Архив за етитет: Beautiful Disaster Games

Crisis at Steamfall – твърде много за твърде малко

Assault on Doomrock е една от най-оригиналните игри, които някога съм играл и дълго време се въртеше в моите топ 10 любими игри. Тя имаше собствените странности, които аз обичах, но така и не намирах хора, с които редовно да вижда масата.

Crisis at Steamfall е отново на Том Стасиак и Beautiful Disaster Games. За съжаление, този път играта изпада в името на компанията. Играта е красива и на теория дори прекрасна, но на практика се оказва катастрофа.

Първият признак, че нещо не работи са множеството продукционни грешки, които са допуснати в компонентите. Липсват символи по картите, липсват обясняния, много правила са неправилно изписани, а най-странното (поне за мен) е, че играта пристига с пет героя с различни цветове, но само с 4 комплекта цветове. Това не е проблем, тъй като играта е за 4 човека и вероятно се дължи на стреч гоулове и подобни кикстартър шашми, но изглежда непрофесионално.

Другото неприятно нещо откъм продукционна гледна точка е липсата на конкретно описание на компонентите. Това не е първата компания, която подценява тази част, но заради този пропуск ние изпаднахме в неприятна ситуация. Всеки герой в играта започва с различни токъни и да – лесно можете да ги разделите по цветове, но понеже стартовите компоненти не са еднаква бройка за различните герои, ако сте загубили някоя част, няма как да разберете дали нарочно липсва нещо, заради баланс или вие нещо сте сгафили. Това беше поредното нещо, за което трябваше да ровим по форумите.

Всички тези неща са грешки, които вече са изчистени онлайн и ако гледате по-отгоре, ще преглътнете недоразуменията. Геймплеят е това, заради което сте тук.

В играта има два основни мода с малки вариации и модулчета.

Можете да играете състезателно – за събиране на точки или Кооперативно – да се борите срещу механичните зомбита в града.

Тематично играта работи – Steamfall е стиймпънк град, в който се появяват множество странни извънземни технологии. В състезателният мод вие разследвате вълнуващите артефакти, а в кооперативния мод оправяте бакиите на разследващите вагабонти, които не са си имали работа, ами са се намесвали в неща, които не разбират и са пуснали на свобода злото.

Мислих си, че състезателния мод ще бъде моята игра, но се оказа, че той е пълен с проблеми. Кооперативният мод е малко по-поносим, но и той страда от основен проблем.

Компонентите в играта са отлични, илюстрациите са чудесни, а базовите механики на теория звучат повече от вълнуващо. Да, геймплеят е интуитивен и правилата се обясняват изненадващо бързо.

Crisis at Steamfall е игра на комбинации. За цялата игра имате само десетина хода, но всеки един ход можете да изиграете безобразно много действия.

Играта използва оригинална система за действия. Всеки играч има табло на герой. Всяко табло има четири места, под едно от които всеки ход ще се слага ново действие. След като сте си сложили действие си избирате едно от тези места, под които има действия и изпълнявате всичките дейстивя в какъвто искате ред. По този начин вие си изграждате стил на игра и двигател на своя герой. Типично за игри с двигател, ако сбъркате нещо в началото, вероятно няма да постигнете нищо.

По-готините действия заемат повече място, а едно от четирите места не може да се селектира. То се изпълнява автоматично в края на рунда. С други думи – вие трябва идеално да планирате действията си, за да сте ефективни.

Да, системата е изключително наказваща и масово ще се изпозастрелвате в крака първите ви игри, но на мен това ми харесва. Дава ми усещане за развитие и причина да се връщам към играта.

В Steamfall има най-различни тестета пълни със счупени предмети и подсилващи джаджи. Джаджите можете да ги прикрепвате към предметите и да получавате забавни имена по модел, популярен преди години (и който се използваше в Assault on Doomrock). Освен основните дейстивя, вие можете да използвате вашите предмети като свободни действия и да правите зашеметително брилянтни комбинации, които да ви карат да се чувствате като истински стиймпънк гений… почти. След малко за това.

Картата в средата на масата също е изпълнена с възможности за действия и понякога дори само движението по нея може да отключи верига от комбота. Както виждате, всичко се крепи на това безкрайно навързване от действия, които подхранват следващи действия и така нататък.

Проблем номер едно идва от факта, че след цялото това хитро комбиниране на действията оставате с пръст в устата.Ако играете състезателната игра след 10 минутен ход, в който вие правите безкрайно изиграване на верига от действия… може и да вземете точка, но понякога няма дори такава награда няма да имате. И започвате да си задавате въпроса… ЗАЩО? Отплатата в готините действия е никаква или поне толкова малка, че значението й потъва в разочарование, а понякога и във фрустрация. В кооперативния мод има малко повече логика, защото там не събирате точки, а се борите срещу гадове и като цяло имате повече цели от това да търсите рандъм отбелязване на точки.

И като казвам рандъм, имам предвид „яко рандъм“. Единственият проблем, който открих в Assault on Doomrock съществува и тук – сляпото теглене на карти. Тъй като често търсите конкретни умения и карти, за да задействате личния си двигател, сляпото теглене на карти създава по-скоро случайна динамика на игра, която граничи с тактически вид реакционна игра, отколкото със стратегическа, каквато очевидно Crisis at Steamfall цели да е с всичкото си планиране от ход едно.

Това, от което страда състезателният мод най-много обаче е… смисъл. Да, на теория просто разследвате, но дори и в 7th Continent, където тази незадоволителна концепция на „просто разследване“ граничеше със съмнение, по някое време започваше да се изплаща. Тук, в нито един момоент няма да усетите, че играта се изплаща. Даже напротив – количеството усилия и вложената мисъл в комбота и изграждане на двигател ще ви награди с 3-4 точки финален скоринг. Балансът определено не е постигнат.

Кооперативният мод от друга страна работи. Той е труден, макар и не чак толкова труден, колкото невъзможния Assault on Doomrock и определено са положени усилия в това да се балансира отчаянието с лъча надежда, което е много трудно за който и да е дизайнер на кооперативни игри.

Заключение

Crisis at Steamfall ме разочарова. Летвата беше високо вдигната от дизайнера, тъй като Assault on Doomrock за мен продължава да е гениална игра. Crisis at Steamfall е… твърде много за твърде малко. В играта имате привидно огромен набор от възможности, но твърде малко време да направите перфектен план. Всяка грешка, ще ви ухапе отзад по някое време и това би било окей наказание, ако отплатата за другата крайност – перфектно изпълнения план – беше добра. Вместо това, играта сякаш и за това ви наказва. Тук се изисква сериозен грайнд от комбо действия, за да можете едва да си покажете носа над водата. С други думи, тук няма удоволствие от игра, а по-скоро напрегната работа за отвратителен български шеф на потъваща компания, който си изкарва домашните проблеми върху служителите си.

Кооперативният мод е търпим и с идеална трудност, но дори и при него след като завършите играта ще останете с чувството „И какво от това“. Причината се крие, и няма да се уморя да го повтарям – в усещането на твърде много усилия за твърде малко отплата.

Преиграваемостта на играта е окей, тъй като има различни модове и модули, но се притеснявам, че няма много смисъл да играете с един и същи персонаж повече от два пъти, тъй като всеки един е тясно свързан с една конкретна стратегия и играта не само ви окуръжава, но направо ви задължава да я следвате. Времетраенето е добро – около час, час и половина, но заради стресът, който тежките избори ще ви наложат, може и да се усети като повече.

Компонентите поне са чук… поне тези, които не са част от проблемите с продукцията.

ПЛЮСОВЕ:

  • Темата е готина и работи
  • Илюстрациите са отлични
  • Компонентите в общия случай са окей
  • Оригинална концепция за ходове
  • Балансиран кооперативен мод

МИНУСИ:

  • Сериозни пропуски в продукцията
  • Сляпо теглене на карти, което не се връзва с тежките стратегически избори
  • Твърде много усилия за твърде малко отплата
  • Състезателният мод изглежда безсмислен

Doompocalypse: Разширение за Assault on Doomrock

Който е чел ревюто ми знае, че аз съм абсолютен фен на Assault on Doomrock. Който не го е чел, ами… време е!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/assault-on-doomrock-review/“ target=“blank“ ]Ревю на Assault on Doomrock[/button]

Преди да мина към разширението, ще добавя само, че с него, аз получих и второто (подобрено) издание на играта. Компонентите на практика са същите, с изключение na няколко допълнителни герои (вече двустранни – мъже и жени), както и това, че зарчетата са малко по-тъмни. Основната разлика е в баланса на някои умения и карти, има и някои подобрения в правилата в книжката.

Сега, към самото разширение. Това всъщност се води Big Box Разширение, защото не само, че вкарва тонове допълнителни неща (сякаш бяха малко преди това), но и добавя някои базови механики, които променят играта, но не толкова, че да тежи.

Най-голямото допълнение е свързано с битките.

Към битките са добавени препятствия, които могат да помогнат или да навредят на героите. Например – рафт оръжия, гора, картечница, дори външна тоалетна. Не се шегувам! Казах външна тоалетна! Дори един от новите босове я използва за портал от неговото измерение.

Освен тези неща, бойното поле вече е разделено на две. Това почти нищо не променя, освен ефекта на някои умения и оръжия. Например – гърми всичко от едната страна на полето.

Най-голямото оплакване от играта беше свързано с абстрактния принцип на битките. Е, разширението добавя страшно много „тематизъм“, като не променя основните правила.

Както се досещате, разширението добавя още хумор, към така или иначе абсурдно забавната игра. Ще срещнете разярена коза, котешки апокалипсис и дори така популярното Шаркнадо.

Босовете вече са в голям формат карти,  на който е описано всичко!

Стартовите уения на персонажите, които получавате в началото (тези с позитивния и негативния ефект) са също леко променени и вече, за да ползвате умението трябва да сте хвърлили определени зарове.

Освен всички тези неща, разширението ще ви залее с още толкова много карти и токъни, че вече ще се чудите как да ги приберете обратно.

Заключение

Doompocalypse взе една от любимите ми игри и я издигна още по-високо. Това все още е игра, която има много тясна публика, но хората, които я предпочитат не просто я харесват, а я обичат!

Това е странна игра, която е наполовина хумористична, наполовина тежка и сериозна.

Разширението, за щастие не увеличава трудността на игра и когато учите нови хора бих препоръчал винаги да играете с него.

Това е голямо разширение и мога да ви кажа, че можете без него, но… лично аз не мога! Мисля, че хората, които харесват играта трябва абсолютно задължително да го имат. Вкарва съдържание, вкарва разнообразие, вкарва интересни механики, вкарва още повече хумор!

ПЛЮСОВЕ:

  • Още хумор
  • Още карти
  • Още разнообразие
  • Битките са вече по-тематични

МИНУСИ:

  • Ако не харесвате оригинала, това по никакъв начин няма да ви обърне мнението

[divider]

Повече за раширението и играта от тук:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.facebook.com/AssaultonDoomrock/?fref=ts“ target=“blank“ ]Assault on Doomrock Facebook[/button]

 

Assault on Doomrock – една от най-добрите настолни игри с тъмници

Ще направя нещо, което много рядко правя, а и не обичам да правя. Понякога обаче се налага. В това ревю ще се опитам да ви обясня основните правила на играта. Налага се, защото играта е толкова различна от средно статистическата настолна игра, че всякакви аналогии, връзки и обяснения биха били невъзможни без да знаете какво се случва в играта. Затова и самото ревю е малко по-дълго от обикновено. Уверявам ви, чe си струва да имате малко повече търпение, защото Assault on Doomrock не просто си заслужава. Assault on Doomrock е страхотна игра!

МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ

Essen Spiele е най-големият фестивал за настолни игри в света. Можете да се убедите от погледа на нашия посланик там.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/essen-report/“ target=“blank“ ]BigBoxGeek в Есен[/button]

Миналата година написах класация за най-ентусиазирано очакваните от мен игри, представени в Есен 2013. На първо място беше Assault on Doomrock. Целият лист можете да видите от тук.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/top-15-nastolni-igri-festival-spiel-2013/“ target=“blank“ ]Целият лист[/button]

Много дълго време чаках играта, свързах се и с дизайнера. Поздравих го за страхотно изглеждащата игра и го попитах дали не желае да напиша ревю за Дуумрок. Той пък взе, че се съгласи с удоволствие и от тогава Октомври беше моето малко Рождество, в което си чаках страхотния подарък. Играта пристигна в средата на Ноември, но няма значение. Струваше ли си?

Първо! В месеците между представянето на прототипа в Есен 2013 и пристигането у дома играта се беше променила. Играта се беше променила МНОГО! Малко се припотих преди да започна да играя… Но!

Assault on Doomrock е една от най-добрите “Dungeon Crawl” игри, които някога съм играл!

Малко пояснение – Dungeon Crawl е нарицателно за игри, (дали видео, дали настолни, дали ролеви) в които група герои се борят срещу чудовища, като героите вдигат нива и събират оръжия. Целта им е освободят света от злото и най-вече да оберат де що има ковчежета с пари и ценни предмети.

Assault on Doomrock е изцяло кооперативна бордова игра, движена изцяло от карти. Това означава, че въпреки, че имате герои, които се движат по карта и се биете с гадове по пътя си, всичко, с изключение на движението в битката, се извършва с карти и малко маркери.

Ако търсите бордова игра с дъска и фигурки, ще се разочаровете. Кутията на Doomrock е фрашкана само с карти, маркери и зарчета.

Игра в процес

Има карти с герои, карти с качества на героите, карти с локации, карти с атмосфера на приключението, карти с гадове, карти с действията на всеки от гадовете, карти с предмети, карти с по-добри предмети, карти с умения, карти с по-добри умения, карти със събития … Някои от тези карти се използват за повече от едно неща! Абе … карти да искаш!

Въпреки картовата база обаче, играчите имат усещане за едно истинско и епично приключение. Но за това след малко.

Assault on Doomrock е доста различна игра и ми трябваха няколко игри, за да схвана напълно някои правила. Дори ревюто е толкова дълго, защото не е лесно да ви обясня нещо, което не се среща почти никъде.

Играта е разделена на две основни части – приключенска част и битки.

Двете части са напълно различни и се усещат като мини игри.

ПРИКЛЮЧЕНСКА ЧАСТ

Приключенската част служи за подготовка на героите. В тази част те събират оръжия, вдигат нива, сдобиват се с умения, за да могат да победят враговете си, когато те наближат.

Но не се заблуждавайте, героите могат да загубят играта и обикаляйте из уж безопасните полянки.

„Картата“ е съставена от три локации, които се изтеглят на случаен принцип от тестето с локациите. Една локация сред пустошта, една локация сред планините и една локация в град. След това се образува тесте с още няколко от този тип локации и се разбърква. Най-отдолу се слага една от двете възможни локации с местността „Дуумрок“. Героите искат да достигнат до там и да победят злодея. Ето каква е врътката обаче – те не знаят кой е злодеят. Той се тегли на случаен принцип в началото на играта, но има възможност да се погледне в процес на играта.

Карти с локации

Да достигнете Дуумрок обаче е трудно. Вероятно злодеят няма да ви изчака и ще ви нападне някъде по пътя… ако още сте живи. Защото злодеят разполага с помощници – още две други групи гадове, които ще ви нападнат по време на пътуването ви. Едните са по-слаби, другите малко по-силни. Те също се теглят на случаен принцип в началото на играта.

С други думи – в играта има 3 вида слаби гадове, 3 вида малко по-силни гадове, 3 вида Злодеи!  (картите Дуумрок са различни от картите със злодеи. Те са просто по-специфични локации)

Преди началото на играта се отваря и карта, която ви дава някакво условие, атмосфера или просто „Вкус“ на приключението. Дава ви също така таблица, с която ще търсите съкровища и най-важното – показва ви колко време имате.

В Assault on Doomrock почти всяко действие ви поглъща време. Времето е ресурс и трябва да внимавате как го харчите, защото щом свърши времето ви нападат гадовете. Първият път като свърши ви нападат слабите, после малко по-силните, накрая злодеят… но вие така или иначе няма да сте оцелели.

След като се отворят трите стартови локации, героите слагат маркера на задругата в града.

Всяка локация съдържа четири подлокации, които могат да бъдат посетени. Тоест, още от началото на играта вие имате разкрити 12 места, които можете да посетите!!!

Карта с условие

Ресурсите в играта са пари, героизъм, щитове, маркери за беззащитност, живот и време. Почти всички места ви изискват някои от тези ресурси. Ако изпълните условието, можете да ги посетите. Нещо много важно! Плащането на ресурсите трябва да се извърши от всеки един член на задругата! Без значение колко героя сте. Тоест, ако ще обирате магазин и това ви иска да загубите „героизъм“, защото… е, не е много героично да оберете беден магазин – тогава всички трябва да имате поне един маркер „героизъм“ и да го изхарчате. Това е хитра и елегантна механика, която улеснява уеднаквяването на трудността за двама, трима или четирима играчи.

Няма да навлизам в подробности, но на местата по картата можете да купувате предмети, да се лекувате, да търсите оръжия, да вдигате умения, да събирате пари, да поглеждате карти, да лагерувате и още много други неща! Преиграваемост да искате!

Сега ще кажете – добре де, „каква е опасността тогава? Всичко изглежда твърде лесно.“

Ако искате (а ще искате) да разкриете нова територия

  • Първо поглеждате какъв тип е локацията която следва – най-горната карта от тестето с локациите.
  •  След това теглите най-горната карта от тестето със събития и не четете събитието а малкия текст, перпендикулярно на него. Там пише какъв негативен ефект получавате. Това е или загуба на жизнени точки (което е тежко, защото те са кът) или получаване на маркери за беззащитност (които ще ви натежат предимно по време на битка).
  • След това теглите още една карта от това тесте и вече четете събитието.

В 90 процента от случаите това събитие е хубаво за задругата. А най-често – откривате скрито съкровище. Тогава хвърляте зар и според таблицата на приключението, или ако има нова таблица на самото събитие, сравнявате. Каквото ви се падне = това сте открили. Най-често паричка или обикновен предмет. Не се заглеждайте в предмета засега, а го приберете.

Героите споделят обща торба с предмети, докато не стане време за битката. Тогава си разпределят всичко, както решат за добре.

Общо взето това е принципа за ходене из света на Дуумрок.

Преди да стигнем до битките, нека поговорим за…

ГЕРОИТЕ И УМЕНИЯТА

Героите са стереотипни – бияч, крадец, стрелец, магьосник и малко по-различната – вещица. Всеки от тях има стойност на опасност – това е важно за битките. Обикновено гадовете нападат по-опасните.

Това, което е различно тук обаче са качествата! На случаен принцип всеки герой тегли по едно качество – садистичен, епилиптичен, отвратително брониран, нетърпели и други подобни.

Тези качества не само образуват смешни имена като епилиптичен крадец, садистична вещица или нетърпелив магьосник, но си имат и функционалност. Всяко качество дава положителен и негативен ефект. Примерно нетърпеливия получава добра инициатива в битките, но пък може да компрометира съотборниците си, заради това, че бърза твърде много. Или отвратително бронираният е… ами отвратително брониран, но пък едва се движи.

След това идват и уменията. Всеки клас си върви с определени три умения, а качеството дава още едно умение. За уменията в подробности след малко, но тук ще отбележа само, че статистиките на героите са написани на самите умения. Тоест всяко умение вдига стойността или на силата или на интелигентността или на ловкостта. Тези стойностти са важни единствено за изискванията на оръжията и предметите.

Когато вдигате ниво, вие теглите три умения от тестето с умения и си избирате едно от тях. Толкова е просто. Трябва да отбележа, че в огромното тесте от умения няма нито едно повтарящо. Всички са уникални и много силни! Е … някои повече от други. В този смисъл е добре да кажа, че това е най-случайния елемент от играта, защото можете да изтеглите точното умение за вашия герой, което ще ви свърши перфектно работа точно срещу определен неприятел, но можете да изтеглите три напълно ненужни умения, които … е, поне ви дават зар. За това след малко … Или защо не сега.

Време е да поговорим за

БИТКИТЕ

Това е нещото, което продава играта. Защото битките в Assault on Doomrock са най-гениалната част от играта.Те са с уникална, опростена и безгранична механика. Казвам безгранична, защото поради начина, по който са построени, играта предоставя пред себе си безкрайни възможности за разширения и преиграваемост.

Видове противници

Битките представляват отделна абстрактна мини игра. За целта, героите вземат своите кръгли маркери и ги поставят в средата на масата. След това поглеждат срещу кого се бият (на картата с гадове) и там е отбелязано как се подреждат противниците. Маркерите с противници се трупат един върху друг, за да се отбележат точките живот на даден противник. Някои противници са малко на брой, но с много живот, но други (като зомбитата например) са много противници с малко живот.

Полето, върху което героите и противниците се бият е виртуално. Герой или противник може да бъде или близо до някой или отдалечен. Тоест, когато се движи, героят може да избере свободно къде да отиде – дали да е плътно до противник, дали да е плътно до герой или пък иска да е напълно сам. Плътните герои и противници един до друг формират „група“, което е важно за някои текстове от картите.

Ако в даден момент противниците в дадена група са два пъти повече от героите в групата, то тогава героите са „обградени“. Така много от уменията на героите не могат да работят.

В началото на битката, героите си разпределят уменията и си слагат маркерите „беззащитност“ по равно върху маркерите с героите.

Как протича една битка?

  • Героите хвърлят зарове
  • Героите планират заровете си
  • Противниците действат
  • Героите действат

Героите хвърлят зарове!

Всеки герой започва с определен брой умения и в процес на играта се сдобива с още. Героят разполага с толкова зарове, колкото умения има. В тази фаза всички играчи хвърлят зарове за своите герои. По класическия начин, играчите имат право да хвърлят отново до два пъти които си искат зарове, ако не си ги харесат.

Играчите планират заровете си

Уменията са протеините на играта! Всяко умение ви позволява или да се движите или да удряте или да правите магии или да правите всякакви други извратени счупени неща, които могат да обърнат битката. Всяко умение се асоциира с определен зар. Тоест е добре да вдигате умения, които ви изискват различни зарове, за да имате винаги опции. Някои умения могат да се използват само веднъж на ход, други повече. Има и такива, които се заключват и си остават активни до края на битката ако си „заключите“ зара върху тях. Кооперативният момент е засилен най-много в тази фаза, защото играчите трябва добре да синхронизират уменията си. Ако не планират добре действията си, може плановете им да се счупят, когато стане време да изпълняват това, което уж са предвидили.

Освен това всяка шестица можете да я заменяте за маркер „героизъм“. Той може да подсили някои от уменията ви, но го губите в края на хода си, така че не можете да си ги складирате.

По същия начин можете да смените единица за маркер „щит“, който поема една точка живот преди вас, но също го губите в края на рунда.

Някои от уменията са инициативни. Тоест се случват преди хода на противниците. Много е важно да го имате предвид, защото понякога е добре да сте първи, но понякога не. Примерно няма как да стреляте с инициатива, ако за вас се е залепил гад. Трябва първо да се измъкнете от него.

Противниците действат

Играчите се изреждат да играят един по един, като първия е този с най-висока стойност на „заплаха“. Отбелязано е на картата с героя.

Всеки вид противник има свое тесте с карти и играчът в хода си избира два противника, които да активира, като тегли две карти една по една. На самата карта е написано как действа противника. Някои противници се приближават и удрят, други се отдалечават и стрелят, трети се засилват и избутват, четвърти се приближават, удрят и бягат, пети заразяват, като ви крадат заровете. Всичко зависи от това срещу кого се биете.

В момента, в който противник удари герой или герой удари противник се обръщат всички маркери „беззащитност“. Те може и да са празни, но могат и да увеличат щетата или пък да избутат героят надалеч. Или други гадости…

Битка със зомбита!

Героите действат

Тук се изпълняват всички умения на героите, върху които има зарове и не са инициативни. Изпълняват се в какъвто ред желаят играчите, но задължително първо се изпълнява целия ход на играч преди да започне нов ход на играч. Тук е ясно – героите се движат, бият, лекуват, разместват и манипулират бойното поле.

Така продължава битката, докато героите победят или бъдат победени. Ако герой спадне до 0 жизнени точки, той не е извън играта, но се връща на 1 точка живот, ако останалите герои успеят да победят. Ако всички герои са нокаутирани… Е, героите явно не са достатъчно силни да се справят с Дуумрок.

Ако героите победят, те печелят всякакви награди, които са описани върху началната карта с условие.

Ако успеят да победят и трите видове гадове, тогава те печелят автоматично играта. Няма нужда да са стигнали до Дуумрок.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Пфууу! Отново съжалявам за голямото описание, но това е ГОЛЯМА игра. Дори и да не ви се вижда на пръв поглед, още след първата битката ще се чувствате изморени и препотени. Да! Assault on Doomrock е изпълнена с напрежение, като играта се нагнетява с всяка изминала битка. Самите битки са толкова трудни и епични, че дори най-слабите гадове може да ви изкарат възхдуха. Винаги победата е на ръба. Почти винаги поне един от героите ще бъде нокаутиран. В една от игрите ни, вторите противници, които ни се паднаха ме изкараха на втория ход и на терена остана само един стрелец, който трябваше да се справи срещу „риййпъри“, чиито умения бяха свързани с това първо да слагат върху героя много маркери „беззащитност“ и накрая идва един и прави много щети от един ход. Стрелецът всеки ход тичаше и стреляше от далеч. Успя да свали един и половина от лошите, но накрая и него повалиха. Тази битка продължи 30 минути! Не се притеснявайте, има механика в играта, която ако се забавите твърде много, гадовете автоматично ще спечелят. Така че, няма как да зациклите в битка.

Когато се движите по картата всичко ви изглежда твърде полезно, но нямате време да получите каквото искате. Защото ако не сте взели поне два полезни предмета и поне едно ново умение, загубата ви е в кърпа вързана. В света на Assault on Doomrock трябва да се стъпва много внимателно.

Нещо важно. По време на битките всеки хвърля зарове и решава за себе си какви умения ще използва. Няма как един човек да следи абсолютно всички умения на всички играчи. Всеки трябва да помага. А и заровете всеки си ги хвърля за себе си. Това води до извода, че в Assault on Doomrock проблемът с алфа играча е решен!  Поне за битките, де… което си основната част на играта.

Това е една сериозна и тежка игра. Когато видях арта си казах – Е, лекичка игрица със зарове. Грешка! Това е дълбока и ангажираща игра с много мислене и атмосфера.

Да, в играта има малко негативни неща. Книжката с правила има нужда от някои промени и дообяснения. Като например, как точно работи механиката “Enrage” (която позволява на гадовете да спечелят, ако героите се забавят в битките твърде много). Също така много често се забравят малки правилца като кога се губят всички маркери, дали си забравил да сложиш някъде някои други маркери, някои правила с определени локации не са съвсем ясни и други подобни. Точно поради многото правила, играта не е подходяща в никакъв случай за нови играчи! Но това не може да отнеме от най-важното нещо. Което е…

Не съм срещал друга толкова вълнуваща игра с тъмници. Дори игра като Descent не ми носи същото удовлетворение за този „сърбеж“. Beautiful Disaster Games е съвсем нова компания на пазара и се покланям на пичовете за чудесния първи опит! С нетърпение чакам разширение за играта.

ПЛЮСОВЕ

  • Две мини игри в едно
  • Една от най-добрите игри с тъмници на пазара
  • Огромна преиграваемост и отвореност към разширения
  • Дълбоки битки с тежки тактически решения
  • Иновативни механики
  • Добър хумор, но не твърде много, за да отнеме от сериозността на играта
  • Много трудна кооперативна игра

МИНУСИ

  • Много дълго времетраене – 150 минути
  • Много детайли и правилца, които често се забравят

[divider]

За съжаление, този път нямахме възможност за снимки. Източник за снимките: www.boardgamegeek.com