Архив за етитет: Cthulhu

Dwarves Inc – Джуджета акционери и… Ктулу

Една от първите ми видео игри, които са оставили траен топъл носталгичен спомен е… не й помня името, но вървяхме с едно влакче… или машина някаква… Или човек? Искам да кажа, че копахме в скалите… в почвата? Абе някъде под земята. Събирахме… разни неща и май всичко можеше да се срути.  Добре де, не помня особено, а и през годините играх още няколко подобни, така че обърканите ми спомени са се омешили сериозно.  Но беше яко.

В Dwarves Inc е същото. Не толкова объркано, но привидно с такава лесна концепция. Копаете с джуджета ценни камъни и пречите на останалите. Това е половината игра. Другата половина е да откриете най-оптималният начин да продадете тези ценни камъни.

В кутията на играта има друга кутия, която е пълна с 400 кристалчета в различни цветове. 400!!! В началото на играта всеки играч получава по едно табло, където ще събира кристали, пари и джуджета. Кристалите всъщност изобразяват единствено „акции“, които се умножават по работниците – джуджетата. Целта е да трупате „акции“ и джуджета, и да ги използвате в най-удобния момент или да се надявате някой друг да го направи вместо вас.

 

По време на хода си, играчът взема три кристалчета от който иска цвят и ги поставя до вече съществуващи кристалчета от същия цвят на картата. По този начин се образува нещо като влакче.

Картата е модулна и сетъпът е с огромна преиграваемост. Когато кристалчетата стигнат до определени полета се случва едно от няколко неща.

  • Джудже. Вземате работник.
  • Сейф. Вземате кристал по избор
  • Сандък. Теглите карта с действие
  • Злато. Получавате пари спрямо броя на работници по броя на кристали от цвета, с който сте стъпали върху златото. Всички останали също получават пари спрямо цвета.

Картите в играта са доста небалансирани, като някои са изключително слаби, а други са си направо счупени. Да, когато теглите, винаги имате избор от две, но понеже картите са само 8 вида, те често се повтарят и редовно няма да имате особен избор. О, в играта има и карта с Ктулу. Ех… Може би е там за хитра изненада, но за мен това е си по-скоро чиста липса на креативност. Аман от Ктулу.

Играта е лека и правилата са интуитивни… в по-голямата си част. Понеже целият маркетинг на играта води към семеен тип геймплей, компанията е стигнала дотам, че да опрости максимално книжката. Реалните правила на играта са 3 страници малък формат с голям шрифт!

За някои може да е добре, но в случая орязването ни дойде в повече. Изпадахме няколко пъти в ситуации, които не са описани в книжката. Най-сериозната от които беше свързана с блокиране. Играта свършва, когато се запълнят всички места със злато на картата. Да, но понеже винаги трябва да слагаме до съседен кристал от същия цвят, ние много лесно можем да блокираме определена част от картата. Единственият начин да се отблокира е с карта, която я ти се падне, я не. Сравнително лесното решение, което ние избрахме, беше да направим картата глобус. Да можем от единия край да стигаме до другия. Но и това не е решение, защото отново може да се стигне до този казус.

Да не говорим, че колкото и много кристали да има, определени цветове е вероятно да свършат. Какво правим после, когато трябва да слагаме кристал от този цвят?! Някой? Книжка? Някой?!

Играта започва като лека, но след средата опциите стават твърде много и играчите с тежка форма на аналитична парализа ще изпаднат в кома. Точно обратно, в края на играта, всичко се свива до едно досадно дебнене.

Към края на играта, всички ще влязат в етап на изчакване, защото ще дебнете някой да ви направи път, за да се доберете до малкото останали места. В тази игра, това може да е проблем, защото играта няма как да завърши, ако някой не реши да се жертва за останалите. Подобна механика има в Super Motherload, само че там винаги имате няколко различни варианта. 

Накрая, играчът с най-много пари печели.

Заключение

Dwarves Inc изглежда страхотно. От арта и дебелите дъски, до чудесните 400 кристалчета. Темата е свежа и въпреки нелепото клиширано изпляскване на Ктулу, цветовете помагат да влезете в приятна атмосфера. Геймплеят на идея е лек и достъпен, но няколко ръбати проблема го превръщат във прекрасна плодова салата с едно-две развалени киви парчета. Да, не ти разваля цялата салата, но оставате с горчив вкус в устата.

Играта има очевидни грапави неща, които ако имате желание, вие и вашата група можете да оправите с малко домашни правила.

Книжката с правила не помага, защото в опит да направят играта достъпна, от компанията са изгубили сякаш няколко страници с изяснителни правила. С други думи, колкото и да е странно за такъв тип игра, но Dwarves Inc определено има нужда от FAQ.

Концепцията е отлична, механиката с акциите е чудесна и сравнително оригинална, но доста неща изглеждат неизгладени, а аз нямам времето и желанието да гладя смачканите и непрани панталони на някой друг… колкото и красиви да са те.

ПЛЮСОВЕ:

  • Красив арт
  • Свежа тема
  • Отлични компоненти
  • Лесни правила

МИНУСИ:

  • Неизяснени казуси
  • Предизвиква аналитична парализа
  • Краят на играта е мъчен и досаден
  • Пак ще го кажа. Аман от Ктулу.

[divider]

Яд ме е, защото играта можеше да е много повече. За да разгледате повече от нея, както и да видите бъдещите проекти на компянита, посетете сайта им.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://assagames.com/dwarves_inc.htm“ target=“blank“ ]ASSA Games[/button]

Shadows Over Westminster – Какво общо имат Илюминатите с Ктулу?

Една от първите ми настолни игри беше Arkham Horror. Въпреки, че цялата игра беше тегли-карта-виж-какво-ще-ти-се-случи-умри-за-нищо-не-струваш тип преживяване, атмосферата беше силна, а Ктулу все още ми се струваше като нещо оригинално.

Аркам обаче има един сериозен, дебел и грозен белег около носа, който не може да остане незабелязан. В крайна сметка той беше причината и да го зарежа. Наречете ме суетен, но многотията ми дойде в повече. Десетки декове, токъни и механики, които правят играта тегава и дълга. Да, Eldritch Horror пооправя някои проблеми, но вече тръпката от едни и същи плакатни носове е изчезнала и никакви козметични и пластични намеси не биха я оправили.

Последните две години се намираме в зоната на елегантните и достъпни игри. Хората все повече предпочитат всичко да е чисто, ясно, гладко и хомогенно. Shadows Over Westminster е наясно с това. След като гледах клипчета за нея си казвах – „А, те сигурно отгоре-отгоре разказват правилата“. След това прочетох правилата и си казах: „Ъ? Това ли е всичко?“. След като изиграх една игра си казах: „Ооооо…“

В Shadows Over Westminster…

Темата е всичко

Дори статиите в тези вестници са различни!

Най-много труд в играта определено е хвърлен върху темата, историята и флейвър текстовете. Ако сте хорър фенове и обичате катострофичните сюжети, това е точната игра за колекцията ви.

В SOW играчите са агенти на тайни общества – Илюминати, Набюдатели, Тамплиери и Аутсайдери. Лондон е ударен от сериозен Kатаклизъм, който застрашава светa от унищожение. Катаклизмът се определя на случаен прнцип, а играта пристига смного на брой. Всички са религиозни, митологични или дори художествени версии за края на света. От Четирите конника, през Рагнарок, до Ктулу и нещо като зомбита. Има шанс дори и едно от вашите тайни общества да бъде Катаклизма. В този случай играта се превръща в един срещу всички.

Всяко общество има подробна предистория, всеки персонаж има предистория. Самата игра има предистория. Почти всички карти имат… някаква история. С други думи, вие не купувате само игра, купувате си сериозна литература.

Ако искате и за самата игра малко да дръпна две приказки,а? Ако трябва да я определя механично, бих се доближил до дек билдър с поставяне на работници. Не е съвсем точно, но като се има предвид, че в играта има горе долу три цяло и пет механики, ще ме извините.

В средата на масата се поставя дъска с няколко локации. Една от локациите ви е вашата база, друга е за Катаклизма (който не се знае точно какъв е в началото), а останалите са за купуване на предмети и решаване на проблеми (Disturbance).

В играта има два ресурса – изследване и знание. Знанието се ползва за купуване на артефакти (и някои други по-специфични неща), а изследването за решаването на проблеми из Лондон, както и за справянето с големия гад.

Базовите карти (а и почти всички останали) се ползват единствено за символа в единия край. Всичко останало е флейвър. По време на вашия ход се движите до локация и извършвате действието й – или да изследвате (справяне с проблеми), или да купувате, или да използвате знанието от изследването, за да подобрите умения.

Само малка част от Катаклизмите.

 

Когато изследвате, отивате на дадена локация и обръщате карта с проблем. Върху тази карта ще открите безкрайно дълъг флейвър текст и цифра. Това е броят на изследване, който трябва да достигнете с картите от ръката ви. Ако не можете да го направите този ход, не е проблем. Картите си ги оставете пред вас и следващия път ще довършите. Въпросът е, че ако оставате на такива места, хората ви забелязват и получавате карта „уязвимост“, която абсолютно нищо не прави, но ви пълни тестето.

В края на хода си изхвърляте неизползваните карти, допълвате до съответния максимум и ако искате запазвате една карта. Можете винаги да имате до една запазена карта.

В процес на играта ще се сдобивате с умения от артефакти, както и специфични карти за вашето тайно общество. Всеки агент има умение. Едно, което може да го ползва когато си иска и друго, което се отключва при определено условие.

След като откриете Катаклизма, можете да посетите локацията му и просто да съберете нужното количество изследване, за да го победите. Разбира се, всеки Катаклизъм си има разни умения, които, както се досещате, не са приятни.

Звучи лесно? Ами… ето врътката. В началото на всеки ход се тегли карта, която или ви вкарва онази кофти карта „Уязвимост“ в тестето или показва коя от локациите на дъската потъва в тъмнина. Когато някоя локация изцяло потъне, Катаклизмът набира сила. Когато събере достатъчно сила всичко свършва.

Играта е бърза, лесна за научаване и сравнително лека. Не е особено трудна за побеждаване, но това зависи и от комбинацията карти, които си натрупате в тестето. Като всеки стабилен декбилдър, започва бавно и към края вече имате мощни карти, които се комбинират една друга по вълнуващ начин. Различното от другите декбилдъри е, че гърбовете на различните по вид карти са различни. Тоест, когато стане време за теглене (или някое умение ви позволява) вие виждате най-горната от тестето си. Не е кой знае колко грандиозно нещо, но добавя още една малка дълбочина към стратегията ви.

Открихме един проблем. Картите „Уязвимост“ се оказаха крайно недостатъчни и не намерихме в книжката какво да правим, когато вече няма такива в играта, а ние трябва да теглим. Предполагам, че това може и да е ситуационен опит, защото тези карти по принцип могат да се чистят. Просто ние не го правихме, защото един от героите ни можеше да ги ползва за полезни цели.

Заключение

Shadows Over Westminster е бърза и гладка игра. Геймплеят е неангажиращ и изчистен. Всъщност, всичко е изчистено. Дори дизайнът по борда и картите. Всичко изглежда някак си… гъзарско.

На масата имате дъска и фигурки, които обикалят по нея, но не се залъгвайте. Деветдесет процента от играта е концентрирана в строенето на тестетата и уменията на картите. Това е класически декбилдър с няколко малки, но хитри добавки. Фактът, че виждате вида карта, която ще изтеглите освежава иначе преизползвания жанр.

Картите не са особено разнообразни, а повечето от тях се ползват единствено за символа им в единия край. Въпреки това останах изненадан колко много комбинации и възможности имахме дори само с 4-5 уникални умения.

SOW е кооперативна, но има мнооого малък шанс единият от вас да се окаже предател. Това не усложнява геймплея, просто този човек вече ще има малко по-различна цел. Тази механика прилича малко на предалската механика от Dead of Winter, защото предателят няма как да изпълни целта си, ако Катаклизмът се случи твърде рано. Разликата е, че тук този предател, не знае, че е предател преди да се обърне самият Катаклизъм.

Илюстрациите и компонентите са чудесни, играта има привлекателен вид и би могла да мине и за семейна игра, въпреки темата си. Със сигурност това е игра, която лесно можете да обясните на нови хора.

Мисля си, че би могла да се обясни дори по-лесно от Доминиън.

С други думи, да, това Е добра игра. Това Е отлична игра дори, но трябва да я приемете за това, което е. Лека, неангажираща и бърза игра, която не виждам как може да ви бъде основното ястие за вечерта.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елегантен и гелосан геймплей
  • Минималистични, но чудесни компоненти
  • Подходяща за семейна , въпреки темата си
  • Огромно количество литература

МИНУСИ:

  • Няма особена дълбочина
  • Няма особено разнообразие в картите
  • Сравнително лесна… което за някои може ида е плюс
  • Твърде малко карти „Уязвимост“

[divider]

Сайтът на играта е добре поддържан и ще откриете още повече информация, отколкото моите неясни обяснения:

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://ccwgames.com/shadows“ target=“blank“ ]Shadows Over Westminster[/button]

Източник на повечето снимки: Boardgamegeek.com

 

Wake Up, Cthulhu! – „Вдигни очи, виж този свят!“

От начало го казвам. Не съм фен на Ловкрафт. Преди няколко години пробвах да търся Зовът на Ктулу из книжарниците, но всеки път като питах за Ловкрафт, те ми носиха книгите на Warcraft… В крайна сметка се добрах до една от книгите му и едва я дочетох… до средата. Не ми допадна нито стилово, нито тематично, но кой съм аз да съдя бащата на хоръра в щатите и човекът вдъхновил гигантската машина на графоманията – Стивън Кинг.

Всъщност, най-големият ми проблем с Ловкрафт и особено Ктулу не е толкова самият свят, нито историите. Даже преди време писах ревю на една малка книга-игра в този свят (Съновидение), която изключително ми допадна. Проблемът ми е, че този Ктулу се появи навсякъде, бе! Няма да говоря за нещата извън настолните игри, защото там пипалата му са обзели половината свят. Ако се концентрираме само върху нашето хоби… можете да срещнете стотици игри на тази тема, а в някои игри Ктулу се появява дори отникъде. Понякога можете да срещнете карта в игра, която няма нищо общо с Ловкрафт – Опа, Ктулу!

Но… както и да е. Това въведително Ктулу мрънкане беше с конкретна цел – за да ви осъзнаете контраста, когато ви кажа, че играта всъщност е съвсем прилична. Не. Играта си е направо добра.

Вдигни очи, виж този свят! –                                                                                                                                                                                                                                                         Валди Тотев, известен Ктулу поклонник

В играта играчите влизат в ролята на поклоници на другоизмеренния бог Ктулу. Те се опитват да го призоват. Който успее да го събуди по-бързо и е запалил повече свещи за ритуала е победител.

Играта

В средата на масата се поставя табло с отвратително качество, но с приятни илюстрации. За да успеете да го задържите плоско ви препоръчвам да затиснете краищата с телефони, например. Другата ми идея е да го отрежа на две и така няма да се надига. И без това усещам, че след още две-три игри, таблото само ще се накъса. Казвам табло, защото качеството е далеч от „дъска“.

Върху таблото има наредени свещи в спираловидна структура от външния край към центъра, където се поставя фигурка. Тази фигурка е Ктулу и от време на време тя самата ще се приближава към поклонниците. По време на играта, играчите ще плащат с ресурси, за да могат да поставят кубчета от своя цвят върху свещите. Когато се слага свещ, тя винаги се слага последна. В момента, в който свещ достигне Ктулу, играта свършва и се броят кубчетата на всеки играч върху таблото. Който има повече – печели. Ако има равни – този, който има кубче най-близо до бога, печели.

В играта има два вида карти. Ресурсите се теглят от купчина в началото на хода и имат лимит на ръката. Това са просто карти с различни символи и цветове. Те ще ви служат, за да ги харчите по време на хода или дори по време на ходовете на другите.

Под таблото се нареждат останалите карти, под формата на шест купчинки, като най-горната е с лицето нагоре. Тези карти ще ви помагат да слагате кубчета по таблото, да премествате кубчета, да заменяте или дори да махате. Тези карти са няколко вида.

  • Магии
  • Предмети
  • Проклятия

Всички магии имат две основни функции. И двете са еднакратни. След като ги ползвате ги изхвърляте  в „дискард“. След като свършат две купчинки, този дискард се връща. Двете функции са следните:

  • Плащате определен брой еднакви ресурси и си слагате определен брой кубчета на таблото.
  • Плащате конкретна цена и използвате умението на картата.

Повечето умения и всички умения, които са свързани със слагане на кубчета по картата ви дават шанс да продължите хода си. Можете да играете колкото искате такива ходове, които ви позволяват да продължавате, стига да имате нужните ресурси или не попаднете на проклятие.  Всеки път щом използвате магия, се обръща долната карта и от това идва риска да се появи проклятие.

Проклятията в тази игра са хубаво нещо… поне за един от играчите. Всеки ресурс в играта има стойност и когато се обърне Проклятие, всеки залага един по един ресурс с лицето надолу, докато всички пасуват. След това се обръщат картите и който е заложил ресурси с по-голяма стойност печели проклятието. Проклятията са изключително силни умения, които ще ви помогнат в играта.

Третият вид карти, които можете да купите от пазара с ресурси са предметите. Тези карти ги вземате в ръка и ги играете по време на някои от другите си ходове. Това са отново умения, които са в  пъти по-слаби от проклятията. Въпреки, че в определени случаи могат да бъдат решаващи за цялата игра. Особено картата, която ви позволява да удвоите ефекта на някоя магия.

В играта има изненадващо голямо количество взаимодействие. Като изключим вземането карти под носа на другите, наддаването за проклятията е напрегнато и вълнуващо. Ресурсите са със стойност от 1 до 3, а в играта има и няколко жокера, които са със стойност 5. Те са ценни при купуването на карти, но са и най-силното ви оръжие в наддаването. Трябва много внимателно да прецените кога да ги ползвате и кога другите блъфират само с единици. Освен това, ако играете с повече от двама, ще чакате три хода преди вашият ход, а нови карти се теглят в началото на хода. С други думи, трябва внимателно да сметнете колко карти да не ползвате по време на хода си и колко да хвърляте по време на залагането. Това е най-стратегическият елемент и води до следене и броене на картите, за да разберете кой с какви карти разполага.

Поради тези неща обаче играта продължава по-дълго от нормалното за такъв тип игра. Мисля, че час е едно нормално време за повечето игри, въпреки че може да се стигне и до повече.

Преди да мина към финала искам да спомена, че играта предлага стабилен соло вариант. По принцип не съм фен на тези варианти и никога не говоря за тях, но така се случи, че изиграх няколко игри.

Соло игра в процес

 

Соло играта е бърза, интуитивна и изисква по-скоро рефлексно мислене, отколкото стратегическо. Това е огромен плюс за бърза соло игра и ми напомни на добре познатите ни пасианси. Сетъпът е бърз и няма много неща по таблото, което категоризира GDM като хора, които знаят как се прави игра за един играч. Модът използва собствено табло и не е просто изчистен мултиплейър с изкуствен противник. Да, имате такъв, но геймплея е съвсем различен от оригиналния.

Заключение

Въпреки лекотата на играта и простите правила, Wake Up, Cthulhu предлага изненадваща дълбочина. Таблото е с ужасно качество и няма да издържи дълго, освен ако не предприемете нещо драстично с него. Кубчетата обаче са с кристален вид и придават някакъв флуоресцентен мистичен вид, който може да ви вкара във формата на демонично заклинание към друго измерение. Взаимодействието в играта е голямо и играчите са инвестирани дори по време на ходовете на другите.

Играта се пласира за лека и елегантният геймплей поддържа това твърдение. Проблемът е, че тя продължава малко по-дълго отколкото трябва. Ако Wake Up, Cthulhu продължаваше с 30 минути по-малко, щеше да е идеален филър за моя дом. За целта можете да играете с трима, но играта е най-забавна с четири поклонника.

За почитателите на соло игрите, тази представя чудесен безмозъчен чесач, който рефлективно би ви изгубил малко време с атмосфера на класически пасианс. Въпреки това, мисля че това е една от най-добрите соло игри, които съм играл… От друга страна, опитът ми се базира на 3-4 различни игри.

ПЛЮСОВЕ:

  • Огромно взаимодействие
  • Плавни и елегантни механики
  • Проста, но интересна форма на търгове
  • Играчите са ангажирани дори по време на ходовете на другите
  • Соло играта е бърза и интуитивна

МИНУСИ:

  • Основното табло е с отвратително качество
  • Отнема повече време, отколкото би трябвало
  • Ктулу… ОТНОВО!

[divider]

За повече информация, можете да посетите сайта на производителите:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://gdmgames.guerrademitos.com/“ target=“blank“ ]GDM Games[/button]

 

 

Assault on Doomrock – една от най-добрите настолни игри с тъмници

Ще направя нещо, което много рядко правя, а и не обичам да правя. Понякога обаче се налага. В това ревю ще се опитам да ви обясня основните правила на играта. Налага се, защото играта е толкова различна от средно статистическата настолна игра, че всякакви аналогии, връзки и обяснения биха били невъзможни без да знаете какво се случва в играта. Затова и самото ревю е малко по-дълго от обикновено. Уверявам ви, чe си струва да имате малко повече търпение, защото Assault on Doomrock не просто си заслужава. Assault on Doomrock е страхотна игра!

МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ

Essen Spiele е най-големият фестивал за настолни игри в света. Можете да се убедите от погледа на нашия посланик там.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/essen-report/“ target=“blank“ ]BigBoxGeek в Есен[/button]

Миналата година написах класация за най-ентусиазирано очакваните от мен игри, представени в Есен 2013. На първо място беше Assault on Doomrock. Целият лист можете да видите от тук.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/top-15-nastolni-igri-festival-spiel-2013/“ target=“blank“ ]Целият лист[/button]

Много дълго време чаках играта, свързах се и с дизайнера. Поздравих го за страхотно изглеждащата игра и го попитах дали не желае да напиша ревю за Дуумрок. Той пък взе, че се съгласи с удоволствие и от тогава Октомври беше моето малко Рождество, в което си чаках страхотния подарък. Играта пристигна в средата на Ноември, но няма значение. Струваше ли си?

Първо! В месеците между представянето на прототипа в Есен 2013 и пристигането у дома играта се беше променила. Играта се беше променила МНОГО! Малко се припотих преди да започна да играя… Но!

Assault on Doomrock е една от най-добрите “Dungeon Crawl” игри, които някога съм играл!

Малко пояснение – Dungeon Crawl е нарицателно за игри, (дали видео, дали настолни, дали ролеви) в които група герои се борят срещу чудовища, като героите вдигат нива и събират оръжия. Целта им е освободят света от злото и най-вече да оберат де що има ковчежета с пари и ценни предмети.

Assault on Doomrock е изцяло кооперативна бордова игра, движена изцяло от карти. Това означава, че въпреки, че имате герои, които се движат по карта и се биете с гадове по пътя си, всичко, с изключение на движението в битката, се извършва с карти и малко маркери.

Ако търсите бордова игра с дъска и фигурки, ще се разочаровете. Кутията на Doomrock е фрашкана само с карти, маркери и зарчета.

Игра в процес

Има карти с герои, карти с качества на героите, карти с локации, карти с атмосфера на приключението, карти с гадове, карти с действията на всеки от гадовете, карти с предмети, карти с по-добри предмети, карти с умения, карти с по-добри умения, карти със събития … Някои от тези карти се използват за повече от едно неща! Абе … карти да искаш!

Въпреки картовата база обаче, играчите имат усещане за едно истинско и епично приключение. Но за това след малко.

Assault on Doomrock е доста различна игра и ми трябваха няколко игри, за да схвана напълно някои правила. Дори ревюто е толкова дълго, защото не е лесно да ви обясня нещо, което не се среща почти никъде.

Играта е разделена на две основни части – приключенска част и битки.

Двете части са напълно различни и се усещат като мини игри.

ПРИКЛЮЧЕНСКА ЧАСТ

Приключенската част служи за подготовка на героите. В тази част те събират оръжия, вдигат нива, сдобиват се с умения, за да могат да победят враговете си, когато те наближат.

Но не се заблуждавайте, героите могат да загубят играта и обикаляйте из уж безопасните полянки.

„Картата“ е съставена от три локации, които се изтеглят на случаен принцип от тестето с локациите. Една локация сред пустошта, една локация сред планините и една локация в град. След това се образува тесте с още няколко от този тип локации и се разбърква. Най-отдолу се слага една от двете възможни локации с местността „Дуумрок“. Героите искат да достигнат до там и да победят злодея. Ето каква е врътката обаче – те не знаят кой е злодеят. Той се тегли на случаен принцип в началото на играта, но има възможност да се погледне в процес на играта.

Карти с локации

Да достигнете Дуумрок обаче е трудно. Вероятно злодеят няма да ви изчака и ще ви нападне някъде по пътя… ако още сте живи. Защото злодеят разполага с помощници – още две други групи гадове, които ще ви нападнат по време на пътуването ви. Едните са по-слаби, другите малко по-силни. Те също се теглят на случаен принцип в началото на играта.

С други думи – в играта има 3 вида слаби гадове, 3 вида малко по-силни гадове, 3 вида Злодеи!  (картите Дуумрок са различни от картите със злодеи. Те са просто по-специфични локации)

Преди началото на играта се отваря и карта, която ви дава някакво условие, атмосфера или просто „Вкус“ на приключението. Дава ви също така таблица, с която ще търсите съкровища и най-важното – показва ви колко време имате.

В Assault on Doomrock почти всяко действие ви поглъща време. Времето е ресурс и трябва да внимавате как го харчите, защото щом свърши времето ви нападат гадовете. Първият път като свърши ви нападат слабите, после малко по-силните, накрая злодеят… но вие така или иначе няма да сте оцелели.

След като се отворят трите стартови локации, героите слагат маркера на задругата в града.

Всяка локация съдържа четири подлокации, които могат да бъдат посетени. Тоест, още от началото на играта вие имате разкрити 12 места, които можете да посетите!!!

Карта с условие

Ресурсите в играта са пари, героизъм, щитове, маркери за беззащитност, живот и време. Почти всички места ви изискват някои от тези ресурси. Ако изпълните условието, можете да ги посетите. Нещо много важно! Плащането на ресурсите трябва да се извърши от всеки един член на задругата! Без значение колко героя сте. Тоест, ако ще обирате магазин и това ви иска да загубите „героизъм“, защото… е, не е много героично да оберете беден магазин – тогава всички трябва да имате поне един маркер „героизъм“ и да го изхарчате. Това е хитра и елегантна механика, която улеснява уеднаквяването на трудността за двама, трима или четирима играчи.

Няма да навлизам в подробности, но на местата по картата можете да купувате предмети, да се лекувате, да търсите оръжия, да вдигате умения, да събирате пари, да поглеждате карти, да лагерувате и още много други неща! Преиграваемост да искате!

Сега ще кажете – добре де, „каква е опасността тогава? Всичко изглежда твърде лесно.“

Ако искате (а ще искате) да разкриете нова територия

  • Първо поглеждате какъв тип е локацията която следва – най-горната карта от тестето с локациите.
  •  След това теглите най-горната карта от тестето със събития и не четете събитието а малкия текст, перпендикулярно на него. Там пише какъв негативен ефект получавате. Това е или загуба на жизнени точки (което е тежко, защото те са кът) или получаване на маркери за беззащитност (които ще ви натежат предимно по време на битка).
  • След това теглите още една карта от това тесте и вече четете събитието.

В 90 процента от случаите това събитие е хубаво за задругата. А най-често – откривате скрито съкровище. Тогава хвърляте зар и според таблицата на приключението, или ако има нова таблица на самото събитие, сравнявате. Каквото ви се падне = това сте открили. Най-често паричка или обикновен предмет. Не се заглеждайте в предмета засега, а го приберете.

Героите споделят обща торба с предмети, докато не стане време за битката. Тогава си разпределят всичко, както решат за добре.

Общо взето това е принципа за ходене из света на Дуумрок.

Преди да стигнем до битките, нека поговорим за…

ГЕРОИТЕ И УМЕНИЯТА

Героите са стереотипни – бияч, крадец, стрелец, магьосник и малко по-различната – вещица. Всеки от тях има стойност на опасност – това е важно за битките. Обикновено гадовете нападат по-опасните.

Това, което е различно тук обаче са качествата! На случаен принцип всеки герой тегли по едно качество – садистичен, епилиптичен, отвратително брониран, нетърпели и други подобни.

Тези качества не само образуват смешни имена като епилиптичен крадец, садистична вещица или нетърпелив магьосник, но си имат и функционалност. Всяко качество дава положителен и негативен ефект. Примерно нетърпеливия получава добра инициатива в битките, но пък може да компрометира съотборниците си, заради това, че бърза твърде много. Или отвратително бронираният е… ами отвратително брониран, но пък едва се движи.

След това идват и уменията. Всеки клас си върви с определени три умения, а качеството дава още едно умение. За уменията в подробности след малко, но тук ще отбележа само, че статистиките на героите са написани на самите умения. Тоест всяко умение вдига стойността или на силата или на интелигентността или на ловкостта. Тези стойностти са важни единствено за изискванията на оръжията и предметите.

Когато вдигате ниво, вие теглите три умения от тестето с умения и си избирате едно от тях. Толкова е просто. Трябва да отбележа, че в огромното тесте от умения няма нито едно повтарящо. Всички са уникални и много силни! Е … някои повече от други. В този смисъл е добре да кажа, че това е най-случайния елемент от играта, защото можете да изтеглите точното умение за вашия герой, което ще ви свърши перфектно работа точно срещу определен неприятел, но можете да изтеглите три напълно ненужни умения, които … е, поне ви дават зар. За това след малко … Или защо не сега.

Време е да поговорим за

БИТКИТЕ

Това е нещото, което продава играта. Защото битките в Assault on Doomrock са най-гениалната част от играта.Те са с уникална, опростена и безгранична механика. Казвам безгранична, защото поради начина, по който са построени, играта предоставя пред себе си безкрайни възможности за разширения и преиграваемост.

Видове противници

Битките представляват отделна абстрактна мини игра. За целта, героите вземат своите кръгли маркери и ги поставят в средата на масата. След това поглеждат срещу кого се бият (на картата с гадове) и там е отбелязано как се подреждат противниците. Маркерите с противници се трупат един върху друг, за да се отбележат точките живот на даден противник. Някои противници са малко на брой, но с много живот, но други (като зомбитата например) са много противници с малко живот.

Полето, върху което героите и противниците се бият е виртуално. Герой или противник може да бъде или близо до някой или отдалечен. Тоест, когато се движи, героят може да избере свободно къде да отиде – дали да е плътно до противник, дали да е плътно до герой или пък иска да е напълно сам. Плътните герои и противници един до друг формират „група“, което е важно за някои текстове от картите.

Ако в даден момент противниците в дадена група са два пъти повече от героите в групата, то тогава героите са „обградени“. Така много от уменията на героите не могат да работят.

В началото на битката, героите си разпределят уменията и си слагат маркерите „беззащитност“ по равно върху маркерите с героите.

Как протича една битка?

  • Героите хвърлят зарове
  • Героите планират заровете си
  • Противниците действат
  • Героите действат

Героите хвърлят зарове!

Всеки герой започва с определен брой умения и в процес на играта се сдобива с още. Героят разполага с толкова зарове, колкото умения има. В тази фаза всички играчи хвърлят зарове за своите герои. По класическия начин, играчите имат право да хвърлят отново до два пъти които си искат зарове, ако не си ги харесат.

Играчите планират заровете си

Уменията са протеините на играта! Всяко умение ви позволява или да се движите или да удряте или да правите магии или да правите всякакви други извратени счупени неща, които могат да обърнат битката. Всяко умение се асоциира с определен зар. Тоест е добре да вдигате умения, които ви изискват различни зарове, за да имате винаги опции. Някои умения могат да се използват само веднъж на ход, други повече. Има и такива, които се заключват и си остават активни до края на битката ако си „заключите“ зара върху тях. Кооперативният момент е засилен най-много в тази фаза, защото играчите трябва добре да синхронизират уменията си. Ако не планират добре действията си, може плановете им да се счупят, когато стане време да изпълняват това, което уж са предвидили.

Освен това всяка шестица можете да я заменяте за маркер „героизъм“. Той може да подсили някои от уменията ви, но го губите в края на хода си, така че не можете да си ги складирате.

По същия начин можете да смените единица за маркер „щит“, който поема една точка живот преди вас, но също го губите в края на рунда.

Някои от уменията са инициативни. Тоест се случват преди хода на противниците. Много е важно да го имате предвид, защото понякога е добре да сте първи, но понякога не. Примерно няма как да стреляте с инициатива, ако за вас се е залепил гад. Трябва първо да се измъкнете от него.

Противниците действат

Играчите се изреждат да играят един по един, като първия е този с най-висока стойност на „заплаха“. Отбелязано е на картата с героя.

Всеки вид противник има свое тесте с карти и играчът в хода си избира два противника, които да активира, като тегли две карти една по една. На самата карта е написано как действа противника. Някои противници се приближават и удрят, други се отдалечават и стрелят, трети се засилват и избутват, четвърти се приближават, удрят и бягат, пети заразяват, като ви крадат заровете. Всичко зависи от това срещу кого се биете.

В момента, в който противник удари герой или герой удари противник се обръщат всички маркери „беззащитност“. Те може и да са празни, но могат и да увеличат щетата или пък да избутат героят надалеч. Или други гадости…

Битка със зомбита!

Героите действат

Тук се изпълняват всички умения на героите, върху които има зарове и не са инициативни. Изпълняват се в какъвто ред желаят играчите, но задължително първо се изпълнява целия ход на играч преди да започне нов ход на играч. Тук е ясно – героите се движат, бият, лекуват, разместват и манипулират бойното поле.

Така продължава битката, докато героите победят или бъдат победени. Ако герой спадне до 0 жизнени точки, той не е извън играта, но се връща на 1 точка живот, ако останалите герои успеят да победят. Ако всички герои са нокаутирани… Е, героите явно не са достатъчно силни да се справят с Дуумрок.

Ако героите победят, те печелят всякакви награди, които са описани върху началната карта с условие.

Ако успеят да победят и трите видове гадове, тогава те печелят автоматично играта. Няма нужда да са стигнали до Дуумрок.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Пфууу! Отново съжалявам за голямото описание, но това е ГОЛЯМА игра. Дори и да не ви се вижда на пръв поглед, още след първата битката ще се чувствате изморени и препотени. Да! Assault on Doomrock е изпълнена с напрежение, като играта се нагнетява с всяка изминала битка. Самите битки са толкова трудни и епични, че дори най-слабите гадове може да ви изкарат възхдуха. Винаги победата е на ръба. Почти винаги поне един от героите ще бъде нокаутиран. В една от игрите ни, вторите противници, които ни се паднаха ме изкараха на втория ход и на терена остана само един стрелец, който трябваше да се справи срещу „риййпъри“, чиито умения бяха свързани с това първо да слагат върху героя много маркери „беззащитност“ и накрая идва един и прави много щети от един ход. Стрелецът всеки ход тичаше и стреляше от далеч. Успя да свали един и половина от лошите, но накрая и него повалиха. Тази битка продължи 30 минути! Не се притеснявайте, има механика в играта, която ако се забавите твърде много, гадовете автоматично ще спечелят. Така че, няма как да зациклите в битка.

Когато се движите по картата всичко ви изглежда твърде полезно, но нямате време да получите каквото искате. Защото ако не сте взели поне два полезни предмета и поне едно ново умение, загубата ви е в кърпа вързана. В света на Assault on Doomrock трябва да се стъпва много внимателно.

Нещо важно. По време на битките всеки хвърля зарове и решава за себе си какви умения ще използва. Няма как един човек да следи абсолютно всички умения на всички играчи. Всеки трябва да помага. А и заровете всеки си ги хвърля за себе си. Това води до извода, че в Assault on Doomrock проблемът с алфа играча е решен!  Поне за битките, де… което си основната част на играта.

Това е една сериозна и тежка игра. Когато видях арта си казах – Е, лекичка игрица със зарове. Грешка! Това е дълбока и ангажираща игра с много мислене и атмосфера.

Да, в играта има малко негативни неща. Книжката с правила има нужда от някои промени и дообяснения. Като например, как точно работи механиката “Enrage” (която позволява на гадовете да спечелят, ако героите се забавят в битките твърде много). Също така много често се забравят малки правилца като кога се губят всички маркери, дали си забравил да сложиш някъде някои други маркери, някои правила с определени локации не са съвсем ясни и други подобни. Точно поради многото правила, играта не е подходяща в никакъв случай за нови играчи! Но това не може да отнеме от най-важното нещо. Което е…

Не съм срещал друга толкова вълнуваща игра с тъмници. Дори игра като Descent не ми носи същото удовлетворение за този „сърбеж“. Beautiful Disaster Games е съвсем нова компания на пазара и се покланям на пичовете за чудесния първи опит! С нетърпение чакам разширение за играта.

ПЛЮСОВЕ

  • Две мини игри в едно
  • Една от най-добрите игри с тъмници на пазара
  • Огромна преиграваемост и отвореност към разширения
  • Дълбоки битки с тежки тактически решения
  • Иновативни механики
  • Добър хумор, но не твърде много, за да отнеме от сериозността на играта
  • Много трудна кооперативна игра

МИНУСИ

  • Много дълго времетраене – 150 минути
  • Много детайли и правилца, които често се забравят

[divider]

За съжаление, този път нямахме възможност за снимки. Източник за снимките: www.boardgamegeek.com

Print and Play: Arkham Investigator

Arkham Investigator е дедуктивна игра за максимум четирима играчи, развиваща се в света на Х.П. Лъвкрафт. Играта е на дизайнера Хал Еклес (Hal Eccles) и е публикувана от Airborne Studios и  Chtulu Reborn.

В нея, вие ще влезете в ролята на ученикът на известния библиотекар и следовател Хенри Армитаж.  Разследвайки мистериите, които ви дава Хенри, вие ще трябва да докажете, че сте готови да поемете работата му един ден.

Компоненти

  • Вестник от деня на случилото се (който ще е различен за всяка мистерия)
  • Карта на град Аркам
  • Списък с приятелите и свръзките на Хенри Армитаж
  • Указател с адресите на жителите на града
  • Книжка с правилатa

Как протича играта

Всичко започва с това как Армитаж ви кани в кабинета си, където ви разказва за наскоро случилата се мистерия (може да е убийство, отвличане или каквото друго ви хрумне). От тук нататък сте вие. На базата на това, което научавате от учителят  си, вие трябва по собствена преценка да обикаляте из Аркам и да говорите с различни персонажи, които евентуално да ви дадат повече улики. Особеното в играта е, че вие всъщност няма да заловите „лошият“, а след като решите, че сте събрали достатъчно доказателства, ще говорите отново с Армитаж, който ще ви задава въпроси и на базата на техните отговори, той ще прецени как сте се справили. За всеки отговор печелите или губите точки. Максималният брой е 150 т., но вие печелите, ако съберете повече от самият библиотекар, а той винаги има 100 точки.

Лично мнение

Играта прилича малко на предишната, за която разказах – Doctor Who: Solitaire Story Game, защото и двете се играят с помощта на книжки и доста четене. Но също така, тази е коренно различна, тъй като тук нямате зарове, нямате ред на обикаляне из града, няма брой ходове, за които трябва да решите загадката. Всичко зависи единствено от вас и от логичното ви мислене. Отивате там където искате, говорите с когото трябва и се отправяте към следващото място. Когато решите, че знаете достатъчно се връщате при Хенри Армитаж. И това всичко е много, много готино според  мен. Не прави играта много трудна, не я прави и лесна, всеки ще я изиграе по различен начин и всеки път можете да почнете едно и също разследване от различна посока. Също така описанията в книжката допринасят много за атмосферата и за това да се почуствате като част от стария Аркам. Като цяло играта е доста добре измислена и направена.

Единствено не съм сигурен какво мисля за това, че накрая фактически вие не залавяте „лошият“, а просто сравнявате събраната от вас информация с тази събрана от Армитаж.

За жалост до сега е излязло само едно разследване – A Grain of Evil и скоро се очаква да излезе второ – King Cometh.

Но въпреки това, ако харесвате книги-игри, ако сте харесали предишното ми предложение или ако просто обичате да четете, препоръчвам ви я. А ако сте и фен на света на Лъвкрафт, ви я препоръчвам още по – силно. Е ако не обичате ужаси може да я пропуснете, но … това май се подразбира?

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://boardgamegeek.com/thread/962650/download-arkham-investigator-v2-here“ target=“blank“ ]Всичко нужно за първото разследване[/button]

Cthulhu Gloom – какво ли си е мислил дизайнера?

Прибирате се вкъщи. Един часа през нощта е и навън се чува само далечния кучешки лай на някаква неизвестна за вас порода куче, събудено от някой случаен минувач. С тихи стъпки се добирате до кухнята и изваждате от шкафа добрия стар сатър на дядо ви. Наточвате го внимателно и като на тренировка започвате да го размахвате насам-натам, насичайки на парченца въображаемия противник. Прибирате сатъра, така че да е на една ръка разстояние във всеки момент и слагате маската и ръкавиците, за да подсилите своята анонимност. Вече сте набелязали реална жертва и се придвижвате с тихи стъпки към нея.

Няма време за губене.

Gloom e картова игра създадена от американския дизайнер Keith Baker, развиваща се в Lovecraft света. Играе се от 2 до 5 играча и още започвайки да разбирате играта, осъзнавате колко тъмна тематика има тя. В играта целта ви е да избиете всички членове на семейството си преди другите играчи да избият своите, като същевременно имате натрупани достатъчно отрицателни точки върху мъртвите членове на семейството си, за да спечелите играта. Също така можете да избивате и членове на семействата на другите играчи, като се стараете да е в крайно неприятна за тях ситуация. Играта включва постоянно прецакване, убийства и възкресения, това е една игра на страховит хаос през цялото време. Преди да започнете играта, както и при всяка друга игра, е важно да си обещаете да си останете приятели без значение от това което ще се случи след малко (ако има съмнения относно това, по-добре да не започвате да играете и да смените играта с някоя друга, по-приятелски настроена игра). Подгответе своя виртуален арсенал от смъртоносни събития, същества, оръжия, като цяло всичко смъртоносно, което можете да намерите и се хвърлете смело напред в играта!

Компоненти

Компонентите които предлага играта са само карти, като картите са няколко вида:

  • 20 карти с членовете на четири семейства – Character карти
  • 54 карти с точки и приятни и неприятни събития (приятните в повечето случаи се пазят за прецакване на чуждите семейства) – Modifier карти
  • 11 карти със събития – Event карти
  • 20 карти с различни и доста болезнени видове смърт – Untimely Death карти
  • 5 карти с история – Story карти

Както виждате, компоненти няма толкова много, но ви уверявам, че са напълно достатъчни за целта на играта – хаос, покушения, убийства и не на последно място извършване на добрини (на противниците най-вече).

Подготовка за играта

 Подготовката за игра става доста бързо и се извършва в следните три стъпки:

  • Всеки играч избира по едно семейство с което да играе и слага картите на това семейство пред себе си с лицето нагоре. При игра с 5 човека, всеки от 4-мата маха по един член от семейството си и го дава на петия играч, като по този начин всеки играч има по 4 карти за семейство.
  • Взимат се картите с история, размесват се и на произволен принцип се избират две от тях. Слагат се в центъра на масата, така че да са видими за всички играчи по всяко време.
  • Всички карти освен картите с членовете на семействата и картите с историята се събират и оформят едно тесте. Размесват се хубаво и всеки играч си взима по 5 карти от тестето.

С това всичко е готово и играта може да започне.

Ход на играта

 По време на хода си, всеки играч може да направи две действия. Те вкарват всичкото разнообразие в играта, всичката интрига и поддържат играчите на тръни до самия край. Възможните действия за изпълнение са следните:

  • Можете да играете Modifier – това променя точките на вашия член на семейството (или на член на семейството на друг играч, ако решите да я играете там) и може да ви даде някой полезен символ или ефект
  • Можете да играете Event – прочитате и изпълнявате ефекта на събитието
  • Можете да играете Untimely Death – убивате един член на семейство (независимо дали е от вашето или чуждо семейство). Трябва да се отбележи, че можете да играете такава карта само като първо от двете си налични действия, като персонажа който сте посочили трябва да има отрицателна сума от точки върху себе си. Единственият начин да играете Untimely Death като второ действие е като ефект от изигран Event или Modifier
  • Можете да вземете Story карта – ако имате нужните знаци, посочени на картата, можете като действие да я поставите пред себе си и да получите написания на нея ефект (докато е ваше притежание). Ако някой друг е взел Story карта, можете да му я отнемете като действие ако имате повече знаци от него от вида написан на картата, но пак трябва да имате минималния брой знаци за взимане на Story картата
  • Можете да изхвъллите всичките си карти. По този начин хода ви приключва и теглите нови карти до достигане на своя лимит за карти в ръката
  • Можете да пасувате – да пропуснете действие ако искате, не сте длъжни винаги да правите по две действия

След като извърши двете действия (или колкото е преценил), играчът изтегля толкова карти, колкото не му достигат за да допълни картите в ръката си до своя лимит за карти в ръката. Лимитът първоначално е 5 карти, но по време на игра се променя.

Някои карти със събития (Modifier или Event) могат да ви дадат допълнителни действия, с което действията ви от две могат например да станат четири, така че се оглеждайте за тези специални ефекти. Картите Modifier също могат да ви дадат моментален или постоянен ефект написан долу на самата карта, а някои карти дават временен ефект, който е в сила само докато тази карта е най-отгоре върху персонажа. Това означава, че сложите ли друга карта върху нея, ефекта на тази карта се губи. Знакът за моментален ефект е насочена надясно стрелка, за постоянен ефект има знак с въртящи се в кръг две стрелки (също така има и символ на самата карта в дясната част най-отгоре). За временния ефект означението е насочена надясно стрелка с кръгче.

Също така, важно е да се отбележи че на всяка Modifier карта има символи (както и на някои от картите за смърт). Те се ползват за придобиване на Story картите и за използване на други карти с ефекти зависещи от символите (повечето карти за смърт имат специални ефекти зависещи от символите на дадения персонаж). Но най-интересното е, че тези символи постоянно се менят – поради прозрачността на картите се гледат само видимите знаци и точки и картите често си препокриват знаците и точките една върху друга. По този начин играта става доста динамична и непредсказуема. Всеки може да играе карти не само на своето семейство, а и на чуждите и борбата е безмилостно жестока, както се казва.

Играта се играе докато някой не избие цялото си семейство, самостоятелно или с чужда помощ, след което  се раздават точките. Точки се дават само за загиналите персонажи на всеки играч (освен ако няма Story карта със специален ефект). Всички точки на играча се сумират по персонажи и се прави крайното класиране.

Моето мнение

Играта е доста мрачна, доста странна, и доста притеснително забавна. Харесва ми ефекта на прозрачните карти, който е една от основните механики в играта. Играта се учи бързо и предлага достатъчно разнообразие. От друга страна обаче, тази игра не е за всеки. Чисто тематично играта отблъсква много хора, нещо което според мен е напълно разбираемо с оглед на идеята на играта – не звучи много добре да си избиваш семейството ей така, за кеф, дори и да е виртуално семейство, както в случая. Може би ако тематиката беше обърната, ако трябва да запазиш семейството живо, щеше да е малко по-приемлива. И дори да беше така, пак идеята да избиваш хора (и същества в случая) без причина не би допаднала на доста хора. Аз лично смятам, че ако беше с друга тематика, може би малко по-миролюбива, тази игра щеше да стане хит сред картовите игри. И въпреки това, дори и с тази тематика, играта е доста популярна.

 

Заключение

Ако се абстрахирате от тематиката и идеята с всичките тези убийства, играта е доста забавна. Определено минусите от тематична гледна точка се балансират с плюсовете откъм интересни механики, идващи най-вече от прозрачността на картите. Поне за мен е така. Има много сметки и не чак толкова много стратегия, но пък достатъчно, за да има мислене по време на игра. Ако обичате да играете нестандартни игри или просто обичате игри със смятане, то тази игра ще ви допадне много и даже може да ви стане любима. Не е прекалено дълга (в повечето случаи се изиграва за около един час) и се играе доста добре с трима и повече играчи – при двама играчи е малко предвидима и не чак толкова интересна. Като цяло – ако намерите компания, която да е съгласна да играе на игра с такава тематика, ще си прекарате доста весело и след първата игра ще ви се играе още.

Smash Up – Можеш ли да овладееш хаоса?

Boardgamegeek за пореден път доказа, че е просто като всички останали класации за всички останали неща по принцип. На него не може да се разчита. Да кажеш, че топ 100 игрите в BGG са най-добрите 100 е все едно да кажеш, че топ 250 в IMDB са най-добрите филми. „Черният рицар” на 7 място. Вие сериозно ли?!

Както и да е, случаят със Smash up е същият, но в обратна зависимост. В момента играта е на 649 място. Е, бива ли така бе, колеги? Пор уай?

Ето го и моето мнение!

 

BGG рейтинг – 9.5/10

 

Ако искате да си чупите главата 4 часа с нещо мощно, което после ще ви бръмчи из мозъка следващите няколко седмици и ще ви заема нормалното място в мозъка, което се използва за…ами за мислене – играйте Game of Thrones the Board Game и докато си пишете в офиса алгоритмите в екселските таблици(аз това си представям,когато някой като ми каже, че работи на компютър) и изведнъж осъзнаете, че половината от клетките са ви запълнение с хора от Ланистър, осъдени на смърт, тогава вместо да крещите като обезумели, че някой трябва да направи нещо относно наближаващите диваци, можете да изпиете една студена вода, да си седнете на гъза и да приемете с достойнство първото си предупреждение за уволнение и то не защото шефа ви ви смята за ненормален, а именно защото той самият е Ланистър!

Друг симптом, че ви е дошло твърде много е да пишете дълги изречения и да карате хората да ги прочитат няколко пъти преди изобщо да схванат мисълта ви.

Разбира се, вместо това винаги можете да разцъкате две-три игри на Smash Up, да се посмеете малко и да удовлетворите нуждата от хубава лека игра, която обаче в никакъв случай не е филър(игра, с която си запълвате времето или загрявате за по-голяма игра).

ТЕМА – 10/10

Някои хора биха нарекли тази игра съвсем НЕтематична, но ако сте почитатели на автори като Дългас Адамс или Тери Пратчет, Smash Up е повече от тематична. Темата основно се състои във вашето въображение. Има осем различни фракции – Нинджи, пирати, зомбита(ДА!), магьосници, фокусници(Tricksters), извънземни, роботи и динозаври с лазери. Как пък тези могат да се съчетаят на едно място? О, чакайте, не съм свършил. Всеки играч взема две от тези фракции и ги смесва в една. Така могат да се получат „зомбита извънземни”, „нинджа фокусници” или пък „магически динозаври с лазери”.

Значи, от това по тематично какво повече?! Как какво – базите!  Всички играчи се борят за спечелването на няколко бази, които могат да бъдат от „майката-кораб”, до „царството на гъбките”!

Сега пак ще попитате – „Какво пък искат магическите динозаври с лазери от царството на гъбките?”. Много питате, бе!

Ако искате история, е па, измислете си!  Може би динозаврите се хранят с гъбки, или пък имат нужда от печурково олио за смазка на своите лазери. Може би дори си търсят халюцигени за подсилване на своите магии. Ваша си работа. Никой не пита „ама как”, „ама защо”…Ако някой пита – бегом обратно в офиса при своя шеф инцест!

Думата е една – абсурд. По фън няма на къде!

КУТИЯ – 9.5/10

Кутията е малка, но няма нужда и да е по-голяма. Има разделения за различните фракции и

базите. Дори има място за бъдещите разширения на играта. Единственият ми проблем, не знам дали е и проблем, е че първото разширение се очаква да пристигне с победни токъни. Не знам точно къде ще трябва да се слагат, защото няма определено място за тях. Може би под разделителите?

Съвет: Не се плашете когато отворите за пръв път кутията и видите само две малки тестета с карти в една цяла кутия. Какво да направят хората, пакетирали са ги максимално оптимизирано. Не се притеснявайте, когато махнете найлончето и сложите фракциите по местата им, всичко ще изглежда добре. Ако пък и ги слийвнете, муцка.

КОМПОНЕНТИ – 10/10

Това е игра с карти, така че всичките компоненти са…картите. Smash up се отличава от повечето игри с карти с едно нещо – своята…шареност! Най-после! Аман от сиви и тъмни фентъзи псевдо страшни и скучни пишман рисунки, сякаш взети от гугъл имиджес.  Артът е великолепен. Рисунките са много детайлни и въпреки, че не всяка карта е уникална, има достатъчно разнообразие, че да ви поддържа малкия капризен мозък в постоянен интерес.

Има едно нещо, което не мога разбера. Опитвам се да не се заяждам и ще попитам следващият въпрос с целия мир, който съм събирал през живота си в сърцето ми. Няма да се ядосвам и няма да обвинявам. Просто въпрос. Едно малко въпросче. 1…2…ЗАЩО….спокойно, спокойно…играта не пристига…със СКАПАНИ…няма, няма да се ядосвам…токъни, които да следят победата?  Ето, казах го…МРСН…

Наистина не разбирам. Забравили ли са? Защото скоро ще пристигнат с разширението, което идва през март месец. Чакали са да видят реакцията на хората ли? Защото, според AEG, хората не обичат да следят точките…ааа или може би искат да стимулират писането на ръка с химикал? Не знам, това някаква маркетинг стратегия ли е? Абе най-вероятно е имало момент на производителите, след като са направили играта – „Абе…имам чувството, че нещо забравихме..Хм…” ДА! ЗАБРАВИЛИ СТЕ!

 

Но вече съм спокоен, защото аз получих своето обезщетение. (а и използам покер чипове за точки) И то голямо. Не знам дали всички разпространители(вероятно не) предлагат промота(прома…проми..промове?), но заедно с моето копие аз получих такова. И то не едно, ами 8! 8 плаката с чудесно качество, като всеки плакат е дуплика на една от картите от различните фракции. Евала! Закотвихте десятка с това!

ГЕЙМПЛЕЙ – 10/10

Това е една от малкото игри, които можеш просто да извадиш и да започнеш да цъкаш. Всичко е подредено, просто избирате по две фракции, тУряте на масата няколко бази и се почвате.

Картите са два вида. Действие и миниън(ваш слуга). Вие сте един вид големия бос, който само заради чувството си за хумор и ниската обща култура сте решили да съчетаете две стереотипни раси в една фракция. Чист късмет е, че расите не се избиват една друга(въпреки, че в някои случаи и това е възможно).

Тук е момента да ви обясня и какво представлява самата игра.

На масата има толкова бази колкото са играчите плюс една. Всяка база има три големи числа в средата, умение с предизвикателно  дребен шрифт(има обещание, в разширението това да се поправи) и едно друго число горе вляво – силата на базата. Уменията са най-различни. Примерно: Играчът, който успее да разбие тази база, може да избере следващата база или пък – всички миниъни имат +1 сила на тази база.

Всеки миниън има номер в горния ляв ъгъл – сила на миниъна. Когато този миниън влезе в базата, той добавя това число към всички други числа на други миниъни, които вече са в базата. Когато общия сбор на числото стане равен или повече от силата на базата, базата се чупи. Всички миниъни се ихзвърлят в дискарда(боклука) на играча.

И сега идва ред на трите големи числа в центъра на базата. Играчът с най-много сила на миниъните, получава като точки първото число, вторият – второто и третият третото. Има допълнителни правила ако са равни, но това сега не е важно. Как се играят миниъни?

По време на своя ход, играчът може да изиграе едно действие и един миниън(ще продължавам да го наричам така, защото просто няма много точен превод на български). Изглежда ви малко? Съвсем не. Всеки миниън( с изключение на Големия Рекс) има умение. Това умение може да ви позволи да играете допълнително действие или допълнителен миниън.

Когато някой стигне 15 точки, играта свършва и той става победител.

Това е. Просто. Нека ви предупредя. Играта не е филър! Ако играете трима или четирима човека, играта може да се изиграе и за повече от час. Така че не я започвайте с намерение за филър. Да, лека е и по никакъв начин не си напрягате малкия ограничен мозък за вземане на болезнени стратегически решения(освен ако не сте зомбита или магьосници), но започнете игра с отношението, че ще играете нормална игра с карти.  В повечето случаи, изборът коя карта да играете е много лесен и очевиден. Дори много зависите от тегленето на картите от вашето тесте. Въпреки това, играта е ужасно забавна и дори и да загубите, пак ще си счупете диафрагмата от смях, а вашите приятели няма и да разберат, че се задушавате и ви остават 3 минути живот от липса на въздух, просто защото и те ще се хилят като идиоти.

РАЗНООБРАЗИЕ – 10/10

По принцип не може да се изчисли колко разнообразна може да бъде една игра.  В този случай – това не е така. Нека грабна калкулатора(иначе казано – start менюто) и да изчисля колко са възможностите са комбинации. Добре де, мързи ме. Веднъж докато чаках автобуса от Герман,

близо до офиса, си направих труда да стегна моето хич-не-математическо мислене и в продължение на 30 минути успях да сметна колко са възможностите на комбинации между две фракции.  След това някой ми звънна и бях до там. 30 минути на вятъра и 2000 изгорени калории от напъване на констипиран акъл отлетяха в небето. Вероятно някъде, след някое време, някой друг нещастник като мен ще си стои на някоя друга спирка и ще го прасне по челото някакво число, за което за жалост той няма да има никаква идея какво е това. Ами точно това е – моето изчисление. Вероятно можеше да изчисля и сега колко се получава, вместо да разтягам локуми толкова дълго, но сега като се замисля…много мислене бе, братче. А и обичам локум. Добре де, не обичам. Правя се на оригинален.

А сега, ако се наложи и да изчисля колко разнообразие добавят и 4те нови раси от разширението…тъкмо време да излезе следващ експанжън.

[divider]

Заключение

Уникална игра.  Още след първото разиграване усетих, че съм направил голям удар с тази покупка. А като се има предвид цената – идеално! За между 60 и 70 лева ще получите един малък разкош, с който може да си мерите силите с вашите приятели, като вероятно преди това и физически –  с цел кой ще вземе зомбитата(OP). Има един проблем, който при мен и моята компания не е проблем, но за доста от хората ще е. В играта има много текст и този текст е на английски. Много ми се иска да успея да направя превод на картите и ако имам време с удоволствие бих се заел с това.

А за играта…ами ако трябва да опиша с две думи този абсурден скъпоценен камък, то те ще бъдат ето тези – „Защото така!”