Архив за етитет: разширения

Qwixx Connected – двойно разширение

За разлика от Qwixx Characters, тук има повече месо и все пак ще се нуждаете от физическо копие на разширението.

Лошото е, че това разширение не пристига с кутийка. Това са просто още два вида кочана с листи, които за жалост не се събират в базовата кутия. Доколкото съм виждал, има различни версии на Qwixx през годините и ако имате Qwixx Deluxe, може да съберете вътре де що имате за играта. Аз едва побрах персонажите в мъничката базова кутийка, а за това тук не може и да става въпрос.

Преди да продължа ви препоръчвам да прочетете ревюто на базовата игра, за да не се обясняваме после, а-у.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/qwixx-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Qwixx[/button]

Qwixx Connected пристига с два нови модула.

Модул 1

Правилата са точно като на базовата игра с едно малко допълнение. Виждате, че някои от квадратчетата са с по-дебели очертания. Тези очертания ефективно създават още един ред и така редовете стават пет. По този начин ще имате още едно на ум, когато запълвате числа. Вече няма да се концентрирате основно в два ред, както е в базовата игра. Модулът не усложнява кой знае колко геймплея и като нищо можете да предложите на нови хора този вариант, без да казвате, че изобщо е разширение. Изглежда си като част от играта. Честно казано… май винаги бих го предпочел пред базовата игра.

Модул 2

Тук нещата са мааалко по-връткави. Точкуването е отново като в базовата игра, но този път нямате допълнителен ред. Вместо това част от числата са свързани вертикално. Всеки път щом задраскате число, вие сте длъжни да задраскате и числото свързано с него на друг ред. Това означава две неща – от една страна ви дава шанс да задраскате число, което вече сте подминали, което е супер, но от друга, ако все още сте в началото на реда, това число ще ви изстреля към края, което е пръчка в спиците. С други думи – този модул отново добавя елемент на „пушурлък“ и размишления, но леееко променя усещането на играта, което значи, че не винаги бих го използвал.

Заключение

Двата модула в Qwixx Connected са просто повече от същото, но в леко изменен вид. Смятам, че от nsv са подходили точно както трябва, защото тази лека игра, чийто чар се крие в елементарността няма нужда от усложнения. Това, от което имаше нужда е малко повече разнообразие и ей ви на воала – два нови начина на игра.

Чудесно разширение. Одобрявам!

Qwixx Characters – разширение за Qwixx

Ако не сте прочели ревюто ми на Qwixx ви препоръчвам да цъкнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/qwixx-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Qwixx[/button]

Qwixx Charaters е мини… направо микро разширение за основната игра на Qwixx, от което имате нужда, но и нямате нужда.

Ще го кажа така – това разширение е от пет плочки с персонажи с умения. Уменията ги има в Boardgamegeek и освен ако не се кефите на арта и факта, че си имате готини плочки в играта – нищо не ви пречи да си ползвате самите умения, тъй като не ви трябват компоненти за тях.

Уменията са следните:

  • Chris Cross – Когато сте вие на ход, можете да използвате и трета комбинация (отново с бял зар и цветен зар), което ви позволява да задрасквате по три числа на ход.
  • Double Dutch – Когато сте на ход ви позволява да хвърлите наново всички или част от заровете.
  • Miss Take – Когато правите грешка, вместо да задрасквате полето с грешки, вие задрасквате едно от полетата с числа (но без последните на ред).
  • Tina Turner – Можете да обръщате тройките в четворки и четворките в тройки.
  • Magic Mike – Когато задраскате число, което е точно през едно на друго число, задрасквате това и в средата.

Заключение

Уменията са готини и… „счупени“, което прави играта с пъти по-забавна. Аз винаги бих играл с тях, въпреки че не съм убеден, че са напълно балансирани. Засега ми се струва, че Magic Mike, Chris Cross и Miss Take са твърде силни… но това е игра на случайност, така че може и просто да ми е вързало с тях.

Както казах – нищо не пречи да си играете с тези умения и дори да си измислите още без да си купувате кутийката.

Според мен тук има пропусната възможност. Ако персонажите бяха не 5, а поне 20 – преиграваемостта щеше да скочи в пъти, а и хората тогава щяха да имат по-силна мотивация да си купят физическото копие. Не се оплаквам. Просто искам още!

 

Root: The Riverfolk Expansion – Танцуващите с бобри

Тук няма да говоря за базовата игра, тъй като вече съм го правил. Ако все пак не сте прочели какво мисля за Root, предпочитам ви да започнете от там.

Riverfolk добавя две неща. Нови фракции и… холдъри за карти. Да. Холдъри за карти. И то от солидно дърво. За пръв път виждам някой да добавя холдъри за карти в игра, в която държите само няколко карти в ръка. Според мен нямаше нужда от такива. Но хей – Luxor определено имаше нужда, така че знам къде ще отидат. Stretch Goals, предполагам.

Понеже вече има нови роли, можете да разцъкате Root със седем геймъри мазохисти и ако си го причинявате, вече дори има и втори борд за вагабонтин. Дъската е идентична с оригиналната, като геймплеят е същия, но в бонус към нея има още 3 карти с вагабонти, които, както знаете, определят начина ви на игра.

В кутията ще откриете и вариант за соло игра. Лично аз никога не съм бил фен на сложните соло игри, така че не съм го пробвал и няма да коментирам. Просто знайте, че имате такъв.

И тъй като сме започнали с модовете – можете дори да цъкате коооперативно срещу котките, което напълно променя стила ви на игра.

Всички тези добавки са готини, но това, за което бихте искали да си вземете разширението са двете нови фракции – религиозните фанатици – The Lizard Cult и търговците на черно – The Riverfolk Company.

The Lizard Cult е може би най-трудната фракция за игра. И под най-трудна, имам предвид – най-зависима от играта на останалите. Всичките функции на гущерите се определят от картите, които се изиграват всеки ход, защото вида карта, която се играе най-често задава възможностите на фракцията за хода.

Не казвам, че е невъзможно да се печели. Напротив, има механики, които й позволяват да трупат безумни точки. И няма значение дали сте нов в играта или хардкор геймър. Ако на масата някой не знае къде се намира (а в Root това често се случва), то гущерите може да страдат или твърде много да печелят от това.

Тематиката на тази фракция е дълбока, както при всички останали – гущерите искат да промиват мозъци и да обръщар животни към тяхната секта. Колкото повече последователи имат, толкова по-силни стават.

Най-доброто нещо в разширението обаче не случайно се използва като име за разширението – The Riverfolk.

Тази фракция изглежда изключително естествено добавена в играта и ако тя е в игра, вече ще можете да използвате реките на картата, които до този момент бяха само илюстрации.

Riverfolk Company също, както гущерите, зависят от другите играчи, но по съвсем друг начин.

Тази фракция представлява съвкупност от огромно количество малки сладки бобри търговци, които вероятно всички ще мразят на масата до края на играта. И ще ги мразят не защото правят тайни мръсни сделки, а просто защото ще имат нужда от тях.

Бобрите (или видри, така и не разбрах…) имат способността да предлагат всякакви благинки на играчите – карти, пропуск по реката и дори войници. Те сами определят цената на всичко, а тя се плаща в единици. В повечето случаи останалите ще имат излишни единици за плащане, та защо да не ги дадат, особено, когато тези единици ще се върнат обратно след ход-два.

Ще кажете – може просто никой да не търгува с тях. Да, в този случай бобрите ще потънат назад. Което означава, че тази роля трябва да се дава на най-дипломатичните от вас. Тези, които обичат гласа си най-много. Причината е, че бобрите трябва да следят какво се случва и да предлагат перфектните неща в перфектния момент.

НО! Дори само един играч да започне да търгува с тях, става трудно другите да не го последват. Просто защото сделките са толквоа изгодни, че търгуващите с бобри (Това звучи като добро заглавие на екзистенциален европейски филм) ще са по-напред от останалите.

И понеже Бобрите са чисти търговци, те рядко ще влизат в сблъсъци. Но не трябва да ги подценявате, защото те бавно-бавно издигат своята империя не просто от горски молове, но и от единици. Бобрите разполагат с огромна армия, която може да бъде наемана. Но ако ги не се занимавате с иначе миролюбивите бобърчета, в един момент те могат да се обърнат срещу вас и да изнесат всички за един-два хода. При тях всичко е тайминг и опортюнизъм.

Играта с тях леко напомня усещането на играта с вагабонта и може да се каже, че двете фракции са врагове, защото бобрите не могат да търгуват с тях ефективно. НО! Вагабонтът може да се съюзи с тях и да им дава карти, които бобрите да продават на трета страна. И така малко по малко да се изгради система от врътки на черния пазар, които са твърде неустоими за всички околко масата.

Заключение

The Riverfolk Expansion не е нещо, за което да се замисляте, ако харесвате Root. Това си е задължително разширение. Имате ли нужда от него? Не. Бихте ли се изкефили да го имате? О, да!

Двете нови фракции влизат „абсолютно натурално“ в геймплея и можете да ги използвате с всякакви комбинации.

Можете да играете соло, че дори и кооперативно вече. Има нови вагабонти и даже холдъри за карти.

Ако обаче не сте играли Root и се чудите дали да не вземете и двете неща наведнъж ви препоръчвам все пак първо да пробвате базовата игра. Тя е достатъчно специфична, че или да се влюбите в нея или да я намразите.

Можете да откриете това разширение на стандартното място – в магазина нашите партньори от Time2Play.

Fireball Island: Last Adventurer – „Защо трябваше да са змии!?“

Преди да започнете да четете може би не е лоша идея да погледнете и ревюто ми на базовата игра.

Името на разширението е такова, защото всъщност е последното от няколкото, които съществуват за играта. За жалост до мен, до този момент, е достигнало само то.

Last Adventurer добавя още един играч и вече можете да играете с пет човека. Цялата опаковка на това разширение е тематично обвързана с Индиана Джоунс, което си личи и от картинката на кутията.

Фигурката, която пристига за петия играч е червен цвят – един от най-предпочитаните цветове в игрите. Макар, че не са платени пари за IP, всички спокойно можем да каже, че това си е любимия ни Инди.

Другите две основни неща в играта са също знакови за франчайза – голяма търкаляща се канара и огромно количество змии.

Преди да стигнем до там обаче ще споделя и още нещо, което ще обогати играта ви. В кутията има тесте от специални умения, които ще си избирате в началото на играта. Вече ще бъдете малко по-различни от останалите.

Канарата изглежда назъбена и реалистична, но е всъщност от лека гума, така че не се притеснявайте. В нормалното тесте от карти се вкарват нови карти, които ви указват кога можете да бутате канарата от пещера. Всъщност тя рядко върви по улеите и често отскача, което я прави непредвидима и опасна. Лично аз я намирам за задължителна част във всяка една от моите игри.

Змиите от друга страна… са разочарование. На острова са принтирани места, където да се поставят голям брой малки зелени топчета (змии) и нови карти ви оказват кога можете да бутате една-две едновременно. В повечето случаи обаче змиите няма да се бутат с тези карти. Те са поставени на такива места, че най-леката вибрация или пък другите топчета да могат да предизвикат абсолютно всички змии да се пуснат по склона. Те са само от едната страна на острова и е почти сигурно, че няма как да се разминете без ухапване, ако сте наблизо. Ако в края на падането змия е докоснала човек, той получава отрова, което значи, че вместо със стандартния избор на карта, този играч ще играе с карта на случаен принцип от тестето.

Механиките на змиите са окей. Това, което е далеч от окей е изнервящото им поставяне по местата, което отнема поне две минути. А две минути са много, особено при положение, че почти всеки ход те ще се сгромолясват.

Играх веднъж с тези змии и мисля да не го повтарям.

В заключение мога да кажа, че това разширение не е абсолютно нужно, за да се изкефите на Fireball Island, но ако вече ви е една от любимите игри в колекцията, специалните умения и особено канарата са върхът. Вие трябва да прецените вече, дали само заради тези неща си заслужава да дадете пари.

Ако решите да се хвърлите във вулкана от кеф обаче, можете да поръчате разширението от сайта на нашите партньори от Time2Play.

Santa Maria: American Kingdoms – разширението, което отиде твърде далеч

Santa Maria е една от най-добрите игри с противоречива дата на издаване (тя е от 2017, но се появи тук през 2018).

Вече съм писал ревю за нея, така че ако ви скимне, можете и да го прочете.

Днес ще говоря за огромното разширение, което добавя почти толкова съдържание, колкото базовата игра. И компоненти. Компонентите не са малко.

Общо взето, разширението добавя 5 модула. Нека ги разгледаме един по един.

Какао

Какото е нов ресурс в играта, който освен, че се ползва за контрол на зара, може да се продава за висока цена на външния пазар с „shipping” действие.

Но това не е всичко, което прави модула Какао.

  • Премахват се досадните минуси на точките за мисии, както и най-безсмисленото поле за точки с монаси, на чието място се слага какао.
  • Добавят се още един вид плочки – отново тройни, но тези не са извити, а са в права линия
  • Добавят се нови пазари, където можете да продавате какао и като цяло повече неща, като отплатата е не само, че е по-голяма, но и плочката, която печелите можете да сложите където искате до борда си (с малки условия).

Специалисти

Специалистите са най-различни токъни, които се слагат над колоните от зарове. Когато си вземате зар, можете да си вземете и специалист. Специалистите дават готини бонуси и колкото повече имате от вид, толкова по-добри ще са бонусите, но за да си ги вземете трябва да си платите.

Губернатор

Всеки играч получава по един губернатор, който се движи по личния борд. Всеки път щом използвате този зар, губернаторът се движи или вертикално или хоризонтално. Той се движи само напред и надолу, като крайната му цел е долния десен ъгъл. Ако в края на играта не сте го доизбутали близо до финала, ще ви отрежат негативни точки. Ако успеете обаче, ще получите пай. Шоколадов.

Когато губернатор е върху сграда, вие не можете да я ползвате, но ако го избутате върху сграда, тя веднага се активира.

Губернаторът може да бъде гъз, но може да бъде и най-добрият ви приятел. Той може да е само една фугурка, но допринася с нова посока, в която да мислите.

Посланици

Посланиците променят основната динамика на играта. От една страна я правят по-бърза, от друга – докарват ниво на малко по-директна конфонтация, макар и пасивна… но дозата шанс се увеличава.

Ако играете с послании, премахвате едно завидно количество зарове.

В играта ще има един син и един бял зар, които работят за всички. Ако някой си вземе някой от тези зарове, тогава всички играчи изпълняват действието на съответния зар и не могат дори да го манипулират. С други думи – темата за това да бъдете „гъз“ се засилва. Ако вземете зара в правилния момент, вие можете да направите много точки, докато другите ще изгорят.

От всички модули, този ми е най-малко любимия и не мисля че бих играл с него. Точно така. Не съм играл с него. Поради причините, които казах.

Градът на маите

Това е най-големият модул в играта. И най-странният. Странността идва само от една дума. ЗАЩО?! Не разбирам напълно защо този модул съществува освен, ако причината е експериментална.

Ако играете с града на маите, един от играчите си заменя неговия личен борд с напълно различен борд, който идва със собствени компоненти и собствен уникален геймплей. Да, има нещо общо с принципите на останалите играчи, но това общо се крепи на конец. Играта с маите е толкова различна, точкуването е толкова различно, че никой дори няма да ви обръща внимание, докато си цъкате самотно в единия ъгъл. Играта и без това е почти пасиансова. С това, проблемът за това, че никой не ви следи става още по-сериозен.

Разбирам, че Vast и Root вкараха на пазара тази откачена концепция на това всеки да си играе собствена игра, но маите са върха на какаото.

Не ме разбирайте погрешно. Да играете с маите е забавно и има своите нюанси. Изисква се научаване и всяка игра ще е малко по-различна от предната, но това е още един комплект от правила, които другите играчи няма да искат да помнят.

Взаимодействието между маите и останалите е предимно фиктивно и е свързано с трака за злато. Ако маите са най-напред, тогава никой не може да взема злато. Това е готино и наистина създава сериозна борба, но това е „предимно“ частта. Казах „фиктивно“, защото има някаква странна динамика относно това как маите складират злато. Те си трупат злато, докато другите играчи крадат от там. Златото обаче не дава никакви точки на маите, а ако маите нямат злато, тогава играчите си вземат от резерва. Четох няколко пъти правилата, но не схващам цялата концепция за трупане и обиране на злато от маите. Както и да е.

Заключение

Santa Maria: American Kingdoms е почти задължителен експанжън за феновете на базовата игра. Повечето модули са отлични и винаги бих играл с тях. Губернаторът вкарва допълнителен стрес, но и възможности към играта, а какаото изглежда като естествена част, която сякаш е била в първоначалната кутия.

Специалистите са готино допълнение и няма да отнемат голяма част от вниманието ви. Единственият модул, който не харесвам са посланиците, тъй като променят цялата динамика на играта.

Градът на маите е фокусът на разширението и въпреки че асиметричната игра е оригинална и има своите вълнуващи моменти, мисля че цялостно – не помага на играта. Беше ми интересно да пoбеждавам с тях, но не мисля че бих се изключил отново от общата игра. Усещането беше, че докато приятелите ми се забавляват на футболното игрище, аз си правих замъци в пясъка. Замъците бяха уникално произведение на изкуството и постоянно крещях другите да ги отбележат, но те нито разбираха концепциите ми, нито имаха време да се занимават с мен, защото футболът, макар и позната до болка игра, е много по-забавна, защото се играе с други хора.

ПЛЮСОВЕ:

  • Какото модулът
  • Губернаторът
  • Специалистите

ПО-СКОРО МИНУСИ:

  • Градът на маите

МИНУСИ:

  • Посланиците

Можете да си вземете разширението от сайта на нашите партньори от Time2Play.

The Way of the Wardens – модулно разширение за The Brigade

Вече е стандарт всяко разширение да бъде модулно. Това тук добавя много неща, които ще превърнат the Brigade в почти вечна.

Първото нещо, което разширението вкарва са множество компоненти, които са просто повече от същото и допринасят за разнообразието на базовата игра – нови персонажи и нови помощници за бригадата.

Второто нещо, което разширението добавя са големи сгради, които идват и със собствени евенти. Това ще направи играта ви малко по-дълга, тъй като освен, че градът ви е по-голям, някои от тези сгради имат и специални умения.

В играта вече има и правила за Соло игра… защото явно става все по-модерно човек да си играе сам.

Най-големите две добавки са двата мода – Кооперативен мод и Мод 1 срещу всички.

А, да. Забравих ли, че вече можете да играете и в кампания? Защото сякаш ви беше малко съдържанието.

Кооперативният мод не е просто нещо, което леко изменя правилата. Той пристига със солидни промени и множество собствени компоненти и врътки.

Играчите вече могат да печелят и специални предмети, като количеството, което могат да носят зависи от нов трак върху нов общ борд с нови статистики. Освен това тези предмети се актиират с нов ресурс – токъни за услуги, които се печелят от определени квартали.

Целта в кооперативния мод е да се изгасят пожарите преди хората от Тиндърбокс да са евакуират прекрасния ви град.

За целта се използват най-различни бордове, статистики, вдигане на нива и като цяло… сякаш напълно нов начин на игра.

Второто голямо нещо, което получавате с това разширение е мода Един срещу Всички.

Лошият е Пиромансър, който разполага със собствени компоненти и действия, които да му помогнат да срутят града до основи, докато останалите се опитват да изтрият наглата му усмивка с нов комплект от умения, които не се срещат напълно в другите модове.

Кампанията пък е всъщност комплект от 4 поредни игри със собствена история, в която пожарникарите кооперативно се борят с гигантски феникс.

Заключение

Не съм сигурен, че има нужда да го споменавам, но Way of the Warden може и да пристига в малка кутия, но той предлага толкова модули и варианти за игра, че да ви държи влажно… или в случая горещо мноооого игри напред. Най-хубавото нещо, което ме кара да уважавам дизайнерите дори повече е нивото на детайл, което са отделили на всеки модул. Това не са просто леко пипнати правила на базовата игра – това са си напълно други игри.

Ако притежавате The Brigade и я харесвате – не бих се замислял. Ако сте играли базовата и не ви харесва състезателния характер, кооперативния мод е за вас. Ако пък нямате още базовата игра, няма да сгрешите и първо да си я вземете, да я пробвате и после да решите.

Potion Explosion 2nd Edition + The 6th Student Expansion – Яката работа!

Преди да продължите надолу ви препоръчвам да прочетете ревюто ни на Potion Explosion, тъй като новото издание не идва с нови правила.

Правя това ревю като две в едно, защото в общи линии и второто издание и новото разширение предлагат едно и също ГОЛЯМО нещо – новият диспенсер за топчета!

Potion Explosion 2nd Edition е идентичен с първия с една голяма и една по-малка разлика. По-малката е, че идва с нов органайзър, който служи добре за новия диспенсър и за всички колбички, които вече се събират отлично (включително и тези от разширенията)

Диспенсерът обаче е абсолютната звезда тук и смело мога да кажа, че дори само той ми запали отново любовта към вече една от любимите ми семейни игри.

Вляво – новия диспенсер. Вдясно – стария диспенсер. Източник на снимката: Justpushstart.com

Край на досадното гънене и разпадане на картона, свърши се и зациклянето на топчетата, заради кофтия ъгъл. Хвърляйте и тиксото.

Новият диспенсер е стабилен и пластмасов. Той е изработен перфектно за целта. Събира идеално топчетата и няма момент, в който нещо да заседне или да премине в съседното улейче.

Най-„яката работа“ обаче е чекмедженцето на самия диспенсер, в което можете да държите всички топчета – от базовата и от разширенията. Чекмедженцето щраква и ги държи стабилно, така че няма шанс да се разпилеят в кутията!

The 6th Student

Ако вече притежавате първото издание на играта, мога да ви успокоя, че няма нужда купувате второто, заради новия диспенсер. Същият този диспенсер пристига и с втория експанжън на играта.

Шапка свалям на Horrible Games, че са измислили начин да пренесат новата си гъзария към старата игра без да карат феновете си да плащат наново луди пари.

Казвам „начин“, защото това разширение не е само един диспенсер. То ви дава шанс да играете вече до шест човека и то на два диспенсера едновременно! Това е възможно дори без да имате предното разширение (The Fifth Ingidient)

В разширението има нов вид топчета – листа от Мандрагора. Те отново действат като жокери, но не по същия начин като тези от предното разширение. Тук можете да слагате мандрагора само на празни места и вече не можете да слагате друго топче там, освен мандрагора. С други думи – считайте Мандрагората като нов цвят, който просто може да се слага навсякъде. Ако го добавите, правите играта си от една страна по-лесна, но от друга – намалявате възможността за експлозии. Вие си преценявате.

Разбира се, нямаше да е разширение на Potion Explosion без няколко нови отвари. В случая са два вида – едната ви позволява да крадете топчета, а другата да теглите топчета и да си ги споделяте един с друг.

Няма нужда от заключение – очевидно е, че ако вече имате първото издание ви ТРЯБВА новия диспенсер. Препоръчвам ви да се насочите към разширението. Ако пък никога не сте играли Potion Explosion, можете да прочетете отново ревюто ни и да изчакате новото издание да се появи на пазара съвсем скоро. Чао.

Feudum – Всички разширения

Всеки, който притежава Big Box версията на играта ще получи всички разширения, но ако имате нормалното издание… можете да си ги поръчате от нашия партньор – Pikko Games.

Ще ги разгледам поотделно и тъй като няма много смисъл да се правят заключения в подобен тип статия, нека го кажем от сега – Да, някои от разширенията са страхотни, но си мисля, че цената е твърде висока за количеството, което получавате. Качеството… това вече вашата солидарна душа ще реши колко си заслужава.

Вятърни мелници и катапулти

Това разширение добавя… вятърни мелници и катапулти. Това са плочки, които заменят някои от тези в епохите, като вкарват две основни механики. Катапултите помагат в битките, като шляпат от далеч, ако ги сложите като пейзаж, а мелниците дърпат ресурси от картата – тоест от фермите по борда, което може да е доста брутално в някои случаи. Честно казано, нищо не ви пречи да използвате винаги тези плочки, тъй като не добавят нещо особено. Това, което би могло да ви привлече в това разширение е супер луксозната фигурка на вятърна мелница, която служи единствено за красота, но е изработена толкова добре, че дори перките се въртят. Нейните. Не вашите. 

Другото нещо, което вкарва това разширение е компоненти за шести играч, но предпочитам да си вадя ноктите един по един с лъжица и да си изкопая тъпанчетата на ушите преди да играя Feudum с 6 човека.

Тюлени и русалки

Това разширение има за цел да мотивира играчите да се движат повече в западната част на картата, където е трудно да се движиш, ако нямаш кораб, подводница или дирижабъл. Забелязвам, че там обикновено някой се усамотява и си фарми точки. Това разширение акцентира върху този район като добавя ново чудовище – Русалка. Тя работи по същия начин като Бехемота и Морския дракон, но нея не можете да я спечелите с влияние. Из морето са пръснати различни токъни с лицето надолу и ако изтеглите правилния токън можете да спечелите Русалката, но ако не – ще ви се случат гадости.

И… това е разширението. Е, разбира се, както всички други разширения, то пристига с няколко карти мисии, но няма смисъл да говорим за тях.

Аз не съм безумно впечатлен от това разширение, защото вкарва случайност в една тежка стратегическа игра и това може да доведе до кофти фрустрация и обръщане на масата. Добре, че моята е тежка.

Катерици и иглолистни растения

Освен с най-оригиналното име на разширение, което някога съм срещал, експанжънът ме удиви с нещо, което не съм срещал никъде другаде. Това разширение има само една цел – да направи играта поносима за далтонистите.

Ако решите да използвате разширението, вие сменяте иначе жълтата храна (кубчета) с розова. Розовата храна всъщност са… катерици. Да. Усещам, че Борисовата градина във Feudum ще е дори по-посещавана.

Освен катеричките, разширението пристига с иглолистни дървета – в малък и голям размер и в няколко цвята. Тези дървета обозначават местата, където се появява ресурса дърво (кафявите кубчета). По този начин се избягват проблемите с кафявия и жълтия цвят.

Честно казано, дори и да нямате проблем с цветовете, иглолистните дървета създават страхотен пейзаж. Не знам дали си струват парите, но все пак са яки.

Алтер Его

Това е любимото ми разширение. Цялото разширение са всъщност комплект от 11 карти за всеки играч, които имат за цел да дадат алтернативен вариант за всяка карта от стартовото ви тесте. В началото на играта вие можете да си изберете които искате карти от двата варианта, като разликата се състои не в базовото действие, а в бонуса, който дават картите. Играл съм вече с различни карти и наистина се усещат по различен начин и дават друга насока, макар и да не изглеждат небалансирани. С други думи, ако можете да си купите само едно разширение, сто процента ви препоръчвам това.

Ако някое от тези разширения ви кефи, мене ще ме кефи да изкефите и сайта на нашите партньори от Pikko Games и да си поръчате от тях разширенийце или две.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ ]Поръчай: Разширения на Feudum[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Vast: Разширенията – Яката работа!

Vast беше играта на годината за 2016 за мен и стои в моята лична топ класация, предполагам за години напред.

Така, както играта си беше… нямаше нужда от разширения. Самата й идея предразполагаше преираваемост – асиметрични и различни роли, десетки комбинации, винаги различните тъмници. Играта беше… идеална.

До този момент.

Аз съм идеалният балък за всяка една рекламна агенция. Нямам представа, че имам нужда от нещо, докато не ми го покажат. Е… в случая с Vast… разширенията стават толкова неделима част от моето копие, че винаги ще играя с тях.

Експанжъните са два – Miniatures Expansion и Fearsome Foes. В общи линии първият вкарва миниатюри за всичко в играта (не само за ролите, а вторият – три нови роли (с алтернативен начин на игра). С други думи – 6 нови роли.

Miniatures Expansion

Очевидно е какво вкарва това разширение. Първоначалното играта имаше картонени фигурки, после мийпълчета, а сега – в ерата на Кикстартър и CMON, вече изкарването на детайлни пластмасови фигурки сякаш стана задължително.

Миниатюрите в това разширение обаче не са стандартните страшно изглеждащи дракони и рицари със сърдити физиономии. Тук получавате фигурки с характер. Всяка една излъчва свеж и идиотски полъх, който отива напълно на непретенциозния подход към визията на играта.

Освен фигурките на героите обаче, това разширение ъпгрейдва всички обикновени токъни – от маркера за активния играч през ковчежетата, че чак до дори драконовите руни.

Да, функционално можете и без това разширение, но гарантирам, че то ще направите играта ви с пъти по-истинска!

Fearsome Foes

Това е основното и голямо разширение на Vast: The Crystal Caverns

С това разширение идват 3 „двойни роли“, които могат да се играят по два начина. Виждал съм всички как работят, освен Shadow Unicorn, който е автоматизирано NPC и се използва предимно в соло игрите, въпреки че можете да си го включвате дори мултиплеър вечерите си. Ще наредя ролите от най-малко любимата ми до тази, с която бих играл всеки път… без Shadow Unicorn, разбира се.

The Vile Ghoul

Ролята не е лоша, но от всички персонажи до този момент, The Vile Ghoul разчита най-много на шанс. Тази роля замества напълно Гоблините, макар че има вариант, в който ако настоявате можете да счупите играта. Проблемът на тази роля е, че не можете да си правите далечни планове, защото огромна част от хода ви разчита на хвърлянето на заровете, които ви определят статистиките за хода.

Да, тематично, the Vile Ghoul e хазартният тип роля, която съществува във всички класически дънджън кроулъри, но Vast не е точно дънджън кроулър, а по-скоро един голям и сложен пъзел, който тактически трябва да разгадаеш. А когато сложиш такова количество шанс в един пъзел… има шанс за разочарование.

Ако търсите нова Harass роля, бих ви препоръчал другия Ghoul.

The Ghost

Това е нова и напълно независима роля. Призракът минава през стени и мести предмети. Подобно на the Ghoul, ролята стои встрани от случващото се и тормози останалите роли, като размества артефакти из картата.

Проблемите на тази роля са два. Първият е, че трудно се започва с тази роля, тъй като има дооооста правила и разбирането им изисква време. Щом ги разберете обаче идва вторият проблем.

Всъщност ходовете на Призрака са сравнително прости и понеже интеракцията с него е доста малка, на моменти се усещат скриптирани.

Това не означава, че ролята е лоша. Бих играл с него, но просто не толкова редовно.

Nightmare Unicorn

Тази роля замества дракона от базовата игра и има известни прилики с дракона на хартия. И двете роли използват ръка от карти, която трябва да контролират. Също така и двете роли имат различни тракове, които разместват по време на игра. Вземат кубче от един и слагат кубче върху друг.

Въпреки това, еднорогът е уникален в начина си на игра. Той удря мощно, тъй като се засилва по дълги коридори, но се хваща трудно, защото се телепортира.

Освен това, шансът при еднорога, за разлика от зара при дракона, тук се крие в картите, но ако добре прецените ходовете си, можете да си направите играта различна всеки път.

The Ghoul

Това е класическа Harass роля, която се движи по сенките, минава през цепнатините на дупките, хапе и бяга. Тези гуулове са сякаш взети от Descent (филма) и целта им е да натрупат ярост. По време на играта те вдигат различни умения и въпреки че също хвърлят зарове за статистики, този стандартен Ghoul има повече контрол върху ходовете си. Ми – лайк!

The Cave Ghost

Ето това е роля, която бих искал всеки път да е в игра… ако търсим играч с Пещера де. Пещерният призрак замества Пещерата, като това е не просто алтернатива, а според мен – по-добра версия.

Да, някои от функциите на Пещерата се изгубват, но най-голямото допълнение е, че Пещерата вече има фигурка на картата, което дава много повече характер на самата роля.

Освен това, самият геймплей има доста специфики и тактики, тъй като трябва да сте далеч от всички, за да събирате сила, но трябва да сте близо до всички, за да можете да действате с гадните си призрачно-пещерни гадости.

Велика роля!

Заключение

Ако имате пари само за едно разширение… бих ви препоръчал ролите, тъй като добавя още и още към играта. Но това е само ако ви е писнало да играете със старите роли. Ако толкова ви омръзнала играта, то тогава е добре да си вземете и фигурките, защото гарантирам, че освежават всичко. Изобщо… не знам. Не искам да съм на ваше място.

С други думи – мисля, че това е всичко, което ще видим за Vast: The Crystal Caverns (освен евентуално някакви Crossover-и от Spin off-и, които се задават). Ако се кефите на играта ви препоръчвам с две ръце да си запълните Vast колекцията. Само не знам как ще съберете всичко в базовата кутия. Аз някак си успях, но очаквам скоро тя да се пръсне. От игра.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com, geekdad.com

Hero Realms Character Packs – Естествените и почти задължителни мини пакети

След големия удар на малката, но крайно пристрастяваща Hero realms се очакваше отзвук от създателите White Wizard Games. Появиха се не едно, а цели пет мини разширения, а скоро се очаква и едно огромно кооперативно, но за него като му дойде времето.

Преди да преминем към ревюто, ви препоръчвам да прочетете какво мисля за базовата игра.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/hero-realms-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Hero Realms[/button]

Казах пет мини разширения, но всъщност трябва да ги разглеждате като едно цяло, защото не съм много съгласен с цялостната концепция на маркетирането им.

Всъщност тук говорим за пет героя, които пристигат със своите си специфики – специални умения и карти, но ако сте тръгнали да си купувате един е малко странно да спрете само до там.

Characer Pack-овете се продават в малки затворени пакети и въпреки че на пръв поглед изглеждат като класически бустери като за игри като Magic или Yu-Gi-Oh, всъщност тук си получавате конкретни и гарантирани неща.

Това, което прави всеки пакет е да ви персонифицира и „уникализира“ играта с помощта на специално умение, което можете да ползвате всеки ход срещу две пари, още едно супер умение, което можете да ползвате веднъж в играта, както и стартово тесте с карти насочени към начина на игра на съответния герой. Разбира се, всеки герой си пристига и със собствени карти за отбелязване на живота, както и двустранна картинка на самия герой (момченце или момиченце).

Всеки герой принадлежи към класически стереотипен фентъзи клас, с който сме запознати от всеки вид поп култура. Класовете са следните:

  • Fighter
  • Wizard
  • Ranger
  • Cleric
  • Thief

Въпреки че не съм играл още с всички съм виждал всеки един от героите в действие.

Fighter

Прави това, което и очаквате – Бой, бой, само бой. Всичко в уменията му е свързано с производство на атаки. Вероятно това е най-„ръш“ ролята, която с правилното тесте можете много бързо да изнесете противника. Но не е задължително.

Ranger

Това е роля, свързана с контрол на тестето ви, като можете да подреждате в определен ред най-горните си карти, както и да теглите карти, ако се изпълнят определени условия.

Cleric

Свързан е основно с шампиони, като изкарвате много пред вас и можете да им вдигате защитите, както и да се лекувате. С други думи – яко защита.

Thief

Това е най-„досадната“ роля, защото е свързана с директно пипане на тестето на противника. Можете да вземате от дискарда му, както и да го карате да изхвърля карти от ръката.

Wizard

Любимата ми роля. Това е герой, който е насочен към екшъните и тегленето на карти. Така той може в един ход да направи верига от различни действия и ако използва супер умението си да удари наведнъж всички шампиони на опонента, барабар с него самия.

Сега…

Ако сте си сложили протектори на картите вече сте разбрали, че те трудно се побират в малката кутийка. Ако добавите и тези карти от пакетите, нещата вече загрубяват. За щастие, от компанията пускат скоро на пазара нова кутия, която да събира всички разширения, която работи отлично дори ако сте си сложили протектори на картите. В кутията даже са включени всички нужни за целта протектори. Нямам търпение да се сдобия с това чудо, защото засега съм ей така.

 

Дори инсърта е полезен за „защипване“ на картите

Капакът е надигнат, но дори и да си държите кутията настрани, той няма да се отвори, гарантирам. Картите стоят изненадващо стабилно.

Заключение

Героите от Hero Realms си заслужават. Ето, казвам го директно. Без никакви съмнения ще направят играта ви по-богата, по-комбинативна и значително по-добра. Използването на героите е интуитивно и веднъж щом влязат в играта ви няма никаква причина да ги изваждате от там, дори и с нови играчи. Те не усложняват геймплея, а се вписват по начин, който сякаш е бил замислен предварително… което вероятно не е далеч от истината. За баланс не мога да говоря напълно открито, защото всички умения са ситуационни и са свързани с картите, които ще купувате по време на играта си. И тук идва най-страхотното нещо, свързано с тези разширенийца.

Нито един от героите не ви бута в дадена посока. Да, някои са добри в лекуване, други в боя, но няма да откриете умения с конкретни икони, което значи, че каквото и тесте да си направите, то би могло да работи с вашия герой. С други думи, ако ви харесва да сте агресивен Cleric – защо не? Ако искате да сте самолекуващ се бияч – кой ви спира? Комбинациите са толкова много, че какъвто и път да изберете, вероятно вашия герой ще се свързва добре с него.

Hero Realms Character Packs са естествената опашка на Hero Realms, без която базовия малък звяр не изглежда завършен.

Да, доскоро и аз не осъзнавах, че ми трябва опашка, но сега като знам, че съществува… как да я отрежа!

ПЛЮСОВЕ:

  • Героите изглеждат като естествена част от играта
  • Не усложняват геймплея
  • Увеличават възможностите и комбинациите
  • Всеки герой се усеща напълно различно
  • Нито един герой не ви тласка в определена стратегия

МИНУСИ:

  • Странно решение за отделни пакети, вместо едно голямо разширение
  • Трябва да сте изобретателни с кутията, за да поберете всичко вътре (дори и без протектори)
  • Цената – всяка карта ви излиза почти левче

Pikko Games са помислили за последния ми минус, защото са пуснали пакетни цени за всички герои, както и за базовата игра плюс героите.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: 5 Characters Packs с отстъпка![/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Hero Realms Base Game + 5 Character Packs с отстъпка![/button]