Архив за етитет: gamelyn games

Tiny Epic Mechs – кратко ревю

Като се има предвид историята на повечето Tiny Epic игри, някак естествено се породи шегата Tiny Epic Mehs още преди да сме я играли. И въпреки, че това не е напълно честно да се каже, защото играта има своите позитиви, трябва да се има предвид, че все още Gamelyn Games не могат да излязат с топ игра от този франчайз… с изключение, може би, на Galaxies.

Tiny Epic Mechs вълнува с идеята на биткаджийска игра с мекове. Адреналинното иху-аху се изпаравя обаче още щом прочетете правилата и осъзнаете, че това всъщност е Robo Rally с уж тактически сухи битки.

Първо – компонентите са типични за последните няколко игри на Tiny Epic серията. В кутията ще откриете отново Itemeeple-и. Тоест – човечета, върху които закачате предмети и оръжия. За пръв път видях това в Tiny Epic Zombies, а после и в Tiny Epic Quest. Все още смятам, че това е просто, но гениално решение и се надявам и други игри да подхванат идеята.

Освен тези неща, тук отново имате (като и в останалите им игри) микроскопични уникални дървени токъни. Да, трудно е да играете с тях, ако сте с дебели пръсти, но това не е минус, тъй като сме свикнали вече да работим с микроскоп в поредицата.

Картите са с добро качество, а илюстрациите създават тематично и вълнуващо усещане.

С други думи – компонентите са на високо ниво!

Геймплеят също е изчистен и се обяснява сравнително бързо, което е голям плюс и напредък в Tiny Epic игрите. За жалост, подредбата на играта е леко досадна по простата причина, че трябва сами да си подредите полето за игра. От това няма спасение, тъй като в тази малка кутийка няма как да се сгъне цяла дъска.

Концепцията на играта е очевидна. Всеки играч влиза в ролята на оператор на механичен костюм, като целта му е да намлати другите играчи.

И понеже това е „америтраш“ игра, в която мразите приятелите си, в идеята е вкарана и контрол на територии. Играта се печели с точки. Точките идват от контрола на териториите и от шамарите над приятелите ви.

Tiny Epic Mechs използва два ресурса, като менажирането на териториите ви дават доход на тези ресурси. С тях пък си купувате подобрения и оръжия, които да закачате за костюма си.

Ако пък искате да сте мега гъзари, можете да поемете контрол на УЛТРА МЕКА, който стои и ви чака сластно в средата на картата.

Геймплеят се върти около програмиране на действия. В началото на всеки рунд, вие ще програмирате четири действия, които са придружени с движения. Действията са събиране на ресурси, поставяне на стационарни оръдия, мини, купуване на подобрения и подобни.

Ако по време на изпълнението на програмирането се засечете с друг играч, квото било-било. Време е за ритници в зъбите. Звучи вълнуващо, нали? Ама не е.

По принцип не съм най-големия фен на случайността на заровете в много от игрите, но в жанр като този – зарът не би бил излишен. За жалост, тук са решили да направят битките предвидими, леко шахови и дори почти „евро“, защото цялата информация е видима през цялото време.

Принципът е камък-ножица-хартия. Не е нещо невиждано. Но е малко нетипично за жанра. Нападателят първи изразходва оръжие (ако е „скочил“ със специално действие върху противника може да използва по-силното умение на оръжието). След това защитникът използва едно от оръжията си. Ако това оръжие е по-силно от това на нападателя (спрямо схема тип камък-ножица-хартия), тогава защитникът използва по-силното умение. След това отговаря отново нападателят с изразходване на второ оръжие, което ако е по-силно от това на защитника – прави по-силното действие. И така, докато играчите изразходват оръжията си.

Битките са предвидими и не е нужно да сте умели тактик, за да прецените каквки оръжия да си купите. Тоест, очевидно е кой ще спечели при битка между двама души. Номерът тук е кой ще нападне пръв и кога ще се сгащите.

Въпреки че всички тези системи работят, аз съм леко разочарован от липсата на живец в битките, а биткаджийска игра с меланхолични битки афектират цялото преживяване на иначе една от най-изчистените игри в поредицата Tiny Epic.

Заключение

Tiny Epic Mechs не е най-лошата игра от поредицата. Всъщност е една от най-добрите. За съжаление, всичко останало след Galaxies за мен е почти на едно ниво (признавам, не съм играл Defenders и все още Tactics). Концепцията на Mechs е добра, правилата са изчистени и можете лесно да играете играта дори с нови хора. За жалост, най-важната част от играта – битките, могат да се сравнят с бенетарско литературно четене на описанието на хобитските градинки в първата част на Властелина на Пръстените. Това ме отказа да дочета книгата. Това ме отказа и да играя повече Tiny Epic Mechs.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Лесни за научаване правила
  • Itemeeple-ите никога не са били по-яки!

МИНУСИ:

  • Микроскопичен шрифт по уменията на картите
  • Zzzz битки

Tiny Epic Zombies – Имам само един проблем…

Значи… квото и да говорят хората, зомбитата винаги ще са си хит и клише-неклише никога няма да ми писнат като тема. Харесвам си и B-Movie-тата със зомбита и новите простотии със зомбита. Дори и не съм се отказал от прогресивно деградивния The Walking Dead.

По същия начин и съм с игрите със зомбита. Не само че нямам нищо против тях, но и дори изпитвам кеф от атмосферата. Last Night on Earth все още е една от любимите ми игри. Виж, викинги и самураи? Meh…

Tiny Epic Zombies вече получи куп позитивни ревюта в интернет и на теория всичко звучеше толкова добре, че вече бях резервирал, изчистил, измел и декорирал специално място на секцията ми за този бъдещ постоянен жител в моя дом.

Добре че не предплатих твърде много наеми напред…

Стойте с мен. Играта не е лоша. Просто не е това, което исках от нея.

На първо място (и това важи за всички от последните Tiny Epic игри) – играта е ненужно малка. Разбирам, че това е маркетинговата продажна точка на поредицата, но от гледна точка на заемане на място на масата ви, че дори и откъм геймплей, в това няма никакъв смисъл.

Сетъпа на Tiny Epic Zombies е тегав, тъй като трябва да се разделят сума ти неща и да се поставят изнервящо дребни токъни къде ли не. След като наредите всичко обаче, ще осъзнаете, че тази игра си заема място. С други думи, ако скриете кутията, гостите ви никога не биха познали, че това е Tiny Epic нещо си, може би освен по микроскопичните компоненти… които са страхотни между другото.

Това е една от двете игри на компанията засега, които използват системата с Itemeeples. Те са малко по-големи от стандартните мийпълчета, но с дупки под мишниците. Там се слагат оръжия и предмети, които ще се сдбобивате по време на игра. Предметите са тематични, детайлни и отново – микроскопични. Ако имате нерви и тънки пръсти, може и да ги оцветите, защото са в подходящ за целта бял цвят.

Дори и да не ги оцветите обаче – със сигурност създават на играта ви дълбока козметична тематичност, която малко подобни игри успяват. Наблягам на „козметична“.

Артът по картите също е изумителен. Цялата визия, макар и дребноскопична, е изпипана.

Най-силната страна на Tiny Epic Zombies обаче е нейната преиграваемост. По начало имате най-различни модове – кооперативен, състезателен, един срещу всички кооперативно, един срещу всички състезателно.

След това – всяка игра използва три различни цели, които оцеляващите трябва да постигнат. В играта има цели 9 (двустранни са, заради различните модове) и всеки път ще теглите 3 на случаен принцип.

Има още!

Картата, която ще строите е на случаен принцип, като двустранността на самите карти голям размер със стаи дава още не знам си колко си там си разнообразие си.

Има. ОЩЕ.

В кутията има цели 14 оцеляващи, а всяка игра ще си избирате по един. Всеки има собствени умения.

И да. Има ОЩЕ!

На гърба на всеки от тези 14 оцеляващи ще откриете негова зомби версия с нов комплект от умения. Когато играете срещу зомби играч, този играч използва едно случайно зомби и в процес на играта може и да се сдобие с още, което му дава възможност за безкрайни комбинации, особено като се има предвид, че зомби играчът използва система за вдигане на нива.

Tiny Epic Zombies използва всичко от аресенала на зомбитата – бухалки, резачки, гранатомети, че дори мотори и полицейски коли в мола. На теория тук има всичко, което заклетите фенове на абсурдните зомби филми биха харесали. НО!

За съжаление, повечето от тези неща са само „козметични“. Геймплеят, в повечето случаи“, е крайно абстрактен до етап, в който се превръща в съвсем очевиден пъзел. Особено ако играете кооперативно, и то без зомби играч.

В тази игра не можете да взаимодействате директно с другите играчи, дори и да играете състезателно, но поне можете да се борите за оптимални ходове и да сте първи в целите, което в някои случаи може доста да разбърка гърнето с интриги.

Проблемът е, че много от механиките не са интуитивни и отварят път за решаване на пъзели, а не за фрас-бум-ихаа-баси-якото, което е най-очакваното нещо от зомби игра.

Зомби играчът има готини умения, но самият начин по който се движат зомбитата е… никакъв. Всъщност тук зомбитата не се движат. Тук се появяват нови зомбита в редичка и като пъзел се опитват да стигнат до щаба на оцеляващите, за да им изпапат вкусните мозъчета.

Не ме разбирайте погрешно – това Е тактическа механика, която позволява хитри ходове, но просто ограбва от удоволствието да извадиш някое друго чревце. Странно е, защото зомби играчът в Last Night On Earth сякаш често има по-малко избори, но пък кефът там е по-голям… Предполагам се дължи точно на това безумие, което търся в подобни игри.

Движението на оцеляващите обаче е още по-пъзелово. От една страна ходовете са интересни, задоволителни, комбинативни и никога няма да чувствате, че не можете да направите нищо, от друга страна са абстрактизирани от иконките на картите и мин-максването на движението. „Стъпвам тук, това ми дава още движение, стрелям тук, това ми дава бонус за това, дърпам се тук…“ и така нататък. Да, понякога има готини тематични благинки с някои оръжия, но в повечето случаи – вие не влизате в роля, а се опитвате оптимално да изтактизирате рунда. Пак – не казвам, че е лошо. Просто не търсих това.

За съжаление кооперативният мод не прави нищо, за да адресира проблема с алфа играчите и е съвсем възможно един играч да командва останалите, защото (и тук идва основен проблем за мен) почти винаги има един правилен оптимален вариант за ход. С други думи – винаги има едно решение на пъзела и ако някой го види преди вас – вие сте направо длъжни да го спазите. Това ограбва от ролевото усещане и удоволствието да смачкате малко вмирисана разпадаща се плът.

Да, в играта има хвърляне на зар, но той не предлага особено голямо вълнение, защото вие винаги убивате зомбитата, просто трябва да внимавате дали и колко щети ще поемете след това.

Заключение

Не искам да принизявам играта повече, защото тя не го заслужава. Tiny Epic Zombies има хитри механики, които предоставят на играчите гладко преживяване и стимулиращо мозъка решаване на пъзели. И ако преживяване траеше колкото пише на кутията – 30 минути, щях да преглътна липсата на УАУ моменти. За съжаление тези 30 минути са далеч-далеч от истината. Вероятно с двама или трима играчи това е така… само при положение, че това им е 15-та игра, но за мен Tiny Epic Zombies си е поне едночасова игра, като първото ви изиграване вероятно ще бъде и повече.

Компонентите са на високо ниво, макар и да са микроскопични, артът е феноменално добър и на теория – тематично създателите са наблъскали всичко, от което зомби маниаците (като мен) биха искали да видят вътре. Вариациите и разнообразието са в чутовно количество, така че нито една игра ще се усеща като предната.

Аз имам само един проблем с играта и това е, че тя е по-скоро решаване на пъзел, отколкото бой със зомбита. Да, странно оплакване, предвид това колко обичам пъзелите, просто… това са зомбита! Искам да ги ритам, не да играя шах с тях!

ПЛЮСОВЕ:

  • Удивителен арт
  • Темата извира от предните две точки
  • Страхотни компоненти (особено Itemeeple-ите)
  • Безброй модове и вариации, предлагащи огромно количество разнообразие

МИНУСИ:

  • Въпреки тематичните компоненти, играта се усеща абстрактно
  • Продължава двойно по-дълго, отколкото би трябвало
  • Това, че е Tiny само пречи на играта

Безплатна игра: Tiny Epic Defenders

Вие сте победили вашите врагове и вашето малко кралство, сега е едно истинско малко епично кралство! Всички живеете в мир и разбирателство. Обаче с мира има един проблем, той не трае дълго. Нов противник излиза на сцената – ужасни чудовища, които искат да заличат всичко, което сте постигнали с толкова труд. Тези нови врагове обаче са толкова ужасни, че ще е най – добре да съберете героите от всички останали страни и да им се опълчите преди да са стигнали до столицата ви!

Tiny Epic Defenders е кооперативна игра за от 1 до 4 играчи от създателя на небезизвестната Tiny Epic Kingdoms – Scott Almes и публикувана от Gamelyn games. В нея този път вие, заедно с вашите приятели, ще сте съюзници и ще трябва да се отбранявате срещу ужасите, бродещи по света.

Компоненти(за PnP)

  • 4 пионки в различни цветове
  • 4 кубчета в различни цветове(същите като пионките)
  • 7 бели кубчета за отбелязване на опасността във всяка зона
  • 1 черно кубче
  • 41 карти
  •     1 карта Столица
  •     6 карти с Гранични региони
  •     4 карти с Герои
  •     6 карти за ход( по една за всеки цвят и 2 карти за групови действия)
  •     9 карти с противници
  •     4 карти с ужасни противници
  •     3 карти с Епични противници!!!
  •    8 карти с артефакти

Подготовка за игра

На всеки играч се дава да си изтегли герой и пионка с избран от него цвят.  След това на картата с героя си той слага кубче, с което ще отбелязва колко живот има. Всички герои започват с максимален брой точки за живот. Размесете артефактите и ги сложете на достъпно за всички място.

Сложете картата със столицата в средата.  Около нея, в кръг, наредете картите с Граничните региони. На всеки регион и на столицата сложете по едно бяло кубче, като на Столицата го сложете на нула, а на регионите на едно.

Размесете Епичните противници!!! и на случаен принцип изтеглете един. Това ще е финалния ви противник в тази игра.  Не го поглеждайте!

Ходът на играчите и на противниците им ще се определя от картите, които те ще теглят от Тестето за ходове. То се прави от 3 карти с противници, изтеглени случайно. След това добавете карти за ход в зависимост от броя на играчите. Вашето тесте за ходове е готово.

Другото тесте, което ще ви трябва е Тесте с противници. То се прави от 3 карти с противници изтеглени случайно и няколко карти с ужасни противници(според броя на играчите).

Ужасните противници атакуват само един регион, имат опасни умения и ако са победени дават артефакт като награда. Артефактите са силни предмети, които могат да бъдат използвани само веднъж, след което излизат от игра.

Как протича играта

От Тестето с Ходове се тегли една карта. Ако тя е картата с цвят на играч, той е на ход, ако е чудовище, противниците са на ход и се тегли карта от Тестето с противници.

На всяка карта с противник пише кои регион атакува тази карта.  Всеки атакуван регион получава +1 към нивото си на опасност, като ако достигне „Х“, този регион е унищожен и ако бъде атакуван отново, ще се увеличи опасността на Столицата. Ако тя падне, всички играчи веднага губят играта. Столицата може да бъде защитавана, ако върху унищожени региони има пионки на играчите. Ако регион е унищожен докато в него има някой, то картата просто се обръща и пионката се поставя обратно върху нея.

Ако е на ход играч, то той получава три точки за действие, с които може да се движи и бие или да използва умението на регион или артефакт, ако за това са нужни точки. Всяко действие струва една точка и може да бъде извършено, колкото пъти играча иска, стига да има точки. Единствено уменията на регионите могат да бъдат използвани само веднъж.

Играчите могат да се движат само между съседни региони, като на Столицата съседни са само двата региона откъм късите страни на картата. Всеки път, когато герой влезе в някой регион, то нивото на опасност в този регион спада с едно. Ако регион е атакуван докато има играч в него, той може да избере да го защити, като това ще му струва една точка живот и чудовището е победено. Столицата не може да бъде защитавана, както и нейното ниво на опасност не може да бъде намалявано.

Когато и двете Тестета свършат, свършва хода. Ако Тестето с Ходове свърши, преди Тестето с Противници, то една карта от Противниците се размесва в Ходовете и играта продължава докато свършат враговете.

Ако Тестето с Противници свърши преди Ходовете, то тогава Епичния противник!!! се обръща и започва последната част от играта.

След като Епичния противник!!! е разкрит той атакува само един регион и остава в него, докато региона не е унищожен или докато той не е убит. Всички Епични противници!!! имат специални умения. Вие може да се биете с тях ако сте в същия регион и изхабите една точка за действие. Всяко действие „бой“ му прави едно поражение. В Столицата можете да се лекувате.

Ако успеете да победите Епичния противник!!!, вие печелите.

В заключение

Играта изглежда като доста приятен уплътнител на време между две по-тежки игри или дори за край на сериозна игрална вечер. Играе се бързо, около 30 мин, има както доза стратегия, така и сериозна доза късмет.

Също така за разлика от предишната игра от тази серия, то за тази много по-лесно ще си набавите компонентите, които са ви нужни.

Дали бих я пробвал? Да, ако някой има оригиналната или вече си е принтирал тази версия, но аз лично не бих се занимавал, камо ли да си я купя. Не ми изглежда чак толкова интригуваща.

[sociallocker]
Правила Компоненти Поле за игра
[/sociallocker]