Архив за етитет: игри с думи

В кибритена кутия: Wonderword

Приятели, от няколко месеца в моят дом имам пет огромни кибритени кутии, които всъщност са настолни игри. Получих ги за ревю, заедно с друга игра на компанията Helvetiq – Grand Tour Europe. Има три причини, поради които така и не бях ги тествал. Причина номер едно – никой не се навиваше да ги тества с мен. Наистина, игрите звучат съмнително. Няма ги дори в базата на BGG. Причина номер две – играта Grand Tour Europe беше далеч от добра, и причина номер три – игрите се намират само в сайта на производителя и то на безумна цена, като за количеството компоненти. Всичко това доведе до ритуалното поставяне на петте игри зад куп други игри. Говоря буквално. Сложих ги зад други игри и не се виждаха.

Въпреки всичко това обаче, през цялото време изпитвах вина, защото въпреки че не съм ги изисквал, аз поемам отговорност да проуча и тествам всички игри, които се качват на секцията – канени или неканени. И така, един ден, най-после, някои от кутиите видяха бял свят на геймърската ни маса (въпреки, че една от игрите я играя с големия ми син от време на време с домашни правила).

И… както винаги, цялата ми предубедена преценка беше тотално смазана от всъщност количеството забава, което открих… поне в двете, които пробвахме досега.

Wonderword е игра, в която се образуват думи. Да, играта е на английски и знанието на езика не е просто предимство, ами си е направо изискване. Освен… след малко.

Всеки играч получава по пет кибритени клечки и осем карти. Картите са с различни букви, като гърбовете на гласните и съгласните са с различен цвят.

Всеки играч се опитва да направи дума от колкото иска букви и я подрежда така, че да е удобна за другите играчи, с гърба надолу. След това всеки си обръща последната буква от думата. По време на хода си играчът може или да пробва да познае някоя от думите или да пасува. Има право на общо пет опита (само по веднъж на ход), за което са и петте клечки.

След като се завъртят по веднъж, играчите обръщат и следващата си буква отзад напред. Така докато на всички им свършат клечките или докато всички си познаят думите – което ще е в 90 процента от случаите.

Когато някой познае дума, печели толкова точки, колкото са неразкритите букви от съответната дума. Собственикът на тази дума пък печели толкова точки, колкото са разкритите.

Играе се до 27 точки. Ако никой не е стигнал до толкова, наново се раздават по осем карти.

Открихме, че има известна стратегия в това да се пробвате да образувате максимално прости думи, за да може думата ви да е твърде близка до други думи, което да подвежда другите играчи.

Както виждате, това е проста игра и нищо не пречи да я играете дори с обикновен Scrabble, като само измислите начин да отбелязвате гласните и съгласните.

Другият начин да ползвате Wonderword е да играете на шльокавица. Да, няма да имате цифри, но ако си изясните конкретната азбука на шльокавицата в началото (как се пише „ъ“ или „я“ примерно) ще си изкарате чудесно.

Заключение

Wonderword ме изненада. Това се оказа бърза и учудващо оригинална игра с прости, но хитри механики. Играта изисква английски, но можете да играете на шльокавица и пак да си прекарате супер. Ако играете с английски обаче, самите механики предразполагат до някакви хитрини и малки тарикатлъци. Дори и да не сте кой знае колко добър с английския речник, пак можете да играете играта. Всъщност, колкото по-прости думи използвате, толкова е по-малък шанса да ги познаят.

Мисля си, че Wonderword е великолепен инструмент за учене на английски и го препоръчвам за всички учители по езика.

С други думи, бре яка е играта, бе. Хич, ама хич не очаквах. Евала, Helvetiq, отсрамихте се от Grand Tour Europe.

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз и хитър геймплей
  • Перфектен инструмент за учене на английски
  • Можете да играете и на вариант „шльокавица“

МИНУСИ:

  • Изисква знание на английски

[divider]

Можете да се поохарчите като си купите играта от официалния сайт.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://helvetiq.ch/en/for-your-party/93-wonderword-7640139530509.html“ target=“blank“ ]Helvetiq[/button]

 

Codenames – семейно ревю на страхотна парти игра

Днес решихме да започнем нова поредица от ревюта – съвместни ревюта. Какво по-подхдящо от семейно съвместно ревю. Днес, аз – BigBoxGamer и съпругата ми – BigBoxTea ще погледнем към една игра, която и двамата обичаме. Кой повече, кой по-малко. 

 

BigBoxGamer

Днес ще поговорим за Влада Хватил. Какво? Парти игра на Влада Хватил? Какво стана с майстора на тежките игри? Къде е новата Dungeon lords, petz тип игра? Признавам си, Mage Knight е една от най-сложните игри, които съм играл и отново е на господин Хватил. Само че някои от вас сигурно знаят, че той има някои опити в парти игрите, например Pictomania.

Е, Code Names не е просто опит, а сполучливо и изключително хитро творение. Казвам хитро, защото е толкова просто, че всеки дизайнер би се плеснал по челото с думите „Оф, как не се сетих!“.

Израснали сме без много настолни игри, а хората от моя набор и без много видео игри. Затова в най-ранна възраст ние си измисляхме всякакви социални игри, които да поддържат интереса ни. Най-разпространената сред тях беше добрата стара игра на асоциации. Два отбора. Единият от единият отбор казва на единия от другия отбор една дума и двамата се опитват да подскажат с друга дума… тази дума, на своите партньори.

Години по-късно, дори и като геймъри ние продължавахме да цъкаме асоциации, като си добавяхме какви ли не правила и условия. В годините, докато учихме в НАТФИЗ, тематично дори изигравахме това, което искаме да кажем. Като добавим и рисунки… схващате. Класически асоциации.

BigBoxTea

Нямате си и идея колко много съм играла на асоциации! Обожавах тази игра, включително и в студентските си години, когато киснехме по коридорите на НАТФИЗ с часове, чакайки някой преподавател да се появи. Играли сме всякакви варианти и винаги съм била „лУуУуУда“ по тази игра… (извинете за несвързаната по никакъв начин препратка!)

И така, години по-късно (но не много!), постепенно започнаха да навлизат (и в България, и в нашия хол) настолните игри… излезе прочутия Диксит, по който всички откачиха… Обаче вкъщи някак си не откачихме по него. Дали защото беше малко артси-фартси, дали заради твърде често мегасбърканите асоциации, които пораждаше… но май сме играли само 3-4 пъти. По-нататък задълбахме в какви ли не жанрове и техники, механики и тематики. И темата за асициациите остана много назад. До Codenames.

Е, приятели, Codenames е страхотна. Просто страхотна. Нека ви разкажа! Ние (играчите) сме разделени на две групи супер-мега-гига-тайни шпиони. По един от отбор знае тайните самоличности на 25 агенти. Идеята е всеки да успее да разкрие самоличността на агентите пред своите си, без да ги хване конкуренцията. Това е темата. А сега – как се развиват нещата вдействителност. На масата се нареждат 25 карти (5 реда по 5 бройки), съдържащи по една-единствена дума (картите са двулицеви, което прави предишното ми изречение не толкова правилно). „Подсказващите“ – един от единия отбор и един от другия – имат пред себе си нещо като карта 5 х 5 квадратчета с цветова схема – червени, сини, жълти (или охра… или светло кафяво… или каки… не съм сигурна в тоя цвят!) и една черна. Идеята е съотборника да подсказва на неговите си така, че да отварят „агенти“ само от техния цвят, като много внимават да не отварят от другите и наистина, ама НАИСТИНА много внимават да не отворят картата, която отговаря на черното квадратче в схемата. Там, нали разбирате, се крие един убиец, който не се интересува ни от сини, ни от червени. Изпотрепва всичко, играта свършва, спечелили няма, но загубили са тия, дето са го събудили.

Как точно се развиват нещата? „Подсказващия“ (който вижда схемата) казва една дума, с която асоциира дума или думи на картите долу. Може с една дума да обедини няколко асоциации, затова след изказаната дума трябва да съобщи с цифра колко карти асоциира с тази дума… например „Пандишпан, 4“ или „Археоптерикс, 1“. Съотборниците му трябва да помислят, да погледат и да посочат коя дума мислят, че е асоциирал с пандишпан техния човек. Посочват я, а „подсказващия“ трябва да сложи върху посочената карта съответния цвят карта от схемата. Първият отбор, отворил всичките си карти по схемата, печели. Играта е за до 12 (!!!) човека, ние сме я пробвали само с 4 и вървеше прекрасно. Но нямам търпение да я пробвам с повечко!

До тук с правилата. Знам, че ви отегчих и нищо не разбрахте. Но в действителност играта е елементарна, интуитивна и много, много забавна. И няма нищо общо с темата. Но това не е проблем! Проблемът идва с думичките. На английски са. На практика играта е абсолютно невъзможна за игра от играчи, които не говорят английски. При нас се получиха няколко ситуации, в които казвахме думата и на български, и на английски (което не беше кой знае какъв проблем), но според мен голямата сладост на играта идва и от богатството на английския език и възможността да се получи игра на думи, повечко значения или други интересни случки. Иначе правилата за подсказките са много строги – само една дума, никакви подсмихвания и увъртания, най-добре съотборниците да гледат към картите… и наистина, когато се играе така, нямаш онова ужасно чувство на вина, че си подсказал над правилата („Hanabi“, „The Game”). Като игра носи позитивно настроение, много смях и увлича страхотно… чак се очудваш, че е свършила, и бързо подхващаш тестето с думите за още една игра. А тестето е ОГРОМНО. И ДВУЛИЦЕВО. Тъй че има мегдан да се играе с години.

Ако искате да имате само една филър игра – дълбоко препоръчвам Codenames. И хич не се притеснявайте, ако шпионската тематика не ви е на сърце. И на мен не ми е – да ме прощава г-н Влаада-с-трудното-второ-име, но така или иначе темата не присъства по друг начин, освен в изображенията на картите с агентите. Откъм арт малко са пропуснали тази част, но пак казвам – не пречи и по никакъв начин не проваля играта. Аз съм на мнение, че често е по-добре без, отколкото да тежи и разсейва. Вслучая темата не е важна, важното как точно ще опиташ да обясниш с една дума „Америка“, „заек“, „нинджа“ и „боб“.

BigBoxGamer

Играта беше изключително голям хит в Gen Con тази година и дори стоя няколко седмици като номер едно в хот листа на Boardgamegeek. Всички известни колеги ревюъри се изказа ласкаво и копията на играта им подгизнаха от техните лиги. Както виждате, мисля, че нещо подобно се случи и с моята съпруга. Е, аз ще си държа езика в устата, но мога да се присъединя към общото мнение, че играта е добра. Даже отлична. Когато ни изпратиха играта ни предупредиха, че е изключително зависима от английския език. Така е. Думите са прости и вероятно повечето от вас с базово познание на английски няма да имат проблем, но както каза Теа, ако не се дисциплинирате да говорите на английски ще се получат конфликтни ситуации. Ако искате да говорите на български, препоръчвам първо да си преведете българската дума на английски и да проверите дали думата я няма на таблото.

Освен това, ние не захванахме доста правила, свързани с подсказването, които са задължителни. Например нещо от типа: Ако подскажеш дума и твой съотборник познае някоя от вашите думи, не трябва да издаваш нито с думи, нито с жестове, че той се е справил добре или не, защото ти може да си имал предвид друга дума, а той по случайност да я е познал. Ако разбере, че друго си имал предвид, тогава това си е издаване на информация. Но… важното е да си изкарате добре. Дали ще измамите без да искате веднъж или два пъти, дали ще объркате някое малко правило или ще се подхилквате, това е без значение. Играта се играе за около 15 минути и ако се наложи в средата да прекъснете заради грешка, няма да е голям проблем. 

Предупреждавам! Играта може да предизвика сериозни проблеми с аналитично циклене. Особено в началото на играта, когато има твърде много непознати думи и трябва да имате предвид всичко. Препоръчвам ви да използвате пясъчния часовник, който е в кутията като опция. Използвайте тази опция винаги.

Най-вече – играта е лесно преведима и като нищо можете да си нарежете стотици листчета с български думи и да играете на български. Така че… каквото и да правите, Влада Хватил изкара поредния си хит на пазара, макар и този път да не е тежък като 20 тонния тир – Mage Knight. 

Дали Code Names е любимият ми филър? Съвсем не. Дали си е заслужила място в колекцията ми? Определено.

ПЛЮСОВЕ:

  • Светкавично бърза игра
  • Чиста игра на асоциации, която обожавам
  • Безкрайна преиграваемост
  • Лесно може да се преведе на български език

МИНУСИ:

  • Зависима от английски език
  • Имате нужда от себеконтрол, за да блесне играта

Миш Маш – деликатно ревю

Миш Маш е най-новата българска игра и може би единствената сравнително модерна от български автор. Поради тази причина ми е малко трудно да пиша това, което искам да кажа, но ще се опитам да се държа максимално комформистки, за да не бъда разбран погрешно.

Без да го увъртам, тази игра не е за мен. Но ако съм честен, тя никога не е била предназначена за мен. Таргетът й е толкова далеч от мен, че едва ли дори това са моите приятели.

Когато чух от приятел, че излиза българска игра на пазара бях силно въодушевен. Разбира се, потърсих хората, отговорни за това, за да можем да промотираме играта колкото се може повече. Сега разбирам, че аз и нашия сайт като цяло не сме били подходящите хора, които да похвалят играта. Няма да сме тези, които ще плюят по нея също.

 Идеята

Казвам „идеята”, а не „темата”, защото тази игра е копипейстната версия на Cards Against Humanity с малко по-цензуриран език (но само малко), така че в Миш маш е некоректно да съществува израза „дизайнер”. Не упреквам никой, разбира се, защото пък Cards Against Humanity е копипейстната от друга игра.

 Ако не сте играли този тип игри, ето и правилата:

Всеки играч получава по седем жълти карти с написан израз (например: целия китайски народ). Един играч тегли синя карта от тестето със сини карти и я обръща с лицето нагоре. Върху сините карти има изречения от типа на: „Парламентът прие закон против…”. След това всеки друг играч избира една от своите жълти карти, която смята, че се връзва най-смешно със синята карта и я слага с лицето надолу в средата на масата. След това, играчът изтеглил синята карта, взема всички жълти, разбърква ги (за да не се разбере коя на кой играч е) и ги обръща една по една на масата. Прочита получилите се изречения и решава кое според него е най-смешно. Играчът, който е дал този отговор получава една точка. Играе се до определен брой точки или време.

Както виждате, това е една изцяло парти игра за разпускане, която работи както с геймъри, така и с хора, които не са играли такива игри.

 Компонентите

Въпреки противоречивите мнения на различни хора от компанията ми, според мен това е най-силната част на играта. Картите са с добро качество, кутията е функционална и дори има илюстрации по картите, каквито няма в други подобни игри. Картинките са страхотни карикатури, нарисувани от професионалист. В комплектът се включват дори и карти без текст, където всеки може да си напише някакви смешки. Което ме навежда на…

 Защо не работи при нас?

 Вулгарен език. Върху двайсетина от картите има вулгарни, цинични или просто неприятни текстове. Няма да дам пример за карта. Плюс е, че пичовете не са крали директно от Cards Against Humanity, защото това вече щеше да е дъното. Отварям скоба – Cards Against Humanity е игра, която аз не само не харесвам, аз съм директно против нея и всичко, което носи. Основно заради вулгарщината. Цинизмът не се ли изтърка вече? Не само в игрите. По принцип.

Това, че Миш Маше цензурирана, но въпреки това навежда до вулгарни неща, според мен носи негативи на играта. Според мен трябваше да бъде или откровено вулгарна (след което щяхте да гледате видео с това как късам, опожарявам, промушвам, отравям и погребвам купчина карти) или изобщо изчистена. Сега е просто хладко. Както и да е, неприятните карти са двайсетина, така че спокойно можете да ги отстраните и да играете със сравнително нормални карти със смешки…

 Смешките. Това е много субективен проблем и го обсъдих с Ники – един готин пич, който между другото не само направи тази игра, но дори ни подари копие за проба. За мен, една огромна част от нещата, претендиращи за смешки не са ми смешни. Разбира се, аз работя в комедийни предавания от години и много рядко чувам неизтъркани смешки. Понякога се налага и аз самия да ги пиша. С което директно си казвам, че и много от моите познати и приятели смятат смешките ми в предаванията за тъпи. Смятат и смешките в текстовете ми за тъпи. Така че хуморът е едно много разтегливо понятие.

За мен, тази игра щеше да е изключително забавна с абсурден хумор. Примерно има карта: „Зли охлюви, нападащи изневиделица”. Ето такива карти, могат да се вържат с изреченията и да се получат смешни изрази. Вместо това, в Миш Маш се разчита на познат, народен, понякога и битов хумор. Това все пак си е маркетингово решение, защото се гони определен таргет на определени градуси. Така че сред тези хора, играта би имала успех.

Гениталий…Това е една от картите. Единствената карта с правописна грешка. Но точно тази грешка?! По-добре да не коментирам.

Няма какво повече да кажа за тази игра. Може да ви звучи като плюене по нея – не е така. Може да ви звучи негативно – така е. Дали е за мен? Не. Дали е за вас? Може би. От вътрешна информация знам, че ни очакват разширения на играта. Тоест повече карти. Супер. Така ще мога да заменя 80 процента от старите жълти карти.

За финал, искам да поздравя новата компания „Sedem pet”, за смелостта си да издаде изцяло самостоятелно игра и то в България. Пожелавам им успех с бъдещите игри и се надявам в тях да не срещаме толкова гениталий…Чакай, в множествено число май нямаше Й. Или имаше? Не знам, вече се обърках…

[divider]

ПЛЮСОВЕ:

  • Игра на български език
  • Добро качество на компонентите
  • Страхотни илюстрации
  • Очакват ни нови карти, да се надяваме по-смешни

МИНУСИ:

  • Цинични смешки
  • Стари смешки
  • Има карти, които често не се връзват с изреченията
  • Гениталий

[divider]

Благодаря на Sedem Pet за предоставената игра и ако смятате, че съм бастун без никакво чувство за хумор, можете да си поръчате Миш Маш от тук:

[button color=“purple “ size=“medium“ link=“http://www.sedempet.net/shop“ target=“blank“ ]Миш Маш[/button]

Какво направи Скрабъл за мен

Игра на Думи, или по-точно Скрабъл, е едната от двете игри, (за другата – друг път) с които започнах откриването на света на борд игрите.

Не смятам, че има нужда да давам обяснения и да разяснявам самата игра, но все пак – имате плочки с букви, имате борд (пресилено казано), теглите букви, съставяте дума, печелите точки.  Това е. Разнообразие колкото искаш, или по-точно колкото може да измислиш/измислите ти и твоята групичка.

Играта си има своя чар и място в колекцията на всеки. Аз лично я препоръчвам за игра на по чаша кафе(чай, бира – кой с каквото си събужда пространството между ушите). Особено подходяща е когато имате гости, които нямат никакъв опит с борд игрите и нямат никакво желание да учат правилата на някоя от другите подходящи игри, които със сигурност сте им предложили. Просто защото никой няма нужда да му обясняваш как да съставя думи. Даваш му 10-тина букви и да пише каквото измисли, т.е. вадите кутията и играете.

Това определено не е игра, която ще вадите всеки път, когато сте се събрали, но е перфектна за допълнение към следобедното кафе с приятели у дома. От личен опит не препоръчвам играта да се практикува след 20ч., особено след работен/учебен/безделен ден – пробвахме няколко пъти и в повечето случаи всички гледаме тъпо буквите и играем кооперативно само и само за да съствим нещо. А що се отнася до цената – тя е между 19-25лв. в зависимост от магазина и варианта(българските варианти имам предвид) на играта, така че ако не сте си  преразпределили пари от бюджета за някой експанжън и се чудите с какво да поразмразите българския си и този на събеседниците си – това е добър избор. ЙОАДПВАТЯЗЕ! (И най-дългата дума е?!!?)