Архив за етитет: куиз игри

Концепт – Игра, която не е игра

Преди около две години пробвах за пръв път оригиналната версия на английски и бях дал на играта оценка „3” в BGG. Сега… оценката ми е 7! Две неща повлияха за тази рязка смяна и ще се опитам да организирам това ревю спрямо тях.

Не играйте играта по правилата!

Всъщност, изобщо не „играйте“ играта. Доста странен начин за откриване на ревю, но Концепт е заглавието си – просто една концепция. Това не е игра… в пълния смисъл на думата. Според определението на „Игра” в уикипедия, това е нещо с ясно зададени правила и цели, които трябва да се спазват от играчите. Точно това не е съвсем вярно за Концепт… ако посегнете към нея по оптималния начин.

Концепт е инструмент за класически асоциации. Всички сме играли всякакви форми на асоциации – с думи, без думи, с картинки, с рисунки, с пеене, с игра. Асоциациите са чиста форма на качествено забавление с провокация на мисъл, вълнение и интрига. Но не точно игра. Codenames е хитът на асоциациите, но в codenames елементът „игра” е малко по-засилен, отколкото в Концепт.

В Концепт вие разполагате с голямо централно табло пълно със символи и картинки, които  представляват концепции за най-различни неща от света – филми, книги, измислени персонажи, мъже, жени, ниски, високи, дебели и още десетки и десетки неща.  Освен тези неща, вие разполагате със солидно количество кубчета в различни цветове, няколко пластмасови удивителни и един въпросителен знак.

Имате и голямо тесте с карти с различни думи и фрази. И последното нещо, което имате е една голяма кучешка купичка с тотално безсмислени точки.

Досетихте се, с помощта на кубчетата ще подсказвате думите от картите. В малката книжка с правила е описан състезателен начин за игра,  в който всеки ход се въртят различни отбори и по една схема, един подсказва, други познават и се дават някакви точки… Да. Изхвърлете книжката! Не, недейте! Това е само израз. Имам предвид, не спазвайте правилата. Това не са мои думи. Дизайнерът на играта сам е написал, че в процеса на плейтест са решили да не спазват правилата и просто да играят на класически асоциации като използват таблото. Работи по-добре. И наистина…

Играта работи… когато не работи!

Основният принцип за използване на дъската е отличен. Избирате дума от картата и слагате големия въпросителен върху основната концепция. Например – избирате от картата „Боен клуб”. За целта трябва да сложите зеления въпросителен на иконката с камера – което подсказва, че е или филм или телевизионно произведение.

След това можете да ползвате например червен удивителен на иконката с битка. А зелен удивителен на иконката с „Място”. След това използвате зелените кубчета за да дообясните какво е точно това място – например, слагате много кубчета на иконката с човечета. Да! Тази игра позволява да се ползват кубчета както си искате. Можете да ги трупате, може да натвърдвате.

Например, в една наша игра, аз трябваше да подсказвам „заекване”. За целта сложих въпросителния на „Действие” и едно кубче на „Уста”. След това продължително го махах и слагах, махах и слагах. Е, не помогна, но схванате свободата.

Това, според мен, е правилният начин за използване на Концепт.  И играта работи отлично както в голяма компания, така и с двама! Това, което правим ние е да си обявим дължина на игра и да гоним максимално точки. Понеже всяка карта има три различни категории думи с различни трудности, в зависимост от трудността, ние получаваме различни точки… които нито броим, нито помним. Всъщност, дори не използваме. Току що изгубихте безценно време да четете безсмислен абзац. И продължавате. 

Второто нещо, което помогна за високата ми преоценка беше фактът, че….

Концепт е изцяло на български!

Благодарение на Paladium Games, ние можем да се насладим пълноценно на тази игра! На английски е окей, но много често има изрази, които са далеч от нас и не е интуитивно българите да се сетят за тях. Да не говорим, че известните личности са съвсем различни. Сега в картите можете да срещнете както известни по всякакъв начин хора като Поли Генова… и дори Делян Пеевски, така и филми, предавания и всякакви познати български изрази и поговорки.

Преди да мина към заключението трябва да ви предупредя, че…

Концепт не е лека парти игра

Правилата и „коцепцията” са елеменатарни и наистина подходящи за всеки, обаче нека ви потвърдя, че това не е от типа „Бира и солети” игри. Тук трябва да се мисли. Трябва много да се мисли. Символите са толкова абстрактни, че трябва да сте изключително изобретателни в подсказванията. Освен това, понякога и това не е достатъчно. Имам чувството, че много от нещата за подсказване са на ръба на невъзможността. Това може да доведе до фрустриране, разочарование, огорчение, тъга, тегоба, дълбока депресия, напускане на големия град и заживяване в самотна колибка в Родопите, а в някои крайни случаи и обръщане на масата.

Заключение

Концепт е уникално средство за отпускане… и едновременно с това – за напрягане. В никакъв случай не мога да го нарека игра, защото ние никога не играем за точките. Ние просто изваждаме играта и започваме да си подсказваме думи, и то винаги най-трудните, за да предизвикаме себе си. Целта? Няма цел. Просто готино изкарване. Време? Докато ни писне. Знам, знам. Разбирам ви много добре! Състезателният агресивен тип в мен също крещи от болка, когато играе безцелно игра, но с Концепт някак си успявам да го потуша дълбоко, защото ако „играете” Концепт с правилната компания ще се провокирате един друг с изобретателни мисли и ще можете да се изкарате добре, като се хилите на тоталното недоумение на подсказващия, когато той си мисли, че е измислил най-гениалния и прост начин за обясняване на „От игла до конец”, а вашето най-близко предположение е било „Мотоциклет”.

Добре, за кого е тази „игра”? Ами… в никакъв случай Концепт не е геймърска игра, нито пък филър между други, защото освен, че тя няма конкретно времетраене, играта не е и лековата, която няма да ви кара да мислите. Напротив, тя ще ви стърже мозъците с пила, докато не успее да ви полира и последната гънка.

Според мен, Концепт е чудесно забавление със семейството, прекрасна съботноследобедна цъкалка за терасата, както и хитов кеф сред големи партита.

С други думи, внимавайте с играта. За мен може да е страхотна, но дори и аз бях разочарован след първото си изиграване игра. И то само, защото очаквах това да бъде… игра. Гарантирам ви, не е. Който твърди обратното, очевидно го твърди.

ПЛЮСОВЕ:

  • Провокира мислене
  • Провокира изобретателност
  • Провокира забавление

МИНУСИ:

  • Не е съвсем… игра. Даже изобщо. 

Grand Tour Europe – Страхотна карта на Европа… и до там.

Скоро получих коментар, че последно време отделям голямо количество внимание на малките и семейни прости игри, които дори никой не е чувал. Взех си поука и затова казвам: Благодаря, старая се! Подготвил съм ви серия от 6 игри на Helvetiq, които за съжаление няма да мога да ви ги изпраскам една след друга, но ще имате честта да ги проследите, спокойно.

Grand Tour Europe е наистина игра, която е тотално неизвестна у нас. Моята мисия е да правя такива игри популярни, ако си струва. Ако си струва…

Играта ме спечели с детската си визия и куиз идеята си, която ми се струваше, че е крайно подходяща за игра на родители с деца. За съжаление, не се получи точно така.

Аз харесвам тривиа игри. Timeline и Terra са ми доста любими игри, защото ги играя с всякакви хора. Не само геймъри. Всъщност, с всякакви различни от геймъри. Тривиа игрите са доста популярен път към мъгълите в настолните игри. Какво по-прекрасно нещо от тривиа игра, която е насочена към деца? Нали?

Grand Tour Europe пристига в голяма и тежка кутия с чудесно илюстрирана карта на Европа. Пристига с големи дървени фигурки, изобразяващи символични места в континента, както и разни други дървени части с добро качество. O, и огромни тестета с карти. Откъм компоненти, всичко изглеждаше на високо ниво.

Откъм идея – също. На подобен принцип на Terra, тесте с карти се слага в малък джоб и се чете въпрос, на който всички се стараят да отговорят. Който познае си движи фигурката (дървена количка) из картата на Европа. Целта е количката да минава през различни държави и да обира предварително, и на случаен принцип, поставени фигурки (дават много точки), пулчета (със случаен брой точки на обратната страна), както и маркери, които ви позволяват да теглите от тесте със специални умения.

Въпросите са два вида. Нормален и за скорост. Всеки, който отговори на нормален въпрос може да се придвижи с едно поле. Wсеки, който отговори на въпрос за време, в зависимост кой по ред е отговорил може да се движи с различна брой полета. След като се вземат всички възможни пулчета и фигурки от картата свършва руна. После отново на случаен принцип се нареждат нови. Така общо три рунда.

Всичко звучи лесно и достъпно, но играта има два основни проблема, които правят играта почти безсмислена. Тъжното е, че и двата можеха да бъдат доизмислени и играта да бъде доста добър метод да научите децата си за разен европейски стъф.

Първо, самият факт, че колата ви се движи само с едно поле прави играта придвидима и адски скучна. Картата на Европа е голяма и рядко ще се състезавате за една и съща фигурка. Ако сте на разстояние 4 от дадена фигурка, а другите са на повече от десет, шансът другите да се докопат до нея е минимален. Затова в някои ситуации, играта може да се превърне в досадно чакане просто да свърши. Да, от време на време можете да се състезавате с някого за някое друго пулче, но самите пулчета са толкова много в началото, че вероятно всеки ще тръгне нанякъде и ще си обира на спокойствие и на самота. Можете да кажете – чакай, това е детска игра, по-добре е да няма конфликт. Така е, но щеше да е още по-добре да има вариант за избор, мислене, логика и най-вече – забава. Айде сега, отдавна минахме ерата на Не се сърди, човече.

Вторият, и основен проблем, са невероятно досадните карти, с които избирате отговорите си. Всеки играч има огромно тесте с карти – всяка карта е с различен флаг и име на държава. Когато ви се зададе въпрос, вие играете карта (или карти, зависи от въпроса) с лицето надолу. Ако е за бързина, може да ви се наложи да преминавате през всички възможни държави на Европа. Всеки ход, това предсатавлява досадно ровене, разхвърляне, бърникане… Можеше да се реши, като се използва някакъв борд и паравани или нещо подобно. Ефектът щеше да е същия, но методиката по-практична и използваема.

Има още едно нещо, което е доста хитро на идея, но е адски непрактично. Всички държави и столици по борда и картите са написани на съответния език. Това е доста яко, като хрумка, но всъщност когато търсите държава и не познавате езика й, то трябва със сигурност да познавате нейния флаг. Това е по-скоро фрустриращо, отколкото трудно.

Има още една малка досадка… Какво? Мислихте, че съм свършил? Играта е “Multilanguage” версия. Пристига с правила на 4 езика. Това е супер, но… Картите с въпросите са също на 4 езика. Интересно, нали? Само че и четирите езика са на всяка карта!! Картите са двустранни. От всяка страна има написан въпроса на два езика, с противоположна вертикалност. Няма да ви описвам колко е, пак ще използвам тази дума, „досадно“ да нагласям картите на английски, след като се разпилеят. А и много пъти виждах отговора преди да сложа картите в чашката…

Заключение

Какво да ви кажа? Зле е положението. Grand Tour Europe има чудесно намерение да бъде прекрасно учебно занимание на родители и деца. Има даже съвсем не лоши компоненти и илюстрации. Всъщност, и някои идеи са читави. Проблемите, за съжаление, са толкова сериозни, че превръщат играта в неиграемо начинание. Бих ви препоръчал да избягвате тази игра, но ако вече я притежавате не е толкова зле. Бихте могли да използвате борда за географско обучение на вашите деца. Можете дори и вие да се образовате, защото доста от въпросите са дори непредполагаеми. Не искам да ритам в бъбреците някой, който вече лежи на земята, така че ще свърша дотук. Не. Играта не е добра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Добри компоненти
  • Страхотна карта на Европа

МИНУСИ:

  • Досадна механика за избиране на отговори
  • Скучно движение по картата
  • Немърлив дизайн

[divider]

Ако си мислите, че може и да съм твърде афектиран и играта всъщност може да се окаже доста добра ви препоръчвам да поогледате сайта на производителите. Може и да сте прави.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.helvetiq.ch/en/“ target=“blank“ ]Helvetiq[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Timeline: знаем ли кога?

„Спомням си епизод от Шерлок Холмс, в които той кара стар модел кола. Неговият герой сигурно е бил създаден преди изобретяването на автомобила. Нещо повече, спомням си, че той често носеше очила и понякога използваше бинокъл. Следователно, логично е тези изобретения да предхождат времето, в което е живял детектива. Но не си спомням да съм го виждал да си приготвя пакетче чай или да яде
корнфлейкс за закуска. Може би те са създадени по-късно.

А Вие знаете ли…? 

“Кога е изобретена електрическата крушка, преди или след очилата?”, “Кое е открито първо, движението на планетите около слънцето или Америка?, “Кое е композирано по-късно, 9-та симфония или 4-те сезона“. Толкова много неща, за които може би малко от вас са си задавали въпроса “Кога?”. И ако все пак сте се питали, най-вероятно вече сте го проверили в Google. Ако пък не, Timeline ще ви даде отговор… е не на всичко, но поне на голяма част от нещата, които ви заобикалят и доста от събитията случили се в човешката история. От основаването на първото селище и опитомяването на котката, през откриването на атома и създаването на електрическата ютия, до написването на “Алиса в страната на чудесата” и разбира се първият полeт на човек в космоса. Като цяло, куп любопитни събития, при които въпросът обаче е не само дали знаете кога са създадени или открити, а дали можете да ги подредите в правилна времева линия. Това е предизвикателството, което ви отправя Timeline. С тази лека и забавна игра ще се питате доста често “Това през коя година беше?”, “Дали през 18 или 19 век” или “Ех, това го знаех, ама сега не мога да си спомня”. Нищо, ще си изтеглите нова карта!

Кога, какво и за кого?

За деца, възрастни, любознателни и проницателни Timeline е лесна, бърза и забавна игра от дизайнера Фредерик Хенри, издавана от Asmodеe. Идеята и механиката (ако може да говорим за такава) са изключително лесни. Чак да се чудиш как никой не се е сетил по-рано. Целта е да подредите най-различни събития в правилна времева линия. Това е, нищо повече! Следва… Това кога? Онова къде? Май е тук! Да, ама не!

Серията малки игри Timeline стартира през 2010г., като до момента има издадени няколко с различна тематика: Invention (Изобретения), Discoveries (Открития), Historical Events (Исторически събития), Diversity (От всичко по малко), Music and Cinema (Музика и кино), American history (История на Америка) и Americana (Популярни събития от американската история).

Която и от по-горе изброените да изберете, няма да сбъркате. Всички версии предлагат знания: къде в познати, къде в по-непознати теми. Някои са по-лесни, други по-трудни, но всяка с времева линия чакаща ви да я подредите в правилния ред. Ако пък притежавате няколко или всички заглавия, спокойно може да ги смесите и да получите “оптималното” Timeline изживяване.

Важното в случая е да научаваме нови неща!  

Малка, но качествена. 

Първото ми впечатление от играта беше релефната, метална кутия в която получаваш книжка с кратки правила и малко повече от 100 различни карти-събития. Като човек свикнал да вижда игрите в картонени кутии, металът тук си е наистина нещо различно. Като добавим и приятния арт по кутията, усещането за качествен избор на игра е на лице. Картите (единственият компонент на играта) са малки, но за сметка на това двустранни с реалистично представени изображения и добро качество. От двете странни на всяка карта има идентични изображение и надпис на дадено изобретение, откритие или събитие, като разликата е в това, че на обратната страна на картата е добавена и годината през която то се е случило. Правилата, които ще намерите са кратки, ясни и няма да ви бъдат нужни повече от 5 мин. за да започнете игра.


Кое,
Кога?
 

За да започнете с подреждането на всички тези събития във времето е необходимо да сте от двама до осем играча, като разбира се най-малкият започва пръв. Защо ли отново най-малкият, може би защото по-големите знаят повече за нещата от живота?! Все пак едва ли има идея кое е първо: кокошката или яйцето… така де, това го няма в играта, но останалите са по-възрастни и със сигурност знаят повече.

И така, време е да разбъркате тестето с карти, задължително с датите на долу. И без да се опитвате да поглеждате, не е спортсменско!

Всеки играч получава пред себе си по 4 карти, като ги раздавате отново с датата надолу. Не ме карайте да го повтарям, схванахте идеята. В правилата е точно и ясно написано, и дори подчертано: поради никакви обстоятелства играчите не могат да проверяват гърба на картата, където е написана датата отговаряща на даденото събитие!

Разбира се, по-напредналите играчи може да стартират с повече от 4 карти, стига всички да са съгласни. Все пак кой не иска да се чуди допълнително през коя година е направен първият въоръжен банков обир или кога е създадено судокото.

До тук добре, остана да поставим останалото тесте карти в страни и да изтеглим най-горната  карта. Тъй като тя служи като ориентир за започване на времевата линия, я оставяме в средата на игралното поле с датата нагоре. Първият играч (най-малкият разбира се), трябва да реши кое от събитията на картите пред него се е случило преди или след годината, показана на стартовата карта, поставяйки го преди или след нея. Та-ра-да-да, сега обръща тази карта, за да разкрие годината, показана на гърба й и разбира дали я е поставил на точното място или не. Ако да, картите пред него стават с една по-малко и той е една стъпка по-близо до победата. В противен случай трябва да изхвърли тази карта и да изтегли нова от тестето. Съжалявам, за капак на всички неизвестни събития пред теб, сега трябва да се сетиш някак си кога е открит Мачу Пикчу. След това всеки следващ играч на ход трябва по същият начин да реши къде да постави една от своите карти: преди, след или между тези, който вече са на игралното поле. И така до достигане на крайната цел: да си първият успял да постави всички свои карти на правилните им места във времевата линия. Понякога е наистина трудно, повярвате ми! Особено ако последната карта е никому неизвестно нещо.

Защо Timeline?

Защото е бърза. Защото е лесна. Защото съм фен на малките настолни игри.

На кого му пука? Ей така, за спорта. За умствения спорт. Нека да напрегнем малко сивото  си вещество по малко по-забавен начин. Timeline е от този тип игри, за които винаги има време. Когато ни се прави нещо, а няма какво да правим или когато гледаме да запълним времето между останали тежки и дълги игри.

И като привърженик на леките игри ви препоръчвам Timeline, защото е приятна, различна и подходяща за игра по всяко време.

И все пак в подреждането на времевата линия има нещо специално. Тук не е необходимо да знаете с точност кога е създадено това или кога е открито онова. По скоро всеки се опитва да постави карта-събитие на правилното място, спрямо тези поставени от останалите играчи. Ако обаче наистина сте объркани и не може да прецените къде да поставите своята карта, ще се наложи да поразсъждавате. Именно този аспект на играта ми допада най-много. В това число на помощ идват и красивите изображения по картите, в които ако се вгледате внимателно може да откриете доста подсказки за времето, през което се е случило това събитие. Всъщност е забавно опитвайки се да установите на база логика и знания къде точно във времевата линия се вписва то. И дори е още по-забавно, да наблюдавате разсъжденията на останалите играчи и мълчаливо да правите своите заключения и предположения. От тук идва и чарът на Timeline – бърза, но с необходимо внимание и лесна, но задължително изискваща мислене.

Стратегия – да или не? 

Може ли да си изградим стратегия на игра в Timeline? И да и не. В тази игра ако трябва да се опрете на стратегия според мен имате две опции. Да започнете с изиграване на събитията, за които сте сигурни, след които да се опитате да подредите останалите или да започнете с тези, за които не сте сигурни и да оставите за последно онези, за които със сигурност знаете кога са се случили. Всичко останало е поставяне на карти, малко мислене, доза късмет и никакво напрежение. Това е: няма дълги и сложни тактики, няма прецакване на другите играчи, няма финални точки. Айде да завъртим още една игра!

Все пак идеята на играта се базира върху различни събития. Такива, които всеки средно интелигентен човек не би объркал и куп други, които могат лесно да бъдат запомнени. Тук идва и един от недостатъците на играта според мен. За повечето хора, след няколко изигравания много от събитията на картите ще бъдат лесно разпознаваеми и дори и да не сте сигурни за точната година, поне ще имате идея къде приблизително във времето се намира. Дали това е предимството или недостатъкът при изиграването на Timeline с нови хора? Зависи от гледната точка. Тези, които вече са играли няколко пъти ще имат голямо преимущество пред онези, които ще играят за първи път. И все пак това не е гаранция за победа. Разбира се дизайнерът на играта е помислил за това, създавайки разнообразни теми, които както вече споменах може да смесите и да получите една доста разнообразна игра. Преиграваемостта все пак е голяма, а вероятността да знаете точната дата на 100, 200 или 300 събития е много малка. Историците вън!

И на края…

Въпреки минималните си недостатъци Timeline е игра, която би намерила място във всяка една колекция. Може би постоянното обогатяване с нови теми ще запази интересът ми към нея, а може би не. Времето ще покаже! Ако искате малка, лесна и забавна игра, Timeline е точният избор. Като бонус получавате и голямо количество полезни и интересни знания.

Играта можете да закупите от: [button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.pikko-games.com/igri-timeline-p1.html“ target=“blank“ ]Time2Play[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/?subcats=Y&status=A&pshort=Y&pfull=Y&pname=Y&pkeywords=Y&search_performed=Y&search_id=&q=timeline&dispatch=products.search“ target=“blank“ ]Boardgames.bg[/button]