Архив за етитет: mind fitness games

Verona Twist – Игра на криеница насред открит веронски площад

Хайде една трета статия – както се вика, за късмет! Днес пак ще обърнем внимание на Mind Fitness Games и Йожеф Доржонцки (или Джоузеф, така и не разбрах как се произнася), защото е време за втората им нова игра тази година. Слагайте маските, запретвайте ръкавите и да започваме!

Да се разходим из Верона

Играта, за която ще говорим днес е Verona Twist – дедуктивна абстрактна настолна игра със силен привкус на Mr. Jack Pocket и малко шахови елементи. Идеята на играта е следната – единият играч влиза в ролята на медицинската сестра, която дегизира Ромео и Жулиета и се старае да запази идентичността им в тайна, а другият играе с Капулети, опитващ се да разкрие къде са дегизираните влюбени и както се казва „да разтури седянката“. За целта медицинската сестра нарежда шест плочки с различни персонажи (всеки от които има специално умение) на двете зони на централния площад във Верона и избира два от тях за тайни „приемници“ на Ромео и Жулиета, а Капулети получава картончета, с които да си отбелязва кои комбинации е изключил от уравнението с две неизвестни. Играта се играе от един до седем рунда, като в края на всеки рунд Капулети има възможността да спечели, изключвайки част от заподозрените. Медицинската сестра пък печели само и единствено ако успее да залъже достатъчно дълго Капулети за идентичностите на Ромео и Жулиета, тоест когато седмият рунд свърши и Капулети не е успял да разкрие идентичностите на двамата дегизирани вклюбени. И понеже всичко това се развива в ходове, нека видим какво може да се случи (и обърка) в един ход!

Ход на играта

Както казах малко по-горе, в началото на играта медицинската сестра слага различните специални персонажи на площада и малко след това играта започва. Тук е моментът да спомена, че това слагане не бива да е произволно, защото е напълно възможно да се матирате сами още в началото и да загубите на втори ход. Уменията на персонажите са ключови – всеки персонаж се движи по различен начин и за медицинската сестра е изключително важно да не издава много информация наведнъж (за информацията, вижте следващия абзац). Хайде, стигат ви толкова стратегически наставления, да продължим натам! Сложила каквото сложила сестрата, играта започва и както е по правилник (яко име за книжка с правила), Капулети открива хода като придвижва един от персонажите. При движението възможностите са доста – има шест персонажа, които се движат по различен начин, но тези начини не са неинтуитивни, защото са почти едно към едно с фигури от шаха. Имаме принцеса (кралица в шаха), принц (цар), аристократ(топ), владика(офицер, като и за двете думата на английски е bishop), като всичките тези са абсолютно еднакви като движение в двете игри. Изключение правят останалите две фигури, а именно слугата, който се движи хоризонтално или вертикално с едно поле, и монаха, който е царица с екстра умение. Той е единственият персонаж, който може да прескача другите, но за сметка на това не може да се движи, ако няма кого да прескочи. Това добавя сравнително малко стратегически избор отгоре на останалото, но е приятна закачка за ума – медицинската сестра постоянно трябва да е нащрек за това Капулети да не прескочи някой с монаха, понеже нещата може да се объркат в последния момент.

Като казах последен момент – всеки от персонажите се движи само по веднъж на ход, като за целта Капулети и сестрата се редуват с местенето на персонажи из двете зони на площада. След като и последният специален индивид е преместен, тази фаза свършва и идва единствената дедуктивна част от играта. В краят на всеки ход, Капулети получава информация от медицинската сестра за това дали Ромео и Жулиета в момента са в една зона. След като отбележи това чрез дедуктивно упражнение на изключване на вече невъзможните комбинации, Капулети проверява дали е открил в крайна сметка къде се крият влюбените гълъбчета и ако е останал само един вариант, той печели. Ако пък е последният, седми рунд и Капулети има повече от един вариант за идентичностите на Ромео и Жулиета, медицинската сестра печели.

бел.ред. – Да, на теория играта се води дедуктивна, но дори самите създатели ме увериха, че това НЕ Е игра с дедукция. това е класическа шахова игра с пресмятане на ходовете си напред и каране на опонента ви да прави това, което вие искате. 

Заключение 

Както казах, играта наподобява като усещане на Mr. Jack игрите като цяло, но най-вече на Mr.Jack Pocket, където пак кръглите „фигурки“ на заподозрените се крият, само че от Холмс, Уотсън и тяхното куче Тоби. Дори завършекът на всеки рунд е сходен, като единствената разлика е, че тук ще търсите дали двама души се виждат един друг, вместо това дали един е видим за трима. Въпреки тези сходства обаче, Verona Twist ми хареса повече от Mr. Jack Pocket. Дали е заради шах местенето или факта, че пулчетата са много готини и можете да видите умението на героя си от символчето горе вдясно, не знам. Може би са всички тези различия заедно. Приятна, дори много приятна игра. Това, което не ми хареса в играта обаче е, че усещането за стратегически избор по време на игра става все по-слабо с прогреса на играта – в началото имате много опции, но в един момент от играта остават две опции и единственото, на което се крепи стратегическия ви избор е два определени персонажа да са или да не са в една и съща зона.

За мен Verona Twist е добра за филър, но не бих я препоръчал за редовна игра или на хора, очакващи сериозно предизвикателство за двама. Все пак говорим за десетина минути, а в някои случаи играта може да слезе и до две-три. И въпреки това, пробвайте я и преценете за себе си!

ПЛЮСОВЕ:

  • Добро ниво на стратегия
  • Едно изиграване приключва за 10-тина минути максимум
  • Приятни компоненти

МИНУСИ:

  • С всеки следващ рунд стратегическите избори намаляват рязко 

За повече информация за Verona Twist и другите игри на Mind Fitness Games, посетете официалният им сайт тук:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.mind-fitness.ro/“ target=“blank“ ]Mind Fitness[/button]

 

Quinque – Колкото просто, толкова и сложно

Здравейте отново, приятели! Времето навън от известно време насам е мразовито и предразполага към повече и игри и сладки приказки у дома. Да, знам, и на мен ми се щеше днес да ви пиша за някоя откровено зимна игра, с мразовити планини или поне нещо близо до това, но не това е случая. Днес ще говорим за играта Quinque на Mind Fitness Games и най-вече Йожеф Доршонцки, нейния дизайнер (благодаря на Google за превода на името). Та така, бай Йожеф, специалистът по лесните сложни игри, ветеранът в чупенето на човешки мозъци с прости механики ни поднася една любопитно изглеждаща, семейно-несемейна (по приблизителните думи на Дидо) игра.

бел.ред. Когато ми даваха играта за ревю във фестивала – няколко човека от Mind Fitness настояваха колко е лесна и колко е семейна. Дори самият Джоузеф настояваше, че е детска и че децата ще ни размажат на нея, заради доброто им пространствено мислене. 

Да я разкостим! 

Quinque


Quinque e настолна игра за двама души, в която ще се състезавате с противника си да правите парашутни формации. Звучи абсурдно, но ако приемем тази парашутна тема за нещо не много обвързано с геймплея, както според мен би трябвало да се разглежда всяка една абстрактна игра, то Quinque става една идея по ясна. Основната цел на вас и вашия противник е много проста и лесно разбираема – кой ще подреди първи 5 последователни фигурки в една линия или диагонал (тематично това се отбелязва с раници, които се слагат върху гърбовете на парашутистите). Двете-трите правила за играене на ходовете също са абсолютно интуитивни – ходовете се редуват, имаш две действия – слагаш раница на нечий гръб, като преди това можеш да добавиш нова плочка с парашутисти към формацията, местиш плочката в зависимост от броя парашутисти и… това са всичките правила! Звучи като игра, която могат да играят и малки деца, нали? Да, ама не! Поне според мен. 

Уловката

Както и Дидо каза във видеото с впечатления и донесени игри от фестивала в Ессен (на който много ме е яд, че не успях да отида за втора поредна година), Quinque изглежда като семейна игра, но за мен – не е семейна. Да, правилата са няколко и не особено сложни, но същото можем да кажем за игри като шах и табла, които хич не са прости игри и изискват планиране и стратегия. Както в шахът и таблата, тук движението е от ключова роля за сложността на играта и много възможности за стратегия вътре. Плочките с по една раница се движат само на съседно празно поле, когато имаш две ги движиш по цяла вертикална или хоризонтална линия с или без прескачане, с три по диагонал, а с четири където си искаш. А, да – можеш да не сложиш нито един парашутист по време на хода си, а само да разместваш плочки.  Тези малки на пръв поглед правилца пораждат толкова много варианти да изиграеш хода си, че ако си от хората, които искат да изиграят всичко оптимално, вероятността противника ти да не иска да играе повече с теб е много голяма. Разбира се, това не означава, че наличието на много варианти за спечелване на играта и за стратегическо планиране е нещо лошо – аз лично никога не бих играл без специалните правила за движение, защото те ми дават това мозъчно ръчкане, което толкова много харесвам при Mind Fitness Games. Дали да сложа раница тук, или да сложа нова плочка и да се подготвя другия ход да местя две плочки за да спечеля? Няма ли да дам така възможност на противника си да спечели преди да съм си реализирал стратегията? Защо Мими ме победи, въпреки че през цялото време си гледаше в телефона, а аз правех сложни стратегии и планове? Толкова много въпроси…

Заключение

Смятам, че Quinque е приятна. Бърза е, с прости правила и голяма преиграваемост, прилично ниво на стратегия и ангажираност в играта. Бих я поставил наравно с една друга подобна игра със същата крайна цел – Pentago, като тук дори съм изкушен да дам малко по-добра оценка заради нивото на стратегия и от чиста доза фенщина към игрите, които се правят в Mind Fitness Games. Като казах Mind Fitness Games, скоро ще чуете и за една друга тяхна игра. Съвсем, съвсем скоро!

ПЛЮСОВЕ:

  • Изключително лесни правила
  • Добро ниво на стратегия
  • Едно изиграване приключва за 10-тина минути максимум

МИНУСИ:

  • Играта изглежда по-лесна, отколкото е всъщност

За повече информация за Quinque и другите игри на Mind Fitness Games, посетете официалният им сайт тук:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.mind-fitness.ro/“ target=“blank“ ]Mind Fitness[/button]

 

Hack Trick: It’s Hacking Time – Aко ви звучи познато…

Ако играта ви звучи позната, това е, защото всъщност отдавна е на пазара. Така де, първата й версия. Преди около две години написах ревю на Hack Trick. Можете да цъкнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/hack-trick-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Hack Trick[/button]

Миналата седмица писах за Time Barons, която също се появи с ново издание тази година. При Hack Trick е маалко по-различно. Играта е от същите издатели на оригинала – Mind Fitness, а дизайнерът е вече добре познатият ми Josef Dorsonczky.

Всичко в кутията.

Пичът произвежда около две игри на година малък формат, като всяка игричка изглежда на пръв поглед като нещо простичко, но всъщност винаги предлага дълбок мозъчен кръвоизлив.

Hack Trick: It’s Hacking Time е пример за добър редизайн. Играта взема основните концепции от оригинала и орязва всичко ненужно, което пречи да запомните правилата два дена, след като сте играли играта. Освен това, компонентите може и да са минимализирани, но са много по-добри и… актуализирани.

Вместо обикновени токъни за отбелязване на спечелените рудове, вие разполагате с Bitboin-ове.

В средата на масата вече имате малка дъска, където ще се опитвате да отбележите три поредни полета (ред, колона, диагонал или на едно място три кубчета).

Принципът на игра е същият като в оригинала.

Има малко тесте с карти с числа от 0 до 5. Всеки играч държи в ръката си няколко карти, малко излизат от игра и редовно ще теглите от останалите 4-5 от тестето. Тук е много важно да предполагате какви карти другият играч държи, като това се случва със специални действия, чрез които можете да разберете общия сбор на картите в ръката на противника. По метод на дедукция от картите, които вече са излезли и тези във вашата ръка бихте могли да пресметнете вероятностите.

Когато е ваш ход слагате карта на масата с число. Към това число се добавя числото на предната карта (като не можете да слагате две еднакви карти една след друга). Така винаги ще получавате числа от 1 до 9. Това са и позициите на картата.

Каквото е числото – там слагате кубче от вашия цвят. Ако вече на това място има кубчета на противник, вие ги пленявате и по-късно можете да ги ползвате за бонус действия.

Един рунд трае около 5 минути, а цялата игра едва ли ще ви отнеме повече от 20.

По-добра ли е от оригинала – о, да! С пъти.

 

Заключение

Hack Trick: It’s Hacking Time е прекрасен филър за двама играчи. Играта е лека и свежа, но предлага достатъчно тактически блъф решения, за да ви държи ангажирани през цялото време.

Правилата са изчистени и можете да ги обясните за под минута. Геймплеят е светкавичен, а форматът на играта – както винаги – компактен.

Отдавна не бях давал такова определение, но ако изчакате още малко да се стопли, Hack Trick: It’s Hacking Time ще бъде идеална терасна игра. Не заема много място и можете да си пиете следобедното кафе с нея.

ПЛЮСОВЕ:

  • Компактни компоненти
  • Компактни правила
  • Подобрение от оригинала

МИНУСИ:

  • Форматът на книжката е отново досадния сгъваем лист

Ако ви кефи идеята ви препоръчвам да разгледате и другите игри от бат ви Йосиф от сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.mind-fitness.ro/“ target=“blank“ ]Mind Fitness Games[/button]

Cuckoo! – Не е това, което изглежда

Не се заблуждавайте от заглавието, нито от свежарския арт. Това е игра на Jozsef Dorsonczky, и на който му говори нещо това име, знае, че го чака сериозен „брейн бърнър“.

Добре де, тази игра може и да е от най-леките му, но само ако се сравнява с Vikingdoms, Sponsio или Hack Trick. Изобщо не може да става въпрос за Six Making, която е топ мозъкостъргачка.

Въпреки това, няма да е Джоузеф, ако не вкара в играта си абсолютно особени правила, които и да ги прочетеш 5 пъти, пак нищо няма да си разбрал.

Всичко в кутията.

Този дизайнер има навика да пуска малки кутийки с привлекателни компоненти и привидно дребни, но с твърде сложно написани правила за иначе не чак толкова сложни… но изключително дълбоки игри.

В Cuckoo! той за трети път използва формулата „Вземи стара класическа игра и я тунинговай за съвременния геймър. Същото направи с Hack Trick, когато ъпгрейдна морския шах. Повтори опита си е със Sponsio (една от любимите ми игри), като създаде Ди ълтимат „Прецакай другарче“ (Oh, hell).

Тук, той е решил да вземе не една, а две концепции на елементарни игри и да ги вмъкне в една. Това са Уно и Блекджек.

Много е трудно да ви опиша играта в механиките й, заради склонността на Йосифчо да прави игри, които бихте разбрали само, след като сте направили вече поне два хода. Още по-сложно ми е и да ви вкарам в странната тема на играта, която няма никакво значение за геймплея, тъй като… Уно и блекджек.

В общи линии играчите създават собствено ято от сови, врабчета и кукувици, за да се борят с лошите свраки. Всяко една от видовете птици във вашето ято ви дава по различен начин точки сила и в края на рунда сравнявате тази сила със силата на случайна сврака от тесте (от 17 до 20). Ако я победите… но без да надхвърляте 21 (всяко добро ято би се разрушило, ако… ааа, няма да се опитвам да вкарам смисъл), то тогава вие печелите… пари. Ако направите точно 21, вие печелите дори повече пари.

Окей, забравете темата. Въпреки че прекрасния и детайлен арт по картите трудно бихте го забравили.

Това си е чиста сметкаджийска игра с огромна доза „пушурлък“ (изпитай си късмета).

Всеки играч започва с една сова, която дава голяма база от точки – често над десет. Избирането на совата е отделна механика, за която трябва да отделя минимум три абзаца, защото… нищо с Йосиф не е лесна работа.

След това играчите получават по еднакъв брой карти врабчета в ръката. Всъщност, всичките врабчета ще бъдат в ръцете ви, и ако искате да се справите добре, трябва да умеете да следите карти. Ако не… дори не опитвайте Sponsio.

По време на вашия ход, вие имате избор. Или да сложите врабче от ръката си с конкретна стойност до вашата сова (с лицето надолу), или да изчакате малко и да си поиграете на Уно.

Момент. Ще обясня… до колкото мога. До края на хода си, можете да имате в ятото си една сова и най-много две врабчета. С тези три карти трябва да направите максимално много точки, без да надхвърляте 21. В идеалния случай са 21. Може да ви звучи лесно – просто избирате нужните врабчета с числа и ги слагате до совата. Ми… забравихте кукувиците!

В типичен „кукувиче“ стил, кукувиците са сравнително непредвидими и ще се настанят във вашето ято, когато най-малко ги очаквате.

В играта има няколко кукувици с различни стойности. Ако нямате карта, която да играете, значи хода ви е свършил и кукувицата с най-голяма стойност ще дойде при вас. Това може напълно да ви съсипе идеята за 21. НО! Може и да ви помогне, ако буквално добре сте си изиграли картите.

Обърках ли ви? Чакайте да чуете за „Уно“ частта. В общи линии тази част стои в играта, за да създаде контролирана „пас“ система. С други думи, когато не искате да бързате да слагате врабчета, защото решавате да изчакате да видите другите какво ще направят, или защото сте замислили да останете дълго в рунда, за да вземете кукувица с ниска стойност вие избирате това действие. В този случай, вие трябва да играете „Уно“. Всяко врабче е със стойност и цвят. Ако не слагате карта във вашето ято, то трябва да сложите карта (врабче) в средата на масата, но само ако отговаря на число или цвят на предишната карта.

Ако искате да прецакате някой и следите добре картите, можете така да направите, че да сложите карта, която трудно може да се следва. От друга страна, ако в този момент никой не сложи на реда, а всеки просто си слага врабчета в ятото, то тогава вие самите ще трябва да отговорите на тази карта, като ви дойде реда.

Окей, напълно осъзнавам, че предните абзаци ги прочетохте на кръст, или ако искате да разберете реално нещо за играта сте ги прочели 16 пъти. Просто исках да опитам да ви създам усещане за обърканост и комплицираност, което ще имате по време на първата си игра на Cucckoo!

А, момент. Далеч не са всички правила това. След като рунда свърши (всички играчи са си взели кукувици), тогава се обръща карта със сврака и който е успял да я победи участва в раздаването на кеш парици. Има определен набор от пари и който е победил свраките с по-висока стойност започва да събира пръв – с други думи, вероятно той ще получи една паричка повече.

И ако това ви звучи сложно, чакайте да чуете и това! Който е направил точно 21, тогава той взема друга монета – златна. Ако събере 4 златни монети, той печели цялата игра. Самата игра обаче е 4 рунда, така че трябва да прави това всеки път. Ако все пак не успее, златото се превръща в три от другите пари.

ПФУ! Връткава история, значи.

P.S.

…има и специални умения за напреднали, ако решите да си го причините. 

Заключение

Cuckoo! е дефинитивното дело на Jozsef Dorsonczky. Определено това е играта му с най-завъртяни правила, които е изкарвал до момента (а съм играл всичките му игри). Веднъж срещнали Jozsef, не можете да останете безразлични към него. Дизайнът му е има конкретен усет и неразличим стил. Ако сте запознати и неговото творчество ви е влязло под кожата, Cuckoo става почти задължителна игра за вас, поне за проба. Оценявам всеки един труд, който този човек е положил и любовта му към геймърското мин-макс блъф следене струи от всичко, което е правил до сега. Не случайно и компанията му се казва Mind Fitness.

Cuckoo! е отново особена игра, както всичките му досега. Бих я играл винаги, когато някой ми я предложи, но слушайте… Едва ли някой ще го направи. Колкото и да я харесвам, единственият начин да я играя е само с геймъри, които имат търпението да омотаят нестандартната и сравнително сложна концепция на всъщност една проста игра около мозъка си. Това е лека и бърза игра, но изцяло за геймъри. Не я предлагайте на семейството си, заради готиния свеж арт или идеята, че е смесва две елементарни игри – Уно и Блекджек. В Cuckoo! има дълбочина, следене на карти, следене на други играчи, блъф и тактическо планиране с висока доза поемане на риск тип „Ако аз направя това, той вероятно ще направи това, тогава третия ще направи това, значи аз отсега трябва да сложа това…“.

Да, трябва да можете да преценявате рисковете, както и да обмисляте всяко едно решение, но всъщност в играта има и немалка доза шанс – особено в началото на хода, когато все още има твърде много карти в ръцете на другите играчи и следенето е почти невъзможно.

Играта все пак е кратка – говорим за двайсетина минути, така че ви препоръчвам да изиграете поне две игри, за да можете да навлезете в дълбокия и извратен ум на Jozsef Dorsonczky.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни илюстрации
  • Хомогенно работеща смес между Уно и Блекджек
  • Бърз геймплей
  • Дълбочината ще ви изненада
  • Изплащаш се добре преценен риск

МИНУСИ:

  • Подвеждащи илюстрации и тема (Това НЕ Е детска игра)
  • Завъртяни правила, които трудно се обясняват
  • Немалка доза случайност, особено при по-голяма бройка играчи

Играта ще се появи официално във феситивала в Есен тази година (след десетина дена), така че ако имате път натам, хвърлете й един поглед. През това време поразгледайте творенията на злия румънски гений в неговия сайт.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.mind-fitness.ro/“ target=“blank“ ]Mind Fitness[/button]

 

Vikingdoms – Jozsef Dorsonczky 2.0!

Jozsef Dorsonczky започва да влиза под кожата ми, защото вече съм изиграл почти всички (или може би дори всички) негови игри, а на една от тях дори самият той ме е съдирал от бой онлайн. Ако не сте запознати с името на дизайнера, той измисля дълбоки тактически игри, които в повечето случаи са за двама и въпреки че обикновено са кратки, сериозно ви стържат мозъците.

Ако сте забелязали картинката, не се лъжете, Vikingdoms отново е в тази тактическа категория, в която късметът не играе никаква роля. Авторът очевидно просто се е метнал на вълната викинги и го е направил точно навреме, защото вече тя започва да утихва.

Vikings е дуелна игра за двама, която използва познатите механики от най-популярната игра на Йосифчо – Six maКing, но надгражда не само с по-добри компоненти, но и с допълни правила. Ето и оригиналната част – допълнителните правила изобщо не докосват базовите правила на Six making, а са вкарани в отделна фаза.

Ако все пак не сте запознати с правилата на Six Making, или не сте кликнали на линка, който така натрапчиво ви бутах под мишката, ще се опитам да ви ги обясня на кратко – Това е абстрактна битка между двама души на разграфено поле, в което целта е да направите кула от шест пулчета, като ваше пулче стои на върха. За целта вие или слагате ново пулче, или движите кула от пулчета. Шаховата част се състои в това, че в зависимост от височината на кулата, цялата кула (или само част от нея, ако решите) се движи по различен начин. Можете да разпознаете различните видове движения от стандартните такива в шаха – като пешка (почти), като офицер, като кон, като топ, като царица.

Във Vikingdoms, всеки играч управлява кораб от викинги и битката между играчите представлява разделянето на земите, след като вече сте ги превзели заедно.

Целта на играчите е или да съберат комплект от еднакви символи от плочките или да направят 16 точки. Всяка локация, която играчите превземат им дава определени точки, така че или гоните високите точки, или еднаквите символи.

В началото на играта се избира посока, от която играчите започват – или отгоре надолу или отдолу нагоре. След това започвате да плячкосвате островите наред. Всеки остров има две зони. Когато стигнате до острова има битка. Битката се осъществява по начина, който вече споменах. Победителят има право да избере пръв зона за себе си.

Това са базовите правила, но разбира се, типично за Йосиф има и още неща – специални умения (съюзници), които играчите могат да ползват, ако съберат конкретни символи, както и редовното събиране и освобождаване на затворници между играчите. Това е важен момент в играта, тъй като затворниците са пулчетата, които играчите използват в битката.

Заключение

Vikingdoms е чудесна платформа за сблъсък между аналитични играчи, които обичат шаховите тактики и стратегии. Въпреки това, играта се усеща малко по-лека от Six Making, което се дължи основно на това, че борда е доста по-малък, но и може би заради темата и свежите илюстрации. Със сигурност, Vikingdoms е с пъти по привлекателна заради поп козметиката си.

Наречете ме елементарен, но основно поради тази причина, винаги ще я предпочитам пред Six Making, та дори и да играем само мини играта на полето с пулчетата. Събирането на комплекти ми е една от любимите механики, така че и това е плюс за играта.

Дали обаче Vikingoms ми е любимата игра на Jozsef Dorsonczky? Със сигурност не – ще му е трудно да измести Sponsio, която е дори в личния ми топ 50 за всички времена.

Заслужава ли си? Определено да! Особено за любителите на шах, на които вече им е писнало от тоя абстрактизъм (има ли такава дума?) и искат да плеснат малко тема на играта си. Палците са нагоре за Vikingdoms, приятели. Нагоре!

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежи илюстрации, което е рядкост за абстрактни игри
  • Чудесно използване на познати механики, без да се усещат като мързелив подход
  • Бърз, но дълбок и ангажиращ геймплей

МИНУСИ:

  • Темата е все тая
  • Компонентите трудно се събират обратно в малката кутийка

Все още трудно можете да откриете Vikingdoms на широкия пазар, но нищо не пречи да поровите из сайта на производителите, които са пълни с игри тип „името на компанията“.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.mind-fitness.ro/“ target=“blank“ ]Mind Fitness Games[/button]

Sponsio – „Прецакай другарче“ на стимуланти!

Вече съм години навътре в нашето обичано хоби с настолни игри и се наслаждавам на все по-съвременни, нови и иновативни игри, които продължават да излизат година след година. Съществува вътовъртеж, който вкарва геймърите в спирала на еднo „тичане”, в което всичко, което не е в крак с модата ни се струва ретроградно, в най-лошия смисъл на думата.

Когато бях съвсем малко дете и цъкахме кент-купе и „гледай си работата”, белотът ни дойде като нещо супер оригинално. После открих 3-5-8 и Румб, които бяха върха на гениалността. Да не говорим за Бридж.

Монополи? Уау! Монополито е отнело стотици часове от детството ми, във всичките му форми и вариации(най-много игра е изял „Тони бизнесмена”).

Сега? Белот? Чуваш ли се?! Да не сме деветдесетте?!! 3-5-8? Кхх.. Анатема!! Монополи? Ха! Явно не си чел ревюто ми.

Май трябва да започна да уважавам повече онези игри.  Сега, това не са просто празни приказки тип „Така е, братя”. Казвам го, защото дълго време не бях оставял вратичка за старите неща. Последната година обаче успях да открия няколко заглавия, които не просто ме върнаха в онези години, но използваха нови механизми, които успяха да слеят носталгията с модерността.

Sponsio е най-добрата игра, която успява да образува хомогенна смес между стар и познат геймплей и нови и хитри механики.

Бях силно привлечен от играта поради две основни причини. Първо, това е геймърска версия на „Прецакай другарче” (Oh, Hell) и второ, дизайнерът е Jozsef Dorsonczky (съжалявам, не знам как се пише на български). Това е дизайнерът на две от най-дълбоките тактически игри, които съм играл – Six MaKing и Hack Trick.

Вече съществуват доста вариации на Oh,hell, като дори съм писал ревю на една такава – Skull King the Dice Game. Разликата тук обаче е, че Sponsio взема основата на обикновената игра, в която залагате предварително колко ръце ще хванете и я изстисква до такъв максимум, че почти я превръща в Бридж. Ха… явно това е подписа на Jozsef. Стари игри по нов начин.

Sponsio е trick-taking игра и след това изказване вероятно повечето от вас вече са затворили прозореца, изгорили компютъра, излезли от стаята и са си хванали влак за Сибир, където цял живот ще играя модифициран чилик с сталактити в неизследвана пещера в опит да избият от главата си и последния помен от съществуването на такъв тип игри.

Ако все пак има останали „търпители”, гарантирам ви, че Sponsio e игра за истински ценители… и геймъри. Да, това не е кежуъл игра, която да разцъкате между други игри. Не се залъгвайте от краткия геймплей. Ако не се концентрирате, не прецените всичко и най-вече – не броите картите, забравете да имате шанс за победа.

Целта в Sponsio е да се събират точки. Първият, който стигне до 30 печели. След всяко раздаване се печелят някакви точки, а една играе трае средно между 1 и 5 раздавания. Да, 1. Още първата ми игра спечелих от първия рунд. Ще стигнем и до там.

Всеки рунд се развива в две части. Втората част е изиграването на ръцете на играчите. Има няколко комплекта (в зависимост от броя карти) със стойности от едно до девет. Когато се играе карта, другите трябва да отговарят на цвета. Който е с най-висока карта печели. Това е.

Истинската игра и големият кеф идва от първата част – залозите!

В средата на масата има голям набор от различни вероятни залози. Например – колко ръце точно ще хванете, колко ръце горе-долу ще хванете, колко карти от определен цвят ще бъдат най-накрая у вас, дали ще хванете последната ръка или не и други подобни. Всеки залог има различна разплата.

Освен тези залози, има и 4 токъна с различни специални действия:

  • Да започнете първи
  • Да смените залог
  • Да удвоите залог
  • Да добавите 3 фиктивни точки за бонуса в края на рунда (после за това)

В началото на рунда се раздават по осем карти на играч и останалите се нареждат с лицето нагоре на масата. Всички ги виждат, правят стратегия спрямо тях и дори могат да си ги вземат в този рунд.

Всеки играч има точно 4 шанса да заложи, да вземе токън (като плати цена) или да смени карта от ръката си с карта от масата. Ето още една хитринка, която задълбочава тактическото мислене.

В обикновения Oh, Hell, самото залагане дава информация на другите играчи какви карти горе-долу имате вие. Е, тук тази част е засилена даже още. Когато правите залог, вие поставяте една от картите си с лицето нагоре до личното ви табло. Така влияението на шанса в играта се смалява почти до минимум.

Разбира се, можете да не заложите нищо, но това само по себе си е залог, защото в такъв случай, според правилата на играта, вие се превръщате в „трол”, който се надява другите да загубят облозите си, с което вие самите ще спечелите.

В края на рунда се гледа кой е спечелил най-много точки от залози. Този човек печели две допълнителни точки. Към това пресмятане се брои токънът, за който говорих.

Ако пък сте спечелили всичките си облози, тогава се движите по специален трак на личното ви табло. Ако не сте спечелили всичките – тогава си занулявате този трак. Ако се случи така, че стигнете до края на трака, тогава автоматично печелите играта… едва ли ще ви се случи. Другият позитив на този трак е, че по всяко време можете да се занулите по ваше желание и да спечелите точките, които зависят от мястото, където се намирате в момента.

В тази игра е изключително важно да следите опонентите си и не само да печелите вашите „взятки” (невероятна дума!), но и да пречите на останалите.

На теория е възожно да спечелите толкова точки още първия рунд, че да спечелите цялата игра. При мен това се случи, защото другите играчи не следяха какво целя и ме изпуснаха.

И… понеже се старая да съм разхвърлен колкото се може повече, време е да ви кажа и каква е темата. Вие залагате пари за гладиаторски битки. Точка.

Заключение

Sponsio е най-добрата “trick taking” игра, която съм играл. Всъщност, това e една от най-добрите игри с карти, които са минавали през мен.

Осъзнавам, че това се дължи основно на дългогодишната ми любов към класическите „trick taking” игри и отдавам повече емоция и носталгия, отколкото разум. От друга страна, дизайнерът е доказал се творец, който не само съставя дълбокотактически игри, но и е активен геймър… който ме е размазвал онлайн на неговата си Six MaKing. Така че не можем напълно да отхвърлим моето лигаво мнение.

Освен това ако играете с различен брой играчи, играта е малко по-различна. С колкото по-малко играете толкова по-стратегическа и по-главоблъскаща игра става. Дори самият дизайнер ми я препоръча за трима. Лично аз намирам играта с 4 за малко по-забавна, но с трима определено беше крайно тактическа.

Трябва да отбележа, че не всеки от моята група точи лиги по играта. Основната причина за това е, че всъщност познавам крайно малко играчи, които харесват trick taking жанра. Защото нека ви предупредя – това е не просто trick taking игра – това е trick taking на стимуланти. С други думи – ако не харесвате такъв тип игри, вероятно ще намразите тази. Но ако вие сте от онова старо поколение, което се е разцепвало на игри тип блато, „прецакай другарче”, бридж, че дори белот, мисля че ще откриете една сериозна провокация, и то от хубавите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Стара идея със съвременен подход
  • Напрегната първа част с наддаване (напомняща леко на бридж)
  • Огромно разнообразие от избори
  • Почти никакъв късмет

МИНУСИ:

  • Ако не харесвате trick taking игри, няма да харесате и тази

Играта официално се появява на пазара тази есен в Есен, така че се надявам да можете да я откриете тогава. Засега можете да поцъкате из сайта на производителите, за да поразгледате какво още предлагат.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.mind-fitness.ro/sponsio/“ target=“blank“ ]Mind Fitness[/button]

Six MaKing – Това не е шах. По-забавно е.

За пръв път видях тази игра на сравнително тъжния фестивал за настолни игри в Румъния TIG Con преди година. Направи ми впечатление елгантния и изчистен дизайн на дъската. Да, повечето хора с мен не й обърнаха внимание, но още тогава се запитах „Коя си пък ти?“.

След като направих ревю на Hack Trick, открих, че същият дизайнер е сътворил и Six Making. Веднага се заинтересовах дали това не е пак някоя проста на правила и дълбока на геймплей игра. Открих, че не просто е такава, ами е с 10 нива по-дълбока и с 20 нива по-проста на правила.

По думите на дизайнера, това е любимата абстрактна игра за доста от големите имена в борд гейм индустрията. 

Още повече – лично аз играх с дизайнера в платформа за настолни игри – Boardspace.

Бях тотално размазан поредица от пъти, въпреки че първите игри Джозеф Доржонски реално играеше срещу себе си. След всеки негов ход, той ми казваше какво трябва да направя. Трябва да призная, че това сритване на задника ми помогна да разбера още повече играта и да осъзная, че вероятно никога няма да схвана цялата дълбочина на тактики, които предлага Six MaКing.

Това не е шах. По-забавно е.

Не си го измислих аз. Това е слогъна на играта. И всъщност твърдението е изненадващо акуратно.

Six Mаking е абстрактна игра, която използва принципи от шаха, но свива разточителния геймплей в едно малко, тясно и напрегнато пространство.

Вие избирате дали ще играете върху борд 3 на 3 или борд 5 на 5. Единият от играчите взема червени дискове, другият жълти. Целта на играта е да направите кула от 6 диска, като най-горният е вашият. Тогава сте победител. Six MaKing е препратка към израза King MaКing. Шестте диска символизират това, че сте си направил крал.

Това не е единствената прилика с шаха.

По време на хода си, играчът може да направи едно от две действия. Или да сложи диск от своя цвят на таблото върху празно поле или да придвижи колкото си иска диска от една кула (дори и да е само от един диск) спрямо условията на движение. Звучи ви по-абстрактно и от темата? Ще се опитам да го опростя. Можете да движите дисковете спрямо големината на тяхната кула. Когато движите диск/дискове той/те винаги трябва да завършва/т хода си върху друга кула. Всъщност, това е единственият начин да стъпвате върху други кули. Кулите са следните:

  • 1 диск – пешка. Можете да се придвижите с едно поле върху съседно поле ортогонално.
  • 2 диска – Топ. Можете да придвижите кулата (или част от кулата) колкото искате полета ортогонално, докато срещнете друга кула.
  • 3 диска – Кон. Можете да придвижите кулата (или част от кулата) във формата на Г.
  • 4 диска – Рицар. Можете да придвижите кулата (или част от кулата) по диагонал, докато срещнете друга кула.
  • 5 диска – Царица. Можете да придвижите кулата (или част от кулата) ортогонално или по диагонал, докато срещнете друга кула
  • 6 диска – цар. Който има диск на върха е победител.

Това са правилата. Всичко останало е тактика. В играта има хиляди начини на изиграване, които зависят от противника ви. Опитните играчи ще размажат противниците, което е типично и за шаха. Има най-различни стратегии и начини на игра – дебнене, блокиране, принуждаване. Първите игри ще се чудите какво да правите, но с времето можете да станете майстор и ако търсите предизвикателство, можете да влезете в платформата, към която ще ви препратя в края на ревюто.

Заключение

Six MaKing е дълбока абстрактна шахова игра. Играта не крие връзката си с шаха, но не крие и претенцията си, че е по-забавна от него. Аз съм напълно съгласен с твърдението, защото начинът на мислене е същият, но размерите са свити и по-приятелски. Тук, по същия начин, има най-различни стратегии и сетъпи, както шаха, и нищо чудно скоро да си имат наименования. Това е силна абстрактна игра, която без проблеми може да има световни турнири и тези от вас, които обичат дуелната главоблъсканица ще заобичат състезателния характер на Six MaKing.

Играта е проста, но е далеч от лековата. Поне не и ако играете срещу опитни играчи. Препоръчвам ви да играете с едни и същи хора, за да извличате еднаква доза забавление. Най-голямото преимущество пред шаха е времетраенето. Една игра на Six MaKing трае десетина минути, като може това да се смали наполовина или да се умножи двойно. Ако сте нови в играта мозъкът ви ще гръмне, щом разберете безкрайните възможности на игра. С други думи, за някои играта може да дойде в повече.

Six MaKing е отлична игра и засега заслужава да стои в моята колекция. Мисля, че е подходящо средство да запаля някои от по-възрастните ми приятели или родители по настолните игри. Особено дядо ми, който всеки ден по график отделя няколко часа в шах клуба в Ямбол.

ПЛЮСОВЕ:

  • Безгранични възможности за тактики
  • Бърз геймплей
  • Подходяща за негеймъри, фенове на шах
  • Като шах, но по-забавна

МИНУСИ:

  • Сериозна доза мозъчен тръст
  • Никога не съм бил добър на шах

[divider]

Повече за играта можете да откриете в сайта на производителите:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.mind-fitness.ro/“ target=“blank“ ]Mind Fitness[/button]

Ако искате да тествате играта онлайн, ви препоръчвам да се регистрирате в:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.boardspace.net/english/index.shtml“ target=“blank“ ]BoardSpace[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Hack Trick – генно модифициран „Морски шах“

Вчера ви разказах за Не се сърди, човече, днес ще се върна дори още по-назад – морски шах. „Не се сърди, човече“ по принцип си е детска игра на късмет и компанията е засилила това качество. Hack Trick прави същото нещо. Морски шах по принцип е игра за следене и внимаване да не направите грешка. В този геймърски вариант тези качества са нива над стандартният Морски шах. С други думи, ако сте играли Морски шах, заради надхитряването и издебването на правилния момент, вие бихте харесали Hack Trick. Ако сте играли Морски шах, заради бързия геймплей, за да убиете времето… по-скоро ще се разочаровате.

Hack Trick е лека, но дълбока игра с огромна преиграваемост, изпълнена с интересни решения и дебнене на противника. Избързах със заключението, затова просто ще копирам предното изречение в последния си абзац.

Играта пристига в малка кутия пълна с малко карти и торбичка дървени токъни. Токъните (фигурките) са няколко жълти пулчета (които следят броя на победите), а останалите са пръстчета в два цвята (единият от пръстите е по-голям от останалите).В кутията има и две книжки с правила. В едната са обяснени основните правила за двама играчи, а в другата, варианти за игра от трима и четирима, както и обяснение на модула със специалните карти, за които ще поговоря малко по-късно.

В основата си, това е игра за двама, така че ще я разгледам като такава.

В Hack Trick, играчите влизат в роля на хакери, които се опитват да намерят правилна комбинация от цифри, като натискат с пръсти числата по табло.

Играта има малка доза судоку елемент. Нарежда се централно табло, което е образувано от цифрите 1 до 9. Те са така раазпределени, че хоризонтално, вертикално и диагонално образуват сбор 15.

Който пръв успее да натисне три съседни хоризонтални, вертикални или диагонални полета, или пък успее да натисне един бутон три пъти – печели рунда. Ако в печелившата комбинация участва големия пръст, тогава играчът печели две точки. Играе се до 5 точки.

Трябва да се внимава обаче, защото ако другият играч сложи своя фигурка (пръст) върху поле с ваши фигурки, той пленява всички и после може да ги използва да ви прави номера.

Играта се играе с помощта на 18 карти с числа – 0х3, 1х3, 2х3, 3х3, 4х3, 5х3.

Основният принцип на игра е следният. Всеки има лимит от 4 карти. По време на хода си, играчът може или да тегли карта или да играе карта. Освен това, ако е задържал фигурка на другия играч може да я ползва като по този начин го накара да му каже точния сбор от числата в ръката му. Може да използва фигурка и за да накара другия играч задължително да играе карта, вместо да тегли. А може и да я използва, за да се предпази – тоест да не може другият играч да го задължи него да играе следващия ход.

В началото тези неща не ги ползвахме, тъй като не знаехме какво правим. След няколко игри обаче усетихме, че за да си добър в Hack Trick трябва внимателно да следиш ходовете и картите на противника си.

Когато играете карта я поставяте с лицето нагоре. Първата карта започва ред и трябва да поставите фигурка с пръст върху числото, което показва картата. Следващата карта, която се сложи се събира с предната и така трябва да се сложи пръст върху числото образувано от сбора на двете. От тук нататък, всяка следваща се сборува с предната (Само с предната, не с всички досега). Нямате право да слагате същото число, като предното. В редкия случай, когато тестето свърши, вие събирате всички карти, с изключение на последната, разбърквате ги и образувате ново тесте. При нас това се е случвало много рядко и само, когато се дебнем твърде много и си крадем фигурките.

Това е цялата игра. Продължавате, докато не образувате ред, диагонал или три на едно място. Звучи просто и първите ви игри вероятно ще бъдат. Веднъж щом схванете как се играе обаче ще започнете да влизате в дълбочина и да четете ходовете на противника си поне ход по-рано. С други думи, по-опитните ще размажат новаците. Не се безпокойте, игрите продължават 5 минути, така че бързо се навлиза.

Следенето всъщност не е трудно, защото има само пет цифри с по три копия от всяка. Въпросът е да следите какво планира противникът и да предположите какви карти държи в ръка, защото ако сложите някаква цифра, той ще се възползва от нея и ще добави точното число, което да му спечели играта.

Открихме, че нулите са най-силното оръжие в тази игра, особено в първите ходове, защото лесно се пленява с тях. От друга страна, пленяването не е толкова наложително. Вероятно ви трябват само три-четири чужди фигурки, за да блокирате или нападнете опонента.

Само базовата игра е достатъчно дълбока, за да се забавлявате дори с години. Ако добавите и малкото разширение в кутията със специалните умения, тогава преиграваемостта и интригата в играта се качва на едно допълнително ниво.

Допълнителните правила са прости. Всеки път, когато някой спечели точка си тегли от тестето. В началото на всеки рунд, всеки тайно си избира една от спечелените карти и се обръщат едновременно. Тези карти дават допълнително условие за победа на дадения играч. Например – можете да спечелите само с две фигурки на поле, вместо с три (ако големият пръст е там) или пък ако спечелите с конкретна комбинация вземате двойно повече точки. Или пък ако плените три фигурки на противника печелите.

Играта пристига с огромно разнообразие от тези условия и обогатява Hack Trick до безкрайност. След като сте врътнали две-три игри, ви препоръчвам да играете всеки път с това разширение. Гениално е.

Заключение

Аз обожавам Hack Trick. Това е лека, но дълбока игра с огромна преиграваемост, изпълнена с интересни решения и дебнене на противника (казах ви, че ще го повторя). Веднага казвам обаче, че играта не е за всеки. Тя изисква внимателно следене на картите, броене и изчисляване, дедукция и ангажираност. Да, играта е лека, но ако не се отдадете нито ще се забавлявате, нито ще спечелите. Тази игра влиза във вените на Battle Line, но продължава по-бързо и изисква повече тактическо мислене. На всичкото отгоре чувството на удовлетворение, когато опонентът ви е попаднал в точния капан, когато сте го принудил да играе картата, която на вас ви трябва за нужната ви комбинация е вълшебно. Върнах се в белотските си години, когато плясках изненадващи валета коз, при положение, че другите са вдигнали на купа.

Hack Trick е „скрит диамант“ от Ессен, но забелязвам, че получава все повече любов в общността на хобито. Моята компания се е наиграла на странни игри за ревюта (за което търпение съм безкрайно благодарен), но смело мога да твърдя, че тази игра не само не е за подценяване, но си е направо истински хит!

ПЛЮСОВЕ:

  • Хитър и геймърски вариант на Морски Шах
  • Интелигентен геймплей
  • Приятни компоненти
  • Безкрайна преиграваемост

МИНУСИ:

  • Изисква доста логика, дедукция, следене и изчисляване, което може да заблуди някои хора
  • Опитните играчи ще размажат новаците

[divider]

За повече информация, посетете сайта на производителите:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.mind-fitness.ro/“ target=“blank“ ]Mind Fitness[/button]