Архив за етитет: horrible games

Vampire the Masquerade: Vendetta – Шантава игра

Последната година изпонадизлизаха купища настолни игри в света на Vampire: The Masquerade. Вампирите винаги са ми били безкрайно скучна тема във всякакъв вид медия, но си признавам, че Bloodlines беше изключително пленителна видео игра.

Светът на маскарада е дълбок и многопластово богат. Няма да навлизам в кастите на аристократичния нощен живот, защото има хора, които ще ми изпият кръвчицата, ако кажа нещо грешно.

Vendetta е игра с карти за контрол на територии, наподобяваща Smash Up. Играчите се борят за определени зони, които носят точки. След три рунда и не повече от 30 минути всичко приключва и броите точки.

Компонентите в играта са просто купчина карти, няколко плочки и разни токъни. Кутията пристига в непретенциозен малък и лилав формат, а илюстрациите са доста добри, доколкото разбирам от илюстрации и изобщо от вкус.

В началото на играта се нареждат няколко кръгли плочки в средата на масата, изобразяващи вампирски квартални общности. Всеки рунд там се появяват съюзници вампири или хора, които ще се опитвате да привлечете на ваша страна, защото освен уменията им, те ще ви сипват точки в края на играта.

Vendetta пристига със 7 клана, всеки тотално асиметричен от останалите. Тестето на всеки играч е само 9 карти и дори няма да използвате всички, дори и да играете с един и същи клан.

Една от основните механики е „Hand Building”. Това ще рече, че вие си строите не тесте, а „ръка“, докато играете. В първи рунд ще играете само 2 карти от ръка с 3. Във втори рунд ще играете 3 карти от ръка с 4. В трети – четири от ръка с 5. НО! Във всеки рунд ще използвате предходните карти плюс само още една. Това означава, че всяка игра ще имате на разположение 5 карти (освен ако нямате някакво специално умение), което си е горе-долу половината от вашите общо 9 карти.

5 карти може и да не ви звучи като много, но тук ще разчитате на блъф, позициониране и тайминг.

Всяка карта има сила и умение. Когато е ваш ход вие слагате карта на една от плочките в средата на масата с лицето нагоре или с лицето надолу. Ако я сложите надолу, трябва да платите допълнително кръв, което си е и вашия живот. Картите се активират по различно време и уменията им са тотално счупени до толкова, че винаги ще мислите, че другите имат с пъти по-силни умения от вашите.

Освен картите обаче, можете да слагате и кръв на всяка зона за контрол, което ви дава повече мощ, но и увеличава риска да ви вкарат във Frenzy. Ако ви свърши кръвта, вие не излизате от игра. Вместо това трябва спешно да изядете някой от съюзниците ви, които иначе си ги държите, колкото да си ги точите малко по малко. И понеже сте полудели от глад, ако сте във Frenzy, ще трябва даизядете някой на случаен принцип, което може да е съвсем стабилен проблемитет.

Стандартните съюзници. Зуумнете, за да им разгледате имената. Нещо познато виждате ли?

Ако по този начин хапнете без да искате друг вампир, това е най-сериозният грях, който можете да извършите в света на Маскарада и се нарича Diablerie. В този случай получавате Diablerie токън, който ви е бонус всеки рунд, но ако получите трети излизате от игра.

След като всеки играч сложи всичките си карти една по една на която зона прецени, започват битките за зоните, като те се случват в определен ред. Преди всяка битка играчите могат да преценят дали да останат или да избягат. Ако останат, дори и да загубят битката, все пак могат да се вредят за награда на второ място, което също може да е вкусно. Ако обаче избягат, това може да не е подвиване на опашка, а тактическо решение, защото избягалите отиват винаги на последната зона. По този начин винаги най-мощният сблъсък е на последната зона – Haven. Там освен бонусите, получавате и правото да бъдете първия играч в следващия рунд, което си е добро предимство.

Самите битки са доста ясни и очевидни. Просто сравнявате цифри на сила и разни умения в последователсност.

След три рунда в битки за зоните играта приключва и се смятат точките от съюзниците и натрупаните бонуси по време на игра. Който има най-много пичели.

Мод за специални умения на локациите.
Мод със специални артифакти с умения.

Заключение

Vendetta пристигна под радара и въпреки, че я тествах преди 2 години още в Есен, нямах големи надежди, нито очаквания. Приличаше ми на просто поредния клонинг на Smash Up. С голям кеф мога да ви уверя, че това не е така. Играта се държи стабилно дори с всеки брой играчи. Тествали сме я с всички – от 3 до 6. Да, с 6 понякога става каша с 50 умения и тумба карти наслагащи се една върху друга, но играта е достаъчно кратка, че да преминете бързо през бъркотията. Освен това, оставам с впечатлението, че Vendetta не се приема насериозно, което важи и за повечето игри на Horrible Guild. Тази компания се издига все повече в очите ми и вече е сред топ 3 любими издатели, които ни предоставят всеки път все по-различна и шантава игра. Защото тази игра е шантава, хора. Да, механиките са стандартни, но балансът е толкова извънземно счупен, че ако не я приемете за шантава ще си остане просто счупена. А тя не е. Шантава е.

ПЛЮСОВЕ:

  • Добре представена тема
  • Бърз геймплей
  • Вълнуващи умения
  • Работи отлично  и с трима и с 6 човека
  • Има възможност за отборна игра
  • Огромно разнообразие и преиграваемост

МИНУСИ:

  • Понякога става каша от карти и умения

Unicorn Fever – игра за фентъзи мутри

Horrible Guild са един от любимите ми издатели, защото никога не се страхуват да изследват странни територии, както откъм гейплей, така и откъм теми. Dungeon Fighter е една от най-шантавите игри, излизали някога и затова я обичам. Dragon Castle захваща идеята за смесване на Mahjong и геймръски елементи, и някак си работи. Alone пък се опита да промени цялостно концепцията за dungeon crawl и въпреки, че не беше огромния хит, който се очакваше, идеите определено бяха иновативни. Дори Kings Dilemma е едно от най-тематичните легасита, които съществуват.

Изобщо, излезе ли нещо от тия пичове, ви препоръчвам най-малкото да го разгледате, защото игрите им са далеч от клишето. Това важи и за Unicorn Fever.

Unicorn Fever е ремейк на игра от далечната 2009-та година от компанията Cranio Creations. В онзи момент собственика на Horrible Guild  (Lorenzo Silva) е бил само дизайнер там и заедно с  Lorenzo Tucci създават Horse Fever, която все още държи високи оценки в Boardgamegeek. Не съм играл оригинала и не възнамерявам да правя никакви сравнения между двете освен очевидното – темата.

Horse Fever е игра за залагания върху състезания с коне. В Unicorn Fever обаче ще скочите отново в обичайните напушени теми на Horrible Guild и ще залагате върху редовните състезания на еднорози тичащи по тъгата към гърнетата със злато.

Първото, което ще забележите още от корицата на играта е шантавия арт изпълнен с качествено надрусан хумор от изключителната Giulia Ghigini, която е художник както на оригиналната Horse Fever, но също и на дори по-смахнатата Dungeon Fighter.

Дотук говорих за шантавости, смахнатости и гърнета пълни с гъби. С огромна радост мога да ви заявя, че геймплея отговаря на темата, поне от гледна точка на смехове и чисто забавление.

Тук е моментът да отбележа, че въпреки лековатата визия, Unicorn Fever не е особено подходяща за деца. Правилата са малко повечко и играта продължава над час. Така че една стабилна възраст от 10+ (както е отбелязано и общността на boardgamegeek) е препоръчителна.

Шанс срещу стратегия

В Unicorn Fever играчите наблюдават известното явление, което се вижда след всеки дъжд – еднорози тичат по дъга. Не ми казвайте, че и на вас не ви е любимо. Разликата е, че в тази игра вие го играете фентъзи мутри и ще залагате на еднорозите. Всеки еднорог има различен шанс да спечели и ако заложите на най-необичайния състезател, пък той вземе да спечели, вероятно ще спечелите милиарди пари. Парите обаче не са целта ви. В играта също.

Тук се борите за слава. Да, в края на играта можете да си купите слава с останалите си пари, но понякога и без много пари можете да спечелите, защото те се разменят с 20 към 1.  Е… винаги може да се случи и това…

Въпреки, че играчът беше на последно място през цялата игра, в края заложи всичко, което имаше на еднорога с най-малък шанс и спечли сума, за която нямаше дори достатъчно токъни в кутията. Няма нужда да ви казвам, но той спечели. С малко… но спечели.

В Unicorn са заложени доста от познатите ни механики – action selection, card play, bluff, dice rolling.  Играта се развива в две основни фази. В първата фаза, играчите основно залагат, като по подобие на рулетка – ако заложите на малко по-сигурно, отплатата ще е малка, а ако заложите на тоталния риск – отплатата ще ви удуши от мангизи.

Казах тотален риск, но и това не е съвсем точно. По време на тази първата фаза, вие имате възможност така да… „подкокоросате“ малко еднорогчетата. С други думи, вие можете да влияете на представянето на състезателите.

В играта има голямо тесте от Action Cards, което е сравнително балансирано, защото няма чак толкова много голямо разнообразие в него. В случая това е добре, защото прави играта по-интуитивна.

Карти се играят само по време на първата фаза и има различни начини да го правите. Когато успеете, вие слагате картата под конкретен състезател с лицето на долу. Когато започне състезанието, тогава ще обърнете картата, както и всички останали карти. Всеки може да слага навсякъде и не сте напълно сигурни дали картата е добра или не… поне не и докато играчът, който я сложи не заложи на определен еднорог.

Cool dice!

Динамиката на първия рунд е следната. Всеки има право на три действия, като след всяко действие се сменя играча. Трябва много добре да следите какво правят другите играчи, за да можете да прецените как да действате. Ако видите, че някой залага на определен еднорог, може и да не е толкова лошо вие също да заложите на него, защото няколко човека ще играят за него. От друга страна, залогът за ПЪРВО място на този еднорог може да се извърши само веднъж, така че ситуацията е – Който пръв завари. Тоест, може да искате първо да заложите на еднорог.

Но…. Това също не е винаги добра стратегия. Понякога искате да изчакате, защото ако заложите веднага на еднорог, всички ще слагат вероятно негативни карти върху вашия състезател.

Интересна тактика е да не бързате със залозите, а първо да слагате карти, които да влияят върху еднорозите. Така другите няма да знаят дали картите са добри или лоши и ще трябва да рискуват, когато играят за този състезател.

Всяко действие, което използвате обаче ще оскъпи последващото му ползване или ще го направи по-слабо. Обикновено, ако първи направиш определен вид действие, ти ще получиш най-много.

Това води до напрегната първа част на всеки рунд, която доста прилича на класическо евро поставяне на работници.

Едно от нещата, които можете да направите в тази първа част от рунда е да си вземете договор – това са специални умения, които ще ви вършат работа по време на играта. Тези специални умения правят играта разнообразна, но е възможно да спечелите и без тях. Лично аз винаги първо посягам към тях, защото дават различни начини за печелене на слава. Има хора обаче, които искат просто да играят хазарт и не ги интересуват някакви си там странни диверсивни методи!

След като прескочите частта с надлъгването идва време за вълнуващото състезание!

Първо се обръщат всички карти под еднорозите, за да се види как те повлияват на състезанието. Някои се случват веднага, други се изпълняват при определени условия по време на надбягването. Тези неща мога да бъдат  от типа – състезателят започва с едно поле напред в началото, или пък спринтира две допълнителни полета след като финишира. Любимото  ми е Ако хвърлиш чифт от този цвят той директно финишира първи или пък последен, зависи от картата.

Картите дават значителен трамплин, но те са само 10 процента от реалното състезание. Самото състезание се развива с огромна доза късмет и известна доза пресмятане на вероятности.

Всеки еднорог има различен шанс за печалба. Това се определя в началото на играта, с някои карти, както и от местата им на завършване след всеки рунд.

Във втората фаза на рунда се прави следното:

  • Обръща се карта, която показва кой еднорог с колко се движи (обикновено тези с по-добрите шансове се движат по-бързо… но НЕ ВИНАГИ)
  • Хвърлят се два зара с цветовете на еднорозите, които показват кои ще се движат с още едно.

Това продължава така, докато еднорозите финишират. Гарантирам ви, че дори и най-големите темерути ще викат за техните фаворите в този момент. Тичането на еднорозите е истинско преживяване и носи усещането на всичко или нищо.

Имали сме не веднъж случаи, в които някой е заложил цялото си състояние на един състезател, с което ясно осъзнава, че ако загуби вероятно е аут, но ако спечели ще получи пфффффф.

Така играта продължава четири рунда, след което се смята победител. И тук идва един любопитен момент, на който аз съм фен, но за някои може да прозвучи странно. Независимо колко слава имаш на финала, ако имаш неизплатен заем (тук можеш да вземаш заеми) не можеш да спечелиш. С други думи – в Unicorn Fever печели играчът без заеми (трябва да се пази репутация на мутра все пак). Ако няколко човека нямат заеми, тогава чак се гледа славата.

Има още доста малки детайли, които не споменах и които правят Unicorn Fever бижуто, което е. Ето и някои от тях:

  • Еднорозите имат специални умения, но само еднорога с най-малък шанс да спечели има право да го ползва.
  • Картите, които се играят върху еднорозите са интуитивни и дизайнерите са сложили хитра система, с която позитивните и негативните се самоизключват още преди дори да сте им прочели уменията.
  • Договорите със специални умения могат да са различни всяка игра. Кутията пристига с пет различни тестета договори, а всяка игра избирате само два от видовете и правите тематично тесте с тях. Някои договори наблягат на специални умения с пари, а други за залози. Различни са и макар да не афектират чак толкова играта добавят вкус, който да направи преживяването ви по-сладко.

Заключение

Гледайте какво,  Unicorn Fever е хазартна игра. Би трябвало да ви е ясно, че ако не си падате по тези игри, тази няма да ви промени мнението, особено когато късметът играе толкова ОГРОМНА роля. Да, съществуват редица подобни игри, като една от най-известните в жанра е семейната игра Camel Up, която е в пъти по-проста, но и в пъти по-бързо омръзва.

Unicorn Fever предлага уникално преживяване за геймъри, което смесва не просто залагане, но и тактически възможности да повлияеш на състезателите. Заради сравнителната си сложност, играта е насочена към геймъри, което може и да обърка много от вас, понеже розовата кутия и шантавия арт могат да ви насочат към мисълта, че това е детска игра. Съвсем не е.

Unicorn Fever бързо се превърна в една от любимите ми игри, което се дължи не само на механиките, но и на цялостната презентация и уникална тема. Благодаря ви, Horrible Guild. Черпете ме от вашите гъби.

ПЛЮСОВЕ:

  • Уникална и оригинална тема
  • Тематичен геймплей
  • Възможност за тактически и някои стратегически решения
  • Вълнуващи състезания и обрати

МИНУСИ:

  • Продължава по-дълго, отколкото бихте очаквали от такъв тип игра
  • Шансът играе по-голяма роля, отколкото планирането и това дразни някои (мен не)

Similio – ревю на система

Преди години на пазара се появи прекрасна парти игра с името Unusual Suspects. Тя беше подходяща за всякакви хора, от всякакви възрасти и с всякакъв опит в настолните игри. Единственият й „проблем“ (кавичките са, защото за повечето хора не е проблем) беше, че тя беше твърде… расистка. Основната идея на играта се състоеше в това, че един от играчите е свидетел, който се опитва да подскаже на останалите играчи кой е извършителя на дадено престъпление от група картинки със заподозрени, без да го прави очевидно, като отговаря на въпроси тип „Той притежава ли котка?“, „Живее ли с майка си?“ и други подобни. Целта на останалите беше да елиминира всички, които не са престъпника, докато стигне до него.

Similio e подобна (similar – бр-брм-чшш!).

Similio е елиминирала провокативната част с въпросите и оставила в кутията единствено карти с картинки, което я превръща в напълно езиково независима.

Картинките са с удивителен, леко анимационен и като цяло – чудесен арт.

Тук е момента да поясня, че Similio се продава в два варианта – Similio Fables (приказни герои) и Similio History (с исторически персонажи). Независимо кой вариант си изберете, играта е идентична. Ако имате и двете, можете да ги комбинирате в една обща игра, по-надолу ще ви обясня как.

Окей, да кажем сте си купили по-популярното тесте с приказките.

Similio е кооперативна игра. Един от играчите тегли карта и вижда кой персонаж трябва да подскаже на останалите. Това може да бъде Големият лош вълк, Алиса или дори Пепеляшка. След това играчът тегли още 11 карти. Размесва всички 12 и ги нарежда на масата.

 

За да подскаже, играчът тегли пет карти и чрез прилики или разлики с тези карти, той ще се опита да даде субективни указания на съотборниците си за правилната карта. Играчът сваля една от тези пет карти – ако я сложи под определен ъгъл означава, че тази карта ИМА нещо общо с търсената карта в средата на масата. Ако я сложи под друг ъгъл означава, че НЯМА нищо още с търсената карта. Целта на останалите играчи сега е не да намерят търсената карта, а да елиминират такава, която НЕ отговаря на критериите. Ако успеят, продължават напред. Във втори рунд, подсказващият си допълва до пет карти и отново прави същото. Вече има две указания, но понеже е втори рунд, останалите играчи трябва да елиминират ДВЕ карти. И така се продължава, докато се открие правилната. Ако по някое време се елиминира правилната, всички губят заедно.

Ако искате да играете с двете тестета, тогава използвате едното за картите със „заподозрените“, а другото за подсказване. Играта става по… различна. Определено е по-предизвикателна и трудна, но тестетата са достатъчно евтини, за да си разнообразите живота, за да не превърнете домашния си арест в „The Shining”. Йес! Успях да вкарам актуалност.

Заключение

Similio е перфектно семейно предложение за бърза и достъпна игра, която се обяснява за две минути и може да бъде разбрана от всички, дори от деца. Субективността на изборите я превръща в истинско парти преживяване, което може да предизвика спорове, които са по-скоро забавни, отколкото напрягащи. Геймплеят не е повече от 15-20 минути и нищо не пречи да изиграете няколко бързи игри. Ако сте маниак историк, може би ще предпочетете историческото тесте и можете да ограничите вашите аналогии за прилики и разлики до тематичност, вместо само по визия. Изобщо, Similio e гъвкава и достъпна. Освен това е само едно тесте, което можете да си мъкнете навсякъде. Не че има значение точно сега.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични илюстрации
  • Елементарни правила
  • Бърз геймплей
  • Компактна опаковка
  • Провокира смехове и забавни спорове
  • Съществуват две различни тематични версии, които даже могат да се комбинират

МИНУСИ:

  • Кризисният щаб

Ако ви кефи как звучи, играта се продава в магазина на нашите партньори от Time2Play и можете да си я поръчате онлайн.

Източник на снимките: boardgamegeek.com

King’s Dilemma – Моята дилема

Имам лоша история с Legacy игрите. Играл съм вече доста и не съм завършвал нито една. Единствената, която беше близо до завършване беше Betrayal on the House of the Hill Legacy. Това е и единствената, за която имам желание реално да довърша. King’s Dilemma не спада към нито една от категориите.

От една страна нямам никакво желание в момента да го играя повече, но от друга – имам нагласата, че все пак искам някой път да се върна към него.

Причината е, че играта ме поумори.

King’s Dilemma значително се различава от всички други Legacy игри по простата причина, че тук не променяте толкова дъската пред вас. Да, залепяте стикери, но местата са толкова ограничени и вие толкова пъти ги налепяте един върху друг, че King’s Dilemma няма почти никаква причина да бъде еднократна. Да… играта разделя събитията почти дървовидно и ви предлага множество изненади, но нищо не пречеше Horrible Guild да следват модела на Escape Room игрите. Освен… ако просто не са искали да стимулират продажбата втора ръка на играта, което всъщност е разбираемо.

Първото нещо, щом прочетете историята в King’s Dilemma, което ще разберете е, че това изобщо… кхъ…не е…кхъ…Game of Thrones. До толкова не е Игра на тронове, че ние нямахме фракции – Неланистър и Kindastark. Не искам да навлизам в темата, тъй като все пак това е игра, основана на историята си и не искам да ви развалям кефа, но ще кажа това – ако сте фенове на Игра на тронове, ще се чувствате в своите води.

Идеята е, че вие всички управлявате влиятелни семейства, които имат представители в съвета на краля. Вашата основна цел е да дърпате към свои собствени цели и межделения, като пробутвате интриги, кроите мръсни планове и като цяло не ви пука колко добре се развива кралството… стига да се задържи достатъчно дълго, за да изкярите нещо. Окей, току що осъзнах, че самите ние живеем в Игра на тронове.

King’s Dilemma залага на 90 процента тема и каквото там остане за механики. Всяка една игра протича по следния начин – обръщат се карти, която представлява казус (или Дилема), който вие като съветници на краля трябва да решите. В зависимост от вашето решение – ще се случи нещо , което ще промени статуа на кралството, а някои от вас ще получат повече облаги от други. И така докато краля бъде изритан и хвърли топа.

Феновете на игрите с дипломация могат да проронят малко лига, защото те ще процъфтят тук. King’s Dilemma ви предлага огромна възможност за тематична дипломация и ако обичате звука на вашия глас, можете съвсем оправдано да се опитате да заглушите дори мислите на останалите около масата с вашите бръщолевения. Въпреки това, тези разговори са по-скоро тематични, отколкото механични, за което ще говоря след малко. След обсъждането започва наддаване за дилемата с политическо влияние. Който заложи повече влияние, той ще спечели вота.

Системата за наддаване е оригинална, заради иновативния начин, по който се сменя първия играч. Веднага щом някой наддаде с най-висока сума влияние, той взема първия играч. Ако никой не даде повече докато дойде отново неговия ред завършва аукционът. Иновативната част се обогатява от това, че вие реално наддавате за две различни неща. Тоест, дори и да сте заложили малко, ако в комбинация с другите играчи имате общо повече отколкото другата страна, то вие ще спечелите, независимо от това кой е дал най-много влияние. Манипулирането на влиязнието и първия играч създават вариации за множество тактически врътки, които ние започнахме да откриваме още след втората игра. Освен това… по време на наддаването имате опция да не се включвате изобщо и да си потраете. Който се изключи от гласуване, може да събере повече влияние за следващи рундове. Или пък… може да стане балансьор, като вземе специален токън за решаване на равни в гласуванията. А тук често ще се получава балансирано гласуване.

Историята на играта е колкото позната, толкова и оригинална в своята тематичност и вълнуващи обрати. Играчите ще се чувстват като богове, които дърпат конците на мравки в кралството, защото заради едното гласуване, което ви е донесло 2-3 парички могат да измрат сума ти селяни в безумно начинание, което за вас в този момент е било леко изгодно.

Точно заради това, мога да нарека King’s Dilemma полукооперативна книга-игра с почти чиста дъвровидна структура, в която ще достигнете така или иначе края… въпросът е кой е този край.

С други думи, ако сте тематичен играч – бихте обикнали основната концепция на King’s Dilemma.

Но!

Въпреки прекрасно заложената идея, King’s Dilemma не е без проблеми. Историята в общия си случай е ангажираща и предизвиква редовни морални дебати. Дори в началото на книжката има бележка, в която ви предупреждават, че всички решения, които вземате не са вашите лични, а са от гледна точка на семейството, което играете. Ще навлизате в теми като робство, религия, сексизъм, расизъм, политически убеждения и всякакви подобни другояче конфликти ситуации. Липсва единствено „футбол“ и бихте били в пълен шлем. Добре е да си напомните, че все пак играете игра преди да започнете каквото и да е.

Както и да е – това е готино и го уважавам. Проблемът е, че тези истории имат проблеми с хронологически събития и тайминга. Заради системата, с която се придвижвате, понякога могат да се появят персонажи, които би трябвало да са умрели преди десетки години, но сякаш все още са на същата възраст и дишат през рептилоидните си масонски хриле. Това създава известна доза драматургичен дисонанс, който не чупи общата история, но би ви извадило от момента, за да се похилите на абсурдната ситуация.

По-големият проблем на играта обаче е механично-тематичен. Всеки играч започва с политическо семейство, което се бори за власт и за някакви тайни цели, които би трябвало да го бутат напред. Отделно, в началото на всяка игра се избират карти с временни цели, които важат само за тази конкретна игра.

Проблемът е липсата на баланс между тези две цели. Временните цели дават в пъти по-добри бонуси от обещанието за дребните наградки, ако изпълните крайните си цели. По този начин играта почти обезсмисля целите на семейството ви. Да, понякога те и моментните ще се препокриват, което би било окей, но в повечето случаи това няма да е така.

Истинският дразнител идва от това, че двете цели могат напълно да си противоречат и играта „зорлем“ ви бута да играете антитематично против семейството/фракцията си.

Това подразни хора около масата, честно казано разочарова и мен. След 5-6 игри аз вече напълно излязох от моите Неланистъри и играя само според това каква карта съм си дръпнал в началото на играта. Да, от време на време се опитвам да вкарвам повече тема и да си спомня каква е цялата идея на ролята ми, но все пак аз съм ролеви играч и обичам да потъвам в тема. А темата тук е добра… просто играта не ви стимулира да я следвате.

Заключение

King’s Dilemma ме вкара в дилемата дали изобщо искам да довърша кампанията. От една страна – харесвам системата и темата на играта, но от друга, почти всяка игра се играе самостоятелно, защото целите ми могат да се сменят постоянно. Да, общата история върви и то доста добре и интригуващо, защото е написана отлично и действено. Но в крайна сметка, ако нищо не ме стимулира да участвам активно в нея, започвам да се уморявам от опитите ми да се насилвам в началния ми избор, който мислих, че ще от много по-голямо значение.

Все още не съм напълно охладнял към играта и оценявам всичко, което прави тя за жанра, така че не мога да не ви я препоръчам… от друга страна трябва да имате предвид негативите, които са малко, но немалки.

ПЛЮСОВЕ:

  • Неоригинална тема развита по оригинален начин
  • Постоянни и вълнуващи обрати в историята
  • Играта ви кара да се чувствате като богове

МИНУСИ:

  • Проблеми с времевата линия
  • Проблеми с баланса между крактосрочни и дългосрочни цели
  • Не сте богове

Ако желаете да разгледате повече за играта и да си я купите, можете да го направите от сайта на нашите партньори.

Купи King’s Dilemma

Potion Explosion 2nd Edition + The 6th Student Expansion – Яката работа!

Преди да продължите надолу ви препоръчвам да прочетете ревюто ни на Potion Explosion, тъй като новото издание не идва с нови правила.

Правя това ревю като две в едно, защото в общи линии и второто издание и новото разширение предлагат едно и също ГОЛЯМО нещо – новият диспенсер за топчета!

Potion Explosion 2nd Edition е идентичен с първия с една голяма и една по-малка разлика. По-малката е, че идва с нов органайзър, който служи добре за новия диспенсър и за всички колбички, които вече се събират отлично (включително и тези от разширенията)

Диспенсерът обаче е абсолютната звезда тук и смело мога да кажа, че дори само той ми запали отново любовта към вече една от любимите ми семейни игри.

Вляво – новия диспенсер. Вдясно – стария диспенсер. Източник на снимката: Justpushstart.com

Край на досадното гънене и разпадане на картона, свърши се и зациклянето на топчетата, заради кофтия ъгъл. Хвърляйте и тиксото.

Новият диспенсер е стабилен и пластмасов. Той е изработен перфектно за целта. Събира идеално топчетата и няма момент, в който нещо да заседне или да премине в съседното улейче.

Най-„яката работа“ обаче е чекмедженцето на самия диспенсер, в което можете да държите всички топчета – от базовата и от разширенията. Чекмедженцето щраква и ги държи стабилно, така че няма шанс да се разпилеят в кутията!

The 6th Student

Ако вече притежавате първото издание на играта, мога да ви успокоя, че няма нужда купувате второто, заради новия диспенсер. Същият този диспенсер пристига и с втория експанжън на играта.

Шапка свалям на Horrible Games, че са измислили начин да пренесат новата си гъзария към старата игра без да карат феновете си да плащат наново луди пари.

Казвам „начин“, защото това разширение не е само един диспенсер. То ви дава шанс да играете вече до шест човека и то на два диспенсера едновременно! Това е възможно дори без да имате предното разширение (The Fifth Ingidient)

В разширението има нов вид топчета – листа от Мандрагора. Те отново действат като жокери, но не по същия начин като тези от предното разширение. Тук можете да слагате мандрагора само на празни места и вече не можете да слагате друго топче там, освен мандрагора. С други думи – считайте Мандрагората като нов цвят, който просто може да се слага навсякъде. Ако го добавите, правите играта си от една страна по-лесна, но от друга – намалявате възможността за експлозии. Вие си преценявате.

Разбира се, нямаше да е разширение на Potion Explosion без няколко нови отвари. В случая са два вида – едната ви позволява да крадете топчета, а другата да теглите топчета и да си ги споделяте един с друг.

Няма нужда от заключение – очевидно е, че ако вече имате първото издание ви ТРЯБВА новия диспенсер. Препоръчвам ви да се насочите към разширението. Ако пък никога не сте играли Potion Explosion, можете да прочетете отново ревюто ни и да изчакате новото издание да се появи на пазара съвсем скоро. Чао.

Railroad Ink – Roll and Write за мазохисти!

Вече говорихме за това, че тази година се завърна модата на Roll and Write игрите, така че няма смисъл да го обсъждаме като феномен.

Има смисъл обаче да говорим за тези две съкровища, защото въпреки че на пръв поглед изглеждат като нещо банално и познато, в себе си крият такава дълбочина, че дълго време ще ровите за още и още.

Заглавието е такова, защото Railroad Ink пристига в два варианта – Blazing Red и Deep Blue. Двете са напълно идентични, като изключим визията на кутията, тематичните цветове и двете разширения, които пристигат във всяка кутия.

Преди да стигна до разширенията, нека ви кажа защо тази игра е по-различна от повечето подобни.

Railroad Ink е игра, в която хвърляте четири зара и трябва да рисувате по личен борд влакови релси или пътища за автомобили. Целта ви е да свързвате точки по таблото си и ако можете да не оставяте незавършени пътища. Виждали сме други подобни игри… на теория.

Това, което издига Railroad Inl на геймърски пиедестал е сложният, но задоволителен пъзел, който предлага.

Тук всяко едно решение, което ще вземате може да изглежда логично и ясно, но преди да рисувате по борда си е добре да се замислите. Хубаво да се замислите. Вие не просто свързвате пътища и се надявате да хвърлите точния зар. Тук вие имате четири различни инфраструктури на ход, които ако успеете да подредите в много конкретен ред, вие бихте могли да създаде дяволски гениално творение, с което да се фукате дни наред из социалната мрежа и на никой да не му пука.

Точно заради това, трябва задължително да знаете, че това е изчеждаща мозъчно филър игра, което не значи, че е умореителна, а по-скоро, че нивото на ангажираност е много по-високо от това, което бихте очаквали от жанра. Изключително трудно е да не събирате минус точки, но ако знаете в какво влизате и си резервирате предварително брейн пауър, преживяването ще се отплати.

В Railroad Ink никакво взаимодействие между играчите. Искам да кажа АБСОЛЮТНО никакво. Не можете да влияете върху изборите на играчите, но предполагам това и очаквате от подобен тип игри.

Разликата от другите такива игри обаче се крие в липсата на социална лежерна интеракция. Тук вие няма да можете да се разсейвате с някакви странични теми като кой с кого излиза, кой колега какво е казал, защо си забравил да вземеш детето от детска, навън вали ледена градушка, детето виси три часа без чадър и те чака, а ти играеш игри и подобни. Тук вие ще сте толкова вътре в играта, че е напълно вероятно да си мълчите през цялото време или най-много да си говорите сами в класически Mage Knight стил – давам това, слагам това, о, идеално, точно това чакам, много яко се получи, мълчи, опитвам се да се концентрирам, слагам до другото, не ме интересува, майка му да го прибира.

Аз съм мозъчен мазохист, когато стане въпрос за подобен тип пъзели и за мен цялото това мъчение е фетиш, с който малко игри могат да ме погъделичкат.

И това е само базовата игра!

Всяка кутия пристига с две разширения, които не могат да се смесват.

Deep Blue Edition

Двете разширения са реки и езера.

Реките са нещо като трети вид път, което значи, че умствената инквизиция еволюира в Hellraiser и за да сте успешни, трябва да можете напълно да забравите за личния си живот и малкия Стефчо, на който вече са му сини устните.

Езерата също ви дават нови начини за точкуване, но те са и леко простителни, тъй като с тях можете по-лесно да свързвате далечни точки, ако си строите кейове.

Страхотно издание. Ако трябва да избирам между двете разширения вътре, мисля че реките от мозъчна мъка са ми любими.

Blazing Red Edition

Всички в нета говорят за това колко неприятелско било това разширение. Да, лавата и метеорите могат и да ви счупят част от пътищата, но това е просто нов начин за точкуване.

С други думи, това е „деструктивното“ издание, в което трябва да поемате рискове, които могат да се отплатят в победа или да обезсмислят скандала, който ви чака като се приберете у вас.

Отново – страхотно издание. От двете разширения лично аз предпочитам вулканите, защото те създават приятно „push your luck” усещане. Обичам своя пушурлък.

Заключение

Railroad Ink е една от най-добрите игри на годината. Или по-скоро – две от най-добрите игра на годината.

Трябва обаче да се спомене, че тази игра не е за всеки, тъй като въпреки малкия си формат и краткото изиграване, тя ще зарази всяка малка клетка от задчерепието ви с мутирал мозъчен пилинг, с който само най-големите хаховци от вас ще са окей.

Ако можете да вземете само едно от двете издания, кое да е? Ами ще се присъединя към масата от ревюъри и да, окей, всичко това можеше да се събере в една кутия, защото разликата между изданията са само няколко зара, но все пак ви препоръчвам да си купите едно от двете на първи етап. Това е игра, която трябва да се тества преди да се купи. Причината е, че на теория играта изглежда като леко преживяване със свързване на пътчета, но на практика ще влезете в жесток възел от вътрешни шизофренни конфликти относно съдбата на вселената, ако мозъкът ви успее да се запази неизстекъл през ушите ви, при положение, че го изстисквате цяла игра, заедно с прането, което трябва да простирате шест месеца, заради цялата тази изцепка със Стефчо. И ето така се отклонява внимание от въпроса няколко реда нагоре.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлично качество на малкото компоненти
  • Дълбок и изненадващо тежък пъзел
  • По две разширения на издание, които добавят дори още възможности
  • Почти безкрайна преиграваемост
  • По-доброто издание от двете е

МИНУСИ:

  • Играта е много по-тежка, отколкото изглежда, което може да отблъсне някои
  • 0 взаимодействие между играчите
  • Стефчо настина

Dragon Castle – много повече от Mahjong

Докато всички тръпнем за големия очакван хит на Horrible Games – Alone, нека не забравяме, че това е компания, която се слави със своите странни, по най-прекрасния начин, игри.

Те не са издали нито една стандартна игра и още повече – те са непредвидими дори в своите си игри (Това беше към теб, незнаещ за съществуването ни, Ерик Ланг!).

И докато звездата на Ужасниците от Horrible Games – Лоренцо Силва се справя чудесно и като самостоятелен дизайнер, тук той се е комбинирал с още двама други.

Заедно те са създали чудна игра, която не само изглежда брутално, но и е смазана идеално откъм геймплей.

Преди няколко дни отворих за пореден път кутията, за да се насладя на бонбонките вътре, но с мен беше и специалния ми кросфренд Ицо от BoardDelights. Той все още беше девствен с тези компоненти и в момента, в който кутията обичайно се изпусна, докато се отваряше, той беше толкова заслепен, че мигновено сподели, че играта му харесва.

Е, може и малко да съм прекалил с изразните средства, но е факт, че ако компонентите не бяха такъв разкош, играта щеше да бъде леко смъкната назад за мен.

Всичко, което ще получите са малко карти, няколко борда и купища тежки плочки с инкрустирани символи. С тези плочки можете да играете стандартен маджонг, но защо да го правите, като вече имате в пъти по-добра алтернатива.

Единственият кусур на играта е, че подреждането на плочките отнема тегаво време. Първо трябва да ги разбъркате и после трябва да ги наредите по дъската, спрямо някой от сетъпите.

Всъщност, има още един кусур и него го изчистим от сега, за да потеглят лигите след това. Често ще се налага да бъркате и да обръщате плочки. Ако сте дебелопръст несръчник като мен ще разбутвате всичко.

Сега, добрата част.

Играта е толкова лесна за обясняване и разбиране, че отнема само 2-3 минути, за да се схване. По време на хода си просто вземате две плочки от централното табло (като има малко, но лесни правила за това кои можете да вземете) и си ги слагате на вашия личен борд. Плочките трябва да са идентични и когато ги слагате не трябва да се допират една до друга. Целта ви е да свързвате цветове от плочки върху вашето табло. Щом успеете да съедините група от поне 4 плочки с еднакъв цвят, всички те се обръщат и получавате точки спрямо бройката на обърнатите плочки.

След като плочките са обърнати обаче, вече можете да слагате и на следващия етаж. Етажите също имат значение, защото от време на време захлупвате плочки с покрив. В края на играта получавате точки спрямо големината на колоните ви с покриви.

Тоест, вие решавате пъзел, в който има значение хоризонталното и вертикалното разположение на плочките ви. Освен това, особено след средата на играта, настава борба за плочки от борда и е по-добре да сте наблюдателни кой какво събира.

Финалът на играта е опортюнистичен, тъй като след като остане само един ред от плочки в средата на таблото, играчът може вместо да взема плочки, да си пропусне хода (за две точки) и да ускори финала, като вземе специален токън от борда. Когато се вземат определен брой токъни играта завършва в края на рунда.

Ако това беше всичко, играта щеше да е чудесна. Това, което я надува с хелий обаче е разнообразието. Първо! Има огромен брой различни сетъпи, които биха променили тотално възможностите за вземане на плочки и усещането на играта.

Това, което избива рибата обаче са двете тестета с по 10 карти. Едното тесте дава бонус точкуване. Всяка игра се тегли само една карта от него. Картите ви дават алтернативен начин на печелене на точки и ясна насока към какво да се целите, когато строите кулите си от плочки. Понякога ще искате да правите симетрични покриви, друг път пък ще търсите конкретен вид плочки.

Второто тесте е със специални умения, които чупят стандартните правила на играта. Отново, в игра влиза само една карта. За използването на умението трябва да харчите плочка от вашето табло. Това в началото ми звучеше като безумие, тъй като уменията не ми се виждаха много силни, но после осъзнах, че да махаш плочки от таблото си е доста често е плюс. Понякога си сложил някъде грешна плочка и няма как да я махнеш… освен с действието „специално умение“,след което ще направете и истинското специално умение – две в едно, братче.

Заключение

Dragon Castle е силна игра от силна година. Ако 2017-та беше по-жалостива откъм хитови заглавия, мисля че играта щеше да бъде доста по-популярна. Годината ни предложи куп абстрактни игри и Dragon Castle е сред топ ъв дъ топс. Компонентите на играта са с неизмеримо качество, а цената ще е типична за Horrible Games – достъпна… въпреки че все още не се намира на пазара.

Геймплеят е елементарен, книжката е изпипана и изписана с хумор, а динамиката е плавна. По идея играта си е мултиплеър пасианс, но все пак има състезание за плочки, особено ако използвате по-агресивен сетъп.

Разнообразието е не просто на лице, но гарантирам, че ще играете дълго време дори само базовата игра. Всъщност,  няма нужда от разширения. Dragon Castle си изглежда като завършено бижу.

И си е. Завършено бижу.

ПЛЮСОВЕ:

  • Феноменални компоненти
  • Лесни правила
  • Динамичен геймплей
  • Огромно разнообразие

МИНУСИ:

  • Сетъпа е тегав
  • Синдром на „тъжния дебел пръст“
  • Това си е мултиплеър пасианс, не очаквайте огромно взаимодействие

Съвсем скоро очаквайте Dragon Castle в магазина на нашите партньори от Time2Play. През това време можете да си резервирате копие, като им пише.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Пишете на Pikko Games[/button]

 

Steam Park: Robots – чиста козметика, но…

Това е мини разширение за играта Steam Park, което си върви отлично с Play Dirty разширението, но няма проблем да си го вземете самостоятелно. За да разберете повече за базовата игра ви ръчкам да прочетете ревюто ми.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/steam-park-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Steam Park[/button]

Няма какво толкова да се каже за това разширение, освен, че е чиста козметика. Всъщност снимките говорят по-добре. Това мини разширение замества мийпълите с гумени роботчета, както и старата платнена торбичка с нова, леко по-джиджана.

Освен това, Robots вкарва и два вида нови роботи, въпреки че единият от тези два вида може да се открие и в Play Dirty.

Това са златни роботи и сиви роботи. Тези роботи не влизат в торбичката по стандартния начин. Това са V.I.R. (Йей, смешка) роботи. И двата вида са „жокер” роботи, но влизат по специален начин (с определени условия) в торбичката и като като ги изтеглите златните работят като нормалните роботи, а сивите дават по-малко пари, но не трупат мръсотия.

И… те това е всичко.

Заключение

Просто е. Robots може да е чисто козметично разширение, но е с пъти по-вълнуващо от Play Dirty. Това основно се дължи, защото най-голямото предимство на Steam Park е визуалния дизайн. Играта е толкова харесвана основно заради темата, сладкия арт и 3Д компонентите. И когато тази линия се засили – играта добива още повече цвят.

Въпреки това, ако Steam Park вече ви поомъзнала, Robots едва ли ще ви промени мнението. Ако обаче сте фенове, с две ръце ви препоръчвам тези сладки гумени роботчета.

ПЛЮСОВЕ:

  • Разкош

МИНУСИ:

  • Почти нищо друго

Отново – можете да ровите из сайта на Horrible Games, а защо не и в нашия. По мои просто сметки, вече сме правили ревюта на всичко, което компанията е издала до този момент.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.horrible-games.com/shop/new/steam-park-robots/“ target=“blank“ ]Horrible Games[/button]

Steam Park: Play Dirty – остърга ли ръждата на роботите?

Преди няколко дена говорих за базовата игра, затова ако не сте чели моето мнение и основни оплаквания относно иначе нелошата семейна игра, баш сега му е времето.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/steam-park-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Steam Park[/button]

Главното ми мрънкане за Steam Park беше липсата на разнообразие, защото само след няколко игри, вероятно преживяването ще започне да ви се повтаря. Не знам дали заради това, но Horrible Games пуснаха разширение на играта… само три години по-късно. Въпреки че е странно да се публикува разширение за игра, която няма ново издаване и не се планира такова (лично те ми го казаха), все пак идеята, че може да се развие огромен потенциал ме зарадва. Дали това разширение оправи проблемите на играта?

Play Dirty е от класическите „модулни” разширения, които можете да вкарвате по един-два модула на игра, или както е в 90 процента от случаите – просто бухате всичко вътре.

Модул 1 – Компоненти за пети играч

Не знам кой имаше нужда от това, тъй като за мен играта едва се пласираше и за четирима, тъй като беше на границата да е твърде дълга за това, което е. Така че, нот фор ми, ама вие си знаете.

Модул 2 – Нови атракциони

Всъщност,това са „жокер” атракциони, които просто залепвате до старите такива и вкарват допълнителни правила. Върху тях лесно можете да слагате роботи, но това може да ви излезе скъпо.

Не съм сигурен, че мога да ви препоръчам тези атракциони за първа игра, тъй като добавят правила, които в началото ще ви объркат. Въпреки това, ако сте геймъри, защо пък не – свиква се. Добавят ли нещо кой знае какво към играта обаче? Мне. Не мисля.

Модул 3 – Управители на парка

Това е модулът, който променя най-много играта. В началото на играта избирате един от шест управителя, който тотално сменя някое основно правило на играта. Да го кажа така. Един от тези управители спира хвърлянето на зарове, като всеки просто си избира един по един заровете – с други думи, играта се превръща в машина за оптимизация. Има още пет подобни.

Този модул е наистина свеж, но не го препоръчвам за първите ви една-две игри. Добре е да посвикнете с базовите правила, преди да започнете да ги чупите.

Модул 4 – Шпионски зарoве

Всеки играч получава по един допълнителен черен зар, който се мята стандартно, заедно с останалите зарове. Той е почти идентичен на останалите, но винаги е добре да имате още едно бонус действие. За да го ползвате обаче трябва да платите четири кинта. Или! Или да следите какво хвърлят опонентите си. За всеки зар на опонентите ви вляво и вдясно, който показва същото като черния ви зар, вие сваляте една пара от цената.

Това е механика, която цели да създаде малко изкуствено взаимоотношение между играчите. Въпреки че до някъде успява, мисля, че цената на зара е твърде малка. От друга стана и без това хвърляте сума ти пари за мръсотия, така че може и да са го преценили добре хората. Просто за мен това Ю“шпионстване“ не беше особено напрегнато. НО! Определено ми харесва опцията да имам още едно действие за ход, което не забавя чак толкова играта.

Модул 5 – Пет допълнителни бутки

Това е най-добрият модул, според мен! С тези пет бутки, вече стават общо десет и в началото на играта на случаен принцип избирате само пет, които да мушнете в играта. Това не просто дава разнообразие, но създава комбинация между уменията на бутките, които дори е възможно да ви създадат нещо като мини „двигател”. Дали обаче е достатъчно да вдъхне нов живот на Steam Park?

Дали всъщност всичките тези модули могат да дефибрилират една игра, която въпреки, че не е лоша, се държи едва-едва на последни издихания?

Не

Заключение

Steam Park: Play Dirty поосвежава леко зеления мъх на Steam Park, но за съжаление не прави нищо революционно. Всички модули са интересни и за фенове на играта, те биха били метално канче студена селска вода от помпата, но за съжаление уикенда е кратък и скоро ще трябва да се връщате към химическото си ежедневие.

С други думи, Play Dirty ме зарадва за момент с потенциал, но ме остави да желая още. Всичко, което разширението прави е да добави няколко малки детайли тук и там, което не е лошо само по себе си, но очаквах в кутията да има нещо смело, нещо силно, нещо различно. Абе… очаквах събуждащ контрастен душ. Вместо това получих леко хладка вода, която не само, че не оправи схващането във врата ми, но дори не ме и отпусна.

Добре. Ще направя следния извод, за да ме разберете правилно. Ако сте абсолютни фенове на играта, трябва да си вземете това разширение, ще ви поосвежи геймплея. Ако не харесвате Steam Park, Play Dirty няма да ви промени мнението. Ако пък сте били фенове на Steam Park и вече играта ви е поомръзнала… не мисля, че Play Dirty ще разпали старата любов.

ПЛЮСОВЕ:

  • Пет напълно различни модула
  • Комбинативност между различните умения на бутките
  • Нови правила всяка игра

МИНУСИ:

  • Никога не бих играл играта с пет човека
  • Не достатъчно смело разширение

 

Steam Park – 3Д лунапаркове с роботи. Това е.

Преди две години играх Steam Park веднъж-два пъти, но не ми направи особено впечатление. Скоро имах възможност да го направя отново, основно заради разширенията, от които толкова се нуждаеше играта. За тях обаче няма да говоря сега, но ако чекнете сайта ни след няколко дена ще си побъбрим пак.

Както виждате от заглавието, това е игра в steam punk свят, в който всеки играч си строи свой лунапарк… за роботи. Роботите ви носят много пари, но и дори повече мръсотия. Целта е след определен брой ходове да сте натрупали купища пари и едновременно с това да сте изринали купищата ви боклук, който,повярвайте ми, най-вероятно ще ви е затрупал.

Арт дизайна и илюстрациите в играта са просто разкош, благодарение на които играта завива от опасния завой на „твърде сериозно приемащите се”. Дори самата книжка е изпълнена с хумор и самоирония. Геймплеят е достъпен и е възможно да подкарате играта само 20-30 минути след като я отворите (разбира се, за целта ви е нужно количество английски език).

Целта на играчите е да строят прекрасни 3Д атракциони и да привличат роботи, които да се качват върху тях. Освен това в парка си, всеки играч ще слага най-различни бутки – дали ще са с охрана или пък тоалетни, вие ще решавате какво да си купите. Тези бутки дават специални умения на играчите.

В играта има елемент на бързина и наблюдателност, тъй като действията се извършват благодарение на зарове, които се хвърлят в реално време.

Всеки играч има 6 зара, чиито страни позволяват различни действия. Всички играчи хвърлят едновременно заровете и си запазват колкото и които искат зарове. След това другите си ги хвърлят наново. И така, докато някой не си хареса всичките шест.

Добре е да бързате, защото първият, който си „заключи” заровете получва най-добър бонус, а последният получава скофтяване, или както е в случая – боклук.

Със заровете можете да купувате атракциони, бутки, да разширявате парка си, да чистите боклуци, да изпълнявате мисии или да привличате роботи.

Атракционите са в три размера – малки (с място за един робот), средни (с място за два робота) и дълги (с място за три робота), като всеки комплект от три такива е в различен цвят. Когато привличате роботи, вкарвате в торбичка толкова роботи, колкото символи с роботи имате по заровете, след което теглите толкова от тази торбичка. С други думи, вие увеличавате шансовете си да изтеглите определен тип роботи, но никога не сте сигурни какво ще дръпнете. Роботите са с различен цвят, който отговаря на цветовете на атракционите. Целта е да си вкарвате роботите по тези атракциони.

За всеки робот в края на хода печелите по 3 пари и трупате по един боклук.

Каква е цялата тая работа с боклука?!

Почти всичко в играта ви трупа боклук. Дори повечето символи по заровете ви го дават. Имате шансове да чистите боклук по време на играта и ТРЯБВА да се възползвате от тях, защото в края на играта ще трябва да плащате пари за всеки боклук, който има в парка ви. И нека ви кажа, цената е НЕПРОСТИТЕЛНА! Дори има възможност тотално да излезете от играта, ако не сте се грижили за хигиената на сметището, което вие най-вероятно наричате лунапарк.

Ако само това беше играта, Steam Park би била леко постна. За щастие обаче всеки играч има мисии, които може да изпълнява всеки ход… и за нещастие.

Тези карти ви дават насоченост към определени неща от типа (определен цвят роботи в парка, определен брой бутки, определен брой празни места, определени зарове, които сте хвърлили този ход), но едновременно с това тикват играта в изключително сериозна купчина от късмет. Понеже няма действие, с което да теглите карти, а просто запълвате ръката си всеки ход, това означава, че не полагате кой знае какви усилия за изпълняване на мисия, която и може да се е получила автоматично, без да сте правили нищо. От друга страна може да имате мисии, които са практически невъзможни, но пък няма начин да ги разкарате от ръката си.

С други думи – готина и нужна идея, не съвсем балансирано изпълнение.

Заключение

Steam Park е отлична семейна игра. Компонентите, арт дизайна и илюстрациите са свежарски, геймплеят е лесен за разбиране и визуалното усещане в края на играта, което ще получите от уникално построения ви 3Д парк е наистина страхотно.

Играта има сериозен проблем с късмет, който може би с малко домашни правила може да се поукроти. Освен това играта не е чак толкова разнообразна, че да можете да я играете и пак, и пак. И въпреки това, ако сте от хората, които имат десетки и десетки игри, Steam Park е достойно запълване на колекцията ви, което е съвсем прилично за сваляне от рафта на всеки месец-два.

ПЛЮСОВЕ:

  • Разкошен арт дизайн и илюстрации
  • 3Д компоненти
  • Лесни правила
  • Играе се за под час

МИНУСИ:

  • Гигантски проблем с късмета от мисиите
  • Недостатъчно разнообразие (може би разширенията ще помогнат?)

Играта се намира и в България, но за да бъда напълно толерантен и политически коректен, ей ви препратка към сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.horrible-games.com/“ target=“blank“ ]Horrible Games[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com