Архив за етитет: cubicle 7

Hobbit Tales from the Green Dragon Inn – разказване на истории в света на хобитите

Имало едно време една настолна игра. Тя била приключенски настроена, изпълнена с карти на препятствия и фантастични същества – тролове, орки, джуджета, елфи, дракони… Обаче играта била самотна. Всеки ден се задушавала в целуфанената обвивка и нямала търпение някой да я освободи и да поиграе на нея, да заразглежда с изумение компонентите и илюстрациите ѝ. И понеже самотата не е приятно чувство, играта много искала да се оттърве от него. Дълго време пътувала, през гори и планини, езера и реки, докато най-накрая се озовала в ръцете на група весели играчи. Какво станало после? Ще узнаете в хода на статията.

Hobbit Tales from the Green Dragon Inn е настолна игра от Cubicle7, чиято цел е да ви потопи във фантастичния свят на хобитите и всички други обитаващи света на Толкин същества. За тази цел ще се впускате в най-неочаквани дори за вас приключения, играейки карти и разказващи истории. До някаква степен играта заема идеята за разказване на Once Upon A Time (разказване на история с прекъсване от другите играчи), но за това ще поговорим по-подробно по-късно.

Компоненти и правила

Като компоненти играта разполага с около стотина много добре илюстрирани карти, 5 плочки за поставяне на точки, един зар и един куп токъни с точки. Бях силно впечатлен от ролята на този зар в играта – освен, че го хвърляте при определени ситуации, той свързва Hobbit Tales с ролевата игра The One Ring и дава начин да разказвате историите си по време на ролевата игра. „Сега остава да намеря The One Ring и всичко ще си е на мястото“, казах си аз и тръгнах да чета правилата. Те не бяха особено дълги, дори ми се стори, че са прекалено дълги за сложността на играта. В общи линии идеята е много проста – някой от вас е разказвач и трябва да си изиграе картите, разказвайки история. За тази цел, в началото играчът избира една карта за начало на историята и една за край, като се стреми да направи историята с щастлив край. Естествено, другите играчи се стараят да опропастят плановете му.

На всяка карта, която разказвачът играе има символи и когато символите на вашата карта „Бедствие“ се съдържат във вече изиграните от разказвача карти, можете да си пробвате късмета и да му влошите историята. Ако успеете, взимате точки и си ги слагате под плочката за точки, а той трябва да включи картата ви в историята. В края на неговия ход, ако последната карта е минала без бедствия, разказвачът завършва всичко с щастлив край, а при неуспешна последна карта трябва да измисли неуспешен завършек на историята. След това той взима толкова токъни с точки, колкото карти без бедствия е успял да сложи на масата, слага ги под или над плочката за точки и следващият играч става разказвач. Това слагане под или над плочката има една единствена цел – на края на играта ще получите горните точки, а за долните се гледа кой е събрал най-много. Той получава още точки бонус и се прави крайното класиране. Както виждате, няма много правила, което прави играта лесна за обясняване на „новаци“ в настолните игри и според мен отнема около 5 минути да се схване напълно. Разбира се, винаги можете да играете на принципа „Ще научим правилата в движение.“, но лично не го препоръчвам тук, ще стане по-объркващо за неопитните играчи.

Геймплей

От геймплей гледна точка Hobbit Tales from the Green Dragon Inn предлага много истории – джуджета, разни групички от лутащи се хора, елфи, бури, мъгла, съкровища, паяци, дори върколаци! Разнообразие има, но тук се среща и единственото нещо, заради което продадох Once Upon A Time – това разнообразие бързо се изчерпва. След две игри вече ще знаете всичките карти, а играта дори няма експанжъни, с които да добави нови карти и въобще нови компоненти, които да променят този негативен елемент. Оставяйки това настрана, Hobbit Tales върви бързо, забавна е и въпреки факта, че има повече правила от Once Upon A Time, остава лека и неангажираща. Не разбрах особено логиката на това поставяне на точките под и над плочката за точки, понеже наградата за поставяне под плочката не си заслужаваше усилията в края на играта. Бедствията бяха интересни, но не толкова, че да компенсират бързото изчерпване на картите. Не само това, а и за да ги играете ви трябва много късмет –  в повечето случаи хвърляте зар.

Крайно усещане

Hobbit Tales from the Green Dragon Inn е приятна игра, но за мен е с прекалено малко интересни и повече ненужни елементи. Ще е забавна първите пет пъти, но после… не знам. Много е ограничаваща, няма особено много интеракция между играчите и честно казано очаквах повече, много повече. Бих я препоръчал на хората, които са големи фенове на света на Толкин, защото според мен те биха извадили доста повече преиграваемост от играта с познанията си. Аз лично не успях да „вляза“ в историите, пък и историите бяха толкова кратки (5 карти), че не можеш да добиеш представа за стойностна, вълнуваща история. Крайно усещане – разочарован, че онзи голям горски трол грабна някакъв друг хобит, а не мен.

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесна тема
  • Много добри компоненти
  • Бърза и лека игра

МИНУСИ:

  • Ограничена преиграваемост
  • Почти никаква интеракция между играчите (дори и тя често е с хвърляне на зар)
  • Не успява да въвлече играчите в историите

Dalek Dice – Exterminate! Exterminate! Exterminate!

За всички маниаци, започвам със следното. Аз не съм гледал нито един епизод от Doctor Who. За всички останали, да, това е игра в света на Doctor Who. Не мисля, че липсата ми на образованост от сериала ще повлияе на оценката ми обаче, защото в основата си, това стандартен „пушурлък“ със зарове… с една-две допълнителни хитринки.

Единствената причина да не съм обхванат с безкрайно огромната мания със сериала е необятното количество от телевизия, с което трябва да облъчи главата ми. Честно казано… ме е страх. Мисля, че съм запълнил максимума, който мога да отделя за този тип обливане . Добре, че не ми се налага да гледам Supernatural отначало…

Въпреки всичко, нямаше да е разумно да не се поинтересувам какво е туй чудо Dalek. Оказа се, че това са едни абсурдно сладки роботи, тип R2D2, които искат да унищожат Земята.

В Dalek Dice, играчите влизат в ролята на такива роботчета, като се стремят да избият максимално маса човешка раса, като се стремят да избегнат досадния Doctor Who. Спокойно! Играта е изключително приятелска и приятна визуално дори за деца. Всичко е в символи и цифри.

Играта пристига в малка цилиндрична кутийка и вътре ще откриете 10 напълно еднакви зара. Да, те са с добро качество, но количеството пари, което ще изсипете се върти около границата на компоненто-разочарованието. Цената, разбира се, се оправдава с нужния закупен лиценз.

Страните на заровете са следните:

  • Хора с число 2
  • Хора с число 4
  • Далеци с число 2
  • Далеци с число 3
  • Унищожение!
  • Доктор Ху

По време на хода си, играчът хвърля всичките 10 зара. Може да запазва и хвърля наново колкото иска зарове, но винаги трябва да запазва поне един.

Целта е в края на хода си да има повече стойности с Далеци, отколкото с Хора. Хитрото е, че хората всъщност дават точките. Тоест, колкото повече хора имате, толкова по-добре. Както виждате обаче, хората имат по-големи стойности, така че си има пушурлък в това какво и колко да запазвате.

Ако метнете Унищожение или Доктор Ху, задължително трябва да запазите по един от вид. Няма значение колко Доктор Ху сте метнали – пазите само един. По същия начин е и с Унищожението.

Ако съберете три Доктор Ху зарове, губите всичко до този момент.

Ако съберете три Унищожение, също спирате веднага, но удвоявате точки, които/ако сте събрали до този момент.

По всяко време можете да запазвате колкото искате зарове и можете да спирате с колкото искате, за да си осигурете няколко здрави точки, само че ако се случи така че използвате всичките зарове, тогава получавате пет бонус точки.

Като свършите с хода си, давате заровете на следващия играчи и той прави същото. Така до 60 точки.

Заключение

Dalek Dice хваща познати концепции от стандартни пушурлък игри със зарове и добавя малко бяло месце отгоре. Не твърде тежко, че да не можете да се мръднете от стола, но не и твърде малко, че само да ви се забие в зъбите.

Феновете на игри тип Zombie Dice ще открият чудесно филър начинание. Ако не харесвате този жанр, малкото повече правилца няма да ви изкарат дълбочината, която търсите.

Феновете на сериала пък ще се изкефят, защото могат да влязат в обувките на смешните злодеи. Да, играта е напълно абстрактна, но мисля, че има известна колекционерска стойност. Цента не е голяма, но определено е леко над нормалните стойности за толкова и такива компоненти.

Със сигурност играта е по-добра с по-малко хора, защото докато един си мята, другите нямат какво да правят. Освен това открихме, че и 60 точки са твърде много за повече от трима души. Мисля, че 50 е достатъчно, при положение, че абсолютният максимум, който бихте могли да изкарате за един ход е 29.

С други думи, това съвсем не е лоша филър игра за малка компания или прекрасна добавка към колекционерите на Доктор Ху стъф.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лицензирана тема, която много хора обичат
  • Внася свежест в стандартните пушурлък игри със зарове
  • Заровете са с добро качество

МИНУСИ:

  • Всички зарове са напълно еднакви
  • Цената е малко над нормалното (заради лиценза)
  • Може да продължи по-дълго от очакваното

[divider]

Можете да чекнете още за играта, както и да си я поръчате от сайта на производителите. Тези пичове имат още куп игри по Doctor Who.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://cubicle7.co.uk/our-games/dalek-dice/“ target=“blank“ ]Cubicle 7[/button]