всяка недостигнала или предостигнала. Който е казал нула и успял, печели 10 х номера на рунда. Който е казал нула и не е успял, независимо от това колкото ръце е хванал, губи 10 х номера на рунда. Както виждате, нулата дава малко точки първите рундове, но тогава е лесно да не хванете ръка. По-нататък обаче е изключително рисково.

Успях да ви разкажа всички правила… Ти да видиш! Така де, има някои специфики с бонусите от специалните зарове, но тях можете и в книжката да си ги видите. Давай да минавам към заключението, че се олях.

Заключение

Ако не се е разбрало вече, това е невероятна игра, която ме дрънна от кьоше. Изобщо не очаквах да дам осмица в BGG на такъв тип лека игра. За тези от вас, които не знаят, аз изключително рядко давам повече от 7 на игра в BGG. Вероятно осмицата се дължи на любовта ми към „Oh, Hell!”. От друга страна, заровете са с отлично качество, а вълнението от шанса е чудесно. Какво, какво? Да! Шансът тук е висок, но някак си вълнуващ. Играта не продължава повече от 20-30 минути и поемането на рискове е част от забавата в The Skull King: Game of Dice. Черните зарове като че ли са най-сигурни, а жълтите най-рискови. Да, имат само една седмица върху тях, но както всичко в този живот, ще ви се падне, точно когато не искате! Да предположите нула в последния рунд е изключително ноктогризещо решение, но ако се отплати ще си ударите главата в тавана от кеф.

Това е игра, в която ще ставате от масата, ще викате и ще стоите на нокти при абсолютно всяко хвърляне на заровете. Няма нужда да ви казвам, че с колкото повече хора я играете, толкова по-забавна става.

Освен всичко останало, играта заема толкова малко място, че веднъж ние дори сетнахме голяма игра и докато чакаме последния играч просто си сложихме параваните на TSKDG в единия край и разпердошинихме една игра.

Пригответе се да губите по-често отколкото да печелите. Тук контролът не е толкова висок като в „Прецакай другарче“ и все още не съм виждал напълно безгрешна игра, без нито един минус.

Всъщност… всяка игра ни е без минус! Защото тази игра заслужава един огромен ПЛЮС… Егати лигавото клише.

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесни компоненти
  • Бързи ходове
  • Вълнуващо мятане на зарове
  • Страхотен баланс на риск-отплата
  • Изчистена зарова версия, на игра, която обожавам

МИНУСИ:

  • Огромна доза шанс
  • Наложи се да сменим няколко правила

[divider]

Играта може да се намери в различни европейски магазини, както и в Амазон. Аз ви препоръчвам, да посетите и сайта на производителите, които ще ви залеят с всякакви подобни леки, но хитри игри!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.schmidtspiele.de/detailed-view/product/the-skull-king-game-of-dice-49316.en.html“ target=“blank“ ]Schmidt Spiele[/button]