Архив за етитет: brain games

Orc-lympics – InstaWin!

От трите игри на Brain Games, които пристигнаха до вкъщи миналия месец, оставих най-доброто за последно.

Orc-lympics е малка картова игричка с уникален полу-чиби арт дизайн, който създава половината от чудесното преживяване на игричката.

Орклипиадата пристига в малка кутийка, като вътре ще откриете тесте с карти (7 вида карти в различна бройка), малко карти със златни и сребърни купи и два токъна – златна и сребърна купа.

Целта ви е в продължение на 8 рунда да спечелите колкото се може повече купи. Въпреки че 8 рунда звучат като нещо дълго, играта не продължава повече от 20 минути. Всъщност тя продължава точно толкова, колкото трябва, което превръща орклимпиадата в един от любимите ми филъри последно време.

 

В общи линии, играта е разделена на две фази – драфтинг фаза и битка за купите.

Драфтинг фазата е изключително важна, защото тук подбирате отбора, с който ще се състезавате през цялата игра.

Драфтингът е от стандартен 7 wonders-ов вид. Ако не знаете какво е това – Всеки играч получава по 8 карти. Избира си една от тези карти и дава тестето си на играча от дясно. И така, докато свършат всички карти.

Както всички подобни игри – с по-малко играчи имате по-добър контрол на финалната си ръка, но с повече играчи ще имате опции и няма да се задръстите от ненужни състезатели.

В играта има три умения – сила, скорост и хитрост. Всяка една от картите е определена класическа фентъзи раса с различно разпретеделение на уменията – някои са добри в скоростта си, други в хитростта и така нататък. Това не значи, че расите са балансирани. Някои раси са определено по-добри от други. Но обикновено от тези раси има много малко карти.

Това има значение, защото след като свърши драфтинг фазата, вие можете да запазите максимум три раси. С други думи – ако решите да събирате мощните джинове, но в крайна сметка останете само с един в ръка (защото са общо 4 в играта, докато от хилавите хора има цели 9), вероятно ще бъдете поставени пред избор – дали да изхвърлите този джин или да се отървете от три елфа, например. Бройката на картите ви е от критично значение, но не трябва да подценяваме и видовете карти, защото…

Още преди драфтинг фазата се поставят 8 купи на случаен принцип. Всяка от купите се печели с определен вид умение (сила, скорост или хитрост). Така че е добре да прецените кои раси биха ви били най-подходящи и за кои купи се борите.

Освен това, различните златни купи носят различни точки, но всички сребърни носят по две. Това често означава, че ако разликата в точките между купите е малка, няма нужда да се изхвърляте за първо място.

Втората фаза са самите състезания.

Минавате ги едно по едно, като по време на вашия ход вие можете да играете карти или да пасувате. Ако пасувате, повече не можете да слагате карти този ход. Можете да слагате колкото си искате карти пред вас, като им се събират статистиките, но трябва да имате предвид нещо – ако вземете, че спечелите златна или сребърна купа, тогава участниците ви излизат в почивка (от игра).

Ако в някое от състезанията не спечелите нито една купа, участниците ви също излизат в почивка, но след това можете да си върнете една карта от всички, които си почиват.

С други думи, внимателно избирайте битките си.

Най-трудната част в играта е да прецените кога си струва да продължавате да се борите за дадена купа и кога да се откажете. Защото ако се сборят двама инати, може така да се случи, че да изхарчат всичките си карти още на втората купа и после да си връщат една по една картите, без да могат да вземат нещо. Случвало се е. НО! Това не означава, че това е непременно лоша стратегия. Така или иначе, ако играете 4 човека, едва ли ще вземете повече от 3-4 купи. А понякога една купа е по-добра от две други.

Това, което превръща играта в страхотно „push your luck” преживяване е едно малко правило, което не е стандартно за такъв тип игра. Тук, който изравни силите се води по-напред. С други думи – тук е по-добре да сте последен.

И стигаме единственият негатив, който имам с Орклимпиадата. Това е некулминативната развръзка.

Последната от купите е Финалът. Там купите дават най-много точки. Разликата в играта с останалите купи обаче е огромна. Ако досега сте играли надлъгванка и сте си изпитвали късмета, то тук  вие просто играете картите, които имате останали в ръка и то една по една, защото е по-добре да сте последни. С други думи – последният ви ход е програмиран.

Заключение

Orc-lympics бързо се превърна в една от любимите ми игри в този калибър. Тя е идеален филър с правила, които се обясняват за 2 минути, сетъп за 1 минута и прибиране за секунди. Играта предлага изненадваща ангажираност и интерес в решенията за времето, което е на масата, но не прекалява с тежестта си, че да ви натовари със себе си. Арт дизайнът е на високо ниво, а илюстрациите са хумористични и запомнящи се.

Геймплеят е оригинален и въпреки че често финалът увисва, мисля че това е игра, която си заслужава поне да опитате.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични арт и компоненти
  • Вълнуващ push your luck драфтинг
  • Вълнуващи push your luck състезания
  • Огромно взаимодействие между играчите
  • Перфектно времетраене

МИНУСИ:

  • Финалът е програмиран и некулминативен

Pyramid of Pengqueen – Specter Ops за деца

Нито веднъж не съм изписвал правилно името на тази игра от първия път, въпреки че звучи логично – кралицата на пингвините – Pengqueen.

Както и да е – в тази игра няма кралици. Но има пингвини. Колко има всъщност, пак е под въпрос. За разлика от гениалната Ice Cool, тук пингвинската тема стои само заради маркетинга на Brain Games.

Pyramid of Pengqueen всъщност е ново издание на една доооста стара игра на Ravensburger, в която отново група изследователи изследват гробница с опасна мумия, която ги преследва.

Разликата основно е в пингвините и, разбира се, в естетиката. Въпреки че има някои неща, които очевидно не са по-добри в новата версия – като например мащаба на компонентите (в новата версия са микроскопични), то в общия случай промяната е за добро.

Най-атрактивното нещо в играта са магнитите, които се движат върху вертикалната дъска. Тук група заблудени ученици пингвини бягат от час, за да влизат в гробницата на древната кралица да търсят готини артефакти. Междувременно вътре има мумия (естествено, че има мумия), която се изживява като нощния пиян пазач и неориентирано търси малките келеши, за да ги изгони от дома й, че да не вземат да счупят нещо.

Играта е до пет човека. От два до четири пингвина се движат от едната страна и се опитват да открият конкретни артефакти. Който пръв успее да си събере неговия комплект печели играта. Да, играта не е кооперативна.

От друга страна… от другата страна… е играч в ролята на мумия, която не знае къде се намират точно пингвините, но получава следи от време на време и разчита на алчността на малките дрисльовци.

Играчите с пингвините виждат през цялото време къде се движи мумията, тъй като всяко нейно движени от едната страна се отрязава от другата. И ако така стане, че мумията мине през поле с пингвин се чува крайно задоволителен „клик“, след което пингвина се оказва върху магнита на мумията. Не съм техничар и не разбирам от… ами от почти нищо по принцип, и не знам точно как се случват тия шашми с магнитите, но гарантирам, че движенията и кликванията работят безотказно.

Механиката на движение се извършва посредством зарове. Когато сте на ход хвърляте няколко зара, които ви дават различни опции за движение, и можете да хвърляте наново колкото си пъти искате, но всеки път, когато хвърлите символ с мумия, отделяте този зар и той дава екстра движение на мумията. В един момент ще се наложи да вземете всички отделени зарове и да ги хвърлите, но тогава мумията ще избухне с дори още движения.

Без да навлизам в детайли – движението на пингвините се извършва посредством push your luck механика.

Имам един огромен проблем с тази игра и това е балансът. Играл съм играта 5-6 пъти с различна бройка и играчи в различна възраст, като съм бил както мумията, така и пингвин. Както казваше един колега „всички сме били делфини“, но и до там ще стигнем. Какво? А, да.

Проблемът ми е, че във всяка игра винаги мумията е печелила и то убедително – без да даде шанс на останалите. Не знам, може би правим нещо не както трябва или пък има добър и лош начин на игра с пингвините. Каквото и да е, фактът е, че страните не са равностойни. Моят пет годишен син ме е смазвал с мумията и то без да му давам. Но това може би нищо не означава, защото аз съм тъпак, а той е гений.

Заключение

Pyramid of Pengqueen е добра семейна игра, която можете да играете с децата си и от време на време да я ползвате като филър с геймърските си дружки. Всъщност, нека не изкарваме играта извън рамките на семейното удоволстване, защото не мисля, че очакването ви трябва да бъде за стратегическа игра. Да, има тук-там някои тактически решения и блъф елементи. Може да се каже, че това е детската версия на Specter Ops и подобни, така че ако искате да вкарате малките си маниаци в хобито, Pyramid of Pengqueen би била добра стартова дрога. Но не е за вас – хардкор играчите – стойте си на по-тежкото. Това няма да го усетите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Асиметричен геймплей
  • Подобрена естетика от оригинала
  • Механиката с магнитите работи безотказно
  • Играта е подходяща и за деца

МИНУСИ:

  • Магнитите са микроскопични
  • Който играе с мумията вероятно ще спечели
  • Не вземайте наркотици. Не е яко.

 

Pikoko – Пожелавай пауна на ближния

Trick Taking игрите са крайно подценяван жанр. Аз трудно откривам хора да играем подобни игри и още по-рядко успявам да ги накарам да играем втори път. Любимата ми игра от този жанр – Sponsio, стои на рафта и получава намръщени физиономии всеки път като я спомена. И това не е защото конкретната игра е зле, а защото самият жанр отблъсква хората. Вероятно е това, че представителите й са обикновени картови игри със скучна презентация и някак си не вълнуват разглезените ни настолни сетива.

И тогава… се роди Pikoko. Естетиката на играта е толкова удовлетворителна, че на моменти тя застава пред самия геймплей, който в основата си е елементарен. Компонентите на играта включват освен стандартните карти с цветове и номера и няколко големи пластмасови пауна, в които да си държите картите. Гърбът и лицето на картите са така направени, че когато си ги сложите в пауна се получава красива шарена окраска.

Всичко освен красиво е и функционално. Pikoko е игра, в която не гледате картите си, а ги държите с гръб към вас, ала Hanabi. Гърбът на картите е така направен, че лесно да прецените как да вмушнете картите една в друга така, че от другата страна да се вижда само лицето им.

В основата си, Pikoko е стандартна Trick Taking игра. Имате няколко цвята, малко жокери, числа и козове, като целта ви да събирате ръце (или „взятки“). Врътката тук е, че не играете със собствените си карти, а с картите на играча отляво. Всъщност, нищо не правите с картите пред вас, освен да хвърляте тези, които ви наредят да хвърляте. С други думи, няма смисъл да ги наричаме „Вашите карти“, защото на практика не са ваши, а на съседа ви отдясно.

За да бъдем още по-конкретни – ще го кажа така. Обикновено в тези игри вие виждате само вашите карти, но тук виждате всички други карти без вашите (и без няколко, които са останали в тесте, за да не можете все пак да се сетите какво има при вас напълно).

Тази игра се крепи на познатата механика с познаването на това точно колко ръце ще хванат всички играчи. Pikoko е в три рунда, като в началото на всеки рунд играчите залагат с нещо като „сляпо залагане“ за това кой играч колко ръце ще хване, като разбира се – не залагате за себе си. След това избирате една специална карта, с която заявявате за кого от играчите сте абсолютно сигурни, че ще изпълни вашия залог. Ако познаете – ще вземете още точки. Ако не – ще загубите точки. В 90 процента от случаите ще залагате на играча от ваше ляво, защото той държи единствените карти, които можете да контролирате.

Самата игра е стандартна. В началото на рунда се отваря случайна карта, която показва какъв ще е коза за този рунд. След това първият играч играе карта от пауна на неговия съсед ( Това е изречение, което не вярвах, че някога ще кажа). Всеки играч след това трябва да следва цвета. Ако няма, той не е задължителен да дава коз, нито да качва, ако има от този цвят.

Играчът може просто да даде която и да е карта, ако няма от съответната боя.

Тази липса на ограничение от една страна опростява играта до семейно ниво, но от друга страна прави залаганията напълно трудни за познаване, ако вие не управлявате съответните карти.

Ако имаше повече ограничения, бихте могли да предвидите как могат да се развият нещата. Тук контролът е много по-голям.

От друга страна, ако двама играчи сте заложили един и същи залог за определен играч, тогава се получава интересен полукооперативен момент, в който обсъждате коя карта би могла да бъде най-добра за този ход. И понеже играчът с картите не трябва да си знае картите, въпросният разговор е нещо такова: „По-добре това, защото така, но не това, което е така, защото иначе той ще такова“.

Заключение

Pikoko е интересна добавка към игрите тип „trick taking”. Като фен на жанра, не мисля, че това е нещо свръхестествено, но е свеж дъх в посока леки игри. Pikoko е насочена към лежерните геймъри и към такива, които тепърва навлизат в хобито. Правилата са лесни, а геймплеят не би могъл да бъде по-елементарен.

Обърнатият характер на този тип игри дава друга перспектива и хард кор картовите играчи биха открили малко вълнение в механиките, въпреки че очаквам това вълнение бързо да се изтърка след няколко игри. Като говорим за изтъркване – картите влизат доста трудно в пауните ви и предполагам, че биха се наранили след 10-15 игри. Ако им сложите протектори не съм сигурен, че дори биха се побрали в тях. Е, ако искате можете да ползвате стандартни холдъри за карти или пък да си ползвате пауните за Ханаби.

В общи линии – Pikoko е бриз в игрите с карти и се забавлявах, докато я играех, но не мисля, че ще остане дълго в спомените ми.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компоненти
  • Оригинални 180 градусови правила за стандартна trick taking игра
  • Достатъчно тактически възможност, за да усещате удовлетворение от добрите ходове

МИНУСИ:

  • Картите биха се навредили след твърде честото им пъхане в пауните
  • Предвиждането на това кой колко ръце ще хване, с изключение на играча от ваше ляво, е почти случайно

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

Doodle Rush – Ако можете да рисувате… тази игра не е за вас!

Израснал съм с всякакъв вид игри с молив и хартия, като една от любимите ми детски такива беше онази, в която всеки рисуваше различна част от тялото на разни чудовища.

През годините ми на геймър на съвременни игри така и не се сблъсках с игра за рисуване. Да, гледал съм ревюта на много такива игри, но никога не съм имал шанс да пробвам една от тях. Doodle Rush е първият ми сблъсък с този тип и мнението ми в никакъв случай не може да бъде сравнително.

Doodle Rush е елементарна игра. Всеки играч получава шест табла и един маркер, след което си тегли две карти. На всяка карта има написани 3 думи. Както се досещате, тези шест думи трябва да бъдат нарисувани на шестте табла.

Къде е врътката? Ами… имате точно 1 минута да изрисувате и шестте думи! Колкото успеете толкова. След това играта не спира. Обръщате часовника и… настава истински хаос!

Всички едновременно се опитват да познават картинките на другите играчи. Когато някой познае ваша дума, вие трябва да му дадете плочката. В края на играта на него му е 1 точка, а на вас не ви е „-1“. Целта ви е все пак да се освобождавате от вашите плочки.

И пак – за всичко това имате точно 1 минута.

Ако все пак не успеете, часовникът отново се обръща и можете да си дорисувате каквото не сте успели, а ако желаете можете да си смените думите с друга карта.

И така – общо три пъти, след което се гледа кой колко плочки има познати и изважда от този резултат неговите непознати плочки.

Думите понякога са елементарни и се рисуват бързо – като „телефон“ или „катинар“, но друг път са неща като „Леля“ или пък „Жана Дарк“. Ако това ви е твърде лесно, можете да обърнете картите на другата страна, където ще откриете по-сложни неща и често концепции от типа на „въображение“. Те, ти булка, Спасов ден.

В началото си мислих, че тези, които рисуват добре ще се справят по-силно, но всъщност тук се търси друго качество – не да рисуваш хубаво, а да рисуваш бързо и разбираемо. Тук трябва да използвате бързото си въображението, за да успеете да пресъздадете думите пред себе си. Може да са само чертички, но ако стимулират правилната асоциация, значи сте си свършили работата. От друга страна, това е от онези игри, в които точките нямат никакво значение.

Заключение

Doodle Rush не е нищо оригинално, но за мен е повече от достатъчна. Това е изключително забавна игра, в която колкото сте по-зле с рисуването, толкова по-безумно забавна ще стане играта. Тук никой не може да ви съди, че не можете да рисувате, защото времето, което ви е дадено не е достатъчно за никого да блесне. Играли сме с хора, които могат да рисуват, но дори и те изплескваха всякакви абсурдни драсканици.

Разбира се, в кутията ще откриете класически кофти маркери, които ще изсъхнат бързо, но те са евтини и се намират навсякъде. Също така, колкото и да търкате плочките си остават леко черни от маркерите, но е нищо, което малко спирт не може да оправи.

Друго какво да ви кажа – играта е очевидно безумие. Тотално препоръчвам.

ПЛЮСОВЕ:

  • Хаос
  • Смях
  • Напрежение
  • 10 минутен геймплей

МИНУСИ:

  • Нищо оригинално… но не е и нужно

 

Ice Cool – най-лудата игра за ловкост, която сте срещали!

Който има деца, или все още е дете (вероятно повечето от нас – Duh, играем игри), е запознат с играчките тип нивеляшки. Това са  играчки с тежка обла основа, която не им позволява никога да се обърнат, но пък трудно можеш да ги спреш да се клатят.  Който е играл повечко игри за ловкост, със сигурност е запознат и с метода „flicking”, в който с пръст удряте неща (обикновено пулчета) с идеята да ги закарате до някаква цел.

Ice Cool комбинира двете концепции, като вместо стандартните пулчета използва стабилни фигурки на пингвини с нивеляшка основа. Пингвините ще трябва да ги „фликвате“ из разни стаи, за да събирате риби.

Brain Games помитат наред конкуренция след конкуренция в сферата на леките, хитри и абсурдно забавни игри. След големите си хитове миналата година (поне в нашия дом), Game of Trains и Voila , сега се затапват сами с още по-голям хит.

Ice Cool използва система, която се нарича “Box in a box”. Идеята е, че в самата кутия има други кутии. Всяка кутия (включително и базовата) се използва за оформяне на мястото за игра. Очевидно от компанията планират да използват системата и за други техни проекти, тъй като са сложили логото на самата система на корицата на кутията.

След като извадите кутиите, всичко се нарежда изключително бързо и лесно. Кутиите имат номера и символи, за да знаете кое къде отива. Освен това се захващат с рибки-щипки на определени места, така че нищо да не се отделя. Въпреки голямото гейм пространство, което заема играта, ще се учудите колко е лека кутията, заедно с компонентите щом приберете всичко вътре.

В Ice Cool играчите влизат в ролята на ученици пингвини, които бягат от час малко преди голямото междучасие, за да могат да набарат рибката от лавката преди останалите. Само че няма да им е лесно, защото един от играчите влиза в ролята на охраната, който следи коридорите в даскалото. Ако ги набара, ще им вземе личните карти и ще вика после родители, които да се обясняват колко са им перфектни малките досадни келеши и как учителите нищо не разбират и не помагат за тяхното вътрешно развитие.

Но… да се върнем не в реалността. Темата е свежа, а илюстрациите и уникалните компоненти са повече от разкошни. Атмосферата е изумителна и топла, въпреки „ледения“ арт. 

Играта се играе в определен брой рундове. Всеки играч трябва да бъде по веднъж (или два пъти, ако играете двама души) охраната. След това се броят точки.

По време на ходовете си играчите „фликват“ пингвините си, като се опитват да преминат през определени врати, за да отмъкнат по една риба. Охраната пък цели да удари всички по веднъж, за да им вземе личните карти. Когато един играч е събрал нужното количество риби, или когато охраната е хванал всички играчи, рундът свършва.

Когато играч вземе рибка, той тегли от тесте с карти. Това са точките в края на играта. Точките варират от 1 до 3. И ако си мислите, че това тесте е твърде случайно, помислете пак. Единиците може и да дават малко точки, но по всяко време на играта, когато е вашия ход, можете просто да покажете, че имате две единици и да изиграете още един ход. Гарантирам ви – два поредни хода е ОГРОМНО предимство, защото играта е една голяма „гоненка“, в която тъкмо си мислите, че сте успели да стигнете пингвина или вратата и се удряте в някой ъгъл.

Охраната може да играе малко по различно, но целта му е същата. Когато хване друг пингвин, той не го изкарва от игра, но му взема личната карта. В края на хода обменя всяка лична карта за по една карта с точки от тестето.

Добихте основна представа за геймплея, сега е време да ви обясня за самото „фликване“, защото ви гарантирам, че никога не сте играли подобно нещо.

Ice Cool определено е игра изискваща умение. Фликването е по-особено, и ако си мислите, че само защото сте някакъв мастър на Крокинол, са ви вързани гащите на Ice Cool, много се лъжете. За да успеете да направите добри ходове си трябва опит. Пингвините се въртят лесно и са непредвидими. Има и огромно значение къде точно по тялото ще ги ударите. Ако ги ударите по основата, имате шанс за хлъзгане в права посока, но пак зависи от силата. Ако ги ударите в средата, тогава ги завъртате по особен начин и трябва да внимавате за ъгъла – ако усвоите това, тогава вероятно ще сте способни и за трик шотове, което е сфера, широко отворена от тази игра. Ако пък ги чукнете по главата, пингвинът отскача и можете да прескочите цели стаи. Това също не е най-лесната задача, защото е много важно къде, как и с каква сила ще го направите. Понякога скача твърде много, понякога съвсем малко, а понякога изобщо.  Да не говорим, че вратите са по-ниски, отколкото са самите пингвини, така че винаги трябва да наклоните леко пингвините с фликването, за да не се заклещят. 

Както виждате, очевидно е, че опитните ще размажат новаците. Но ако си дадете време, можете толкова да задобреете, че да правите някакви гениални фликвания, като ето тези:

Лично аз, засега, играя точно както и в билярда – фликвам пингвина и ако вземе, че се получи някакъв невероятен ход – премине през две-три стаи, казвам: „Ми да, точно както го бях зaмислил“. Защото ви гарантирам, че често, най-вече случайно, ще се получават някакви феноменални фликвания, след които ще има изблици и крясъци, в които всеки ще се кефи. Честно казано, няма значение дали печелите или губите, когато видите как пингвин прави невъзможна маневра, дори и с късмет. Eто това е спомен, който ще остане и ще казвате дълго време след това: „А на тая игра помня как веднъж Ванката обра всички риби в един ход!“ 

Заключение

Ice Cool е гениална и оригинална игра. Това е игра с малко компоненти и много забавление. Подходяща е за абсолютно всички. Правилата са лесни и могат да се научат дори и от деца. Фликванията може и да изискват умение, но гарантирам, че каквото и да правите, все ще изкарате някакъв късметлийски абсурден удар, с който да смаяте всички.

Малко е тъжен факта, че играта има само един сетъп и само един мод, което я превръща в не чак толкова редовно приключение, освен ако не искате да подобрявате още и още уменията си. Ще съм крайно щастлив, ако Brain Games излязат с някакво разширение, или поне сценарии и модове, които да разнообразят повече, така или иначе, истерично забавната игра.

Геймплеят е бърз, правилата са лесни и шумотевицата, която ще предизвика Ice Cool я превръщат с страхотен избор за нови играчи или парти обстановка. Все още играта е само за 4 човека, но не виждам защо да не можете да си вземете две игри, да ги обедините и с малко модификации да играете и с осем пияни пингвина!

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежа тема
  • Готини арт и компоненти
  • Бърз геймплей
  • Бърз сетъп и бързо прибиране
  • Една от най-иновативните игри за ловкост
  • Фрашкана с „Уау“ моменти

МИНУСИ:

  • Само един вариант за сетъп
  • Само един мод
  • Изисква време, за да задобреете

[divider]

Можете да пофликвате малко и в сайта на производителите за още повече инфо и най-вече – място, откъдето да се сдобиете с това бижунце.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.brain-games.com/ice-cool“ target=“blank“ ]Brain Games[/button]

 

Game of Trains – лека игра, в която си строите влак

Миналата седмица писах ревю на Voila – парти игра на Brain Games. Game of Trains е второто от трите нови издания на компанията. За разлика от миналогодишните, този път игрите са изключително попадение – не само за мен, но за цялата компания.

Както се досещате от заглавието, Brain Games са решили да се „качат на влака“ на популярността и да направят препратка към Game of Thrones. За мен е странно защо тази година това го направиха няколко игри, които нямат ама абсолютно нищо общо с книгите или сериала. Мисля, че това е проява на слабо въображение и просто лошо и първосигнално решение. Сега ще кажете, това е само в главата ми. Заглавието никога е нямало това за цел. Аха… Ами…

Ама моля ви се, кажете ни какво е това! Не схванахме и от името!

Дам… След като изяснихме това, да преминем към самата игра, която има достатъчно сила, че да се отличи със себе си, вместо да се търси евтин начин за популяризиране.

Game of Trains се състои от 88 карти. 4 локомотива и 84 вагона. Всеки играч получава по един локомотив и 7 вагона, които нарежда в низходящ ред, според големите бели числа върху тях.

По време на играта ще имате най-различни начини да размествате вагоните. Който пръв успее да нареди вагоните си във възходящ ред от локомотива към последния вагон – печели.

По време на хода си, играчът може да направи едно от две неща:

  • Тегли една карта от тестето с вагони и замества един от своите вагони. След това, заместенияt вагон отива в средата на масата с лицето нагоре.
  • Използва умението на някой вагон от средата на масата. След това го изхвърля в отделна купчинка.

Всеки вагон има специално умение. Някои умения касаят само играча, който ги използва, други касаят всички играчи.

Тези умения, които са за всички:

  • Всички премахват първия си вагон и го сменят със случайна карта от тестето.
  • Всички премахват средния си вагон и го сменят със случайна карта от тестето.
  • Всички премахват последния си вагон и го сменят със случайна карта от тестето.

Тези, които важат само за играча:

  • Придвижва един вагон две полета наляво.
  • Придвижва един вагон две полета надясно.
  • Разменя позициите на два съседни вагона.
  • Разменя позициите на два вагона, които имат трети вагон между тях.
  • Вагон с катинар. Ако го имате, картите, които са за всички не могат да ви пипнат този вагон.

Ако по някое време в средата на масата има два вагона с еднакво умение ги изхвърляте.

Уау! Успях да ви опиша подробно всичките правила на играта.

Преди да премина към заключението си, трябва да отбележа арта. Стилът на илюстрации е същия като в „Dig Mars”, само че тук художникът разчита на най-различни препратки и малки детайли. Освен тронът от Game of Thrones, можете да откриете и колата на Ловци на духове. Останалите неща ще ви ги оставя на вас. Всяка карта е с уникален арт… горе-долу. Всъщност, много от картите са с една и съща илюстрация, но с различен цвят. Някои пък са и с еднакъв цвят, но се различават с малък детайл.

Странното е, че при такова разнообразие, художникът не се е постарал да направи 4 различни локомотива. Точно така – единствените карти, които се повтарят са напълно идентичните локомотиви. Парадоксът е, че в повечето игри другите неща могат да се повтарят, но началните карти на играчите са различни.

Заключение

Game of Trains е елементарна игра с карти, която може да се схване и играе лесно от нови хора, но има достатъчно интересни решения, с които геймърите могат да уплътнят настолната си вечер.

Аз изключително много се забавлявах с играта, защото тя предизвиква малка доза досетливост, малко по-голяма пресметливост и разбира се, най-голяма доза – шанс. Играта продължава двайсетина минути и въпреки че всичките ми игри на нея са били с 4 играча, не виждам защо да не е добра и с по-малко. Даже така играта може и да свърши за 10 и по-малко минути. Нямало е случай, в който след като сме играли една игра да не искаме да изиграем поне още една.

Кутията е малка и компактна, така че можете да си я носите навсякъде. Всъщност, бих препоръчал да си я носите навсякъде. Дори и да не ходите на настолна сбирка. Никога не знаете кога ще ви се отдаде възможност за евангелизация на хобито! За мен Game of Trains е една от най-подходящите игри за вкарване на нови хора в света на настолните игри,!

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърза и пристрастяваща
  • Чудесен арт с много препратки
  • Перфектна игра за зарибяване на нови хора

МИНУСИ:

  • Стартовите локомотиви са напълно еднакви
  • Странен и направо лош избор за име на играта

[divider]

Повече за играта от сайта на производителите:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://brain-games.com/“ target=“blank“ ]Brain Games[/button]

 

Om Nom Nom – лека игра с много блъф

Brain Games правят интересни малки игри с минимално количество механики, което ги прави подходящи за всяка аудитория. Като казвам малки, нямам предвид микро игри, напротив. Това са си игри със стандартен размер кутия и сравнително оптимално количество компоненти. Малки са, защото когато ги играете имате усещането за „малка“ игра. Това са кратки, леки, без твърде много мислене, динамични, балансирани и елементарни за учене игри.

Такъв случаят и с Om Nom Nom.

Първо, шапка свалям за името! За мен името е грабващо и ме кара да са усмихвам и да го имитирам всеки път щом се сетя за него. Илюстрациите също помагат за тематиката.

Om Nom Nom е игра, основана на хранителната верига в животинския свят. В нея има три дъски, разделени на три части. Най-долната част на всяка дъска съдържа най-ниската част на хранителната верига, а най-горната – най-високата, с други думи – хищниците. Дъските са следните:

  • Комар – Жаба – Таралеж
  • Морков – Заек – Вълк
  • Сирене – Мишка – Котка

В началото на играта някой хвърля две големи шепи зарове. Всеки зар има шест страни – всички места по дъската, с изключение на хищниците. Заровете се слагат по съответните места и са готови да бъдат изядени.

Дъските.

Всеки играч държи еднакви шест карти с шестте части по дъската, този път без най-долните (моркови, сирене, комари).

Всички едновременно избират една от своите карти и я слагат с лицето надолу. След това я обръщат и я слагат на съответното място по дъските.

Картите се изпълняват отгоре надолу. Всички хищници изяждат всичко, което е под тях (средната линия) – карти плюс зарове. Ако са останали живи някои от средната линия, те пък изяждат всичко под тях – зарове.

Всички изядени зарове се слагат върху картата и се прибират при собственика, а всички изядени карти се слагат под нея. Ако има повече папане, отколкото папащи, тогава папането се разделя по равно. Ако има повече папащи обаче, отколкото папане, никой не го взема, а то се изхвърля настрани. Папащите се прибират при собствениците гладни.

След това всеки играч изиграва втора карта и всичко се повтаря, докато всеки не е изиграл и шестте си карти.

В края на рунда се броят точки. Всяка карта и и зар, показващ средна линия е една точка, а всеки зар от трета линия е две точки (по-трудно се вземат).

След това всеки си прибира неговите карти, заровете отново се хвърлят и след третия такъв рунд играта приключва и който има най-много точки печели.

Играта е изцяло основана на блъф и нещо, което разбрах от Том Васъл, а после и от интернет, че се нарича Визини ефект. Гледате дъската и виждате, че има 7 комара и нищо останало по другите дъски. Казвате си: „Очевидно е да сложа там жабата… но вероятно всички ще сложат там своята жаба. В такъв случай е по-добре да сложа таралежа, за да изям всички жаби. Освен! Ами ако всички така мислят? Ако всички сложат вълци, ще ми изядат жабата! Освен! Ако всички мислят, че аз мисля, че те мислят така? Тогава никой няма да сложи вълк. ОСВЕН! Ако всички мислят, че аз мисля, че всички мислят, че аз мисля така? Тогава никой няма да сложи жаба, а на някое свободно място, за да може да си изиграе карта, която така или иначе трябва да изиграе. В такъв случай аз може да изиграя вълк, защото някой може да е сложил по тази логика заек! О-СВЕН… Това може да продължи вечно.

Всъщност това е цялата игра. Понякога ще вземете всички зарове първия ход и после само ще се дебнете кой кое животно ще сложи, а понякога ще изтървете всички зарове. Понякога ще вземете 1 точка, понякога 31.

Плячка.

Играта се изиграва за десетина минути и веднага можете да разцъкате още една. Може да се играе от един до шест човека, като с един или двама добавяте един бот. Той има собствено тесте и просто обръща една от картите си на случаен принцип. Според мен, това чупи идеята на играта и изключва тотално блъфа. Обръща играта в пълна случайност, така че не ви го препоръчвам. С твърде много хора, ще ви е почти невъзможно да следите всеки какво прави, което също може да превърне играта в случайност. За мен, най-добре е да играете с трима или четирима. Тогава ще се дебнете един друг и блъф елемента ще изпъкне.

Заключение

Не искам с тези размисли да придавам на играта дълбочина, просто защото няма такава. Но, ако търсите лека, семейна игра, която можете да играете както с деца, така и да бъде използвана за филър – това е добър избор.

Om Nom Nom е крайно елементарна игра с много взаимодействие и блъф. Всъщност играта е само това. Да следите другите какво играят и да прецените какво ще играят след това. Ако сте добър в разчитането на намеренията на хората, тази игра ще ви допадне. Подозирам, че най-голямата сила на Om Nom Nom ще изпъкне ако играете с едни и същи хора всеки път. Така ще започнете да се четете един друг по-стратегически. С други думи – това е все едно да играете с половинката си камък-ножица-хартия. Винаги започва с ножица. Винаги!… ОСВЕН! 

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърза и елементарна игра
  • Приятна тема и грабващо заглавие
  • Всичко в играта се основава на блъф

МИНУСИ:

  • Твърде елементарна
  • Работи перфектно само с трима или четирима

 Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

 Защо?

  • Твърде е елементарна
  • Имам вече достатъчно филъри, и то по-добри
  • Таралежите са много по-страшни, от колкото изглеждат
  • Хората са твърде слуайни за разчитане

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

[divider]

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

 

Dig Mars – игра за иманяри на Марс

 Brain Games е латвийска компания, която издава предимно елементарни игри, които развиват някакви умения (пространствени, логически, интелектуални) и в повечето случаи абстрактни и безконфликтни.

Тези неща донякъде се срещат и в Dig Mars. Донякъде. Но да видим.

Dig Mars е донякъде абстрактна игра

Това е състезателна игра за двама до четири играча и се играе за около 20-30 минути. Играчите са представители на големи корпорации и се опитват да изкопаят ценности от Марс. Ще копаят и копаят докато не открият все по-големи… точки.

Всъщност Dig Mars е елементарна игра, в която просто ще събирате точки като обръщате плочки.

Но какви плочки!

Играта пристига с голямо количество много добро качество плочки със страхотен арт. Освен тях, имате допълнителни три плочки, върху които ще вдигате нива и ще подобрявате уменията си.  Най-добрата част от играта са плочките. Дори ще си изкарате по-добре само да ги наблюдавате и да си ги нареждате една до друга, защото картинките могат да се връзват. Не че играта е лоша, просто илюстрациите наистина са детайлни и направени с вкус. Но внимавайте, защото има няколко плочки, които показват маалко по-неподходящи картинки за деца.

Дизайнерът осъзнава, че артът може да засенчи геймплея на играта и точно заради това е измислил мод, в който да се наблегне на илюстрациите. Но за него след малко.

Сега е време набързо да ви кажа… ами всичките правила.

В началото на играта се подреждат на случаен принцип всички плочки с лицето надолу в купчинки по три и се образува карта (големината зависи от броя на играчите). След това всички слагат по един диск (пробивната си машина) на едно от полетата по техен избор.

Всеки играч има право на 4 действия, които може да изпълни в какъв иска ред и по колкото иска пъти. Действията са:

  • Движение  – движи един от дисковете си в съседно поле
  • Копаене – копае една от плочките – тоест обръща я с лицето нагоре
  • Вдигане/Прибиране – вдига една от плочките, която е с лицето нагоре и има диск върху нея и си я прибира
  • Подобряване – подобряване на едно от уменията

Умения?

Не се настройвате твърде много, левъл маниаци! Уменията са елементарни и еднакви за всички. Можете по-добре да копаете, по-добре да прибирате плочки или да изкарате нови пробивни машини.

Можете да вдигнете максимално 4-то ниво на което и да е от уменията. Само че всеки път, когато вдигате, трябва да платите толкова точки, на което ниво сте в момента. Тоест, ако искате да вдигнете 4-то, трябва да платите 3 точки. Да, плащате с точки. Имайте предвид, че играете до 20 точки в нормалния вариант на играта. Всяка точка е ценна.

Не съм убеден, че си струва да се харчат много тези точки, защото има и други начини да копаеш по-трудните плочки. С други думи, стигаме до това, че играта е…

Донякъде безконфликтна

В играта има нещо като принудителна кооперативност. Това е механиката, която вкарва единственото взаимодействие между играчите. И всъщност тя е много проста. Когато сте върху поле с други дискове – дали твои, дали на опоненти, вие можете да ползвате тези дискове. Всеки допълнителен диск вдига нивата на копаене и прибиране с едно. Тоест, вие можете нито веднъж да не подобрите ниво, а само да точите като пиявица от другите играчи.

На пръв поглед това изглежда като слабо взаимодействие, но често вие ще приготвяте хода си за следващия като стъпвате върху конкретна плочка. И ако веднага след вас се присламчи някой, той най-вероятно ще открадне всичко под краката ви. Кооперативност друг път!

Добре де, не е съвсем кражба – делите си плячката спрямо дисковете, но все пак – доста е досадно… и интересно. Всъщност механично – това е единственото интересно нещо в играта. Всичко останало е като измислено за един следобед.

Да, има прости игри, които са гениални, има и тази игра. Тя е… само проста. Защо тогава не я оплювам? Защото… няма какво. Играта е толкова елементарна, че няма за какво да се хвана. И другото са… илюстрациите. Само заради илюстрациите, играта се качва оценката ми с 3. Вие си измислете по каква скала.

Допълнителен мод

Правилата предлагат допълнителен мод, в който играчите играят с открити плочки – тоест могат да виждат точките на всички по всяко време. Освен това този мод се играе не до 20 точки, а докато не се изкопае и прибере абсолютно всичко. Това е „Арт мода“, който ни препоръчват ако искаме да се „насладим“ на илюстрациите. Понеже 90 процента от играта е „наслада“ на арта, препоръчвам винаги да се играе с този мод. И без това играта е достатъчно семейна. Ако търсите да се състезавате, да се борите и да си пречите в агресивен дух, можете да играете нормалния мод, но така или иначе ако търсите подобно изживяване ви съветвам да погледнете другаде. Това не е такава игра и не претендира за такова нещо.

Заключение

Обикновено имам някакви умни думи, с които се правя на интересен, но наистина, за тази игра почти няма какво да се каже – елементарна семейна игра с отлични илюстрации.

Ако търсите тема, трябва да се… „ровите“ в играта. а? А? Сещате ли се? „Ровите“? Щото… нали… копаете… Абе гледайте си работата! Работя в комедийно предаване!

Всъщност препоръчвам играта на хора извън хобито, може да бъде една приятна игра за вкарване на външни хора в настолните преживявания. Dig Mars не е лош вариант и да поцъкате нещо с роднините си без да се напрягате, защото играта не е ангажираща и можете да си отпочинете малко с нея. Ако по принцип не играете игри, а сте попаднали по някаква случайност на нашия сайт, по още по-голяма случайност на това ревю и по абсолютна случайност даже сте го прочели до този момент, бих ви посъветвал да пробвате тази игра – може да се каже добър старт за вас.

За вас – геймърите, не мога да кажа, че ви я препоръчвам. Няма да извадите нито добра тема, нито кой знае какви механики, камо ли интерактивно и удовлетворително изживяване. Като за лека игра не е кой знае какво, а всички ние знаем, че тази категория е изпълнена с много силни заглавия и конкуренцията е жестока.

ПЛЮСОВЕ:

  • Прекрасни илюстрации
  • Мод, в който можете да се насладите на тези илюстрации
  • Бързи ходове и бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Почти никакво взаимодействие
  • Не предлага нищо ново и различно
  • Омръзва

 Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Не е нищо особено
  • Нищо особено не е
  • Е особено нищо не
  • Особено не нищо е

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

[divider] Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]