Архив за етитет: Brotherwise Games

Call to Adventure – Какво точно очаквате?

CoA създаде някакво сравнително очакване около себе си, основно заради израза „Fantasy Storytelling“. За съжаление, само седмица след като се появи получи сериозен камшик от хейт основно поради прекършените надежди.

Call to Adventure не е лоша игра, но страда от същото, което страдаше една друга игра на Brotherwise Games – Unearth. Добро начало, но… нещо липсва. Нека разберем какво.

Да започнем от очевидните хубави страни на играта. Първо – компонентите са повече от разкошни. Картите са с огромен размер, артът е просто зашеметителен, а руните (които на практика са двустенни зарове) изглеждат тематично. Единственият проблем при тях е, че на пръв поглед изглеждат еднакво и когато търсите определените руни отнема време. Не знам дали е било възможно, но ако не само символите, но целите руни бяха оцветени в нужния цвят, целият геймплей щеше да се улесни.

Наричат Call to Adventure игра за разказване на истории. Дори в книжката с правила е написано, че в края на играта всеки може да си погледне таблото от карти и да разкаже пътя на своя герой. За мен това е пресилено и никой, освен може би някои презентатори в youtube, не го прави.

Това, което ние правим, докато играем играта е да се опитвате да влизаме в сюжета на нашите персонажи ПО ВРЕМЕ на играта. Това е нещо, което сме усвоили от CV и която сякаш е най-близката игра за сравнение.

Странно е да го кажа, но Call to Adventure (с цялото си помпозно звучене и външен вид) е в пъти по-лека от една от най-добрите семейни игри за мен – CV. Механиките са по-прости, трудността е по-малка и като цяло… нямате особено много решения по време на игра.

В началото на играта всеки играч си избира персонаж, мотивация и финал на историята. Първите две дават специални умения, а последното – таен начин за отбелязване на точки.

По време на играта всеки играч ще се опитва да спечели карти, които да плъзга под тези три основни карти. Всяка „подплъзната“ карта дава допълнителни руни, точки или пък иконки за комплекти в края на играта.

Ако погледнем от чисто механична гледна точка, играта изглежда не просто изчистена, ами направо орязана от всякаква дълбочина. Причините са две. Има само четири вида карти от пазар в средата на масата, които действат почти идентично. Картите се вземат или с покриване на изискванията или с преминаване на изпитание – което винаги е свързано с мятане на руни (както казах – двустенни зарове). Всяка карта ви показва какви руни изисква и за всяка, която я има някъде изобразена по вашите карти вие си вземате толкова руни от специално изработената, но дразнеща кутийка за руни. Първите пъти да хвърляш руни е готино, но ако разчитате на тематичността, тя бързо се изпарява и после гледате на руните като на обикновени зарове.

Вторият проблем на механиките е, че предизвикателствата са твърде ТВЪРДЕ лесни. За цяла игра вие вероятно няма да успеете да се справите с макс едно, а ако изобщо не ви върви или вземате тъпи решения – две предизвикателства. Причините за това са две- първо – вие лесно можете да сменяте картите от пазара, ако не ви кефят и второ лесно можете да добавяте мега силните черни руни. Да, те крият риск да ви свалят морала (което ефективно са минус няколко точки в края на играта), но по-скоро ситуацията е „биг дийл“. Освен това, в играта има екшън карти, с които можете да си бууствате статистиките. Екшън картите се вземат сравнително лесно, а така или иначе за цялата игра ще правите максимум девет изпитания, така че няма за кога да си ги пазите.

Всичко това с механиките би било окей, ако останалата част  – story telling частта работи отлично. Причината да харесвам CV толкова не е заради механиките. Даже ми се струва, че на моменти те са твърде комплицирани за това, което предлага играта. Историите, които създава обаче са несравними. Там всяка игра разказваме най-безумните истории на живота си.

Call to Adventure, макар и с много по-сериозен тон, носеше надеждата да вкара тези истории във фентъзи сетинг – нещо, което очаквах с голямо нетърпение.

За съжаление, има един единствен, но значителен недостатък в разказванети на тези истории.  Този недостатък е, че въпросните истории са тотално скриптирани. Понеже края на вашата история изисква определени икони, които да ви донесат точки, а и вашият персонаж и мотивация дава бонуси за определени карти – това означава, че вие винаги ще търсите единствено този вид карти. Всичко друго не само ще излиза от коловоза ви, но и направо ще ви е безполезно. Това, за съжаление, еквивалентно се отразява на историята ви. Защото определените икони са тематични и примерно – ако вие сте магьосник, който търси знание, всички карти на таблото ви ще бъдат свързани с магии и знание. Да, историята е приятна, но е предвидима и, което е най-тъжното – клиширана до мозъка на кокалчетата.

Заключение

Call to Adventure пристига с огромно обещание, идеални заложби и чудесна теория, но за жалост има солидна липса в дълбочината на геймплея и сериозен недостиг на свобода в сторителинга. Играта се усеща изключителна скриптирана, което може и да ви донесе наслада първите два-три пъти, но след това ще се чувствате виновни, че ще трябва да си тръгнете рязко през нощта без да ви забележат.

Вероятно ще изоставите играта, докато не ви предложат нещо ново. Да, за играта има няколко разширения и е твърде вероятно те да вдъхнат още няколко игри живот, но Call to Adventure се превръща в скриптирана игра от онези, които изигравате веднъж и после захвърляте.

Артът е феноменален, а модовете, които играта предлага са забележителни, но дори и те се изчепрват, както душата на едно обещаващо начинание. Аз съм баси поета.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Феноменален арт
  • Различни модове и вариации

МИНУСИ:

  • Плосък геймплей
  • Скриптиран сторителинг
  • Ниска преиграваемост

Unearth – Изометрична зарохвъргачка

Boss Monster беше хит сред масовата, предимно „кежуъл“, аудитория и въпреки че получи смесени ревюта тук-там, мисля че играта има достатъчно достойнства да се нарече „добра“ игра. За повече информация вижте ревютата на ми на първата и втората част.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/boss-monster-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Boss Monster[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/boss-monster-2-next-level-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Boss Monster 2[/button]

Unearth е съвсем нова рожба на компанията, но Brotherwise явно започват традиция със специфичен арт, препращащ към стилизирани визуално видео игри. В случая не разчитат на класическата, вече преизползвана 8-битова класика, а са се метнали към изометричния изглед, който в момента е популярен сред разни малки игри, разпространени предимно за телефон.

Boss Monster беше изпълнена с текст, докато тук текстът е ограничен до минимум – събиращ се предимно в тесте от карти с действия, които дори не са чак толкова много като разновидност.

Геймплеят има нещо Smash Up – ско, тъй като ще се борите за бази с определена стойност и когато стойността се премине, някоя печели базата.

Тук идва и нещо, което може да издигне или счупи играта за вас. Нещо, което трябва да знаете предварително и да се настроите, че играете точно него.

Unearth е лека и почти хаотична игра с огромно, ама огромно, количество късмет. Всеки играч има няколко зара. 3 шест стенни, 1 четири стенен и 1 осем стенен.

По време на вашия ход решавате за коя база искате да играете и кой зар ще хвърляте. Освен това, точно преди да хвърлите можете да решите да играете карти с действия. Доста от тези карти модифицират заровете ви… но преди да ги хвърлите. Това напомня на Darkrock Ventures, където това беше основната идея. Тук, не всички карти са такива. Някои променят стойността на вече сложени карти, други ви карат да хвърляте наново картите, другите са „take that” карти… Абе отново голямо количество шанс.

След като сте играли каквото сте играли и сте избрали базата където ще слагате, вие си хвърляте зара.

Така. Тук пък идва идва оригиналната част на играта. Дори и да сте инвалид в заровете като мен и винаги да хвърляте отвратително, има какво да спечелите.

В играта има два основни начина за печелене на точки – събиране на комплекти от карти на бази и строене на чудеса. Картите на базите се печелят с големи числа на зарове и вероятно ако се борите за тях ще хвърляте осем стенния зар. Чудесата пък се строят с ниски зарове и ако се борите за тях по-често ще хвърляте четири стенния зар.

Върху всяка база се слагат различни шестоъгълни камъни. Когато хвърлите 3 или по-малко вие вземате един от камъните върху базата (или ако няма – от торбичка на случаен принцип). С тези камъни вие си ги свързвате пред вас и в момента, в който те образуват дупка в средата вие строите чудо в нея.

В началото на играта се изваждат пет чудеса (от огромно тесте). Всяко чудо дава някакво специално умение и изисква определена комбинация от камъни. Освен това винаги имате опция да построите малко чудо за малко точки и голямо чудо за големи точки. Тези двете винаги са свободни. За да построите голямо чудо, трябва всички камъни около дупката да са от един цвят, а за малкото може да са каквито ви паднат.

Забелязах, че най-ценните чудеса са именно тези големите, тъй като в повечето случаи чудесата от картите са ситационни.

Ако обаче не хвърлите нито ниско и нито високо, а някакво такова никакво – средняшко? Ами дори тогава има какво да спечелите. Защото след като някой спечели картата на базата, всички останали на тази карта теглят по една карта действие за всеки останал зар там.

Преди да мина към заключението трябва да спомена един проблем, който може би не е чак толкова малък. Понеже събирате комплекти от бази, вие ще се стремите към конкретни цветове. Когато съберете всички от даден цвят, ще избиете рибата от точки! В играта има пет цвята, а от всеки цвят има по пет карти. Проблемът е, че от тези 25 карти, на случаен принцип, в началото на играта се изваждат 5! Така някой може много сериозно да бъде порязан, ако е инвестирал усилия да събира нещо, което така и няма да се появи в цялост. Ако играете с всички 25 карти, играта ще продължи извънредно дълго, което не бихте искали. Най-доброто решение е това, което ни се случи случайно в първата ни игра. Така се случи, че петте карти се оказаха един цял комплект. Така в играта имаше 4 пълни цвята и битката беше по-сериозна.

В края на играта се появява само една от тези карти. Всяка една променя малко или много последните ходове.

 

Заключение

Unearth е непретенциозна хвъргачка на зарове със зилова каросерия от късмет. Да, има някои интересни решения тук-там, но в общия случай е ясно какво трябва да направите по време на хода си.

Това превръща Unearth в лека филър игра и ако знаете какво да очаквате ще си изкарате супер. Тук няма кой знае какво мислене, няма дълбоки и смислени решения, но взаимодействието между играчите е на добро ниво и постоянните обрати са налице.

Вярно е, няма напълно прецакани заради това, че каквото и да хвърлите, все ще вземете нещо. Това, разбира се, означава и че напрежението леко се убива, но целта на тази „кот напрайм“ механика е да не ви оставя с горчив вкус в устата каквото и да стане. И успява.

ПЛЮСОВЕ:

  • Шарен изометричен арт
  • Интересна тема… на хартия
  • Няма лоши ходове
  • Строенето на чудеса в тази игра е оригинална концепция
  • Немалко разнообразие

МИНУСИ:

  • Напълно абстрактна игра (забелязахте ли, че дори и не говорих за темата)
  • Напълно хаотична игра
  • Проблем с баланса, има нужда от домашно правило

Ако ви харесва как звучи, почудете се още малко, след като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай от Pikko Games: Unearth[/button]

Boss Monster 2: Next Level – повече от същото

Това ще бъде едно много кратко ревю. Играта е супер. Тичайте. Купувайте. Това щеше да е шега, ако наистина имаше нужда от повторно ревю на Boss Monster. Тъй като Boss Monster 2: Next Level си е абсолютно същия като първия, препоръчвам ви да прочетете ревюто на първата част, като кликнете на бутона отдолу. Ако за пръв път се сблъсквате с тази игра и ви е любопитно, направо си е задължително да кликнете. После можете да се върнете и да продължите с това тук. 

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/boss-monster-review/“ target=“blank“ ]РЕВЮ НА BOSS MONSTER[/button]

Така… след като вече сте запознати с темата, идеята и механиките на Boss Monster, мисля че мога свободно да говоря за това…

Каква е разликата между Boss Monster и Boss Monster 2

На пръв поглед – никаква. В играта няма никакви нови механики, няма нов вид карти, арта е в същия стил. Всъщност, има малко повече Босове, отколкото в първия Boss Monster. Цялата игра е просто повече карти от същия тип като в старата. С други думи, няма никакъв проблем да съчетаете двете игри в едно. За жалост, не можете да ги поберете в еднаta кутия, дори и да махнете инсърта на някоя от двете. Е… ако всичко вътре е хаотична бъркотия, може и някак си да ги натъпчете, но не го препоръчвам.

Всичко, което прави Boss Monster 2 е да добави още повече взаимодействие между играчите и значително повече гадории, които могат да се правят един на друг. Не че в предната бяха малко… Тук обаче почти всяка срещната карта въздейства на другите играчи. И не говоря само за магиите. Дори стаите ви често ще бъркат плановете на опонентите ви.

И понеже поп културата се развива всеки изминал момент, в тази част, ще откриете препратки към още видео игри или произведения на изкуството. Има класически, като Супер Марио, но има и по-актуални – като Джордж Мартин – героят, който е известен със своята бруталност.

Идва най-важният въпрос.

Ако имате Boss Monster, трябва ли ви и Boss Monster 2?

Първо нека ви попитам. Колко често играете Boss Monster. Не, нека перефразирам. Колко често играете игрите си? Защо купувате разширения? В повечето случаи ги купувате не защото имате нужда от тях, а защото искате да имате още и още! Искате да имате всичко от някоя игра. 

В Boss Monster е същото. Не, втората част не ви е нужна, но това си е разширение, което ви удвоява броя на картите! Случайността също се удвоява, но така или иначе, тази игра не е популярна със стратегическата си същност.

Ако нямате Boss Monster, кой от двата да си купите?

Както споменах, във втората част няма да получите нищо „подобрено“ от първата, така че и двете игри стоят на напълно еднакво равнище. Въпросът е колко мразите приятелите си и колко искате да си правите мръсотии един на друг. За по-приятелска игра, изберете първата, за по-конфротационна, изберете втората. За пълно щастие – и двете. Толкова е просто.

Каквото и да правите обаче, безкрайно препоръчвам разширението Tools of Hero-kind. Това е нещото, което кара играта да свети. Подробно ревю на разширението може да видите в ревюто на Boss Monster, първа част.

Заключение

Ако имате Boss Monster, нямате нужда от Boss Monster 2. Но ще го искате! Boss Monster 2 e самостоятелна игра, която работи перфектно като разширение към първата. Не вкарва нови механики, но прави играта по-агресивна и интерактивна. Ако това ви е липсвало в първата част, ето ви шанс да биете шамари на приятелите си. Ако нямате нито една от двете игри, която и да си вземете, ще спечелите. Играта е добра, но както и в предната част, става отлична, щом добавите разширението Tools of Hero-Kind.

ПЛЮСОВЕ:

  • Играта е много по-интерактивна от първата
  • Картите отново имат голяма доза хумор и препратки
  • В кутията има повече босове отколкото има в първата игра

МИНУСИ:

  • Няма никакви нови механики
  • Не можете да поберете двете игри в едната кутия
  • Нужно си ви е разширението Tools of Hero-Kind

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Все още мисля, че е чудесна игра
  • Темата винаги ще ме вълнува
  • Наближава Есен и може да ми трябват пари за нови игри
  • Имам възможност да отмъстя на Джордж Мартин за Джон Сноу!

[divider]

Можете да си закупите играта, като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://boardgames-bg.com/boss-monster-2-the-next-level-standalone-expansion.html“ target=“blank“ ]Boss Monster 2: Next Level[/button]

 

Boss Monster – назад към 8 битовото ни детство!

Който е израснал през 90-те, вероятно се е скъсал да играе видео игри. Просто защото до този момент не е имало достатъчно впечатляващи лъскави неща… поради сивите неща, които са били на власт известно количество десетилетия.

90-те маркираха 80-те у нас и така в продължение на около 10 години, ние продължавахме да получаваме неща, които в света ги е имало още преди десет години. Точно поради тази причина и най-разпространените игри, които повечето от нас цъкаха бяха осемдесетарски.

За да разберете от къде идва всичко това ще ви споделя, че аз съм един от онези хора, които са започнали да цъкат видео игри от Атари системата, после Терминатор/Нинтендо, Супер Нинтендо, Сега, Панасоник игрите (А? Помните ли Mad Dog), чак до плейстейшън и компютърни игри. Ходихме в зали с Нинтендо и си плащахме на час, за да играем Супер Марио!

Та, който е минал през тази, нека да я наречем – носталгична култура, вероятно ще оцени играта, за която искам да поговоря днес – Boss Monster!

Boss Monster представлява топла носталгична препратка към спомените ни от деведесетарското детство. Артът на играта представлява 8 битови илюстрации, темата е 8 битова на идея, а самата игра е лека, хаотична и напомня на Мънчкин. В което няма нищо осем битово, но пък често ще се чувствате бити от самата игра.

Какво има в кутията?

Но всичко по реда си.

Тези 8 битови графики…

Последно време 8 битовата графика се върна в мода. С тази разлика, че едно време не беше мода… а просто графика. Винаги е имало маса хора, които не са излезли от онова време, но мисля, че истинската мания за това пътуване във временто нахлу след помитането на всичко що е логично и красиво от пристрастяващата видео игра – Minecraft.

Настолните игри в това отношение малко се забавиха и не съм сигурен кога точно започнаха да се произвеждат такива, но със сигурност силно впечатление на пазара направи компанията Level99 Games с малкия си голям хит – Pixel Tactics. Скоро след това се появиха и други игри с такива илюстрации.

Дали обаче Brotherwise Games не използват тази вълна и не се опитват да продаде играта си само заради тази мания?

За щастие мога да кажа, че в Boss Monster 8 битовата графика не просто прави услуга на играта със създаване на атмосфера, но е и дълбоко вплетена в идеята, темата и дори геймплея на самата игра.

Темата

В Boss Monster, играчите са… ами Босове гадове и се опитват да създадат достатъчно добри тъмници, за да попречат на глуповатите герои да влязат, да ги сбият и да им отмъкнат съкровището. Всички тръбят, че това е нещо ново, но всъщност не е. Съществува от известно време във видео игрите и дори сред настолните. Най-добрият пример за това е чудовището игра на Владо Шватъл – Dungeon Lords и по-късно, лекото му братче – Dungeon Petz. Това, което е ново обаче… тоест старо, тоест ново старо… абе готино… е „двуизмерният“ начин на игра.

Така горе долу ще изглежда вашето подземие.

Като в типична видео игра от едно време, героите ще преминават капани, ще се бият с гадчета и ще се натъкват на ужасяващи магии, за да се доберат до вас. Вие ще се опитвате да ги спирате, но нека не забравяме едно нещо. Това че вие и всички други играчи сте гадове, това не ви прави по-малко гадове, че да ви обедини като гадове. Вие ще искате да пречите на другите гадове с гадни гадости. Но затова след малко.

Ако сте играли Castlevania, Boss Monster препраща към точно такива игри. Но не само. В играта ще откриете препратки към всякакви неща от попкултурата. Няма да ви издавам какви са, защото винаги е забавно сам да си откриваш препратките. Струват си.

Нещо важно. Темата е много глуповата и топла. Бих казал семейна. Ако срещнете морални затруднения с това дали да предложите тази игра на семейно събиране, не се чудете. Според мен играта би работила особено добре с тийнейджъри, въпреки че не са запознати с 8 битовата носталгична култура. За малки деца не съм сигурен. Все пак трудно можете да обясните на децата защо вие сте лошите и трябва да спрете добрите. Да, това е игра, но пък и това са деца.

А и не е подходяща за по-малките заради още нещо. Целта на играчите е да съберат десет души от героите – с други думи, да си претрепят десет героя и да им заключат милите душици в мрачния и потискащ свят на отчаяние и тъмна мизерия. Добре де, просто събират души.  Който пръв успее да направи това, печели играта.

Босове!

Освен това, ако твърде много герои чупят канчето на даден Бос, то той може да бъде убит. Тоест, в играта има елиминация на играчи! Няма да се случва често, а и играта е кратка, така че не би трябвало да е проблем… но съществува, да не кажете, че не съм ви предупредил.

Друга причина, поради която играта не е подходяща за по-малките са…

Шамари от никъде

Споделих, че играта напомня на Мънчкин. О, да. Твърде хаотична, твърде небалансирана и твърде зависима от късмета. Но това не е лошо, защото играта се играе за около 30 минути. Правилата са прости.

В началото на играта на всеки се раздава един Бос на случаен принцип. Това може да бъде Робот, Вампир или друг гад. Всеки Бос има умение, което се изпълнява само веднъж и мигновено след построяването на последната стая в тъмницата.

По време на ходовете си, играчите теглят карти, строят тъмници и пускат магии. Магиите са небалансирани и се играят или върху вашата тъмница, или върху тъмниците на другите играчи или пък върху героите.

Да, в тази игра има „Играя върху теб тази гадост! Аха! Аз пък имам контра гадост! Тогава аз ще изиграя върху теб тази друга гадост! Защо точно върху мен, не водя аз в играта? Ами защото… не те харесвам. Подстрижи се.“ Ако не сте играли Мънчкин – е… вече знаете какво да очаквате и там.

Стаи за вашето подземие!

За разлика от Мънчкин обаче, тази игра е тематична и няма как да зацикли. Ходовете са бързи. Да, понякога изникват странни въпроси кое кога точно как се играе, но всичко продължава половин час, така че не мисля, че е проблем. Това, което е проблем обаче е ефекта на снежната топка. Ако на някой играч се появят правилните карти и той построи добре тъмницата си, така че и героите да искат да ходят там и да си губят главите още в първите стаи, следващия ход на този играч ще е дори по-лесен. Така че в тази игра си важи библейската истина: „На този, който има ще му се даде, а на този, който няма ще му се отнеме и това, което има.“ В повечето игри победителят ще бъде ясен от средата на играта. НО! Точно поради тази причина, аз препоръчвам да си вземете разширението „Tools of hero kind” и да играете винаги с него. Подробности след малко.

Споменах героите и привличането в тъмниците. Е нека поговорим за…

Глупавите смахнати герои

Именно!

В началото на всеки ход се откриват няколко героя. Казвам глуповати, защото са нарисувани подигравателно с известна доза ирония към стереотипните герои, които сме виждали навсякъде в игрите.

Всеки герой има склонност към определен тип съкровище. Биячите търсят оръжия, крадците търсят пари, магьосниците – заклинания и така нататък. Когато строите стаи в тъмниците си, тези стаи имат определено съкровище в тях.

Героите ще се опитат да влязат в тъмницата на играча с най-много съкровища от типа, който той търси. Това също добавя към нивото на небалансиран геймплей, защото може още на първия ход – 4 героя да се изсипят на главата на единия играч и да му вземат 4 живот.

Разширението: Tools of Hero-kind

Първото разширение за Boss Monster, като изключим многото промота, свързани с кикстартър.

В малка кутийка, приличаща на геймбокс касетка пристигат доста карти, повечето от които са оръжия и предмети, които ще помогнат на героите да влязат в тъмницата ви. Може да са ботуши, с които да прескачат капаните, втори живот или пък чийт код. Така героите стават по-трудни, но ако успеете да убиете героя с такъв предмет, предмета остава за вас!

Всеки предмет има две части. Горната част показва какъв бонус дава на героя, върху който е екипиран, а долната – какво умение дава на Боса, който го е убил. Можете да събирате колкото си искате умения, но можете да използвате само едно на ход. Така или иначе едва ли ще имате повече от две-три в цялата игра.

Това разширение е задължително, според мен, поради две причини. Първо! Дава специални умения на играчите, които са интересни и чупят правилата. В повечето случаи тези умения са много по-силни и забавни за използване от уменията на самите босове.

Второ! Балансира малко играта, защото дава още възможности за маневриране около случайността. Имате си умение и го ползвате веднъж на ход. Не можете да го загубите и винаги можете да разчитате на него. Често тези умения ще ви спасяват от сигурното последно място или ще детронират набралия инерция първи играч. Жестоко препоръчвам не само да си купите разширението, но и да играете винаги с него!

Карти от разширението!

Сега нека мина към заключението си. Ето го и заключението ми, с което ще заключа.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Заключвам. Играта е хаотична, да, но безкрайно забавна. За мен е попадение и една от най-добрите игри за 2014. Boss Monster е доказателство, че не механиките, нито добре изпипаните правила или оригинални теми правят една игра добра. Важното е една игра да бъде забавна, а прекарването с близките, докато я играете – още по-забавно. Ако Стефан Фелд прочете това ще се застреля… но първо мен… и всичките ми приятели.

Както и да е, Boss Monsters предизвиква смях и топла атмосфера, въпреки острите си агресивни механики. Ще се изразя по-емоционално и ще обещая нещо, което вероятно няма да изпълня, но ето – Не мисля, че скоро ще се отърва от тази игра. Ще я забия здраво на рафта и въпреки, че вече той няма място да диша от игри и очаквам всеки момент да се срути, Boss Monster има сигурно място там. Кутията е малка, но пълна с душа. Още 9 души и печеля…

Заключих.

[divider]

ПЛЮСОВЕ:

  • Носталгична тема и илюстрации, връщащи към 90-те
  • Хумористични препратки към съвременната поп култура
  • Бързи ходове и като цяло бърза игра
  • Личи си, че играта е правена с любов
  • Хаотичен геймплей

 МИНУСИ

  • Ако не ви харесва темата и играта няма да ви хареса
  • Ефектът на снежната топка
  • Хаотичен геймплей

[divider]

Играта може да закупите от:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://boardgames-bg.com/boss-monster-the-dungeon-building-card-game.html#.VLATvSusX1Y“ target=“blank“ ]BoardGames.Bg[/button]

[divider]

Ако ви е харесало ревюто и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!

[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]