Архив за етитет: игри за ловкост

Долината на викингите – Вече и децата грабят

Haba са се доказали като майстори на детските игри – от впечатляващо изглеждащите компоненти, до перфектното времетраене и достатъчно интригуващия децата геймплей.

Долината на Викингите отново има привлекателен вид – големи 3Д кораби, дебели бурета и огромна топка, с която се бутат като оулинг тези бурета. Но още с първото сглобяване на полето ще откриете, че цялата подготовка за игра е истинска болка, тъй като тя отнема повече от самия геймплей. Има два основни в проблема тук. Първо – дъската е сглобяема, като пъзел, вместо да е сгъваема. Предполагам това се дължи на това, че има дупки на различни места и принта е по-лесен, но според мен това отнема от удоволствието на играта. По-големият проблем обаче е, че всяка игра трябва да разглобявате и сглобявате 3Д корабите, тъй като те не се побират сглобени обратно в кутията.

Имам огромного желание да ви кажа, че това е малко оплакване. За съжаление обаче е сериозен отлив от цялостното удоволствие, защото Долината на викингите е детска игра и има голям шанс да сте изгубили вниманието на детето още преди да сте започнали играта.

А това би било жалко, защото всъщност Долината на викингите е страхотна. Правилата са ясни и лесни, а геймплеят е вълнуващ и дори предлага някои тактически избори, което като за игра за малки деца е много добре.

На кутията пише 6+, но това е абсурдно. Долината на викингите би могла спокойно да бъде игра 4+, ако има кой да ви сглоби корабите. Да, едва ли децата напълно ще схванат някои по… „стратегически“ моменти, но би могла да бъде напълно функционална и сред по-малките.

Принципът е следният. Всеки играч има кораб (ако не сте 4 играчи около масата, то останалите кораби също играят, просто не са на никого). Целта е да събирате монети. Когато монетите в „банката“ свършат, свършва играта и който има най-много печели.

По време на хода си, играчът взема една плоска бата, поставя огромното топче в един от ъглите и се опитва да уцели кеглите в средата на борда. Всяка кегла/буре има цвят. Тези цветове съответстват на цвета на играчите. Всеки играч има собствен токън, който се движи по трак с бонуси. Когато съборите съответния цвят, вие придвижвате токъна по трака. И тук идва този „стратегически“ елемент, за който говорих – когато придвижвате токън, той прескача всички други токъни пред него. С други думи – има голямо значение реда, в който движите токъните.

След като всичко, което трябва се е придвижило се гледа (отново стратегически) ефектите на бонусите от дясно наляво. Бонусите са три вида:

  • Просто парички (печелите между 1 ди 4 пари)
  • Символ с викинг на друг играч (крадете паричка от него)
  • Символ с вашия викинг (крадете от всички викинги около масата)

И така, играта продължава, докато свършат всичките 24 парички на масата… което е не повече от 15 минути, понякога и 10.

Заключение

Долината на викингите е отлична детска игра с фактор „играчка“, тъй като децата обожават да събарят неща. Монетките са пластмасови и е удоволствие да си ги трупаш тайно и шумно в кораба пред себе си. Има истинско удовлетворение да видиш в края на играта, за изненада на всички, че си победител, когато изсипеш съдържанието на кораба ти.

Темата е странна, като за детска игра, но подходът е романтизиран, точно както всички пиратски приказки и игри.

Не се бъркайте обаче – това е чисто детска игра и ако търсите нещо за „silly fun” за възрастни, едва ли това е вашата игра. Долината на викингите блести, когато я играете с децата си и видите техния откровен кеф от събаренето на буретата.

Не отричам, че тук има сериозен проблем с компонентите и това, че играта изисква около 5-10 минути подредба, което за 15 минутна игра е абсурдно… но така или иначе е твърде вероятно да разцъкате поне 2-3 игри, преди да решите да разглобите всичко и да го тъпчете обратно.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Бърз геймплей
  • Достатъчно доза тактически решения, като за детска игра

МИНУСИ:

  • Подготовката и прибирането са ужасно дълги

Ако ви харесва как рази игра звучи, можете да си я поръчате по един от три начина – директно от магазина на официанлните вносители на Хаба за България – Илинор. Можете да си я поръчате от магазина на нашите партньори в София – Time 2 Play. А ако сте от Пловдив, можете да дойдете в Offline Cafe и да я поръчате при нас. Ние ще ви я докараме за ден-два. 

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://haba.ilinor.bg/strategcheska-nastolna-nemska-igra-vikingi-Haba-304697″ target=“blank“ ]Поръчай от Илинор[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.time2play.bg/product/831/dolinata-na-vikingite-valley-of-the-vikings-nastolna-igra“ target=“blank“ ]Поръчай от Time 2 Play[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://offlinecafe.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай от Offline Cafe[/button]

Tokyo Highway – Японска му работа

Не знам откъде да започна с тази игра. Фен съм на странните игри, но дори и аз не съм сигурен, че мога да я опиша адекватно.

Ако искам да бъда референтен, може би бих казал, че това е Jenga(но не точно) с контрол на територии (но не точно), с фрустриращото усещане на дебелопръстието от Meeple Circus… но не точно.

Това е японска игра, окей? Нещата в Япония са просто, защото така. Няма нужда да ги обясняваме.

Tokyo Highway беше популярна игра в Есен, но аз така й нямах време да й обърна нужното внимание.

Месец по-късно обаче интернет беше залян от мнения за нея, защото тя определено предлага различно преживяване.

Версиите на играта са две – първото издание се появи в малка кутийка и беше само за двама играчи, а второто идва не само с комплект за 4 човека, но и няколко допълнителни колони, които да служат за пречки по време на игра.

Сега. Вижте тая картинка.

Rеална снимка от геймплей на играта.

Нещо такова ще правите и в Tokyo Highway.

В основата TH е игра за ловкост, макар и това да не изглежда така първите един-два хода.

Всеки играч има 20-30 дебели пулчета, които ще трупа едно върху друго, за да издига колони, както и 10-15 плоски пръчки, напомнящи пръчки от сладолед, които ще поставя върху въпросните колони.

Не. Пришълецът не идва от кутията. Идва от вътрешностите ви. Duh…

Всеки играч започва с един предварително построен път – от масата до първо ниво колона (само с едно пулче). Върху този път поставя свой цвят микроскопична количка. Спокойно, играта идва с пинцети. Ще имате нужда от тях. Много!

Имате по десет колички. Целта ви е пръв да си поставите всички колички.

Когато е ваш ход, вие продължавате пътя си от последната ваша колона. Можете лесно да проследите пътя до началната ви количка. Условието за поставяне на път е да го сложите върху нова изградена колона, която е с едно пулче по-ниска или с едно пулче по-висока… освен ако не използвате едно от трите си жълти пулчета. Тогава нямате ограничение във височината.

Ако след строенето, този път минава над най-високия до момента път и този път е на друг играч, вие си поставяте количка.

Ако минава под най-ниския до момента път на друг играч, пак поставяте количка. Ако изпълните условието няколко пъти – поставяте няколко колички.

С други думи – тук целта ви е постоянно да се мотаете около пътищата на другите.

Лошата новина е, че всичко е толкова малко, тясно и нестабилно, че е невъзможно да изиграете игра без да бутнете нещо. Да. Исторически и статистически е невъзможно. Проверих го. Изчислих го. Измислих си го.

Tokyo Highway не е особена дълбока откъм избори. Обикновено е очевидно къде трябва да строите, за да сложите най-много коли. Но… ще го направите ли? Това е най-тънкият момент – колко точно рискован ход сте готов да направите?

Ако съборите части на другите играчи, трябва да ги вдигнете обратно и да дадете на тези играчи същите части, но от вашия резерв. По този начин, на теория, бихте могли сами да се изкарате от игра, ако събаряте твърде често.

НО! Както казах, това е само на теория. Защото според правилата, в тази игра има само един победител. Бих могъл да се съглася, донякъде, защото половината ни игри са свършвали по този начин. Другата половина обаче един играч е събарял толкова много части, че е практически невъзможно да помните кое къде е било. Проверих го. Изчислих го. Да.

Дори и да успеете да си спомните кое къде е било, ако вие сте съборили всички тия чаркове, ви гарантирам, че настройката ви ще е на ниво „А, фък ит. Айде отначало“. С други думи, Tokyo Highway има или един победител, или един загубил.

Но това не е проблем, тъй като геймплеят не продължава повече от 15 минути. Понякога сетъпа е по-дълъг.

Преди да завърша трябва да ви споделя, че има огромна разлика в преживяването между това да играете трима или четирима и това да играете само двама.

При трима и четирима геймплеят става по-хаотичен, тъй като е по-лесно да слагате много коли наведнъж и често играта ще продължава само три-четири завъртания. Да не говорим, че моментът с „единия загубил“ може и да фрустрира този, който в момента е най-напред. Не. Играта не е лоша с толкова играчи, но просто си личи, че дизайнът винаги е бил насочен към дуелна форма.

При двама всичко е различно. Първо – ако съборите всичко, тогава просто другият е победител, а подготовката за игра не трае повече от минута. Освен това решенията ви са по-значими, защото можете да прецените какво искате да правите два-три хода по-рано.

Заключение

Tokyo Highway е уникална игра. Това може да се каже със сигурност. Тя комбинира елементи за ловкост, тактическо мислене и push your luck механизми. Звучи като нишова игра и въпреки че има хора, които със сигурност биха я отбягвали, мисля, че това е игра за широката аудитория. Причината се крепи в елементарните правила (5 годишният ми син е равностоен съперник) и бързия геймплей, като не се дава и намек, че това е детска игра. Не. Tokyo Highway си е отлична филър игра, която може да се играе и от деца.

Препоръчвам я жестоко… само не очаквайте особено дълбоко нещо. Това е просто… забавление с мъничка доза тактика и често по-голяма доза фрустрация. Игра за ловкост е все пак.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични дървени компоненти
  • Елементарни правила, които се разбират и от деца
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • За някои може да бъде фрустрираща
  • Вариантът за трима и четирима е под въпрос

Можете да си осигурите това бижу от магазина на нашите партноьори от Time2Play.

Seal Team Flix  – Странен хибрид, който на теория работи

Пфу. Това беше трудно. И не толкова самото ревю, а колкото самата игра. Много време се чудих защо никой не говори за нея онлайн, може би само някои тук-там запалянковци по военни игри.

Гледах видеа и Seal Team Flix изглеждаше като елементарна, но забавна „фликинг“ игра, в която пуцате терористи с М4-ки.

И na теория, това Е играта, но! С едно голямо и ПРЕДУПРЕДИТЕЛНО НО!

Играта пристига с една от най-ужасните крайно усложнени и излишно графомански написани книжки с правила, които биха отказали всички.

Аз се отказвах на няколко пъти да играя играта, а веднъж дори я сложихме и щяхме да започваме, но пак се отказахме.

Книжката с правила, в комбинация с книжката със сценарии може да ви накара да отидете за цигари и никога да не се върнете.

И ако това не е било достатъчно, се пригответе жена ви да е бременна с близнаци, защото най-лошото не е книжката с правила, а изключително комплицираната система за изкуствен интелект, която макар и да пристига с референции и стъпки, добре описани на гърба на книжката, си е чиста мъка да се занимавате, особено когато е пълно с изключения.

Ако успеете да се справите с всичко това, ще откриете, че отдолу под този хел се крие съвсем прилична игра, която на всичкото отгоре не е само фликинг, но е интересен хибрид между ловкост и тактическо мислене.

Но да започнем от розовия слон на секцията – презентацията на играта.

Seal Team Flix пристига в огромна  кутия, която е горе-долу с размерите на специалното издание на Last Night on Earth, като за разлика от нея, самата кутия е от издръжлив материал и няма опасност толкова лесно да се скъса.

Освен това класическия военен милитари зеленикакъв цвят придава ретро усещане на куфарче с войничета. С други думи – има някаква сладка носталгия да виждам такъв тип кутия на моята секция.

Като отворите кутията за пръв път ще бъдете засипани от пънчбордове, които, ЗА БОГА НЕ БЪРЗАЙТЕ ДА ЪНПЪНЧВАТЕ! Не правете моята грешка, с която си усложних живота не само с няколко часа, но и до ден днешен плащам за грешката си.

Цялата концепция на Seal Team Flix се крепи върху идеята да фликвате куршуми в тесни 3Д пространства. За целта обаче, вие сте тези, които трябва да сглобят въпросните 3Д пространства.

Рязал съм, сглобявал съм и съм лепил фигурки от матрици, но не съм сигурен дали това не беше по-изнервящо.

Причината е, че аз, като невидял, ънпънчнах всички стени от бордовете, като най-нагло, като един истински българин пренебрегнах големия предупредителен надпис на тези бордове – не бързайте да ънпънчвате!

След това получих една огромна купчина каша от стени. На пръв поглед ми изглеждаше очевидно кое къде трябва да отиде, но се оказва, че стените не са просто няколко вида! Всяка стена е уникална и доста от тях се разграничават с около милиметър!

Проблемът идва от там, че повечето влизат в конкретните си дупки по бордовете, но някои са мааалко по-дълги и така се получава, че няма как да сложите съседната стена, защото двете се застъпват. В момента някак си съм подредил стените, но много от вратите не могат да се сложат, защото очевидно съм тъпак.

В книжката е описано и как да подредите всичко в кутията, че да може капакът да се затвори, но поне при мен е невъзможно. Капакът стои наполовина отворен и не мисля, че това се дължи на невежеството ми в построяването на картите.

И чакайте! Това не е всичко!

Идва ред на сетъпа! О, бейби батко! Бихте си помислили, че книжката със сценарии описва подробно кое къде отива? О, не!

Всъщност книжката със сценарии дава нещо като кодове, които можете да разкодирате с книжката с правила. Тоест – на вас са ви нужни и двете книжки, за да можете да построите картата. И не само това!

Ако се загледате в примерната картинка на сценария, която бихте си помислили, че е само, нали, примерна, ще откриете, че има малки символи, които трябва да се спазят и да се турят някакви си фигурки. Какви фигурки? Ами ровете в другата книжка, за да разберете. Не искам да ви развалям кефа. А и не помня. Иначе бих ви развалил кефа.

Ако преминете през всички тези трудности и успеете да научите правилата (на мен ми трябваха 4-5 пъти прочитане на солидната книжка и пак не съм ги запомнил), щом започнете играта ще осъзнаете колко е проста всъщност.

Странно, нали? Повярвайте ми, още не мога да изляза от този Туин Пийкс.

Seal Team Flix е кооперативна игра, в която, всъщност, по време на вашия ход вие имате две действия, които са да стреляте, да се движите или да правите някакво специално действие.

Движението е тактическо, но стрелянето си е с бутане на дискове (АКА фликинг). Дисковете зависят от различните видове оръжия (нещо като в Nowheresville). Освен това има самонасочващи се оръжия, гранати и всякакви други готини джаджи, с които да си начешете CS крастата.

Играта е трудна! Да, можете да минете първия сценарий с лекота, но почти е невъзможно да изнинджите картите ала Hitman. Тук гадовете ви хващат лесно и ще ви нашарят дупарите с калашници.

Номерът е да поемете по-малко демидж… или да бъдете малко по-умни, отколкото съм аз. Добре де, много по-умни, щото както вече уточнихме, аз съм тъпак.

Едно от основните неща, които не трябва да пренебрегвате в тази игра е шумa. Да, можете да влезете в сградата с помпите и да израмбите с автоматите в стил „Секиджам, секиджам!“, но това ще трае само един ход, след което вашите съотборници ще се крият зад вашата надгробна плоча (О, да – тук има елиминация).

Ако сте хитри, можете да се възползвате от шума и познавайки системата за изкуствен интелект (което не е много лесна работа), можете да се възползвате от това, като пращате гадовете за зелен хайвер, докато си ровите там за каквото си ровите.

Това е кампанийна игра, в която преминавате сценарий след сценарий и в зависимост от това как сте се справили, ще преминвате през различни пътища. Щe вдигате нива, ще получавате специални умения и ще си вземате все по-хубави оръжия. Преди всяка битка ще имате класически load out , което всеки класически FPS фен може да оцени.

Разбира се, можете да разцъкате само една мисия, като спазите една-две условия.

Заключение

Seal Team Flix е най-тегавата лека игра, която някога съм играл. От една страна тя е успешен хибрид между тактика и ловкост, а от друга – хибрид между простота и сложни правила.

Да, играта е забавна и изключително тематична, но честно казано, целият труд по подготвянето на картите и следенето на действията на гадовете ме източва – нещо, което настолните игри не би трябвало да правят.

Ако има муле, което да ви подготвя всичко и да ви модерира системата за изкуствен интелект, бих казал, че ще имате едно от най-забавните преживявания в света на настолните игри за 2018. Адските мъки за тази тягостна логистична част обаче са твърде големи, за да преодолея забавлението, което получавам.

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесни 3Д бордове
  • Тематичен геймплей
  • Успешен хибрид между тактика и ловкост

МИНУСИ:

  • Книжките с правила са тегави
  • Сетъпът е тегав
  • Изкуственият интелект е ТВЪРДЕ тегав!

Ако сте отдадени на темата и сте готови да се преборите с тази първоначална мъка, играта в крайна сметка ще се отплати. Можете да пробвате дали говоря истината, като си купите играта от магазина на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Seal Team Flix[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Ice Cool + Ice Cool 2 = ВНЛ

Ice cool е една от най-оригиналните игри за ловкост, които можете да откриете на пазара. Точка.

Вече съм говорил за играта и можете да си припомните моето ревю преди известно време. Кликнете на бутона.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/ice-cool-review/“ target=“blank“ ]Прочети това първо! (Ревю: Ice Cool)[/button]

Не. Сериозно. Кликнете.

И за да не бъде твърде кратко ревюто, ще повторя концепцията на играта. Тук вие сте ученици пингвини хаймани, на които им е доскучало и се мотат из празното пингвинско училище като гламави… буквално се клатите като гламави… и си търсите рибка за хапване. Като гледам колко са дезориентирани пингвините и как се клатушкат, очевидно ровите и за нещо повече от хапване (намиг).

Това е игра, в която блъскате тежки пластмасови пингвини по главата или в краката и се надявате те да минат под ниските врати, за да могат да вземат малко рибка. В същото време един от играчите „фликва“ охраната, която ви гони.

С други думи – това е игра на гоненица с пингвини в 3Д обстановка. Абе голем смех.

Сега за Ice Cool 2.

На практика – Ice Cool 2 е напълно идентична с Ice Cool 1, като разликата се крие единствено в единия вид карти, които добавят мааалко повече възможности.

Това не би трябвало да бъде причината да си купувате втората версия, ако имате вече първата.

Причината е в нещо друго! И то голямо!

Втората кутия пристига с нов комплект от цветове, а кутиите, които оформят мястото за игра са с различни символи.

Идеята е, че Ice Cool 1 и Ice Cool 2 са готини сами по себе си няма никакво значение коя вземете, но когато двете се обединят…

Във втората кутия ще получите още една книжка с правила, която добавя правила за обединяване на двете игри.

Единият от начините да обедините двете е като просто разширите борда и позволите игра за двойно повече хора. Да, геймплеят малко ще се позабави, но това е игра, в която независимо чий ход е, всички се вълнуват през цялото време.

Освен това вече имате безкрайни вариации за комбиниране на карти. В базовата игра имаше само един вариант.

Сега даже има и мод, в който някои от кутиите се движат наляво-надясно по време на игра. Уааат!?!

Най-готиното тук е, че вече има нов мод – състезание!

Тук се изключва охраната като опция и играчите се разделят на няколко отбора по двама. Целта ви е да минете през определени врати, като отново можете да си използвате трик шотовете, които се получават случайно точно когато никой не гледа.

И все пак, трябва да се отбележи, че има известен проблем с подредбата на кутиите. Често нещата не се получават точно като на картинката и вратите се разминават. Това е леко дразнещо и може да афектира геймплея, но поне полузатворената, заради обстоятелства врата ще е пречка за всички… така че има равнопоставеност.

Заключение

Ice Cool не е нова игра, а Ice Cool 2 сама по себе си е… Ice Cool с други цветове. Това, което трябва да направите е да си вземете и двете версии и да си ги комбинирате както искате. Цената и без това не е кой знае каква.

Ако все пак никога не сте виждали Ice Cool, ви препоръчвам да прочетете ревюто ми на оригинала, защото има специфики, които може да не са по вкуса ви.

Ice Cool 2 съществува единствено с целта да бъде половинка от гениален инструмент за кеф. Разбира се, и с половинката можете да се погъделичкате, но като знаете, че съществува още една половинка, колкото ида търкате, тоя сърбеж няма да мине.

ПЛЮСОВЕ:

  • Също толкова добра като оригинала
  • Добавя малки предизвикателства, които липсваха в първата
  • Комбинирането на двете игри отваря безкрайни възможности

МИНУСИ:

  • На практика е същата като оригинала (с изключение на няколко карти)
  • Понякога кутиите не съвпадат толкова добре като на картинките

Можете да си купите Ice Cool 2 от магазина на нашите партньори от Time2Play. Отделно ви препоръчвам и да си поръчате първото издание от тях.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Ice Cool 2[/button]

Ако вече сте горд притежател на която и да е от версиите, трябва да знаете, че можете да участвате в състезание за трик шотове и да спечелите екскурзия до Антарктика. Да. До Антарктика. Аз няма да правя трик шотове.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.icecoolantarctica.com/“ target=“blank“ ]Ако ви се зъзне[/button]

Monster Slap – детска игра за раздаване на шамари

Миналата година на пазара се появи игра с хамелеони и лепящи езици, които събираха карти от масата. Така и не се добрах до нея, но по всички сигнали, играта май е хит.

Monster Slap използва същата идея, но вместо хамелеони, вие имате ръце с лепящи длани, които използват същия лепкащо-желиран материал, като онези топчета от преди 20 години, които лепкахме по прозорците и гледахме как се стичат надолу.

Целта ви в тази игра е да плескате шамари на карти с чудовища в средата на масата. В началото на хода се върти спинер, който ви подсказва какво трябва да плеснете, за да спечелите точки. Ако уцелите някакви други кофти неща обаче, можете да загубите точки. Играта е в реално време и всеки се опитва да плесне нещо.

И това е всичко. На теория звучи като истерично смешна детска игра, но тук има няколко проблема, всеки от които се крепи на простия факт, че качеството на въпросните ръце е крайно нестабилно.

Всеки път щом отлепяте ръката от масата има ОГРОМЕН шанс цялата ръка да се скъса. Да не говорим, че играта е в реално време и шансът да се сплескате с чужда ръка е доста разумен. Отлепването на една ръка от друга е такава мъка, че ако не го прави възрастен, играта ви няма да издържи и едно изиграване.

Заключение

Monster Slap има добра идея и изглежда забавно, но на практика е неиграема без надзор на възрастен. Не казвам, че децата ми са несръчни, но честно казано, не се изисква кой знае каква сила, за да се скъсат хилавите желирани ръце. Всеки път щом я играя с децата се натоварвам психически, защото следя и с третото око къде какво се лепка, за да спра играта и да отделя време за отлепяне. Не е нужно да ви казвам, че това прекъсване скапва ентусиазма на децата, който беше наистина голям щом получихме играта. Сега… никой от двамата не иска повече да я играем.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила
  • Готин арт

МИНУСИ:

  • Твърде задълбоченото внимаване в това да не се скъсат ръцете отнема от преживяването

Meeple Circus – пълен цирк!

Като изключим адски скучното и доста банално заглавие, в тази игра… няма абсолютно нищо скучно! Всичко е изпипано в най-малък детайл… най-вече, защото всичко е малко и детайлно.

Игрите за ловкост са ми страст, а тези с нареждане на едно нещо върху друго се нареждат най-отпред на опашката. В топ 10 любими игри по принцип се е вредила майката и бащата на всички „стакинг“ игри Junk Art, а наскоро излязлата Rhino Hero Super Battle е сред най-добрите игри за 2017, според мен.

Може ли Meeple Circus да влезе някъде в някоя класация? Ми. Да. Основната причина е безумието, което аз обожавам в настолните игри, и на второ място – тематичността, която извира от всеки малък елемент в играта.

В Meeple Circus играчите подготвят собствено цирково шоу в два рунда, а в третия всеки играч изпълнява своята „гранд“ постановка пред останалите играчи.

 

В общи линии, това означава, че има три кръга, като първите два кръга са „подготвителни“ и всеки играч си прави цирковото изпълнение едновременно и за себе си, докато третия кръг всеки пада под прожекторите.

Това не означава, че първите два кръга са скучни. В никакъв случай. Всъщност, всеки един от тези кръгове има своите специфики и в нито един момент няма да имате усещане за повтаряемост.

Принципът на играта е следния – Събирате изпълнители от огромна купчинка уникални мийпълчета – човечета, различни видове животни и всякакви предмети, които бихте очаквали от едно цирково изпълнение. Целта ви е да нареждате тези фигурки една върху друга в определени форми, определени от играта и различни видове карти… като разбира се имате определено време да се случи всичко това.

Към играта има апликация за мобилното ви устройство, която ви задава време и музика. Ооо, музиката е основна в тази игра. Има всякакъв вид циркова класика, като по време на самия саундтрак ще чувате всякакви звукови сигнали като ръкопляскания, чинели и всякакви други неща, които може и да имат някакво значение за геймплея.

В първия кръг вие ще вземате стандартни фигурки, като ще се стремите да постигнете 4 форми, определени на случаен принцип, а в допълнение има и няколко базови правила за точкуване (различните видове човечета носят различни точки ако са на различни места – някои трябва да са на земята, други във въздуха и подобни).

Играта пристига с голямо количество карти с форми, а всяка игра ще играете точно 6 различни условия, което предоставя безобразна преиграваемост.

И това са само базовите форми.

Във втори кръг, освен тези „форми“, играчите ще си избират и специалисти. Тези специалисти са специални фигурки предоставят допълнителен начин на точкуване. Всеки специалист има два начина на игра (картите им са двустранни) и всяка игра ще използвате само едната страна.

Трети кръг е малко по-специален и изключително кулминативен. Към фигурките, които сте събирали първите два кръга се добавя „главният ви номер“. Този номер дава най-много точки и се състои от разни „мета“ условия, които всъщност се оказаха доста тематични.

Тук условията могат да бъдат физическо затруднение – „Да използваш само слабата си ръка“ или „да не използваш палци“, но могат да бъдат и много по-забавни – „Всеки път щом чуеш ръкопляскания в музиката, да оставяш изпълнението си, да се изправяш и да казваш „Благодаря, благодаря…“. Има куп такива, но любимото си ми остава „Когато чуеш специален сигнал – за десет секунди трябва да спреш изпълнението си и да се преструваш, че ядеш сандвич“.

И не забравяйте. Всичко това се случва, докато останалите играчи ви гледат, коментират и най-вече – докато ви се подиграват.

 

Заключение

Meeple Circus е шантаво безумие, което продължава точно толкова, колкото трябва. Въпреки че на кутията пише 45 минути, нито една от игрите ни не е продължавала повече от 25-30. И нито една от игрите не е завършвала с провал. Тематичността извира във всяко едно изиграване, а особено забавни са хората с дебели пръсти, за които играта специално трябваше да предостави пинцети.

Често си мислите, че конструкцията ви е перфектна, но още по-често гледате времето и си казвате „Ама то има време да я направя малко по-висока“. Слагате само едно човече най-отгоре… и всичко се срутва. Тук определено съществува елемент „пушурлък“, защото редовно ще се озовавате в ситуация на алчно копаене за точки.

Компонентите са разкошни, а артът и апликацията създават силна атмосфера, която малко игри могат да предоставят.

Разбира се, за целта ви трябва по-тихо място, за да се чува музиката и по… „свободно“ място, където вдигането на шум не пречи на другите, защото тук ще се вдига шум. Много шум. Не от фигурките, защото те са дребни, а от викане от радост и… някоя друга внезапна случайна псувня.

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесни компоненти
  • Тематичен геймплей
  • Страхотна апликация
  • Безумие, подходящо и за най-сухите от вас
  • Огромно разнообразие

МИНУСИ:

  • Изисква боравене с по-дребни части от това, което бихте очаквали
  • Изисква по-тихо място, за да чувате музиката
  • Играта е шумна, така че не играйте до стаята на децата

Ако ви бие цирковата сачма, много жестоко ви препоръчвам да се качите на главата на Pikko Games и да прецените дали бихте си купили билет за шоуто на Meeple Circus.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Meeple Circus[/button]

 

Rhino Hero Super Battle – Не я подминавайте!

Момент, геймъри! Не си тръгвайте, защото има какво да научите. Ако сте чували или виждали Rhino Hero знаете, че това е детска игра за ловкост с Уно елементи. Можете дори да прочетете ревюто ми, като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/rhino-hero-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Супер Рино[/button]

Rhino Hero Super Battle обаче е нещо съвсем различно! Да, отново строите кули от карти, но тук фокусът е много по изчистен и по-концентриран върху визуалната част и уменията на играчите, отколкото върху хаоса и играенето на карти.

Да го кажем така – тук игра на карти няма.

Всичко, което правите е да теглите от купчина (или от пазар) с покриви и да прочетете върху тях какви стени трябва да сложите.

В тази версия има два вида стени – големи и малки. Вашата задача е да сложите покрива си върху  тези стени. След това хвърляте зар и се качвате с вашата фигурка толкова етажи, колкото пише на зара.

Да, тук всеки играч има супер герой и целта му е да се качва колкото се може по-нависоко, защото когато свършат картите, който е най-нависоко печели. Общо взето – перковци се фукат един пред друг.

И понеже очевидно супер героите имат проблеми с егото, когато двама се срещнат на един етаж настава битка. Битката е класика – хвърлят се зарове и по-големият печели. Има само едно нещо, което е по-силно от мотивацията да спечелиш – и това е „другите да не спечелят“. Тук това не просто съществува като опция, но си е вплетено в основната концепция.

Победителят е този, който стои най-високо, когато свършат картите, но какво става, ако някой бутне кулата? Или дори… само една карта?

Това също означава, че играта свършва и в този момент също се гледа кой е най-нависоко. НО! Ако самият играч, който е най-високо бутне карта, тогава всички останали печелят. С други думи – ако на Вуте му е зле, ще черпим.

Споменах на няколко пъти думата „кула“. Това не е коректно. В тази игра не строите кула, вие строите сграда. И то не каква да е сграда, а най-причудливото изобретение на съвременната архитектура, което прилича на нещо начертано от трима пияни архитекти, които и идея си нямат, че проектират сградата едновременно.

В началото на играта се слагат основи – три големи плочки, които имат две страни. От едната страна има по-малко място за основи, а от другата повече. По правила плочките се подреждат плътно в колона, но аз обичам да експериментирам и да си ги нареждам във всякаква форма. Това определя и как ще изглежда сградата. Както виждате от снимките – прекрасен и огромен 3Д хаос. Обичам го!

За мен, това е една от най-добрите игри за 2017-та, не мога да си кривя душата. Въпреки това обаче, ако се задълбаете, ще откриете, че има кусури, което е доста нетипично за HABA.

Правилата са лесни и прости, но в играта често излизат въпроси, на които никъде няма отговор. Четох във форуми и видях, че хората играят с домашни правила. Говоря за правилата за слагане на стени. Още само 10 минути след началото на играта, нашият състезателен и агресивен геймърски дух откри, че можем да заклещваме фигурките на другите играчи така че да нямат измъкване. Можете напълно да затворите някого така, че физически да няма как да стигнете до него. В интернет четох варианти, в които да трябва да си оставяте определено място да си мушкате пръстите и така нататък, но дори и тези правила биха могли да бъдат експлоатирани. Затова ние просто си се заклещвахме и когато е ред на заклещения, той с пръсти си отваряше път. Не знам дали можем да разместваме в движение, но никъде не пише, че не можем. Въпреки това, разместването не е лесна работа, защото особено на високите етажи, това може да е пагубно. С други думи – просто внимавайте къде си слагате фигурката и най-вече, с кого играете.

Другото странно нещо в играта са маймунките. Признавам, изглеждат великолепно, когато се виснат от някоя карта, но те единствено слабо затрудняват играчите, когато трябва да бъркат и да ги местят. Според правилата нищо не се случва, когато паднат на земята.

Заключение

Rhino Hero Super Battle е фантастична игра. Може и да ви е смешно, че го казвам, а ако вече не бях ви се срутил като авторитет в игрите, сигурно сега потънах в блатото. Но да – може и да е детска към семейна игра, но работи страхотно с разкрепостени геймъри, в чиито мозъци се отключва някакъв инфантилен хормон, свързан с факта, че си строим кула от карти. Мога с гордост да кажа, че игрите на Rhin Hero Super Battle са едни от най-запомнящите се моменти за 2017-та. Не само, че визията е уникална, но и ситуациите, които създава могат дори да прераснат в истории, които се помнят дълго време.

Да, точа лиги. Не разбирам защо и вие не го правите. Не я подценявайте, защото е детска игра, по същия начин, по който вас ви подценяват, защото играете настолни игри. Заслужава си!

ПЛЮСОВЕ:

  • Внушителен 3Д ефект
  • Напрежение и непрестанни УАУ моменти
  • Подходяща както за деца, така и за геймъри

МИНУСИ:

  • Неясни малки правила
  • Ако не ви харесват игрите за ловкост, може би и тази не би била за вас

Играта е преведена на български от официалните представители на Haba за България.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://shop.ilinor.bg/“ target=“blank“ ]Илинор[/button]

Можете да закупите това прекрасно бижу и от магазина на нашите приятели от Pikko Games

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Rhino Hero Super Battle[/button]

Yummy Yummy Pancake – Научете детето си от рано да върти тигана

Мемо игрите за деца се изтъркаха отдавна и въпреки всякаквите форми, ние често използваме най-обикновено мемо от магазин за един лев, тъй като за децата дали има някаква си допълнителна малка механика няма значение. Това, което има значение е колко дълго беше предното изречение.

В играта, за която ще говоря днес има едно нещо, около което се върти всичко. Или по-скоро – ВЪВ което се върти всичко. Това е един голям пластмасов тиган, който на усещане доста прилича на стандартен тиган, отново от магазин за един лев. Какво?! Кефят си ме.

И все пак, пластмаса е, моля ви, не го ползвайте за пържене на яйца, защото после… В магазините за един лев няма котлони.

Основната идея на играта е МЕМО. В играта има готини релефни палачинки с различни плодове и сладки неща – ягоди, боровинки, кивита, портокали и шоколад. Слагате 8 в тигана с лицето нагоре и врътвате с едно движение. Ако успеете да обърнете поне две палачинки, спирате. В противен случай продължавате, докато има поне две обърнати с лицето надолу.

След това вземате една от обърнатите и я предлагате на някого. Ако той познае каква е си я прибира. Ако не познае – вие си я прибирате. Подобна механика играх наскоро в Secrets, но всъщност не бях напълно изумен от онази игра. Аз по принцип не съм фен на Ерик Ланг, така че не съм критерий.

Така се предлагат всички обърнати палачинки. След това следващият играч запълва бройката до 8 и всичко започва отначало. Така до определен брой точки.

Заключение

Yummy Yummy Pankace е изумителна детска игра. В нея има не просто мемо, но и „игра“, в чистата форма на думата. Големият ми син се забавлява дори само да обръща палачинките. Той играе по правилата и предлага палачинки на всички от семейството, но толкова се е захласнал по тематиката и оригиналната презентация, че дори забравя да внимава за мемо елемента.

Разбира се, играта не става за геймърските ви дружки. Има детски игри, които можете да разцъквате като филъри. Тази не е от тях. Но ако искате нещо повече от мемо, нещо, което можете да играете дори само като играчка, това е играта за вас. Аз съм сигурен, че у нас ще се задържи за дълго време.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежа тема и оригинална презентация
  • Лесен геймплей
  • Може да се ползва като играчка

МИНУСИ:

  • Мемо елемента вероятно ще остане назад, ако играете с по-малки деца, тъй като ще са захласнати по мятането на палачинки

Pile-Up Rush – Мини Junk Art за двама

Изключително рядко слагам име на друга игра в заглавието, защото искам да фокусирам светлината само върху конкретната игра. Когато го правя обаче има силна причина за това. Ако сте запознати с Junk Art, значи не ви трябва да четете надолу, тъй като заглавието описва напълно всичко.

Pile-Up Rush е непретенциозна абстрактна игра за двама, която изисква ловкост. Много ловкост. Бих казал повече от Junk Art дори.

И понеже започнах с това сравнение, мисля да го продължа. Според мен дизайнерите съвсем не крият влиянието си от, за мен, най-добрата игра за ловкост на пазара, тъй като дори цветовете на фигурките са същите като в Junk Art. Оранжево и тюркоазено.

В началото на играта поставяте „пепелника“ в средата на масата. Да, базата, върху която ще строите е под формата на пепелник. Можете да играете върху която си прецените страна.

Играта е дуелна. Всеки играч взема своите части в нестандартна форма и целта му е да ги сложи всичките върху пепелника. Това очевидно не е всичко.

По време на хода си, играчът има определено време да слага колкото си иска части само с една ръка и без да събори нищо. Ако събори, излиза от рунда и другия играч печели 1 точка. След това всичко се започва от начало.

Времето се отмерва с пясъчен часовник и никога не е достатъчно. Ето и хитрата част. Когато решите, че сте готови, можете просто да обърнете часовника и да прехвърлите топката на другия играч. Има тарикатлък в това кога точно да обърнете часовника. Ако го направите след доста време – оставате и много време на противника. Понякога можете да му оставите наистина неприятна ситуация, затова ще искате по-бързо да обърнете часовника. С други думи, може да стане като шах – една фигурка – часовник, една фигурка – часовник. Ако успеете да сложите всичките си фигурки печелите 2 точки. Ако пък ви свърши времето, когато вие сте на ход – губите 1 точка.

Интересно също е, че колкото точки спечелите – толкова фигурки вие премахвате от опонента си. Това може и да ви звучи като механизъм за наваксване – опонентът ви ще има по-малко части… но! Не е задължително да е така, защото можете да му премахнете лесните части и той задължително да се мъчи с отвратително трудните.

Играе се до 4 точки.

В играта има и отборен вариант, който добавя малко правила и също е любопитен, въпреки че основно играта си е за двама.

Заключение

Не очаквах много от Pile-Up Rush. Факт е обаче, че не само аз, но и всеки с когото съм я играл се е изненадал от това колко брилятно е измислена. Вярно е, носи визията и усещането на Junk Art, но тук ще откриете само една игра, която се обяснява по-лесно от голямата си сестра и е с пъти по-портативна.

Освен това, тук освен трудното поставяне на части, има и допълнителен напрегнат момент – постоянното наблюдаване на часовник. Играта е в реално време и създава ангажиращ геймплей, който може и да поизстиска концентрацията ви. Ако се кефите на такъв тип игри (аз СЕ) това е играта за вас.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотна визия
  • Напрегнат и ангажиращ геймплей
  • Лесни правила и бързо разиграване
  • Отборен вариант

МИНУСИ:

  • Страхотната визия е копие на Junk Art
  • Дебелите пръсти да стоят настрана.

Monkey Beach – Уникално предизвикателство за децата

Равенсбургер са доказани майстори на детските игри. И това изречение не е с цел просто празни думи, колкото да започна с общопознато и безсмислено заключение. Искам да натъртя, че са майстори, защото детските им игри не са просто много (а те са МНОГО), но са и разнообразни. Всъщност, Monkey Beach е най-различната детска игра, която имаме в колекцията, защото развива не просто мислене, но и усещане.

Monkey Beach развива сензорната диференциация у детето с помощта на готина тема и оригинални компоненти.

В играта, вие се опитвате да събирате съкровища, като те са скрити под земята и вие чрез напипване – първо, трябва да ги разпознаете, и второ – трябва да ги добутате до правилния изход.

Играта не пристига с дъска, а с готин плат, който е зашит тук и там, за да пречи на изследователите. Това е нещо като „Островът на съкровищата“. В този плат има три основни изхода – джунгла, езеро и плаж. Има и един основен „вход“ – вулкана.

 

В началото на играта пъхате във вулкана 10 големи пластмасови фигурки с ясно разграничени форми (5 вида по 2) и ги разпръсквате сред зашития плат.

Който е наред тегли плочка, която му казва коя фигурка трябва да открие и от кой изход трябва да я изкара. Ако изтегли една от четирите части на вулкана я заделя. Ако се довърши целия вулкан, играта завършва и се броят точки.

Самото откриване на конкретната фигурка е страхотно упражнение за вашето дете. Моят голям син (на четири и половина) все още има проблем с определянето на формата при напипване, но понеже го приема като предизвикателство (Той обича трудните игри), започва да става все по-добър в диференцирането.

След като е открил някаква част (не можете да бъдете сигурни, докато тази част не се покаже на светло), играчът започва да избутва фигурката, като освен че самата фигурка се бута с другите между плата, то островът е така зашит, че има и прегради – планини. Тоест има нужда от добра координация на пръстите, за да не се изгуби фигурката. Освен това децата ви ще се обучат да бъдат внимателни и пипкави, защото ако не са, платът ще се нагъва и фигурката няма да се движи.

По принцип не критикувам кой знае колко детските игри, но в тази има елемент, който не само, че не харесвам, но го намирам за напълно излишен в този тип игра. В Monkey Beach фокусът би трябвало да е единствено сензорното развитие и моториката. За жалост е добавен голям процент шанс, който в друг случай на детска игра може би било окей.

Когато изкарате форма от острова, дори и да сте я уцелили, тя може да бъде с грешната картинка. Както споменах, от всеки вид има по две. За мен това е напълно излишно и ако искаха да вкарат трудност, според мен можеха да направя всички форми да имат по една, която е много близка, но не е напълно същата. Случвало ми се е Вики да е супер щастлив, че е уцелил правилната форма и ми е „тъпо“ да обяснявам, че въпреки това той не е успял да се справи със задачата. Ами успял е и се гордея с него. Това няма да го промени някакво глупаво, или поне излишно, правило.

Заключение

Monkey Beach е една от най-добрите детски игри, които съм срещал. Вярно е, има добавена леко дразнеща случайност, която тук изобщо не си отива, но въпреки това останалата част от пакета е в десятката.

Играта е предизвикателна за малките и развива сензорната диференциация, което много малко детски настолни игри правят. Така е, има различни играчки в тази област, но рядко с правила и цел.

Ако имате 4-5 годишни, дори 6-7, това би бил един съвсем разумен подарък. Само бъдете винаги с детето и го насърчавайте, защото в началото играта може да бъде по-предизвикателна.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинални компоненти
  • Предизвикателство за 4-5 годишните
  • Развива сензорна диференциация

МИНУСИ:

  • Елемент на случайност, който в случая стои неуместно

Играта може да се открие в България от магазина на приятелите ни от Комсед.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://comsed.net/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8/%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5?gclid=CjwKCAjwgvfOBRB7EiwAeP7ehvFxAaPmoLAcWzJ_A64iyt3mIHRe_aJYFvbAjpXR89d39ZY43sqPQhoCkk8QAvD_BwE&category_id=5216&filter_name=monkey%20beach“ target=“blank“ ]Купи: Плажът на маймуните[/button]