Архив за етитет: мемо игри

Concerto – За децата – палка

Мемо игрите не са ми силата. Но пък темерутщината е това, което ме движи и за мое щастие, в Concerto размахвате диригентска пръчка, като се надявате другите да разберат какво имате предвид.

Concerto пристига с идеята, че това е проста игра, която може да се играе и с деца. И това е така. Но… преди това трябва да се преборите с изненадващо дебелата книжката с правила.

Подобно на други игри от компанията, правилата са написани усложнено и трудно се разбират преди да изиграете няколко хода. За щастие обаче, за разлика от Magia Cum Laude, тук няма да имате проблем да извадите Concerto след два месеца и все още да помните всичко.

В Concerto вие сте диригенти, които трябва да запомнят добре с какви инструменти свири вашия симфоничен оркестър.

По време на игра вие ще теглите инструменти в ръката си и ще играете инструменти пред вас. Защо? За да се опитате да изсвирите различни класически произведения, които могат да се изсвирят с подходящите инструменти. Тези произведения носят точките, които ще ви доведат до победата.

Казах „Опитате“. Точно така. Можете да имате нужните инструменти, но може да окипазите добрия стар Бах.

И тук идва мемо елементът. Кутията на Concerto е изненадващо тежка. Когато я отворите за пръв път ще разберете защо. Вътре ще откриете огромен куп от дървени плочки, на които трябва да залепите стикери. Не се притеснявайте, това не е GMT – стикерите се лепят бързо и лесно.

Има няколко вида стикери, обозначаващи определени движения на палката. Да, играта идва и с палка за диригенти.

В началото на играта всички тези плочки се разпръскват с лицето надолу в средата на масата. Всеки път щом слагате инструмент пред вас, към него лепвате и една от тези плочки. Теглите плочката и я поглеждате за първи и последен път. След това я слагате с лицето напред (към другите играчи) над картата ви с инструмент.

След като имате достатъчно инструменти за някое от произведенията, вие можете да пробвате да го изпълните, като направите всички движения, свързани с всички инструменти, което това произведение изисква. Тоест, трябва да сте запомнили движенията от плочките при всеки инструмент. Ако успеете да извършите всичко правилно – печелите точки и губите един инструмент и плочка. Ако не успеете – само губите инструмента, с който сте сгрешили.

И така върви играта – слагате инструменти, помните движенията и когато сте готови изпълнявате правилните движения от нужните инструменти.

Разбира се, има малко нюанси в играта – има известно взаимодействие между играчите и е важно да следите останалите какво правят, за да уцелите таймингите. Освен това в играта има и екшън карти, които можете направо да си оставите в кутията. Първо – не правят кой знае какво и второ, това е допълнителен елемент с много текст на английски. Ако искате да държите играта си езиково независима, нищо не губите, ако не ги ползвате.

Има и експертен мод със специални умения, но в този мод трябва да помните дори повече. Така че ако сте мазохисти, що пък не.

Заключение

Concerto е интригуваща игра. Да, няма да ви избие зъбите от оригиналност, но колкото и да е странно – темата излиза. А тук темата е оригинална и ако търсите нещо, с което да налеете малко класическо познание в подчерепието на децата си, Concerto е добър инструмент за час по музика или музикална история.

За възрастни… да, бихте се забавлявали веднъж-два пъти, но едва ли ще вадите често играта от рафта.

С други думи – Concerto е прекрасна детска игра с образователен характер и забавление за малките.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тема
  • Добри компоненти
  • Лесни правила
  • Образователен характер

МИНУСИ:

  • Ако не харесвате мемо игри, тази няма да ви промени мнението
  • Книжката е против вас

One Night Ultimate Werewolf Daybreak – Яжте, пийте, селският идиот черпи!

Не смятам изобщо да мисля разни интрота-минтрота. Просто вижте ревюто ми на базовата игра, пък после ще си говорим.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/one-night-ultimate-werewolf-review/“ target=“blank“ ]One Night Ultimate Werwold – Ревю[/button]

Готови-неготови, дайте да разшлякам това ревю набързо, че времето навън се разваля, а дечурлята почват да се пробуждат и ще искат да излизаме.

Daybreak е втори базов сет на One Night Werеwolf, което значи, че можете да играете само с него… въпреки че не бих ви го препоръчал съвсем.

Без да навлизам в идеята на базовата игра, ще ви кажа само, че ролите тук са доста специфични и ситуационни, което ги прави непривични за всяка една игра на върколака. С други думи – доста от ролите тук са такива, които ще искате да мушкате само от време на време, когато ви е скучно. А с тази игра рядко ви е скучно, така че вие си преценете дали ще ядете мазна кренвиршка, като си имате страхотна домашна баница у вас, която току що излиза от печката.

Ролите са 11, което автоматично увеличава шансовете ви да играете с масова група, ако комбинирате двата сета. Най-забележимото тук е, че има три специални върколака, които да подсилят или отслабят отбора на кекавите вълци. Тук има мистичен върколак, който е нещо като „Seer”-a на върколаците, има Алфа върколак, който може да „създава“ други върколаци, а има и един заспал върколак, който нищо не прави и нищо не знае, но другите върколаци го знаят кой е и цъкат с език.

В този сет има по-слаба версия на класическия Seer, което си е чиста загуба на плочка, освен ако не искате да балансирате отборите. Има един селски идиот, който би превърнал и играта ви в идиотска, тъй като размества ролите на всички. Точно така, казах на всички. Има изследовател на паранормалното, който гледа тук-там разни плочки и се превръща в други роли евентуално… нещо, което е сложно за обясняване и едва ли ще ползвате с нови играчи. С нови играчи няма да ползвате и куратора, тъй като той разхвърля случайни артефакти по играчите, които не само че трябва да четете допълнително, но и създават такъв хаос, че ако комбинирате тази роля със селския идиот е по-добре да хвърляте зарчета и който хвърли най-високото печели.

Заради целия хаос обаче има и две защитни роли, които могат да намалят малко случайността, както и един пич, който директно открива една плочка за пред всички. Най-балансираната роля вероятно е Вещицата, тъй като тя гледа и евентуално разменя само една карта. Пък и лесно се обяснява. Всъщност, ние често играем с нея.

Заключение

Ако вече имате One Night Werewolf и ви се разделя с малко кинтаж, бих ви препоръчал да си вземете разнообразието, което предлага Daybreak. Ако нямате нито една версия, но искате да си купите, със сигурност бих ви ритнал към оригинала, тъй като ролите са далеч по-лесни, и най-вече – ясни. Ако никога не сте играли играта и търсите вариант да влезете в хайпа, дори и не си помисляйте да посягате насам, че държа мухобойката.

Гледайте сега, Daybreak не е лошо нещо. Просто трябва да го разглеждате като разширение, не като базова игра. Ако осъзнаете тази истина за живота, ще постигнете дзен и няма да се занимавате глупости.

ПЛЮСОВЕ:

  • Нови и напълно различни роли
  • Вече можете да се сцепите и в голяма група

МИНУСИ:

  • Някои от ролите са ситуационни
  • Някои от ролите са идиотски… и селски

Hack Trick: It’s Hacking Time – Aко ви звучи познато…

Ако играта ви звучи позната, това е, защото всъщност отдавна е на пазара. Така де, първата й версия. Преди около две години написах ревю на Hack Trick. Можете да цъкнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/hack-trick-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Hack Trick[/button]

Миналата седмица писах за Time Barons, която също се появи с ново издание тази година. При Hack Trick е маалко по-различно. Играта е от същите издатели на оригинала – Mind Fitness, а дизайнерът е вече добре познатият ми Josef Dorsonczky.

Всичко в кутията.

Пичът произвежда около две игри на година малък формат, като всяка игричка изглежда на пръв поглед като нещо простичко, но всъщност винаги предлага дълбок мозъчен кръвоизлив.

Hack Trick: It’s Hacking Time е пример за добър редизайн. Играта взема основните концепции от оригинала и орязва всичко ненужно, което пречи да запомните правилата два дена, след като сте играли играта. Освен това, компонентите може и да са минимализирани, но са много по-добри и… актуализирани.

Вместо обикновени токъни за отбелязване на спечелените рудове, вие разполагате с Bitboin-ове.

В средата на масата вече имате малка дъска, където ще се опитвате да отбележите три поредни полета (ред, колона, диагонал или на едно място три кубчета).

Принципът на игра е същият като в оригинала.

Има малко тесте с карти с числа от 0 до 5. Всеки играч държи в ръката си няколко карти, малко излизат от игра и редовно ще теглите от останалите 4-5 от тестето. Тук е много важно да предполагате какви карти другият играч държи, като това се случва със специални действия, чрез които можете да разберете общия сбор на картите в ръката на противника. По метод на дедукция от картите, които вече са излезли и тези във вашата ръка бихте могли да пресметнете вероятностите.

Когато е ваш ход слагате карта на масата с число. Към това число се добавя числото на предната карта (като не можете да слагате две еднакви карти една след друга). Така винаги ще получавате числа от 1 до 9. Това са и позициите на картата.

Каквото е числото – там слагате кубче от вашия цвят. Ако вече на това място има кубчета на противник, вие ги пленявате и по-късно можете да ги ползвате за бонус действия.

Един рунд трае около 5 минути, а цялата игра едва ли ще ви отнеме повече от 20.

По-добра ли е от оригинала – о, да! С пъти.

 

Заключение

Hack Trick: It’s Hacking Time е прекрасен филър за двама играчи. Играта е лека и свежа, но предлага достатъчно тактически блъф решения, за да ви държи ангажирани през цялото време.

Правилата са изчистени и можете да ги обясните за под минута. Геймплеят е светкавичен, а форматът на играта – както винаги – компактен.

Отдавна не бях давал такова определение, но ако изчакате още малко да се стопли, Hack Trick: It’s Hacking Time ще бъде идеална терасна игра. Не заема много място и можете да си пиете следобедното кафе с нея.

ПЛЮСОВЕ:

  • Компактни компоненти
  • Компактни правила
  • Подобрение от оригинала

МИНУСИ:

  • Форматът на книжката е отново досадния сгъваем лист

Ако ви кефи идеята ви препоръчвам да разгледате и другите игри от бат ви Йосиф от сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.mind-fitness.ro/“ target=“blank“ ]Mind Fitness Games[/button]

UFO Farmer – Крийте кравите!

Мемо игрите са се изтъркали отдавна и дори децата ми не проявяват голям интерес към тях вече. Съществуват много по-добри и по-интригуващи неща, които да развиват уменията им, но и да ги забавляват.

UFO Farmer е основно мемо игра, но бяха от класическото 2 х 2 плочки. Играта използва… ами UFO – истински летящи чинии! Така де, играчки, не истински… но те са с такова качество, че не бихте ги сбъркали отдалеч. Като добавим и художникът, Пьотър Соча, играта е се нарежда сред топ детски игри, поне на визия.

Темата е безумна, което е само пореден плюс към жанра. Тук вие отвличате фермерски животни с летящи чинии, като се опитвате да събирате комплекти от различни, или такива само от еднакви.

Нареждате всички плочки с животни в средата на масата и всеки играч покрива някои животни със своите летящи чинии. След като всеки е готов, играчите един по един вземат по една летяща чиния. Те трябва да са запомнили кой къде си е сложил летящата чиния, понеже не е нужно да вземате само вашите чинии. Вие нарочно можете да си сложите чинията върху вълк, защото както всички знаят, вълците са пръв враг на извънземните. А и ако отвлечете вълк, той може да си хапне кравичките или овцете, които сте си дръпнали преди това.

След като всеки си е дръпнал животно се проверява кой какво е отвлякъл. Целта е да събирате комплекти и който се справи най-добре печели най-много точки.

Заключение

UFO Farmer e очарователна детска игра, с която винаги се забавлявам, когато играя с моя 4 годишен син. Все още му е трудно да схване тактическата част, понеже той е академично обучен да помни само нещата, с които той се е занимавал, но и това ще му го избием от главата. На кутията пише, че е за деца 6+, но мисля, че с малко търпение и 4-5 годишните могат да играят без проблем. Темата е свежа, а компонентите са върха. Какво да ви кажа, прекрасна детска игра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежа тема
  • Уникални компоненти
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Все пак си е мемо игра, въпреки префасонирането й

Дом мечта – перфектната семейна игра!

Преди няколко месеца написах ревю за тази игра, но скорошната ми страхотна изненада ми върна силния ентусиазъм към заглавие, което очевидно ми е оставило силно впечатление. Изненадата се състоя в това, че в ръцете ми се появи българска версия на играта, която е повече от чудесна. И този път не само правилата, но и всичкия текст по картите е изцяло на български. Този превод, а и разпространението, е дело на близките ни приятели от Paladium Games, за което ги поздравявам… и за това, че не ме слушат какво им казвам да локализират, защото иначе само аз щях да си играя Архипелага на български. Можете да посетите сайта им, като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://paladium-games.com/“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]

От както живея по квартири съм сменил около 30, като само от както съм със съпругата са близо 10, а от както сме и с деца са около 5…а големия ни син е само на 4. Хвърлям тези цифри, защото доста от тези смени са били просто заради търсене на разнообразие и новости. А дори и да се застоим на едно място, реорганизацията на стаите и мебелите се променя през месец. Ние не сме крайно придирчиви хора, но обичаме да си ни е уютно и свежо. Казах, че имаме деца, големия от които е на 4, така че очевидно не сме подредени хора. Ние просто търсим някаква интересна, но и домашна визия. Защото да, ние сме си домошари и много повече обичаме да ни идват гости, отколкото да ходим ние.

Това дълго семейно СиВи не беше самоцелно. Е, поне не изцяло. Просто исках да разберете колко си падаме в нашия дом по темата на Дом Мечта. Всъщност, аз съм напълно убеден, че и хората, които са правили играта са наш тип. Визуалният дизайн, решенията в геймплея и като цяло елегантния вкус крещят още с отварянето на кутия.

Всеки играч получава гигантско табло във формата на къща на два етажа и гараж. В средата на масата има още едно табло, откъдето ще си вземате най-различен интериор и ще си наемате специалисти, които да работят по него.

Този интериор е под формата на карти, които като се съединяват една до друга образуват свързана панорама от помещения. В края на играта всяка къща ще е изпълнена по уникален начин и ще изглежда свежо и… топло. Да, топло. В играта са използвани весели цветове и хумористичен арт, който не е нито груб, нито дори закачлив. Илюстрациите са сладки и анимационни, напълно подходящи за вашите деца.

Разбира се, не мога да нарека Дом Мечта детска игра, но определено е една от най-добрите семейни произведения, които някога съм срещал в хобито. Правилата са само няколко, а понеже темата извира от всеки ъгъл, обясняването им ги прави интуитивно и елементарно. Да не говорим, че вече играта е напълно на български.

Цялата система за точкуване се крепи на това коя до коя стая ще сложите, коя стая ще е оптимално голяма, какви декори ще сложите в нея и дали ще имате всичко нужно за едно нормално живеене. Точките в играта винаги завършват близко, защото се правят сравнително лесно. Единственото малко по-сложно нещо, което е най-абстрактната механика в играта са покривите. По време на играта вие ще събирате различни видове покриви, но ще ги трупате с лицето надолу пред къщата си. Трябва да помните какво сте сложили там, защото в края на играта ще получите точки, ако имате еднакви. Това може да изглежда сравнително лесно за запомняне, и до някъде е, но би затруднило по-малките… и хората със зрителни проблеми, защото някои от цветовете на тези покриви са доста близки. Не знам дали е проблем, тъй като и дизайна на покривите е леко различен, но бях длъжен да го спомена.

Както забелязахте, изобщо не навлизах в правила, но честно казано, не е нужно. Ако темата ви харесва и играта ще ви хареса. Всъщност, единственото правило, което не мога да не спомена е гениалния начин за определяне на победител при равни точки в края на играта. Върху много от картинките със стаи в Дом Мечта има нарисувани деца. Но, типично за дребосък, който го караш да иде да пишка, той се е скрил и ще стиска до дупка. Разбира се, отново типично за дребосък, той си мисли, че може да надхитри всички, докато се крие зад призрачно перде. На много картинки се подава я крак, я ръка. Вашата цел е да откриете децата и да ги преброите. Играчът, който има повече деца в къщата си е първо – по-щастлив, и второ – победител.

Заключение

Dream Home e гениална игра. Гениална в своята простота, но най-вече – гениална с правилната си насока.  Артът, темата, дължината на играта – всичко е изпипано по идеален начин, който да превърне Дом Мечта в перфектната семейна игра.

Да, играта не е съвсем детска, но нищо не пречи да цъкате и с десетгодишните си.

Дом Мечта е съвсем прилична и за филър с геймъри, тъй като не трае повече от 20-30 минути. Трябва да имате нещо предвид обаче. Колкото и да е добра играта, това не е преживяване, което ще искате да играете всеки ден. Това се дължи на ограниченото количество карти. Вие ще виждате абсолютно всички карти всяка игра. Това може и да е добре, защото увеличава стратегическите ви очаквания, но от друга страна, разнообразието намалява. Мисля си, че едно стабилно разширение би оправило този проблем.

Не мога да не препоръчам играта. Тя определено е един от големите хитове за последните две години!

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлично представена тема
  • Страхотни илюстрации
  • Лесни правила 
  • Бърз геймплей
  • Една от най-добрите семейни игри, които съм срещал

МИНУСИ:

  • Има нужда от разширение, за да има повече разнообразие

Ако ви харесва как звучи, можете за купите играта от магазина нашите приятели от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Дом Мечта[/button]

 

Yummy Yummy Pancake – Научете детето си от рано да върти тигана

Мемо игрите за деца се изтъркаха отдавна и въпреки всякаквите форми, ние често използваме най-обикновено мемо от магазин за един лев, тъй като за децата дали има някаква си допълнителна малка механика няма значение. Това, което има значение е колко дълго беше предното изречение.

В играта, за която ще говоря днес има едно нещо, около което се върти всичко. Или по-скоро – ВЪВ което се върти всичко. Това е един голям пластмасов тиган, който на усещане доста прилича на стандартен тиган, отново от магазин за един лев. Какво?! Кефят си ме.

И все пак, пластмаса е, моля ви, не го ползвайте за пържене на яйца, защото после… В магазините за един лев няма котлони.

Основната идея на играта е МЕМО. В играта има готини релефни палачинки с различни плодове и сладки неща – ягоди, боровинки, кивита, портокали и шоколад. Слагате 8 в тигана с лицето нагоре и врътвате с едно движение. Ако успеете да обърнете поне две палачинки, спирате. В противен случай продължавате, докато има поне две обърнати с лицето надолу.

След това вземате една от обърнатите и я предлагате на някого. Ако той познае каква е си я прибира. Ако не познае – вие си я прибирате. Подобна механика играх наскоро в Secrets, но всъщност не бях напълно изумен от онази игра. Аз по принцип не съм фен на Ерик Ланг, така че не съм критерий.

Така се предлагат всички обърнати палачинки. След това следващият играч запълва бройката до 8 и всичко започва отначало. Така до определен брой точки.

Заключение

Yummy Yummy Pankace е изумителна детска игра. В нея има не просто мемо, но и „игра“, в чистата форма на думата. Големият ми син се забавлява дори само да обръща палачинките. Той играе по правилата и предлага палачинки на всички от семейството, но толкова се е захласнал по тематиката и оригиналната презентация, че дори забравя да внимава за мемо елемента.

Разбира се, играта не става за геймърските ви дружки. Има детски игри, които можете да разцъквате като филъри. Тази не е от тях. Но ако искате нещо повече от мемо, нещо, което можете да играете дори само като играчка, това е играта за вас. Аз съм сигурен, че у нас ще се задържи за дълго време.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежа тема и оригинална презентация
  • Лесен геймплей
  • Може да се ползва като играчка

МИНУСИ:

  • Мемо елемента вероятно ще остане назад, ако играете с по-малки деца, тъй като ще са захласнати по мятането на палачинки

Game of Blame – не е Игра на тронове, но…

Седми сезон на сериала завърши по-бързо от всякакви телепортиращи гарвани във Вестерос и въпреки че пост-Мартинските епизоди все повече заприличват на Хрониките на Нарния, а персонажите могат вече да се сравняват единствено с тези от Мечо Пух, ние продължаваме чинно да си люпим семките и да си се вълнуваме от сестринските безумия, случващи се в Зимен Хребет.

Вярно е, не очаквах сериала да се превърне в класически хейт-уоч, но поне вълнението от очакваната следваща книга след около 24 години и реалното й издаване след още 40, се увеличи. Просто ясното разграничение между преди и след смъртта на Станис (опа, сори), се оказа повратна точка в качеството, за което съм напълно сигурен, че Джордж Мартин се подхилква самодоволно с потриващи ръце тип „Казах ли ви!“.

НО! Не съм тук да правя ревю на Game of Thrones, правили са го къде-къде по-кадърни хора от мен. Аз съм тук да говоря за Game of Blame, която няма нищо общо с Песен за огън и лед… намиг. Много намигвания последно време.

В тази игра, вие влизате в ролята на съветници на кралицата, като целта ви е да прехвърлите вината за всичко гадно, което се е случвало в кралството на другите съветници. Вярно е, вече не останаха много такива във Вестерос, а персонажът, който най-много отговаря на тези критерии бе подложен на безхаберна, нелогична и направо наивна кама.

От геймплей гледна точка, играта е абстрактна, но ако се вживеете, може и да изкарате тематична атмосфера. Въпреки че освен на малката цигарена кутийка, арт няма да намерите, то всяка карта е фрашкана с текст… който е с труден за четене шрифт. Това в случая е добре, защото всичко, което ще правите е да изхвърляте карти върху купчина, ако картата ви е с еднакъв символ като картата най-отгоре на купчината. С други думи – вие ще се концентрирате върху тези символи.

Целта ви е когато свърши тестето в средата вие да сте човекът с най-малко карти в ръка. Картите символизират различни проблеми, в които е потънало кралството.

Знам, че всичко това може да ви звучи като Uno, но всъщност не е така. Game of Blame е… особена малка игричка на опортюнизъм с лек мемо елемент.

По време на хода си вие можете да играете една, две или три карти. А може и нищо да не изиграете. Бройката изиграни карти определят какво ще направите след като ги изиграете. Както казах, изиграват се само ако отговарят на символа най-отгоре върху купчината.

  • Ако не изиграете карта, теглите три карти
  • Ако изиграете една карта, теглите една карта
  • Ако изиграете две карти, сменяте две роли (след малко за тях)
  • Ако изиграете 3 карти, трябва да обвините някого!

Обвинението е най-важната част от играта. Тематично вие обвинявате някого, че е виновен за всичко това, което се намира в купчината в средата на масата. След като сте избрали някого, вие сравнявате символите на вашите две роли (Ей сега де, ууу). Който символ се среща най-често, играчът с него обира всички карти.

Ако видите, че някой няма нито една карта, а друг е събрал почти всички карти в играта, спокойно – тук нищо не е фатално. Това се дължи на шестте роли, които идват с играта. Тези роли постоянно ще сменят притежателите си и всяка една дава специално умение. Някои ви защитават от обвинения, други ви позволяват да слагате „Тайни“, които се ползват по специфична механика, трети пък директно разменят ръце между играчите. Всички роли са изключително силни, макар някои да са по-ситуационни от други.

Заключение

Game of Blame е тотално хаотичен светкавичен филър, който толкова бързо ще ви изяде 10-15 минути, че няма да имате време да си извадите мнение за играта.

Тази игра е връх на непретенциозността, с което печели безкрайно много плюсове. Тук вие целите да оптимизирате ходовете си и да предположите другите какво ще правят на техните, за да знаете какво точно да правите пък с вашите карти. И въпреки това, през по-голямата част ще разчитате на случайност, така че бихте се забавлявали повече, ако се опитате да влезете в темата. Колкото и да е странно, тук Е възможно да усетите духа на темата.

Game of Blame е странна игра, която има склонността да ви влезе под кожата. Това е от онези игри, които ще ви е срам да си признаете, че харесвате. Тя не е нищо особено, не е кой знае колко оригинална, пълен хаос е и въпреки това… работи.

Колкото и да се опитвам, не мога да не ви я препоръчам. Готина игричка е, а ако си я намерите, не е кой знае колко скъпа. Ако си я намерите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърза
  • Елементарна
  • Пристрастяваща
  • Изненадващо тематична

МИНУСИ:

  • Безумно хаотична
  • Почти никакви илюстрации
  • Трудно ще накарате хората да я играят, понеже звучи като Uno… но не е

Играта можете да си поръчате от нашите партньори Pikko Games, а те ще се постараят да ви я доставят колкото се може по-бързо. Спокойно, няма да обвиняват никого, те не са играли Game of Blame.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай от Pikko Games: Game of Blame[/button]

Ако мислите, че издателите са виновни за интересна игра, идете на сайта им и им захвърлете цяло тесте с карти.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“www.gameofblame.com/“ target=“blank“ ]Game of Blame от Warm Acre[/button]

 

Memory: The Board Game – Размерът има значение

Креймър и Кийслинг. Това е едно от най-популярното дуо сред дизайнерите на настолни игри. Те са майстори на еврото и на малките хитри картови игри. Всеки запознат с творчеството им знае това. Това, което не знаех обаче е че от време на време правят и детски игри. След леко проучване веднага поправих грешката си, но това проучване го направих, след като вече бях играл Memory: The Board Game.

Memory: The Board Game е точно това, което звучи. Класическо мемо… но с „врътка“. Тази „Врътка“ добавя леко геймърско усещане, което е почерк на дизайнерите.

The Board Game се нарича, защото тук има борд – дъска. Не е като нормалното мемо – само с плочки. Да, дъската е разделена на множество квадратчета, където се нареждат класически плочки с лицето надолу, но тук ще имате възможност и да манипулирате малко полетата.

Освен това всеки играч ще отглежда собствено дърво, като в края на играта който има най-високо дърво печели играта.

По време на вашия ход имате точно две опции.

Опция 1 – играете класическо мемо.

Обръщате два плочки и ако те съвпадат си ги прибирате пред вас. След това получавате право на нов ход.

Мемото обаче не е толкова лесно, защото плочките са изключително много и всяка плочка има точно едно копие. Така че първите 20 минути вероятно трудно ще нацелвате.

Опция 2 – Слагате плочки върху освободени места и дървото ви расте.

Това е различното от обикновеното мемо. След като вече се е поосвободило място, под плочките започва да се открива красива местност с реки, планини, ниви и гори. Плочките също са разделени на тези видове и всяка плочка може да се сложи само върху определена местност.

Когато слагате плочки (с лицето нагоре) можете да изберете да сложите от една до четири плочки. Въпросът е, че тези плочки трябва да се слагат една до друга. В зависимост от това колко плочки сте сложили, вие ще си вземете по-дълга част за вашето дърво. Ето и още една хитра част – дължината на част от дърво за две плочки е повече от два пъти по-дълга от дължаната на част от дърво за една плочка. С други думи – има полза да чакате конкретни плочки, за да си вземате по-дълга част.

От друга страна, ако чакате твърде дълго, Удобните места за вашите плочки може и да бъдат вече заети. А и трябва да знаете, че дългите части са ограничени, така че ще има леко състезание за тях.

Така играта продължава, докато свършат всички плочки, след което всеки има право на още едно поставяне. След това всички дървета се слагат едно до друго и се измерват.

Заключение

Memory: The Board Game е отлична семейна игра, която да играете с децата си. Компонентите са отлични, а да виждате как красивото ви дърво расте си е направо готино. Креймър и Кийслинг са добавили оригинална свежест към познатата класика „Мемо“ под формата на тактически избори… но каквото и да си говорим, всичко опира до вашата памет. Едва ли ще се концентрирате толкова в това кои плочки да отворите. Вие просто ще се стараете да познавате двойки плочки. Единствените ви избори ще се крепят на лек „пушурлък“ (изпитай си късмета) елемент, с който да дебнете правилния момент да си сложите правилното количество плочки на правилното място, по начин по който да вземете максимално дълга част от дървото и едновременно с това да попречите на другите играчи.

Както знаете, децата имат все още неопетнено и незадръстено от глупости съзнание и съответно вероятността да ви сцепят от бой на тази игра е почти сигурна. Играл съм играта с геймъри и беше смехотворно колко сме жалки със запомнянето. Играл съм и с 4 годишния ми син (на чисто мемо, без другите правила) и той ме разбива. Така че… можете да ползвате играта дори само за това – работи.

Играта е добра… просто е за конкретна аудитория – родители с деца на около 6-8 години. За останалите, може би има по-подходящи неща.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Оригинални добавки към класическото мемо
  • Можете да играете с децата си

МИНУСИ:

  • Мемото си е мемо. Ако не го харесвате, едва ли тази игра ще ви промени мнението.

Можете да посетите сайта на Ravensburger за повече информация относно Memory: The Board Game или да си я поръчате директно от представителите им тук – Комсед.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.ravensburger.de/start/index.html“ target=“blank“ ]Ravensburger[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://comsed.net/contacts“ target=“blank“ ]Поръчай: Memory: The Board Game[/button]

Fox Party – „Пушурлък“ за деца!

Zoch Games са популярни със своите детски игри, които са така измислени, че с малко по-малки предразсъдъци могат да бъдат и чудесно забавление и за големи.

Вярно е, сред антуража на компанията има и чисто семейни, че и направо геймърски игри тук и там.

Днешната игра обаче попада към чисто детската аудитория. И играта е прекрасна. Знам, знам, издадох заключението на ревюто, но слушайте сега – казах, че тази детска игра е прекрасна… а дори не съм я и пробвал да играя с деца!

Fox Party има елементарна концепция. Цялата игра представлява едно тесте с карти, като картите са точно 7 вида – мравка, охлюв, жаба, таралеж, лисица, сърна и мечка.

Основата на играта е нещо, което последно време ние наричаме с жаргона „пушурлък“, или иначе казано – изпитай си късмета.

В средата на масата се поставя една карта на случаен принцип. На всеки играч се раздават по 10 карти, които си остават в лично тесте и не се гледат. Целта е да се освободите от картите си. По време на хода си вие предполагате дали вашата най-горна карта е по-голяма, еднаква, или по-малка от картата в средата. След това обръщате картата и ако сте познали си я заделяте в страни. След това имате избор. Можете да продължите (пушурлък елемента) или да спрете. Ако спрете, слагате всички карти, които се заделили върху тези в средата на масата. Ако продължите, предполагате каква е следващата ви карта. И така докато се откажете или сбъркате…

Дотук нищо кой знае какво. Ето обаче врътката. Ако сбъркате, вие връщате картите, които сте заделили точно в същия ред, в който сте ги обърнали върху вашето тесте. По този начин, когато ви дойде следващия ход, вие трябва да сте запомнили какви са били. Вярно е, това е мемо елемент, който много геймъри мразят, но аз ви гарантирам, че дори и да имате паметта на Дори, като мен, пак ще си изкарате готино, точно заради този пушурлък. А и играта не е по-дълга от 10-15 минути.

Вярно е, не съм играл Fox Party с деца, но от опита ми знам, че малките не просто си падат по игрите със запомняне, но е твърде вероятно да метат пода с вас, ако им се опълчите на нещо такова.

Заключение

Fox Party е идеален семеен филър… ако съществува такова нещо. Добре де – играта работи великолепно в семейна атмосфера, върши чудна работа като завършване или започване на настолна вечер, а сред деца предполагам би била истински хит. Всъщност, Fox Party влиза в една категория, за която трудно се намират игри, а именно – игри, които можете да играете с децата си. Аз все още не мога да я играя с 4 годишния ми син, основно заради това, че той не може напълно да възприеме рисковия елемент в това дали да продължи или да се откаже, но предполагам след година-две би била точно за него.

Илюстрациите са сладки, а геймплеят е достатъчно интригуващ, че да ви ангажира с вниманието си и достъчно разумен, че да продължи точно колкото трябва. Ако търсите филър за геймърската ви група – играта е добра, но едва ли е идеалното решение, но ако имате деца, мисля че сте попаднали на правилното място!

ПЛЮСОВЕ:

  • Сладки илюстрации
  • Бърз и ангажиращ геймплей
  • Подходящ за родители и деца
  • Преведена изцяло на български

МИНУСИ:

  • Ако не си падате по мемо игрите, едва ли ще ви хареса
  • Има и по-добри филъри за геймъри

Играта е разпространена в България от официалните представители на Zoch за нашата страна – Simba Toys и можете да потърсите Fox Party из не чак толкова специализираните магазини за настолни игри като Хиполенд.

Ramses II – една по-различна мемо игра

С риск да ви досадя и да си помислите, че Равенсбургер са купили сайта ни, мисля да продължа с дългата ми поредица от ревюта на техни игри. И… отново ще говоря за по-старичка тяхна игра, в този случай напълно безизвестна у нас.

Въпреки че можете да играете играта и с геймъри, за предпочитане е да я цъкате с по-млади играчи, направо деца. Ramses II е семейна игра, в която често децата ви биха могли да ви смажат. Дори моят 4 годишен син ме е бил на нея, въпреки че играта е уж за 7+. И това не е защото аз съм толкова зле в МЕМО тип игрите (a аз съм), а защото той има страхотни аналитични способности, които се провокират от Ramses II.

Споменах МЕМО, така че да го изкарам още тук. Основната идея на играта е свързана със запомняне, но тук не говорим за класическа мемо игра, а за такава, която по-скоро напомня онези пъзели с приплъзгане, в които имате едно свободно място и с определени движения нагласяте плочките, за да се образува картина.

Тематично, Фараонът е скрил своите съкровища под най-различни пирамиди, а вашата цел като самоуважаващи се търсачи на съкровища е да изровите де що намерите. Това се случва благодарение на ефектният 3Д борд, върху който ще плъзгате пирамиди наляво-надясно.

Обръща се карта със символ и целта на играча, който е наред е да открие под коя пирамида е този символ. Играчът мести една по една пирамидите в единствената дупка, която има по класически начин, докато не се покаже някъде символ. Ако този символ отговаря на символа на картата, играчът взема картата за точки и му свършва хода. Ако символа е друг, ходът на играча приключва безславно.

По този начин, малко по малко вие научавате къде са символите и как да ги избягвате. Или поне си мислите, че ги научавате, ако сте с краткотрайна памет като мен.

Някои от картите ви дават и специални умения, които да манипулират по свеж начин играта, но ако играете с по-малки деца ви препоръчвам да ги избягвате.

Освен това има и цял друг мод, в който под самите пирамиди се слагат токъни и тогава цвета на пирамидите има значение… като цяло нелош вариант на играта със същите компоненти за малко по-опитните и въпреки, че аз нямах възможността да го опитам,  ми изглежда като нещо, с което няма да си изгубите времето.

Не се притеснявайте, ако си мислите, че веднъж ако запомните всичко, всяка игра ще е една и съща. Всъщност самата кутия представлява 3Д дъска, в която се нареждат различни части със символи. След това нареждате пирамидите на случаен принцип и завъртате цялата кутия няколко пъти. Отново е възможно доста да сте запомнили, заради това единственият разумен, но глуповат начин е да не гледате, докато сетвате играта.

Заключение

Ramses II е полезна детска игра. Да, котира се като семейна, но лично аз открих, че работи основно като детска, защото основният елемент е помнене, но с много по-интересна механика от стандартните мемо игри. Това тук е нещо като пъзел, който трябва да се решава непрестанно, но не е твърде сложен за малките деца и не е твърде еднообразен, заради механиката с постоянното местене на пирамидите.

Ако играете без специалните умения, можете да играете с четири-пет годишни без проблем, а цялата игра едва ли ще продължи повече от 20 минути, което е почти лимита, на който би издържало едно малко човече.

Ако желаете, можете да разцъкате Ramses II и като филър с възрастни, но пазара е пълен с далеч-далеч по-добри игри за целта.

Но! Ако търсите нещо за малките си сте попаднали на правилното място. Това е една от Добрите (макар и не от най-добрите) игри за вашето дете. Заслужава си поне да я опитате, ако имате такава възможност.

ПЛЮСОВЕ:

  • Ефектни 3Д пирамиди
  • Може да се играе даже от 4 годишни
  • Различни модове

МИНУСИ:

  • Подреждането на дъската е леко безумно
  • Не мисля, че е подходяща за възрастни

Ако желаете да закупите играта, можете да се свържете с нашите нови приятели от Комсед, които са официалните вносители и разпространители на Ravensburger в България. Ето и къде да го направите.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://comsed.net/contacts“ target=“blank“ ]Поръчай Ramses II[/button]

Отново, снимките бяха взети от Boardgamegeek, защото все още имам счупен телефон…