Архив за етитет: Paladium Games

Гибелапагос – Социален експеримент в 20 минути

Преди доста години играх игра наречена „City of Horror”. Много от вас не са я чували, но ако поне са чували за “Life boats” ще добият представа. В City of Horror, играчите са оцеляващи в зомби апокалипсис и основната идея на играта беше, че често някой трябва да бъде жертван за благото на другите. Този някой е хвърлен на зомбитата без геймплей логика. Все още помня горчивия вкус в устата ми от това, че всеки трепеше някого само по личен вкус. Като че ли играта искаше да ни скара, просто ей така. Да, в много игри има хейт по другите, но в City of Horror, някак си ставаше лично без да има нужда.

Казвам всичко това, защото Гибелапагос използва почти същата концепция като City of Horror. Потресен съм, че го казвам, но… Гибелапагос е полукооперативна игра, която… работи. Причините са няколко, но ще стигнем до там.

Първо трябва да започнем с цената. Гибелапагос пристига в тумбеста кутия и с малко, но отлични компоненти. Картите са със забавни илюстрации, има дори кутийки за тях. Дъската за игра е илюстрирана страхотно, а в торбата от зебло ще откриете 6 дървени топчета (5 бели и 1 черно) с нарисувани рибки. Като цяло компонентите са минималистични, но няма да ви се струва, че сте обрани, защото са адски качествени. А ето и цената. Гибелапагос може да се намери за под 40 лева! За модерна настолна игра с толкова игра, колкото предлага Гибелапагос, рядко се среща.

Основната концепция на Гибелапагос е простичка. Всички играчи са оцеляващи корабокрушенци на самотен остров, който има оскъдно количество вода и храна. Освен това скоро приближава буря и всички са застрашени от унищожаване. Целта на играчите е да построят по един сал за играч и да се запасят с храна и вода за из път. Врътката е, че тези салове се строят бавно и трудно, а времето минава и всеки трябва да пие вода и да яде храна. Тоест – всички ще трябва да ловят риба, да събират дърва и да се възползват от дъждовната вода, ако денят го позволява.

Много бързо ще осъзнаете неминуемото. Не всички ще оцелеете. Всъщност… в почти всички наши успешни игри само един, двама или, в краен случай, трима са оцелявали. А играта е до 12 човека!

Причината е проста. Много хора, много гърла, много стомаси, много проблеми. Всяка вечер ще трябва да пиете и ядете. Ако не стигат водата и храната хора ще трябва да умират. Това става чрез гласуване. За кого да гласувате тогава? Как да гласувате? И тук следва едно от най-тематичните преимущества на Гибелапакос пред City of Horror. Да, тук няма тайни цели, но има карти, които всъщност правят цялата игра. Всеки играч започва с четири карти с останки от кораба (предмети и благонки), но по всяко време можете да се връщате в разбития кораб и да търсите за още останки. Там можете да намерите полезни неща като въдици и манерки, и така да сте важен за общността. Така никой няма да гласува за вас. От друга страна можете да намирате сандвичи и изостанали бутилки с вода и когато гласуват за вас да се спасите. Да, можете да споделите водата предварително, но тогава това не гарантира, че няма да оставят вас жаден. Можете да действате и по-агресивно. Може да имате пистолет и да го сложите на масата, за да заплашите някого, че ще го убиете… дори и да нямате куршум. Този някого не знае това. Можете да казвате каквото си искате, защото Гибелапагос е игра на дипломация.

Започнах с усещането на играта, защото механиките на Гибелапагос са елементарни. Геймплеят се развива в рундове, като всеки рунд се обръща карта с време, което определя колко вода ще има на разположение този ход (зависи от дъжда). С най-долните пет карти се разбърква и страшната буря, която определя края на играта и последния шанс играчите да се измъкнат. След като се обърне картата с климата, всеки играч има точно по едно действие от възможни четири.

  • Събиране на вода – просто събирате вода колкото пише на картата с климата
  • Събиране на храна – теглите топче от торбичката с топчета и вземате толкова риба, колкото пише на топчето (между 1 и 3)
  • Егоистичното действие – тършуване на кораба. Теглите карта от тестето с останки и се надявате на нещо полезно, въпреки че можете да се натъкнете на настолни игри или пък гащи, които в играта не вършат работа, но е добре човек да си сменя гащите. Молим.
  • Събиране на дърва – Събирането на дърва е нещо като мини игра. Който решава да го прави казва предварително колко дърва ще се опита да отреже (между 1 и 5). След това този играч тегли точно толкова топчета от торбичката и се надява да не изтегли черното. Ако не го направи се движите по трака с дървата. Ако съберете 6 – построявате един сал. Ако този играч изтегли черното топче обаче, той е ухапан от змия, защото е ходил твърде навътре в гората. В този случай, играчът ще преживява жестока температура през нощта и няма да може да гласува, ако се наложи някой да умре. Освен това през целия следващ ден ще трябва да лежи и нищо да не прави. Тоест – пропуска ход.

 

Това са всички правила на играта. Те са малко, но дълбочината на Гибелапагос се изразява в психологията на играчите. Най-любопитният социален експеримент в играта е кой ще започне пръв да бъде „задник“. Кой ще тръгне да тършува из кораба? Или кой ще бъде първият, който ще заяви очевидното – няма смисъл да правим повече от 3 сала. Да, вие сте 12 човека, но очевидно някои от вас ще умрат. Кой ще е човекът осмелил се да каже това, което всички си мислят. И съответно – струва ли си да биеш на очи, когато знаеш, че някой ще трябва да гладува тази вечер.

Всички тези решения и социални препратки се разгръщат само в 20-30 минути! Повечето ни игри не продължават повече от 20 минути – дори с големи компании.

Заключение

Гибелапагос е игра, която заслужава мястото си в колекцията на всички – както на геймъри, така и на хора, които обикновено не играят игри. Да, това не е най-оригиналната игра и със сигурност можете да намерите повече дълбочина в други игри за оцеляване. Въпреки това, фактът, че играта продължава не повече от половин час, работи еднакво добре с 4 и 12 човека и правилата са само трибуна за вашите характери само подсилват факторът ниска цена. В моето заведение Гибелапагос се играе всеки ден и не съм срещнал разочарована компания, нито такава, която да изкара конфликтите на лично ниво. Всичко свършва толкова бързо, че дори да сте извън игра, вероятно съвсем скоро ще започнете втора игра.

Благодарим на Paladium Games за страхотния превод на играта и за предоставеното ревю копие. Препоръчваме с две ръце.

ПЛЮСОВЕ:

  • Малко правила
  • Тематичен геймплей
  • Бързо изиграване
  • Привкус на социален експеримент
  • Изцяло на български

МИНУСИ:

  • Трябва да сте поне 4, за да се разгърнат всички тематични дискусии
  • Ако не обичате игра с открита дипломация, това може би не е вашата игра
  • Картата „Вуду кукла“, която връща играч обратно към живот е безсмислена. Кой и защо би го направил?!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://paladium-games.com/%D0%B3%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81″ target=“blank“ ]Купи си Гибелапагос [/button]

Концепт – Игра, която не е игра

Преди около две години пробвах за пръв път оригиналната версия на английски и бях дал на играта оценка „3” в BGG. Сега… оценката ми е 7! Две неща повлияха за тази рязка смяна и ще се опитам да организирам това ревю спрямо тях.

Не играйте играта по правилата!

Всъщност, изобщо не „играйте“ играта. Доста странен начин за откриване на ревю, но Концепт е заглавието си – просто една концепция. Това не е игра… в пълния смисъл на думата. Според определението на „Игра” в уикипедия, това е нещо с ясно зададени правила и цели, които трябва да се спазват от играчите. Точно това не е съвсем вярно за Концепт… ако посегнете към нея по оптималния начин.

Концепт е инструмент за класически асоциации. Всички сме играли всякакви форми на асоциации – с думи, без думи, с картинки, с рисунки, с пеене, с игра. Асоциациите са чиста форма на качествено забавление с провокация на мисъл, вълнение и интрига. Но не точно игра. Codenames е хитът на асоциациите, но в codenames елементът „игра” е малко по-засилен, отколкото в Концепт.

В Концепт вие разполагате с голямо централно табло пълно със символи и картинки, които  представляват концепции за най-различни неща от света – филми, книги, измислени персонажи, мъже, жени, ниски, високи, дебели и още десетки и десетки неща.  Освен тези неща, вие разполагате със солидно количество кубчета в различни цветове, няколко пластмасови удивителни и един въпросителен знак.

Имате и голямо тесте с карти с различни думи и фрази. И последното нещо, което имате е една голяма кучешка купичка с тотално безсмислени точки.

Досетихте се, с помощта на кубчетата ще подсказвате думите от картите. В малката книжка с правила е описан състезателен начин за игра,  в който всеки ход се въртят различни отбори и по една схема, един подсказва, други познават и се дават някакви точки… Да. Изхвърлете книжката! Не, недейте! Това е само израз. Имам предвид, не спазвайте правилата. Това не са мои думи. Дизайнерът на играта сам е написал, че в процеса на плейтест са решили да не спазват правилата и просто да играят на класически асоциации като използват таблото. Работи по-добре. И наистина…

Играта работи… когато не работи!

Основният принцип за използване на дъската е отличен. Избирате дума от картата и слагате големия въпросителен върху основната концепция. Например – избирате от картата „Боен клуб”. За целта трябва да сложите зеления въпросителен на иконката с камера – което подсказва, че е или филм или телевизионно произведение.

След това можете да ползвате например червен удивителен на иконката с битка. А зелен удивителен на иконката с „Място”. След това използвате зелените кубчета за да дообясните какво е точно това място – например, слагате много кубчета на иконката с човечета. Да! Тази игра позволява да се ползват кубчета както си искате. Можете да ги трупате, може да натвърдвате.

Например, в една наша игра, аз трябваше да подсказвам „заекване”. За целта сложих въпросителния на „Действие” и едно кубче на „Уста”. След това продължително го махах и слагах, махах и слагах. Е, не помогна, но схванате свободата.

Това, според мен, е правилният начин за използване на Концепт.  И играта работи отлично както в голяма компания, така и с двама! Това, което правим ние е да си обявим дължина на игра и да гоним максимално точки. Понеже всяка карта има три различни категории думи с различни трудности, в зависимост от трудността, ние получаваме различни точки… които нито броим, нито помним. Всъщност, дори не използваме. Току що изгубихте безценно време да четете безсмислен абзац. И продължавате. 

Второто нещо, което помогна за високата ми преоценка беше фактът, че….

Концепт е изцяло на български!

Благодарение на Paladium Games, ние можем да се насладим пълноценно на тази игра! На английски е окей, но много често има изрази, които са далеч от нас и не е интуитивно българите да се сетят за тях. Да не говорим, че известните личности са съвсем различни. Сега в картите можете да срещнете както известни по всякакъв начин хора като Поли Генова… и дори Делян Пеевски, така и филми, предавания и всякакви познати български изрази и поговорки.

Преди да мина към заключението трябва да ви предупредя, че…

Концепт не е лека парти игра

Правилата и „коцепцията” са елеменатарни и наистина подходящи за всеки, обаче нека ви потвърдя, че това не е от типа „Бира и солети” игри. Тук трябва да се мисли. Трябва много да се мисли. Символите са толкова абстрактни, че трябва да сте изключително изобретателни в подсказванията. Освен това, понякога и това не е достатъчно. Имам чувството, че много от нещата за подсказване са на ръба на невъзможността. Това може да доведе до фрустриране, разочарование, огорчение, тъга, тегоба, дълбока депресия, напускане на големия град и заживяване в самотна колибка в Родопите, а в някои крайни случаи и обръщане на масата.

Заключение

Концепт е уникално средство за отпускане… и едновременно с това – за напрягане. В никакъв случай не мога да го нарека игра, защото ние никога не играем за точките. Ние просто изваждаме играта и започваме да си подсказваме думи, и то винаги най-трудните, за да предизвикаме себе си. Целта? Няма цел. Просто готино изкарване. Време? Докато ни писне. Знам, знам. Разбирам ви много добре! Състезателният агресивен тип в мен също крещи от болка, когато играе безцелно игра, но с Концепт някак си успявам да го потуша дълбоко, защото ако „играете” Концепт с правилната компания ще се провокирате един друг с изобретателни мисли и ще можете да се изкарате добре, като се хилите на тоталното недоумение на подсказващия, когато той си мисли, че е измислил най-гениалния и прост начин за обясняване на „От игла до конец”, а вашето най-близко предположение е било „Мотоциклет”.

Добре, за кого е тази „игра”? Ами… в никакъв случай Концепт не е геймърска игра, нито пък филър между други, защото освен, че тя няма конкретно времетраене, играта не е и лековата, която няма да ви кара да мислите. Напротив, тя ще ви стърже мозъците с пила, докато не успее да ви полира и последната гънка.

Според мен, Концепт е чудесно забавление със семейството, прекрасна съботноследобедна цъкалка за терасата, както и хитов кеф сред големи партита.

С други думи, внимавайте с играта. За мен може да е страхотна, но дори и аз бях разочарован след първото си изиграване игра. И то само, защото очаквах това да бъде… игра. Гарантирам ви, не е. Който твърди обратното, очевидно го твърди.

ПЛЮСОВЕ:

  • Провокира мислене
  • Провокира изобретателност
  • Провокира забавление

МИНУСИ:

  • Не е съвсем… игра. Даже изобщо. 

Dominion – ревизирано ревю

Dominion е едно от най-големите и популярни заглавия в света на настолните игри. В момента базовата игра е на 26-то място в BGG, а Dominion: Intrigue (удължение, което работи и като самостоятелна игра) е на 19-то. Разбира се, както винаги, BGG не е абсолютния критерий, по който би трябвало да избирате игра. Без значение колко награди Dominion е спечелила, без значение дали е първия deckbuilder или не, аз гледам само от моята крива камбанария, а моята камбана е напукана стара винтидж камбана, която не обича да се глези с каквото и да е и внимателно проверява всичко. Но! Определено, този път с BGG сме на една вълна. Е, не бих сложил Dominion сред първите места в моята класация, но определено играта има качества, които много малко са успели да достигнат.

В Dominion, ти се бориш за властване в някакво средновековно царство, като събираш точки. Темата ви звучи скучно? Не се притеснявайте, не е толкова скучна, колкото изглежда. Защото просто я няма. Не обвинявам авторите на играта, защото все трябваше да сложат някаква тема отгоре, нали? А и очевидно не са искали да попречат на лъскавия геймплей, като карат хората да се задълбочават и влизат в някаква насилена история.

Правилата са невероятно прости. Всеки играч тегли пет карти от своето тесте. Всички 

стартови тестета са еднакви. 7 карти с медни монети и 3 с имения от 1 точка. Има три вида имения – такива от 1 точка, такива от 3 и такива от 6. (имения (1), графства (2) и още някакво неважно нещо (6) ). Това е единствения начин(с изключение на картите „градина”), по който се печелят точки.

На масата се подреждат 3 тестета, всяко едно съдържа определен брой карти със съответното имение. Поставят се три тестета с три вида валута – мед, сребро и злато. И накрая се поставят 10 тестета със сгради. Всяко тесте съдържа определен брой еднакви карти от съответната сграда. Dominion пристига с 25 различни карти (хора и сгради), а в игра влизат само 10, така че ако теглите на случаен принцип 10, всеки път ще имате уникална игра не само заради различните карти, но и заради начина, по който тези карти си взаимодействат. Играчът има право на две действия – играене на една карта (която е купил по-рано) и след това – купуване на друга карта (може да купи всеки вид карта от изброените по-горе). След това изхвърля всички останали неизползвани карти и тегли нови пет карти. Когато свърши тестето, просто разбърква изхвърлените карти и пак тегли. Това са целите правила. Хората и сградите дават елементарни умения – като право играчът да купи две карти, вместо една или да тегли допълнителна карта, или пък да има право на допълнително действие.

Играта използва една от най-простите механики, които съм виждал. Това обаче не означава, че екипа не е хвърлил огромно количество труд по измислянето. От опит в измислянето на скечове, реклами, сериали, разкази и всякакви други простотии, мога да разбера кога по едно произведение е работено дълго време. За да създадеш най-простата(но гениална) игра, първо трябва да създадеш най-сложната и натруфена (но тъпа) игра. После вадиш лозарските ножици и режеш всички тръни и бодили. Колкото и красиви да са, тръните си остават тръни.

Нека ни е ясно, че играта е чисто и просто една механика, без никаква тема. Ако търсите тема – търсете на друго място. Няма абсолютно нищо, което да ви грабне. Вече съм играл играта почти 100 пъти и не съм запомнил дори илюстрациите на картинките. Колкото и да се опитвам, няма как и да измисля някаква история около картите. Тема няма даже в уменията. Добре де, в някои има. Крадецът краде, шпионинът гледа чуждите тестета, вещицата дава минуси…хм…това може би не беше най-добрия пример.

Когато играя Доминиън се връщам назад, когато цъках непрестанно всякакви видове игри с обикновени карти. Защото да играеш Доминиън е като да играеш белот. Хвърляш едни карти с някакви цифри и цветове, прибираш други с други цифри и цветове, накрая смяташ точки. Всъщност, белотът не е най-добрия пример. Все пак в него, интеракцията между играчите е основната идея. В Dominion, тя е сведена до нулева. Да, можеш да хвърляш една-две гадости на противниците, но това съвсем не е определящо. Dominion е един много добър пасианс с няколко човека, в който само един печели. Когатонапример играя онлайн версията с ботове в интернет, играя на максимална скорост(в която не се вижда какво правят опонентите), защото не ме интересува какво правят другите. Може би само дали са взели вещица, за да се защитя или да видя кога започват да се изкупуват именията, за да се включа и аз в манджата.

Dominion прилича и на покер. Има добри комбинации, по-добри комбинации и винаги работещи комбинации. Ако си постепенен и дисциплиниран можеш да си изградиш една тактика и да я следваш всеки път. Имаш 5 пари – купуваш си Лаборатория, имаш 6 пари – купуваш си злато, имаш 3 пари – купуваш си сребро. Този начин на игра е типичен за професионалните покер играчи. По същия начин и вие можете да си отворите 8 маси на Dominion онлайн и да цъкате без много да мислите.

Така както сме почнали със сравненията, съвсем логично можеше белотът да се казва примерно „Поля и замъци”. Слагаш цифрите – поля, оньорите – замъци, спатията – рицари, карото – фермери, купата – духовници и пиката – да кажем лястовички. Ето ти игра, която може и FFG да продава. Тогава обаче няма да струва 50 стотинки, а 50 лева. Преигравам, но схващате идеята.

След като прочете това, моята компания сигурно ще се запита: „Тоя пък кога е играл 100 пъти Доминиън?“ Да, не съм играл чак толкова пъти на физическата игра,но…

Открих ето това!

Кликни ме!

Онлайн системата е изградена съвременно и адекватно. В мултиплейърът съществуват различни стълби, по които можеш да се изкачваш. Има “Adventure mode”, което си е на практика Single Player. Има и увлекателен Tutorial, който ще ви помогне да опознаете играта по-добре.В играта съществуват ботове. И то какви! Те също се изкачват в класациите и имат рейтинг. И съвсем не са от най-лесните. Представляват добро предизвикателство и често са по-добри опоненти от реалните играчи. Освен това можеш да играеш с реални играчи и ботове едновременно. За жалост не открих friend система, но нищо. Играта онлайн е напълно безплатна. Поне базовата. Ако искате, можете да си отключите експанжъните. Аз не смятам да го правя, защото базовата игра ми е напълно достатъчна, а и ако се присъединя в лоби, в което създателят на въпросното лоби е включил всички експанжъни, няма проблем и аз да се включа.

Онлайн играта е спонсорирана от самите RioGrandeGames, което е допълнителен плюс. Една игра на физическия Dominion продължава максимум 45 минути, а онлайн – максимум 10 минути. На това, дами и господа,  му се вика гениален пристрастяващ елемент. Туше, Rio Grande, туше.

 

 

 

[divider]

Заключение

Играта е лесна, бърза и пристрастяваща. Играе се бързо и колкото да е добра онлайн, физическата игра с хора винаги е най-добре. Да, няма да се скъсате от взаимодействие, но си мисля, че ще си изкарате добре. О, да, най-вжното. Споменах ли, че играта е на български? Точно така – Dominion, или както е вече „Доминион“ е изцяло преведен на български и се разпространява от Paladium Games и MBG Toys. Според мен, това вече е достатъчно да се каже, че играта си заслужава. Може би не за сериозните геймъри на тежки игри, но ао търсите лека семейна игра или нещо, с което да привлечете нови играчи – Доминион е перфектен избор!

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз и пристрастяващ геймплей
  • Добре организирана кутия
  • Само базовата игра е достатъчна за дълго време
  • Има мнооого разширения и продължават да излизат, а уж бяха спрели
  • Добра онлайн версия
  • Ниска цена за 500-те карти, които ще получите
  • ИЗЦЯЛО НА БЪЛГАРСКИ

МИНУСИ:

  • Няма никаква тема
  • Почти няма взаимодействие между играчите

Света на Диска: Вещиците

Добре дошли в Ланкър, където троновете се отстъпват на незаконно родените, а вещиците се женят за крале. Но не се притеснявайте, защото Леля Ог и Баба Вихронрав са тук и всичко е под контрол. Почти…

Вещиците е настолна игра за 1 до 4 играчи на дизайнера Martin Wallace. Играта е публикувана и преведена от Паладиум и MBG Toys (Да, тук ще си говорим за изцяло българското издание на Вещиците).

Компоненти

  • Правила
  • Игрално поле
  • 4 пионки/шапки (вещерски шапки!)
  • 4 зара
  • 4 игрални плочки на обучаващи се вещици
  • 55 карти
  • 3 токена с умения на вещици
  • 80 най-различни маркера

 

 

Тук е може би мястото да кажа, че компонентите са с добро качество. Картите са добра изработка, токъните и маркерите, както и игралната дъска са от хубав твърд, дебел картон, а пионките/шапките на вещиците макар и пластмасови са хубаво направени. Също така не трябва да пропускам факта, че с българското издание идва хубава и удобна кутийка, в която да си държите картите.

Метли, магии и проблеми

Както вероятно ви е известно, историите и света на Тери Пратчет са силно вдъхновени от реални места, личности, истории и случки. Ланкър и Вещиците не са изключение. Мястото е вдъхновено от Северна Англия и множество други планински райони, а трите главни вещици (Маграт, леля Ог и Баба Вихронрав) са вдъхновени от идеите на модерния паганизъм.

Поради тази причина и в Диска вещиците не са зли магьосници, които превръщат хората в жаби, а такива, които решават проблемите им, използвайки знанията и уменията си. Това ще е и вашата роля в играта, като обучаващи се вещици. Да, точно така, вие няма да се нагърбите с тежките задължения на звездното трио, а ще влезете в ролята на някоя от четирите им ученички – Анаграма Ястребска, Тифани Сболки, Петулия Хрущялкова и Тюла Суматохова. Всяка със свое специално умение (Вярвам, всички сте съгласни, че да започваш първи в играта няма как да не е специално умение).

Но не си мислете, че понеже сте млади и неопитни вещици, ще се занимавате само с малки, ежедневни проблеми. О, не, не, това по никакъв начин няма да ви подготви за суровата действителност на вещерската професия и за това ръцете ви ще са заети с всичко – от болни прасета и овце до инвазията на крадливи елфи и борба със зли духове като Роилника и Хитреца.

Независимо от Проблема, пред който сте изправени, вие ще трябва да направите едно и също, за да го решите – да хвърлите определен сбор с помощта на четирите вещерски зара. Сбора за всеки вид Проблем е различен и е отбелязан на маркерите на Проблемите.

Както всички знаем, заровете могат да бъдат доста своенравни, а и Големите Проблеми изискват доста високи числа, за да бъдат разрешени. За това тук на помощ идват различни карти, които да се опитат да обърнат нещата във ваша полза. Картите, които ще могат да ви помогнат са няколко вида.

  • Карти, които ви добавят към сбора(като тук влизат и някои карти, които ви добавят само, ако се използват срещу определени Проблеми)
  • Карти, които ви дават възможност да хвърлите наново един от двата си чифта зарове
  • Главознание, което добавя едно към сбора на заровете ви, какъвто и да е Проблема
  • Магия, която добавя две, но за всяка магия взимате по едно пулче Кикот(какво правят те, ще обясним след малко).

Ако въпреки всички тези благинки не успеете да разрешите Проблема, с който сте се захванали (повярвайте ми, понякога и 7 е много голямо число, дори и да хвърляте четири зара), то вие трябва да отстъпите до едно съседно на този проблем, празно поле и взимате едно пулче Кикот. За жалост, понякога, ако не успеете да разрешите Голям Проблем има по-сериозни последствия.

Също така, ако смятате, че вашата вещерска чест не е голяма саможертва можете да избягате от проблема, с който сте се захванали и ако имате метла, можете дори да отлетите на където ви видят очите.

В началото на хода на всеки играч се поставя нов проблем и евентуално криза. Ако всички маркери за кризи свършат и се наложи да се постави нова, то всички вещици губят играта веднага. Криза става, когато на място където има проблем трябва да се сложи нов такъв.

Вещиците печелят, когато всички проблеми наредени в долният край на дъската са поставени в игра. Тогава всяка вещица си смята сбора от точките. Те са отбелязани на всеки маркер с проблем. Възможно е играта да се играе и кооперативно и така накрая всички вещици печелят, а не само една.

Пиене на чай, Кикот и Черната Алис

Вещиците по принцип не харесват магията и рядко я използват дори и да притежават голяма дарба за нея. Може би това е причината използването на магии да има отрицателен ефект (пулчетата Кикот). А може би защото някога е имало много могъща вещица, владееща магия, наречена Черната (защото имала черни нокти и зъби, заради многото шоколад, който ядяла) Алис, която в крайна сметка се е побъркала.

С други думи, правенето на магии е бавно, но сигурно ще ви побърка, а когато това стане вие ще се превърнете в следващата Черна Алис, което ще доведе до загуба на точки, ако продължите с магьосничеството.

Разбира се, има и начин лудостта ви да се предотврати. Това става, когато се срещнете с друга Вещица и седнете да пиете по чаша чудесен чай, обсъждайки последните клюки от Ланкър. Но дори и да не сте тръгнали по пътя на Черната Алис, ако срещнете друга ваша посестрима ще трябва да спрете и да пиете чай, защото етикета ви задължава. А както Леля Ог ще ви каже: „етикета е нещо много, много важно“.

Заключение

Вещиците е много тематична игра за малкото (или не чак толкова) кралство Ланкър и неговите… Вещици. Правилата на играта са лесни и бързи за обясняване, както на хора, които имат опит с настолни игри, така и на нови играчи. В същото време, Вещиците е безпощадна игра, която няма да ви позволи да се измъкнете, ако оставите Проблемите да се разпространяват из Ланкър и за това въпреки, че накрая може да има само един победител, ще ви се наложи да работите заедно за да не загубите всички вкупом.

Играта е за 1 до 4 играчи и честно казано е интересна с всяка бройка играчи, с изключение на соло игра няма и голяма разлика във времето което отнема едно изиграване

Компонентите също са с добро качество и хубаво изрисувани в стила на Диска.

О, за превода… Все пак тук става въпрос за преведеното на български издание. Като цяло аз лично нямам какво лошо да кажа за превода освен, че уменията на някои карти бяха написани малко странно и заради това бяха трудни за разбиране в първия момент. Като изключим това, нямам забележки. Имената на героите са правилни, на местностите в Ланкър също. Личи си, че тези, които са го правили или познават Диска добре или са си написали добре домашното.

Но…

В играта няма почти никаква стратегия, решавайте проблемите и не оставяйте кризите за дълго на полето. Обаче не е това проблема. Проблемът е това, че играта може да я загубите тотално само заради лош късмет и то не заради заровете, а заради механиката, с която се слагат нови проблеми. Това, разбира се, лесно може да се реши с едно „домашно правило“, но…

Също така, в първият момент може да решите, че играта е подходяща за деца, но…това не е точно така. Причините за това са точно две – „Скапан задник“ и „Дългуча“.

И накрая, но не на последно място, една особеност, която не съм сигурен дали спада към добрите или лошите страни на играта – тематичност. Вещиците е изключително тематична игра, която се обляга извънредно много на историите на Тери Пратчет. Докато механично е напълно независима от тях, то удоволствието е много по-голямо, ако и вие сте запознати с тях.

Препоръчвам ви я, особено ако сте фенове или ако познавате такива.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

[divider]

Ако ви е харесала тази статия и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!

[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]