Архив за етитет: игри в които яко лъжете

Coup – Много блъф в малка кутия

Напоследък блъф игрите стават все по-значима част от настолните и картовите игри по света. За справка, само погледнете популярността на The Resistance и Love Letter. Предполагам, че причината това да се случва е скрита в самото усещане, което носи играта, тази мистерия и това чувство, че не знаеш какво се случва, този адреналин, който носи неизвестността и това, че не знаеш кой казва истината и кой не. Малко като в криминален роман – понякога до самия край не знаете кой е лошия, а в други случаи разбирате и гледате да го блокирате през цялата игра. Игри на усет, дедукция и доста късмет – една доста свежа комбинация за нашето ежедневие.

Преди да започна със същинското ревю, искам да подчертая, че аз не съм много голям блъф фен. Самата идея, че трябва да лъжеш и мамиш, за да не те изгонят или изолират от играта, за мен е доста отблъскваща и повечето блъф игри, които съм играл използват тази механика (The Resistance, Werewolf, Werewolf:Inquisition, има и други, но явно са били скучни и не се сещам в момента за тях). Според мен не е хубаво един човек да седи и да гледа как другите играят без да му дадат кой знае какъв шанс да се включи, а дори когато се включи, да няма кой знае какво да направи, защото другите са подготвени. В най-добрият вариант, цяла игра се криеш без да разберат кой си, но дори тогава могат да те набележат, понеже не знаят нищо за теб. Не го разбирам това като идея, но предполагам че е умишлено добавен елемент –допълва и без това големия хаос по време на игра и прави играта още по-непредсказуема за играчите. Не може всички да са доволни и въпреки, че аз съм от недоволните, все още намирам интересни идеи в този тип игри, дори играя някои от тях.

Стига съм философствал, нека вложим малко смисъл в това ревю.

 Coup

Coup е от онези игри, които на пръв поглед изглеждат съвсем непретенциозни, съвсем обикновени така да се каже. Някакви карти, някакви картонени монети и… това е, няма провече компоненти. Както аз, сигурно и много други хора в този момент биха си помислили, че тази игра трябва да е много скучна, но мога да ви убедя, че не е така. В играта има някои чудесни идеи и механизми (като за блъф игра, разбира се), които няма как да не се отбележат – просто това са елементите, които не дават възможност на играчите да почувстват играта еднообразна и да ги карат да играят с напрежение до самия край.

Разбира се, играта разчита най-вече на елемента…

 Блъф

В тази игра блъф елемента е почти 90 процента от цялата игра, нещо което не съм срещал досега. В други игри, които съм играл, блъф елементът винаги е бил около това да не разкриеш ролята си, да се предпазиш от лошите, да залъжеш добрите. Тук не е така. В Coup нещата стоят по доста различен начин и това беше първото нещо, което силно ме впечатли – дори когато нападате някой, можете да излъжете за ролята си. Принципът на блъфа е абсолютно същия като в играта лъженка – докато някой не ви предизвика че лъжете, можете да казвате каквото си искате. Разликата е, че за да се подсили несигурността и силата на измамата в играта, ако загубите някое предизвикателство сте задължени да убиете едната от двете си роли. Понякога дори е приятно да кажете истината с надеждата, че някой няма да ви повярва. Това абсолютно премахва онзи елемент на изолиране или скука за някои от играчите и според мен е една гениална идея, която може да се използва в бъдеще – разделението на добри и лоши в игрите вече започна да ми омръзва.

 Действията

Действията в Coup са измислени доста хитро, особено частта с блокирането на действия. Това е и основния елемент на изненада в играта. Ако го нямаше.щяха да правят безпрепятствени действия цяла игра и, честно казано, никога не бих харесал такава игра. Много е интересен моментът, в който казвате на друг играч, че блокирате неговото действие с роля, която нямате и го оставяте да се чуди дали го мамите или наистина имате тази роля. Разбира се, от тук идват и повечето предизвикателства – играчите в повечете случаи са толкова сигурни в успеха, че когато някой се опита да осуети плановете им чрез блокиране, те не искат да повярват на това развитие на нещата и веднага обвиняват човека в лъжа. Дори и при един на един, с по една карта в ръката, просто елемента на несигурност така се е намъкнал в главите на играчите, че те нито си вярват, нито пък смеят да не си вярват. Лудница, в пълният смисъл на думата!

Има обаче един елемент от играта, който не ми харесва и това е действието на убиеца. В началото на играта няма проблем той да се опитва да убива този и онзи, като по този начин забързва играта, но когато играта е близо до края и повечето хора имат по една карта, убиецът почти не може да бъде спрян. Имал съм поне пет случая, в които се опитвам да оцелея и тъкмо се поуспокоявам, че ще имам още едно действие поне, някой решава да ме убие с убиеца и аз нямам графиня, за да го спра. Естествено, мога да го излъжа, че имам, но тогава той решава, че така или иначе ще го убият на следващия ход… защо да не ме пробва. Досадно е, знам че е свързано с това играта да приключва бързо и да се елиминират играчи на кило, но ми се щеше да не се чувствам толкова безсилен в такива моменти. Като изключим този специален случай обаче, действията работят много добре и фактът, че са толкова обвързани помежду си прави играта много по-интересна.   

Бързина

Няма да излъжа, ако кажа, че това е най-бързата блъф игра, която съм играл. Една игра приключва за 15-20 минути в най-дългия си вариант, като е изключително ангажираща през тези няколко минути. Малко да се отплеснете и вече сте пропуснали половината игра, но това не е проблем, понеже после можете да изиграете поне още 5. Бързината много ми харесва – не е като Werewolf и The Resistance, където може да седиш половин до един час без да правиш нищо и после да чувстваш, че си изгубил това време безцелно и безвъзвратно. Даже повече. Според мен, това трябва да е блъф играта – бърза и простичка, но достатъчно ангажираща и разнообразна. Много съм впечатлен.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Силно съсредоточена в блъфа и измамите, Coup прави една сериозна заявка за най-блъф игра в моята колекция. И няма как да е иначе, щом самата идея на играта е да лъжете и мажете – както, за да се предпазите, така и за да извършвате действия и за да елиминирате противниците си. 

В тази връзка, трябва да отбележа, че съм изненадан приятно. Не съм очаквал да я харесам кой знае колко, нито пък да ми е весело докато играя. Както казах и по-горе, играта има уникални елементи, силни страни и като общо впечатление, за мен е изключително стабилна и приятна игра. Колкото до леките забележки по баланса на играта, според мен с първото допълнение това няма да се наблюдава, понеже там дори се получава отборна игра (като отборите постоянно се променят, хаоса ще е още по-голям), така че има шанс да избегнете такива моменти. Играйте я без големи очаквания, но с добро настроение и определено няма да съжалявате след първата, втората, третата или десетата игра.

В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:

  1. Най-интересна блъф игра
  2. Най-интересна игра с кратка продължителност ( до 45 минути)
  3. Игра с най-малко компоненти
  4. Игра с най-много директно взаимодействие между играчите

Ако случайно сте играли Coup и присъства във вашата класация НАЙ, моля, напишете ни един-два реда в коментарите.

Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigbag.bg/product/1471/coup.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]
[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/coup-igra-s-karti.html“ target=“blank“ ]Boardgames.bg[/button]
[divider]

Ако това ревю ви е харесало или впечатлило по някакъв начин, ще се радваме да ни подкрепите в това, което правим:[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Shadow Hunters – да бъдеш или да не бъдеш.

Тъмнината е толкова гъста, че през нея едвам-едвам се процежда светлината от далечната луна. Подобна е само наситеността на нищото насред което се намирате. Дори и случайните минувачи ви гледат съмнително, така че не можете да определите дали са приятелски настроени или просто изчакват удобния момент да ви нападнат. Вашите врагове са някъде там, скрити на сигурно или добре дегизирани като мирни граждани и подготвящи началото на спектакъла от кръвопролития. Кои обаче са те?

Shadow Hunters e настолна игра създадена от японския дизайнер Yasutaka Ikeda с елементи на блъф и риск. Като идея е доста подобна на The Resistance и Werewolf сериите, някой даже казват че е „нещо средно между двете”. Играе се от 4 до 8 играча,и целта ви е да постигнете своето условие за победа, което ако сте Shadow е да унищожите всеки изпречил се на пътя ви Hunter, a за Hunter… точно така, същото, но в обратна посока – искате да избиете всички Shadow герои по един или друг начин (по желание без реален физически контакт). Освен двата кръвнишки настроени един към друг отбора, съществува и трети тип роля – Neutral, или по-точно хората, на които в повечето случаи им е все едно как се развива двубоя между Shadow и Hunter героите, стига да не бъдат нападани и да се движат уверено към победата. Бой ще има много, а победители малко, затова гледайте ако сте неутрални да не се намърдате между шамарите!

Компоненти

Източник: BoardGameGeek

Играта не е много богата на компоненти, но въпреки това е важно за следващите обяснения да знаете че ще разполагате с:

  • 64 карти – включват 10 роли (с червен гръб), 6 места за посещаване (с жълт гръб) и по 16 зелени, бели и черни карти
  • 8 плочки за поставяне на ролите в 8 различни цвята
  • 16 цветни цилиндърчета – по 2 за всеки от осемте цвята
  • Игрална дъска
  • Шестстенен и четиристенен зар

Подготовка за играта

Игралната дъска се поставя на масата и върху нея се разпределят 6-те места за посещаване на случаен принцип, всеки си избира цвят и си взима плочка за поставяне на ролята, а едното му цветно цилиндърче се слага на „No Damage” полето от Damage пътеката вляво на дъската. Бялото, зеленото и черното тесте се размесват и слагат в дясната част на дъската и се избират ролите, които да се включат в игра (при различен брой хора и предпочитания ролите в игра са различни).

След това нещата се развиват като в типична блъф игра – получавате една от многото роли (стават 20 ако се играе с разширението), всички ви гледат съмнително и вие гледате съмнително тях. Но… в тази игра не знаете с кого сте в един отбор. Начина на получаване на това познание ще намерите в „Ход на играта”.

Източник: BoardGameGeek

Нека поговорим малко за самата карта за роля. На всяка карта за роля има няколко важни неща за забелязване. В горния ляв ъгъл можете бързо да разберете какъв герой точно сте избрали ( червено за Shadow, синьо за Hunter и жълто за Neutral) и да разберете колко HP (живот) има вашия герой (в средата на картата вдясно). Поглеждайки по-надолу, забелязвате Win Condition (условието ви за победа) и Special Ability (специалното умение на вашия герой), като на специалното умение на някои карти е указано със ситен червен текст, че умението се използва само веднъж на игра. Специалното умение може да се използва когато е указано на картата. Ако не е, вие преценете кога ще вие най-полезно да го използвате.

След като сте разбрали ролята си и се разберете кой да е първи вече е време играта да започне!

Ход на играта

По време на своя ход, играчът е нужен да се мести от място на място. За целта хвърля двата зара и събира резултатите, като това показва къде ще се премести и какво може да направи благодарение на новото място (задължително е да се мести всеки ход на ново място). Специално за това, всяка карта за място си има изобразени едно или две числа. Единственото липсващо число е 7 (феновете на Катан ще се зарадват на това) и ако получите сбор 7, просто избирате къде искате да отидете този ход (като нямате право да избирате полето, на което се намирате в момента).

Източник: BoardGameGeek

Вече сте на новото място. Въпреки че на картите си пише всичко нужно, ще спомена, че имате следните възможности:

  • Hermit’s Cabin – теглите една зелена карта и я изпълнявате;
  • Church – теглите една бяла карта и я изпълнявате ;
  • Cemetery – теглите една черна карта и я изпълнявате ;
  • Underworld Gate – избирате бяла, зелена или черна карта, теглите и я изпълнявате ;
  • Weird Woods – можете да излекувате 1HP на когото искате или да ударите някого, сваляйки му 2HP
  • Erstwhile Altar – можете да откраднете предмет от друг играч

Можете да изберете дали да теглите карти, но изтеглите ли няма връщане назад. Дори ефекта да е негативен за вас, вие трябва да го изтърпите (освен при зелените карти).

При теглене на бели карти получавате предимно предмети за защита или се лекувате, а при черните получавате предимно предмети за атака или карти за сваляне на HP.

Източник: BoardGameGeek

Зелените карти обаче са специални… Помните ли, че ви казах че никой не знае кой е в неговия отбор? Това е единственият начин само вие да разберете.

При теглене на зелена карта вие ще прочетете какво пише и трябва да дадете картата на някой друг за да разберете повече за него. Той също прочита какво пише и действа спрямо картата (например: лекува се, наранява се, нищо не прави), което ви подсказва с какво си имате работа. Картата е изиграна, поставя се с гърба нагоре и никой няма право да я обърне (така се запазва в тайна).

След използването или неизползването на ефекта от мястото имате право да атакувате някой намиращ се на същото или на съседното до вас място. Хвърляте пак двата зара и изваждате от големия резултат по-малкия. Разликата е количеството щета, което сте нанесли. Съответният герой губи HP в размер на разликата или по-точно се задвижва напред по Damage пътеката. Ако в даден момент играч стъпи на полето отговарящо на неговото максимално HP той излиза от играта, обръща си ролята и убиеца му има право да вземе един от неговите предмети.

Успял или не да покоси някого, играчът приключва хода си (освен ако не е решил да използва специалното си умение в края на хода си). След това е ред на следващия играч.

Моето мнение

Според мен играта е доста свежа! Бих казал дори, че е по-добра от Werewolf и The Resistance в група с по малко хора. Дори само факта, че играта продължава към час най-мнохо и има достатъчно свобода и разнообразие е достатъчен за това всички фенове на блъф игрите да я харесат. Много ми хареса идеята, която са използвали. За нещо средно между стандартна блъф игра и ролева игра – всичките тези предмети, движения и персонални битки правят играта много разнообразна. Понякога изиграването е изпълнено с мистерия и мислене, всеки играе предпазливо, за да не нападне грешния човек. Понякога играчите решават просто да се забавляват и да раздават шамари наляво и надясно, без да знаят дали това им е враг или съотборник. Някои хора казват, че това прави играта прекалено произволна, но според мен истината е, че всичко зависи от компанията, с която играете. Това важи и за всички други изпълнени с блъф и неяснота игри. Иначе казано, ако всички са решили да се забавляват, няма да има нужда от спорове и оправдания от типа „Не знаех че сме в един отбор, извинявай.”.

Заключение

Ако харесвате блъф игри и имате нужда от малко повече възможности и разнообразие по  време на хода си, определено мисля, че Shadow Hunters ще ви хареса. А и дори да не сте фенове на този тип игри, пробвайте тази и може и да станете! Върви в комплект с много емоции и различаващи се изигравания, така че можете да сте сигурни – няма да ви стане скучно. Дали ще се опълчите на противниците си, дали ще се криете до последно или ще се опитате някак да ги измамите да ви мислят за такива, каквито не сте – това зависи изцяло от вашите предпочитания и стратегия.

Bang! – да се постреляме задружно!

Играта, за която ще говоря днес е излязла през 2002 и е дело на дизайнера Емилиано Сциара и се издава от dvGiochi. От 2002 до сега са излезли доста разширения, варианти и т.н. За по-голяма атмосфера, докато четете ревюто, ви предлагам да си пуснете някой саундтрак от някой стар western (като например от „Великолепната седморка“  или „Златото на Маккена“) или си пуснете песничката от „Този див, див запад“, защото днес ще ви разкажа за …

Bang! e игра с карти от 4 до 7 човека, като една игра трае от 30-40 мин. до час (дори и повече, но за това после). Както сте се досетили вече, играта пресъздава western атмосфера, в която играчите трябва да се изпотрепят взаимно, като всеки играч поема различна роля – шериф, помощник шериф, ренегад, престъпник и се надява неговият „отбор“ да остане жив. 😀

Компоненти и за какво служат

В днешното ревю разглеждаме четвъртото издание на играта (нашето копие е на гръцки). В кутията ще намерим:

  • 7 карти с роли
  • 80 игрови карти
  • 7 игрални полета
  • 16 карти с персонажи
  • 30 патрона (токени :))
  • 7 карти с обяснения на символите по игровите карти
  • книжка с правилата

Ролите
В Bang! има 7 игрови роли:

  • 1 шериф
  • 2-ма помощник шерифа
  • 1 ренегат
  • 3 престъпника

В началото на играта всеки играч получава по една роля на произволен принцип, като играчът трябва да види тайно какво му се е паднало и да не казва на останалите играчи неговата роля. Играчът никога не трябва да издава ролята си в играта, дори да се е досетил коя е неговата „дружка“. Само този, на който се е паднало да бъде шериф, трябва да се „разкрие“. Спрямо вашата роля, се определя целта ви в играта и кои са вашите съотборници.

Персонажите
На всеки играч също се раздава и карта с персонаж. С други думи, това са карти, които предвиждат някакво специално умение, което може да използвате винаги по време на игра. На всяка карта с персонаж има името на персонажа, неговото специално умение и колко патрона има. В бонус, ако вие сте шериф, си добавяте 1 патронче бонус.

Патроните
Токенчетата с патроните представляват „живота“ ви. Имате ли патрончета, значи сте жив, иначе – край. 😀 Също така спрямо това колко патрона имате, зависи това колко карти трябва да имате на края на хода си.

Игралните полета
Това са playmat-ове, които идват с 4-тото издание и целят да улеснят „игралното поле“ на играча. В лявото място за карта се поставя ролята, която ви се е паднала. В средното персонажът ви, а в дясното поле стартовото ви оръжие колт .45. Всички играчи започват с колт .45. В горната част на playmat-a, се поставят патрончетата ви … с други думи health bar-a ви. 🙂

Пример за игралното поле на шерифа.
Пример за игралното поле на различен от шерифа играч. 😀

Игровите карти
В Bang! има 2 вида карти – сини и кафяви. Сините карти са предмети (оръжия, прикритие и т.н.) или някакви специални карти като например Мустанг и Оптика. Кафявите карти са най-честите карти, които ще изигравате по време на вашия ход. Към кафявите карти приспадат картите Bang! и картите Miss!, също така картите за лекуване (Beer!) и други карти, чрез които да правите „мръсно“ на противниците. Най-често ще играете картите Bang! и Miss! (повярвайте ми! 🙂 )

Геймплей

Както написах по-горе, Bang! е за 4-7 човека, като отнема от 30-40 мин. до час (примерно). В играта вие имате специална роля, спрямо която се определя целта ви в играта.

1. Преди играта (setup)
Ролите в играта се определят спрямо това колко човека играете. Ако играете:

  • 4 човека – 1 шериф, 1 ренегат, 2 престъпника
  • 5 човека – 1 шериф, 1 ренегат, 2 престъпника, 1 помощник шериф
  • 6 човека – 1 шериф, 1 ренегат, 3 престъпника, 1 помощник шериф
  • 7 човека – 1 шериф, 1 ренегат, 3 престъпника, 2 помощник шериф

Вземете нужния брой роли, спрямо колко човека сте. Размесете ги и ги раздайте на хората (или пък те да си ги изтеглят). Всеки играч вижда тайно ролята си и я поставя с лице надолу, освен шерифа. Играчът, който е получил шерифа, трябва да постави картата си с лице нагоре. Така всички знаят кой е шерифът. По време на играта само ролята на шерифа е известна, останалите нямат право да съобщават каква им е ролята, освен когато не ги убият.
След като сте раздали роли, размесете персонажите и раздайте нужния брой персонажи на играчите. Всеки играч поставя с лице нагоре персонажа си и взима толкова патрончета, колкото му се полагат спрямо персонажа, който е получил.
След това размесете игровите карти и раздайте на всеки стартовата ръка (толкова карти, колкото патрона има).

2. Цел (как да победим)
Целта ви се определя спрямо ролята, която ви се е паднала. Ако:

  • сте шериф – трябва да елиминирате ренегата и престъпниците
  • сте престъпник – трябва да елиминирате ренегата, помощник шерифите и шерифа
  • сте ренегат – трябва да избиете всички 😀
  • сте помощник шериф – и вие както шерифа трябва да елиминирате ренегата и престъпниците

4. Правилата на кратко (наистина са малко!)
Играта протича в ходове, като се започва от шерифа и после реда на ходовете е по часовниковата стрелка. По време на своя ход, играчът:

  • в началото на хода си тегли 2 карти от тестето
  • изиграва колкото карти иска
  • на края на хода си, трябва да има толкова карти колкото патрони има (ако има повече карти отколкото патрони, то играчът трябва да маха карти докато не изравни бройката на карти и патрони)

В допълнение:

  • играчът може да играе само 1 карта Bang! на ход, като това правило се променя спрямо оръжие/умение
  • играчът не може да има 2 сини карти с еднакво име пред себе си

Когато играч бъде елиминирам, той разкрива ролята си и слага всичките си карти в колодата с изиграните карти. Ако шериф елиминира помощник шериф, шерифа трябва да изхвърли всичките си карти, а ако бъде елиминиран престъпник, този който го е елиминирал, получава награда от 3 карти.

5. Разстоянието
Когато стреляте някой ще трябва да се съобразявате с разстоянието между вас и този който искате да стреляте. като разстоянието се измерва, спрямо това на колко стола по-далеч е съответния играч от вас. На колко далеч можете да стреляте зависи от оръжието, което сте си екипирали. Пример, аз съм с оръжие което може да стреля на разстояние 1 и се намирам между Пенчо и Генчо, то с това оръжие мога да стрелям някой от двамата, но вече ако искам да стрелям Пешо, който стой до Генчо ще трябва да си екипирам оръжие, което да стреля на 2 разстояние … или да елиминирам Генчо. 😀

6. Елиминацията
Едно от неприятните неща в играта. След като един играч бива елиминиран, той вече няма никаква връзка с играта, което е тъжно. Тук се намесва интернет, където може да се намерят всякакви варианти за това как да се поправи този елемент от играта.

Разлики с Bang! The Bullet! и Bang! The Dice Game

The Bullet! е делукс издание на Bang!, в което има всички разширения и шерифска значка. Bang! The Dice Game е вариант на Bang! със зарове, като този вариант е значително по кратък (около 15 мин. време за игра), като вместо карти се хвърлят 5 зара, иначе всичко останало си е както в оригинала.

Лично мнение

Bang! е добра игра и е бърза, лесна за обясняване и много подходяща за повечко хора. Всеки път, когато я играем имаме спомени. 😀 Екшънът и драмата са винаги на лице – някой те разстрелва, друг се прави на невинен, всеки лъже и се прави на добър! Обаче играта има две лоши „качества“ – първото е елиминацията, но все пак интернет има достатъчно начини за избягване на това. Другото лошо качество е, че понякога играта може да стане излишно дълга (да Munchkin, към теб гледам), но какво да се прави. В заключение бих казал, че играта е супер за парти събирания и ако искате малко драма в приятелската обстановка. Само за пример, последно като играхме, приятелката ми успя да ме елиминира още в първия ход на играта. Съдба. 😀

Снимков материал: Христомира Султова
Играта беше спечелена от Христомира Султова на Tabletop Day 2014 със съдействието на BoardGames.BG. Може да закупите играта от линковете по-долу:
[button color=“purple “ size=“big“ link=“http://boardgames-bg.com/bang-familna-igra-s-karti.html#.U3KJyvl_v6s“ target=“blank“ ]Bang![/button][button color=“purple “ size=“big“ link=“http://boardgames-bg.com/?subcats=Y&status=A&pshort=Y&pfull=Y&pname=Y&pkeywords=Y&search_performed=Y&q=bang%21&dispatch=products.search“ target=“blank“ ]Разширения за Bang![/button]

Mascarade – Малка игра. Малко игра.

Източник: Boardgamegeek.com

 Миналата година беше година на малките игри. Най-големият хит сред тях беше Love Letter. Малка и елегантна игра с много преиграваемост и забавно усещане за блъф. Когато купих Mascarade, очаквах също нещо неангажиращо, предлагащо забавление за запълване на времето между две игри или просто загрявка за основна игра в гейм вечер. За жалост, това не се случи.

По принцип много рядко пиша негативни ревюта. Първо, защото много внимателно проучвам всяка игра преди да си я купя и второ, защото гледам да оценя качествата на една игра, дори и да не я харесам. Понякога обаче играта не отговаря на това, което се опитва да бъде.

Какво се опитва да бъде Маскарад?

Тематично, играта ви вкарва в маскен бал, някъде в средновековието и вие се опитвате да достигнете най-голямо богатство без да разкривате кои сте. Освен, че другите не знаят кои сте вие, може да се получи така че и вие самите да не знаете кои сте. Донякъде това е идеята на играта. Хаос, безредие, спорове и параноя. Звучи ви забавно? И на мен. Но определено няма да си купите това.

В кутията на играта ще откриете книжка с правила, няколко маркера за умения, маркер за Съда, където ще хвърляте пари, пари, които да хвърляте наляво-надясно и 14 карти. 13 с различни персонажи. Играта е на Repos Productions и точно като в 7 wonders, има една карта, върху която можеш да си надпишеш какъвто си искаш персонаж.

Източник: Boardgamegeek.com

Ако има нещо, заради което да си заслужава купуването на играта, това са компонентите. Артът е страхотен и детайлен! Картите са големи като размер и с добро качество. Задължително трябва да си сложите протектори. Играта се основава на скрити персонажи и през цялото време картите ще бъдат с лицето надолу. Затова е добре да не остават белези по тях. Картите са с размери на карти от Dixit, така че лесно ще си откриете формата. Въпреки, че за 14 протектора, не знам колко си заслужват 5-6 лева.

 Правила

В началото на играта, всеки получава по един персонаж на случаен принцип. Всички се запознават един друг. След това, играчите обръщат картите с лицето надолу. Първият играч избира картата на някой друг играч, после взема своята карта и под масата ги разменя или не ги разменя (само той си знае). След това, същото упражнение се извършва от още трима играчи. После играта започва.

По време на твоя ход, можеш да направиш три неща. Да направиш същото действие като предходните – да размениш или не картата си с тази на някой друг. Да погледнеш картата си (силно, но си губиш хода) или да обявиш кой си мислиш, че си ти.

Източник: Boardgamegeek.com

След като обявиш самоличността си, всеки има право да те предизвика. Но не като в игра на лъженка да ти каже, че лъжеш. Другите могат единствено да кажат, че те са тази личност, която ти си мислиш, че си. Например: По време на твоя ход ти казваш: „Аз съм кралицата“. Човекът до теб казва „пас“, но следващия казва: „Не, аз съм кралицата“, човекът до него също казва: „Не бе, хора. Аз съм кралицата!“ И така 6 човека казват, че са кралицата. След това всички обръщат картите си и този, който наистина е кралицата, извършва действието индикирано на картата с кралицата. (да вземе две пари от банката). Всички останали трябва да платят по една пара на съда. (Не на банката! На съда! Има разлика). Ето и уж силата на играта. Ако никой не те предизвика, ти извършваш действието на картата, но без да си откриваш картата. Така може само да си блъфирал и пак си вземаш парички, без никой да те притеснява.

Първият играч, който събере 13 пари е победителя. Хм…Звучи забавно. Какъв тогава ми е проблема?

Проблем номер 1 – Ограничени роли

В играта има 13 различни роли, но с доста от тях не можете да играете ако сте по-малко от 8 човека. Да, в Авалон и Резистънс може изобщо да няма роли и пак са безкрайно преиграваеми игри…Но! Маскарад е игра, която разчита на конкретни роли и основните персонажи, които участват в по-малките игри са доста скучни – Получаваш 1 пара, получаваш 2 пари, получаваш 3 пари, крадеш една пара, вземаш парите от съда…Пф…

Проблем номер 2 – Блъф игра без блъф

Понеже играта се развива около това да обявяваш кой си, всеки иска да направи точно това действие – да се разкрие. За съжаление обаче играта доскучава, защото ако всеки се разкрива, никой няма да разменя или не разменя карти. Често размените стават само два-три пъти на завъртане. Което означава, че много от хората знаят кои са със сигурност, просто защото предното завъртане са били същите. Което е по-лошо – всички останали знаят, че те са тези хора, така че никой няма да те предизвика. Така че може цяла игра да си кралицата и да си теглиш по две пари на ход необезпокоявано. Трябва да призная, че в играта има измислена „контра“ уж срещу това. Кралят и кралицата са много силни карти и всъщност почти е сигурно, че някой ще ги размени. Но има карти като Съдията (взема всички пари от съда) или Епископът (взема пари от най-богатия), които са смислени само в определена ситуация. Тоест нямаш полза да ги задържаш за себе си. Въпреки това, трябва да играеш с доста опитни играчи, че да не се получи ситуация, в която някои хора си стоят и се обявяват всеки път, а други изобщо не се обявяват, защото търкат карти като луди под масата в опит да спрат първия в момента(но не и те самите да станат първи).

Основен проблем номер 3 – Игра на хаоса без хаос

Предполагаемата параноя и хаос са нещата, които ме привлякоха към тази игра. Винаги е забавно да не знаеш нито ти кой си, нито другите кои са. За съжаление, това може да се получи само по два начина. Да играете с минимум 8-9 човека или да играете само с пияни олигофрени, като за случая един от тях трябва да сте вие.

Маскарад не е игра на хаос, маскарад е най-усложнената мемо игра, която съм срещал. Ако имаш достатъчно добра памет, можеш да сведеш до минимум възможностите. Да, играчът може и да е разменил или не картите, но ако си добър с помненето, определено ще си добър и в играта.

Ако обаче да играете без да се напрягате или сте просто олигофрени (както споменах, това е най-добрият вариант) играта ще ви се стори забавна. Ако има дори само един човек, който се опитва да помни коя карта къде е и по-лошо – той е добър в това, всичко ще се счупи.

Разбира се, тези проблеми са само в играта с малко хора. А и има доста хора, които харесват мемо елемента. Все пак играта е доста успешна и дори излезе разширение съвсем скоро.

 ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотен арт и компоненти

 МИНУСИ:

  • Не е това, за което се представя
  • Продължава по-дълго, от колкото трябва
  • Дизайнерът(Bruno Faiduti) блъфира, че я това е игра на блъф
  • Играта се превръща в шах, ако играете с по-малко от 10 човека
  • Сериозно! Кой играе с повече от 10 човека!

Love Letter – Аман от стражи!

Стражата огледа Бартоломей Кайс от главата до петите за секунда и след това се намръщи. „Съжалявам, господарю Крайс, но принцесата не приема посетители засега. Както се досещате, още се чувства отчаяна, заради ареста на нейната майка.”

„Разбира се,” каза младия композитор, поклащайки глава и гледайки съжалително, както подобава. „Но, разбирате ли, това не е обикновено посещение. Имам заръка от нейно височество. Ще тренираме певческият талант на принцесата.”

„Принцесата вече си има вокално маестро,” – отговори намръщената жена, повдигайки си едната вежда.

„Сигурен съм, че той знае това, Одет,” проехтя мил глас някъде надолу по коридора, който свързва резиденцията с двореца. Двамата се обърнаха и видяха Сузана, една от придворните на принцеса Анета, да идва към тях.

„Това, което добрият композитор искаше да каже е, че Анета специално го е повикала за своите вокални упражнения.” Младата жена се усмихна на стражата и намигна конспиративно на Бартоломей.

Бартоломей извади от чантата си загънат пергамент в туба. „Бихте ли била така добра да доставите на принцесата този лист с ноти, скъпа моя Сузана,” каза той с усмивка и нежно кимване.

Стражата взе тубата от него, но докато го поемаше, нещо с малка тежест се придвижи в пергамента. „Какво е това, тогава?” попита стражата, клатейки пергамента до ухото си.

Определено не и малка статуя на птиче, каквито харесва принцесата – помисли си Бартоломей. „Ъм…перото и…мастилото, които използвах за нотите, в случай, че маестрото би пожелал да направи промени. Винаги ги доставям с моите композиции.”

Сузана внимателно взе тубата от подозрителният страж. „О, би ли се спряла, Одет? Това е само някаква си музика,” закачливо каза придворната.

„Ще се погрижа, милейди да получи пергамента,” добави тя с ръка върху рамото на Бартоломей. „Сигурна съм, че няма търпение да види съдържанието”.  

С това започва книжлето на Love Letter и описва много точно играта. Казвам книжлето, защото то е с размерите на кутия цигари и по същият начин, в момента щом разбрах какво има вътре, не се наложи да отварям втори път. Разбира се, ваше изконно право е да правите каквото си искате и ако искате да си разваляте очите като четете по цял ден малкия шрифт, най-много да навредите на тези около вас. Особено на хората, които никога не са играли игри. Защото от цялото това четене, те без да са играли играта ще си развалят вкуса за игри. За да спра и без това насиленото сравнение ще го кажа направо. Пушенето е гадно. Не го правете.

Като изключим моралните ми претенции, играта всъщност е много добра. Малко ми е трудно да я нарека „игра”, защото не мога да си представя да влезе в една категория с Descent или Twilight Imperium, но Love Letter спокойно може да мине за…убивовремяч. Да, точно така. Измислих си дума. Правя го последно време, така че свиквайте.

Играл съм и други филър(запълвовремячи) игри, но Love Letter дори не е в тази категория. За да ви изясня какво имам предвид ще ви кажа следното – основните компоненти на играта са 16 карти. И дори не са всички уникални! Да, с играта пристигат и 13 кубчета за отбелязване на точки, няколко помощни карти и въпросната книжка с правила, но тези 16 карти реално са всичко, от което имате нужда. Нищо чудно, че в интернет има толкова много фен версии на играта с различна тема.

И ако си мислите, че това е негативно ревю, о, напротив! Обожавам тази игра…убивовремяч. (не ми харесва…убивоврем е по-добре). Онзи ден се събрахме да играем AOE3. Наредихме борда и чакахме 10тина минути, докато съпругата ми приспи нашия мини геймър, за да може и тя да се включи. Затова извадихме Love Letter и разцъкахме за 10-15 минути играта. Това СЪС обяснението на правилата. За да продължа нататък е по-добре и да ви обясня какво представлява самата игра.

Играчите влизат в ролята на ухажори, които искат да спечелят ръката на принцесата. За съжаление, принцеса Анета се е заключила в кулата на двореца и се скъсва от рев, защото майка й – кралица Мариана е арестувана. Съответно вие трябва да намерите начин да прокарате своите любовни писма до нея, чрез посредници. Тези посредници са всъщност 16те карти. Стражата Одет, свещеник Томас, Барон Талъс, Придворната Сузана, Принц Арнауд, Крал Арнауд IV, Графиня Вилхеминя, както и самата принцеса Анета.

В началото на играта, всеки играч тегли по една карта и първия играч(който последно е ходил на среща) тегли още една. Той задължително трябва да изиграе една от картите. След това следващия играч и така всички. Целта е да елиминирате всички играчи или като свърши тестето да сте с най-висока стойност на карта.

Което ме навежда и на картите. Всяка една карта има стойност и умение. Примерно – Стражата – Стойност 1, умение – избираш играч и предполагаш каква карта държи той в ръката си, ако уцелиш, този играч излиза от рунда.

Love letter е толкова кратка, че се е наложило да измислят рундове. В зависимост от броя на играчите, играта се играе до различен брой рундове. Който спечели рунд е успял да прокара едно писмо. Който прокара най-много писма успява да убеди най-добре кокетната принцеса да се омъжи за него, или както се случи веднъж в нашия случай – да се ожени за него.(Тази игра е хит в щата Вашингтон).

Всеки вид карта има различен брой копия, съответно вие можете да прецените колко са останали в играта. Тоест това е игра на следене, блъф и късмет. Но е забавна! Определено е забавна.

Това, което я прави забавна за мен е избиването на темата. Да, не е кой знае какво, но темата направо лъщи от играта. Всяко изиграване на карта се връзва перфектно и дори, както не сме свикнали на ролево играене, в Love Letter ние без да искаме го правим. Примерно ако изиграеш свещеника, поглеждаш картата на друг игра – тоест играча ти се изповядва, ако играеш барона, сравняваш другата си карта с картата на друг и ако твоята е по-голяма, отстраняваш другия играч – тоест правиш се на голямата работа и плашиш хората. Или пък глупавата Одет – стражата, която на сляпо се пробва да арестува всички наред.

Какво да ви кажа, всеки един от персонажите си има дори мини история в книжлето с цигари…правила.

Love Letter е част от Tempest света, който AEG продължава да развива. От този свят са игри като Dominare, Mercante, and Courtier.  Цитат от сайта на AEG относно Tempest:

Градската околия на Темпест е дома на една безпрецедентна нова идея сред настолните игри. Един постоянен свят с редовни персонажи, вплетени в епичен разказ. Целта е да създаден серия от взаимно свързани игри, за да ви дадем едно напълно ново приключение. Всяка игра в Темпест серията обхваща история, персонажи и локации свързани с всяка друга игра от този свят.

Когато играете Темпест игра, вие не играете игра за събиране на ресурси и стоки, вие играете игра за истински хора. И хората, които срещате са същите хора от следващaта игра, която ще играете – можете да оtкриете различен аспект от тяхната персонажна характеристика, но в основите си – това са същите хора, дали са те корумпирани политици или философи еретици.

В допълнение, всяка Темпест игра разказва малка част от една голяма история. Хората в Темпест растат и се променят по време на историята. Нови хора ще влязат на сцената, други могат и да бъдат убити. Никога не знаеш какво следващата игра ще донесе. „

 

Да се чудиш как един малък тапишон като Love Letter може да те шибне с такава сила, че да изплюеш повечето „парти игри”, а от пазвата ти да изпадат всички Munchkin изцепки.

Спокойно, не казвам нищо лошо против Munchkin…но не казвам и нищо хубаво. Да го оставим така.

Аз не притежавам Love Letter, но само защото съм се поспрял за момента с покупки, че ако продължавам ще трябва да слагам на Вики протектори, вместо памперси. Във всеки случай, жестоко я препоръчвам!

Заключение:

За кого е тази игра?

Бих искал да кажа за всички, но някои сериозни геймъри на игри като Mage Wars и GOT никога не биха си признали, че я харесват. Играта е подходяща за нови геймъри, за никакви геймъри, както и за закоравяли геймъри, които да я използват за убивоврем(не ми харесва – времекил е по-добре)

Колко бързо ще ви писне?

Ако я играете под 38 пъти на ден, не би ви писнала никога. Играта няма стратегия или тактика. Има само 16 карти, така че и израза „разнообразие” на практика не съществува. Въпроса е колко сериозно я възприемате. Аз съм си разсеяна шматка, така че за мен е супер!

Други подобни игри?

Coup е близо до идеята…но не ви я препоръчвам.

Най-оригиналното нещо в играта?

Лекотата, Темата.

Най-тъпото нещо в играта?

Може да се играе само до максимум от 4 човека.

Hart an der Grenze a.k.a. „Митничарската игра”

Понеже вече прекарахте няколко минути в опити да прочетете заглавието и да търсите в гугъл значението, смятам това ревю да бъде по-кратко. Освен това, днес експериментирам с нов формат.

Понеже аз съм нормален човек с нормална заплата и нормално семейство, не мога да си позволя редовно купуване на игри. Аз не съм като някои от американските ревюъри, на които редовно компаниите им изпращат игри. Да, понякога наистина ми изпращат, но незнайно защо се налага да си плащам при доставката. С това искам да кажа, че внимателно разглеждам и преценявам всяка една игра, преди да си я купя. Следователно, почти всяка игра, която е в моята колекция заслужава много висока оценка.

На вас със сигурност ви е писнало да четете само осмици, девятки и десятки в моите ревюта, затова преминавам на нов формат. Не е много по-различен. Просто след като си изприказвам глупостите, накрая можете да прочетете кратко обобщение с основните въпроси, които всеки геймър си задава. Или направо да скочите на обобщението и ако прецените, че си заслужава, можете да си изгубите времето с останалите ми бръщолевията.

Вече към играта. Предполагам, че тази статия няма да има много четения, тъй като играта Grant en Hartze не от най-известните. Въпреки това смятам, че всеки трябва да научи за нея. Тази немска измишльотинка със съмнителен морал успява да изкара и малкото фън, колкото е останало в мен след труден работен ден. Изтръгва го гърдите ми, пльоска го на масата, заедно с фъна на другите играчи и се заплита едно страхотно преживяване, в което няма абсолютно никакво значение кой печели…въпреки, че това съм винаги аз.

Hart Grentz Undo в общи линии е митничарска игра, която се развива на границата между щатите и Мексико. В нея всеки един от играчите получава по едно тенекиено куфарче, в което се опитва да прекара разни стоки без шерфифа да го хване. Накрая на играта, играчът прекарал най-голямо количество стоки(за препоръчване нелегални) печели играта и правото да ги разпространява в щатите.

Първо искам да отбележа, че куфарчетата са велики! Детайлите и рисунките по тях придават уникалност. Особено този, от който се появяват някакви боксерки. Единият от куфарите обаче е надупчен от куршуми. Сега, извинявайте, но как искате да убедите шерифа, че всичко ви е наред с такъв куфар.

Малко за геймплея на Und Herntz Gart En. В общи линии, тази игра е подобрен вариант на играта лъженка, която ми беше една от любимите ми игри с карти в детството. Играчите получават определено количество пари и по няколко карти в ръката, които представляват стоки. Има три вида легални стоки – стомни, маракаси и сомбрерота и три вида нелегални стоки – пури, текила и дървени идоли. Един от играчите е шерифът. Другите избират колкото искат карти от ръката си, слагат ги в куфарчето и го затварят. След това един по един съобщават на шерифа съдържанието в куфарчето, с което искат да преминат границата. Играчите могат да лъжат за стоките, но не и за точната им бройка.

Внимавайте как лъжете обаче, защото шерифът може да ви провери. И ако го направи, вие не само губите тези стоки, но и плащате големи глоби, в зависимост от вида стока. Е…винаги можете да пробвате с малко… подкуп. Но шерифът също трябва да внимава, защото има право само на една проверка(като изключим специалните умения, които могат да се включат в играта) и ако тази проверка се провали, той нищо не губи… освен празния си ход, в който вместо да се опитва самият той да вкара стоки, на практика не прави нищо.

Бла, бла, бла. Ето пример: Ицо е шериф. Филип казва, че пренася три маракеси, аз казвам, че пренасям 4 маракеси, Диди казва, че пренася две сомбрерота. Ицо смята, че аз лъжа, тъй като неслучайно съм спечелил предните две игри.

Ицо: Я да видим дали наистина прекарваш маракеси?

Аз: Сигурен ли си, че искаш да провериш мен? Да не си загубиш хода? За теб мисля!

Ицо:Започваш да се оправдаваш! Да, сигурен съм.

Аз: Добре де, отварям куфара… (спирам се за момент, поглеждам мазно към Ицо)Виж сега…може пък и да измислим нещо…

Ицо: Ахааа! 20 долара!

Аз: Веднага!

Ицо: Стоп! Вече станаха 30. Много бързо се съгласяваш, значи промъкваш доста скъпи и то нелегални стоки!

Аз: Добре де, 30!

Ицо: 35.

Аз: Еее! Прекаляваш!

Ицо: Ми плащай си тогава глобата.

Аз: Ок, отварям.

Ицо: Ма то верно са 4 маракеси!

Аз: Знам, бъзиках те. 🙂

Всички останали играчи също успяват да пренесат каквито там боклуци са пренесли и накрая на хода имат възможност да ги продадат. Ако решат обаче могат да си запазят до 3 стоки под куфарчето за края на играта. Тогава който има най-много от определена стока я продава за мнооого пари. Останилите, могат да си пушат нелагално скъпите си пури колкото си искат.

Играта в общи линии стимулира лъжата, подкупите и лицемерството…но по добър начин(ако съществува такова нещо). Има игри като City of Horror, в които играчите се настройват един срещу друг и вършат гадории, което това оставя горчив вкус в устата. Но игри като Hurtz and Grendlandia оставят в същата тая уста само усмивки. Точно както лъженката едно време. Тази игра определено ме върна назад във времето…В добрия смисъл.

Разбира се, много зависи в каква компания играете. Ако цъкате с нервни играчи или такива, които искат да спечелят на всяка цена – изобщо не започвайте. Ако преди това сте играли 5-6 други игри и винаги е печелил един и същ играч – изгонете го от вас. Само ще го ядосате, тъй като 100% всеки ход всички ще проверяват само него. Ако сте на масата с хора, които смятат, че начина, по който играете Grund und Mazilka  е начина, по който действате и в живота – пуснете му телевизора да гледа Къртицата или някой друг подобен Биг Брадър. Играта е чисто забавление и ако можеше да се играе с повече от 6 души, щеше да е страхотна парти игра.

[divider]

 Обобщение на Hart an der Grenze

 

 За кого е тази игра?

За компания от близки хора и приятели, които не приемат на сериозно лъжите и подкупите. Играта става както за хора, които никога не са играли настолни игри преди това, така и за хард кор геймъри, които искат просто да разпуснат и да се посмеят.

 Колко бързо ще ви писне?

Ако винаги играете с едни и същи хора – не препоръчваме да се играе повече от два-три пъти в седмицата, тъй като играта в общи линии разчита на личните взаимоотношения. Ако играете с различни хора – не спирайте да играете. Това е един много добър социален опит.

 Други подобни игри?

Лъженка. Но на хората, които харесват Resistance, Avalon, Werewolf също би им допаднала.

 Най-оригиналното нещо в играта?

Уникалните големи тенекиени куфарчета.

 Най-тъпото нещо в играта?

Твърде сериозните хора.