Архив за етитет: blackrock editions

Nemeton – Друидите не могат да завиват

Вече на няколко пъти чух сравнения между Nemeton и Photosyntesis. Явно сме толкова кът с темата за слънцето и дърветата, че се прави съпоставка между две тотално различни игри.

Nemeton използва идеята за цъфтежа, но по съвсем различен начин. И не със слънце, а с луна. Защото това е игра с друидска тема – сещате се – луната, магическите билки, култа към животните, отварите. Ей тия дзен вещерски ирландски простотии.

Всъщност самото име Неметон е  богато на растителност свято келтско място, където се случват тинтири-минтири магически шашми. Така пише в уикипедия. Да. Пише тинтири-минтири.

Честно ли проверихте…

Играчите влизат в ролята на различни оттенъци на бежовото друиди (прекрасен набор от неразличаващи се цветове), които ще се движат из мистична гора, ще събират непроизносими ресурси и с тях ще привличат магически духове на животни, или пък ще бъркат отвари.

По пътя си могат да правят магии и да се превръщат в батмани, за по-лесно придвижване, а ако са опитомили животински духове ще могат да правят още по-невъзмутими неща, като да пресичат реката, или пък да завиват наляво.

Книжката на пръв поглед изглежда лесна за разбиране, но когато не разберете нищо, ще разберете, че сте разбрали неправилно.

В играта има доста специфики, които ме отблъскваха дълго време преди да я играя. Струваше ми се, че това ще е комплициран pick up and delivery, но за щастие Nemeton ме изненада.

Тя пусна неметонската си магия и някак си само след ход-два всичко започна да цъка в правилния ритъм. Правилата се изнясниха и ходовете станаха интуитивни, въпреки на теория многото и детайлни правила.

Nemeton трае десетина рунда, като всеки играч в началото на хода си играе плочка, осветява с тази плочка (гърба на всяка плочка е луна) определен вид други плочки и там поникват мистични билки.

След това може и да се появят няколко интересни неща – като древни дървета, водопади и монолити.

Накрая се движите в права посока едно или две полета. И понеже както всички знаят – друидите не могат да завиват, трябва да използвате магии, ако искате да се отклоните от правия път.

Там където спрете можете да изпълните най-различни неща в зависимост от плочката – можете да събирате ресурси, да разменяте ресурси, да учите рецепти, да изпълнявате рецепти, да си вземате животински духове, дори да изпълнявате мисии за точки.

В Nemeton има куп начини за печелене на точки и всякакви опции за хода ви. Проблемът е, че имате само 10 хода! Така че е добре да изберете път, който да следвате и да не се отклонявате.

Ако искате да събирате комплекти от животни – може. Ако искате да правите мощни отвари – съвсем валидно е.

Пътят е изцяло отворен за вас, но за да не ви дойде много е добре да следите мисиите, които са винаги едни и същи. Те са стандартни неща от тип – набери еднакви ресурси, еднакви отвари и всякакви други неща. Самите мисии не дават безброй точки, но са добър начин да ви стеснят иначе твърде големия кръг от опции.

Nemeton представлява пъзел, който трябва да решите ефективно и оптимално, заради малкото брой ходове. Бихте си помислили, че това е пасиансова игра, но всъщност има сериозно състезание за определени елементи от картата, за ресурсите, за мисиите, за отварите, дори за животните. Да не говорим, че ако преминете през място с друг друид, можете насилствено да си размените колби.

Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

Заключение

Nemeton е изключително красива игра със залъгващо сложни правила. Ако успеете да преживеете леко объркано написаните правила ще разберете колко интуитивна и дори лежерна игра е Nemeton. Да, това е пъзел с не малко мин-максване, но не очаквайте, че ще се запънете в мозъчен запек. Имате опции по време на хода си и сякаш винаги можете да извадите от някое тъмно място някакво извеънземно комбо, благодарение на смесица от умения, след което да измъкнете под носа отварата, към която опонентите ви се целят.

Темата, макар и да не е по вкуса ми, се усеща, и всичко, което вършите носи друидско-лунно-отварска маймунджълъшка атмосфера. Взаимодействието е на добро ниво, а целият геймплей не е по-дълъг от час и половина. Препоръчвам.

ПЛЮСОВЕ:

  • Великолепни компоненти и визия
  • Интуитивни и бързи ходове
  • Възможности за задоволителни комбинирани ходове
  • Разнообразие от начини за точкуване
  • Перфектна дължина за това, което е

МИНУСИ:

  • Цветовете на друидите за безумно близки
  • Книжката е объркваща и изкарва играта по-сложна, отколкото е

Играта може да се открие в магазина на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Nemeton[/button]

Globe Twister – Пъзел с програмиране в реално време. Това е.

Играта може и да не е от поредицата „Апокрифни игри на Деян“, тъй като все пак има някаква популярност и е от успешен издател, но ако съдя по всички хора, с които съм играл Globe Twister, имам чувството, че никой не споделя любовта ми към тази малка радост в моя крехък геймърски живот.

Globe Twister е решаване на пъзел с програмиране в реално време. Това е всичко, което има нужда да знаете, за да разберете дали ще я харесате. Тук се изисква пространствено мислене, визуализиране няколко хода напред и издържане на напрежение.

Тематично, вие сте туристи, които се връщат от почивка, но по пътя снимките в чантата така са се омешали, че сега е време да ги съберете логично преди да се фукате пред приятелите ви, които имат семейства с деца, сметки за парно, ток, вода, ниско платена работа и достатъчно търпение, че да не ви избият зъбите.

Има два варианта на игра, като при първия всеки използва една и съща картинка, която трябва да подреди. Картинката е сравнително лесна за запомяне и подреждане, така че няма да ви е голям зор.

Отделно, в играта има още пет други картинки, които не просто са мешавица от различни случки, но и самата картинка не е изцяло в една и съща посока. Някои части са с главата надолу, други са настрани. Не е нещо, с което няма да се справите, но понеже бързате ще имате извинение за тъпите си решения.

В началото на рунда всеки си подрежда разбъркано картинката от 9 части, или както е по правила – всеки разбърква картинката на друг играч.

Играчите получават няколко карти с команди, с които да планират преподреждането на картинката и две специални, които директно слагат парчетата от пъзела на правилните места, но ако така се случи, че двама завършат по едно и също време (често се случва), който е използвал по-малко специални карти ще е победителят.

Някой казва старт и всеки започва да разполага команди в рамката пред себе си. След като играч мисли, че е готов, той обръща пясъчния часовник и всички останали имат около 30 секунди да завършат проекта си на този етап.

Няма никакъв шанс да успеете да си подредите пъзела за един рунд, най-малкото защото често ще искате да използвате една и съща команда няколко пъти, че и върху една и съща плочка, така че понякога можете да тролите хората с този пясъчен часовник, като го обърнете само след едно поставяне на команда.

Самите команди са това, което очаквате – завъртане на 90 градуса наляво, надясно, на 180 градуса, размяна със съседна плочка, размяна с диагонална, избутване и други.

След като всеки си е подредил плочките, командите се изпълняват от ляво надясно и от горе надолу. Често сами ще си слагате пръчки в спиците, но понякога може пък и да ви се получи. Разбира се, тук шансът не играе голяма роля, освен може би в началото при разхвърлянето на плочките, тъй като можете да улесните противниците си, ако им ги нагласите добре.

Но… не мисля, че ще има сърдити, тъй като играта не продължава повече от 15-20 минути, което е перфектно за филър игра.

Заключение

Globe Twister е любима филър игра, която за много хора не е толкова отпускаща, колкото ми се иска. Казвам „ми се иска“, защото вече ме е страх, че ще ме хвърлят с главата надолу през терасата от собствения ми хол, ако я предложа. Нито веднъж не съм видял екзалтирана физиономия при игра на Globe Twister. Чак на мен започна да ми става неудобно да се усмихвам, докато играя. А това не е странна игра. Напротив – по-чисти правила едва ли ще намерите. Истината е следна – ако се кефите на пъзели, това е една от най-излъсканите и първосигнални игри в този жанр. Препоръчвам ви я!

ПЛЮСОВЕ:

  • Ясни и чисти правила
  • Бърз геймплей
  • Ангажираност през цялото време

МИНУСИ:

  • Може и да ви напрегне, дори и за 15-те си минути геймплей

Dino Twist – изненадващо добър филър

Dino Twist е лека семейна игра, която според мен може да се играе и от малко по-големи деца (които в повечето случаи сме ние геймърите) и е с изключително лесни правила… които на хартия трудно се обясняват.

Както виждате от заглавието, в играта става въпрос за динозаври. И има някаква врътка.

Въпреки сладкия арт по картите, Dino Twist е напълно абстрактна игра с карти, в която играчите се опитват да съберат колкото се може повече точки по няколко различни начина. Най-добрият начин е да имат пред себе си, в края на играта, карти с висока стойност, защото стойностите на самите карти са точки. Бонус точки се получават и от конкретни символи, както и от това, ако човек запълни всички места около острова си.

Какъв остров?! Еми… Всеки играч има карта с остров пред себе си. Около тази карта има осем зони, които играчите ще запълват с карти. Когато върху една зона се слага втора карта, тя просто измества долната.

Картите се събират от подобен остров, който е в средата на масата. В Dino Twist има нещо като „трик тейкинг“ (игри със събиране на взятки), но не точно. Всеки играч има определен брой карти в ръката си с различна стойност и различен вид. Видовете отговарят на определени карти от тези в средата на масата. Всички избират една или две карти от един цвят и ги слагат с лицето надолу. Едновременно ги обръщат и се гледа кой има най-високо число от всеки вид.

Малките числа винаги са първи (защото са малки и бързи динозаври), но обикновено бихте искали да сте последни. Защо? Защото картите от средата се вземат единствено, ако сложите карта от същия вид на нейно място, но с по-голяма стойност. И така, малките числа ще вземат първи картата, но големите ще вземат втората карта, която със сигурност ще е с по-голямо число. След това тези карти се слагат върху личните острови.

Ако двама или повече играчи дадат една и съща карта, тогава има сблъсък и никой не взема карта от средата, но всеки си прибира сблъсканата карта в „Гробище“, където всяка карта носи точка. Да. Още един начин за точки.

И така играта продължава определен брой рундове. Може би най-интересната част от играта са събитията, които се обръщат всеки ход и променят начина, по който се играе определения рунд. Не само, че самите промени са интересни (в повечето случаи – без ураганът, който размества всички карти в средата и става досадно мазало), но реално в игра влизат само малка част от голямо тесте със събития.

Огромното тесте със събития. В игра влизат само 8 карти.

Всъщност, Dino Twist е чудесна филър игра, с която дори геймърите могат да се сдобият за чисто леко запълване на времето или завършване на вечер. Правилата са лесни, а времето лети, защото ходовете са бързи и краят се види след петнайсетина минути.

Основният проблем на играта обаче са цветовете. След две-три игри се свиква, но О, дали първите ви игри няма да са ад. Всяка карта има динозавър с определен цвят, а фона на същата карта е с друг цвят… и то в два отенъка!

Цветовете са важни, защото поставянето на картите около островите става посредством цветовете на фоновете. В това има два проблема. Първо – динозаврите са много по-фокусирани на картата и винаги гледате първо техните цветове (а не трябва), второ – някои от цветовете на динозаврите се намират и на фоновете на други карти, и трето (да, има и трето), фоновете отбелязани на самият остров, не са съвсем идентични с фоновете на картите. Тотална каша! Хората с трудно различаване на цветове изобщо да не се замислят да играят Dino Twist.

Заключение

Dino Twist е изненадващо добър филър. Рядко се впечатлявам от подобни игри, но тази ме остави с желанието да я играя и пак, и пак. Правилата са лесни и въпреки, че са трудни за обясняване, след ход-два всичко става ясно.Подходяща е за деца, за семейства, дори и за геймъри. Темата е готина, артът още повече, а петнайсетминутното неангажиращо времетраене позволява да се играе по всяко време.

Единственият проблем, който може да се окаже препъни камък за доста хора (особено за тези с проблемното различаване на цветове) е тотално омазаните цветове. Ако свикнете с това обаче ви гарантирам, че Dino Twist си заслужава!

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежарски арт
  • Бърз и лесен геймплей
  • Голяма преигравемост
  • Подходяща както за деца, така и за възрастни

МИНУСИ:

  • Безумна каша от омазани цветове

Играта трудно може да се открие в момента, затова ви препоръчвам да посетите сайта на производителите и да си решите на къде ще поемете в  живота от там насетне. На добър час, странниче! 

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.blackrockgames.fr/“ target=“blank“ ]Blackrock Editions[/button]

Booo! – бързото „пипи” секви ги ражда

Една от любимите ми пъзел игри е Ricochet Robots. Най-големият й проблем обаче е, че трудно се намират хора, с които да я играя. Простата причина е, че този тип игри са нишови и ако човек е добър с пространственият начин на мислене ще смачка всички останали на масата и никой няма да си изкара хубаво. Както споменах и в ревюто на RR, на всеки човек мозъкът му работи по различен начин и това, че лично аз съм добър в подобен тип игри не означава нищо. Даже напротив – това ми е малкат аутешителна награда, че ме нагъват във всички останали игри.

Та! Booo! е презентирана като шарена, лековата и на пръв поглед детска игра, но нека не се залъгваме – това си е Ricochet Robots… но все пак в малко по-лек вариант.

Тематично, играчите влизат в ролята на духче, което пътува из стаите на случайно подреден замък и се опитва да изгони гостите. Всъщност, това си е чиста абстрактна пъзел игра за бързо мислене и пространствено съобразяване.

В окото на бурята от мозъкостъргачи стоят няколко цвята, което автоматично оначава, че Booo! е далтонист-вражебна. Няма нито символи, нито каквото и да е, което да диференцира цветовете и ако имате проблем със зрението, от сега ви казвам – можете дори да не дочитате ревюто.

Но нека продължим линията на сравнение между Booo! и Ricochet Robots. Booo! е игра с малко повече правила, но определено е по-щедяща мозъка ви. С други думи, Booo! изисква по-малко усилия за решаване на пъзела, но това означава, че бързосеклото пипи винаги пичели, което пък означава, че добрите в този тип игри тук са дори по-добри!

Принципът е следния. На случаен принцип се тегли гост, който указва къде да бъде сложен в хотела и вашата цел е да достигнете до него със сладка фигурка на призрак. Всяка стая и повечето коридори са оградени с най-различни цветове. Първият играч, който каже на глас някакъв цвят има право да се пробва да стигне с духчето до госта. За целта трябва да използва само врати с цвета, който е споменал.

Ето и и врътката. Когато се движи между стаите и коридорите, играчът не трябва да се замисли и за момент, което означава, че предварително е видял пътя, а не импровизира. Мислих си, че това ще бъде доста субективен  дървен момент, но реално ограничението действа страхотно и често се объркваме и зацикляме, което дава шанс на останалите. С други думи, не само, че трябва да видите пътя в главата си, но и трябва да го преминете по него без капка съмнение.

Ето и другата врътка. Щом успешно стигнете до гост, вие си вземате този гост за точки и токънче със съответния цвят. От тук нататък нямате право да използвате този цвят. Което значи, че с течение на времето вие ще имате по-малко и по-малко избори, което честно казано може дори да ви улесни, защото в повечето случаи до гостите може да се стига по повече от един цвят.

Ако токъна с този цвят е пред друг играч, вие го вземате от него. Защо е тази врътня с токъните? Защото ако в някой момент пред вас има 4 токъна с различни цветове, вие автоматично печелите. Другият вариант за финал на играта е да свършат гостите и тогава който е събрал най-много печели.

Играта продължава 20-30 минути макс и определено няма да ви изтормози толкова, колкото Ricochet Robots. Да не говорим, че и арта е с пъти по-добър от… липсата на такъв в RR.

Заключение

Booo! е прекрасна семейна игра и добра загрявка за настолна вечер с геймъри. Илюстрациите са свежи, геймплеят не продължава повече от 20-30 минути, а трудността на пъзелите не е особено голяма. Дори не споменах, че в играта има два улеснителни мода – единият е с телепорти, а другият е с жокери, които ви позволяват да си сменяте цвета по време на пътя си.

Лично аз предпочитам да играя без тях, защото харесвам чистото предизвикателство. Знам, че няма да играя Booo! редовно, но мисля да я запазя, защото играта е безкрайно преиграваема, защото сетъпа е модулен, а и само след годинка-две, мисля че мога и да я играя и с големия ми син.

Трябва да имате предвид, че винаги ще има някой, който е много по-добър от другите в подобен тип игра и вероятно всеки път ще печели, но ако успеете да нацелите правилната равнопоставена компания, Booo! ще се превърне в страхотно мозъчно състезание.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежи илюстрации
  • Бърз геймплей
  • Предизвикателни, но не твърде трудни пъзели

МИНУСИ:

  • Не е подходяща за хора със зрителни проблеми
  • Изисква конкретен начин на мислене, което за някои хора е забавление, а за други мъка

Играта съвсем скоро ще се пръкне наляво-надясно по магазините, но засега можете да чекнете сайта на производителите и да се понадъхате.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.blackrockgames.fr/jeux.html“ target=“blank“ ]Blackrock Editions[/button]

Top Fantasy – Защото „асоциациите“ продължават да са модерни

Някои от вас, щом са видели как изглежда играта, вероятно са се сетили за Top Face. Top Face е популярна (но не и в България) игра със снимки на хора, направили най-ненормални физиономии и играчите трябва да ги имитират, за да събират точки. Е… Top Fantasy е същата игра, но не с лица, а с животни.

Точно така. В Top Fantasy играчите ще имитират животни. Спокойно, няма да издавате животински звуци… в повечето случаи.

Първото и основно нещо, което ще забележите в Top Fantasy е страхотния и професионален свеж, шарен и игрив арт върху картите. Все пак това е игра, в която всички карти са просто картинки. Илюстрациите са шеговити, на моменти пародийни и може да се каже, че имат някакви прилики с картинките от Codenames Pictures, въпреки че в Top Fantasy са дори на по-високо ниво. Илюстрациите са действени и така измислени, че да могат да бъдат интепретирани достатъчно лесно, че да не откажат хората от играта, но и достатъчно трудно, че да не направят преживяването ви твърде непредизвикателно.

Правилата са елементарни. В началото на играта избирате с колко карти искате да играете. За целта са ни улеснили, като са направили няколко комплекта карти в различни цветове. Така можете да си подредите по-лесна игра – с по-малко карти, или малко по-трудна за разшифроване – с всички карти. Ние винаги играем с всички, понеже и без това не са твърде много.

Всички карти се нареждат на масата, като в средата се поставя второ тесте с карти – с напълно идентични картинки като обърнатите на масата. Един от играчите тегли най-горната карта и вижда коя илюстрация ще се опита да подскаже на останалите. Когато някой познае илюстрацията – позналият и подсказващият печелят по една точка. И така, до пет точки.

Ето и най-забавната част. Има четири начина на подсказване, като начинът, който важи за този рунд е указан на най-горната (видима) карта от тестето за теглене, след като играчът си е дръпнал вече картата за подсказване. А начините са следните:

  • Измисляне на история, без да се използват директно неща от илюстрацията
  • Тананикане или „Мънкане” на някаква мелодия
  • Замръзване в поза тип „Паметник”
  • Любимото ми – използване на ръцете (от китките надолу) за подсказване

Начините, които най-често предизвикват смехове определено са паметника и ръцете, а тананикането може и да смути по-притеснителните от вас.

Това очевидно е парти игра, която в големи групи може да бъде хит, но. НО! Според мен има два големи недостатъка. Първият, и то основен, е че картите са твърде малко и ако играете с едни и същи хора е гарантирано, че свежото усещане бързо ще се изтърка.

Казвате – еми то зависи, всеки път ще ви се пада различен начин за подсказка и това ще разнообрази преживяването. Ами… не съвсем, защото това е другият голем недостатък – начините за подксазване са твърде малко. Според мен тук е изпуснат огрооомен потенциал за „пълно изпростяване” (както обичам да казвам – в най-добрия смисъл). Не разбирам защо са сложили само тези четири начина, при положение, че можеха да се измислят поне още толкова. Окей, окей, вероятно така по гърбовете на картите ще можете по-лесно да се досещате коя карта се подсказва в момента. Е хубаво де – направете още едно малко тесте от десетина карти, или пък сложете зар! Всъщност, като се замисля, май ще направя домашен вариант с 20 стенен зар и ще доизмисля още 16 начина за подсказване. О, да! Давай да приключвам това ревю и да се захващам за работа!

Заключение

Top Fantasy е великолепна парти игра, която няма да ви разтресе от оригиналност, но може да бъде прекрасен инструмент в група от  негеймъри, или дори деца. Мисля, че ако търсите подарък за детето си, или просто ви трябва нещо за детски рожден ден, Top Fantasy е пълен хит – илюстрациите са шеговити и пародийни, но не хапливи, а цветове изпъкват с яркост и беузмна шарения.

За съжаление картите в тестето са твърде малко, за да искате често да вадите Top Fantasy, но ако играете с редовно с различна компания (както съм и аз), тогава мисля че играта може да си намери мястото в колекцията.

Четирите основни начина за подсказване се поизтъркват и ще ви накарат да искате още и още, но абсолютно нищо не ви пречи да си направите малки домашни правила. Знам, че аз така ще постъпя.

ПЛЮСОВЕ:

  • Удивителни илюстрации
  • Подхяща игра за партита както за големи, така и за малки
  • Бърз геймплей
  • Възможност за домашно моодифициране

МИНУСИ:

  • Малко карти
  • Малко начини за подсказване

Играта можете да откриете засега в сайта на производителите, а скоро и на пазара.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.blackrockgames.fr/“ target=“blank“ ]Blackrock Editions[/button]

[divider]

Докато редактирах статията ми дойдоха няколко бързи идеи за начини на подксказване. Айде да видим колко могат да ви хрумнат и на вас. Пишете в коментарите, а аз ще се опитам да бутна най-добрите 20 на създателите и да видим дали няма да изкарат това като официален мод!

  1. Паметник
  2. Тананикане
  3. Разказване на история
  4. Използване на пръсти
  5. Хайку
  6. Стихотворение от поне 4 реда
  7. Танц
  8. Заглавие на филм, сериал или книга
  9. С рисуване на стики човечета
  10. Със споменаване на известна личност
  11. Със споменаване на чувство/емоция

 

Eternity – “Oh, Heaven”

Да, да. Още една малка картова игричка. Не знам, започнаха да ми влизат под кожата и все повече да ме привличат. Не мога да повярвам, че ще го кажа, но често тези малки игрички ме вълнуват много повече от големите мазни и бляскави тежкотии. Но… това е тема, за която и друг път съм говорил и не смятам да навлизам в нея.

Eternity е trick-taking игра (игра за събиране на взятки). Айде, загубих и малкото останали читатели. Всъщност, очаквах доста от играта, защото използва познати принципи свързани с една от любимите ми класически картови игри – Oh, hell. Засега, любимата ми игра с такава система и по принцип една от любимите ми игри си остава Sponsio.

Дали Eternity има шанс да задниме… НЕ. Дори няма смисъл да довършвам изречението. Това не значи, че играта е отвратителна. Това дори не значи, че играта е лоша. За мен обаче е… плаха.

Да започнем обаче от качествата й. Със сигурност, номер едно са илюстрациите! Eternity има страхотно топло и богато излъчване, благодарение на изумителния арт. Да, няма твърде много уникални илюстрации, но дори това, което е вътре е достатъчно, за да усетите приятния „аромат“ от игра на нещо гладко и отнесено.

Казвам отнесено, защото освен „напушения“ арт, дизайнерите са се опитали да вкарат тема. Опитали са се с всички сили да вкарат тема, въпреки че това е обикновена trick-taking игра и кому е нужно. НО! В играта има известна доза тематични механизми, които оправдават „туй-унуй“ от иначе дървопрегръщащата тематика.

В тази игра, играчите се стремят да събират клонки и да ги засяват, но с някакъв… японски дзен, почти вишнев символизъм.

Споменах, че това е поредния Oh, hell вариант. Този обаче, определено е най-различния от всички, които съм играл. Защото в нормалните вариации на Oh, hell, залозите се правят предварително. Тук, те се случват по време на играта. И не само това, дори козът се сменя по време на играта.

В играта има само три цвята, но всеки цвят е с числа от 1 до 14. В началото на играта се нареждат три символични борда на масата. Раздават се всички карти между играчите, колкото всеки да има по еднакъв брой. Останалите две карти се обръщат и се слагат под съответните бордове. Тези бордове определят коза. Под който борд има повече карти, това е козът. Ако има равни се гледа по-левият.

По време на играта играчите разиграват стандартно картите. Най-високата печели, а ако някой няма от дадена боя се „цака“.

Само че! Тук идва най-интересната и различна част. Един от играчите (като изключим този, който дава първата карта) може вместо да даде карта за тази ръка, да свали една от своите карти и да я използва за ресурсите, които пише на нея (0,1 или 2 дървета).

Това е залог, който прави играчът, защото именно тези дървета са точките, които играчите отбелязват за победа  (почти всички точки).

Освен това, когато сложите карта по този начин, след като ръката бъде събрана, тази карта се добавя под съответния борд и има голяма възможност да смени коза – още на следващото разиграване!

Това допринася уникална динамика и решения, които се сменят редовно само в едно изиграване на картите. Въпреки това, решенията не са толкова трудни, че да забавят геймплея с тежък анализ или дори въпроси към правилата.

След като всички карти се изиграят се гледат дали дърветата, които играчите имат съответстват на техните хванати ръце. Ако дърветата са повече, отколкото ръцете, играчите не вземат никакви точки. Ако дърветата са по-малко, тогава играчите отбелязват точки за всяко дърво. Ако пък дърветата и ръцете са еднакъв брой, тогава играчите получават бонус точки, които са различни спрямо един от трите рунда, в които играта се развива.

Всъщност, тези бонус точки, в повечето случаи са повече от дърветата, които ще отбележите. С други думи, ако не се борите за „Еквилибриум“ нямате никакъв шанс за победа.

Заключение

Eternity е лека игра за събиране на взятки с полу-японовишнево и полу-тракимайкаприродово тематично усещане, което за някои може и да е плюс (не и за мен), тъй като тези неща очевидно са модерни.

Въпреки това, темата може да се остави напълно настрани, защото това игра за събиране на ръце.

Eternity е във вените на Oh, hell и добавя нови, свежи и напълно оригинални врътки към вече познатите хитрини, които толкова обичаме… или поне аз. За сметка на тях обаче (и тук е моментът, в който играта се чупи за мен) играта орязва абсолютно всичко останало.

Като казах лека игра, имах предвид наистина лека! Дори на правила изглеждаше по-провокираща, отколкото се оказа на масата. Изборите в повечето случаи се основават на чист „пушурлък“ (изпробване на късмет), отколкото на реални тактически, камо ли стратегически решения. Липсата на хитрина и блъф, които се срещат в останалите игри от този тип се дължи на факта, че в Eternity са само три цвята и 14 от всяка боя. В тази игра рядко ще „цакате“.

Но дори това не е най-големия ми проблем. Това, което разделя Eternity от добрата класическа „Oh, hell” е фактът, че нищо не пречи всеки от вас да си прави винаги ръцете. Няма механика, която да върши това, нито такава, която да ви дава възможности за прецакване. Да, да, разбирам, че това е до самите играчи, но в нашия опит, всеки винаги си правеше ръцете и никога не рискуваше да взема повече от три-четири дървета на ход, защото… ами защото лесно можете да предвидите всичко и едва ли ще се случват големи изненади.

Не знам… може би проблемът ми е, че сравнявам Eternity с този жанр. Ако вие не го правите, или пък не сте играли никога подобни игри, ви гарантирам, че това далеч не е лош избор. Напротив. Eternity е чудесна игра за вкарване на хората в подобен жанр. Може би, защото е и най-приятелската. Както вече казах – “Oh, Heaven”

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотен арт
  • Някакъв, дори и бегъл, усет за тема, което е рядкост в такъв тип игри
  • Оригинални механики
  • Бърз геймплей
  • Подходяща за нови хора

МИНУСИ:

  • Оригинални, но твърде малко механики
  • Липса на възможности за прецакване
  • Носи усещане на „Oh, hell“, но остава далеч зад сянката й

Играта можете да откриете в сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.blackrockgames.fr/jeux.html“ target=“blank“ ]Blackrock Editions[/button]

Edenia – състезание с овце с реактивни двигатели!

Още щом видите кутията, ще се случат две неща. Първо – вашата неизбежна усмивка. И второ – напомняне на предния хит на компанията – Celestia.

И двете случки ще бъдат напълно “акуратни” и „референтни” с реалността, с която ще ви удари Edenia. С други думи – играта предизвиква усмивки както с визията, така и с геймплея. И второ – целевата група на Edenia е същата като тази на Celestia.

Преди всичко, искам да поздравя създателите с оригиналната тема. В тази игра, всеки играч управлява стадо космически овце с ракетни двигатели на гърба, които са опоскали всичката растителност на своята планета и следват слух за митична планета, в която тече мляко и мед.  Добре де, по-скоро тревички. Съжалявам за библейската препратка, но самото име на играта е доста библейско, така че ми е позволено.

Всъщност, това не е единствената препратка към външен материал. Един от методите за печелене на играта е някой играч в даден момент да е събрал точно 42 точки, което едно от най-известните космически клишета, особено за феновете на Пътеводителя (май селф инклудед!).

Компонентите на играта напълно подкрепят уникалната тема, като овцете са детайлни и оцветени фигурки в три модела. Те също допринасят за хумора, който извира от кутията.

А геймплеят… той може да се определи най-точно като…

По-доброто Tsuro

Добре де, не е съвсем честно да хвърля такова определение само, заради една механика… но от друга страна и други хора откриха това усещане в нашите игри.

Това е една от многото игри с рамки, които излязоха тази година. Свързвате голяма рамка, след това слагате плочка с черна дупка в средата на масата. Всички овце започват от единия ъгъл и целта е да стигнат до другия ъгъл, където е заветната планета. По време на хода си имате право на едно от две неща – да се движите с една от овцете си или да не се движите. Ако не се движите, получавате турбо детелинка. Да. Турбо детелинка. В играта има много такива абсурдни и тематични неща. Кефи.

Турбо детелинките са ресурс в играта, който ще ви е нужен за няколко неща.

Ако се движите, продължавате по път, ако вече сте поели по такъв, или избирате път, ако сте на голяма планета или на планета джудже. След това продължавате с овцата си по пътя, докато се сблъскате с друга овца (можете да похарчите турбо детелинка и да я прескочите), докато стигнете до телепорт, до планета, до планета джудже (може и да не спрете), до заветната планета, или до края на някоя плочка. Ако стигнете до края на плочка, просто теглите нова плочка, поставяте я по определен начин и си продължавате по пътя. По време на хода си можете да откривате максимум една плочка. Ако сте стигнали максимума, просто спирате в края на плочката.

Така играта продължава, докато закарате и трите си овце до финала – тогава автоматично печелите. Ако спечелите точно 42 точки също печелите. А ако определен брой овце общо стигнат финала играта свършва и се броят точки.

Точки?

Ами… да. По време на играта ще ви се случват най-различни неща – ще стъпвате в телепорти, ще събирате артефакти, ще се блъскате в пружини, ще завладявате нови планети.

Когато стъпвате на планета можете или да вземете турбо детелинка или да си забиете едно от трите си знамена. Всяко знаме носи по 7 точки. Но… трябва да внимавате, защото, за да ви го махнат, просто друг трябва да стъпи там. Тогава маха вашето знаме и слага негово си. Имайте предвид и че в играта има само три планети, върху които можете да забивате знамена.

Въпреки това, космосът е осеян с планети джудета, от които си купувате артефакти – отново с турбо детелинки.

Тези артефакти ви дават готини умения, но ако си ги запазите ви дават точки за края на играта, или пък за общия сбор от 42.

Можете да играете за точки, но най-ценно е да си паркираш колкото може повече овце на заветната планета. Който пръв се паркира печели 15 точки. Вторият 12, третия по-малко, и така нататък.

След шеметно разкарване из квадратния космос в продължение на не повече от половин час, играта свършва и се броят точки.

Заключение

Неусетно превърнах това ревю в разказване на правила. Имам обяснение затова. Всеки път щом обучавам хора в тази игра, на тях им става интригуващо само от думите, които ползвам и точно заради това схващат играта бързо. Искам да кажа, всяко едно действие е безумно. Аз обичам нещата да са безумни!

Овце се прескачат, завладяват планети, използват артефакти, телепортират се, въртят се в черни дупки и си правят мръсни номера от време на време. Най-готиното в цялото упражение е, че играта изобщо не е толкова хаотична, колкото звучи! Всъщност е доста тактическа. Да, има немалък елемент на късмет при отварянето на нова плочка – никога не знаеш дали тази плочка ще те закара на хубаво място или ще те завърти обратно в стартова позиция. Въпреки това, кога и коя овца ще местите е от изключителна важност. Освен това, оптизимирането на точките е сигурна победа. Трябва да следите другите играчи и да знаете кога какво да направите, за да откраднете знамената на своите опоненти или да ги изпреварите към целта.

От друга страна, артът и лековатата тема помагат на играта да не се възприеме сериозно, а това, че имате само едно действие на ход придвижва геймплея с огромна скорост към финала си.

Компоненти са феноменални. Овцете са просто велики! И са особено тежки и издръжливи на мятане върху пода. Имаме малки деца.

Имам едно малко критично мрънкане към тези компоненти обаче. Не знам как са рязали плочките, но когато един ред се запълни от край до край, понеже има рамка, плочките не влизат добре. Всъщност трябва доста да натискате и да блъскате, за да ви се получи… но и тогава не е сигурно. За целта, в една от игрите си, ние просто отключихме рамката, за да може тя да се разтегне, но тогава пък нещата бяха доста подвижни и се разместваха. Не знам, второ издание?

Както и да е. Това се преживява, защото Edenia е разкошна лека семейна игра, която е чудесен вариант за завършване на настолна вечер, или дори за загряване. Отнема съвсем малко време, но е достатъчно интригуваща, че да ви почовърка поне малко мозъците. И, както започнах, не може да ви остави без усмивка. Просто не може.

ПЛЮСОВЕ:

  • Уникална и забавна тема
  • Прекрасни компоненти
  • Бърз и интуитивен геймплей
  • Въпреки вида си, играта позволява тактическо мислене
  • Овце с реактивни двигатели!

МИНУСИ:

  • Известна доза случайност
  • Не добре преценена рамка

Сигурен съм, че Edenia скоро ще се появи и на българския пазар. Засега, можете да се насочите към сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.blackrockgames.fr/edenia-export.html“ target=“blank“ ]Blackrock Games[/button]

Haru Ichiban – Бруно Катала в азиатски стил

Преди няколко дена пуснах в статия, в която изброих моите любими игри за двама. Забелязали сте, че тази не беше сред тях. Споменах го тогава, ще го кажа и сега – играл съм твърде много игри и това, че игра не влиза в който и да е списък не означава, че е лоша. Хм… може би това е и моето предварително заключение за Haru Ichiban – не е лоша.

Haru Ichiban или „Пролетен вятър“ (буквално преведена) е поредната игра с азиатска тема и топла визия, която се вмъква сред леките към средни по тежест настолни игри.

Играта е дело на един от най-известните дизайнери на настолни игри – Бруно Катала. Haru Ichiban и Madame Ching, на същия дизайнер, се появяват през 2014-та, но така и не добиват особена популярност, може би заради другите му големи хитове в производство по това време – Abyss и Five Tribes.

Друга причина е може би ограниченият брой копия на играта, които бързо се изчерпaha след появяването им. Първото издание е малко по-луксозно, но днес ще говоря за масово разпространеното в момента, нормално издание, от Blackrock Editions.

Га задуха ветреца

И тогаз сядат двама ти градинари, които се опитват да използват вятъра в своя полза, като подреждат хармонично листа върху лилии.

Компонентите в играта са оскъдни и със сигурност кутията е твърде голяма за нещата, които получавате. Въпреки това, токъните са с чудесен арт и качество и докато играете пред вас ще има една постоянно променяща се мека и цветна картина от водни лилии, жаби и листа.

Окей, достатъчно се опитах да изцедя от темата. Да не се преструваме и да си признаем, че това е…

Абстрактна тактическа игра за двама

Целта на играчите е да наредят своите си листа върху постоянно движещите лилии в определен ред, за да получат точки. Щом някой получи точка, картата се „резетва“ и всичко започва от начало. Можете да изберете и да не рестартирате всичко и просто да продължите с визията, до която сте се добрали в момента.

Играта може да е със сравнително прости правила, но ще ви отнеме време да свикнете с тях, защото ходовете са асиметрични и се извършват в определен ред.

В началото върху таблото с вода се нареждат водните лилии в определен ред, като една от лилиите е по-тъмна. Две жаби със съответните цветове на играчите се поставят на предварително определено място. Всеки играч има листа на дървета от своя свят с числа от 1 до 8. Тегли 3 с лицето надолу и избира едно от тях. По-малкото число е „Малкият градинар“, по-голямото е „Майсторът Градинар“.

  • Малкият Градинар слага листото си върху тъмната лилия.
  • Майсторът Градинар слага листото си върху която иска лилия. Ако там има жаба я мести където иска.
  • Малкият градинар мести една лилия или група от лилии на съседно поле.
  • Майсторът Градинар обръща една от лилиите на тъмната страна.
  • И двамата градинари си теглят ново листо‘

Ако и двамата играчи използват еднакви числа, тогава се ползват жабите, но няма да навлизам в така или иначе не толкова важното правило.

След всичко това, ходът започва отново, докато някой не постигне някоя от комбинациите и вземе точки. Всичко се рестартира и се играе до 5 точки.

Заключение

Haru Ichiban e добра тактическа игра. Геймплеят, макар и неоткрояващ се, върви леко и потиква играчите към повторни игри. Темата със сигурност е нещо различно, макар и да е в онази банална азиатска насока, която ни залива последното време. Това е… хладна игра. Не е нито твърде гореща, за да се изкажа емоционално за нея, нито е твърде студена, за да мога да я оплюя както си трябва. Играта наистина е… добра. Не е най-великото творение на Бруно Катала и не мисля, че ще остане във времето.

Като казвам това, имайте предвид, че винаги бих я играл, ако някой предложи. Просто имам доста други варианти, към които първо бих се стекъл.

Препоръчвам ли я? О, да. Но… ако имате възможност, първо я тествайте. Може и да не останете чак толкова въодушевени.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежа тема
  • Красив арт и добри компоненти
  • Бърз и динамичен геймплей

МИНУСИ:

  • Твърде голяма кутия
  • Нищо оригинално

[divider]

Засега я няма в България, но можете да разгледате сайта на производителите и да я откриете там!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.blackrockgames.fr/blackrock-editions.html“ target=“blank“ ]Blackrock Editions[/button]

Targets – мятане на зарове по мишени… това е

Продължавам с ревютата на кратки и просто прости забавни игри. Е… днешната игра не е толкова  откачена като вчерашната, но мисля, че ако се постараете, можете да извлечете известна доза безумен дебилизъм.

Мисля това да бъде най-краткото ми ревю, тъй като играта не предполага нито дълбоко анализиране на геймплея, нито тежко преминава през правилата… защото просто тя почти няма такива.

Тази игра я видях за пръв път миналата година във фестивала в Нурмберг, представена от господин Тиабат Куинтънс, който тогава пусна на пазара Piratoons – лека семейна пиратска игра с чудесен арт. Тук… такова нещо като арт не съществува в истинския смисъл на думата, но… има няколко нарисувани мишени. За сметка на това пък са се постарали с компонентите – 9 дебели плочки с мишени, 4 диска и 12 шест стенни зарове (по 3 от 4 цвята)с чудесно качество. Това е всичко. Е… освен книжката, която е пълна с модове на игра, някои от които излишно сложни… Но както и да е, ще се фокусираме върху елементарните базови указания.

На масата се нареждат три мишени. Всеки взема по един диск и го поставя на поне една мишена разстояние от най-близката до него мишена. Нарежда трите си зара един върху друг, върху диска. По време на своя ход, с един пръст удря най-горния зар от кулата и се старае да уцели някоя от мишените. Ако успее да уцели центъра, взема мишената директно и я обръща с лицето надолу до себе си. Вече има една точка. Ако не успее, се чака краят на рунда (когато всички зарове са на масата) и който има зарове с по-голяма обща стойност върху всяка мишена, прибира мишената.

Ето и хитрата част. Тази мишена просто си я слага под диска и тя трябва да издържи един рунд време. Ако по време на следващия рунд, някой изпрати зар върху нея, той може да я открадне.

Ако искате да бъдете гадни (а не знам защо не бихте искали), можете да се опитате да съборите кулата от зарове на друг играч. Ако успеете, той губи един от заровете си за рунда. Ако без да искате сам си съборите кулата, вие губите един от заровете си.

Ако по време на играта имате два зара с еднакво число, можете да си приберете един от заровете и отново да го ударите с пръст.

Всичко продължава докато един играч събере 4 мишени или мишените като цяло свършат.  В играта има още няколко допълнителни правила и модове, които усложняват играта и честно казано, бих препоръчал да се пробва всичко, тъй като играта е светкавично бърза и можете да си поцъкате няколко пъти. Освен това, въпреки че не го пише в правилата, можете да си измислите хиляди игри с тези мишени, защото Targets очевидно е отворена към всякакви домашни изобретения и правила. Да не говорим, че мишените са в три различни цвята, а те не се използват функционално в базовата игра.

Заключение

Targets е чудесна лека игра за завършване на настолна вечер, а защо не и за започване. Играта е толкова бърза, че можете да изиграете няколко игри една след друга. На теория, играта изисква ловкост, защото удряте зарове с пръст (фликвате), но на практика вие удряте шест стенни зарове, които така или иначе си ходят където си искат. Ако приемете този факт и не се ядосвате, че нямате никакъв контрол над ситуацията, мисля че ще се забавлявате с това малко и отпускащо игричЕ. Книжката с правила е усложнено написана и дава усещане, че ще играете по-тежка игра от това, което Targets е всъщност, но веднъж опознали правилата и модовете й, съвсем спокойно можете да си измислите и ваша версия. Не мисля, че някой ще ви се разсърди.

ПЛЮСОВЕ:

  • Малка и компанктна игра
  • Малко, но качествени компоненти
  • Светкавичен геймплей
  • Отворена за домашни правила

МИНУСИ:

  • Търкалянето на зарове е непредвидимо
  • Сложно написани прости правила

[divider]

За повече информация, можете да посетите сайта на производителите:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.blackrockgames.fr/blackrock-editions.html“ target=“blank“ ]Blackrock Editions[/button]

Твърде е вероятно скоро това заглавие да се появи и у нас, тук –

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.paladium-games.com/“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com