Архив за етитет: игри с разказване на истории

Hobbit Tales from the Green Dragon Inn – разказване на истории в света на хобитите

Имало едно време една настолна игра. Тя била приключенски настроена, изпълнена с карти на препятствия и фантастични същества – тролове, орки, джуджета, елфи, дракони… Обаче играта била самотна. Всеки ден се задушавала в целуфанената обвивка и нямала търпение някой да я освободи и да поиграе на нея, да заразглежда с изумение компонентите и илюстрациите ѝ. И понеже самотата не е приятно чувство, играта много искала да се оттърве от него. Дълго време пътувала, през гори и планини, езера и реки, докато най-накрая се озовала в ръцете на група весели играчи. Какво станало после? Ще узнаете в хода на статията.

Hobbit Tales from the Green Dragon Inn е настолна игра от Cubicle7, чиято цел е да ви потопи във фантастичния свят на хобитите и всички други обитаващи света на Толкин същества. За тази цел ще се впускате в най-неочаквани дори за вас приключения, играейки карти и разказващи истории. До някаква степен играта заема идеята за разказване на Once Upon A Time (разказване на история с прекъсване от другите играчи), но за това ще поговорим по-подробно по-късно.

Компоненти и правила

Като компоненти играта разполага с около стотина много добре илюстрирани карти, 5 плочки за поставяне на точки, един зар и един куп токъни с точки. Бях силно впечатлен от ролята на този зар в играта – освен, че го хвърляте при определени ситуации, той свързва Hobbit Tales с ролевата игра The One Ring и дава начин да разказвате историите си по време на ролевата игра. „Сега остава да намеря The One Ring и всичко ще си е на мястото“, казах си аз и тръгнах да чета правилата. Те не бяха особено дълги, дори ми се стори, че са прекалено дълги за сложността на играта. В общи линии идеята е много проста – някой от вас е разказвач и трябва да си изиграе картите, разказвайки история. За тази цел, в началото играчът избира една карта за начало на историята и една за край, като се стреми да направи историята с щастлив край. Естествено, другите играчи се стараят да опропастят плановете му.

На всяка карта, която разказвачът играе има символи и когато символите на вашата карта „Бедствие“ се съдържат във вече изиграните от разказвача карти, можете да си пробвате късмета и да му влошите историята. Ако успеете, взимате точки и си ги слагате под плочката за точки, а той трябва да включи картата ви в историята. В края на неговия ход, ако последната карта е минала без бедствия, разказвачът завършва всичко с щастлив край, а при неуспешна последна карта трябва да измисли неуспешен завършек на историята. След това той взима толкова токъни с точки, колкото карти без бедствия е успял да сложи на масата, слага ги под или над плочката за точки и следващият играч става разказвач. Това слагане под или над плочката има една единствена цел – на края на играта ще получите горните точки, а за долните се гледа кой е събрал най-много. Той получава още точки бонус и се прави крайното класиране. Както виждате, няма много правила, което прави играта лесна за обясняване на „новаци“ в настолните игри и според мен отнема около 5 минути да се схване напълно. Разбира се, винаги можете да играете на принципа „Ще научим правилата в движение.“, но лично не го препоръчвам тук, ще стане по-объркващо за неопитните играчи.

Геймплей

От геймплей гледна точка Hobbit Tales from the Green Dragon Inn предлага много истории – джуджета, разни групички от лутащи се хора, елфи, бури, мъгла, съкровища, паяци, дори върколаци! Разнообразие има, но тук се среща и единственото нещо, заради което продадох Once Upon A Time – това разнообразие бързо се изчерпва. След две игри вече ще знаете всичките карти, а играта дори няма експанжъни, с които да добави нови карти и въобще нови компоненти, които да променят този негативен елемент. Оставяйки това настрана, Hobbit Tales върви бързо, забавна е и въпреки факта, че има повече правила от Once Upon A Time, остава лека и неангажираща. Не разбрах особено логиката на това поставяне на точките под и над плочката за точки, понеже наградата за поставяне под плочката не си заслужаваше усилията в края на играта. Бедствията бяха интересни, но не толкова, че да компенсират бързото изчерпване на картите. Не само това, а и за да ги играете ви трябва много късмет –  в повечето случаи хвърляте зар.

Крайно усещане

Hobbit Tales from the Green Dragon Inn е приятна игра, но за мен е с прекалено малко интересни и повече ненужни елементи. Ще е забавна първите пет пъти, но после… не знам. Много е ограничаваща, няма особено много интеракция между играчите и честно казано очаквах повече, много повече. Бих я препоръчал на хората, които са големи фенове на света на Толкин, защото според мен те биха извадили доста повече преиграваемост от играта с познанията си. Аз лично не успях да „вляза“ в историите, пък и историите бяха толкова кратки (5 карти), че не можеш да добиеш представа за стойностна, вълнуваща история. Крайно усещане – разочарован, че онзи голям горски трол грабна някакъв друг хобит, а не мен.

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесна тема
  • Много добри компоненти
  • Бърза и лека игра

МИНУСИ:

  • Ограничена преиграваемост
  • Почти никаква интеракция между играчите (дори и тя често е с хвърляне на зар)
  • Не успява да въвлече играчите в историите

Concept – асоциативна настолна игра

Дърво. Човешка ръка. Празник. Кръг. Небе. Захарно петле. Сняг. Червено. Подаръци. Много символи, а само един верен отговор. За какво става въпрос въобще?


Concept e настолна игра, създадена от двамата френски дизайнери Gaëtan Beaujannot и Alain Rivollet. Играта е изградена изцяло върху идеята за асоциации, като идеята е пригодена към бордовите игри (трябва да се признае, че са ограничили доста играта, за да я докарат до картонената дъска). Пише, че могат да играят от 4 до 12 играча, но лично според мен размера на групата няма значение (въпреки че се получава доста неприятно, когато десет човека се блъскат около една малка картонена дъска). Целта ви е да обяснявате предмети, личности, събития и какво ли още не с помощта на кубчета, няколко удивителни и една въпросителна фигурки. Типично като за парти игра, с колкото повече хора играете, толкова по-весело ще ви бъде изиграването. Нямате право да говорите, само да насочвате хората с наличните средства и да се надявате някой да разбере вашата идея, било то налучквайки или мислейки затормозено над тази загадка, която сте му предложили. И все пак не си мислете, че щом за вас е очевидно, то всеки друг би се сетил!

Компоненти

В  играта Concept има следните компоненти на ваше разположение:

  • Книжка с правила
  • 4 картончета с обяснение на различните знаци
  • 4 удивителни знака и един въпросителен в различни цветове
  • 8 полупрозрачни кубчета от всеки цвят удивителни знаци (10 за въпросителния)
  • 110 карти с различни предизвикателства за обясняване
  • 12 двойни крушки и 27 единични крушки (това са точките)
  • Игрална дъска

Подготовка за играта

Игралната дъска се поставя на масата и всички крушки, кубчета и знаци се слагат наблизо. Тестето с карти се размесва хубаво и първия играч си изтегля карта от него. С това играта е готова да започне (очаквахте повече подготовка, нали).

Ход на играта

Ако някога сте играли на асоциации, значи знаете почти всичко за тази игра. По време на хода си всеки играч тегли карта и се опитва да обясни нещо от картата си на останалите играчи (има думи и изрази с различна трудност и даващи  различни точки, ако ги познаете). Играча избира главната следа, която да даде на останалите и поставя зеления въпросителен знак върху нея. Всяко нещо свързано с тази следа, той ще отбелязва с някое от зелените кубчета (10 на брой, но не се престаравайте, понякога повече подробности водят до по-голямо объркване), а ако иска да добави нова следа, трябва да използва някой от удивителните знаци в други цветове (и съответните кубчета от този цвят по начина описан горе). Ако някой успее да познае загадката, получава съответния брой крушки (колкото по-трудна е загадката, толкова повече точки ще получи позналия играч), а обясняващия играч печели една крушка. Ако обаче никой не познае загадката на играча, никой не печели точки и се продължава директно със следващия играч.

Играчите обясняват един по един, въртейки се по часовниковата стрелка, като края на играта идва, когато и последната крушка е взета от масата. Броят се крушките на всеки играч и се прави крайно класиране. Победителя се обявява за най-добрия асоциатор (ако въобще съществува такава дума) и играта приключва.

Моето мнение

Какво мога да ви кажа за тази игра … за мен е доста постна. Не само на фона на всички игри които съм играл, не само на фона на парти игрите, а дори на фона на асоциативните игри. Борда е много малък и е сложно да се играе с повече хора. Около 6-7 играча е максимума според мен. Символите много ограничават играта като цяло (не е като да можеш да покажеш каквото искаш) и честно казано, картите в играта не ме впечатлиха много. След две игри се отказахме от тях и си измисляхме сами какво да обясняваме. Не ме разбирайте погрешно, аз съм голям фен на асоциативните игри, но факта, че са взели една асоциативна игра и са я ограничили до такава степен прави играта много по слаба от самата игра на асоциации. Според мен идеята можеше да е много по-развита, можеше да има някоя и друга механика поне, все пак е бордова игра. А в случая, бордовата част даже ограбва играта, много е жалко, но е истина. Дори играта не е лесно преносима, което щеше да е един плюс на фона на доста минуси. От друга страна, компонентите са приятни и въпреки че не са много, оставят приятно впечатление. Надявам се в бъдеще да има подобрена версия на асоциативна игра, този път по-разнообразна и завладяваща.

Заключение

Ако сте фенове на асоциативните игри и задължително искате да играете бордова такава, пробвайте с Concept. Това е типичната парти асоциативна игра, погледната от друг ъгъл и въпреки че разочарова в доста детайли, не мисля, че това ще ви попречи да си изкарате весело с останалите играчи. А и може да създадат нова асоциативна игра скоро, дано това да се случи и да сме свидетели на една много разнообразна игра с много интересни неща в нея, която да не можем да спрем да играем. А до тогава си имаме Concept, не е перфектна, но при липса на алтернатива, перфекционизма не помага.