Архив за етитет: трудно откриваеми игри

Journey: Wrath of Demons – гигантска настолна игра!

Пригответе се дами и господа, защото това е голяма игра. Като казвам голяма, имам предвид ОГРОМНА. Трудно побирам този ковчег пълен с гигантски фигурки на моят рафт. Добре де, не е Cthulhu Wars, но не е малък!

Имах толкова проблеми и разправии на митницата, че играта трябваше да си заслужава! Трябваше! А дали?

 

Journey: Wrath of Demons е от онези Кикстартър игри, които се спонсорират супер успешно, защото предлагат уникално добри миниатюри (и до тях ще стигнем). Както всяка такава игра, шипинга на бекърите се забави страшно много. Тук обаче забавянето беше толкова много, че хората сякаш забравиха за Journey. Е, мили мои настолни фенове, аз съм тук, за да ви разтреса и да ви напомня, че Journey е тук и то с пълна сила!

С това чедо, Marrow Production могат да предложат доста нови и оригинални идеи. В общите си линии това е класически Dungeon Crawl с фигурки и зарове. Новостите обаче превръщат играта в нещо, което се откроява от дисентоподобните толкова, че да има нужда да притежавате И нея.

За геймплеят след малко. Ще започнем от очевидното, което ни се навира в очите! Генитални… ааа гениалните фигурките!!!

Да… не знам защо се обърках.

Чутовните миниатюри

 

Играта пристига с тон детайлни и лъскави фентъзи миниатюри. Доста от тях си приличат. Някои от тях са по-големи от останалите. Две от тях са си направо огромни! Минотавърът крал и Гигантският демон идват в отделна кутийка и са изключително внушителни.

Като говорим за внушителни…

Очевидно централната точка за маркетинга на тази игра са миниатюрите. Дори първото нещо, което ме питаха издателите, след като получих играта беше „Какво мислите за миниатюрите?“. Вече имах гигантска светеща червена точка, но след това изказване, тя започна да бипка проглушително пискливо.

С други думи, започнах първата си игра с голяма доза мнително очакване. Мислих си, че геймплеят ще бъде просто там.

Всъщност, грешах. Въпреки, че не е най-вълнуващият на света…

Геймплеят е изненадващо оригинален

Първо, това е стандартна кооператвна игра с тъмници. Има герои, има лоши, има зарове, има умения и развиване на героите, има сценарии, които се навръзват в кампания, има и изкуствен интелект.

Въпросът е…

Кое е различното?

В играта има две основни разлики от останалите Dungeon Crawl игри и те правят усещането за игра крайно различно. Ще започна от по-малкатата разлика.

Уменията са динамични!

В повечето dungeon crawl игри, уменията се развиват бавно и обикновено трябва да играете кампанията, за да усетите динамиката им.

Тук нови умения се придобиват сравнително бързо и то е процес на един сценарий. С други думи, Journey е напълно подходяща да се играе и само на отделни сценарии. Няма да ви липсва нищо от кампанията. Тоест, кампанията тук е добавка, не е основа, както е в повечето другоподобни.

Да не говорим, че в тази игра има два вида умения и отделно оръжия.

Когато биете гад вие имате възможност да „пречистите“ душата му или просто да го претрепете. Пречистването е по-трудно, но то ви дава точки, които можете да харчите за умения. Простото трепане пък ви дава „лоша карма“ и тази лоша карма може да ползвате за подобряване на базовото ви оръжие. Нека ви кажа – оръжията са изключително важни и още по-изключително силни! Така че подобряването на оръжието ще утрои шансовете ви. Ето и уловката. Всеки път когато подобрите оръжието си, вие теглите проклятия, които ще ви направят живота черен. Теглите ги на случаен принцип, но те ви вгорчават геймплея със сигурност. Това дава и приятен тематичен елемент.

Още по-голямата уловка е, че след като сте си макснали оръжието и трупате лоша карма, получаването на проклятия не спира. Тоест е добре да балансирате получаването на добра (с пречистване) и лоша карма.

А сега следва и най-голямата разлика с другоподобните.

Journey прилича на тактическа абстрактна игра!

За повечето хора това може да счупи или да издигне играта. Това не се дължи на някаква супер сложна и претенциозна механика. Напротив. Играта използва едно нещо, което никоя подобна игра досега не си е позволявала да прави.

Всичко в Journey се „върти“ около фейсинга (на къде е насочено лицето) на персонажите!

Като добавим към това и че фигурките не могат да се движат по диагонал, цялото движение по картата се превръща в трудно и важно шахово позициониране.

Играта заема огромно място!

Това изкарва малко играчите от тематичността и разбирам защо някои се дразнят на този елемент. Като добавим, че и изкуственото движение на лошите изисква също ползването на шизофренично (в ущърб на добрите) тактическо позициониране, това прави битките не просто едно хвърляне на зарове (въпреки, че и това е важна част), но и едно тактическо дългомислие и тежка борба между тъмната и светлата ви страна.

Като говорим за геймплей и тематичност, има още една основна разлика. Лошите са така програмирани, че винаги да тръгват към шефа на добрите (и протагонист в историята) Tripitaka. Тоест, добре ще е да го пазите, защото той си е малко хилавяк, който е концентриран основно в лекуването и вдигането на мана.

Често битките ще задръстят картата и въпреки готино изглеждащата военна блъсканица, движенията ви ще бъдат ограничени дори повече. Вашата цел е да не допускате това да се случи, защото въпреки всичко – основно разчитате на заровете. Като стана въпрос…

Заровете са си зарове

Каквото и да смятаме и изчисляваме, всичко опира до доброто старо мятане на добри зарове. Тук има някаква манипулация с определени умения, но самият принцип на битката засилва в посока шанс.

Гаодовете (с изключение на големия гад) се убиват от веднъж. Тоест трябва да ги претрепете само с едно хвърляне (и добавяне на бонуси). Малките гадчета са лесни, но някои от по-тежките са си бая досадни, особено ако се появят в началото на картата, когато нямате почти никакви умения.

Заключение

Journey: Wrath of Demons е изчистена, сравнително проста и оригинална игра. Тя е достатъчно различна, за да се забележи сред останалите dungeon crawl игри. Едновременно с това използва стандартните стереотипи, които можете и искате да очаквате.

За различка от повечето подобни игри, всеки сценарий е съвсем пълнокръвен и можете да го играете без вина, че не сте пробвали останалите или че прескачате, които си искате мисии. Сценариите са разнообразни. Целта на мисиите може и да си прилича, но сетъпа и специалните правила правят всяка игра уникална.

Битките са особени и ако не можете да свикнете с „фейсинга“ има шанс да намразите играта. Лично аз ги намирам за очарователни и въпреки, че абстрактността им да ме вади от темата, тактиката запълва това с интересни решения.

Темата очевидно е уникална и различна. Тя е нещо, което не сме го срещали никъде другаде. Освен, че китайската митология е нещо мистично и вълнуващо, количество предистория и тема е обогатяващо.

Всичко това обаче е само 50 процента от удоволствието. Центърът на играта всъщност са така детайлните… твърде детайлните фигурки, които последно време концентрират повечето кикстартър игри. Няма нужда да ви обяснявам тяхната… страхотност, защото сами може да прецените по снимките.

Играта заслужава ли си? О, да. Не, не се разбрах. Играта заслужава ли си ПАРИТЕ?! Ооо, това е друг въпрос. Съвсем друг въпрос…

ПЛЮСОВЕ:

  • Различна и интригуваща тема
  • Иновативни тактически битки
  • Динамично развитие на героите
  • Чутовни фигурки

МИНУСИ:

  • Тактически битки са абстрактни и вадят от темата
  • Чутовна цена

[divider]

За да разгледате по-подробно играта и за да оплакнете очи по невъзможната цена, препоръчвам ви да се насочите към сайта на Marrow. Предлагат free shiping. Той да ви е проблема.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.marrowproduction.com/AllProducts/JourneyWrathofDemons“ target=“blank“ ]Marrow Production[/button]

Fishing party – вече имате какво да правите, докато чакате да клъвне

Често се случва игра да не ми хареса, тъй като съм вложила много надежди в обещаната тема. Често се разочаровам, когато темата не е представена по никой начин, а е пльокната на предната част на кутията, колкото да има някаква тема. Новият ми фаворит „”The Game” има някакви странни, гадни маски по картите… които иначе са прото цифри! Любимата „Hanabi” била за пускане на фойерверки… що за глупост? Все едно да кажеш, че пасиансите са за колумбовите открития. Както  и да е, разбрахте ми мисълта – ако ще има тема, нека поне да се сетим за нея по време на игра!

Е, във „Fishing Party” темата не просто присъства, цялата игра е една голяма тема! Познайте коя! Конструиране на хеликоптери? Бягство от свръхсетивни трансгалактически крабове? Развиване на интелигентността и уменията на малка колония едносантиметрови поданици? Риболов? Да! Точно така. Риболов.

Във „Fishing Party” ловите риба. Имате въдици. И стръв. И можете да се боцнете с кукичката. Не се шегувам!

Играта съдържа 110 карти – 52 с рибки и стръв и 58 „специални карти“ – с разни въдици и други атрибути, които могат да потрябват. Всяка карта с риба има обозначено тегло. Целта на играта е възможно най-бързо да се хване по една от всичките шест вида риби, като същевременно се запазват само най-едрите екземпляри. Печели рибарят, който има най-тежък улов. Отделно се случва кукичката да се заплете, въдица да се счупи… знаете как стават тия неща. В нашия случай – можеш спокойно да метнеш една карта със забила се болезнено в пръста кукичка на противника и той трябва да търчи да търси аптечка. Карта с аптечка. Има такава!

Продължителността на играта е 30 минути, но може да върви и по-бързо. Има доста объркващи моменти – някои риби много си приличат, обърнати са огледално или са съвсем малко по-различни… трябва вглеждане в детайла. Същевременно дизайнерите – незнайно защо – са решили да „обогатят“ основното тесте от 52-те карти със символите и знаците на обикновените карти за игра. Тоест… част от картите могат да се използват за страндартни игри на карти… Едно е да дадеш банкнотите от „Монополи“-то на детето да си играе на магазин, ама това е съвсем друго нещо. Е, все пак вие ще решите дали ще цъкнете едно сантасенце с рибките. По мое мнение всички тези символи по картите още повече затрудняват намирането на детайлите по рибите, но това може и търсен ефект да е. Все пак играта е забавна и увлекателна в конкурентността си с останалите рибари. И подозирам, че би била страхотна за игра по време на истински риболов! А колкото до темата – вече споменах – това е една от най-тематичните игри, които съм играла! И риба съм ловила! Даже много!

Положителните страни 

Oпределено е лека, може и да се категоризира като „филър“. Добра е за съвсем нови играчи и за непретенциозно цъкане по време на път или… риболов. Кутията е малка, плоска и удобна – точно за носене насам-натам. Играта е много логична, последствията са реалистични и има контрол над ситуацията – никой не може да „дръпне“ твърде много напред и да отчая останалите рибари. Може да бъде добра семейна игра, ако се извадят „специалните“ карти може да се играе и от значително по-малки деца. И накрая – въпреки леко хаотичния и разпилян дизайн на картите, изображенията са приятни и реалистични.

Е, за съжаление има и минуси

И тук отново мога да включа дизайна на картите – твърде много цветове и символи за иначе проста и изчистена игра. Без всичката тая многотия играта щеше да е далеч по-елегантна. Също така откъм геймплей на запалените играчи би се сторила скучна. Не се отличава с необходимост от стратегическо мислене, има твърде много произволност в случващото се и понякога се налага много да чакаш. Много да чакаш. Пак повтарям – реалистично е!:)

При всеки случай – „Fishing party” e една лека, незатормизяваща и спокойна игра, която стои доста далеч от онези шумни и бурни парти игри, в които десетина човека подскачат около масата и се надпреварват да плякат карти с викове и възгласи. И това е напълно логично. Шшшът! Ще подплашите рибата!

[divider]

За повече информация, можете да посетите сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.dolocus.com/“ target=“blank“ ]Dolocus[/button]

Wildcatters – една от най-тематичните игри, които съм играл!

Винаги съм обичал тематичните игри. И под тематични, имам предвид всякакви теми – предимно без фентъзи и фантастика. Не че имам нещо против тях, но тези теми се поизчерпаха. Каквото и да си говорим, не е особено трудно да измислиш поредната фентъзи военна тема или някакъв си сай-фай дек билдър с лепнати извънземни. Възхищавам се на смелостта и идейността на дизайнерите, които работят върху реалистични и не много използвани теми.

Нефтеният бизнес е не много използвана тема в настолните игри, като може би най-известното заглавие е Black Gold на Fantasy Flight Games. Въпреки слабата реклама, сравнително много геймъри останаха доволни от него. Аз не съм го пробвал, но ми изглеждаше твърде суха. Всъщност, единствената игра за нефт, която съм е играл е малка абстрактна игричка на име Atacama. Но… както се досещате от предното изречение – твърде абстрактна. Тогава какво ме наведе на интереса към Wildcatters?

Доста внимателно разгледах всичко, което имаше за тази игра в BGG, но най-вече едно ревю и разговор във форумите под него бяха тези, които ме погъделичкаха. Ревюто беше на човек, който дълги години е работил в нефтения бизнес, а отговорът на дизайнера под него даваше вид на човек, който разбира за какво говори. С други думи – това се очертаваше да бъде игра, която не е просто генерично тематична, но истински оправдана и с механики, които да те накарат да се чувстваш като човек от този бизнес.

Темата

Първо, на български заглавието е така – „Борсови спекуланти“! Страхотно заглавие, а? Само че в играта, играчите не са такива, а са собственици на най-големите нефтени компании в света в периода на големия бум на точене на нефт преди две столетия. Точат нефт, строят влакови композиции, за да могат да закарват варелите до пристанището или рафинериите, пренасят с танкери варелите през целия свят, купуват и продават акции, манипулират стоковите акции из целия свят, използват борсовите спекуланти, които предпримачески дебнат из най-благодатните зони на света и накрая гледат да получат най-голямо влияние над света и да завършат най-накрая това сякаш безкрайно изречение.

Това ли получих?

Да… в известен смисъл. Първо, нека да тресна едно-две изречения за компонентите. Централната дъска, с която пристига играта е огромна и въпреки съвсем сухото излъчване, всъщност е доста функционална. Много ясно се вижда къде се копае за нефт, къде са влаковите линии, къде се строят рафинерии.

В играта има много тестета акции, а парите са долари, които също са с качество на карти, но изглеждат изтъркани и сгънати в средата. Артът по тях изключително много ми хареса и наистина имам усещането, че са висяли сгънати на две по джобовете на хората дълго време. Дори аз на няколко пъти инстиктивно тръгнах да ги сгъвам.

Играта

Темата избива отвсякъде и мяхът, пълен с абстрактни механики едва я сдържа. Всъщност, темата е толкова добре представена, че… играта леко скучнее.

Много исках да харесам Wildcatters и честно казано, колкото повече четох за нея, толкова повече се надъхвах, но се оказа, че е една от онези игри, които на теория са много по-интересни. Разбира се, не искам да съм празнословен и без да навлизам в подробни описания на механиките, искам да се аргументирам.

Твърде много тематичност

В опита си да бъде твърде тематична, играта използва някои объркващи малки механики, с които се свиква чак след няколко игри… и въпреки това смятам за отежняващи. В играта, всеки има собствени акции и ги използва за най-различни неща – предимно за купуване на варели за собствената си рафинерия от други играчи, но и за други неща. Въпросът е, че вие няма да имате само ваши акции. Ще притежавате всякакви акции и тъй като накрая на играта се печелят точки както за контрол над континенти, така и за контрол над компании (чрез акции), това не е лошо. Лошото е, че се забравя кога се плаща с твои акции, кога се купува с твои акции, кога се ползват чуждите акции, как се получават и как се вземат.

Всичко това е тематично и наистина се свиква, но си е сковано. Понякога човек трябва да се отърве от нещо или да го опрости по някакъв начин за сметка на играта. А тъй като Wildcatters не се слави с гениална графика, то поне механиките трябваше да бъдат изчистени.

Повтаряемост

Това е най-големият проблем на играта. Ще имате чувството, че всеки ход правите едно и също. Копаете за нефт, местите нефт в танкер. Местите танкер с нефт към рафинерия, местите нефт от рафинерия към резервите на даден континент. След няколко хода дори ще се изкопали нефта и ще останете само с местенето.

Очаквах Wildcatters да бъде тежка евро игра с много избори и интересни решения. Вместо това, играта се оказа просто едно логистично състезание, в което целите просто да прехвърлите ресурса си на правилното място в правилното време и да вземете максимално много акции за това. Което ме навежда и на едно доста неприятно нещо, което изглежда по-скоро като слаб дизайн, отколкото опира до въпрос на вкус.

Парите са много ценен ресурс в играта, тъй като това е единственият начин за строене на помпи, рафинерии, танкери и всякакви други неща. Получаването на пари обаче е нещо съвсем друго. Всъщност… в играта няма абсолютно никакъв начин да печелите пари по време на играта ви, тъй като другите играчи ви плащат в акции, не с пари. Заради това, приходите на пари ви идват насилено само от два източника. Първо, и основно, – всеки ход, автоматично просто получавате 10 пари.Ей така, от нищото. Просто доход на компанията. И това са здрава и твърда сума, която не се променя. Другият начин са карти, които всеки ход се теглят, за да определят къде можете да оперирате този ход. На някои от тях има символ с пари отдолу. Само че вие вземате тези карти основно, заради мястото, където ви позволява да работите, а не заради парите, така че този доход я го имате, я го нямате. И без това не е кой знае колко голям.

Това са двете дразнещи неща в играта, като първото може и да е личен проблем, но си мисля, че второто е нещо, което всеки ще открие за неприятно. Автоматичното получаване на един и същи доход дава усещане на застой, сякаш нищо не си правил предните ходове и най-вече – сякаш правиш абсолютно същото като другите играчи. Да не говорим усещането за един цикъл – вземаш, местиш, товариш. Да, получаваш акции, но парите са също толкова важни.

Сега обаче трябва да спомена и за няколко хубави неща, защото не искам да ви оставя с впечатлението, че това е една лоша игра. Напротив – смятам, че е солидна игра… но с проблеми.

Картите за действие на дадена част от континентите е много свежа идея и ограничава малко действията ви, което сваля малко парализата на мисълта ви, а и придава взаимодействие…

Което всъщност съвсем не е малко. Механиките са така построени, че много често ще искате първо някой друг да копае за нефт, а вие наготово да се нагъчкате на континента, за да може по-евтино да източите малкото останало. С други думи, по-предприемчивите ще изчакат другите да избързат и да започнат да строят, но пък ако си първи – плащаш солидно. Все пак е скъпичко да изследваш нови територии.

В този смисъл, взаимодействие има много и то съвсем не агресивно.

Борсовите спекуланти по картата също са много важни, защото в момента, в който някой изкопае нефт, те също искат малко от кльопачката. Само че те са неутрални, тогава кой печели? Ами… зависи от търга, който се провежда. Който има нефтено влияние на зоната може да наддава за тези спекуланти. С други думи, спекулантите купуват акции от вас и вие не само имате възможност за повече продажби на варели, но в края на играта, който влияе повечко спекуланти ще вземе доста солидна сума точки.

Точкуването също ми хареса, тъй като се случва два пъти по време на играта. Да, това е класическа игра с влияние на територии, но има толкова неща, които трябва да следите, че винаги има към кой тип акции да се насочите… особено ако играете с по-малко от 4 играча. В този случай, играта използва ботове, за да допълнят картата, но пък акциите на тези ботове се добиват трудно, тъй като те няма как да ви плащат за превоз или нещо друго. Има начини да купувате такива акции, но те са много малко, което се оказва изключително ценно.

В този смисъл – играта определено е най-добра, когато се играе с пълния брой играчи – 4 човека.

Заключение

Wildcatters е обещаваща и различна евро игра, която вкарва на сцената на настолните игри някои интересни предложения, но в опита си да бъде твърде близка до темата пропуска някои важни елементи и си остава само с обещанието за доста хора, включително и за мен. Темата определено е най-силната част на играта и ако сте фенове на копаенето на нефт и се интересувате от подобна атмосфера или дори от този бизнес, мисля че това е абсолютно добър избор за вас. Никак няма да сгрешите. Ако обаче сте обикновен геймър, който просто иска нещо интересно и никога не ви е пукало много за подобна тема, мисля че ще останете разочаровани. Механиките в играта, колкото тематични, са толкова и объркващи. Играта е пълна с малки детайли, които ще работят единствено ако се отдадете на играта с много повторни игри. Странни дизайнерски решения правят играта циклеща в един и същи кръг всеки ход и няма да имате усещане за развитие.

Компоненти са субективно добри, тъй като са изключително функционални, но виждам как някои биха ги нарекли сухи и едноцветни. Аз не съм от тези хора и ги намирам за отлични, но ако това ви е проблема, не се притеснявайте. Скоро ви очаква нов принт на играта и този път е от Passport Games. Играта ще има нов арт, нов облик, надявам се и поправени правила. Ако използването на парите бъде променено и се намери начин да се печелят пари, освен от автоматичния доход всеки ход, играта ще качи оценката ми поне с още две. Само че… така както е, механиката изглежда завършена и обвързана, така че съм песимист за тия мои въжделения.

Наистина имах интерес към играта и смятах, че ще я харесам, но просто не се получи така. Въпреки че съм тематичен играч, понякога дори и оригинално представената тема не може да спаси небалансираната игра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлично представена нефтена тема
  • Много, но не твърде агресивно взаимодействие
  • Огромна и функционална дъска с карта на света
  • Тематични компоненти

МИНУСИ:

  • Объркващи дребни правила
  • Усещане за циклене и никакво развитие
  • Не добре замислена механика за получаване на пари
  • Трябват ви точно 4 човека, за да играете пълноценно

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Просто… не ме кефи
  • Не се чувствам ангажиран в тази игра
  • Започвам да нямам място на рафта
  • Играта е твърде суха за моя вкус

[divider]

За повече информация, можете да посетите сайта на играта, като кликнете на бутона отдолу!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/?p=9372&preview=true“ target=“blank“ ]Wildcatters by RASS Games[/button]

Atacama: The Mining Conflict – видео представяне от BigBoxTyr


Използвайте кода BULATA09 и може да закупите играта с 5 евро намаление от: [button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.spielematerial.de/en/atacama.html“ target=“blank“ ]spielematerial.de/[/button]
[divider] Ако ви е харесало видеото и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Livestock Uprising – игра, в която добитъкът превзема фермата!

Винаги съм си мислил, че не може да се направи настолна игра, която тематично да вплете фермения добитък в териториален конфликт, но… явно съм грешал. Нека ви разкажа за играта, която успешно пресъздава такъв конфликт. Към фермата!

Livestock Uprising или на български „Бунтът на добитъка“ е тактическа настолна игра с управление на ресурси за 2-ма до 4-ма играчи и е успешен kickstrater проект завършил на 16 февруари 2014 година. В играта, играчите поемат ролята на генерали на четирите представителя на често срещаните добитъци в някоя ферма – прасета, крави, кокошки и кози. Всяка „фракция“ от 4-те добитъка има по 3 генерали, които чрез своите войски и спец. части ще се борят за надмощие във фермата и ще събират ресурси, като чрез тях ще увеличават бойните си редици с други представители на едрия, средния и дребния добитък… или иначе казано волове, коне, овце, магарета и… лами (да, точно така … в играта има военна единица „Кръвожадна лама“).

Компонентите

„We will not be moooved!“

В кутията на играта ще намерим 4 борда (по един за всяка войска), огромно количество карти, токени и плочки, чрез които ще създаваме терена (фермата), върху който ще се борят 4-те армии. Силно ме впечатли качеството на компонентите, които идват в кутията. Картите са четими и са от хубав материал, дори бих казал че нямат нужда от протектори, защото според мен картите биха издържали дълго време без да се „износят“. Рисунките по плочките и токените са ясни и симпатични, с единствената забележка, че ябълката може да се обърка с домат, но… да не ставаме претенциозни. Едно от първите неща, които ме накараха да се усмихна, още като ми връчваха играта, то това беше артът на кутията. Просто как да не се усмихнеш на „веселото“ прасе… Също така, искам да обърна внимание и на комичните рисунки по самите карти, както и забавните имена на генералите и на останалия добитък. Пример са Van Goat, Porker, Longbeard и т.н.

Като плюс също бих добавил, че в кутията на играта си има място за всички компоненти, което премахва проблема „Ох, как бях подредил нещата миналия път…“.

Да кажем няколко думи за правилата

Както написах по-рано, играчите поемат ролята на генерали, които ще поведат „подкрепящия“ ги добитък в борба за надмощие във фермата. Победител е „последният оцелял“. В процес на играта, играчите ще акумулират ресурси, чрез които ще попълват своите редици с добитък и в последствие ще се водят битки с останалите генерали по картата. Средно, една игра би отнела около час до 2, като времето строго зависи от това с колко играчи играете. 😀
Първо всеки играч си избира фракция и си взима компонентите за нея (карти, генерали и т.н.). След това започва генерирането на фермата (бойното поле), като големината на терена зависи от играчите. При 2-ма играча, терена е голям 5 на 5, 3- 7х7, 4- 8х8. След това играта протича в серия от ходове, като всеки ход е разделен на 3 фази.

Как изглежда играта след определено време игра.

Какво представлява всяка фаза?

  • Първа фаза – действие. В тази фаза всеки играч премества генералите си по картата, като ако стъпи в поле с чужд генерал следва битка (за нея малко по-надолу).
  • Втора фаза – прибиране на реколтата. Ако генералът ви е завършил движението си върху плочка, която дава някакъв ресурс, то в тази фаза получавате 1 токен от съответния ресурс, който може после да се използва за придобиване на войска. Естествено, тук си има условия, но обобщено, всяка фракция тръгва от „събиране“ на трева и в последствие, чрез придобиването на различни добитъци може да се добиват и другите ресурси по картата. Пример, за да може някой генерал да събере ябълка от някоя плочка, то той в армията си трябва да има кон. 
  • Трета фаза – придобиване на добитък (или иначе казано, купуване на войска) – В последната фаза, играчът може да „изхарчи“ събраните ресурси от минали и текущият си ход за да купи нови попълнения за генералите си.
Цените на добитъка.

Добитъкът

Играчите ще имат на разположение за „купуване“ 5 добитъка и 3 спец. сили, които са уникални за всяка фракция (плюс, всяка спец. част в повечето случаи имат специално умение). Всеки добитък има стойности за атака (оранжевата стойност) и защита (синята стойност). Когато даден добитък е в армията на даден генерал, то той допринася за усъвършенстването на своите стойностите за атака и защита на армията, към която принадлежи. В долната част на картата, са изобразени ресурсите, които генералът ще може да събира, стига добитъкът да е в неговата армия. Примерно, ако някой генерал има в армията си кон, то този генерал вече може да събира сено, царевица, морков или ябълка.

Ламата. Обърнете внимание на името й. 🙂

Битката

Битката представлява сравняване на стойности. Нищо сложно. Когато 2-ма генерала се бият, то единият генерал (атакуващия) събира оранжевите стойности на армията си + стойността от хвърлен 6 стенен зар. Получената стойност се сравнява със стойността получена от сбора на сините стойности в армията на защитаващия генерал + резултата от хвърляне на 6 стенен зар. Разбира се, има наказания за загубилия, като най-често губещия генерал трябва да се откаже от някой добитък в армията си.

Края на играта

Както написах по-рано, играта завършва, когато остане само 1 играч – „последния оцелял“. Как се осъществява това? Във всеки един момент от играта, ако се случи така, че даден играч е събрал генералите си в хамбара, то той може да обяви „супер армия“.  Когато играчът обяви „супер армия“, 3-те армии на генералите се обединяват в една голяма армия, която вече може да унищожава генералите на другите играчи. Една „супер армия“ може да се движи повече плочки по борда и може да нанася повече щети. Ако се случи така, че даден генерал загубва от „супер армия“ и няма армия от която да се откаже, то този генерал бива „убит“ и се премахва от играта.

Заключение

Livestock Uprising е забавна игра. Играта е лесна, бърза и се усвоява за минути. Книжката с правилата е написана ясно и няма нужда от интерпретация на дадено правило или зачитане в някой FAQ. През повечето време от играта ходовете на играчите траят бързо и няма много забавяне. Естествено вече към края на играта, ходовете се забавят малко, но това според мен е нормално, защото вече във финалния стадий на играта всяко решение е от значение. 🙂 Препоръчвам играта да се играе задължително с 4 човека, защото картата тогава е по-голяма, има повече ресурси и мелетата на добитъка са неизбежни още в началния стадии на играта.

Елемента на преиграване на играта е достатъчен, че да не ви омръзне бързо. Всяка игра има различен терен, а също така всеки играч има командни карти, които донякъде могат да променят играта в даден етап… или поне да навредят на някого. Също така, има достатъчно стратегии, които може да се изпробват за постигане на победа. Пример, концентриране върху „ранния“ добитък с ниски стойности за атака и защита и ранно обявяване на „супер армия“.

Това, което забелязах като недостатък, е че играчите много зависят от стартовите си позиции и генерирането на картата. Пример, може да се получи така, че в стартовата позиция на даден играч да няма достатъчно ресурси, а в ъгълът на някой друг играч да изобилстват. Това води до бързото напредване на едни и забавянето на други. Не е приятно. Разбира се, това може да се поправи с някое „домашно правило“. Както Хриси предложи в нашата игра, някои от ресурсите могат нарочно да се слагат на ключови места. Така хем ще е честно за всички, хем ще има драма за това кой ще контролира дадената плочка.

И за финал – темата. Темата е забавна, а играта успява успешно да въвлече играчите в нея. С веселите си рисунки и текст по картите, играта доставя забавния елемент в този иначе „сериозен“ конфликт.

„First into baaaatle!“

[divider]
Ако сте харесали ревюто и желаете да правим дори още по-качествени ревюта, моля да ни подкрепите! Ако го направите, имате шанс да получите подарък!
[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Assault on Doomrock – една от най-добрите настолни игри с тъмници

Ще направя нещо, което много рядко правя, а и не обичам да правя. Понякога обаче се налага. В това ревю ще се опитам да ви обясня основните правила на играта. Налага се, защото играта е толкова различна от средно статистическата настолна игра, че всякакви аналогии, връзки и обяснения биха били невъзможни без да знаете какво се случва в играта. Затова и самото ревю е малко по-дълго от обикновено. Уверявам ви, чe си струва да имате малко повече търпение, защото Assault on Doomrock не просто си заслужава. Assault on Doomrock е страхотна игра!

МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ

Essen Spiele е най-големият фестивал за настолни игри в света. Можете да се убедите от погледа на нашия посланик там.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/essen-report/“ target=“blank“ ]BigBoxGeek в Есен[/button]

Миналата година написах класация за най-ентусиазирано очакваните от мен игри, представени в Есен 2013. На първо място беше Assault on Doomrock. Целият лист можете да видите от тук.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/top-15-nastolni-igri-festival-spiel-2013/“ target=“blank“ ]Целият лист[/button]

Много дълго време чаках играта, свързах се и с дизайнера. Поздравих го за страхотно изглеждащата игра и го попитах дали не желае да напиша ревю за Дуумрок. Той пък взе, че се съгласи с удоволствие и от тогава Октомври беше моето малко Рождество, в което си чаках страхотния подарък. Играта пристигна в средата на Ноември, но няма значение. Струваше ли си?

Първо! В месеците между представянето на прототипа в Есен 2013 и пристигането у дома играта се беше променила. Играта се беше променила МНОГО! Малко се припотих преди да започна да играя… Но!

Assault on Doomrock е една от най-добрите “Dungeon Crawl” игри, които някога съм играл!

Малко пояснение – Dungeon Crawl е нарицателно за игри, (дали видео, дали настолни, дали ролеви) в които група герои се борят срещу чудовища, като героите вдигат нива и събират оръжия. Целта им е освободят света от злото и най-вече да оберат де що има ковчежета с пари и ценни предмети.

Assault on Doomrock е изцяло кооперативна бордова игра, движена изцяло от карти. Това означава, че въпреки, че имате герои, които се движат по карта и се биете с гадове по пътя си, всичко, с изключение на движението в битката, се извършва с карти и малко маркери.

Ако търсите бордова игра с дъска и фигурки, ще се разочаровете. Кутията на Doomrock е фрашкана само с карти, маркери и зарчета.

Игра в процес

Има карти с герои, карти с качества на героите, карти с локации, карти с атмосфера на приключението, карти с гадове, карти с действията на всеки от гадовете, карти с предмети, карти с по-добри предмети, карти с умения, карти с по-добри умения, карти със събития … Някои от тези карти се използват за повече от едно неща! Абе … карти да искаш!

Въпреки картовата база обаче, играчите имат усещане за едно истинско и епично приключение. Но за това след малко.

Assault on Doomrock е доста различна игра и ми трябваха няколко игри, за да схвана напълно някои правила. Дори ревюто е толкова дълго, защото не е лесно да ви обясня нещо, което не се среща почти никъде.

Играта е разделена на две основни части – приключенска част и битки.

Двете части са напълно различни и се усещат като мини игри.

ПРИКЛЮЧЕНСКА ЧАСТ

Приключенската част служи за подготовка на героите. В тази част те събират оръжия, вдигат нива, сдобиват се с умения, за да могат да победят враговете си, когато те наближат.

Но не се заблуждавайте, героите могат да загубят играта и обикаляйте из уж безопасните полянки.

„Картата“ е съставена от три локации, които се изтеглят на случаен принцип от тестето с локациите. Една локация сред пустошта, една локация сред планините и една локация в град. След това се образува тесте с още няколко от този тип локации и се разбърква. Най-отдолу се слага една от двете възможни локации с местността „Дуумрок“. Героите искат да достигнат до там и да победят злодея. Ето каква е врътката обаче – те не знаят кой е злодеят. Той се тегли на случаен принцип в началото на играта, но има възможност да се погледне в процес на играта.

Карти с локации

Да достигнете Дуумрок обаче е трудно. Вероятно злодеят няма да ви изчака и ще ви нападне някъде по пътя… ако още сте живи. Защото злодеят разполага с помощници – още две други групи гадове, които ще ви нападнат по време на пътуването ви. Едните са по-слаби, другите малко по-силни. Те също се теглят на случаен принцип в началото на играта.

С други думи – в играта има 3 вида слаби гадове, 3 вида малко по-силни гадове, 3 вида Злодеи!  (картите Дуумрок са различни от картите със злодеи. Те са просто по-специфични локации)

Преди началото на играта се отваря и карта, която ви дава някакво условие, атмосфера или просто „Вкус“ на приключението. Дава ви също така таблица, с която ще търсите съкровища и най-важното – показва ви колко време имате.

В Assault on Doomrock почти всяко действие ви поглъща време. Времето е ресурс и трябва да внимавате как го харчите, защото щом свърши времето ви нападат гадовете. Първият път като свърши ви нападат слабите, после малко по-силните, накрая злодеят… но вие така или иначе няма да сте оцелели.

След като се отворят трите стартови локации, героите слагат маркера на задругата в града.

Всяка локация съдържа четири подлокации, които могат да бъдат посетени. Тоест, още от началото на играта вие имате разкрити 12 места, които можете да посетите!!!

Карта с условие

Ресурсите в играта са пари, героизъм, щитове, маркери за беззащитност, живот и време. Почти всички места ви изискват някои от тези ресурси. Ако изпълните условието, можете да ги посетите. Нещо много важно! Плащането на ресурсите трябва да се извърши от всеки един член на задругата! Без значение колко героя сте. Тоест, ако ще обирате магазин и това ви иска да загубите „героизъм“, защото… е, не е много героично да оберете беден магазин – тогава всички трябва да имате поне един маркер „героизъм“ и да го изхарчате. Това е хитра и елегантна механика, която улеснява уеднаквяването на трудността за двама, трима или четирима играчи.

Няма да навлизам в подробности, но на местата по картата можете да купувате предмети, да се лекувате, да търсите оръжия, да вдигате умения, да събирате пари, да поглеждате карти, да лагерувате и още много други неща! Преиграваемост да искате!

Сега ще кажете – добре де, „каква е опасността тогава? Всичко изглежда твърде лесно.“

Ако искате (а ще искате) да разкриете нова територия

  • Първо поглеждате какъв тип е локацията която следва – най-горната карта от тестето с локациите.
  •  След това теглите най-горната карта от тестето със събития и не четете събитието а малкия текст, перпендикулярно на него. Там пише какъв негативен ефект получавате. Това е или загуба на жизнени точки (което е тежко, защото те са кът) или получаване на маркери за беззащитност (които ще ви натежат предимно по време на битка).
  • След това теглите още една карта от това тесте и вече четете събитието.

В 90 процента от случаите това събитие е хубаво за задругата. А най-често – откривате скрито съкровище. Тогава хвърляте зар и според таблицата на приключението, или ако има нова таблица на самото събитие, сравнявате. Каквото ви се падне = това сте открили. Най-често паричка или обикновен предмет. Не се заглеждайте в предмета засега, а го приберете.

Героите споделят обща торба с предмети, докато не стане време за битката. Тогава си разпределят всичко, както решат за добре.

Общо взето това е принципа за ходене из света на Дуумрок.

Преди да стигнем до битките, нека поговорим за…

ГЕРОИТЕ И УМЕНИЯТА

Героите са стереотипни – бияч, крадец, стрелец, магьосник и малко по-различната – вещица. Всеки от тях има стойност на опасност – това е важно за битките. Обикновено гадовете нападат по-опасните.

Това, което е различно тук обаче са качествата! На случаен принцип всеки герой тегли по едно качество – садистичен, епилиптичен, отвратително брониран, нетърпели и други подобни.

Тези качества не само образуват смешни имена като епилиптичен крадец, садистична вещица или нетърпелив магьосник, но си имат и функционалност. Всяко качество дава положителен и негативен ефект. Примерно нетърпеливия получава добра инициатива в битките, но пък може да компрометира съотборниците си, заради това, че бърза твърде много. Или отвратително бронираният е… ами отвратително брониран, но пък едва се движи.

След това идват и уменията. Всеки клас си върви с определени три умения, а качеството дава още едно умение. За уменията в подробности след малко, но тук ще отбележа само, че статистиките на героите са написани на самите умения. Тоест всяко умение вдига стойността или на силата или на интелигентността или на ловкостта. Тези стойностти са важни единствено за изискванията на оръжията и предметите.

Когато вдигате ниво, вие теглите три умения от тестето с умения и си избирате едно от тях. Толкова е просто. Трябва да отбележа, че в огромното тесте от умения няма нито едно повтарящо. Всички са уникални и много силни! Е … някои повече от други. В този смисъл е добре да кажа, че това е най-случайния елемент от играта, защото можете да изтеглите точното умение за вашия герой, което ще ви свърши перфектно работа точно срещу определен неприятел, но можете да изтеглите три напълно ненужни умения, които … е, поне ви дават зар. За това след малко … Или защо не сега.

Време е да поговорим за

БИТКИТЕ

Това е нещото, което продава играта. Защото битките в Assault on Doomrock са най-гениалната част от играта.Те са с уникална, опростена и безгранична механика. Казвам безгранична, защото поради начина, по който са построени, играта предоставя пред себе си безкрайни възможности за разширения и преиграваемост.

Видове противници

Битките представляват отделна абстрактна мини игра. За целта, героите вземат своите кръгли маркери и ги поставят в средата на масата. След това поглеждат срещу кого се бият (на картата с гадове) и там е отбелязано как се подреждат противниците. Маркерите с противници се трупат един върху друг, за да се отбележат точките живот на даден противник. Някои противници са малко на брой, но с много живот, но други (като зомбитата например) са много противници с малко живот.

Полето, върху което героите и противниците се бият е виртуално. Герой или противник може да бъде или близо до някой или отдалечен. Тоест, когато се движи, героят може да избере свободно къде да отиде – дали да е плътно до противник, дали да е плътно до герой или пък иска да е напълно сам. Плътните герои и противници един до друг формират „група“, което е важно за някои текстове от картите.

Ако в даден момент противниците в дадена група са два пъти повече от героите в групата, то тогава героите са „обградени“. Така много от уменията на героите не могат да работят.

В началото на битката, героите си разпределят уменията и си слагат маркерите „беззащитност“ по равно върху маркерите с героите.

Как протича една битка?

  • Героите хвърлят зарове
  • Героите планират заровете си
  • Противниците действат
  • Героите действат

Героите хвърлят зарове!

Всеки герой започва с определен брой умения и в процес на играта се сдобива с още. Героят разполага с толкова зарове, колкото умения има. В тази фаза всички играчи хвърлят зарове за своите герои. По класическия начин, играчите имат право да хвърлят отново до два пъти които си искат зарове, ако не си ги харесат.

Играчите планират заровете си

Уменията са протеините на играта! Всяко умение ви позволява или да се движите или да удряте или да правите магии или да правите всякакви други извратени счупени неща, които могат да обърнат битката. Всяко умение се асоциира с определен зар. Тоест е добре да вдигате умения, които ви изискват различни зарове, за да имате винаги опции. Някои умения могат да се използват само веднъж на ход, други повече. Има и такива, които се заключват и си остават активни до края на битката ако си „заключите“ зара върху тях. Кооперативният момент е засилен най-много в тази фаза, защото играчите трябва добре да синхронизират уменията си. Ако не планират добре действията си, може плановете им да се счупят, когато стане време да изпълняват това, което уж са предвидили.

Освен това всяка шестица можете да я заменяте за маркер „героизъм“. Той може да подсили някои от уменията ви, но го губите в края на хода си, така че не можете да си ги складирате.

По същия начин можете да смените единица за маркер „щит“, който поема една точка живот преди вас, но също го губите в края на рунда.

Някои от уменията са инициативни. Тоест се случват преди хода на противниците. Много е важно да го имате предвид, защото понякога е добре да сте първи, но понякога не. Примерно няма как да стреляте с инициатива, ако за вас се е залепил гад. Трябва първо да се измъкнете от него.

Противниците действат

Играчите се изреждат да играят един по един, като първия е този с най-висока стойност на „заплаха“. Отбелязано е на картата с героя.

Всеки вид противник има свое тесте с карти и играчът в хода си избира два противника, които да активира, като тегли две карти една по една. На самата карта е написано как действа противника. Някои противници се приближават и удрят, други се отдалечават и стрелят, трети се засилват и избутват, четвърти се приближават, удрят и бягат, пети заразяват, като ви крадат заровете. Всичко зависи от това срещу кого се биете.

В момента, в който противник удари герой или герой удари противник се обръщат всички маркери „беззащитност“. Те може и да са празни, но могат и да увеличат щетата или пък да избутат героят надалеч. Или други гадости…

Битка със зомбита!

Героите действат

Тук се изпълняват всички умения на героите, върху които има зарове и не са инициативни. Изпълняват се в какъвто ред желаят играчите, но задължително първо се изпълнява целия ход на играч преди да започне нов ход на играч. Тук е ясно – героите се движат, бият, лекуват, разместват и манипулират бойното поле.

Така продължава битката, докато героите победят или бъдат победени. Ако герой спадне до 0 жизнени точки, той не е извън играта, но се връща на 1 точка живот, ако останалите герои успеят да победят. Ако всички герои са нокаутирани… Е, героите явно не са достатъчно силни да се справят с Дуумрок.

Ако героите победят, те печелят всякакви награди, които са описани върху началната карта с условие.

Ако успеят да победят и трите видове гадове, тогава те печелят автоматично играта. Няма нужда да са стигнали до Дуумрок.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Пфууу! Отново съжалявам за голямото описание, но това е ГОЛЯМА игра. Дори и да не ви се вижда на пръв поглед, още след първата битката ще се чувствате изморени и препотени. Да! Assault on Doomrock е изпълнена с напрежение, като играта се нагнетява с всяка изминала битка. Самите битки са толкова трудни и епични, че дори най-слабите гадове може да ви изкарат възхдуха. Винаги победата е на ръба. Почти винаги поне един от героите ще бъде нокаутиран. В една от игрите ни, вторите противници, които ни се паднаха ме изкараха на втория ход и на терена остана само един стрелец, който трябваше да се справи срещу „риййпъри“, чиито умения бяха свързани с това първо да слагат върху героя много маркери „беззащитност“ и накрая идва един и прави много щети от един ход. Стрелецът всеки ход тичаше и стреляше от далеч. Успя да свали един и половина от лошите, но накрая и него повалиха. Тази битка продължи 30 минути! Не се притеснявайте, има механика в играта, която ако се забавите твърде много, гадовете автоматично ще спечелят. Така че, няма как да зациклите в битка.

Когато се движите по картата всичко ви изглежда твърде полезно, но нямате време да получите каквото искате. Защото ако не сте взели поне два полезни предмета и поне едно ново умение, загубата ви е в кърпа вързана. В света на Assault on Doomrock трябва да се стъпва много внимателно.

Нещо важно. По време на битките всеки хвърля зарове и решава за себе си какви умения ще използва. Няма как един човек да следи абсолютно всички умения на всички играчи. Всеки трябва да помага. А и заровете всеки си ги хвърля за себе си. Това води до извода, че в Assault on Doomrock проблемът с алфа играча е решен!  Поне за битките, де… което си основната част на играта.

Това е една сериозна и тежка игра. Когато видях арта си казах – Е, лекичка игрица със зарове. Грешка! Това е дълбока и ангажираща игра с много мислене и атмосфера.

Да, в играта има малко негативни неща. Книжката с правила има нужда от някои промени и дообяснения. Като например, как точно работи механиката “Enrage” (която позволява на гадовете да спечелят, ако героите се забавят в битките твърде много). Също така много често се забравят малки правилца като кога се губят всички маркери, дали си забравил да сложиш някъде някои други маркери, някои правила с определени локации не са съвсем ясни и други подобни. Точно поради многото правила, играта не е подходяща в никакъв случай за нови играчи! Но това не може да отнеме от най-важното нещо. Което е…

Не съм срещал друга толкова вълнуваща игра с тъмници. Дори игра като Descent не ми носи същото удовлетворение за този „сърбеж“. Beautiful Disaster Games е съвсем нова компания на пазара и се покланям на пичовете за чудесния първи опит! С нетърпение чакам разширение за играта.

ПЛЮСОВЕ

  • Две мини игри в едно
  • Една от най-добрите игри с тъмници на пазара
  • Огромна преиграваемост и отвореност към разширения
  • Дълбоки битки с тежки тактически решения
  • Иновативни механики
  • Добър хумор, но не твърде много, за да отнеме от сериозността на играта
  • Много трудна кооперативна игра

МИНУСИ

  • Много дълго времетраене – 150 минути
  • Много детайли и правилца, които често се забравят

[divider]

За съжаление, този път нямахме възможност за снимки. Източник за снимките: www.boardgamegeek.com

Hart an der Grenze a.k.a. „Митничарската игра”

Понеже вече прекарахте няколко минути в опити да прочетете заглавието и да търсите в гугъл значението, смятам това ревю да бъде по-кратко. Освен това, днес експериментирам с нов формат.

Понеже аз съм нормален човек с нормална заплата и нормално семейство, не мога да си позволя редовно купуване на игри. Аз не съм като някои от американските ревюъри, на които редовно компаниите им изпращат игри. Да, понякога наистина ми изпращат, но незнайно защо се налага да си плащам при доставката. С това искам да кажа, че внимателно разглеждам и преценявам всяка една игра, преди да си я купя. Следователно, почти всяка игра, която е в моята колекция заслужава много висока оценка.

На вас със сигурност ви е писнало да четете само осмици, девятки и десятки в моите ревюта, затова преминавам на нов формат. Не е много по-различен. Просто след като си изприказвам глупостите, накрая можете да прочетете кратко обобщение с основните въпроси, които всеки геймър си задава. Или направо да скочите на обобщението и ако прецените, че си заслужава, можете да си изгубите времето с останалите ми бръщолевията.

Вече към играта. Предполагам, че тази статия няма да има много четения, тъй като играта Grant en Hartze не от най-известните. Въпреки това смятам, че всеки трябва да научи за нея. Тази немска измишльотинка със съмнителен морал успява да изкара и малкото фън, колкото е останало в мен след труден работен ден. Изтръгва го гърдите ми, пльоска го на масата, заедно с фъна на другите играчи и се заплита едно страхотно преживяване, в което няма абсолютно никакво значение кой печели…въпреки, че това съм винаги аз.

Hart Grentz Undo в общи линии е митничарска игра, която се развива на границата между щатите и Мексико. В нея всеки един от играчите получава по едно тенекиено куфарче, в което се опитва да прекара разни стоки без шерфифа да го хване. Накрая на играта, играчът прекарал най-голямо количество стоки(за препоръчване нелегални) печели играта и правото да ги разпространява в щатите.

Първо искам да отбележа, че куфарчетата са велики! Детайлите и рисунките по тях придават уникалност. Особено този, от който се появяват някакви боксерки. Единият от куфарите обаче е надупчен от куршуми. Сега, извинявайте, но как искате да убедите шерифа, че всичко ви е наред с такъв куфар.

Малко за геймплея на Und Herntz Gart En. В общи линии, тази игра е подобрен вариант на играта лъженка, която ми беше една от любимите ми игри с карти в детството. Играчите получават определено количество пари и по няколко карти в ръката, които представляват стоки. Има три вида легални стоки – стомни, маракаси и сомбрерота и три вида нелегални стоки – пури, текила и дървени идоли. Един от играчите е шерифът. Другите избират колкото искат карти от ръката си, слагат ги в куфарчето и го затварят. След това един по един съобщават на шерифа съдържанието в куфарчето, с което искат да преминат границата. Играчите могат да лъжат за стоките, но не и за точната им бройка.

Внимавайте как лъжете обаче, защото шерифът може да ви провери. И ако го направи, вие не само губите тези стоки, но и плащате големи глоби, в зависимост от вида стока. Е…винаги можете да пробвате с малко… подкуп. Но шерифът също трябва да внимава, защото има право само на една проверка(като изключим специалните умения, които могат да се включат в играта) и ако тази проверка се провали, той нищо не губи… освен празния си ход, в който вместо да се опитва самият той да вкара стоки, на практика не прави нищо.

Бла, бла, бла. Ето пример: Ицо е шериф. Филип казва, че пренася три маракеси, аз казвам, че пренасям 4 маракеси, Диди казва, че пренася две сомбрерота. Ицо смята, че аз лъжа, тъй като неслучайно съм спечелил предните две игри.

Ицо: Я да видим дали наистина прекарваш маракеси?

Аз: Сигурен ли си, че искаш да провериш мен? Да не си загубиш хода? За теб мисля!

Ицо:Започваш да се оправдаваш! Да, сигурен съм.

Аз: Добре де, отварям куфара… (спирам се за момент, поглеждам мазно към Ицо)Виж сега…може пък и да измислим нещо…

Ицо: Ахааа! 20 долара!

Аз: Веднага!

Ицо: Стоп! Вече станаха 30. Много бързо се съгласяваш, значи промъкваш доста скъпи и то нелегални стоки!

Аз: Добре де, 30!

Ицо: 35.

Аз: Еее! Прекаляваш!

Ицо: Ми плащай си тогава глобата.

Аз: Ок, отварям.

Ицо: Ма то верно са 4 маракеси!

Аз: Знам, бъзиках те. 🙂

Всички останали играчи също успяват да пренесат каквито там боклуци са пренесли и накрая на хода имат възможност да ги продадат. Ако решат обаче могат да си запазят до 3 стоки под куфарчето за края на играта. Тогава който има най-много от определена стока я продава за мнооого пари. Останилите, могат да си пушат нелагално скъпите си пури колкото си искат.

Играта в общи линии стимулира лъжата, подкупите и лицемерството…но по добър начин(ако съществува такова нещо). Има игри като City of Horror, в които играчите се настройват един срещу друг и вършат гадории, което това оставя горчив вкус в устата. Но игри като Hurtz and Grendlandia оставят в същата тая уста само усмивки. Точно както лъженката едно време. Тази игра определено ме върна назад във времето…В добрия смисъл.

Разбира се, много зависи в каква компания играете. Ако цъкате с нервни играчи или такива, които искат да спечелят на всяка цена – изобщо не започвайте. Ако преди това сте играли 5-6 други игри и винаги е печелил един и същ играч – изгонете го от вас. Само ще го ядосате, тъй като 100% всеки ход всички ще проверяват само него. Ако сте на масата с хора, които смятат, че начина, по който играете Grund und Mazilka  е начина, по който действате и в живота – пуснете му телевизора да гледа Къртицата или някой друг подобен Биг Брадър. Играта е чисто забавление и ако можеше да се играе с повече от 6 души, щеше да е страхотна парти игра.

[divider]

 Обобщение на Hart an der Grenze

 

 За кого е тази игра?

За компания от близки хора и приятели, които не приемат на сериозно лъжите и подкупите. Играта става както за хора, които никога не са играли настолни игри преди това, така и за хард кор геймъри, които искат просто да разпуснат и да се посмеят.

 Колко бързо ще ви писне?

Ако винаги играете с едни и същи хора – не препоръчваме да се играе повече от два-три пъти в седмицата, тъй като играта в общи линии разчита на личните взаимоотношения. Ако играете с различни хора – не спирайте да играете. Това е един много добър социален опит.

 Други подобни игри?

Лъженка. Но на хората, които харесват Resistance, Avalon, Werewolf също би им допаднала.

 Най-оригиналното нещо в играта?

Уникалните големи тенекиени куфарчета.

 Най-тъпото нещо в играта?

Твърде сериозните хора.