Архив за етитет: игри за наблюдателност

Ghost Blitz – Една от най-добрите игри в жанра

Може да срещнете играта и само като Blitz, a някъде може дори да я видите и в по-малка кутийка. Както и да се сблъскате с Ghost Blitz обаче винаги ще получите едно и също – тесте карти и пет големи фигурки в различни цветове.

Преди няколко месеца писах ревюта на поредица от игри за наблюдателност и бързина. Blitz също се вписва в тази категория, но определено козметиката на играта е страхотна(не повече от тази на на Fun Farm, разбира се).

Тук принципът е същия като във всички подобни игри – имате фигурки (В случая бяло духче, червено кресло, синя книга, сива мишка и зелена бутилка). Обръщате карта от тесте и първият, който забележи това, което се търси в картата го грабва. Нищо забележително до момента…

В средата на масата се поставят петте фигурки.Картинките в тестето карти показват фигурка и цвят. Фигурката обаче не е изрисувана в стандартната форма. Рисунката е в различна поза и състояние от самата фигурка на масата, така че не е твърде очевидно веднага. Освен това, всяка карта показва точно две фигурки, като не е задължително цвета да отговаря на фигурката в средата на масата.

За да грабнете фигурка, трябва или фигурка от картата да е с правилния цвят или да грабнете единствената фигурка и единствения цвят, които не са на картата. Картите са така премислени, че верния отговор винаги е точно един.

По този начин вие винаги внимавате за две неща и мозъкът ви леко започва да стърже в две полюсни посоки. Или липсва цвят и правилна фигурка, или има правилна фигурка и правилен цвят.

Колкото и интересно да звучи обаче, дори и така, играта нямаше да се отличи от останалите си събратя. Това, което я прави да стои сред най-добрите игри от този тип е втория вариант, с който винаги трябва да играете според мен, освен ако не цъкате играта с много малки деца.

Във Вариант 2, към нормалните 2 изисквания за грабване на фигурка се добавя и трето, и тук мозъкът ви вече започва да блъска по черепа с викове за помощ.

Третото правило работи, само ако на картата е показана книга. Ако има книга, то тогава вместо да грабнете фигурката, която трябва да грабнете, вие трябва да извикате името й.

Това малко правило, на пръв поглед безобидно, може да ви скапе навика, който може да си изградите с тегленето на картите. Защото преди всяко теглене на карти не може да сте сигурни за какво точно трябва да гледате. А и нека не забравяме, че все пак всичко това се случва за бързина.

Заключение

Ghost Blitz е предизвикателна игра за наблюдателност и бързина. Добре де, не искам да си помислите, че това е тежка главоблъсканица тип Ricochet Robots, но от игрите тип Jungle Speed, Fun Farm, Dobble, Lightning, ButterKO и още сума ти подобни, мисля че се изкачва някъде нагоре, ако не и на самия връх.

Blitz предлага провокативни „задачи“ в реално време, които ще наградят по-пъзеломислещите от вас.

Както многократно съм заявявал, аз съм такъв човек и въпреки че тук не говорим за любимите ми пространствени пъзели, Blitz успява да почеше поне малко тази моя любима краста към преподреждане на картини в главата.

Препоръчвам я на всяко семейство, със или без деца, защото правилата са лесни, а забавлението е сигурно. Геймърите могат да открият предизвикателен филър в лицето на Blitz, но трябва да се има предвид, че все пак не всички си падат по такъв тип пъзели. Също така играта силно разчита на цветове, така че хората които имат проблеми с виждането на конкретни цветове, може би е по-добре да потърсят нещо друго.

ПЛЮСОВЕ:

  • Предизвикателна
  • С отлични компоненти
  • Подходяща както за деца, така и за геймъри
  • Играта е изцяло на български

МИНУСИ:

  • Ако не си падате по този тип игри, Blitz няма да ви промени мнението
  • Ако имате проблеми с цветовете, по-добре странете

Играта е разпространена в България от официалните представители на Zoch за нашата страна – Simba Toys и можете да потърсите Ghost Blittz из не чак толкова специализираните магазини за настолни игри като Хиполенд.

Zoop – Не е Уно, но…

Миналата година изиграх немалко игри за наблюдателност и скорост и се радвам, че се появяват все повече и по-добри игри от този жанр. Днешната история не е за такава игра.

Zoop има наченки и на моменти дори напъни да прилича на онези Jungle Speed-Dobble тип игри, но тъкмо да захване нещо познато и завива в почти обратна посока и като за малко не се забива във витрината на Uno.

Това съвсем не е лошо нещо, защото мисля, че Zoop ще се пласира отлично като детска игра. Но не, това не е от онези детски игри, които няма да имате против да цъкате и като филър (пример – Insekten Hotel). Това си е съвсем детска игра. Разбира се, можете и вие да седнете да разцъкате с лапетиите си.

Играта пристига с две почти еднакви по големина тестета. Едното тесте е с картите за игра, а другото е с карти за референции, които са на много езици и за много играчи. А в тази игра ще имате нужда от референции. Поне за първите една-две игри.

Принципът на игра е подобен на онези игри за наблюдателност, които споменах, само че тук не се разчита на скорост (е… почти), а по-скоро на съвсем лек полъх на управление на ръката си.

Има три показателя върху всяка карта.

  • Животно със симпатичен арт
  • Бройка животни
  • Фон

Всеки играч получава по определен брой карти и който пръв успее да си изхвърли картите печели. В обща купчинка се налагат карти една върху друга спрямо общи показатели. Тук не се опира до бързина, защото всеки има ход. Когато дойде вашия ход и в ръката си държите карта, която отговаря на два от показателите на картата в средата на масата, можете да закриете картата в средата със своята карта, след което е следващия играч. Ако нямате такава карта си теглите от тестето с карти. И така, докато някой не изхвърли всички свои карти от ръката.

Разбира се, освен обичайните животни, в тестето ще откриете и няколко по-специални животни с умения ала уно – жокери, прескачане на други играчи, завъртане на реда, каране на другите да теглят карти и подобни. Има и такива, които затварят други животни в клетки (като карат собствениците им да теглят карти), има и някои дори по-сложни, заради които споменах, че ще имате нужда от референции първите игри.

Единственият „скоростен“ момент в цялата игра е, когато в ръката си имате точно същото копие на карта, която има в средата на масата. В този момент директно си я слагате, независимо кой е наред. Скорост, скорост, колко да е скорост. Така или иначе едва ли някой ще ви изпревари, а и да ви изпревари, той ще сложи същата карта, така че няма за къде да бързате. Не знам…

Заключение

Zoop е не лоша детска игра. Не е най-добрата на пазара, но ако търсите нещо, което да вкара децата ви в жанра на игрите с наблюдателност, това би бил отличен избор. Освен това е по-добра от Уно, така че ето ви и друг плюс.

Ако очаквате още една игра за бързи реакции и като мен сте фенове на жанра, бихте се разочаровали.

Но ако знаете към какво подхождате – Zoop съвсем не е отвратителен евтин подарък за вашето дете. Играта няма никакъв текст и с малко научаване ще бъде хит сред компания от малки келеши.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежи илюстрации
  • Бърз геймплей
  • Никакъв текст
  • Подходяща за деца

МИНУСИ:

  • Не е нищо запомнящо се
  • Твърде много напомня за Уно

Можете да откриете още информация на сайта на производителите, но не очаквайте от играта да спази името на създателите си.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.games4gamers.es/“ target=“blank“ ]Games 4 Gamers[/button]

Monster Mash – побъркващо объркваща игра

Скоро говорим за пеперудките на компанията FREOD. Днес продължавам тази линия, като ще поговоря за подобна игра с подобна идея и подобен геймплей. За жалост, удоволствието е далеч от подобно.

Нали знаете онези силиконови играчки пълни с вода, които ги продават във всеки магазин за едно левче? Онези, които ги купувате уж за децата ви, но в крайна сметка си ги държите само за себе си. Онези същите, които или ги стискате така, че очите на човечетата да изкачат, или ги въртите за разтегателната дръжка, която се къса за пет-десет минути.

Monster Mash пристига с точно такава силиконова гад и въпреки гротескния й вид, определено качеството й е доста по-добро от онези, които ще откриете в китайските магазини. Не много, но по-добро.

Казах, че играта прилича на ButterKo и казах, че имате силоконова гад, сега вижте заглавието и горе-долу можете да се досетите какво ще правите в играта.

Картите се разделят по равно и един по един играчите започват да трупат карти (без да ги виждат преди да ги сложат) с лицето нагоре около чудовището. Купчинките винаги трябва да са три. В момента, в който играч види, че на трите най-горни карти имат един и същи цвят или гад (Да. Картите са пълни с гадове), тогава този играч трябва да изпердаши чудовището в средата. След това дава една от купчинките на някой/някои от играчите, ако се повтаря цвета на фона или цвета на чудовището. Ако се повтарят пък самите чудовища раздава всички карти както си иска между останалите.

В играта има и няколко „жокера“ – броят се за всички гадове и всички цветове и те изчистват тестета в средата, ако се появят два по едно и също време.

И… да. Това е играта. Ша взема да заключа.

Заключение

Обикновено слагам негативните коментари преди заключението, но не мисля, че има какво толкова да се „заключава“, както и не мисля, че играта има чак толкова много позитиви.

Артът и чудовището са забавни и са допустими за игра с деца, въпреки че имах някакви съмнения.

Самата игра обаче страда от липса на… „забавност“. Има ли такава дума? То и такава игра не трябва да има, вие за думата сте се хванали.

Да, изказах се малко силно, но при положение, че съществуват толкова добри игри за наблюдателност и скорост, едната от които е на абсолютно същата компания, излизаща на пазара по абсолютно същото време… защо изобщо се появява нещо подобно, но в пъти по-слабо.

Първоначално Monster Mash е леко объркваща, защото има няколко критерия, които трябва да следите, както и няколко условия, които трябва да спазите след като ударите чудовището. Знам, не са кой знае колко сложни, но за такъв тип игра е просто безумно да мислиш толкова. Нямам нищо против предизвикателността – ButterKO е предизвикателна, но тази е просто… Nintendo Hard. С други думи – изкуствено трудна.

Освен това, когато и да плеснете, има голяма вероятно да сте плеснали на място. Има толкова критерии, по които да сравнявате, че на всеки две-три карти все ще има нещо повтарящо се.

Сега е моментът да си противореча. Казах, че играта е трудна. Да, така е. Но трудна точно като бос от видео игра с мързелив дизайн. Има начин на настройка, който се научава. Има… път и схема, които ако следваш винаги си успешен. Понеже са само три карти, ако ти даваш карта, можеш спокойно да се концентрираш в нещата, които са на масата и да позабавиш картата. През това време, другите пък правят същото и са си вдигнали ръцете в готовност за шамари, защото за разлика от Jungle Speed, тук няма символите не са близки. Чудовищата са съвсем различни. И когато сложиш картата на масата няма момент на наблюдателност, а по-скоро на „очакваност“. Има ли такава дума?

Виждате ли?! Обърках се съвсем. Тази игра ме обърква. Ако играете бързо – играта е твърде трудна. Ако играете бавно – играта е твърде лесна. Не знам…

 

Знам къде живееш…
Виждам душата ти!

ПЛЮСОВЕ:

  • Приятно силиконово чудовище
  • Приятен и забавен арт

МИНУСИ:

  • Ако играете бързо, играта е твърде трудна
  • Ако играете бавно, играта е твърде лесна
  • Липсва „забавност“

За това и разни други безумия, идете на сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://freod.com/card-game-monster-mash/“ target=“blank“ ]Freod Games[/button]

ButterKO – Безумие с пеперудки. Да.

Продължаваме седмицата на леките игри, само че този път обещавам да не говоря за Веско Маринов. Днес ще говоря за… пеперудки.

Казахте пеперудки? Платена реклама от Уикипедия:

Пеперудите наричани още „Люспестокрили“ или „Люспокрили“ са разред летящи насекоми върху кръгли карти. Разредът включва също така няколко специални двустранни кръгли карти с нощни пеперуди и молци. Често бива разделян на две групи (подразреди, инфраразреди, суперсемейства или по-рядко надсемейства според различните автори), обединяващи нощни пеперуди и молци в едната и дневни пеперуди в другата или съединяващ ги върху една карта, което ги прави по-малки пеперуди от тези върху двустранните карти.

ButterKo е игра за наблюдателност от типа на Dobble, но вместо всякаквите разнообразни предмети, тук има пеперудки…

Прекъсваме отново за платена реклама от Уикипедия:

Крилете са 2 двойки с размах от 55 mm до 30 cm, покрити с различно оцветени люспи. Цветовете са всичко, което гледаме и се опитваме да сравняваме. Развитието е с пълна метаморфоза, т.е. пеперудите минават през четири етапа по време на своето развитие, но в три колони и три реда, образувайки схема от 3х3.

Изваждат се девет карти на случаен принцип и се нареждат в схема 3х3. До всяка карта се слага и една от специалните двустранни карти, като така се образува нещо като рамка. Какво има върху картите?

Ами върху двустранните има само една, но върху нормалните има по три пеперудки и…

Нагло прекъсваме за платена реклама от Уикипедия.

Пеперудите снасят своите яйца на различни видове растения, като в зависимост от вида пеперуда ларвите след излюпването си могат да се хранят само с един точно определен вид растение (монофаги), но всяка пеперуда има точно определена окраска с различни цветове…

Както и да е! Понеже всяка карта има три пепе… насекоми, а двустранните една, това прави всеки ред и колона да бъде населен с 11. Когато някой играч види повтаряща се… крилата гад, той трябва да плесне по картата с всичка сила и да се надява някой друг да е сложил ръка преди него, за да подхрани садистичните си наклонности… Или просто да докосне карта с повтаряща се… такова, от тези. Когато успее, взема картата при себе си, като точка и на мястото на старата карта се обръща нова. Това продължава, докато свърши тестето. След това се броят точки и печели играчът с най-много карти с пеперуди… ОФ!

Прекъсваме за платено заключение

В Европа и България има голям брой видове пеперуди, както и игри за наблюдателност. Тези видове могат да са реликви от минали епохи, но играта, колкото и да ви изглежда и усеща с познати неща, поднася изключително забавление!

Стоп!

ButterKo пристига с лесни и смилаеми правила, но освен стандартното безумие, което бихте очаквали от такова заглавие, всъщност играта ще ви предизвика. Картинките са доста близки и често ще има объркване. Както в повечето такива игри, има наказание за объркано масопляскане.

Играта може да бъде сравнена с Jungle Speed, защото трудността на близките символи е горе-долу същата, с тази разлика, че тук не сравнявате само своя карта с тази на другите играчи. Тук сравнявате 21 карти през цялото време! Jungle Speed все още се мотае някъде из секцията ми, забравена зад купчина игри, но ButterKO със сигурност е най-добрата игра от този тип, за мен. Дори и от Dobble, с всичките му там ортонайсет вариации.

ПЛЮСОВЕ:

  • Ако не оригинална, то поне различна тема
  • Лесни правила
  • Предизвикателна трудност

МИНУСИ:

  • За някои трудността би била фрустрираща
  • Вдига твърде много самочувствието на по-наблюдателните играчи
  • Не на всеки са любима тема пеперудките… Окей, окей.

В българските празници и обичаи съществува един, наречен „Пеперуда“, но ако вие искате да разгледате в подробности тази игра, както и останалите безумия на производителите, кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://freod.com/card-game-butterko/“ target=“blank“ ]Freod Games[/button]

Jungle Speed – Изрежете си ноктите!

По принцип основавам ревютата си тематично и се опитвам да изградя обосновките си като се опирам на атмосферата на играта. Ами…този път ще е различно. Защото Jungle Speed е всичко друго, но не и тематична. И под всичко друго имам предвид само, че е…ъм…СУПЕР ЯКА!

За играта бях чувал още преди години, но тогава бях в зората на геймърските ми нърд клонения и се правих на интересен само с тежки, сериозни и предозиращи с компоненти чудовищни игри.

Не си и правих труда да мисля за така наречените – dexterity игри, или игри за ловкост. Може би, защото повечето от този тип са детски. Мина време обаче и осъзнах нещо много важно свърано с игрите…Това са игри! Без значение дали са детски или не, аз започнах да се наслаждавам на всички видове, защото както съм казвал и преди – важно е социалното прекарване, не самата игра.

Оригиналната игра Jungle Speed излиза през 1997, но десетина години по-късно се хващат и започват да изплюват множество версии, които да възобновят игричката. В България, тя пристига основно с помощта на Паладиум Геймс. Те са я превели на български. Е, поне книжката. Останалото са само символи. Въпреки това, заради родното производство и разпространение, играта излиза по-евтина в сравнение с оригинала.

Какво ще откриете в кутията?

80 карти, 1 дървен тотем, малка книжка с правила и една платнена торбичка. Това е всичко. Защо е тази торбичка?

Източник: boardgamegeek.com

Просто. Защото изобщо нямате нужда от кутийката. Можете просто да сложите всички компоненти в торбичката и да си я носите навсякъде. Аз предпочитам ръбавите контейнери, за да мога да ги подреждам на рафта, но мога да разбера защо са включили и друг удобен начин за съхранение.

Как се играе?

Jungle Speed е игра за бързина и ловкост. Слагате в средата дървения тотем и раздавате всички карти по равно на всички играчи. Общо взето могат да играя множество хора. Играта използва принципа на най-добрата игра на света – „война“. Трябва да се отървеш максимално бързо от своите карти. Как става това?

Всеки играч, един по един обръщат най-горните си карти. В момента, в който видите, че вашата карта има същия символ като картата на някой друг, трябва мигновено да грабнете тотема. Ако успеете, давате всичките си обърнати карти до този момент на играча, който е обърнал същия символ като вашия, но не

Източник: Boardgamegeek.com

е бил достатъчно бърз.

Това е играта. Мога да си ходя.

Добре де, има и няколко по-специални карти, които променят правилата, но и те са изградени на един основен принцип – високо ниво на концентрация и здрави нерви. Какво имам предвид?

Да, правилата изглеждат елементарни – просто обръщаш карта и ако е с еднакъв символ като друга, тогава… НО! Пропуснах да спомена една малка подробност. Всъщност повечето символи си приличат ужасно много. И не само това, символите може да са еднакви, но цветовете може да са различни. А има специална карта, която обръща условието и вече се гледа кой ще обърне еднакъв цвят. А, да. Ако грабнеш пък тотема, когато не е трябвало – обираш абсолютно всички обърнати карти на абсолютно всички.

В общи линии, дами и господа, пригответе се да бъдете удряни, блъскани, драни и замеряни, защото много често може да не успеете да грабнете тотема, а само да го блъснете срещу този отляво или отдясно. Особено много внимавайте дали играете с хора с голям маникюр. После като се прибереш, върви обяснявай, че нямаш сестра.

Източник: Boardgamegeek.com

Толкова често се срещат сблъсъци между играчи, че в играта дори има условия за хващане. Защото ако двама се окажат в схватка за тотема и после и двамата са го грабнали, то победителят е този, който е вложил най-много пръсти. Ако и там има равни, то победителят е този, който е хванал тотема най-ниско.

Jungle Speed официално се води за от 2 до 8 играчи. Според мен нищо не ви спира да играете и с повече. Но ето какво мога да кажа. Открих, че за мен играта се играе най-добре с 4-5 човека. Защото колкото повече хора има на масата, толкова повече карти трябва да следите. От друга страна ние се събираме да се забавляваме, така че на кой му пука, кой ще спечели…Ако си го повтарям, може и да си повярвам…

[divider]

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърза
  • Забавна. Наистина забавна. Не мога да си представя, че ще има игра, в която няма да избухваме в смях и злорадство.
  • Развива способността за концентрация
  • евтина

МИНУСИ:

  • Никаква тема (Официално има, но нека не се залъгваме)
  • Играйте далеч от телевизора
  • Може да боли

[divider]

Ако искате да си закупите играта, кликнете на линка отдолу:

[button color=“purple “ size=“medium“ link=“http://www.cardpile.com/index.php/bg/nastolni-igri/jungle-speed-detail“ target=“blank“ ]Jungle Speed [/button]