Архив за етитет: зомбита

ZOMBIES!!! – пристрастно и пристрастено ревю

За много години на всички фенове и от мен. Надявам се Дядо Мраз да ви е напълнил елхите с подаръци и колекциите ви от настолни игри да са се увеличили. Благодарение на няколко добри човека нашата колекция се увеличи с близо 30%. Но стига съм се хвалил.

Първото издание на играта е от не чак толкова далечната 2001, за което ще си говорим друг път. Днес на мерника ми е PG версията на играта, която според своите автори  е подходяща за разиграване от всички членове на семейството – малки и големи.

Заглавието само по себе си подсказва за какво иде реч в играта.

До болка познатата ни тематика за зомбита и оцеляване е представена в най-първичната си форма – убий или умри (не много подходящо за деца, но на фона на цялата заобикаляща ни медия, това си е направо „Алиса в страната на чудесата“).

Правилата на играта са максимално опростени и се научават след първото завъртане между играчите. Имаме основните функции за движение и битка, всяко от което се изпълнява с хвърляне на шест стенен зар. Разполагаме с теренни картони, карти с екипировка и събития, и симпатични малки токънчета  живот и куршуми.

Има няколко типа на игра: Състезателна – първият убил 25 зомбита или стигнал до хеликоптера печели, игра по отбори – първият отбор добрал се до хеликоптера печели, кооперативна – всички трябва да достигнат площадката с хеликоптера заедно за да оцелеят и на последно място – сценарии със спасяване на оцеляващи.

Най-пълноценно се играят първите два мода, защото по-голямата част от картите събития са с прецакващ ефект за противников играч.

Геймплеят е това, което ми хареса най-много. Играта напомня леко дънджън кроул, зареди тегленето на терен от всеки следващ играч и заради факта, че никога не се знае каква точно ще е картата. Това позволява многократното преиграване на играта с различна карта всеки път (след като я отворих изиграхме 7 игри подред в първите 3 мода). Движението се извършва чрез хвърляне на зар и е максимално опростено. Разполагаме със стандартно движение напред-назад и наляво – надясно, премахнати са диагоналните ходове, но това се компенсира с правото да не се изиграе движението до самия край. Системата за зареждане на зомбита по терена е елементарна – теглиш терен и поставяш зомбита. Правилата са описани на достъпен език, няма двусмислици и неяснота, което допринася за доброто настроение и голямата доза преиграваемост.

Фигурките, да има фигурки и то доста. Разполагаме с цели 100 зомбита и 6-ма оцеляващи. Четири различни типа зомбита – Полицай, Механик, Строителен работник и Фолк певица. Оцеляващите са една и съща фигура в шест различни цвята, няма отличителни белези, няма индивидуални характеристики и специални умения – има цвят за героите, за да няма сърдити играчи. Детайла на фигурите е на много високо ниво, но това което не одобрявам е мащаба им – 20мм, а не стандартните 25мм. Това не е никакъв проблем, освен ако не искате да ги използвате в друга игра с подобна тематика. 100 зомбита, ако някой не е разбрал. От фирмата предлагат допълнителни пакети с различни типове зомбита и още по детски изглеждащи миниатюри за ентусиастите.

Като художник не мога да не отбележа Страхотния дизайн в осемдесетарски нюретроуейв стил. Всяка една от рисунките е като плакат от филм на Джордж Ромеро – Night of the living boardgamers. Токъните за живот със сърчицата ми навяват спомени за часовете Super Mario пред стария телевизор Велико Търново. През цялото време докато играете се потапяте в един класически зомби апокалиптичен свят в средата на 80-те. Има моменти, в които може да усетите тълпата зомбита буквално да ви диша във врата.

Още малко за зомбитата – ако си мислите, че вие сте главните герои в играта, ами не сте. Не знам дали нарочно или съвсем случайно, но зомбитата са тези, които движат играта. Бродещите са на всякъде, във всяка отворена сграда, на всяка улица, зад всеки ъгъл и във всеки един момент могат да се озоват точно зад вас. Движат се бавно, но повече от половината карти-събития в играта им дават възможност буквално да се телепортират от единия до другия край на терена, което е приложимо основно за състезателния и отборния тип игра. Екипировките, и по-специално активирането на част от тях, е много хитро, защото намирайки даден предмет, преди да се активира, трябва да се влезе в сградата, в която се предлага – един вид заявка, че желаете посочения предмет. Понякога се налага да се почака докато се отвори дадената сграда на терена, но винаги можете да дискарднете нежеланата карта, за да си освободите място за нова.

Както при състезателните модове, така и при кооперативния има голяма доза комуникация между играчите и устни договорки. Въпреки сериозния си вид играта е забавна и увлекателна, а смехът докато се гоните със зомбитата е гарантиран.

В заключение ще кажа, че това е уникална и лека игра предлагаща неограничен брой преигравания, реално подходяща както за 2-ма така и за 6-ма играчи. Разполага със страхотни компоненти и дизайн. Миниатюрииииии. Единственият реален недостатък са картите със събития, които са неадекватни за кооперативния тип игра. Лично аз  давам оценка 8 от 10. Но не вярвайте на нещо написано от човек пристрастен към тематиката, дизайна и миниатюрите, а потърсете играта и я разиграйте с приятели.

Hit Z Road – Мета апокалиптична игра!

Мартин Уолъс е под пара през 2016-та. Тази година той има 5 игри, на три от които очаквайте ревю (тази е една от трите). Две от тези игри пък започват да добиват все по-голяма популярност по простата причина, че са издадени от хит мейкърите Space Cowboys.

Както споменах в едно друго ревю на Уолъска игра, неговите игри са известни с оригинален геймплей, но винаги с елемент, който къса нишката за гениалност.

Е, тук ситуацията е точно обратната, защото играта изплита геймплей нишка не към гениалност, а към посредственост. Но за щастие, тук отново има елемент, който къса тази нишка и издига играта доста високо в моите очи.

Знам, че това изказване ви звучи доста абстрактно, но наистина тази игра се отличава с изключителна оригиналност. Само че тази оригиналност не се крие в механиите, а в атмосферата, тематичността, компонентите и арт дизайна. Да, всички знаем за готините компоненти и арт, които ползват Space Cowboys във всичките си игри. Тук не говорим за качество (което, между другото е безупречно). Тук говорим точно за „оригиналност”.

Работното заглавие на играта е било Route 666, но по-късно е сменено на Hit Z Road и мисля, че е редно, защото това искрено подсказва тематиката на играта – зомбита. Не заатваряйте брауза, хейтъри на зомбита. Може би първо искате да чуете какво искам да кажа.

Да, играта се развива в постапокалиптичен зомби свят. Да, биете се със зомбита. Да, на пръв поглед няма нищо различно. Само че тук темата е толкова „реалистизирана” (утре звъня на Владко Мурдаров да мушне тази дума в новия тълковен речник)и мета, че играта се превръща в „живо” приключение.

Не е тайна, че може би най-мета играта излизала до този момент е Millenium Blades (игра с карти, в която играете с карти), но Hit Z road използва не просто тема, за да влезе в идеята „игра в игра”, но дори и компоненти.

Представете си зомби апокалипсис. Семейство с дете се опитва да стигне от Чикаго до плажа на Калифорния по известния път Route 66, като по пътя се сблъсква с всякакви трудности. Сега, когато най-после са на безопасно място на детето му доскучава и решава да измисли игра, за да запълва времето. Е, тази игра се нарича Hit Z Road и поставя играчите в ролята на лидери на собствени групи, които се опитват да изминат път, познахте, Route 66.

Ако само това беше темата, щеше да е достатъчно готино и хитро. Истинската оригиналност идва от компонентите. Понеже детето (малкият постапокалиптичен Мартин Уолъс) няма достъп до компютри, 3Д принтери и печатници е направило цялата игра от подръчни материали.

Токъните са под формата на капачки, мийпълите са с убити и „мръсни” цветове, сякаш са се въргаляли твърде дълго сред калта. Има дискчета, които са сякаш от чипове, върху които е лепнато парче хартия с нарисувани неща върху нея. Картите са с гърбове на различни стандартни декове карти (както и някои модерни) и са изцапани също с мръсотия и с доста кръв, защото в такъв свиреп постапокалиптичен свят едва ли може да се намери друго. Книжката с правилата е като тетрадка, в която не само, че е писано с химикал, но са и лепени различни изрезки. А кутията? О, кутията! За целта, детето е използвало кутия от някаква стара петдесетарска глупава настолна игра. По какво разбрах, че е глупава? Ами защото на гърба на тази кутия има картинки и обяснение на правилата на тази глупава игра! Спокойно, Hit Z Road пристига с лист със собствен оригинален гръб, който ако искате можете да си лепнете (аз няма). На корицата на кутията пък е драскано с маркер, зачерквано и надписвано, за да се получи името, което детето е искало.

Явно тези игри ще останат след зомби апокалипсиса…

Да, върху картите от играта ще откриете професионален арт, но дори и той може да е просто снимки от пътешествието на семейството. Всъщност това е точно такова, защото върху самите снимки е отново писано и драскано, като по доста от картите ще откриете готин зомби хумор и препратки към зомби филми или просто към познати зомби прийоми. На гърба на книжката дори има таблица за соло игрите, в които има различни нива на трудност, най-ниската от които е Father Gabriel, а Daryl не е пропуснат в най-високите).

Всичко това създава едно не просто мета, но вдъхновяващо и дълбоко усещане, което се надявам да срещам във все повече бъдещи игри.

Отделих много време за темата и компонентите, но просто защото, за мен, това е по-голямата част от играта. Геймплеят сякаш само подкрепя всичко останало.

Hit Z Road си е стандартна игра със зарове със засилен контрол на ресурси и пушурлък.

На масата се подреждат няколко реда с по две карти на ред на случаен принцип от тесте. Когато тестето свърши, ако някой е оцелял се броят точки.

Редовете зависят от броя на играчите.

От тук нататък, играта се развива в две фази.

  • Залагане за ред
  • Преминаване през локации

Залагането е сравнително стандартно, като всеки залага просто ресурси, които е готов да жертва, за да спечели правото пръв да избере локации. Това е изключително важен ред, защото някои комбинации от две карти локации могат да се окажат изключително ценни, докато други са не просто трудни, но и неблагодарни. От друга страна не е много добре да харчите повечеко ресурси, защото колкото по-напред отивате в играта, толкова по-малко ресурси ще откривате.

Ресурсите са три – газ, амуниции и адреналин.

Газта се ползва за прескачане на цяла локация, амунициите се ползват за бонус безопасен рунд при мятането на зарове, в който можете да утрепете зомбитата. Адреналинът се ползва в стандартните битки.

Във втората фаза си избирате ред и преминавате през двете карти. Всяка карта може да има ресурси, които първо да съберете, случка, която да изпълните, зомбита, които да ви подъвчат и евентуално точки, които да си сметнете в края на играта, ако победите картата.

Битките са доста прости. Гледате колко зомбита има да биете и си вземате сладки черни мийпълчета. След това си събирате пред вас вашата си група (имате лидер – вие, както и още няколко последователи, на практика вашия живот).

Ако решите, първо можете да похарчите колкото искате амуниции. За всеки токън хвърляте два зара. Ако в този предварителен рунд ви се падат мишени върху заровете, тогава убивате по едно зомби за всяка мишена и не гледате другите символи по заровете.

Ако са останали зомбита, вече влизате в стандартна битка. Винаги хвърляте толкова заорве, колкото хора имате останали. Хвърляте докато зомбитата бъдат убити, или докато вашите хора измрат.

Всеки стандартен зар има следните страни:

  • Мишена – убива зомби
  • Мишена – убива зомби
  • Мишена и адреналин – убива зомби и ако похарчите едно адреналин убива още едно зомби
  • Адреналин – ако похарчите едно адреналин убивате едно зомби
  • Празна страна
  • Зомби – ако не похарчите адреналин, един от хората ви умира

По време на игра можете да се сблъскате и със стада зомбита. Тогава се хвърлят по-смъртоносни червени зарове.

В играта има един хитър елемент с неочаквана история, който според мен можеше да е още по-добре развит. В началото на играта ще вземате токъни, които ще имат ефект на по-късен етап. Например – вземате още един човек, който не знаете как ще реагира нататък. Или пък други токъни със случки – ухапват ви, вземате автобус, намирате снайпер и други подобни. Ето и врътката – в книжката са описани само два от тези токъни. Нямате идея какво правят другите… поне първата ви игра.

Ще срещнете почти всички карти всяка игра, така че едва ли ще има изненадани играчи по време на втората. Не ме разбирайте погрешно, разнообразието на играта идва от различните комбинации между двете локации, които преминавате всеки ход, но елементът с история ще се изгуби още след две-три изигравания.

Моето пожелание е за разширение, което ще наблегне именно на тези токъни.

В края на играта, ако има оцелели се броят точките от спечелените локации и се добавят бонуси за играчите с най-много от всеки вид ресурс и от брой хора останали в групата.  Едва ли ще има много да броите, защото във всички наши игри, последните няколко хода нямахме повече от 1-2 ресурса от вид, а често и нямахме изобщо ресурси.

Както виждате, играта е фрашкана с късмет и няма абсоютно никакъв контрол над заровете, освен ако не плащате ресурси за обиране на малко щети.

Ресурсите ви ще свършват бързо и залагането след средата на играта става почти невъзможно, така че ви препоръчвам да си спечелите първо място в първите ходове, за да не могат да ви наддават следващите рундове.

Заключение

Hit Z Road е хитра малка игра с бляскаво излъчване. Под “бляскаво”, имам предвид кално, мръсно и кърваво. Това е игра, която е толкова добре оплетена в темата си, че всяка една игра ще имате усещането за развиване на история. Към тази атмосфера допринасят дори допълнителни игрови елементи. Надявам се осъзнавате каква рядкост е да има тематичност в обикновена игра със зарове. Всъщност, забравете за играта. Ако се фокусирате само върху механиките гарантирам, че няма усетите пълноценно идеята на играта. Ако погледнете на Hit Z Road като това, което е – леко, но силно тематично преживяване, ще разберете каква рядка хомогенна смес се е разгърнала на масата ви и ще започнете да копнеете за още и още.

Сега е време да изгасим малко страстите и да погледнем сериозно на нещата. Ако търсите силен и запомнящ се геймплей, като темата ви е на заден ход… може би играта няма да задържи вниманието ви за дълго.

Но! …ако сте тематичен фрийк като мен и емоционалните детайли могат да заглушат липсата на оригиналност в геймплея, ще се влюбите в Hit Z Road. Тази игра взема прийоми от зомби клишетата и ги надгражда с нива и нива. Аз оценявам това повече от иначе нелошия геймплей и смятам да закотвя играта в моя дом.

ПЛЮСОВЕ:

  • Истинско мета усещане
  • Страхотни и тематични компоненти
  • Усещане за развиване на история
  • Бърз и лек геймплей

МИНУСИ:

  • Никакъв контрол на заровете

The Refuge – особена състезателна игра със зомбита

Още щом гледах първото представяне на играта знаех, че ще я харесам. За мен, тя е чудесен филър, която обаче подвежда със съдържанието си. Поради тази причина, повечето от хората, с които я играх не останаха впечатлени. Ако играете обаче точно това, което дизайнерът иска да играете, ще си изкарате повече от това.

Знам, че започвам със заключение, но за тази игра няма какво толкова да се каже.

Играчите влизат в ролята на оцеляващи в постапокалиптичен зомби свят. Опитвате се да стигнете до защитена зона. Ето и уловката – има място само за един. Първият, който открие ключ и влезе, залоства вратата след себе си и другите остават изядени от кръвожадните гадове.

Състезание със зомбита? Уей, дер ис мор! Филър игра със зомбита и… фигурки! Да, играта е фрашкана с фигурки и това е най-подвеждащата част от играта. Всеки, който пробва The Refuge с мен остана учуден от фигурките, защото реално такъв тип игри нямат нужда от фигурки. Съвсем окей щеше да си мине и с мийпъли. Звучи като оплакване… и донякъде е. Странно е и е трудно за обяснение, но това е защото никой от нас не е свикнал да вижда фигурки в такъв светкавичен и почти детски геймплей, а да не говорим и за това, че все пак това са зомбита, с други думи – играта е насочена към по-възрастната аудитория.

Аз бях предварително запознат с играта и знаех какво да очаквам, така че превъзмогнах това, но за пръв път виждам играчи да се оплакват от фигурки. Имаше и оплакване за качеството на фигурките, което за мен беше малко чудно, защото фигурките може да не са CmoN качество, но са си доста прилични,  с тук-там бъгове. Мисля, че не качеството е виновно за мрънкането, а това основно се дължеше на изненадващият геймплей.

А ето го и него. Не съм играл  Snakes and Ladders, но на два пъти чух сравнение с тази класическа детска настолна игра. Вероятно това е заради принципа, че често могат да те връщат в началото на борда, както и да си разменят местата с теб.

По време на вашия ход можете да направите едно от три неща:

  • Движите се ортогонално на празно място и изпълнявате действието на зоната
  • Теглите карта от тесте с екшън карти
  • Играете карта

Зоните са само няколко – изкарване на ново зомби, движение на зомби, безопасна зона и сменяне на място с някой от безопасна зона.

Действията също не са много – пистолет за зомби, адреналин, който се ползва с пистолет и ви дава допълнителен ход, кука за движение диагонално, скок за прескачане на поле, ключ, който ви е нужен за финала, сейф за крадене на карти от ръката на друг и часовник… с който прекъсвате хода на някого, за да изиграете допълнителен ход.

В играта няма никаква стратегия, но известна доза тактика може да се извлече. Безопасните зони са отлични, защото зомбитата не могат да влизат там, но трябва да внимавате някой да не стъпи на „Switch” зоната, с която да смени с вас мято. Освен това, ако твърде много се задържите на място, около вас може да се накачулят сума ти зомбита и да ви трябват не малко пистолети и ходове, за да се измъкнете от там.

Зоната за местене на зомби ние използвахме предимно, за да мърдаме зомбита от пътя си, защото честно казано (колкото и агресивни играчи да сме) ни се стори твърде гадно да върнеш някого в началото при положение, че едва е стигнал до средата.

Според мен картата с часовника е твърде странна и бихте искали или да си я модифицирате или да я премахнете напълно от играта. Никой никога не я ползва за прекъсване на ход, а за просто допълнителен ход. И често има нещо от типа: „Прексъвам ти хода, за да тегля. (тегли часовник) Прекъсвам ти хода, за да тегля (тегли часовник) Прекъсвам ти хода, за да тегля (тегли адреналин, използва още един часовник) Прекъсвам ти хода, за да играя пистолет с адреналин. (това му дава още един ход) Тегля. (тегли часовник) Прекъсвам ти хода, за да тегля…” Схващате.

Виждате защо доста хора не я харесаха. Аз обаче си знаех, че е такава и фактът, че, особено с по-малко хора, продължава от 10 до 30 минути я прави подходяща за много групи. Е… освен тези, на които тотално им е омръзнала зомби темата (кхъ… аз не съм от тях… кхъ).

Заключение

The Refuge е особена игра. Тя комбинира компонентите от голяма геймърска зомби игра с почти детския геймплей на лека филър игра с огромна доза шанс. Това често води до объркване и, с извинение към тези, които я пробвахме с мен няколко пъти, търсене на кусури. Ако някой й даде шанс и я оцени за това, което е, ще открие, че това не просто е добър филър, но може дори да се издигне над много други подобни заглавия. Факт е обаче, че цялостният пакет е странен. Въпросът е дали за вас това е негатив или позитив. Аз обичам странното и съм склонен да предпочитам различното пред стандартният „дайс фест”. Винаги бих играл The Refuge, когато някой ми го предложи. Опасявам се обаче, че това няма да се случи скоро… което ме натъжава. Това е от мен, отивам да се свия във влажния ъгъл в стаята отреден за неспокосани и неразбрани геймъри, където да си мрънкам и ридая.

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз и динамичен геймплей
  • Количество фигурки!

МИНУСИ:

  • Объркващи сигнали…  Напомня на детска игра, но е с компоненти за възрастни

[divider]

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.refugegame.com/“ target=“blank“ ]The Refuge: A Race for Survival[/button]

 

Dark Age Z – най-различната зомби игра, която съм играл

Това е игра със зомбита. Стоп! Не прибягвайте до заключения. Това е… различна игра със зомбита. Всъщност, като цяло това е една от най-различните игри, които съм играл. В повечето случаи това не говори добре, но тук мисля, че Smoothie Games са се справили отлично. Играта е тежичка откъм правила, но са сравнително лесни за обясняване, с изключение на едно-две нещица. Ох… толкова много неща могат да се кажат за Dark Age Z. Ще се опитам да не навлизам в подробности, а да ви разкажа основното усещане, което ви носи тази особена, но силно тематична игра. Като заговорихме за темата. Това е…

Най-ненормалната идея за зомби игра, която съм срещал

Отново. В най-добрият смисъл.

Играчите са управници на средновековни кралства, които враждуват помежду си. По някое време се появяват орда от зомбита и всички се принуждават да работят за известно време заедно, за да спрат нашествието. Ето и ненормалната част – зомбитата всъщност са от съвремието, а сред средновековните кралства се появява портал, който запраща всички тия оригащи се същества обратно в миналото. Съответно, тези зомбита носят със себе си „реликви“ – я пищови, я мотори, я бинокли и фенери…

Какъв е тоя портал? От къде се е взел? И защо изобщо има зомбита в съвремието? Тези въпроси нямат отговор, но и няма нужда. Цялата тази абсурдна ситуация придава гротескно усещане и прави една клиширана атмосфера в нещо малко по-интригуващо. 

Като казвам абсурд и гротеска, не си представяйте, че играта е пародийна. О, не! Играта си е сериозна и направо мрачна. Странното е, че по принцип не си падам по този тип илюстрации, но тук те са толкова детайлно пипнати, че всеки компонент крещи „професионализъм“. Честно, кефи ме. Но не бих препоръчал да се цъка с деца.

В началото си мислих, че цялата тая напушена простотия е излишна и нагласена. Не е ли могло да направят обикновена игра със зомбита и толкова! Ами… всъщност темата работи. Да, колкото и да е странно, всички механики се сработват отлично с историята и разиграването на играта. Нека се аргументирам.

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

Всеки играч е принуден да работи със съседите си. Казвам „Принуден“. Не е като в Between Two Cities, която се появява на пазара в Есен и в която всеки строи градове със съседите.

В Dark Age Z вие ще трябва да се съюзите със съседите си, за да не навлязат зомбитата твърде много във вашата крепост, но ако някой играч вземе, че стане твърде силен, значи е време да избутате най-добрите му войници от крепостта право в драпащата пред портата гризалня на мозъци.

Да, в играта има много прецакване. Да, в играта има много зомбита. Има и много бой. Ще кажете, е те това е класическа америтраш игра. Всъщност…

Dark Age Z бие към евро игра

Доказателство номер 1 – Играта се печели с точки.

В играта ще печелите и губите точки през цялото време. Дори ако зомбитата успеят да преминат през защитата ви, вие просто губите точки. Никога няма да излезете от игра. Въпреки това си е доста страшничко да загубвате точки, особено ако зомбитата, които нападат са от по-мощните.

В началото на играта, всеки си избира едно от 5 възможни кралства. Всички са еднакви с изключение на тесте от 4 карти мисии. Всеки си поглежда тестето и си избира една от картите, която ще използва в играта. Едната мисия се изпълнява в края на играта и носи най-много точки, други две мисии се изпълняват всеки ход, а последната се изпълнява всеки път, когато условието, написано на картата се случи.

Открихме, че мисиите не са добре балансирани, защото някои са твърде ситуационни, а други се изпълняват сравнително лесно. От друга страна, това само придава дух на играта и слага мишена на гърба на този с по-лесната мисия.

Доказателство 2 – Управление на ресурси

Зомбитата в играта са карти, които се теглят всеки ход. На всяка карта пише колко живот има едно зомби, колко зомбита са като бройка, каква им е скоростта и колко щети ще направят.

Скоростта на зомбитата няма особено значение при по-малко от 4 играча. Щетите могат да бъдат 1 или 2, като това се умножава по бройката зомбита, които минат през барикадата ви от войници.

Между всеки двама играчи се поставя табло с пет нива. На всяко ниво играчите ще се опитват да слагат войници, които да защитават крепостта от вълната зомбита. С други думи, всеки играч ще се опитва да защитава заедно с играча отляво и играча отдясно. Ако зомбитата успеят да преминат, и двамата губят еднакви точки (освен ако нямат щитове, за това отново след малко).

Зомбитата са… черни кубчета. Евро ол дъ уей! Когато разберете бройката им от картата, слагате толкова кубчета пред всяко табло с войници, готови да навлязат в крепостта.

В играта има два вида действие – Единият вид ви изисква ресурс „command tokens”. Другият вид придвижва зомбитата с едно поле по специален трак. Когато този трак стигне финала, играчите не могат да играят повече действия и минават в следващата фаза.

Действията, които ви изискват ресурс „Command Tokens” са написани на дъската и са неща от типа – теглене на карти с войници (които да слагате в крепостта), теглене на реликви – предметите от бъдещето, както и лекуване на войници. Има и още няколко. Хитрата част е, че всеки път щом направите някое действие и похарчете нужните ресурси, цената за следващо такова действие се покачва. Още по-интересното е, че този трак не се рестартира всеки ход, а изискванията само леко поевтиняват.

Действията, които предизвикват движението на зомбитата са слагане на войник от ръката върху една от двете дъски, играене на карта, почиване и вземане на един „command token”, Както и пасуване. Който пасува пръв има избор от два командира, които са супер мощни, но имат конкретно място, където могат да бъдат поставени.

Войниците са три вида – бронзови, сребърни и златни. Бронзовите са обикновени рицари с мечове, сребърните са стрелци, златните са конници. И трите са изключително различни и вършат работа в конкретни случаи.

Когато зомбитата нападат, те започват да се движат надолу към крепостта ви, като минават зоните на таблата между играчите една по една. Първо, войската ви нанася удар и премахва брой зомбита, после зомбитата премазват войската ви и преминават на следващата.

Когато теглите карти с войски, може да ви се паднат с различна атака. Някои имат по-малко, другите повече. Обикновените рицари имат принципно най-много атака, но когато зомбитата ги победят, всяка карта се преобразува в две зомбита. Стрелците имат най-малко атака, но могат да нападат и съседни полета. Те се преобразуват в едно зомби. Най-силните (нв общия случай) – златните карти, са конници. Те се срещат най-рядко в тестето. Те правят средна като сила атака, но преди да нападнат зомбитата убиват автоматично едно зомби, независимо от това колко живот има. Освен това, конниците не се превръщат в зомбита.

Всяка единица може и да се подобрява. Всяка карта има допълнителни числа. Трябва да платите с определен вид карта войска, като я ползвате за ресурс и можете да подобрите някоя от своите войски пред стената, като добавите тези числа към атаката. За да го направите обаче, първо трябва да сте вдигнали определено ниво в замъка си… което също се плаща с карти войска.

Както виждате – войската ви е както войни, така и ресурс. Като добавите и “command token”- ите, това си става сериозна игра с управление на ресурси.

Доказателство 3 – Трудни стратегически решения

Това е типично за евро игрите, а тук се среща доста често. В края на хода вземате определен брой карти войска и определен брой “command token”-и , които се определят от вашите действия предния ход.

Когато поставяте войска, можете да изберете дали да направите тази войска лоялна на вас или на съседа ви. Ако я направите лоялна на вас, всяко убито зомби ще ви носи точки. Ако я направите лоялна на съседа, няма да ви носи точки, но в края на хода ще ви донесе някакъв бонус, който зависи от мястото, където е позиционирана войската. Бонусите могат да са теглене на карти, command token-и, защита от зомбита.

Въпреки тези елементи, които вкарват Dark Age Z в тежкия евро влак, има едно абсолютно неопровергаемо нещо, което е типично за сериозните америтраш игри.

Защо все пак Dark Age Z си е Америтраш игра?

Причината е само една – играта е фрашкана с директно прецакване. Не само стимулира играчите да си правят гадости, но даже и ги награждава. Често ще се случва да изберете да провалите защитата на някоя стена и да предпочетете и двамата да изгубите точки, отколкото другия да спечели твърде много. Ако видите, че някъде на някоя конкретна позиция, играч има напълно подобрена единица, барабар с командир, просто няма как да не се опитате да поправите този проблем. Всъщност, това изобщо не е трудно.

Най-честият начин за прецакване е така нареченото „избутване“. Винаги, когато слагате нова войска, вие я слагате най-отзад на веригата и ако местата са запълнени, вие избутвате всички напред, което ефективно изстрелва най-предния в лапите на зомбитата. Да, той се бие с тях и ще вземе 2-3 в гроба си, но след това всичките подобрения, които собственикът му с пот на челото му е сложил си отиват.

Освен това е време да обърнем внимание и на картите „Реликва“. Реликва от бъдещето, по-скоро. Това са предметите, които намирате в зомбитата. Поне тематично. Механично, харчите „command token”-и, теглите две от едно тесте и си избирате една.

Всяка карта „реликва“ е тотално счупена, но някои са дори по-изтървани от други. Който ме познава, знае, че аз обичам елемента с „всичко е счупено“. В тази игра го обичам особено много. Някои карти директно преобразуват командири и армии в зомбита, други добавят зомбита, някои свалят точките от убитите зомбита и така нататък. Вярно е, че повечето от картите са с избор – или нещо малко хубаво за вас или нещо кофти за един или повече от останалите играчи. Ако сте като мен, винаги ще предпочетете второто!

В играта обаче има две кофти  неща, които не могат да се пропуснат

Първото е символиката с армиите и подобренията. Много време ни отне и постоянно бъркахме какво е нужно за подобряване на кралството и какво за подобряване на армиите. И двете са много близки като символи и все още не съм сигурен, че съм ги схванал точно както трябва, защото и в книжката не е обяснено много ясно.

Вторият проблем е броят на играчите и времетраенето. На кутията пише, че играта е дълга 30 минути на играч. Нашата първа игра отне 3 часа. А бяхме само трима. И по принцип ние сме бързи играчи. Да, това ни беше първа, но колкото и да го мисля, няма как да свалите времето под 45 минути на играч. Според мен играта е идеална с трима, защото така сте във взаимодействие с всички играчи, въпреки, че и с 4 има интересен момент, в който всеки има човек, с който не се сблъсква… на теория. Тогава повечето гадости от картите вероятно ще отидат към него. С 5 човека не съм играл играта и никога няма, защото ако започнем в петък да играем… гледам да обръщам внимание на семейството си събота и неделя.

Един от 4-те боса в кутията!

В играта има страшно много неща и аз само леко засегнат повърхността на това, което можете да срещнете в тази тежка кутия пълна тайни… ъ… прекрасни компоненти. Не съм обяснил много неща – как работи скоростта, какви са действията, както и как всяко зомби закрива част от предното зомби и си увеличава статистиките, ефективно правещо играта по-трудна всеки ход. Дори не говорих за босовете, които не са чак толкова по-трудни от обикновено зомби, но пък имат кофти умения.

Но… нека си излея малко лигите в заключението.

Заключението

Dark Age Z е моят тип игра. Пълна с тема, взаимодействие и счупени умения. Играчите са винаги ангажирани в това, което се случва, дори и да не е техен ход, защото вероятно и тях ги касае. В играта няма отпадане и се печели с точки, което сваля малко напрежението от възможно тотално унищожение. Играта е доста различно от всичко, което съм виждал и е интересна смесица между напълно хахава зомби тема с класическа директна конфронтация и солидни евро механики, които изискват доста мислене и планиране. Компонентите са чудесни, илюстрациите са професионални и детайлни.

Подозирам, че заради темата, тази игра няма да получи много любов, защото зомбитата се изтъркаха, но ако й дадете шанс, ще откриете, че тя кипи от свежест.

Въпреки, че се налага да работите със съседите, играта не е нито кооперативна, нито полукооперативна. Винаги на първо място ще стои въпросът как да спечеля повече от другите играчи и какво да сторя, за да ги прецакам тотално. В повечето случаи ще имате карти, които го правят директно и няма много да се чудите, но ако сте социален играч ще искате да си поддържате добре съюзници, за да не ви оплескат стратегията също толкова мигновено.

В играта има някои малки проблеми с правилата за подобрение и символите, които са избрали, но с това се свиква след първата игра.

Най-големият проблем за някои хора би бил времетраенето, тъй като това си е дългичка игра и с четирима би се проточила 3 часа. Заради това, а и заради начина, по който работят механиките препоръчвам Dark Age Z за трима.

Последно време се освобождавам от много игри, за да направя място на новопостъпленията от Есен, но мисля че Dark Age Z засега няма да мърда никъде. Играта е дълга и обикновено това ме кара да не ми се играе всеки път, но само когато се сетя за тази смахната зомби трепаница ми се ще пак да я сетне и да започнем да си стреляме рицарите с пистолети, докато яздим мотори. Това е от мен, играта е яка – потърсете я, щом излезе масово.

ПЛЮСОВЕ:

  • Уникално смахната история
  • Нетипични, но добри евро механики за зомби игра
  • Принудително сътрудничество със съседите… до известна степен
  • Счупени карти
  • Великолепни компоненти и илюстрации

МИНУСИ

  • Въпреки всичко, това си е зомби игра
  • Илюстрациите са мрачни и кървави
  • Неясноти с конкретни дребни правила
  • Играта е доста дълга

[divider]

За още информация, посетете сайта на производителя, като кликнете на бутона отдолу. 

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.smoothiegames.net/“ target=“blank“ ]Smoothie games[/button]

District-Z – елементарна, но привлекателна зомби игра!

Не, игрите със зомбита не са се изчерпали. Не, тази не е някаква особена врътка на този тип игри. Всъщност, District-Z е игра, която не е просто нищо особено, а си е направо елементарна игра тип „Отвори карта, хвърли зар и виж какво ще се случи“. Само че! В тази игра това работи и то работи доста пристрастяващо.

Тези дни направих ревю на The Possession и двете игри имат нещо подобно. Това са игри, които по всички критерии не би трябвало да са добри, но ако влезеш в атмосферата, стават не просто приятни, а направо… готини. Да, използвам богатия си речник на опитен ревюър, който е писал над 150 статии като такъв, за да определя една игра като… Готина.

Мисля, че много хора са съгласни с мен, тъй като това е игра, която е успешно подкрепена в платформата Кикстартър.

Не виждам как това ревю може да бъде дълго, защото нито механиките са сложни, нито темата е нещо ново, да не говорим за арта, така че ще видим докъде може да стигнем.

Компонентите

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

District-Z е игра с карти и като такава, кутията е пълна предимно с карти. Картите са добро качество, но ако си купите изданието с експанжъните, ще забележите, че доста от тях са огънати. Може би това се дължи на пакетите, с които пристигат. Играчите на CCG знаят за какво говоря. Просто ги поставете под огромна купчина от игри за известно време и ще се оправят. В кутията има също така и токъни, както и дузина зарове – малки и стандартни. Нищо особено, но пак – ако имате изданието с разширенията, ще осъзнаете, че допълнителните карти са повече от базовите. Всъщност, това е нещо стандартно за кикстартър игрите.

Темата

Вие сте оцеляващи в зомби апокалипсис, които се опитват да избягат от град пълен със зомбита. Хитро!

Отвори карта и хвърли зар

В началото на играта всеки играч си избира персонаж, с който да играе, намира си карта с лика на персонажа и я слага върху стендче.

Подрежда се голяма схема от карти с лицето надолу, които да изобразяват града. По време на хода си, играчите се движат с едно поле, отварят картата, върху която са стъпили и четат какво се случва.

В 90 процента от случаите това е събитие, което ви казва да хвърлите зар. На определени числа се случват определени неща – излизат зомбита, намирате оръжие, намирате си последовател, предмети или пък се появяват босове. Всякакви неща могат да се случат.

Целта ви е да стигнете до срещуположния край преди вашите опоненти да стигнат срещу техния срещуположен край. Преди това обаче трябва да сте намерили предмет, който ви е нужен. Примерно радио. То нищо не прави откъм геймплей, но е там, за да може да ви затрудни поне малко и да ви накара да поразгледате наоколо.

Когато се налага да се биете, вие можете да решите дали ще избягате или ще се биете. Ако ще бягате си гледате показателя „ловкост“ и хвърляте зарове, колкото пише там. Хвърляте и зарове колкото бройката на зомбитата. Което е по-голямо печели. Ако успеете, просто оставяте брой токъни, колкото са зомбитата зад себе си и ако някой иска да ходи на тази карта, трябва първо да се бие с тях. Ако не успеете, тогава поемате едно щета и се биете.

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

Боят също е елементарен. Мятате толкова зара, колкото ви е показателя „битка“ и мятате зарове за зомбитата, колкото е броят им. След това сравнявате. Големите зарове бият по-малките. Равните ги неутрализират. Така можете да убивате заровете на зомбитата, но вашите не могат да бъдат убити. Битката продължава докато вие или зомбитата бъдат убити.

С други думи, ако се биете с два зара срещу 6 зомбита, вероятно ще умрете. Всъщност, със сигурност ще умрете. На мен ми се е случвало още на втория ход. В игрите с повече хора, това не е фатално – просто ставате зомби и отивате да трепете другите играчи. Ако пак умрете, просто си вземате нов персонаж и почвате отначало.

Това е цялата игра. Като игра за 20 минути, мисля че бива, но според мен…

District-Z е чудесна соло игра!

Когато я докопах нямах търпение да я пробвам. Прочетох правилата и ми се стори, че няма да е нищо особено, но се оказа, че соло играта върви много добре. Тя е бърза, на късмет и забавна.

Аз не съм соло играч и не обичам да играя сам игри, но много хора харесват това, така че ако обичате тематични игри, които имат бърз сетъп и мятане на зарове – това е страхотно попадение.

Правилата са горе-долу същите като в играта за повече хора, но целта е просто да намерите предмета в града и да избягате възможно най-жив.

Заключение

District-Z е една от най-елементарните игри, които съм играл последно време с основна механика – обърни карта и хвърли зар, за да видиш какво се случва. Илюстрации няма, всичко е с реални снимки ала Cos Play. Доста от снимките, особено от разширенията са очевадно снимки на екипа, приятели или пък семейство. Някои са просто снимки на хора, дори без костюми и се наричат примерно Bob.

Държа да отбележа, че знаех за това преди да получа играта и въпреки това бях развълнувам, когато я отворих и играх. Вълнението си остана и след това. Определено силата на играта е когато я играеш сам, но усещам, че би била забавна да се играеи с 8 човека. Да, играта може да се играе и с 8, въпреки, че с разширенията има толкова много персонажи, че не виждам защо да не може да цъкате и с 20.

Открих, че играта с няколко човека не е нищо особено, но ако я играете с фенове на жанра и се потопите в атмосферата ще се изкефите. Ох… пак си представих игра с 8 човека. Не съм опитвал, но предполагам, че ще е пълно със смях. Ходовете са достатъчно бързи, че да няма забавяне, а мислене и тактика просто липсват. Играта е направена за да бъде изживяно едно бързо приключение, в което да проверите колко добри сте със заровете и колко можете да оживеете.

Тъй като вече няколко пъти го споменах, жестоко препоръчвам да си вземете играта с разширенията, защото те отварят много врати – метро, което действа като телепорт, карнавал, тематични препратки към филми, река, която може да се пресече само през моста и дори цяла допълнително секция с гора, където можете да откриете много яки предмети и оръжия.

Мисля, че за семейна обстановка с хора, които нямат нищо против темата това би била идеална игра, също така мисля, че District-Z би била доста подходяща и за първа игра на негеймъри.

Не е перфектният филър и повечето геймъри не биха я предпочели, но ако търсите нещо безмозъчно, което да си отива с разговори и смехове, защо пък да не пробвате това леко, макар и никак оригинално бижу.

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърза игра, бързи ходове
  • Елементарни правила
  • Феновете на зомби атмосферата ще се открият в свои води
  • Чудесна светкавична соло игра
  • Подходяща за нови играчи и негеймъри
  • Отлична семейна зомби игра

МИНУСИ:

  • Много случайност. Всъщност… 100 процента случайност.
  • Никаква тактика, никаква стратегия, никакво мислене
  • Илюстрации биха подхождали по-добре от снимки на близки и познати на производителите
  • Трябват ви разширенията, за да се насладите на играта както трябва

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Не харесвам зомбитата
  • Нито приятелите ми, нито семейството ми харесват зомбитата, колкото мен
  • Няма да се играе изобщо в моя дом, колкото и да ми се иска
  • Не играя соло игри

За повече информация, можете да посетите доста добрия сайт на производителите!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.district-z.com/“ target=“blank“ ]District-Z[/button]

Assault on Doomrock – една от най-добрите настолни игри с тъмници

Ще направя нещо, което много рядко правя, а и не обичам да правя. Понякога обаче се налага. В това ревю ще се опитам да ви обясня основните правила на играта. Налага се, защото играта е толкова различна от средно статистическата настолна игра, че всякакви аналогии, връзки и обяснения биха били невъзможни без да знаете какво се случва в играта. Затова и самото ревю е малко по-дълго от обикновено. Уверявам ви, чe си струва да имате малко повече търпение, защото Assault on Doomrock не просто си заслужава. Assault on Doomrock е страхотна игра!

МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ

Essen Spiele е най-големият фестивал за настолни игри в света. Можете да се убедите от погледа на нашия посланик там.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/essen-report/“ target=“blank“ ]BigBoxGeek в Есен[/button]

Миналата година написах класация за най-ентусиазирано очакваните от мен игри, представени в Есен 2013. На първо място беше Assault on Doomrock. Целият лист можете да видите от тук.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/top-15-nastolni-igri-festival-spiel-2013/“ target=“blank“ ]Целият лист[/button]

Много дълго време чаках играта, свързах се и с дизайнера. Поздравих го за страхотно изглеждащата игра и го попитах дали не желае да напиша ревю за Дуумрок. Той пък взе, че се съгласи с удоволствие и от тогава Октомври беше моето малко Рождество, в което си чаках страхотния подарък. Играта пристигна в средата на Ноември, но няма значение. Струваше ли си?

Първо! В месеците между представянето на прототипа в Есен 2013 и пристигането у дома играта се беше променила. Играта се беше променила МНОГО! Малко се припотих преди да започна да играя… Но!

Assault on Doomrock е една от най-добрите “Dungeon Crawl” игри, които някога съм играл!

Малко пояснение – Dungeon Crawl е нарицателно за игри, (дали видео, дали настолни, дали ролеви) в които група герои се борят срещу чудовища, като героите вдигат нива и събират оръжия. Целта им е освободят света от злото и най-вече да оберат де що има ковчежета с пари и ценни предмети.

Assault on Doomrock е изцяло кооперативна бордова игра, движена изцяло от карти. Това означава, че въпреки, че имате герои, които се движат по карта и се биете с гадове по пътя си, всичко, с изключение на движението в битката, се извършва с карти и малко маркери.

Ако търсите бордова игра с дъска и фигурки, ще се разочаровете. Кутията на Doomrock е фрашкана само с карти, маркери и зарчета.

Игра в процес

Има карти с герои, карти с качества на героите, карти с локации, карти с атмосфера на приключението, карти с гадове, карти с действията на всеки от гадовете, карти с предмети, карти с по-добри предмети, карти с умения, карти с по-добри умения, карти със събития … Някои от тези карти се използват за повече от едно неща! Абе … карти да искаш!

Въпреки картовата база обаче, играчите имат усещане за едно истинско и епично приключение. Но за това след малко.

Assault on Doomrock е доста различна игра и ми трябваха няколко игри, за да схвана напълно някои правила. Дори ревюто е толкова дълго, защото не е лесно да ви обясня нещо, което не се среща почти никъде.

Играта е разделена на две основни части – приключенска част и битки.

Двете части са напълно различни и се усещат като мини игри.

ПРИКЛЮЧЕНСКА ЧАСТ

Приключенската част служи за подготовка на героите. В тази част те събират оръжия, вдигат нива, сдобиват се с умения, за да могат да победят враговете си, когато те наближат.

Но не се заблуждавайте, героите могат да загубят играта и обикаляйте из уж безопасните полянки.

„Картата“ е съставена от три локации, които се изтеглят на случаен принцип от тестето с локациите. Една локация сред пустошта, една локация сред планините и една локация в град. След това се образува тесте с още няколко от този тип локации и се разбърква. Най-отдолу се слага една от двете възможни локации с местността „Дуумрок“. Героите искат да достигнат до там и да победят злодея. Ето каква е врътката обаче – те не знаят кой е злодеят. Той се тегли на случаен принцип в началото на играта, но има възможност да се погледне в процес на играта.

Карти с локации

Да достигнете Дуумрок обаче е трудно. Вероятно злодеят няма да ви изчака и ще ви нападне някъде по пътя… ако още сте живи. Защото злодеят разполага с помощници – още две други групи гадове, които ще ви нападнат по време на пътуването ви. Едните са по-слаби, другите малко по-силни. Те също се теглят на случаен принцип в началото на играта.

С други думи – в играта има 3 вида слаби гадове, 3 вида малко по-силни гадове, 3 вида Злодеи!  (картите Дуумрок са различни от картите със злодеи. Те са просто по-специфични локации)

Преди началото на играта се отваря и карта, която ви дава някакво условие, атмосфера или просто „Вкус“ на приключението. Дава ви също така таблица, с която ще търсите съкровища и най-важното – показва ви колко време имате.

В Assault on Doomrock почти всяко действие ви поглъща време. Времето е ресурс и трябва да внимавате как го харчите, защото щом свърши времето ви нападат гадовете. Първият път като свърши ви нападат слабите, после малко по-силните, накрая злодеят… но вие така или иначе няма да сте оцелели.

След като се отворят трите стартови локации, героите слагат маркера на задругата в града.

Всяка локация съдържа четири подлокации, които могат да бъдат посетени. Тоест, още от началото на играта вие имате разкрити 12 места, които можете да посетите!!!

Карта с условие

Ресурсите в играта са пари, героизъм, щитове, маркери за беззащитност, живот и време. Почти всички места ви изискват някои от тези ресурси. Ако изпълните условието, можете да ги посетите. Нещо много важно! Плащането на ресурсите трябва да се извърши от всеки един член на задругата! Без значение колко героя сте. Тоест, ако ще обирате магазин и това ви иска да загубите „героизъм“, защото… е, не е много героично да оберете беден магазин – тогава всички трябва да имате поне един маркер „героизъм“ и да го изхарчате. Това е хитра и елегантна механика, която улеснява уеднаквяването на трудността за двама, трима или четирима играчи.

Няма да навлизам в подробности, но на местата по картата можете да купувате предмети, да се лекувате, да търсите оръжия, да вдигате умения, да събирате пари, да поглеждате карти, да лагерувате и още много други неща! Преиграваемост да искате!

Сега ще кажете – добре де, „каква е опасността тогава? Всичко изглежда твърде лесно.“

Ако искате (а ще искате) да разкриете нова територия

  • Първо поглеждате какъв тип е локацията която следва – най-горната карта от тестето с локациите.
  •  След това теглите най-горната карта от тестето със събития и не четете събитието а малкия текст, перпендикулярно на него. Там пише какъв негативен ефект получавате. Това е или загуба на жизнени точки (което е тежко, защото те са кът) или получаване на маркери за беззащитност (които ще ви натежат предимно по време на битка).
  • След това теглите още една карта от това тесте и вече четете събитието.

В 90 процента от случаите това събитие е хубаво за задругата. А най-често – откривате скрито съкровище. Тогава хвърляте зар и според таблицата на приключението, или ако има нова таблица на самото събитие, сравнявате. Каквото ви се падне = това сте открили. Най-често паричка или обикновен предмет. Не се заглеждайте в предмета засега, а го приберете.

Героите споделят обща торба с предмети, докато не стане време за битката. Тогава си разпределят всичко, както решат за добре.

Общо взето това е принципа за ходене из света на Дуумрок.

Преди да стигнем до битките, нека поговорим за…

ГЕРОИТЕ И УМЕНИЯТА

Героите са стереотипни – бияч, крадец, стрелец, магьосник и малко по-различната – вещица. Всеки от тях има стойност на опасност – това е важно за битките. Обикновено гадовете нападат по-опасните.

Това, което е различно тук обаче са качествата! На случаен принцип всеки герой тегли по едно качество – садистичен, епилиптичен, отвратително брониран, нетърпели и други подобни.

Тези качества не само образуват смешни имена като епилиптичен крадец, садистична вещица или нетърпелив магьосник, но си имат и функционалност. Всяко качество дава положителен и негативен ефект. Примерно нетърпеливия получава добра инициатива в битките, но пък може да компрометира съотборниците си, заради това, че бърза твърде много. Или отвратително бронираният е… ами отвратително брониран, но пък едва се движи.

След това идват и уменията. Всеки клас си върви с определени три умения, а качеството дава още едно умение. За уменията в подробности след малко, но тук ще отбележа само, че статистиките на героите са написани на самите умения. Тоест всяко умение вдига стойността или на силата или на интелигентността или на ловкостта. Тези стойностти са важни единствено за изискванията на оръжията и предметите.

Когато вдигате ниво, вие теглите три умения от тестето с умения и си избирате едно от тях. Толкова е просто. Трябва да отбележа, че в огромното тесте от умения няма нито едно повтарящо. Всички са уникални и много силни! Е … някои повече от други. В този смисъл е добре да кажа, че това е най-случайния елемент от играта, защото можете да изтеглите точното умение за вашия герой, което ще ви свърши перфектно работа точно срещу определен неприятел, но можете да изтеглите три напълно ненужни умения, които … е, поне ви дават зар. За това след малко … Или защо не сега.

Време е да поговорим за

БИТКИТЕ

Това е нещото, което продава играта. Защото битките в Assault on Doomrock са най-гениалната част от играта.Те са с уникална, опростена и безгранична механика. Казвам безгранична, защото поради начина, по който са построени, играта предоставя пред себе си безкрайни възможности за разширения и преиграваемост.

Видове противници

Битките представляват отделна абстрактна мини игра. За целта, героите вземат своите кръгли маркери и ги поставят в средата на масата. След това поглеждат срещу кого се бият (на картата с гадове) и там е отбелязано как се подреждат противниците. Маркерите с противници се трупат един върху друг, за да се отбележат точките живот на даден противник. Някои противници са малко на брой, но с много живот, но други (като зомбитата например) са много противници с малко живот.

Полето, върху което героите и противниците се бият е виртуално. Герой или противник може да бъде или близо до някой или отдалечен. Тоест, когато се движи, героят може да избере свободно къде да отиде – дали да е плътно до противник, дали да е плътно до герой или пък иска да е напълно сам. Плътните герои и противници един до друг формират „група“, което е важно за някои текстове от картите.

Ако в даден момент противниците в дадена група са два пъти повече от героите в групата, то тогава героите са „обградени“. Така много от уменията на героите не могат да работят.

В началото на битката, героите си разпределят уменията и си слагат маркерите „беззащитност“ по равно върху маркерите с героите.

Как протича една битка?

  • Героите хвърлят зарове
  • Героите планират заровете си
  • Противниците действат
  • Героите действат

Героите хвърлят зарове!

Всеки герой започва с определен брой умения и в процес на играта се сдобива с още. Героят разполага с толкова зарове, колкото умения има. В тази фаза всички играчи хвърлят зарове за своите герои. По класическия начин, играчите имат право да хвърлят отново до два пъти които си искат зарове, ако не си ги харесат.

Играчите планират заровете си

Уменията са протеините на играта! Всяко умение ви позволява или да се движите или да удряте или да правите магии или да правите всякакви други извратени счупени неща, които могат да обърнат битката. Всяко умение се асоциира с определен зар. Тоест е добре да вдигате умения, които ви изискват различни зарове, за да имате винаги опции. Някои умения могат да се използват само веднъж на ход, други повече. Има и такива, които се заключват и си остават активни до края на битката ако си „заключите“ зара върху тях. Кооперативният момент е засилен най-много в тази фаза, защото играчите трябва добре да синхронизират уменията си. Ако не планират добре действията си, може плановете им да се счупят, когато стане време да изпълняват това, което уж са предвидили.

Освен това всяка шестица можете да я заменяте за маркер „героизъм“. Той може да подсили някои от уменията ви, но го губите в края на хода си, така че не можете да си ги складирате.

По същия начин можете да смените единица за маркер „щит“, който поема една точка живот преди вас, но също го губите в края на рунда.

Някои от уменията са инициативни. Тоест се случват преди хода на противниците. Много е важно да го имате предвид, защото понякога е добре да сте първи, но понякога не. Примерно няма как да стреляте с инициатива, ако за вас се е залепил гад. Трябва първо да се измъкнете от него.

Противниците действат

Играчите се изреждат да играят един по един, като първия е този с най-висока стойност на „заплаха“. Отбелязано е на картата с героя.

Всеки вид противник има свое тесте с карти и играчът в хода си избира два противника, които да активира, като тегли две карти една по една. На самата карта е написано как действа противника. Някои противници се приближават и удрят, други се отдалечават и стрелят, трети се засилват и избутват, четвърти се приближават, удрят и бягат, пети заразяват, като ви крадат заровете. Всичко зависи от това срещу кого се биете.

В момента, в който противник удари герой или герой удари противник се обръщат всички маркери „беззащитност“. Те може и да са празни, но могат и да увеличат щетата или пък да избутат героят надалеч. Или други гадости…

Битка със зомбита!

Героите действат

Тук се изпълняват всички умения на героите, върху които има зарове и не са инициативни. Изпълняват се в какъвто ред желаят играчите, но задължително първо се изпълнява целия ход на играч преди да започне нов ход на играч. Тук е ясно – героите се движат, бият, лекуват, разместват и манипулират бойното поле.

Така продължава битката, докато героите победят или бъдат победени. Ако герой спадне до 0 жизнени точки, той не е извън играта, но се връща на 1 точка живот, ако останалите герои успеят да победят. Ако всички герои са нокаутирани… Е, героите явно не са достатъчно силни да се справят с Дуумрок.

Ако героите победят, те печелят всякакви награди, които са описани върху началната карта с условие.

Ако успеят да победят и трите видове гадове, тогава те печелят автоматично играта. Няма нужда да са стигнали до Дуумрок.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Пфууу! Отново съжалявам за голямото описание, но това е ГОЛЯМА игра. Дори и да не ви се вижда на пръв поглед, още след първата битката ще се чувствате изморени и препотени. Да! Assault on Doomrock е изпълнена с напрежение, като играта се нагнетява с всяка изминала битка. Самите битки са толкова трудни и епични, че дори най-слабите гадове може да ви изкарат възхдуха. Винаги победата е на ръба. Почти винаги поне един от героите ще бъде нокаутиран. В една от игрите ни, вторите противници, които ни се паднаха ме изкараха на втория ход и на терена остана само един стрелец, който трябваше да се справи срещу „риййпъри“, чиито умения бяха свързани с това първо да слагат върху героя много маркери „беззащитност“ и накрая идва един и прави много щети от един ход. Стрелецът всеки ход тичаше и стреляше от далеч. Успя да свали един и половина от лошите, но накрая и него повалиха. Тази битка продължи 30 минути! Не се притеснявайте, има механика в играта, която ако се забавите твърде много, гадовете автоматично ще спечелят. Така че, няма как да зациклите в битка.

Когато се движите по картата всичко ви изглежда твърде полезно, но нямате време да получите каквото искате. Защото ако не сте взели поне два полезни предмета и поне едно ново умение, загубата ви е в кърпа вързана. В света на Assault on Doomrock трябва да се стъпва много внимателно.

Нещо важно. По време на битките всеки хвърля зарове и решава за себе си какви умения ще използва. Няма как един човек да следи абсолютно всички умения на всички играчи. Всеки трябва да помага. А и заровете всеки си ги хвърля за себе си. Това води до извода, че в Assault on Doomrock проблемът с алфа играча е решен!  Поне за битките, де… което си основната част на играта.

Това е една сериозна и тежка игра. Когато видях арта си казах – Е, лекичка игрица със зарове. Грешка! Това е дълбока и ангажираща игра с много мислене и атмосфера.

Да, в играта има малко негативни неща. Книжката с правила има нужда от някои промени и дообяснения. Като например, как точно работи механиката “Enrage” (която позволява на гадовете да спечелят, ако героите се забавят в битките твърде много). Също така много често се забравят малки правилца като кога се губят всички маркери, дали си забравил да сложиш някъде някои други маркери, някои правила с определени локации не са съвсем ясни и други подобни. Точно поради многото правила, играта не е подходяща в никакъв случай за нови играчи! Но това не може да отнеме от най-важното нещо. Което е…

Не съм срещал друга толкова вълнуваща игра с тъмници. Дори игра като Descent не ми носи същото удовлетворение за този „сърбеж“. Beautiful Disaster Games е съвсем нова компания на пазара и се покланям на пичовете за чудесния първи опит! С нетърпение чакам разширение за играта.

ПЛЮСОВЕ

  • Две мини игри в едно
  • Една от най-добрите игри с тъмници на пазара
  • Огромна преиграваемост и отвореност към разширения
  • Дълбоки битки с тежки тактически решения
  • Иновативни механики
  • Добър хумор, но не твърде много, за да отнеме от сериозността на играта
  • Много трудна кооперативна игра

МИНУСИ

  • Много дълго времетраене – 150 минути
  • Много детайли и правилца, които често се забравят

[divider]

За съжаление, този път нямахме възможност за снимки. Източник за снимките: www.boardgamegeek.com

Кръвта на зомбитата – Love it or Hate it

Автор: Иън Ливингстън

Жанр: Ужаси

Епизоди: 400 

„Ти можеш ли да оцелееш?“

Или поне да издържиш до края?

Започвам с лошо, вероятно и ще завърша с лошо, но останете с мен, защото моето мнение може и да не е това, което изглежда. Кръвта на зомбитата е една много особена книга-игра за мен, тъй като породи противоречиви чувства. От една страна ме напомпа с носталгия и вълнение, но от друга ме закопа с клишета и раздразнение. Препоръчвам ви да прочетете внимателно това, което ще кажа, защото често противоречивите произведения са най-добрите. Това означава, че имат глас. Че имат постоянно място в нечия библиотека. Играта е „Love it or hate it”, тоест или ще я заобичате или дори няма да я допрочетете.

  LOVE IT

Това е книга на Иън Ливингстън. Всички помним „Битки безброй“. Всички познаваме и близкия на Иън – Стийв Джаксън, кой от книгите игри, кой от настолните игри. Самите имена на тези автори ни карат да си спомним за славните времена на 90-те и вълнението, което ни докарваше всяка една игра, в момента, в който разгръщахме първите страници.

Дълги години, Ливингстън не е писал такава литература и самият той споделя колко се е вълнувал докато е писал тази книга. Личи си.

Личи си, защото аз също започнах с едно странно носталгично вълнение още с първите страници. Някакви неконкретни спомени ме заляха още с описанието на първите сцени и развитието на първите диалози. Мога да сравня това усещане с филмите на Слай – Непобедимите. Или като да гледаш стари филми на Чък Норис. Всички ти казват, че това е боклук, но те не разбират. Това е едно странно удовлетворение от инстиктивния олдскуул кеф! Бих нарекъл това чувство  асоциативна аномалия. Много държави по света имат различни фази, периоди и епохи, през които са минали и ако сте гледали достатъчно филми, можете да видите любовта на хората към тях. Е, последните 50 години ние имаме само един – върл социализъм. Затова когато нещо малко и различно излезе в културата ни, ние се хващаме за него и почти го издигаме в култ. Това се случи през 90-те години с книгите-игри. Много хора все още го правят и въпреки, че аз не съм един от тях, мога да разбера любовта и отдадеността им, защото аз също съм държал вкъщи голяма колекция книги-игри.

Защо казвам това? Защото на практика – това е Кръвта на зомбитата – един спомен, едно поглеждане назад и ретро усет за начина, по който подхождахме към такава литература. Дори механиките в играта са винтидж. Но за тях във втората част.

Темата в „Кръвта на зомбитата“ е…познайте от три пъти. Резачки, зомбита, бездънни раници и хора с руски имена. Класика.

Играта се следи лесно и почти всеки епизод се биеш със зомбита. Системата за бой е елементарна. Хвърляш зарове и добавяш модификатори. Ако нещо оцелее, те удря. Целта в играта е да убиеш някакъв зъл Гингрих Юр, който превръща хората в зомбита и иска да завладее света. О, да – и всички негови зомбита. Класика. Клише, но на кой му пука.

На мен.

 OR HATE IT

  Джобно ножче, връв, ключ 9, кибрит, маркер, гумени ръкавици, трион, тиксо, батерии, отвертка, бухалка, обувки, много кутии куршуми, ковашки клещи, въже с кука, медальон, шивашки метър, очила, фотоапарат, разговорник, фенер, елка, ключ 111, секира, лабораторна престилка, още ключове, пластмасова бутилка, ръкавели, костюм, летателен костюм, аптечки и ОЩЕ ключове, газова бутилка, лупа, нож, лост, пистолет, пушка, лека картечница и разбира се какво? Още ключове.

Къде се намират толкова неща на едно място? Ами…в моята раница, докато играх играта. Раницата няма лимит, което всъщност е олдскуул. Имаше го и в старите игри. Но за мен е твърде олдскуул. Нямаше да е зле всяко нещо да има тежест или поне някаква съвместимост. Което ме навежда на един малък за мен проблем…

 Очевидни избори

Всеки път, когато отворя някакъв шкаф и вътре е пълно, авторът пише да избера да си взема каквото искам и да продължа. Ами…естествено, че ще си взема всичко! Ако имаше ограничение изборът щеше да е доста интересен и труден. И без това играта е достатъчно невъзможна, нека поне да умра, защото съм направил лош избор, а не защото не съм хвърлил 12! Но за това след малко.

Освен това, през епизод има безсмислени избори от типа – виждаш ковчеже, ще го отвориш ли? ЕСТЕСТВЕНО, че ще го отвориш. И забележете, винаги е изгодно. Освен един път, когато на ковчежето пишеше – НЕ ОТВАРЯЙ!

Сега ще кажете,  тази книга е предназначена да е просто забавление. Да, всъщност така започва. Даже е доста лесна в началото, но някъде от средата натам играта става рязко Нинтендо трудна! (който не знае термина може да кликне тук). На всяка крачка изкача зомби и каквото и да правиш почти винаги ти нанася поне 1 точка издръжливост. Ако трябваше да играя честно играта, трябваше да съм завършил с -35 издръжливост. И това не е защото правих лоши избори, дори в повечето случаи хвърлях сносни зарове. Просто играта не ти оставя избор. Почти няма ситуация, в която би се отървал без рана. Да не говорим за непоносимите последни 20 епизода, в които правиш едно и също. Хвърляш зарове и се надяваш да хвърлиш поне 11…от възможни 12! Ако не успееш – еми да си успял.

Като говорим за невъзможност, в играта има един голям бъг. Не искам да ви развалям историята, но задължително трябва да си намерите скрипец. Без него няма как да завършите историята. Е, аз нямах, но така или иначе играх нечестно поне 10 пъти до този момент…само и само да завърша играта.

Авторът ни съветва да си рисуваме карта докато играем. Сериозно? Айде стига! Дори и да имаше място върху книгата, аз нямаше да го правя. Но пак стигаме до познатия термин „олдскуул“. Някои може и да го правят. И въпреки това, нека ви кажа – това няма да ви помогне.

Целта в играта е да откриете всички зомбита и да ги изтрепете до крак. В този смисъл, една карта би ви помогнала, наистина. Но така или иначе аз на всяка крачка откривах зомбита. И никога не съм се връщал на познато място. Не знам как бих могъл да открия всички. В края на играта осъзнах, че ми липсват около 20. Може би пък има някакъв път, който минава през всички зомбита, нямам представа, но това би било дори още по-нинтендо хард!

Вече споменах, че в играта се умира често. Не виждам как някой би играл тази книга без да си държи пръста на всеки  прочетен епизод. Ех! Стегнете се, автори! Така ли не можахте да измислите малко по-съвременна система за умиране. Не вярвам, че някой, който е намалил издръжливостта си на 0 би започнал играта от начало. На първото умиране ще си намери извинение от типа – „ама той зара падна накриво“ и ще го хвърли пак, на второто умиране ще си каже „Ама аз всъщност исках да направя другото, ама само за да видя какво ще се случи дойдох на този епизод.“ На третото умиране може и да се почувства виновно, но на четвъртото вече ще му стане досадно и ще се предаде като вече изчезне напрежението и скучно прелисти играта до края.

Ето една идея. Защо не сложите примерно „Чекпойнт“ система? Нека да има 5-6 епизода, в които ще ви накарат да си запишете статистиките в този момент и ако умрете след тях да се върнете пак на тези епизоди, от където да продължите играта си. Това го има от хиляди години във видео игрите. Добре де, не хиляди…но поне от стотици! И без това повече книги-игри са доста праволинейни, така че тези чекпойнтове едва ли биха били толкова на често.

Друго странно решение за мен беше описанието на самата игра. Беше неясно и неподредено. Трябваше няколко пъти да го прочета и дори да се връщам на него по време на играта. Така и не разбрах как работят оръжията. В условието пише, че ако намеря кутия с патрони за дадено оръжие, мога да сметна  патроните за безкрайни. Странното беше, че намирах примерно по две кутии с патрони за пушка, три за картечница и една за пистолет. Ако са безкрайни, защо намирам по няколко кутии. Не знам, може и да бъркам нещо.

Като цяло, интригата в самата игра малко ми липсваше. Ясно е, че книгата игра малко куца като игра, но дали става за книга?

Няма да коментирам стила, защото това е Иън Ливингстън и човекът си знае как се пише. Мога да кажа няколко заядливи думи за историята обаче. Нямам нищо против зомби апокалипсиса. Да, темата се е изчерпала, но мен не ме дразни. Това, което ми е странно тематично е, че е набутал зомбитата в Трансилвания…Очаквах там да има вампири. От друга страна по-добре зомбита, отколкото вампири. Но пък явно и зомбитата не са обикновени зомбита, защото не хапят, а удрят.

Щеше да е добре да е имало малко проучване преди да се пише за Румъния. Персонажи с имена на руски терористи като Борис или като на немски злодеи от американски екшън – Гингрих Юр – по никакъв начин не ми се връзват с румънския именник. Да бяха поне БорисчЕ или Гингирхеу Юрин.

Като цяло, в началото играта започва добре и си личи, че е имало желание, но от средата натам играта се превръща в „Наляво или надясно?“ и „Хвърли зар, от 1-3 отиваш там, а от 4-6 ей там.“.

Иън споменава, че това му е първия опит със зомбита, аз го съветвам да му е последния. И не защото съм злобен, а защото очевидно и на него не му харесва да пише за тях.

[divider]

 ПЛЮСОВЕ:

  • Завръщане към класиката
  • Трепане на зомбита с картечница!
  • Иън Ливингстън

 МИНУСИ:

  • Очевидни избори
  • Странни тематични решения
  • Нинтендо трудна игра
  • Нищо ново

[divider]

Благодарим на нашите приятели от Legacy of Kreya за предоставяне на копие от книгата. Ако смятате, че вие ще бъдете по-скоро Love It от колкото Hate it, можете да си закупите „Кръвта на зомбитата“, кликнете на бутона.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.legacyofkreya.com/bg/books/kryvta-na-zombitata“ target=“blank“ ]Кръвта на зомбитата[/button]

 

Zombie Dice – Мозъчетааа…Мммм…

Ако сте имали вземане-даване с Munchkin или която и да е игра на Стийв Джаксън, то вече знаете кой е той, но ако ли не…

    Кой всъщност е Стийв Джаксън?

    Той е основател на SJ Games (Steve Jackson Games) и същевременно автор на игрите (поне на повечето), които се публикуват от SJ Games. Игрите на Стийв Джаксън се запомнят с това, че в тях винаги има елемент на нещо иновативно, абсурдно, гаврещо се с тематиката на играта. Някой от по-известните игри на Стийв Джаксън са Munchkin, Munchking Quest, The Awful Green Things From Outer Space и т.н. (списъкът е голям …).

Днешната игра попада в категорията на игрите със зарове и в повечето време се използва за „времекил“ (цитат от BigBoxGamer) или иначе казано, игра която може да изиграете набързо (10-15 мин.), докато чакате жената, децата, съседите или ако някой друг подрежда по-голямата игра, то за да не скучаете направете един

Zombie dice

    Както може би вече сте се досетили от заглавието на играта, вие сте зомби. Гладно зомби, което си търси човешки мозъци за закуска, обяд или вечеря.

Компоненти

Какво получаваме в кутията?

След като закупите играта ще забележите, че играта идва само в един картонен цилиндър, който служи за хвърляне на зарове и в него ще намерите:

  • 13 зарчета (6 зелени, 4 жълти,  3 червени)
  • листче (по-малко от А4) с правилата

Като качество цилиндъра е направен от качествен картон и хората са се постарали да може да издържа на много хвърляния (поне на моя още нищо му няма :D). Зарчетата са качествени и върху всяка страна на зара, може да откриете някой от трите символа в играта.

Геймплей

    Играта, както пише в правилата, може да се играе от 1 до 99 човека, но по моя преценка, играта е забавна с 4-5 човека (просто с 6 и нагоре, става вече бавно).

1. Цел

    Вашата цел ще е да изядете 13 мозъка, преди някое друго зомби (играч) да направи това.

1.2 Правила

Zombie dice символи

Върху страните на всеки зар, може да намерим някой от трите символа на картинката:

  • Мозък  – хванали сте човека и сте му изяли мозъка, което ви носи точка за вас
  • Стъпки (аз им викам крачета) – човека се е измъкнал и ще се наложи да го гоните пак (да хвърлите зара отново)
  • Пушка (гръм) – човека ви е застрелял, защото сте бавно зомби

Какво значение имат цветовете на заровете:

  • Зелен зар – 3 мозъка, 2 крачета, 1 пушка
  • Жълт зар – 2 мозъка, 2 крачета, 2 пушки
  • Червен зар – 1 мозък, 2 краче,  3 пушки

Играта се играе в поредица от ходове, като всеки ход започва с разбъркване на заровете и завършва в момента когато имате заделени 3 зара с пушки на тях или се откажете и запишете текущия си резултат. Как протича един ход:

  • Играчът, чийто ред е, събира заровете и ги слага в цилиндъра и ги разбърква;
  • Тегли 3 зара, хвърля ги и заделя настрани зарове, които имат мозъчета и пушки;
  • По преценка на играча, след като види какво му се е паднало на заровете, той може да прецени да се откаже и да си прибави към резултата толкова точки, колкото мозъчета е хвърлил през този ход, но ако има 3 или повече пушки (сумарно от заделените и хвърлените), хода на играча приключва и той загубва всички заделени зарове с мозъчета;
  • Ако няма 3 пушки, играча брои колко зара с крачета има и ги допълва с толкова зара от цилиндъра, така че пак да станат 3, и ги хвърля (ако няма крачета, просто си взима нови 3 зара от цилиндъра);
  • Така ходът на играча продължава, докато не го разстрелят от алчност за мозъци или играча не се откаже и си запише резултата

Когато някой играч направи 13 или повече мозъка, играта свършва, но всеки друг играч (след текущия) получава право на последен ход, ако с него, някой от играчите успее да мине разултата на досегашния победител, то този играч става победител, обаче ако се стигне до равенство, победителите играят помежду си, докато се наруши равенството.

Лично мнение

    Играта лично на мен ми е една от любимите. Супер забавно е да видиш, как някой хвърля 3 пушки още с първото си хвърляне :D, или да направи 9 мозъка с първия си ход. Играта през цялото време те кара да си пробваш късмета (което е забавно). С групичката ми, когато я играем докато подреждам Descent примерно или чакаме някой от компанията ни да дойде, започна да се прокрадва елемент на ролева игра и е забавна да гледаш как някой имитира флегматично зомби, разстреляно от див селянин :D. Също така е забавно да видиш, как съквартиранта ти за 3-ти пореден ход с първото си хвърляне му се падат 3 пушки или другият съквартирант да се отказва от вечерята си, ако със следващото хвърляне не оцелее … Цената на играта е допустима, обяснява се лесно и също така е лесно преносима, затова винаги е в раничката ми с останалите неща. С приятелката ми миналия месец бяхме на хижа Алеко за няколко дни и сутрините, докато си пиехме кафето и закусвахме, си хвърляхме мозъчета и пушки, а хижарките ни се чудиха какво правим … идилия.

Zombie dice на хижа Алеко

Zombie in my pocket – В джобчето ми дрънкат мозъчета и резачки

BBG рейтинг8.5/10

Print and play игрите са истински диамант за феновете на настолни игри и може би малко по-скъпо фалшиво  камъче, идващо със списание „Съкровищата на земята“, за хората, които още не са навлезли в света на борд игрите.

В сайта може да откриете различни игри за принтиране, които съм изровил от тук – от там, предимно от BGG. Има хиляди такива игри, но е трудно да откриеш тези, които: 1. Си заслужават и 2. Излизат евтино. Е, Zombie in my pocket е определено игра, която си стана Zombie in my collection.

 Тема 10/10 

Зомби. Точка по въпроса. Въпреки, че последно време може би лееееко започва да става досадно. Знам, знам – анатема BigBox, анатема! Вижте, зомбитата все още си живеят в онова скъпо, приятно, леко кървавичко място в сърцето, където тихичко си ръфат едно на друго мозъчетата. Айде, аз съм играч. Но дизайнерите трябва да се постараят повече. Не просто да се носят по течението, колкото и любимо да ми е то. Така че, обещавам ви, това е последният път, в който давам 10 на тема, свързана със зомбита.

 Кутия  10/10

Естествено, че ще дам десетка. Кутията се съдържа в заглавието – „Зомби в моя джоб“. Единственото, което трябва да направите, е да си я принтирате на малко по-дебела хартия. Има подходящи за по 25 стотинки. Може да ги намерите примерно в „Ориндж“.

 Компоненти -/-

Много се чудих дали да давам оценка на компоненти. В края на краищата се отказах, защото всичко зависи от това на каква хартия и с какво качество си принтирате играта. Да, има илюстрации и съвсем не са лоши, не са изумително изумителни, но не са и неизумително неизумителни. Но! Искам да отбележа нещо – играта се състои от 5 страници. 1 – обяснение за това как да си сгънете книжката с правилата, 2 – книжката с правилата , 3 – картите, 4 – плочките, които съставят борда, 5 – кутийката. Това е. Единственото, което липсва, е някакво бордче или листче, на което да си отбелязвате статовете. Лично аз използвам 4 малки зарчета(от най-малките – за табла) и едно допълнително картонче, което е просто описанието на предметите(от книжката с правилата). Разбира се, в интернет има още много фен удължения, мини бордчета за отбелязване и какво ли не, но аз искам да говоря само за основната игра, която, мисля, е достатъчна. В кутийката има място за тези 4 зара, но има място и за малък молив, с допълнителни листчета. Аз нали съм си мързелив и съм отвикнал да пиша на ръка, предпочетох заровете(А и си ме е срам от лекарския почерк).

 Геймплей 10/10

Уникално прост като за соло игричка и уникално увлекателен за мен като зомби игричка. Тръгваш през фоайето, отваряш нова стая на случаен принцип от купчинката със стаи, влизаш вътре, теглиш карта да видиш какво ти се случва, случва ти се, и пак теглиш стая. Така, докато не намериш някакъв си тотем (не помня точно какъв). После тръгваш да търсиш изхода към задния двор и след като излезеш, се опитваш да откриеш гробищата (от друга купчинка с карти). Намираш ги, заравяш тотема и някак си спасяваш света или някаква подобна глупост. Сега ще кажете, тоя приказва за „глупости“ пък дава 10-ка. Ми на кой му пука за историята – това е зомби игра. Мисля си, че и дизайнерът не е мислил много по този въпрос. Даже трябва да сме доволни, че не намираш лек за някакъв вирус, който фармацевтична компания или военните са пуснали из света. Тотема и гробищата работят. Нямат смисъл, но работят. А и честно казано, играта не те въвлича чак толкова в играта. Можеш да си лафиш с други хора в стаята докато си разцъкваш. Една игра трае от 5 до 10 минути, все пак. Сега искам да споделя как реших проблема с воденето на резултата. В играта няма фигурка, която да показва къде се намираш във всеки един момент, а по някое време може да се окаже, че не си просто в последната разкрита стая, а се връщаш назад. Така че за това аз използвам един от 4-те малки зара за това. Този зар показва колко ми е атаката(тъй като повече от 6 няма как да е). Използвам един или два зара да показва живота ми. Може да мине 6. Имам и още един зар резерва. Използвам резервата да отбелязва на картончето с предмети кой предмет имам в момента. Ако имам два предмета, използвам два зара. Ако имам два предмета и живот, повече от 6, слагам заровете за живот върху картончето с предмети. Схванахте ли? Е, и аз не много, но това не е точна система. Имам 4 зара и ги тургам тук там, па каквото се получи. Както казваше един бивш съквартирант, докато учих в търновския университет – „Кот напрайм“(по-голямата му мисъл беше – „Ний в Дряново нямаме мивки“). Абе играта е кратка, така че все ще запомня 2-3 неща.

 Разнообразие 5/10

Това, разбира се, съвсем не означава, че играта писва. Това е все едно да кажеш, че пасиансите ти писват. Те винаги са едни и същи. Така че, това не е определящо. Все пак… абе, едно и също е.

 Финални думи

Най-добрата Print and Play игра, която съм видял да си заслужава да се принтира. Спрямо цена и качество. Предимно цена.
За да си свалите играта, кликнете тук
[sociallocker]ZimP[/sociallocker]

Zombie Plague – Безплатна игра за принтиране

 На пазара има многдобри зомби игри. Last Night on Earth и Zombicide. Ако сте фен на зомбитата – поне едната е задължително. Ако не ви достигат финансите или пък искате да пробвате нещо ново – препоръчвам да погледнете Zombie Plague.

На вънешен вид много прилича на другите, но хей, безплатно е. Общо взето, съвсем не лошо изобретение на фенове на тоя жанр.

Играта е за от 1 до 7 играча и както в Last Night on Earth, единият играч играе със зомбитата.  Едната страна се опитва да се барикадира и да търси предмети, а другата просто се опитва да се добере до така вкусните малки сладки човешки мозъчета. Ммм….

Свали си безплатно играта от тук
[sociallocker]Zombie Plague [/sociallocker]