Архив за етитет: отборни игри

Vampire the Masquerade: Vendetta – Шантава игра

Последната година изпонадизлизаха купища настолни игри в света на Vampire: The Masquerade. Вампирите винаги са ми били безкрайно скучна тема във всякакъв вид медия, но си признавам, че Bloodlines беше изключително пленителна видео игра.

Светът на маскарада е дълбок и многопластово богат. Няма да навлизам в кастите на аристократичния нощен живот, защото има хора, които ще ми изпият кръвчицата, ако кажа нещо грешно.

Vendetta е игра с карти за контрол на територии, наподобяваща Smash Up. Играчите се борят за определени зони, които носят точки. След три рунда и не повече от 30 минути всичко приключва и броите точки.

Компонентите в играта са просто купчина карти, няколко плочки и разни токъни. Кутията пристига в непретенциозен малък и лилав формат, а илюстрациите са доста добри, доколкото разбирам от илюстрации и изобщо от вкус.

В началото на играта се нареждат няколко кръгли плочки в средата на масата, изобразяващи вампирски квартални общности. Всеки рунд там се появяват съюзници вампири или хора, които ще се опитвате да привлечете на ваша страна, защото освен уменията им, те ще ви сипват точки в края на играта.

Vendetta пристига със 7 клана, всеки тотално асиметричен от останалите. Тестето на всеки играч е само 9 карти и дори няма да използвате всички, дори и да играете с един и същи клан.

Една от основните механики е „Hand Building”. Това ще рече, че вие си строите не тесте, а „ръка“, докато играете. В първи рунд ще играете само 2 карти от ръка с 3. Във втори рунд ще играете 3 карти от ръка с 4. В трети – четири от ръка с 5. НО! Във всеки рунд ще използвате предходните карти плюс само още една. Това означава, че всяка игра ще имате на разположение 5 карти (освен ако нямате някакво специално умение), което си е горе-долу половината от вашите общо 9 карти.

5 карти може и да не ви звучи като много, но тук ще разчитате на блъф, позициониране и тайминг.

Всяка карта има сила и умение. Когато е ваш ход вие слагате карта на една от плочките в средата на масата с лицето нагоре или с лицето надолу. Ако я сложите надолу, трябва да платите допълнително кръв, което си е и вашия живот. Картите се активират по различно време и уменията им са тотално счупени до толкова, че винаги ще мислите, че другите имат с пъти по-силни умения от вашите.

Освен картите обаче, можете да слагате и кръв на всяка зона за контрол, което ви дава повече мощ, но и увеличава риска да ви вкарат във Frenzy. Ако ви свърши кръвта, вие не излизате от игра. Вместо това трябва спешно да изядете някой от съюзниците ви, които иначе си ги държите, колкото да си ги точите малко по малко. И понеже сте полудели от глад, ако сте във Frenzy, ще трябва даизядете някой на случаен принцип, което може да е съвсем стабилен проблемитет.

Стандартните съюзници. Зуумнете, за да им разгледате имената. Нещо познато виждате ли?

Ако по този начин хапнете без да искате друг вампир, това е най-сериозният грях, който можете да извършите в света на Маскарада и се нарича Diablerie. В този случай получавате Diablerie токън, който ви е бонус всеки рунд, но ако получите трети излизате от игра.

След като всеки играч сложи всичките си карти една по една на която зона прецени, започват битките за зоните, като те се случват в определен ред. Преди всяка битка играчите могат да преценят дали да останат или да избягат. Ако останат, дори и да загубят битката, все пак могат да се вредят за награда на второ място, което също може да е вкусно. Ако обаче избягат, това може да не е подвиване на опашка, а тактическо решение, защото избягалите отиват винаги на последната зона. По този начин винаги най-мощният сблъсък е на последната зона – Haven. Там освен бонусите, получавате и правото да бъдете първия играч в следващия рунд, което си е добро предимство.

Самите битки са доста ясни и очевидни. Просто сравнявате цифри на сила и разни умения в последователсност.

След три рунда в битки за зоните играта приключва и се смятат точките от съюзниците и натрупаните бонуси по време на игра. Който има най-много пичели.

Мод за специални умения на локациите.
Мод със специални артифакти с умения.

Заключение

Vendetta пристигна под радара и въпреки, че я тествах преди 2 години още в Есен, нямах големи надежди, нито очаквания. Приличаше ми на просто поредния клонинг на Smash Up. С голям кеф мога да ви уверя, че това не е така. Играта се държи стабилно дори с всеки брой играчи. Тествали сме я с всички – от 3 до 6. Да, с 6 понякога става каша с 50 умения и тумба карти наслагащи се една върху друга, но играта е достаъчно кратка, че да преминете бързо през бъркотията. Освен това, оставам с впечатлението, че Vendetta не се приема насериозно, което важи и за повечето игри на Horrible Guild. Тази компания се издига все повече в очите ми и вече е сред топ 3 любими издатели, които ни предоставят всеки път все по-различна и шантава игра. Защото тази игра е шантава, хора. Да, механиките са стандартни, но балансът е толкова извънземно счупен, че ако не я приемете за шантава ще си остане просто счупена. А тя не е. Шантава е.

ПЛЮСОВЕ:

  • Добре представена тема
  • Бърз геймплей
  • Вълнуващи умения
  • Работи отлично  и с трима и с 6 човека
  • Има възможност за отборна игра
  • Огромно разнообразие и преиграваемост

МИНУСИ:

  • Понякога става каша от карти и умения

BANG! The Dice Game – Вече на български

Окей, Bang! The Dice Game e сравнително старичка игра и който е навътре в хобито или я познава до болка, или вече я е надживял. Защо тогава говорим за нея? Пише го в заглавието – Озон ни помолиха.

Шегата настрана, нямам представа защо точно сега са решили на тази стъпка, но е факт, че Bang! The Dice Game е неостаряваща и виждам как в заведението, което държим се играе всеки ден. Е, може би не и през последните няколко дена.

Факт е също, че играта не е съвсем езиково независима, тъй като има купчина роли, които са с текст по картите и всъщност има много повече хора, които не знаят английски, отколкото такива, които са възприели играенето на настолни игри на чужд език за даденост. Така че дали Ozone.bg са закъснели или не, Bang! The Dice Game несъмнено ще бъде хит на нашия пазар.

Ако не сте запознати с играта, може би е добре да знаете, че Bang! The Dice Game е реимплементация на стара игра на компанията Dv Giochi – Bang! Оригиналният „Бум“ (Bang!) се играеше само с карти и можеше да бъде доста тромав и дълъг, което правеше присъствието на масата му нередовно… въпреки феноменалната кутия на куршум, с която пристигаше луксозното издание.

Само няколко месеца след като излезе версията със зарове обаче, хората мигновено забравиха за съществуването на оригиналния Bang!, а в днешно време трябва да пишем статии като тази, за да напомняме на хората колко сме възрастни, да ги бием назидателно по главата с елитарния си бастун и да си повтаряме колко е било хубаво едно време, белким си повярваме.

Bang! The Dice Game е изписала почти целия си геймплей в заглавието. Това е уестърн игра със зарове, която се основава на така популярните по „онова време“ социални игри с дедукция. Въпреки че днешно време този тренд отшумява, все още се намират шумни компании, които обичат да се лъжат. Но забележете – игрите, които тези компании избират са поне от преди 4-5 години – Avalon, Resistance, Върколаци… и Bang! The Dice Game.

Върколаци е преведена на български от години, Resistance и Avalon са на практика една и съща игра с различна тема и е езиково независима. Въпреки това Авалон също беше преведена тази година, така че явно има някакво завръщане към класиките. От вечната челна четворка в жанра остана само една игра, която имаше нужда от превод – Bang! The Dice Game, извинете – Bang! Игра със зарове.

Тук играчите влизат в ролята на:

  • Шериф
  • Заместник шерифи
  • Бандити
  • Ренегати

Ролите са тайни и се раздават на случаен принцип в началото на играта. Единствената открита роля е тази на шерифа. Всички знаят кой е шерифа, но никой не знае кой точно е бандит и кой е заместник шериф. Има нещо очевидно нескопосано в управлението на шерифския отдел в това малко градче в Дивия запад, щом не знае кой работи за него.

След като всеки си е получил ролята, на играчите се раздават (или те си избират) по един персонаж, който на практика му показва две неща – колко живот има и какво му е специалното умение. Играл съм играта безброй пъти и няма човек на този свят, който да ме убеди, че тези умения са балансирани. Някои от тях са очевадно по-добри от други, които пък са крайно ситуационни. От друга страна, на кого му пука – геймплеят е толкова светкавичен, че е възможно дори да забравите и да не си използвате въпросното умение на персонажа.

В играта всяка роля си има цел.

  • Шерифът има за цел да убие всички бандити, защото освен, че управлението му не струва, очевидно и системата за справедливост е доста калпава. Честно казано, не знам с какво Шерифът е по-добър от бандитите.
  • Заместник шерифите имат за цел единствено да опазят шерифа, което нямам представа защо искат да направят, след като тоя тип дори не им знае имената!
  • Бандитите искат да пречукат Шерифа. И с право.
  • Ренегатът… и той не знае кво иска. Този е толкова чалнат в главата, че просто иска всички да умрат. Това не е толкова лесно обаче, защото играта свършва на мига, в който някой си завърши мисията. С други думи, ако умрат всички бандити, Шерифът веднага печели. Ако умре шерифа, баднитите печелят.  На практика това означава, че за да спечели Ренегатът, той трябва в един ход да убие последния бандит и шерифа. Няма нужда да ви казвам, че това е най-трудната роля и през всичките ми години опит с тази игра съм виждал това да се случва под 5 пъти.

Дотук говоря само за убийства, но не и за реален геймплей. Ето как се случва всичко.

Когато е ваш ход вземате петте огромни и качествени зарове с издълбани символи върху тях, и ги мятате. Ако сте запознати с Yahtzee механиката, имате право да хвърлите колкото искате от вече хвърлените зарове до още два пъти. След като сте готови със заровете ги подавате на съседчето отляво и се надявате той да не ви пръсне мозъка, което всъщност е твърде вероятно да се случи.

Ето и какво означават символите на заровете.

Заключение

Bang! Игра на зарове e класика. И има причина това да е така. Правилата са лесни, геймплеят е под 20 минути, а мятането на зарове дава много по-добро тематично вълнуващо усещане за пуцане, отколкото играене на карти. Компонентите са минимални, но са на отлично ниво и вече дори на български. Цената напълно оправдава това, което ще получите в кутията. С други думи, Bang! Игра със зарове е идеалната парти игра.

И понеже споменах това, ето и двата леки проблема, на които ще се натъкнете. Първо, на теория можете да играете и с трима души, но преживяването ще увисне и не ви препоръчвам дори да го пробвате, за да не си развалите усещането от това, което може да бъде паметен кеф. Ако сте четири човека… моооже и да ви е окей, но все още доста от идеите в Bang! Игра със зарове няма да работят. За пълно размазване трябва да сте минимум 5 човека, като както в повечето игри от този тип – колкото повече, толкова по-добре.

Вторият проблем, който не винаги се проявява, но да кажем при едно 70 процента от изиграванията е, че тайните роли доста бързо стават очевидни, особено ако играете с неопитни играчи. Ако сте свикнали на игри тип Мафия и Върколаци, можете и да успеете да залъжете някого каква роля сте, но обикновените хора не обичат да лъжат, представете си. Забелязал съм, че най-сладката роля за ветерани лъжци е Ренегата, защото той е балансьорът на играта – опитва се да държи шерифа жив до последно, за да му тегли той сам куршума накрая.

Bang! Игра със зарове е страхотна игра. Очевидно е, че я харесвам и е очевидно, че се харесва на ветераните в игрите със социална дедукция. Най-очеивдно обаче е, че сега ще стане и любимка на прохождащите в хобито или на хора, които по принцип не играят игри. Bang! Игра със зарове е преведена на български и ако искате да си я закупите кликнете на линка отдолу.

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесни компоненти
  • Тематичен геймплей
  • Бързо разиграване
  • Изцяло преведена на български

МИНУСИ:

  • Липсва баланс в персонажите
  • Често тайните роли стават очевидни в началото на играта
  • Трябват ви минимум 5 човека за оптимално преживяване

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.ozone.bg/product/nastolna-igra-bang-igra-sas-zarove-parti/“ target=“blank“ ]Купи: Bang! Игра със зарове[/button]

Spycon – Не. Няма нищо общо със SpyFall

Игрите с асоциации са пренаситили пазара толкова, че ми се повдига дори и без маска. В Offline Café имаме над 20 подобни и отдавна вече не е оригинално да казвам „Като Диксит, ама по-добро“. За мое мазохистично нещастие, хората си ги обичат и са номер 1 търсен жанр.

Това е първата причина да не се учудвам, че Hobby World излязоха с нова игра от този тип. Втората причина е, че SpyFall 1 и 2 бяха екстра успешни. Затова издателите са решили да източат още малко от франчайза с ново заглавие – SpyCon. С тази разлика, че… освен името, SpyFall и SpyCon нямат нищо общо.

Ако трябва да доближа SpyCon до позната игра, то това би било Словесни Клопки (Trap Words). Самите Словесни Клопки са нов вариант на Taboo, така че не мога да обвиня никой в кражба на идеи. Или мога. Но няма, защото просто не ми пука. Уморен съм от тези игри.

Въпреки това, SpyCon се опитва да вкара свежест в тотално изтощен жанр.

Началната концепция е банална – Разделяте се на два отбора. Играта се развиват в рундове, като всеки рунд един подсказва на неговия си отбор. Общо взето всичко е тотално същото, като всяка друга подобна игра, просто инструментите са различни.

Играта пристига с два комплекта персонажи и два комплекта специални думи. Всяка игра си избирате единия комплект персонажи и единия комплект думи.

В началото на всеки рунд един играч от един отбор тегли персонаж. Неговата цел е да подскаже персонажа на своя отбор. Подсказващият започва да подсказва в стил Словесни клопки, като има определено време да говори каквото си иска. Ето и врътката обаче. Противниковият отбор също се опитва да познае персонажа. Всеки път щом някой се чувства готов да познае се спира времето. Независимо кой е този някой, и двата отбора имат право на един опит за познаване. И забележете – винаги е пръв противниковият отбор. Да обобщим. Разказвачът тегли персонаж и за определено време си приказва каквото иска с цел да накара отбора му да познае. Когато някой е готов да познае може да спре таймера и тогава противниците имат право на пръв опит.

Добре, чакай… как… какво…

Ето и това, с което играта основно се отличава от останалите подобни игри. Освен персонаж, разказвачът тегли и карта със специална дума. Той поглежда думата и я дава на неговия отбор. По този начин, когато подсказва, може да използва тази дума като отпорна точка на подсказките му. Но и това не е особено лесно, защото противниците имат списък с всички специални думи и могат с дедукция и логика да пресеят коя би могла да е специалната дума и връзката й с персонажа.

O, Да. Това е положението с арта.

Пример. Играчът е изтеглил Клеопатра като персонаж и Колело като дума. За да подскаже, може да каже че… че…. И това е един от проблемите на играта. Въпреки, че в повечето случаи се изисква креативност и ще си провокирате отдавна забравените мозъчни клетки за оригиналничене, често ще изпадате в ситуация, в която връзката между двете неща е толкова безумна, че дори и най-големите простаци като мен не биха могли да измислят каквато и да е нехигиенична асоциация.

И все пак играта ви дава инструменти за справяне с мозъчния ви запек. Всеки отбор разполага с ламинирани списъци и категории на различните специални думи и персонажи. Там могат да се отбелязват с маркери дедуктивните ви съждения. А ако и това не отключва задръстената ви фрустрация, можете да ползвате някои от специалните карти с умения, които ще ви улеснят живота. Например подсказващият може да задраска някои от категориите или пък можете да получите право на два опита за познаване.

Последният елемент, с който играта крещи – „Вижте ме, аз не съм като другите!“ е самият трак, по който се движат фигурките ви. В зависимост от това от кой опит сте познали персонажа, получавате различен брой точки, които се измерват с движение по символичен трак, съставен от редица карти със събития. Всеки път щом стъпите на събитие, вие го изпълнявате. Събитията променят малко правилата, дават  допълнителни точки или изменят принципите на точкуване. Можеше и без това, но лично за мен е окей. Дава малко разнообразие.

И преди да преминем към заключението, нека оставим тези снимки, да приемем, че просто сме 2020 и нека не коментираме.

Заключение

Като изключим изперкалия арт, по-смел и от този на Барбария (от същите издатели), и за който не мога да коментирам, щото съм ту олд фор дис шит, тук има игра.

SpyCon е поредният туист в отборните игри с асоциации. Въпреки, че се отличава със своите странности, той очевидно навява Trapwords усещане.

Цялата идея за свободно обясняване на дума с внимателни ограничения на начина на изразяване, тук се отличава с едно единствено нещо – следа, която само единия отбор знае. Цялата врътка в играта е усвояването на ПРАВИЛНИЯ начин на игра. След като сте изиграли една-две игри ще разберете кое как става и бихте осъзнали, че това всъщност не е някакво странно франкещирано копие на подобия в жанра. Проблемът е, че днешно време хората нямат търпение и ако не получат добро преживяване на първата игра, ще преминат към друга кутия. Нека ви уверя – Първата ви игра ще бъде със сигурност разучителна и най-вероятно ще бъде счупена от някой, който не е разбрал правилата. Всъщност, SpyCon страда от същия проблем, от който страда и SpyFall. Ако има някой неразбрал , разсеян или просто тулуп, попаднал на масата ви по случайност, играта ще се счупи. Тук всеки трябва да внимава и да мисли по определен начин.

Това, разбира се, е минус, но е и плюс. Тук трябва да си „изчанчите“ клишетата и посоката на мислене и да се насочите към определени методи на подредба на мисли. Странна игра за странни хора. Аз съм странен.

Ако дадете шанс на SpyCon и поне няколко разигравания, светът й ще се разгърне пред вас. И въпреки това, нека да си го кажем директно – Да, SpyCon е различна. Да, SpyCon е приятна. Но ще потъне ли в забвение сред купища от подобия в жанра? Давам й месец-два.

ПЛЮСОВЕ

  • Свеж нов поглед на игрите с асоциации
  • Провокира оригинална креативност
  • Артът?

МИНУСИ:

  • Артът?
  • За някои от комбинациите между ключова дума и персонаж никаква креативност няма да ви помогне
  • Свежест не е достатъчна, за да застанеш над повърхността

Shaolia: Warring States – Непретенциозна тупалка със зарове

Machi Koro е приятна игра, която въпреки публичния хейт, все още си харесвам. Space Base е високо ценена от мен игра. И въпреки че не съм играл Dice Throne, мога да предположа, че Shaolia влиза в тази цялата ниша от игри със зарове, които поставяме върху умения, за да бием конкуренцията.

Shaolia пристига с най-различни сценарии, но всеки от тях се различава само по сетъпа, който няма чааак такова значение. И понеже това е биткаджийска игра, каквито и модове за повече от двама души да ви пробутват не им вервайте. Shaolia си е чиста игра за двама със зарове.

Всеки играч получава голямо табло, върху което ще слага карти. Всяка карта има най-различни умения, но в общия случай или ви дава точки или пердаши опонента. Целта ви е King of Tokyo style – или да стигнете максималния брой точки (в случая 18), или да сте смлели опонента си.

В средата на масата се нареждат два типа сгради – общи, които теглите на случаен принцип и пазар с по-добри сгради, които обаче се строят по-трудно.

Трябва да призная, че частта с купуването на сгради е нещото, което ме отблъсква най-много от играта. Играл съм играта доста пъти и все още не разбирам защо е толкова сложна. Нека поясня.

Първо има фаза в която се купуват карти. Не се слагат пред вас. Само се купуват. Всяка карта от базовите струва едно злато. Можете да си купите колкото искате, но винаги теглите на случаен принцип. Всяка карта пък от пазара не струва злато, а три карти… което на практика е три злато. Донякъде схващам логиката, защото понякога оставаш с карти, които не искаш да строиш, но като цяло ми се строи леко тромаво правило.

По-тромавото правило обаче идва с фазите на игра. В първата фаза, както казах само купувате.

Във втората фаза, само строите. Сега можете да похарчите цената, която е написана на картата и да си я сложите на таблото. С други думи, за всяка карта плащате два пъти. За кратка и неглиже игра като тази, това усложнено купуване ми се строи излишно. Така… аз нямам решение за проблема и разбирам защо са ги разделили в две части (за да може да се запазят добрите карти и да можете да си ги строите по-късно), но в крайна сметка тези дизайнерски решения ми се струват доста първосигнални и е могло да се помисли повече и по в основи.

Започнах с мрънкалнищината, но от тук нататък повечето неща, които ще кажа са всъщност хубави. Повечето.

След като всеки си е сложил карти върху таблото е време за шамарене. Както във всички подобни игри, първо единият играч хвърля заровете си и ги наглася върху картите, а после другият. Играчите има по три зара, които ефективно са нещо като работници. Заровете могат да се манипулират (и то сравнително лесно) благодарение на офицери, с които лесно се сдобивате.

Както вече споменах, уменията са или биткаджийски или такива за събиране на ресурси и точки. Играта е доста разнообразна откъм тези умения, като особено по-добрите сгради предлагат вълнуващи комбинации.

Точките ясно – събирате и печелите. Шамарите обаче могат да отидат върху замъка на опонента (живота му) или върху сградите. Има сгради, които първо трябва да бъдат унищожени. Това е механика с пазачи, която често сме виждали в дуелните картови игри като Star Realms.

Споменах, че Shaolia е бърза игра. Объркал съм се. Shaolia може да е светкавична игра! Щетите се нанасят толкова скоростно, че само за четири пет рунда можете да сте завършили всичко. Това е както плюс, така и минус. Плюс е, защото просто разбърквате картите и започвате нова игра. Минус е, защото всичките тези различни фази на игра оставят впечатлението, че има някаква по-дълбока стратегия тук. А то няма – просто вземате първите възможни добри сгради и се почвате. В което… както казах, за такъв тип игра няма лошо.

Освен всичко това, в играта има „Trade Board”,  с най-различни умения (две от които са различни всяка игра) и там можете винаги да си набавите каквото ви е нужно… стига да имате сграда, която ви позволява да го правите. За мен е малко странно толкова голяма част от играта (поне като компоненти) да се активира само с няколко конкретни сгради… но от друга страна, всичко сигурно би било твърде предвидимо.

Заключение

Shaolia e непретенциозна биткаджийска игра със зарове, която в основата си не е нищо оригинално, но заради готините компоненти, арт и идея доставя точното удоволствие, от което понякога имаме нужда. На теория.

На практика, играта има няколко тромави правила, които забавят иначе чистото шамаросваме. Разбирам, че без тях Shaolia би приличала на всяка друга разхайтена тупалка, но какво от това? Сега всеки път щом я играя имам чувството, че съм забравил правило. Не че са много. На кент-купе са повече правила. Но на кент купе не забравям правилата. Защото са логични и интуитивни.

Има какво да се желае и в странната дължина на играта. Понякога с правилните карти може да продължи 10 минути, а друг път може и да се влачи 30-40 минути.

Сега… играта не е лоша. Бих я играл, когато някой я предложи. Но честно казано, едва ли някога аз ще бъда този някой.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти и арт
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Дисбаланс в дължината на играта
  • Твърде тромави правила и фази като за бърза биткаджийска игра

 

Wavelength – Смело с бутонките в жанра „парти игри“!

Според физиката, дължината на вълната е разстоянието между две последователни точки на дадена вълна с еднаква фаза. Копи пейстнах това от гугъл, но дори и след като гледах различни графики, пак не можах да направя директната връзка между идеята на играта и нейното име.

Wavelength е парти игра с асоциации – един претрупан жанр от хиляди игри, който все още е доминиран от Dixit и за щастие, наближаващия детронатор – Just One (вече и на български).

Управлявам заведение с настолни игри и водещите игри там са именно игрите с асоциации. Имам над 20 подобия на Dixit и някак си успявам да покажа на хората, че маркетинга не е всичко.

Wavelength привлича окото на всеки със загадъчната си шарена кутия, в която ако се вгледате или ще ви заболи главата или ще се пренесете в трансцедентен свят, управляван от перверзните художници от Dixit.

Вторият удар в привличането на презадоволените парти геймъри са компонентите на играта. Щом отворите кутията ще откриете гигантско устройство наподобяващо тези от детските игри от Джъмбо.

За щастие, устройството е стабилно и с отлично качество. Така че не очаквайте да ви се разпадне в ръцете на втория час. Тази игра се играе всеки ден при нас, а както знаем ние сме животни с чуждото… и въпреки това устройство все още е в перфектна форма.

Концепцията на играта започва по стандартния начин – разделяте се на два отбора. Всеки рунд ще има един човек, който подсказва нещо на своя отбор.

Подсказващият взема устройството пред себе си и тегли карта, която показва две противоположни определения. Например: „Красиво и грозно“, „Странно или обичайно“ или „Секси или несекси животно“. Слага картата на специално място пред устройството, завърта нещо, което можем да наречем колелото на късмета и отваря капачето пред това колело. Сега върху колелото ще се види диапазон от точки на определено място. Целта на играчa е да измисли нещо, което да влиза в този диапазон, като спази определенията. Примерно, ако диапазонът е в левия края, а наляво сочи „красиво“, играчът може просто да каже – Дидо. Щото нали… това е обективна информация.

След това играчът затваря капачето и обръща устройството към останалите. Сега те виждат определениeто „Красиво и грозно“ и са чули, че сте им казали Дидо (чудесен избор, между другото!). Сега отборът трябва колективно да се сети къде ли се намира този диапазон. За целта, играчите си помагат с червен индикатор. След като отборът е готов, се отваря капачето и се разбира, че Дидо и неговите съотборници очевидно имат различно мнение за Дидо. Ако все пак са уцелили диапазона, получават точките, които червеният индикатор би показал.

И те така до 10 точки.

Заключение

Wavelength е идеална парти игра за големи компании, но работи добре дори и с четири човека. Правилата се обясняват за по-малко от 5 минути,  а принципът е толкова чист, че ако дядо ви знаеше английски, вероятно бихте могли да играете и с целия му шах клуб.  Концепцията се разбира и от деца и ако сте около тях, можете да помагате с чуждите думи. Трябва да имате предвид, че някои от определенията може и да са им чужди, а други бихте искали дори да извадите от тестето.

Не е толкова лесно да се измисли очевидна асоциация и въпреки, че това налага малко мозъчен стимул, все пак е огромен плюс за играта.

Въпреки че аз съм се наситил на този тип игри и тази не би могла да промени това, смятам, че Wavelength е една от най-чистите и добри игри жанра и със сигурност помита с мощна сила по-голямата част от конкуренцията си в областта.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинални компоненти
  • Изчистени правила
  • Предизвикателен геймплей
  • Може да се играе от всякакви компании във всякакъв размер

МИНУСИ:

  • Ако не харесвате игри с асоциации, тази няма да ви промени мнението

Ако си падате по такива парти игри, мястото е вече известно – Time2Play

PowerUp – Гъзарска фенщина

Преди няколко години имаше някакъв не чак толкова странен бум на игрите с ретро 8 битова тематика. По едно време обаче се бяха то нароили толкова, че досадата замени носталгията.

E, Powerup отново разчита на това да ви почовърка осемдесетарщината и всъщност леко от деветдесетарщината, като обаче надгради с още 8 бита. PowerUp е настолен симулатор на класически 16 битови платформъри от едно време. Въпреки че аз не съм играл твърде много от тях едно време, не мога да скрия безкрайната си любов и часовете прекарани в Jazz Jack Rabbit франчайза. Мелодията от втората част още ми се дандани в мозъка.

PowerUp е една от най-откровените игри, които съм срещал. Тя пристига с отворени обятия и не се старае да претендира за нищо повече от себе си. Това, което имам предвид е, че механиките не са изпипани до такова ниво, че да отговарят на съвременните настолни изисквания. Вместо това, те са направени така, че да са максимално близо до правилата на видео игрите.

Това създава опасност от тромавост… и донякъде играта наистина би могла да се нарече тромава, но… работи. Причината се крие точно в тази откровена непретенциозност, за която говоря. Механиките са логични и ако се кефите на темата, ще потънете дълбоко в нея и останалото няма да ви пречи. Да, тук се крие чупката на PowerUp. Ако 2Д платформър пуцалките ви гъделичкат чарковете отвътре, проблемите с играта няма да ви дойдат толкова сериозни. Ако обаче нито конфронтацията, нито темата „видео игри“ ви карат дори едно косъмче да настъхе, може би PowerUp ще ви дойде твърде посредствена, и то в най-добрият случай.

Тази кутийка не идва с играта.

Първо – компонентите в кутията са разкошни. Всичко в играта са плочки, токъни и карти, но качеството е отлично, а въпреки че това това е дънджън кроул, миниатюрите по никакъв начин не биха се вързали с останалата козметика.

В кутията имате огромно количество дебели и големи плочки, които не само, че са двустранни, но позицията им е случайна всеки път. В тази игра 90 процента от геймплеят зависи от хитри маневри и тактическо позициониране. Така че как изглежда картата диктува и вида игра. С други думи – гарантирано е, че всяко изиграване ще се усеща различно.

В кутията има няколко основни мода.

  • Чисто кооперативен (работи и за соло игра)
  • Един срещу всички
  • Аркаден мод (отборен Capture the Flag)
  • Story Mode (може да се играе кооперативно или един срещу всички)

Да започнем от най-лошото – кооперативния мод. Мъчих се сериозно с този начин на игра. Опитвах се да разбера, четох и в интернет, но така и не стигнах до разумна и напълно изчистена AI система. Това е и най-големият проблем на играта, за който ще говоря по-късно.

Играх няколко пъти един срещу всички и бях доволно очарован. В този мод един от играчите е злодеят, а останалите са геройчетата, които се опитват да изпълнят определен вид мисия.

Мисиите са най-различни – може да са свързани с оцеляване определен брой рундове, или пък предпазване на важни личности Каквото и да е, можете да играете PowerUp само веднъж, без да навързвате кампания и тук работи отлично. Story Mode-a (Кампанията) тук куца, защото както и Кооперативният мод, той е пъхнал сам книжката с правила в спиците си.

Всъщност, дори и стандартните мисии за веднъж на места не са много ясни, но е съвсем възможно да си сложите домашни правила. Лично аз играя винаги само мода, в който героите защитават ВИП-ове, защото е най-ясен (с изключение на това къде и колко точно PowerUp токъни се слагат – това са на практика магазини).

Ако успеете да превъзмогните началните трудности, правилата тръгват леко и почти няма да имате въпроси по базовите механики.

В тази игра злодеят има отворени възможности и богат набор от интересни тактически и тайни избори. Тук можете да играете като истински злодей с ехидна усмивчица, за разлика от много други подобни игри, където злодеите имат усещането по-скоро на модератори, отколкото на играчи. Освен това злодеят не е хипер силен и няма нужда да се сдържа като в други игри. Аз съм печелил И съм губил като злодей.

Злодеят не просто пуска и управлява голямо количество от гадове, той решава кои гадове да отключва за тази конкретна игра и какви тактически номера да играе с карти в ръката си. Всяка карта може да се ползва за пускане на единици или за опасни маневри, които понякога могат да ви спечелят рязко играта.

Героите пък стандартно си намират предмети и оръжия, като дори прибират нагло и егоистично (ала Gloomhaven) монетки от умрели гадове. Единият вид карти, които ще вземате от определени места по картата пристигат с конкретни букви. Ако тези букви опразуват думата „epic”, тогава таблото на героя се обръща на другата страна, токъна на героя се сменя с напомпана негова версия и като цяло ставате чудовищен изрод, който трудно може да се спре.

И за да се придаде съвсем усещането на видео игра, играчите имат възможност да правят класически неща от 2д игрите – скачане и стреляне, тактическо избутване в дупки, местене по време на падане, за да не се изплюкате от високо, и любимото ми – да стъпвате върху главите на единиците, след което тези отдолу да ви носят. Това често го ползвам като лошия – слагам летящи единици в дупките и върху главите им „тургам“ бавни и тромави единици.

В играта има и мод, в който можете да преборите сили един срещу друг – ала любимия ми Jazz Jack Rabbit мод, в който обикаляхме карта и се пуцахме. Тук се спазват класическите правила от Capture the Flag, но това, което ще правите е основно да си кормите с всякакъв вид оръжия. Кеф.

Това, което не беше кеф обаче бяха ужасните ужасни ужасяващо написани правила. Първо – всички правила са разхвърляни по възможно най-неудобния начин в книжката и второ – липсват тонове обяснения по сценариите. Да, засипали са ни с модове и мисии, но 90 процента от тях не са обяснени точно как работят и КАКЪВ ИМ Е ПРОКЛЕТИЯ СЕТЪП! Но… както всяка кикстартър игра, се появи errata още на следващия ден след успешното финансиране… която обаче все още не е оправила всички дупки. Но…

Заключение

PowerUp е по-добра отколкото очаквах. Да, правилата са написани с два леви крака кухненски стол, но всичко останало – от компонентите, през арта и до механиките – е свързано тясно с безумната атмосфера на тотален over the top 2D Shooter. И въпреки това, въпреки и постоянното хвърляне на зарове, типично за дънджън кроулърите, тук имате повече тактически избори, отколкото бихте предположили. Понякога ходовете ви са изпълнени с пъзел решения, които не само, че не ви изкарват от темата, но дори ви засипват с удовлетворителни УАУ обрати. Злодеят има по-интересни избори от повечето злодеи от този тип игри, а героите прогресивно и светкавично се сдобиват със задоволително мощни придобивки, с които да трепят тонове количество гадчета.

Има няколко мода в играта, но за жалост, заради липсата на добре описан AI съм имал възможност да опитам само „един срещу всички“ и „всеки срещу всеки“. И двата мода работят отлично и PowerUp си заслужава дори само заради тях.

НО! PowerUp е гъзарска фенщнина. Цялата идея на играта е да ви почеше по нърдската ви видеогеймърска осемдесетарщина. Ако не си падате по това или не сте склонни да преглътнете тук-там някое дървено правило, то по-добре е да погледнете другаде. Ако искате обаче си припомните времето на over the top пуцалките, трудните 2Д платформъри, безкрайното събиране на монетки на цената на всичко, и забавните гличове (има таково превозно средство тук – The Glitch) – тогава PowerUp е играта за вас. И за мен.

ПЛЮСОВЕ:

  • Изненадващо тематична – откъм компоненти и откъм геймплей
  • Злодеят има повече и по-интересни избори от стандартната 1 срещу всички игри
  • Различен сетъп, придаващ различна игра всеки път
  • Различни модове

МИНУСИ:

  • Едни от най-лошо написаните правила, които съм срещал.
  • Сериозни пропуски в описанията на модовете, което води до практическо пренебрегване на тези модове

Battlestar Galactica: Starship Battles – Starter Set – Нищо не му е стартово…

На кутията може и да пише Starter Set, ама ще получите изненадващо много съдържание за тази иначе дооста лека кутия.

Когато видите страхотните фигурки на кораби от известния сериал ще си кажете – Лелее, вътре сигурно е пълно с още. Нъцки. Изключвайте парното обаче, защото в кутията получавате купища токъни, карти и други джунджурии, които са достатъчно, че да ви държат топло дълго време.

Сега, трябва да призная нещо, което вероятно повече от вас знаят. Аз съм пълен нууб в игрите с миниатюри, а тази е точно такава. Миниатюри, които се избиват на бойното поле. Играта е за двама, макар и да можете да цъкате с повече хора, защото все пак имате четири корабчета.

Доколкото разбирам, Battlestar Galactica не използва нова система, а надгражда вече позната. Феновете на Wings of Glory, Sails of Glory и X-Wing ще открият прилики. За мен обаче това беше ново преживяване, а доколкото разбирам от по-опитни играчи, с които я играх – това е най-сложната от всички.

Играта пристига с две книжки с правила, като едната е с милионите правила за различните модове, а другата е със сценарии. Добре, сега като казвам, че съм нууб, трябва да имате предвид, че съм играл купища хард кор игри като Mage Knight, Earth Reborn, изчел значително количество от адвокаското право на GMT Games и дори смятам, че не съм зле в една от любимите ми игри – TTA.

Така че не ме отписвайте напълно. Истината е, че аз имах научен интерес към Battlеstar Galactica: Starship Battles и не се разочаровах. Играта се оказа геймърска, дълбока и с безкрайни възможности, които може и да не се виждат на пръв поглед от нуубове в миниатюрите като мен.

Това е тактическа игра, в която всеки играч управлява два от корабите на хората и на силоните. Целта ви (в общия случай) е да нокаутирате другите. Това не е толкова просто, защото на масата ще има астероиди и всякакви други гадости и най-вече, ако опонентът ви е добър, той ще може така да маневрира, че никога да не го хванете.

Фокусът в тази игра (а предполагам и на останалите, които споменах) е надхитряването в маневрите. В началото на всеки рунд, играчите тайно планират маневрите на корабите си, като използват гъзарски пластмасови джаджи с най-различни статистики по тях, заедно с по една карта на кораб с маневри.

Самите карти имат опции, които се влияят от това, какво сте избрали на джаджата си. Там можете да сменяте скорости, да изнасяте и да правите всякакви тарикатски шашми, които ще изкарат адамата във вас.

Ако решите да играете дори най-най-базовия вариант на играта, ще получите голяма преиграваемост. Тук вие ще използвате кажи-речи една-пета от възможностите на играта, а джаджата ще ви бъде единствено за смяна на скоростите.

Към играта можете да добавите както нови карти, така и специални умения, персонажи, нови начини за маневри, нови пречки по борда и дори сценарии, различни от това просто да се затривате.

Най-изненадващото за мен тук беше, че всъщност едно изиграване не отнема твърде много време, което се дължи на системата за нанасяне на щети. Тук корабите ви са крехки и ако не внимавате сами можете да се набиете в някой астероид и да се счупите дори още преди да сте срещнали силоните.

Преди да премина към заключението не мога да не спомена проблемът, който имах с играта. На пръв поглед миниатюрите са страхотни и играта изглежда като топ качество… но почти всичко останало в кутията е с доста нискокачествена изработка. От картите, че чак до токъните и пречките, които слагате по борда. Да, артът е добър и тематичен, но самото качество на компонентите не отговаря на стандарта на компанията. Освен това кутията пристига с на пръв поглед подходящ инсърт, но ако ще държите играта изправена ви препоръчвам да го изхвърлите и да си сложите всичко в торбички. Картите започват да се размотават из кутията, а това не е добре, защото гърба за отборните кораби е еднакъв и всяка игра ще трябва да разделяте всички карти спрямо малки числа в единия ъгъл.

Заключение

Battlestar Galactica: Starship Battles е сериозна геймърска игра, която се отплаща с повторните игри. Ако сте нормален човек и не играете постоянно нови и нови игри, а искате да намерите нещо, което да можете да разучите и да играете вечно, тази игра ще остане дълго време в колекцията ви. И това ще се дължи не само на безкрайните модове и вариации, с които пристига дори базовата игра, но и на добрата история на Ares Games в поддръжката на техните игри. Само заглавието „Starter set” може да ви говори, че ще очакваме вълна от разширения… въпреки че не мога да се сетя чак толкова много видове кораби в сериала. Oh, wait.

Източник на снимката: boardgamegeek.com

ПЛЮСОВЕ:

  • Дълбок геймплей
  • Огромно разнообразие
  • Страхотно качество на корабите

МИНУСИ:

  • Лошо качество на останалите компоненти
  • Изисква отдаденост, за да се изплати
  • Не дръжте кутията изправена на рафта си.

Operators – парти игра на годината

С изминаване на годините, изразът „Апокрифните игри на Деян“ преминава леко от чиста подигравка до все по-голям интерес. Всяка година имам поне един такъв хит. Слепите кокошки и Shoot все още не просто изненадват хора, но и ги зарибяват щом им ги покажа. Тази година имам цели два апокрифни хита. За единият вече говорих – Q системата и поредицата Sherlock. Вторият, за мен дори по-голям хит обаче, може да се сравни с усещането, което носи Shoot – чисто забавление с пуцане.

Тематично играта се вписва в идеята на Counter-Strike, като общо взето ще имате два елитни милитари отбора и ще се пуцате един друг в един от три възможни мода – Skirmish, Capture the Point и Hostages. Който и да изберете, геймплеят ще е почти идентичен, с изключение на няколко модификации, за които ще говоря към края.

Играта не губи време в излишни правила и догатки. Тя идва с 10 персонажа с доста як стил…

Да, това не е Солид Снейк, кхъ…

Това е отборна игра, така че гледайте да се разпределите колкото се може по равно. След това си избирате двойки, които ще се бият един с друг. С други думи, всеки от единия отбор ще е лепнат за някой от другия отбор.

Като си изберете това, започва мелето двойка по двойка. На случаен принцип се избира кой ще е атакуващия от двамата и кой защитника. Разликата може да изглежда незначителна, но в зависимост от характера на играча може доооста да промени изхода.

Причината е проста. В играта има две механики, едната от които е „push your luck”. Двамата играчи теглят от отборна торбичка токъни и само атакуващият може да реши кога битката да спре. Така че по-алчните от вас може и бързо да ви приключат играта.

Втората механика е така популярното последно време – bag building. Това значи, че и двата отбора почват с торбичка запълнена с еднакви токъни, като по време на играта отборите ще вкарват повече токъни, които да засилят стратегията.

Всеки персонаж има три статистики:

  • Живот
  • Броня
  • Пари

Всички куршуми и гранати първо бият по бронята, докато ножът директно мушка отдолу. Парите служат за купуване на специфични токъни, които са свързани с конкретния персонаж.

И това е най-забавната част. Всеки персонаж има шест различни неща, които могат да се купят. Всеки е концентриран в определени неща – някои са в ножове, други в гранати, трети в щитове… Има всякакви шашми, които да направят играта ви вълнуваща.

Другото нещо, което има всеки – това са две умения, които също могат да се купят, но те не влизат в торбичката, а просто стават активни. Както се досещате, всяко умение е счупено и тематично.

По време на битката се теглят токъни от торбата, като те могат да бият, да дават пари, да лекуват или да манипулират по някакъв начин геймплея. Има дори персонаж с огромен чук, който може да „чупи“ токъни, тоест да трашва и да прави торбичката ви по-ефективна.

Но… не свиквайте твърде много с персонажа ви. Често само една битка може да е достатъчна той да умре. От друга страна, ако умрете, вашите съотборници могат да пазаруват от трупа ви. Найс, а. (знам, изтъркана референция. Стар съм).

Както казах, в играта има три мода. Стандартният е Skirmish и трае просто една битка. Препоръчвам ви го, ако сте от шест човека нагоре.

Другите модове са отлични за четири човека, защото битките бързо свършват, а самите модове просто вкарват повече рундове. Capture the point модифицира рундовете, а Hostage мода се играе за печелене на заложници, които играят роля на точки. Готината врътка е, че който спечели рунда и вземе заложниците ще трябва да си ги сложи в торбичката и те да му задръстят полезните ходове – нещо като картите с точки в Dominion.

Заключение

Operators е парти игра на годината. Точка. Да, играта може да се проточи твърде дълго, ако забиете в модовете или може някой да умре твърде рано и да бъде елиминиран, но дори тези хора се забавляват по време на битките на останалите. Винаги стоите инвестирани в борбата на отбора ви. В повечето случаи искате да купите токъните полезни за отбора ви, но ако решите да бъдете поне малко гъзле, можете да пробвате да си купите личното специално умение и да се опитате да се оправдаете, че го правите за отбора. Абе, кво ще се обяснявате – това са си вашите пари… спечелени с токъните, вкарани в торбичката от вашите съотборници.

Играта продължава около половин час на теория, но може да варира безкрайно много в зависимост от броя на играчите и стила ви на игра. Ако играете безразсъдно, всичко може да приключи и за 20 минути, докато ако битките ви траят по две-три тегления от торбичката, Operators може да се проточи и час. Честно казано… не мога наистина да кажа колко точно дълго протича. Но и никога не засичам, защото играта предизвиква ентуазирано вълнение, постоянни обрати и редовни УАУ моменти.

Не всеки може да се кефи на темата на Operators, защото това си е конфротационна игра, но ако търсите чисто забавление без особено дълбока стратегия, грабвайте по чаша бира и се шамаросвайте. Препоръчвам!

ПЛЮСОВЕ:

  • Добре имплементирана тема
  • Оригинален и ангажиращ геймплей
  • Уау моменти и смехове на всяка крачка
  • Различни модове за игра

МИНУСИ:

  • Трудно е да се определи колко дълго ще продължи играта
  • Елиминацията на играчи е сериозна част от идеята

С огромно удоволствие ви споделям, че Pikko Games вярвам в моят шантав избор за игри и са заредили Operators. Ако ви кефи как звучи играта, знаете как да се сдобиете с играта. 

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Operators[/button]

Codenames XXL – същото, но… XXL

Достатъчно ви е да видите заглавието и няма какво повече да говорим. Това е стандартен Codenames, но с ОГРОМНИ компоненти.

Няма никакви разлики между двете игри в съдържанието, освен в размера и готиния инсърт на новата кутия.

Ако не сте наясно с Codenames, ей ви на.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/codenames-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Codenames[/button]

Ако и вие сте се чудили, както и аз се чудих преди това – не, в тази кутия не се съдържат всички Codenames игри. Даже очаквайте скоро Codenames Pictures и сигурно Duet, отново в такава форма.

Няма какво повече да кажа, освен да ви покажа няколко снимки, за да видите разликата в размера.

Готината кутия.

Това е същото:)

Заключение

Ако се кефите на Codenames и вече го притежавате, всичко се опира до това колко голяма маса има. Това чудо заема много място.

Ако все пак отделите нужните квадратни километри ви гарантирам, че преживяването ще бъде по-добро, тъй като вече всичко ще е ясно и отдалеч. С други думи, препоръчвам Codenames XXL за клубове или за игра в голяма компания. Така няма нужда да се блъскате един през друг, за да гледате думите.

Ако играете в малка група обаче има една малка опасност. Понеже в тази игра трябва да криете какви думи искате да подсказвате, когато централния борд е толкова голям ще ви е трудно да прикриете накъде гледате.

Codenames XXL е лъскавиня, от която нямате абсолютна нужда, но ако партясвате с базовата игра често – не виждам защо да не си замените оригинала с тоя гигант.

 

Time Barons – От отлична игра – невероятна игра!

Ако ви е познато името, това е защото вече съм писал ревю на тази игра. Нарочно не съм и сложил в заглавието Second Edition, защото играта на практика не е. Не е и същата, де.

Ако все пак ги разделим по издания – първото е на оригиналния издател Quibble Games и на това вече имам ревю в сайта. Можете да го прочетете, като кликнете на бутона отдолу, тъй като не мисля да навлизам в обяснение на базовите механики.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/time-barons-review/“ target=“blank“ ]Ревю на първото издание на Time Barons[/button]

Около две години по-късно, Wizkids влиза в картинката и заедно с дизайнера Джон Пери отново принтират играта, но този път в по… разширен формат с много повече възможности.

новият формат – вляво. Старият – вдясно… duh.

Играта пристига в малко по-голяма кутия от оригинала, но съдържанието не е много повече. Първото, което ще забележите е, че вместо готините кристалчета, които едва събирах в първата кутийка, вече има лилави пулчета. От една страна съвсем логично е, че кристалчетата са w пъти по-яки от обикновени пулчета, но от друга… пулчетата са сякаш по-оптимални. Понякога трябва да слагате много последователи върху една карта и големината и формата на кристалчетата не позволяват да има повече от десетина. Пулчетата можете да си ги редите едно върху друго.

Кубчетата за щети по сградите са същите.

Най-голямата промяна, която създава верижна реакция от възможности за играта е второто тесте с карти. Първото, оригиналното, си е отново тук. Ако искате да играете със същите карти като оригинала можете – те са си пак тук.

Освен тях обаче има още едно такова тесте, със същия брой карти и по същия начин разпределени между епохите, но с една съществена разлика. Картите са напълно различни от оригиналните и допринасят с две-три нови механики, които изобщо не са сложни.

Ако се сблъсквате с Time Barons за пръв път ви препоръчвам да пробвате играта с оригиналното тесте първо, въпреки че няма кой знае колко да сбъркате с което и да е от двете. Разликата е, че механиките във второто тесте вкарват малко повече тънкости, които спомагат за изграждане на двигател и ако не познавате добре картите може и да не се справите оптимално. От друга страна играх играта точно с това тесте с човек, който виждаше Time Barons за пръв път и пичът се справи перфектно. Така че… да, мъъъничко по-сложно е това тесте, но не е болка за умиране.

Огромната разлика от първото тесте е нещото, за което мрънках за първото издание и което сметнах за единствения минус. Картите от четвъртата епоха вече не са толкова счупени. Можете спокойно да играете без да се препъвате да си вдигате нивото до край. Играл съм игра, в коqто един е на четвърто ниво, а друг на второ и играта е равнопоставена. Може би все пак тук се намесва и една от най-силните карти в новия сет – Alien Monolith, която ви позволява да теглите карти от едно ниво по-високо. В оригиналния сет има такава карта, но е еднократно действие, докато тук си е постоянна сграда.

Една от новите механики с „подпъхване“ на карти добавя елемент на еволюиране на сградите и поемане на рискове, понеже обикновено тези сгради са: „Или подпъхвате картата или използвате умението, което е свързано с бройката подпъхнати карти“.

Така! Самият факт, че вече имате две тестета карти ви отваря порти.

Първото нещо, което увеличава преиграваемостта до безграничност е възможността да смесвате тестетата. Не, тук не просто разбърквате всички карти. Имате препоръчана бройка карти за всяка епоха. Да, можете и да си изберете точно кои карти да сложите вътре, но можете и да спазите препоръките, защото да не се окаже така, че липсват атакуващи карти.

Новите карти от четвърта епоха.

Всъщност, не пречи и просто да извадите на случаен принцип нужната бройка от всяка епоха. Шансът това да счупи играта е нищожен. Възможно е атакуващите карти да са по-малко, но тогава просто ще спечелите с другото условие – за източване на три тестета.

Второто нещо, което двете тестета позволяват е играта с повече от двама души!

На първо място, Time Barons вече може да се играе отборно. Много пъти съм говорил за това как липсват достатъчно добри отборни игри. Е, тази е една от най-добрите. Тук вие не просто се разделяте на два отбора. Кооперирането ви дава възможност за обща стратегия, тъй като можете да си давате последователи и карти. Така един може да направи двигател за вдигане на последователи, а другият да има механики за жертване на такива. И това е само малка част от вероятните комбинации.

Взривоопасно комбо.

Time Barons може да се играе във всякаква комбинация. Може и да е дори: един срещу трима или един срещу двама. Може даже да се играе и като „Free for all”. Притеснявах се такъв тип свободна игра да не се разболее от Мънчкин вируса, но Джон Пери се е погрижил това да не се случи. В кутията има специални карти за този мод, които вкарват малка механика, гарантираща да няма чисто личностно обединяване на всички срещу един. Тук се получава нещо като механиката в King of Tokyo, когато един човек взема бонус карта, даваща му сила. Съвсем логично е всички да бият по него. И така обектът на шамари се мести почти всеки ход.

Ако ви кефи такъв хейт, можете да си цъкате и този мод. Лично на мен не ми е любим, но е добра опция. Аз винаги бих играл отборната игра, ако сме повече от двама.

Заключение

Time Barons беше една от любимите ми игри за двама. Сега вече е една от любимите ми игри по принцип! Единственият негатив, който имах в оригиналната версия е адресиран и вече е напълно поправен. Четвъртата епоха не е толкова счупена и вероятно всяка игра ще играя ако не с всички, то поне с повечето карти от новия сет за тази ера.

Двете тестета отварят възможностите на играта, като я правят почти безкрайно преиграваема.

Най-големият плюс, който вдига играта над много други в моите топ класации обаче е възможността за игра с повече от двама души. И това не се случва без никакви нюанси на внимание към новия начин на игра. Тук създателите са се погрижили да имате пълноценно преживяване, без дори да се сещате, че оригинално играта е била само за двама.

Time Barons продължава да е изключително тактическа с много малка възможност за стратегия, тъй като не сте напълно сигурни какво ще ви се падне от тестетата, но ако играете отборния вариант, тогава мисълта за общ поглед напред се задълбочава.

Все пак трябва да имате предвид, че това е картова конфликтна игра, така че вътре ще откриете много „take that”. Ако познавате играта обаче всичко може да бъде контрирано и обмислено.

Не знам какво да кажа, освен че искам да промотирам колкото се може Time Barons, защото не се говори достатъчно за мен. Така че нека просто последното изречение бъде достатъчно хващащо за хората, които четата ревютата ми на кръст.

TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS TIME BARONS

ПЛЮСОВЕ:

  • Същият минималистичен, но отличен арт
  • Възможност за игра до 4 човека
  • Отборният вариант е страхотен
  • Новите механики могат лесно да се интегрират със старите карти
  • Проблемът с небалансираната четвърта епоха е оправен
  • Безумно количество преиграваемост
  • Като оригинала, но много повече!

МИНУСИ:

  • Играта все още си е толкова агресивна, така че ако не се кефите на такива неща, само аз си знам дали се кефя на такива неща

Ако ви харесва как звучи, а не знам защо не би ви харесало, можете да поръчате играта от нашите партньори – Pikko Games.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай: Time Barons[/button]