Архив за етитет: gdm games

Data Brokers – Някакво ревю на някаква игра

През годините съм играл доста игри с хакерска тематика. Като изключим Netrunner, която е малко по-дълбока тематично от този тип, за който искам да говоря, хакерските изпълнения в настолното хоби не бичат особен успех.

През ръцете ми са минали доста незначителни настолни игри с такава тема, като може би най-открояващата се беше Hat Trick, но дори и тя потъна в забвение в световен мащаб.

За съжаление Data Brokers потъва в същото море от незапомнящи се игри, които сякаш дори не се опитват да бъдат повече от „просто една игра с комплекти“.

Започвам с лошо, защото в тази игра има потенциал и оригинална идея, но както редовно се случва, тя става жертва на под частите си.

Ще започна от книжката с правила. Както вече свикнах с игрите на GDM, преводът от испански на английски е покъртително усложнен и не знам как успяват, но с кратка книжка и малко думи така ме объркаха, че дори след 5 прочитания пак не ми беше ясно всичко. Всъщност, дори след като изиграх първата си игра имах въпроси.

Втората причина за провал е визуалния дизайн на част от картите. В играта има карти със специални умения, които очевидно за спестяване за средства са написани на няколко езика върху самата карта. Това съм го виждал и в други игри (предимно от далечния изток) и… дразни. Изключително дразни. Като изключим неинтуитивния начин, по който гледаш картата, докато откриеш текста, целият дизайн изглежда претъпкан и леко мързелив. Поне не са стигнали до там, че да направят картата двустранна с още езици. Защото и това съм срещал.

Третата и основна причина да ме е яд е, че въпреки хитрите неща в играта, тя така и не посмява да вземе малко по-смели решения, особено откъм въпросните специални умения, за които споменах.

Data Brokers е сравнително бърза игра, която спокойно може да мине за филър. В нея участват до четири човека. Като изключа сравнително хладката тема, за която вече говорих, това си е чисто абстрактна игра със събиране на комплекти.

Всеки играч получава различни числа в различни цветове и една мисия. Целта е в края на играта да имате комбинации от типа – еднакви числа в еднакъв цвят, различни числа в различни цветове, еднакви числа в различни цветове или различни числа в еднакъв цвят. Тези комбинации ви дават 4 точки. Мисията пък ви показва цвят или число, като в края на играта получавате по една точка за всяко едно от събраните неща.

Дотук може да си извъртите очите, защото сте го срещали на стотици места.

Оригиналността на Data Broker се крие в хитрите механики, които може и да не гърмят от мега оригиналност, но ви карат да си кажете „Хъ…“.

Играчите държат числата си с лицето нагоре. В първата част на рунда, всеки краде една от картите на съседа в дясно. Тук не е много ясно поредността, тъй като в книжката пише „едновременно“, но как се случва това без да се създадат множество конфликти не е ясно. Надявам се в оригиналния испански език на книжката да е по-категорично.

И преди да си помислите, че играта е „take that”, ще добавя, че след като си чопнете по една карта от съседчето, вие обръщате две от вашите осем карти с лицето надолу и до края на играта никой не може да ви ги пипа.

В средата на масата ще откриете 16 карти, разпределени в 4х4 схема. Те се разполагат на случаен принцип. Картите са два вида – още от ония мисии, които получавате в началото, а останалите са карти със специални умения, които ако вземете чупете правилата.

Въпреки, че виждате всички карти през цялото време, всеки рунд ще се борите само за 4. Играта е в 4 рунда, и го карате ред за ред всеки рунд.

Над всяка колона е сложено по едно кубче с различен цвят.  Те индикират коя карта на коя колона отговаря. С друг токън (който аз по някаква причина нямах в кутията) отброявата рундовете, като се движите надолу. Той индикира активния ред от карти, за който ще се борите.

Играчите имат кубчета като тези над колоните.  След като играчите са си откраднали по една карта, а след това са си запазили по две, всеки тайно си избира кубче и на принципа на „blind bidding” показва за коя карта се бори.

Ако е сам за карта той си я прибира. Ако се борят повече от един, никой не я взема, но ето и врътката. Дори и да не се вземе картата, ако тя е мисия, мисията ще е валидна за всички играчи в края на играта.

Ако играчът вземе специално умение… пф… нищо. Тези специални умения са лишени от всякаква креативност, според мен. Те вършат толкова дребни и машинно скучни неща, че в повечето случаи дори няма да се занимавате с тях. Те могат да разменят карти, да крадат, да въртят някакви умения в средата на масата и други такива шмекерски джиджили биджили, които стават дори още по-досадни, когато добавите визията им с четири езика.

След като се види кой какво ще взема се преминава на втори рунд. Отново – всеки краде една карта от съседа, след което всеки запазва две карти с лицето надолу и накрая продължавате с избирането на нови мисии и умения. Така четири пъти.

В края на играта смятате точки от мисии и от комплекти.

Играта за двама пък е откровено счупена или поне орязана, защото много от уменията не работят дорбе за двама. Освен това доста от картите с цветни числа за комплекти излизат от игра и доста игри се получават така, че ще получавате основно точки от мисии. Комплектите с поредни числа и цветове ще бъдат рядкост, защото няма да имате избор.

Data Broker има хитри моменти и не бих я нарекъл „тъпа“ игра, но определено не надминава хладкостта на посредствеността. За съжаление.

Banjooli Xeet (Second Edition) – Въпреки това име…

Напоследък преоткрих игрите със състезания. Дори се сдобих с второто издание на Camel Up, което е безумие. Играта. Не сдобиването. Всъщност по-голямо безумие е името на играта, за която говоря днес – Banjooli Xeet. Разбирам, че общи имена като The Game едва се намират в гугъл (Дори в търсачката на сайта не мога да я намеря, че да я линкна) , но толкова специфични и особени, като… Банджули Зийт… Да, пробвах да видя как звучи на български. Какво изобщо означава това?! Окей, на един от африканските езици Banjooli е щраус, а Xeet… така и не разбрах, но както и да е. Маркетинг, бейби…

Като изключим особеното име, само заради което всеки път щом предложа тази игра всеки се пляска по челото в съвсем очевиден „О, не. Поредната игра на Деян“ стил, всъщност това е прекрасна игра.

В Banjooli Xeet, пет шантави щрауса бягат по модулна дъска и вие, като африкански жреци магьосници, използвате това състезание, за да определите кой от вас ще заеме мястото на старейшината магьосник, който току що е пукясал.

Всеки от вас ще иска четири от петте щрауса да бъдат на конкретни места (първо, второ, трето и особено последно място). Първите три могат и да не бъдат в точния ред, който тайна плочка ви казва, защото пак ще получите точки, макар и не толкова много. Последният обаче е най-важен, защото той удвоява останалите ви точки!

И нали все пак сте магьосници, вие ще хвърляте магии, които да плашат щраусите и да ги карате да си забиват главите в земята.

Въпреки, че щраусите са просто кръгли токъни, компонентите са с отлично качество, а артът е изумителен. Единственият проблем, който открихме може и да е само в моето копие, но един от заровете беше различен от останалите – той е мъъъничко по-голям е от останалите и цветовете му са мааалко по-различни. Но работи. Да не мрънкам. Явно на GDM им е останал от друга игра.

Разнообразието тук се сипе в кофи. В кутията има сума ти двустранни плочки за пистата, като доста от тях идват и със собствени правила. Препоръчвам ви да използвате едно или максимум две със специални умения и да не правите твърде дълга писта, защото често щраусите ви ще са с глава под земята и това забавя състезанието. Освен това, по плочките се слагат и токъни със случки, които щраусите активират щом минат през тях. В повечето случаи са хубави, но рискувате да попаднете на нещо кофти. По пистата може да се появи и лъв, който да ви гони, както и един луд щраус, който също може да се включи в състезанието, но не дава на никого точки.

Доколкото разбирам, лудият щраус и лъвът идват с второто издание. Не съм играл първото, но май второто предлага по-изчистени правила.

И наистина, правилата са изключително елегантни. По време на вашия ход хвърляте пет бели зара и един черен. Можете да реролнете колкото искате зарове веднъж. Това не е Yahtzee. Само веднъж!

След това избирате дали ще хвърлите магия с черния зар – тоест, който цвят показва зара, този щраус омагьосвате. Тоест, или го карате да си зарови главата и да не се движи, или да махнете магията на вече заровен щраус и го освобождавате да се движи. Белият цвят означава, че можете да си изберете който щраус искате.

Ако не използвате магия, тогава трябва да движите щраус точно с толкова, колкото един от цветовете показва. Избирате всички зарове от един цвят (можете да добавите и бели зарове като жокер, но отново трябва да са всички). Щраусът може да се движи и по диагонал, но трябва да може да направи движението си.

Разбира се, можете да пъхнете щрауса в някоя дупка и той да си зарови главата. След като някой щраус завърши, неговият цвят също се счита за жокер, така че автоматично играта се забързва.

Banjooli Xeet има специфичен социален елемент, тъй като има голяма вероятност да имате различни общи цели с различни играчи. Можете и двамата да се борите зеления щраус да е първи. Но дори и единият играч да иска зеления да е първи, а другия – трети, то ако в момента той е на последно място, то все ще искате да го издърпате по-напред.

Тук най-голямата борба е за щраусът на последно място, тъй като е почти сигурно, че който го закове ще спечели играта (той удвоява останалите точки). Не съм сигурен колко е балансирана тази механика. Може би щеше да е добре да дава просто повече точки, но от друга страна, така както е, се създава сериозно напрежение, особено към края на играта. Пък и преживяването не е повече от 20-30 минути, така че на кого му пука.

Заключение

Banjooli Xeet е удивителна малка игра, която предлага достатъчно смехове, обрати и УАУ моменти, че да се задържи в колекцията ми. Тя е хитра, елегантна и заради непопулярността й, мигновено се класира в категорията „Игрите на Деян“. Тази година GDM са в серия и нямам търпение компанията да се сложи по-сериозно на пазара и повече хора да разберат, че не само големите и известните правят добри игри.

Силно препоръчвам!

ПЛЮСОВЕ:

  • Шантава тема
  • Отлични компоненти
  • Огромно разнообразие
  • Силно социален геймплей
  • Множество обрати и УАУ моменти

МИНУСИ:

  • Името не помага на играта
  • Понякога геймплеят може да позацикли и да продължи повече от 30 минути, което идва в повече за такъв тип игра

Shikoku – Пътят към храма

Човек и добре да играе, идва ден да пише ревюта. След много, много време на колебания идва и моят ред.

Първата е една от голяяямото количество игри от Есен, до които се докопахме (и все пак можеше повече).

Shikoku е новата, различна, състезателна игра на GDM Games. Наскоро Деян говори за Q System и нейната нестандартна система. Shikoku е със сигурност, ако не чак толкова иновативна, то със сигурност свежа и предлагаща интересни решения на наболели проблеми в жанра.

Шикоку (Shikoku) е четвъртия по големина остров в Япония. Известен е със своите 88 будистки храма. В живота си всеки японец трябва да поеме пътя на пилигрима и  направи поклонение пред всички тях. Цялостната обиколка на храмовете продължава около 11 дена из доста красива и одухотворяваща местност. Ако ви е омръзнало да ви говорят за Камино, вече може да опитате нещо различно. 🙂

Стара японска традиция гласи, че до 42-рата си година всеки мъж (33 години за жените) трябва посети задължително поне 23-тия храм – Якуши  (Yakuōji (薬王寺)). Това е храмът на Краля на лечителите. В противен случай ги очаква тежка година с лош късмет и беди.

За да избегнем тази безрадостна година група пилигрими тръгваме на поклонение. За да изкачим 33-те стъпала на храма обаче не е лесна задача, защото на всяка крачка трябва да оставим по монета, докато пеем мантри за здраве, благоденствие и т.н. Японското общество обаче не харесва крайностите. Затова най-напористият, или известен още като първият стигнал до пагодата, е дисквалифициран и печели втория пилигрим, да де, играч. Ако сме по-голяма групичка то същата ужасна участ ще да сполети последния, а предпоследния играч също ще се окъпе в славата на победител.

С други думи целта ни е да се състезаваме по стъпалата на храма, но накрая на играта печелят играча на второ и предпоследно място.

Написах го пак, защото докато разучавах правилата го прочетох няколко пъти, докато потвърдя, че съм разбрал правилно. В крайна сметка коя друга игра се интересува от не-първите. 🙂

За изкачването на стълбите всеки пилигрим играе по една карта в съответния ред. Картите се пренареждат във възходящ ред и повечето играчи движат своите мийпъли по борда с толкова стъпки колкото им казват обувките по картата. Кои не се движат? Ами разбира се – втория и предпоследния. Те просто остават на място. Как става допълването на карти? Все пак започваме само с три.  Изиграните карти остават за следващия рунд като пазар. При допълването първият играч получава карта на случаен принцип от тестето и има правото да играе последен следващия рунд. Всички останали избират по една от изиграните преди карти спазвайки новия си ред. Оставащата една карта (така де, първият играч не си взема от пазара) бива изхъврлена и не влиза повече в игра. Това продъжава колкото рунда е нужно на някой да стигне до края на пътя и да влезе в храма… за да загуби. В края на този последен рунд, потретрвам – „вероятно“, печелят вторият на стълбицата и предпоследният. Тъй като играта е сууупер приятелска при равни, в края на стълбицата печелят всички на полето.

Играта е семейна. Спокойно може да я играете с деца. Цялото забавление не е по-дълго от 20-25 минути и е доста наситено със събития, за да се разсейваш. През повечето време  има интерес какви карти слагат играчите и дали няма да те оставят без движение точно когато имаш най-голяма нужда от него, защото как пък всички се движат толкова бързо, а аз съм още на третото стъпало, аааааааа…

Началото е малко мудно, но към края всяка карта и всяка стъпка има огромно значение. Във всички състезателни игри се случва често някой да изостане много от първия и просто да си гледа в телефона до края на играта. Тук този проблем е решен брилянтно. Никой не иска да е прекалено напред или прекалено назад. А и с едно–две спирания всяка преднина бива стопена за секунди. Със сигурност е твърде приятелска за заклети геймъри, но за начинаещи в хобито и за семейства с деца над 7-8 години играта ще бъде много на място.

+ Високо ниво на ангажираност на ходовете на другите;

+ Всеки има шанс за победа до последния момент;

+ Може да се играе от до 8 души, а и от деца.

– Стълби.. никой не обича да изкачва стълби.

 

Q System – нестандартна система от игри

Това не е стандартно ревю, защото това не е стандартна игра. За съжаление, заради естеството на игрите, не мога да ви покажа снимки, нито да говоря конкретно за отделните игри, затова ще се опитам да съм кратък и ясен.

Преди няколко месеца в България дойдоха готините пичове от GDM Games и поискаха да се видим, за да ми покажат най-новото си творение, с което много се гордеят. До този момент компанията беше издала няколко сносни игри, но нищо кой знае какво.

Когато се видяхме, всички те бяха изпълнени с ентусиазъм, но не и аз, особено когато ми връчиха едно мъничко тесте с карти – по-малко от цигарена кутия. Казаха – това е нова система от игри и смятаме да публикуваме десетки подобия. Бях още по-малко очарован, когато чух, че е нещо от типа на дедуктивните escape room заглавия. Честно казано, вече съм уморен от тях и ги избягвам. Въпреки това, аз никога не отказвам да пробвам каквото и да ми дадат, така че с голяаама доза съмнение предложих играта на геймърската си група, като се има предвид, че на масата имаше няколко по принцип мрънкави скептици.

Копието, което имах още беше прототип, а книжката с правила беше така изрязана, че доста от нещата не се разбираха или въобще ги нямаше. С други думи, всичко вървеше към тотален провал.

И както отдавна се досетихте, игричката се оказа тотален хит! Простите правила, отдаващи място на добър стори телинг и възможности за предизвикателна детективска работа отвориха геймърски чакри в мен, които нито една искейп руум игра не е правила.

И тук спирам да говоря за искейп руум игрите, защото игрите от Q системата не заслужават това сравнение.

Всяка игра пристига с много малко тесте от карти, като само най-горната се показва, а всички други се разбъркват. Раздават се три карти на играч. По време на вашия ход вие или играете карта с лицето нагоре в средата или изхвърляте карта с лицето надолу. След това си допълвате ръката. Играта свършва, когато цялото тесте се изчерпи. След това прочитате запечатани предварително въпроси и се опитвате да отговорите на тях. Ако успеете (вероятно няма) ще получите точки.

Ето и основата. Всяка игра, поне от Sherlock серията, е смъртен случай, който вие разследвате.

Всяка карта в тестето представлява следа към изясняване или решаване на случая. Играта е кооперативна, но вие нямате право да показвате, нито да четете картите на съотборниците си. Имате право да съобщавате единствено текста в удебелен шрифт.

И понеже картите са разбъркани, следите не ви идват подредени, а сами трябва да си ги навържете. Има врътка обаче. Не всички следи са полезни. Някои могат да ви отведат в съвсем друга посока, далеч от информацията, която ви е нужна. Но дори и тези подвеждащи следи не са лъжа. Просто може да нямат нищо общо със смъртта, която разследвате. В Q игрите вътрешната ви интуиция, или както я наричат по детективските филми, вашия “hunch” е от истинска важност, защото по време на вашия ход вие или слагате следа на масата, като смятате, че това ще е важно за решаването на случая или изхвърляте следа завинаги.

В края на играта всяка правилна следа в средата на масата дава точки.

Дори и да сте уцелили всички правилни следи обаче, това не значи, че сте решили случая. Във втората игра, която играхме бяхме открили почти всички следи и пак дори не бяхме и близо до заплетената история, която трябваше да разрешим. Разискванията са разгорещени и често ще сте на различни мнения, просто защото имате една голяма база от следи и всеки си ги навързва по удобен за неговата теория начин… а дори не сте сигурни кои следи са важни. 

Трябва си акъл, за да можете да свържете разхвърлената информация, когато тя е точно пред вас.

И знаете ли кое е най-хубавото – цялата игра продължава не повече от 20-30 минути!

Сега идва онзи момент, който всички вие очаквате. Ами не – тези игри не могат да се преиграват. Но знаете ли какво – това важи за всички от този жанр. Разликата е, че Q игрите са толкова евтини, че ще платите повече за зелена зона, докато изигравате играта, отколкото цената на самата игра. И не, няма значение къде играете. Навсякъде е зелена бе, да му. Освен там къде не е. Ама там е синя.

GDM и по-скоро новата компания Enigma Studio, специално създадена за Q поредицата, прави опити да докара системата на българския пазар и има надежда дори по някое времет тези игри да се преведат на български. Усещам, че и ако планът да излизат десетки и десетки игри от тази система се спази, Q Games ще бъде феномен.

Освен това компанията е обявила конкурс за измисляне на истории, като победителите печелят проценти от продажбите на публикуваните игри с тяхната история. Доколкото чух, вече има над сто участници и конкурсът продължава и продължава.

За повече информация можете да посетите сайта на Q System, като кликнете на линка отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://qsystem.games/“ target=“blank“ ]Q System Games[/button]

Вече можете да купите първите игри от тази система от магазина на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ] Sherlock: Tomb of the Archaeologist[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Sherlock: Death on the 4th of July (най-добрата от трите)[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Sherlock: Last Call[/button]

Wanted 7 – Не е уестърн, но…

Всяка година GDM Games излизат с няколко дребни кутии с игри, които се появяват по едно и също време. Въпреки че все още до мен не са достигнали някои от Есенските заглавия, поне успях да се добера до уестърнската игра, която тематично ме развълнува най-много. Винаги съм бил фен на пуцалките в пущиняка и се кефя всеки път щом се появи нещо в гъзарски прашасали ботуши.

Wanted 7 обаче… няма нищо общо с уестърн. Така де, тематично е обвързано с покера… но няма нищо общо с покер. Всъщност! Ако се поровим дълбоко в концепцията на играта можем да открием някакви препратки към класическите боеве по баровете.

Wanted 7 е картова игра с „надцакване“, контрол на територии и тук-там разчитане на опонентите ви. Целта ви е с карти да завземате няколко места около централно табло и да събирате токъни, с които да правите комплекти в края на играта.

Всеки играч има собствено тесте от десетина карти, като в това тесте има различни числа – от 2 до 9. По-ниските числа имат и специални умения. Един по един, играчите слагат карти около борда, като можете да слагате карти върху вече поставени, стига вашата карта да е с по-високо число (освен 1, която може да се постави навсякъде). Когато свършат всички карти се събират видимите карти на всеки и който има най-голямо число (към него се добавят имодификатори от централното табло) получава доста точки. Вторият и третият също чопват някоя друга точка. Освен това, върху всяко място има и токън, който се обира от човекът, чиято карта е най-отгоре.

Всеки играч винаги има 4 карти в ръката, като в края на хода си тегли от своето тесте. Когато свършат всичките тестета, рундът свършва.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В началото играта ще ви се стори напълно случайна. Никога не знаете кога кой какво ще сложи, а последният играч в рунда винаги има предимство. Ако сте картов играч от едно време обаче знаете, че не е точно така. Да, все още го има случайният елемент, но тук всеки е с еднакво тесте и можете да се опитвате да предвидите кой какви карти държи в ръка.

Освен това открихме, че всяка една карта има сила. Да, високите изглеждат като очевидно най-добрите, но единицата винаги може да се сложи върху всичко и изглежда сякаш, че накрая са много силни. НО! Ако си пазите двойките за накрая – не само че ще сложите върху пазените единици, но и ще унищожите цел съседен стак (специално умение за „застрелване“ на двойките). Тройките пък са дори още по-силни. Не само че слагате тройката върху стак, но можете да вземете целия този стак и да го преместите ВЪРХУ друг стак (ако е с по-малко от тройка число). С други думи – единиците не са особено силни, ако се играят към края… но пък не са полезни и в началото. Същото важи и за високите числа… и за средните… Чакай, нали всички бяха добри!?

Да, тук картите са толкова балансирани, че начинът по който ги изигравате зависи от другите играчи и следенето на картите. Всичко в Wanted 7 е да знаете кога точно коя карта да играете.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Заключение

Да, в Wanted 7 има някаква случайност, добре де – не толкова малка. Но това е като да играете белот – никога не знаете другите играчи какви карти имат. Вие просто реагирате спрямо техните ходове и се опитвате да прочетете мислите им. Всяко място по централното табло е апетитно, но винаги е най-добре да отмъкнете нещо от другите играчи, въпреки че има свободни места. Да, играта е конфликтна и може някои да се чувстват прецакани, хвърлящи цялата вина върху късмета.

Има начин да сте добри на тази игра и си струва да я опитате. Дали е най-добрата? Не. Дали има нещо общо с темата – хич.

Ако подходите с нужното очакване, или просто сте фенове на картови игри и разни трик тейкинг (въпреки че тази не е такава), мисля че може да откриете нещо интригуващо тук.

Да, хареса ми. Не е най-великото творение на света, но игрите на GDM никога не са пристигали с претенция за класика.

ПЛЮСОВЕ:

  • Балансирани умения
  • Изненадващи и хитри ходове
  • Различни начини за точкуване
  • Огромно взаимодействие

МИНУСИ:

  • Случайност, която някои трудно биха преодолели
  • Няма нищо общо с темата
  • Токъните са с ужасно качество

Sugi – хладко ревю

Дълго време отлагах това ревю, защото ми е едно от най-трудните последно време. И това не е защото играта е лоша. Проблемът е, че играта не е и супер впечатляваща. Тези хладки ревюта се пишат най-трудно и винаги изглеждат като скучни и тягостни букви, изсмукани от пръстите.

Тематично играта е особена, което за мен е голям плюс. Играчите влизат в ролята на душите на предци на самураи и се опитват да упътят духовете на част от тези самураи да се мушнат в един храм, за да станат част от семейното дърво. Междувременно има и един друг дух, който се опитва да пречи. Очевидно това не е моята езотерична чаша атмосфера, но дори и някои от вас да си падат по такива неща, едва ли ще има значение. Играта може и да не е абстрактна, но темата трудно излиза, ако въобще излиза.

В играта има няколко мийпълчета в различен цвят. Всеки играч има тайна цел – опитва се да закара три от тези мийпълчета до храма. В момента, в който три каквито и да е мийпълчета стигнат храма, играта свършва и се обръщат тайните цели. Който е събрал най-много точки според тайната си цел – печели.

В средата на масата се слагат две големи плочки с пътища, а между тях се слагат още няколко плочки с пътища, но с лицето надолу. По време на играта, тези плочки ще се обръщат и манипулират, за да може да се състави нужната инфраструктура, към която се целят играчите.

Всеки играч получава карти, които се използват или за програмиране на движение или за действие.

Когато се програмира, се слага една карта в средата на масата. Ако там се наредят пет, рудна свършва. Другият вариант за края на рунда е, ако картите на играчите свършат.

Тук има един малък технически проблем, който всъщност не е толкова малък. Картите за програмиране са с цветове и стрелки. Въпреки, че има известно разминаване между цветовете по картите и една от фигурките, не там се крие досадният детайл. Проблемът е, че картите не са с фиксирани посоки (ала Каруба). Тоест всяка стрелка можете да поставяте както си искате. По принцип това дава свобода, но всъщност това, което се случва е, че всеки отделя много време да преценява как точно да сложи картата с лицето надолу така, че когато се обърне по определения от играта начин да се получи посоката, която е целял. Често няма да е според желанието ви.

След като свърши тази част, картите започват да се обръщат една по една и се гледа коя стрелка от кой цвят къде посочва. Движи се съответното човече и ако то срещне обърната надолу плочка, просто я обръща с лицето нагоре и продължава по пътечката, докато все още може да се спазва посоката на картата.

Картите с действия пък правят разни неща като размествания на програмирането на плочките, както и други манипулиращи неща. Освен тя, те могат и да движат призрака. Призракът просто блокира мийпълчетата и ако влезе в тяхно поле ги избутва една плочка. Нищо повече.

Когато три мийпълчета стигнат финала играта свърша и се гледат точките, както вече казах.

Заключение

Sugi е елементарна като правила и всъщност съвсем не лоша като геймплей. Солидните механики и шарените и готини детайлни компоненти добавят към общото усещане. Темата е различна и има доста хора, които си падат по азиатски страннотии.

Играта може да предизвика десетки УАУ моменти и сума ти хилежи, което е напълно нормално за игра с програмиране, но може и яко да зацикли.

Понеже всеки се опитва да закара определени мийпълчета до другия край, редовно играчите ще ползват картите за действията им и ще пречат на останалите. Това ще позабави развитието на тази иначе съвсем лека игричка.

Готино е, че всеки има подобни, но не съвсем, цели и някак си негласно ще се образуват съюзи между играчите, ако играете с 4 души. Ако сте пък двама, тогава играта става тактическа и можете да предвиждате ходовете на другия.

Знам, знам… все още нямам крайно мнение. За да не ви разочаровам съвсем бих казал, че играта е добра. Да, не е най-великата оригиналност, но си струва поне да се опита. Особено ако обичате леките, неангажиращи и на моменти „take that” игри.

ПЛЮСОВЕ:

  • Различна тема
  • Готин арт
  • Свеж геймплей

МИНУСИ:

  • Вероятност  за зацикляне
  • Нищо чак толкова открояващо

[divider]

За други, някои от които много по-добри заглавия, разгладайте сайта на производителите :

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://gdmgames.com/“ target=“blank“ ]GDM Games[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Destroy BCN! – защото удивителните в заглавията още не са остаряли

BCN = Barcelona за тези от вас, които се чудят, или не се. Това отново е игра на Guerra de Mitos и отново пристига в сравнително малка кутия. Минималистичните компоненти пак са си налице, а геймплеят, както винаги, се обяснява за минути.

Играта малко е закъсняла с темата си, за да се нарече оригинална. Влакът със супер чудовища, които разрушават голям град премина, а на разпределителната гара беше толкова изстискан от King of Tokyo поредицата, че и капка вълнение за нещо подобно не изригна в мен.

Играта пристига с малък борд, върху който е сложено пластмасово покритие с издълбани дупки. В тези дупки се слагат кубчета, които обозначават сградите в Барселона. В ъглите се слагат зарчета в различен цвят – това са големите чудовища в играта. Всеки играч е с различно чудовище и специално умение. За уменията ще говоря после.

Всеки играч си взема и торбичка от неговия цвят, в която слага 10 кубчета – животът на неговото чудовище. Когато хапва сгради в града ще си ги буха в корема и ще си увеличава живота. Освен това ще поглъща и армии, които в края на играта дават точки. Като стана въпрос за точки – печели това чудовище, което е останало последно живо или има най-много кръв плюс изядени армии.

По време на хода си играч „търкаля” зара си в права посока (като има право на един завой) до толкова пъти, колкото показва числото в началото на хода.

Ако свърши хода си до армия сравнява числото, което в този момент е на зара със силата на армията. Ако е повече – печели битката и прибира армията (мийпълчето) в торбичката.

Ако свърши хода си до друг зар нанася толкова щети, колкото показва зара – другият играч вади толкова кубчета от торбичката си.

След края на хода си, играчът или тегли армии от специална торбичка с армии или движи армии (ако няма повече армии в торбичката) спрямо силата им. Ако армия свърши хода си до зар, те нанася толкова щети на съответното чудовище, колкото е силата й.

Така продължава играта, докато свършат кубчетата по борда, или свършат армиите, или всички чудовищa без едно изчезнат.

Играта пристига с няколко чудовища със специални умения, които я вдигат съвсем малко над равнището на среднящината и я правят малко по-интригуваща от колкото иначе би била. Всяко умение може да звуи ситуационно, но всъщност чупи правилата по такъв начин, че прави противника ви да изглежда винаги много по-силен от вас. И това е страхотно! А и артът им е готин.

Заключения

Destroy BCN! е интригуваща игра с някои различни и съвсем уникални механики, които не съм срещал в други игри. Търкалянето на зара в правилната посока дава възможност за тактическо мислене. Събирането на всичко в един търбух е готино, а уменията са оригинални. Въпреки това, нищо от тези неща не правят играта УАУ. Това е нелоша игра, която няма да откажа да играя, ако някой ми предложи, защото самата тя предлага някои интересни моменти, а и не трае дълго. Въпреки това, едва ли ще остане в съзнанието ми дълго време.

Също така, Destroy BCN! е доста абстрактизирана игра с вече не толкова оригинална тема, което пък не позволява развиването на готини и запомнящи се истории.

Нито компонентите на играта, нито дори геймплеят крещят за внимание, така че каквото повикало, такова се обадило. Това е окей игра, която ако със сигурност не е глупава, то не е нищо отличаващо се.

ПЛЮСОВЕ:

  • Хитри и иновативни механики
  • Готини специални умения

МИНУСИ:

  • Поостаряла тема
  • Абстрактен геймплей
  • Незапомнящо се преживяване

[divider]

За още повече информация относно новите и по-готини игри от компанията, можете да откриете на технитя сайт!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://gdmgames.com/“ target=“blank“ ]GDM Games[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Dragons – отлична тактическа игра в „цигарена“ кутийка!

Guerra de mitos е компания, която всяка година издава по 4-5 игри. И не, това не са глупави игри. Говорим за съвсем стабилни и работещи, балансирани настолни игри, някои от които изненадващо отлични. Друга специфика при техните игри е, че идват в малки кутии. Някои в по-малки от другите. А някои в по-малки и от по-малките.

Dragons е игра в “цигарена” кутийка, но ви дава усещането за завършено и добре измислено произведение. В играта има само 40 карти и 4 токъна. Картите са в четири цвята и с четири различни глави на дракони.

Но това не са от онези добри шрекови дракончета, това са си от онези страшните, които крадат хапват девойки и изпепеляват рицари. Не се притеснявайте за това обаче, защото играта е напълно абстрактна.

В началото на играта всеки получава по две тайни цели. Това може да бъде цвят или дракон. След това се раздават всички карти с дракони по равно между играчите.

Много странен избор на цветове.

По време на хода си, играчът има право на едно от три неща.

  • Да сложи дракон на масата до вече поставен дракон.
  • Да премести дракон от масата, като този дракон трябва да има свободна страна и да не прекъсва верига. Освен това нямате право да премествате дракон два поредни ваши хода.
  • Да използва специалния си токън с една от страните му върху дракон на масата. С мрежата се улавя дракон и той повече не може да се мърда. С харпуна се убива дракон и не само, че не може да се мърда, но и не се брои при смятането на 4 поредни.

Играта свършва в момента, в който на масата има 4 еднакви дракона или 4 дракона с еднакъв цвят. Понеже всички цели се раздават, със сигурност някой има тази цел. Този играч печели.

Играта се играе доста различно в зависимост от бройката играчи. Освен леки промени в сетъпа, при трима или двама играчи всеки за себе си и трябва да прецени как най-добре да планира своите ходове и да предвиди тези на опонентите, докато при четирима, играта се превръща в отборна битка.

За мен най-добрият вариант е играта с 4, защото не е разрешено да обсъждате тайните си цели с партньора си, но можете да предположите какво той се опитва да направи и да му помагате. Понякога може и да нямате подходящите карти за вашите цели и можете просто да раздвижите стратегията на съотборника… но трябва да сте абсолютно сигурен, че знаете какво правите.

Заключение

Dragons ме изненада. За тази игра почти нищо няма в интернет, а кутийката предразполага към непретенциозност. Не само, че бях очарован от това бижу, но и мисля да не се разделям с него. Това е тактическа игра, базирана на друга стара игра с името Papillions, която не съм играл, но очевидно вече няма и нужда. В Dragons има огромно взаимодействие, защото всеки се опитва да нареди общ пъзел, но според неговите изисквания. Понеже всеки има две цели, обикновено една тайна цел на всички става ясна след един-два хода. Хитростта е така да наредите и манипулирате пъзела, че да ударите изведнъж и да спечелите от изневиделица. Тук трябва да играете тънко. Ако сте твърде агресивни, могат да убият някой от драконите ви и да ви намалят главоломно шансовете за някоя цел.

С други думи, в играта има мислене, но вълнуващо и не толкова тежко, че да се стигне до аналитична парализа. Dragons е бърза игра – не повече от двайсет минути. Ако играете с двама или трима, дори по-малко. Въпреки това, аз препоръчвам отборната игра с 4 души, защото тя предоставя допълнителен тактически момент.

С едно изречение, препоръчвам Dragons с две ръце и се надявам съвсем скоро да излезе на масовия пазар!

  • ПЛЮСОВЕ:
  • Бърза и ангажираща тактическа игра
  • Чудесно работещ отборен вариант.
  • Отлично качество на компонентите

МИНУСИ:

  • Някои дракони си приличат твърде много
  • Някои цветове си приличат твърде много

[divider]

Както споменах, играта все още я няма на масовия пазар, но можете да поразгледате сайта на производителите и да почовъркате там, „барем“ си харесате нещо, пък защо не и Dragons.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://gdmgames.com/“ target=“blank“ ]GDM Games[/button]

Scape – приятна блъф игра с неприятен арт

Много игри от настолните се опитват да впечатлят не само с красотата на компонентите и гениалността на механиките си, но и с невероятна достоверност на събитията в играта. Всички съвременни исторически военни игри включват доста детайлна информация за битки, армии и събития по време на отминалите войни, като в някои случай тези подробности доста удължават играта и я усложняват до краен предел. Някои от компаниите като GMT наблягат на тези детайли и въпреки досадата от многото изключения в правилата, които този подход налага, всяка изиграна игра се запомня с месеци, даже години!

Какво представлява SCAPE

Играта, за която ще говорим днес се опитва да ни въвлече в действие по време на Втората световна война, като се стреми да го направи по възможно най-индиректен начин. SCAPE, както я е наименовал дизайнерът Франсиско Аредондо, е малка картова игра за малки и големи игрални групи с блъф механизъм и нестандартен подход. Като казвам малка, наистина е така – спокойно ще успеете да съберете играта в джоба на панталона си (ако джобът е празен, разбира се). Колкото до големите групи, играта е за 3-14 души, което значи, че доста голяма група от хора ще могат да се включат в това състезание по надхитряне от световна величина.
Тъй като започнахме от кутията и размера на играта, мисля че е редно да продължим с разглеждането на

Компонентите

Играта представлява малка кутийка с карти и малки правила, това е всичко. Картите са с ненатрапчив арт, доста семпъл по мое мнение, но може би това е заради този стремеж към историческа коректност, за който споменах по-горе. С две думи – нищо особено. Предполагам, че целта на GDM Games е всичко да е възможно най-простичко и преносимо (изглежда така и от другите техни игри, които имах възможността да видя). Дали това решение води до добър краен резултат обаче, ще ви споделя на края на статията.

Правилата

В основата си играта е доста простичка. Разделени сте, условно казано, на два отбора – американци и британци, като има и трета, изолирана формация – SS агентите. По време на играта се редувате да играете карти, които имат две функции – за строене на тунел за бягство или за специални умения. Главната цел – строите тунел от карти, като се надявате точно вашия отбор да излезе от военния затвор и, разбира се, да няма знак на SS агент в тунела. Когато тунелът бъде построен идва краят на играта и се обръщат най-горните карти за да се види кой печели. Ако всичко се случи точно както сте го очаквали (няма SS агент и вие имате повече знаци от противниковия отбор, или пък сте SS агент и има ваш знак в тунела), браво – успели сте да измамите повече от половината играчи на масата. Ако обаче не сте SS агент и не успеете да построите тунела или има поне един SS знак вътре, значи шпионинът е излязъл от затвора заедно с вас и предавайки ви, печели сам играта. При липса на шпионски знак в тунела, сравнявате гласовете и гледате кой отбор печели с повече гласове от другия.
Както виждате, правилата са доста елементарни. Простотата на правилата обаче съвсем не се отнася автоматично и за геймплея, поради това там има някои важни неща за отбелязване.

Геймплей

След няколко изигравания на играта, впечатленията ми са по-скоро добри. Казвам по-скоро, защото играта според мен е на ръба на определението ми за прекалено хаотична игра. При нас това не се случи, но виждам много възможности за поява на такъв момент – действията, тунела и разбира се, самите играчи. От друга страна, точно този разчупен вид блъфиране, който води до хаос (слагане на карти за строене на тунела или използването им за действия) прави играта много необичаен тип блъф игра. Определено не е особено интересна с малко на брой играчи, но с 8-9 човека вече става истински купон! В големи групи става много трудно да познаеш кой какъв е, за какво се бори и защо слага на определени места. На два пъти дори цяла игра играех срещу един играч и накрая се оказа, че сме съотборници!

Това, с което ме впечатли SCAPE беше интересният блъф елемент. Мога да играя карта със своя символ в тунела, мога да я играя за действие и така по един хитър начин да подлъжа другите за това на чия страна съм, а може въобще да нямам карта с нужния ми символ. Възможностите за блъф са няколко и за разлика от други блъф игри, тези възможности се променят по време на хода на играта (защото теглите карти след всеки ход), като в същото време не се усещат като нещо затормозяващо и „утежняващо“ играта.
Сега да кажа малко и за другата страна на нещата. Има нещо, които не ми хареса хич. То, за съжаление, е свързано точно с този прехвален от мен блъф елемент. На няколко пъти ми се случи да не знам нищо за никого, ама абсолютно нищо за никого около мен. Причината за това е прекалено слаб механизъм за разкриване на самоличността на другите играчи. Има няколко карти с действие, което дава да видиш ролята на друг играч, но при повече хора винаги ще има човек, който няма да разбере нищо от случващото се, защото тези карти са малко и няма да има за всички. Другият начин да „разбереш“ кой какъв е е не по-малко сложен. Трябва да провериш тунела, да запомниш кой е слагал там и да си сигурен, че е искал да сложи заради своя знак. Дори и всичко да успееш да направиш, някои карти са с по два знака и е едно към две шанс да познаеш. Разбира се, имаш и следващи ходове, но ми се струва прекалено трудоемко и пак не е сигурно, че накрая ще знаеш истината.

Заключение

SCAPE е една от най-нестандартните блъф игри, които съм играл.Това не я прави по-добра от другите, разбира се, но подкрепям с две ръце избора на блъф механиките и решението за търсене на по-нестандартни идеи при блъф игрите. Според мен ще е интересна за феновете на блъфа, както и за нови играчи в хобито, защото играта е лека и се учи за по малко от две минути. Определено ще ви хвърли в „джаза“, особено в групи с повечко хора. Там си е цяла детективска загадка да разбереш кой какъв е, но точно това ѝ е чара. Въпреки непретенциозните илюстрации и някои трудности със самата игра, мисля, че SCAPE има какво да предложи и затова ще я запазя в колекцията си. Засега.

В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи местa:

  • Най-интересен подход към блъф механиката
  • Най-трудна блъф игра при игра с големи групи
  • Игра с най-семпли илюстрации
  • Най-компактна игра

Bloody nights – Dead of Vampires

Със своята нова игра GDM се опитват също да влязат в тренда със survival игрите, които се развиват през зимата. В Bloody Nights или както ще я намерите в BGG Noches de Sangre, вие влизате в ролята на жителите на малък град, намиращ се „в най-северната част на света“, където нощта трае по един месец. Щом тя настъпи вампирите излизат и e време за вечеря… но вие сте основното ястие. Вашата цел ще е да оцелеете през този един месец, като събирате предмети, храна, трепете вампири и убеждавате други жители на града да се присъединят към вашата група.

Компоненти

  • Книжка с правила(ужасна, както явно става характерно за GDM)
  • Един шестостенен зар
  • 68 градски карти
  • 18 карти с вампири
  • 12 карти с мисии
  • 6 карти с герои
  • 1 календар
  • 12 кубчета
  • 1 маркер за календар
  • 1 маркер за първия играч

По залез…

Преди да започне играта, всеки си избира герой, взима си нужните кубчета и си тегли мисия. Героите имат няколко основни умения – сила, бягство, живот и кръв, както и евентуално специално умение. Силата ви помага да трепете вампири, бягство да бягате, когато вампирите ви трепят вас, живота и кръвта са ви… живота. Едно живот е 10 кръв. Кръвта също е и ресурса, който ще ползвате, за да си купувате предмети… както и да се храните…. то май само вампири има в тоя град? След това подреждате отделните тестета, както е указано в правилата и сте готови да започнете. Ако всичко сте направили както трябва пред вас ще има едно голямо бяло тесте, няколко локации, един ред карти и едно малко тесте с вампири.

Когато падне нощ…

Когато настъпи нощта е време да започнете да скитате из града и да биете вампири. Bloody Nights е полу-кооперативна игра, което ще рече, че накрая има само един победител и това е този, който има най-много точки. Точки ще печелите от тайните си мисии, като биете вампири, от хората, които взимате с вас и от някои предмети. Мисиите са еднотипни – събери най-много от Х. Според мен много по-добра от останалите е мисията за биене на вампири, тъй като ще получавате точки както за вампирите, така и за мисията си. Така все едно имате две мисии. Това е едното място, където куца малко баланса на играта.

Един рунд от играта се дели на две части – Ден за търсене и Ден за бой (явно си е полярен ден, щото нали беше нощ…). Всяка една от тези части се брои за отделен ден на календара, така че общо няма да има повече от 15 рунда. Може да са по-малко, но за това след малко. По време на Деня за търсене всеки играч има шанса да си избере една карта от „Главната улица“. Тези карти могат да бъдат предмети – оръжия, храна. Могат да бъдат и други жители на града или могат да бъдат локации. Оръжията, храната и другите жители струват кръв и на всеки няколко дена ще трябва да храните и тях, а ако отидете на друга локация, то картите от Главната улица се махат и се редят картите от съответната локация, като се нареждат толкова карти, колкото карти са махнати от Главната улица. От локациите има шанс да излезе вампир, като ако това се случи, той/тя се размесва в тестето с вампири. Всеки играч е отделна група, за разлика от други подобни игри като…еми…Dead of Winter, но всички отиват в локацията заедно, ако един от тях реши да отиде. След като всеки е имал шанс да се сдобие с предмети от локации или от Главната улица, то е време за Деня за бой.

В този етап се обръща най-горната карта от тестето с вампири и всички се бият с него…или бягат и зарязват настоящия първи играч да се бие сам. Боят е много лесен – хвърляте зар, който определя колко силно атакувате, като в най-лошия случай удряте само със силата на героя си, а в най-добрия удвоявате сбора на всички карти, които ви дават сила и това е поражението, което нанасяте. Всеки победен вампир дава на всички участници в боя кръв, а този, който е нанесъл най-голямо поражение взима точките от вампира, заедно с картата му.

След като двете части на рунда приключат следващия играч става Лидер и играта продължава, докато не умрат всички или докато не мине 30-тия ден. Когато се случи второто, играта приключва и се броят точки от предметите, които имате, предметите за тайната ви мисия и от убитите вампири. Победител е този, който има най-много точки.

Заключение

Ако не ви е минало през ума ще ви го кажа направо – Bloody Nights практически е Dead of Winter, но с карти и осезаемо по-лека. Да караме поред обаче. В кутията ще намерите характерните за GDM пластмасови кубчета, с които ще си отбелязвате колко кръв имате. Това е третата игра на GDM, която ми минава през ръцете и е третата, в която има такива кубчета. Явно си ги харесват. Картите, които са 99% от играта са с добро качество и хубави илюстрации, нямам никакви оплаквания от тях, а и честно казано щях да съм изненадан, ако бяха лоши. Все пак това са същите хора, които са правили CCG играта Myths at War, по която се провеждат доста мащабни турнири и състезания.

Правилата…ох, как да го кажа…лесни са, но са лошо обяснени в самата книжка и затрудняват играта изключително много. Има умения на карти и герои, които не са обяснени какво правят, тъй като на картите са изобразени само с иконки. Също така етапите на боя с вампири са обяснени объркващо, първо се биете сами, ако не успеете пък ви ухапва, пък всъщност не успявате, ако сбора от на всички атаките не е достатъчен… сигурен съм, че има нещо, което не сме играли както трябва, но книжките им просто са лошо написани. Не знам дали проблема е при превода от испански на английски или в нещо друго, но определено е голям проблем на играта.

Както и да е, достатъчно мрънкане за това. Друг осезаем минус е силният „ефект на снежната топка“. Ако един от играчите стане много силен, то той ще обере всички вампири и ако има и мисията за тях, другите нямат никакъв шанс. Също така в играта има Събития(евенти), които са както добри, така и лоши, едно от тях обаче е прекалено силно според мен – това, което ви позволява да преместите календара с четири дена напред. Няколко поредни от тези могат много лесно да ви спечелят играта.

Какво мисля аз за играта? В интерес на истината много ми допадна. Бърза е, лека, с приятна хорър тематика. Вампирите са къде-къде по-интересни противници от безмозъчните трупове, които се влачат към вас и се подлъгват от всеки шум, който чуят.  За сега ще си я запазя, харесва ми – Bloody Nights!

[divider]

Повече информация можете да откриете в сайта на производителя:

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://gdmgames.guerrademitos.com/“ target=“blank“ ]GDM[/button]