Архив за етитет: archona games

Small Samurai Empires – Самураите са македонци

Братята македонци от Archona Games ни предоставиха малкия компактен римейк на Hey, That’s My Fish – Small Star Empires, но сега, дизайнерът Милан Тасевски е залитнал съвсем към оригиналния и чист съвременен дизайн.

Въпреки, че името на Small Samurai Empires напомня на предната му игра, всъщност двете нямат нищо общо – нито откъм тема, нито откъм геймплей.

Small Samurai Empires пристига отново в същия размер кутия и въпреки, че компонентите са малко И малки, те не са микроскопични. Няма какво да се лъжем.  Това, което Милан се опитва е да създаде напомня на далеч по-добре маркетираната Tiny Epic серия, но Tiny Epic игрите са популярни с това, че са ненужно микроскопични и дори досадни за хора с дебели пръсти. Small Samurai Empires няма такъв проблем. Да, десетките дървени мийпъли на самураи са дребнички и в повечето пъти дори няма да се опитвате да ги държите изправени на картата, но никой от хората, с които съм играл играта не е имал проблем с боравенето на който и да е компонент. Не чух и едно оплакване от типа: „Защо всичко е толкова дребно?!“.  Никой на масата и не е внимавал случайно да не натисне по-силно масата, че да не се разбута всичко.

Напротив. Small Samurai Empires е елегантна игра с миниминалистични и функционални елементи, които отговарят както на идеята на играта, така и на нейния геймплей и времетраене.

Small Samurai Empires е игра за контрол на територии, която използва програмиране на действия, като основна механика. Да, това не е революционна идея, но всъщност хитринките в детайлите създават дълбочина, в която всеки фен на дългосрочните стратегии ще се влюби.

Тук всеки играч управлява самурайски клан, който се опитва да контролира максимален брой провинции в древна Япония, като събира ресурси, пердаши опоненти и строи замъци.

Това се случва в процес на три епохи. Всяка епоха е разделена на две почти идентични части.

В средата на масата се слага една дългичка карта на Япония, която е разделена на няколко провинции. Всяка провинция има няколко региона. Вашата цел е да контролирате колкото се може повече региони, за да контролирате и цялата провинция. Всеки регион обаче носи различни бонуси, като ресурси, точки и бонус действия. Така че разбирането точно кой регион и точно кога искате да завземете ще ви донесе победата. Въпреки че в края на всеки рунд вие получавате автоматично ресурси от регионите с ресурси, в общия случай това не е достатъчно.

В тази игра всичко е изцяло във вашите ръце и нищо не се случва от самосебе си.

Играчите разполагат с купчина самураи, три замъка и дузина токъни с действия, които ще си крият зад паравана. Когато е ваш ход, вие избирате един от токъните и го поставяте до някоя провинция на специално място, забележете – с лицето надолу. Щом всеки играч е сложил 3 или 4 (в зависимост от броя на играчите), токъните започват да се обръщат от южната страна на Япония към северната. Тоест, трябва перфектно да сте планирали действията си, защото последователността е това, което ще направи играта ви успешна.

Когато слагате токън до провинция обаче имате няколко избора, защото освен действието от вашия токън отстрани има още едно действие, което ще изпълните успоредна с вашето. Отново – таймингът е от критично значение. Токъните и действията по картата са едни и същи. Те могат да бъдат:

  • Слагане на още самураи в столицата на провинцията или регион със замък
  • Пречукване на самурай на опонент в регион, където и вие имате самурай
  • Събиране на ресурси от всички региони в провинцията, които контролирате (имате повече самураи от опонентите ви)
  • Движение
  • Движение с кораб (до който и да е регион на картата, стига да се докосва до вода)
  • Строене на замък

Доста от тези действия изискват ресурс – или храна или бушидо. За ресурсите ще говоря към края.

След като се изпълнят всички действия на играчите и всички са се наревали, че са им се прецакали плановете идва втората част на епохата. Нека наречем тези две части рундове. Вторият рунд е още по-критичен и от първия, защото трябва да сте го планирали още в началото на епохата.

Всички действия, които сте сложили на картата ще се изпълнят отново… но в обратен ред. Не от юг към север, а от север към юг. И най-важното, играчите отново ще слагат токъни с действия от ограничения им избор, който е останал зад паравана.

Ако играете само двама души има вероятност да има свободни места за слагане на токъни. Ако обаче сте повече, в тази част непременно ще има търкане. Когато слагате токъни, вие можете да ги слагате напълно безплатно върху вашите, които сте сложили предния рунд. Това обаче не би било оптимално, тъй като искате да използвате всяко възможно действие, което ви се отпуска. В такъв случай, можете да слагате И върху откритите токъни на опонентите, като за целта трябва да заплатите бушидо ресурс.

След като и този рунд завърши си прибирате всички токъни и се преминава към точкуването.

В играта има два основни начини за точки. Първият е стандартен. Получавате точки спрямо това, кой контролира най-много региони във всяка провинция. Вторият обаче създава по-любопитна драма. Тук вие не се състезавате директно с вашите опоненти. Вие просто трябва да контролирате региони. За всеки регион в конкретна провинция се движите по специален трак, който в края на играта ще ви даде доста точки. Как точно става това?

Всеки играч държи три карти с провинции в ръката си. В началото на всяка епоха всеки играе една от тези карти в средата на масата и в края на епохата си запълва ръката. Картите с провинции ще се умножат по умножител, който въпросния трак от провинцията ще ви даде, ако сте се придвижили напред по него. Лично аз бих предпочел да не си запълваме ръката с нова карта, защото ако не го правим бихме имали и елемент на блъф. Ако не си запълваме ръката ние ще трябва да изиграем и трите карти и всяко действие, което правим би било знак към опонентите. Но нищо не ви пречи да пробвате и двата варианта.

Това, което цялата тази система с траковете създава е елиминирането на барикадирането в едни и същи провинции без особен конфликт на интереси. Причината е, че ако твърде много инвестирате само в една провинция, вие много бързо ще се придвижите до края на трака. След това ще трябва мобилизирано и експанзивно да завземането нови територии, което може и да не е чак толкова лесно. Затова моят съвет е да сте разпръснати на поне три провинции и да менажирате контрола по тях през цялото време. Така ще спечлите влияние по повече тракове.

В края на играта получавате точки от въпросните тракове, които се добавят до активните резултати, които се движат от контрола на територии по време на геймплея. Освен всичко, към тези неща добавяте и ресурсите, които са ви останали, като всеки ресурс е 1 точка.

И тук искам да спомена леките ми притеснения относно тези ресурси. Забелязахме, че те са доста нестабилни и важността им се променя изключително при различната бройка играчи.

Ресурси се добиват лесно, а при игра с двама души, борба за тях почти няма. По този начин в края на играта добавяте повече точки от ресурси, колкото сте вземали от контрола на териториите по време на играта.

Дори при игра с повече души, ресурсите се усещат странно. Някои играчи имат твърде много ресурси, на други не им стигат, а всъщност използването им не е чак толкова критично… освен бушидо ресурс за покриване на токън на опонент. Щеше ми се да е малко повече… „зор“.

Като изключим това обаче, нямам нито една друга забележка в играта. Нещо повече – в кутията ще намерите съдържание, с което можете да разнообразявате месеци напред. Има няколко различни модула, като не пречи да използвате дори всички накуп – разбъркани бонус действия, специални умения за всяка провинция, дори още един начин на точкуване с дървени мийпъли на храмове.

Заключение

Small Samurai Empires e пример за съвременен дизайн. Изчистените компоненти са функционални, но са достатъчно добре изработени, че да ви доставят усещане за темата. Механиките са с малко правила, но предлагат възможности за дълбоки решения. Ако играете с трима или четири играчи, конфронтацията е на високо ниво, а разнообразието от модули и рандомизацията на ресурсите в началото на играта може да превърне схватката ви в различно бойно поле всеки път.

Геймплеят е лесен за разбиране дори от деца и хора, които са нови в игрите. Ако те нямат опит в игрите с контрол на територии може и да не се справят отлично, но понеже играта е толкова кратка (под час) те ще усетят плавното развитие и вероятно биха повторили веднага след първата игра.

Small Samurai Empires е в пъти по-добра от която и да е от Tiny Epic игрите, без да има нищо общо нито с поредицата, нито с компанията. Тук размерът има значение и работи в полза за играта, а „epicness”-са е доста по-отчетлив и сполучлив от която и да е от онези заглавия.

ПЛЮСОВЕ:

  • Малко правила – интерактивна дълбочина
  • Хомогенен бленд между програмиране и контрол на територии
  • Подходяща е за геймъри за хора извън хобито
  • Няколко различни модула за разнообразяване

МИНУСИ:

  • С двама играчи е по-скоро обучително дзен преживяване
  • Балансът с ресурсите е леко хаотичен

Ако искате да разберете повече за играта, кликнете на бутона отдолу. Ако четете това през мобилната версия на сайта ни – https://www.archonagames.com/small-samurai-empires/

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.archonagames.com/small-samurai-empires/“ target=“blank“ ]Archona Games[/button]

Small Star Empires и разширенията – ова е добро!

Преди около две години написах превю на играта, още преди тя да влезе в кикстартър, така че можете да видите статията ми от тогава..

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/small-star-empires-review/“ target=“blank“ ]Превю: Small Star Empires[/button]

Ако не сте запознати, ще го кажа така – това си е Hey, that’s my Fish на стероидите на Хафтор Бьорнсон. Особено след като добавите разширенията. Препоръчвам ви ги. Разширенията, не стероидите.

Това е второто издание на играта и директно говоря по него, без да споменавам първото, нито ъпгрейдваните компоненти – тоест, фигурките, които така или иначе не бих предпочел пред по-стилизираните в момента мийпъли.

Играта пристига със зилиард вариации и модове, които ако щете, можете да плеснете върху играта.

Ако решите обаче да разцъкате една бърза 10-15 минутна игра, просто играйте базовата игра.

Сетвате на случаен принцип дъска и си слагате по няколко ракети в стартовото поле. След това, когато ви е ход просто си движите една от ракетите в права посока колкото си искате полета, стига да няма чужди фигурки. Като спрете можете да направите или град или търговска станция. Градовете ви дават точки спрямо планетите в системата (или от комплекти, ако си ги направите в небули), а търговските станции ви дават точки спрямо чуждите фигурки наоколо. Играта свършва, когато всички играчи се запушат така, че повече нямат легални ходове.

Това е.

Така играта няма особена дълбочина и въпреки че се усеща ретро, можете да убиете малко време на терасата. Ако ви е остъклена. И сте се навлекли. И сте с духалка. Защо, по-дяволите, играете зимата на терасата?!

Ако искате, можете да добавите няколко различни мода.

  • Черни дупки, които служат за блокиране
  • Warp Gate-ове, които служат за телепорти
  • Случайни токъни, които служат за разкриване на изненади

Тези, последните токъни, са едно голямо НЕ, защото вкарват огромна доза шанс в иначе изненадващо мисловната тактическа игра.

Черните дупки и порталите са окей, но не прекалявайте с тях, защото играта ви може да стане непредвидима.

Казах „мисловна“. Това, което имах предвид е… ако направите Small Star Empire от читаво забравяемо преживяване в истинска игра за големи.

Това може да се случи единствено с добавяне на двете разширения.

Да, и само едното е окей, но така и така сте почнали – мушкайте и двете! Така вече думата „Empire” може и да добие някакъв смисъл.

Не ме разбирайте погрешно, това все пак си е абстрактна игра, независимо от корабите, станциите, черните дупки и бла-блатата. Просто играта вече ще стане апетитна за геймърите.

The Galactic Divide

С това разширение идват расите – нещо, което е „duuh” за такъв тип игри. Всяка раса идва с две различни умения, които се захранват с мощ. Как идва мощ? С нова сграда, разбира се – военна база.

Тази сграда действа на подобен принцип на търговските станции. Само че вместо точки, дава мощ.

По време на хода си, можете да харчите мощ и да изпълнявате едно от специалните си действия. Това обикновено дава точки по време на играта, но и дава точки в края на играта, ако сте го използвали повече.

И нямаше да е в духа на абстрактната игра, ако нямаше абстрактна механика.

Понеже мощта не се получава много лесно, има и втори начин сами да си изградите малко двигателче за мощ. Това е, когато използвате балансирано двете си умения. Всеки път щом токъните за траковете по уменията се засекат получавате мощ. Ей така – на.

Уменията са уникални и тематични. Те счупват правилата по вълнуващ начин, който може да помогне на тактическите ви решения.

Една раса е добра в пътуването – може да прескача единици, докато друга раздава шамари и е по-добре да страните от нея.

Това разширение е задължително и не виждам защо някой би играл без него, ако го притежава.

Снимка с подобрените компоненти.

Dawn of Discoveries

Това е мааалко по-сложно разширение, тъй като добавя цял комплект от карти с технологии. Технологиите са още специални умения, които можете да изпълнявате еднократно.

Тези технологии се купуват с ресурси, които вече ще събирате от централното табло.

В началото на играта на всяко място само с една планета се слага по един ресурс на случаен принцип и вече тези планети стават по-апетитни за колонизиране.

Всеки път щом построите сграда там, вие печелите този ресурс. По време на хода си, можете да изхарчите ресурси, за да купите карти от пазар с технологии.

В края на играта, независимо дали сте използвали технологиите или не – вие си вземате точки и за тях.

Сградата, която добавя това разширение е търговска. Това е един пръстен, в който щом го построите слагате ресурс. Първият опонент, който построи сграда до него си взема този ресурс, но вие си теглите друг на случаен принцип. След това, всеки следващ опонент, строящ наоколо не получава нищо, но вие продължавате да си теглите на техен гръб.

Тези сгради са полезни, ако ги строите в началото, но ако изпуснете тази възможност, открихме че няма много смисъл да се слагат нататък.

Снимка с подобрените компоненти.

Уменията са доста добри и са подобни на уменията на расите.

Това разширение вкарва малко повече сложност и е добре да се замислите дали ще го пъхате, ако играете с нови хора. Сложността не идва толкова от самите правила, а от това колко претрупана изглежда картата. Психологически можете да отблъснете хората.

Не и мен, батко.

Аз обичам многотията в тази игра и смятам, че й придава дълбочината, от която имаше нужда. Така че – каунт ми, Инче!

Снимка с всичко от моето копие:)

Заключение

Small Star Empires e особено животно. Това не е точно игра, а система. Една елементарна система, върху която можете да мятате и да мятате, после да махате какво си пожелаете и накрая да мятате още. Това е игра, която ако ви се занимава можете да си измайсторите перфектната комбинация за вашите нужди и кеф. В тази малка кутия ще откриете толкова много МНОГО стъф, че е трудно да направя ревю на всичко. Ако играете само базовата игра е миии… окей. Ако сложите абсолютно абсолютно всичко… може би е твърде много. Ако обаче натурите точното количество неща – играта би била топ! Няма смисъл да говоря за разнообразие. Мисля, че е ясно.

Но! Всичко това важи, ако имате двете разширения, които ТРЯБВА да имате.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила, подходящи за всякакъв случай
  • Безкрайни комбинации от модове и модули
  • Светкавични ходове и бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Без нищо е нищо, а с всичко е твърде всичко

 

Small Star Empires – македонците отвръщат на удара!

След като ние българите финансирахме две сериозни игри, време беше и братята македонци да се засилят. Е, започват с нещо малко, но очаквайте след време ревю от Камен и на една доста по-голяма игра, макар и не от същата компания.

Има една доста известна игра с пингвини, която много от вас сте си мислили, че е детска, но всъщност си е тактическа игра, подходяща и за геймъри. Говоря за Hey, that’s my fish. Тук обаче ще говорим за друго… горе-долу.

Small Star Empires нескрито взема основната механика от тази игра, плесва й космическа тема и добавя различни начини за точкуване. След това успешно я финансирана в Кикстартър. Играта все още не може да се открие на пазара, следователно копието, което ни изпратиха братята македонци за ревю е прототипно. Всички компоненти обаче, освен фигурките, ще бъдат горе-долу такива.

Във финалната версия ще имате тунинговани пластмаски във формата на станции и кораби, което ще ви позволи да се мушнете по-добре в темата.

Все още не финални фигурки.

Сетъпът на играта е светкавичен. Просто свързвате няколко плочки на случаен принцип, слагате началните полета на играчите, както и някои допълнителни плочки, ако играете с модулни опции.

В зависимост от броя на играчите, всеки си слага корабите в неговото поле.

След това е лесно. По време на хода си движете един от корабите си в права линия колкото далече искате и можете. Не можете да спирате върху място с друга фигурка, както и не можете да прескачате фигурка на противник. Там където спрете трябва задължително да сложите фигурка. Имате две опции.

  • Колония – в края на играта ще ви даде толкова точки, колкото планети има върху полето
  • Търговски пост – в края на играта ще ви даде толкова точки, колкото противникови фигурки има върху съседни полета
Моето копие.

Освен това в играта има няколко мъглявини в различен цвят. Ако контролирате конкретен брой от конкретен цвят с каквато и да е фигурка, в края на играта ще получите конкретни точки. Това е лек елемент на „set collection”.

Както можете да се досетите, след всяко слагане на фигурка, започвате да се блокирате все повече и повече. В момента, в който всички са блокирани, играта свършва и се броят точки.

Можете да използвате… и ви го препоръчвам „Черни дупки“ и „Червееви дупки“. Черните дупки блокират движението, а червеевите действат като телепорт.

В играта има и допълнителен мод, в който можете да разкривате нови територии. Това леко променя усета на играта, защото добавя случайност, но пък си струва да се вкарва от време на време. И без това цялата игра не е по-дълга от 20-30 минути.

Източник: Boardgamegeek.com

Заключение

Small Star Empires е страхотна ъпгрейдвана версия на Hey, that’s my fish. Играта е тактическа и провокира към активно взаимодействие между играчите, защото най-оптималният ви ход би бил да вземете много точки и едновременно с това да блокирате друг играч.

Това е идеален филър, който няма да ви измори в тежки мозъчни трусове, но пък няма и съвсем да ви остави без умствен сърбеж.

Модулите, двустранните плочки и различните начини на начална конфгурация предават почти безкрайна преиграваемост.

Да, играта има абстрактна натура, но артът, и като цяло арт дизайнът, макар и минималистичен, предава истинска космическа атмосфера. Когато играта се появи във финалната си форма, тя ще пристига и с готини фигурки, така че мисля, че Small Star Empires би било едно чудесно попълнение във всяка колекция на себеуважаващите се космически геймъри. А защо не и на хората, които си падат по бързи тактически абстрактни игри, които работят отлично и с повече от двама играчи.

Поздравления за македонските ни съседи!

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз сетъп
  • Бърз геймплей
  • Готини фигурки (поне от снимките така изглеждат)
  • Различни варианти, опции и конфигурации на сетъпа

МИНУСИ:

  • Можеше да бъде всякаква тема

[divider]

Докато чакате играта да се появи, можете да поразчоплите сайта на производителите или пък да си преордърнете играта.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.archonagames.com/“ target=“blank“ ]Archona Games[/button]