Архив за етитет: haba

Долината на викингите – Вече и децата грабят

Haba са се доказали като майстори на детските игри – от впечатляващо изглеждащите компоненти, до перфектното времетраене и достатъчно интригуващия децата геймплей.

Долината на Викингите отново има привлекателен вид – големи 3Д кораби, дебели бурета и огромна топка, с която се бутат като оулинг тези бурета. Но още с първото сглобяване на полето ще откриете, че цялата подготовка за игра е истинска болка, тъй като тя отнема повече от самия геймплей. Има два основни в проблема тук. Първо – дъската е сглобяема, като пъзел, вместо да е сгъваема. Предполагам това се дължи на това, че има дупки на различни места и принта е по-лесен, но според мен това отнема от удоволствието на играта. По-големият проблем обаче е, че всяка игра трябва да разглобявате и сглобявате 3Д корабите, тъй като те не се побират сглобени обратно в кутията.

Имам огромного желание да ви кажа, че това е малко оплакване. За съжаление обаче е сериозен отлив от цялостното удоволствие, защото Долината на викингите е детска игра и има голям шанс да сте изгубили вниманието на детето още преди да сте започнали играта.

А това би било жалко, защото всъщност Долината на викингите е страхотна. Правилата са ясни и лесни, а геймплеят е вълнуващ и дори предлага някои тактически избори, което като за игра за малки деца е много добре.

На кутията пише 6+, но това е абсурдно. Долината на викингите би могла спокойно да бъде игра 4+, ако има кой да ви сглоби корабите. Да, едва ли децата напълно ще схванат някои по… „стратегически“ моменти, но би могла да бъде напълно функционална и сред по-малките.

Принципът е следният. Всеки играч има кораб (ако не сте 4 играчи около масата, то останалите кораби също играят, просто не са на никого). Целта е да събирате монети. Когато монетите в „банката“ свършат, свършва играта и който има най-много печели.

По време на хода си, играчът взема една плоска бата, поставя огромното топче в един от ъглите и се опитва да уцели кеглите в средата на борда. Всяка кегла/буре има цвят. Тези цветове съответстват на цвета на играчите. Всеки играч има собствен токън, който се движи по трак с бонуси. Когато съборите съответния цвят, вие придвижвате токъна по трака. И тук идва този „стратегически“ елемент, за който говорих – когато придвижвате токън, той прескача всички други токъни пред него. С други думи – има голямо значение реда, в който движите токъните.

След като всичко, което трябва се е придвижило се гледа (отново стратегически) ефектите на бонусите от дясно наляво. Бонусите са три вида:

  • Просто парички (печелите между 1 ди 4 пари)
  • Символ с викинг на друг играч (крадете паричка от него)
  • Символ с вашия викинг (крадете от всички викинги около масата)

И така, играта продължава, докато свършат всичките 24 парички на масата… което е не повече от 15 минути, понякога и 10.

Заключение

Долината на викингите е отлична детска игра с фактор „играчка“, тъй като децата обожават да събарят неща. Монетките са пластмасови и е удоволствие да си ги трупаш тайно и шумно в кораба пред себе си. Има истинско удовлетворение да видиш в края на играта, за изненада на всички, че си победител, когато изсипеш съдържанието на кораба ти.

Темата е странна, като за детска игра, но подходът е романтизиран, точно както всички пиратски приказки и игри.

Не се бъркайте обаче – това е чисто детска игра и ако търсите нещо за „silly fun” за възрастни, едва ли това е вашата игра. Долината на викингите блести, когато я играете с децата си и видите техния откровен кеф от събаренето на буретата.

Не отричам, че тук има сериозен проблем с компонентите и това, че играта изисква около 5-10 минути подредба, което за 15 минутна игра е абсурдно… но така или иначе е твърде вероятно да разцъкате поне 2-3 игри, преди да решите да разглобите всичко и да го тъпчете обратно.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Бърз геймплей
  • Достатъчно доза тактически решения, като за детска игра

МИНУСИ:

  • Подготовката и прибирането са ужасно дълги

Ако ви харесва как рази игра звучи, можете да си я поръчате по един от три начина – директно от магазина на официанлните вносители на Хаба за България – Илинор. Можете да си я поръчате от магазина на нашите партньори в София – Time 2 Play. А ако сте от Пловдив, можете да дойдете в Offline Cafe и да я поръчате при нас. Ние ще ви я докараме за ден-два. 

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://haba.ilinor.bg/strategcheska-nastolna-nemska-igra-vikingi-Haba-304697″ target=“blank“ ]Поръчай от Илинор[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.time2play.bg/product/831/dolinata-na-vikingite-valley-of-the-vikings-nastolna-igra“ target=“blank“ ]Поръчай от Time 2 Play[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://offlinecafe.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай от Offline Cafe[/button]

Miyabi – хитова семейна дзен игра

Една от най-поплярните игри последните години е Azul. Да, след нея излязоха две нови нейни версии и въпреки че бяха добре приети от критици, така и не успяха да задминат популярността на първата игра. Вероятно това се дължи на чистотата и лекотата в правилата на оригинала…а и на меркетинга.

Дизайнерът на Azul Майкъл Кийслинг e от големите автори на настолни игри, като опитът му се простира от тежки евро игри, през напълно детски игри, до тези, в които според мен е най-добър – елегантните средно тежки заглавия, които са достъпни както за геймъри, така и за напълно нови хора в хобито.

Кийслинг си партнира с Haba Games за втори път, като предното партньорство отново беше не толкова за детска игра, колкото за семейно бижу отново – Adventure Land.

Miyabi е поредната игра с преексплоатиранта азиатска дзен тема с вишневи дръвчета и градинки, като в този случай обаче темата някак си се връзва с усещането.

Miyabi е абстрактна игра с малко правила и плавна динамика, която ви гъделичка мозъка с възможности за тактитически избори, но не ви затормозява толкова, че да ви отнеме удоволствието от почивката.

Да започнем с лошото обаче. Въпреки дебелите и качествени плочки, които са типични за Haba, не мога да кажа, че съм очарован от илюстрациите, които сякаш са нарисувани с Paint и са плеснати върху абсолютно безличното еднотоново зелено. Haba нямат никакво оправдание, защото в тези времена, когато майсторите художници са неизменна част от повечето игри е сериозен минус да пропуснеш да направиш играта си красива, особено с тази азиатска дзен тематика. За мен този пропуск е странен, защото Haba не са популярни с грозни игри.

Щом пренебрегнем сухия външен вид на играта обаче можем най-после да стигнем до разлистването на гениалната простота на Miyabi.

Всеки играч има собствено табло, върху което ще нарежда плочки. Плочките са тетрисови, но за разлика от повечето съвтременни пространствени игри, тук целта ви не е да запълването на полето пред вас, а да търсите начин да качвате плочките на колкото се може повече етажи. Ако сте запознати с Nmbr 9тук е нещо подобно, но далеч по-дълбоко и съвсем не толкова лесно.

Miyabi се развива в няколко рунда, като всеки рунд играчите ще дърпат плочки от общ дисплей, или както обичаме да го наричаме – пазар. В играта има четири различни плочки – два вида големи плочки, един вид средни и един вид малки. В началото е очевидно, че трябва да вземате от големите, тъй като покривате по-голяма част от таблото си и лесно създавате основа за следващи етажи. Освен това тези плочки дават повече точки.

С напредването на играта обаче вие ще изпадате в ситуации, в които е много по-полезно да вземате от малките.

Причината основно се крие в символите, които багрят самите плочки. Символите са пет вида и всеки вид може да се слага само на определен ред от вашето табло. Върху всяка плочка има точно едно място със символ. Тоест, когато слагате плочка, тя трябва да е така позиционирана, че символа да е на правилния ред. Второто ограничение при слагането на плочки е във фенерите, които стоят над всяка колона. Всеки рунд вие имате право да поставите точно един символ във всеки вертикал. Щом го направите, местите един от фенерите в малка кутийка, което ви заключва колоната за рунда.

За да учточним трудността при позиционирането на плочките – за да сте успешни в Miyabi вие трябва да мислите хоризонтално, вертикално и в 3Д, защото тук от най-голяма важност е да можете да слагате плочки на високи етажи.

Обикновено изборите ви не са агонизиращо трудни, но не са и очевидни, което превръща тази потенциална мозъчна мъка в сладко, но ангажирао пъзел преживяване.

При всяко поставяне на плочка вие получавате точки спрамо броя квадрати на плочката, умножени по етажа, на който се намират. Отбелязването на тези точки е леко досадно, тъй като се извървшва всеки ход. Всеки. Божи. Ход.

Това не е единственото, което дава точки обаче. Първият играч, който достигне пето ниво взема тлъст бонус със съответния символ, с който го е достигнал. В играта има пет такива бонуса, а печеленето им не е толкова лесно.

Освен тези бонуси, в края на играта се даваат и точки за мнозинство на символи върху вашата дъска. Някои дават повече точки от други.

По принцип съм фен на „салатата от точки“ (всичко в играта да ви дава точки), защото можете да се насочите към различни неща, но това мнозинство ми се стори доста ситуационно, защото тук вие постоянно закривате други плочки. С други думи, гоненето на тези бонуси е безсмислено по време на по-голямата част от играта. Чак по време на финалните два рунда е добре да се ориентирате към тях.

Ако беше само това играта Miyabi щеше да е просто една окей игра с готино усещане, но с недостатъчно мощ, че да се задържи дълго върху който и да е рафт.

Истинският чар на играта идва от пет малки нещица, които наричаме модули. Всеки един от петте модула добавя нов начин за отбелязване на точки. Тези начини не са просто малки бонуси. Те могат напълно да променят стимула ви в играта.

Шарената градина – Тук целите да събирате символите един до друг. Точките, които можете да получите в играта са достатъчно много, че да ви накарат да мислите по съвсем друг начин.

Голямата ливада – Тук е точно обратното. Искате да правите огромна група от празни полета.

7! – Тук искате сборът от всички символи на всеки ред и колона да правят точно седем.

Жабата Любимият ми модул. Тук жабата се движи всеки ход и ако се качва на нов етаж получавате толкова точки, колкото е висок етажа. Жабата обаче може и да пречи, което ви променя посоката на тактически решения с всеки изминал рунд.

Дзен градината – Тук използвате цяла купчина допълнителни плочки, които се слагат на дъската ви и искате да ги ограждате за бонуси.

Можете да вкарате който жеалете модул в играта и дори да я обясните с него на нови играчи. Тези модули се интегрират толкова гладко, че изглеждат като част от самата игра.

Ако обичате предизвикателствата обаче можете да вкарате повече от един. Например… всички!

Заключение

Miyabi е една от най-добрите семейни игри последните години. Играта има достатъчно опростени базови правила, че да играете с децата си, но и немалко модули, които да ви вкарат месеста мозъчна дейност, ако решите, че можете да мислите.

Правилата са лесни, логични и се обясняват за не повече от пет минути. Феновете на Азул ще припознаят чистия дизайн на Майкъл Кийслинг без да открият каквато и да е прилика между двете игри.

Компонентите са дебели и издръжливи, но от визуалния дизайн има какво да се желае. За жалост, в тези времена, когато всяка нова игра трябва да ти закове вниманието с блестящи илюстрации, игра като Miyabi има шанс да потъне под куп други, съвсем не толкова добри игри. А това би било тъжно, защото тази игра е брилянтна.

Брилянтна е не защото е най-оригиналното нещо на света. Не защото прави нечувани открития в жанра на абстрактните игри, нито защото е върха на леките към средно тежки игри. Брилянтна е защото успява да хване категорията – малко правила, дълбок геймплей. А тази категория е подходяща не само за геймъри и нови хора в хобито, но и за родители, които търсят да играят нещо по-ангажиращо с децата си. Нещо, с което и те самите да се забавляват.

ПЛЮСОВЕ:

  • Малко правила – дълбок геймплей
  • Дзен усещане на плавна динамика
  • Пет модула, които могат да се комбинират за почти безкрайна преиграваемост
  • Подходяща за родители с деца (ако децата са на поне шест години)

МИНУСИ:

  • Досадно точкуване всеки ход
  • Не достатъчно привлекателен външен вид

Играта достигна до нас преведена на български език от Илинор – официален вносител на игрите на Хаба в България. Ако желаете да я закупите, можете да го направите от техния сайт, да си я поръчате от сайта на партньорите ни от Time2Play, или да я поръчате от Offline Cafe. За да не ви затрудняваме – ето ви и линкове. 🙂 

Поръчай от Time 2 Play

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://https://haba.ilinor.bg/“ target=“blank“ ]Илинор[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://offlinecafe.bg/“ target=“blank“ ]Offline Café – свържи се, поръчай и получи на място[/button]

Смелият Рицар – Каркасон за най-малките?

Когато не са Равенсбургер, ще са Хаба. За мен това са майсторите на детските игри. Смелият рицар чисто детска игра, която играя с 5 годишния ми син, но спокойно можете да я пробвате и с малко по-малки, ако детето ви вече има опит с подобни игри.

В основата си играта прилича на Каркасон, но правилата са толкова гладки, че няма нужда да се затормозявате с правила като за селяните, например.

В кутията ще откриете доста триъгълни плочки и една фигурка.

В тази игра пресъздавате картина на класически средновековен турнир между рицари… но приказен турнир, не реален исторически, или такъв от Игра на тронове. Освен това, играчите имат куп от токъни, които се слагат върху определени места.

Вашата цел е да се освободите от всичките си токъни. Първият, който успее да го направи – печели.

По време на хода си теглите плочка и й търсите място, като тя трябва да може да се свърже логично или с определен цвят Х, или с кръг от палатка, или просто с полянка. Когато успеете да направите пълен кръг или пък съедините два еднакви хикса, можете да сложите плочка от вашите със съответния цвят.

Това е играта. Тя развива наблюдателност, внимание в детайла и базово планиране. Нещо, с което децата на около 5 годинки биха могли да се справят.

Въпреки че играта беше интересна на моят син, за него истинското удоволствие дойде със соло вариацията (която всъщност ние играем заедно). Това е изцяло нова игра, която използва същите плочки. Целта е като теглите плочките една по една, да образувате определена фигура. Ако не успеете преди да свършат плочките – губите.

Това всъщност е готин пъзел, който може да върши работа и за големите, за да загубят малко време… но не тичайте да купувате играта, заради това.

Смелият рицар си заслужава… за деца. Това е игра за по-малките и свършва за около 10 минути – идеално време за вниманието на дребосъците.

Трябва да благодарим на Илинор, че са превели играта на български. Ако искате да разберете повече за играта ви препоръчвам да посетите техния сайт, откъдето може и да си направите поръчка.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://shop.ilinor.bg/nastolni-igri-detska-eko-igra-Haba-7123?keyword=%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F%20%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80″ target=“blank“ ]Купи от Илинор[/button]

Ако искате да я намерите и на друго място – вие си знаете нашите обичайници – партньорите ни от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи от Pikko Games[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Rhino Hero Super Battle – Не я подминавайте!

Момент, геймъри! Не си тръгвайте, защото има какво да научите. Ако сте чували или виждали Rhino Hero знаете, че това е детска игра за ловкост с Уно елементи. Можете дори да прочетете ревюто ми, като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/rhino-hero-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Супер Рино[/button]

Rhino Hero Super Battle обаче е нещо съвсем различно! Да, отново строите кули от карти, но тук фокусът е много по изчистен и по-концентриран върху визуалната част и уменията на играчите, отколкото върху хаоса и играенето на карти.

Да го кажем така – тук игра на карти няма.

Всичко, което правите е да теглите от купчина (или от пазар) с покриви и да прочетете върху тях какви стени трябва да сложите.

В тази версия има два вида стени – големи и малки. Вашата задача е да сложите покрива си върху  тези стени. След това хвърляте зар и се качвате с вашата фигурка толкова етажи, колкото пише на зара.

Да, тук всеки играч има супер герой и целта му е да се качва колкото се може по-нависоко, защото когато свършат картите, който е най-нависоко печели. Общо взето – перковци се фукат един пред друг.

И понеже очевидно супер героите имат проблеми с егото, когато двама се срещнат на един етаж настава битка. Битката е класика – хвърлят се зарове и по-големият печели. Има само едно нещо, което е по-силно от мотивацията да спечелиш – и това е „другите да не спечелят“. Тук това не просто съществува като опция, но си е вплетено в основната концепция.

Победителят е този, който стои най-високо, когато свършат картите, но какво става, ако някой бутне кулата? Или дори… само една карта?

Това също означава, че играта свършва и в този момент също се гледа кой е най-нависоко. НО! Ако самият играч, който е най-високо бутне карта, тогава всички останали печелят. С други думи – ако на Вуте му е зле, ще черпим.

Споменах на няколко пъти думата „кула“. Това не е коректно. В тази игра не строите кула, вие строите сграда. И то не каква да е сграда, а най-причудливото изобретение на съвременната архитектура, което прилича на нещо начертано от трима пияни архитекти, които и идея си нямат, че проектират сградата едновременно.

В началото на играта се слагат основи – три големи плочки, които имат две страни. От едната страна има по-малко място за основи, а от другата повече. По правила плочките се подреждат плътно в колона, но аз обичам да експериментирам и да си ги нареждам във всякаква форма. Това определя и как ще изглежда сградата. Както виждате от снимките – прекрасен и огромен 3Д хаос. Обичам го!

За мен, това е една от най-добрите игри за 2017-та, не мога да си кривя душата. Въпреки това обаче, ако се задълбаете, ще откриете, че има кусури, което е доста нетипично за HABA.

Правилата са лесни и прости, но в играта често излизат въпроси, на които никъде няма отговор. Четох във форуми и видях, че хората играят с домашни правила. Говоря за правилата за слагане на стени. Още само 10 минути след началото на играта, нашият състезателен и агресивен геймърски дух откри, че можем да заклещваме фигурките на другите играчи така че да нямат измъкване. Можете напълно да затворите някого така, че физически да няма как да стигнете до него. В интернет четох варианти, в които да трябва да си оставяте определено място да си мушкате пръстите и така нататък, но дори и тези правила биха могли да бъдат експлоатирани. Затова ние просто си се заклещвахме и когато е ред на заклещения, той с пръсти си отваряше път. Не знам дали можем да разместваме в движение, но никъде не пише, че не можем. Въпреки това, разместването не е лесна работа, защото особено на високите етажи, това може да е пагубно. С други думи – просто внимавайте къде си слагате фигурката и най-вече, с кого играете.

Другото странно нещо в играта са маймунките. Признавам, изглеждат великолепно, когато се виснат от някоя карта, но те единствено слабо затрудняват играчите, когато трябва да бъркат и да ги местят. Според правилата нищо не се случва, когато паднат на земята.

Заключение

Rhino Hero Super Battle е фантастична игра. Може и да ви е смешно, че го казвам, а ако вече не бях ви се срутил като авторитет в игрите, сигурно сега потънах в блатото. Но да – може и да е детска към семейна игра, но работи страхотно с разкрепостени геймъри, в чиито мозъци се отключва някакъв инфантилен хормон, свързан с факта, че си строим кула от карти. Мога с гордост да кажа, че игрите на Rhin Hero Super Battle са едни от най-запомнящите се моменти за 2017-та. Не само, че визията е уникална, но и ситуациите, които създава могат дори да прераснат в истории, които се помнят дълго време.

Да, точа лиги. Не разбирам защо и вие не го правите. Не я подценявайте, защото е детска игра, по същия начин, по който вас ви подценяват, защото играете настолни игри. Заслужава си!

ПЛЮСОВЕ:

  • Внушителен 3Д ефект
  • Напрежение и непрестанни УАУ моменти
  • Подходяща както за деца, така и за геймъри

МИНУСИ:

  • Неясни малки правила
  • Ако не ви харесват игрите за ловкост, може би и тази не би била за вас

Играта е преведена на български от официалните представители на Haba за България.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://shop.ilinor.bg/“ target=“blank“ ]Илинор[/button]

Можете да закупите това прекрасно бижу и от магазина на нашите приятели от Pikko Games

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Rhino Hero Super Battle[/button]

Dancing Eggs – детска или вдетеняваща?

Това е детска игра… точно като за нас, геймърите! За нас геймърите, които обичаме лудории като Voila, шаренийки като Dr. Eureka, или пък напълно смахнатарщини, като Happy Salmon. Ако вие сте от онези геймъри, които трудно излизат от обвивката си на сериозни мислители на тежко евро и не искате да разваляте репутацията си, няма лошо… но тази игра не е за вас. Но дори и вие съм сигурен, че ще се скъсате от смях да наблюдавате как другите играят тази игра.

Dancing Eggs е шумно преживяване с кудкудякане, кукуригане, имитиране и движение, което със сигурност ще привлече хората около вас на вашата маса. Предварително казвам, че съм подбрал снимки от Boardgamegeek, защото както е казал аз е по-добре да се излагат други хора, отколкото аз. 

Да. Схванахте.

Помните ли как като сте били малки сте пращали по-големите да ви вземат нещо от магазина, защото не биха ви го дали заради възрастта (от политическа коректност няма да даваме пример)? Dancing Eggs е ситуация, в която ролите са разменени и бихте дали два лева на случайно хлапе да влезе в магазина да ви я купи, че ви е срам от погледите, когато си купувате детска игра. „За детето на едни приятели.“,друг път!

Вече сте видели картинката, но нека ви го кажа и аз. Тази игра пристига в истинска кора за яйца с една малка разлика, заради която ми е трудно да намеря заместител на скъсаната ми кутия. Кората за яйцата е от 12 части, а стандартната кора от магазина е за 10. Това се дължи на факта, че освен десетте яйца, с които пристига играта, вътре ще откриете и два огромни зара, които за съжаление поставят единствено в детските игри. ЗАЩО?!

Яйцата не са истински, спокойно! Това са 9 тежки гумени жълти яйца и едно дървено, което трябва да пазите от баба си да не го боядиса червено на Великден. Лично ние играем без дървеното, защото малкия ни син е във фазата, в която всеки път щом нещо твърдо се появи в ръката му, ти заставаш инстинктивно пред телевизора като футболен вратар.

По време на играта вие ще държите яйцата на всевъзможни яйца – подмишници, между краката, с врат и други, така че е добре да хигиенизирате компонентите преди и след игра. Лято е, потим се. Някои повече от други.

По време на хода си, играч хвърля червения зар и той показва какво трябва да се направи. Който го направи, той ще получи правото да си мушне някъде яйце. Има указание къде, моля не импровизирайте!

Нещата, които трябва да направите са:

  • Кудкудякане
  • Кукуригане
  • Обикаляне на масата
  • Хвърляне на гуменото яйце и след тупкането му, който го хване пръв
  • Който пръв хване зара
  • Фалшив сигнал – който направи нещо, трябва да върне едно от яйцата в него

И нека не забравяме, че всички тези неща ги правите, докато държите яйца с тялото си.

Който спечели правото да сложи яйце някъде, хвърля втория зар, който му казва къде да го сложи. Понякога дори самото хвърляне е трудно, защото ако държите яйца, стиснати с предмишници, ще има да се молите някой да ви подаде зара. Никой няма да го направи. Или поне аз.

Ако изпуснете яйце, играта свършва и се брои кой колко яйца има по себе си. Моля проверявайте се обстойно, за да няма после конфузни ситуации, когато огромно яйце изпадне от вас в офиса.

Заключение

Dancing Eggs е отлична детска игра, което преведено на геймърски език означава – страхотна безумна игра.

Това е идеална игра в семейна атмосфера, в която всички се заливат от смях, независимо дали спазват правилата или не. Ние дори си измислихме собствени правила, които да пасват на годините на децата ни. Мога да кажа, че се играе идеално както с 3-4 годишни, както и с 30-40 годишни.

Ако играете с деца, ще си изкарате отпускащо, но ако сте сред компания на възрастни, ще ви трябва известна доза настройка на еднакви честоти с останалите, за да не загубите и малкото си разумни приятели.

От друга страна, думата „разум“ изобщо няма място в атмосфера на подскачащи жълти яйца под масата, крясъци и кудкудяканици. Просто се отпуснете и се развихрете в тотална какофония. И се къпете.

ПЛЮСОВЕ:

  • Великолепни и тематични компоненти
  • Безумие, което може да се играе с малки и големи
  • Провокира движение

МИНУСИ:

  • Не е за сериозни геймъри
  • …и такива, които се потят обилно

Играта отново достигна до нас, благодарение на приятелите ни от Илинор и както казваме често, можете да откриете играта и в магазина на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Dancing Eggs (Танцуващи яйца)[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

Monza – бръм-бръм за най-малките!

Днес връщам лентата назад с доста години, но реално за Haba, това няма никакво значение, защото те от както се помня правят забележителни детски игри. Все пак те са и най-популярния издател на детски игри, които клонят към семейни. С други думи – игри, които родителите да могат да играят заедно с децата си и да не се налага да се преструват, че им е интересно.

Monza e игра от 2000-та година, но честно казано не се усеща като толкова стара. Тя е лесна за научаване от деца, а компонентите, макар и малко, са чудесни.

Както се предполага от заглавието, това е игра със състезание. В кутията ще откриете дъска с писта, няколко зара с цветове и шест дървени колички, в които гарантирам, че ще се влюбят децата ви, а най-вероятно и вие.

Пистата е разделена на полета с различни цветове. По време на хода си, играчът хвърля всички зарове и движи колата спрямо заровете в какъвто иска ред. Например. Първо използва зеления зар, за да отиде до зелено поле, после белия за бяло и така нататък. Целта е да оптимизирате ходовете си, така че да използвате колкото се може повече зарове. Има и едно допълнително правило, в което ако спрете в поле с друга кола, вие я избутвате назад. Ние играем без него, защото големият ми син е на 4 и все още не сме интегрирали тази мааалко по-сложна концепция. Дори в книжката пише, че това е вариант за „напреднали“.

Заключение

Уау! Monza e страхотна детска игра. Тя развива комбинативно мислене и планиране, като 6-7 годишните деца биха си изкарали страхотно със своите родители. Синът ми, който е на 4, все още има някои затруднения при подредбата на зарове, но няма никакъв проблем с правилата и, макар и неоптимално, се справя прекрасно, като за игра 5+.

Времетраенето на Monza e с идеална дължина, защото тези 15-20 минути няма нито да дотегнат на детето, нито ще го изморят твърде много, ако се е ангажирало сериозно с планиращо мислене.

Ако сте родител на малко дете, това си е почти задължителна игра за колекцията ви. И то не само, защото е добра детска игра. Нищо не ви пречи да я разцъкате като „филър“ или парти игричка. Можете да играете до шест човека. Е, все пак не мога да ви я препоръчам само за това, но би било един добър бонус за родители.

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесни компоненти
  • Развива комбинативно мислене и планиране
  • Привършва за по-малко от 20 минути
  • Може да играете заедно с децата ви
  • … може да играете и без децата ви
  • Да имате деца е яко

МИНУСИ:

  • Ако някой ми каже къде Мати е затрил единия зар, моля да ми пише…

Играта достигна до нас благодарение на официалните разпространители на Haba за България – Илинор и партньорите ни от Time2Play. Много партньори, много нещо. Можете да си закупите играта, като цъкнете на бутона отдолу!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Monza (Формула 1)[/button]

Spookies – призрачен „пушурлък“ на български!

HABA винаги са знаели как да произвеждат отлични компоненти. Все пак това е компания, която прави основно детски игри, а детското внимание се задържа изключително трудно.

Spookies, или както е на български – Призраци е горе-долу детска игра, която е също толкова забавна, когато се играе и с големи. В нея, група нахални ранни тийнейджъри влизат в обладана от духове къща, за да откриват силни усещания (spookies).

Играчът осмелил се да навлезе най-надълбоко и събрал най-много тръпка (spookies) ще спечели цялата игра.

Първото, което няма как да не забележите са огромните дървени зарове с различните по цвят ярки кръгчета, оформящи числовите комбинации. Самите зарове са изключително приятни за пипане и за мятане. Дъската, която се слага в средата на масата е с отличен и детайлен забавен арт, а дървените фигурки с лепенки също не са за изхвърляне.

Освен тези неща, в кутията ще откриете и сума ти токънчета с числа от 1 до 5 (spookies), като единиците се срещат най-често, а петиците са само десетина. В кутията, освен стандартна книжка с правила ще откриете и лист с указания на български, така че играта е съвсем достъпна и за българската аудитория.

Spookies е игра тип „изпитай си късмета“, или както ние му казваме от известно време пушурлък.

В началото на играта всички персонажи се слагат пред къщата с духовете и един от играчите започва. Той хвърля зар, който ще покаже кой от четиримата досадни тийнейджъри, или куче, ще движи този ход.

След това поглежда към другите зарове – с цифри. Играчът може да хвърли два, три или четири зара. Без значение колко зара хвърли, винаги се ползва сборът само от два. С други думи, ако хвърляте повече, просто ще имате по-голям избор.

Защо бихте хвърляли по-малко няма да питате? Е, аз ще ви отговоря въпреки това. Защото колко по-малко зара хвърляте, толкова по-голяма е отплатата.

Вдясно на дъската ще откриете таблица. Тя показва колко „спукита“ теглите, ако успеете да стигнете определено число. Всички „спукита“/токъни с призраци са с лицето надолу. Когато получите „спуки“ (съжалявам, така ще ги наричам, защото звучи яко), вие нямате право да гледате какво число показват. Чак в края на играта се обръщат. Отново няма да попитате защо? И аз отново ще ви отговоря. Но след малко.

Ако играчът успешно е хвърлил числото, необходимо за изкачване на етажа, получава съответните спукита и може да реши да спре или да рискува, и да се опитва да се качи още по-нависоко. Ще откриете, че в тази игра, почти винаги ще пробвате отново и отново, докато не се провалите… позорно.

Колкото по-нависоко отивате, толкова по-високо число се изисква да хвърлите… но и отплата е толкова по-сладка, ако успеете.

Ако все пак се пробвате и не успеете да хвърлите нужното число, се връщате на етажа с числото, което показват заровете ви. Ето и вълнуващият отговор на въпроса, който вече сте забравили, че не сте питали! За всеки етаж, който се е наложило да слезете оставяте по едно спуки на етажа, върху който сте бил преди да започнете слизането си. Вие си избирате спукитата, така че е важно да не сте ги виждали преди това. Ако някой играч стигне до този етаж по време на хода си, той автоматично прибира всичките мили спукенца.

Когато всички спукита в играта свършат (в зависимост от броя на играчите се маха определен брой), тогава играта приключва и се броят точки. Резултатът в тази игра няма абсолютно никакво значение, защото е безпардонно случаен. Амплитудата от 1 до 5 е огромна и въпреки, че петиците са много малко, те все пак могат да се паднат в един човек, докато този, който е събрал най-много спукита има само единици. Не мисля, че е проблем, защото играта е кратка, а и е просто… фън. Ако все пак толкова държите да балансирате малко правилата, бих ви препоръчал всички петици и четворки да ги смятате като двойки. Така резултатът би бил по-справедлив.

В играта има и вариант, в който може да не ползвате зарът, който ви казва кой хлапак, или куче, ще ползвате, а вие сам да си го изберете. Това според мен е по-добра версия, защото винаги бихте искали да започнете от възможно най-ниските етажи. Почти е сигурно, че ще вземете по няколко спукита, а така или иначе бързо се стига до високото. А и ако винаги се хвърлят едни и същи нагли младежи, или куче, тогава не би имало разнообразие.

Заключение

Spookies е приятна „пушурлък“ (изпитай си късмет, крайно време е да наложим този термин!) игра, която е подходяща за запознаване на хора с този тип игри. Не е най-добрата игра от жанра, но със сигурност и не е от най-лошите. Визуално погледнато е може би сред първенците, така че огромен плюс за арт дизайн. „Призраци“ е с български правила и е чудесен подарък за деца, но също така и за цялото семейство.

Указанията са ясни и се схващат бързо, а удоволствието от един от най-чистите пушурлък игри, които съм пробвал, е на високо ниво. Бих ли я предложил за игра всеки път, ще си помислите, че няма да попитате? Не. Но бих ли се съгласил, когато някой я предложи – Абсолютно да!

Наистина няма какво повече да кажа за играта. Тя е лека, интуитивна и естетически удовлетворителна. Силна препоръка, особено ако имате деца!

ПЛЮСОВЕ:

  • Интуитивни правила
  • Страхотни компоненти
  • Подходяща както за деца, така и за възрастни
  • Езиково независима с указания на български

МИНУСИ:

  • Крайният резултат е абсолютно случаен

[divider]

Копието ни беше предоставено от Илинор, които не само продават чорапи и пантофи, но и продават игри, хора. При това са официалните представители на HABA в Бълггария. Така че си струва да почовъркате из сайта им. Ако ви харесва как звучи Spookies, не забравяйте, че има правила на български, които са изработени именно от илинорци. Ако ще купувате играта, там е мястото.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://shop.ilinor.bg/HABA-nastolna-igta-strategiq-300946?keyword=%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0″ target=“blank“ ]Илинор[/button]

 

Karuba – страхотна игра, подходяща за всеки!

От купищата игри, които играем всяка седмица е трудно да си спрем вниманието на нещо прекрасно. За целта, нещото трябва да крещи и да ни рита по кокалчетата, за да можем не само да го забележим, но и искрено да му се зарадваме.

Е, от време на време се появяват такива хитове, че само 5 минути след началото на първата ни игра се чуват изгласи „Ей, това е много яко!“. „Трябва и аз да си я купя!“, „За колко я продаваш?“.

Играта, с правила на български.

Каруба не само, че е точно от тези игри, но е и игра, която я играхме два пъти в една и съща гейм вечер още първия път щом я отворихме! Знам, че за някои от вас това може и да не звучи като нещо особено, но покрай това, което правим…  ние разчитаме предимно на количество. Не само, че първият път я играхме два пъти, но всеки път след това, когато сме я вадили не се е разминавала само с една игра. 

Играта достига до нас, благодарение на Илинор, които са официалните представители на HABA. Haba, както запознатите със случващото се в настолния свят знаят, пускат нова серия игри, които не са детски. Тези игри са маалко по-сложни от обичайните им и влизат в категорията „семейни“. Karuba и Adventure Land са големите хитове от тази поредица.

В Каруба, играчите влизат в ролята на изследователи приключенци на джунглисти острови, които търсят древни храмове. По време на игра, тези приключенци ще изсичат джунглата в опити да си проправят път, като междувременно попадат на ценни кристали и злато.

Механично, играта използва механики, подобни на друга моя харесвана игра – Take it Easy (и всички нейни версии).

Каруба е една от много малкото multiplayer solitaire игри, които харесвам. – BigBoxLan

Всеки играч има собствено табло и набор от 36 плочки. Един от играчите обръща всичките си плочки с лицето надолу и ги разбърква. Останалите нареждат плочките по удобен за тях начин, така че да могат лесно да ги виждат и откриват по време на играта. В книжката е даден пример, който открихме, че работи чудесно – просто ги нареждате около вашето табло.

Това е единствената досадна част в играта – цялото нареждане отнема сигурно 5-10 минути. От друга страна, това е идеален момент, в който да се обяснят правилата, тъй като и това едва ли ще трае повече.

Всеки играч има еднакъв комплект от 4 цвята приключенци и съответно 4 цвята (същите) храмове. Всеки приключенец трябва да започне някъде по плажа на джунглистия си остров, а всеки храм – в дъното на джунглата. Целта на всеки приключенец е да стигне до храма от своя цвят. Играта свършва или когато се изчерпат плочките, или когато на един играч приключенците му са достигнали целта си.

Подредбата на приключнците и храмовете трябва да е еднаква за всеки играч.  По драфтинг метод (всеки играч нарежда един след друг) се нареждат по определен начин и играта започва.

Karuba е изключително хитра игра, която тества не само вашите тактически умения, а и съобразителността и алчността ви. За да бъдете най-успешния изследовател често ще трябва да оставяте назад съкровищата, на които се натъквате, за да можете първи да достигнете до големите, примамливи находки. – BigBoxDicer

Играчът с обърнатите плочки тегли една плочка и я обявява. Всички останали намират своето копие от тази плочка. Всеки може да слага плочката къде си иска по картата. С други думи, подобно на Take it Easy, всеки прави собствен пъзел с еднакви части. Теоретично е възможно да се получат едни и същи пътища, но на практика не съм убеден, че някой някога е виждал такова нещо в тази игра.

Когато вземете плочка имате избор. Или да сложите плочката за път или да я ползвате за движение на някой от приключенците. Движението може да бъде 2,3 или 4, и зависи от изходите на пътя, който сте изтеглили. Не можете да прескачате приключенец, докато не се отпуши пътя, както и ако откриете злато или кристал, трябва да спрете конкретно на тази плочка, ако искате да го вземете.

Точките се печелят от кристали и злато, но основните точки идват от бонус токъни, които се дават на първите приключенци от всеки цвят, които са пристигнали в своя храм. Колкото по-рано пристигнете, толкова по-голям бонус ще вземете.

Играта е елементарна, бърза и изключително пристрастяваща. Винаги ще искате да играете и още една игра и още една игра. Това не означава, че няма удовлетворяващ финал. Точно обратно – Каруба не нахалства с нашето гостоприемство. Остава точно колкото искаме… но тъкмо когато сме я изпратили, я викаме отново да влезе и да си събуе обувките.

Деян вика да пиша нещо за Karuba-та. Mи то нищо особено няма, идеята е стара, компонентите са обикновени, имам някакви индианаджоунсчета, които трябва да преведа през джунглата до храмове и да събирам разни скъпоценности, ама ми беше забавно да я играя. Сигурно, компанията е била забавна… а, чакай, аз играх с едни от BigBoxGamers.
Абе, значи… много добра игра, да знаете! – BigBoxCurlyLocks

Заключение

Още щом изиграх първата си игра, знаех, че Каруба ще влезе сред любимите ми игри. След още няколко изигравания теорията ми се потвърди. Със сигурност играта се мушка някъде в личните ми топ 20. Играта не само не омръзва с всяко едно изиграване, но остава в мен пристрастяващ дъх на свежест, с който мога да пръскам всички гости в моя дом. Наистина, играта е за абсолютно всички. Добра е с геймъри, добра е със семейства. Със сигурност е добра и с деца. Правилата са смилаеми и интуитивни. Не е нужно да сте играли настолни игри, за да ги разберете. Темата и илюстрациите са приятелски забавни, без остър сарказъм или мрачни препратки.

Каруба пристига в сравнително голяма кутия, но това не трябва да ви плаши, защото играта е чудесен филър, който няма да ви изстърже мозъка от мислене, но няма да ви остави и без избори. Напрежение има, но напрягане няма. Не мисля, че има опасност играта скоро да се изтърка, така че ще си я запазя, но и ще я предлагам всеки път, щом ми се отдаде възможност!

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз и пристрастяващ геймплей
  • Много избори, но не твърде напрягащи
  • Подходяща е за абсолютно всички
  • Темата, илюстрациите и геймплея са хомогенно свързани
  • Езиково независими компоненти с правила на български

МИНУСИ:

  • Подготовката на компонентите е твърде дълга за такъв тип игра

[divider]

Благодарим на нашите приятели от Илинор, които ни предоставиха това ревю копие. Ние ви препоръчваме да посетите онлайн магазина им, не само защото предлагат Каруба, но и защото в копието, което бихте закупили ще откриете и правила на български. Както сте прочели, всички компоненти в играта са езиково независими, така че още щом отворите кутията, до 15 минути сте започнали игра! 

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://shop.ilinor.bg/haba-nastolna-igra-strategiq-300932?keyword=%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%B0″ target=“blank“ ]Илинор[/button]

Супер Рино – един малко по-различен супер герой

Отново игра на Haba, достигнала до нас, благодарение на Ilinor, българските представители на великаните на детски настолни игри.

Миналата седмица говорих за Animal Upon Animal. Там споделих и мислите си относно Ilinor и Haba, така че ако ви интересува, можете да скокнете до там.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/animal-upon-animal-review/“ target=“blank“ ]Animal Upon Animal Ревю[/button]

Rhino Hero, за разлика от Animal Upon Animal е предимно детска игра. Да, забавно е от време на време да се пробвате да направите някоя друга сладка кула с носорога супергерой, но в общия случай бихте избягвали играта, ако сте в геймърска компания. Има по-добри филър заглавия… като например Animal Upon Animal. Ако обаче сте родители и искате да разцъкате нещо с децата си, или пък търсите нещо за изцяло детска компания, Rhino Hero е прекрасен избор.

Причината са две. Играта е случайна и не особено трудна. Случайността може би няма да се хареса на всички, но ако геймплеят е толкова бърз, че цялото преживяване се опира само до две думи „просто забавление“.

В малката кутия ще откриете тесте с покриви, тесте със стени, два различни стартови пода и сладка фигурка на носорог –Rhino Hero, или както е на български – Супер Рино.

Всеки играч получава по няколко карти с покрив в ръка. Всеки покрив показва определен начин, по който трябва да се строи стената върху него. Всяка карта има специално умение, ще стигнем и до там. Победител в играта е този, който успее пръв да се освободи от покривите си, или ако се срути сградата – играчът с най-малко карти в ръка.

Картите със стени са малко по-дебели и прегънати в средата. По време на хода си, играч слага стена върху покрив, поставен от предния играч по схема, показана на самия покрив. Ако играчът се справи успешно, тогава слага един от своите покриви (карти) върху стената, след което се случва умение на картата. Уменията са следните:

  • Следващият играч пропуска ред
  • Сменя се въртенето на реда на играчите в обратен ред
  • Имате право да сложите втора карта покрив (ефективно намалявайки ръката си)
  • Следващият играч трябва да постави Супер Рино на обозначеното за това място върху самият покрив.

Слагането на Супер Рино е ключовият момент в играта, защото в 90 процента от случаите, тогава ще е моментът, когато ще се срине кулата. Ако играете с по-възрастни, по-вероятно е играта да свърши, когато на някого му свършат картите, защото всъщност слагането не е чак толкова трудно. Случва се кулата да се срине, но в повечето случаи няма.

Заключение

Супер Рино е внушително изглеждаща детска игра, която смесва ловкост с УНО механики. Ще се учудите колко игра има в такава малка кутийка. Децата ще се скъсат от хилеж, защото когато кулата е вече 10 етажа, тя ще видно великолепна. Илюстрациите по стените са забавни и шарени, а самият Супер Рино има детско и приятелско излъчване.

Това е идеален подарък за всяко дете, защото цената е достъпна, а и има правила изцяло на български. Мисля, че е прекрасен начин да вкарате малко свежа кръв в злокобно страстното блато „настолни игри“, от което няма изплуване.

Не казвам, че играта е лоша за възрастни, но това не е най-добрият филър, който можете да си изберете. От друга страна е може би една от най-добрите детски игри, които съм пробвал последно време.

ПЛЮСОВЕ:

  • Прекрасен 3Д ефект
  • Приветливи илюстрации
  • Бърз геймплей
  • Сравнително лесна, което я прави отлична за деца

МИНУСИ:

  • Голяма доза случайност
  • Сравнително лесна, което я прави не толкова отлична за възрастни

[divider]

С играта можете да се сдобиете като кликнете на бутона отдолу и посетите сайта на представителите на Haba в България – Илинор.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://shop.ilinor.bg/kachestvena-detska-igra-Haba-4789?keyword=%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%20%D1%80″ target=“blank“ ]Илинор[/button]

Animal Upon Animal – не само детска игра!

Когато открих хобито, това беше една от първите игри, които ми направиха впечатление. След това обаче, както всеки навлизащ нърд в света на настолните игри се понесох по течението на твърде тежките, сериозни и дълбоки стратегически игри, повечето от които с мрачни теми.

Години по-късно обаче се случиха две неща. Първо, което се случва с повечето от нас – прегорелите геймъри, тези тежки игри поспряха да висват ченето ми и се изравниха в скалата на вълнението с останалите игри в океана. По този начин вече мога да обръщам внимание и на леките игри, семейните игри и дори понякога на детските игри, като ги гледам нито с презрение, нито с подценяване. Дори напротив. И второто нещо, което се случи е порастването на големия ми син. Той вече е на три години и проявява все по-голямо желание да играе „игите на тати“.

Сигурно сте забелязали, че последно време правя ревюта на абсолютно всякакви игри, без значение дали са за малки или големи. С други думи, опитвам се да не пренебрегвам нито един вид, защото все пак всички са „настолни игри“.

Следващото нещо, което искам да отбележа е изненадата ми, че Haba си имат представителство в България. Всички геймъри сме чували за световните титани на детските настолни игри Haba. Това голямо име у нас се представлява от Ilinor.bg, които все още не са пробили в нашето хоби. Те са концентрирани в няколко области, но все още не са се намърдали на стандартния пазар на настолните игри, в който целевата група са хора като нас – редовно играещите игри хора.

Последните години Haba се разрасна мощно, а миналата година дори започнаха да изкарват игри за по-големи (Adventure Land, Karuba, Spookies). Скоро може и да видите ревю на тях. С две изречения – не пренебрегвайте Ilinor, само защото продават обувки и чорапи. Очаквайте да стават все по-популярни у нас.

След тази безплатна реклама е време да премина към това, за което реално сте дошли – Animal Upon Animal.

Това е игра, която оригинално излиза през 2005 и от тогава насам има сума ти превъплащения, преиздавания, различни версии и промота. Днес ще ви говоря за съвсем базовата първа версия.

В основата си, това е Дженга с животни. Играчите се опитват да закрепват животни едно върху друго, като се опитват да балансират така кулата, че да не се срути.

Земята е едно добро място за игра.

В началото на играта се слага най-голямото животно в центъра на масата (или на земята, както често ще играете играта с децата си). Това животно е крокодил. След това всеки играч получава по 7 животни, по едно от 7 вида – маймуна, овца, змия, пингвин, тукан, гущер и ехидна (която всъщност си прилича на най-обикновен таралеж).

По време на хода си играчът хвърля зар. Той може да покаже следните неща.

  • Играчът трябва да сложи едно от своите животни върху кулата
  • Играчът трябва да сложи две от своите животни върху кулата/пирамидата (както ви се получи)
  • Играчът трябва да постави едно от своите животни плътно до крокодила на първия ред, ефективно удължавайки базата на кулата/пирамидата
  • Играчът трябва да даде едно от своите животни на следващия играч – той трябва да сложи животното от името на предния играч
  • Всички останали играчи решават кое животно да сложи играчът върху кулата (ако играчът има овца, най-вероятно тя ще бъде обектът на желанието 🙂 )

Ако така се случи, че кулата падне по време на хода на някой, то този някой трябва да си вземе две от падналите животни (пет в експертната игра), а останалите да върне в кутията.

Победител е този, на когото първо му свършат животните.

Играта е подходяща и за навън!

Заключение

Animal Upon Animal е страхотна детска игра. Чакайте, геймъри! Animal Upon Animal e и страхотна филър игра. Симпатичните животни образуват ненормална кула от идиотски усмихнати животни и няма нищо по-смешно от това да видите как две овце са стъпали върху главата на малък пингвин, а туканът се опитва да си шмугне големия клюн под някоя гънка на змията.

Освен това, играта е много по-трудна, отколкото бихте си помислили. Понеже фигурките са релефни, бихте си помислили, че си пасват идеално една в друга. О, лъжете се. Тези релефи са лъжливи, защото е почти невъзможно да направите стабилна структура. В книжката пише, че можете да си правите сам кула като пъзел игра и повярвайте ми, не веднъж съм се опитвал. Веднъж бях на косъм да я поставя, но уж най-лесната част, змията, ме прецака.

Ако искате да играете състезателно, това е съвсем възможно – просто слагайте по възможно най-нетрадиционния и едва балансиращ се начин животно и гледайте сеира на следващия играч. Ако пък играете със семейството и искате приятелски да си строите пирамидка, също е възможно.

С други думи, това е детска игра, която се играе и чудесно с големи хора. Не се залъгвайте от стандартната за Haba детска жълта кутия. Това е игра, която не трябва да се срамувате да носите на парти или гейминг събиране. Препоръчвам я с две ръце високо във въздуха… за да не бутна без да искам масата.

ПЛЮСОВЕ:

  • Детска игра, която може да се играе и от геймъри
  • Чудесни огромни фигурки
  • Перфектна дължина на геймплея – 20 минути
  • Изпълнена със смях и „Уау“ моменти
  • Книжка с правила на български език

МИНУСИ:

  • Изисква ловкост, някои хора не обичат такива игри

[divider]

Дори и да не ви звучи като вашата игра, ви препоръчвам да посетите сайта на Ilinor и да разгледате останалите им игри. Да, засега са само детски, но нищо чудно скоро там да се появят и актуалните семейни заглавия от Haba. 

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://shop.ilinor.bg/igri-334/haba-igri-3341/nastolna-igra-Haba-3678″ target=“blank“ ]Илинор[/button]