Архив за етитет: терасни игри

Circle the Wagons – Малко. Просто. Гениално.

Микроигрите някак си автоматично се пренебрегват, когато се говори за топове на годината. Някои ревюъри дори си правят отделна категория само за дребни игри. Ако бях игрл достатъчно Circle the Wagons преди месец-два, това със сигурност щеше да бъде най-добрата игра за двама на 2019-та.

Причината е проста – елементарни правила, безкрайна преиграваемост… пространствен пъзел!

Circle the Wagons е от новата поредица микро игри на Quined Games, заедно със Sprawopolis и Stew, за които ще поговоря скоро също.

Circle the Wagons е тактическа игра за двама и използва малко тесте от карти, като гърба на всяка карта е условие за точкуване, а лицето е разделено на четири зони. Всяка зона има цвят и символ.

Вашата цел е да отбелязвате точки, като строите пъзел от тези карти пред вас. В края на играта ще получите точки за съседни цветове зони, както и за три условия, които се обръщат всяка игра на случаен принцип. Някой път може условието да е – заклещена планина между два пистолета, или пък минимално количество бири за точки.

Когато слагате карта, тя трябва да спазва много малко правила относно ориентация, подпъхвания и надпъхвания, но в крайна сметка трябва да си подреждате пъзел.

Играта се нарича Circle the Wagons, защото след като сложите трите условия за точкуване, вие нареждате всички останали пъзел карти в кръг около условията. Когато е ваш ход вие или вземате първата карта и си я слагате където решите в пъзела или вземате която си искате напред, но в този случай подарявате всичко прескочено на опонента. Това в общия случай не е отличен сценарий, но понякога искате да дадете карта на другия играч, защото тя ще му навреди.

И така продължавате, докато свършат всички карти в кръга. Тоест – не повече от 15-20 минути. Смятате си точките и си ги записвате на удобно тефтерче за точки.

Заключение

Circle the Wagon е малка ненапрягаща филър игра, като брилянтността й се дължи на идеалната дължина и задоволението, което ви носи перфектното ниво ангажироност за този жанр. Тук късметът е на минимум и ако загубите, ще сте загубили заради вас. Преиграваемостта е космическа, защото всяка игра изкарвате различна комбинация от три карти с условия за точкуване, като към тях добавяте и още няколко метода, съществуващи във всяко изиграване. Всъщност, дори и да играете една и съща подредба на условия, то картите в кръга ще са разположени по различен начин.

Ако търсите бърза, но ангажираща – ненатоварваща, но смислена игра – Circle the Wagons е вашата перфектна терасна игра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Минималистичен дизайн
  • Бърз сетъп
  • Бърз геймплей
  • Безкрайна преиграваемост

МИНУСИ:

  • Темата се губи, макар и да има опити да изплува с някои карти

Circle the Wagon можете да откриете на сайта на нашите партньори от Time2Play

The Genius Square – перфектната соло „терасна игра“

Заглавието казва всичко. Изразът „терасна игра“ се отнася за всички онези настолни игри, които не само са компактни и се събират на масичка на терасата, но са подходящи за следобедно разпускане на тишина без напрягане или пък за сутрешно кафе с вестник. Кой чете вестник? Купете си вестник! Какво е вестник?

Класическият лъжлив Деян е време да си признае нещо. Всъщност The Genius Square не е соло игра. Това е игра за двама и ако мога да я сравня с подобно нещо, бих могъл да посоча Maze Racers.

Компонентите в The Genius Square са обрани, но с отлично качество. В играта има две пластмасови дъски, няколко зара и два комплекта големи дървени тетрис пъзел парчета, които да се опитвате да наредите на таблото си.

В началото на играта, един играч хвърля всички зарове. Заровете показват на кои места по бордовете да се слагат пречки – няколко дървени пулчета.

След като си е сложил пречките, всеки се опитва да си запълни дъската колкото се може по-бързо Ubongo стайл. Първият, който успее печели.

За разлика от Убонго, тук обикновено пъзелът е лесен. Рундът свършва между 1 минута и… 15 секунди.

Не се стряскайте, това не прави играта лоша. Напротив – както казах, това е чудесна игра за разпускане, защото има нещо изключително удовлетворително в това да усещаш и да чуваш кликващия звук от правилно наместващите се дървени парчета.

Играта е подходяща за деца, но нищо не пречи да я играят и възрастни, да кажем – 26 рунда поред.

Ако играете твърде дълго, вероятно ще откриете зависимост – първо се слагат определени трудни части, а накрая най-лесните. Освен това, визуално често някои неща са очевидни, макар и понякога това да е подвеждащо.

Не се притеснявайте, както пише на кутията, едва ли ще повторите един и същи пъзел два пъти. Както пише на кутията – вариантите са 62 208.

The Genius Square може и да ви звучи помпозно, но всъщност е напълно точно заглавие. Причината е, че всъщност седемте зара в играта не са еднакви и комбинациите между тях са така измислени, че поставянето на пулчетата пречки да прави пъзела възможен всеки път.

Пробвахме да играем играта и без зарове – ние да си избираме къде да слагаме пулчетата. И в 95 процента от случаите това работи… но понякога се получава странна ситуация, която просто няма решение.

Така че заровете са брилянтно инженирани. Е, когато искате, винаги можете просто да си извадите дъската и да си нареждате на случаен принцип пулчетата и просто да си решавате задачките. Да, не винаги ще се получава, но когато използвате играта за соло почивка, това няма значение.

Заключение

The Genius Square е прекрасна детска игра, с която можете да се забавлявате и вие. Компонентите са разкошни и усещането от слагането на последното парче от пъзела е крайно задоволително. Ако имам негатив относно компонентите на играта, това е ужасната кутия. Това не е стандартната кутия с капак, с която ние разглезените геймъри сме свикнали. Вместо това ще откриете класическа кутия на евтина игра от магазинче по левче, която се отваря от едната страна. Тези кутии лесно се износват и капаците им се развалят. За игра като тази бихте искали сетъпа да е светкавичен. За съжаление това не е напълно така, заради кутията и заради досадния органейзер вътре, който за жалост е по-добре да си го държите, за да не ви се смачка така или иначе гадничката кутия.

Тук няма да откриете нещо дълбоко или кой знае колко оригинално, но мога да кажа, че съм повече от доволен. The Genius Square e разтоварващо преживяване, което обичам да си цъкам дори сам.

С други думи – това не е класическа игра, а по-скоро отпускащ лесенпъзел, който можете да играете в състезателен режим за двама.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компоненти
  • Е-ле-ментарни механики
  • Светкавично изиграване (под минута)
  • Отпускащ геймплей
  • Чудесна соло игра
  • Работи отлично с деца

МИНУСИ:

  • Кутията е ужасна
  • Няма особено дълбочина, ако търсите това

 

 

Qwinto – най-елегантната Roll and Write игра?

Qwinto е очевиден резултат от успеха на вече модерната класика Qwixx. Макар и двете да нямат почти нищо общо, самото заглавие и компоненти носят духа на предходната игра.

Въпреки че Qwixx е изключително елементарна и гладка игра, не можех да я нарека елегантна. Qwinto от друга страна – това е определението за „елегантност“.

Правилата тук са сякаш по-малко дори и от в Qwixx, но дълбочината на изборите и push you luck вълнението са изпипани със стил.

Qwinto пристига отново само с купчина листчета, два зара и, поне тук има, 4 молива.

По време на хода си играчът избира един, два или три зара (избира и цветовете) и има право на едно хвърляне наново, ако не му хареса резултата. След това всеки си записва сбора на своето листче. Ако активният играч не може да си го запише – по подобие на Qwixx – записва грешка. При четири грешки играта свършва и се броят точки.

Както виждате от картинката, тук има само три реда в три различни цвята. Имате свобода да си запишете числото където искате… почти. Ето и ограниченията.

  • Числата винаги трябва да бъдат наредени във възходящ ред (но поредността, в който се записват не е от значение. Тоест, можете първо да запишете 12, после 6, после 8 и така нататък)
  • Цветът на реда, в който се записва числото трябва да отговаря на един от хвърлените зарове

Първият начин за отбелязване на точки е чрез тези редове. Това се случва в края на играта.

  • Ако сте си запълнили напълно целия ред, тогава вземате толкова точки, колкото е стойността на най-високото число там (тоест – числото най-вдясно)
  • Ако не си запълнил реда, тогава вземате по една точка за всяко запълнено пространство.

Вторият начин за отбелязване на точки е чрез колони. На листчето има шест колони, които пресичат трите реда. Във всяка една от тези колони има по един петоъгълник (Qwinto, сеш ли се). Ако сте попълнили и трите числа в колоната, вземате толкова точки, колкото е числото в петоъгълника.

Играта свършва, когато някой играч запълни напълно два реда или направи четири грешки – по-често ще завършвате с грешки. В играта също. 

Заключение

Qwinto e малка гениална игра. Не мога да си кривя душата. Правилата са ясни и изчистени. Моят шест годишен син я играе без проблем, но от друга страна Qwinto е по-геймърска от Qwixx. Тук решенията, които вземате са по-ключови и определено по-вълнуващи. Рядко се играе само за два реда (както е в Qwixx). Вместо това – искате да балансирате между редове и колони, като често ще рискувате с големи числа в началото на редовете, заради тези петоъгълници, но шансът да се падат числа над 10-12 е минимален.

Освен това, тук всеки записва по време на ходовете на другите и активният играч може да избере точно кои цветове ще влязат в хвърлянето, колко зара и дори може да хвърля наново. Това значи, че в тази игра вие влияете много повече на останалите играчи, отколкото в повечето други Roll and Write игри. От друга страна, това значи, че не можете да играете с колкото си искате играчи. Да, на теория нищо не пречи да откъснете повече листчета и да раздадете повече моливи, но понеже важността на активния играч тук е от голямо значение, вие рядко ще бъдете на ход и така контролът ще се изпусне. С други думи – колкото по-малко играчи имате – толкова по-сериозни ще са тактическите ви избори.

Добре де, може би малко прекалих с думи като „взаимодействие“ и „тактика“. Все пак това е филър игра, която трае около 20 минути.

Но ако търсите „терасна“ игра или пък отпускащ филър с малко „пушурлък“ вълнение – Qwinto е една от най-добрите зарохвъргачки в жанра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елегантни правила
  • Бърз геймплей
  • Различни тактически възможности
  • Изненадващо количество взаимодейсвие между играчите

МИНУСИ:

  • Еми… Това игра с моливчета и цифри. Ако не се кефите на жанра – няма да преоткриете смисъла на живота си.

Qwixx – класиката, дефинираща Roll and Write жанра

2018-та година прероди забравения жанр на Roll and Write игрите. За да си обясним този феномен, предлагам да се върнем в началото на хайпа.

Qwixx е една от най-големите класики в модерните Roll and Write игрите и макар да не е първата (Всъшност е далеч от първата), за много хора през 2012 тя „дефинира“ един много специфичен отрасъла „листче и моливче“.

Мога смело да кажа, че имам сериозен опит с този тип игри, но никога не се бях докосвал до Qwixx. Ако и вие сте като мен, бих се радвал да останете с това кратко ревю, за да видите как тази класика зададе стандарт за бъдещи творения.

Qwixx е номинирана за игра на годината, когато излиза, но макар, че не взема приза, тя печели редица награди след това.

 

Искам да наблегна на класическия елемент в Qwixx, защото ако я разглеждате от днешна гледна точка може и да ви се стори твърде постна за сегашните стандарти на Roll and Write игрите.

Поради тази причина за играта съществуват редица разширения, за някои от които ще говорим скоро.

В Qwixx всеки играч получава листче с четири различни реда с числа.

В кутията ще откриете четири стандартни зара с цветовете на редове на листчетата, както и два бели зара.

Когато е ваш ход вие хвърляте всички шест зара. Всеки има възможност да задраска числото на сбора от двата бели зара в която си реши колона. Ако някой не иска или не може не е проблем. Просто не го прави. Ако обаче в момента вие сте на ход – вие сте длъжни да запишете нещо (имате и втора възможност) – ако не можете, си отбелязвате хиксче на специално място. Всяко такова хиксче е минус 5 точки в края на играта. Ако напишете четири хиксчета – играта свършва.

След като всеки си задраска числото на сбора, тогава активният играч има шанс да задраска още едно число  – той може да използва всеки един от цветните зарове, като го комбинира с един от белите зарове.

Целта ви е да задраскате колкото се може повече числа на ред. Ако успеете да задраскате последното число на ред (можете да го направите само ако преди това сте задраскали поне пет други от този ред), тогава целия ред се блокира за останалите играчи и те повече не могат да задраскват там. А и вие получавате малко бонусче.

Играта свършва или когато някой не може да задраска число четири  пъти или когато два от редовете са блокирани. Обикновено това се случва след около 15 минути.

Всеки ред дава точки спрямо броя на задрасканите числа и бонуси. Добавяте си ги, вадите хиксчетата от грепките и ей ви резултатът.

Заключение

Qwixx e класика и си личи. Всичките й механики са обрани до минимум и когато тя е излязла на пазара ние все още сме нямали съвременни хвъргачки като Railroad Inc, Ganz Schon Clever и подобни. Това, което искам да кажа е, че да – играта е добра, но може и да омръзне бързо за тези от вас, които са играли вече по-нови Roll and Write. От друга страна, ако търсите нещо елементарно и почти механично, което да си цъкате на терасата за 5 минутки, мисля че Qwixx може и да работи. Освен това, ако тепърва навлизате в жанра, мисля, че има какво да вземете от тук. Ако искате пък, може и да изчакате следващите дни, когато ще говоря за прекрасните игри, до които NSV стигнаха благодарение на дедо си Qwixx.

ПЛЮСОВЕ:

  • Компактна
  • Лесна за научаване
  • Бърза
  • Създаде цяла линия отлични игри (за които ще говорим скоро)

МИНУСИ:

  • Вече има много по-добри игри от този вид на пазара
  • Пристига без моливи (което е странно)

Shy Monsters – Най-добрата терасна игра точка

Не знам дали друг го използва, затова ще се нарека горд изобретател на невероятно оригиналния израз „терасни игри“.

Това са игри, които докато сте седнали на тясната си тераска на слънце (което се надявам и ние скоро да видим) с половинката си, с четвъртинката си, или с там каквито са ви взаимоотношенията, и докато си лафите и пиете кафето – разцъквате 4-5 пъти, защото тези нито отнемат много време, нито много от вниманието (за разлика от това изречение) и не много място от така или иначе тясната ви масичка.

Shy Monsters е върха на „терасните игри“. Компонентите й са само 15 плочки и едно пулче, правилата се обясняват за минута, а сетъпа… е част от самия геймплей.

Тази игра е толкова динамична, изчистена от излишни механики, но междувременно пълна с блъф, разнообразие и изненадващи обрати, че силно навява на дизайн на Бруно Катала. Но не е. Но пък той е плейтестър. Shy Monsters, всъщност, е първата игра на дизайнера Sandro Dall’Aglio и силно се надавям той да поеме в този дух в бранша.

Shy Monsters е асиметрична игра за двама с хумористични илюстрации и очевидно пародийна тема, която си личи и от заглавието.

Единият от играчите влиза в ролята на рицар, който се опитва да избяга от три етажа подземие, а другият играч е повелителят на подземията, който се опитва да постави стратегически своите „страшни“ чудовища.

Чудовищата са шест на брой и очевидно не са възпитани добре, защото им липсва самочувствие. Ако вие играете лошия, трябва така да си построите подземието и да поставите чудовищата, че да спазите претенциите им, защото това са нежни и деликатни създания.

В началото на играта се поставя плочка с вход и върху нея се слага пулчето на рицаря. Сега следва хода на лошия.

Лошият разбърква шестте чудовища с лицето надолу и тегли две от тях. С тях си взема и три празни плочки с коридори и един изход. Така в ръката му има шест плочки.

Сега той трябва да подреди плочките с лицето надолу, като първата трябва да е до рицаря. Целта на това подреждане е така да направи, че рицаря да падне в устата на едно от срамежливите чудовища.

Всяко чудовище има определено изискване за поставяне. Примерно – да има плочка само от едната му страна, да е в конструкция от четири плочки в квадрат и други. Двамата играчи имат референции.

След като лошият е поставил и шестте плочки с лицето надолу е ред на рицаря.

Играта е в три почти идентични рунда, като в първи рунд, рицарят има право да обърне две от плочките в подземието преди да започне хода си. Вторият рунд само една, а третия скача на сляпо… почти.

След като е видял, това, което е видял, рицарят започва да крачи из подземието, като когато стъпи върху плочка я обръща с лицето нагоре.

Е… просто ще сложите чудовище в началото и всичко ще е ясно, нали?

Ами… не. Рицарят има две умения, които може да използва по веднъж на рунд. Той може да прескача плочка, като обръща прескочената и стъпва върху следващата. Рицарят може и да атакува съседна плочка, независимо дали е с лицето нагоре или не.

В повечето случаи ще действа на сляпо, защото ако успее да открие чудовище, ще му остава само още едно, за което да се притеснява.

Ако до убитото чудовище се покаже още едно, милото се плаши и няма нужда да рицаря да го шамаросва.

Ако рицарят е хапнат от чудовище (скочил е на плочка с чудовище), играта свършва и можете да започнете отначало.

Ако той успее да намери изхода, продължавате до втория етаж – втори рунд. Сега се случват две неща.

  1. Вече рицарят ще обръща с една плочка по-малко в началото на хода си.
  2. Двете чудовища, които са били използвани този рунд излизат от игра (ако все още са с лицето надолу си остават с лицето надолу)

От една страна, става по-трудно за рицаря, заради по-малката начална видимост, но от друга, вече остават само четири чудовища и ако двете са излезли са видими, дедукцията влиза в действие.

Заключение

Shy Monsters мигновено се превърна в една от любимите ми игри последно време. Играя я със съпругата ми, играя я и със сина ми, който се оказа изненадващо добър покер играч. На тати малкото измамно дънджън мастърче.

Shy Monsters предлага изненадваща дълбочина и ангажиращо взаимодействие под формата на блъф и хитри обрати, които никога няма да ви вкарат във фрустриращ мод. Напротив – вие ще искате да играете веднага втора игра. И трета. И четвърта.

Компонентите са малко. Правилата са малко. Преиграваемостта е огромна! Вариациите за подземията не зависят от играта, а от самите вас – как ще построите подземието? Ще сложите изхода накрая, за да накарате рицаря да се потруди? Или пък ще блъфирате, като сложите изхода до самия вход, за да разкарвате напразно тоя глупав рицар? Можете да направите квадратно подземие или пък такова с два коридора. Уж всичко зависи от чудовищата, които имате, но не ви пречи едно от тях да го сложите така, че да не отговаря на изискванията си. Да, няма то няма да е активно, но имате право да го сложите както си искате, за да блъфирате. Всичко зависи от вас!

Препоръчвам Shy Monsters на… ами на всеки. Както на геймъри, така и на хора, които не са се сблъсквали все още с настолните игри. Да, толкова е добра!

ПЛЮСОВЕ:

  • Забавни илюстрации
  • Компактна кутийка с малко компоненти
  • Заема малко място
  • Елегантни правила
  • Бърз геймплей
  • Блъф решения и истински изненади
  • Безкрайна преиграваемост

МИНУСИ:

  • Играта е само за дваma

Scarabya – Номер 1 филър!

Обожавам пъзел игрите, а тетрис жанра все още не се е изчерпал, въпреки пренаситения пазар. Всички знаем, че Уве Розенбърг е майсторът на тетрисирането, но след като нарекох Barenpark най-добрата пъзел игра на Уве, която не е Уве, е време да нарека Scarabya втората най-добра пъзел игра на Уве, която не е на Уве.

Мисля, че Уве започва да изпада от класациите.

И тук е време да спра да говоря за Розенбърг, защото имената на двамата дизайнери на Scarabya също са с излети звезди на булеварда на славата – Бруно Катала и Лудовик Маубланк.

Scarabya е може би най-чистата игра от своя жанр, тъй като използва толкова малко механики, че можете да я играете и с деца. Самите ние, геймърите, сме си големи деца, така че и ние не се отписваме.

Всеки играч нарежда своята лична дъска от четири тематични и двустранни плочки, като след това ги заклещва с рамка. Не знам дали всички копия са така, но плочките не се събират идеално в рамката и леко се надигат. Същият проблем имах и с Edenia (игра, която вече потъна в дълбока забрава). Предполагам, че след време всичко ще се изправи, но си е дразнещо, защото всяка плочка има по две дупки, където се пъхат много яки пластмасови планини и ако не влизат добре, цялото нещо не изглежда чак толкова прилично, колкото би могло да е.

Не свиквайте с това мрънкане, защото второ такова няма да получите в това ревю.

След като сте си съставили личните табла ще забележите, че върху тях има нарисувани бръмбари скарабеи. Вашата цел е да затворите колкото се може повече бръмбари в пространство с максимална големина – 4 полета.

Точкуването може би трябва да се обясни два-три пъти преди първата ви игра, защото не се схваща веднага, въпреки елементарната си концепция. Всеки път щом затворите пространство с от 1 до 4 полета, гледате дали и колко бръмбара има в него. За всеки бръмбар вие получавате толкова точки, колкото е голямо полето.

Всеки играч има еднакви тетрисови части, но за разлика от другите подобни игри, тези части са по-големи от нормалното и се слагат по-трудно, особено след средата на играта.

Механиката за поставянето им носи корени от стари и познати игри като Take it Easy, Karuba, Nmbr 9 и други.

Тегли се карта с тетрисова част и всеки играч си я слага на таблото, като условието е първата да е в средата на таблото, а от тук нататък всяка следваща част трябва да се докосва до друга такава част.

Звучи като нещо простичко, но планините се оказват както полезни за затваряне на бръмбари, така и сериозен трън, когато се налага да слагате части. С други думи, Scarabya награждава не само тактическото мислене, но има и известна доза планиране поне за няколко хода напред. Трябва да можете да предвиждате какви са другите ви фигури и да си оставяте места за тяхното разположение. Разбира се, ако чакате твърде дълго, ще се наложите да импровизирате.

На кутията пише, че играта е 20 минути, но ако сте опитни, можете да я докарате и до 10, понякога и по-малко. Бройката на играчите не влияе на това по никакъв начин, тъй като всичко се случва едновременно.

Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

Заключение

Scarabya е един от най-добрите филъри, които съм играл… когато и да е. Не мога да разбера защо играта не получава толкова любов. Да, тя не предоставя нищо ново като концепции и механики, но комплектова добре познати идеи в нещо компактно, удобно и право в десятката за тези, които обичат пъзел игрите.

Scarabya е изключително чиста и точно такава, каквато трябва да бъде. Всяко мъничко нещо, което биха й добавили ще й развали истинският чар. Компонентите са отлични, артът е великолепен, а сетъпа, обясняването на правилата и прибирането обратно в кутията – всичко отнема секунди. Да, някои от ограничителните картони за личните табла са огънати и вероятно ще трябва малко намеса под формата на стоене под купчина игри за един ден, но това не е нещо, което не може да се поправи.

Ако обичате пространствени игри, за мен Scarabya е задължителна. Това е прекрасна „терасна“ игра за отпускане или за запълване на време. Върши работа и за завършване на настолна вечер. Тя не напряга, но и не е безмозъчно преживяване. Със сигурност опитните биха размазали новаците, просто защото ще са свикнали с необичайните тетрисови форми и ще знаят какво да очакват. Разбира се, ще можете да се научите бързо, защото рядко ще играете само една игра, когато извадите това бижу на масата, понеже е светкавично. И пристастяващо. Много пристастяващо.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлична визия
  • Елегантни правила
  • Светкавичен геймплей
  • Интересни тактически решения с доза планиране за следващи ходове
  • Подходяща е за всеки, дори и за деца

МИНУСИ:

  • Някои от компонентите в моята кутия бяха огънати

 

CV Pocket – Перфектната десетминутка!

Това не е CV, за която ще поговорим скоро. Това не е нейно разширение, за което също ще поговорим скоро. Това не е и просто по-дребна версия на една доказала се семейна съвременна класика. „CV Pocket“ е макар и точнo откъм концепция заглавие, така и сравнително подвежащо, заради което съм склонен да смятам, че е грешно.

CV Pocket е микро игра, която се обяснява за 1 минута и се изиграва за около 10. Това е една от най-добрите филър игри, които съм играл изобщо. Не защото играта е чак толкова велика, но защото е уцелила точно фокуса си и доставя идеалното почесване за пребиваването си на масата. Подготвянето и прибирането отнемат секунди, а ходовете са зашеметяващо бързи.

CV Pocket отново, като в другите игри от поредицата, е в тематиката на избори в живота, като тук тези житейски ситуации ги решавате за секунди… но предполагам много хора действат така. Илюстрациите отново са на брилянтния Пьотър Соча и те, заедно със заглавията на картите, успяват по изненадващ начин да пресъздадат атмосфера и тематичност.

Това е игра за събиране на комплекти, като първия ход си вземате карта от най-долния ред на табло от 15 карти. От там нататък, когато е вашия ход вземате карта от този ред, който пише на предната ви карта (първи, втори или трети). Винаги слагате картите си една върху друга, като оставяте символите да се виждат. Именно тези символи дават различни точки, спрямо комбинацията помежду им. Събирате щастие, избягвате тъга (но не изцяло, защото в малки количества в играта е полезно… няма да навлизам в житейска философия), трупате пари, тънете във взаимоотношения, пълните си главата със знание и изпълнявате разни мисии. Когато се случи, че не можете да вземете карта от масата, или пък просто не искате, казвате пас и е следващият. Ако всички кажете пас един след друг играта завършва. Теоретично, играта може да свърши преди да е започнала.

Заключение

CV Pocket е за всеки. Това е както добра семейна игра, така и страхотен филър с геймъри. Играл съм я с едни от най-големите претенции, които познавам и дори те я откриват за очарователна. Да, няма да намерите предизвикателство и кой знае колко запомнящи се моменти и едва ли ще е играта, към която ще се засилите, ако трябва да имате само едно заглавие тази година. Ако обаче дирите готин подарък в рамките на нормален български бюджет или пък си нямате достатъчно свежи игри в колекцията, с които да загрявате геймърска вечер или да завършвате с отпускащо разиграване след тежка игра преди това, ви препоръчвам Cv Pocket. Няма да съжалявате.

ПЛЮСОВЕ:

  • Пьотър Соча!
  • 10 минутен геймплей
  • Правилата се обясняват за минута
  • Подходяща е за всеки

МИНУСИ:

  • Въпреки че кутията е малка, можеше да пристигне в поне два пъти по-дребна опаковка, за да бъде реално „джобна игра“