Архив за етитет: игри с развиване на цивилизации

Bronze – обективно добра игра

Имах големи надежди за тази игра още от първия ми поглед върху нея при изложението в Есен. Изглеждаше като обещаваща евро цивилизационна игра… докато не прочетох правилата. Тогава осъзнах, че играта е нещо като пъзел състезание, което обаче по никакъв начин не отне от ентусиазма ми. Аз харесвам състезателните игри и особено много си падам по пъзел игрите.

Много е трудно да се обяснят правилата, а и никога не ми е било целта, въпреки че понякога залитам в тази лесна права.

Бронз е от типа игри, в които строите малък пъзел пред себе си и всяка карта, която се сложи там може да активира други карти. Умения по картите няма. Те просто ви позволяват да слагате кубчета по дъската в средата.

Въпросната дъска е случайно построена от различни плочки. Върху всяка плочка има няколко различни терени, а във всяка зона има различно разпределение на три типа сгради. Всяка карта от вашето табло ви позволява да слагате кубче върху определена сграда и определен терен. Ето и състезателният елемент – никога не можете да слагате кубче в плочка зад най-предното ви кубче. С други думи – да, можете да бързате напред, но каква полза, ако нямате къде да си „турите“ пустите кубчета.

А защо ги тургате? Няколко причини.

  1. Контрол на плочката. По класически тертип на механиката „контрол на територии“, играчът имащ най-много кубчета на дадена територия печели значително количество точки.
  2. Продължителна линия. Ако имате непрекъсната верига от 3, 5 или 7 кубчета в един ред, тогава печелите също немалко точки.
  3. Добър избор за столица. Всеки път щом някой стъпи върху нова плочка, той обръща толкова карти със столици, колкото са играчите. Той си избира пръв. Когато мине следващия – той си избира и така, докато се изредят всички.

Тези столици, за огромно за мен съжаление, не дават специални умения или начини да индивидуализираш играта си с изкривени правила. Те просто дават различни начини за отбелязване на точки в края на играта. Да, това ще ви насочи към определени стратегии и е добре да комбинирате тези столици със сходни неща (ала билетите в Ticket to Ride), но като цяло открихме, че столиците се повтарят. Освен това има и друг малък проблем. В началото тези столици ви помагат, да. Но към края вече е въпрос на пълна случайност какво ще се падне, дори и за първия играч. Може да излезе нещо, което вече сте направили, а може и да са пълни безполезници. Най-добре в случая е да се хейт драфти.

Фокусът е на две места – кубчетата на централната дъска и личния ви пъзел. Въпросният личен пъзел е фън за строене, защото искате да оптимизирате картите, така че да се комбинират най-добре за стратегията ви от столици, но от друга страна, заради правилата на поставяне на кубчета, ще искате да ги поставяте и по друг начин, така че да имате повече възможност за комбота от ходове. Има разсъждаване и тетрис.

Проблемът в Бронз е… Айде да минем на заключението и там ще помрънкам.

Заключение

Bronze е добра игра. Дизайнът е стабилен и балансиран. Компонентите са отлични, а артът е готин. Иконографията работи, а книжката е добре написана. Това е добра игра, нека си го признаем. Но добра, не означава непременно „добра“… ако ме разбирате. С други думи – Bronze е обективно добра игра, която обаче е толкова добре балансирана, че е обречена да бъде забравена. В нея няма нищо смело, няма УАУ моменти, няма обрати, няма нищо, което да ви остави запомнящо преживяване. Това е напълно абстрактна тактическа игра, в която се надпреварвате за точки. Да, ако трябваше да пична играта, точно това щях да кажа – щяхте ли да ми дадете пари?

Точно заради липсата на вълнуващи моменти, играта страда от липса на дълготрайност. За мен годността е и крайно ограничена, защото във всяка една игра ще виждате едни и същи ходове, едни и същи прийоми, едно и също усещане. Да, не е лоша и си струва да се вади от рафта от време на време… но в днешно време, океанът е твърде тесен, за да можем да си позволим такова нещо.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Отличен баланс
  • Хитри механики

МИНУСИ:

  • Твърде добър баланс
  • Нищо особено вълнуващо

Дигитална версия: Through the Ages: A New Story of Civilization

Рядко правя ревюта на видео игри, свързани с настолни игри, разбира се. Досега съм правил такива на Neuroshima Hex и Dominion. И двете бяха безкрайно пристрастяващи… но нито една от тях не е като TTA апликацията.

Играта е в продукция близо две години и… странно, но това беше една от най-очакваните игри за 2017-та за мен, а дори не е нова игра.

Преди всичко, ако не сте запознати с TTA: A New Story of Civilization силно ви препоръчвам да прочетете ревюто ми на настолната игра, тъй като това е наистина гениална игра, която си заслужава второто място в класацията за най-добри игри по-принцип в Boardgamegeek.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/through-the-ages-a-new-story-of-civilization-review/“ target=“blank“ ]Ревю: TTA: A New Story of Civilization[/button]

Не мога да навлизам в технически специфики за играта, тъй като не съм специалист, въпреки че ще наблегна на нещата, които са ми направили впечатление от тази гледна точка.

TTA апликацията е с огромни възможности и любовта отдадена към нея си личи… особено от цената. Така, разбирам, че много хора се стряскат от 19 лв за апликация, но трябва да имате предвид, че вътре няма вътрешни пазарувания, реклами и опция за премахване на реклами, както и всякакви други залъгалки, които да ви точат портфейла. Плащате си парите и играта е ваша. Цялата игра.

TTA е една от най-тежките цивилизационни игри на майсторът на сложни игри Влада Хватил. Тя има толкова класически настолни компоненти и механики, че на теория изглежда почти невъзможно да се имплементира успешно в дигитален формат.

Е, някак си пичът е успял. От CGE не просто са наели програмисти, които да вземат успешна игра и да я направят за мобилни устройства. Самият Влада е инвестирал цялото си време последните години, за да може проекта да бъде изпипан.

Това горе вдясно означава, че ме чакат пет игри, в които е мой ход в момента.

От както получих моето ревю копие се скъсвам игра, така че ако не ви отговарям на месинджъра, имайте търпение! Всъщност… това не е точно така. Така де, скъсвам се да играя, но това не ме отделя толкова от света, колкото други игри. Странно е, но ще стигна и до там.

В играта има най-различни модове.

  • Класическа игра срещу AI с различни трудности
  • Всякакви тематични предизвикателства с по няколко нива
  • Самосвал с постижения, с които да се хвалите пред приятели
  • Стандартно Pass and Play, което никога не съм играл в никоя игра
  • Прекрасен онлайн мод, friend система, лобита и ин-гейм чатове.
Online мода.

Най-големият минус на настолната игра винаги е бил времетраенето на играта – час на играч. Това превръща Through the Ages в събитие, което се играе два пъти в годината. От както имам видео версията съм играл сигурно 5 пъти повече игри, отколкото съм играл изобщо настолната игра. Това се дължи на две неща – скъсеното време за игрова сесия (около 15 минути на играч), както и на системата за игра „от време на време“. Пак – за това след малко.

Основните ин-гейм принципи са два – дигитален начин на игра или настолен. Всъщност и двата са почти едни и същи, но особено при игра онлайн силно препоръчвам дигиталния – той забързва някои механики в играта и попроменя дребни нещица, като например принципа за наддаване на колонии. Вместо стандартно наддаване, дигиталната версия позволява само един рунд сляпо наддаване, което променя малко усещането, но забързва с тонове цялостното геймплей времетраене, тъй като няма нужда да се чака всеки играч.

Изкуственият интелект в играта е труден за опитни игри и направо невъзможен за хора, които никога не са пробвали Through the ages.

А Влада – още по-труден! Може ли още първата ми игра онлайн да ми се падне дизайнера на играта…

За всичките ми игри все още не съм успявал да победя нито веднъж HARD бота, а средните ми дават голям зор. Трябва да се има предвид, че считам себе си за по-скоро добър играч на TTA.

Вграденият туториъл е със самия Влада и е доста дългичък. Въпреки това го препоръчвам дори и на запознатите с настолната игра, за да можете да свикнете с дигитализацията.

Виждате от снимките, че артът е същия като от настолната игра. Имах притеснения, защото аз не разполагам с таблет и го цъкам на телефона. Страхувах се, че всичко ще бъде дребно и неясно. В играта има готина и бърза функция, в която лесно можете да кликнете на картите и да ги прочетете отблизо. От друга страна, това е игра с определен брой карти, които влизат в игра всеки път, така че вероятно ще ги запомните доста бързо.

Не разбирам много от технология и телефони, но предполагам, че въпреки всичко, на смартфоните с по-малък диспелей все пак играта би могла да бъде проблем. За сравнение – аз съм със Samsung Galaxy A5 (2017) и всичко се вижда перфектно.

Ето ей така изглежда на телефона ви.

Сега… Да минем към причината TTA апликацията да е феномен.

Онлайн играта

TTA е походова игра и това се пренася гладко в онлайн мода. Можете да играете с приятели, можете да играете с непознати, можете дори да добавяте ботове в играта си.

Има няколко различни начина на игра.

  • Блиц на живо
  • Стандартен блиц
  • Релакс игра на живо
  • Бърза асинхронизирана игра
  • Средно бърза асинхронизирана игра
  • Стандартна асинхронизирана игра
  • Дълга асинхронизирана игра
  • Безкрайна игра

Разликата между игрите на живо и асинхронизираните игри са в това колко време имате на ход, колко време имате за отговор на действие на друг играч по време на неговия ход и колко време имате в резерв, ако не сте на телефона.

Блиц игрите обикновено имат няколко минути за ход, секунди за отговор и до час време в резерв за всяка епоха. Асинхронизираните игри са измислени за хора, които от време на време цъкат и само, когато си освободят време. Стандартната игра, която играят повечето хора (аз също) е 24 часа за ход, 24 часа за отговор и 3 дена в резерв за всяка епоха.

Нека това не ви стряска, защото играта позволява да играете колкото искате игри едновременно. Можете дори да играете с едни и същи хора в различни лобита. По този начин аз постоянно играя около 10 игри едновременно. Понякога хората са дълго време на линия, понякога не са. Обикновено се появяват късно вечер.

Постижения.

Няма нужда да държите играта включена, защото ще получавате известия за това кога е вашия ход, кога трябва да отговорите на действие (дали на агресия, дали за наддаване за колония). Така няма нужда да висите постоянно на телефона, тъй като ходовете обикновено траят една-две минути. Просто си правите хода, когато решите и можете да отделите минутка и си продължавате с действията.

Wars, wars everywhere…

Все пак няма нужда да помните всяка от игрите си. Информацията бързо се вижда след като отворите екрана си. Разбира се, ако искате, можете да се концентрирате в една игра в блиц формат, но трябва да сте готови да отделите около час концентрирано време.

Това, което правя аз понякога е да си пусна някое предизвикателство офлайн и когато е мой ред онлайн, с едно цъкане отивам в играта.

Ако някоя игра ви писне, или виждате, че няма как да я спечелите има два варианта. В единия – вие просто се отказвате и излизате от игра (все още не съм виждал ефекта от това върху игра), а другият е да се оставите в ръцете на бот, който да довърши играта вместо вас. Това съм го виждал често и ми харесва (когато го правят другите), защото забързва доста играта. От друга страна, не прекалявайте с този начин, защото ако го правите вие често, играта ще предупреждава останалите играчи в лобито, че имате склонност към отказване.

Преди да мина към заключението, все пак открих две неща, за които може да се помрънка. На първо място – това е чата. Аз съм технически неизправен и инвалидността ми в тази област може да превръща това мрънкане в неадекватно, но понеже играта се играе само в хоризонтално положение на телефона, чатът закрива целия екран (знаете как е, когато пишете в хоризонтално положение на телефона ви) и това е доста досадно.

Второто нещо, което може и да се дължи на телефона ми (но се съмнявам, защото все пак е някакъв среден клас телефон) е дълбокомислието на ботовете. Когато играете срещу три бота, някои от тях имат склонността към аналитична парализа и ходовете им минават почти със скоростта на реален човек – особено в по-късните епохи, когато имат по твърде много действия. С други думи – играта може доста да забави.

Ей ме на.

 

Заключение

TTA апликацията е страхотна! Двете години, похарчени за работа по нея тотално са се изплатили. Усеща се подход към най-малките детайли, като играта дори те подсеща за неща, които често забравяме в настолната версия. Всеки път преди да свършите хода си ще ви каже, ако сте забравили да използвате някое готино умение на лидера или чудесата. Ще ви каже, ако има военна тактика, която би ви била по-изгодна. Ще ви каже дори, когато ако не внимавате ще настане революция или пък корупция.

Through the Ages е единствената настолна игра, която съм срещал с вписано правило, че можете да връщате действията си преди да ви е свършил хода. Тук това е имплементирано динамично с бутони тип ctrl+z – ctrl+y.

Всичко в играта е удобно, ясно и интуитивно. Предизвикателствата са… предизвикателни, но тематични и вълнуващи, а постиженията са готини и си струва да ги гоните.

Изкуственият интелект е вероятно по-умен от вас и ще ви размазва, но не е непобедим. Той ви позволява да научите по-добре играта и ви дава нещо, към което да се стремите.

Онлайн играта обаче е фокусът, заради който си струват парите ви. Вие няма нужда да отделяте ценно време и да се отцепвате от света. Можете просто да си настроите за лежерна асинхронизирана игра и да си поцъквате ход един-два пъти на ден в колкото си искате лобита. Освен това, за да играете онлайн не ви е нужен високоскоростен интернет. Аз съм с най-скапания мобилен интернет (нищо че пише 4G), който можете да си представите и пак играта върви чудесно. 

И тук, като във всяка самоуважаваща се онлайн игра се качват нива с опит, но всичко, което се променя е едно число пред профила ви, профилната картинка и изкачването в Leaderboards (да, има и такова). Все още не съм открил нищо друго, заради което да ви служи този опит.

Играта са в пъти по-бърза от настолната версия, но не е тематично по-лоша. Разбира се, винаги е по-добре да седнете на маса и да поразцъкате с приятели, но нищо не ви пречи да тренирате, докато пътувате в автобуса, колата (Надявам се не на шофьорското място), или просто чакате приятелите ви да дойдат да играете TTA, а те закъсняват, защото цъкат ТТА… с вас… в момента!

Чатът в играта все още има нужда от доизкусуряване според мен. Ботовете се позабавят с изминаването на епохите, но това не са болки за умиране. При всички случаи, това е едно от най-добрите неща за настолния свят тази година… макар и да не е съвсем настолно.

И между другото… добавете ме онлайн – Bigboxgamer

ПЛЮСОВЕ:

  • Усеща се духа на настолната игра
  • Адекватно имплентирана за дигитални устройства
  • Предизвикателни постижения
  • Отлично постигнати предизвикателства
  • Великолепен онлайн мод
  • Не е нужно да имате високоскоростен интернет
  • Веднъж платили – получавате цялата игра!

МИНУСИ:

  • Чатът онлайн е кофти, поне за смарт телефони
  • Ботовете започват да бавят ходовете си с изминаването на епохите
  • Цената все пак е доста висока като за апликация – 19 лв

Няма много нужда да ви казвам откъде бихте могли да си купите играта, но все пак ей ви на:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://play.google.com/store/apps/details?id=com.czechgames.tta“ target=“blank“ ]Google Play[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://itunes.apple.com/us/app/through-the-ages/id966245474?mt=8″ target=“blank“ ]iTunes[/button]

Mare Nostrum: Empires – военна игра, в която битките не са приоритет

Academy Games пообра овации, макар и смесени, за предното си заглавие – Fief. Скоро пуснаха нова кикстартър кампания с играта, за която говоря днес и въпреки, че не съм много ЗА агресивния начин за подбор на бакъри (с твърде много и твърде големи кикстартър ексклузиви, които е почти невъзможно вече да се открият), играта си насъбра над половин милион долара.

Този път Academy са решили да преминат към актуалната страна на тренда и да мушнат една доста по-достъпна военна игра, за разлика от другите им заглавия. За нещастие, маркетинг кампанията им извън кикстартъра не струва и две стотинки, което спомогна играта да потъне в забвение след като насъбра хилядите си. Малко по-късно играта тихомълком се шмугна в магазините без да издаде звук. В допълнение към това, трябва да се каже, че това Mare e всъшност нещо като второ издание на старичка игра и всъщност затова се нарича Mare Nostrum: Empires, което, честно да си кажем, звучи по-скоро като разширение, отколкото като самостоятелна игра.

Това, което искам да кажа е, че не знам защо тези хора от Academy Games не желаят да си продават масово играта. Дори когато си я вземах, имах чувството, че вземам някакво изровено странно заглавие, за което никой не е чувал. И наистина доста хора не бяха. Трябва да си доста навътре в информацията свързана с настолните игри, че да имаш представа какво е това.

Всичко това е адски тъжно, защото смело мога да твърдя, че Mare Nostrum: Empires Е за масовия геймър. Да, не е за съвсем нови хора в хобито, но определено това е военна игра в по-лекия спектър, като „военна” не е съвсем правилната дума. Но за това след малко.

Играта е за от 3 до 5 играчи и колкото повече играете, толкова по-добре. Ако все пак не сте пълния комплект има приятен начин, по който се загражда картата, не се притеснявайте. Проблемът в това обаче е, че всяка нация в играта си има определено място и ако играете с по-малко хора, ще цъкате със строго определени нации.

Сетъпът на играта е мъка, тъй като всеки играч започва с конкретни единици в конкретни територии, с конкретни сгради… Освен това, кутията, колкото и практична да изглежда, всъщност не е. Добре е да изкарате всички ресурси навън в отделни купчинки… а ресурсите далеч не са малко. Няма как и да са, тъй като са центъра на играта. Всичко се върти около тях. Много повече, отколкото около битките.

След като свършите с досадната част – подготовката, играта се превръща в нещо елементарно, което се обяснява за около пет минути. Да. Военна игра,която се обяснява за пет минути. Това нека не ви тревожи, скъпи геймъри, защото въпреки привидната простота, Mare Nostrum те хвърля в океан от важни решения, които се вземат всеки ход.

По класически метод, достоен за всяка цивилизационна игра, Mare Nostrum може да се спечели по няколко начина –Да построите пирамидите, да съберете пет героя и/или чудеса, да контролирате определен брой градове и някой в даден момент да притежава най-много войски, да бъде най-големия търговец и да процъфтява с най-много култура едновременно.  Някои от тези цели са доста по-лесни от други.

Mare Nostrum е военна игра, в която се борите са територии, защото всяка територия съдържа нещо ценно – дали ще са редки ресурси, дали ще е ценен храм, дали ще е легендарен град, или пък просто искате да отнемете близалката от ръцете на вашето другарче.

Не се лъжете обаче, битките в тази игра не са толкова чести, защото да нападнете територия е с пъти по-трудно, отколкото да я защитите. Основната причина за това са крепостите, които се строят почти за без пари и които дават безбожно силни защитни бонуси.

Поради този факт, както и поради това, че разстоянията между играчите са малки, Mare Nostrum е изпълнена със задължителна дипломация, без която няма как да оцелеете. Защото, ако тръгнете с цялата си мощ да нападате някого (повярвайте ми, ще ви трябва цяла мощ), то тогава е твърде вероятно някой да ви отнесе територии зад гърба. С други думи, това е класически модел на „Двама се карат, третия печели”, освен! Освен, ако не сте си направили достатъчно изгодна сделка на годината с вашите „приятелски“ съседи. Няма такива.

Всъщност, дипломацията е още по-засилена, заради още едно нещо, което смятам, че е най-оригиналната част от играта.

В Mare Nostrum има три основни трака – един за култура, един за търговия и един за военна мощ. Който води на всеки един от траковете получава ценен бонус. Ако контролирате културата, то тогава вие определяте в какъв ред играчите ще строят сгради (когато се разбира заявката на всеки играч за този ход). Ако контролирате военната мощ, то вие определяте кой кога ще движи войските си… което няма нужда да ви казвам колко е важно. А който контролира търговията… той определя няколко важни неща, за които ще поговоря, само след като набързо ви спомена сградите и битките.

Общо взето, играта се развива във фази. Събиране на ресурси, търгуване на ресурси, строене на сгради и единици, движение по картата и битки, и наместване по траковете. След това всичко започва от начало.

За ресурсите ще обясня последно, тъй като са основната част на играта, което е най-големия плюс и най-големия минус на Mare Nostrum, според мен.

Сградите са такива, които ви дават защита, такива, които ви дават ресурси и такива, които ви дават бонуси към ресурсите. Единиците са лодки и военни единици. Трябва да се отбележи, че сградите за ресурси са общи. Тоест, те са на този, който контролира територията.

Във фазата с движението по картата, ако нечии единици навлязат в територии с чужди единици се състои битка. Битките са доста сходни с тези от битките в Clash of Cultures, с изключение на играта с карти в CoC. Дори крепостта е доста близка до крепостта в CoC.За всяка единица мятате по един зар. Събирате общия сбор и делите на пет. Колкото се получи – толкова единици другия играч трябва да махне от армията си. Ако ви се струва твърде случайно, бих казал, че в повечето случаи е точно обратното. Това са шест стенни зарове, но са с числа от три до шест, а в играта има начини да ги модифицирате – дали с герои, чудеса или със специалните умения на нациите. Често се получава така, че дори няма нужда да мятате. Само смятате щетите, защото всичко е ясно предварително.

И сега, дойдохме си на думата. Mare Nostrum е основно игра за управление на ресурси. В играта има 13 вида ресуси плюс парички. Те служат за купуването на всичко в играта. Ето и врътката – нищо в Mare Nostrum не изисква конкретен ресурс. Това, което изисква всичко обаче е да похарчите определен брой различни ресурси или същия брой парички – не и в комбинация.

С други думи – по време на играта ще се стремите да събирате различен по вид ресурси. За целта – трябва или да се поразширите из картата или да си държите главата ниско и да имате късмет да не ви забележат какво вършите по време на търгуването.

Най-честият начин, по който ще виждате играта да свършва е някой да построи пирамидите, които струват 12 ресурса или 12 парички. Мислите, че е лесно? И да, и не. Защото в края на хода трябва да изхвърлите всичките си ресурси, с изключение на две парички.

Това прави фазата с търгуването най-важна. Ето я и нея.

Когато настъпи време за тази фаза, водещият играч на търговския трак определя с едни токъни (в които няма да навлизаме) колко ресурси всеки ще търгува – от нула до пет. След това всеки играч вади от зад параванчето си определения брой ресурси с лицето надолу. Когато всички са готови, заедно всеки обръща ресурсите си. След това, търговският лидер избира един от видните ресурси или парички и си го слага до него. След това играчът, от когото е взет ресурса избира ресурс от някого и си го взема. Това продължава, докато някой няма какво да вземе. Има допълнителни правила, че двама играчи не могат вечно да си вземат един от друг, както и какво ще се случи, ако някой получи по-малко ресурси, отколкото трябва, но и в тях няма да навлизаме.

След тази фаза всеки трябва да има толквоа ресурси, колкото е предложил. Разбира се, може да се случи така, че никой да не е търувал с вас и вие да сте си останали с вашите си ресурси. Което… в някои случаи може и да не е чак толкова лошо нещо.

Казах, че тази фаза е най-важната, защото тук е моментът, в който често се решава победителят. Тъй като всичко в играта се решава с купуването на каквото и да е (дори траковете са свързани с купуване на сгради или единици), тази размяна може да коронова някого. В първата ни игра, ние бяхме все още доста неориентирани и позволихме един от играчите да спечели цялата игра на трети ход с пари. В търговската фаза той успя да събере няколко парички, като вече имаше няколко преди това. В следващата фаза използва умението си, което му позволи да замени паричка с ресурс и събра 12. Трети ход! 20 минути след старта на играта!

Изключително важно е… Момент да болдна и капслокна. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО в Маре Нострум е да следите опонентите си, защото е твърде вероятно и във вашите игри да се случват подобни галимации. Което всъщност е доста голям позитив за играта, защото придава важност на всяка секунда в играта и ангажираност, дори когато не е ваш ход.

Заключение

Mare Nostrum е най-достъпната военна игра, която съм играл. Достъпна не е най-точната дума. Може би – “най-чистата” военна игра, която съм играл. Марето, или както му казваме „Магарето” идва с няколко странички правилца, но ви отваря толкова много възможности, че превръща геймплея в почти „sandbox” стил. С ресурсите, които сте събрали можете да построите само два вида единици,няколко вида сгради, както и специални герои или чудеса, но това нека не ви звучи малко, защото ресурсите ви са ограничени и всяко едно нещо, което направите ще се отрази дългосрочно на плановете ви.

Тези избори се вплитат по великолепен начин с постоянното взаимодействие между играчите, защото въпреки, че няма механика, която да контролира дипломацията, то тя е на такова високо ниво, че всичко, което правите афектира по един или друг начин опонентите ви. Заради това без здрави основи с вашите съседи няма как да просперирате.

Компонентите са от високо качество, въпреки че ако искате „истинските” страхотни компоненти, първо – трябва да се изръсите яко, и второ – няма къде да се изръсите, защото все още не могат да се намерят никъде. Да, можете да ги преордърнете от сайта на Academy Games, но… бих изчакал на ваше място, защото Academy не се славят с най-добрата клиентска поддръжка.

Всичко това казано превръща Mare Nostrum в отлична стабилна игра, която дори може да се играе и с хора, прохождащи в хобито със само една-две игри зад гърба си. Обаче! ОБАЧЕ! Не искам да се втурвате към Магарето с очакването на конфликтна биткаджийска игра. Твърде е вероятно в цялата ви игра да няма повече от две-три битки. Да, ако всички играете агресивно, можете да превърнете малкия европейски свят в кървава баня… но е по-вероятно да се окопаете и малко по малко да се разширявате в търсене на по-редки ресурси. Защото всичко в играта се върти около ресурсите. И ако някой не внимава в това какво събирате вие, може да ви подари победата на сребърен поднос, че даже и да ви благодари после за това, че сте му наритали задника.

В едно изречение – Да, играта е отлична. Но не – това не е типичната военна игра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Правилата се обясняват за пет минути
  • Постоянна ангажираност, дори и в ходовете на опонентите
  • Тематична и напрегната дипломация
  • Не твърде голям късмет в битките, въпреки че са със зарове
  • Отворени възожности, усещане за „sandbox“.

МИНУСИ:

  • Дълъг и досаден сетъп
  • Битките са рядкост
  • Подобрените компоненти са неоткриваеми

 

Through the Ages: A New Story of Civilization – Внимателно ревю

Заглавието е такова, защото тази игра има сериозна фен база и искам да съм колкото се може по-деликатен и детайлен. От друга страна не се налага ТВЪРДЕ много да внимавам, защото и аз се качих на влака на групитата.

Through the Ages: A New Story of Civilization е ново издание на класическата Through the Ages, която в момента е на пето място в класацията на Boardgamegeek за най-добри настолни игри за всички времена. Очаквам скоро тази версия да надмине старата, защото средната й оценка е изключително висока (над 9!!!). Пък и по общото мнение – новата версия е много по-добра от старата.

Признавам си, не съм играл оригиналната, но по това, което съм чел – в края на ревюто ще ви спомена по какво се различава с оригинала.

Това, с което мога да я сравня обаче е незаконната й малка сестра от друга майка – Nations. Дизайнерът може да е друг, но се е съветвал с Влада при измислянето на Nations.

Общото мнение за Nations е, че тя е изчистената и опростена версия на Through the Ages. За съжаление,  Nations не се оказа по моят вкус и… това направи желанието ми да правя ревю на Through the Ages колебливо. НО! Радвам се, че се реших да тествам играта! О, как се радвам!

Дори и да сте играли оригинала, пак ви препоръчвам да прочетете това ревю, защото ще говоря за някои аспекти, които не са в оригинала. Да, в края на статията ще ги обобщя, но все пак повтарям – не съм играл оригинала и може да пропусна нещо.

Най-добрата цивилизационна игра?

В много умове и класации, това е номер едно игра за развиване на цивилизации. Е… с уважение, но няма как да се съглася.

Да, в играта преминавате през епохи и купувате различни технологии и съвременни сгради, но… центърът на играта не е там. Усещането за развитие го има, наистина, но не е на чак толкова висок цивилизационен пиедестал. Играта ми напомни по-скоро на една друга Хватилска игра – най-сложното туловище, с което съм се сблъсквал – Mage Knight. Стойте мирни, казах само усещане. Като стигнем до механиките, ще се аргументирам.

Въпреки всичко, всяко действие, което извършвате в играта има тематичен оттенък. Ресурсите, работниците, щастието на хората ви, науката, дори инфлацията на ресурсите имат логично обяснение.

В играта, всеки играч развива своя цивилизация и въпреки, че всички започвате еднакво в процес на играта, благодарение на вашите лидери, армии, чудеса и технологии ще се различавате доста.

Играта ви дава пълна свобода да се развивате и точно заради това…

Through The Ages: A New Story of Civilization е една дълга, дълга игра

Ако играете дългата версия с 4 човека, играта ви вероятно ще продължи над 4 часа. Ако играете кратката версия – може би към два.

Аз не съм играл кратката версия и може би никога няма да го направя. Това е орязана версия, която би могла да служи единствено за „обучителна игра“, въпреки че що за обучителна игра продължава два часа?!

В тази кратка версия, освен че няма някои от най-забавните аспекти на пълната игра, няма и, за мен най-интересната част от играта, специалното точкуване в края на последната епоха.

Играта може да е дълга, но в нито един момент не съм я усещал да се влачи. Във всичките ми игри бях инвестиран във всичко, което се случва на масата. Това е игра, в която всеки си развива собствена цивилизация и рядко има директна конфронтация. Дори и понякога да не ви интересуват пряко опонентите ви, вие имате толкова много опции по време на вашия ход, че ще е добре да размишлявате и извън него.

Друго нещо, което е нетипично за дългите игри, това е… лекотата на игра. Чакайте, не вадете факлите! Играта си е сложна, така е. Имам предвид, че след изиграването на всички тези часове, накрая не се чувствам уморен психически и физически. Ярък пример за обратното – Игра на тронове!

Това не означава, че играта е излишно дълга. Съвсем не. Има много игри, които ви позволяват да си развивате стратегии и точно, когато е най-интересно, играта свършва. В Through the Ages вие ще имате време да направите всичко, което искате и след като сте завършили играта да се чувствате удовлетворени. След края на всяка игра никога е нямало чувството: „Еее, тъкмо щях да направя това и това, и това“. Не. Краят е точно там, където трябва да бъде.

За мен, играта е с чудесна дължина за това, което предлага, но ако все пак ако на някого му дойде в повече, спокойно. Влада е предложил механика, чрез която съвсем в рамките на правилата играч може да се откаже от игра и да не обърка геймплея на останалите. При нас се е случвало и това по никакъв начин не ни попречи да си завършим играта както трябва.

Безброй възможности!

Тук е частта, в която би трябвало да ви обясня механиките. Както се досещате, няма как да го направя в подробности. Няма как и да съм близо! Затова ще се опитам да ви пресъздам основните фази и усещане на динамиката в Through the Ages: A New Story of Civilization.

Всеки играч има собствено табло, върху което отбелязва всичко – колко ресурса има, колко работници има, колко войски има, колко са щастливи хората му, колко и какви сгради има. Освен това, встрани от таблото ще реди още карти – лидери, чудеса, технологии, допълнителни сгради, колонии.

В средата на масата се слагат няколко трака за наука, култура и военна сила. Освен това има и огромно табло, където се нареждат множество карти за купуване от играчите.

Политическа фаза

В тази фаза, играчът може да направи едно от няколко неща:

  • Да нападне някого
  • Да започне война срещу някого
  • Да предложи мирен пакт на някого
  • Да прекъсне мирен пакт
  • Да се откаже от играта (не може когато си иска, я!)
  • Да приготви събитие

Без да навлизам в подробности, играчите ще разполагат с определен брой политически карти. Някои от тях позволяват да се нападате, като за целта сравнявате политическите си сили. Защитникът има право да се защитава с определен вид карти. Ако нападателят успешно атакува някого, то обикновено краде някакъв ресурс от победения. Войната е на подобен принцип.

Мирните пактове са доста интересен елемент. В първата си игра не ги използвахме достатъчно, но веднъж щом схванахме ползите от тях се преориентирахме. Когато искате да предложите пакт с някого, вие слагате тази карта на масата и я насочвате към друг играч. На картата е отбелязано кой какъв бонус получава. Ето и рискуваната част. Другият играч може да ви откаже. Тогава вие просто си губите така ценното действие. С други думи, не можете да си позволите да предложите сделка, от която само вие ще спечелите. Трябва да помислите за това какво би искал другия. Тук няма еднопосочни уговорки!

Приготвянето на събитие е една от най-основните механики в играта. В ръката си ще държите вероятно събития, които касаят всички или определен тип играчи (примерно – играчът с най-силната армия). Това събитие го слагате в купчинка с „бъдещи“ събития. То със сигурност ще се появи по някое време и е добре да сте готови за него. Когато приготвяте събитие обаче, се обръща събитие от друга купчинка, приготвена по същия начин по-рано. С други думи, в Through the Ages няма случайни събития! Тук играчите определят глобалните ефекти! Знам,че това не е нещо ново за познавачите на оригинала, но аз намирам тази механика за феноменална! Всички често се дразним на голямата случайност от рандъм събития. Най-после – перфектен начин за контрол и на недиректно взаимодействие с останалите!

Фаза с действия

Източник на тази снимка: boardgamegeek.com

Това е основната фаза на играта и отнема най-много време. Тук ще избегна изброяването на действията, защото са твърде много. Това, което ще кажа обаче е, че играта ви хвърля в океан от избори, които на всичкото отгоре са трудни и могат да бъдат фатални за бъдещите ви решения.

В зависимост от това какво управление имате, вие разполагате с определен брой цивилни и определен брой военни действия.

Основното нещо, което ще правите е да купувате карти от централния пазар, като харчите определен брой цивилни действия, в зависимост от това къде на пазара се намира картата, която желаете.

Трябва да внимавате да не купувате наред, защото имате лимит на ръката. Когато запълните този лимит, не можете просто да изхвърляте карти. Трябва да изиграете някоя от тези карти. Почти всяка карта има изискване и можете да се озовете в зациклена ситуация. Внимавайте и с лидерите! Първо, можете да имате само един изигран лидер. Второ – По никое време на играта нямате право да имате два лидера от една и съща епоха – както на полето, така и в ръката.

Тези неща напълно задраскват от сметките, така нареченият „хейт драфт“. Тоест – няма да искате да вземате карти, само защото някой друг би ги желал. Аз се пробвах да направя нещо подобно в първата ми игра и взех лидер, който щеше да върши чудесна работа на опонента ми. За жалост… умения на лидера бяха тотално несъвместими с моята стратегия. Завърших си играта с Ганди в ръка и така през цялото време хем нямах лидер, хем ми пълнеше ръката.

Това, което ще ви отнеме най-много време са действията върху таблото ви.

Когато сложите сграда върху таблото си, вие все още нямате работници. Слагането на работник изисква или храна или „ресурс“. За да имате ресурс, трябва да сте го произвели в мина преди това. За да произвеждате добре, отново – трябва да имате хора в мините. (тематично кубчетата не са работници, а брой мини). От друга страна, трябва да внимавате да не произвеждате твърде много.

Ако в края на хода сте произвели твърде много ресурси, ще се появи корупция и ще загубите ресурси или точки. Ако пък сте използвали твърде много работници, трябва да им давате допълнително храна, за да бъдат доволни. Недоволните работници могат да предизвикат бунт и в този случай ще пропуснете жизнено важната фаза с произвеждането на ресурси.

Време е да обясня, защото играта мъничко ми напомни усещането на Mage Knight.

В играта има много от: „Това местя тук, за да взема това, с което вземам още това, за да сложа още едно, с което играя това и местя това, което ме праща напред по онова…“. Да, говоря за абстрактна комбинативност. Така е, споменах, че действията са логични и тематични, но когато искате да направите някой гениален ход, никога не се впускате в ролята на вожд на цивилизация. Вие се стремите просто да изкарате нужната комбинация. Това, което най-много ме прати към Mage Knight e елементът, когато някой започне да си прави комбинациите и започне да мрънка под носа си – „това за онова, за да преместя това“, а в същото време никой не му обръща внимание и си мисли как той самия ще си направи „това за онова…“.

Лично аз гледах да не изпадам в този комбинативен комплекс и се опитвах да бъда по-тематичен. Нека ви кажа, ако има желание има и резултат.

Моля ви, разберете, че това е игра, а не математическо уравнение (макар и понякога да изглежда точно като такова). Насладете се на темата, на идеята, на възможността за история и епичен разказ. Ако успеете, тогава гарантирам, че ще си изкарате страхотно. Просто… бъдете нащрек, защото е много лесно да се изгубите в чистото бутане на кубчета назад-напред. Ако имате такава склонност, накарайте някого да ви шибне шамар и да излезете от този схематичен кошмар.

В играта има много малко ресурси и трябва внимателно да ги оптимизирате, като си създадете двигател. Through the Ages започва бавно, но веднъж щом задвижите механизмите точките започват да ви заливат с всеки изминал ход. В края на играта, играчът с най-много културни точки печели.

Дотук с правилата. Ако искате да разберете „как да играете“, не разчитайте на този текст. Това е ревю. Препоръчвам ви да си дръпнете една от книжките, която ви обяснява точка по точка всяко правило. Спокойно, не са чак толкова сложни. Мен толкова време ме наплашваха, че е отвратителна трудна и има кила за четене@ Мен ли ще стреснете! Човекът дал девятка в BGG на Virgin Queen?

Преди и сега

Кутията на оригинала. Източник на снимката: Boardgamegeek.com
  • Доколкото разбирам, в играта са направени някои поправки в баланса на някои карти от първата версия.
  • Една от големите промени е в системата на военните карти. Сега е доста по-лесно да се защитава, което балансира твърде развитите цивилизации на военна мощ.
  • Най-голямото подобрение обаче артът! Илюстрациите тук са великолепни и детайлни. Почти всяка карта пристига с уникален арт. Да, няма да се взирате твърде много, но наситените топли цветове придават на играта мекота и сякаш олекотяват иначе сложния геймплей.
Таблото в оригинала. Източник на снимката: Boardgamegeek.com
Карти с правителства от оригинала. Източник на снимката: Boardgamegeek.com

Оригиналната версия е с почти никакъв или твърде семпъл арт, само с два тона текст. И въпреки това играта е на пето място! Уау!

Въпросът: Ако имате оригиналната версия, трябва ли да си вземете новата?

Ами… не мога да кажа. Наистина. Просто не съм играл оригинала. НО! Ако сте като мен и знаете, че съществува нова подобрена, дори и с малко, версия на любимата ви игра… препоръчвам ви веднага да тичате да си грабнете по едно копие!

Заключение

Through the Ages: A New Story of Civilization е феноменална игра от 2015-та година, която съществува от почти десет години. Новата версия на отличната игра в топ 5 на BGG за всички времена само надгражда вече доказалата се класика с баланс, много малко нови механики и великолепен арт.

Ако сте играли старата версия и не сте я харесали, определено няма да харесате и тази. Ако сте фенове на оригинала пък, не се страхувайте, промените не са драстични. Все пак дизайнерът Влада Хватил е имал десет години, за да изслуша всичките си фенове.

Играта е дълга и сложна, но не бих я нарекъл тежка. Всичко е логично и тематично, което прави обясняването на правилата гладко.

Ходовете отнемат време, но динамиката на геймплея и ангажираността са на високо ниво, така че винаги сте инвестирани в преживяването.

Темата е „развиване на цивилизации“ и въпреки, че всичко в играта има логика, мисля че не мога да класифицирам играта като „Най-добрата цивилизационна игра“. Всъщност, Through the Ages дава повече усещане за абстрактна комбинативност и изграждане на двигател, отколкото разрастване на империя.

Това може да звучи негативно, но не е. Просто не очаквайте визуално разширение на цивилизация, а приемете играта за това, което е.

Комбинациите са безброй, възможностите също. Всяка повторна игра ще ви прави все по-добри, което значи, че начинаещите ще бъдат размазвани.

Това е от типа игри, в които имате много действия и всяко едно е задължително. Въпросът е да изберете какво можете да жертвате, за да бъде прогресът ви оптимален.

С други думи – перфектна игра откъм механики и динамика! Влада Хватил е правил множество игри през годините, но тази определено може да се класифицира като ненадминатият му отличник!

ПЛЮСОВЕ:

  • Не променя твърде много доказалия се оригинал
  • Безброй интересни избори и възможности
  • Играчите са винаги инвестирани, дори и по време на чуждите ходове
  • Солидни механики
  • Страхотен арт

МИНУСИ:

  • Времетраенето е около час на играч
  • Кратката версия не си заслужава
  • Няма усещането за развиване и разширяване на цивилизация
  • Липсват ми отделни нации със специални умения

[divider]

Повече информация можете да откриете от сайта на Czech Games Edition.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://czechgames.com/en/through-the-ages/“ target=“blank“ ]CGE[/button]

Ако още ви е трудно да откриете играта, не се притеснявайте. Съвсем скоро ще е широко разпространена! 

Clash of Cultures – най-добрата цивилизационна игра?

Честита нова година на всички и добре дошли отново в света на настолните игри! И говорейки си за света, защо да не погледнем към една цивилизационна игра – т.е. игра, където вие ще започнете с едно малко селце и един селянин и ще трябва да изградите империя, която да издържи теста на времето. Когато всички играчи се опитват да постигнат това обаче се стига и до сблъсък – Сблъсък на Култури!

Clash of Cultures (СоС занапред) е точно такава игра за 2-4 човека, в която всеки си започва в единия край на света и трябва да изследва нови територии, да открива нови технологии, да събира ресурси и да строи нови и по-големи градове, за да може накрая да бъде горд „собственик“ на най-влиятелната цивилизация. И тъй като това за голяма част от вас може би звучи познато от Sid Meier’s Civilization (SMC), която вече сме ревюирали, мисля да отделя малко време на разликите между двете. Но първо …

Обзор на играта

Стандартната СоС играе трае 6 рунда, всеки от които има по 3 хода на всеки играч и завършва с т. нар. Статус фаза, в която се проверява дали някой е изпълнил някои от мисиите си. Всеки получава по един безплатен ъпгрейд и се теглят нови мисии и карти за следващия рунд. По време на всеки от вашите ходове ще имате право на 3 действия, които могат да бъдат откриване на технология, придвижване на армии, селяни и кораби, подобряване на настроението в градовете ви, опит за културно влияние над чужд град или активиране на някои от градовете ви, за да съберете ресурси, да наемете единици, или да увеличите размера на града. Това са основите на играта и на тях е изградена една от най-добрите цивилизационни игри, които съм играл.

Сравнението със Sid Meier’s Civilization

И в двете игри има развиване на цивилизации, пътешестване по картата, откриване на нови технологии, строене на чудеса и битки, но тези неща се случват по доста различен начин в двете игри.

Първо, как се печели всяка игра – в SMC има 4 уникални пътя към победата и общо взето трябва от рано да решите по кой от тях искате да тръгнете и трябва да си го преследвате стриктно – доста е трудно да решите да спечелите по алтернативен начин, ако вече сте наляли солидно количество ресурси в един от тях.

В СоС нещата са доста по-гъвкави като всеки играч започва с по една мисия и всеки ход си тегли допълнителна такава. Като казвам 1 мисия, това е леко подвеждащо – картата е една, но всъщност на нея има 2 варианта за изпълнението на въпросната мисия – един „мирен“ и един „военен“.  Всяка карта може да бъде изпълнена само веднъж – т.е. или военно или мирно, но точките са винаги едни и същи. Разнообразието на карти стимулира играчите да бъдат гъвкави в нещата които правят, за да вземат точките от тях. Така например може да трябва да правиш неща свързани с културна част от играта, а накрая да се наложи да понатупаш някой и друг съсед за точките от някои от другите карти. Освен това, точки дават и чудесата, броят и размерът на градовете ви и дори броят технологии, които сте открили.

И в двете игри картата е неоткрита между играчите и когато фигурка се опита да влезе в неоткрито поле, тя го разкрива. Дори и в тази графа, начинът на оформяне на картата малко повече ми допада в СоС, защото правилата за поставяне на новоокритите региони подпомагат по-органичния изглед на картата – вода се поставя до вода ако може и така могат да се получат големи водни басейни по средата на картата, каквито в SMC просто няма.

И двете игри градовете се строят от селяни и разликата тук е, че докато в SMC това се случва в началото на хода ви, то в СоС това си е едно от действията, които можете да правите. Същото е и с откриването на нови технологии – в SMC това става веднъж в края на хода ви, а в СоС е действие, което можете да предприемете – резултатът разбира се е, че в една стандартна СоС игра, играчите имат доста повече открития отколкото в SMC.

Говорейки за начинът, по който работят технологиите – в SMC имате пирамида на технологиите, която изисква да имате определен брой технологии по-ниско ниво, за да можете да откриете някоя технология по-високо ниво, докато в СоС имате категории открития (напр. селскостопански, строителни, военни и т.н.) и условието е, че трябва да откриете първата технология в тази категория, но после можете да си откривате които искате други от нея, в какъвто искате ред (с малки изключения).

Нещо, което пряко зависи от технологиите е разрастването на градовете ви. И тук двете игри имат еднаква идея – различни технологии ви отключват различните сгради, които можете да строите. В СоС те са само 4, за разлика от SMC, където са значително повече, особено ако броим факта, че могат да се ъпгрейдват. Това, което на мен ми допада в случая е, че градовете също са фигурки и когато надграждате селцето си с новите сгради, новополученото населено място изглежда много готино.

Последни 2 неща за сравнение, защото започнах много да се разпростирам. Как могат да се сбълскват културите ако не с военна мощ? Битките в двете игри са доста различни. SMC използва карти и една малко странна система тип камък-ножица-хартия, докато СоС използва добрите стари зарчета като казва, че за всяка от военните си единици в дадено поле (максимум 4) хвърляте по 1 зарче, после събирате резултатите, които са се паднали и делите сбора на 5. Това са пораженията които нанасяте на противника. Освен това, в SMC има 4 различни вида единици (което кара системата к-н-х да работи), докато в СоС военните единици са само 1 – пехота (е, и кораби, но те се държат точно като пехотата, само че във водата). Като цяло вариантът на SMC като че ли е малко по-малко зависим от късмет (въпреки че все пак единицте, които си правите се теглят от тестето на случаен принцип), но фактът че пораженията в СоС са зависими от сбора на резултатите води до това, че статистически нещата са по-предвидими от други игри, където пак се хвърлят зарчета.

Последното сравнение, което ще направя между двете е с различните цивилизации, които можете играете. Ами … тук SMC печели доста едностранчиво, защото в СоС просто няма различни цивилизации. Всеки играч започва по абсолютно един и същи начин и само технологиите, които изследва с течение на играта го разграничават от останалите (което никак не е малко при броя технологии, които се откриват, но трябва да си го споделя).

И в крайна сметка?

Ами в крайна сметка СоС ми харесва много. В началото имах опасения дали фактът, че се играе само 6 рунда, че няма различни цивилизации, че няма различни военни единици и че сградите са само 4 няма да я направи скучна, но за щастие се оказа, че не – играта далеч не е скучна, а напротив, има много моменти, в които ще седите на ръба на стола си и ще внимавате някой да не ви развали пъкления план, който сте замислили за глобално господство.

9/10

На играта ѝ давам 9/10 без да се замислям, като причините да не е 10/10 са следните:

– Няма различни цивилизации

– Няма слонове и коне (а на кутията отпред ги има!!!)

– Всички градове максимален размер са еднакви откъм сгради

След тези неща, които лично на мен ми правят впечатление, ето и някои, с които аз нямам проблем, но може да не се харесат на всички:

– Битките се водят със зарове

– Количеството технологии води до забиване на поглед в таблото пред теб в опити да решиш кое точно ти трябва в момента

– Случайните събития, които се случват с разрастването на цивилизацията ви могат да бъдат доста груби от време на време (някой вулкан или някое земетресение да затрие някой ваш град)

– Има конфликт (това се подразбира и все пак има хора, на които това не им се нрави)

А ето и нещата, които мисля, че са страхотни:

+ качеството на фигурките

+ гъвкавостта на подхода към победата

+ правилата и съответно играта са доста стегнати и елегантни

+ технологиите наистина имат значение – почти всяка има голямо отражение върху играта ви занапред

Ако само имаше разширение на играта, което да адресира малките нещица, които ми се щеше да видя в нея … Какво? Има казвате? Хмм, ами сигурно за него ще чуем другия вторник тогава, когато ще разгледаме СоС: Civilizations и какво ново добавя това разширение към една и без друго чудесна игра!

До другата седмица и приятна игра!

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

[divider]

Clash of Cultures можете да закупите от:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.pikko-games.com/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%B8/Clash-of-Cultures-c1id239.html“ target=“blank“ ]Time2Play[/button]

[divider]

Ако сте харесали ревюто и желаете да правим дори още по-качествени ревюта, моля да ни подкрепите! Ако го направите, имате шанс да получите подарък!

[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

7 wonders – чудни чудеса!

BBG рейтинг – 9/10

Мисля, че изиграх достатъчно игри за да напиша ревю за 7 wonders. Някъде между 12 и 740123. Така де, предполагам е достатъчно.

Asmodee е една от любимите ми компании, а последно време произвеждат все по-интересни и …различни игри. Като казвам различни, имам предвид различни от останалите мейн стрийм игри, както и различни от игрите на самата компания. Като чуете Fantasy Flight Games си представяте „ооо, пак поредното LCG, с което ще ме оръсят стотици левове, или пък някоя гигантска епична игра с 3 000 компонента“. Е, от Asmodee са доказали, че могат с малко да правят много.  Типичен пример е 7 wonder. Няма да навлизам в това колко награди е печелила тази игра, защото ако следите наградите или класациите в BGG ще разберете, че това е като да следиш класациите в IMDB. Общо взето нищо не означава. Затова когато четете това ревю, ако можете, намерете и друго преди да решите дали да си купите играта. Това е просто мое мнение.

ТЕМА – 10/10

Даваме такава оценка, защото развитието на цивилизации винаги ни е впечатлявала. Поне нас – редакторите на BBG. Да, може да е широко разпространена, особено в европейските тип игри, но хей, по-добре е от това да строим замък.

Както се досетихте в 7 wonders се развиват цивилизации. Освен това обаче, всеки от играчите има шанса да построи едно от чудесата в света. Да, това са седемте чудеса на света и не – не са само те, има и експанжъни ,които вкарват и допълнителни чудеса. Чудесата са единственото нещо, по което се различават стартовите позиции на играчите. Няма раси, няма народи, няма отделни нации. Така че всички строим един нов свят, Въпроса е, кой ще бъде на върха.

КУТИЯ – 9/10

В кутията перфектно се побират картите в три отделни специални места. Дори и слийвнати, картите пак се побират, така че няма да имате този проблем, който се наблюдава при други игри. Чудесата също се побират „чудесно”. Единственото, за което трябваше да си купим допълнителни кутийки бяха малките военни жетони и парите. Ако нямате кутия, те могат да се поберат под чудесата, но когато търсите малките +1 военни жетони, отнема време и може да бъде досадно. Както и да е. Ако имате достъп до Джъмбо – една кутийка от 1 лв оправя проблема.

КОМПОНЕНТИ – 10/10

В основата си 7 wonders е игра с карти, въпреки че има индивидуални бордове(чудесата). Затова илюстрациите са от изключително значение. Е, както се досещате от рейтинга…перфектни са.  Не само че вършат работа, но и са приятни за гледане. Всичко по картите е описано само със символи, така че веднъж като ги схванеш всичко става интуитивно. Черешката на тортата обаче са(въпреки, че аз не обичам черешки на тортите си) чудесата. Те са тези, които могат да те грабнат и да те захвърлят примерно в Халикарнасос, или пък да те вържат около кръста и да теглиш последния камък към върха на пирамида в Египет.  Може да не са чак толкова важна част от играта, но повярвайте ми…те са много важна част от играта. И то не заради геймплея, а заради самите тях.

ГЕЙМПЛЕЙ – 10/10

Добре, добре! Знам, че ставам скучен с тези десятки. Еми ако не ми харесваше играта, нямаше да й правя ревю. Нямаше да си я купя най-малкото. А и какво да направя? 7 wonders носи със себе си този пристрастяващ дух, който обаче не те завлича прекалено много, че после като си легнеш да сънуваш отново как се катериш по скапаната пирамида. Не. Това е игра, която тече толкова гладко и интуитивно, че изобщо не се натоварваш. Да спечелиш, да загубиш, на кой му пука? (На мен). Освен това свършва за 20 минути. 20 минути?! И то няма значение дали играете трима или седем. Винаги е 20 минути, понеже всички играят реда си едновременно. Сега, играта има вариант и за двама, но така и не го пробвахме. Никога не са ме привличали вариантите с изкуствен играч. И дали сте 3 или 7, играта е винаги невероятна. Води се филър, но….когато играете трима играчи 15 игри подред до през нощите…не звучи много като филър(това се случи на нас веднъж). 7 wonders използва драфт механизъм и не само го използва, но цялата игра се върти около него. Това е механизъм, който позволява много голяма интеракция между играчите. Дали ще си построиш сградата, която ти трябва на теб, или ще продадеш тази, която трябва на този от ляво. Не. Най-добре да използваш картата, кяото трябва на този отляво за да си построиш етап от чудото. Подаваш картите и…По дяволите, подаваш на този отдясно!

РАЗНООБРАЗИЕ – 8/10

8/10 може да ви звучи малко, но съвсем не е. Единствената причина това да не е десятка е, че това е ревю само на базовата игра, без нито едно от двете излезли досега удължения. И това е защото, без удълженията играта може да стане доста хаотична и на случаен принцип. А след 10 такива игри – хаосът си е хаос. Може да звучи разнообразно, но съвсем не е така. Все още не съм имал шанса да играя Cities удължението, но притежавам Leaders и това, което лидерите правят е да концетрират играча в определена стратегия. И като казвам стратегия – имам предивд десетки стратегии, които на всичкото отгоре често се налага да променяш посредата на играта заради този човек отляво! По дяволите, пак подадох на дясно!

ФИНАЛНИ ДУМИ

7 wonders е чудесно попълнение за вашата колекция. Може да свърши перфектна работа за запознаване на нови играчи с настолните игри, става дори и за парти игра, но все пак…не винаги. Това е игра, с която да запълните времето между две игри(въпреки, че при нас, ако изиграем една игра, неминуемо започваме втора) или пък да стартирате гейм вечерта. Понякога и да заършите вечерта. За това последното внимавайте. Можете да си откарате няколко часа, както сте си били казали преди това – айде само 20-тина минути.

При всички случаи 7 wonders си заслужава наградите, защото е игра, която винаги можете да сложите на масата и всеки ще е готов да изиграе поне 1 игра(или 12). Това е игра както за геймъри, така и за начинаещи геймъри. Или дори за хора, които по принцип не играят такива игри. Препоръчваме я горещо!

Съвети и стратегия

Понеже това е ревю за базовата игра, имам само един съвет за стратегия към вас. Не си правете стратегия. Имайте идея какво искате, но не си правете стратегия. Ще бъдете разочаровани, когато някой ви вземе всичките зелени и както винаги е този от…дясно!!! А, по дяволите, сега пък се въртим наляво! Абе купувайте си сините цивилни сгради, никога няма да сбъркате с тях. А ако ви остане време, вземете си и нещо жълтичко(търговски карти)  да подкрепи точките. Не пречи и военна сила да имате, но само толкова, колкото да превишава тази на съседите. Няма смисъл от повече.

При всички случаи, най-важната стратегия е да се забавлявате!

Sid Meier’s Civilization – Да си построим Цивилизация!

Big Box Gamers общ рейтинг –  9/10

Fantasy Flight Games имат навика да правят големи, сложни, обвързващи и тематични игри. Случаят със Sid Meier’s Civilization The board Game може би е такъв. Поне за повечето играчи. Такива игри може или да отблъснат или силно да накарат някой да се влюби в тях. Аз съм от втория тип!

Тема –  10/10

 Който е играл компютърната игра, той е усетил атмосферата, която носи тази игра. Строиш огромна и силна империя, променяш гарантира, че всеки път ще изпиташ различно усещане за приключенията, коитоисторията, създаваш незабравими събития. От отварянето на кутията, до спечелването на най-силният народ, темата те грабва и не те изпуска всеки един момент. Дори когато се налага да направиш мръсен ход за да постигнеш целта си, всичко остава в играта. Играта ти предлага! Лично аз използвам тази уникална песен на Кристофър Тин за да се вдъхновявам всеки път когато играем.

Кутия – 8/10

Това е единственото слабо звено играта. Никакви разделения, дори никакви пликове. Препоръчвам кутии от ловно-рибарски магазини за компонентите, които са много! Не разбирам обаче защо трябва да даваме допълнително пари за нещо, което дори не е толкова скъпо. Да не говорим, че някои от другите компании са по-напред в това отношение. Days of Wonderостава ненадминат в тази сфера. Въпреки, че Fantasy Flight Gamesсъщо имат опит в някои добре организирани кутии. Доколкото съм чел и гледал в интернет – Descent е пример за това. Ако не бяха страхотните илюстрации на самата кутия, рейтингът би бил доста по-нисък.

Дъска – 10/10

Модулна дъска. Няма какво толкова много да добавя. Аз съм изключително голям почитател на случайно генерираните бордове. Сигурен съм, че и повечето хора са така. Това добавя огромно разнообразие в начина на игра. Но и рискове. Може да се окаже, че някои земи до конкретен играч са по-добри от тези до друг играч. В случая на Цивилизацията, това не е така. Всички парчета от картата са балансирани и винаги има нещо полезно, което може да откриеш там. Винаги има поне един ресурс и два села или колиби, които да завладееш. Освен модулната дъска, всеки играч притежава картон със своята цивилизация, където може да развива империята си. Който ме познава, знае, че обожавам игрите с лични бордове, където да си складираш всички „богатства”! 

Правила – 8/10

Книжката с правилата е обемна и пълна с много примери. За жалост, по време на игра могат да се открият много проблемни ситуации, които налагат дискусия и не присъстват в правилата. Хубаво е, чеFantasy Flight отговарят на феновете си и можете да откриете по форумите много доуточнения.  Един от най-сериозните проблеми, на които сме се натъкнали до сега е свързан с ресурс уменията, които се срещат в технологичните карти – колко пъти можем да ги използваме на ход и честно ли е да ги правим колкото поискаме. В крайна сметка открихме, че най-добре системата работи, когато се използват по веднъж на ход. За жалост това не го пише в правилата, но пък нищо не ни пречи да си обогатим преживяването като правим мъъънички промени в системата.

Компоненти – 10/10

Просто страхотни! Компанията се е доказала с това, че произвежда едни от най-добрите компоненти за игри на пазара. Цивилизацията не е изключение. Като се има предвид колко различни компоненти съществуват в тази игра, Fantasy Flight ни доставят високо качество! От ресурсите, технологичните карти и фигурките, до самата дъска и малките бордове на всяка цивилизация. Много хитро и полезно за нас потребителите е това, че компанията произвежда еднакъв формат карти за всичките си игри. Примерно – картите на технологиите и картите за култура са еднакви, но са еднакви и с тези на предметите и магиите в Arkham Horror. Това е добре, защото се продават подходящи протектори специално за този формат карти.

Геймплей – 10/10

Нека забравим кутията и правила, нека забравим дори компонентите…добре де, тях не можем да ги забравим. Искам да кажа, че тук Цивилизацията наистина показва силата си. Така наречената „мъгла на войната” запазва стила на компютърната игра. Личните бордове на всеки(цивилизациите) се отличават с оригиналните рингове, които се явяват показатели както за търговията, така и за доходите на злато. Това, което ми направи най-силно впечатление обаче е съвпадането на настолната игра с най-голямата сила на компютърната игра.  Абсурдът! Хубавата страна на абсурда, разбира се. Няма да кажа друго освен това. Представете си Русия, управлявана под форма на република, с пирамиди и айфеловата кула, построени близо едни до други. Армия – пиконосци се бият рамо до рамо с танкове и самолети. И на всичкото отгоре, не знаят как да преминат реката, защото никога не са знаели как да си направят лодки.
Повярвайте, тези неща създават страхотни истории!

Разнообразие – 10/10

Модулната дъска, коренно различните цивилизации, огромното количество умения от технологиите, различните видове културни карти…Вече съм играл играта десетки пъти и никога не ми се е сторила еднаква!

Заключение

Sid Meier’s Civilization е любимата ми игра. Няма съмнение. Реализмът, историчността, смесени с абсурда и огромните възможности, които предлага играта са достатъчни да ме карат да мисля стратегически, да се забавлявам и да се смея. Да, вярно е – играта не е за всеки, основно заради сложността и времето, което отнема, но според мен това е приключение, което всеки трябва да притежава на рафта си.