Архив за етитет: микро игри

Quadrum – микро домино матрьошка

Това ще бъде изключително малко ревю. Почти колкото играта. Гледайте от корицата за каква матрьошка става въпрос.

Не. Гледайте!

Картите са още по-малки от торбичката.

А половината от картите са дори само правилата!

Това е дребна микроскопична абстрактна игра за двама. И като казвам микроскопична, нямам предвид само компонентите. Имам предвид и нивото на арт. Глей!

В играта има само три вида картинки, които могат да се направят за 5 минути с най-елементарен софтуер.

Всъщност, имам предвид, че дори и геймплеят е микро!

Правилата са прости. Това дуел за двама. Всеки играч получава 12 карти (всички карти в играта са 24). След това и двамата си обръщат картите с лицето нагоре и така всеки вижда всички карти през цялото време. Целта на играта е да се освободите от картите си. За целта един от играчите слага карта в средата на масата. Следващият играч трябва да избере една от своите карти до една от картите на масата – домино стайл. Трябва двата символа от една страна да са същите като два от другата. Ако така се случи, че картата се допира до две или повече страни (всички символи трябва да си отговарят един на друг), тогава играчът има право на още един ход. Ако пък няма подходяща карта, тогава е другият играч.

Цялото нещо продължава около 15 минути и прогресивно забавя темпото с всяка една карта. Причината се дължи на следното.

Когато всеки от вас има по 12 карти е почти невъзможно да прецените правилната карта за поставяне, защото не можете да сметнете всички комбинации. Когато възможностите ви се смалят обаче – да кажем всеки има по 5-6 карти, тогава става голямата тактическа битка. Защото ще искате да сложите така карта, че опонентът ви да не може да сложи, или пък да се позиционирате по стратегически начин, който хем да блокира опонента ви, хем да ви даде възможност за поставяне на бонус карта.

Заключение

Quadrum е точно това, което ви звучи – крайно елементарна игра на домино с три символа. Геймплеят е бърз и до средата на играта може и да ви стори леко безсмислен, но предполагам ако сте играли достатъчно или имате красив ум, може и да сте способни да изчислите всички възможности за комбинация между тези 24 карти. Ако сте нормален тъпак като мен, вероятно това ще се случи след като половината карти са вече в средата на масата. Във всеки случай, голямата сила на играта е нейната портативност. Не само, че можете да носите играта в джоба си, но можете дори да забравите, че е там, някъде между скъсаните билетчета от градския транспорт.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елементарна
  • Портативна
  • Много портативна!

МИНУСИ:

  • Нищо особено
  • Освен ако не сте Каспаров, до средата ще ви се стори случайна

Все пак можете да поровите из сайта на производителите и да поразгледате още, то не че има какво повече да се разглежда.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://veldigames.com/“ target=“blank“ ]Veidi Games[/button]

Archer: Once You Go Blackmail… –  поредният Love Letter клонинг?

Love Letter е една от най-популярните в световен мащаб игри със скрити роли и хич не ме учудва, че се нароиха най-различни клонинги на така успешната простичка като правила игра. То не бяха Батман, Хобит, Adventure Time и Star Wars и всякакви други явни и неявни копия на играта. Днес ще говорим за един от скритите клонинги – игра, за която се води, че е базирана на Love Letter, но вкарва нови неща. Знам, че не звучи особено вълнуващо, но имайте малко търпение!

Archer: Once You Go Blackmail  e игра със скрити роли и тематично е базирана на “комиксовият” сериал Archer. Понеже реших да се поинтересувам от това какво общо има сериалът с играта като умения и идея, и все пак каква е темата на играта, трябва да кажа, че гледах един сезон от сеирала и до голяма степен са напаснали характерите на героите с уменията в играта. За това колко е читав сериалa… едвам издържах до края на първия сезон. Яко вулгарности, много простотии. Както и да е, това не е толкова важно, освен ако не си взимате играта заради темата (или ако сериала ви харесва – не казвам, че не е възможно).

Та, тук сме в ролята на шпиони от агенцията на Арчър, като на всяка цена не трябва другите да разбират, че Малъри Арчър е при нас (аналог на принцесата в Love Letter). За целта имате други карти с умения и бла бла бла… същото като Love Letter.  Така, продължаваме натам. Правилата на игра са същите, но уменията? Така… Този прави това, онази прави онова, тази не трябва да я показваш и да я намират докато е в теб… Интересно. Оказа се че и те са подобни като идея… направо си е същата игра с друга пльосната отгоре тема. И то не каква да е тема, а една от най-ужасните и най-безинтересните.

От тук нататък всичко би трябвало да ви е ясно – Archer: Once You Go Blackmail Е Love Letter с няколко малки модификации по уменията. Не надгражда идеята на Love Letter, не добавя супер яките иновативни умения или елементи в играта. Достатъчно е да знаете едната игра, за да знаете и другата. Надявам се, че няма нужда да ви описвам що е то Love Letter, но ако все пак не сте го играли или дори виждали,  кликнете на линковете из статията за по-подробна информация.

Колкото до това дали Archer: Once You Go Blackmail  е добра игра – играта работи добре, но това е естествено при положение, че е базирана на 99.99% на вече доказала се и успешна игра. Явно AEG са решили да  заложат на сигурно с играта, но да си изпробват късмета с темата – току виж се навъдят десетки хиляди  фенове на онази арчърска простотия.  Дано са си научили урока и  да не пускат повече игри с теми, които  повечето хора  биха отхвърлили. Откъде съм сигурен, че повечето хора биха оценили сериала като тотална простотия? Не съм, но силно се надявам!

ПЛЮСОВЕ:

  • Добре пригодени умения към темата, колкото и ужасна да е тя
  • Бърза и лека игра, идеална за филър 

МИНУСИ:

  • Глупава тема
  • Няма достатъчно разчупени умения или механики, които да поддържат играта интересна и „свежа“ при следващи изигравания 

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Mythe – носталгия с пушурлък

Израснал съм с 3Д книжки още преди да е измислено 3Д-то. Сега, когато вече имам деца, с радост осъзнах, че тези книжки са все още популярни и все така впеатлителни за малките. Това ме навежда и на една от най-големите ми геймърски… тъги. Детските настолни игри често са с крещящ шарен арт, а компонентите редовно са по-внушително от стандартна игра „за възрастни”. Нас се опитват да ни впечатляват по „евтин“ начин, а аз за съжаление вече изобщо не се впечатлявам от „скъпи“ и съвсем неоригинални миниатюри.

Mythe е семейна игра, която е съвсем подходяща за деца, но не мисля че се продава ексклузивно като такава. Mythe отговаря чудесно на моите изисквания. Играта използва закачлив и детайлен сладък арт, картите са с ненужна големина, фигурките са приятни, а наградата на победителя (която няма абсолютно никаква геймплей функция) е оформено метално сирене в златист цвят. Дори борда е препратка към детството ни, като е с 3Д книжка, така де – борд, който като се отвори, се получава 3Д терен… и точно като класическа такава книжка, ще трябва доста да понатискате 3Д терена да стои напълно изпънат.

Геймплеят може да бъде описан по два начина. Ако го обяснявате на деца им кажете, че е нещо като „Гледай си работата”. Ако се опитвате да го рекламирате на геймъри, можете да заобиколите това подвеждащо определение и да лъзнете Mythe като оригинална „Пушурлък” игра.

Mythe е малка игричка в малка кутийка. Ако и формата на картите и компонентите беше оразмерен спрямо идеята, като нищо тя можеше да мине за микро игра.

В кутията има двайсетина карти, като всички се раздават между играчите (в зависимост от броя на играчите някои карти излизат от игра). Освен прекрасния арт, картите имаt стойност и евентуално иконка. Тези стойности се използват за движение по карта.

Знам, знам. Не можахме да направим снимки, а в БГГ има само на оригиналната японска версия.

В Mythe играчите влизат в ролята на мишки герои, които се опитват да си върнат свещеното сирене от техния фентъзи миши свят. Сиренето е било отмъкнато от зъл дракон. За да си го върнат, играчите трябва да победят дракона и минионите му. От геймплей точка – играчите се състезават по път, в края на който стои абсолютно безцелното (но яко!) сирене, а пред него стои дори още по-абсолютно безцелния от геймплейгледна точка дракон (но як!).

Всеки играч има най-различни карти със стойности и иконки в ръката си. НО! Вие не играете с вашите карти. По време на хода си теглите на случаен принцип карти от вашите опоненти. След като видите картата, която сте изтеглили, можете да продължите да теглите или да спрете. Ако решите да спрете, събирате стойностите на картите и се движите с толкова точки (върху всяко поле има определен брой точки), колкото показва сбора от карти. Ако на поле има мишка, тогава прескачате директно мишката без да броите точките. Ако пред вас е дракона, тогава трябва да сте показали в началото на хода символ с определена икона и да успеете да преминете полето с дракона. А защо бихте искали да спрете да теглите карти?

Хубаво де, разбрах!

В зависимост от броя на играчите в играта има няколко карти с череп, които ако изтеглите хода ви свършва мигновено и не се движите изобщо.

Мислите си, че всичко е на късмет? Всичко – не.

След като ви свърши хода, вие събирате всички карти от масата и избирате как да ги разпределите. Можете да си задържите колкото искате, можете и да ги раздадете. Не бихте искали да задържите много карти с високи стойности, защото така няма шанс вие да ги изтеглите. Най-вече искате да вземете череп, за да увеличите шансовете опонентите ви да се провалят.

Добре де, няма особена стратегия, но както вече казах – пушурлък. Чист пушурлък.

Заключение

Повтарям. Mythe е шарена пушурлък игра. Ако я разглеждате като такава ще получите страхотно филър преживяване. Да, не е най-запомнящия геймплей, но визуалното оформление е достатъчно да шашне, или поне да усмихне, хората около масата. Играта не е дълга – може би около 20 минути, но ви препоръчвам да играете с 4 или 5 човека. Колкото повече, толкова по-добре. С трима, Mythe може да зацикли, тъй като при разпределението на картите, доста от движенията се премахват, а и се намалява шанса за „прескачане” на други мишки. С други думи, играта с трима може и да ви досадее, защото всяка минута над двайстата избутва Mythe от „добър филър” в нещо, което може би някой ден отново ще играете. Да го кажем така – има по-добри филър игри за трима. Всъщност, има по-добри филър игри и за 4 и за 5 човека, но едва ли ще откриете кой знае колко по-сладко оформени на външен вид настолни игри. И въпреки, че не е игра, която ще искате да играете супер редовно, цената оправдава живота й.

Mythe е напълно подходяща за деца, като можете да имате предвид, че е напълно езиково независима. Е, с изключение на правилата, разбира се. Хм… езиково независима книжка с правила. Само със символи… Оставям ви с тази мисъл.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинално визуално оформление
  • Готин арт и извънредни компоненти
  • Бърз геймплей… в повечето случаи
  • Подходяща както за геймъри, така и за деца
  • Добра цена

МИНУСИ:

  • С по-малко играчи, темпото забива
  • След няколко игри започва да поомръзва

 

Източник на безсрамно изтеглените снимки: Boardgamegeek.com

 

Terrible Monster – Love Letter + Magic the Gаthering… ?

Много рядко слагам други игри в заглавието, но това сравнение, което се среща не на едно място в интернет наистина описва отлично играта.  От една страна е като Love Letter, защото отново е микро игра и отново гейплеят е на принципа „теглиш карта, играеш карта”. От друга страна е като Magic, защото играта е за двама и целта ви е да разбиете защитата на противника и да му направите известно количество щета директно.

Но! Terrible Monster е по-добра и от двете, според моето скромно мнение… което всъщност може и да не означава много, защото не харесвам Magic, а от Love Letter вече ми е писнало.

Това е микро игра за двама и като такава свършва за около 5 минути, въпреки че някои ситуации могат да я докарат до около 15-20. Това обаче не е лошо. Някои от дългите игри успяват да създадат напрегнат геймплей, в който всеки ход изглежда като на „живот и смърт”.

Компонентите на играта са минималистични. Получавате едно малко тесте с карти (16 на брой), но понеже това е поредния успешен Кикстартър, с играта ще получите и малко разширение, което освен, че добавя още карти към основното тесте, добавя и немалко роли с умения, които можете да ползвате всеки ход.

Не се залъгвайте от илюстрациите и темата. Играта е със свежи и анимационни илюстрации, като бих казал, че са почтии подходящи и за деца. Самият „Terrible Monster” изобщо не изглежда толкова Terrible.

И като заговорихме за темата – играчите са приключенци на лов за митично създание с огромни размери в блатна местност. Обаче всеки иска да го плени за себе си. За да попречи на опонента си да стигне пръв до митичното чудовище използва всякакви методи и магии, които успее – включително и да призове самото чудовище срещу противника.

Всеки играч има 4 точки живот и 2 контра токъна. Целта е да свалите другия играч до нула точки.

Започвате играта с 5 карти и по време на хода си първо теглите карта и после можете да изиграете до две карти. Когато опонентът ви изиграе карта, вие можете да я контрирате, като изхабите един от двата си контра токъни. Ако другият реши и има възможност може да даде два контра токъна, за да контрира вашият контра токън. Спокойно, реконтра на реконтрата няма. Това всъщност е уникална „пушурлък” механика, която ви хвърля в преценяване на това кога е най-удобното време на контрирате.

И… всъщност това са всички правила. Всичко в играта се крепи на картите, които играете. Повечето карти са с действия за контрол на ръката ви, а няколко от картите са чудовища. Тези чудовища са основният начин да биете по противника, тъй като си ги редите пред вас и в повечето случаи правят щети в началото на хода ви. Казвам в повечето случаи, защото някои са защитни, а други са добри срещу други чудовища.

Самото „Ужасно чудовище” прави 4 щети в началото на вашия ход, което в почти всички случаи е „инстант кил” (побеждавате веднага), но то се призовава трудно. За целта трябва да e в ръката ви заедно с картата призоваване. Другият вариант да го изкарате е пред вас на масата да имате „Cute Montster”(Да, и такова има) и да играете “метаморфоза”. Това ви позволява да превърнете Cute Monster в Terrible Monster или обратно. За целта просто търсите нужната карта или в дискарда, или в тестето или дори в ръката на другия играч, който ще бъде длъжен да ви я даде.

Всъщност, по стандартен за микро игра начин, номерът да станете добър в Terrible Monster е да научите и да следите картите. Тъй като тестето е малко, а дискарда е виден, вие често ще знаете какво държи в ръката си опонента ви (или поне ще предполагате).

Заключение

Terrible Monster е разкош! Вече съм играл я много пъти и всеки път се е получавало напълно различно разиграване. Да, има случайност в тегленето на картите, но основно всичко зависи от комбинациите, които вие измайсторявате плюс доброто следене на картите. Играта е лека, наистина лека, и ако беше езиково независима бих я препоръчал на всеки. Да, това Е конфротационна игра, но е толкова бърза, че няма да имате време да се сърдите. Плюс това обикновено една грешка ви струва цялата игра, така че няма за кога да мрънкате. Просто бъркате картите и започвате наново. Гарантирам ви, че нито веднъж няма да изиграете само една игра. Това си е пристрастяваща джобна игра, която можете, а и трябва, да носите навсякъде. Правилата се обясняват за под минута, а сетъпа и прибирането са светкавични. Микро игра, какво очаквате. Aко търся нещо за двама – Love Letter или Magic?  По-скоро Terrible Monster.

ПЛЮСОВЕ:

  • Компактна
  • Бърза
  • Лесни правила
  • Готин арт
  • Пристрастяващ геймплей

МИНУСИ

  • А, де!

Можете да откриете готиното бижу в сайта на производителите

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.sweet-lemon-publishing.com/“ target=“blank“ ]Sweet Lemon Publishing[/button]

Love Letter Premium – по-голяма, по-лъскава, по-…всичко

Ще започна с това, че преди да се сблъскам с играта Love Letters аз твърдо смятах , че за да бъда интересна една игра тя задължително трябва да има множество компоненти, голяма карта и томче с правила колкото „Под игото“. Love Letters тотално изтри тази моя заблуда след като успя да ме грабне със своята изключително проста механика и набор от компоненти включващ единствено 15 цветни кубчета и 16 игрални карти. Поради простотата си, лекотата, с която може да се обясни на напълно незапознат играч, бързината и елегантността на процеса на самата игра, към момента на написването на тази статия, това е играта, която съм играл дори повече от Заселниците на Катан, която бе първата ми игра в живота и е била играна десетки пъти. Имаше само едно нещо, което безкрайно ме разстройваше в тази игра, и това бе ограничението на броя играчи, които могат да я играят – само четири. Това реално ставаше досадно при положение, че обикновено се събираме в група от 5-6 души.

Затова още щом видях , че на пазара се готви да излезе Love Letter Premium , разширяваща количеството на играчите до осем, веднага отидoх и си направих предварителна поръчка. Както ще разкажа по-долу, новата игра освен добре познатите 8 роли от обикновената игра, добавя нови 10 роли в комплект от нови 16 карти, което прави цялото тесте двойно по-голямо (32 карти). Обаче новите карти се използват само за игра с повече от 4 човека – версията с 4 човека използва само старият набор от карти). Въпреки, че играта ми пристигна преди около 2-3 седмици, едва вчера имах възможността да я пробвам с 5 човека, тоест с новите карти, и затова сега реших да споделя своите впечатления.

Ако не сте се сблъсквали с „основната“ версия на играта, за нея вече е писал друг автор и статията можете да прочетете ето тук. На кратко , играта раzказва историята на принцеса, навлязла във възраст за омъжване и множество кавалери пламтят от желание да се сродят с кралското семейство. Обаче поради строгият дворцов етикет и скорошни интриги, стрували главата на майката на принцесата – кралицата, това не е никак лесна задача, ако принцесата сама не благоволи да покаже на кандидата своята благосклонност. Единственият начин да се доближи кандидатът до принцесата е да намери съюзници в нейното близко обкръжение, които да предадaт на принцесата неговите любовни писма. И всичко би било хубаво, ако кандидатите не бяха повече от един, а придворните не бяха твърдо решени именно техния съюзник да спечели ръката на принцесата, за да могат и самите те да повишат своето влияние в кралският двор. И в тази борба всички средства са позволени – убийства, шантаж, доноси, и въобще всичките прелестни неща , които се смятат за обичайно придворно ежедневие.  Играта се провежда в рундове, като във всеки рунд играчите се борят за „знак на внимание“ от страна на принцесата, опитвайки се да отстранят от надпреварата своите конкуренти, или към края на рунда да останат с най-влиятелен съюзник сред оцелелите. Който събере нужното количество „знаци на внимание“ от страна на принцесата, получава самата нея и най-вероятно половин кралство, в най-добрите традиции на жанра.

И тук идва основното изменение , което ни носи Love Letter Premium – благодарение на новите роли, или поне някои от тях, повече от един играч може да получи „знак на внимание“ или дори два, в рамките на един рунд, при това в някои случая , дори ако е елиминиран в течение на рунда. Новите роли имат доста по-развити правила за отиграването им, като добавят много повече стратегически възможности в играта, правейки я по-разнообразна, но при това не обезсмислят старите роли. Например, в основната игра ролята Страж има влияние 1 и умение при неговото изиграване играчът да се опита да познае ролята на друг играч, и ако познае, познатият играч изпада от надпреварата до края на рунда. В основната игра обаче е имало само 8 роли, и тъй като Стражът не може да познае друг Страж, то вариантите оставаха 7. Но как да се справи стражът с добяването на нови 9 роли (едната от 10 нови роли е също страж, със същите функции, но друга картинка), та нали сега трябва да познава ролята на противника от 16 различни възможни варианти. Спокойно, всичко не е толкова страшно – реално вероятните роли от гледна точка на Стража сега се увеличават само с 2, тъй като повечето нови роли дублират номерата от 2 до 7 на картите от основният сет, а стражът не е нужно да посочва конкретната роля, а числото обозначаващо влиянието на ролята. По този начин към вариантите се добавят само 2 нови: 0(нула) – която носят Убиецът и Шутът, и 9 (девет) – която е присвоена на Епископа.

Другото изменение е ролята на същият този Страж, който описах в примера по-горе. В основната игра Стражът бе главното оръжие за борба с опонентите – стражите имат най-ниско влияние, обаче са най-многобройни карти в тестето и чрез тях може да опиташ да изхвърлиш директно друг играч от рунда без никаква опасност за себе си, защото ако не познаеш, просто продължаваш нататък. Във версията за повече играчи стражът вече не е толкова неуязвим, защото в играта навлиза Убиецът. Ако някой се опита да използва страж върху играч, държащ в ръката си Убиеца, то играчът на стража бива изхвърлен от играта. При това убиецът въпреки , че е разкрит, остава в ръката на своя играч, така че другите играчи, ако са невнимателни, могат отново да се пробват на него със страж и по този начин да загубят рунда.

Следващата нова механика са картите на Графа и Констебъла (наименованието на тази длъжност произлиза от латинското Началник на Конницата, но в различни страни и различни епохи и имала различни функции – в съответствие с най-разпространеното тълкуване от Средновековието, можем да приемем , че това е главнокомандващ на армията), които нямат игрови ефект моментално при тяхното разиграване, обаче носят на играча бонус, ако се намират сред изиграните от него карти. Графът модифицира с +1  числото на влиянието на картата на своя собственик при сравняването на съюзниците в края на рунда (ако са останали повече от 1 активни играчи), ако се намира в дискарда (discard pile) му, а имайки пред вид, че има два графа във тестето, някой може да си дигне влиянието на последният съюзник дори с +2. Констебълът е по-директен и ефективен – ако той се намира в свалените ви карти в момент, в който са ви изхвърлили от рунда, вие автоматически получавате един „знак на внимание“ от принцесата. Именно с негова помощ и с предвидливо изиграване на Шута, който позволява да изберете друг играч и да получите „знак на внимание“, ако вашият фаворит спечели този рунд, играчът може без да победи в рунда да спечели цели два „знака на внимание“.

Както казах по-рано, новите роли внасят доста разнообразие в процеса на играта, повече възможности за интриги, и дори възможност за временни съюзи между играчите, защото играчът, който е изиграл Констебъла и Шута е доста по-заинтересован, неговия фаворит да победи , а той самият да бъде изхвърлен от рунда. Но макар да може да се кажат още много добри неща за механиката, не мога да пропусна да спомена и качеството на играта като компоненти.

Естествено, кутията е по-масивна, отколкото стандартното издание, което се побира с лекота в средно-голям джоб на яке, обаче съдържанието и качеството според мен напълно компенсира това леко неудобство. Първо, кутията е изпълнена във вид на сандъче/кутийка за бижута, а капакът се затваря с магнитна „закопчалка“. Вътре в две отделения са поместени карти с размер като карти Таро – 32 игрални и 8 с описание на ролите и бройката карти от всеки вид. Картите са от по-дебел от обикновеното картон , което им придава определена солидност, подобаваща на ранга на величествените портрети изобразени върху тях. Което е забележително, в играта са поместени и 40 броя протектори с гръб като запечатан плик. Скучните миниатюрни кубчета, представляващи „знаци на внимание“ в основната игра, са заменени с масивни дървени сърчица.

Всичко това, донякъде създава впечатление за момичешка игра, но не се подлъгвайте – колкото и да е напудрен и покрит с панделки дворцовият живот, никога не можеш да си сигурен дали това петно на дантеленият ръкав е от скъпа помада или от кръвта на неизвестен съперник. Със сигурност това не е игра за хора, които обичат сложните тактически игри с миниатюри, завоюване на територии или разрешаване на сложни загадки – за мен това е хубава парти-игра. И точно затова много се дразнех на версията й само за 4 играчи. Сега смело мога да кажа, че единственият кусур на този малък шедьовър е поправен по все така брилянтен начин.

 

На всички пожелавам повече игри и приятели, с които да ги споделите! Наближават Коледните и Новогодишните празници, а тях е най-добре да ги посрещнете в кръга на семейството и приятелите!

Dragons – отлична тактическа игра в „цигарена“ кутийка!

Guerra de mitos е компания, която всяка година издава по 4-5 игри. И не, това не са глупави игри. Говорим за съвсем стабилни и работещи, балансирани настолни игри, някои от които изненадващо отлични. Друга специфика при техните игри е, че идват в малки кутии. Някои в по-малки от другите. А някои в по-малки и от по-малките.

Dragons е игра в “цигарена” кутийка, но ви дава усещането за завършено и добре измислено произведение. В играта има само 40 карти и 4 токъна. Картите са в четири цвята и с четири различни глави на дракони.

Но това не са от онези добри шрекови дракончета, това са си от онези страшните, които крадат хапват девойки и изпепеляват рицари. Не се притеснявайте за това обаче, защото играта е напълно абстрактна.

В началото на играта всеки получава по две тайни цели. Това може да бъде цвят или дракон. След това се раздават всички карти с дракони по равно между играчите.

Много странен избор на цветове.

По време на хода си, играчът има право на едно от три неща.

  • Да сложи дракон на масата до вече поставен дракон.
  • Да премести дракон от масата, като този дракон трябва да има свободна страна и да не прекъсва верига. Освен това нямате право да премествате дракон два поредни ваши хода.
  • Да използва специалния си токън с една от страните му върху дракон на масата. С мрежата се улавя дракон и той повече не може да се мърда. С харпуна се убива дракон и не само, че не може да се мърда, но и не се брои при смятането на 4 поредни.

Играта свършва в момента, в който на масата има 4 еднакви дракона или 4 дракона с еднакъв цвят. Понеже всички цели се раздават, със сигурност някой има тази цел. Този играч печели.

Играта се играе доста различно в зависимост от бройката играчи. Освен леки промени в сетъпа, при трима или двама играчи всеки за себе си и трябва да прецени как най-добре да планира своите ходове и да предвиди тези на опонентите, докато при четирима, играта се превръща в отборна битка.

За мен най-добрият вариант е играта с 4, защото не е разрешено да обсъждате тайните си цели с партньора си, но можете да предположите какво той се опитва да направи и да му помагате. Понякога може и да нямате подходящите карти за вашите цели и можете просто да раздвижите стратегията на съотборника… но трябва да сте абсолютно сигурен, че знаете какво правите.

Заключение

Dragons ме изненада. За тази игра почти нищо няма в интернет, а кутийката предразполага към непретенциозност. Не само, че бях очарован от това бижу, но и мисля да не се разделям с него. Това е тактическа игра, базирана на друга стара игра с името Papillions, която не съм играл, но очевидно вече няма и нужда. В Dragons има огромно взаимодействие, защото всеки се опитва да нареди общ пъзел, но според неговите изисквания. Понеже всеки има две цели, обикновено една тайна цел на всички става ясна след един-два хода. Хитростта е така да наредите и манипулирате пъзела, че да ударите изведнъж и да спечелите от изневиделица. Тук трябва да играете тънко. Ако сте твърде агресивни, могат да убият някой от драконите ви и да ви намалят главоломно шансовете за някоя цел.

С други думи, в играта има мислене, но вълнуващо и не толкова тежко, че да се стигне до аналитична парализа. Dragons е бърза игра – не повече от двайсет минути. Ако играете с двама или трима, дори по-малко. Въпреки това, аз препоръчвам отборната игра с 4 души, защото тя предоставя допълнителен тактически момент.

С едно изречение, препоръчвам Dragons с две ръце и се надявам съвсем скоро да излезе на масовия пазар!

  • ПЛЮСОВЕ:
  • Бърза и ангажираща тактическа игра
  • Чудесно работещ отборен вариант.
  • Отлично качество на компонентите

МИНУСИ:

  • Някои дракони си приличат твърде много
  • Някои цветове си приличат твърде много

[divider]

Както споменах, играта все още я няма на масовия пазар, но можете да поразгледате сайта на производителите и да почовъркате там, „барем“ си харесате нещо, пък защо не и Dragons.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://gdmgames.com/“ target=“blank“ ]GDM Games[/button]

Push it – микро игра, макро кеф

 

Не виждам как това ревю може да е дълго. Обикновено започвам с някакво интро или с някакво лично отношение и опит с подобни игри, но този път ще отметна набързо правилата, че да не ни се пречкат.

Push it е игра за ловкост, в която от двама до четири човека вземат по две големи дървени пулчета. В средата на масата се поставя пулче с надпис „Push it” и във формата на йо-йо. Един по един играчите бутат от края си на масата с бутанее, фликване, с „цигански шамар“ (опакото на ръката) или други подобни методи, пулчето и се стремят да стигнат най-близо до централното пулче. След това всички, като започнем от тези, които са най-далеч от централното пулче правят същото и с второто си пулче. После се гледа кой има най-близко пулче. Този човек получава 1 точка, или ако и двете му са най-близо – 2 точки. Ако вземете, че избутате Push it пулчето от масата, губите 2 точки. Първият, който стигне 7 точки печели. В играта има и отборен вариант, който е с почти същите правила, само че когато трябва да стреля отбора, съотборниците решават кой от двамата ще го направи. Има и още няколко други мода и опции, но това общо взето е всичко в играта.

Много от вас може и да са разпознали Крокинол в правилата. Още повече от вас може и да са се сетили за играта „Стотинка“. Някои от вас дори са си помислили за най-вълнуващият спорт на земята – кърлинг. В общи линии, Push it е смесица от трите. Фактът, че бутате пулчето от ръба на масата наподобява напълно „Стотинка“. Маневрирането на пулчетата съвсем дава усещане за Крокинол, това, че се стремите да сте най-близо до конкретна цел е досущ като най-вълнуващият спорт на земята – кърлинг. Push it обаче е с пъти по-интересна от „Стотинка“, определено по-компактна от Крокинол и със сигурност по-достъпна от най-вълнуващият спорт на земята – кърлинг.

Push It пристига в кашонена кутийка, която направо крещи за рециклиране (политическо коректният термин за „изхвърляне), защото в тази кутийка има само малка книжка с правила, девет пулчета и прекрасна малка торбичка, която можете да си носете и в джоба.

Push it може да се играе навсякъде, където има равен терен. Чакайте, не е нужно да има и чак толкова равен терен. Можете да си добавяте предмети по масата, трудности и препятствия, които да ви увеличат пълното удоволствие от така или иначе чудесното изживяване. Играта е супер непретенциозна и въпреки това крайно пристрастяваща.

Геймплеят е елементарен, интуитивен и зарибяващ, но това няма как да се разбере преди да пробвате една игра. Точно заради това ми е странно как играта е събрала толкова пари в кикстартър.

Освен това, производителите направо крещят – „Що не си направите и вие сами? Няма нужда да купувате“. Така е, можете. Обаче искам да ви гарантирам отлично качество на дървените пулчета, които се вписват добре на всяка маса.

С други думи, това е прекрасна игра за подарък както за геймъри, така и за хора, които и не са вкусвали света на настолните игри. Защото, какво да ви кажа, това НЕ Е настолна игра. Това е джобно забавление за всички. Можете да играете дори и с деца.

Базовата игра е великолепна, но ако играете отборният вариант… О, това е перфектното място за Push it! Отборният вариант отново изисква стандартните умения на фликване, но освен всичко в геймплея се добавя лек стратегически елемент, в който съотборниците решават къде ще избутат централното пулче и за кого ще е по-удобно да играе последен.

Не мога да измисля повече хвалби. Играта наистина е невероятна… ако обичате игри за ловкост. И е точно такава, каквато звучи. Така че ако сте фенове на филър игрите за ловкост… да знаете, че вероятно ще ви излезе от категорията филър и ще отнеме цялата ви вечер в игра, защото ще искате и пак, и пак, и пак…

Цялото ревю се превърна в едно гигантско заключение, така че директно минавам към плюсовете и минусите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Компактност
  • Бърз и пристрастяващ геймплей
  • Отлични компоненти
  • Подходяща за всички

МИНУСИ:

  • Играта е сравнително скъпа за компонентите си

[divider]

Играта можете да я откриете в сайта на производителите. Имайте предвид, че за да влезете, вероятно браузърът ви ще ви изпише, че връзката ви не е поверителна.

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://www.push-it-game.com/“ target=“blank“ ]Push it [/button]

Small Star Empires – македонците отвръщат на удара!

След като ние българите финансирахме две сериозни игри, време беше и братята македонци да се засилят. Е, започват с нещо малко, но очаквайте след време ревю от Камен и на една доста по-голяма игра, макар и не от същата компания.

Има една доста известна игра с пингвини, която много от вас сте си мислили, че е детска, но всъщност си е тактическа игра, подходяща и за геймъри. Говоря за Hey, that’s my fish. Тук обаче ще говорим за друго… горе-долу.

Small Star Empires нескрито взема основната механика от тази игра, плесва й космическа тема и добавя различни начини за точкуване. След това успешно я финансирана в Кикстартър. Играта все още не може да се открие на пазара, следователно копието, което ни изпратиха братята македонци за ревю е прототипно. Всички компоненти обаче, освен фигурките, ще бъдат горе-долу такива.

Във финалната версия ще имате тунинговани пластмаски във формата на станции и кораби, което ще ви позволи да се мушнете по-добре в темата.

Все още не финални фигурки.

Сетъпът на играта е светкавичен. Просто свързвате няколко плочки на случаен принцип, слагате началните полета на играчите, както и някои допълнителни плочки, ако играете с модулни опции.

В зависимост от броя на играчите, всеки си слага корабите в неговото поле.

След това е лесно. По време на хода си движете един от корабите си в права линия колкото далече искате и можете. Не можете да спирате върху място с друга фигурка, както и не можете да прескачате фигурка на противник. Там където спрете трябва задължително да сложите фигурка. Имате две опции.

  • Колония – в края на играта ще ви даде толкова точки, колкото планети има върху полето
  • Търговски пост – в края на играта ще ви даде толкова точки, колкото противникови фигурки има върху съседни полета
Моето копие.

Освен това в играта има няколко мъглявини в различен цвят. Ако контролирате конкретен брой от конкретен цвят с каквато и да е фигурка, в края на играта ще получите конкретни точки. Това е лек елемент на „set collection”.

Както можете да се досетите, след всяко слагане на фигурка, започвате да се блокирате все повече и повече. В момента, в който всички са блокирани, играта свършва и се броят точки.

Можете да използвате… и ви го препоръчвам „Черни дупки“ и „Червееви дупки“. Черните дупки блокират движението, а червеевите действат като телепорт.

В играта има и допълнителен мод, в който можете да разкривате нови територии. Това леко променя усета на играта, защото добавя случайност, но пък си струва да се вкарва от време на време. И без това цялата игра не е по-дълга от 20-30 минути.

Източник: Boardgamegeek.com

Заключение

Small Star Empires е страхотна ъпгрейдвана версия на Hey, that’s my fish. Играта е тактическа и провокира към активно взаимодействие между играчите, защото най-оптималният ви ход би бил да вземете много точки и едновременно с това да блокирате друг играч.

Това е идеален филър, който няма да ви измори в тежки мозъчни трусове, но пък няма и съвсем да ви остави без умствен сърбеж.

Модулите, двустранните плочки и различните начини на начална конфгурация предават почти безкрайна преиграваемост.

Да, играта има абстрактна натура, но артът, и като цяло арт дизайнът, макар и минималистичен, предава истинска космическа атмосфера. Когато играта се появи във финалната си форма, тя ще пристига и с готини фигурки, така че мисля, че Small Star Empires би било едно чудесно попълнение във всяка колекция на себеуважаващите се космически геймъри. А защо не и на хората, които си падат по бързи тактически абстрактни игри, които работят отлично и с повече от двама играчи.

Поздравления за македонските ни съседи!

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз сетъп
  • Бърз геймплей
  • Готини фигурки (поне от снимките така изглеждат)
  • Различни варианти, опции и конфигурации на сетъпа

МИНУСИ:

  • Можеше да бъде всякаква тема

[divider]

Докато чакате играта да се появи, можете да поразчоплите сайта на производителите или пък да си преордърнете играта.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.archonagames.com/“ target=“blank“ ]Archona Games[/button]

Swamped – немалка игра в малка кутия

Обичате ли приключения изпълнени с напрежение? Мистериите с неясен завършек? Предателствата и напрежението между играчите, било то директни или не? Ако отговорът ви на всичко това е „Да!“, тогава „Stay a while and listen!“, както казва Декард Кейн от Диабло. Днес ще разгледаме нещо настолно, ново и нестандартно, интересно по един странен начин и притеснително по друг. Без повече излишни приказки – Swamped е полукооперативна приключенска игра от Bellwether Games със скрити роли, имаща за цел да пораздруса сухото ви ежедневие с динамичен геймплей и няколко различни режима на игра. Тематично, идеята е следната – вие сте на лодка и обикаляте из огромно блато, като всеки има тайна цел и се стреми да движи лодката според нея. Има и един гладен крокодил. Да, крокодил! Няма да ви разкривам повече, има си ред за тези неща!

За такава малка кутийка всеки би предположил, че вътре има нещо лекичко и простичко, елементарни правила и малко компоненти. За ваше и мое учудване, въобще не е така! Да, компонентите не са кой знае колко много и разнообразни, всъщност са само две дървени фигурки и не много голямо тесте карти. Отворете книжката с правилата обаче и веднага ще се откажете от идеята за проста игра, гарантирам ви. Вътре има няколко основни механики, които поотделно не са сложни, но заедно лесно се бъркат при първото изиграване. Като добавим и двата мини-експанжъна в кутията към играта, ситуацията става съвсем сложна и трябват постоянни обяснения поне за първото изиграване, иначе става голям хаос и смут сред играчите. „Този тигър сега какво правеше?“, „Не си спомням кога точно се активира ефектът на този водопад…“ и най-честото „Моята роля какво точно представлява?“ са само част от въпросите, които ще получите като водещи и обясняващи играта. Разбира се, всичките въпроси ще са относно геймплея. Та, след като вече имате идея за какво става въпрос, нека поговорим за основната част от играта, геймплеят!

Swamped е разделена на рундове, като във всеки рунд се борите кой накъде да мести лодката, в която всички сте натрупани, и междувременно един крокодил ви гони. Защо ви трябва да местите лодката? Всеки има тайна цел, както казах в началото, и тази цел е да събира от определен вид ресурс, който се намира по картата. Това е некооперативната част на играта.

Коя е кооперативната? Инстинктът за оцеляване. Крокодил ви гони, плочките ви свършват (а ако свършат, всички губите), трябва да съберете определен брой бели цветя (Kingsfoil), за да спечелите (иначе ако минете през изхода пак губите), не трябва да влизате във водопада (отново, и отново губите). Това беше един от моментите в които си казах „Не разбирам смисъла от това.“И то не защото не разбрах правилата, а защото играта става доста безинтересна по този начин. Полукооперативна игра с много варианти за губене на играта? Това значи, че когато играч реши, че не може да спечели, много лесно може да провали играта на останалите, при това без да си дава зор. Дори само да изхвърля карти до края на играта, това му дава опция да движи лодката с по едно до две полета всеки път, и като бонус крокодила се движи към лодката с всяка изхвърлена карта.

Не казвам всичко това чисто теоретично, щеше да е супер да е само на теория. Случи ни се точно това – един от играчите реши, че няма да спечели и докара крокодила за един-два рунда. Най-забавната част? В повечето случаи дори заедно няма какво да направите, за да спрете пъклените планове на един недоволен играч. Странно решение. Като изключим този средно негативен елемент в играта, всичко върви плавно, мини-експанжъните са интересни, но честно казано единия от тях ми се вижда леко безсмислен – водопада. Така и не успяхме да се затрудним с този водопад, а толкова ни се искаше да има някакво напрежение, поне като влезем там. Преминахме през плочката за един ход, като дори не се усети кой знае колко действието му. Оставяйки и водопада на страна, хареса ми механиката с картите за движение, картите за събиране и набирането на скорост на крокодила (става все по-бърз!)

Избързах да си кажа негативите относно играта, но истината е, че играта ми хареса! Разбира се, не бих играл с водопада и според мен мини-експанжъна с тигъра е задължителен за играта, но дори без него, Swamped притежава интересна съвкупност от механики. Нямам проблем със сложността на играта (между лесна и средна), както и с външния вид на компонентите. Единствено този полукооперативен елемент в комбинация с многото варианти за губене ми е проблемен. Определено не трябва да играете с лесно сърдещи се хора, защото точно това нещо може да докара доста ненужно напрежение. Swamped е интересна смесица от механики в половинчасово приключение, така че определено я препоръчвам на хората, които харесват приключенската тема. Колкото до феновете на кооперативните и полукооперативните игри… не знам дали ще ви хареса. Може да ви хареса много, а може да се подразните на прецакванията от друг играч. Пробвайте я на своя отговорност. За мен лично – засега ще си я пазя, защото нямам друга толкова сложна игра в малка кутийка.

Scape – приятна блъф игра с неприятен арт

Много игри от настолните се опитват да впечатлят не само с красотата на компонентите и гениалността на механиките си, но и с невероятна достоверност на събитията в играта. Всички съвременни исторически военни игри включват доста детайлна информация за битки, армии и събития по време на отминалите войни, като в някои случай тези подробности доста удължават играта и я усложняват до краен предел. Някои от компаниите като GMT наблягат на тези детайли и въпреки досадата от многото изключения в правилата, които този подход налага, всяка изиграна игра се запомня с месеци, даже години!

Какво представлява SCAPE

Играта, за която ще говорим днес се опитва да ни въвлече в действие по време на Втората световна война, като се стреми да го направи по възможно най-индиректен начин. SCAPE, както я е наименовал дизайнерът Франсиско Аредондо, е малка картова игра за малки и големи игрални групи с блъф механизъм и нестандартен подход. Като казвам малка, наистина е така – спокойно ще успеете да съберете играта в джоба на панталона си (ако джобът е празен, разбира се). Колкото до големите групи, играта е за 3-14 души, което значи, че доста голяма група от хора ще могат да се включат в това състезание по надхитряне от световна величина.
Тъй като започнахме от кутията и размера на играта, мисля че е редно да продължим с разглеждането на

Компонентите

Играта представлява малка кутийка с карти и малки правила, това е всичко. Картите са с ненатрапчив арт, доста семпъл по мое мнение, но може би това е заради този стремеж към историческа коректност, за който споменах по-горе. С две думи – нищо особено. Предполагам, че целта на GDM Games е всичко да е възможно най-простичко и преносимо (изглежда така и от другите техни игри, които имах възможността да видя). Дали това решение води до добър краен резултат обаче, ще ви споделя на края на статията.

Правилата

В основата си играта е доста простичка. Разделени сте, условно казано, на два отбора – американци и британци, като има и трета, изолирана формация – SS агентите. По време на играта се редувате да играете карти, които имат две функции – за строене на тунел за бягство или за специални умения. Главната цел – строите тунел от карти, като се надявате точно вашия отбор да излезе от военния затвор и, разбира се, да няма знак на SS агент в тунела. Когато тунелът бъде построен идва краят на играта и се обръщат най-горните карти за да се види кой печели. Ако всичко се случи точно както сте го очаквали (няма SS агент и вие имате повече знаци от противниковия отбор, или пък сте SS агент и има ваш знак в тунела), браво – успели сте да измамите повече от половината играчи на масата. Ако обаче не сте SS агент и не успеете да построите тунела или има поне един SS знак вътре, значи шпионинът е излязъл от затвора заедно с вас и предавайки ви, печели сам играта. При липса на шпионски знак в тунела, сравнявате гласовете и гледате кой отбор печели с повече гласове от другия.
Както виждате, правилата са доста елементарни. Простотата на правилата обаче съвсем не се отнася автоматично и за геймплея, поради това там има някои важни неща за отбелязване.

Геймплей

След няколко изигравания на играта, впечатленията ми са по-скоро добри. Казвам по-скоро, защото играта според мен е на ръба на определението ми за прекалено хаотична игра. При нас това не се случи, но виждам много възможности за поява на такъв момент – действията, тунела и разбира се, самите играчи. От друга страна, точно този разчупен вид блъфиране, който води до хаос (слагане на карти за строене на тунела или използването им за действия) прави играта много необичаен тип блъф игра. Определено не е особено интересна с малко на брой играчи, но с 8-9 човека вече става истински купон! В големи групи става много трудно да познаеш кой какъв е, за какво се бори и защо слага на определени места. На два пъти дори цяла игра играех срещу един играч и накрая се оказа, че сме съотборници!

Това, с което ме впечатли SCAPE беше интересният блъф елемент. Мога да играя карта със своя символ в тунела, мога да я играя за действие и така по един хитър начин да подлъжа другите за това на чия страна съм, а може въобще да нямам карта с нужния ми символ. Възможностите за блъф са няколко и за разлика от други блъф игри, тези възможности се променят по време на хода на играта (защото теглите карти след всеки ход), като в същото време не се усещат като нещо затормозяващо и „утежняващо“ играта.
Сега да кажа малко и за другата страна на нещата. Има нещо, които не ми хареса хич. То, за съжаление, е свързано точно с този прехвален от мен блъф елемент. На няколко пъти ми се случи да не знам нищо за никого, ама абсолютно нищо за никого около мен. Причината за това е прекалено слаб механизъм за разкриване на самоличността на другите играчи. Има няколко карти с действие, което дава да видиш ролята на друг играч, но при повече хора винаги ще има човек, който няма да разбере нищо от случващото се, защото тези карти са малко и няма да има за всички. Другият начин да „разбереш“ кой какъв е е не по-малко сложен. Трябва да провериш тунела, да запомниш кой е слагал там и да си сигурен, че е искал да сложи заради своя знак. Дори и всичко да успееш да направиш, някои карти са с по два знака и е едно към две шанс да познаеш. Разбира се, имаш и следващи ходове, но ми се струва прекалено трудоемко и пак не е сигурно, че накрая ще знаеш истината.

Заключение

SCAPE е една от най-нестандартните блъф игри, които съм играл.Това не я прави по-добра от другите, разбира се, но подкрепям с две ръце избора на блъф механиките и решението за търсене на по-нестандартни идеи при блъф игрите. Според мен ще е интересна за феновете на блъфа, както и за нови играчи в хобито, защото играта е лека и се учи за по малко от две минути. Определено ще ви хвърли в „джаза“, особено в групи с повечко хора. Там си е цяла детективска загадка да разбереш кой какъв е, но точно това ѝ е чара. Въпреки непретенциозните илюстрации и някои трудности със самата игра, мисля, че SCAPE има какво да предложи и затова ще я запазя в колекцията си. Засега.

В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи местa:

  • Най-интересен подход към блъф механиката
  • Най-трудна блъф игра при игра с големи групи
  • Игра с най-семпли илюстрации
  • Най-компактна игра