Архив за етитет: CGE

Through the Ages: A New Story of Civilization – Внимателно ревю

Заглавието е такова, защото тази игра има сериозна фен база и искам да съм колкото се може по-деликатен и детайлен. От друга страна не се налага ТВЪРДЕ много да внимавам, защото и аз се качих на влака на групитата.

Through the Ages: A New Story of Civilization е ново издание на класическата Through the Ages, която в момента е на пето място в класацията на Boardgamegeek за най-добри настолни игри за всички времена. Очаквам скоро тази версия да надмине старата, защото средната й оценка е изключително висока (над 9!!!). Пък и по общото мнение – новата версия е много по-добра от старата.

Признавам си, не съм играл оригиналната, но по това, което съм чел – в края на ревюто ще ви спомена по какво се различава с оригинала.

Това, с което мога да я сравня обаче е незаконната й малка сестра от друга майка – Nations. Дизайнерът може да е друг, но се е съветвал с Влада при измислянето на Nations.

Общото мнение за Nations е, че тя е изчистената и опростена версия на Through the Ages. За съжаление,  Nations не се оказа по моят вкус и… това направи желанието ми да правя ревю на Through the Ages колебливо. НО! Радвам се, че се реших да тествам играта! О, как се радвам!

Дори и да сте играли оригинала, пак ви препоръчвам да прочетете това ревю, защото ще говоря за някои аспекти, които не са в оригинала. Да, в края на статията ще ги обобщя, но все пак повтарям – не съм играл оригинала и може да пропусна нещо.

Най-добрата цивилизационна игра?

В много умове и класации, това е номер едно игра за развиване на цивилизации. Е… с уважение, но няма как да се съглася.

Да, в играта преминавате през епохи и купувате различни технологии и съвременни сгради, но… центърът на играта не е там. Усещането за развитие го има, наистина, но не е на чак толкова висок цивилизационен пиедестал. Играта ми напомни по-скоро на една друга Хватилска игра – най-сложното туловище, с което съм се сблъсквал – Mage Knight. Стойте мирни, казах само усещане. Като стигнем до механиките, ще се аргументирам.

Въпреки всичко, всяко действие, което извършвате в играта има тематичен оттенък. Ресурсите, работниците, щастието на хората ви, науката, дори инфлацията на ресурсите имат логично обяснение.

В играта, всеки играч развива своя цивилизация и въпреки, че всички започвате еднакво в процес на играта, благодарение на вашите лидери, армии, чудеса и технологии ще се различавате доста.

Играта ви дава пълна свобода да се развивате и точно заради това…

Through The Ages: A New Story of Civilization е една дълга, дълга игра

Ако играете дългата версия с 4 човека, играта ви вероятно ще продължи над 4 часа. Ако играете кратката версия – може би към два.

Аз не съм играл кратката версия и може би никога няма да го направя. Това е орязана версия, която би могла да служи единствено за „обучителна игра“, въпреки че що за обучителна игра продължава два часа?!

В тази кратка версия, освен че няма някои от най-забавните аспекти на пълната игра, няма и, за мен най-интересната част от играта, специалното точкуване в края на последната епоха.

Играта може да е дълга, но в нито един момент не съм я усещал да се влачи. Във всичките ми игри бях инвестиран във всичко, което се случва на масата. Това е игра, в която всеки си развива собствена цивилизация и рядко има директна конфронтация. Дори и понякога да не ви интересуват пряко опонентите ви, вие имате толкова много опции по време на вашия ход, че ще е добре да размишлявате и извън него.

Друго нещо, което е нетипично за дългите игри, това е… лекотата на игра. Чакайте, не вадете факлите! Играта си е сложна, така е. Имам предвид, че след изиграването на всички тези часове, накрая не се чувствам уморен психически и физически. Ярък пример за обратното – Игра на тронове!

Това не означава, че играта е излишно дълга. Съвсем не. Има много игри, които ви позволяват да си развивате стратегии и точно, когато е най-интересно, играта свършва. В Through the Ages вие ще имате време да направите всичко, което искате и след като сте завършили играта да се чувствате удовлетворени. След края на всяка игра никога е нямало чувството: „Еее, тъкмо щях да направя това и това, и това“. Не. Краят е точно там, където трябва да бъде.

За мен, играта е с чудесна дължина за това, което предлага, но ако все пак ако на някого му дойде в повече, спокойно. Влада е предложил механика, чрез която съвсем в рамките на правилата играч може да се откаже от игра и да не обърка геймплея на останалите. При нас се е случвало и това по никакъв начин не ни попречи да си завършим играта както трябва.

Безброй възможности!

Тук е частта, в която би трябвало да ви обясня механиките. Както се досещате, няма как да го направя в подробности. Няма как и да съм близо! Затова ще се опитам да ви пресъздам основните фази и усещане на динамиката в Through the Ages: A New Story of Civilization.

Всеки играч има собствено табло, върху което отбелязва всичко – колко ресурса има, колко работници има, колко войски има, колко са щастливи хората му, колко и какви сгради има. Освен това, встрани от таблото ще реди още карти – лидери, чудеса, технологии, допълнителни сгради, колонии.

В средата на масата се слагат няколко трака за наука, култура и военна сила. Освен това има и огромно табло, където се нареждат множество карти за купуване от играчите.

Политическа фаза

В тази фаза, играчът може да направи едно от няколко неща:

  • Да нападне някого
  • Да започне война срещу някого
  • Да предложи мирен пакт на някого
  • Да прекъсне мирен пакт
  • Да се откаже от играта (не може когато си иска, я!)
  • Да приготви събитие

Без да навлизам в подробности, играчите ще разполагат с определен брой политически карти. Някои от тях позволяват да се нападате, като за целта сравнявате политическите си сили. Защитникът има право да се защитава с определен вид карти. Ако нападателят успешно атакува някого, то обикновено краде някакъв ресурс от победения. Войната е на подобен принцип.

Мирните пактове са доста интересен елемент. В първата си игра не ги използвахме достатъчно, но веднъж щом схванахме ползите от тях се преориентирахме. Когато искате да предложите пакт с някого, вие слагате тази карта на масата и я насочвате към друг играч. На картата е отбелязано кой какъв бонус получава. Ето и рискуваната част. Другият играч може да ви откаже. Тогава вие просто си губите така ценното действие. С други думи, не можете да си позволите да предложите сделка, от която само вие ще спечелите. Трябва да помислите за това какво би искал другия. Тук няма еднопосочни уговорки!

Приготвянето на събитие е една от най-основните механики в играта. В ръката си ще държите вероятно събития, които касаят всички или определен тип играчи (примерно – играчът с най-силната армия). Това събитие го слагате в купчинка с „бъдещи“ събития. То със сигурност ще се появи по някое време и е добре да сте готови за него. Когато приготвяте събитие обаче, се обръща събитие от друга купчинка, приготвена по същия начин по-рано. С други думи, в Through the Ages няма случайни събития! Тук играчите определят глобалните ефекти! Знам,че това не е нещо ново за познавачите на оригинала, но аз намирам тази механика за феноменална! Всички често се дразним на голямата случайност от рандъм събития. Най-после – перфектен начин за контрол и на недиректно взаимодействие с останалите!

Фаза с действия

Източник на тази снимка: boardgamegeek.com

Това е основната фаза на играта и отнема най-много време. Тук ще избегна изброяването на действията, защото са твърде много. Това, което ще кажа обаче е, че играта ви хвърля в океан от избори, които на всичкото отгоре са трудни и могат да бъдат фатални за бъдещите ви решения.

В зависимост от това какво управление имате, вие разполагате с определен брой цивилни и определен брой военни действия.

Основното нещо, което ще правите е да купувате карти от централния пазар, като харчите определен брой цивилни действия, в зависимост от това къде на пазара се намира картата, която желаете.

Трябва да внимавате да не купувате наред, защото имате лимит на ръката. Когато запълните този лимит, не можете просто да изхвърляте карти. Трябва да изиграете някоя от тези карти. Почти всяка карта има изискване и можете да се озовете в зациклена ситуация. Внимавайте и с лидерите! Първо, можете да имате само един изигран лидер. Второ – По никое време на играта нямате право да имате два лидера от една и съща епоха – както на полето, така и в ръката.

Тези неща напълно задраскват от сметките, така нареченият „хейт драфт“. Тоест – няма да искате да вземате карти, само защото някой друг би ги желал. Аз се пробвах да направя нещо подобно в първата ми игра и взех лидер, който щеше да върши чудесна работа на опонента ми. За жалост… умения на лидера бяха тотално несъвместими с моята стратегия. Завърших си играта с Ганди в ръка и така през цялото време хем нямах лидер, хем ми пълнеше ръката.

Това, което ще ви отнеме най-много време са действията върху таблото ви.

Когато сложите сграда върху таблото си, вие все още нямате работници. Слагането на работник изисква или храна или „ресурс“. За да имате ресурс, трябва да сте го произвели в мина преди това. За да произвеждате добре, отново – трябва да имате хора в мините. (тематично кубчетата не са работници, а брой мини). От друга страна, трябва да внимавате да не произвеждате твърде много.

Ако в края на хода сте произвели твърде много ресурси, ще се появи корупция и ще загубите ресурси или точки. Ако пък сте използвали твърде много работници, трябва да им давате допълнително храна, за да бъдат доволни. Недоволните работници могат да предизвикат бунт и в този случай ще пропуснете жизнено важната фаза с произвеждането на ресурси.

Време е да обясня, защото играта мъничко ми напомни усещането на Mage Knight.

В играта има много от: „Това местя тук, за да взема това, с което вземам още това, за да сложа още едно, с което играя това и местя това, което ме праща напред по онова…“. Да, говоря за абстрактна комбинативност. Така е, споменах, че действията са логични и тематични, но когато искате да направите някой гениален ход, никога не се впускате в ролята на вожд на цивилизация. Вие се стремите просто да изкарате нужната комбинация. Това, което най-много ме прати към Mage Knight e елементът, когато някой започне да си прави комбинациите и започне да мрънка под носа си – „това за онова, за да преместя това“, а в същото време никой не му обръща внимание и си мисли как той самия ще си направи „това за онова…“.

Лично аз гледах да не изпадам в този комбинативен комплекс и се опитвах да бъда по-тематичен. Нека ви кажа, ако има желание има и резултат.

Моля ви, разберете, че това е игра, а не математическо уравнение (макар и понякога да изглежда точно като такова). Насладете се на темата, на идеята, на възможността за история и епичен разказ. Ако успеете, тогава гарантирам, че ще си изкарате страхотно. Просто… бъдете нащрек, защото е много лесно да се изгубите в чистото бутане на кубчета назад-напред. Ако имате такава склонност, накарайте някого да ви шибне шамар и да излезете от този схематичен кошмар.

В играта има много малко ресурси и трябва внимателно да ги оптимизирате, като си създадете двигател. Through the Ages започва бавно, но веднъж щом задвижите механизмите точките започват да ви заливат с всеки изминал ход. В края на играта, играчът с най-много културни точки печели.

Дотук с правилата. Ако искате да разберете „как да играете“, не разчитайте на този текст. Това е ревю. Препоръчвам ви да си дръпнете една от книжките, която ви обяснява точка по точка всяко правило. Спокойно, не са чак толкова сложни. Мен толкова време ме наплашваха, че е отвратителна трудна и има кила за четене@ Мен ли ще стреснете! Човекът дал девятка в BGG на Virgin Queen?

Преди и сега

Кутията на оригинала. Източник на снимката: Boardgamegeek.com
  • Доколкото разбирам, в играта са направени някои поправки в баланса на някои карти от първата версия.
  • Една от големите промени е в системата на военните карти. Сега е доста по-лесно да се защитава, което балансира твърде развитите цивилизации на военна мощ.
  • Най-голямото подобрение обаче артът! Илюстрациите тук са великолепни и детайлни. Почти всяка карта пристига с уникален арт. Да, няма да се взирате твърде много, но наситените топли цветове придават на играта мекота и сякаш олекотяват иначе сложния геймплей.
Таблото в оригинала. Източник на снимката: Boardgamegeek.com
Карти с правителства от оригинала. Източник на снимката: Boardgamegeek.com

Оригиналната версия е с почти никакъв или твърде семпъл арт, само с два тона текст. И въпреки това играта е на пето място! Уау!

Въпросът: Ако имате оригиналната версия, трябва ли да си вземете новата?

Ами… не мога да кажа. Наистина. Просто не съм играл оригинала. НО! Ако сте като мен и знаете, че съществува нова подобрена, дори и с малко, версия на любимата ви игра… препоръчвам ви веднага да тичате да си грабнете по едно копие!

Заключение

Through the Ages: A New Story of Civilization е феноменална игра от 2015-та година, която съществува от почти десет години. Новата версия на отличната игра в топ 5 на BGG за всички времена само надгражда вече доказалата се класика с баланс, много малко нови механики и великолепен арт.

Ако сте играли старата версия и не сте я харесали, определено няма да харесате и тази. Ако сте фенове на оригинала пък, не се страхувайте, промените не са драстични. Все пак дизайнерът Влада Хватил е имал десет години, за да изслуша всичките си фенове.

Играта е дълга и сложна, но не бих я нарекъл тежка. Всичко е логично и тематично, което прави обясняването на правилата гладко.

Ходовете отнемат време, но динамиката на геймплея и ангажираността са на високо ниво, така че винаги сте инвестирани в преживяването.

Темата е „развиване на цивилизации“ и въпреки, че всичко в играта има логика, мисля че не мога да класифицирам играта като „Най-добрата цивилизационна игра“. Всъщност, Through the Ages дава повече усещане за абстрактна комбинативност и изграждане на двигател, отколкото разрастване на империя.

Това може да звучи негативно, но не е. Просто не очаквайте визуално разширение на цивилизация, а приемете играта за това, което е.

Комбинациите са безброй, възможностите също. Всяка повторна игра ще ви прави все по-добри, което значи, че начинаещите ще бъдат размазвани.

Това е от типа игри, в които имате много действия и всяко едно е задължително. Въпросът е да изберете какво можете да жертвате, за да бъде прогресът ви оптимален.

С други думи – перфектна игра откъм механики и динамика! Влада Хватил е правил множество игри през годините, но тази определено може да се класифицира като ненадминатият му отличник!

ПЛЮСОВЕ:

  • Не променя твърде много доказалия се оригинал
  • Безброй интересни избори и възможности
  • Играчите са винаги инвестирани, дори и по време на чуждите ходове
  • Солидни механики
  • Страхотен арт

МИНУСИ:

  • Времетраенето е около час на играч
  • Кратката версия не си заслужава
  • Няма усещането за развиване и разширяване на цивилизация
  • Липсват ми отделни нации със специални умения

[divider]

Повече информация можете да откриете от сайта на Czech Games Edition.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://czechgames.com/en/through-the-ages/“ target=“blank“ ]CGE[/button]

Ако още ви е трудно да откриете играта, не се притеснявайте. Съвсем скоро ще е широко разпространена! 

The Prodigals Club – поредният хит от CGE!

Не съм играл Last Will, но ако вие сте, ще сте в свои води. Темата в Last Will е наследена от популярния деветдесетарски филм – Милионите на Брустър. Играчите се опитват да похарчат всичките си пари колкото се може по-бързо. Е, Prodigals Club ни връща в същата тема, но я развива в по-голям мащаб. Освен парите, играчите се стремят да загубят вещите си, имотите си, приятелите си и дори политическото си влияние.

Сега ще кажете, че е малко слабо от CGE да правят две игри с една и съща тема. Точно обратното!

Prodigals Club е първата игра, чието разширение излиза преди базовата игра! Last Will може напълно да се съчетае с Prodigals Club, като се превърне в част от играта. Как се случва това ще разберете малко по-късно.

Клубът на блудните синове!

Играчите влизат в ролята на оядени чичковци, които имат всичко, което някога са искали – всичките пари на света, всичкото притежание, което само те са могли да си позволят, всичкото политическо влияние, което може да съществува, както и много и добри приятели. Сега, тези чичковци са решили, че няма накъде повече да се развиват и от скука са решили да направят един краен и апокалиптичен клуб, наречен „Клубът на блудните синове“. В този клуб, те се обзалагат на това кой по-бързо може да загуби всичко, което притежава! … само че така и не знам какво би получил победителят, след като всичко са си раздали преди това.

Темата е оригинална и хумористична, което не е нещо учудващо за компанията CGE.

Артът е страхотен и много от картинките са асоциативни или със скрити послания… някъде не чак толкова скрити. Често избухвахме в смях, когато се вглеждахме в тях. Наблягам на „когато се вглеждахме“.

Въпреки страхотния арт и чудесните компоненти, темата не избива на преден план. Всъщност, едва избива и на заден. Играта се усеща доста абстрактна. Което в никакъв случай не значи, че е лоша. О, не!  Дори и за мен, игра без особено тематичност може да бъде доста внушителна. Защото…

Механиките са солидни!

Основната механика на играта е абсолютно стандартно „поставяне на работници“. Всеки разполага с няколко „момчета за всичко“ и ги праща по различни локации. След като отидат на мястото, играчът се възползва от локацията, като обикновено взема някакви точки, плочки или карти. След пет рунда поставяне на работници се гледа резултатът. Този с най-малкото, печели. Точно така – с най-малкото! Въпреки че… това звучи по-оригинално, отколкото е всъщност. Всеки започва от определен брой точки и в процес на играта прави действия да ги губи. С други думи, усещането е като печелене на точки, просто е обратно и има лимит. Играта може да свърши преждевременно, ако някой достигне нулата в някой от модулите (момент!). Това при нас винаги се е случвало само в последния рунд.

Може да ви звучи скучно, но това „просто поставяне на работници“ прави играта крайно достъпна – бърза за обясняване и лесна за схващане.

Сега е време и за най-оригиналната част от играта!

Модулите!

Играта пристига с три модула – модул за притежанията, модул за приятелите и модул за политическото влияние. Стандартната игра е само с два модула в каквато и да е комбинация, МЕГА играта е с трите наведнъж. Това са 4 различни начина на игра!

Освен това, можете вместо модула с притежанията да мушнете цялата игра Last Will (барабар с експанжъна) като модул и ето ви още три начина на игра!

Аз не съм играл Last Will и не бих отказал да пробвам Prodigals Club с нея, но съм играл някои от комбинациите. Бих казал, че играта с три модула ми е любимата. Всъщност, разликата във времетраенето не е толкова голяма, колкото с два модула. С три модула получавате много малко повече работници. Трудността е в това как ще оптимизирате ходовете си, защото всеки ход ще ви от изключителна важност. Защо?

Защото в края на играта се гледат резултатите ви във всички модули и се взема под внимание единствено модула, в който имат „най-малък“ тематично (най-голям) резултат. С други думи, трябва да балансирате. Не можете да пренебрегнете нито един от модулите.

Като казвам това, когато играете с три модула, комбинациите в играта стават огромно количество и броят точки, които ще махате (трупате) ще бъде доста повече.

Да, със сигурност с по-малко модули мисленето ще е по-малко и по-леко. Това се дължи най-вече на това, че модулите са крайно различни и са като отделни мини игри. Преди да ги разгледаме един по един нека кажа няколко изречения за основния принцип на играта.

Всеки играч има собствено табло. По време на играта ще се сдобивате с карти от места по централните модули. Тези карти отиват или в ръката ви или върху ограничените места на вашия личен борд. Картите от ръката са за еднократна употреба, а тези от таблото – за веднъж на ход.

Всичко в играта се върти около десетина символа. Картите често имат такива символи. Ще откриете символи и по разни елементи на модулите. Често ще има умения, които ви дават бонуси спрямо определен брой от конкретен символ. Примерно – губите по един вот за всеки символ „колесница“, който имате.

Време е да разгледаме модулите!

Модул: Политическо влияние

В този модул играчите се опитват да загубят най-много гласове. Тематично ще изнасяте безумни речи и ще обещавате пълни глупости на вашите избиратели. Механично – ще събирате комбинации от карти и символи, за да губите точки.

Основната механика на модулът политическо влияние се върти около колекциониране на специални плочки. Те се вземат по различен начин от таблото на модула и се организират пред вашето табло по специален начин. Всяка плочка има един или повече символи в единия си край и вашата цел е да обединявате тези символи. Когато два символа се съединят, вие получавате този символ за постоянно. Когато успеете да съедините 4 плочки в квадрат, тогава получавате бонус от две действия, които можете да ползвате и по другите модули. Това е един от многото начини за обединяване на механиките на различните модули.

Колкото повече плочки насъбирате, толкова по-лесно става да събирате квадрати, а заедно с това и още символи. Символите са сърцето и основен двигател на тази игра!

По време на играта ще събирате символи с мегафони. В края на всеки ход, който има най-много мегафони получава правото да говори най-внушително на избирателите си и съответно губи най-много точки. Ако нямате мегафони е вероятно дори да спечелите точки.

Модул: Приятели

Това е пъзел модул. Всичко в него се върти около позиционирането на четирима приятели по таблица. Целта ви е да закарате и четиримата в долната част на тази таблица. В процес на играта ще ви се отдава възможност да местите всеки един в различни посоки – наляво, надясно, по диагонал, а понякога и да прескачате. Някои карти ви позволяват да движите приятелите си, ако са в определена позиция, а друг път, ако са в определена позиция и от определен пол.

Когато някой от тези токъни (приятели) се намират върху поле със символ, тогава се смята, че вие имате този символ.

В края на хода, след вотовете, се гледа плочка, която се е обърнала в началото на хода – това е леля Беатрис. Тя е толкова добра, че колкото и лошо да се държите с всички, тя никога няма да си помисли с лошо за вас. Нещо повече – тя ще ходи да дърдори на вашите приятели колко готин човек сте. Вие не искате това!

В края на хода се гледа определена формация, която Беатрис изисква и ако приятелите ви са в нея, тогава всички се връщат нагоре по таблицата. Тоест, все повече са ви харесали!

Модул: Притежания

Това е най-рисковият и сравнително труден модул. Той дори не се препоръчва за първа игра. Склонен съм да се съглася с това.

Ако използвате този модул, започвате с най-различни притежания – коне, къщи и така нататък. В процес на играта не е много лесно да се отървете от тях. Да, можете да ги продадете на някои места върху модула, но за жалост… ще получите пари. Вашата цел е да ги продавате възможно най-неизгодно и да се набутвате с парите. Защото пък после ще искате да се отървете и от парите.

Рисковият елемент е, че… няма да искате да изхвърлите притежанията си толкова бързо. Защото всяко едно притежание ви дава така ценните символи!

Ако си разпродадете притежанията, другите играчи вероятно ще имат предимство със символите. Ако се забавите обаче… в края на играта всяко притежание дава адски много положителни точки. Кофти е да си богат.

Заключение

Prodigals Club е чудесна игра с елегантни механики, която някак си мина между капките тази година. CGE издават големи хитове и по принцип само един на година. Тази есен на пазара излязоха ТРИ големи заглавия от тях – Codenames, Progigals Club и новата версия на Through the Ages. От трите, сякаш тази игра отиде на дъното на маркетинга. Гарантирам ви, че въпреки другите страхотни две игри, тази също не заслужава да се подмине. Напротив. Ако търсите нещо леко с познати механики, но с оригинална врътка и огромна преиграваемост – това е играта за вас. Преиграваемостта е основана на модулиране на играта и е основната точка, с която се рекламира. Освен, че темата е същата, Last Will се комбинира на сто процента с Prodigals Club. Двете игри могат да се играят в една обща – голяма мега игра. Е, мега е силно казано, като се има предвид лекотата на геймплея.

Темата, колкото и оригинално да звучи (Милионите на Брустър), за съжаление не се показва в сила тук. Артът, дизайнът и компонентите са чудесни, но през цялото време просто ще комбинирате карти и символи… в което няма нищо лошо, ако това работи динамично и хомогенно.

С други думи – Prodigals Club няма да ви избие зъбите с УАУ фактор, но определено механите си заслужават, за да задържите това бижу в колекцията си.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тема
  • Елегантни механики
  • Напълно съвместяема с Last Will
  • 4 начина на игра (с Last Will – 7)
  • Чудесни илюстрации и компоненти

МИНУСИ:

  • Темата не се усеща
  • Сетъпът е тягостен

[divider]

За повече информация, можете да посетите сайта на производителите (въпреки, че играта все още не е в каталога им):

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://czechgames.com/en/games/“ target=“blank“ ]Czech Games Editions[/button]

Ако желаете, можете да си закупите играта от: Amazon

Аз бих ви препоръчал да изчакате, защото скоро ще бъде разпространена и у нас. 

Източник на повечето снимки: Boardgamegeek.com

 

Codenames – семейно ревю на страхотна парти игра

Днес решихме да започнем нова поредица от ревюта – съвместни ревюта. Какво по-подхдящо от семейно съвместно ревю. Днес, аз – BigBoxGamer и съпругата ми – BigBoxTea ще погледнем към една игра, която и двамата обичаме. Кой повече, кой по-малко. 

 

BigBoxGamer

Днес ще поговорим за Влада Хватил. Какво? Парти игра на Влада Хватил? Какво стана с майстора на тежките игри? Къде е новата Dungeon lords, petz тип игра? Признавам си, Mage Knight е една от най-сложните игри, които съм играл и отново е на господин Хватил. Само че някои от вас сигурно знаят, че той има някои опити в парти игрите, например Pictomania.

Е, Code Names не е просто опит, а сполучливо и изключително хитро творение. Казвам хитро, защото е толкова просто, че всеки дизайнер би се плеснал по челото с думите „Оф, как не се сетих!“.

Израснали сме без много настолни игри, а хората от моя набор и без много видео игри. Затова в най-ранна възраст ние си измисляхме всякакви социални игри, които да поддържат интереса ни. Най-разпространената сред тях беше добрата стара игра на асоциации. Два отбора. Единият от единият отбор казва на единия от другия отбор една дума и двамата се опитват да подскажат с друга дума… тази дума, на своите партньори.

Години по-късно, дори и като геймъри ние продължавахме да цъкаме асоциации, като си добавяхме какви ли не правила и условия. В годините, докато учихме в НАТФИЗ, тематично дори изигравахме това, което искаме да кажем. Като добавим и рисунки… схващате. Класически асоциации.

BigBoxTea

Нямате си и идея колко много съм играла на асоциации! Обожавах тази игра, включително и в студентските си години, когато киснехме по коридорите на НАТФИЗ с часове, чакайки някой преподавател да се появи. Играли сме всякакви варианти и винаги съм била „лУуУуУда“ по тази игра… (извинете за несвързаната по никакъв начин препратка!)

И така, години по-късно (но не много!), постепенно започнаха да навлизат (и в България, и в нашия хол) настолните игри… излезе прочутия Диксит, по който всички откачиха… Обаче вкъщи някак си не откачихме по него. Дали защото беше малко артси-фартси, дали заради твърде често мегасбърканите асоциации, които пораждаше… но май сме играли само 3-4 пъти. По-нататък задълбахме в какви ли не жанрове и техники, механики и тематики. И темата за асициациите остана много назад. До Codenames.

Е, приятели, Codenames е страхотна. Просто страхотна. Нека ви разкажа! Ние (играчите) сме разделени на две групи супер-мега-гига-тайни шпиони. По един от отбор знае тайните самоличности на 25 агенти. Идеята е всеки да успее да разкрие самоличността на агентите пред своите си, без да ги хване конкуренцията. Това е темата. А сега – как се развиват нещата вдействителност. На масата се нареждат 25 карти (5 реда по 5 бройки), съдържащи по една-единствена дума (картите са двулицеви, което прави предишното ми изречение не толкова правилно). „Подсказващите“ – един от единия отбор и един от другия – имат пред себе си нещо като карта 5 х 5 квадратчета с цветова схема – червени, сини, жълти (или охра… или светло кафяво… или каки… не съм сигурна в тоя цвят!) и една черна. Идеята е съотборника да подсказва на неговите си така, че да отварят „агенти“ само от техния цвят, като много внимават да не отварят от другите и наистина, ама НАИСТИНА много внимават да не отворят картата, която отговаря на черното квадратче в схемата. Там, нали разбирате, се крие един убиец, който не се интересува ни от сини, ни от червени. Изпотрепва всичко, играта свършва, спечелили няма, но загубили са тия, дето са го събудили.

Как точно се развиват нещата? „Подсказващия“ (който вижда схемата) казва една дума, с която асоциира дума или думи на картите долу. Може с една дума да обедини няколко асоциации, затова след изказаната дума трябва да съобщи с цифра колко карти асоциира с тази дума… например „Пандишпан, 4“ или „Археоптерикс, 1“. Съотборниците му трябва да помислят, да погледат и да посочат коя дума мислят, че е асоциирал с пандишпан техния човек. Посочват я, а „подсказващия“ трябва да сложи върху посочената карта съответния цвят карта от схемата. Първият отбор, отворил всичките си карти по схемата, печели. Играта е за до 12 (!!!) човека, ние сме я пробвали само с 4 и вървеше прекрасно. Но нямам търпение да я пробвам с повечко!

До тук с правилата. Знам, че ви отегчих и нищо не разбрахте. Но в действителност играта е елементарна, интуитивна и много, много забавна. И няма нищо общо с темата. Но това не е проблем! Проблемът идва с думичките. На английски са. На практика играта е абсолютно невъзможна за игра от играчи, които не говорят английски. При нас се получиха няколко ситуации, в които казвахме думата и на български, и на английски (което не беше кой знае какъв проблем), но според мен голямата сладост на играта идва и от богатството на английския език и възможността да се получи игра на думи, повечко значения или други интересни случки. Иначе правилата за подсказките са много строги – само една дума, никакви подсмихвания и увъртания, най-добре съотборниците да гледат към картите… и наистина, когато се играе така, нямаш онова ужасно чувство на вина, че си подсказал над правилата („Hanabi“, „The Game”). Като игра носи позитивно настроение, много смях и увлича страхотно… чак се очудваш, че е свършила, и бързо подхващаш тестето с думите за още една игра. А тестето е ОГРОМНО. И ДВУЛИЦЕВО. Тъй че има мегдан да се играе с години.

Ако искате да имате само една филър игра – дълбоко препоръчвам Codenames. И хич не се притеснявайте, ако шпионската тематика не ви е на сърце. И на мен не ми е – да ме прощава г-н Влаада-с-трудното-второ-име, но така или иначе темата не присъства по друг начин, освен в изображенията на картите с агентите. Откъм арт малко са пропуснали тази част, но пак казвам – не пречи и по никакъв начин не проваля играта. Аз съм на мнение, че често е по-добре без, отколкото да тежи и разсейва. Вслучая темата не е важна, важното как точно ще опиташ да обясниш с една дума „Америка“, „заек“, „нинджа“ и „боб“.

BigBoxGamer

Играта беше изключително голям хит в Gen Con тази година и дори стоя няколко седмици като номер едно в хот листа на Boardgamegeek. Всички известни колеги ревюъри се изказа ласкаво и копията на играта им подгизнаха от техните лиги. Както виждате, мисля, че нещо подобно се случи и с моята съпруга. Е, аз ще си държа езика в устата, но мога да се присъединя към общото мнение, че играта е добра. Даже отлична. Когато ни изпратиха играта ни предупредиха, че е изключително зависима от английския език. Така е. Думите са прости и вероятно повечето от вас с базово познание на английски няма да имат проблем, но както каза Теа, ако не се дисциплинирате да говорите на английски ще се получат конфликтни ситуации. Ако искате да говорите на български, препоръчвам първо да си преведете българската дума на английски и да проверите дали думата я няма на таблото.

Освен това, ние не захванахме доста правила, свързани с подсказването, които са задължителни. Например нещо от типа: Ако подскажеш дума и твой съотборник познае някоя от вашите думи, не трябва да издаваш нито с думи, нито с жестове, че той се е справил добре или не, защото ти може да си имал предвид друга дума, а той по случайност да я е познал. Ако разбере, че друго си имал предвид, тогава това си е издаване на информация. Но… важното е да си изкарате добре. Дали ще измамите без да искате веднъж или два пъти, дали ще объркате някое малко правило или ще се подхилквате, това е без значение. Играта се играе за около 15 минути и ако се наложи в средата да прекъснете заради грешка, няма да е голям проблем. 

Предупреждавам! Играта може да предизвика сериозни проблеми с аналитично циклене. Особено в началото на играта, когато има твърде много непознати думи и трябва да имате предвид всичко. Препоръчвам ви да използвате пясъчния часовник, който е в кутията като опция. Използвайте тази опция винаги.

Най-вече – играта е лесно преведима и като нищо можете да си нарежете стотици листчета с български думи и да играете на български. Така че… каквото и да правите, Влада Хватил изкара поредния си хит на пазара, макар и този път да не е тежък като 20 тонния тир – Mage Knight. 

Дали Code Names е любимият ми филър? Съвсем не. Дали си е заслужила място в колекцията ми? Определено.

ПЛЮСОВЕ:

  • Светкавично бърза игра
  • Чиста игра на асоциации, която обожавам
  • Безкрайна преиграваемост
  • Лесно може да се преведе на български език

МИНУСИ:

  • Зависима от английски език
  • Имате нужда от себеконтрол, за да блесне играта

Alchemists – три игри в една!

 CGE имат навика да правят големи и сложни игри с много компоненти. Особено когато е намесен Влаада Шватъл. Това е добре дошло за мен – аз обичам многотията и шаренията! В случая на Алхимиците, дизайнерът на е Влаада, а Матюс Котри (дизайнер за пръв път). Играта обаче отново е голяма, сложна (на пръв поглед) и с много компоненти… но не успя да ме спечели, въпреки, че има всички предпоставки да го направи. Нека заедно анализираме защо това се случи и какво прави Алхимиците такъв голям хит за 2014. Ако сте свикнали да четете мои ревюта, знаете какво да очаквате, но ако сте за пръв път тук – не очаквайте да разберете подробни правила за играта. Това, което можете да откриете обаче е усещането, атмосферата и настроението, което играта носи и опорните точки за моето крайно мнение за Алхимиците. В този случай ще засегна основите на тази… различна игра.

Темата

Част от основната дъска

 

Както се досещате от заглавието – играчите влизат в ролята на алхимици, които работят в университет, изследват съставки, публикуват трудове, продават колби, издевателстват над студенти и клиенти, и се тормозят един друг. Alchemists е поредната игра в серията в света на Dungeon Lords и Dungeon Petz. CGE ме изумяват с оригиналните си теми в едно съвсем клиширано фентъзи.

Нали знаете как в стандартни игри с тъмници героите минават през град, накупуват оръжия, брони, храна и колби. Е, тук играта се е концентрирала само върху частта с произвеждането и продажбата на колбите и е разпростряла плеяда от действия, съживяващи малък детайл в концентриран свят, който сякаш никога не сме знаели, че съществува.

След изиграването на една игра ще можете да разберете колко труд и интриги се изисква в направата на една колба и следващия път, когато отидете на пазар с героя си отдайте нужното уважение към алхимика продавач. Защото, както често се случва по нашите барове, може да ви е плюл в колбата. Или в случая на тази игра – да ви продаде колба със съмнително качество.

Всичко в тази игра е тематично. За мен това е един от най-големите плюсове, който една игра може да получи. Хм… защо тогава не се получава? Да видим следващата категория.

Компонентите?

Две от дъските

 

О, майко! От къде да започна? От големите паравани, разбира се. Всеки играч си сглобява параван от три основни части. Вдига си основен дебел параван, а в средата слага вертикален борд, върху който се закачат токъни, с които ще отбелязва прогреса си с експериментите. Отгоре, върху цялото това, закача малко параванче с малка поставка, върху която ще слага съставки и ще пробва да ги смесите, за да види какво ще се получи.

Освен това, играчът получава лист, върху който да отбелязва напредъка си с колбите и лично табло, върху което да си трупа разни бонуси.

В средата се поставя основната дъска с професионален, страхотен и шеговит арт стил – подобен на другите игри от серията. Дъската е двустранна – за 2-3 играчи и за 4 играчи.

До нея се слага още една дъска – мястото където играчите ще публикуват трудовете си – с други думи: университета.

До нея… ОЩЕ една дъска, която се използва само в последния ход!

Освен дъските, в играта има карти със съставки, карти с услуги (екшън карти), карти с отстъпки, карти с артефакти, плочки с герои (клиенти), прозрачни кубчета, готини колбички, пари и токъни с колби!

Има!

Както се досещате, съществува проблем с подредбата на играта – времето и мястото, което отнема. Разбира се, с подходящи кутийки и торбички, всичко може много да се забърза, така че не е проблем… Е къде тогава е проблема?!

„Продължаваме напред“. Нека проверим.

Дедукцията?

Личното табло.

Alchemists е игра с основна механика – дедукция. И то доста интересна дедукция. В играта има осем съставки, които по двойки могат да образуват положителна или отрицателна колба: сила, интелигентност или ловкост.

Интересното е, че всяка игра тези комбинации са различни. Те се „рандомизират“ от апликация за телефона (след малко за нея) или от играч, който не играе играта, а само дава информация при опитите на играчите да смесят две съставки. Йей! Наистина ми е интересно дали когато дизайнерът е мислил играта си е представял, че наистина ще има някой, който да прави това. Някой отлъчен и изманипулиран наивник… Или пък – ето какво да правите жените си, които са дошли с вас на настолна вечер, но не искат да цъкат. Или пък децата… Но да накараш дете да стои два часа без да прави нищо… Което важи и за жената…Мистерия, Котри, мистерия…

Целта на играчите е да разберат от какво е съставена всяка съставка. Тя е от три елемента – червен, син и зелен (сила, интелигентност, ловкост). Всеки елемент обаче може да е минус или плюс, голям и малък. Така че си трябва дедукция.

Когато играчите смесят две колби и разберат какво се е получило, това ще им позволи да задраскат възможните варианти за всяка съставка. На листа с възможните комбинации, всяка съставка си има варианти. Когато се смесят две съставки, те трябва да имат поне един и същи цвят плюс или минус, без значение дали е голям или малък. Объркващо нали? И за мен беше в началото, но всъщност не е толкова сложно.

Тоест, когато смесите жаба и корен например и апликацията ви каже, че се получава син плюс, това означава, че и двете съставки задължително имат син плюс, но не знаете дали малък или голям. Следователно задрасквате всички комбинации със сини минуси.

И така по метода на изключване, пробвате всякакви съставки една с друга и ще разберете накрая поне няколко компонента от какво са съставени. След това можете да публикувате тезис и накрая да спечелите точки с него.

Всъщност дедукцията много ми харесва. Доста е елементарна и само с един тест ще октриете доста информация за съставките.

Апликацията?

Ето така действа апликацията.

Когато се говори за тази игра, винаги на първо място се говори за въпросната апликация. Самият маркетинг на тази игра е свързан с апликацията. Да не говорим, че дигитализирането на настолните игри поражда някакъв екзитенциален спор на тролове из света на настолните игри. Според мен, това е излишно. Да, използват се дигитални елементи последно време в игрите, но не мисля, че роботи ще превземат света. Така, че успокойте се приятели, нямаме нужда от Сара Конър.

Вместо това, нека ви кажа, че апликацията си е повече от чудесна. Работи перфектно, издава приятни тематични звуци и стига да имате поне един смартфон на масата, ще можете да играете играта в пълния й потенциал.

Телефонът сканира двете съставки и после ви показва какво се получава. Освен за стандартното сканиране, когато правите колба, апликацията се използва за още едно-две неща в играта, след малко и за това.

Ако всички имате смарт фони, можете да си ги синхронизирате, като апликацията ви дава код, който всички да си въведете. Ако играете с по-малко телефони ще трябва да си подавате телефона, което не е болка за умиране.

Ако светлината в стаята не е много добра, ще имате проблем със сканирането. У нас е сравнително тъмничко, защото тъмните стени попиват повечето светлина и от определени ъгли не може да се сканира. Поради тази причина, хората са позволили на апликацията да се въвеждат ръчно съставките, но с това има два проблема. Първо, ще ви трябва интернет, за да използвате тази опция (защо?!) и второ – това позволява за мамене… но така или иначе ако някой от компанията ви е склонен към такива неща е по-добре да не играете с него.

Ако все пак нямате смарт фони, в интернет има програмка, която можете да използвате на компютъра си, така че винаги имате някаква опция. Ако и това нямате – ами… пак напомням за жените. С други думи, ако не можете да разчитате на технология във вашата компания, по-добре не си купувайте играта, защото тя пък разчита основно на това.

Смарт фон или смартфон…

С други думи, апликацията е направена да работи много добре, интуитивно и почти няма проблеми с нея. Даже е доста готина.

А защо играта не е, според мен? Хм…

Блъф?

Таблото с тезисите и точките.

Играта продължава шест рунда. След това се разбира от какво са съставени  самите съставки и който е публикувал правилни тезиси, той ще спечели много точки, а който е грешал – ще губи много точки.

Така. Имате осем съставки, имате и много токъни, с които да публикувате тезиси. Имате шест рунда. Шест рунда?

Ще можете да публикувате един, в краен случай два пъти или в екстремно краен случай – три пъти на ход. Следователно, трябва да публикувате всеки ход, следователно – никога няма да сте сигурни на 100 процента за съставката.

Ако не сте сигурен обаче и сгрешите, някой друг може да оспори тезата ви. Докато това не се случи, никой друг не може да предположи за другите съставки комбинацията от плюсове и минуси, които вие сте предложили. Тоест, това забавя още повече процеса на публикации.

Но пък други хора могат да решат, че вие сте прави в тезисите си и да публикуват трудове, с които да ви подкрепят с надежда те също да спечелят точки в края на играта.

Често ще блъфирате с теории, които не биха ви носили точки, но ще се надявате други да сложат токън с точки на вашата теория с надежда да загубят много точки. И така вашия план да си изядат ушите ще се получи.

Проблемът с този блъф е, че вие блокирате определена комбинация от плюсове и минуси и ако по-късно се окаже, че тя ви трябва за друго предположение ще ви бъде трудничко.

С други думи, за да сте успешни в тази игра, трябва много да рискувате, да блъфирате и да се хвърляте почти на сляпо. Ако разчитате само на една две теории за цялата игра, ще спечелите твърде малко точки… въпреки, че и това е тактика. Защото ако рискувате, това може да ви донесе много минуси.

Този елемент на блъф ми харесва и държи играчите на нокти, като придава пасивно взаимодействие, което може дори да бъде доста вълнуващо.

И въпреки това… Какъв ми е проблема, бе!?

Работниците?

Много готини кубчета.

Alchemists е класическа игра с поставяне на работници. Само, че кубчетата не са различни работници, а просто вашите действия. Играчите слагат своите кубчета да събират съставки, да ги продават, да ги ползват за правене на колби за продажба колби на преминаващи герои, да купуват артефакти, да публикуват теории, да оспорват теории, да тестват колби върху студенти или пък да ги пият сами.

Артефактите в играта са изключително мощни и освен, че дават силен ефект, сдобиват играчите и с не малко точки. Например – можете да ползвате едно поле два пъти или пък ви дават отстъпки. Парите са много кът в тази игра и всяка отстъпка ви е добре дошла.

Когато пробвате две съставки, ползвате апликацията и ако се получи минус, вие ще пострадате с някой негативен ефект. Ако тествате върху студент е безопасно, но само ако сте пръв. Ако някой преди вас е тествал и се е получило минус, студента ще ви иска пари да пробва колба следващ път. Не му е лесно на момчето.

Някои от героите и картите с услуги.

Продаването на колби на преминаващи герои е  доста важна част от играта. Защото не само, че имате възможност да направите много пари, но и да получите важна информация.

Всеки герой изисква различни колби – положителни със сила, отрицателни с ловкост и други. Ако знаете как се прави това, вие можете да не рискувате и просто да направите такава. Но… можете да порискувате и да видите дали ще успеете да уцелите това, което иска. Така хем ще имате нова информация, хем ще изкарате някой лев. Ако не успеете, има наказание от една паричка, не е кой знае какво, въпреки че празното действие в тази игра може да е опустошително.

Освен това, можете да гарантирате на героя, че ще му направите точна колба, можете да му кажете, че ще уцелите само плюса или минуса, или пък цвета, или пък нищо да не му гарантирате. В зависимост от гаранцията, той ще ви плати различна цена.

И… да не забравяме, че и другите играчи ще искат да направят всичко това. С тях ще се надпреварвате кой ще предложи на героя най-изгодната сделка. Тайно слагате карта с намаление с лицето надолу и разкривате едновременно. Който е предложил най-голямата отстъпка избира пръв какво ще продаде на героя. Но не е добре да се прекалява с отстъпката, защото все пак искате и да изкарате някакви пари.

Определяне на реда за хода.

Ако играете с пълен комплект хора – 4, тогава ще можете да ползвате само 4 действия на ход, които ви гарантирам, че са твърде малко за всичко, което искате да направите. Така че много внимателно следете другите играчи какво правят и гледайте да ги изпреварите във всичко!

Което ме навежда и на системата за определяне на първи играч. Подобно на Viticulture, всеки слага колбичката си на трак за определяне на ред и колкото по-назад се сложи, толкова по-голям бонус ще вземе. Това е доста интересно и особено ценно, тъй като могат да се вземат 3 съставки наведнъж или пък така ценните карти с услуги.

Е, доста тематична игра с работници. Обикновено това ми харесва. Обикновено…

В общи линии, това е играта. Не навлизам в подробности, но като за мен, даже обясних твърде много за правилата. Не споменах как работят картите с услуги, фестивала накрая, кое дава точки и още много малки детайлi, но мисля, че разбрахте какво представлява играта. Най-после е време за…

Заключение

Преди да започна играта, бях останал с впечатление, че това е игра с много мислене и пресмятане. Оказа се, че съм грешал. Alchemists е проста и сравнително лека игра с елементарна дедукция. Това може да ви звучи противоречиво, но ако сте геймър, мозъкът ви няма да се пръсне от изключително мислене. Наистина, играта изглежда като опасен звяр щом се сложи на масата, но не се отчайвате, ще откриете, че е доста приветлива откъм отношение към играчите. Всичко се дължи на тематичността и логичните неща, които правите. Взаимодействието е прилично и достатъчно за такъв тип игри, а времетраенето е съвсем приемливо – около 2 часа с пълен комплект хора.

Всички изглежда супер, но…

Играта не е за мен. Преди да прочетете всичко това, имайте предвид, че играта е голям хит за изминалата година и много хора я намират за привлекателна, и дори биха излезли на втора среща с нея. Тя и аз обаче, ще си останем само приятели.

Проблемът ми е симетричен на проблема ми с Ancient Terrible Things. Твърде много неща за твърде проста игра. Съжалявам, но ако някой твърди, че Алхимиците е тежка игра или не е играл достатъчно игри или не е виждал тежка игра. За мен определението на тежка игра е такава, в която мозъка ти се пържи от постоянните избори и изчисления, които да оптимизират хода ти и накрая да имаш чувството, че си прекарал 16 часа в мъкнене на кегове и обслужване на досадни клиенти, на които да им предлагаш разкиснала бира от хладилника… кхм… отнесох се… но съм го правил.

По принцип нямам проблем с леките игри, даже напоследък ги предпочитам. Тъй като нямам достатъчно време за игра, а рафта ми е пълен с тежки игри се преориентирам към по простите, елегантни и динамични игри, които да могат да се играят по няколко на вечер.

За Алхимиците важи израза „Твърде много е твърде малко“. Не мога да повярвам, че го казвам, защото многотията ми е сред любимите неща в игрите. Само че тази многотия в Алхимиците не работи. Играта се усеща като няколко игри смесени в една.

Всяка една от тези мини игри обаче има по-добър заместник. Ако търся игра само с дедукция, ще хвана 27th Passenger, ако търся лека игра с работници, ще извадя Viticulture, ако търся игра с блъф, ще играя Lost Legacy.

Трите малки неща се смесват, но не образуват хомогенна смес, а дават отрицателен резултат. Това мога да го видя и без апликация на телефона.

Игра в процес

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тема
  • Иновативна дигитализация
  • Качествени компоненти и илюстрации
  • Тематични действия
  • Уникално ниска цена за това, което получавате

МИНУСИ:

  • Усеща се като 3 мини игри, които не се връзват една с друга
  • Твърде много неща за елементарната основа

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Не харесвам темата
  • Твърде сложни правила
  • Няма да се играе често в моя дом
  • Усещам, че играта много бързо ще се забрави

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

[divider]
Може да закупите играта от: [button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/alchemists-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]Boardgames.BG[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigbag.bg/product/2081/alchemists.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]

[divider] Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

League of Six – Кой не си е платил данъците?

Представете си, че е 1430 година. Трудна работа, а? Добре, ще ви опиша как биха изглеждали нещата тогава. Мореплавателите постоянно обикалят и откриват нови земи, от новите земи се пръкват някакви непознати и невиждани досега нови народи, изобретяват се невероятни за времето си съоражения и машини, науката се развива с пълна мощ, с две думи възход в непреувеличения смисъл на думата. Борбата за открития, завоевания и развитие е много голяма и ожесточена, но въпреки това на някои места нещата изглеждат спокойни, дори прекалено спокойно. Всичко си се развива както се очаква, хората си вървят спокойно по улиците в 6 процъфтяващи града, по всичко личи че тези градове са абсолютно непоклатими от хаоса покрай тях. Както се разбира малко по-късно, наистина е така, но не съвсем.

Лигата на Шестимата (League of Six) представлява сформиран съюз между 6 богати на ресурси града, които с две думи просто си просят облагане с данъци. Тези 6 града са толкова богати на ресурси и възможности, че сформираният съюз им се вижда самодостатъчен и съвсем спокойно си се развиват, пазейки си гърбовете един на друг. Истински хаос настава в тези градове обаче, когато дойдат данъчните на ревизия (който сега си запява песен на Ъпсурт ще бъде официално поздравен в някой бъдещ ден). 

В League of Six вие ще сте… данъчните, които се чудят кой град да си изберат да обложат с данъци (винаги в някой град данъците са много по-големи, следователно взимате повече плячка). Понеже всички сте данъчни, а градовете са ограничен брой, доста бързо ще настанат конфликти, както във всяка пиратска приказка (все пак данъчните не са ли един вид пирати, грабят без да плащат :D). В играта има така да се каже подреден хаос, но всичко се базира на…

Търговия

Може да се каже, че играта е търговска. Въпреки че в началото всеки избира град и събира някакви данъци, малко по-късно по време на хода си играча слага всички събрани данъци в каруцата и бързо бързо отива да се подмазва я на краля, я на някоя от обособените гилдии в кралството (рицари, селяни, магьосници), за да получи подкрепата им. За хора, които не са играли играта, мога да ви дам един съвет – да не ви пука за краля. Той не дава толкова много точки в играта, а гилдиите направо могат да ви изстрелят стремглаво напред (ако успеете да останете начело, разбира се). Може да звучи малко нелогично, но така е направен дизайна на играта и след няколко изиграни игри мога да кажа, че не е чак такъв проблем, просто е странно.

Оставяки това настрана (проблема не е чак толкова досаден, че да му обърнем повече внимание), следва да поговорим за основната механика и най-веселата част от играта а именно

Разпределянето

Разпределянето в играта се случва много интересно, весело и стратегическо. Може би не за всички, но за мен винаги е така. Просто много занимателно ми изглежда да гледам как данъчните се разхождат с бодигардите си и се избутват един друг от градовете, за да могат да се позиционират добре (да вземеш най-много данъци не е толкова лесно, колкото изглежда). Та избирате си вие едно градче с обещаващи такси и идва някой друг с много бодигарди, казва ви „Ето ти тука двама души, да те ескортират извън града.” и ви изгонват съвсем приятелски от града, освен ако не наддадете с още хора (търговията не подминава дори и тях).

И тук идва веселата част – въпреки че са ви изгонили от един град, можете пак да се върнете в него и да си го вземете. Знам че не звучи нормално, но всъщност се случва следното нещо – гонят ви от града и взимате хора, отивате в друг град, гонят ви от там и пак взимате хора, след което се връщате с много хора и направо изнасяте другия данъчен заедно с каруцата! Това прави играта много щура и хаотична, всеки постоянно прескача насам-натам и честно казано, това е елемента който най-много ми харесва в играта. Ако го нямаше това, почти със сигурност играта нямаше да ми е интересна, защото в по-голямата си част е просто събиране и търгуване на стоки.

Най-накрая, но не на последно място, време е да поговорим и за…

Компоненти

Ако трябва да определя играта откъм компоненти спрямо други евро игри, бих казал че компонентите са много добро качество, направени са хубаво и не дразнят по никакъв начин. Тук е и проблема им обаче, не дразнят дори и в добрият смисъл на думата, не оставят кой знае какво впечатление по време на игра. Наистина, има дървени кончета с каруци (които винаги наричат слончета заради това, че като се обърнат наопаки наистина приличат на слончета), има приятен борд и малки цветни ресурси, но трябва да кажа, че не съм очарован от компонентите и ако зависеше само от тях, нямаше въобще да купувам играта.

Трябва да се отбележи обаче, че има много оригинални идеи в компонентите. Имате шестоъгълни картончета със стрелки, с които избирате какъв данък да вземете от дадения град, малки бордове образуващи нещо като цял пазар за вашите току що събрани данъци, коне и каруци за поставяне на ресурсите и определяне кой ще пристигне първи на пазара, борда със самите градове. Изображенията можеше да са малко по-шарени, по-идиотски или просто по-цветни, дървените компоненти можеше да са по оформени от кубчета, но в крайна сметка най-важното е, че всички идеи в играта работят добре заедно. Играта – супер, компонентите – стават.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Като заключение мога да кажа, че определено League of Six е много добра игра. Правилата не са толкова трудни, колкото и да изглеждат такива, геймплея е супер и темата и компонентите са задоволително не дразнещи, играе се относително бързо (час и половина, ако всички знаят как се играе), така че това е една от игрите които всеки път играя с удоволствие и бих ви препоръчал да я пробвате.

В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:

  1. Най-интересна игра със трансформиращи се слончета
  2. Най-интересна игра със кратка до средна продължителност ( тоест от 45 минути до час и половина)
  3. Игра с най-шарени ресурси
  4. Игра с най-прости компоненти
  5. Игра с най-нетипична история

Ако случайно сте играли League of Six и присъства във вашата класация НАЙ, моля, напишете ни един-два реда в коментарите 🙂
[divider]
Ако ви е харесала тази статия и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!
[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]