Архив за етитет: игри със състезание

Cubitos – състезание с горски кубети

Ако сте отдавна в хобито със сигурност сте чували за серията Trains, Planes, Automobiles. Това е знакова линия на AEG, която се откроява с deck building механика, а в Automobiles и с bag building. Не съм играл Plains, но Trains e прекрасен дек билдър, а Automobiles е една от любимите ми игри по принцип. Щом прочетох правилата на Cubitos, две неща ми направиха силно впечатление. Първо – тя изненадващо прилича по идея и механики на Automobiles и второ – дизайнерът е различен човек. Всъщност, Trains, Automobiles и Cubitos са си от съвсем различни създатели, но явно духът на AEG обсебва всички в щаба им.

Cubitos е на John D. Clair, който е известен с доста солидни и награждавани игри като Mystic Vale, Space Base, Ecos и Edge of Darkness.

И понеже пичът има много опит в декбилдинга, тук е решил да направи нещо подобно, като заложи много повече на контрол, отколкото на случайно теглене на карти, или в случая зарове. Темата пък тотално прелита от леко мрачните и сериозните фентъзита на Mystic Vale и Edge of Darkness и се приземява в тотално смахнатия горски свят, което е по-скоро типично за друга игра от AEG – Tiny Towns.

Шантавата тема

И понеже заговорихме за темата, нека започна с нея. Първо – илюстрациите са фантастични и грабват вниманието ви веднага с хумористичните си образи и смешни имена. Можете да видите на картинките отдолу.

В Cubitos, всеки играч е кубче-животно, което със състезава в годишно надбягване, като цялата горска кубна гора наблюдава отстрани и вика за своите любимци. Който ме познава знае, че съм фен на шантавите теми, но тук всичко в наратива и атмосферата е толкова изсмукано от пръстите, че още на втория ход ще забравите за темата. Механиките нямат нищо общо с идеята за гората и на места двете неща са толкова несвързани, че се налага в книжката с правила да обясняват кое какво символизирало или пък защо е там. Очевидно е, че темата е дошла много след измислянето на играта и трябва да знаете още преди да започнете, че Cubitos е абстрактна игра с интересно замислен хумористичен свят, който за жалост няма нищо общо със самата игра.

Механиката и духът на Automobiles

източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

Вече споменах, че Automobiles е една от любимите ми игри. В нея, за щастие темата е тясно обвързана с механиките. Cubitos е притеснително близка с Automobiles, като основната и почти единствена разлика в двете игри е в противоречивия контрол на заровете. Обяснявам.

Ако не сте играли bag builder, това в общи линия означава следното: Всеки играч има торбичка с най-различни зарове, като всеки ход тегли определен брой от тях, мята ги и изпълнява уменията им. По време на игра имате възможност да си купувате още зарове и да ги слагате вътре в торбичката, като си увеличавате шансовете за определен вид зарове или пък си пълните торбата най-различни мощни ефекти. Тази механика залага на случайност и пресмятане на вероятностите, но пък и създава незабравими вълнуващи моменти, защото никога не сте сигурни какво точно ще изтеглите.

В Cubitos, дизайнерът е поел по друг начин. Тук вие сами избирате кои зарове да хвърляте всеки ход, като винаги първо трябва да използвате заровете ви в купчинката с готови зарове. Ако те свършат, тогава връщата всички зарове от вече използваните и допълвате заровете за хвърляне от там. И това не е всичко. За да се добави малко вълнение към сухия контрол,  има добавена механика „Push your luck”. Когато определите кои зарове ще хвърляте и ги метнете, гледате колко зара не показват празна страна. Тези зарове ги премествате в АКТИВНИ зарове, които ще ползвате по-късно. Останалите зарове, които показват празна страна си остават при заровете за хвърляне. Можете да ги държите там за по-нататък или пък да ги хвърляте наново. Ако решите да ги хвърлите наново обаче рискувате, защото ако всички страни са празни, тогава гърмите и няма да можете да използвате дори вашите АКТИВНИ зарове. Не можете да гърмите, ако нямате поне три АКТИВНИ зарове, което дава някакъв минимум шанс. Система за каръците пък върши работа за catch up механика. Всеки, който гърми се движи по един, нека го наречен „каръшки“, трак, който дава разни бонуси. В повечето ни игри обаче има толкова начин на контрол за гърменето, че много рядко се движихме по траковете (освен в една от игрите ни, в която играхме с фокус върху този трак).

Ясно ми е, че предния абзац сте го прочели поне шест пъти. За съжаление причината не се крие в тъпия ми начин на писмено обяснение. Тези механики са добре замислени и всичко има смисъл, но са толкова овъртолени в собствения си сос, че повечето хора, с които съм играл играта имаха проблеми с тях през половината от времето, а някои геймъри така и не ги схващаха за цяла игра. Въпреки че Cubitos е подходяща и за деца, при всяка игра с моя голям син се налагаше да му помагам с това как заровете се движат от едното поле в другото, от едната фаза в другата и така нататък. А моят син е геймър и по принцип няма проблем и с по-сложни игри от Cubitos.

Механиката е уникална, позволява ви за по-задълбочен контрол над заровече ви, но лично на мен ми липсва торбичката. Липсва ми вълнението. Това все пак е състезание, а не сухо евро. Самият “push your luck” е също толкова контролиран от възможности да не гърмиш, че заровете на моменти са просто фиктивни. На всичкото отгоре дори и да гръмнеш пак получаваш нещо. Това отнема от абсолютния кеф на риска. Нещо повече, понякога, заради някои комбинации от умения, вие нарочно ще се опитвате да гръмнете, което превръща цялото гърмене понякога в избор, не в шанс.

Всичко, което казах до този момент би ви навело на мисълта, че не харесвам играта. Което не е съвсем така. Харесвам я. За мен тя не е топ, заради нещата, които вече споменах, но я харесвам. И ще ви обясня защо.

Винаги съм обичал игри със състезания. Cubitos представя великолепно механиките със състезанието, като балансира поемането на риск с бързото тичане по начин, наподобяващ една от любимите ми игри – The Quest to El Dorado. В играта има десет различни зарове с десет различни умения, като изключим стартовете два-три вида. По време на играта си подобряването „басейна“ от зарове, като си купувате такива зарове, които ще ви вършат идеалната работа за вашата стратегия. Не всички дават движение обаче. Някои дават повече пари, с които да си купувате по-добри зарове, други пък ви дават контрол над базовите механики. Някои зарове са по-евтини и вършат дребна работа, за да закърпите положението, но ако си вземете от най-скъпите е възможно да се изстреляте напред. В тази игра е напълно възможно да сте много по-назад от останалите, защото примерно сте инвестирали повече в пари. Тези пари обаче биха се изплатили по някое време и за два хода, може да изпреварите всички опоненти.

Cubitos има интересна динамика. В началото ще ви се стори бавна и ще се движите със скоростта на охлюви, но след средата всичко се развива светкавично бързо и рязко от 1-2 полета на ход ще скачате с по 10-20.

Това, с което ме впечатли Cubitos най-много е нейната преигравамост. Играта пристига с цели 4 различни карти, по които ще се състезавате. Това напомня на Тhunder Alley, която също е напълнила кутията си с толкова. По-впечатлително за картите обаче са това, че те са сравнително отворени. Да, има основен път, който трябва да изминете, но има толкова кътчета, които бихте искали да посетите за готини бонуси, или пък кратки пътища, но с висок риск и цена. Това отново ми напомни на The Quest of El Dorado, в която също има един очевиден оптимален път, но ако рискувате да заобиколите, можете да спечелите повече в дългосрочен план.

Всяка карта е напълно преиграваема и предлага различни стратегии, особено ако ги комбинирате със заровете.

И тук идва най-силната част от играта. Cubitos пристига с 10 различни специални зара, но всеки зар има тесте от 5 различни карти (от горе-долу един тип). Всяка игра избирате само 1 карта от вид и един трак, по който да се състезавате. Тези комбинации надвишават математическите ми възможности, така че не мога да ги сметна. В Automobiles беше отново така, но там имате мисля само две писти и по три карти от вид.

Да, можете да си комбинирате заровете и траковете както искате, но аз бих ви препоръчал да използвате някой от специфичните сетъпи, които пристигат в книжката. Те са многобройни и по подобние на игри като Цитадели и Sushi Go Party, в описанието на тези сетъпи пише какъв вид игра ще се получи – може да е high risk, high reward, или пък Combo Heaven. Можете да прецените спрямо групата ви. Мисля, че съм тествал, ако не всички, то почти всички и работят добре, дори с не чак толкова запалени геймъри… ако успеят да схванат омешаната механика с фазите на заровете.

Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

Заключение

Cubitos е отлична игра. Определено не е за всеки и някои от механиките биха могли да бъдат по-чисти и разбираеми, но ако играете с опитни хора, бързо ще се нагласите към сравнително иновативната система на контрол на заровете.

Артът и хуморът по картите може и да са субективни неща, но лично аз бях грабнат от тях, а темата е там колкото за илюстрация. Тя няма никаква роля в изиграването, освен това, че се случва някакво състезание. Това че сте слон във формата на кубче няма никакво значение.

Преиграваемостта е достатъчна, за да не си купувате никакви разширения никога, но това е AEG и очакваме да ни залеят поне с две. Cubitos е сравнително скъпа и заради леката си тема и сравнително бързия геймплей, може и да имате чувството, че не отговаря на цената си, но не бързайте. В тази кутия ще намерите повече съдържание от някои от големите заглавия с тонове миниатюри. Комбинацията между 4 разични трака и 50 различни умения по картите ще ви даде възможност да експериментирате месеци напред.

Играта пристига с едни странни сглобяеми картонени кубчета (А, ама това е името на играта!), които служат както за събиране на компонентите, така и за удобно място за държене на зарчетата по време на игра, но ако не си ги залепите, те постоянно ще се разпадат. Готини са, но ви трябва малко повече крафт от нужното, за да ги задържите за по-дълго.

Не мога да не сравнявам Cubitos с другите от поредицата. Играта носи същото усещане, но предполагам са харесали повече идеята за горски дивотии от да кажем… Boats. Не съм играл Planes, но Cubitos се нарежда на опашката. Първо е Automobiles, после Trains и накрая това заглавие. Cubitos определено има най-голямата преиграваемост, но пък и най-сериозната спънка със свикването на правилата от нови хора. А шарената тема съвсем не подсказва това.

За финал – препоръчвам Cubitos, но на хора, които обичат повече контрол в игрите си и. Ако сте фенове на евро игрите и искате просто малко да се посъстезавате, това е играта за вас.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Свеж хумор и илюстрации
  • Възможност за тактически И стратегически решения
  • Безгранична преиграваемост

МИНУСИ:

  • Темата е лепната и не се усеща
  • Механиката със заровете е сравнително сложна за схващане
  • Очаквах малко повече случайност и вълнение от игра с хвърляне на десетки зарове едновременно

Tar’Aram – Две мини игри в една мини игра

От заглавието на играта се досещате, че ще говорим за апокрифна игра. И както вече знаете, аз цъфвам, когато срещна такава, защото в мен напира едно вълнуващо чувство на откривател, който ще открие скъпоценно заровено съкровище.

Tar’Aram определено е заровена игра и въпреки, че не е лоша, за съжаление, далеч не е съкровищие.

Тази игра взема две тотално различни концепции и ги смесва по особен начин. Tar’Aram е състезателна игра с дедукция. Това не се среща за пръв път. Виждали сме го например в Divinity Derby. Въпреки това, тук тези концепции не са смесени хомогенно. Вместо това те се усещат като две тотално различни идеи, които правят играта по-скоро странна, отколкото плавна.

Тематично играчите управляват екипи от изследователи в древна пирамида, които се опитват да стигнат до древно съкровище. Първият екип, който пристигне до съкровището – печели. По пътя вие ще си проправяте път през лабиринт и ще пречите на останалите, като поставяте трудности (скарабеи) пред тях.

Сетъпът на играта е най-силната й черта, тъй като е модулен. Можете да си измислите всякакви варианти с помощта на различните плочки, а можете и да използвате един от вариантите изложени в книжката.

Поставянето на картата е светкавично, като всичко, което трябва да направите е да подредите плочките, да сложите върху обозначените места скарабеи (които на практика са пречки) и след това тактически да си поставите екипа от два изследователя на старта.

По време на играта вие или ще движите един от изследователите си, или скарабеите… а в най-добрия случай – и двете.

Дотук играта изглежда окей. Там, където завива в необичайна и шантава посока обаче е системата за движение.

Всеки играч има постоянна ръка от три карти, като всеки ход избира една от тях. Картите имат два типа информация. Число, което може да се използва за движение на една от фигурките ви и символ, който отклонява играта в крейзи атмосферата.

Числата са от 1 до 3 , като към тях има и жокер, който се използва за четворка. Ако играете картата просто за числото си избирате един от хората си и го движите с толкова полета. Ако и трите ви карти са с еднакъв номер, можете да ги играете наведнъж и да разпределите повтарящото се число между ваша фигурка и фигурка на противник. Това може да е полезно в доста случаи, защото както казах – ще се движите в лабиринт и често няма как да заобикаляте. За нещастие обаче, това абстрактизира играта.

Така и така сме почнали с абстрактни механики, чакайте да чуете и това. В Tar’Aram има нещо като странична мини игра с дедукция. Всеки играч има табло от няколко плочки с различни букви. В началото на играта на тайно листче си свързвате всяка една от петте букви с по един от осемте символа.

Осемте символа се намират на картите. Не искам да навлизам в цялата тази механика, но по време на играта вие ще имате избор или да играете карти за движение или да цъкате дедуктивната игра със съседите си. Ако познавате символите ще получавате по-добри движения, а и ще можете да движите скарабеите, но като цяло открихме цялата тази идея за отлив от основната концепция за състезание.

Преди да завършва не мога да не обърна внимание на книжката, която на теория е описала добре нещата, но е пропуснала няколко важни елемента, заради което се налагаше да измисляме домашни правила. Например – никъде не открихме как точно се извършва движението и дали другите изследователи блокират ходовете. Това може и да е заради лош превод от немски на английски. Всъщност, няма да се учудя, тъй като и другите игри на същата компания са с неловък превод.

Заключение

Tar’Aram е… нелоша игра. Механиките… работят. Компонентите са с добро качество… Разбираш, че една игра е забравяема, когато не знаеш за какво да се хванеш. Истината е, че движението по картата и взаимодействието с другите играчи е добро и ако не се бяха опитали да направят играта ТВЪРДЕ различна от останалите игри със сътезание с тази абсурдно залепена механика с дедукция, Tar’Aram щеше да остане в колекцията ми като приятна семейна игра, която не бих отказал да играя с децата ми. В момента – от една страна е твърде елементарна, от друга с твърде висок праг на учене за това, което е. Това я превръща в звяр, който не знам за кого е подходящ. Със сигурност не е моята чаша спирулина. Ако искам състезание, ще играя Formula D, ако искам дедукция ще играя Cryptid. Двете заедно, и то в обрана форма – по-скоро не.

ПЛЮСОВЕ:

  • Добри компоненти
  • Разнообразен сетъп
  • Взаимодействие между играчите

МИНУСИ:

  • Странна смес на две лошо свързани една с друга концепции
  • Твърде сложни правила за твърде проста игра
  • Книжката с правила има сериозни пропуски

 

Spring Rally – състезание с пружинки

Аз имам две момчета на около 5 години и вкъщи е мазало от колички. Всякакви – от пищящи, светещи, електрически и механични до дървени, пластмасови, счупени, полусчупени и такива, които не е много ясно дали изобщо някога са били колички или парче забравен салам зад дивана.

Източник на тази снимка: Boardgamegeek,com

Вече не са модерни количките с навиващ се ключ на покрива, просто защото има по-практични методи за извършване на същата функция, но има нещо винттидж и почти носталгичен реалистичен стиймпънк в този вид колички и звук от навиването на пружина.

Това усещане са целили да докарат приятелите ни корейци с темата, двузначно наречена Spring Rally.

В играта ще получите голяма двустранна карта, като цветовете са шарени и „пролетни“, а една страна е малко по… „лоша“ към играчите.

В кутията има колички мийпълчета с израстък на покрива, който наподобява навиваща се пружинка. Освен това всеки играч получава кръг с различни стойности, както и 3Д ключ, който да върти картонена пластинка вътре в този кръг. Въпреки че идеята на тези компоненти е страхотна, самите те са с лошо качество и/или не работят добре. Кръговете са леко извити и имат нужда от изправяне, а щом мушнете картонения ключ за навиване, той едва върти пластинката и ако използвате повече сила, има голяма възможност да го скъсате.

Въпреки това, функционално всичко си работи.

В основата си, Spring Rally е trick taking игра с три цвята, като победителят от всяка ръка се движи с най-ниската изиграна карта.

Тук няма козове, но сте длъжни да отговаряте на цвета. Ако нямате – давате друг цвят. Последният играч дал различен цвят печели ръката (или играчът дал най-висока карта, ако всички са дали еднакъв цвят). След това победителят се движи, както вече казах, – с най-ниската избрана карта. Това предоставя интересни избори относно това кога да дадете висока карта и кога ниска. Със сигурност, последният, който изиграе карта има най-голям контрол върху това кой и как ще се движи.

Когато се движите, вие използвате числото на картата, но можете да добавите още движение, ако преди това сте си завъртяли „пружината“ пред вас. Можете да я отпуснете напълно и да добавите натрупаното напрежение. Ако ключът е леко навит има много малко бонус движение, но стойностите стават рязко все по-големи. Ако е твърде навит има шанс и да успеете да направите почти една обиколка за един ход.

Причината е, че колите се прескачат, като местата им по картата се броят за нула, а отделно по самата карта има хълмове, които да ви избутат дори по-напред.

Как се навиват пружинките? Всеки път щом не успеете да спечелите взятка, вие си навивате с една степен пружинката. В края на рунда всички отпускат на макс пружинките си и се движат един по един.

В играта има три рунда, като всеки рунд ще имате все повече карти, което означава, че рундовете ще са по-дълги, което пък от своя страна означава, че пружините ще бъдат все по-обтегнати.

Играта продължава или три рунда, или (което е по-вероятно) докато някой не направи две обиколки.

Децата се забавляват

Заключение

Spring Rally е великолепна детска игра за деца около 7-8 годишна възраст, която не продължава повече от 20 минути. Играта създава напрежение, без да напряга твърде много и предоставя множество възможности за задоволителни ходове, УАУ моменти и велики обрати. Дори ние възрастните се забавлявахме, докато я играем като филър игра, но не ви препоръчвам да си я купувате с тази цел, защото има по-добри от жанра.

Ако знаете за кого е обаче, мисля, че това е един от най-добрите подаръци, които можете да направите на деца под тийнейджърска възраст. Препоръчвам ви я изключително!

ПЛЮСОВЕ:

  • Прекрасен арт
  • Интересни избори
  • Бърз геймплей
  • Възможности за обрати и УАУ моменти
  • Две различни писти

МИНУСИ:

  • Някои от компонентите не са добре изработени
  • Понякога случайността може да е твърде голяма… но нека не забравяме, че това е детска игра

Banjooli Xeet (Second Edition) – Въпреки това име…

Напоследък преоткрих игрите със състезания. Дори се сдобих с второто издание на Camel Up, което е безумие. Играта. Не сдобиването. Всъщност по-голямо безумие е името на играта, за която говоря днес – Banjooli Xeet. Разбирам, че общи имена като The Game едва се намират в гугъл (Дори в търсачката на сайта не мога да я намеря, че да я линкна) , но толкова специфични и особени, като… Банджули Зийт… Да, пробвах да видя как звучи на български. Какво изобщо означава това?! Окей, на един от африканските езици Banjooli е щраус, а Xeet… така и не разбрах, но както и да е. Маркетинг, бейби…

Като изключим особеното име, само заради което всеки път щом предложа тази игра всеки се пляска по челото в съвсем очевиден „О, не. Поредната игра на Деян“ стил, всъщност това е прекрасна игра.

В Banjooli Xeet, пет шантави щрауса бягат по модулна дъска и вие, като африкански жреци магьосници, използвате това състезание, за да определите кой от вас ще заеме мястото на старейшината магьосник, който току що е пукясал.

Всеки от вас ще иска четири от петте щрауса да бъдат на конкретни места (първо, второ, трето и особено последно място). Първите три могат и да не бъдат в точния ред, който тайна плочка ви казва, защото пак ще получите точки, макар и не толкова много. Последният обаче е най-важен, защото той удвоява останалите ви точки!

И нали все пак сте магьосници, вие ще хвърляте магии, които да плашат щраусите и да ги карате да си забиват главите в земята.

Въпреки, че щраусите са просто кръгли токъни, компонентите са с отлично качество, а артът е изумителен. Единственият проблем, който открихме може и да е само в моето копие, но един от заровете беше различен от останалите – той е мъъъничко по-голям е от останалите и цветовете му са мааалко по-различни. Но работи. Да не мрънкам. Явно на GDM им е останал от друга игра.

Разнообразието тук се сипе в кофи. В кутията има сума ти двустранни плочки за пистата, като доста от тях идват и със собствени правила. Препоръчвам ви да използвате едно или максимум две със специални умения и да не правите твърде дълга писта, защото често щраусите ви ще са с глава под земята и това забавя състезанието. Освен това, по плочките се слагат и токъни със случки, които щраусите активират щом минат през тях. В повечето случаи са хубави, но рискувате да попаднете на нещо кофти. По пистата може да се появи и лъв, който да ви гони, както и един луд щраус, който също може да се включи в състезанието, но не дава на никого точки.

Доколкото разбирам, лудият щраус и лъвът идват с второто издание. Не съм играл първото, но май второто предлага по-изчистени правила.

И наистина, правилата са изключително елегантни. По време на вашия ход хвърляте пет бели зара и един черен. Можете да реролнете колкото искате зарове веднъж. Това не е Yahtzee. Само веднъж!

След това избирате дали ще хвърлите магия с черния зар – тоест, който цвят показва зара, този щраус омагьосвате. Тоест, или го карате да си зарови главата и да не се движи, или да махнете магията на вече заровен щраус и го освобождавате да се движи. Белият цвят означава, че можете да си изберете който щраус искате.

Ако не използвате магия, тогава трябва да движите щраус точно с толкова, колкото един от цветовете показва. Избирате всички зарове от един цвят (можете да добавите и бели зарове като жокер, но отново трябва да са всички). Щраусът може да се движи и по диагонал, но трябва да може да направи движението си.

Разбира се, можете да пъхнете щрауса в някоя дупка и той да си зарови главата. След като някой щраус завърши, неговият цвят също се счита за жокер, така че автоматично играта се забързва.

Banjooli Xeet има специфичен социален елемент, тъй като има голяма вероятност да имате различни общи цели с различни играчи. Можете и двамата да се борите зеления щраус да е първи. Но дори и единият играч да иска зеления да е първи, а другия – трети, то ако в момента той е на последно място, то все ще искате да го издърпате по-напред.

Тук най-голямата борба е за щраусът на последно място, тъй като е почти сигурно, че който го закове ще спечели играта (той удвоява останалите точки). Не съм сигурен колко е балансирана тази механика. Може би щеше да е добре да дава просто повече точки, но от друга страна, така както е, се създава сериозно напрежение, особено към края на играта. Пък и преживяването не е повече от 20-30 минути, така че на кого му пука.

Заключение

Banjooli Xeet е удивителна малка игра, която предлага достатъчно смехове, обрати и УАУ моменти, че да се задържи в колекцията ми. Тя е хитра, елегантна и заради непопулярността й, мигновено се класира в категорията „Игрите на Деян“. Тази година GDM са в серия и нямам търпение компанията да се сложи по-сериозно на пазара и повече хора да разберат, че не само големите и известните правят добри игри.

Силно препоръчвам!

ПЛЮСОВЕ:

  • Шантава тема
  • Отлични компоненти
  • Огромно разнообразие
  • Силно социален геймплей
  • Множество обрати и УАУ моменти

МИНУСИ:

  • Името не помага на играта
  • Понякога геймплеят може да позацикли и да продължи повече от 30 минути, което идва в повече за такъв тип игра

Ice Cool + Ice Cool 2 = ВНЛ

Ice cool е една от най-оригиналните игри за ловкост, които можете да откриете на пазара. Точка.

Вече съм говорил за играта и можете да си припомните моето ревю преди известно време. Кликнете на бутона.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/ice-cool-review/“ target=“blank“ ]Прочети това първо! (Ревю: Ice Cool)[/button]

Не. Сериозно. Кликнете.

И за да не бъде твърде кратко ревюто, ще повторя концепцията на играта. Тук вие сте ученици пингвини хаймани, на които им е доскучало и се мотат из празното пингвинско училище като гламави… буквално се клатите като гламави… и си търсите рибка за хапване. Като гледам колко са дезориентирани пингвините и как се клатушкат, очевидно ровите и за нещо повече от хапване (намиг).

Това е игра, в която блъскате тежки пластмасови пингвини по главата или в краката и се надявате те да минат под ниските врати, за да могат да вземат малко рибка. В същото време един от играчите „фликва“ охраната, която ви гони.

С други думи – това е игра на гоненица с пингвини в 3Д обстановка. Абе голем смех.

Сега за Ice Cool 2.

На практика – Ice Cool 2 е напълно идентична с Ice Cool 1, като разликата се крие единствено в единия вид карти, които добавят мааалко повече възможности.

Това не би трябвало да бъде причината да си купувате втората версия, ако имате вече първата.

Причината е в нещо друго! И то голямо!

Втората кутия пристига с нов комплект от цветове, а кутиите, които оформят мястото за игра са с различни символи.

Идеята е, че Ice Cool 1 и Ice Cool 2 са готини сами по себе си няма никакво значение коя вземете, но когато двете се обединят…

Във втората кутия ще получите още една книжка с правила, която добавя правила за обединяване на двете игри.

Единият от начините да обедините двете е като просто разширите борда и позволите игра за двойно повече хора. Да, геймплеят малко ще се позабави, но това е игра, в която независимо чий ход е, всички се вълнуват през цялото време.

Освен това вече имате безкрайни вариации за комбиниране на карти. В базовата игра имаше само един вариант.

Сега даже има и мод, в който някои от кутиите се движат наляво-надясно по време на игра. Уааат!?!

Най-готиното тук е, че вече има нов мод – състезание!

Тук се изключва охраната като опция и играчите се разделят на няколко отбора по двама. Целта ви е да минете през определени врати, като отново можете да си използвате трик шотовете, които се получават случайно точно когато никой не гледа.

И все пак, трябва да се отбележи, че има известен проблем с подредбата на кутиите. Често нещата не се получават точно като на картинката и вратите се разминават. Това е леко дразнещо и може да афектира геймплея, но поне полузатворената, заради обстоятелства врата ще е пречка за всички… така че има равнопоставеност.

Заключение

Ice Cool не е нова игра, а Ice Cool 2 сама по себе си е… Ice Cool с други цветове. Това, което трябва да направите е да си вземете и двете версии и да си ги комбинирате както искате. Цената и без това не е кой знае каква.

Ако все пак никога не сте виждали Ice Cool, ви препоръчвам да прочетете ревюто ми на оригинала, защото има специфики, които може да не са по вкуса ви.

Ice Cool 2 съществува единствено с целта да бъде половинка от гениален инструмент за кеф. Разбира се, и с половинката можете да се погъделичкате, но като знаете, че съществува още една половинка, колкото ида търкате, тоя сърбеж няма да мине.

ПЛЮСОВЕ:

  • Също толкова добра като оригинала
  • Добавя малки предизвикателства, които липсваха в първата
  • Комбинирането на двете игри отваря безкрайни възможности

МИНУСИ:

  • На практика е същата като оригинала (с изключение на няколко карти)
  • Понякога кутиите не съвпадат толкова добре като на картинките

Можете да си купите Ice Cool 2 от магазина на нашите партньори от Time2Play. Отделно ви препоръчвам и да си поръчате първото издание от тях.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Ice Cool 2[/button]

Ако вече сте горд притежател на която и да е от версиите, трябва да знаете, че можете да участвате в състезание за трик шотове и да спечелите екскурзия до Антарктика. Да. До Антарктика. Аз няма да правя трик шотове.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.icecoolantarctica.com/“ target=“blank“ ]Ако ви се зъзне[/button]

Divinity Derby – балансиран боженствен хазарт

Camel Up е една от най-добрите игри със залози за нови хора в хобито. Въпреки готините забавни моменти, които геймърите имат с нея, едва ли е нещо, с което ще си задоволят настолния хазартен апетит.

Геймърите искат нещо, с което да могат да поемат поне малко контрол над парите си. В противен случай просто биха хвърляли зарчета.

Divinity Derby успява да до почовърка аналитичния ви дух, като ви дава свобода за решения, с които да повлияете на играта, като от друга страна добавя елемент на случайност, който по-скоро се опира до доза блъф, отколкото до чист шанс.

В Divinity Derby ще влезете в ролята на гръцки богове, които си падат по хазарта. Вашето приятелче по амброзия – Зевс ви е поканил да погледаде олимпийското дерби (буквално) и да хвърлите некой лев.

Играта се развива в няколко рунда, като всеки рунд вие ще правите залози за това кое същество смятате, че ще спечели състезанието.

Всеки играч има еднакви карти за залози, като различните карти дават различни точки. Ако сте абслютно сигурен, че някой ще бъде на определено място, можете да играете карта за точно място. Ако не искате да рискувате, можете да сложите някаква по… обща карта, но за по-малко точки.

По време на рунда ще имате две възможности да слагате карти, но бъдете разумни, защото картите в края на рунда се махат, а вие ще използвате всичките си карти по време на цялата игра.

Как може да сте сигурен кой ще спечели?

Тук идва фокусът на играта, който наподобява игри като Between Two Cities/Between Two Castles of Mad King Ludwig/Dark Age Z

Между всеки двама играчи ще има поставка за карти, с които и двамата играчи ще разполагат. Интригантската блъф част тук се състои в това, че само тези двама ще виждат въпросните споделени карти.

Всяка карта движи определено същество на картата и още преди залозите вие знаете една немалка част от всички карти.

Освен това, конкретните залози може и да са скрити, но е видно кой за кое същество залага. Ако някой блъфира добре, може и да ви убеди, че иска някое същество да е първо, като всъщност няма никакви карти за него и реално иска да е последно.

Дори и така играта щеше да е добра, но има елемент, който я издига над други състезателни игри. Този елемент вкарва още по-силна тематичност както в състезанието, така и в идеята за хазарта.

Много от картите имат два начина на употреба. Нормално движение и движение с мръсни номера. Ако използвате мръсните номера, съществото ще се движи доста повече.

Уловката е следната. В края на рунда има голям шанс зевсовите камери да са ви засекли.

Всеки път щом изиграете карта за движение с мръсни номера, тя не излиза от играта като нормалните карти. Вместо това тя се отделя на специално място. В края на рунда се събират всички изиграни мръсни номера и се добавят три карти Зевс. Картите се разбъркват и се теглят няколко. Ако бъде изкарана карта с участник/същество – този участник излиза от рунда. Изобщо не може да се класира… което може и да е нещо, което сте искали, тъй като има залог за дисквалифицирани участници. Ако изтеглите Зевс обаче, никой не е дисквалифициран.

Ако играете с по-напрегнатия вариант… а бих ви го препоръчал… можете след всеки рунд да махате по една Зевс карта. Така шансовете за отпадане стават още по-големи.

В края на играта, играчът с най-много правилни реализирани карти със залози печели.

Прекрасна игра така, както е.

Само дето може да не е така както е. Дизайнeрът Карло Роси е добавил още един малък елемент, който може да промени стила ви на игра.

Всеки играч има достъп до три уникални умения, които може да активира веднъж в играта. Всяко умение е различно за всеки играч и е добре да си ги кажете един на друг в началото, защото те сериозно могат да променят играта в някой момент – от допълнително движение, през крадене на карти, до дисквалифициране на участници. Всяко умение е силно и ситуационно, така че трябва да сте нащрек във всеки момент.

Аз винаги бих играл с този модул, защото вкарва персонофицираност в играта.

Заключение

Divinity Derby e отлична игра със залози, която използва състезателния елемент не просто за случайност, но по-скоро като табло с пионки, които да манипулирате за собствена изгода. Въпреки че играта няма сложни механики, фактът, че трябва да пресмятате възможности и да блъфирате останалите превръщат упражнението в по-скоро геймърско, отколкото такова за начинаещи.

Взаимодействието е на високо ниво, защото понякога се кооперирате с вашите съседи, а понякога се прецаквате, заради системата, която ви позволява да използвате картите по два начина.

Специалните умения са силни, но ситуационни, което значи, че играта изисква от вас да планирате ходовете си по специфичен начин.

Разбира се, няма как да знаете всички карти в играта, но ако ги знаехте, тогава хазартните възможности за вълнуващи обрати не биха съществували.

Ще се повторя. За мен, Divinity Derby е най-балансираната хазартна игра, която съм играл.

ПЛЮСОВЕ:

  • Разкошни компоненти
  • Оригинални механики
  • Перфектна дължина
  • Задоволително количество взаимодействие между играчите

МИНУСИ:

  • Фигурките не са оцветени и на пръв поглед си приличат, което въпреки цветните бази на моменти може да създаде объркване

Играта може да се открие в магазина на нашите яки партньори от Pikko Games, така че ако ви кефи как звучи, па вземете да шибнете бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Divinity Derby[/button]

Travelin’ – 100 процента успех

Играта постига две неща, които рядко срещам в моя опит със сърдити дружки. Първо – тя се играе при почти всяко събиране през последните няколко месеца. Това само по себе си би било феноменално, но това, което издига Travelin’ до WTf висини е фактът, че нито един от всички, с които съм играл не я е намирал за лоша. Напротив – повечето я харесват, а някои дори си я купиха, след като я пробваха. Това може да не ви звучи като нещо особено, но аз играя с всякакви по вид, размер, вкус и миризма геймъри и е невъзможно да се открият черти подходящи за всеки кусурджия.

Играта на теория не би трябвало да работи, или най-малкото – би трябвало да е… зле. Все пак това е „take that” филър с карти, което най-малкото не звучи обещаващо оригинално.

Обяснявам си успеха на Travelin’ с темата и готиния начин, по който тя извира по време на игра.

В Travelin’ играчите са туристи, които обикалят Европа с автобуси, влакове и самолети.

Целта ви е да обиколите пет различни държави, като слагате карти с въпросните държави пред себе си. Щом сте „туристирали“ някъде, трябва да използвате превозно средство и да идете до някоя близка държава. Това става с помощта на карта на Европа, с която всеки играч разполага.

И какво правите по време на хода си? Теглите карта от „пазар“ с карти, играете едно действие и изхвърляте една карта. Действието, което най-често ще правите е да пътувате, но понякога и ще играете карта, с която ще теглите още карти или в по-честия случай – ще правите сериозни зулуми по другите играчи.

Да това е игра тип „кансъл на кансъла“, но… работи. Наистина. Просто… работи.

Артът по картите е хумористичен, флейвърът е хумористичен, дори уменията са хумористични… и тематични.

Русия слага анекси,  а България… прави всичко наобратно.

Заключение

Няма какво толкова да се каже за Travelin’. Това е непретенциозна игра, която предизвиква сериозно пристрастяване и въпреки тежката форма на кансъл на кансъла, ще откриете, че е доста трудно да не влизате в роля. Ще се смеете през повечето време или най-малкото – ще се усмихвате. Играта ви вкарва в темата и ако не я приемате на сериозно, освен, че ще се забавлявате, ще вземете и да научите малко география.

Хит.

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз сетъп и геймплей
  • Оригинална тема
  • Тематични действия
  • Хумор

МИНУСИ:

  • Понякога играта може да се затлачи повече, отколкото бихте искали

Ако ви кефи как звучи, идете в сайта на производителя… казвам производителя, защото това е компания от един човек – пич, с който имах щастието да се срещна и който се оказа сериозен геймър. Въпреки че не знам защо един американец живее в Румъния… Както и да е. Ето ви линк.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://trvln.com/“ target=“blank“ ]Travelin'[/button]

Cave Pilot 55 – Поредната аркадна симулация?

Не съм напълно сигурен защо съществува все още тази огромна любов към осемте бита. Както и не разбирам и страстта към олд скуул книгите-игрите. Пичове, схващам – носталгия, а-у. Аз също съм израснал с тези неща. Да, стар съм. През ръцете ми също са минали всякакви Правец осмици. Кефил съм се на Каратека. Преписвал съм си игри от кодове на бейсик в списания.

Искам да кажа следното. Не ме дразнят осем битовите… неща. Просто не предизвикват в мен това, което може би се цели. Интересът ми към Cave Pilot 55 се крепеше на готината тема и състезателността. Честно казано, не съм играл тонове състезателни игри, но повечето от тези, които са минали през мен са ми харесвали – така че това е жанр, който ме интригува.

В Cave Pilot 55 играчите управляват самолети под формата на прилети… в пещера. В тази аркадна симулация първият, който успее да излезе, всъщност не означава, че е спечелил, а че просто има малко по-голям шанс. Тук се печели с точки, което може и да звучи абсурдно за състезателна игра, но мога да потвърдя, че идеята работи.

Основната дилема в Cave Pilot 55 се върти около това дали да „ръшнете“ играта и да се опитате колкото се може по-бързо да се шмугнете на финала, или да бавничко да си бацате и да си помпате точици.

И в двете стратегии има резон, като всичко основно зависи от решенията на вашите противници.

Всеки играч разполага с огромно табло, където ще пъха ъпгрейди на кораба си и където ще събира ракети и турбо бустери. Турбото ви помага за бонус ходове или движене диагонално (което е изключително ценно в тази игра), а ракетите ги изстрелвате не само по вашите противници, но и по гадостите из пещерата.

Рядко ще стреляте по опонентите си, защото ракетите са скъпи, а вие не печелите от изстрела. Само потърпевшите губят щитове и точки.

На личното си табло имате куп полета за ъпгрейди, които вземате от общ пазар, ако сте на конкретно място в пещерата. Тези карти не дават никакви умения, а просто щит и бонуси в дадена област.

Тези области са ви нужни, за да преминавате „чекове“ със зарове. Върху повечето карти има трудности, които се преминават със зарове. Ако не успеете, получавате сериозни щети (дори можете напълно да гръмнете), но ако успеете си вземате точки. Всъщност има два начина за успешно справяне с тези проблеми. Единият е да накупите точните щитове, а другият е да стреляте с ракети преди да стигнете до определеното място. По този начин си намалявате щетите. Да, няма да получите точки, но често е по-важно просто да оцелеете.

Това, което прави всяка игра на Cave Pilot 55 различна е построяването на картата в средата. Това се случва с общи усилия. Има разни правила за сетъп и теглене на карти, но идеята е, че всеки ход вие ще слагате карта от ръката си като част от пещерата, а когато се сложат определено количество карти се бодва и изхода от пещерата.

Има доста стратегия в това слагане на карти, защото вие имате информация за гадостите и възможностите. Може би бихте искали да скриете тази информация и да я пазите за напред, или пък бихте искали да сложите картата в началото, защото виждате, че другите играчи нямат този вид щит. Или пък просто ви трябва магазин за ъпгрейди, който се намира върху тази карта.

За да схванете напълно начина на мислене в изграждането на картата, вероятно ще ви трябват 1-2 игри. Има огромно значение кое къде и кога е, особено когато освен гадостите, повечето карти имат и някаква локация, която дава бонуси.

Да не говорим, че има локации, които не само че засягат вас, но засягат и други играчи на определено разстояние. С други думи – стратегическото планиране създава тактически възможности.

Артът в играта е чудесен, няма какво да си кривя душата. Да, да – осем битов е, но е изпипан с въображение и стил. Ако се кефите на тематиката ви гарантирам, че ще имате възможност да влезете в атмосферата.

И… въпреки всичко това, всичко се опира до хвърлянето на зарове. Да, в много игри има доза късмет, но тук дали хвърлите нужно или не е от такова жизнено значение, че лошото хвърляне буквално може да ви изкара от играта. Освен това, не само че поемате удари, но и с всяка щета, щитовете ви започват да работят по-слабо. С други думи – тук деградивно ще гърмите.

Е… разбира се, има различни стратегии. Ако не бързате много, можете да обикаляте по магазините за щитове и да се подготвяте, но ако сте стремглаво тъп и не разчитате знаците (не виждате другите за какво се подготвят и очевидно държат в ръка), тогава сте си заслужили експлозията.

Заключение

Cave Pilot 55 е създадена с много любов към жанра и към игрите, това си личи. Играта предлага огромна преиграваемост и създава възможности за стратегическо и тактическо планиране. Компонентите са супер, а темата е пресъздадена идеално.

Да, има безкрайно мятане на зарове, но дори и това се преодолява.

С Cave Pilot 55 обаче аз имам един проблем. Само един е, но мисля, че е основен. Играта продължава твърде дълго за това, което е. Казвам твърде дълго, защото по някое време ходовете ви стават предвидими и до някъде еднообразни. Да, предизвикателствата са различни на теория, но те просто ви изискват различен вид щит. Щеше ми се въпросните щитове да имат някакви умения, дори с риск да усложнят играта. В момента те имат единствено стойност, което, честно казано, е леко скучно. Тук нямате специални умения, въпреки че можете да се сдобиете с такива… но само на конкретни места по картата и то срещу кеш – нещо, което няма да се случва твърде често.

Правилата на играта също са в повече и би било предизвикателство да ги обяснявате на нови играчи. С други думи – това си е геймърска игра.

Така де, нищо напълно нередно с Cave Pilot 55, макар и да не е сред топ игрите последните години.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отличен арт
  • Оригинална тема
  • Прекрасно пресъздадена атмосфера
  • Възможност за стратегия и тактика

МИНУСИ:

  • Продължава доста по-дълго, отколкото би трябвало
  • Късмет. С кофи.
  • Въпреки разнообразието… след средата започва да се усеща леко стерилно

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Crazy Race – Доживях да видя хамелеон да тегли лъв…

Това е втората „Крейзи“ игра на Равенсбургер тази година и като изключим този път правилното изписване на думата и деветдесетарския копирайтинг, има нещо вярно в това заглавие.

В играта вие сте лъвове, които се опитват да избягат от зоопарка с помощта на други животни, които да теглят каретата им. Бихте си помислили, че очевидният избор са гепарди и други подобни бързаци, но ще откриете, че той понякога ще се свежда до слонове, щрауси, крокодили, дори папгали и хамелеони. 

Виждате Ravensburger и бихте си помислили, че това е детска игра. Всъщност, донякъде сте прави, макар че играта е по-скоро на ръба. С други думи, нека поставим критерия си върху „семейна игра“.

Crazy Race е от така обичания от мен жанр „пушурлък“ (push your luck), или игра, в която си изпитваш късмета.

Това е игра със състезание и зарове. Дъската в средата се нарежда на полуслучаен принцип, като всяко поле е определен цвят. Цветове отговарят на вид зар. Всеки зар има различно разпределение на числата върху него.

Когато вие сте на ход, решавате колко полета ще се опитате да преминете този ход и хвърляте заровете, които съответстват на въпросните полета. Целта ви е да хвърлите по-малко от…

Всеки играч започва с магаре, което има лимит средно около 10 (зависи дали сте първи или последен играч). С други думи, вие се опитвате да хвърлите по-малко от 10. Някои полета са лесни за минаване, защото заровете имат ниски стойности, но други са откровено трудни или най-малкото непредвидими.

Когато преминете определени места по картата, всички си сменяте магаретата с нови теглещи животни. Всяко животно е с различен лимит, но и с умение. Животните с нисък лимит обикновено дават изключително силно умение. Точно тези умения са факторът, който превръща играта в нещо уникално и изненадващо забавно. Умението ви може да ви дава повторно мятане на някои зарове, може да ви позволява да хвърляте заровете един по един или пък да прескачате някои зони.

Това е основата на играта, но има добавен елемент, който според мен има шанс да счупи сериозно играта. В момента, в който някой пресече финала, играта не свършва. Вместо това, всеки играч поглежда плочките си, гледа специална стойност с флагче в единия ъгъл и събира стойността на всичките си плочки. (В правилата пише играчите да играят плочките една по една, но освен ако не смятате, че това ще добави някаква си стойност вълнение, за мен е безумно). Обикновено животните с нисък лимит и не особено силно умение дават голяма стойност за финален спринт.

От една страна, това е страхотен начин последните да станат първи, защото очевидно са имали по-бавно животно по време на играта и сега могат да наваксат. От друга обаче… поради сучайния начин, по който се появяват животните, може да се получи така че точно на финала да се появят животни с висока стойност финален спринт. И понеже първият играч преминал избира пръв животно, той може да победи точно заради тази случайност. Така се случи последния път като играхме. Не стига че бях пръв, но на финала се появи слон, който дава 8 движение на финала. Нямаше никакво значение умението му.

Заключение

Crazy Race е оригинална играта от жанра пушурък и може да се играе от деца. Ходовете са вълнуващи и ако сте като мен, винаги бихте се пробвали с колкото се може повече зарове. Уменията на животните са отлични и придават цвят на играта, а времетраенето не е повече от 30 минути.

Единственият кусур, който открихме се крие в така наречения „финален спринт“, когато се гледа специалната стойност на всички събирани от вас животни. Да, можете да си правите сметката от рано и да си бодвате такива, но ако ви излезе животно с много силен финален спринт на последната смяна, играта откровено може да се счупи. Така де, това не е всеки път… но е възможно.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компоненти
  • Подходяща както за деца, така и за семейна обстановка
  • Разнообразие от вълнуващи умения
  • Полуслучайно подреждане на пистата

МИНУСИ:

  • Случайността в поредността на уменията може да счупи играта

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Funny Bunny – Морковът отвръща на удара

Преди да имаме деца, всеки път когато се разхождахме из магазини тип Джъмбо. Хиполенд, Комсед ми отнемаше доста време докато минавах покрай секцията с онези големи детски игри с огромна джаджа вътре, около която се върти цялата игра. Дали ще човече, което ще му бъркате в носа или пък животно, което хапе. Друг е въпроса защо сме се разхождали в Хиполенд и Комсед.

Големият ми син вече е на идеалната възраст за такъв тип игри. Ние сме изключително благодарни на Ravensburger, защото последният комплект игри за ревюта бяха именно детски (ще го разберете в следващите дни). Една част от тях са точно от този тип, за който споменах.

Funny Bunny пристига в голяма тумбеста кутия, защото вътре ще откриете едно голямо пластмасово…

По този хълм ще се изкачват зайци в четири цвята (играта се играе до четири човека). В известен смисъл „Забавно зайче“ се причислява към класическите „roll and move”(хвърляш зарче и се движиш с толкова). Тук не е точно със зарче, но се тегли карта от тесте. На картата може да пише:

  • 1 движение
  • 2 движения
  • 3 движения
  • Click!

Точно това click e фокуса на тази игра. Ниските части от големия пластмасов хълм са опасни. Играч хваща моркова в средата (който е и главната крайна цел на зайците) и го завърта по часовниковата стрелка. Под хълма има механизъм, който отваря и затваря дупки. Ако в момента има заек там, където се е отворила дупка, той пада отдолу и излиза от игра. Това е готин „пушурлък“ (изпитай си късмета) елемент, който учи децата в това кога трябва да поемат риск и кога да го карат на сигурно.

Малкият ми син (почти на три години) все още не може да играе подобни игри, но обожава да му даваме функцията на „Кликър“. Когато изтеглим такава карта го викаме да завърта моркова.

„Забавно зайче“ обаче не е чак толкова обикновена игра с движение. Тук се използва механика, която съм я срещал в доста други игри за по-големи. Мигновено ми изниква Catagena. Когато си движете фигурката, ако някое поле е заето от друга фигурка, вие я прескачате без да смятате заетото поле за част от движението. През дупките може да се минава, но ако се свърши там хода, заека пропада.

Това позволява на децата да вземат решения, а не просто да теглят карти – дали ще движат най-предния заек и ще рискуват да падне някъде по пътя, или ще движат всичките зайци заедно, за да може ако някой пропадне, то поне и другите да са наблизо.

Заключение

Funny Bunny е чудесна и сладка игра за деца на около 5-6 годинки, която може би ще е добра и за малко по-големи деца, заради позволената опция за движение. Компонентите са просто разкошни, а визията е привлекателна. Това е от онзи тип игри, в които вероятно сте се влюбвали, когато сте виждали бляскава реклама по телевизията с агресивен монтаж и деца, които се усмихват по-фалшиво и от жените от рекламите за шампоан, които откриват щастието на живота си в балансиращото PH.

Играта продължава петнайсетина минути, което е повече от достатъчно, за да задържи вниманието на детето ви. Трудно мога да открия негатив освен за пореден път ниската оценка в boardgamegeek, просто защото играта е детска. Препоръчвам ви Funny Bunny искрено и нека модерните геймърски родители не се плашат, че играта е от ’99. Съвсем на ниво си е.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Бързо приготвяне
  • Бърз геймплей
  • Бързо прибиране
  • Оригинален ефект на „пушурлук“ в детска игра
  • На кутията пише 5, но според мен може да се играе и от 4 годишни

МИНУСИ:

  • Картите са с лошо качество и ако ще играете по-често си вземете протектори.

Можете да си поръчате играта от нашите приятели от Комсед, които са официалните представители на Ravensburger за България.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://comsed.net/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8/%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5?filter_name=funny%20bunny&category_id=5216″ target=“blank“ ]Купи: Забавно зайче[/button]