Архив за етитет: portal games

Alien Artifacts – 4х игра с карти?

Преди години Portal Games създадоха една от най-добрите игри за мен – Robinson Crusoe. Компанията е отговорна и за редица други страхотни игри. Стигна се до момент, в който каквото и да излезе от Portal Games се очакваше да е хит. Последните една-две години обаче компанията леко криволичи с противоречиви заглавия. Никое от тях не обра големи негативи, освен може би Rattle Battle Grab the Loot, но определено ревютата за тях страняха в големи крайности. Дори една от най-очакваните игри First Martians не направи толкова голям взрив, колкото се очакваше.

С други думи, подходих със скрит ентусиазъм към Alien Artifacts. Играта звучи добре, изглежда добре, надявах се да е добра… но с Portal последно време не се знае.

Alien Artifacts се презентира като картова 4х игра, което още тук трябва да ви забие предупредителна камбана на претенция. И претенцията е голяма, наистина. В книжката, а и по геймплей елементи цялото 4х определение плъзва като сериозен лайт мотив до такова ниво, че сякаш искат да ви го набият в главата и вие да наречете така играта. Хора, това НЕ Е 4х игра. Не е.

Това, което е Alien Artifacts е една от най-чистите форми на игра за изграждане на двигател, която съм срещал. Казвам „чиста“, защото всичко, което ще правите в играта е да градите машина, която да ви произвежда точки с всяка следваща карта. Градите до такава степен, че ще усещате цялото ви преживяване като едно завъртане на мантинела. В началото е трудно, но постепенно мантинелата се върти почти сама. До моментът, в който самолетът излети. За жалост, вие не сте на този самолет – вие сте човекът, който е успял да го запали ръчно.

Това не е задължително лошо нещо. Ако се възприемете като механик, ще откриете задоволителни решения за оптимизация на собствената машина. Хубавото е, че тук не говорим за мин-максване на числа. Решенията обикновено са по-прости и по-предвидими.

Конструкцията на играта наподобява 51 State и Imperial Settlers, и ако не сте прочели нещичко за Alien Artifacts бихте си помислили, че тя е просто новата от поредицата. Ами. Не е.

AA е напълно независима игра, в която вие изграждате флота, откривате планети, източвате ги и развивате технологии. Сещате ли се? Като 4х. Ама не.

Колкото и да ми тръбят издателите и други ревюъри, темата не се усеща. Това е чиста механична игра, в която ще купувате един от три вида карти с една валута и ще задействате тези карти с други валути, в зависимост от картите.

Всяка карта в играта е двустранна. От едната страна дава действие, което ще помогне на двигателя ви, като прави конкретни цени по-евтини или ви дава бонуси за определени стратегии. От другата страна картата ви дава начин да печелите точки. Трите вида карти (кораби, технологии и планети) дават точки по различен начин.

Корабите дават точки от нападения, технологиите от комплекти карти, а планетите от произвеждане на ресурси.

Като всяка игра за строене на табло пред вас, и тук няма да откриете кой знае какво взаимодействие между играчите. Дори и да ви отмъкнат карта, която сте искали, вероятно ще намерите копие малко по-надолу в тестето.

Единствено нападенията се броят за директна конфронтация, но за мен те стоят като странна кръпка, оправдаваща военен конфликт. А и се основават предимно на шанс…

И стигам до един от големите проблеми на играта. В Alien Artifacts всичко се върти около голямо тесте с ресурси. Всеки ход теглите от там и се надявате да се паднат ресурсите, от които имате нужда за вашите карти. Дори и да сте си направили план за следващия ход, ако не ви дойдат нужните ресурси, просто ще трябва да чакате.

Да, в играта имате само едно действие на ход, но с допълнителните карти, действията могат да се увеличат още много пъти. С други думи, понякога едно просто действие може да отнеме и повече от пет минути. А когато дойде вашия ход, вие просто нямате ресурси. И това може да се проточи.

Другият проблем обаче е много по-голям. Поне за мен. За много хора може и да не е проблем изобщо. В началото споменах, че вие можете да си изберете път и да го следвате цяла игра без да ви спрат. Да, наистина можете, и то без почти никакви дивиации. Всичко се опира до въпрос на време. Тоест, понякога ще ви идват ресурсите, понякога ще чакате. Но ако познавате добре играта и картите (а трябва, за да сте добър в нея), то нищо не ви пречи на теория всеки път да играете по абсолютно един и същи начин. С други думи, вълнение от изборите по време на игра няма кой знае какво, защото вие ще си начертаете всичко в началото на играта.

НО! Едно голямо но! В AA има десетки и десетки възможни стратегии и комбинации между картите, така че разкриването на различните пътища към победа ще ви отнеме доста преигравания. Да, картите са малко, но синергията между тях е феноменална. Според мен, балансът в играта е отличен, въпреки че доста от картите са ситуационни. Номерът тук е да намериш хомогенният и плавен път, който по автоматизиран начин ще ви заведе до победата.

Заключение

Alien Artifacts е особена игра. Не го казвам в лош смисъл, защото играта е балансирана и механично изчистена до идеал, който отговаря на сто процента на намерението на дизайнера.

Аз очаквах друго – очаквах игра с двигател, която да ми позволява по индивидуален път да стигна до оригинален начин за победа. И AA предоставя това… но по заобиколен начин. Като казвам заобиколен, имам предвид онези филми, в които духът изпълнява желанията на търкащите лампата буквално.

Да, получавате двигател, но нищо друго освен двигател. Да, получавате многобройни стратегии, но стратегиите се усещат като безкраен грайнд и циклеж. Да, ходовете на теория са бързи, защото имате само по едно действие, но на практика може да имате много бонус действия.

Да, интересно е всеки път да пробват нови и нови стратегии, играта не предоставя нужният заряд, който да ме задържи инвестиран за дълго време.

И в този смисъл – играта е… стабилна. Основно за двама или максимум трима играчи, но ако сте запознати с механиките вече ви е станало ясно, че игра без особено взаимодействие няма нужда да се играе с повече от трима.

Може и да ме обвините, че не съм навлязъл в дълбочина в играта, но истината е, че дълбочината се изчерпва в момента, в който си изберете стратегията си и се превърнете в кон капаци в следващия час и половина.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отличен арт
  • Лесни правила
  • Безброй стратегии

МИНУСИ:

  • Огромно количество шанс
  • Веднъж избрали стратегия, ходовите ви се автоматизират
  • И не, това не е 4Х

Играта можете да откриете в магазина на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Alien Artifacts[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Neuroshima Hex – Ревю на 4 разширения!

Не мисля изобщо да навлизам в обяснения относно една от любимите ми игри за двама, тъй като вече съм говорил както в текст, така и във видео – просто кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/neuroshima-hex-video/“ target=“blank“ ]Някакво си видео[/button]

Сега! Това са първите допълнителни армии, които съм пробвал и се влюбих в тях! И преди да стигна до общото си заключение, което вече е очевидно, ще кажа по няколко думи за всяко от тези разширения, като ще ги подредя по любимост…любимина…любитарност? Абе, ето.

New York

Това са най-здраво бронираните единици в цялата игра, поне от армиите, които съм пробвал. Дори базата дава допълнително броня на съседните до нея единици.

Армията малко прилича на Moloch (червената армия) от базовите армии, защото разчита основно на броня и стрелба, но тук можете да откриете едни от най-оригиналните единици, които сте срещали. Основните три, които се различават особено са:

  • Шпионин – възползва се модулите на опонентите
  • Пич с ракети с топлинно насочване – Правите три щети на която и да е единица на три разстояние без значение от посоката. С други думи – ракетата може да заобикаля други плочки.
  • Пич с помпа! Аз съм с дълго FPS минало във видео игрите и пушките винаги са ми били слабост! Този пич удря с от едно до три щети в зависимост от разстоянието. С други думи, ако го сложите плътно пред лицето на друга плочка… ще използвам думите на култовия FPS Doug – Boom! Headshot!

Препоръчвам ви да си вземете разширението, не гледайте, че е на последно място от четирите.

Uranopolis

Тази фракция съдържа едни от най-мощните единици, които съм срещал, но това идва с цена. От четирите армии, за които говоря днес, тази определено е най-трудната за игра и изисква няколко игри преди да знаете какво точно правите.

Тематично, това е техничарска армия, в която инжинери строят мега мощни машини, които изриват всичко по пътя си. За целта обаче, освен, че строите машините, вие трябва и да ги заредите с ток. Умението на базата е… даване на ток. Всички машини автоматично се зареждат там. Сред плочките обаче има доста инжинери, които продължават веригата с ток.

Ако успеете да направите стабилна електрическа структура, не могат да ви спрат, но имайте предвид, че лесно могат да ви кръцнат кабела, така че може би е по-добре да се играе сравнително бавно или дори защитно с тази фракция.

Във всеки случай е стабилно, СТАБИЛНО разширение. Препоръчвам!

Steel Police

Тук малко чийтнах. Все още не съм пробвал физическата версия на тази армия, въпреки, че е в колекцията ми, но! Но си я купих за андроид и тези дни изиграх 4-5 игри с тях. Трябва да призная, че това е страхотна защитна армия и въпреки, че няма особено силни единици, тя разполага с едно от най-яките умения на базата – за една точка живот можете да „нетнете” (да хванете в мрежа) която и да е единица на друг играч. Освен това, една от единиците на Steel Police директно се появява върху единица на противник, без да му дадете дори шанс да пита „ма ти къв си, що си”. Просто махате която и да е единица и пляскате тази… след което отново губите точка живот. В подобен стил, армията има няколко единици с мрежи, които не нанасят щети, но пък се ползват за „телепорт” на нови единици, тъй като върху тях можете да появявате нови ваши единици. В тази армия има и единици, които избутват, което е силен белег за добра защита или маневрена атака.

Страхотна армия!

Mississippi

Дори не се замислих да сложа Mississippi на първо място. Простата причина е, че това, така наречения тип „harass” армия. С други думи, това е досадна армия, която дразни опонентите си. Тя не разполага с кой знае какви мощни единици, но това, което прави добре е да “точи” точките живот на другите.

Mississippi е армия с отрови. Има куп единици, които могат да отравят чужди армии и в началото на всяка битка, тези единици си получават щетите.

Първото яко нещо на тази отрова е, че тя се трупа! Второто яко нещо е, че можете да отровите дори базата на противник! Всъщност, това е най-ефектнивният начин за ползване на отровата – слагате 3 отрови там и гледате как всяка битка без нищо да правите, тя си губи точки живот… без да има как изобщо да премахне отровата. Всъщност, това е и рискованата част на отровата. Вие разполагате с ограничен брой токънчета за отрова и ако ги сложите върху базата, няма да можете да си ги върнете преди базата да си загине бавно и безславно.

От друга страна имате единици, които удрят където си искат, без значение къде са, така че какво ви пука.

Велика армия, за която също се иска опит, защото е доста крехка и беззащитна. Но определено е мой стил!

Заключение

Не мисля, че има кой знае какъв смисъл от заключение. И четирите армии си заслужават за всеки, който обича Neuroshima Hex. Ако все пак сте нов в играта и не бързате да си купувате де що има за нея, можете да се замислите. Някои от тези армии, за които говорих са доста по-приятелски към новите играчи, а други изискват повече опит. Така че… какво да кажа. Избирате все от хубаво, всичко опира до стил.

 

My Happy Farm – или „Трудният живот на свинете-дакели“

Когато вкъщи пристигне игра (а това се случва често!), сценарият обикновено е един и същ. Децата се скупчват около баща си и новата игра, за да разглеждат, а аз кротичко седя в края, следя малкия да не отмъкне някой компонент и бегло хвърлям някой поглед, търсещ нещо по-различно като визия. Обичайно има карти в тъмни тонове. Обичайно има и токъни, които децата обичат да вадят от основата, евентуално понякога има дървени фигурки, които хващат окото. Обаче понякога се случва и да се втрурна към нещо и да разбутам домочадието, да не би тоя път най-сетне да сме получили някоя… „красивичка“ игра!

Наскоро пристигна и “My happy farm”. Сценарият се повтори, но този път веднага забелязах едно хубаво, ярко зелено по картите. И се втурнах! А то… Кравички, зайчета, овчици! Морковки, репички, житце! Еееей как се зарадвах! Сладък, много сладък арт в супер свежи тонове. Много изчестени изображения на картите, като от детска книжка. Всичко е много анимационно и същевременно много чисто, няма и спомен от някаква допълнителна идея, вкарана изпод сладичките физиономийки на животните. Като цяло визията е много лека, свежа, много „хепи“. Всеки има и личен борд с ферма и градина, като при това за всеки различен играч има по нещо мъничко различно, например вратите на фермите за различни, при някой има петел, а при друг – таралеж, при трети – змия… Отново – много сладко. Напомня класическа семейна игра за игране пред камината в зимната вечер…

Ние (играчите) всичките сме весели стопани на весели ферми, в които растат весели зеленчуци (нищо общо с психотропни вещества, моля!!!) и на първо време имаме едни много, много тъжни и гладни – овца, заек, прасе и крава. Те спешно се нуждаят от някаква храна и въпреки всичко са страшни претенции. Искат да им се приготви някое гурме от ряпа, моркови и детелинки. Обаче щом го приготвите, те се усмихват, а коремите им се… удължават:). Това може би е най-смешната част на играта – животните се „угояват“, като визуално това се отбелява с нова карта, която добавя още коремче на животното. Така дори зайците и овците заприличват на изключително сбъркани фермерски дакели!

За да се нахранят животните, ние, съвестните стопани, трябва да преценяваме нещата за в бъдеще и да садим обяда им. На личните бордове всеки си има изобразена градинка с четири вида посеви – детелинки (люцерна?), моркови, ряпа и жито. През пролетта се засява (трябва предварително да се закупят семена от пазара), лятото вече можем да берем от люцерната и морковите, а есента – от всичко. Обаче ако много се загледаме по ултра-мега-интересните нови сезони на бълграските телевизии и леко позабравим събирането на реколтата, тя се разваля фатално (реколтата, не телевизията… май…) и ние я губим. Ако, обаче, сме били с пълния си разсъдък, я прибираме в хамбата и си качваме доволно краката на масичката за кафе.

От хамбара вече пътищата за реколтата са два – към пазара или към гладната паст на добитъка. А той, добитъкът, е много гладен и много претенциозен! На масата пред играчите има избор от няколко „удължения“ за животните, като на всяко има изобразена предпочитаната комбинация зарзавати, необходима за похапването на конкретното животно в конкретния момент. И така – животинките хапват и се угояват, паричките се трупат, времето си минааава…. И въобще – спокоен селски живот! Случва се, обаче, някой комшия нагло да грабне баш картата, която си си харесал. В тези случаи обикновено се налага да преподреждаш хамбара, за да се опиташ да изнамериш поне един крив морков, че да нахраниш тоя озверял заек навън…

Да, играта е сладка, забавна, много приятна и много лека. Много е подходяща за въвеждане на нови хора в хобито с настолни игри, подходяща е и за почивка между две по-тежички игри. Според мен дизайнерите са се презастраховали с условие 8+ за възраст, но според мен играта е подходяща и за доста по-малки деца, или поне може да бъде леко изменена, за да е подходяща и за доста по-малки деца.

Голям плюс на играта (освен очевидният – визията!) е, че е много достъпна – правилата се обясняват за две минути, а играта върви бързо и леко. Накрая всеки стопанин е доволен, просто защото угоените животинки изглеждат супер приятно и оставят едно такова развеселено настроение, каквото определено би трябвало да носят повечко настолни игри.

“My happy farm” е свежо попълнение за всяка колекция, в която трябва да има нещо подходящо, за когато дойдат приятели с деца, прители без история в настолните игри и особено за приятели-вегани!

П.С. Никой никъде не казва защо угояваме животните в таз ферма. Няма страшно. Гледаме си ги и си ги глезим ей така, за да са щастливи. 🙂

Theseus: Bots – разширение с роботи

Нов, ужасяващ опонент се е появил по коридорите на космическата станция Тезей. Всички странни уреди, които се бяха появили стърчащи от стените или затворени в мистериозни контейнери изведнъж изчезнаха. В същото време ти можеш да чуеш настръхващите метални скърцания сред тъмните коридори. Някой видя малки светещи и безжизнени очи сред техническата база… Когато стоманените остриета се появиха от мрака, заедно с механичните, стържещи звуци, вече беше твърде късно за спасение. – Portal Games

 

Първо – обожавам играта Theseus. Съвсем нарочно си ми е номер 1! сред игрите за двама. Можете да прочетете ревюто за базовата игра Theseus, като кликнете на бутона отдолу. Ако не сте играли играта или нямате никаква представа за какво става въпрос, задължително кликнете на бутона!

[button color=“blue“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/theseus-the-dark-orbit-review/“ target=“blank“ ]РЕВЮ – Theseus: The Dark Orbit[/button]

Разширението е доста малко, съответно няма да ви мъча и с това ревю.

 В кутията на Bots ще откриете:

  • Нов сектор с базата на роботите
  • 25 карти на новата фракция на роботите
  • 3 пулчета за роботите
  • 6 стикера за трите пулчета
  • 1 маркер за фракцията (за отбелязване на живота)
  • 15 маркера свързани с различни функции на роботите
  • 1 съюзнически маркер (за отборна игра)
  • 3 бонус карти
  • Книжка с правила

Както виждате от описанието на съдържанието, единственото нещо, което не е свързано с роботите, това са бонус картите, които не са нищо особено и не променят кой знае колко играта. Е, дават малко разнообразие и шанс да се паднат при първоначалното слагане на станцията, но с тях или без тях… И трите са еднакви и умението им е свързано с това да инсталирате по-бързо карти.

Новата фракция е „роботи“! Тематично, това се връзва изключително добре с останалите фракции и светът на Theseus се разширява подходящо. Пехотинци, учени, сиви извънземни, пришълци и сега роботи!

Продължавам да смятам, че това е един от най-интересните светове сред настолните игри. Фантастика е, но не е Междузвездни войни, нито е фентъзи с орки и елфи.

Роботите на станция Тезей са крайно вражески настроени и са дошли да колят и взривяват, като наблягат на взривяването. Ако мога да ги сравня с другите фракции, те са нещо като пехотинците, но със ситуационни умения като учените. И също като учените, ако подготвите капана, нагласите всичко както трябва и всеки е на мястото си в правилния момент – тогава можете да приключите играта за няколко хода!

Да, роботите имат склонността да нанасят сериозни щети на веднъж, но само ако пресметнете добре ситуацията. Ако нещо се обърка, самите вие можете да попаднете под ударите на ядрената си ракета. ДА! Имат ядрена ракета!

За щастие, роботите имат как да манипулират противниците си. Могат да ги хванат с кука и да ги влачат след себе си или да ги залеят с плазма и да отслабят защитите им. В този смисъл, роботите биха били един много добър партньор ако играете отборна игра (може би трябва да пробвам отново отборния вариант).

Като цяло – роботите са силова фракция, която разчита изцяло на налагане на щети.  

Щях да се радвам повече, ако новата фракция беше свързана със събирането на данни (другия начин на победа), защото в базовата игра това се използва твърде рядко и то само от Сивите (в някои случаи и учените). Но да не се оплаквам, предполагам, че скоро ще дойдат и още фракции.

Все пак роботите са напълно балансирани спрямо другите фракции и все още не съм намерил стратегия, която да чупи играта или да прави някоя фракция по-силна от друга.

Има нещо, за което трябва да ви предупредя. Видяхте листа с компонентите, но все пак да го кажа – в това разширение няма много… неща. Има само една фракция, а цената е 25 лв. За мен е приемливо, тъй като съм абсолютния фен на Theseus, но ако играете от време на време и не ви е първия избор от игрите за двама, можете и без него. Не променя играта. За мен беше задължителен, защото съм жаден за този свят, а и за игрите Portal Games като цяло! Какво да ви кажа, аз съм групи.

[divider]

 ПЛЮСОВЕ:

  • Напълно различна раса с ново усещане за игра
  • Уменията са балансирани
  • Работят добре в екип
  • Роботи с ядрени ракети!

МИНУСИ:

  • В кутията няма почти нищо друго, освен роботите
  • Новата фракция не събира данни

Можете да закупите това разширение от нашите приятели от BoardGames.bg като кликнете на бутона отдолу!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://boardgames-bg.com/theseus-the-dark-orbit-bots.html#.VHbWxzGsX1Y“ target=“blank“ ]Поръчайте Theseus: The Dark Orbit – Bots Expansion[/button]

Imperial Settlers – да заселим новите земи С ЛОПАТА!

Разузнавачи на големите световни сили са открили нови земи, пълни с ресурси и възможности. Всички големи нации искат да си разширят границите и да завземат новите територии. Те строят нови сгради, за да подсилят икономиката си, пресушават мини и полета, за да натрупат запаси и създават войска, за да се предпазят. Но няма място за всички и преди да се издигнат бъдещите империи, всичко е в ръцете на Имперските Заселници!

Не изглежда като много, но лесно се разпилява!

Imperial Settlers е най-новият хит на Ignacy Trzewiczek и Portal, като заглавието се появи на Gen Con тази година. Събира 2-4 играча, които хващат юздите на една от четири нации с надеждата да я превърнат в империя. Тези фракции ще строят и рушат сгради, ще трупат ресурси и ще ги превръщат в точки. Основната част в играта са картите, а артът по тях е сладък и забавен. Малки шарени човечета.

В самата кутия има:

  • 1 голям борд, на който се броят точки и ходовете в играта
  • 4 маркера за точки и 1 за ходове, които се движат по големия борд
  • 4 борда на фракциите, на които е са началните им умения
  • 220 карти – по 30 от всяка фракция, 84 общи и 16 за самостоятелният вариант
  • Много токени – ресурсите в играта, като някои са дървени, а други картонени
  • 1 маркер за първия играч – откровено прилича на Марио с лопата
  • 4 специални токени за египтяните (високомерни аристократи)
  • Книжка с правила и описание на всичко, което изброих

Е, то… откъде да започна?

Съвсем скоро ще имаме по-подробно видео с правилата на играта! Накратко: картите са сгради, които се строят с ресурси (токените), трупат се точки и който има най-много на края на петия ход печели!

Ще я вдигнем ли тази империя?

Ресурсите в играта и мариото за първи играч.

Играта е на събиране на ресурси и превръщането им в точки. За да ми допадне такава игра, тя задължително трябва да има отличителни качества от други скучни и сухи игри в този жанр. За начало картинките са шарени, стилът е весел и закачлив. Токените са достатъчно малки, за да не заемат много място, но достатъчно големи, за да не ги изгубиш по масата. Борда на всяка фракция има две страни с мъжествен лидер или женствена кралица, така че господата и дамите могат да си изберат подходяща за тях страна.

Важно качество на играта е преиграваемост. Картите се месят и теглят, така че всяка игра ще е различна, а в самите тестета на фракциите има повече от една стратегия за следване. Всяка нация си има собствено усещане и е достатъчно различна от останалите, за да променя коренно стратегията.

Римски сгради – от градини до училище за гладиатори!

Това, което ме грабва най-много в играта, са механиките. Виждаш картите, разглеждаш си възможностите и задачата ти е да си използваш ресурсите максимално добре и в правилната последователност. Да, в играта има голямо количество мислене, но всяка фракция набляга на определен тип стратегия и картите, които изтеглите, ще водят играта ви. Така има и опасност от слабо теглене, но много рядко ще бъдете твърде прецакани, а ако не се справяте добре няма да сте голяма опасност за другите играчи.

Така стигаме до важна част в играта – интеракцията. В никакъв случай не сте безучастни, ако противника прекалява с точките. Трошенето на чужда сграда може да почупи целият план на противника и едновременно ви носи облага за военните ви действия. Същевременно потърпевшият си получава малка компенсация и колкото и да го блъскате е невъзможно да го изкарате от играта. Дори когато отнасяте омразата съвсем безпричинно можете да бъдете над тези неща и да спечелите с мир, а не война (което въобще не ми се случи на мен и изобщо не знам как е).

Японска Империя!

Проблем на играта е рискът да се загубите в сметките. Всички се опитваме да намерим оптималният ход и това може да отнеме твърде дълго. Най-вероятно първата ви игра ще отнеме доста време, но смея да твърдя, че след втория или третия ход играта почва да върви бързо. Докато успеете да си вземете ресурсите от сграда пак ще се е завъртяло до вас. Има го и кофти момента, в който вие пасувате, а другите играчи въртят машината си още 10 минути и когато това се случи разбирате, че сте ги объркали някъде. За да не се случва това, кратка стратегия – първо засилвате продуцирането на ресурси, след това в 4-тия и 5-тия ход мятате всичко за точки!

Накратко за самостоятелният вариант – става за няколко игри, но опонента не представлява трудност и играта се превръща в гонене на рекорд по точки. Поне така преди да седнете срещу сериозните противници можете да изпробвате нациите и да разбере как точно работят и къде са силните и мръсните комбинации (чиизът, както го наричаме).

Не позволявайте сладките илюстрации да ви заблудят. Това е сериозна геймърска игра с трудни решения и тежки последствия! – BigBoxGamer

Интересен resource management, в която обаче късметът на изтеглените карти играе по-голяма роля от това коя фракция си. Начинът за точкуване не е мой тип – по време на играта на малки дози правиш по няколко точки. – BigBoxGeek

Заключение

Imperial Settlers е много добра игра на събиране на ресурси и превръщането им в точки. Ако ви кефи да създадете добра икономика, но и да рушите чуждата, това е играта за вас. Заглавието има всички качества да се задържи на масата, а Portal подготвят много разширения, първото от които вече е обявено! Хващайте лопата и вдигайте империята!

Играта можете да закупите от BoardGames.bg, като кликнете на бутона отдолу:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://boardgames-bg.com/imperial-settlers-nastolna-igra.html#.VHXWV4usX1Y“ target=“blank“ ]Купете Imperial Settlers[/button]


Източници на снимки: Boardgamegeek.com; eurogamer.net; dicehateme.com; 

Theseus: The Dark Orbit – перфектният хибрид

Дами и господа, страйк номер три за любимата ми компания. Тя е! Нейното име е! П-п-п-ооооортааал! Добре де, като избегнем използваният не на място клиширан бейзболен термин, копиран от американски филми и неофитния ми опит за смешка след това, нека да не бъдем по-сериозни, защото обичам да използвам тъп и неуместен хумор, когато говоря за любими игри.

Дълго време съм търсил да се сдобия с някаква тактическа игра за двама, която да не продължава 2-3 часа (като Earth Reborn), да няма 100 експанжъна (като Summoner Wars) и да не е по-добра в електронен вариант (като Neuroshima Hex). Да има добра тема и голямо разнообразие. И да я харесва съпругата ми, защото ще я играя най-често с нея. Е…5 от 6 пак не е зле. Жена ми никога няма да играе играта, защото е отвратена от нея, но пък аз никога няма да я махна от рафта, защото съм влюбен в нея. Така де, играта. Така де, и в двете. Това говори само по себе си.

Темата

Тезей е древногръцки митологичен герой, който се свързва най-вече се свързва със смъртта на минотавъра. Мога да се опитам да обясня защо са избрали това име на играта тематично, но според мен името няма нищо общо с гръцката митология. Заглавието на играта е Theseus, защото цели аналогия с Prometheus – филмът, прикуъл на Пришълецът. Защото Theseus е игра, центрирана в света на пришълеца…горе-долу.

Играта се върти около 5 раси, които се борят за контрола на космическата база „Тезей“. Расите са военни пехотинци, пришълци (тези от филмите), учени и класическите сиви извънземни, които сме свикнали да гледаме как отвличат хора и им…бъркат по дупките за опити. Никога не съм разбирал защо, но да – и в тази игра го правят. Петата раса са така наречените Пандора раса, но все още не съм ги пробвал, тъй като са малко по-различни от останалите като геймплей, а искам да разуча другите 4 преди това.

Расите. Източник: Boardgamegeek.com

Защо сложих в заглавието хибрид? Ами…Основната механика на играта е абсолютно абстрактна, но въпреки това, Тезей има изключително тематично усещане.

Майкъл Оракз (дизайнерът на тази игра и на Neuroshima Hex) се е справил гениално с вдъхването на живот на всеки детайл от Тезей.

  • Всички раси са уникални и действията им са свързани тематично и логично.
  • Историята на играта е кратка, но достатъчно ясна, че да те вкара в космическата станция.
  • Ако играете отборна игра, има тематично обяснение защо която и да е раса би работила с която и да е друга раса.
  • Артът и цветовете придават агресивна и враждебна атмосфера без излишно добавяне на ненужни брутални детайли като кръв, черва, карантия и суджуци.

 Компонентите

Кутията е със стандартен размер, но това решение е било ненужно. Компонентите всъщност не са толкова много. 110 малки карти, двайсетина маркера, 12 диска, книжка с правила, едно централно табло и 7 допълнителни табла, които представляват секторите в играта.

Компонентите. Източник: Boardgamegeek.com

Картите са добро качество, артът е тематичен, но има едно нещо, което съм виждал рядко в игри. На самата карта има картинка, умение, символ за типа умение (символът „капан“ е същия като символа „капан“ в Робинзон Крузо, пак на Portal Games) и описание на умението. Това, което е различно обаче е, че на гърба на картата има подробно описание на умението. Така че в повечето случаи няма да ти се налага да ровиш из книжката за пояснения. Казах „в повечето случаи“, защото в началото ще ви се налага да се пороввате за някои специфични карти. Слава на Бога, в книжката има дори още по-подробни описания.

Компонентите не са много, но това работи в полза на играта. Тезей разчита на своята елегантност и изчистен дизайн. Това е правило номер едно за бърза и тактическа игра. Ще се изненадате, но въпреки малкото компоненти, Тезей има безкрайна преиграваемост. Това е белег за отличен дизайн. Което ме навежда на…

Геймплеят

Както споменах, основната механика е доста абстрактна. Доколкото разбирам, тя не е нещо иновативно и се използва и в други, предимно по-стари игри, но ще се опитам да я обясня по възможно най-неясния и сложен начин.

Всеки играч разполага с три пулчета (или дискове). Всяко едно от едната страна има изобразена единица от расата, с която играете, а от другата – същата единица, но подобрена и с по-добри статистики.

По време на вашия ход, вие избирате едното пулче и го движите по часовникова стрелка из базата, като минавате през различни станции. Когато спрете (или в някои случаи преминете) на някоя станция се случват няколко неща:

  • Изпълняват се капаните, които са там.
  • Изпълняват се действията на сградите и съоръженията, които сте инсталирали там
  • Изпълнява се функцията на станцията
  • Можете да премахнете изчакваща карта за инсталиране
  • Можете да сложите ваша карта, която да изчаква инсталиране
  • Можете да инстлирате карта, която е на изчакване
  • Може да се случат битки

Всички тези неща ви изглеждат все още неясни, но ще ги обясня след малко. Преди това  нека да ви объркам с абстрактния момент, който никой досега не е успял да обясни тематично – движението.

Всяко пулче се движи по посока на часовникова стрелка толкова пъти, колкото пулчета има в момента на полето, от което стартира. Тоест, ако няма други пулчета в момента, то може да се придвижи само с едно поле. Ако има да кажем още едно пулче на противника и второ на играча, то това пулче може да се придвижи единствено с три полета без да има право да спре преди това (освен ако няма някоя специална карта, която да го спре).

Игра в процес.

Играчите имат по три пулчета, така че  изборът винаги е между три действия. По този начин Майкъл Оракз е измислил лек срещу така нареченият „Анализис Парализис“. С главни букви.

Не мога да остана безучастен към опитите за обяснение на тази механика, затова ще се опитам да разреша енигмата с няколко предположения.

  1. Има дупки между станциите и за да си помогат хората, трябва да се побутват? Колкото повече, толкова по-далеч?Но тогава пък защо ще ти помагат опонентите.
  2. Всички на станцията са с неприятен сутрешен дъх и крива физиономия и бягат все по-надалеч един от друг? Но тогава пък пришълците биха били много по-бързи.
  3. В станциите мирише? Но пък сивите извънземни нямат носове.
  4. От стрес хората пръцкат и кислорода свършва? Но пък учените в играта са жени, а както знаем, жените не правят такива работи.
  5. Всички просто тичат безцелно и без логика? Но пък тогава…Чакай, това май звучи най-разумно.

Всяка станция има четири стаи, в които можете да позиционирате своето пулче. Ако вашето пулче запълни последната стая, то тогава всички ваши единици могат да стрелят…ако могат. В зависимост от единиците и уменията, всяка ваша единица стреля по веднъж или няколко пъти. Ако някой иска да си обясни и това тематично, може да да се обърне към втората половина от точка 5 от горния пример.

Преди всичко, искам да напомня, че обичам играта и механиките не ми пречат. Наистина е много странно, но това е една от най-тематичните игри, които съм играл.

Целта в играта е да убиете всички противници…о, забравих ли да го спомена?

Няма да навлизам подробно в процеса на битките, защото вие не четете моите ревюта, за да разберете правилата на игрите. Четете ги, защото…Защо четете моите ревюта??

Няма да чакам отговор, защото не искам да знам, а и съм с лабилна психика. Вместо това ще продължа напред с малко обяснение върху картите в играта.

Картите

Всяка раса има уникални за расата умения. Въпреки това, доста от уменията се дублират с тези на другите раси. Картите могат да бъдат капани, устройства, кратки пътища, оръжия, гранати и други.

Играчите вземат тестето на съответната раса от 25 карти, разбъркват го и теглят 15 от него. Останалите 10 не участват в играта. По време на играта, всеки ще инсталира (поставя върху станциите) своите карти и ще се надява да унищожи противниците си. Освен пердаха, друг начин за победа е да се се съберат достатъчно точки данни. Третият начин е да свърши тестето с карти на някой от играчите.

Станциите

Станцията на пехотинците. Източник: Boardgamegeek.com

В играта има седем станции. Четири от тях са станции на всяка една от расите. Четирите са еднакви, с изключение на илюстрациите. Всички имат еднакви умения. Когато спрете на станцията, можете или да премахнете инсталирана карта върху станцията (това е един от малкото начини да го правите) или да си вземете един маркер за ъпгрейд.

Почти всяка карта може да се подобри като се използват тези маркери за ъпгрейд. Освен за сградите, можете да похарчите един маркер, за да подобрите някое от пулчетата.

За финал, само ще спомена с какво се различават расите и вие сами можете да се убедите в тематичността на играта.

Пехотинците – най-директната раса. Препоръчвам я за начинаещ играч. Всички умения и карти са съвсем ясни и комбинациите са елементарни. При пехотинците всичко се свежда до „леж и гърмеж“. Единствения начин да спечелят е като унищожат враговете.

Пришълците – те са най-силни, когато са много. Разчитат на подвижност и като минават през шахтите могат да приготвят много добри засади. Освен това имат опасни капани, като дори могат да пуснат паразити в телата на противниците. За жалост, преди да подобрите единиците, пришълчетата са още мънички и не могат да нападат. Пришълците също могат да спечелят само ако унищожат враговете.

Сивите – те са малко по-особени за игра, тъй като се разчита много на прецизни движения, комбинации и отслабване на противника. Също така, както вече споменах, те вземат „проби“ от противниците, като ги издебват в гръб. Сивите могат да спечелят и с нанасяне на щети, но е по-вероятно да го направят със събиране на данни.

Учените – може би най-трудните за игра, но въпреки това, ако си опитен в играта, могат да бъдат инструмент за масово унищожение. Уредите при учените обикновено се градят бавно. Трябва да бъдат инсталирани и след това активирани отделно. Веднъж обаче щом си приготвят лабораториите, сложат камери навсякъде и се защитят със здрави ракетни системи, могат не само да съберат данни, но и да смачкат противниците си.

Пандора – те разчитат предимно на крадене и копиране на технологиите на другите играчи. Това е, което мога да споделя за Пандора. Трябва да играя повече с тях. Или изобщо.

Пришълци. Източник: Boardgamegeek.com
Сиви. Източник: Boardgamegeek.com
Учени. Източник: Boardgamegeek.com
Пехотинци. Източник: Boardgamegeek.com

 

[divider]

ПЛЮСОВЕ:

  •  Силно тематична игра, въпреки абстрактните си механизми
  •  Бърза и динамична
  •  Тактическа с много интересни избори
  •  Липсва елементът „Анализис Парализис“
  •  Балансирани раси
  •  Безкрайна преиграваемост

МИНУСИ:

  •   Абстрактни механизми, въпреки тематичността на играта
  •   С три и четири играча става хаотична
  •   Ако се отвращавате от темата, вероятно няма да ви харесa

[divider]

Ако съм успял да ви промия мозъка с моето ревю и вече искате да си закупите играта, можете да кликнете на бутона отдолу.

[button color=“purple “ size=“medium“ link=“http://boardgames-bg.com/theseus-the-dark-orbit.html#.U1ZvDvl_tHY“ target=“blank“ ]Theseus: The Dark Orbit[/button]

Robinson Crusoe Board Game – Умира ли ви се?

Всеки от геймърската ми компания се е наслушал на приказките ми за Робинзон. Още преди да го купя надувах главата на всички за това как ми е номер едно в списъка с желания. Чак станах досаден. Сега, след като си я купих… вече ме избягват, защото още повече им пиля мозъците! Да, толкова я харесвам.

Робинзон Крузо е игра, която е движена от историята. Всичко, което се случва в играта е част от един разказ, в който вие участвате.

Вие сте корабокрушенци на един много странен остров, в който се случват какви ли не неща. Мислете си „Lost”, но по кофти. Играта пристига с шест сценария (плюс 2 за сваляне от сайт). Всеки е тотално различен и повярвайте ми, историята и геймплея също са уникални и съвсем различни едни от други.

В книжката на играта не пише нищо тематично. Нищо, което да е свързано с историята. Това е така, защото самите сценарии разказват къде сте, кои сте и защо сте там. Трудно е да ви разкажа общо за какво се борите в играта, но ще се опитам да ви обясня основните механики, за да добиете представа.

Робинзон Крузо е кооперативна игра. Изцяло кооперативна. Няма предатели, няма скрити карти, няма изненади един от друг. Толкова е кооперативна, че дори няма ходове. Всички решават кой какво ще прави и кой на кого ще помага. Това позволява феноменът „Алфа играч” да се развихри, но поне в нашата компания, това не е проблем. Гледах в едно ревю на играта, че в случая Алфа играчът е тематичен. Защото вие сте оцеляващи на опасен остров и трябва да има лидер. Съгласен съм до някъде, но Алфа играчът си e алфа играч и може да бъде досадно.

Навсякъде четох, че играта е сложна и тежка. Уверявам ви, не е нито едно от двете. Да, може да ви се струва в началото, че има много правила, но всичко тече толкова плавно и логично, че изобщо няма да ги усетите.

„Готвачът“ на полски.

Всеки сценарий определя своя механика, но общото между всички е, че играта се развива в ограничен брой ходове. Ако не успеете да завършите мисията си дотогава, губите.

Всеки ход се разделя на няколко фази:

1. Събитие. Още в тази фаза, всичките ви планове изхвърчат през прозореца. Тестето със събития е огромно (73 карти)! В игра се използват максимум 12 (в зависимост от сценария. И ако се притеснявате, че играта е твърде случайна и се определя само от тези събития, спокойно. Дами и господа, в тестето – всички събития са отвратителни, така че знаете какво да очаквате. Ако нямате късмет ще ви се падне нещо ужасно, ако пък имате ще улучите просто нещо гадно. Може да се натъкнете на някой звяр, да ви удари гръм, земетресение, дъжд…все приказни чудесии. И ако си мислите, че е само това. Не! Защото играта, освен че ви забива шамар с някакво гадно бедствие, картата, която теглите е разделена на две. В горната част се случва гадорията. Ако не успеете да се справите за два хода с бедствието се случва и долната. О, вие искате да се справите, ПОВЯРВАЙТЕ МИ! Момент! Има и още! Всяка карта има символ. Символът е или „?” или книжка. Ако е книжка се случва нещо специфично за сценария, което разбира се е… извинявам се, свършиха ми синонимите на „отвратително”. Ако е въпросителен, се слага един маркер върху някое от полетата за действия, което прави самите действия по-трудни. Чудничко!

2. Морал. Да, има и морал. Ако моралът ви е висок, печелите маркер за решителност, който се използва за умения на персонажите. Ако моралът ви е нисък, ви се отнема решителност. Ако нямате решителност, губите живот. Няма какво да се лъжем, моралът ви винаги ще е нисък! След тия грипни епидемии, депресии и нападания от зверове, върви ти пей весели песни покрай огъня…който не можеш да запалиш, защото предната нощ е имало буря и е намокрило всички дървета!!!

3. Продукция. В зависимост от полето, на което се намирате, и бонусите, които най-вероятно няма да имате, събирате ресурси – храна и дърво. Първо на първо, няма да ви стигнат за нищо, и второ на второ, едва ли ще ги вземате дълго време преди да пресъхне реката, покрай която лагерувате, или огън изпепели гората. Не че нещо…

4. Действия. Тук е основата на играта. Играчите заедно решават какво ще правят. Всеки има по два маркера за действие (освен ако не участват Петкан и кучето, тогава имате плюс два) и е добър в едно или друго. Всеки може да помага на всеки. Можете да направите действие като сложите само един маркер на определено поле, но тогава рискувате. Ако сложите два, тогава автоматично успявате. О, да. Да не си мислите, че действията ви са винаги успешни. Не само могат да бъдат напразни, но могат и да ви навредят. Все едно като ковете покрив, не можете да си забиете пирон в крака и после да куцате два дена(има го в играта). Какви са действията:

4.1   Действие за справяне с кризата. Както ви споменах, картата със събитието ви предоставя възможност да се справите с проблема. С това действие можете да сложите маркера си там и да използвате нужните ресурси за справянето. Обикновено това е чисто губене на ограничените така или иначе действия, защото в повечето случаи, справянето с кризата не носи нищо, освен малко решителност…Йей…

4.2   Лов. За да ловувате ви трябват два маркера. Освен това, някак си логично, ви трябват и животни, които да върлуват наоколо. Тези животни се появяват с откриването на нова плочка от острова. Тоест трябва да откриете място, където да ловувате. И да не си помислихте, че най-после ще ви се случи нещо хубаво. Ох, миличките. Колко сте наивни. Всъщност авторите не наричат животните животни. Наричат ги зверове! Защото всеки път, когато се биете с мечка или, да кажем пума, те ви зашлевяват такива шамари, че ще си помислите сериозно преди отново да отидете на лов. О, да. И ви чупят оръжията. Супер.

4.3   Строене. Вече се досетихте, че и това няма да е лесно. Ако отидете с два маркера успявате да направите действието. Ако отидете с един обаче, хвърляте три зара. Първият зар може да ви причини рана. Защото какво ли не ви причинява рани в тази игра. Втория зар реално ви казва дали изобщо сте били успешни и третия зар ви казва дали се е случило нещо, докато сте се опитвали да построите без значение какво. Не искате това. И ще ви кажа защо. Не само защото вероятно ви е хванал мързел и сте се депресирали от тъпата постройка, както ви казва картата, която теглите от специфичното за строене тесте. Ами защото въпросната карта има последствие. Което рано или късно ще се случи. Примерно сте си порязал крака и ако не успеете скоро да откриете лек ще хванете гангрена (ако не са ви убили гоблини дотогава…да, има и гоблини). Когато теглите карта с последствие вкарвате тази карта в тестето със събития и разбърквате тестето. Така е само въпрос на време да се върне проблема, който така сте се надявали да ви подмине. Спокойно де, след като се случи гангрената, ще теглите и втора карта събитие, от нормалните гадости.

4.4   Събиране на ресурси. Тук събирате малкото останали ресурси от съседно поле. Само един, разбира се. И както при строенето, може да ви случи нещо кофти, като например да изчерпите всички ресурси, или да изкопаете някой труп.

4.5   Разкриване на нови територии. Избирате си посока и пращате един или два маркера там. Обръщате плочка с територия. Тя ви показва дали там има зверове за ловене, дали има някакви ресурси, какъв тип терен е (това е важно за изобретенията, които може да развиете), дали е показан тотем на плочката (тогава се случва нещо специфично за сценария) и дали получавате малко маркери с открития (една от малкото надежди за оцеляване). Тези открития могат да бъдат манджа, дърво, козичка, нож и подобни. О, да… И за това действие хвърляте зар и може да попаднете в древно гробище, където да ви разкатаят фамилията.

4.6   Подредба на лагера. Като сте прочели всичко отгоре вероятно няма да искате да напускате лагера. Би било съвсем разбираемо. С това действие малко шетате из лагерчето и вдигате морала на групичката с 1. Какво значение има моралът, когато така или иначе всички ще умрете…в мъки…Но вие си знаете.

4.7   Почивка. Лекувате 1 рана. Спокойно, в следващата фаза ще загубите много повече.

5. Климат. Стига толкова розови пухени завивки. Време е да ви се случи нещо лошо все пак. В зависимост от сценария или гадостите преди това, във фазата „климат” се хвърлят от един до три зара. Зар за време, зар за по-кофти време и зар за зверове. Ако не сте си изградили добър лагер с хубав покрив да си криете провизиите, здрава палисада да се пазите от зверовете… е… поне оцеляхте дотук.

6. Ха-ха. Да не мислихте, че това беше всичко? Време е за нощта. Цял ден сте се занимавали да ви чупят главата и да ви размятат разни катаклизми и болести наляво-надясно. Вие съвсем забравихте да ядете. Ами яжте, де. Кой ви е спрял. А? Нямате храна? Мечката ви е откраднала пиленцето? Изгоряла е рибата? Наводнил се е хляба? Еми…време е да умрете…Но поне ще умрете гладни.

И след всичко това е време да започнете този цикъл отначало.

Не споменах, че в играта има огромно тесте със съкровища. Излишно е обаче ви казвам, че това тесте е пълно също така с капани и чудовища. А дори и да намерите някое съкровище, то ще вземе да се окаже прокълнато и да ви се върне тъпкано.

Всички ревюта говорят за това колко е трудна играта. И тя наистина изглежда трудна, особено след като прочетохте великолепното ми черногледство по-горе. Въпреки това, аз съм губил само веднъж играта. Играл съм я сам, играли сме я двама, играли сме я четирима. Винаги печелим, въпреки че с последни сили. Дори когато загубихме, за малко да спечелим.Не знам за вас, аз обичам да печеля. Но! В тази игра, движеща не е победата, а самата история. Мога да ви гарантирам, че всяка игра е едно приключение и тотално различна история. Дори и да играете един и същи сценарий.

Механиката е толкова брилянтно измислена, че историята се генерира от само себе си и благодарение на системата действие-последствие, тя никога не ти се струва твърде случайна.

Компонентите са… десятка. В кутията няма да намерите боядисани фигурки или дракони миниатюри, но гравираните зарове, гланцираните маркери и просто изумителната дъска ви карат да забравите за момент FFG. Компанията Портал определено се позиционира на пазара като сериозен конкурент. Да не говорим за поддръжката. На сайта на Портал можете да откриете допълнителни сценарии, бонус карти, помагащи листове и стикери за маркерите. Всичко напълно безплатно за сваляне! Браво на поляците.

Побързах да ви кажа още в началото, че играта мигновено се заби сред любимците ми. Ще го кажа отново – чудесен избор. Всяка една победа в тази игра е сладка. Но дори и когато губите, обезобразени, обезумели, изгладнели и премръзнали ще се забавлявате – гарантирам. Да, цената на играта е висока, но ще се изплати с времето. Дори да нямате друга настолна игра, тази ще ви е напълно достатъчна за един много дълъг период от време, в което да си палувате из един опасен остров или по-скоро обратното – той с вас. Ако не друго, поне не вземате наркотици…въпреки, че на този остров…

[divider]

ПЛЮСОВЕ:

  •    Трудни избори
  •   Различни сценарии, усещащи се като напълно различни игри
  •   Високо качество компоненти
  •   Оригинална механика: действие – последствие
  •  Изцяло тематична
  •  Разказва истории
  •  Много добра поддръжка

МИНУСИ:

  •   Труднодостъпна цена
  •  Много текст по картите (на английски)
  •  Повече история, отколкото игра

Още за играта:

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/robinson-crusoe-adventure-on-the-cursed-island-unboxing/“ target=“blank“ ]Robinson Crusoe – Отваряне на кутията[/button]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/rc-unforgiving-island/“ target=“blank“ ]Robinson Crusoe: Разказ след сесия[/button]

 

Robinson Crusoe Сесия – разказ за един непрощаващ остров

/по истински събития, които се случиха по време на обичайна игра на Robinson Crusoe The Board Game/

Войниците стъпваха тежко с ботушите из снега и разбутваха с щиковете си останките от един размит лагер. Повечето от тях вече си бяха отишли от всякакви странни обстоятелства, много от които не биха могли дори да обяснят. Имаше нещо много зловещо из мъглите на този проклет остров. Проклет…по-скоро прокълнат. Сега само капитанът и двама млади юнги, които се мъкнаха с него можеха да разрешат странния случай с изчезналата експедиция. За жалост, той вече беше ранен от някакво красиво, но особено животно, което наподобяваше гигантска коза. Не знаеше колко му остава, затова се радваше, че най-после бе намерил следи от лагер. Сега и кораба да си беше на мястото щом се върнеха…А?

Изпод снежната покривка се появи гумен ботуш и ленена наръфана риза. Капитанът нареди строго на юнгите да разкопаят наоколо, защото не можеше да се навежда от раната, а не искаше да сподели това с младоците, които и без това бяха достатъчно изплашени.

Изпод снега, младите намериха тяло на хилав младеж  с кепе на главата. Глупакът поне беше умрял весел. Студът беше смръзнал усмивката на лицето му. Капитанът изведнъж забрави за раната си и хукна да рови из лагера.

Намериха още два трупа. На дебел и брадясал мъж със сатър в ръка и близо до него…Фолър! „По-дяволите” – изпсува капитанът, въпреки че вътрешно знаеше, че няма начин да намери брат си жив. Достатъчно виновно се чувстваше, че зареди него малкото му братче се беше записало във флотилията, а сега и …с прерязано гърло.”По-дяволите” – изрази отново мъката си, по единствения начин който знаеше. „Капитане! Намерихме нещо!” – изкрещя един от юнгите. Войникът, който всички по някаква странна йерархична причина наричаха Капитан, се обърна и видя, че младежът държеше малък тефтер с пръски кръв по него. Войникът го отвори:

„Никога не съм умеел да пиша. Не мисля, че това ще се промени и сега. Особено, когато главата ми тежи толкова много. Знам, че ще ни издирват, знам че и няма да се откажат, докато не ни открият. Хикс би направил същото. Дори и да се опитвах да го разубедя. Затова с последни сили ще се опитам да разкажа историята на един непрощаващ остров.

С Хикс, извинявам се – капитан Хикс се познавахме от 30 години. Завършихме онова извънредно скъпо католическо училище в столицата. Той беше изключително вярващ човек. От моя гледна точка – фанатик. Но знам ли вече какво е фанатизъм…Никога не съм успявал да повярвам в Бог. Колкото и да ми е говорил Хикс, някак си винаги съм предпочитал да си живея весело живота. Той някак си все беше намръщен. Реших, че това е вярата – да си начумерен и да не пиеш. Айде да кажем, първото можех и да го издържа…Не съм се славил с високо чувство за хумор също.

Никога и не успях да стана капитан. Отговорностите не ме влечаха. Но виж хапването и пийването… Дори успях да го превърна в професия. В цялата страна нямаше по-добър готвач от мен. Поне това повтаряше кучето ми…или това, което си мислих, че повтаря. Ех…значи все пак имам някакво чувство за хумор.  Ох, главата ми. Не трябва да се смея.

Не се изненадах, когато Хикс прие мисията с острова. Не се изненадах, когато ме извика да участвам с него. Все пак той нямаше приятели. Винаги е бил прям и странен. Не се изненадах, че се съгласих. Вече започвах да непонасям гласа на майка ми. Жената е на 80 и още крещи като тигър! Не че знам как крещят тигрите. Щях да разбера…

Мисията беше проста. Да покръстим езичниците на едно малко островче сред тихия океан, на което никога не бе стъпвал цивилизован крак. Не знам защо трябваше да занимаваме дребните човечета, но Хикс твърдеше, че небето е за всички. Хареса ми идеята, че може да има по-добро място някъде там – надявах се да не смърди толкова на риба.

Екипът, който събра Хикс се състоеше от още 30-40 човека, сред които бяха няколко свещеника, много общи моряци (които никога не съм знаел какво точно вършат) няколко озъбени войника и един дърворезбар, който познавах от католическото училище. Буун -вечно ухилен и всъщност не толкова кадърен дърворезбар. Веднъж го накарах да ми поправи един стол, после се наложи да използвам стола за маса. Също изключително вярващ, което го правеше изключение от правилото за католиците. Беше ми приятна неговата компания. Не знам защо не сме прекарвали повече време с него. А, да. Защото и той не пиеше!

Плаването беше нормално – морска болест, бой и мъжки ръкодоволствия. Аз си стоях в кухнята и изобщо не се интересувах от тия простотии. Даже успях да доизкусуря най-после рецептата на баба ми…която вече беше моя рецепта. Имаше един младеж, който често идваше в кухнята и ми хвалеше хапването. Харесвах това. Нищо, че съм едър и агресивен, брадат мъж. Обичам да ми харесват манджичките. На младежът му беше първото плаване. Казваше се Дориън, но всички му викаха Дора, заради нежните черти на лицето. Просташки хумор. Все пак какво очаквате от пияни мъже.

Както се досещате, нещата не свършиха добре. Още с наближаването на острова, гъста мъгла обгърна кораба. Хикс знаеше как да постъпи в тази ситуация и самият той застана най-отпред на руля и започна да върти сред силния вятър и мъгла. Като капитан, застана най-отпред и като капитан умря първи. От някъде долетя някакво странно летящо същество и се заби право в сърцето му, като после излезе през тила му. 30 години приятелство…за нищо.

След това настана паника и всеки се разтича на някъде. Не знам къде тичаха на това малко корабче, но така и никой не видя огромната скала, която се вряза централно в кораба.

Събудих се под ударите на Дора. Точно преди да ми направи уста в уста. Харесвах малкия, но…нямах нито желание, нито такова чувство за хумор. Огледах се и видях, че до Дора стоеше Буун. Изглеждаше с 20 години по-стар. Усмивката я нямаше. Мигновено попитах къде е Хикс, но след миг си спомних. Легнах на земята и затворих очи. Дора реши, че припадам и този път успя да ми приложи уста в уста, преди да се усетя. Докато го избутам от себе си, някъде от храстите изкочи един от онези войници. Каза ни да пазим тишина. Островът бил пълен със зверове. Самият той видял няколко. Войникът изглеждаше стабилен мъж с усет за лидерство. Хикс…

Минаха няколко часа от както сме на острова. Проверихме останките от кораба, сред които намерихме малко банани и десетина консерви зелен грах, чук, малко пирони и най-важното – пистолет. Имаше само два патрона, така че трябваше да ги пазим. Решихме, че сме останали само ние четиримата – Аз, Буун, Дора и онзи войник – нещо с Ф.

Времето беше лошо още с пристигането. Успяхме да си накладим нещо като огън, половихме малко риба и почти се наядохме. Войникът не яде. Готин тип.

Буун обаче… нещо тотално му се беше счупило. Не беше онзи усмихнат човек, с който редовно… всъщност нищо не сме правили заедно. Може би не го познавах толкова добре. Именно той каза, че мисията трябва да продължи, независимо от всичко. На мен изобщо не ми пукаше за глупавата мисия. Исках просто да се наспя и утре да измислим начин да се измъкнем. За жалост войникът подкрепи идеята на Буун. Погледнах моя скъп Дора за подкрепа, но той беше твърде развълнуван и искаше все повече да изследва, разглежда и разкрива острова. Харесваше му тук. Ха. Дори – изследователя. Смешно звучи. Добре де, ще се постарая да помогна на екипа. Не искам да мрънкам.

Още същия ден изпратихме Дора да открие какво ни чака на острова. Не знам как другите двама подкрепиха идеята. Младежът изглеждаше толкова неопитен. Но! Ти да видиш, справи се чудесно. Дори открихме едно малко селце от местни. Те бяха приятелски настроени. В смисъл скриха се по дупките и не ни нападнаха. Нямахме свещеници, всички се бяха споминали от сблъсъка, но Буун твърдеше, че знае как да гони демони… въпреки че самият той заприличваше все повече на демон. Не успяхме да покръстим хората този ден, но намерихме няколко съкровища… които може би не трябваше да вземаме. Инстиктивно обрахме всичкото злато, което намерихме, но в момента, в който се върнахме с него край огъня… осъзнахме, че не ни трябва. Защо ни е? Корабът го нямаше, Хикс го нямаше…тогава осъзнахме, че вероятно ще си останем завинаги на този остров. Помълчахме си малко и заспахме.

Не бяхме успяли да съберем достатъчно дърва за да си направим сносен лагер и спахме на земята. На сутринта много ни болеше кръста.

През следващите дни стана, естествено, по-зле. Открихме хубава рекичка, но само часове по-късно тя започна да пресъхва, открихме и хубава плодородна гора, но тя се подпали. А и на всичкото отгоре, мъглата от преди два дена пак се завърна. Този път ни огради плътно. Едва виждахме. Мрачният Буум обаче знаеше как да се справи със ситуацията. Каза ни, че трябва да построим свещена камбана. Сега пък свещена камбана! – казах си аз, но не го споделих, защото очите на Буун се изпълваха едновременно с кървави нишки и бели петна. Не знам какво се случваше с него. Дори работата не си вършеше като хората. Като за дърворезбар да си помислиш, че би се справил с прости конструкции, но уви – не. Заби си ръждив пирон в бедрото докато ковеше нещо по лагера. На останалите ни стана смешно, но Буун беше все по-страшен и не казахме нищо.

Така де, започнахме да събираме дърва за въпросната „свещена камбана”, но за целта ни трябваше и въже. Имахме идея как да го направим и след ден успяхме.  Намерихме и перфектно място за камбаната  – върху изгорилите гори от по-рано. Забихме я и се случи най-полазващото тръпки усещане. Мъглата сякаш изпищя и започна да се отдръпва. Струваше ми се, че мога да чуя тупкането на сърцето й.

Войникът започваше да се чувства ненужен и искаше да върши това, което може – да убива. Решихме, че не е лошо да потрепем някое животно. Намерихме малко козички, диви прасета и дори една боа. Храна и кожа, с които си построихме малко лагерче с покрив в средата на острова. Не беше кой знае какво – нямахме и ограда срещу местни зверове, но вършеше работа. Аз си стоях там и готвих на специално приготвеното от мен огнище. Храних другите със специалната „супа от камъни”. Нарекох я така, защото вътре всичко беше твърдо, не добре сварено – набързо скалъпено, но пък почти не толкова гадно. За толкова ресурси – толкова. За рецептата на баба трябваше по-специални неща.

Междувременно, местните започваха да се показват от дупките си и Буун си вършеше там каквото вършеше. Дори ни караше да събираме дърва да строим кръстове.

И след това, дойде зимата. Рязко! За един ден! Не знам какво се случи, но снегът затрупваше дървата ни за огрев постоянно и трябваше всеки ден да изхвърляме трудно събираните трупи. Всички ме гледаха, сякаш аз съм виновен. Не и Буун. Той почти не гледаше. Едно му око беше почти потънало в червени локви, а другото бе изцяло черно. Не знам как гонеше демоните от тези местни, но явно ги привличаше в себе си. Защото вече не вършеше никаква друга работа освен да строи кръстове и камбани. Притеснявах се за него. Като си спомня какъв весел човек беше… Войникът и Дора го избягваха. Затова реших да си поговоря с него. Едната нощ се приближих до него до огъня и го поразпитах. Оказа се, че не е толкова страшен, колкото си мислих. Истината беше, че самият той се страхува от мрака, който навлизаше в душата му. Чувстваше се депресиран и отчаян. Очите му бяха черни и той вече беше почти ослепял, само защото демоните се бореха да влязат в сърцето му през очите, а той се опитваше да ги спре още на вратата. Реших да му помогна. Следващите вечери стоях плътно до него по няколко часа и си говорихме – за живота на континента, за семействата, за училището, за Хикс…На Буун също му липсваше. Оказа се, че Хикс все пак е имал приятели. Междувременно Дора си беше намерил приятел от местните и заедно обикаляха из острова да търсят нови земи. Един ден реших и аз да отида да видя какво толкова забавно има. Разбира се, щом реших да изляза от кухнята, нещо лошо щеше да се случи. Открих алтар, който беше целия в капани и след това ми трябваха две нощи, за да се излекувам. Освен това някакъв досаден паяк се спусна точно над алтара и ме захапа за врата. Добре, че бях направил специално лекарство, с което предотвратих гангрената на Буум от нараняването с пирона. Използвах лекарството и на мен.

И така минаха още няколко дена в отвратителни и студени снежни нощи. Мравки изпоядоха храната ни, всичко се палеше наоколо, мъглата все повече ни затискаше, нападаха ни маймуни и какво ли още не. Една сутрин дори октрих някакви много странни и огромни следи от лапи на звяр. Не знам дали можехме да се справим с такова нещо ако се беше появило изневиделица.

Всички вече бяхме на ръба. Според мен, Буун беше под ръба. Вече беше напълно ослепял, ходеше с набързо скалъпен бастун, а кожата му беше сбръчкана до неузнаваемост. Войникът беше поел множество рани от зверовете в гората,а аз колкото и да си стоях в лагера, времето ме изтощаваше. Дори спрях да ям. Само Дора се хилеше като идиот и се шматкаше насам-натам. Вече дори не октриваше нови земи. Според мен беше полудял.

Тази сутрин едвам се надигнах от леглото. Имах усещането ,че това щеше да е последния ми ден. Реших да се насладя на него… но после се сетих къде се намирам и се отказах. Погледнах към Буун. Той не мърдаше. Отидох и го бутнах. Пак не помръдна. Изведнъж отвори празното си око и се изправи с пълна увереност, сякаш е отново на двайсет. Сляп, но на двайсет. Тръгна нанякъде като сомнамбул. Питах го къде отива, той само ми каза да направя кръст. Това щеше бъде последният кръст.

Опитах се да извикам на войника да се събуди да помага, но нямах сили. Само изритах някакъв камък, който се заби в хълбока на войничето. Той също едва се надигна. Дора, разбира се беше свеж като краставичка и почти толкова ментално здрав.

Казвам ви – беше тъжно и епично. Издигането на този кръст ни отне всичките сили на света. Всичките ресурси на света. Но успяхме. Буун направи заклинанието и събра всички местни. Проведе страхотна служба, в която проповядваше с такава страст, че по някое време дори се умихна, черните дупки започнаха да се изпълват, а кървавите червеи от ябълките му сякаш изпълзяваха навън. Ето това беше Буун, който познавах от малък. Това ме накара да се усмихна. Погледнах до мен. Там стояха Фоли и Дора. Слушаха с такава неохота и вяра, сякаш всичко беше свършило – неволи, трудности, приключения. В края на проповедта Буун се обърна към мен, усмихна се и ми кимна. Не знам какво значеше това, може би беше усетил намеренията ми.

Нощта беше по-тъмна от всякога. Ние бяхме изпълнили мисията и сега стояхме мълчаливи край огъня. Едвам стояхме и с последни сили направих супата от камъни да си хапнат всички. Този път и аз ядох. Нищо не си казахме.

Първи беше Дора. Клетото момче така и не разбра какво му се случи, затова пък умря с усмивка. След това издъхна Буун. 10 дена приятелство… за всичко.

Войникът погледна към мен и разбра какво съм сложил в супата. Нападна ме и аз инстинктивно се насочих към сатъра. Не исках да му прерязвам гърлото. Не знам защо го направих. Това беше островът! Проклетият остров! Но поне завършихме мисията. Изгонихме демоните. Хикс често говореше за небето. Дали има място и за мен… Бих пийнал по едно вино с него и Буун… О, по-дяволите, те не…”

Капитанът затвори тефтера и се огледа. Трябваше да има още едно тяло. Странно. „Момчета, имаме каквото ни трябва, хайде да си ходим!” Обърна се и срещу лицето му стоеше гигантски звяр, а по ръмжащите му зъби се виждаха остатъцу от ръка и моряшки панталони. „…следи от огромен звяр…” Звярът се нахвърли върху него, но изведнъж се чу: „Стоп”! и звярът се дръпна. Над уплашения капитан се надвеси възрастен мъж с кухини вместо очите. На мястото на главата имаше почти оголен череп, а на врата си носеше огромен кръст. Той посегна към капитана, който изкрещя с най-пискливия и уплашен глас, който имаше. Мъжът издърпа тефтерчето от него, обърна се и простена тихо: „Яж”.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/robinson-crusoe-review/“ target=“blank“ ]Ревю на Robinson Crusoe: Adventure on the Cursed Island[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/robinson-crusoe-comparison/“ target=“blank“ ]Сравнение между нова и стара версия[/button]

Neuroshima Hex за Android – Не мога да спра!

Дигиталните настолни игри са мистерия за мен. Логично погледнато, не би трябвало да печелят много пари. Защото кой друг, освен ние геймърите, би си изтеглил картова игра на телефона, вместо Angry Birds, Plants Vs Zombies(вече има и втора част) или някой tower defence? Е…очевидно много хора. На пазара се появяват все повече и повече настолни игри за мобилни устройства, ай падове, компютри…И не говоря само за официалните маркетингови игри от типа на Ticket to Ride Online. Появяват се всякакви игри, които изместват и оригиналите. Вече хората се запитват: „Добре, имам Summoner Wars на iPad-а, защо да си харча парите за физическата игра? По-добре да си купя друга игра, която я нямам в никакъв вариант. Да не говорим колко игри с карти има из интернет, които пък изобщо нямат физически аналог.

А Boardgamearena? Това място е пълно не само с любители на настолните игри, но и с хора, които никога не са сядали да цъкнат дори Каркасон на живо. Явно хората си обичат шаренийките и това си е. Няма значение дали е COD или Yu-gi-oh, важното е да се цъка и то в повечето случаи – състезателно.

Сега да обърна внимание наNeuroshimaHex за Android. Бях чувал за тази игра преди, но не знам защо бях си представял нещо съвсем различно. Нещо сиво, скучно и историческо, може би евро тип. Нека си признаем, то така и си звучи. Скоро обаче се ровех в нета и открих една съвсем различна истина.

Играта е бърза, завладяваща, тактическа и пристрастяваща.

 Настолната игра е направена по ролева игра – NeuroshimaHex, издадена от компанията Portal през 2001 година. Без значение дали сте играли ролевата игра, само от вида на картата можете веднага да влезете в атмосферата на пост апокалиптичен свят, оставен след…точно така, познахте…след война между хора и роботи. В тези времена хората се скътават в лагери и дупки. Започват да организират банди, за да могат да оцелеят и разбира се се стига до сблъсък между тези банди. Като изключим неоригиналната тема, играта е повече сносна.

Правилата са елементарни и ако не ви се четат, от менюто можете да гледате видео, в което ви се обясняват ясно.

Основният принцип е следният. В началото на играта, всеки играч(или компютър) избира една от четири фракции.

Четирите фракции са роботите от север Moloch, мутантите на харизматичния лидер Borgo, една от най-големите надежди за оцеляването на човечеството, добре организираната армия на theOutpost и най-човечната фракция, събрана от миролюбиви селища, за които битките са били само най-крайна мярка – Hegemony.

Или както са по-известни – червените, сините, зелените и жълтите.

Всяка фракция има плочки с различни специфични единици и специфични действия.

 

След като сте направили избора се показва карта, разграфена на шестоъгълни полета.(показано е на картинката вляво). В началото на играта, всеки играч слага своята плочка с база където пожелае и играта започва. Всеки ход, играчите теглят по три плочки. Избират кои две да останат в ръката и коя да изхвърлят. След това слагат плочките на свободно място.

Без да обяснявам в детайли, от време на време се случват битки, в които се унищожават единици или се ранява базата. Целта на играта е да унищожите базата на противника. Когато това се случи, или когато ви свършат плочките, играта свършва. В случай на неунищожени бази, играчът с най-здравата база печели.

 

Геймплеят е интуитивен. Избираш плочката завърташ я лесно и я поставяш. Няма ги

Neuroshima Hex за iPad

странните кликвания, които трябва да правиш в дигиталния Каркасон, когато не си сигурен дали си кликнал на правилното място в правилното време. Не. Всичко е ясно още от самото начало. Изчистено меню и опростен геймплей.

 Аудиото е тематично и чисто. Без излишни изхвърляния от към звуци, но пък с динамични и стилизирани аудио ефекти.

 Не съм играл настолната игра, но след като четох няколко статии разбрах, че има основна разлика между дигиталната игра и физическата. И тя е в игровото време. След като започне битка, трябва да се проследят и изчислят много неща – кой удря пръв, кой е хванал в мрежа друг, колко пъти удря, от къде удря, колко живот има, да не говорим за допълнителните умения от специални плочки. Дори и да сте бързи математически спринтьори, при такова количество информация, винаги има възможност за грешка. Е, в дигиталната версия, компютърът прави изчисленията автоматично.

Въпреки всичко това, сериозно се замислям дали да не си купя настолната игра. Особено сега, когато чакаме ново – трето издание на оригиналната игра.

[divider]

Заключение:

 За кого е тази игра:

Хора, които често пътуват с градски транспорт. Хора, които обичат пъзели. Хора които обичат да прекарват време със себе си…Ъм…това последното май не излезе добре.

 Колко бързо ще ви писне:

Играта има огромна преиграваемост, но не прекалявайте с дзверенето в малкото екранче.

 Други подобни игри::

Всички пъзел и тактически игри за мобилни устройства. World of Goo е добър пример, въпреки, че няма нищо общо с Neuroshima Hex. Както и да звучи.

 Най-оригиналното нещо в играта:

Гладкият интуитивен геймплей.

 Най-тъпото нещо в играта:

Липсата на онлайн(въпреки, че от доста време се говори за това и се очаква)

За всички, които не искат чакат или пък желаят просто да поцъкат нещо, ето от къде можете да си намерите играта за Android.

 

[sociallocker]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://play.google.com/store/apps/details?id=com.bdc.nh&hl=en“ target=“blank“ ]Neuroshima Hex Full Version[/button]

А ако искате само да пробвате играта, ето демо версия, в която играете само с една фракция, кликнете на този бутон.

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://play.google.com/store/apps/details?id=com.bdc.nh_lite&hl=en“ target=“blank“ ]Neuroshima Hex Lite[/button]

[/sociallocker]