Архив за етитет: Топ игри на Николай (BigBoxDicer)

Ticket to Ride Map Collection: UK and Pennsylvania – Направо различна игра!

Ticket to Ride е една от любимите ми игри и въпреки, че не съм писал ревю на нея, можете да прочете впечатлението на голяма част от екипа ни.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/bigboxgamers-guarantees-ticket-to-ride/“ target=“blank“ ]BBG Гарантира: Ticket to Ride[/button]

Това e петият Map Collection на Ticket to Ride, като последните няколко пристигат с две карти – от двете страни на една дъска. В повечето случаи това не са просто карти, а карти с допълнителни механизми, които могат да сменят напълно усещането за стандартната игра на влакчетата.

Days of Wonder пускат по една игра годишно, а миналата година, не издадоха игра, а само това разширение. С други думи, това е компания, която сериозно разчита на тест и качество. Нека видим дали това разширение отговаря на очакването, като разгледаме двете карти по отделно.

United Kingdom

Това определено е най-различното разширение, което съм срещал. То променя толкова базовия начин на игра на Ticket to Ride, че почти имате чувството, че играете евро игра с различни начини на победа.

Първото, което ще забележите, когато погледнете картата на Великобритания са различните области, на които е разделена.

Второто са… тестетата с карти, които пристигат с това разширение. Това не са влакове, това не са и билети. Всъщност… разширението пристига със собствено тесте влакове, защото в него има повече жокери (локомотиви) от обичайното. А жокерите ви трябват именно за новите видове карти…

Технологиите

В началото на хода си, всеки играч може да купи една технология от „пазар“, като похарчи определен брой жокери (локомотиви), което го пише на самата карта с технология.

Повечето от тези карти не са  подобрения, а по-скоро… свобода да правите стандартни действия.

В началото на играта вие можете да поставяте само върху линия с две места, не можете върху място с ферибот, не можете да слагате дори извън Англия. За да можете да правите всички нормални неща, ви трябват конкретни технологии.

Разбира се, освен тези ограничения, някои от картите за купуване са наистина готини неща. Например, всеки път като поставяте нова линия, печелите +1 точка. Или пък, когато теглите от тестето на сляпо теглите 3 вместо 2. Или дори това, което ви позволява да играете една карта по-малко, когато строите линия. Разбира се, по-хубавите неща са по-скъпи, а някои от технологиите са ограничени само до една бройка, така че е по-добре да побързате с тях.

Естествено, не можете да купите всичко и трябва добре да оптимизирате истинските ви нужди. Например, в последната игра аз бързо изхабих всичките си локомотиви, за да купя технологията за по-евтино строене на маршрути, но в крайна сметка не я ползвах много, защото много от линиите, особено в Англия са дълги точно едно поле (дори с технологията, трябва да дадете поне една карта).

Играта има и няколко подобрения за напреднали, които напълно в стила на Days of Wonder са излишно сложени в друг мод. Според мен трябва да си играете винаги с тях. Не усложняват кой знае колко играта, но пък дават повече опции. Това са рискови карти, които ако ги купите, залагате, че ще извършите нещо. Ако го направите, печелите доста точки. Ако не успеете обаче, губите същия брой точки. Това са залози за неща като например „Най-дълга линия“.

В играта има един доста счупен маршрут. Според мен, а и според други познати, които са играли експанжъна много повече пъти от мен – който направи този маршрут печели играта. Да, за него трябват 10 карти, като трябва три от тях да са локомотиви, но само за този маршрут не се изискват никакви технологии. И ако го направите печелите цели 40 точки! Това са… адски много точки!

Самата карта е сравнително отворена и ако имате нужните технологии, едва ли могат лесно да ви попречат да стигнете където искате. Така че сама по себе си, без технологиите ,не би била толкова добра.

Въпреки това обаче мисля, че това е по-добрата карта от двете и нямам търпение да я играя отново, защото ми носи усещане за развитие и сякаш може да се печели по различни начини, независимо от билетите ви.

ПЛЮСОВЕ:

  • Усещане за евро игра
  • Различни пътища към победата
  • Арт дизайнът е гениален

МИНУСИ:

  • Малко се отдалечава от стандартния Ticket to Ride и не я препоръчвам за нови хора в играта
  • Маршрутът Саутхамптън–Ню Йорк е счупен

[divider]

Pennsylvania

Споменах, че UK е по-добрата карта, но това се дължи основно на новите механики. Ако говорим само за картите обаче Пенсилвания ми харесва много повече. Тя ми напомня на картата на щатите. Тясна и агресивна, пълна с много напрежение и прецакване.

Ticket to Ride е една от малкото семейни игри, които обичам да играя състезателно. Това е и една от малкото игри, които успехът от изпълненият ви план ви носи огроомно удовлетворение. Особено с карти като Пенсилвания, в които на пръв поглед изглежда почти невъзможно да си изпълните успешно билетите.

Тази карта вкарва нова механика – събиране на акции. Самата механика върви гладко, но има някои проблеми. Нека ви я разкажа преди това идеята.

Разширението пристига с няколко различни видове акции. В края на играта, който има най-много от всеки вид акция ще вземе точки, написани върху самите акции.

Над повечето маршрути има отбелязани няколко вида акции и когато вие направите този маршрут можете да си изберете да си вземете една от съответните акции.

Акциите си ги държите с лицето надолу, за да няма постоянно следене и броене. За да се избегне хаосът обаче, акциите са хитро номерирани и винаги знаете колко акции от определен куп са взети. Ако в края на играта имате равни с някого, тогава първи е този, който е взел пръв от съответния куп.

Това на теория звучи добре, но на практика има два проблема.

Първо. Открихме, че никой не се концентрира толкова върху акциите, а просто си следи билетите, защото те винаги ще си останат най-важни. Да, когато минете през маршрут с избор, вие имате някакво решение, но след средата на играта, когато повечето от акциите са взети, вие често ще вземете просто това, което е останало.

На пръв поглед можете да си кажете – “Ми квот такова. Малко допълнителни рандъм точки“. Ронг! Оказва се, че акциите ви носят горе-долу половината точки! С други думи – зависите от тях. От тук идва и сравнителната случайност от играта. Не виждам защо някой би се занимавал само с акциите. Не виждам как и ще измени маршрута си, за да задоволи тегленето на акциите.

Да не говорим, че акциите са крайно „отворени“: Вие можете да спечелите точки от почти всички акции. Почти винаги има точки за първо, второ, трето, четвърто, а понякога и дори за пето място.

Установихме, че най-добрият метод за печелене на точки от акции е не да си първи на една-две, а да имаш акции от колкото се може повече различни видове. И пак… само ако ви се получи, едва ли ще гоните този начин на геймплей.

О, открихме и още едно странно нещо. Нито в книжката, нито върху самата карта пише колко точки дава маршрутът от 7 влакчета. Трябваше да ровим във форуми, за да открием истината от мнение Алан Муун в BGG.

Въпреки всичко това, аз намирам Пенсилвания за очарователнo разширение, та било то и само заради самата карта. Да, може би не съм играл достатъчно тук, за да открия работеща стратегия с акциите, но ми се струва, че те са твърде силни и твърде случайни, за да могат да балансират останалата част. Може би следващият път ще играя картата без акциите. Да, това е напълно възможно и вероятно по-забавно.

ПЛЮСОВЕ:

  • Самата карта е тясна и агресивна. Страхотно!
  • Арт дизайнът, разбира се, отново е чудесен

МИНУСИ:

  • Получаването на акциите е сравнително случайно
  • Акциите дават Твърде много точки на твърде много играчи
  • Никъде не пише колко точки дава маршрутът от 7 влакчета
  • Някои няма да харесат напрегнатия геймплей на картата

[divider]

Заключение

UK and Pennsylvania Map Collection е повече от прекрасно допълнение към класиката с влакчетата. Акциите на Пенсилвания не са кой знае какво, но дори да играете без тях, самата карта е напрегната, вълнуваща и супер състезателна.

United Kingdom е всъщност основната причина, поради която бихте искали да се сдобиете с това бижу. Картата предлага разнообразие от стратегии и носи усещане, което никое друго разширение, което съм играл, не е носило досега. Все едно играете истинска евро игра с развиване на различни технологии.

Разбира се, това носи два потенциални минуса. Играта става малко по-тежка и едва ли ще искате да я играете така всеки път. И вторият минус… играта доста се отдалечава като концепция от стандартния Ticket to Ride. Ако не обичате евро игри или пък искате доброто старо слагане на влакчета и прецакване на маршрутите на другите, едва ли UK е за вас.

И… точно заради това разширението е толкова добро. Едната карта е напълно уникална и иновативна за системата, а другата – съвсем близка до познатия стил, нооо с малко допълнителни механики. Както и да го гледате – вин-вин!

[divider]

Това разширение, както и базовата игра, можете да откриете в магазина на приятелите ни от Paladium Games!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.paladium-games.com/index.php/store/board-games-nastolni-igri/board-game-nastolna-igra-ticket-to-ride/ticket-to-ride-united-kingom.html“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]

Splendor – игра на годината за 2014 (Golden Geek Board Game of the Year)

Знам, че играта вече не е сред най-новите, но все пак получи приза игра на годината за 2014. Причината да не съм искал да пиша ревю за нея досега беше една – преди година и половина пробвах веднъж играта и съвсем не ми хареса. Стори ми се скучна и монотонна. Сега реших да й дам шанс, след като приятелите ни от Paladium Games предложиха да й направим ревю. Всъщност… предложиха ми преди около половин година. Тогава отказах пак по същата причина. Но… познати наоколо започнаха да я играят и да обясняват колко е добра. Пробвах я пак… и пак… Може и да не ми разби главата от оригиналност, но отношението ми към Splendor определено се промени.

Тема… няма. Вие сте търговци, които се сдобиват с благородници и правят пътища, за да се доберат до скъпоценни камъни, които използват, за да си купят мини за скъпоценни камъни. Тези неща ви дават точки, първият който стигне 15 – печели.

Стига сме говорили за темата. Две са нещата, които направиха Splendor Golden Geek Board Game of the Year победител – компоненти и простота на геймплея. Това е идеалната формула за кандидат за семейна игра на годината.

Компоненти

Кутията е доста по-голяма от това, което можеше да бъде, тъй като компонентите не са толкова много – карти, малко плочки и чипове. Всичко обаче е иделно подредено и играта се слага на масата готова за игра за по-малко от 30 секунди.

Първото нещо, което ще забележите са чиповете! Играта пристига с 6 вида чипове, 5 вида по 7 и един с 5. Всеки вид е различен вид скъпоценен камък, който ще ползвате като валута.

Качеството на чиповете е страхотно! Който е играл покер с оригинални чипове знае усещането да си ги въртиш в пръстите или да си ги трупаш един върху друг. Не говоря за онези евтините – леките, не! Тези тук са тежки и… са „My precious“ тип компоненти.

Останалите компоненти – карти със сравнително приятен арт и малко плочки с бонус точки.

Една игра обаче не е само компоненти, трябва и акъл. Да проверим второто нещо, което отличават една семейна игра като отлична.

Простота на геймплея

Целта на играта е да се печелят точки. Първият, който събере 15, печели.

За целта има три тестета с карти. Обръщат се по 4 карти от всяко тесте. Картите имат цена, с която се купуват. Цената се плаща в чипове.

Някои карти дават точки, но всички карти дават вграден ресурс. Тоест, ако имате тази карта, няма нужда да плащате с чип, просто показвате картата си и готово.

По време на вашия ход можете да направите три неща:

  • Да си вземете три чипа от три различни цвята или да си вземете два чипа от един цвят. Второто може да се случи само ако има поне 4 свободни чипа от този цвят.
  • Да си купите карта от изложените. Плащате цената с чипове и/или показвате вградени ресурси, които имате.
  • Да си запазите карта и да вземете златен чип. Златният чип е жокер в играта – може да се ползва като какъвто и да е цвят. Запазването на карта става по следния начин – Вземате си която и да е карта в себе си и от тук нататък само вие можете да я направите, като й платите цената. Проблемът е, че можете да си запазите максимум три карти и докато не построите поне една от тях, не можете да запазвате нови.

В зависимост от броя на играчите се обръщат няколко плочки с „благородници“. Те дават по три точки, но имат тежки изисквания. Нещо от типа – да имате 4 червени и 4 сини карти или 3 сини, 3 бели и 3 зелени и т.н. Когато изпъните условието на някоя от плочките, просто си я вземате при себе си автоматично и БУМ! – вече имате три точки.

Когато някой направи 15 точки се довършва хода и се гледа кой има най-много. Е те тоя същия печели.

Това ще бъде едно доста кратко ревю. Играта е елементарна и вече много неща са казани за нея. Преди да мина до финалните ми мисли, нека дам думата на няколко други човека от екипа, които също са имали опит с нея.

Splendor ме грабна още от първото изиграване, най-вероятно защото имах изключително ниски очаквания към играта. Мислех, че ще е глупава и проста. За второто се оказах прав. Но простотата ѝ в случая е нещо добро – позволява ти да се насладиш максимално на интересния, бърз геймплей. Освен това в Splendor има предостатъчно дълбочина, която да те накара да искаш да я играеш пак и пак… и пак! – BigBoxDicer

Не са много игрите, които са едновременно прости и сложни. Splendor е една такава игра, не ти оставя спокойствие до самия край, бориш се за всяка карта, която ти е нужна. В същото време е толкова простичка, правилата са една-две странiци и се играе бързо, ако играчите знаят какво да правят. Една от най-добрите игри за въвеждане на нови хора в света на настолните игри, поне според мен – BigBoxYour

Заключение

Splendor е лека и тактическа игра, която не ви кара да мислиш дълбоко. Просто трябва да вземате карти, които ви обезценяват други карти. С вторите карти ще си вземате трети карти, които пък ще ви улесни докопването до четвърти карти, които дават много точки. Изборите обикновено са очевидни, но това не ми пречи да губя всяка поредна игра, която играя.

Вижте какво, Splendor е стабилна игра. Splendor е изпипана и върши чудесно всичко, към което се стреми. Гениална игра ли е? Със сигурност не. Ще остане ли в колекцията ми? Със сигурност да. Поне засега.

Последно време се ориентирам към по-леките и по-елегантни игри, казвал съм го често. Въпросът е, че се опитвам тези леки и елегантни игри да са лесни за научаване от нови хора и да могат да се слагат на масата за секунди, както и да се прибират толкова бързо. Да не говорим, че се опитвам да избирам и игри, които И на мен да са ми интересни.

Все по-малко време ми остава за игра и гледам това време да го прекарам качествено с колкото се може повече приятели и игри. Не искам да отделям твърде много време за сетъп или дълго четене на правила. Е, правя го често, все пак съм чел правила като Virgin Queen на GMT (което е предизвикателство). Правя го, да, но защото това ми е хобито – да разучавам игри и да ги тествам. Ако не се занимавах изобщо със сайта, вероятно щях да търся игри тип Splendor – леки, с лесни правила и които позволяват свободната комуникация между хората по време на игра.

Ако сте чели дори само предното ми ревю ще кажете, че звуча объркано или дори двулично. Може и да сте прави, може и това да е шумно емоционално изпускане, но често, последно време дори по-често, си задавам въпроса – Защо играем игри? Заради игрите или заради хората?

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компоненти
  • Бърз сетъп
  • Бърз геймплей
  • Бързо прибиране в кутията
  • Позволява свободни разговори по време на игра
  • Подходяща за… ами всъщност за абсолютно всички.

МИНУСИ:

  • Тема, на практика няма
  • Ако се играе твърде често, може да доскучнее

[divider]

Благодарим на Paladium Games за предоставено копие за ревю. Ако на вас ви е харесала играта, можете да си я поръчате от онлайн магазина на Paladium, като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.paladium-games.com/index.php/store/board-games-nastolni-igri/splendor-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]Купете Splendor[/button]

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

 

BigBoxGamers гарантира: Ticket to Ride

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/bigboxgamers-guarantees/“ target=“blank“ ]Какво представлява BBG Гарантира?[/button]

Брой гласували: 9

Обща оценка: 17

Ревю: [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/ticket-to-ride-europe-1912expansion/“ target=“blank“ ]Ticket to Ride[/button]

Влакчетата са сред първите избори за игра с нови хора. Темата и правилата са достъпни, а геймплеят е сходен с модерните правила на съвременните дизайнерски игри. Ticket to Ride е перфектна игра за вкарване на нови хора в хобито, а освен това, видиш ли, е и отлична с геймъри. Това е игра, с която повечето настолни игри вече се сравняват.                                                                                                                                                                                                                                                                                        -BigBoxGamer

Ticket to Ride на пръв поглед може да изглежда детска, с всичките си вагончета и влакчета, които си редите, но само трябва да се решите да я пробвате и ще разберете, че е много увлекателна и интересна игра. Ако не съществуваше Каркасон това щеше да е избора ми за игра за зарибяване на нови хора. Само още нещо – колкото и да се ядосате, когато играете, не удрайте по масата!                                                                                                                                                                                                                              –BigBoxSharki

Ticket to Ride е една игра, на която всеки може да се научи да играе и да победи – малката ви сестра или брат, баща ви или майка ви, дори дядо ви и баба ви. Още повече, в голяма част от случаите точно хората, които не са играли никога играта ще ви натрият носа за идните дни и седмици!                                                                                                                                                                                                                                                                                                -BigBoxYour

Ticket to Ride е изключително увлекателна игра, която всеки трябва да изиграе поне веднъж. Който ме познава знае, че това е една от любимите ми игри, защото е наистина добре премислена. Ticket to Ride може да е лесна и семпла, но в нея има много повече стратегия, от колкото изглежда. Много ми харесва разнообразието от продължения с допълнителни игрални полета. Всяко от тях променя поне малко начина на игра, което означава, че и играчите трябва да адаптират личния си план за достигане до гарата на победата! *Тудуф-тудуф*

                                                                                               -BigBoxDicer

Ticket to ride е една от игрите, които ми дават неповторимо чувство на удовлетвореност от действията ми. Запълвайки голямата празна карта с влакчета, играчите имат чувството, че участват в един голям общ проект – макар и да е със състезателен характер. Да не говорим за чувството да ти се паднат точно влакчетата, които ти трябват за някой мнооого дълъг маршрут. Безценно! Въпреки, че правилата са прости и могат да се обяснят на всякакъв тип играчи за няколко минути, играта предоставя много тактически решения и тръпка. Липсата на агресивна конфронтация я прави много подходяща gateway игра.

                                                                                             -BigBoxWolfyy

Играта стана емблематична за въвеждаща в света на настолните игри. Компонентите са много добри, а в колекционерското издание са направо страхотни. Лесна откъм правила и увличаща откъм геймплей, Ticket to ride спокойно може да бъде единствената игра у дома и да не ни омръзне. Пък и на кой може да му омръзне да си играе с влакчета?!                                                                                                                                                                                                                                                                   -BigBoxTea

 

 

Codenames – семейно ревю на страхотна парти игра

Днес решихме да започнем нова поредица от ревюта – съвместни ревюта. Какво по-подхдящо от семейно съвместно ревю. Днес, аз – BigBoxGamer и съпругата ми – BigBoxTea ще погледнем към една игра, която и двамата обичаме. Кой повече, кой по-малко. 

 

BigBoxGamer

Днес ще поговорим за Влада Хватил. Какво? Парти игра на Влада Хватил? Какво стана с майстора на тежките игри? Къде е новата Dungeon lords, petz тип игра? Признавам си, Mage Knight е една от най-сложните игри, които съм играл и отново е на господин Хватил. Само че някои от вас сигурно знаят, че той има някои опити в парти игрите, например Pictomania.

Е, Code Names не е просто опит, а сполучливо и изключително хитро творение. Казвам хитро, защото е толкова просто, че всеки дизайнер би се плеснал по челото с думите „Оф, как не се сетих!“.

Израснали сме без много настолни игри, а хората от моя набор и без много видео игри. Затова в най-ранна възраст ние си измисляхме всякакви социални игри, които да поддържат интереса ни. Най-разпространената сред тях беше добрата стара игра на асоциации. Два отбора. Единият от единият отбор казва на единия от другия отбор една дума и двамата се опитват да подскажат с друга дума… тази дума, на своите партньори.

Години по-късно, дори и като геймъри ние продължавахме да цъкаме асоциации, като си добавяхме какви ли не правила и условия. В годините, докато учихме в НАТФИЗ, тематично дори изигравахме това, което искаме да кажем. Като добавим и рисунки… схващате. Класически асоциации.

BigBoxTea

Нямате си и идея колко много съм играла на асоциации! Обожавах тази игра, включително и в студентските си години, когато киснехме по коридорите на НАТФИЗ с часове, чакайки някой преподавател да се появи. Играли сме всякакви варианти и винаги съм била „лУуУуУда“ по тази игра… (извинете за несвързаната по никакъв начин препратка!)

И така, години по-късно (но не много!), постепенно започнаха да навлизат (и в България, и в нашия хол) настолните игри… излезе прочутия Диксит, по който всички откачиха… Обаче вкъщи някак си не откачихме по него. Дали защото беше малко артси-фартси, дали заради твърде често мегасбърканите асоциации, които пораждаше… но май сме играли само 3-4 пъти. По-нататък задълбахме в какви ли не жанрове и техники, механики и тематики. И темата за асициациите остана много назад. До Codenames.

Е, приятели, Codenames е страхотна. Просто страхотна. Нека ви разкажа! Ние (играчите) сме разделени на две групи супер-мега-гига-тайни шпиони. По един от отбор знае тайните самоличности на 25 агенти. Идеята е всеки да успее да разкрие самоличността на агентите пред своите си, без да ги хване конкуренцията. Това е темата. А сега – как се развиват нещата вдействителност. На масата се нареждат 25 карти (5 реда по 5 бройки), съдържащи по една-единствена дума (картите са двулицеви, което прави предишното ми изречение не толкова правилно). „Подсказващите“ – един от единия отбор и един от другия – имат пред себе си нещо като карта 5 х 5 квадратчета с цветова схема – червени, сини, жълти (или охра… или светло кафяво… или каки… не съм сигурна в тоя цвят!) и една черна. Идеята е съотборника да подсказва на неговите си така, че да отварят „агенти“ само от техния цвят, като много внимават да не отварят от другите и наистина, ама НАИСТИНА много внимават да не отворят картата, която отговаря на черното квадратче в схемата. Там, нали разбирате, се крие един убиец, който не се интересува ни от сини, ни от червени. Изпотрепва всичко, играта свършва, спечелили няма, но загубили са тия, дето са го събудили.

Как точно се развиват нещата? „Подсказващия“ (който вижда схемата) казва една дума, с която асоциира дума или думи на картите долу. Може с една дума да обедини няколко асоциации, затова след изказаната дума трябва да съобщи с цифра колко карти асоциира с тази дума… например „Пандишпан, 4“ или „Археоптерикс, 1“. Съотборниците му трябва да помислят, да погледат и да посочат коя дума мислят, че е асоциирал с пандишпан техния човек. Посочват я, а „подсказващия“ трябва да сложи върху посочената карта съответния цвят карта от схемата. Първият отбор, отворил всичките си карти по схемата, печели. Играта е за до 12 (!!!) човека, ние сме я пробвали само с 4 и вървеше прекрасно. Но нямам търпение да я пробвам с повечко!

До тук с правилата. Знам, че ви отегчих и нищо не разбрахте. Но в действителност играта е елементарна, интуитивна и много, много забавна. И няма нищо общо с темата. Но това не е проблем! Проблемът идва с думичките. На английски са. На практика играта е абсолютно невъзможна за игра от играчи, които не говорят английски. При нас се получиха няколко ситуации, в които казвахме думата и на български, и на английски (което не беше кой знае какъв проблем), но според мен голямата сладост на играта идва и от богатството на английския език и възможността да се получи игра на думи, повечко значения или други интересни случки. Иначе правилата за подсказките са много строги – само една дума, никакви подсмихвания и увъртания, най-добре съотборниците да гледат към картите… и наистина, когато се играе така, нямаш онова ужасно чувство на вина, че си подсказал над правилата („Hanabi“, „The Game”). Като игра носи позитивно настроение, много смях и увлича страхотно… чак се очудваш, че е свършила, и бързо подхващаш тестето с думите за още една игра. А тестето е ОГРОМНО. И ДВУЛИЦЕВО. Тъй че има мегдан да се играе с години.

Ако искате да имате само една филър игра – дълбоко препоръчвам Codenames. И хич не се притеснявайте, ако шпионската тематика не ви е на сърце. И на мен не ми е – да ме прощава г-н Влаада-с-трудното-второ-име, но така или иначе темата не присъства по друг начин, освен в изображенията на картите с агентите. Откъм арт малко са пропуснали тази част, но пак казвам – не пречи и по никакъв начин не проваля играта. Аз съм на мнение, че често е по-добре без, отколкото да тежи и разсейва. Вслучая темата не е важна, важното как точно ще опиташ да обясниш с една дума „Америка“, „заек“, „нинджа“ и „боб“.

BigBoxGamer

Играта беше изключително голям хит в Gen Con тази година и дори стоя няколко седмици като номер едно в хот листа на Boardgamegeek. Всички известни колеги ревюъри се изказа ласкаво и копията на играта им подгизнаха от техните лиги. Както виждате, мисля, че нещо подобно се случи и с моята съпруга. Е, аз ще си държа езика в устата, но мога да се присъединя към общото мнение, че играта е добра. Даже отлична. Когато ни изпратиха играта ни предупредиха, че е изключително зависима от английския език. Така е. Думите са прости и вероятно повечето от вас с базово познание на английски няма да имат проблем, но както каза Теа, ако не се дисциплинирате да говорите на английски ще се получат конфликтни ситуации. Ако искате да говорите на български, препоръчвам първо да си преведете българската дума на английски и да проверите дали думата я няма на таблото.

Освен това, ние не захванахме доста правила, свързани с подсказването, които са задължителни. Например нещо от типа: Ако подскажеш дума и твой съотборник познае някоя от вашите думи, не трябва да издаваш нито с думи, нито с жестове, че той се е справил добре или не, защото ти може да си имал предвид друга дума, а той по случайност да я е познал. Ако разбере, че друго си имал предвид, тогава това си е издаване на информация. Но… важното е да си изкарате добре. Дали ще измамите без да искате веднъж или два пъти, дали ще объркате някое малко правило или ще се подхилквате, това е без значение. Играта се играе за около 15 минути и ако се наложи в средата да прекъснете заради грешка, няма да е голям проблем. 

Предупреждавам! Играта може да предизвика сериозни проблеми с аналитично циклене. Особено в началото на играта, когато има твърде много непознати думи и трябва да имате предвид всичко. Препоръчвам ви да използвате пясъчния часовник, който е в кутията като опция. Използвайте тази опция винаги.

Най-вече – играта е лесно преведима и като нищо можете да си нарежете стотици листчета с български думи и да играете на български. Така че… каквото и да правите, Влада Хватил изкара поредния си хит на пазара, макар и този път да не е тежък като 20 тонния тир – Mage Knight. 

Дали Code Names е любимият ми филър? Съвсем не. Дали си е заслужила място в колекцията ми? Определено.

ПЛЮСОВЕ:

  • Светкавично бърза игра
  • Чиста игра на асоциации, която обожавам
  • Безкрайна преиграваемост
  • Лесно може да се преведе на български език

МИНУСИ:

  • Зависима от английски език
  • Имате нужда от себеконтрол, за да блесне играта

Ticket to Ride: Europe + Europe 1912 expansion – Брилянтно!

BBG рейтинг – 8/10

За пръв път чух за играта от един приятел, който си я взе, и честно казано останах доста учуден от начина, по който ми бе представена: Влакчета! Но след като му бях на гости и изиграхме две игри всичко си дойде на мястото и ми стана пределно ясно, че и аз ще си купя тази игра, барабар с експанжъна! Е, получих я като подарък за рождения ми ден, но все тая. Имам я, това е важното. По същия начин като мен реагираха и моите приятели, когато ги поканих на гости да изиграем едни влакчета(повярвайте ми Ticket to Ride: Europe много точно се описва точно от тази дума и всички мои познати използват именно нея за име на играта), но следващия уикенд те бяха тези, които ме накараха да се съберем отново(едвам ме навиха!).

Тема 7/10

За съжаление на някои хора тук няма елфи, джуджета, крале, роботи, динозаври или пък зомбита. Имате една карта на Европа и двайсетина отбелязани града(домързя ме да ги преброя точно). Целта е да станете железопътен шеф на Европата(да имате най-много точки в края на играта, много ясно) като свързвате различни градове и изпълнявате билети. Билетите всъщност могат да бъдат разгледани като куестове или задачи, при изпълнението на които получаваш определен брой точки. Всеки играч има на разположение 45 едноцветни вагончета, с които да строи и да свързва градове, т.е. да си изпълнява билетите. Играта  е походова по часовниковата стрелка, като никой не може да ти спира хода с „И сега аз ще изиграя…“.  Ще играеш като ти дойде реда!

Кутия 10/10

Достатъчно голяма. С отделения и торбички за всички компоненти и карти. Това за основната игра. Експанжъна е малка кутийка, но за всичките компоненти(реално едно тесте с билети и няколко фигурки)  има достатъчно свободно място в голямата кутия и всичко се напасва перфектно. Дори и като разнасям играта насам-натам за да разцъкваме докато сме на гости някъде, като отворя кутията всичко си е на мястото и няма досадно пренареждане и подреждане.

Дъска 9/10

Първо борда. Изключително здрав и лесен за прибиране и сгъване и си пасва перфектно обратно в кутията.  Лъскав си ми е, но не съм пробвал дали попива като го залея, а и нямам намерение.  Нарисувана е картата на Европа и различните жп линии, които можеш да построиш. Малко ме дразнят някои от имената на градовете, но какво да се прави така са решили, а и няма чак толкова голямо значение дали е Горно или Долно Нанадолнище – важно е да стигнеш до там. Точките се отбелязват по ръба на борда като си има и маркери и за това. Е, ако от обратната страна имаше още една карта с други маршрути щеше да е вече 11/10.(Бележка от Booky – Експанжъните са така)

Компоненти 7/10

Играте е за максимум 5 играча и за всеки от тях в кутията има по 45 вагончета, 3 гари, 1 маркер за отбелязване на точките, а след като си взех експанжъна и 5 депа. Допълнително има и отделна торбичка с резервни влакчета(вагончета, все тая) по 3 за всеки от петте цвята. Допълнителните няма да ви трябват защото основните не се чупят(въпреки, че моята игра е с едно дефектно „куцо“ черно вагонче без една гума сигурно от БДЖ са го взели(Бележка от Booky – моето е жълто) ) те са си достатъчно здрави, но имат навика да падат по земята(освен ако вече не играете там де).

Останаха картите с билетите и картите с цветни вагончета на тях, които ти позволяват да строиш. Цветовете са ярки и се открояват отдалеч, така че го няма досадното „т‘ва къв цвят беше“. А на самите карти няма какво чак толкова да бъде нарисувано освен два града и къде се намират те в Европа или един вагон в даден цвят(син, бял, жълт и т.н.). Определено картите се износват и замърсяват с играта и си личи че се ползват, тъй като са все в ръцете на играчите, или пък трябва да се размесват, или пък се предават наляво надясно, но са сравнително издръжливи. Но определено това НЕ Е игра, която играеш ръфайки мазни пуканки нон стоп. Тези които не ме разбират какво имам в предвид,  да отидат да си купят примерно едно хубаво тесте карти от 100лв. и да го дадат на някой да си поиграе с него  и да го намачка докато яде дюнер.

Геймплей 8/10

Играта е изключително лесна за разбиране. Както за хора, които тепърва си припомнят радостта от борд игрите от детските години, така и за такива, които за пръв път се сблъскват с тях. Както казах целта е да събираш точки, а събираш точки като изпълняваш билети и свързваш градове(т.е. строиш). Когато някой остане с 0-1-2 влакчета в него(т.е. е построил минимум 43 от своите на картата) всички имат по още един ход и броим точките. Всеки ход можеш да направиш едно от 4 действия – теглиш маршрут, строиш гара, строиш маршрут или теглиш карти с цветни вагончета за да можеш да строиш –и това е.

Никой не може да ти прекъсва хода или да ти се меси, е освен със някой съвет или с „що ми построи маршрута тъкмо там щях да строя, виж как ме прецака сега“. За добро или за лошо това е в общи линии и единствения начин да прецакаш някой играч – като постриш маршрути или гара, която той иска, но дори и това става случайно. тъй като всеки си крие билетите и не знаеш кой как точно иска да построи, само можеш да предполагаш.  По този начин играта е много благоприятна за типа играчи, които не обичат игри с прецаквания и надлъгвания, а си гледат тяхната игра.

Една игра продължава средно около 50 минути. Зависи доколко нови са играчите и колко е техния брой. Игра с двама може да приключи и за 30 минути, а игра с петима лесно прехвърля час. Честно, не препоръчвам игра с двама. Само може би в началото докато играчите навлязат в играта или за да се покаже на някой как се ирае. Двама играчи лесно могат да се избягват един друг(е, зависи какви маршрути са им се паднали и са си избрали, но в 90% от случаите няма да имат проблеми) и играта по-скоро опира до късмет кой ще си приключи пръв влакчетата за да може да прецака другия с ход-два да не си завърши маршрутите. Играта с 5 човека е вече нещо друго. Там трябва малко по-внимателно да строиш и да не се издаваш откъде и закъде си тръгнал и много често двама трима играчи имат нужда от един единствен маршрут, което неминуемо означава някой прецакан.

Що се отнася до точкуването и победата, за мен огромен плюс е, че до последния момент не знаеш кой ще победи. Дори и някой да те води с 30 точки по ръба на борда по време на играта(в общия случай когато играем забравяме изобщо да си движим маркерите и в края на играта смятаме за всеки точките отново), в края когато се добавят точките от билетите всичко може да се обърне(при 70 точки от построени маршрути съм правил 100 от изпълнени билети, което колкото и условно и неразбираемо да ви звучи сега си е доста и опонентите ви си нямат и представа за тези 100 точки).

Разнообразие 8/10

Разнообразието идва от билетите с маршрутите, т.е. кои два града ще трябва да свържеш. Затова препоръчвам горещо експанжъна. Основната игра е с 6 дълги и към 30-тина къси маршрута(пак ме домързя да проверя колко точно). Да. Маршрути се раздават в началото на играта случайно, но след 3-4-5-6 игри си видял и построил голяма част от дългите маршрути, и комбинацията им с късите не е от такова голямо значение. Виж, след като добавите, експанжъна дългите маршрути се удвояват. А и късите маршрути стават почти двойно. Друго си е в началото на играта да можеш да избираш от 7 маршрута, а не от 4. Не бих казал, че играта писва бързо. Направихме маратон петък-събота-неделя всяка вечер по 3 игри и пак бяхме навити за още. А и има и други експанжъни.  Е, да, още пари, ама който пък има средства може да си разнообрази.

Заключение

Играта е перфектна за навлизане в света на борд игрите и смятам, че има място в колекцията на всеки. Лесна и забавна за малки и големи(хахахахаххахахахха). Няма сложни правила и трикове, които да трябва да се усвояват, а и не е задължително да сте фен на БДЖ за да се забавлявате. Така че телгете по билет и хайде на влакчетата.

Съвети и стратегии.

1. Играйте минимум трима.
2. Винаги следете опонента колко влакчета са му останали към края на играта и приключете по- важните маршрути за да не останете изненадани.
3. Не се страхувайте да теглите още билети за изпълнение, но следете дали ще ви стигнат влакчетата. Колкото точки дава един изпълнен маршрут, поне толкова влакчета ще са ви нужни за да го изпълните(плюс минут едно две).