Архив за етитет: Gege co

The Glorious South – Тайванска изненада

Това е последното от поредицата ревюта на тайвански игри, поне засега. Тук отново намесваме художникът Chen Cheng-po (1895-1947), за който вече говорихме във версията на Modern Art.

Това си личи още щом обърнете покривката на масата. Имам предвид – борда на играта, който прилича на покривка… или кърпа. Абе от плат е, с вата в средата.

Когато разгърнете плата ще видите огромна картина, която се нарича „Festival on South Street“ и очевидно е популярна в Тайван.

Картината изобразява жива и натоварена пешеходна улица с огромно количество магазини и купчина надписи, за които някои от компанията с която играх играта казаха, че са на японски.

Дизайнерът нарочно е избрал тази картина, защото тя е фрашкана със стотици елементи.

Играта се развива в два етапа – Къде е Уолдо?“ и Събиране на комплекти.

The Glorious South е отборна игра и всички решения, които се извършват в играта са отборни. С други думи, няма значение дали играете с двама души или дванайсет. Резултатът ще е същият. Е… препоръчително е да сте поне четири – защото има голяма доза обсъждане във вземането на привидно лесните решения.

В първата част играчите теглят огромни кръгли токъни с части от картината. Играчите се опитват да намерят къде се намират на картината и да ги поставят на тези места. Тук официално се борите за бързина, но има доза решения, които са свързани с втората част.

Във втората част, всички поставени токъни с обръщат по гръб, където се виждат различни комплекти. Има няколко цвята в играта и всеки цвят дава точки в зависимост от това колко токъни имате. Някои ви дават две точки, ако съберете 4 от тях, други ви дават 1 точка за две и така нататък. Освен това има и специални токъни, които ви дават бонус действия. Ето защо и има значение дали искате да сложите всичките си токъни. Ако знаете, че имате токън с цвят, който не събирате е по-добре да не го слагате. Разбира се, така може да се стигне до зацикляне от страна на двата отбора, така че ако искате можете да си сложете и време.

Освен това, който първи сложи последния си токън, той избира пръв. А това е от огромно… ОГРОМНО значение.

В тази игра трябва да прецените неща като „Ако ние вземем това, те сигурно ще вземат това, за да ни спрат, но тогава ние ще вземем това, с което можем да им откраднем един токън, но тогава те ще съберат другия комплект… и така нататък. Виждате, че има тактически решения.

След пет рунда играта свършва и който е с най-много точици печели. Чиста работа.

Заключение

The Glorious South беше последната игра от тайванските, които пробвах и дълго време отлагах дори теста на тази игра, защото от правилата играта изглеждаше… тъпо. Гарантирам ви обаче, че дори и най-сериозните геймъри ще се изненадат от интригите и обратите, които играта може да ви предложи. Решенията за токъните и тактическите ходове са задоволителни, а целият геймплей е около половин час. Препоръчвам ви да играете поне с четири човека, защото ще се чувствате ангажирани през цялото време и е добре да имате поне едно рамо до вас за хитри ходове.

Компонентите са вълшебни, дори и с малкото текст на китайски (няма проблем, защото играта е езиково независима). Добра изненада за мен, предполагам ще бъде и за вас.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотен арт от класически художник
  • Оригинални и интуитивни механики
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • На теория звучи по-глупаво, отколкото всъщност играта е.

Guju Guju – Плодова терапия

Дълго се рових в интернет за значението на това словосъчетание. Поне 3 минути.

Единственият логичен извод, до който стигнах и то с превод от kитайски е, че гуджо е старата ти къща на село… или нещо такова. Беше или това или майстър търговец от Индия.

Което и да е обаче, нямам обяснение защо Guju Guju се споменава два пъти. Това очевидно е нещо като Paku Paku… Явно азиатците обичат да повтарят нещата по два пъти като извадените от Туийн Пийкс Телетъбис.

Guju Guju е дребна игричка с кръгли карти, като разновидностите на тези карти са само 4 – круша, банан, лимон и ябълка. Това е игра от типа на Dobble, но по-скоро отива към Jungle Speed, защото наблюдателността изисква по… пространствено мислене.

На масата се разхвърлят определена бройка карти, а останалите се раздават между играчите. Когато е ваш ред обръщате най-горната си карта. Ако плодът от тази карта не присъства на масата вие просто свършвате хода си и оставят картата в средата на масата на свободно място. Ако плодът го има, тогава всички едновременно започват да вадят карти от тестето си и закриват всички показващи се плодове от този тип, докато всички не са закрити. И така, докато някой си свърши всички карти.

Тук бързината и наблюдателността са от изключително значение, като хаосът, който ще предизвикате около масата е толкова голям, че няма начин да не привлечете някой друг поглед от съседните маси.

Играта е светкавична – вероятно 5-10 минути и трябва да сте нащрек през цялото време.

Заключение

Guju Guju е от новата тайванска компания GeGe и за разлика от останалите игри, тук артът не е фокус. Вместо това се гони безумие и смях. Смея да твърдя, че играта го постига. Да, няма да се залеете до такава степен, че да се въргаляте под масата, но играта продължава достатъчно кратко, че да се усмихнете толкова прогресивно, че да искате да разцъкате поне още една-две игри. Да, със сигурност това преживяване се изчерпва и всеки път ще е едно и също, но мисля, че Guju Guju е един от най-приемливите парти филъри, които можете да откриете… ако можете да откриете.

ПЛЮСОВЕ:

  • Хаос и безумие
  • Предизвиква смехове
  • Малка и компактна кутийка
  • Продължава до 10 минути

МИНУСИ:

  • Артът изглежда като надраскан на Illustrator за 10 минути
  • Играта се изчерпва

 

 

Bunny Farm – Подозрително копие с моркови

Ако трябва да се опише тази игра с едно изречение, то е следното – Мачи Коро, но с по-добър контрол.

Трудно е да се говори за Bunny Farm, без в центъра на това ревю да не е Мачи Коро. Играта изглежда почти копие на една от най-популярните фемили френдли игри със зарове.

Започвам от там – аз СЪМ фен на Мачи Коро. Но… заради темата, и най-вече заради първото разширение. Bunny Farm е като спин оф на базовата игра на Мачи Коро.

Темата е в заглавието – вие сте зайци и си правите ферма за моркови.

Фокусът се върти около няколко сгради, които си купувате и ви дават разни умения. Всяка сграда дава различни точки. Щом някой събере определено количество точки – мигновено печели.

В средата на масата са наредени няколко купчини сгради, като всяка купчинка е с еднакви сгради. След всеки ваш ход можете да похарчите моркови (валутата в играта), за да си купувате сгради. Но! Как се печелят моркови?

Ето това е различната част от Мачи Коро, която прави Bunny Farm по-балансирана и поне малко по-предвидима. Не ме разбирайте погрешно – отново имате мамата си джаса шанс от хвърляне на зарове, но поне имате шанс да намалите вероятностите.

Всеки играч има собствени 5 полета за сеене на моркови, като в началото 2 от тези полета са закрити. По време на хода си засявате 5 карти, като не можете на едно място да слагате повече от една карта. Тогава къде ще сложите другите две в началото на играта? Ами… върху полетата на другите играчи. Тук можете, а и често ще искате, да засявате чуждите полета.

Въпросните карти, които засявате са с числа от 1 до 8. След като засеете картите имате избор. Или да хвърлите два зара (нестандартни 6 стенни) и какъвто е сборът, всички си жънат тези полета. Или решавате всички играчи да хвърлят по един зар и вие си избирате с чий зар ще си комбинирате вашия. След това си делите пожънатото.

А какво жънете? Всички карти, чиято най-горна карта показва въпросния сбор. Колкото карти има там – толкова моркови получавате.

И това е основният принцип на играта. Достигнахме до извода, че ако играете с по-малко от 4 играчи, почти никога няма да искате да хвърляте в комбинация с някой друг – просто шансът е почти същия, като да хвърляте сам, но залогът е по-голям.

Има и специални умения… сортъф…

Заключение

Гледайте сега – компонентите са чудесни, темата е свежарска, а играта работи добре. Механично дори е по-стабилна от базовия Мачи Коро. Трудно ми е да съдя игра, която е почти копие на вече доказала се съвременна класика.

За мен Bunny Farm е добра игра, но се изчерпва бързо, точно както и Мачи Коро. Това, което може да я извади от бързото забравяне е стабилно разширение, което да добави нови и по-разнообразни сгради.

Както е в момента, Bunny Farm остава стерилна след няколко игри и започва сериозно да се повтаря.

Съжалявам, че не можах да издържа и три изречения без да не спомена Мачи Коро, но си мисля, че и когато играта е била правена е било нещо подобно.

ПЛЮСОВЕ:

  • Готина тема
  • Добри компоненти
  • Балансирано Мачи Коро

МИНУСИ:

  • Все пак е рип оф на Мачи Коро