Архив за етитет: granna

MS Batory – Понякога можем и без 3Д ефект

В много от съвременните игри, предимно при детските, дизайнерите решават да сложат нещо, което ние наричаме с термина „Gimmick”. Това обикновено е нещо, което веднага ти грабва мозъка с УАУ, но след време се изчерпва, защото осъзнавате колко малко функция има и колко малотраен живот на впечатление остава у вас.

По принцип нямам против такива гимик неща, стига да не пречат на играта. Всъщност, доста често, те могат и да бъдат функционални – Cash and Guns, Camel Up. Понякога обаче, те не само не са полезни, но дори и пречат на играта.

За съжаление, такъв е случаят с MS Batory.

В играта, вие сте пасажери на известен полски круизен кораб MS Batory. Всъщност, ако се интересувате, в книжката има дълго описание на историята и визията на този бехемот сред историческите круизни кораби.

Отмъкнати са бижутата на графинята и вие трябва да откриете кой от всички пасажери е крадецът, или както във всички подобни игри му казваме „убиецът“.

Това е класическа игра с дедукция, в която картите с пасажерите се раздават между играчите, а една от тях е поставена с лицето надолу в средата на масата. Целта е чрез въпроси и дедукция на различни черти от пасажерите да откриете кой точно персонаж се крие с лицето надолу. Първият, който успее – печели. Ако не успее… не излиза от игра, но се превръща в нещо като бот.

Ако сте играли Clue, 27th passenger, Perfect Alibi, значи горе-долу ви е ясна системата.

Когато е ваш ред, вие задавате въпрос на някого, свързан с чертите на картите, които играчът има. Интересната врътка тук е, че въпросите зависят от специални карти, които вие имате. Ако нямате карта с „Число“, вие нe можете да питате въпрос с „Колко“. Можете да питате за пол, принадлежност, възраст, дек на кораба и локация.

И понеже стигнахме до локация – ето и големият гимик, който вие очевидно сте видели от снимките… корабът.

Играта се играе върху огромен 3Д кораб с няколко дека, като персонажите се движат между различни помощения. Всеки ход движите персонажите, за да постигнете някаква цел, зададена от специално тесте. Пример – стигнете с мъж до долния дек, срещнете жена с друга жена и така нататък. Всъщност всяка такава цел може да звучи изкуствена, и донякъде е така, но от картата струи тема… което всъщност и е проблем, защото дизайнът по картите е доста зле. Не можете да разберете кое е част от геймплея и кое е само тема.

Както и да е. След като изпълните целта си, вие теглите карта с въпрос от пазар. След това ползвате една или повече карти, за да създадете въпрос. Например, играете карта с локация и карта с пол. Питате Панталей – Колко жени имате при басейна.

Отговорите са за обществено ползване, така че всички могат да си отбелязват на специални листи информацията, която са получили.

Корабът е красив и ефектен, но има няколко основни проблема. Първо – сглобява се бавно и трудоемко, което е проблем за 30 минутна игра. Второ – той е изключително крехък и нестабилен. Нашият кораб дори вече си скъса една от подпорките. И трето – което е най-важното – трудно можете да прецените кой в коя стая е точно, ако не сте близо до кораба. С други думи, постоянно трябва да надничате кой персонаж точно къде е.

Да, играта предлага вариант да играете с трите дека върху масата, без да ги сглобявате, но тогава играта изглежда като разпарчетосана. Според мен, една нормална истинска дъска щеше да свърши по-добра от иначе ефектния на визия кораб.

Заключение

MS Batory би могла да бъде една от най-добрите игри в своя жанр. Тя е изключително изчистена, но с достатъчно интригуващи уникални отпечатъци, които да я отделят от стадото… но не на голямо разстояние, че да я чакат вълци от по-големи компани.

Играта е проста и може да се обясни на всеки. Тя е от издателите Granna, които основно правят семейни или детски игри.

Като игра, определено оценявам свежите добавки в жанра, но за мен 3Д корабът, с който е маркетирана тази игра е провал. Той не е удобен за употреба, нестабилен е и като цяло придава „евтинджос“ усещане. Щеше ми се да има обикновена дъска с локации.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елегантни правила
  • Перфектна дължина на геймплея
  • Свежи елементи в познат жанр
  • Добра идея за 3Д кораб

МИНУСИ:

  • 3Д корабът не работи
  • 3Д корабът пречи
  • Картите с цели са объркващи

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

UFO Farmer – Крийте кравите!

Мемо игрите са се изтъркали отдавна и дори децата ми не проявяват голям интерес към тях вече. Съществуват много по-добри и по-интригуващи неща, които да развиват уменията им, но и да ги забавляват.

UFO Farmer е основно мемо игра, но бяха от класическото 2 х 2 плочки. Играта използва… ами UFO – истински летящи чинии! Така де, играчки, не истински… но те са с такова качество, че не бихте ги сбъркали отдалеч. Като добавим и художникът, Пьотър Соча, играта е се нарежда сред топ детски игри, поне на визия.

Темата е безумна, което е само пореден плюс към жанра. Тук вие отвличате фермерски животни с летящи чинии, като се опитвате да събирате комплекти от различни, или такива само от еднакви.

Нареждате всички плочки с животни в средата на масата и всеки играч покрива някои животни със своите летящи чинии. След като всеки е готов, играчите един по един вземат по една летяща чиния. Те трябва да са запомнили кой къде си е сложил летящата чиния, понеже не е нужно да вземате само вашите чинии. Вие нарочно можете да си сложите чинията върху вълк, защото както всички знаят, вълците са пръв враг на извънземните. А и ако отвлечете вълк, той може да си хапне кравичките или овцете, които сте си дръпнали преди това.

След като всеки си е дръпнал животно се проверява кой какво е отвлякъл. Целта е да събирате комплекти и който се справи най-добре печели най-много точки.

Заключение

UFO Farmer e очарователна детска игра, с която винаги се забавлявам, когато играя с моя 4 годишен син. Все още му е трудно да схване тактическата част, понеже той е академично обучен да помни само нещата, с които той се е занимавал, но и това ще му го избием от главата. На кутията пише, че е за деца 6+, но мисля, че с малко търпение и 4-5 годишните могат да играят без проблем. Темата е свежа, а компонентите са върха. Какво да ви кажа, прекрасна детска игра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежа тема
  • Уникални компоненти
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Все пак си е мемо игра, въпреки префасонирането й

CV Pocket – Перфектната десетминутка!

Това не е CV, за която ще поговорим скоро. Това не е нейно разширение, за което също ще поговорим скоро. Това не е и просто по-дребна версия на една доказала се семейна съвременна класика. „CV Pocket“ е макар и точнo откъм концепция заглавие, така и сравнително подвежащо, заради което съм склонен да смятам, че е грешно.

CV Pocket е микро игра, която се обяснява за 1 минута и се изиграва за около 10. Това е една от най-добрите филър игри, които съм играл изобщо. Не защото играта е чак толкова велика, но защото е уцелила точно фокуса си и доставя идеалното почесване за пребиваването си на масата. Подготвянето и прибирането отнемат секунди, а ходовете са зашеметяващо бързи.

CV Pocket отново, като в другите игри от поредицата, е в тематиката на избори в живота, като тук тези житейски ситуации ги решавате за секунди… но предполагам много хора действат така. Илюстрациите отново са на брилянтния Пьотър Соча и те, заедно със заглавията на картите, успяват по изненадващ начин да пресъздадат атмосфера и тематичност.

Това е игра за събиране на комплекти, като първия ход си вземате карта от най-долния ред на табло от 15 карти. От там нататък, когато е вашия ход вземате карта от този ред, който пише на предната ви карта (първи, втори или трети). Винаги слагате картите си една върху друга, като оставяте символите да се виждат. Именно тези символи дават различни точки, спрямо комбинацията помежду им. Събирате щастие, избягвате тъга (но не изцяло, защото в малки количества в играта е полезно… няма да навлизам в житейска философия), трупате пари, тънете във взаимоотношения, пълните си главата със знание и изпълнявате разни мисии. Когато се случи, че не можете да вземете карта от масата, или пък просто не искате, казвате пас и е следващият. Ако всички кажете пас един след друг играта завършва. Теоретично, играта може да свърши преди да е започнала.

Заключение

CV Pocket е за всеки. Това е както добра семейна игра, така и страхотен филър с геймъри. Играл съм я с едни от най-големите претенции, които познавам и дори те я откриват за очарователна. Да, няма да намерите предизвикателство и кой знае колко запомнящи се моменти и едва ли ще е играта, към която ще се засилите, ако трябва да имате само едно заглавие тази година. Ако обаче дирите готин подарък в рамките на нормален български бюджет или пък си нямате достатъчно свежи игри в колекцията, с които да загрявате геймърска вечер или да завършвате с отпускащо разиграване след тежка игра преди това, ви препоръчвам Cv Pocket. Няма да съжалявате.

ПЛЮСОВЕ:

  • Пьотър Соча!
  • 10 минутен геймплей
  • Правилата се обясняват за минута
  • Подходяща е за всеки

МИНУСИ:

  • Въпреки че кутията е малка, можеше да пристигне в поне два пъти по-дребна опаковка, за да бъде реално „джобна игра“

Capital – в топ 3 за 2016!

Една от най-обичаните механики последно време на колегите „ревюъри” в нета, както и на много от познатите ми е, така наречената, „драфтинг” механика. 7 Wonders може да не е първата, която я ползва, но определено е тази, която я наложи като „mainstream”, след което ни заваляха игри, основани на драфтинг.

Казвам това, защото искам да споделя, че вече не съм особено голям фен на механиката, въпреки че ако погледнете ревюто на 7 Wonders, тогава я откривах за нещо прекрасно. За мен обаче „драфтинг“ системата се поизноси. Търпя я, но съм неутрален, даже на границата на „досаждане”. Който ме познава, знае колко много харесвам 7 Wonders, което може да ме изкара лицемер, но всъщност 7 Wonders се е изкачила в обичаните от мен игри, по-скоро заради строенето на табло (което пък ми е любима механика), отколкото заради самата драфтинг система.

Малко по-късно се появи и Among the Stars – игра, подобна на 7 Wonders, но строенето на табло се беше превърнало в строене на космически станции с пространствено значение на поставяне на картите. Идеята е добра, но за мен темата не работеше добре.

Е… играта, за която днес говоря e комбинация между драфтинг и строене на пространствена инфраструктура, но въпреки тези две механики, които не бяха особено успешни за мен в игрите, за които говорих преди това… Capital е в топ 3 на любимите ми игри за 2016!

Capital напомня за 7 Wonders, Among the Stars, Between Two Cities, че дори и Quadropolis. За мен обаче успява да отвее всички от тях. Да. Казах го. Capital, игра от Granna (игра популярна с детските си игри) е по-добра от хита Quadropolis oт гигантите Days of Wonder.

След всички тези празни приказки, нека хвърля няколко конкретни думи за самата Capital… но не Capitol – защото има и такава игра.

Играта се развива в няколко епохи, като исторически, играчите развиват столицата на Полша – Варшава през годините. Тези епохи минават с кварталите на Варшава през Първата и Втората световни войни.

Вместо карти, играчите получават плочки. Всяка плочка е разделена на четири зони. Всяка зона е някакъв определен вид сграда или поле.

Освен тези стандартни плочки в играта има и специални такива, които са с исторически и културно-ценни сгради от Варшава, които нямат никакви зони, но дават някакво, обикновено силно, умение.

Всяка епоха, играчите „драфтват” плочките от съответната епоха. Тоест – разлеждат 4 плочки, избират една, слагат я с лицето надолу, след което всички заедно си ги обръщат. След това всеки подава останалите три на съседа отдясно и така епохата продължава, докато всички си построят плочките.

Всяка плочка има цена, която може да бъде намалена, ако построите ВЪРХУ вече построена плочка. По този начин се изважда цената на долната плочка и плащате с отстъпка. Това е една от малкото уникални черти на играта и често води до тематични коментари и смехове.

И по подобен начин на игрите, за които вече споменах в началото, ако нямате достатъчно пари или пък не искате да ги плащате, тогава винаги можете да изхвърлите плочката за три парици.

И сега идва основното – как се строи квартал. По подобен на Between Two Cities начин, играчите са ограничени да строят в определена схема. В Capital можете да строите квартал с максимум 4х3 или 3х4 схема. Тоест, не можете да образувате един дълъг или пък някакъв разпърцифоцан квартал. С други думи, вие можете да имате максимално 12 плочки в квартала си. По време на играта през ръцете ви ще минат 24 плочки, което значи, че половината или ще отиват за скрап или ще надстрояват вече поставените.

Надстрояването се връзва тематично с факта, че всяка епоха плочките стават все по-добри. И може би начална проста зона с няколко сгради и един парк може да се превърне в културно-исторически център с огромна стойност.

Това готино усещане за развитие се засилва дори повече, заради арта на самите зони, който леко се променя през епохите и въпреки, че ефекта на определени зони е един и същ, то изгледът се помодернизира.

Така! Играта се печели от точки. Точките се печелят по подобен на Quadropolis и Between Two Cities начин. След като сложите всички плочки в конкретната епоха всеки отбелязва точки спрямо „съседства”. За разлика от тези две игри обаче, в Capital играчите се стремят да правят възможно най-малко съседства. С други думи, продължителна линия от, да кажем, жилищни сгради не е предимство. Единственото предимство от продължителна зона е парка.

В Capital има няколко зони, които са оцветени тематично в потчи 7 Wonders стил:

  • Паркове
  • Жилищни сгради
  • Търговски сгради
  • Индустриални сгради
  • Културни Сгради

По нататък се появяват и символи на градски транспорт, които могат да носят много точки. МНОГО точки.

  1. Всички жилищни несвързани една с друга сгради до парк носят точки спрямо схема, която е написана на удобен реферънс.
  2. Всички търговски, но отново несвързани една с друга сгради, съседни до жилищни сгради носят пари
  3. Индустриалните сгради носят директно пари, но минус точки, ако има съседни жилищни, а културните носят директно точки.
  4. С напредване на играта, започват да се появяват много повече различни зона върху една плочка, а в последната епоха, специалните сгради без зони са на принципа на лилавите сгради в 7 Wonders – плочки, които ви дават точки за определени други плочки, които сте строили до този момент.

Схемата е малко по-сложна от тази на Between Two Cities и малко по-проста от тази на Quadropolis , което вкарва Capital в идеална ниша за игра едновременно с начинаещи и с геймъри.

Когато играчите преминат през Първата световна война се налага да чупят една от сградите си, заради бомбардировките, а по време на Втората – чупят две, което придава напрегнато усещане преди войната, когато знаете, че нещо от някой край на квартала ви ще си отиде и се чудите какво евтино нещо да си купите, че то да отнесе бомбите… в повечето случаи това са паркове.

Освен това в играта има и бонуси „Milestones” подобни на Suburbia Inc., които се печелят от определен играч след всяка епоха. Те не са особено силни, но могат да ви дадат наклон, ако се чудите между няколко плочки за купуване.

Разбира се, играта не е и без малките си проблеми. Не съм напълно убеден за баланса, защото всяка наша игра сме завършвали с големи разлики в точките. В една от игрите бях натрупал само специални сгради и победата ми беше сигурна. В друга пък, един от iграчите се скъса от градски транспорт и завърши с почти двойно на втория. Milestone-ите и специалните сгради са също с голяма амплитуда. Някои са изключително силни, други изглеждат почти безполезни.  Тези неща обаче са само съмнения и честно казано не отнемат от играта.

Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

Друго нещо, което може да бъде минус е разликата между игрите с различен брой играчи. Играл съм я и по трите начина – с двама, с трима и с четирима. С четирима винаги ползвате всички плочки в играта, докато с трима и с двама винаги остават невзети плочки. Понеже това е игра, в която изграждате двигател и стратегия, може плочките със зони, които търсите така и да не се появят, което леко да обезсмисли стратегията ви.

И последното, което лесно може да се поправи с домашни правила е, че никъде в книжката не видяхме правило за смяна на посоката на драфтинга, както е в 7 Wonders. Тоест, през цялото време ще въртите плочките в една и съща посока. Това е изключително тежко, защото ако двама съседи събират едни и същи неща, то до единия играч никога няма да достигат важните за него зони. Разбира се, това лесно се поправя, като сменяте посоката всеки рунд.

Но… това са дреболии!

Готините фигурки, с които се отбелязват точки са… русалки – отново част от митологията и културата на град.

Заключение

Capital е лъскав диамант! От темата, през арта и компонентиte, та чак до страхотната кутия. Всичко си има място в кутията, а самият инсърт е под формата на небостъргач.

Capital трескаво търси идентичността си с почти никакви нови идеи, като взаимстванията й са директни и нескрити – 7 Wonders, Among the Stars, Quadrpolis, Between Two Cities, та дори Suburbia. И въпреки това, играта използва прийомите от тези популярни гиганти и ги смесва по брилянтен начин.

Capital е бърза, интуитивна, лесна за обяснение и подходяща за абсолютно всички. Да, все още Suburbia държи върха ми за игра за строене на град, но Capital винаги ще бъде лесен избор за тематична игра за лека вечер с настолни игри.

И докато съм на темата за тема (Ха!), половината от книжката с правила е пълна с описание и история на Варшава и всяка една сграда от играта. С други думи, играта не само ви предлага разпускащо време, но и ви научава на това-онова, ако желаете да задълбаете малко повече.

Няма значение с колко човека играете, времетраенето винаги ще бъде едно и също (около 40 минути), защото всички играят почти едновременно. Разлика между игрите с различен брой играчи има, понеже при игра с по-малко, не всички плочки са в игра и това води до известна доза късмет. От друга страна, когато играете с двама или трима, плочките, с които започвате драфтинга пак ще се завърнат при вас, което ви дава възможност за планиране… Така че това може би се балансира. Все пак, такава игра предпочитам да играя с колкото се може повече, дори само за да гледам как се развиват кварталите на моите опоненти. Защото за разлика от всички игри, за които споменах, веднъж щом  завършите квартала си, всичко изглежда по великолепен и тематичен начин. Да. Тематичен. Играта е тематична. Казах ли го вече?

ПЛЮСОВЕ:

  • Смес от най-добрите черти на доказани игри
  • Отлични компоненти
  • Силно изразена тематика
  • Бърз геймплей
  • Подходяща както за геймъри, така и за нови хора в хобито

МИНУСИ:

  • Почти никакви оригинални механики
  • Съмнения за баланса
  • При игра с по-малко играчи има повече късмет.

Играта със сигурност скоро ще се появи и у нас, но дотогава можете да разгледате сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.granna.pl/katalog-gier/0-nowosci/278-CAPITAL.html“ target=“blank“ ]Granna[/button]

Spaghetti – Най-вкусните връзки за обувки!

Нали знаете онова чувство, когато бръкнете с пръсти в купата с мазни връзки за обувки и започнете да дъвчете пластмасовия край с такова удоволствие, че дори и лепкавите топчета за тенис на маса, които се търкалят към края на масата като нинджи, не могат да ви отнемат от нирваната?

И преди да ми предложите, и би било съвсем разумно, да намаля гъбите в спагетите си, искам да ви предупредя, че всъщност съвсем успешно успях да опиша цялата игра. Дори не би трябвало да продължавам с това ревю. Но…

Spaghetti е игра за ловкост, която спокойно може да се играе и от деца, защото концепцията е както лесна, така и тематична. Вече сте разбрали от снимките в статията какво представлява играта. Предполагам сте се и досетили за геймплея. Вие ще дърпате спагети от чиния, като се опитвате да не оцапате покривката.

Играта пристига с 4 различни вида дебели връзки за обувки (спагетите), 4 кафяви топчета за тенис на маса (кюфтета), няколко токъна с рецепти, един пясъчен часовник (20 секундов), както и книжка с правила.

Правилата можеха да бъдат само на една страница, но Granna са се постарали да не остане нищо неясно. Играта дори пристига с ЕКСПЕРТЕН вариант, в който няма нищо чак толкова експертно, освен че добавя рецепти (Открити мисии) и малко по-различни сетъпи. А, да. Играта пристига и с две чинии. Така де – два големи кръгли борда. Единият – по-голям от другия.

В началото на играта избирате върху коя чиния ще играете. Един играч взема всички участващи спагети, мачка ги и ги разбърква както си иска и ги пльосва в чинията, като никоя „спагета” не трябва да излиза от чинията. След това слага кюфетата както си иска върху спагетите.

Пясъчният часовник се обръща и играчът, за когото сте „сготвили” трябва да се опита да извади колкото се може повече спагети с една ръка, без нещо да излезе от чинията. Не може да пипа кюфтетата, освен ако кюфтето не се докосва до спагети – това е по-вероятно да се случи малко по-напред в играта. Ако нещо излезе от чинията, ходът на играча свършва, след което той взема всичко от чинията, разбърква го както си иска и го „сготвя” за следващия. Това продължава, докато всичко от чинията не бъде взето. Финалът е доста некулминативен, защото, особено ако кюфтетата са вече извън игра, един играч ще може да вземе 4-5 спагети за един ход, защото ще му бъде твърде лесно.

Ако вкарате рецептите в игра (А защо не бихте?), то те добавят „мисии” за хода. Тоест, за един ход трябва да вземете конкретни цветове спагети и/или кюфте. Тези рецепти са изключително трудни, което прави изпълняването им задоволително.

В края на играта се броят точки, като кюфтетата са по една точка, а всеки от различните цветове носи различен брой точки, защото и дължината на определените спагети е различна. Към тези точки, добавяте и успешните рецепти и който има най-много – черпи с вечеря. Не знам дали има такова правило, но съм гладен. Давай да минавам към заключението.

Заключението

Spaghetti е безумна “дженгова” игра с минимален сетъп и бърз геймплей. Играта се разбира и може да се играе от всички. Като казвам всички, имам предвид и от децата ви. Даже, играта влиза в една категория, в която рядко се намърдват игри – игри, които можем да играем с децата си И да се забавляваме. Всъщност, аз съм я играл, както само с големи хора, така и с моя голям син (три години и половина). Вярно е, че с него играхме по собствени правила, но според мен само след година ще ме разцепва на Spaghetti. И това ще е не само, защото съм с две леви ръце, но и защото той е потресаващо умел с финната си моторика.

Какво да ви кажа – играта е това, което виждате на снимките. Леко и забавна простотия изцяло в най-добрия смисъл. Да, краят на играта може да се окаже доста „умрял”, но това нека не ви пречи, защото Spaghetti е светкавично бърза, а тематичността извира всяка секунда и предизвиква смехове и лакоми препратки.

Не искам да наричам компонентите – компоненти, защото те повече приличат на играчки… даже и на Монтесори материали за възпитание, защото могат да се ползват за сортиране, подреждане и какви ли още не развиващи логиката и въображението пипкавости.

С други думи – Spaghetti е великолепна игра, която да играете редовно с децата си и  от време на време да се отпуснете с приятели, като игра тип “между другото”.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компонен… по-скоро играчки!
  • Бърз сетъп, бърз геймплей
  • Тематична атмосфера и много смехове
  • Подходяща за игра както с деца, така и с големи хора
  • Ако ви се скусат връзките на обувките си имате заместители

МИНУСИ:

  • В геймърска компания би се изтъркала бързо
  • Това са едни доста скъпи връзки за обувки

Можете да посетите сайта на Granna България и да откриете колкото си искате забавни заглавия.

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://www.facebook.com/grannabulgaria/“ target=“blank“ ]Granna България[/button]

Super Farmer – семейно-детска игра със страхотни компоненти

Продължавам с поредната игра на Granna. Този път обаче играта не е от линията им Granna Expert. Ще говоря за една семейна, да не кажа детска игра. Не сменяйте таба обаче, защото ако играта се възпреме за това, което е, мисля че би била супер хит за супер семейство, което иска да са супер фермери.

Когато Granna ми предлагаха играта я рекламираха като бест селър и като супер хит. Реших да я проверя в BGG и ми излезе само една игра… от 1943 година. Викам си, сигурно има дублиране на имена. Разгледах още и… се оказа, че точно това е играта. Странно как е голям нов хит сега при положение, че играта е на 72 години! Оказа се, че това е ново издание с нови компоненти и арт. Като видях илюстрациите веднага познах моят човек – Piotr Socha! Това е страхотен полски художник. Казах си, щом той е замесен, играта трябва да се пробва.

Прочетох правилата, разгледах компонентите и няколко неща ми направиха впечатление. Тези няколко неща забиха Super Farmer здраво в колекцията ми и смятам да основа ревюто си на тях!

Историята

Играта е измислена от полски професор математик, който по време на втората световна, когато са затворени гимназиите, заради немската окупация е трябвало да измисли начин да изхранва семейството си. Играта на професор Борсук (да, знам) бързо набира известност сред колегите и приятели му и така той успява да си осигури прехранване. Почти всички копия са изчезнали по времето на бунтовете във Варшава. За щастие, няколко са успели да видят бъдеще и ето – вече имаме ново издание на игра от 1943. Прилича ли на игра на толкова десетилетия? Съвсем не! Даже…

Игра на 72 години прилича на съвсем съвременна семейна игра

Започваме от това, че в играта има два 12 стенни зара! Рядко можем да срещнем нещо различно от 6 стенни зарове в толкова стара игра. Да не говорим, че става въпрос за игра от тази страна на океана.

Следващото нещо е, че в тази игра има изчистена и проста механика. Това е рядкост в по-старите игри, които разчитат на тромави и странни системи, основани изцяло на късмет.

Това не значи, че и в тази няма късмет, просто казвам, че тук играчите ще разчитат предимно на… ами на математически познания. Ох… направих играта да звучи като нещо много сложно. Нека ви обясня правилата.

Всеки получава дъска, върху която ще строи своя ферма. Дъската е разграфена много объркващо, но за това след малко.

В играта има няколко вида животни – зайци, овце, крави, прасета, коне, малко куче, голямо куче, вълк и лисица. Целта ви е да съберете поне един заек, овца, крава, прасе и кон във вашата ферма преди вашите опоненти. 

В началото всеки започва с една овца в своята ферма. По време на хода си, играчът хвърля двата зара и брои символите с животни върху тях плюс тези във фермата му. За всеки два символа, взема още едно животно от този тип.

На заровете има изобразени най-много зайци и овце, някое друго прасе и крава. Кон има само един! Тогава как се взема втори кон, за да могат да се размножат?

Ето и основната математическа част, която предизвиква често смехове, препратки към Катан и странни погледи от съседни маси.

Преди да хвърлите заровете, имате възможност да размените животни от борда си за други животни. Имате строго конкретна йерархия – два заека са две овце, две овце са едно прасе и така нататък. Интересното е, че можете да направите една транзакция, но можете да си смесите сметките. Например, искате да получите кон, но имате 4 заека, едно прасе и една крава. Разменяте 4 заека за две овце, две овце за едно прасе, две прасета за една крава и двете крави за кон.

Можете да сменяте с банката, но можете и с другите играчи, ако те са съгласни. Каквото и а правите обаче трябва да спазвате този начин на търговия. Тук няма място за пазарене.

Има още една врътка. Върху заровете има два опасни символа. Ако ви се падне лисица, тя изяжда всичките ви зайци. Ако ви се падне вълк, той ви изяжда абсолютно всички животни без конете и един заек.

Е, има начин да се предпазите. Можете да си купите малко куче или голямо куче. Малкото куче ви предпазва от лисицата, голямото от вълка. Те се купуват отново със специална транзакция. Ваш е изборът дали да рискувате ценно време да изхарчите огромно количество животни за едно куче и никога да не ви се падне вълк или пък да не поемате риска от това някога да ви се падне някакъв гад, който да ви опоска всичко.

Каквото и да правите, трябва да побързате, защото в играта има само четири малки кучета и две големи.

Както виждате, играта не е сложна, но е абсолютно нетипична за времето си. Поне аз така мисля. Ако беше само този геймплей обаче, Super Farmer нямаше да е чаак толкова интересна. Това, което я прави симпатична са…

Изключителните компоненти!

В това издание всички животни представляват големи кръгли и лъскави токъни с невероятния арт на Пьотр Соча. Кучетата пък са детайлни и хумористични големи фигурки! А заровете? Пф… Заровете са ОГРОМНИ!

Целият вид и атмосфера на играта оживява и предава на играта свеж дъх, който ще се носи из въздуха дори и след играта.

Преди да мина към заключението, трябва да отбележа два малки проблема, които открихме.

Символите по заровете са сравнително интуитивни, но се оказа, че конят и вълкът много си приличат. Да, хем знаехме от правилата, че върху заровете кон няма, хем всеки път се възползвахме от това, което изглеждаше като кон. В първата игра не ни се падна нито един вълк, а  тооолкова много коне!

Вторият проблем е символиката по дъските. Местата във фермата ви са ги изобразили пирамидално. Имате най-много места за зайци и така до едно място за кон. Само че! Въобще не е така. Изглеждаше ни странно и сякаш никога нямаше да успеем да разменяме това, което искаме, ако имахме максимално пет заека. Всъщност, ограничение няма в броя животни от вид. Просто картинките са подвеждащи. Можете да си напълните цялата ферма със зайци ако искате.

Объркващата дъска

Съвет: Разчитайте на правилата, не на символиката по бордовете.

Заключение

Super Farmer е котва в моята колекция. Играта има страхотни компоненти и може да се играе с деца – предимно с деца. Дори да не е постоянно в моят дом, познавам много хора, които биха се забавлявали с нея. Мисля, че само след година-две ще мога да я пробвам с Вики, може би без вълка и лисицата.

Въпреки това не бих отказал да я поцъкам и с геймърска компания понякога, само за да се посмеем или да помятаме огромни зарове.

Предисторията на играта е чудесна, но не тя е тази, която продава. Бих ви препоръчал играта, защото е лесна за обясняване, а и евтина за качеството си.

Геймъри, които обичат само дълбоки и стратегически игри нека бягат далеч, но ако искат да имат нещо различно в колекцията си, което да вадят, когато им дойдат гости с деца, бих препоръчал да инвестират в това заглавие.

Илюстрациите са от професионален полски художник, който сме виждали в CV игрите, а в кутията има чудесни фигурки на кучета, които съвсем спокойно могат да се използват и за играчки. Качеството и здравината са гарантирани… Скоро очакват тест от две и половина годишния ми син!

ПЛЮСОВЕ:

  • Рядко срещана интригуваща реална предистория на играта
  • Елементарен геймплей подходящ и за деца
  • Просто… страхотни компоненти

МИНУСИ:

  • Някои объркващи дизайн решения
  • Играта не трябва да се приема на сериозно

[divider]

Можете да си закупите играта от България! Кликнете на бутона отдолу!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://granna.shopmania.biz/pokupka/granna-61-superfarmer-de-lux-ru-%E2%80%A6-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82-%E2%80%A6-8-99-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%B8-%E2%80%A6-2-%D0%B4%D0%BE-4-17″ target=“blank“ ]Granna Bulgaria[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

CVlization – бърза семейна игра с невероятен арт!

Преди повече от година играх една малка игричка на име CV. Играта беше доста приятна и въпреки, че очевидно имаше някои проблеми не можах да забравя арта. Ох, този арт! Пародиен и анимиран, стил, който обожавам. Стил, който те кара да се усмихваш през цялото време. Оказа се, че художникът е известен полски артист на име Пьотър Соча.

CVlization отново използва същия художник и за разлика от подобни ситуации, в които различни игри от един и същ франчайз просто копират арта си, тук е съвсем различно. Артът тук е напълно нов и също толкова забавен и професионален. Евала.

Cvlization е от новата линия игри на Granna – Granna Expert. С други думи, това не е игра за деца. Да, но въпреки това си е семеен тип игра, който би забавлявал както вас, така и малките ви геймъри.

CVlization е светкавично бърза игра за управление н ресурси и специални умения. Също толкова светкавично ще се опитам да ви разкажа…

Есенцията на CVlization

Играчите развиват собствена цивилизация, като всичко, което всъщност правят е да купуват карти с точки и умения.

В играта има три вида ресурс – храна, камък и дърво. По време на играта играчите ще събират и манипулират тези ресурси, за да могат да купуват карти, които им дават дори повече ресурси. Всъщност, всичко в играта се върти около тези ресурси, докато накрая играта не свършва и се броят точките, които всяка карта дава.

В играта има три епохи. Първата и втората са еднакви. Теглят се карти от едно и също тесте и се образува пазар с карти – всяка карта дава някакво умение и точки. Всяка карта има и изискване – цена в ресурси.

Всеки играч има 8 карти. На всеки играч картите са еднакви. Първият играч избира една карта, която слага с лицето надолу и една, която слага с лицето нагоре. После вторият играч прави същото и така нататък.

Тези карта са действия, които ще направите. Действията са за събиране на ресурси, директно точки, крадене или удвояване на другото действие.

Ето и хитрата част – Всяка карта има различно условие за брой играчи. Някои карти са по-ефектни ако повече хора са изиграли една и съща карта, други – ако никой друг не е играл тази карта, а трети, ако точно определен брой хора са я играли.

Това поставя първият играч в най-неизгодна позиция, тъй като не знае другите какво ще играят. Често в тази игра ще има полукоопериране – тоест, нищо не пречи да кажете каква карта сте играли и да се надявате някой да ви последва, за да може и двамата да вземете бонуса. Нищо не ви пречи обаче и да излъжете. Така можете напълно да прецакате някого.

Цялата идея на тези действия е така да си построите хода, че да имате конкретна комбинация от ресурси, за да можете да купите карта с умение. Наистина е унищожително, ако имате ход, в който не сте си купили карта. Особено, ако това са ходове от последната епоха.

Казах, че в първата епоха картите за пазара се теглят от едно тесте. Е, картите за третата се теглят от друго тесте, защото тези карти са малко по-специални. Те рядко дават умения. В повечето случаи те дават доста точки. Всеки пак целта ви е да събирате точки.

И… в общи линии това е играта.

Заключение

CVlization е чудесна бърза игра за събиране и управление на ресурси. Артът е повече от страхотен, а геймплеят е крайно достъпен. Можете спокойно да играете тази игра както с мъгъли, така и с вашите деца. В играта има известна доза стратегия, но не е твърде дълбока, за да предизвика дълго аналитично мислене. Има и доза късмет, но не чак толкова, че да може тотално да ви развали плановете. В играта няма нещо гениално или супер иновативно, но мисля че времетраенето я отделя от другите подобни игри. Всичко върви гладко и динамично и цялата игра ще свърши за 30 до 45 минути. Не мога да нарека CVlization филър, но бързият сетъп и прибиране на играта може да квалифицира това заглавие като последно или първа игра за гейминг вечер.

Ако CVlization нямаше такъв изумителен арт, щеше ли да бъде толкова привлекателна? Ммм, едва ли. Но вижте какво, една игра е комплект от всичките си качества. Дали едно нещо я дърпа напред или назад няма значение – всичко е едно. Така че – да, играта е добра и за разлика от предшественика си CV, тази има доста повече преиграваемост. Когато излезе на пазара няма да бъде с висока пазарна цена, така че мога да ви я препоръчам. Силно ли ви я препоръчвам? Е, не, но определено си струва поне да я пробвате!

ПЛЮСОВЕ:

  • Изумителен арт
  • Светкавично бърз геймплей
  • Изчистени правила, достъпни за всеки

МИНУСИ:

  • Не е особено иновативна
  • Пробвайте да намерите Cvlization в гугъл. Не, наистина, пробвайте. Имам предвид сега. Да, това имам предвид

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Mr House – игра, в която строите къщата на мечтите си

Който познава компанията Granna я свързва с леки семейни игри, клонящи към детски. От скоро обаче те имат нова линия игри под името – Granna Expert. Най-популярната игра, която запали фитила на поредицата е CV. Скоро ще прочетете и ревюто ми на CVlization, която е в същия свят на CV.

Лично аз, след CV, свързвам игрите им с Piotr Socha – гениален художник, за който ще говоря друг път. В Mr House, художникът отново е Piotr, но е Piotr Slaby. Разликата с другите игри е очебийна.

Скоро ще прочетете ревю на още две игри от Grannа и не ми се искаше да започна с негативното ревю, но с то беше първото, което тествах, а и е по-добре първо да свършим черната работа.

Вече разбрахте, че играта не е за мен, време е да обясня защо.

Дали е заради темата?

Съвсем не. Темата беше най-голямата причина да проявя интерес към играта. В играта играчите строят къщата на мечтите си, като събират материали и с тях правят стени, покриви, прозорци, врати. Начинът на строене обаче не е „Sims”-ки, а по-скоро – „Мисия моят дом“. Не, не ремонтирате вътре в къщата и не сте интериорен дизайнер… по-скоро ще правите… работещи реалистични къщи – квадратни и функционални. В това няма лошо, реализмът в игрите последно време ме привлича. Този реализъм дори се вписва и в компонентите на играта. Добре, защо не харесвам Mr House тогава?

Дали е заради компонентите?

Съвсем не. Всъщност, компонентите не са нищо особено – обикновени токъни, даже някои от тях с доста малък размер. Добре че проверих в книжката какви са едни малки бели странни токънчета, защото щях да ги изхвърля – помислих, че са остатък от пънч борд. Оказаха се комини. Другите неща са кубчета и пръчици (в различен цвят, заради различните ресурси), зар (за лесната версия на играта), дискчета и карти.

Всъщност, инсърта ми харесва как е подреден – като кутия с интрументи. Когато отворих кутията всичко ми изглеждаше чудесно и се вълнувах да играя играта. Дори рехавият арт не ме притеснява. Така че остана въпросът – защо играта не ми хареса.

Дали е заради геймплея?

Определено да. Всъщност, механизмите са добре измислени, всичко работи и на теория би трябвало играта да е чудесна. Само че играта е просто… скучнее. Не обичам да плюя по труда на хората, затова веднага се аргументирам.

В първата част на играта, хората събират ресурси върху дъска в средата на масата.

Всеки има няколко работника с числа от 0 до 3. Всеки тайно слага един по един работниците си с лицето надолу върху дъската на избрано от него поле за събиране на ресурс или правене на действие. Всеки следващ работник на играч трябва да е съседен на преден негов работник – да образува верига.

Първият проблем – колкото и интересно да звучи това, много рядко се стига до момент, в който няма да можете да направите всичко, което искате. Да, понякога – може би към края ще искате да вземете нещо от двата срещуположни ъгъла, но това ще е по-скоро изключение.

След като всички поставят работниците си, те се обръщат. Всеки взема толкова ресурси, колкото показва числото на работника (или ако е на по-специално поле – числото въздейства по друг начин). Който е поставил пръв, той събира пръв.

Всичко звучи отново интересно, защото би трябвало да има сериозна битка за тези ресурси, само че… няма. За съжаление, всяко място има твърде много ресурси и може би веднъж или два пъти някой няма да вземе това, което желае. С други думи – има за всички. В играта има твърде малко взаимодействие между играчите и възможности за блокиране. Разбирам, че Грана правят семейни игри, но дори в CV и CVlization има много повече възможност за интеракция и евентуално прецакване.

Трябва да призная, че към края на играта има известна доза напрежение с това дали ще успеете да направите точната къща навреме, но понеже няма кой да ви спре, ако добре предвидите нещата от рано, това вълнение ще изчезне и играта ще свърши антикулминативно.

Друг проблем, който не помага на играта да изгрее са ограниченията на къщата. Всяка къща трябва да има определени неща, за да е завършена. Ако не е завършена – нямате къща. Трябва да има поне две стени и покриви, врата, прозорец и комин. Понеже времето е ограничено, в края на играта къщите ви ще изглеждат почти едни и същи. Да, има два различни материала и може би на един къщата ще е от тухли, на друг от друг материал, но… ще изглеждат направо същите.

Освен това, трябва да имате и разрешително за тази къща. Тоест, просто веднъж по време на играта трябва да минете през офиса и да си го вземете. Това е тематично, но напълно излишно. Не е абсолютно никакъв проблем просто да минете през полето, имате предостатъчно време и никой не може да ви го открадне. Това не е досадно, просто е… странно и излишно, чисто механично.

В играта има и работници, които наемате, както и карти с аксесоари за къщата, които ви дават бонуси или се събират за точки в края на играта. Бонусите обаче са толкова малко, че не си струва да пазите картите, а по-добре да си вземете моменталния бонус.

Не искам да говоря повече, защото както разбрахте – това не е играта за мен. Затова ще мина към краткото и предвидимо заключение.

Заключение

Mr House е игра, която… става. Темата е страхотна – строите къщата на мечтите си. Механиките, за съжаление, давят играта в себе си. В Mr House няма почти никакво взаимодействие между играчите, независимо от броя им. Строенето на къщи е еднообразно и къщите на различните играчи ще изглеждат почти едни и същи. Кутията е много добра и подредена, компонентите не са кой знае какво… както и самата игра. Въпреки това, ако играете с децата си или със семейството, мисля че можете да изкарате нещо от Mr House. Все пак това е продукт на Granna. Да, липсва страхотният арт ма господин Соча, но ако ви изнася цената може и да я пробвате. Със сигурност не мисля, че това е игра за геймъри или хора, които са играли повечко игри. С други думи, препоръчвам ли ви Mr House? Не мисля. Ще остане ли в колекцията ми? Със сигурност не.

ПЛЮСОВЕ:

  • Интересна тема
  • Чудесна тематична кутия

МИНУСИ:

  • Почти никакво взаимодействие между играчите
  • Къщите изглеждат почти едни и същи
  • Играта не носи вълнение и удовлетворение

[divider]

За повече информация, можете да посетите сайта на производителя, като кликнете на бутона отдолу. Очаквайте скоро обаче да се появи и в българския магазин на Грана – натиснете втория бутон, за да разгледате продуктите. 

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.granna.pl/katalog-gier/23-Granna-Expert/229-MR-HOUSE.html“ target=“blank“ ]Mr House[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://granna.shopmania.biz/catalog/brand/granna-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82-7-99-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-2″ target=“blank“ ]Granna България[/button]