Архив за етитет: cogigate games

Grand Dog Park – CCG за малки деца

Както виждате от заглавието, това звучи като точене на парички от джобните на децата ви. Не е нова идея в настолните игри. Magic и Yu-gi-oh са особено популярни сред по-малките.

Тук обаче говорим за по-малка аудитория дори от това. GDP гони аудиторията, която цъка УНО на стълбите пред блока… докато родителите наблюдават от балкона.

Тук говорим за 6-7 годишни деца, като мооожем да разстегнем до 8, но в краен случай.

Причината се крие не само в елементарните правила, но и в сладката тема и илюстрации. Всички знаем, че рязко след 8-9 годишна възраст (особено момчетата) потъват в сериозна и мрачна вълна и започват да предпочитат неща „за големи“ – независимо дали се избиват или само шамарят, важното е тия от картинките да гледат лошо… и по възможност да са от някакво фентъзи.

Grand Dog Park, както предполага и името, ни предоставя купчина карти със сладко нарисувани кученца от различни породи. Целта на играта е да събирате колкото се може повече шампоан, като в същото време искате да избягвате бълхите.

С други думи – шампоанът е точка, а бълхата – минус точка.

Всеки играч има няколко карти в ръцете. По време на хода си той слага карта в средата на масата, като картите имат стойност. Стойностите винаги трябва да се подреждат в линия (ала Timeline). Ако така се случи, че нямате как да сложите карта, тогава вземате всички карти от линията.

Първоначално си мислих, че играта предоставя стандартен „push your luck” елемент, който изглежда напълно логично – да можеш да избираш дали да слагаш или да вземаш, само че не. Вземаш единствено ако не можеш да сложиш.

Така както е играта може би създава възможности за някои избори, като например – дали да сложа повече шампоан, защото виждам, че скоро ми свършват опциите, или да сложа повече бълхи, защото мога да си играя до утре… но в общия случай, случайността е доста голяма. Това предполагам не е ужасяващо лошо за малките деца. Големият ми син сякаш нямаше толкова против… въпреки че с него вече играем с домашен вариант с „пушурлък“ механиката, за която говорих.

Интересът в това да колекционирате различни породи кучета не се дължи толкова в различните картинки и разпределение на шампоан и бълхи, а по-скоро на специалните умения, които пристигат с всяка порода.

В началото на играта избирате само няколко породи да участват, а в базовата кутия има достатъчно много, че да преигравате дълго време играта. Всяка порода пристига с една допълнителна карта със специално умение, което може да се активира с бисквитки.

Бисквитките са ресурс, който се взема мигновено щом поставите карта в средата на масата. Вземате толкова бисквитки, колкото пише на картата.

И… това е играта. Тя продължава, докато свърши тестето и накрая броите точки.

Заключение

Grand Park Dog е… особена игра. Темата и компонентите са отлични. Timeline системата изглежда готина, но сякаш в играта липсва нещо. Знам, знам, това е детска игра, но дори моят 5 годишен син не успя да се впечатли толкова… а той иска да играе всички игри!

Разбирам, че случайността е редовен елемент в детските игри, но тук изборите, които правите са толкова малко, че фокусът на играта се измества към арта и разговорите за кученца, отколкото към преживяването.

Относно CCG елемента, честно казано бих събирал играта само заради породите кучета и различният начин по която е нарисувана всяка една карта, но това е по-скоро „турбо“ и „бомбибом“ синдром, отколкото magic изтрещяване. С други думи – геймплеят тук, поне засега, не е грабващ.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежа тема
  • Сладък арт
  • Правила, подходящи за малки деца

МИНУСИ:

  • Твърде много късмет, дори за деца

 

Operators – парти игра на годината

С изминаване на годините, изразът „Апокрифните игри на Деян“ преминава леко от чиста подигравка до все по-голям интерес. Всяка година имам поне един такъв хит. Слепите кокошки и Shoot все още не просто изненадват хора, но и ги зарибяват щом им ги покажа. Тази година имам цели два апокрифни хита. За единият вече говорих – Q системата и поредицата Sherlock. Вторият, за мен дори по-голям хит обаче, може да се сравни с усещането, което носи Shoot – чисто забавление с пуцане.

Тематично играта се вписва в идеята на Counter-Strike, като общо взето ще имате два елитни милитари отбора и ще се пуцате един друг в един от три възможни мода – Skirmish, Capture the Point и Hostages. Който и да изберете, геймплеят ще е почти идентичен, с изключение на няколко модификации, за които ще говоря към края.

Играта не губи време в излишни правила и догатки. Тя идва с 10 персонажа с доста як стил…

Да, това не е Солид Снейк, кхъ…

Това е отборна игра, така че гледайте да се разпределите колкото се може по равно. След това си избирате двойки, които ще се бият един с друг. С други думи, всеки от единия отбор ще е лепнат за някой от другия отбор.

Като си изберете това, започва мелето двойка по двойка. На случаен принцип се избира кой ще е атакуващия от двамата и кой защитника. Разликата може да изглежда незначителна, но в зависимост от характера на играча може доооста да промени изхода.

Причината е проста. В играта има две механики, едната от които е „push your luck”. Двамата играчи теглят от отборна торбичка токъни и само атакуващият може да реши кога битката да спре. Така че по-алчните от вас може и бързо да ви приключат играта.

Втората механика е така популярното последно време – bag building. Това значи, че и двата отбора почват с торбичка запълнена с еднакви токъни, като по време на играта отборите ще вкарват повече токъни, които да засилят стратегията.

Всеки персонаж има три статистики:

  • Живот
  • Броня
  • Пари

Всички куршуми и гранати първо бият по бронята, докато ножът директно мушка отдолу. Парите служат за купуване на специфични токъни, които са свързани с конкретния персонаж.

И това е най-забавната част. Всеки персонаж има шест различни неща, които могат да се купят. Всеки е концентриран в определени неща – някои са в ножове, други в гранати, трети в щитове… Има всякакви шашми, които да направят играта ви вълнуваща.

Другото нещо, което има всеки – това са две умения, които също могат да се купят, но те не влизат в торбичката, а просто стават активни. Както се досещате, всяко умение е счупено и тематично.

По време на битката се теглят токъни от торбата, като те могат да бият, да дават пари, да лекуват или да манипулират по някакъв начин геймплея. Има дори персонаж с огромен чук, който може да „чупи“ токъни, тоест да трашва и да прави торбичката ви по-ефективна.

Но… не свиквайте твърде много с персонажа ви. Често само една битка може да е достатъчна той да умре. От друга страна, ако умрете, вашите съотборници могат да пазаруват от трупа ви. Найс, а. (знам, изтъркана референция. Стар съм).

Както казах, в играта има три мода. Стандартният е Skirmish и трае просто една битка. Препоръчвам ви го, ако сте от шест човека нагоре.

Другите модове са отлични за четири човека, защото битките бързо свършват, а самите модове просто вкарват повече рундове. Capture the point модифицира рундовете, а Hostage мода се играе за печелене на заложници, които играят роля на точки. Готината врътка е, че който спечели рунда и вземе заложниците ще трябва да си ги сложи в торбичката и те да му задръстят полезните ходове – нещо като картите с точки в Dominion.

Заключение

Operators е парти игра на годината. Точка. Да, играта може да се проточи твърде дълго, ако забиете в модовете или може някой да умре твърде рано и да бъде елиминиран, но дори тези хора се забавляват по време на битките на останалите. Винаги стоите инвестирани в борбата на отбора ви. В повечето случаи искате да купите токъните полезни за отбора ви, но ако решите да бъдете поне малко гъзле, можете да пробвате да си купите личното специално умение и да се опитате да се оправдаете, че го правите за отбора. Абе, кво ще се обяснявате – това са си вашите пари… спечелени с токъните, вкарани в торбичката от вашите съотборници.

Играта продължава около половин час на теория, но може да варира безкрайно много в зависимост от броя на играчите и стила ви на игра. Ако играете безразсъдно, всичко може да приключи и за 20 минути, докато ако битките ви траят по две-три тегления от торбичката, Operators може да се проточи и час. Честно казано… не мога наистина да кажа колко точно дълго протича. Но и никога не засичам, защото играта предизвиква ентуазирано вълнение, постоянни обрати и редовни УАУ моменти.

Не всеки може да се кефи на темата на Operators, защото това си е конфротационна игра, но ако търсите чисто забавление без особено дълбока стратегия, грабвайте по чаша бира и се шамаросвайте. Препоръчвам!

ПЛЮСОВЕ:

  • Добре имплементирана тема
  • Оригинален и ангажиращ геймплей
  • Уау моменти и смехове на всяка крачка
  • Различни модове за игра

МИНУСИ:

  • Трудно е да се определи колко дълго ще продължи играта
  • Елиминацията на играчи е сериозна част от идеята

С огромно удоволствие ви споделям, че Pikko Games вярвам в моят шантав избор за игри и са заредили Operators. Ако ви кефи как звучи играта, знаете как да се сдобиете с играта. 

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Operators[/button]