Архив за етитет: REBEL.pl

7 Wonders Duel – Конфликтна игра за двама, напълно различна от оригинала

Осъзнавам, че малко закъснях с мнението за игра, която беше на върха на хайпа миналата година, но нека го кажа така – Тогава я пробвах и не бях очарован. Основната ми критика към играта беше, че е твърде брутална и непростителна. Може би ме бяха разкатали твърде зверски и понеже играта не беше планирана за ревю, не си направих труда да навляза по-навътре.

Така. Все още смятам, че 7 Wonders Duel е крайно непростителна игра, но… отношението ми се обърна на 124 градуса. Не е напълно на 180, но определено имаше въртеж.

Основната причина, поради която бях разочарован от играта тогава, която ще бъде и в много други хора по света, се крие в очакването. Аз съм фен на 7 Wonders и безгрижния комбо характер, който носи. Очаквах в Дуела да има „някаква“ конфронтация, но определено не видях откъде ми дойдоха шамарите по времето на първата игра.

След като имах нова възможност за нова проба на играта обаче, бях сложил бронята и дойдох подготвен! Бях съсредоточен и решен да не допускам грешки, защото всяка малка грешка в тази игра е твърде възможно да бъде вашия крах.

7 Wonders Duel е, ако не военна, то изключително конфротационна игра. Би трябвало заглавието да е подсказващо. Ако не сте запознати със 7 wonders – това е „драфтинг“ игра, в която играчите си подават карти един на друг и избират по една от подадените. Така картите се въртят няколко епохи и накрая се отбелязват точки спрямо таблото от карти, което сте си построили пред вас. Във всяка „драфтинг“ игра (игра в този стил), има едно нещо, наречено „хейт драфтинг“. Това е когато вие вземете карта, която не ви трябва особено, но на ваш опонент би свършила отлична работа. В игра с повече играчи не винаги е добър ход, защото по този начин не само опонента ви, но и вие оставате назад, докато останалите си джиткат с много повече точки от вас.

Правилата са на български. Да, картите са с английски надписи, но като цяло играта е напълно езиково независима.

Когато обаче играчите са само двама на масата, тогава „хейт драфтването“ става основен елемент в играта. С други думи – тук много често ще вземате карта, която дори изобщо не ви трябва, но на опонента ви е критична. В дуелна игра, всичко, което опонента изгуби може да се причисли, че вие сте спечелили.

И тук се крие елементът, който може да уплаши много от вас. Дуелът е игра, в която трябва да бъдете „Мухаха злодеи“ и да се стремите да пречите повече, отколкото да строите вашето си нещо.

За някои това е сърбеж, но за други – сърдеж. С други думи, особено ако вече сте опитни в играта, предупредете нехайните си мъгъли в играта, че ще се раздават ритници.

7 Wonders Duel е игра, която се „научава“. За да сте успешни, трябва да знаете всички карти в играта, както и какви са възможните тактически и стратегически комбинации, още преди да сте почнали.

Това е игра за строене на табло от карти пред вас и като всяка подобна – изграждането на двигател от ресурси и умения е критично. Ако не успеете да запалите някаква система за генериране на покупвателна възможност, просто ще стоите и ще чакате тъжния финал.

Най-чувствителната част в играта определено е начина, по който се вземат картите. От една страна този метод е оригинален – виждате от снимките. Вземате една карта от определена схема на подреждане (зависи от епохата, играят се три епохи), след което, ако горната карта е свободна става възможна за вземане. Ако е с лицето надолу се обръща.

От друга страна, това създава случайност, която често може да бъде верижна и решаваща.

Често се налага да освобождавате карта с лицето надолу, която е точно за вашия опонент. Той я взема и сега той не ви е открил нови карти, значи вие отново сте задължени да вземате карта, която не искате. Вземате и отново обръщате карта, която трябва на опонента. Това, признавам си, е най-дразнещата част от играта.

От друга страна, механиката е така вплетена в цялостния геймплей, че няма начин да се заобиколи. Няма как всички карти да са открити, защото тогава играта се превръша в броене на ходове. Всъщност, броене на ходове има и това може да превърне финала ви в некулминативен. Понякога просто се вижда кой е победителя, независимо, че това ще се случи след, да кажем, пет хода.

НО!

Ако дадете необходимото време на играта да влезе под кожата ви, нещо за което се радвам, че аз успях да направя, тогава тя ще открие огромните си възможности.

Има няколко открояващи се начина за победа – с военна мощ, с наука или с акумулиране на точки. Но това не е като в големия брат на играта (7 Wonders), където вие кротко си строите нещата пред вас и трудно някой може да ви спре, освен ако не превърне тази злост в делото на живота си. Тук трябва да сте прецизни, да сте внимателни и да се нагласяте спрямо ситуацията.

Строенето на чудеса е с лек изместен фокус, от това на оригинала. Тук всеки играч ще прави няколко чудеса, които са центърът на стратегията. Те ви дават умения и ресурси, без които трудно бихте потеглили в играта. Точно заради това, дори чудесата се „драфтят“ в началото на играта и всеки се опитва да си вземе такива, които биха работили добре в комбинация.

Заключение

7 Wonders Duel е тактическа игра за двама, бих казал, геймъри. Да, правилата не са много сложни и вероятно бихте научили баба си за не дълго време. Но ако искате да продължава да ви праща буркани с кисели краставички, по-добре й го спестете. 7 Wonders Duel е конфликтна и непростителна игра, което не идва само от факта, че това е игра за двама. Има много игри за двама, които не ти секат стратегията с бруталната секира в началото на играта и ти трябва да куцаш до финала, което неизбежно се случва тук. Не, това не е негатив. Това е предупреждение.

Ако обичате провокациите и предизвикателствата ви казвам директно – това е отлична игра. Определено влиза сред моите любими 100 игри. Но Дуелът е дълбок тактически сблъсък, в който всеки ход е важен и трябва да внимавате, защото това не е игра, която да разцъквате, докато си пиете кафенцето на терасата.

Не правете моята грешка и не очаквайте от 7 Wonders Duel да бъде смален вариант на 7 Wonders. Това са две съвсем различни игри, всяка страхотна по своя си начин.

Надявам се да съм бил ясен. Сега къш.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила
  • Бърз и интуитивен геймплей – около 30 минути
  • Свежи цветове и арт
  • Различни начини за победа
  • Смислени и задоволителни решения

МИНУСИ:

  • Непростителна, което може да отблъсне някои
  • Свежите цветове и арт са копие от оригиналната версия

Игата е с изцяло преведени правила на български език, благодарение на приятелите ни от Paladium Games. Можете да си я закупите с поръчка от от партньорите ни от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“]Поръчай: 7 Wonders Duel (с български правила)[/button]

Дом мечта – перфектната семейна игра!

Преди няколко месеца написах ревю за тази игра, но скорошната ми страхотна изненада ми върна силния ентусиазъм към заглавие, което очевидно ми е оставило силно впечатление. Изненадата се състоя в това, че в ръцете ми се появи българска версия на играта, която е повече от чудесна. И този път не само правилата, но и всичкия текст по картите е изцяло на български. Този превод, а и разпространението, е дело на близките ни приятели от Paladium Games, за което ги поздравявам… и за това, че не ме слушат какво им казвам да локализират, защото иначе само аз щях да си играя Архипелага на български. Можете да посетите сайта им, като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://paladium-games.com/“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]

От както живея по квартири съм сменил около 30, като само от както съм със съпругата са близо 10, а от както сме и с деца са около 5…а големия ни син е само на 4. Хвърлям тези цифри, защото доста от тези смени са били просто заради търсене на разнообразие и новости. А дори и да се застоим на едно място, реорганизацията на стаите и мебелите се променя през месец. Ние не сме крайно придирчиви хора, но обичаме да си ни е уютно и свежо. Казах, че имаме деца, големия от които е на 4, така че очевидно не сме подредени хора. Ние просто търсим някаква интересна, но и домашна визия. Защото да, ние сме си домошари и много повече обичаме да ни идват гости, отколкото да ходим ние.

Това дълго семейно СиВи не беше самоцелно. Е, поне не изцяло. Просто исках да разберете колко си падаме в нашия дом по темата на Дом Мечта. Всъщност, аз съм напълно убеден, че и хората, които са правили играта са наш тип. Визуалният дизайн, решенията в геймплея и като цяло елегантния вкус крещят още с отварянето на кутия.

Всеки играч получава гигантско табло във формата на къща на два етажа и гараж. В средата на масата има още едно табло, откъдето ще си вземате най-различен интериор и ще си наемате специалисти, които да работят по него.

Този интериор е под формата на карти, които като се съединяват една до друга образуват свързана панорама от помещения. В края на играта всяка къща ще е изпълнена по уникален начин и ще изглежда свежо и… топло. Да, топло. В играта са използвани весели цветове и хумористичен арт, който не е нито груб, нито дори закачлив. Илюстрациите са сладки и анимационни, напълно подходящи за вашите деца.

Разбира се, не мога да нарека Дом Мечта детска игра, но определено е една от най-добрите семейни произведения, които някога съм срещал в хобито. Правилата са само няколко, а понеже темата извира от всеки ъгъл, обясняването им ги прави интуитивно и елементарно. Да не говорим, че вече играта е напълно на български.

Цялата система за точкуване се крепи на това коя до коя стая ще сложите, коя стая ще е оптимално голяма, какви декори ще сложите в нея и дали ще имате всичко нужно за едно нормално живеене. Точките в играта винаги завършват близко, защото се правят сравнително лесно. Единственото малко по-сложно нещо, което е най-абстрактната механика в играта са покривите. По време на играта вие ще събирате различни видове покриви, но ще ги трупате с лицето надолу пред къщата си. Трябва да помните какво сте сложили там, защото в края на играта ще получите точки, ако имате еднакви. Това може да изглежда сравнително лесно за запомняне, и до някъде е, но би затруднило по-малките… и хората със зрителни проблеми, защото някои от цветовете на тези покриви са доста близки. Не знам дали е проблем, тъй като и дизайна на покривите е леко различен, но бях длъжен да го спомена.

Както забелязахте, изобщо не навлизах в правила, но честно казано, не е нужно. Ако темата ви харесва и играта ще ви хареса. Всъщност, единственото правило, което не мога да не спомена е гениалния начин за определяне на победител при равни точки в края на играта. Върху много от картинките със стаи в Дом Мечта има нарисувани деца. Но, типично за дребосък, който го караш да иде да пишка, той се е скрил и ще стиска до дупка. Разбира се, отново типично за дребосък, той си мисли, че може да надхитри всички, докато се крие зад призрачно перде. На много картинки се подава я крак, я ръка. Вашата цел е да откриете децата и да ги преброите. Играчът, който има повече деца в къщата си е първо – по-щастлив, и второ – победител.

Заключение

Dream Home e гениална игра. Гениална в своята простота, но най-вече – гениална с правилната си насока.  Артът, темата, дължината на играта – всичко е изпипано по идеален начин, който да превърне Дом Мечта в перфектната семейна игра.

Да, играта не е съвсем детска, но нищо не пречи да цъкате и с десетгодишните си.

Дом Мечта е съвсем прилична и за филър с геймъри, тъй като не трае повече от 20-30 минути. Трябва да имате нещо предвид обаче. Колкото и да е добра играта, това не е преживяване, което ще искате да играете всеки ден. Това се дължи на ограниченото количество карти. Вие ще виждате абсолютно всички карти всяка игра. Това може и да е добре, защото увеличава стратегическите ви очаквания, но от друга страна, разнообразието намалява. Мисля си, че едно стабилно разширение би оправило този проблем.

Не мога да не препоръчам играта. Тя определено е един от големите хитове за последните две години!

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлично представена тема
  • Страхотни илюстрации
  • Лесни правила 
  • Бърз геймплей
  • Една от най-добрите семейни игри, които съм срещал

МИНУСИ:

  • Има нужда от разширение, за да има повече разнообразие

Ако ви харесва как звучи, можете за купите играта от магазина нашите приятели от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Дом Мечта[/button]

 

Heroes – Една, ако не друго, красива игра

Знаете ли как се прави игра, която да откриете трудно в интернет? Кръщавате я с нещо неоригинално, като например Heroes… Та Heroes на Rebel.PL и на дизайнера Adam Kwapiński е… за разлика от името си опит за нещо оригинално и различно. Играта може да се играе от 2 до 4 души и отнема 30-40мин. Играчите ще предвождат създания и ще хвърлят магии по противниците си, като целта е да убият противниковият генерал преди техният собствен да падне. 

Компоненти

  • Правила
  • 4 игрални борда 
  • 96 карти с чудовища
  • 84 карти с магии
  • един куп токени(за рани, за отрова, за забавяне, за какво ли не)
  • 25 зара

Обикновено говоря за компонентите в последната част от ревюто си, но тук не мога да се сдържа и ще ви кажа, че са страхотни. Картите са качествено изработени, бордовете и токените са от дебел картон и всичко е красиво изрисувано. Заровете също са много хубави, изрисувани с различните видове мана от играта. Тук също ще вметна, че и правилата са добре и подробно обяснени. До тук никакви забележки… освен името де. Да видим до кога…

 

„…най-трудната част се нарича „пригответе се“!“

Преди да започне същинската част от играта ще трябва да си съберете тесте. Едно малко със създания и едно по-голямо с магии. За създанията ще имате избор дали да започнете с готово такова или да си направите ваше. В цялата игра ще имате само 7 създания и героят си, така че ако вие си правите тестето избирайте внимателно. Тестето за магиите, като изключим тези, с които всички започват, ще трябва да си го до съберете сами, като това ще стане чрез малко сложен драфтинг, при който всички играчи се редуват да взимат карти от два обърнати реда. Но може да взимате само от горния, а когато вземете карта, то тази под взетата(от долния ред) идва на нейно място, а пък на долния ред се обръща нова от тестето……….да, това продължава докато всички имат нужния брой магии. Щом всички са готови и с двете тестета е време да премерите сили.

Един срещу друг

Първото с което Heroes се отличава от другите подобни игри с карти е начина на атака. В Heroes всеки играч има герой, който присъства като карта на полето и е крайната цел на всеки противник. До тук нищо чак толкова различно, само че всяко създание има определени посоки, в които може да напада. Само тези пред себе си, само напред и наляво, само наляво и надясно и т.н. Когато атакувате си избирате една от възможните посоки. За да ви е най-лесно е хубаво бордовете с чудовищата да са допрени един до друг. Също така могат да атакуват чудовищата, пред които няма други чудовища от техния отбор. Само че за да нападате трябва първо да сте направили някаква магия, а за да направите магия трябва да хвърлите нужната ви мана със заровете си. 

Както казах вече в играта има едни много хубави черни зарове с ярки емблеми на елементи по тях. Това са вашите земи, мана, ресурси, както искате ги наречете. Първото действие, което правите е да ги хвърлите, след това пак и след това пак и после пак, докато някой не каже стоп. Обикновено е този, който е хвърлил каквото му трябва. Точно така, в играта има едновременни действия. Освен мана, със заровете ще хвърляте и лидерство, което ще ви трябва и за да активирате създанията си. С други думи преди да намлатите лошковците(или добряците, зависи вие към кои се слагате) ще трябва да хвърлите маната за една магия от наличните ви в ръката И нужното лидерство за създанието, с което искате да нападнете.

Само аз ли мисля, че това е прекалено сложно? Различно от всичко, което съм виждал, но… Нещо готино със заровете, което ми хареса е, че при определени комбинации от символи имате специални действия, като да си „научите“ още една магия, да си изтеглите карта от тестето, като в зависимост колко от нужните символи сте хвърлили, то може да си изтеглите две карти или да научите магия от който и да е ред.

Всяко създание има живот и атака, когато то умре, излиза от игра. Когато на някой героят умре, играчът излиза от игра. Когато остане само един жив герой, притежателят му е победител в играта.

Краен резултат от сблъсъка с Heroes

Играта изглежда страхотно – компоненти, кутия, рисунки, страшна е! Имах много големи надежди за нея и имах много голямо желание да ми хареса. За жалост тя не ги оправда. Две са основните неща, заради които не ми допадна. Едновременното хвърляне на зарове(просто не обичам едновременни действия в настолните игри) и изключително усложненият начин на игра. Първо трябва да хвърлиш нужните зарове, после трябва да направиш магия и после, ако все още имаш с какво, активираш чудовище и атакуваш. Няма дори да ви казвам колко пъти не успявахме да хвърлим достатъчно зарове, за да свършим всичко. А! В играта също така няма начин да се манипулират заровете, каквото си направите това е! В крайна сметка най-ефикасната стратегия се оказа тесте с фокус агресивни магии и малки създания и се надяваш да успееш да го убиеш преди той теб. Което изхвърли през прозореца целия потенциал за различни тестета и стратегии в играта.

Ако трябва да го обобщя в едно изречение – много красива, но много случайна, без възможност да се манипулира. А аз не ги харесвам такива(игри). 

[divider]

[button color=“green“ size=“биг“ link=“http://www.rebelgames.eu/x.php/7,584/Heroes.html“ target=“blank“ ]Сайт на производителя[/button]

Termity – военна настолна игра с термити!

Най-играната настолна игра на телефона ми Neuroshima Hex. Физическата й версия, макар и да събира прах у нас, все още не мога да събера сили да я продам, тъй като все още се позиционира някъде в моите топ 30-40 игри. За съжаление, още след една игра (макар и първата да беше с грешни правила) разбрах, че Termity е моят заместител на Neuroshima Hex. Не. Все още не бих продал тази съвременна класика, защото има отлична поддръжка и фен база, но ако трябва да избирам тактическа игра за двама или повече, засега винаги ще прибягвам до Термитите.

Както разбрахте от интрото и ако сте запознати с Neuroshima Hex, сигурно сте схванали аналогията и осъзнали, че това е тактическа игра с много мислене и конфронтация. Темата, може да ви се вижда странна за такъв тип игра, но мисля, че работи не просто добре, но и тематично.

Войната на термитите

В играта всеки контролира колония от термити и целта му е да си позиционира, инфраструктурира и тактикизира ( добре де, прекалих) армията си от термити по такъв начин, че да завладее чуждите термитници. В същото време се старае да пази своите.

За мен темата е свежа и много от действията са тематични. Открих обаче, че не всички играчи са чак такива фенове на темата. Някои я откриха за… гнусна. Когато пипат токъните с летящите мравки или тези с големите глави сякаш усещат мазното трептене на крилата, което ги кара да настръхват.

Артът е изчистен и визуално приятен, колкото да помогне на геймплея. Не е отвратителен и да, бих предпочел комични изображения, но от друга страна това щеше да е подвеждащо, защото геймплеят е далеч от лековат. Поне откъм мислене. Ето го и него.

Пазете термитниците!

В средата на масата се слага дъска, разграфена на хексагони. В зависимост от броя на играчите се слагат различни терени – трева, вода и камъни. След като играчите добият опит могат да си съставят и собствена карта.

Слагат се няколко неутрални термитници. След това всеки играч, един по един, слага един от своите термитници, като спази някои условия. Всеки термитник има число. Това е едновременно защитата и точките, които ще ви дадете, ако го завземете или опазите до края на играта.

Всеки играч взема купчинка от кръгли токъни от свой цвят. Тези токъни са с различни мравки и подобно на Неурошима, постоянно има три токъна. По време на хода си играе един и в края на хода взема един.

Играта свършва, когато всички токъни са изиграни. Тогава се брои кой колко точки има от спечелени и запазени термитници.

Всеки играч може да има собствен цвят термити, но всъщност всички имат еднакви по вид термити, просто са разпределени по различен начин.

В играта има 4 вида термита и всеки играч е склонен да тегли повече от определен вид.

  • Военни – движат се бавно, но трепят по-лесно
  • Летящи – движат се бързо и над вода
  • Плюещи – Стрелят от далеч
  • Работници – Просто са… много.

Всеки от тях има някаква особеност, в която няма да навлизаме. Вместо това ще ви кажа какво правите по време на хода си.

  • Слагате термит на картата
  • Движите термит спрямо неговата скорост и условия. Не е задължително да движите термита, който сте сложил.

Ако термит влезе в пространство с термит на противник има битка. Битката всъщност изключително проста.

Първо се смята защитата. Колкото термита има на картинката на нападнатия, толкова е защитата.

Към стандартното броене не термитите върху токъна на нападателя се добавят и съседните термити на нападателя, които са съседни и на защитника, като плюещите могат и да са по-назад. Разбира се, има разни бонуси в зависимост от вида термит или терена, на който стои.

Ако защитникът изгуби, той не губи единицата си, а просто трябва да я премести на подходящо съседно място. Ако такова място няма или пък е нападнат от военни термити, чак тогава губи единицата си.

Термитниците се вземат по същия начин, просто се гледа числото на термитника – това е защитата му. Изключението е, че термитът, който напада умира. Това прави работниците идеалните самоубийци.

Тактиката

Играта е колкото отворена, толкова и тясна. Движението на единиците е толкова важно, че ако позиционирате единствените си военни в някой ъгъл (кхъ… Ицо… кхъ…) после цяла игра ще си ги тътрите до някое полезно място.

Това, че единиците не се убиват лесно е добро, защото хората няма да губят времето във „вземане на пешки“. Вместо това ще тръгват към шах мата – Термитниците. По време на хода си движите само една единица, което означава, че можете  да направитемаксимум една битка – използвайте ходовете си правилно.

Когато завземате Термитник, вие си го слагате зад специален щит, а на негово място вие решавате кой от своите свободни термитници да поставите. Този, който е загубил Термитник пък поставя един от своите Термитници на ново място, като отново се спазят някои условия. Тази „отрязяна глава на змея“ механика прави играта еволюираща и развива динамиката с всеки изминал ход.

От тук следва и въпросът – дали тази игра е добра с трима и четирима или е отново в ъгъла на Неурошима – игра за двама с фалшиво условие за 3 и 4, което просто не струва.

Играта е чудесна за четири души. За трима, отново не е съвсем балансирана, защото в такива игри действа правилото „Двама се кара, третия печели“. Когато сте четири, напрежението е по-голямо, а картата се запълва от термитници изключително бързо.

Заключение

Termity бързо влезе сред любимите ми игри. Все още не съм напълно сигурен, че е в моите топ 30, но има огромен шанс да се мушне съвсем забелязана. Това е тактическа военна игра с трудни, но интересни решения всеки ход.

Темата ми допада, но гарантирам, че не всеки ще приеме на сериозно малки термитчета, които се млатят сред локвите. Доста гийкове биха предпочели сериозната пост апокалиптична тема на Neuroshima. Щe ви кажа, недейте! Да, ще си позволя да ви гарантирам, че това е страхотна балансирана и изпипана игра от Rebel. Не го очаквах, но ето че само мисълта за играта ме кара да желая да я играя.

Прости правила, хитър геймплей, много взаимодействие и много, ама много бой!

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежа тема
  • Прости правила с дълбок геймплей
  • Безкрайно взаимодействие
  • Модулен сетъп
  • Огромна преиграваемост

МИНУСИ:

  • Темата е на ръба за някои
  • Тежка форма на парализа на решенията

[divider]

Повече за играта можете да откриете в сайта на производителя.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://wydawnictwo.rebel.pl/x.php/6,643/Termity.html“ target=“blank“ ]Rebel.pl[/button]

Slavika: Equinox – игра със славянска митология

Когато се спомене думата митология, първите асоциации обикновено са Зевс, Посейдон, Олимп и други части на гръцката митология. По-рядко се досещаме за египетският бог на слънцето Ра и другите божества около него, но тези са най-популярните легенди и като такива се появяват в тематиката на игрите. За това бях много заинтригуван, когато разбрах за заглавие, базирано на славянска митология.

Slavika: Equinox е едновременно разширение за оригиналната Slavika и самостоятелна игра за 2-5 играча на Marcin Welnicki. В Slavika: Equinox играчите оглавяват семейство от Славяни – герои(или едно общество от Християни), които ще се борят срещу злото в регионите на Померан. За темата на играта силно допринася арта по картите – членовете на семейството са реалистични, а чудовищата на злото са фантастични и магически. В книжката с правила на играта 8 страници са отделени само за историята на света на Slavika.

И какво друго има в света на Slavika?

В малката кутия на играта има следното:

  • 155 карти – тук влизат героите, чудовищата, съкровищата, регионите, шапките, броните, мечовете, щитовете, феичките, фениските…
  • 21 маркера – използват се да маркират (ти да видиш) точките на играчите, изминалото време и специални умения
  • 6 плочки за точки – точките трябва да се броят на плочки
  • 1 борд Equinox – описва времето в играта и завъртането на цикъла от ден и нощ
  • 5 помощни листа – на тях е написано всичко, което не е върху картите
  • 1 книжка – половината е история, половината са правила.

Единственият проблем с компонетите е, че по картите няма текст – всички умения са отбелязани с иконки. На първата ви игра по-често ще четете в помощният лист, отколкото ще играете самата игра, но с това се свиква.

Славяни и феникси в Померан

Героите на едно семейство.

За да започне играта, всеки играч взима компонетите на семейството, с което ще играе – 6 карти с герои, плочка за точки и маркери за точки, като към това добавя пет карти чудовища. По средата на масата се обръщат пет карти региони, на които ще се развие борбата със злото. Регионите имат символи за време – за всеки символ се премества с едно поле маркерът за време по пътечката върху борда Equinox. Същите тези символи означават и колко съкровища се мушват под всеки регион, за да бъдат спечелени от героите. Последното нещо е да се избере първи играч – в книжката пише „по общоприет метод”, примерно който е чел статия на BigBoxGamers най-скоро.

На всеки свой ход играчът има три задължителни действия:

  • Първо поставя герой на регион, където има място за него (в регионите няма място за всички). Ако това е невъзможно, тази стъпка се пропуска.
  • След това поставя герой на регион, различен от избраният в първото действие. Ако това е невъзможно, тогава поставя чудовище на регион, различен от избраният в първото действие.
  • Като последно действие поставя чудовище на регион, различен от вече избраните на този ход. След това премахва едно чудовище от ръката си и тегли нови, за да има по всяко време 5 чудовища на разположение.
Зловещ регион в Померан! (символите за време са слънцата отгоре)

Специалните умения на чудовища и герои се включват в момента, в който са поставени, или действат постоянно, докато те са в регион. Регионите също имат умения, на които трябва да се обръща внимание (и да се чете какво точно означават иконките – помощните листи са важни). В момента, в който на регион бъде поставено  чудовище и няма място за повече, се случва битка в този регион. Сравняват се общата сила на чудовищата и героите (мерят си ги). Ако героите са по-силни се гледа чии герой са най-силни – в ред по сила играчите взимат точки слава, като най-високата цифра отиват за най-силния, след това в същият ред си избират по едно съкровище, докато не свършат. Ако чудовищата са по-силни, героите се прибират тъжни, посинени и с празни ръце. След това се появява нов регион, времето се мести и съкровища се слагат според символите за време и играта продължава.

Когато маркерът за време достигне или премине полето с червено бижу на пътечката върху борда Equinox, това маркира последният рунд – доиграват се ходове така, че всеки играч е имал еднакъв брой ходове (ако сме трима и в момента е хода на втория, той довършва, третия играе и край). Гледат се броят точки, като се добавят и точките от съкровища. Шокиращо за всички, който има най-много точки печели!

Ще ги бориме чудовищата, братя славяни!

ЧУДОВИЩА!

Играта съвсем не е лоша, даже никак. Темата е може би уникална в света на настолните игри или поне аз не знам за други заглавия със славянска митология. Арта на играта е добър и осемте страници история в книжката са интересни за четене. Като геймплей ние се съгласихме на високонаучният термин „геймърски Smash Up”. Имаш си герои, които пращаш да се бият с чудовища и целта е така да се наредиш, че ти да вземеш повече точки от другия, с когото уж се биете рамо до рамо. Имаш и чудовища, с които да прецакаш добрите и те да се приберат безславно.

Но, играта си има кусури. Не мога да не отбележа системата с иконките – малки и лесни за пропускане. Героите по-лесно се научават, но чудовищата… всеки път, когато бъде изиграно чудовище с умение, всички търсят да четат какво по дяволите е то. Другият проблем с малките иконки са цветовете. Можеха да ги направят много по-ярки и лесно различими. Да, има икони на различни животни, които отделят клановете, но и те си приличат и никого не мога да обвиня, ако обърка героите на двама играчи.

Пищов с уменията на картите.

Другото, което не ми харесва, е колко бързо може да свърши играта. При преминаване от фаза на светлина във фаза на тъмнина може да се получи така, че максималният брой чудовища в регион да намалее. Тогава се случва следното – бият се в един регион, сменя се фазата, което предизвиква битка в други два региона и за един ход някой взима 40 точки, след което няма много какво да се направи, въпросният някой ще спечели. Това донякъде е предвидимо, тъй като всички започват със същите герои и можеш да видиш кой какво е изиграл и какво не е.

Най-доброто качество на играта е наличието на различна фракция – Християните. Техните герои имат различни умения от славяните и получават точки от региони по съвсем различен начин. Това много раздвижва играта… ако имаше повече от един комплект Християни. Да, тематически не върви да има повече от едно семейство Християни, но щеше да е готино, ако ги има. И като цяло ако имаше повече такива фракции, играта щеше да бъде много интересна.

Заключение

Ако ви кефи славянската митология и ръчкането по региони за точки, това е добра игра за вас. Има доста мислене и планиране в нея, заради комбинациите, които обясних по-нагоре, но в крайна сметка късметът идва само от тегленето на чудовища, останалото може да се предвиди (и накаже!). Тъй като времето си тече по време на играта, колкото и дълго да мислите, все някога ще свърши. И не забравяйте, две кикимори са по-лесна плячка от два феникса!

Ghost Stories – плюс Чък Ориз

 

1.  Историята

Ghost Stories e кооперативна игра за от един до четири човека, издадена през 2008 година от Repos Production.  Играта е направена в тъмен ориенталски стил, който на мен лично много ми допада.  Като споменавам тъмен, бих искал да кажа, че на кутията е написано, че играта е подходяща за деца над 12 години. Това според мен е доста правилно тъй като някой от рисунките на картите не са най-подходящи за по-малки.

Играчите влизат в ролята на четири (или по малко) Таоистки монаси, които се опитват да унищожат зли призраци. Злите призраци, водени от Ву-Фенг, яростно се опитват да унищожат вашето село. За да спечилите играта трябва да успеете да победите всички въплащения на Ву-Фенг (едно или няколко)… преди от селото да е останало ..нищо.

2.  Компоненти

Както казах играта е направена в ориенталски стил и всичките компоненти на играта лъхат на това. Играта съдържа 65 карти, около 60 токена, 4 малки борда на героите, 9 плочки на селището, 15 фигурки, и 5 зара – не толкова много неща които напълно спокойно се събират в кутията, че и извън нея ако решите да я носите някъде – на планина или пикник примерно.

Първото нещо което ми направи силно впечатление бяха рисунките на картите. С удоволствие дори и сега след няколко десетки  игри ги разглеждам само защото са наистина великолепни. От друга страна картите се огъват и износват доста лесно, и след няколко игри реших да не отлагам повече закупуването на протектори,  което се оказа не толкова лесно нещо, тъй като са с малко по-странен формат . Аз си купих от зелените  Standard American 56×87 MM протектори нa FFG, но не пасват точно и са малко по-големи.

Големият минус (и може би единствен) на играта, поне в моята, са заровете.  Още при отварянето забелязах, че трите Тао зара лепнат, дори се бяха залепили един за друг. Доста се помъчих да ги оправя, но неуспешно и след няколко отлепвания страните им започнаха да се олющват. Заровете са нормални като на всяка страна има цвят, така че не е проблем да си поиграте и да си ги боядисате ако ви се падне такова издание. Прочетох също, в BGG, че производителят бил наясно с този проблем и изпращат нови зарове стига да им пишеш, от което мисля да се възползвам в най-скоро време.

Тук искам да спомена и книжката с правилата. Книжката е доста малка и е не повече от 10-12 страници (доста малък формат). Аз лично бях запознат с правилата на играта преди да си я купя, но бях чувал, че книжката е написана доста объркващо. Е прави са били хората. Прочетох първите две страници и нямах идея за какво става дума. По-скоро объркващото е, че директно използват терминология от играта, тъй като компонентите си имат различни имена (Ин-Ян токени, Тао Токен, Специален Тао зар, Зар на Проклятията, Чи токен, Неутрален токен за сила, Будистки фигурки и тн.) След като свикнете с тях разбирането на правилата в книжката е доооста по лесно. Както казах книжката е малка и това не е трудно.

 

 

3.  Правилата

В началото на играта 9-те плочки на селището се нареждат на случаен принцип в формата на квадрат (3×3).  Това е селището, и всяка плочка представлява локация от него – гробище, чайна, будистки храм и тн.  Всяка локация има бонус, който играчите могат да използват ако решат да поиксат помощ от селяните.  4-те малки борда на героите се нареждат по краищата на този квадрат, и всеки си избира по един борд и взема фигурка на монах с цвета на вашият борд.

На борда е написано какво специално умение има вашият герой. Много е хубава идеята, че всеки от четирите борда има 2 страни и различни умения които може да изпозлвате в различните игри.  Размешват се картите с призраците като вътре се слага едно или повече въплащения на Ву-Фенг. Всеки един играч, в неговият ход тегли по една карта от тестето с призраци и го поставя на бордът съответстващ на цвета на призракът(черните се поставят къдете прецените).

От тук нататък с помощта на заровете, токените, селяните, специалните умения и тн. призраците могат да бъдат унищожавани, като не всички призраци стоят и чакат да дойдете до тях, а могат да нападат селището директно или да слагат проклятие на цялата група (да ви лишават от токени, да вземат единия или повече от трите тао зара, и други неприятни неща).

 

4.  Играта

Играта изобщо не е сложна, дори е една от най –лесните игри които притежавам стига да свикнете да изпозлвате специалните умения на играчите  и на локациите в селището. Отнема 1-2 игри време да свикнете с всички символи на заровете, и на плочките, но след това може да забравите за книжката с правилата. От друга страна, играта не е от най-лесните за побеждаване. Има един начин да спечелите, но няколко да загубите. Също така има няколко нива на трудност които правят играта значително по –трудна (дори невъзможна ), но и по-интересна.

Повечето игри на Ghost Stories, които съм играл са били соло. Не си спомням игра в която да не съм се забавлявал, и да съм бързал да приключа за да правя нещо друго. Тъй като се играе доста бързо (~20 мин.) по скоро бързам за да мога да започна следващата игра. Особенно ясно си спомням как като спря тока в къщи изобщо не се зацеремоних да отворя Ghost Stories, малко тематично, и да изиграем 2-3 игри със съквартирантите.

Кооперативно, играта е също толкова забавна колкото и соло, но и отнема малко повече време (~30-40min) Изчакването на ходовете на другите играчи никога не е проблем, тъй като нещата се развиват доста бързо. Аз съм играл както с един, двама, така и с трима  играчи и винаги след краят на първата игра (по принцип неуспешна) веднага се нарежда втората. Става голямо обсъждане кой какво да направи и има доста начини играчите да си помагат. Тук, няма как да не засега и темата за Алфа геймърът – т.е. един от играчите да казва на другите какво да правят. Аз лично не съм усещал такъв проблем, особенно с хора които имат 1-2 игри зад гърба си.

Шансът играе голяма роля в Ghost Stories, и това е нещо което не се нрави на всички. Трите Тао зара играят главна роля за побеждаването на призраците, но има начини да не разчитате изцяло на тях или да модифицирате резултатът от тях, със специални умения или различни токени. Случвало се е много пъти да планираме нещо и следващият ход новите призраци тотално да ни объркат плановете. Нещата могат да отидат от много добре към много трагично в разстояние на един два хода. Винаги трябва да се мисли с 1-2 хода напред за да е успешна играта, особенно във по големите трудности, като някога каквото и да направиш няма как да оцелеете.

Също голям плюс е, че самата игра не съдържа никакъв текст и може да се играе както с по-малки (12+) така и с хора които не разбират чужди езици.

5.  Заключение

Това е една от най-добрите игри които притежавам, интересна както за мен така и за хората около мен. Лесна за разбиране, бърза, но и в същото време трудна за побеждаване- перфектната комбинация както за соло така и за кооп. Не бих се разделил с нея. На някой хора не им допада това, че шансът играе такава голяма роля – тегленето на нови призраци, хвърлянето на заровете и тн., но аз го приемам като част от играта и отдавна съм разбрал, че няма как да се печели всяка игра… или половината от игрите.  Все пак, ако е твърде трудно винаги може да намалите трудността.  В заключение искам да добавя, че това е must-play игра за всички които харесват соло и кооп настолни игри.

 

Плюсове

  • Бърза
  • Лесна за научаване
  • Много добър дизайн и арт на компонентите
  • Не е нужно да знаете чужд език за да играете

Минуси

  • Трудничка за побеждаване (аз лично имам около 60-70% успеваемост).
  • Проблемни зарове в някой бройки от играта

К2 – Не е лесно да си на върха!

Подходяща възраст: 10+

Брой играчи: 1-5

Зависимост от езика: няма, след като ви се обяснят правилата

Време за игра: 30 мин + 15 мин/играч

 

Както повечето от вас са се досетили още от името на играта, целта ви в нея е да покорите един от най-високите и смъртоносни върхове на планетата – К2. Всеки играч „ръководи” два катерача, всеки от които има собствена палатка, показатели (аклиматизация) и дори точкуване. Разполагате обаче с общи карти, които разпределяте както прецените между тях във всеки един ход. Това тактическо разпределение на подходящите карти, изиграни в подходящия момент е в основата на играта. Zа да го направите е нужно да обърнете внимание на метeoрологичните условия за следващите няколко хода, да обмислите добре маршрута си и да вземете предвид и този на останалите играчи.

Имате избор между два варианта за изкачване – през зимно и лятно време. Те се различават по сложността на самия терен (картата, която е двустранна за целта), така и по климата – имате отделни комплекти за зимно и за лятно време. При зимно изкачване с повече играчи е почти невъзможно да изкарате максималния брой точки, които ще получите ако и двете ви човечета стигнат до върха, така че е важно добре да прецените до колко да рискувате. Един от най-важните параметри е аклиматизацията, играеща ролята на своеобразен „живот” на катерачите. Тя намалява бързо в горната половина на планината, както и когато има бури, а комбинацията може да е смъртоносна дори за два хода.

Ако някой от катерачите ви загине, губите всичките точки за него и почти сигурно ще завършите на последно място, защото със съвсем предпазлива игра лесно се достигат по 6-7 точки на катерач, а максимумът за един е 10.

 

Играта може да бъде играна както от сам човек, в случай че нямате приятели, така и в група (до петима играчи). Интеракцията между тях се свежда основно до това, че полетата имат ограничение за броя катерачи, които могат да приключат хода си на тях. Макар на пръв поглед това да не звучи толкова значително, всъщност всичко се променя коренно за вас, когато покрай върха (където ограниченията са най-сурови) се скупчат няколко катерача и се окаже, че плануваното ви с точност до последната цифра движение е блокирано.

По-лукавите от вас вероятно вече си представят как разпъват палатката си в подножието на върха, докато покатерилите се на по-високо катерачи агонизират в провалените си опити да слязат. Въпреки това, К2 има много специфичен планинарски дух, поради който не се чувствате добре да прецаквате другите играчи, а когато някое от човечетата им се вкоченяса само с тънка усмивка ще им казвате „Ей… колко гадно се получи…”

В играта няма текст или кой знае какво всъщност, което пряко да обяснява силната й атмосфера, но някак си успява да го направи със самата си тематика и е особено въздействаща за хора, които обичат да ходят по планините. Може би това се постига с правилното съчетание на елементи от планинарството – нуждата за аклиматизация, непредвидимото в дългосрочен план време, преценката на риска и адреналинът от него. Освен за планинари я намирам за много добра за по-малките любители на настолни игри и за хора, които искат да разпуснат с едно „семейно” преживяване. Категорично няма да предложи кой знае какво за тези, които са се събрали да се надхитряват и да си натриват фасоните, мислейки стратегии до откат. Играта просто не е подходяща за „заклети” геймърски групи, ориентирани към игри със съперничество.

К2 се отличава с простота на правилата и къси разигравания за час – час и половина, но самата концепция, че сами определяте колко рисковани действия да предприемете и многото фактори, които трябва да се вземат предвид, водят до тежки наказания на всяка една грешка, особено за по-хазартно настроените. Това, комбинирано с възможността за моделиране на трудността по ваш избор и произволната подредба на метрологични събития и карти, с които разполагате в даден момент, ще направят всяко разиграване интересно. Към компонентите нямам забележки, малки са и са простовати, но това напълно отговаря на целите.


Играта има продължение, „К2: Broad Peak” (Широк връх), което добавя карта и няколко нови механики в играта, както и нови опции за игра. Отзивите за него са силно положителни и ако К2 ви допадне, но вземе да ви поомръзва, не се колебайте да разнообразите разиграванията си с Широкия връх.