Архив за етитет: lubellud

Mysterium – хитова игра с призрачни асоциации

Няма човек от света на настолните игри, който не е чувал за големия хит от миналата година, който всъщност се популяризира с новото издание от тази година.  За тези, които все пак не са запознати, Mysterium е  украинска игра, издадена от полска компания и преиздадена от френска компания, след което е преведена и дистрибутирана от американци… с клонове из цяла европа. А, да – сега играта е преведена и се разпространява в България от българска компания (Paladium Games).

Доста светски път е видяла тази игрица, да не говорим за популярността, с която се сдоби след като няколко известни ревюъри с пяна на уста я препоръчаха.

Преди всичко ще кажа следното – тези ревюъри определено са били прави… но няма да ме видите да се лигавя по пода и да ближа гърба на кутията.

Какво е Mysterium?

Често сравняват играта с Dixit. Това сравнение има солидна основа, но ще отида по-далеч и ще кажа, че Mysterium е инженерно изработеното дете гений на Dixit и Code Names. Въпреки, че Dixit никога не ми е била сред любимите игри, често съм имал чудесно прекарване с нея  с близки и приятели. Мисля, че Mysterium може да влезе в категорията, която любителите на асоциативната Dixit се намират. Даже бих казал, че Mysterium е една крачка по-напред към геймърството. Ако използвате Dixit да зарибявате нови хора, мисля è Mysterium трябва да бъде следващото малко по-силно хапче, което да затвърди зависимостта към нашето твърде пристрастяващо хоби.

Това беше абстрактно представяне на играта.

Какво всъщност е Mysterium?

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

Това е напълно кооперативна игра (е… почти), в която един играч играе призрак, а останалите – медиуми в обладана къща. По време на играта, добрият дух ще дава сънища и видения на медиумите, за да им помогне да разберат кой е убиеца, на който е бил жертва. Ето и уловката. Самият призрак не е напълно убеден и ще даде няколко предложения от убийци, от които после медиумите ще трябва да изберат един.

Цялата игра се основава на асоциации!

Призракът получава огромен параван, където нарежда карти с картинки.

В средата на масата се слагат мнооого неща, така че си подгответе голяма маса.

  • Карти със заподозрени личности
  • Карти със заподозрени локации
  • Карти със заподозрени оръжия
  • Плочки между всички карти
  • Часовник, който брои ходовете
  • Плочка под часовника за токъни
  • Трак и голяма плочка за втората част на играта
  • Хартиени пликове пред всеки играч
  • Пионки и токъни пред всеки играч

Играта се развива в две части

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

В първата част, Призракът се опитва да подскаже на всички участници по отделно конкретни заподозрени личности, локации и оръжия. В началото на играта Призракът нарежда върху вътрешната част на паравана си по един персонаж, една локация и едно оръжие за всеки играч. Същите карти, но в по-голям формат слага на масата, заедно с още няколко, които служат само за да объркат играчите. С други думи, той през цялото време знае кой какво трябва да познае, но няма право да говори. Тогава как?

Призракът използва тесте от карти тип Dixit. Отново са толкова големи, а артът е пак толкова абстрактен и сравнително мрачен.

Призракът тегли няколко карти от тестето. Избира един играч и решава да му даде колкото иска карти.  Понякога повече карти биха помогнали, но в повечето случаи ще му е трудно да избере дори една, която да подскаже добре.

Когато някой трябва да познае, той показва картата на Призрака на всички и цялата група заедно обсъждат и предплагат. Крайната дума обаче има човекът, на когото е дал карта Призракът. След като той избере карта на масата, с която асоциира подсказката, другите могат да гласуват с ограничен брой токъни. Гласуват дали предположението е вярно или не. Ако те познаят се придвижват по табло, което ще има значение във втората част.

За седем хода, всеки трябва да е познал своят заподозрян, локация и оръжие. Ако не… всички губят, включително и призракът. Ако успеят се преминава към втората част – идентифициране на истинския убиец!

Сега, след като всеки е познал по един комплект заподозрян, локация и оръжие е време да се разбере кой от тези е истинският.

В този момент, Призракът вече е избрал един от комплектите и е наясно. Време е да подскаже на останалите. Призракът избира точно три карти. Една, която свързва със заподозрения, една, която свързва с локацията и една, която свързва с оръжието. След това разбърква трите карти и ги поставя на масата.

Сега влизат в сила правилните гласувания от първи кръг. Който е по-напред в таблото, където се е движил, той ще може да погледне повече карти. Ако някой никога не е познавал, ще може да види само една карта.

Всички тайно гласуват за верния според тях комплект и победители са тези, които са уцелили плюс Призракът.

Това е сравнително подробно, но и съвсем не пълно обяснение на правилата. Може да ви звучи сложно, но не е така. Добре де… могат да бъдат малко объркващи, особено за тези от вас, които са играли оригиналната украинска версия. Механиката с гласуване и полукооперативност е нещо ново. Не съм играл оригинала, но това не ми пречеше да объркам правилата в първите две-три игри.

Явно, когато правилата са на български ми е по-трудно да чета книжки.

Аз, като угрижен Призрак.

Заключение

Mysterium е една различна социално-асоциативна игра. В началото ми се струваше леко странна, основно заради сложния сетъп и на пръв поглед усложнени правила. След като свикнах обаче, всичко ми се изкристализира и открих, че всички елементи се свързват елегантно един с друг. Да, сетъпът е тежък и бавен, но динамиката на играта изглажда ръбатите на пръв поглед краища.

В играта има нескрита асоциация с Dixit, като даже без проблем можете да ползвате карти от Dixit в Mysterium и обратно. Аз не съм почитател на Dixit, но Mysterium си откри стабилно място в колекцията ми. Играта се основава на асоциации и само от тук, тя придобива безобразна доза преиграваемост. Асиметричната база на геймплея обаче засилва това до дори космическа преигравемост. Играта като Призрак и като медиум е тотално различна и изисква различни умения. Като медиум, трябва добре да комуникирате с останалите и да работите в екип, докато като Призрак, трябва да можете да влизате в главата на медиумите и да разсъждавате като тях, за да им дадете правилната карта, с която те веднага да се сетят какво имате предвид. Отговорността на Призрака е най-голяма. Винаги победата или загубата е асоциирана с начина на игра на Призрака.

Аз съм играл повече като Призрак, отколкото като медиум и смея да твърдя, че и двете роли са изключително забавни. Ако искате просто да се забавлявате и нямате опит с играта, бих ви препоръчал да играете като медиум. Ако чувствате, че искате да поемете малко мазохистична отговорност и сте готов да бъдете линчуван за загубата на целия екип, скачайте на Призрака!

Играта не е сред най-най-любимите ми игри, но определено е сред топ 50, може би дори в долната част. С други думи, препоръчвам с две ръце!

О, и е изцяло преведена на български!

ПЛЮСОВЕ:

  • Социално преживяване
  • Кооперативна дедукция
  • Страхотен арт
  • Отлични компоненти и кутия
  • Безкрайна преиграваемост
  • Изцяло преведена на български

МИНУСИ:

  • Безкраен сетъп
  • Странно и не особено добро качество на картите

[divider]

Благодарим на приятелите ни от Paladium Games за предоставеното копие и за това, че са превели една чудесна игра изцяло на български. Силно ви препоръчваме да си купите играта от тях, като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.paladium-games.com/index.php/store/board-games-nastolni-igri/nastolna-igra-mysterium-board-game.html“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]

Loony Quest – шантави приключения с рисуване

Помните ли добрите стари платформени 2D игри? Що ли ви питам, последните една-две години те се завърнаха по-силни от всякога и сякаш все повече хора започват да се отцепват от масовите клишета с все по-добри графики и все по-реалистични тенденции, които пренасищат пазара. Днес няма да говоря за тази мода, тъй като вече съм говорил за подобна тема, когато правих ревю на Boss Monster. Но… за игра, която взаимства малко от тези нинтендо стил игри. Искам да ви споделя една от най-странните на пръв, най-оригиналните на втори и всъщност най-забавните на трети поглед игри за 2014-та. Всъщност, относно оригиналността – оказа се, че има дигитална игра, която прилича малко на Loony Quest, но не мисля, че това трябва да ви спре, за да погледнете към един от семейните хитове за изминалата година.

Детска игра, но и за големи

Илюстрациите са шарени, забавни и топли. Дори пародийността в тях е по-скоро шеговита и позитивна, отколкото иронична и аналогична. Самата идея на играта изглежда детска. Оказва се обаче, макар и не идеалната филър игра, че това е перфектен вариант за семейно преживяване или дори забавление със съпругата/съпруга от време на време.

Кой е добър с рисуването?

Когато бях малък много обичах да прекопирам рисунки, като ги слагах на стъклената врата на терасата и върху тях налагах празен лист. После с молив карах по очертанията. Това ме караше да се чувствам голям художник.

Е, цялото това самочувствие изчезна, когато играх за пръв път Loony Quest. Оказа се, че съм доста зле и мозъкът ми не работи художнически. Да не бъда толкова абстрактен, нека ви пообясня всъщност какво представлява играта.

Всеки получава едно табло, върху което поставя прозрачен „екран“. Върху него ще рисува с маркер. В средата на масата се поставя кутията. Ще се обръщат различни картинки, които поставят условия за рисуване. Обикновено условиeто е да стигнеш от точка А до точка Б, като минеш през някой друг бонус и се пазиш от гадове. Всички играчи разглеждат добре картинката, после се обръща пясъчен часовник и те имат точно 30 секунди да нарисуват върху „екрана“ си с маркер пътя, по който искат да минат с една линия.

 

След изтичането на времето, един по един, играчите налагат своя прозрачен екран върху картинката и виждат как са се справили – дали са стигнали от А до Б и дали са минали през бонуси, гадове, кофти места или бомби.

След това се броят точки и се преминава на следващото ниво – друга картинка.

В играта има положителни бонуси– допълнителни точки, защита от препятствия или гадости, които да хвърляш на опонентите си.

Също така има бомби – негативни бонуси. Могат да те накарат да рисуваш със затворено око, с другата ръка, с палец и кутре, с изпъната ръка и други подобни.

Освен всичко това, не винаги се налага да рисуваш пътища, понякога играта те кара да заграждаш обекти или да уцелваш с точки гадове.

Световете

Цялата история се развива в света на Lords of Xidit и Seasons и ако сте играли играта, вероятно ще познаете и стила на рисунките. Само че за разлика от онези игри, тук няма да срещните пак същите същества. Тук не са подходили толкова мързеливо и са вмъкнали напълно нови. 

Да не посочвам чие дело беше… МОЕ!… съжалявам, не издържах.

Loony Quest пристига със 7 свята, всеки един с по 6 нива и всеки един по-труден от предния.

Признавам си, не съм играл все още всички светове. Мисля, че не съм опитвал само последния, но пък съм играл няколко пъти някои от другите.

Според мен няма проблем да представите играта на някого играта директно с което и да е от първите три-четири свята. Внимавайте за по-горните обаче, защото там освен, че рисуването става по-сложно, също така се добавя и едно доста трудничко условие. Някои нива ви позволяват да гледате нивото само 30 секунди и после то се закрива. След това трябва да рисувате само по спомен.

Всички светове са тематични и класически. Напомнят на принципа на старите нинтендо игри, които също преминаваха през стандартните ситуации – гора, пустиня, сняг, под вода, лава и подобни.

Играта е изненадващо тематична!

Това не е просто игра, в която свързвате две точки и драскате наляво-надясно. Всъщност, всяко ниво е тематично и всеки свят идва със собствена история. Най-готиното от това е, че тази история никъде не я пише. Вие сами може да си я разгадаете. Примерно, в някои нива стреляте по гадове, в други запалвате факли, с тях палите бомби и мятате бомбите по боса. Да, в играта има и босове! В други нива пък спасявате мили и добрички същества. У мен остава много топло чувство всеки път, когато играя всичките нива. Дори и когато бия боса, нямам усещането, че го бия, а… как да го обясня. Всеки едно се справям с Лиско, със скритите му планове, срещу Дора откривателката, ако ме разбирате.

Заключение

Това е особена игра, която ме впечатли с детските си механизми, които обаче не стоят инфантилно, а напротив – насочват към една семейна и топла атмосфера. Такива игри са задължителни за всички семейства с деца, а и за такива, които обичат да играят леки игри с половинките си и да се посмеят невинно. За игра с геймъри? Да, бихте се позабавлявали един-два пъти, но не мисля, че това е играта за вас. Според мен, не се вписва добре в категория филър, а и ще ви се изчерпи доста бързо. Може дори да ви стори, че цялата работа с рисуването е трик за един път. Казвам „може“, защото за мен това не е така. Още от първият път знаех как да гледам на играта и никога не съм я връзвал с геймърските ми събирания. Мисля си, че бих могъл да я вадя от време на време, но усещам, че дори и на мен ще ми е досадно да я играя с тях. С жена ми обаче – това е съвсем друго нещо. Със семейството – още по-добре. Страхотен избор за лека вечер, която не е определена за геймърска вечер, а просто за леко разпускане на масичката пред телевизора или пък на терасата. Чакам Вики да порасне още година-две и усещам, че ще се влюби в играта. Той вече обича много да рисува и да оцветява, така че мисля, ще я оцени. Loony Quest е направена да се разглежда по този семеен начин и мисля, че само ще загубите ако не го направите. В заглавието има думата „Loony” (шантаво), за Бога! Какво очаквате!

ПЛЮСОВЕ:

  • Иновативна механика с рисуване
  • Супер сладки илюстрации
  • Разказва истории с картинки
  • Напомня на старите 2Д Нинтендо игри
  • Идеална семейна игра

МИНУСИ:

  • Ако сте зле с рисуването и тук ще сте зле
  • Екранчетата бързо се зацапват и трябва да ползвате мокри кърпички
  • Не е подходяща за геймърска компания… Duh!

Феи 

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Започвам да колекционирам игри за децата ми
  • Аз съм виртуоз в рисуването. Виртуоз ли се казва?
  • Нямам достатъчно добри семейни игри
  • Маркерите са вкусни

[divider]

Благодаря на приятелите ни от Paladium Games за предоставеното копие и ако си търсите играта ви препоръчвам да кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.paladium-games.com/index.php/store/board-games-nastolni-igri/nastolna-igra-loony-quest.html“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]