Архив за етитет: ares games

Battlestar Galactica: Starship Battles – Starter Set – Нищо не му е стартово…

На кутията може и да пише Starter Set, ама ще получите изненадващо много съдържание за тази иначе дооста лека кутия.

Когато видите страхотните фигурки на кораби от известния сериал ще си кажете – Лелее, вътре сигурно е пълно с още. Нъцки. Изключвайте парното обаче, защото в кутията получавате купища токъни, карти и други джунджурии, които са достатъчно, че да ви държат топло дълго време.

Сега, трябва да призная нещо, което вероятно повече от вас знаят. Аз съм пълен нууб в игрите с миниатюри, а тази е точно такава. Миниатюри, които се избиват на бойното поле. Играта е за двама, макар и да можете да цъкате с повече хора, защото все пак имате четири корабчета.

Доколкото разбирам, Battlestar Galactica не използва нова система, а надгражда вече позната. Феновете на Wings of Glory, Sails of Glory и X-Wing ще открият прилики. За мен обаче това беше ново преживяване, а доколкото разбирам от по-опитни играчи, с които я играх – това е най-сложната от всички.

Играта пристига с две книжки с правила, като едната е с милионите правила за различните модове, а другата е със сценарии. Добре, сега като казвам, че съм нууб, трябва да имате предвид, че съм играл купища хард кор игри като Mage Knight, Earth Reborn, изчел значително количество от адвокаското право на GMT Games и дори смятам, че не съм зле в една от любимите ми игри – TTA.

Така че не ме отписвайте напълно. Истината е, че аз имах научен интерес към Battlеstar Galactica: Starship Battles и не се разочаровах. Играта се оказа геймърска, дълбока и с безкрайни възможности, които може и да не се виждат на пръв поглед от нуубове в миниатюрите като мен.

Това е тактическа игра, в която всеки играч управлява два от корабите на хората и на силоните. Целта ви (в общия случай) е да нокаутирате другите. Това не е толкова просто, защото на масата ще има астероиди и всякакви други гадости и най-вече, ако опонентът ви е добър, той ще може така да маневрира, че никога да не го хванете.

Фокусът в тази игра (а предполагам и на останалите, които споменах) е надхитряването в маневрите. В началото на всеки рунд, играчите тайно планират маневрите на корабите си, като използват гъзарски пластмасови джаджи с най-различни статистики по тях, заедно с по една карта на кораб с маневри.

Самите карти имат опции, които се влияят от това, какво сте избрали на джаджата си. Там можете да сменяте скорости, да изнасяте и да правите всякакви тарикатски шашми, които ще изкарат адамата във вас.

Ако решите да играете дори най-най-базовия вариант на играта, ще получите голяма преиграваемост. Тук вие ще използвате кажи-речи една-пета от възможностите на играта, а джаджата ще ви бъде единствено за смяна на скоростите.

Към играта можете да добавите както нови карти, така и специални умения, персонажи, нови начини за маневри, нови пречки по борда и дори сценарии, различни от това просто да се затривате.

Най-изненадващото за мен тук беше, че всъщност едно изиграване не отнема твърде много време, което се дължи на системата за нанасяне на щети. Тук корабите ви са крехки и ако не внимавате сами можете да се набиете в някой астероид и да се счупите дори още преди да сте срещнали силоните.

Преди да премина към заключението не мога да не спомена проблемът, който имах с играта. На пръв поглед миниатюрите са страхотни и играта изглежда като топ качество… но почти всичко останало в кутията е с доста нискокачествена изработка. От картите, че чак до токъните и пречките, които слагате по борда. Да, артът е добър и тематичен, но самото качество на компонентите не отговаря на стандарта на компанията. Освен това кутията пристига с на пръв поглед подходящ инсърт, но ако ще държите играта изправена ви препоръчвам да го изхвърлите и да си сложите всичко в торбички. Картите започват да се размотават из кутията, а това не е добре, защото гърба за отборните кораби е еднакъв и всяка игра ще трябва да разделяте всички карти спрямо малки числа в единия ъгъл.

Заключение

Battlestar Galactica: Starship Battles е сериозна геймърска игра, която се отплаща с повторните игри. Ако сте нормален човек и не играете постоянно нови и нови игри, а искате да намерите нещо, което да можете да разучите и да играете вечно, тази игра ще остане дълго време в колекцията ви. И това ще се дължи не само на безкрайните модове и вариации, с които пристига дори базовата игра, но и на добрата история на Ares Games в поддръжката на техните игри. Само заглавието „Starter set” може да ви говори, че ще очакваме вълна от разширения… въпреки че не мога да се сетя чак толкова много видове кораби в сериала. Oh, wait.

Източник на снимката: boardgamegeek.com

ПЛЮСОВЕ:

  • Дълбок геймплей
  • Огромно разнообразие
  • Страхотно качество на корабите

МИНУСИ:

  • Лошо качество на останалите компоненти
  • Изисква отдаденост, за да се изплати
  • Не дръжте кутията изправена на рафта си.

Divinity Derby – балансиран боженствен хазарт

Camel Up е една от най-добрите игри със залози за нови хора в хобито. Въпреки готините забавни моменти, които геймърите имат с нея, едва ли е нещо, с което ще си задоволят настолния хазартен апетит.

Геймърите искат нещо, с което да могат да поемат поне малко контрол над парите си. В противен случай просто биха хвърляли зарчета.

Divinity Derby успява да до почовърка аналитичния ви дух, като ви дава свобода за решения, с които да повлияете на играта, като от друга страна добавя елемент на случайност, който по-скоро се опира до доза блъф, отколкото до чист шанс.

В Divinity Derby ще влезете в ролята на гръцки богове, които си падат по хазарта. Вашето приятелче по амброзия – Зевс ви е поканил да погледаде олимпийското дерби (буквално) и да хвърлите некой лев.

Играта се развива в няколко рунда, като всеки рунд вие ще правите залози за това кое същество смятате, че ще спечели състезанието.

Всеки играч има еднакви карти за залози, като различните карти дават различни точки. Ако сте абслютно сигурен, че някой ще бъде на определено място, можете да играете карта за точно място. Ако не искате да рискувате, можете да сложите някаква по… обща карта, но за по-малко точки.

По време на рунда ще имате две възможности да слагате карти, но бъдете разумни, защото картите в края на рунда се махат, а вие ще използвате всичките си карти по време на цялата игра.

Как може да сте сигурен кой ще спечели?

Тук идва фокусът на играта, който наподобява игри като Between Two Cities/Between Two Castles of Mad King Ludwig/Dark Age Z

Между всеки двама играчи ще има поставка за карти, с които и двамата играчи ще разполагат. Интригантската блъф част тук се състои в това, че само тези двама ще виждат въпросните споделени карти.

Всяка карта движи определено същество на картата и още преди залозите вие знаете една немалка част от всички карти.

Освен това, конкретните залози може и да са скрити, но е видно кой за кое същество залага. Ако някой блъфира добре, може и да ви убеди, че иска някое същество да е първо, като всъщност няма никакви карти за него и реално иска да е последно.

Дори и така играта щеше да е добра, но има елемент, който я издига над други състезателни игри. Този елемент вкарва още по-силна тематичност както в състезанието, така и в идеята за хазарта.

Много от картите имат два начина на употреба. Нормално движение и движение с мръсни номера. Ако използвате мръсните номера, съществото ще се движи доста повече.

Уловката е следната. В края на рунда има голям шанс зевсовите камери да са ви засекли.

Всеки път щом изиграете карта за движение с мръсни номера, тя не излиза от играта като нормалните карти. Вместо това тя се отделя на специално място. В края на рунда се събират всички изиграни мръсни номера и се добавят три карти Зевс. Картите се разбъркват и се теглят няколко. Ако бъде изкарана карта с участник/същество – този участник излиза от рунда. Изобщо не може да се класира… което може и да е нещо, което сте искали, тъй като има залог за дисквалифицирани участници. Ако изтеглите Зевс обаче, никой не е дисквалифициран.

Ако играете с по-напрегнатия вариант… а бих ви го препоръчал… можете след всеки рунд да махате по една Зевс карта. Така шансовете за отпадане стават още по-големи.

В края на играта, играчът с най-много правилни реализирани карти със залози печели.

Прекрасна игра така, както е.

Само дето може да не е така както е. Дизайнeрът Карло Роси е добавил още един малък елемент, който може да промени стила ви на игра.

Всеки играч има достъп до три уникални умения, които може да активира веднъж в играта. Всяко умение е различно за всеки играч и е добре да си ги кажете един на друг в началото, защото те сериозно могат да променят играта в някой момент – от допълнително движение, през крадене на карти, до дисквалифициране на участници. Всяко умение е силно и ситуационно, така че трябва да сте нащрек във всеки момент.

Аз винаги бих играл с този модул, защото вкарва персонофицираност в играта.

Заключение

Divinity Derby e отлична игра със залози, която използва състезателния елемент не просто за случайност, но по-скоро като табло с пионки, които да манипулирате за собствена изгода. Въпреки че играта няма сложни механики, фактът, че трябва да пресмятате възможности и да блъфирате останалите превръщат упражнението в по-скоро геймърско, отколкото такова за начинаещи.

Взаимодействието е на високо ниво, защото понякога се кооперирате с вашите съседи, а понякога се прецаквате, заради системата, която ви позволява да използвате картите по два начина.

Специалните умения са силни, но ситуационни, което значи, че играта изисква от вас да планирате ходовете си по специфичен начин.

Разбира се, няма как да знаете всички карти в играта, но ако ги знаехте, тогава хазартните възможности за вълнуващи обрати не биха съществували.

Ще се повторя. За мен, Divinity Derby е най-балансираната хазартна игра, която съм играл.

ПЛЮСОВЕ:

  • Разкошни компоненти
  • Оригинални механики
  • Перфектна дължина
  • Задоволително количество взаимодействие между играчите

МИНУСИ:

  • Фигурките не са оцветени и на пръв поглед си приличат, което въпреки цветните бази на моменти може да създаде объркване

Играта може да се открие в магазина на нашите яки партньори от Pikko Games, така че ако ви кефи как звучи, па вземете да шибнете бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Divinity Derby[/button]

Odyssey: Wrath of Poseidon – гъвкава игра с дедукция

Скромният ми опит с игрите с дедукция ме е оставил с противоречиви чувства. От една страна самата идея изключително много ми допада, от друга страна повечето игри с такава базова механикa не са останали сред фаворитите ми. Може би 27th passenger се отличава повечко, но например отлично възприетият хит – Spector Ops, беше далеч от хитово заглавие в моя дом.

На пръв поглед Odyssey наподобява класическия Battleship. Слагате преграда между играчи и нареждате корабчета от двете страни. Предположението на съпругата ми беше точно такова.

Визуално може и така да изглежда, но това е всъщност  „един срещу всички“ тип игра с дедукция, в която и двете страна са напълно различни.

В играта единият играч е Посейдон, а другите – капитани на кораби, които искат да стигнат до заветния Свещен остров. И като казвам заветен, имам предвид остров под зАвет, защото по пътя корабите ще бъдат мятани жестоко от ветровете, които Посейдон им пуска и ще се изгубват сред необятният океан.

Посейдон получава една от 4 възможни карти (голямо табло) с вода, острови и дълбоки води. Играчите с четирите кораба получават идентично табло. Независимо от броя на капитаните, корабите винаги са четири. За това ще говоря малко по-късно. След това се слага капакът от играта между Посейдон и капитаните. Посейдон и Капитаните слагат комплекта си от четири кораба на четирите стартови позиции.

По време на играта играчите ще се движат по картата, но няма да са сигурни дали се движат в правилна посока, защото Посейдон ще ги размества.

По време на хода си Посейдон има право да премести един или всички кораби с едно поле. В зависимост от мода, който играете, той може да каже, може и да не каже, кой кораб е местил. След като е бутнал кораб, играчите местят своите кораби един по един като казват в коя посока се местят. Посейдон си отбелязва на своето поле. По този начин, правилната позиция на корабите се намира върху картата на Посейдон. Играчите имат комплект токъни, с които да си отбелязват евентуално къде биха могли да са в момента.

След като играч е местил свой кораб той пита Посейдон какво вижда. Посейдон е задължен да каже какво има в съседните полета и върху полето, върху което е стъпил кораба. Например – „Виждаш два острова и един кораб“. „В дълбоки води си и виждаш само един остров“. Или ако е стъпал върху остров, тогава трябва да се каже конкретния вид остров – „Стъпал си върху каменен остров и няма нищо около теб“.

Целта на играчите е да стигнат с поне 3 кораба в свещения остров. Ще си помислите, че на Посейдон е лесно. Всъщност, не е задължително. Играта трае 11 рунда, в които Посейдон има за цел да дезориентира напълно играчите и да ги накара да си мислят, че корабите им са на тотално различно място.

Само че! Той има конкретен брой опити за конкретни кораби. Той може да движи точно два пъти всеки един от корабите и точно три пъти – всички кораби  наведнъж. Като последната опция не може да бъде ползвана два пъти поред.

Сега пък ще си помислите, че за капитаните е твърде лесно, защото ако Посейдон им казва какво движи, дедукцията е на много ниско ниво… И ще сте напълно прави.

Само че! Това е съвсем базовият начин на игра, който аз също пробвах и препоръчвам само за игра с по-малки играчи или дори деца. Истинското ФЪН на играта идва от високото разнообразие от моделиране, което можете да извършите с нея. С други думи…

Odyssey има гъвкава система за модифициране на трудност

Още втората ми игра, която пробвахме беше така нареченият „вариант за напреднали“, в който Посейдон отново използва правилото за движение на определени кораби (използват се токъни), но не казва, нито показва кой кораб е движил. Само показва гърба на токъна.

Уау! Само това мъничко изменение на правилото промени тотално усещането за игра! Пресмятането на възможностите вече беше предизвикателно, а хаосът, който дори едно объркано нещо може да предизвика беше… изключително забавен.

Да, тази игра може да бъде както мозъкочовъркаща, така и истерично забавна. Разбира се, по-голямата част от забавата е за Посейдон, когато вижда тотално объркания път, за който играчите си нямат идея.

Например, в една от игрите ми имаше кораб, който не само че задмина Свещения остров, но отиде до началната точка на точно срещуположния кораб. Друг кораб пък почти излезе от картата.

Капитаните имат крайно отговорна задача. Ако направят грешка в началото и я неглижират, тази грешка може да се окаже, че им е объркала тотално пътя. Те така и може да не успеят да се ориентират до края на играта. Хубаво е, че понякога ще се позиционират (било то и случайно) на място, което ще ограничи възможностите само до две-три и тогава капитаните ще могат пак да се върнат на руля с малко по-малко разбито самочувствие.

Освен този вариант за напреднали, играта пристига с няколко модула, които могат да помогнат или затруднят всяка от страните. С други думи, можете да изравните силите или нарочно да подсилите някоя, ако си мислите, че някой гъзар се прави на твърде добър и интересен. Например, можете да слагате мъгли и водовъртежи, за да объркате тотално капитаните, или пък да слагате фарове, които да служат за ориентиране. Можете и кракени да „турите“, за да предпазите кораб от Посейдон. Тематично, капитана се бие с него и един прост вятър не може да му попречи. Освен това с Кракена ходовете се удължават с два.

Преди да мина към заключението, ще кажа две изречения за бройката играчи. Тази игра може и да ви изглежда като класическа игра за двама, която може и да се играе от повече хора. На мен също така ми изглеждаше. Само че нека ви кажа, че ако играете сам с четирите кораба, главата ви сериозно може да се овърти с това-къде-беше-другото-евентуално-е-там-но-не-е-сигурно-а-тук-какво-защо-къде-а?-кой-съм-аз-предавам-се неща. Играта е пълна с твърде много променливи само за един играч. Ако въпреки това си падате по игри с много помнене и следене, можете и да се пробвате. Ако обаче корабите се играят от повече от един човек, кефът е сигурен. От една страна играчите могат да обсъждат теории за своите кораби, от друга страна, Посейдон едва ще скрива злобния си смях докато слуша абсурдните теории на опонентите си.

Ако пък не се кефите на кооперативния аспект между капитаните, играта предоставя състезателен мод, в който всеки ще се старае пръв да си мушне кораба в Свещения остров, докато Посейдон ги хвърля по тъчовете.

Усещаме, че това е началото на едно добро приятелство!

Заключение

Първо! Искам да кажа, че дизайнерът Лео Коловини се отсрами с втори хит. След гениалния му хит Cartagena, а сега и това бижунце. Почти съм забравил за Атлантида, Лео. Почти. 

Когато излезе, Odyssey събра очите на много хора, но само месеци по-късно, много малко вече говорят за нея. Ревютата, които се бяха появили също бяха с голяма амплитуда. Наистина не разбирам защо. Според мен играта е стабилна и предлага гъвкави възможности за играчите. Правилата се обясняват за 5 минути, а самият геймплей продължава около 30 минути. Това е лека игра с дедукция, която може да се играе почти с всеки, основно заради възможностите са модифициране.

Играл съм и с капитан, и с Посейдон. Двете страни са тотално различни, но вълнението е еднакво. От една страна е напрегнатостта на капитаните, които никога не са сигурни точно къде са и трябва да използват дедукция, за да се досетят, а от друга е безгрижният Посейдон, който има цялата информация и неговата главна цел е да разхвърля в тотално объркващи посоки корабите… и да позлорадства, докато гледа как капитаните се мъчат.

Един от най-забавните моменти е, когато капитанът е напълно сигурен в позицията си и дойде момент, в който каже „Ъ! Как съм попаднал между два острова?! Аз мислих, че съм на тотално друго място“. Не мога и да ви опиша кулминативния момент, който идва след играта – когато капитаните видят реалната карта и къде всъщност се намират корабите им. Това може и да ги накара да се чувстват глупаво, но е по-вероятно да избухнат в смях.

Наистина, това прекрасна игра, която с удоволствие ще си запазя и играя всеки път, щом някой ми предложи.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила, бърз геймплей
  • Асиметричен начин на игра
  • Гъвкава система за модифициране на трудност
  • Разнообразие от карти, върху които можете да играете

МИНУСИ:

  • Базовият вариант би бил добър само за деца
  • Играта би носила повече забавление с повече хора

[divider]

Още за тази игра, както и за други епични заглавия, ви препоръчвам да посетите сайта на производителите!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.aresgames.eu/“ target=“blank“ ]Ares Games[/button]