Архив за етитет: a-games

Ave Roma – мини ревю… или нещо такова

Еврогейм по римски, или Рим по еврогеймски

Както е видно, обичам да живея на ръба, една грешна буква в подзаглавието и щях да стана актуален. Такъв съм си, пия червено вино с бяла тога, ям грозде със семките, подпирам се на наклонени кули, подарявам кинжал на приятелите си, а окапал съм се, ама това не е вино, какво става, приятели?!

(бел. Ред. Благодарение на навременната намеса на екипа на BBG, успяхме да възстановим старо копие на личността на ревюиращия, пуснахме го на един стар лаптоп, колкото да си допише статията.)

Ave Roma използва традиционна “постави работник” механика. На игралното поле са обособени няколко зони отговарящи на различни длъжности в Рим(квестор, едил, сенат и др.), върху които играчите поставят своите работници с номерирани от I до V и събират ресурси, пари, влияние, сгради, войска, сенатори и победни точки за своята област. Номерацията на работниците служи, за да определите коя провинция ще можете да таксувате, или коя сграда, сенатор, военна карта да вземете. Дотук не звучи особено оригинално, но в края на хода играчите прибират групите “работници” от зоните една по една и вместо от 1 до 5 ще получат съвсем различни стойности за следващият ход. Така, планирането на следващите ходове започва още преди да са започнали и добавя стратегически елемент в играта…. Играта…играта..

(бел. Ред. Извиняваме се за неудобството, лаптопът прегря и се наложи да възстановим копието на друг компютър)

Expansions, expansions everywhere!

Ave Roma е супер яка римска игра, дори игралното поле е кръгло, в центъра има колизеум в който залагате ресурси и печелите влиянието на сенатори, които носят точки в края на играта, всичко е много тематично, дори парите са разпечатани накриво, като истински сестерции или денарии, провинциите, сенаторите, военните карти и сградите са с исторически имена, дори имат правилни рисунки, а в един от експанжъните има и карта на която да се водят войни. Споменавайки за експанжъните не мога да пропусна, че те са цели пет и идват в комплект с кикстартър версията на играта, всеки един от тях добавя различни допълнителни компоненти и правила, и прави играта доста преигр@€!@(шщ12

(бел. Ред. Отново се извиняваме, но се оказва че авторът е получил раздвоение на личността и сме възстановили само половината, отново рестартираме…)

Ave Roma не е игра, подходяща за прекалено аналитичните играчи. Всеки ход имате прекалено много възможности и въпреки че те намаляват с всеки поставен на полето работник, винаги ще се чудите дали е по-добре да следвате някаква първоначална стратегия, или пък да контрирате действията на противниците. От друга страна, играта е приятно нарисувана и механиките на символите, и цветовете им, се запомнят лесно още в първите няколко хода, а на гърба на книжката има пояснения за всички по-специални. Въпреки че на масата ще има освен основния борд, по един личен и още четири тестета карти, всичко е удивително компактно, играхме я на една малка маса, защото голямата беше заета от една глупава игра в далечна, далечна галактика (опс, дано не ме рестарти…

(бел. Ред. Не обръщайте внимание на последното)

Закупуването на игри в kickstarter, изисква изпращане на вашите денарии предварително.

Ave Roma едва ли би се появила, ако не беше платформата kickstarter. Не виждам кой издател ще се хване с игра, която е недостатъчно евро за чист еврогейм и недостатъчно тематична за феновете на римската империя. Това е микс от нещо по средата, който въпреки това, не оставя играчите излъгани, а напротив играта е достатъчно ангажираща, и ако вашата компания има някакъв афинитет към Рим и неговата история, със сигурност ще открие достатъчно “кукички”, с които да влезе в атмосферата.

Или можете да пиете червено вино, то също помага, наздрAve.

(бел. Ред. Абе, какъв е тоя надпис Kernel Panic?!)

RoboRace – Странна смес между мозъчен тръст и хаос

Сигурно не сте чували за тази игра. Това се дължи основно, заради нейният по-голям брат, който напълно я засенчи. Компанията A-Games създадоха един от хитовете на 2016 – Ave Roma. Точно заради това реших да бъда солидарен с мъника и да му дам сцената преди по-големия си и страшен батко. За съжаление, се оказа, че дребосъка все още не е готов да направи име за себе си и въпреки, че няма да го изхвърлим с развалени домати и яйца, мисля че не може да се вреди сред изключителните.

Проблемът на Robo Race не е в това, че не е нищо особено. Проблемът е… в нейните пролеми. Но.. да не избързввам.

В Robo Race играчите са роботчета, които се състезават. Май нямахте нужда от предното изречение. Както и от предното…

Играта използва нелош„gimmick” (нещо кичозно, което прави изкуствено добро първо впечатление). Вътрешността на кутията всъщност е пистата, по която се сътезават мийпълчета (роботчетата). Казвам, че е „gimmick”, защото въпреки някои от уменията в играта, това си е чисто и просто тракер за победните точки. След като някой стигне определен брой точки (определен брой обиколки) всичко приключва.

Като концепция, играта е мой тип. Даже основната механика беше това, което ме привлече към това заглавие. RoboRace e абстрактна игра, която разчита на пространствено пъзел мислене. Ако не в друго, смея да твърдя, че ограниченият ми ум е сравнително добър в това. Този тип игри ме вълнуват и провокират. Не случайно толкова много харесах Ricochet Robots. Това са игри, в които трябва да настроиш ума си по конкретен начин. В никакъв случай не ме прави по-умен от когото и да било. Все пак губя унизително в почти всичко, което играя.

И точно заради провала на тази хитра идея, съм толкова разочарован от играта. Но… пак бързам.

Играта е задвижвана от карти. Играчите използват големи квадратни карти, a всяка карта разделена на 4 части. Във всяка част има изобразено роботче в един 4 цвята в най-различни комбинации. В средата на масата се слагат 4 карти, които образуват схема от 8х8 роботчета. По време на хода си, играчите се опитват да слагат карти от ръката си върху масата по специфичен начин – трябва да закриват роботчета с еднакви роботчета от ръката си. Трябва всичко, което покривате да съответства на това, което е върху картата. Освен това, ако покривате повече от едно роботче, трябва да покриете повече от една карта.

В зависимост от това колко роботчета покриете, се движите определен брой стъпки по пистата.

По пистата пък са разхвърлени токънчета със специални умения, които събирате, ако стъпите точно върху тях. Те обаче са сравнително особено разпределени, което може и да е търсено. Така се получава, че понякога трябва да жертвате ход и да се движите бавно, за да ги оберете. При първата ми игра, аз винаги се стараех да се движа с максимална скорост, и колкото пъти да въртях около пистата, така и не се случи да попадна върху такова токънче.

Ииии тук играта започва леко да се пропуква. За игра, която разчита на мозъчната ви „мощ”, случайността разбива концепцията на „по-умния” печели. Токъните са силни и ви дават разни допълнителни действия просто ей така, но генералния проблем на играта не е дори в тях, а в мега-супер-уау-оф-дразнят-ай-стига-бе бонус действия, които всеки играч има.

Всеки има няколко токъна, които може да ползва само веднъж в играта, а ако не ги ползва получава по точка в края на играта. Йей. Точка. При положение, че всеки един може да ви изкара мнооого повече.

Повечето токъни ви позволяват да изкривявате правилата за поставяне на карта в общия пространствен пъзел, което не е никаква опция. Естествено, че ще ги ползвате!  Дори само те чупят провокацията и предизвикателството на самото решаване на пъзела.

Да не говорим за двата супер счупени бонус токъна. Единият ви позволява да имате още един ход, а другият да си върнете един от използваните токъни… който в 100 процента от разумните случаи на ползване се изхвърля, за да си върнете токъна за екстра ход. По този начин вие можете да направите три хода, които ще ви изтрелят толкова напред, че докато е дошъл ред на следващия вие вече ще сте направили една пълна обиколка. Тази твърде „счупена” комбинация се използва предимно в края на играта и напълно обезсмисля останалото прекарано време в мислене и изчисляване. Играли сте 40 минути да се трудите върху пъзела и да се движите с по 2 или 4 полета, а последния ход някой прави комбото, добавя някои от специалните умения от токъните и се изстрелва с почти 30 полета! Това е безумие.

Окей, ще кажете – всеки има тези бонус токъни. Да, но ако някой има правилните карти, той може да използва конкретен момент и да накара другите да му дишат прахта. От друга страна, може другите играчи цяла игра да търсят правилните карти за целта и да си останат с пръст в устата. В случая и прах.

Нямам решение на този проблем. Защото ако не ползвате токъните, някой играч може да дръпне напред, защото умът му сече по определен начин, или пък защото му е вързало с картите, и тогава останалите няма да имат какво да направят. Според мен, най-разумното решение е „подрязване” на силата на тези токъни… с което нямам никакво намерение да се захващам.

Заключение

RoboRace имаше отлична идея и идеалния шанс да се превърне в хит сред пространствено-пъзел тип игрите. За жалост е изхвърлила тази прекрасна възможност с добавянето на огромна доза случайност и твърде силни бонус действия.

Компонентите и хитрия „gimmick” са готини и очаквах от играта да провокира ума ми, и го прави… първите няколко хода. След това всеки играч започва да ползва умения и токъни, които тотално обезсмислят хитро замислените решения. Всичко в играта се опира до опортюнистично използване на уменията и до случайността на токъните, които теглите.

Не искам повече да хвърлям обвинения, защото идеята е добра и някой може да харесва тази странна смес от провокиращо мислене и абсолютна случайност. За мен обаче това не е само странно, но е и безсмислено. Съжалявам.

ПЛЮСОВЕ:

  • Готини компоненти и хитър „gimmick“
  • Страхотна идея за пространствен пъзел

МИНУСИ:

  • Пропиляна идея, заради твърде голямата случайност
  • Пропиляна идея, заради твърде силните бонус действия

Играта все още се открива трудно, но нищо не пречи да разгледате сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://a-games.hu/en/our_games/roborace/“ target=“blank“ ]A-Games[/button]

Моят настолен Рим Част I: Аve Roma

Наскоро осъзнах , че в моята скромна колекция от настолни игри се обособи едно ъгълче от 7 игри, които могат условно да се нарекат “Седемте хълма на моят настолен Рим”. Това са все игри с тематика свързана с историята на Древен Рим, и от огромното множество игри със сходна тематика ги отделя факта, че те не са военни. Повечето хора свързват Римската история с непрекъснати завоевания и войни, които Рим води, за да достигне накрая размерите, заради които думата “империя” обикновено първо свързваме именно с него. Съответно съществуват стотици стратегически и тактически игри за това как Рим завоюва познатият свят, и още хиляда ,в които Рим да е поне една от страните, която се бори за световно господство.

Игрите, които искам да ви представя, не са такива. Дори и да имат военна съставна част, тя е по-скоро отдалечена и абстрактна, а самите игри са по-скоро политически и културни стратегии, отколкото военни. Въпреки, че те са така обособени от множеството военни игри, те в голяма степен се отличават една от друга, използват различни механики и носят различни усещания, така че съм уверен, че всеки би могъл да намери сред тях своят хълм в този настолен Рим, на който да се засели и да изживее своето римско приключение.

В края на всяко описание, вие ще намерите примерни оценки. Те са строго субективни и отобразяват моето лично отношение към тези игри, не ги възприемайте на доверие, защото в игрите всеки търси различни неща, и игри, които аз харесвам, не винаги се харесват от други хора. Оценките са по-скоро орентировъчни и обобщаващи моите впечатления. Същото се отнася и за плюсовете и минуси – за някои това, което аз смятам за минус, може да е плюс. Като цяло се надявам информацията която съм представил да бъде полезна и да ви накара поне да пробвате тези игри, защото за мен всяка една от тях заслужава внимание.

(бел. ред. – Разделили сме статиите на 7 части, защото така всяка игра ще може да блесне, дори и за кратко, а освен това и отваряме вратичка за още игри от римската настолна колекция на Владо)

[divider]

Ave Roma! (Аве Рим)

 

  • Автор: Attila Szőgyi
  • Издател: A-games

Описание

 Играта се развива в неопределен период от историята на Рим, тъй като в нея са премесени елементи и от республиканската и от имперската епоха. Играчът влиза в ролята на амбициозен политик, чиято цел е да стигне до върховете , като натрупа най-много влияние. Това ще можете да правите като се занимавате с търговия, участвате в управлението на провинциите, спонсорирате военни експидиции, строите обществени сгради , привличате на своя страна известни сенатори – изобщо всичко, което един човек жадуващ за власт може да използва, за да се изтигне. Не мога обаче да кажа, че играта е много атмосферна. Макар арта да подтиква към ролево отиграване, все пак е необходима определена нагласа, за да се върже механиката на играта с римските реалности. Играчът няма да научи нищо от тази игра за древния Рим, ако преди това не го е знаел. И въпреки, че Ave Roma като цяло не е лоша, дори бих казал е доста добра, при смяна на арта, тя би могла спокойно и да не бъде за Рим. Играта може да се каже дори не е за противопоставяне на сенаторите, а за надпреварата им. Възможности за прецакване и подли интриги има, но са крайно ограничени.

Механика

Механиката е нещото , което създава уникалността на тази игра. Като цяло играта не представлява нещо по-различно от много игри с поставяне на работници на картата и извършване на определени действия. Правилата са много лесни, макар и многобройни, но след първи-втори ход, вие вече ще сте експерт в тях и няма да има едничко нещо, което да не ви е ясно. Обаче оригиналността на механиката идва от това, че играчите нямат собствен набор от работници , които да поставят. Всичките работници са в един цвят със обозначения от едно до пет.

В началото всеки играч получава набор от работници, по един от всяка стойност, и в рамките на хода ги използва като ги поставя в определена зона на таблото и извършва определено действие – взима пари, спонсорира сенатор, военна или търговска експедиция, участва в строежа на обществени сгради или в управлението на провинцията, или просто отива в Колизеума, за да се повесели. Ефектът зависи от това работник с каква стойност играчът ще постави в определена зона. Когато ходът свърши и всички са поставили своите работници, почва тяхното връщане при играчите и тук идва веселата част.

Започвайки от последния играч, играчите избират зона и взимат всичките (или недостигащи им до 5) работници, които са били играни в тази зона. Така в началото на следващият ход вече имаме сетове от работници различни от първоначалните от 1 до 5. Освен това за любителите на игрите с неравни стартове тази игра предлага различни картички на играчи, върху които всеки играч има различен набор начални ресурси и тяхна цена при търговия. Ако това не ви стига , едно от петте допълнения, предлага модул, в който всеки играч има специална способност.

ПЛЮСОВЕ:

  • лесни за усвояване правила
  • красиво оформление на играта
  • интересна механика предлагаща множество стратегии за победа

МИНУСИ:

  • Слаби атмосферност и образователен елемент
  • Може би прекалено много възможни действия (не се препоръчва да се играе с хора, които дълго мислят над ходовете си)

Субективни оценки

  • Атмосфера: 5
  • Простота/усвояемост на механиката: 9
  • Увлекателност: 7

Крайна обща оценка: 7/10

Очаквайте продължение…

Dudab – добро забавление в малка кутийка

Когато прочетох описанието на играта, в което пише, че Dudab било праисторическата дума за „извинявай“, не знам защо се сетих за онази сцена от История на Света, в която първобитните хора откриха музиката, като един пусна камък на крака на друг. След това повтори, защото звукът му допадна. Може би защото и тук ще сте нещо, като онзи с камъка.

Dudab е игра с карти, в която всеки играч ще трябва да отговаря като играе карта от ръката си в зависимост от това какво е играл съперника му. Принципът, на който се отговаря много напомня този на Uno. С тази разлика, че вместо същия цвят и номер, трябва да играете напълно различен цвят и номер… и боя. Тук картите имат и бои. Играта е дело на дизайнера Hegedűs Csaba, излиза през 2014 и може да се играе от 2 до 6 души.

Компоненти

  • 64 карти
  • 8 карти Шамани
  • 8 Dudab карти

Картите са с добро качество, забавни, цветни рисунки, хубава хартия… може би една идея по-тънки отколкото съм свикнал, но не толкова, че да се огъват лесно. Събрани в малка кутийка, която лесно можете да вземете където си поискате с вас.

Опа, извинявай…

 

 Играта започва, като раздадете по три карти на всеки играч и обърнете няколко с лицето нагоре, една до друга. Обърнатите карти са в зависимост от броя играчи. Останалите карти се поставят на една обща купчина и от тях ще се тегли по време на игра. На ход ще можете или да играете карта или да си теглите. За да иг…не, ще ви дам пример направо. Ако на масата пред вас има жълта бухалка 3, то вие ще трябва да играете карта, която не е жълта, не е бухалка и е 2 или 4. Целта на Dudab е да имате най-малко точки накрая на играта. Точки взимате, когато приберете карти от масата. Което се случва, когато на някоя от обърнатите в началото се постави шеста карта, като този, който я е сложил взима останалите пет. В играта има и две специални карти – Dudab и Шаман. Когато играете Dudab вие ще можете да искате определена карта от другите играчи, като ако те я имат са длъжни да я играят. Dudab е идеалния начин да накарате някого да сложи шестата карта някъде. Но внимавайте, защото, ако никой няма исканата от вас карта, но вие я имате, то вие сте длъжни да я играете. Ако и вие я нямате, играта си продължава нормално. Шаманът от своя страна предизвиква следващият също да играе Шаман, но различен цвят. Ако няма, се обръща най-горната карта от общата купчина и играчът, който е нямал Шаман си тегли толкова карти, колкото е числото на обърнатата карта.

В играта има и нещо като блъф елемент… В ръката си може да имате най-много 5 карти и докато имате по-малко можете да си теглите, дори и да има какво да играете и никой нищо не може да ви каже. Щом имате пет карти обаче, то всеки може да ви накара да си покажете картите, ако тръгнете да теглите.

Заключение

През цялото време, докато играх Dudab имах чувството, че играя Uno, но без напрежението и без възможността да продължи 5 часа, след което да не искате да видите повече тези, с които сте играли до сега. Лека, бърза, подходяща за всякакви играчи, дори и за хора, които никога не са играли подобни игри. Единственото, което забелязах да затруднява някои хора е свикването с многото неща, за които трябва да гледат, преди да играят карта. В началото, това се бърка често. Като цяло тази механика е малко странна, тъй като не се връзва с иначе бързия и прост геймплей. Също така ми направи впечатление, че играта е най-забавна, когато не се играе сериозно. Тоест, просто слагаш карти, опитваш се от време на време да прецакаш другите, без да правиш сложни планове . Просто играта няма достатъчно механики и не продължава достатъчно дълго, за да ти позволи да „водиш другите за носа“, както е написано в описанието й. Или може би ние не можахме да задобреем толкова? Чудесна игра за разпускане или край на дълга игрална сесия. Dudab!

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/165414/dudab“ target=“blank“ ] Dudab в BoardGameGeek[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://a-games.hu/en/our_games/dudab/“ target=“blank“ ]Сайт на разпространителя[/button]

Pinata Party – пъзел игра с подвеждаща лековатост

Видяхте картинката, прочетохте заглавието, МОЛЯ НЕ БЯГАЙТЕ! Гарантирам ви, че тази игра не е това, което изглежда. Съвсем не е!

Аз също бях заблуден от шарената кутия, веселяшките илюстрации на деца, които си шляят по картинки и небрежно си цъкат детски игрички. Дори когато залепях стикерите на сладки върху ярките цветни дървени плочки си виках – ех, колко лека и весела семейна игричка.

3 часа по-късно…

„МОМЕНТ! ОЩЕ МИСЛЯ! КЪДЕ ДА Я ПРЕМЕСТЯ ТАЯ СКАПАНА БЛИЗАЛКА! ТЪПАТА ПОРТОКАЛОВА РЕЗЕНКА МИ ПРЕЧИ!!!“

 Играта се оказа по-тежка, от колкото мислихме и вместо да дъвчем бонбони като в нормална пинята, нашите мозъци се превърнаха в сдъвкана и изплюта дъвка. В най-добрият възможен смисъл, поне за мен.

Когато видите заглавието и компонентите, темата ви е ясна –  Пинятата е свършила, магарето е счупено и сладките са по земята разпръснати. Играчите влизат в ролята на деца, които събират всичко от земята. Да. Това е една нехигиенична игра.

Pinata Party е пъзел игра!

В играта има 6 вида бонбони, от всеки вид има 8 броя. Целта на играчите е да събират бонбони в определена комбинация, за да изкарат някакви точки.

В кутията има 4  разграфени дъски. Подреждате ги както сметнете за добре, важното е да образуват 10х10 полета или ако ги обърнете от другата страна – 5х5 (за по-кратка игра). Върху всяка дъска е отбелязано къде са стартовите позиции на всички бонбони.

В играта има 4 различни плочки с методи на оценяване. На случаен принцип се тегли една. Другите излизат от игра. Оценяването може да бъде нещо от типа на – на определен брой от всеки вид бонбони – получавате еди колко си точки. Или пък – за всеки бонбон останал на дъската се дават определени точки… или пък се печели за това кой има най-много от всеки вид. Това, заедно с многобройните варианти за сетъп дава огромна преиграваемост, но не толкова колкото…

Движението!

Преди да кажа за движението, нека обясня как точно се развива една игра. По време на хода си играч вдига една от плочките с бонбони на дъската – която и да е плочка. Точно с две движения тази плочка трябва да завърши хода си до поне една друга плочка от същия вид. Ако го направи, играчът взема всички съседни до нея плочки от този вид. Ако не може да го направи, играчът не може да извърши действието. Ако не може или не вижда някакво възможно движение по дъската, той е принуден да пасува. Когато всички пасуват, играта свършва и се броят точки.

В играта има 10 плочки с различни начини на движение. В началото на играта се теглят две плочки, останалите излизат от игра. По време на хода си, играчът трябва извърши и двете движения. Не може да направи едното движение два пъти – трябва И двете.

Движенията са най-различни – просто движение до най-близката плочка, просто стакване – качване на една плочка върху съседна плочка) … или някои доста конкретни – диагонал, но със задължително прескачане на поне един бонбон или пък стакване на трите най-близки бонбона от един ред.

Самите движения са крайно различни и са 10, но това което прави истинското разнообразие са комбинациите от движенията. Играта може да се получи лесна – с някои просто движения, но може да се получи и доооста смазваща мозъка. В последната ни игра имахме две крайно ограничаващи и ситуационни движения и всеки ход ни отнемаше по 4-5 минути.

По принцип това е кратка игра – около 30 минути. Но… пъзел характерът й може да я докара и до час. Така че внимавайте с кого играете и всъщност съвсем не е лошо да си измислите някакъв метод за избиране на плочки.

Предлагам следните методи:

  • Теглите 4 и гласувате за две.
  • Всеки избира по една и избирате тези две от хората, които най-малко харесвате.
  • Сбивате се за плочките, който е поел най-много щети, избира пръв.
  • Разказвате нещо лично и срамно, после просто гласувате за плочка.
  • Играете с всички 10 плочки наведнъж! Всеки път, трябва да правите всички движения!

… или просто да е играете по стандартния начин. Май така ще е най-добре. Две случайни плочки.

Заключение

Pinata Party е страхотна пъзел игра. Ако обичате пъзели – мисля, че е една от най-добрите игри, които ще почешат тази част от мозъка ви. Ако обаче не си падате по това… стойте далеч, защото това не са прости пъзели. Да, понякога може и да се получи такава игра. Дори първите ходове може да са много лесни, но само след средата на играта, Pinata Party ще изиска и изстиска колкото се може повече сиво вещество, докато не си направи половин литър фреш, поръсен с мозъчни клетки.

Принципът на събиране на бонбони наподобява класическата Candy Crush, където са ме канили всички мои приятели във фейсбук. Престанете!! Може би и заради това темата е такава. Играта е абстрактна, но мисля че шарените елементи, колкото и да контрастират с нивото на ангажираност, което изисква геймплея от вас, толкова и помагат за веселото прекарване и измисляне на тематични и не на място смешки.

Ако решите, все пак в играта има мод за малки деца, в което всичко е опростено. Като се замисля, може би и аз трябваше да почна от там, особено когато първата ни игра беше късно вечер, когато бяхме крайно изморени.

Това е всичко – елементарна откъм правила пъзел игра, но с доста мислене и натоварващи мозъка ходове.

ПЛЮСОВЕ:

  • Подвеждаща, но интересна тема
  • Шарени и ярки цветове
  • Хитри и кратки правила
  • Безкрайна преиграваемост

МИНУСИ:

  • Предизвиква силна мигрена

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Бонбоните и шареното излъчване всъщност доста ме кефи
  • Обичам предизвикателните игри, в които не съм добър
  • Обичам сладко!
  • Аз и моят мозък сме мазохисти

[divider]

За повече информация, посетете сайта на производителите, като кликнете на бутона отдолу!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://a-games.hu/en/our_games/pinata-party/“ target=“blank“ ]A-Games[/button]