Архив за етитет: игри за двама

Clash of the Ardennes – В кикстартър. Сега!

Започвам с много важна точка – аз не нито маниак на тема история, нито съм чак такъв любител на Втората световна война.

Clash of the Ardennes залага тежко на историята, както в кампанията (която в момента тече в Кикстартър), така и в книжката, че дори в компонентите.

Признавам, че не бях запознат с Битката на Ардените, както и с конкретната история за сблъсъка между нацисти и съюзници в града Бастон. Въпреки това дори още преди да започна играта, авторът Elwin Klappe успя да ме грабне не само с исторически данни, но и с емоционални извадки. Още в началото на книжката с правила ще можете да откриете едно дълго увлекателно и прочувствено писмо, леко подсилено с патос на редник L.J. Murray, който предполагам е измислен само за играта.

Ако разгледате кикстартър страницата ще откриете, че дори илюстрациите съдържат скрити препратки към реалните факти от битката. Артът e субективен и специфичният стил на тази игра ми допада изключително, защото го отличава от повечето игри на пазара, а анимираната, но някак сериозна посока, винаги ми е допадала. Във всички случаи мога да потвърдя, че стилът е постоянен и издържан.

Мисля, че фактът, че съм исторически лаик ще ми помогне да бъда по-безпристрастен в оценката си, понеже ще обърна повече внимание на механиките, отколкото на темата.

Clash of the Ardennes е военна тактическа дуелна игра за двама, в която се сблъскват съюзници срещу нацисти в градчето Бастон на Ардените.

Тази игра не използва карти, нито зарове, ни то, забележете – фигурки. И въпреки това, Clash of the Ardennes е нещо като игра с миниатюри, но вместо фигурки се използват плочки.

Тук плочките не са просто евтин заместител, но тяхната форма и дължина имат реален ефект върху геймплея.

Всеки играч получава комплект от 4 различни вида единици:

  • Танкове (7) – най-големи
  • Пехота (6 редника, 2 ефрейтора и 1 сержант) – средни по големина
  • Анти-танкови мини (5 на брой)
  • 4 специални единици (Генерал, шпионин, команден танк и минихвъргачка (кикстартър ексклузивна)

Специалните единици ще ги разгледам в края на превюто. Засега ще наблегна само на основните три вида единици.

Тези единици са с причина точно три. Основната механика в играта се базира на камък-ножица-хартия. Танковете са по-добри от пехотата, пехотата е по-добра от анти-танковите мини и анти-танковите мини са по-добри от танковете. Отделно трите вида пехота също са с различна йерархия, като най-силният е единствения сержант, а редниците са най-слаби.

В началото на играта трябва да сглобите ОГРОМНОТО табло от пъзелови части. Вие ще развивате битката вътре в това табло. От двата дълги края на таблото се виждат 7 издатини – това са 7 улици, които ще се опитвате да завземате. Ако погледнете отблизо единиците си ще видите, че те имат заоблен край отпред и обло отрязан край отзад.

В Clash of the Ardennes вие ще „нанизвате“ единиците си една пред друга, ще движите най-задните най-отпред и като цяло ще се движите само напред по различните улици, като целта ви в общия случай е да достигнете другия край.

В началото на играта всеки играч тегли по един „Objective”, който му определя какво трябва да направи, за да спечели играта.

Правилата са елементарни. Когато е ваш ход, вие имате право на 4 действия:

  • (1 действие) Слагате единица по ваш избор най-отпред на някоя от улиците
  • (2 действия) Премествате най-задната си единица от някоя улица и я премествате най-отпред на редичката ви в тази улица.
  • (2 действия) Прибирате си най-предната единица от някоя улица, ако не е блокирана.
  • (3 действия) Прибирате си най-предната единица от някоя улица, ако е блокирана

Имате и едно специално действие, което не ви изисква… действие.

Всеки играч слага плочките си от своята страна на улицата и придвижва линията си от единици към опонента. По този начин играчите често ще се сблъскват. Вие нямате право да слагате плочка ВЪРХУ друга плочка, но ако две плочки на опонентите се допрат точно една до друга е възможно по-силния да атакува.

Както вече споменах, всяка плочка е по-силна от друга плочка. Ако опонентите имат допрени плочки и е ход на играча с по-силната плочка, той може като свободно действие да атакува. Това значи, че всички плочки, които са по-слаби от атакуващата плочка и са залепени една за друга се връщат обратно в резерва на защитника.

 

Ако се срещнат две еднакви по сила единици, играчът който е на ход пак може да реши да атакува, но в този случай двете единици просто се убиват една друга.

Това дали ще атакувате или не създава тънка тактическа дълбочина, която рядко съм срещал в дуелни игри. Да, вие можете да изпотрепете колко искате единици, но често е по-ценно да блокирате опонента. Ако пред по-слаба единица стои по-силна, то собственикът й не може нищо друго да направи на тази улица, освен да я издърпа и да пробва нова тактика. Издърпването й обаче коства цели три действия!

Друг елемент, за който е от критична важност да се наблюдава е завземането на улица. Да, сравнително лесно е да нанижете 7-8 плочки и да превземете улица. НО! Единиците използвани за превземането повече няма да могат да се използват до края на играта.

Clash of Ardennes продължава по този начин, докато един играч изпълни мисията си, а ако междувременно някой завземе просто улица преди да си е изпълнил мисията получава случайна награда от тесте с награди.

Ето и специалните единици, които можете да откриете в кутията:

  • Генерал – Действа като най-силната пехота и е двойно по-дълга плочка от стандартните пехоти.
  • Шпионин – Най-силната единица в играта – убива всичко. Може да бъде убит само от друг шпионин. Лошата страна е, че той е малка плочка, като анти-танк мина и убива само първите две единици от линията.
  • Команден танк – Освен напред, може да стреля и на съседните улици. След като убие единица, убива и всички други напред в линия. Това е механика, която искам да видя по-често в играта.
  • Минохвъргачка (кс ексклузивна) – Не стреля напред, а на две улици вдясно. Отново като специалния танк – убива всички други от тази линия пред тази единица.

Това е Clash of the Ardennes. Вече би трябвало да ви е ясно дали играта е за вас. За мен тя е достатъчно оригинална, за да се отличи от всички военни игри и е достатъчно дълбока, за да провокира и най-сериозните геймъри. Имам няколко забележки около яснотата на някои мисии, но моето копие е прототип и това ще се подобри със сигурност.

Ако ви харесва как звучи, можете да посетите страницата на Clash of the Ardennes в Кикстартър.

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://www.kickstarter.com/projects/elwin/clash-of-the-ardennes/description“ target=“blank“ ]Clash of the Ardennes – Kickstarter Page[/button]

За хората, които ни четат на мобилно устройство:

www.kickstarter.com/projects/elwin/clash-of-the-ardennes

 

Super Fantasy Brawl – малка игра в гигантска кутия

Понякога се дразним, когато видим голяма игра с дребни компоненти в дребна кутия и дребен шрифт, защото дебелите ни пръсти получават нервен срив. Друг път срещаме обратното – малка игра в гигантски размери. Сайтът ни се нарича Big Box Gamers с причина. Ние обииичаме големите кутии. Има нещо луксозно в това да си получиш дори тесте карти в кашон от телевизор. С течение на годините обаче мястото за игри в дома ни, а вече и в заведението ни, се изчерпа. С други думи, започнахме да оценяваме компактността. Знам, че звуча като разглезен тийнейджър, който нищо не ще, но Super Fantasy Brawl е самото определение на малка игра в твърде, АМА ТВЪРДЕ, голяма кутия. И докато това е малък минус, който само хората с ограничено пространство могат да отбележат, то плюсовете са в пъти повече. Да не кажа, че… повече минуси няма. Няма да го кажа.

Всичко, което получавате в огромната кутия на Super Fantasy Brawl са 12 огромни фигурки с жестоко качество, 3 гигантски статуи, които приличат по-скоро на романтични свещници, две малки тестета с карти и разни токъни.

Сравнение на нормална миниатюра (вдясно) и кулата от пластмаса (вляво).

Моята версия на играта е Кикстартърската. Разликата с  кутията, която ще получите в магазина са мисля 3 героя по-малко и токъни вместо някои от пластмасовите им заместители в голямата версия.  Причината кутията да е толкова голяма са органайзърите от Game Trayz, които нашумяха напоследък. Тук инсъртите са с толкова много въздух, че само един от тях държащ единствено три фигурки е голям колкото цяла игра с размер Кодови имена.

 

Извинявайте, че отделих толкова време за компонентите, но това са Mythic. При тях почти винаги пластмасата е преди геймплея. И тук има нещо вярно, понеже играта не е най-оригиналното нещо на света… но работи. И то перфектно.

Super Fantasy Brawl е класическа арена игра, в която целта ви е да сгънете опонента си. Играта е основно за двама, но работи идеално и като отборна 2 срещу 2.

Ще разгледам предимно дуелната версия, като в края на ревюто ще направя кратко сравнение между двата мода за игра.

В кутията има 12 фентъзи героя, отговарящи на баналните фентъзи стереотипи, но с малки туистове, че да не въртите очи все едно играете поредния клишак.  Тук има магьосници, които бият от далеч, има танкове, биячи, роугове с отрови, но всеки един от тях се усеща като отделна личност и характер.

Някои от героите са по-добри в битки, а други са по-маневрени или пък действат като отличен съпорт. Тогава биячите биха били очевиден избор при игра, нали? Не точно. В Super Fantasy Brawl се печели, когато някой събере пет точки. Как се събират точки? По два начина:

  • Когато убиете чужд герой
  • Когато изпълните мисия

Тези мисии действат като балансьор за различните стратегии и правят разлика от други арена игри, в които вие се нагаждате в средата на картата и просто разменяте шамари. С тези постоянно променящи се мисии тук, вие ще трябва да обикаляте и да маневрирате, като е съвсем възможно да спечелите играта без да сте убили противников герой.

За мен това е приемливо, но имаше хора, които се разочароваха от силата на пацифистичния метод за точки, понеже той може да доведе до много повече точки от обикновения кил. Герой се убива сравнително трудно, а мисиите могат да донесат и 2 точки на мисия.

Геймплеят е задвижван от карти. Всеки играч управлява трима герои със собствено тесте, което сформира от личните тестета на тримата си герои. Героите имат по 6 уникални карти, което значи, че тестето ви ще бъде от 18 карти и ще го въртите редовно.

В края на всеки ход ще теглите четири карти. Тези карти трябва да изиграете следващия си ход.

Когато е вашия ред можете да играете колкото искате карти с действия, стига да можете да си го позволите. Всяка карта отговаря на някой от героите ви. Освен това картите имат цветове. Трябва да похарчите ресурс (наречен „ядро“) с този цвят, за да играете съответната карта. В играта има само три от тези ресурси и не съм открил начин те да могат да се използват повече от веднъж на ход, поне не и сред героите от базовата игра.

В края на хода си възстановявате и трите цвята ядра, след което теглите четири нови карти. По време на чуждите ходове можете също да играете карти, но само реакции. Всеки герой има по една реакция (тоест, в тестето ви ще има три), като това са единствените карти, които могат да се играят на който и да е от вашите герои. В повечето случаи картите реакции дават допълнително защита и някакво действие, което да изпълните след атаката на опонента ви. Всичко обаче си има цена, защото за това действие трябва да платите ядро, което ще си възвърнете чак след като дойде и си отиде вашия следващ ход. Освен това не можете да играете повече от една реакция на ход. С други думи, не очаквайте досадното „Кансъл на кансъла“, в което всеки се изрежда да прави ответни удари и никога не можете да предвидите нищо.

Баланс е най-точното определение за Super Fantasy Brawl. Баланс в графичния дизайн, баланс в уменията, баланс в компонентите. Всичко е толкова изчистено и опростено, че веднъж схванете ли сравнително елементарната терминология, няма да имате нито един въпрос по време на изиграването ви. Бях приятно изненадан от модернизацията на геймплея до степен, в която не можах да повярвам, че в тази игра няма нито един токън (освен капаните и точките). Обикновено тези игри са пълни със статус токъни, които да следят какво ли не.

Едно от най-задоволителните неща в играта са картите. Те може и да са малко на брой, но всяка една карта прави няколко неща едновременно. Може да ви даде движение, удар и умение. Понякога трите вървят в комплект. Това значи, че за един ход има шанс да направите 9-10 действия! А за игра, която продължава под час, това е велико.

Цялата игра маневрира на поле, което се върти около трите гигантски статуи в средата на дъската. Вие ще движите, ще скачате, ще дърпате, ще бутате, щя мятате, ще шамарите и ще се гърмите.

Когато убиете някого, героят ви се подобрява и вече има яко умение. Ако го шибнат и го изкарат от игра, той си губи умението. Не се притеснявайте, дори и да ви зашеметят герой, той се връща обратно в игра.

И така, докато някой събере 5 точки. 

Super Fantasy Brawl е създадена като дуелна игра за двама, но лично аз я харесвам малко повече като отборна битка 2 срещу 2. Тогава всеки играч разполага с два героя, което значи, че и тестето ще е по-малко – само 12 карти. Това означава, че контролът е малко по-добър, защото колкото е по-голямо едно тесте, толкова по-голям шанс има да се паднат 3-4 карти от един цвят, а вие можете да използвате само една карта от цвят на ход. Най-лошото в случая е…. пак баланса. Защото ако изтеглите 4 карти от един цвят, това означава, че има шанс следващият ход да изтеглите 4 карти от друг цвят. При отборната игра шансът е по-малък. Отделно в отборната игра трябва добре да синхронизирате действията си с опонента.

Въпреки изчистената картова система с добри умения и вълнуващи избори между картите, ако има едно малко мрънкане от моя страна, това би било липсата на по-дълбока комбинативност. Понеже почти всяка карта може да се използва за конкретен герой и е изпълнена с доста действия сама по себе си, всички карти се усещат сравнително самостоятелни и трудно можете да комбинирате няколко действия в един величествен ход. Да, случва се, но изключително рядко. В повечето случаи е достатъчно да успеете да реализирате само една карта, за да направите нещо феноменално. А задоволството от изпълнения могъщ ход идва не от вашите решения точно, а от поредността на действията, които са изписани само върху една карта. С други думи, играта програмира вашия кеф.

Това може и да звучи отблъскващо, но всъщност не е така. Смятам, че игра с малък мащаб (и едновременно с огромен физически такъв) като тази, може само да се възползва от подобна механика, защото става по-достъпна до по-голям кръг от хора.

Заключение

Super Fantasy Brawl е малка игра в огромна кутия. Малък геймплей с гигантски миниатюри. Достъпен и бърз геймплей облечен в усещане за епичност. Щеше ли играта да работи в малка кутийка с мийпъли или стендита? Разбира се. Това работи при Arena: For the Gods, щеше да работи и тук. Но пък яко ли е? Яко е. Гъзарско ли е? Пффф…

Играта е лесна и може да се играе дори с начинаещи в хобито, но пък предлага дълбочина на изборите, заради тактически възможности на всеки един от героите. Да, понякога действията ви са очевидни, но друг път маневрите не са толкова лесни за измайсторяване. Дори и да липсва по-задълбочена комбинативност в самите карти, синергия между различните персонажи присъства.

Заради дребния мащаб на геймплея, бързо ще усетите, че само 12 героя са малко и преигрваемостта не е на най-високо ниво. Ще ви се иска още и още. Не се притеснявайте. Разширения пристигат. Пристигат скоро.

ПЛЮСОВЕ:

  • Феноменални миниатюри
  • Елегантни правила
  • Почти съвършен баланс
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Твърде голяма кутия за твърде малка игра
  • Недостатъчна комбинативност между картите
  • Има нужда от още герои

 

Thrive – Абстрактна игра за шахчинаещи

Големият ми син е фен на шаха. Чете книги, изучава го и скоро ще е готов да раздава пердах със замах. Един от най-добрите инструменти за шахчинаещи  (начинаещи в шаха) последно време се оказа Thrive. Това е абстрактна игра, която макар и да си е съвсем различно нещо, носи общи принципи на леко пространствено мислене и планиране за следващите два-три хода.

Thrive е сравнително лека абстрактна игра за двама, но понеже информацията е напълно отворена за играчите, ако двама непреклонни стратези се сбият, има шанс Thrive да се окаже инструмент за умствен дуел по-тежък от Хармън срещу Боргов.

Thrive ви представя елементарна, но иновативна концепция. В тази игра, вие сами си строите шаховите фигури, докато играете. Започвате с нещо като пешки и в процеса на играта, всяка пешка може да се превърне в натъпкана със стероиди царица.

Ако трябва да зачекнем темата на играта, а не трябва, в Thrive двама играчи управляват кръвожадни лотуси, които чрез своите листа се опитват да вземат контрол над езерото. Казах ви, че не трябва. В общи линии, Thrive хваща вече старомодната тема за далечния изток, която преди няколко години бълваше подобни игри с лежерна дзен тематика. Е, ако сте изпуснали азиатопотока, можете да го преоткриете с Thrive.

Всеки играч разполага с шест големи пластмасови плочки надупчени на решетка 5 на 5. В средата на всяка плочка слагате по една червена дървена игла, а пред всяка червена игла слагате една неутрална. Неутралната игла ви показва как можете да се движете по полето 6 на 6.  За да разберете по-добре, ето ви и малка схема.

Играчите разполагат своите шест плочки в краищата на таблото. Целта ви е да се изпотрепете, което на геймплей език означава да паркирате своите плочки върху тези на опонента. Първият, който свали плочките на другия до една – печели.

Когато е ваш ход, вие избирате една от плочките си и я движите според едно от правилата, които иглите върху нея определят (в началото на играта можете да движите всяка плочка само с едно поле напред). След това вземате две неутрални игли и ги мушкате където си искате по своите плочки – не е задължително да отидат на плочката, която току що сте играли или дори да са само на една плочка.

Така продължавате, докато някой остане с една фигурка или ако сте останали с две на две фигурки и ви свършат иглите. Ако сте опитни играчи, наистина може да се получи патова ситуация, така че това правило е на място. В нито една от нашите игри не се е стигало до там, но виждам как е възможно.

Правилата са два абзаца и можете да играете Thrive дори с децата си. Въпреки че не е толкова дълбока, колкото повечето абстрактни игри, ще се изненадате oт динамиката и собствената микросистема, която Thrive развива след няколко игри. Има добри ходове, има по-добри ходове, а има и задължителни ходове. На принципа на повечето абстрактни игри, тук също работи максимата – „Големият ми ход е да принудя опонента ми да направи малък ход“. Въпреки това, фактът, че променяте плочките си в края на хода ви дава глътка въздух и възможности за отбрана. Това, разбира се, се вижда и от опонента ви и често играта ще се стига до движение на периферни плочки и подобряване на основните плочки, които пък са застанали в тактически пат с още няколко плочки на опонента. И така ги блъскате с игли, докато най-накрая някой не отключи доминото и направи първата атака. Тогава следва тотален геноцид на плочки в средата на картата. Номерът в Thrive e да планираш така нещата, че след цялата девастация, ти да имаш точно 1 плочка повече от опонента. Защото в тази игра не можете да се разминете без жертви.

И преди да премина към заключението, не мога да подмина компонентите. Играта пристига с много як платнен борд, който за моя голяма изненада не се мачка твърде лесно и благодарение на огромните тежки пластмасови плочки, лесно се изпъва при игра. Просто трябва винаги да играете на идеално гладка маса. Не можете да се разминете с класическото цъкане на табуретка с шахматната дъска размотаваща се от всички краища.

Иглите са готини и за още една изненада, въпреки моите непохватни пръсти, лесно се пъхат и вадят. Да, предполагам, ако сте от хората с наденични накрайници, вероятно ще изпитате лек дискомфорт.

Моята кутия пристигна с разширение, което ви позволява да използвате специални умения и дори да играете до четири човека. Не знам дали и вашата ще е така, но дори и да не е, не се притеснявайте. Нямате нужда от разширението. То просто добавя различни модули, които украсяват леко иначе перфектна игра. Едва ли ще го използвате често така или иначе.

Заключение

Thrive е едно от най-добрите ми попълнения последните месеци. Козметиката и физическото усещане са покъртително добри, правилата са кожа и кости, а геймплеят е подходящ както за малки, така и за големи, дори и за малки плюс големи.

Да, играта не е особено дълбока, но предлага достатъчно хитри врътки в собствената си екосистема, че да се отличи от глутницата абстрактни игри и да ви накара да я играете отново и отново.

В заключение, тук имате страхотен филър за двама, а с разширението дори и за четири. Препоръчвам!

ПЛЮСОВЕ:

  • Фантастични компоненти
  • Оригинална концепция
  • Бърз и незатормозяващ геймплей
  • Подходяща е… за всеки.

МИНУСИ:

  • Темата е няма никаква, но това е абстрактна игра, какво очаквате.

 

 

Dinoblivion – All we need is Gogo!

Мина известно време, откакто не бях играл сносен декбилдър. Не е много чудно, тъй като 2020 удари и света на настолните игри. Тази година не излизаха кой знае колко и разнообразни настолни игри. Имаше, разбира се, но годината можем да си я пишем направо нулева, ако я сравняваме с предишни.

Dinoblivion е семейна игра. И механично. и тематично. В нея, играчите развиват собствена фамилия от примитивни племена – раждат хлапетии, бият се с динозаври, правят си омлет от яйцата им и понякога самите те стават на омлет от самите динозаври.

Тук е момента да спомена, че играта е ограничена до един или двама души. Не мога да говоря за соло играта, но като се има предвид, че това е декбилдър за точки и повечето такива са си соло с повече играчи, бих могъл да спекулирам, че едва ли се различава толкова от играта за двама, като усещане.

Започвам с най-хубавото. Dinoblivion е един от най-тематичните декбилдъри, които съм играл. Да, все пак е игра с карти и на места се изисква доста въображение да обвържеш действие с история, но това, което мога да кажа е, че картите, арта, уменията и доста от врътките хитро препращат към хумористичната тема на биячи на динозаври.

Първото нещо, което прави силно впечатление и ще бъде постоянно в разговорите ви, докато играете, това са имената на персонажите. Гледайте.

Най-скандалният палавник от всички обаче е all time фаворита – GOGO.

Една от механиките ви позволява да създавате нови членове на племето ви, като комбинирате две карти с половин нарисувани мийпъли. Жените имат половин мийпъл отляво, а мъжете половин отдясно… с изключение на Gogo, който има половин мийпъл от двете страни. Предполагам парти пийпъл винаги е имало.

Ако искате да научите как се играе точно играта, няма да го научите от тук… а вероятно и от книжката. Правилата са написани като от някой надрусан със стегозавърски жълтък Гого по време на фиеста парти за инициация -разхвърлени, неясни и оставят лош вкус в устата ви.

Ако все пак преодолеете опита на книжката да ви откаже от играта, ще откриете, че вътре се крие сладко бижу. Dinoblivion не е комплексен декбилдър. Това, което правите е да теглите от вашето си лично тесте карти всеки ход и да ги играете за най-различни неща. Можете да ги използвате за:

  • Лов за събиране на храна (храната е един от ресурсите в играта)
  • Специално умение
  • Бой с динозаври
  • Създаване на нови хора (buddies), като комбинирате половинки мийпъли
  • Комбиниране на персонаж с умение

Има два основни типа карти. Персонажи и Умения. За да използвате умение, трябва да „жертвате“ един персонаж и няма да можете да правите нищо друго с него този ход. Това ще ви поставя в редовни мозъчни сблъсъци и важни решения.

В играта има няколко нива динозаври и за да ги биете трябва да съберете тонове оръжия, но ще си струва – защото освен директни точки в края на играта, получавате и готини бонуси.

Dinoblivion има интересен таймер. Тя свършва или когато избиете достатъчно динозаври или когато основното тесте с карти се изчерпи. Това тесте стои в средата на масата и постоянно се обръщат карти в две купчинки. Ако то свърши, играта също приключва.

Много неща се въртят около това тесте. Всеки път щом ви свърши вашето лично тесте и разбъркате изхвърлените си карти, ще трябва да обърнете брой карти от средното в зависимост от това колко динозаври сте претрапали до този момент.

Тези две купчинки, които са до тестето са и своеобразния магазин, от който можете да си купувате карти всеки ход и да си подобрявате личното тесте. Понеже винаги виждате само две карти и те често се променят не благодарение на ваши усилия, виждам как това може да се стори на много от вас „случайно“. И е. Декбилдърите разчитат на това да можеш сам да си изградиш тестето, а тук зависиш доста от шанса. Лично за мен това не е проблем. За разлика от бехемоти като Доминион и други състезателни и балансирани игри от този тип, Dinoblivion разчита просто на… фън. Понякога ще ви се получи яко тесте, понякога не толкова, но каквото и да направите ще си изкарате яко с древните племена и Гого. Друг е въпроса колко бързо ще се изтърка хумора.

Заключение

Dinoblivion e нелош декбилдър с оригинално представена тематика. Играта е изпълнена с хумор и ще ви вкара в атмосферата, че и понякога в малки историйки. Да, има кусури в правилата, които главно се изразяват в тяхното изразяване в книжката, но веднъж щом подпалите динозаврите, всичко ще си дойде на място. Артът е хумористичен, а компонентите са на ниво.

Тук има доста по-голяма доза шанс от повечето декбълдъри и решенията ви се определят по-скоро от тактическите възможности, отколкото от някакви дългосрочни стратегии.

С други думи Dinoblivion няма да ви разтърси, но понякога имаме нужда просто от един GOGO, за да ни оправи деня.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинално представена тема
  • Хумористичен и необичайно тематичен геймплей
  • Задоволителна дължина – около 40 минути.

МИНУСИ:

  • Кофти написана книжка с правила
  • Може да се играе само от един или двама души
  • Повече случайност, отколкото бихте очаквали
  • Липсват ми кадилаците

 

Shaolia: Warring States – Непретенциозна тупалка със зарове

Machi Koro е приятна игра, която въпреки публичния хейт, все още си харесвам. Space Base е високо ценена от мен игра. И въпреки че не съм играл Dice Throne, мога да предположа, че Shaolia влиза в тази цялата ниша от игри със зарове, които поставяме върху умения, за да бием конкуренцията.

Shaolia пристига с най-различни сценарии, но всеки от тях се различава само по сетъпа, който няма чааак такова значение. И понеже това е биткаджийска игра, каквито и модове за повече от двама души да ви пробутват не им вервайте. Shaolia си е чиста игра за двама със зарове.

Всеки играч получава голямо табло, върху което ще слага карти. Всяка карта има най-различни умения, но в общия случай или ви дава точки или пердаши опонента. Целта ви е King of Tokyo style – или да стигнете максималния брой точки (в случая 18), или да сте смлели опонента си.

В средата на масата се нареждат два типа сгради – общи, които теглите на случаен принцип и пазар с по-добри сгради, които обаче се строят по-трудно.

Трябва да призная, че частта с купуването на сгради е нещото, което ме отблъсква най-много от играта. Играл съм играта доста пъти и все още не разбирам защо е толкова сложна. Нека поясня.

Първо има фаза в която се купуват карти. Не се слагат пред вас. Само се купуват. Всяка карта от базовите струва едно злато. Можете да си купите колкото искате, но винаги теглите на случаен принцип. Всяка карта пък от пазара не струва злато, а три карти… което на практика е три злато. Донякъде схващам логиката, защото понякога оставаш с карти, които не искаш да строиш, но като цяло ми се строи леко тромаво правило.

По-тромавото правило обаче идва с фазите на игра. В първата фаза, както казах само купувате.

Във втората фаза, само строите. Сега можете да похарчите цената, която е написана на картата и да си я сложите на таблото. С други думи, за всяка карта плащате два пъти. За кратка и неглиже игра като тази, това усложнено купуване ми се строи излишно. Така… аз нямам решение за проблема и разбирам защо са ги разделили в две части (за да може да се запазят добрите карти и да можете да си ги строите по-късно), но в крайна сметка тези дизайнерски решения ми се струват доста първосигнални и е могло да се помисли повече и по в основи.

Започнах с мрънкалнищината, но от тук нататък повечето неща, които ще кажа са всъщност хубави. Повечето.

След като всеки си е сложил карти върху таблото е време за шамарене. Както във всички подобни игри, първо единият играч хвърля заровете си и ги наглася върху картите, а после другият. Играчите има по три зара, които ефективно са нещо като работници. Заровете могат да се манипулират (и то сравнително лесно) благодарение на офицери, с които лесно се сдобивате.

Както вече споменах, уменията са или биткаджийски или такива за събиране на ресурси и точки. Играта е доста разнообразна откъм тези умения, като особено по-добрите сгради предлагат вълнуващи комбинации.

Точките ясно – събирате и печелите. Шамарите обаче могат да отидат върху замъка на опонента (живота му) или върху сградите. Има сгради, които първо трябва да бъдат унищожени. Това е механика с пазачи, която често сме виждали в дуелните картови игри като Star Realms.

Споменах, че Shaolia е бърза игра. Объркал съм се. Shaolia може да е светкавична игра! Щетите се нанасят толкова скоростно, че само за четири пет рунда можете да сте завършили всичко. Това е както плюс, така и минус. Плюс е, защото просто разбърквате картите и започвате нова игра. Минус е, защото всичките тези различни фази на игра оставят впечатлението, че има някаква по-дълбока стратегия тук. А то няма – просто вземате първите възможни добри сгради и се почвате. В което… както казах, за такъв тип игра няма лошо.

Освен всичко това, в играта има „Trade Board”,  с най-различни умения (две от които са различни всяка игра) и там можете винаги да си набавите каквото ви е нужно… стига да имате сграда, която ви позволява да го правите. За мен е малко странно толкова голяма част от играта (поне като компоненти) да се активира само с няколко конкретни сгради… но от друга страна, всичко сигурно би било твърде предвидимо.

Заключение

Shaolia e непретенциозна биткаджийска игра със зарове, която в основата си не е нищо оригинално, но заради готините компоненти, арт и идея доставя точното удоволствие, от което понякога имаме нужда. На теория.

На практика, играта има няколко тромави правила, които забавят иначе чистото шамаросваме. Разбирам, че без тях Shaolia би приличала на всяка друга разхайтена тупалка, но какво от това? Сега всеки път щом я играя имам чувството, че съм забравил правило. Не че са много. На кент-купе са повече правила. Но на кент купе не забравям правилата. Защото са логични и интуитивни.

Има какво да се желае и в странната дължина на играта. Понякога с правилните карти може да продължи 10 минути, а друг път може и да се влачи 30-40 минути.

Сега… играта не е лоша. Бих я играл, когато някой я предложи. Но честно казано, едва ли някога аз ще бъда този някой.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти и арт
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Дисбаланс в дължината на играта
  • Твърде тромави правила и фази като за бърза биткаджийска игра

 

Blitzkrieg!: World War Two in 20 Minutes

Покрай тежката криза, заради управляващите… тоест заради Covid 19… реших, че е добре да наблегна на добрите игри, за да четете малко хубави неща и да не се ядосвате толкова.

Blitzkrieg е необичайна игра за издателите. PSG е крайно жанрова компания, насочена специфично към феновете на определен тип военни игри. Тези фенове използват настолната версия на теорията „suspension of disbelief”, която гласи, че хората са склонни да не обръщат внимание на кофти продукцията, за да получат определен тип преживяване. Същите тези фенове обожават и 90 процента от игрите на GMT – компания, която за щастие вече не е толкова консистентна в ужасните си компоненти.

Необичайното на Blitzkrieg обаче не са компонентите, защото те все още не са нищо особено. Тук дизайнът е отличителен със своята чистота и „мейн стрийм“ усещане. Можем да благодарим за това на привлеченият дизайнер Paolo Mori, който е известен със своите семпли правила, създаващи изненадваща дълбочина (една от любимите ми игри е негово дело – Ethnos).

Слогъна на Blitzkrieg – World War 2 in 20 minutes е абсолютно точен. Заради това не съм си правил и труда да измислям заглавие на ревюто. Това е дуелна игра за влияние на различни части от света, като единият играч управлява съюзниците, другият нацистите.

Геймърите от вас ще познаят някои очевидни прилики със системата на Twilight Struggle, само че тук всичко е в минималистични размери.

За разлика от TS, Blitzkrieg не използва тесте от случайни карти, а торбичка пълна с токъни. По подобие на Samurai, всеки играч има собствен параван, зад който държи 3 токъна. По време на хода си играчът избира един от своите токъни и го поставя на табло между двамата играчи. В края на хода, играчът си тегли един нов токън от торбата си. Ако така се случи, че играч няма токън в началото на хода си, играта приключва и този играч губи. Другият начин за победа е достигането на 25 точки. И двата варианта са валидни и от моя опит, процентното отношение победа точки/свършване на токъни е 60 на 40. Това не са слочаени цифри!

Централното табло съдържа континентите на света, които в играта са наречени „Theaters of War”. Всеки континент съдържа няколко реда от полета за поставяне на токъни. Вашата цел е да запълвате редовете. В момента, в който даден ред се запълни, играчът, който е наклпнил везните в негова полза на този континент ще получи определен брой точки.

Всеки токън има стойност, която след поставяне подсилва силата на континента в негова полза.

Освен това… и тук идва допаминската част на играта… почти всяко поле на картата съдържа умение, което вие получавате веднага след поставяне на токъна. Уменията са следните:

  • +Определена сила, която се добавя към силата ви в този континент
  • +Определена сила, която се добавя към силата ви в друг континент
  • Просто точки
  • Унищожение на плочка на противника (това не е много изяснено в книжката как се избира, затова ние просто изхвърляме случайна плочка обратно в торбичката)
  • Теглене на нова плочка от торбичката
  • Теглене на случайна плочка от купчина с общодостъпни плочки с още по-силни умения, която слагате в торбичката си и се надявате да я изтеглите нататък, НО НИКОГА НЕ ГО ПРАВИТЕ!!
  • Комбинации или малки девиации от предходните умения

Заключение

Blitzkrieg е бърза и пристрастяваща игра за двама, чиято достъпност е запазена марка на дизайнера. Тази игра може да се играе както от геймъри, които искат да запълнят малко времето си, така и от деца. Аз я играя с моя 7 годишен син (основният ми опонент тези седмици) и той се справя отлично. Бих стигнал до там, че да кажа – Blitzkrieg би могла да се продава във всяка книжарница, защото е подходяща за абсолютно всеки. Дори за тези, които никога не са играли игри.

Скоро ме питаха за ангажиращо занимание за възрастен човек с физически проблеми, за когото търсят занимавки, подобни на шах. Е, тук няма чак такава дълбочина като шаха, но Blitzkrieg, за разлика от шаха ви носи удоволствие и бриз от вълнение, заради добавения шанс и лекота. Тук липсва напрегнатостта от твърде състезателния дух и мисля, че това е само плюс.

Визията на играта няма да счупи рекорди, но геймплеят е толкова изпипан, че илюстрациите губят значение. Това е игра със случайност, но добрите тактически решения винаги биха спечелили дори срещу най-големия късметлия. За щастие, всичко завършва толкова бързо, че можете веднага да изиграете поне още една игра. През моя опит с играта не съм срещал фрустриран играч на Blitzkrieg и нито един намръщен мрънкач, който да дудне за лошия си късмет.

ПЛЮСОВЕ:

  • Достъпни правила
  • Бърз геймплей
  • Всеки ход е вълнуващ
  • Отличен соло вариант

МИНУСИ:

  • Визията е по-скоро функционална, отколкото впечатлителна

 

Ако ви харесва как звучи играта, можете да си я поръчате от сайта на нашите партньори – Time2Play.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Mandala – Различна и изненадващо дълбока игра за двама

Абстрактните игри са изключително трудни за обясняване в едно ревю, но по подобие на съвременната класика Азул – Mandala ще ви спечели на първо място с красивите си абстрактни компоненти. Можете да се досетите от името, но илюстрациите в Mandala са красиви и доста…  трипи. Мандала е древен символ на свещен ритуал, в който се рисуват цветни картини в пясъка, олицетворяващи света, след което този свят церемониално се унищожава и се хвърля в реката. Ей такива простотии.

Мандала (като игра) представлява игра с карти с контрол на територии и събиране на комплекти, като една от уникалните й черти откъм компоненти е огромното платнено централно табло, което идва с всяка една кутия. Въпреки това луксозно усещане, играта е изненадващо евтина.

Mandala е малка игра за двама, която ще ви изиска малко от времето, но значителна част от мозъчния пауър.

Не мога да навляза достатъчно дълбоко в правилата, просто защото те са уникални и различни. Въпреки това ще опитам да ви пресъздам основното усещане.

Тестето се поставя с лицето надолу в средата на таблото. От двете му страни могат да се видят два кръга, изобразяващи мандали. По време на играта вие ще ги запълвате с цветове и по някое време ще събирате тези цветове за точки.

Играта е с контрол  на територии. Когато е ваш ход можете да играете карта в която и да мандала, но можете да слагате и карта от външната страна на мандалата, откъм вашата страна. Ако слагате карта с цвят, който вече съществува, вие я слагате във вече съществуващите натрупани карти от този цвят (ако е в мандалата или от вашата страна на мандалата). В момента, в който ВЪВ и ОКОЛО мандалата се видят и шестте цвята в играта е време да „унищожите церемониално“ мандалата. Играчът, който има повече карти от неговата страна избира пръв всички карти от един цвят в мандалата и си ги взема. Ако вече в таблото (реката) пред него има от този цвят, то той поставя всички карти в купчинката си за точки. Ако няма от този цвят си поставя една от картите на първото свободно място на таблото си отляво надясно.  След това другият играч (ако изобщо има нещо от неговата страна на мандалата) си избира един цвят и прави същото.

Хитростта и мозъчния фреш идват от това кога да вземеш кои карти, защото всяка следваща карта във вашето табло дава повече точки за всички карти от този цвят. Да, понякога ще имате възможност да приберете 4-5 карти, но те ще ви носят по една точка. Може би ще е по-ценно да вземете две карти, които носят по три. От друга страна, точно тези две карти, които биха ви носили по три точки в момента не са играни никъде в мандалата и може би ще е по-ценно да ги използвате за контрол на територии, отколкото да ги хвърлете в мандалата с надежда да ги спечелите.

Разбрали-неразбрали – играта носи своята трудност за усвояване и въпреки че правилата се разбират след една-две игри, те не са интуитивни и не съм сигурен, че мога да препоръчам играта на всеки.

Това не означава, че играта има пропуски. Напротив. За мен Mandala e една от най-добрите игри за двама излизали последните месеци и въпреки че всичко на всичко получавате огромно тесте само от шест вида цветни карти, разнообразието и възможността за гъзарски решения и задоволителни ходове могат да ви накарат да се гордеете с вашето високоумие.

Геймплеят продължава не повече от 20 минути и понеже предоставя толкова вариации за преиграване и най-вече за самопрецакване, сигурен съм, че ще искате реванш. И реванш. И реванш. И реванш.

Визията е модерна, компонентите са рядко срещани за тази цена, а механиките са свежи и невиждани в пободни дуелни игри. Препоръчвам я за всяка двойка, която иска да се предизвика един друг, но имайте предвид, че играта ще изиска от вас изненадваща ангажираност и дълбочина на решенията си. Така де, ако искате да спечелите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Очаквано красив арт
  • Изненадващо огромно платнено табло, което не оскъпява целия продукт значително
  • Дълбок и ангажиращ геймплей
  • Продължава само 20 минути!

МИНУСИ:

  • Изисква се време да свикнете с нетипичните механики, така че за да си изкарате приятно ви трябва търпение

Можете да кликнете на линка отдолу и да си поръчате играта от магазина на нашите партньори от Time2Play. Подкрепете ги, подкрепете се и вие с по една Мандала.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Stone Daze – микро ревю

Тази година сериозно се изложих с ревютата от Есенските ми игри. Имам още куп, сдобити по време на фестивала Октомври месец миналата година, които все още очакват ревюта. Това е прецедент в практиката ми и се надявам карантината през март да поправи грешката.

Stone Daze е игра с програмиране от израелската компания Tyto Games, която преди две години ни докара Elementos – чудесна абстрактна игра за двама, за която мъъничко ме е яд, че продадох.

По подобие на предишната игра и очевидно в стилистиката на производство на компанията, Stone Daze пристига с уникално изработени и лазерно изрязани дървени фигури и компоненти, които придават усещане за луксозност.

Stone Daze е дуелна игра за двама или четирима, което по презумция означава – „Това е игра за двама, но искаме да я продадем по-добре, затова ще пишем, че може и за четирима“.

Компонентите очевидно са страхотни, като освен дървенията в кутията ще откриете и пластмасови карфици със затъпен край, които се мушкат в дървените фигурки, когато някой ги шибне по кратуната.

Играта е изпълнена с хумор, което си личи от текстовете на книжката. Друго, което си личи от нея е пълната каша от разхвърлени правила, които дори след 10 четения не правят играта лесна за разбиране. Има толкова въпроси с умения, тайминги и като цяло важни основни правила, че и до ден днешен не съм сигурен, че играя играта правилно. Така че трябва да се отбележи, че усещането ми за Stone Daze може да е силно повлияно от това, че съм я играл по съвсем различен от предвидения начин.

Основната механика на играта е програмиране. Всеки играч програмира тайно действията на своите хора и мамут, като след като и двамата играчи са готови започват да се изпълняват въпросните действия.

Тези действия са движения и специални умения, както и мятане на бухалки. Таймингът на кое кога се случва е по-неясен и от бъдещето на бизнеса у нас (рязък и ненужен обрат в това ревю).

Целта на единиците е или да стигнат до другия край на дъската или да се избият един друг. В общи линии, Stone Daze е една гигантска и усложнена версия на Onitama.

Заключение

Stone Daze е на теория добра лека игра за запълване на време и на практика за някои хора би било така, но след многократни опити, ние все още сме заплетени в неясните правила, които определено ни повлияха на мнението за играта.

В крайна сметка, подозирам, че поне веднъж-два пъти съм я играл правилно и мога да я определя като окей игра, която ако не бяха страхотните компоненти (които пристигнаха в странно количество – някои се повтаряха), едва ли щеше да блесне в множеството по-добри игри с програмирани (скоро ще говоря за Oh, Fox).

ПЛЮСОВЕ:

  • Изумителни компоненти
  • Оригинална и хумористична тема

МИНУСИ:

  • Изнервящо объркваща книжка с правила
  • Има доста по-добри подобни игри

Произход на снимките: Boardgamegeek.com

 

Cloudspire – Когато цената няма значение

Последните няколко години кикстартър ни потопи в MOBA игри, повечето от които големи, скъпи и с миниатюри. С какво Cloudspire допринася към пренаситения жанр?

Ами на първо и най-очевидно място е издателят – Chip Theory Games. Това автоматично означава извънземни и over the top компоненти. Ако сте запознати с компанията или просто можете да четете, ще се досетите от името на компанията – кутията е пълна с висококачествени чипове. Тук тези чипове са в безбожно количество и повечето от тях са с принтирани единици и умения.

И понеже очевидно цената е без значение, вместо каквито и да е дъски, от компанията са подходили с неопренови матове за… всичко. И не само това – доста от тези матове са с малки дупки, където да пъхате маркери за указване на различни статистики. Разбира се, намират се тук-там зарове, но все пак количеството няма нищо общо с Too Many Bones.

Кутията на Cloudspire е гигантска, а тежестта от компонентите си казва думата в цената на шипинга. И докато сме на тема цена, Cloudspire не е евтина игра и инвестицията в нея се оправдава, само ако сте запалени геймъри, които смятат, че могат да я пръснат от игра.

Сума ти книжки с модули.

Да. Cloudspire е геймърска. 35 страници книжка с правила и още няколко допълнителни книжки за различните модули го доказват. Тук ще се засипете от детайли, свързани с геймплея и въпреки че веднъж щом започнете, всичко си идва на мястото, то ако играете играта веднъж в месеца, всеки път ще трябва да пороввате. Освен това, въпреки интуитивните динамични механики, смея да твърдя, че подредбата на абзаците в книжката с правила не помага за лесното възприемане на информацията.

Въпреки количеството компоненти, всичко в кутията е прибрано по начин, който да улесни подредбата на играта. Смея да твърдя, че ако знаете какво правите, сетъпа на Cloudspire не отнема повече от пет минути, което за огромна игра като тази е истинско постижение.

Ако не сте запознати с термина MOBA или не сте чували за игри като DOTA и League of Legends, с няколко думи този стил игри представляват следното – един играч започва от един край на картата, а друг от другата. Целта е да разбиете базата на другия играч, като имате герои, които се развиват и събират предмети, а през цялото време неконтролирани от вас хилави гадове (крийпове) се движат от вашата база към тази на опонента и помитат всичко по пътя си (или поне се опитват).

Cloudspire може да се играе от 1 до 4 човека, но заради самата специфика на жанра се досещате, че е най-добра за двама. Никога не съм я пробвал с четирима, но самият факт, че понякога ходовете може да са дълги и заради това, че крийповете добиват още една страница правила, не искам да си причинявам тази мозъчна крампа.

Освен стандартните правила, модулът за един играч е всъщност добре замислен и му е отделено солидно внимание. Има отделна книжка със сценарии за един играч, като общо взето сценариите представляват пъзел игри, с  които играчът трябва да се справи. Да, тези игри са ограничен брой, но мисля че не е разумно да се лигавим и заяждаме при положение, че книжката за соло игра е 82 страници.

И сега, приемаме, че вие сте двама закоравели геймъри, които търсят нещо сериозно и дълбоко, с което да се надцакват. Какво можете да очаквате?

Cloudspire е стратегическа игра с изключително силен тактически елемент. Стратегията започва още преди началото на играта, когато си избирате фракцията с която да играете.

В базовата игра има четири доста асиметрични фракции. Асиметрията идва както от единиците, така и от уменията и сградите, които строите по време на игра.

Дори и да играете с една и съща фракция всеки път обаче, възможностите са толкова много, че първата ви игра ще бъде ако не фрустрираща, то поне обучаваща.

Всяка фракция има собствено табло, върху което ще отбелязвате построяването на различни сгради и дори ще подобрявате тези сгради. В края на играта няма да може да сте построили всичко, така че дори само от това преиграваемостта ви дава възможност за изплащане на чутовната цена.

Тези табла се свързват с почти рандомизирана карта от няколко различни неопренови платна (бордове), които имат само няколко малки правила за свързване.

Всеки играч има собствени единици (крийпове) и герои, които ще може да купува с точки. Всеки рунд точките за купуване са повече, а ако сте специфични фракции, можете да получите дори бонуси с такива точки. Освен собствените единици обаче има пазар както с още герои, така и със специални предмети, които можете да слагате на героите. ОЩЕ ПОВЕЧЕ – можете да купувате мини карти, които да поставяте върху голямата карта и да променяте цялото табло в средата на масата.

Един от най-оригиналните елементи в играта е как единиците отбелязват животите си. Вие трупате под единицата чипове с животи, които малко по малко изчезват. Тази идея е заета от първата игра на компанията – Hoplomachus. Освен чипове с животи обаче, вие слагате и чипове с атаки, чипове с обхват и дори чипове с умения. По този начин вие увеличавате живота на единицата и й давате бонус неща, които може да прави. Така че как и кога точно слагате чип с умения има значение. Колкото е по-надолу, толкова по-бързо то може да изчезне, когато ви ударят.

Дълбочината на сериозните тактически и стратегически решения идва от факта, че не се прекалява със заровете. Да, в Cloudspire има шанс, защото хвърляте зарове тук-там, но за най-важните неща, като например битките на единиците – всичко е кажи-речи предопределено, ако добре сте си изградили тактиката. Когато стрелят кулите, или както са в играта – Spires, тогава се мята зар, но дори и със зар, кекавите шушлеци трудно могат да зажлембят тъпканите батки. С други думи, това е игра с малко късмет и доста тактика.

Решенията ви ще се диктуват не само от вашите умения и възможности на фракцията, но и от разположението на картата. Вие трябва добре да предвидите как ще се движат вашите крийпове и как да заклещите крийповете на опонента, като използвате собствените си кули.

Ако сте заклет фен на Warcraft модулите, вече се досещате, че Cloudspire е смесица между MOBA и TOWER DEFENSE. Тук манипулирате цялат карта пред вас и се опитвате да завъртите пътя на лошите гадове, като предпазвате максимално вашите.

Освен това из цялата карта са пръснати бонуси – чипове с лицето надолу. Тези чипове могат да бъдат още гадове, които дават бонуси, ако ги биете, така и специални умения, които да експлоатирате, докато сте при тях. За целта обаче ще трябва да поразкарате героите си далеч от битките в центъра на картата и да жертвате крийповете, които ще трябва сами да се справят, докато вие си човъркате благинки в храстчетата.

След само няколко рунда играта ще свърши и въпреки че вероятно сте играли около два часа ще се чудите как така играта е свършила толкова бързо. Това се дължи на факта, че дори когато не сте на ход, вие сте ангажирани със случващото се, а динамиката между различните части на играта е толкова хомогенна, че цялото преживяване се усеща в идеален непрекъснат синхрон… Е… след като минете първоначалното „Чакай, това какво правеше?? Как точно работеше гнезденето? Кога се хвърляше зар? Как да се сдобия със зар? За какво са ми изобщо зарове? Колко е часът? Гладен ли съм?“

Да. Очевидно харесвам Cloudspire, но не мога да отрека, че тя е сериозен препъни камък за хора, които не са готови да жертват първата си игра в разучаване, четене и болезнено цъклене с празен поглед в безобразното количество специални малки и детайлни правила на някои от единиците.

Заключение

Cloudspire е сериозна тежка геймърска игра предимно за двама и ако й отдадете нужното внимание би могла да изплати своята трудно поносима висока цена. Компонентите са феноменални, геймплеят е изненадващо интуитивен и ако играете редовно ще откриете множество различни стратегии и тактики дори само с една от всичките фракции. Преиграваемостта е огромна, а ако желаете можете да играете кооперативния модул или пък ако сте сам – да се потопите в соло сценариите, на които им е отделенa огромна любов. С други думи – Cloudspire е изпълнена със съдържание и внимание и ако сте геймър в сърцето си ви препоръчвам да я пробвате поне веднъж.

ПЛЮСОВЕ:

  • Дълбок стратегически геймплей
  • Множество модули за игра (включително соло)
  • Безбожна преиграваемост
  • Мамата си джаз компоненти

МИНУСИ:

  • Сериозен праг за научаване на правилата

Circle the Wagons – Малко. Просто. Гениално.

Микроигрите някак си автоматично се пренебрегват, когато се говори за топове на годината. Някои ревюъри дори си правят отделна категория само за дребни игри. Ако бях игрл достатъчно Circle the Wagons преди месец-два, това със сигурност щеше да бъде най-добрата игра за двама на 2019-та.

Причината е проста – елементарни правила, безкрайна преиграваемост… пространствен пъзел!

Circle the Wagons е от новата поредица микро игри на Quined Games, заедно със Sprawopolis и Stew, за които ще поговоря скоро също.

Circle the Wagons е тактическа игра за двама и използва малко тесте от карти, като гърба на всяка карта е условие за точкуване, а лицето е разделено на четири зони. Всяка зона има цвят и символ.

Вашата цел е да отбелязвате точки, като строите пъзел от тези карти пред вас. В края на играта ще получите точки за съседни цветове зони, както и за три условия, които се обръщат всяка игра на случаен принцип. Някой път може условието да е – заклещена планина между два пистолета, или пък минимално количество бири за точки.

Когато слагате карта, тя трябва да спазва много малко правила относно ориентация, подпъхвания и надпъхвания, но в крайна сметка трябва да си подреждате пъзел.

Играта се нарича Circle the Wagons, защото след като сложите трите условия за точкуване, вие нареждате всички останали пъзел карти в кръг около условията. Когато е ваш ход вие или вземате първата карта и си я слагате където решите в пъзела или вземате която си искате напред, но в този случай подарявате всичко прескочено на опонента. Това в общия случай не е отличен сценарий, но понякога искате да дадете карта на другия играч, защото тя ще му навреди.

И така продължавате, докато свършат всички карти в кръга. Тоест – не повече от 15-20 минути. Смятате си точките и си ги записвате на удобно тефтерче за точки.

Заключение

Circle the Wagon е малка ненапрягаща филър игра, като брилянтността й се дължи на идеалната дължина и задоволението, което ви носи перфектното ниво ангажироност за този жанр. Тук късметът е на минимум и ако загубите, ще сте загубили заради вас. Преиграваемостта е космическа, защото всяка игра изкарвате различна комбинация от три карти с условия за точкуване, като към тях добавяте и още няколко метода, съществуващи във всяко изиграване. Всъщност, дори и да играете една и съща подредба на условия, то картите в кръга ще са разположени по различен начин.

Ако търсите бърза, но ангажираща – ненатоварваща, но смислена игра – Circle the Wagons е вашата перфектна терасна игра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Минималистичен дизайн
  • Бърз сетъп
  • Бърз геймплей
  • Безкрайна преиграваемост

МИНУСИ:

  • Темата се губи, макар и да има опити да изплува с някои карти

Circle the Wagon можете да откриете на сайта на нашите партньори от Time2Play