Архив за етитет: Aporta games

Trails of Tucana – Нищо ново, но по-добро.

Въпреки огромната популярност последните години на жанра „Roll and Write”, аз никога не съм бил толкова пленен от идеята за хвърляне на зарче и писане на листче. Да, много от модерните Roll and Write игри използват различни механики вместо зарове – драфтинг, теглене на карти и други, а някои дори заместват писането с фигурки върху дъската. И въпреки всичко, колкото и да си кривим душата всичко напомня вариации на добрия стар Барбут, или каквото вие сте играли във вашето детство.

Да, харесвам някои от заглавията в жанра, като може би най-открояващо над всички стои Boomerang, но в крайна сметка, като се има предвид неморално огромното количество подобия, мисля че процента не е впечатлителен.

 

Trails of Tucana беше възприета крайно ласкаво от известните ми западни колеги и я качиха на трибуната на победителите в жанра Roll and Write.

Дизайнерът на играта Eilif Svensson не се докосва до пръв път до този тип игри. Trails of Tucana надгражда предшествениците си Doodle City, Avenue и Kokoro, като е широко възприета като по-добра от всички тях взети заедно.

И въпреки някои прилики с въпросните игри, лично аз откривам най-много повторни идеи с друга игра – на друга компания и на друг дизайнер. Играта се нарича Traxx и за мен това беше една от най-чистите и най-достъпни Roll and Write (в случая Draw and Write) игри, която на всичкото отгоре беше и добра.

Преди да ви кажа моето мнение за играта, нека започнем с очевидно най-добрия й коз. Повечето Roll and Write игри са просто няколко зарчета или карти и купчина бледи малки листчета, върху които да пишете. Trails of Tucana влиза смело с бутонките и в кутията ще откриете огромна купчина големи листи, изпълнени с възхитителни цветове, лековат, но пъстър и изпипан арт, пренасящ ни в някаква приключенска джунглова атмосфера, в която се прави най-логичното нещо – събират се точки.

По подобие на Traxx, вашата цел е да свързвате различните полета в играта. В Traxx се теглеше една карта и тя ви казваше точно през кои цветове трябва да преминете . Тук механиката работи по малко по-различен и бих казал по-добър начин. Обръщат се две карти и те ви показват кои две съседни полета да свържете.

В началото на играта се обръщат карти с букви (извинете, градове), които пишете по краищата на таблото ви. Целта ви е да свързвате еднаквите букви и да сте бързи при това, защото първите ще получат бонуси. Тестето със случайно поставяне на тези букви е тотален overkill откъм компоненти, защото то е голямо почти колкото основното тесте в играта, а от него се тегли само една карта и то за разпределение на букви. Разбирам, че това са всички балансирани вариации за сетъп, но все си мисля, че е имало и по-чист вариант за тази цел.

Върху листите ще откриете най-различни чифтове странни животноподобни същества и един дракон. Освен буквите, вие ще се стремите да свързвате всяко животно с буква, защото това ще ви дава ценни точеци. Освен това, ако успеете да свържете и двете животни от вид, то тогава, ще получите бонус действие – свързвате две съседни полета, но които вие си решите, защото никога не излиза проклетото комбо планина с планина!

Ако обърнете таблата ще откриете, че играта има и още една версия, която е по-скоро същата, но малко по-дълга. Не прави играта тегава и дори ви дава възможност за по-дълги по-задоволителни комбинации.

Заключение

Trails of Tucana е естествена еволюция на roll and write жанра. Няма кой знае колко нови и оригинални неща, но старите бръчки в тоя тип игри са изгладени и динамиката тук e толкова чиста, че цялото ви изиграване ще се усеща като бриз. Визията е чудесна, геймплеят е гладък и бърз, и е достатъчно интригуващ както за деца, така и за геймъри.

Като казвам бърз геймплей, тук говорим за 15 минути! По-бавната игра продължава 20-25. Подготовката и прибирането отнемат под минута, а обясненията са също 2-3 минути. Това е идеална филър игра и чудесна за негеймъри, или както ги наричаме – Мъгъли. Не бих могъл да кажа, че с Trails of Tucana ще зарибите нови хора в хобито ни, но играта е приятна почивка.

Препоръчвам. Да, може и да съм се поуморил от този тип игри, но бих могъл смело да кажа, че Trails of Tucanaнаистина стои сред победителите в жанра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отличен арт
  • Елегантни механики
  • Пристрастяващ геймплей
  • Една от най-добрите игри в жанра

МИНУСИ:

  • Нищо ново и оригинално

 

Santa Maria: American Kingdoms – разширението, което отиде твърде далеч

Santa Maria е една от най-добрите игри с противоречива дата на издаване (тя е от 2017, но се появи тук през 2018).

Вече съм писал ревю за нея, така че ако ви скимне, можете и да го прочете.

Днес ще говоря за огромното разширение, което добавя почти толкова съдържание, колкото базовата игра. И компоненти. Компонентите не са малко.

Общо взето, разширението добавя 5 модула. Нека ги разгледаме един по един.

Какао

Какото е нов ресурс в играта, който освен, че се ползва за контрол на зара, може да се продава за висока цена на външния пазар с „shipping” действие.

Но това не е всичко, което прави модула Какао.

  • Премахват се досадните минуси на точките за мисии, както и най-безсмисленото поле за точки с монаси, на чието място се слага какао.
  • Добавят се още един вид плочки – отново тройни, но тези не са извити, а са в права линия
  • Добавят се нови пазари, където можете да продавате какао и като цяло повече неща, като отплатата е не само, че е по-голяма, но и плочката, която печелите можете да сложите където искате до борда си (с малки условия).

Специалисти

Специалистите са най-различни токъни, които се слагат над колоните от зарове. Когато си вземате зар, можете да си вземете и специалист. Специалистите дават готини бонуси и колкото повече имате от вид, толкова по-добри ще са бонусите, но за да си ги вземете трябва да си платите.

Губернатор

Всеки играч получава по един губернатор, който се движи по личния борд. Всеки път щом използвате този зар, губернаторът се движи или вертикално или хоризонтално. Той се движи само напред и надолу, като крайната му цел е долния десен ъгъл. Ако в края на играта не сте го доизбутали близо до финала, ще ви отрежат негативни точки. Ако успеете обаче, ще получите пай. Шоколадов.

Когато губернатор е върху сграда, вие не можете да я ползвате, но ако го избутате върху сграда, тя веднага се активира.

Губернаторът може да бъде гъз, но може да бъде и най-добрият ви приятел. Той може да е само една фугурка, но допринася с нова посока, в която да мислите.

Посланици

Посланиците променят основната динамика на играта. От една страна я правят по-бърза, от друга – докарват ниво на малко по-директна конфонтация, макар и пасивна… но дозата шанс се увеличава.

Ако играете с послании, премахвате едно завидно количество зарове.

В играта ще има един син и един бял зар, които работят за всички. Ако някой си вземе някой от тези зарове, тогава всички играчи изпълняват действието на съответния зар и не могат дори да го манипулират. С други думи – темата за това да бъдете „гъз“ се засилва. Ако вземете зара в правилния момент, вие можете да направите много точки, докато другите ще изгорят.

От всички модули, този ми е най-малко любимия и не мисля че бих играл с него. Точно така. Не съм играл с него. Поради причините, които казах.

Градът на маите

Това е най-големият модул в играта. И най-странният. Странността идва само от една дума. ЗАЩО?! Не разбирам напълно защо този модул съществува освен, ако причината е експериментална.

Ако играете с града на маите, един от играчите си заменя неговия личен борд с напълно различен борд, който идва със собствени компоненти и собствен уникален геймплей. Да, има нещо общо с принципите на останалите играчи, но това общо се крепи на конец. Играта с маите е толкова различна, точкуването е толкова различно, че никой дори няма да ви обръща внимание, докато си цъкате самотно в единия ъгъл. Играта и без това е почти пасиансова. С това, проблемът за това, че никой не ви следи става още по-сериозен.

Разбирам, че Vast и Root вкараха на пазара тази откачена концепция на това всеки да си играе собствена игра, но маите са върха на какаото.

Не ме разбирайте погрешно. Да играете с маите е забавно и има своите нюанси. Изисква се научаване и всяка игра ще е малко по-различна от предната, но това е още един комплект от правила, които другите играчи няма да искат да помнят.

Взаимодействието между маите и останалите е предимно фиктивно и е свързано с трака за злато. Ако маите са най-напред, тогава никой не може да взема злато. Това е готино и наистина създава сериозна борба, но това е „предимно“ частта. Казах „фиктивно“, защото има някаква странна динамика относно това как маите складират злато. Те си трупат злато, докато другите играчи крадат от там. Златото обаче не дава никакви точки на маите, а ако маите нямат злато, тогава играчите си вземат от резерва. Четох няколко пъти правилата, но не схващам цялата концепция за трупане и обиране на злато от маите. Както и да е.

Заключение

Santa Maria: American Kingdoms е почти задължителен експанжън за феновете на базовата игра. Повечето модули са отлични и винаги бих играл с тях. Губернаторът вкарва допълнителен стрес, но и възможности към играта, а какаото изглежда като естествена част, която сякаш е била в първоначалната кутия.

Специалистите са готино допълнение и няма да отнемат голяма част от вниманието ви. Единственият модул, който не харесвам са посланиците, тъй като променят цялата динамика на играта.

Градът на маите е фокусът на разширението и въпреки че асиметричната игра е оригинална и има своите вълнуващи моменти, мисля че цялостно – не помага на играта. Беше ми интересно да пoбеждавам с тях, но не мисля че бих се изключил отново от общата игра. Усещането беше, че докато приятелите ми се забавляват на футболното игрище, аз си правих замъци в пясъка. Замъците бяха уникално произведение на изкуството и постоянно крещях другите да ги отбележат, но те нито разбираха концепциите ми, нито имаха време да се занимават с мен, защото футболът, макар и позната до болка игра, е много по-забавна, защото се играе с други хора.

ПЛЮСОВЕ:

  • Какото модулът
  • Губернаторът
  • Специалистите

ПО-СКОРО МИНУСИ:

  • Градът на маите

МИНУСИ:

  • Посланиците

Можете да си вземете разширението от сайта на нашите партньори от Time2Play.

Rebel Nox – Хаотична революция

Trick Taking игрите еволюират. Те стават все по-социални.  Да хванеш ръка-две вече не е достатъчно, за да спечелиш. Нужни са и наблюдателност, преговори, добра стратегия.

Такава е и най-новата игра  на  Aporta Games – Rebel Nox. Нека да я приемем като продължание на предишишна тяхна – Capital Lux. Те си приличат по три неща: Артът може да се определи като експресионистичен, с доста приятни топли цветове.  И второ – лекият, на пръв поглед, геймплей има доста дълбочина и блъф. Последно, но не по значение – двете игри споделят общ свят.

 Lux не е просперирал особено, въпреки всички наши лукави планове досега. Настанали са смутни времена и бунтовници и лоялисти се борят със зъби и нокти да наберат достатъчно последователи, за да докажат правотата си. Ние влизаме в ролята на тези агресивни хора и ще си поиграем със съдбата на Lux.

Нека опитам да обясня за какво става дума откъм геймплей. Цветовете са три на брой – червен, син и жълт. Те символизират Религия, Мъдрост и Търговия.  Освен това има и три бонус карти, символизиращи бунтовниците. Всички играчи получават по девет карти. Изтеглилите бунтовна карта обявяват, че този рунд ще бъдат срещу режима и сме готови да започнем. В средата на таблото има наредени шест локации в пирамидална форма. Водачът на размирните елементи избира една от тях за атака и изиграва карта. Този ход това е основната боя и всички, които могат са длъжни да отговорят. Ако не – можеш да козиш като правилата са следните – жълто може да се кози със синьо, синьо с червено и червено с жълто.  Има допълнителен маркер. Той стои под територията, за която се борим. На него са нарисувани и възможните комбинации на взаимодействие между основната боя и коза. След като всички изиграят карта – този, изиграл най-висока карта печели територията за себе си. Взема картата, символизираща територията пред себе си и изпълнява умението, ако има такова. След това спечелилият взятката отново избира локация и цвят и играе карта. Всичко се повтаря шест пъти, докато се вземат всички локации.

Да не забравим обаче –  самите игрални карти също могат да имат едно от трите умения в играта:

  • Убиец – унищожава най-високата карта/коз. Възможно е ако е прекалено висока стойност дори да се самоубие;
  • Инфилтратор –  играчът с най-ниска карта тегли една или няколко карти, за всеки такъв символ, от играчът спечелил локацията;
  • Последното, незнайно защо, е останало без наименование. Да го наречем „флаг“ – то се добавя към стойността на базата.

Остава да смелим и начините за победа и сме готови. След като рундът свърши се проверява кой от отборите е събрал повече флагове  от локации. По-убедителният отбор печели допълнителни последователи, а двата отбора си обръщат събраните досега флагове в последователи. Ето и вълнуващата част. Събраните точки се натрупват. Ако в края на някой рунд фракцията, която представлявате е събрала достатъчно последователи то тя печели, а всички, които са яхнали вълната и са част от отбора в момента печелят автоматично. Няма значение колко и дали въобще сте допринесли за каузата. Стига само да сте в правилната партия. Познато а?

Има и някои дребни правилца относно това как работят уменията и колко точки са нужни на отбор за победа, но ви препоръчвам да си намерете играта и да ги пробвате сами. Струва си. Играта звучи странно. Мноого странно. Прочетох книжката с правила няколко пъти и не бях никак сигурен дали разбирам какво да очаквам от нея. Не ме разбирайте погрешно. Тя е съвсем кратка и добре написана, но е различна от очакванията за обикновен Trick-Taking. Цветовете, които играем не са постоянни, правилата се сменят постоянно, ролите на картите могат да съсипят и най-добрата стратегия. Съюзниците ти в началото могат да се променят само с една карта…. Хаос в чиста форма. Все пак сте посред политическа криза. Аз обичам хаоса. Особено когато си е съвсем тематичен и очакван. Затова харесах и тази странна игричка. В нея си има всичко – доза стратегия, социален елемент, хаотичност. Общо взето има всичко нужно една 30-минутна игра да се превърне в голяма забава.

  • Различна от игрите в жанра, но подаваща тон какво ще ни донесе бъдещето за жанра;

+     Доставя достатъчно стратегическа мисъл и хаос, правещи я идеална както за семейно преживяване, така и за филър между две тежки игри;

+     Играта блесва, ако се играе в една и съща компания;

–      Как се обяснява такъв хибрид, хммм?

–      Артът на някои от картите се повтарят с оргиналите им в Capital Lux;

–      Ако не обичаш Trick Taking едва ли ще променим мнението ти сега.

Santa Maria – За щастливи колонизатори

В нашия сайт можете да откриете ревюта на повечето игри на Aporta Games и можете да откриете, че общата черта между всички е… че нямат кой знае колко общо. Половината от игрите са дребни филърчета, а другата… Е, automobiles.

И докато сме на темата Automobiles, наистина има нещо общо между нея и Santa Maria.

И двете игри подхождат с лековат външен вид, но щом ги заговорите, забелязвате дълбочината на характера им. И докато до някакво ниво, това е доста вярно за Automobiles, то за Santa Maria е на втора степен. Казвам „втора“, защото първо – артът е свеж и лек и второ – в темата за колонизиране, точките са представени с щастливи личица, символизиращи „щастие“. Не съм сигурен дали това е пародизиране или просто грешка, но в крайна сметка лично на мен не ми повлия на мнението… за разлика от мнението на някои ревюъри онлайн.

Всъщност, въпреки странните усмихнати личица, всичко останало в темата е напълно фиктивно, тъй като играта е крайно абстрактна. Може би заради това и генерално темата е толкова безлична.

Santa Maria е геймърска игра с драфтване на зарове.

Всеки играч има собствено табло, върху което ще строи пътища и сгради и ще активира по стратегически и тактически начини.

Това е икономическа игра, в която трябва добре да си преценявате ходовете и то доста напред, за да можете да бъдете ефективни.

Да, получавате точки от почти всичко и въпреки че съществува мин-максване към края на играта, болките в мозъка ви няма да идват от това как да изстискате още 2-3 точки, а по-скоро – как да наредите пъзела пред себе си така че да работи като добре смазан двигател.

Пъзелът пред вас е много по-сложен, отколкото би ви се сторило на пръв поглед. Ще купувате сгради и пътища и ще ги сглобявате пред вас, но тук вие не просто трябва да свързвате пътчетата, а да преценявате действията на сградите и то в хоризонтална И вертикална поредност.

В играта има сума ти тракове, по които ще се качвате и още повече опции за грайндване на точки по различни малки механички, но колоните, които държат цялата игра са многото зарове, които ще правят въртиглавните комбинации.

Когато е ваш ход, вие можете да си вземете зар от хвърлените и да го ползвате върху една от колоните ви. Спокойно, има толкова много начини за манипулация на заровете, че рядко ще изпадате в безизходна ситуация.

След като изберете колона, вие започвате да използвате всички умения на сградите в тази колона отгоре надолу (нещо като дори по-церебрален Deus). Ако сте си помислили, че само заради това е важно да преценявате коя сграда къде ще сложите, имайте предвид, че зарът спира на най-долната сграда от тази колона и този рунд повече няма да можете да използвате сградата. Играта има точно три рунда, така че… А да, освен нормалните зарове има и сини зарове, които пък използват хоризонтално таблото ви. Да, точно така – Santa Maria използва скрабъл механизъм да ви изстиска дори повече малкото, което ви е останало в аналитичните ви самоубили се мозъчета.

Santa Maria е класическа евро игра, в която няма директна конфронтация, но тук има толкова състезание по тракове и купуване на правилните ресурси в правилния момент преди неправилния ви опонент, че ако искате да не се обичате с приятелите си, има как.

Заключение

Santa Maria е геймърска пъзел игра, като всяка игра има различни стимуланти променящи условията за схема върху вашето табло. Само това изречение е достатъчно да ме спечели, тъй като лигите ми са абонирани за всякакъв вид подобни пъзеловидни заглавия. Да не говорим, че тук не просто решавате пъзел, а градите двигател, който задвижва цяла икономика.

В този смисъл, щом започнете да редите парчетата пред вас, трябва да знаете, че вече сте схематизирали нещо, което има правилно решение и вие трябва да откриете отговора. Ако не успеете, има голям шанс да изостанете. Въпреки че няма да имате никакъв шанс за победа, вие не можете да бъдете сигурни, защото точките идват от толкова много места, че докато не удари последният звънец, по-добре си стойте на тръни. Santa Maria боцка под дупето и ще ви държи ангажирани през цялото време. Препоръчвам.

ПЛЮСОВЕ:

  • Провокира стратегически мислене
  • Пъзел, който всеки път е различен
  • Държи ви ангажирани през цялото време

МИНУСИ:

  • Подходът към темата е странен

Играта можете да откриете в сайта на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Santa Maria[/button]

Capital Lux – „Това е цената!“

Aporta Games излезе с още една игра тази година, но за разлика от миналогишният им спринт с Automania, сега я карат по-лекичко с две обрани дребни игрички.

В Capital Lux вие няма да рисувате по листчета като в Avenue, но правилата отново са толкова ясни и изчистени, че можете да запалите за около минута с обясняването на правила.

И да ме измъчвате с игли под ноктите, не бих могъл да ви кажа темата на Capital Lux. Има нещо със столици май… ама то това и в заглавието си го пише. Нещо столицата е готина… ма и това го има. Ние искаме да контролираме столицата, ама и да си правим собствено…

Гледайте сега, тема няма. Но това не значи, че играта не е лоша. Много от любимите ми игри са с изсмукани теми. Дори 4 Gods, един от големите хитове за 2016 (за мен), е с доста съшита тема.

Capital Lux е малка драфтинг игра, която се изиграва за окол 20 минути. Играта се развива само в три рунда, но всеки рунд е мъничко по-дълъг от предния, защото в играта има известно усещане за развитие

В кутията ще откриете едно тесте с карти. Вътре има 4 цвята, всеки цвят има цифри с от 1 до 6. Освен това има 4 карти, които са пак от същите 4 цвята, но има изписано специално умение върху тях. Това са „столиците” и се нареждат в средата на масата. Има 4 карти с модификатори, които ще споменем по-подробно после. Има и няколко квадратни кръгли монети. Да. Би трябвало да са кръгли. Не са. Квадратни са.

Артът по картите е… не мога да кажа дали е добър или лош, по-скоро е уникален. Картинките са нарисувани като с бои, но въпреки това ми изглеждат малко постни. Абе… не е най-забележителния арт както откъм качество, така и откъм драматургия на рисунката.

В началото на рунда раздавате по определен брой карти на играчите (в зависимост от бройката – около 6 карти). След това тези карти се „драфтват”, но по две. С други думи – играчите избират две карти и си ги слагат с лицето надолу. Предават тестетата на играчите отляво. От новите карти избират пак две, след което пак си предават. И каквото им дадат накрая, за тях си остава.

След това всеки взема картите си и рундът се играе, докато на някого не му свършат картите в ръка. По време на хода си, играчът има две опции. Или да играе карта пред себе си, или да играе карта под някоя от столиците.

Целта е в края на рунда да имате най-високи стойности от всеки цвят, но все пак да не надвишавате стойността, която е в столицата (добре дошли в “Това е цената”). С други думи, ще целите да слагате карти в столиците, за да им увеличавате стойността, но ще искате и да слагате във вашето табло добри стойности. От друга страна, ако някой има твърде много от определен цвят в неговото табло, няма да искате да увеличавате столицата, защото засега той ще бъде аут – надвишава стойността.

Ето и хитрата част. Всяка столица има специално умение. Когато слагате карта под някоя столица, вие го активирате. Уменията са следните:

  • Вземате най-ниската карта, сложена под друга столица и си я слагате във вашето табло
  • Вземате монетка, която можете да ползвате, ако сборът ви е по-висок от столицата
  • Теглите нова карта от тестето
  • Теглите карта с модификации (има 4 карти – две с положителни и две с отрицателни цифри) и я слагате с лицето надолу над някоя столица. Така никой не знае колко точно е истинската стойност на столицата.

След като всички играчи играят една по една картите си и на някого му свършат картите от ръката, всички останали автоматично си слагат останалите карти в ръката в таблото си. Обръщат се модификаторите и се смята точния сбор под всяка столица. Играчите гледат кой има най-много от всеки цвят на столицата без да надвишава сбора на столицата. Ако го е надвишил, всичките му карти от този вид излизат от игра. Ако не го е надвишил, но не печели, тогава картите си остават така както са. Ако спечели си взема най-високата карта от своето табло и си я отделя. Това са точки в края на играта. Ако все пак леко надвишава, може да похарчи монетки, които е трупал по време на игра, за да се спаси.

И така играта продължава три рунда, като всеки рунд, картите си остават по местата и математическите сметки стават малко по-сложни. Малко.

Заключение

Capital Lux е това, което е. Странно изречение, затова мисля да го патентовам. Играта изглежда, звучи и се играе по начина, по който изглежда и звучи. Няма особено нови оригинални механики, но предоставя свеж полъх за хората, които обичат драфтинг игри. Това е чудесен филър, който обаче има достатъчно месо по костите, че да ви държи заинтересовани. Освен това се обяснява лесно дори на нови хора.

Всичко, което трябва да правите е да сравнявате сетове и да броите точки. Извинявам се – да смятате точки. През цялото време трябва да следите всички играчи и да бъдете оптимални в стратегията си. Защото да, има някаква дългосрочна цел тук. Все пак всеки рунд, повечето ви карти остават на масата, така че ще се целите в конкретни цветове. От друга страна, играта не е повече от 20 минути, че чак да изградите стабилен двигател.

Capital Lux е непретенциозна, нека си го кажем. И се усеща като такава.

Аз лично няма да я запомня с нещо крайно уникално, но определено не бих я отказал, ако някой предложи да я играем. С други думи – окей филър.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни и бързи правила
  • Интересни и важни решения
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Нищо запомнящо се
  • Кръглите монети са квадратни

Чукнете бутона отдолу, за да разгледате и други, може би по-свежи, заглавия в сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://aportagames.com/preorder.html“ target=“blank“ ]Aporta Games[/button]

Avenue – „като нарисувана!“

Миналата година пробвах една малка игричка, която беше достатъчно само да си принтнеш листчета, да вземеш няколко зара и нещо за писане. Играта се казваше Doodle City и можете да прочетете ревюто ни като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/doodle-city/“ target=“blank“ ]Ревю: Doodle City[/button]

Aporta Games спазва почти същия си формат и с една от новите си игри Avenue. Тук отново ще рисувате пътища по малки листчета, само че този път вместо градски улици ще свързвате вашите замъци и ферми със засятото грозде из полето.

Тук основната механика не се извършва със зарове, а с тесте карти, което донякъде ще премахне проблема с въпроса „Мчи аз що да си я купувам тая игра, като мога да си я принтна“. Донякъде. Тези карти са два вида. Единият е малко тесте от пет карти с букви. Тези букви отговарят на буквите на петте ферми на листчето, върху което ще играете. Другото тесте е с пътища.

Всеки играч си откъсва едно листче от „тефтерчето“ с листчета, намира си нещо за писане (което не е включено в играта) и след това играчите разделят двете тестета.

Играта се развива в четири рунда. В началото на всеки рунд се тегли карта от тестето с букви (ферми). Това определя коя ферма ще даде точки този рунд.

След това един от играчите обръща карта от тестето с пътища. В този момент всеки има право на едно от две действия. Едното е просто да нарисува път, като се опитва да свърже колкото се може повече (не винаги) гроздове с определената ферма. Другото, което може да направи е да погледне следващата буква от тестето с букви. Това е почти задължително действие, защото бихте искали да комбинирате добре пътищата си.

В играта има известен „пушурлък“ елемент, защото когато се обърне четвърта карта с жълт цвят от тестето с пътища рунда свършва.

Може би най-хитрата и оригинална част от играта е начинът, по който се отбелязват точките. Да, просто свързвате гроздове с ферми и вземате съответните точки… но! НО! Всеки следващ рунд вие трябва да изкарвате повече точки от предходния рунд. В противен случай ви се пише нула за този рунд и в края на играта ще получите дори „-5“ за всяка нула. Пише се нула, а не  „-5“, защото следващия рунд ще ви е достатъчно и само едно, за да се запишете.

Освен тези точки, в края на играта получавате и бонус точки за свързани цветове гроздове с цветове замъци по картата.

Заключение

Avenue е сладка малка семейна игра, която може да се играе и като филър в геймърска компания. Правилата са лесни, обясняват се лесно, и като цяло самата игра се играе лесно. Достатъчно е достъпна, за да се играе с всеки, но е и достатъчно интригуваща, за да предложи избори, интересни решения и рискове за вземане, за да развълнува и по-опитните играчи. Донякъде.

Така. Харесвам играта, нека започна с това. Но не мога да се отърва от усещането за съвсем леко ленив дизайн. Разбирам, че това трябва да е семейна игра, разбирам и че са искали цената да е прилична, но така както е, усещам, че преиграваемостта не е достатъчно голяма. Всички листчета са еднакви, което можеше лесно да се пооправи с поне още едно тесте малко по-различно от първото, а желаението за „още съвсем малко повече“ би се родило дори и в настолните мъгъли след десетина игри. Цветните замъци са готина добавка, но може би още някакъв малък допълнителен детайл щеше да помогне. Така де, това е малко мрънкане.

Освен това, за скоростта, с която ще играете играта, мисля че листчетата в кутията ще свършат бързо. От друга старана, можете да си принтнете безплатно от сайта на Апорта… което почти хвърля играта в категорията „безплатни игри за принтиране“. Ако ви се занимава, аз ви препоръчвам да си ламинирате десетина листчета и да си пишете с изтриваеми маркери.

Стига мрънка! Играта не е лоша за това, което е. Просто… въпреки хитрите механики ми се щеше да има още мъничко заряд, за да избухва на секцията всеки път, когато погледна към нея. Засега, все още смятам, че Doodle City е по-добрата от двете.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила
  • Бърз геймплей
  • Играе се с от колкото искате играчи, дори можете и сами
  • Почти няма време на изчакване между ходовете
  • Хитра механика за отбелязване на точки

МИНУСИ:

  • Усещане за безплатна игра
  • Съмнителна преиграваемост

Можете да разгледате и останалите игри на компянита в техния сайт. На част от тях имаме ревюта, на друга се очакват в скоро време.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://aportagames.com/“ target=“blank“ ]Aporta Games[/button]

Automania – спящ хит от Ессен

Името Аутомания първоначално ми напомни за играта Канбан, която е една от най-тежките и интересни игри, които притежавам. След това като видях кутията – жълта и с анимационни карикатурни герои, си казах – това ще е свръх лека или почти детска игра. Тъй като предпочитам игрите с повече съдържание, това малко ме отблъсна. Истината се оказа в средата – някъде между Канбан и детска игра – тоест средна сложност, или „гейтуей плюс“ игра. Въпреки това ми хвана интереса. Темата е любопитна – много са игрите със строене на замъци, градове или влакове, но за автомобили са малко. Дизайнерът е известен – направил е „Escape – Curse of the temple“, която е съвсем друг вид игра – кооперативна в реално време с хвърляне на зарове. Въпреки, че kickstarter кампанията на Automania едва мина целта си (вероятно заради арта, за който ще говоря накрая), след релийса й в Есен за играта се изсипаха суперлативи от доста ревюъри и геймъри, а оценката и в bgg е впечатляваща.

В Аутомания играчите ръководят компании за производство на автомобили. Всеки ход чрез поставяне на работници те ще ъпгрейдват дизайна на колите във фабриката си, ще наемат мениджъри и ще получават договори. И, разбира се, ще произвеждат и продават различен клас автомобили. Печели играчът, който събере най-много точки, а точките се получават чрез продажбата на коли, изпълнени договори, от някои мениджъри и т.н.

Борда на Automania по време на игра

Играта се изиграва за 4 рунда. Играчите започват с по 6 работника и малък начален капитал. В началото на всеки рунд в средата на игралната дъска се нареждат 4 реда от по 4 плочки (в 3-ти и 4-ти рунд плочките са по-добри). По време на хода си играчът избира един от 4-те слота вляво от колоните или 4-те слота отгоре над редовете и поставя свой работник там. Това му дава право да вземе една от плочките от този ред или колона и да я постави във фабриката си. Плочките са три основни вида – машинни плочки, които подобряват дизайна на колите произведени от играча, декорации – подобряват репутацията на колата и мениджъри, които дават различни бонуси. Освен това според слота, в който е поставил работника, играчът може да произведе определен тип кола, като плати цената й или да получи карта договор от три открити карти или такава от тестето – като в Ticket To Ride.

Машинни плочки, декорации и търсене на пазара (в зелено).

В играта основната цел е да се продават коли, и това може да бъде направено на два пазара – европейския или американския. Продажбите стават в няколко фази. След като се произведе колата играчът избира на кой пазар ще я продава и пресмята каква е репутацията на тази кола за този пазар. Всеки от пазарите има различно търсене на екстри (пример: Еко, Сигурност, просторен багаж и др). Всеки рунд търсенето на пазарите се променя. Играчът сравнява търсенето на пазара с екстрите, които произвежда на поточните си линии за произведения тип кола, прибавя допълнителна репутация от „звездички“ по поточните линии, от козметични подобрения на колата и от мениджъри. Може също да използва работници за маркетинг, което ще повиши още репутацията и така се получава крайната репутация на произведената кола. После се натоварва колата на кораба със съответния слот за репутация – ако е вече зает трябва да избере по-нисък слот за репутация. Колкото е по-висока репутацията, играчът печели повече точки от самото натоварване на колата в кораба. Чак в края на хода след като всички играчи пасуват колите биват продадени.

Договорите

При товаренето на кола на кораб играчът има право да изиграе карта за договор ако е изпълнил условието й. Ако например условието е джип с подобрен волан и репутация поне 12 и играчът произвежда джип, докарал е репутация до 12 и има в поточната линия за джипа машинна плочка „волан“, може да изиграе договора, като поставя картата открита пред себе си. Тя ще му донесе точки накрая на играта.

Когато играч пасува използва останалите си работници, за да получат за всеки по 1 „аутобък“ (парите в играта). По-важното обаче е, че може да избере свободен офис за продажби. Първият офис осигурява играча да играе първи следващия рунд, но пък ако избере него ще може да продаде само 2 от произведените си коли (освен ако няма специален мениджър). Следващият е за второ място, но дава бонус една плочка. Третият дава бонус един договор и право да се продадат до 3 коли. Последният те прави последен следващия рунд, но ще можеш да продаде колкото искаш коли.

Следват продажбите – като се започне от колата натоварена на най-високия слот за репутация на корабите на двата пазара и се продължава надолу. За всяка кола се избира място на съответния пазар и играчът получава точки и/или пари. Когато едно място се заеме, друг играч не може да заема същото, и остават по-неизгодни места. В европейския пазар наградите са повече точки, а в американския са предимно пари. Балансът е спазен, защото при товаренето в корабите на американския пазар се вземат малко повече точки, а и парите също са ценни.

Остана да спомена за мениджърите – те не са евтини, можеш да имаш максимум 4. Първият струва един аутобък, вторият – два и т.н. Има няколко вида – един ти дава допълнителен работник, друг репутация за всички коли, трети – допълнителен аутобък, ако използваш работник за получаване на пари и други.

Младите меринджеи

Играта завършва след 4-тия рунд и се получават точки от различни неща – който има най-много пари получава 10 точки, вторият – 6, третият – 3. Някои мениджъри и машинни плочки дават точки, ако са нарисувани сребърни медали върху тях. Добавят се и точките от изпълнени договори и така играчът с най-много точки е победител.

Вариантът за напреднали добавя специални умения за всяка фабрика коли. Жълтата фабрика има право веднъж на рунд да произведе електрическа кола, която има по-висока репутация. Зелената компания е добра в производството на малки градски коли – имат 3 слота за машинни плочки вместо два и може да произвежда до 4 малки коли на рунд вместо 3, като другите играчи. Синята фабрика наема евтино и до 6 мениджъра (вместо 4), но пък декорациите за колите им са по-скъпи. На червената й казваме „китайската“ и тя копира една кола на друг играч, като получава бонуса й от пазара, на който е продадена, въпреки че е с по-ниска репутация (девиз – Ние копираме само най-добрите).

Поточните линии за трите вида автомобили

Малко особени мисли

Аутомания е интересна и особена игра. Съчетава поставянето на работници с избор (драфтинг) на тайлове, като двете са свързани по интересен начин. Едно от най-хитрите неща е, че ако слота, който искаш да използваш е зает от работници на друг играч ти можеш да го използваш, но трябва да дадеш с един повече от своите работници.  Играчът, който си изместил получава своите „избутани“ работници и може да ги използва пак като му дойде хода. Това създава интересна динамика и дилемата дали си струва да помогнеш на играча връщайки му работниците, за да използваш слота. От друга страна, на този слот може да има много полезни за теб плочки и действие. А, де! Репутацията на колите и търсенето на пазарите също са в интересна симбиоза. Интеракцията на пръв поглед не е голяма, но под повърхността на индиректно ниво може да бъде сериозна, което е характерно и за цялата игра – уж е лека, приятна, анимационна и почти „multiplayer solitaire“, но ако задълбаеш в нея може да стане главорезно упражнение по оптимизация на ниво висша математика. Аз предпочитам да я играя някъде в средата, повече на усет, като все пак опитвам да изстискам колкото може повече от ситуацията без да го премислям прекалено.

Като стана въпрос за математика, сега е времето да спомена че изчисляването на репутацията на колите всеки път може да стане малко досадно и води до малко (съвсем поносим) даунтайм в иначе динамичната игра. Това е обаче по-малкия недостатък. По-големият са илюстрациите и графичното оформление. Общото мнение е че не е добър, анимационно-комиксовия стил не съвпада съвсем с геймплея, не е и твърде красив. Има и хора, които го харесват, но са малцинство. Цялостно подбутва към това играта да изглежда по-лека от колкото е, което може и да е предимство, а може и да е недостатък. Аз лично нямам голям проблем с арта на играта, но ако беше повече в стил Канбан и беше по-изпипан (и по-малко жълт), като цяло, би било повдигнало още цялостното ми впечатление за нея. Компонентите нямат особени недостатъци, но отново,сравнявайки я с Канбан (вероятно несправедливо) не блестят с кой знае какво.

Още едно нещо, което мислих да кажа като недостатък за мен е, че в играта няма твърде голямо разнообразие, „многотия“ – вземаш си плочки за фабриката или мениджъри, произвеждаш коли и ги продаваш. Всъщност размислих и го оттеглих – точно това е хубавото на играта, имаш си една цел и гледаш да я направиш по най-добрия начин. Колкото и да обичам салатите от точки на Фелд и механиката на Аутомания си има своите предимства. Ако имаше повече многотия играта щеше да е по-тежка, дълга, сложна за обясняване и по-трудна за изваждане на маса с не-геймъри. И все пак, играта стабилно преминава границата на минимум от разнообразие, има известна стратегия – дали ще инвестираш в мениджъри, в декорации или в повече плочки, ще събираш повече пари, за да произведеш много коли следващите ходове или ще заложиш на максимум точки от самото начало. Има и доста тактически избори – какво се търси в момента, какво се предлага и съвпада добре с действието, което искаш да изпълниш. Договорите също въобще не трябва да се подценяват – всъщност те ми спечелиха две игри, като крайните резултати бяха доста близки. Това говори добре за играта.

Финални мисли

Аз харесвам и препоръчвам Automania. В играта има достатъчно разнообразие, динамична е, лесно се обяснява и става и за гейтуей плюс (за играчи, след като са играли Катан и Каркасон) така и за ветерани. Има интересни механики като worker placement с „избутване“, пространствен tile drafting и динамичен пазар. С обясняването на правилата, играта отнема около час и половина. Следващото изиграване може да слезе до час, което за игра с толкова избори е направо чудесно. Преиграваемостта е добра, макар че не е огромна. Всички плочки се изтеглят в рамките на всяка игра, но кога и къде по борда попаднат води до достатъчно разнообразие. Договорите и специалните умения на цветните фабрики и самия геймплей помагат на Аутомания да е на достатъчно високо ниво. Общо взето единственият евенутален недостатък е арта, но това е въпрос на вкус и може сами да прецените дали го мразите, не ви пречи или пък евентуално ви харесва. Въпреки това играта се оказа един от скритите диаманти на Есен 2015, което се потвърждава от 9/10 която оценка даде Том Васъл и обяви за игра на месеца.

Плюсове:

  • Бърза, динамична евро игра
  • Подходяща и за навлизащи играчи и за геймъри
  • Интересна механика на избутващ worker placement и динамичен пазар
  • Чудесен баланс между възможности и тежест
  • Приятна и добре реализирана тема
  • Доста по-кратка и лесна за изваждане на масата от Канбан

Минуси:

  • Илюстрациите и графичното оформление може да не се харесат на всеки
  • Честото пресмятане на репутацията на колите може да стане досадно
  • Не е Канбан

Източник на снимките – BoardGameGeek.com