Архив за етитет: детски игри

Нефтопукльовците – част от отлична образователна система

Пукльовците са измислени същества, на които им пука! Тяхната мисия е да превърнат нашите деца в истински „Пукльовци“ – хора, на които също им пука. За другите, за природата, за света. Защото вярваме, че само в свят, в който хората не са безразлични и им „пука“, може да има положителна промяна. А за да бъде устойчива тази промяна – трябва да сме заедно. Ето защо Пукльовците учат децата ни да работят в екип, да си помагат един друг и да се подкрепят взаимно.

Това ще прочетете щом влезете в сайта на пукльовците (thepoppals.com). Не знам защо чак сега откривам тези пукльовци! Те се оказаха страхотно интерактивно средство за учене на математика и литература за деца. Въпреки че децата ми са влюбени в книгите, все още учебната класическа литература не е в кръвта им и не знам каква част ще бъде по принцип, така че не мога да коментирам това. Големият ми син обаче е с развита математическа мисъл и спокойно решава задачи за втори-трети клас.

Децата ми са свикнали с образователни интерактивни платформи като Reading eggs, Уча се, Math seeds, Teach your monster to read и други подобни. И понеже чувам крясъците ви със зомбиращите теории ще кажа следното. Следното.

Нефтопукльовците е първата настолна игра от The Poppals и Ставрос Ставру, като тя напълно хваща духа на всички други пукльовци от сайта на производителите, където можете да откриете всякакви задачи за деца, покрити със социално ангажиращата тема за опазването на природата.

Честно казано, по улицата се спъвам от образователни инициативи, но от едни ме боли главата, а други заобикалям с писъци и покривам очите на децата ми, защото са твърде малки за ужаса и тъпотията на общоприетото образование. Да, аз съм един от онези хора.

Пукльовците ме грабнаха с ясната си насоченост и  баланс между това какво интересува децата и това какво реално им е полезно. Защото ако не хванеш средата, или ще превърнеш математиката в шестчасово детско, което хипнотизира децата ти и ги превръща в Пес патрул илюминати, или пък ще се потиш в опити да налееш цифри в ушите им със запушена фуния.

Окей, очевидно е, че сайтът и програмата им работи, но това вероятно вече го знаете. Относно настолната игра и качеството й като такава:

Нефтопукльовците не е първата игра, която се опитва да отмъкне парите ви с нуждата от образование. Има различни подобни компании на българския пазар, като най-открояващата се за мен е Efficiency. Играта, която най-много се доближава до идеята на Нефтопукльовците от Efficiency е Diceculus или „Залгебра“, но там нещата са много по-тясно насочени към един конкретен таргет от тийнейджъри, които просто обичат да смятат сложни алгебрични уравнения за кеф, по-известни с научния термин „зубъри“.

Нефтопукльовците таргетира малко по-малките деца, като според думите на автора това са второкласниците и може би третокласниците. Моят син влиза в тази категория, въпреки че не го определям с условия като „първокласник“, „второкласник“ и други, просто защото тези неща за него не важат. Да. Аз съм И от онези хора.

Темата на играта се издава от главоблъсканицата в заглавието. Тук ще чистите океаните от разливи. Не съм сигурен дали тази тема не е все още далечна на децата на тази възраст, но така или иначе тук история няма, а темата е просто претекст да събирате и изваждате числа.

Ще оставя компонентите на играта за края на това ревю, защото не искам да започвам с лошо.

Правилата на играта са написани чудесно. Пълно е с примери и илюстрации, и като изключим липсата на едно единствено правило, за което ние трябваше да се досещаме, всичко останало е на професионално ниво.

Освен книжката с правила, в кутията ще откриете още един огромен сгънат лист, който е по-скоро тематично обоснован, отколкото има реална нужда от него. Върху него са описани различни нефтени разливи в историята на човечеството, като всеки разлив представлява различна трудност на игра. Това напомня на картата на света в Codenames Duet, която работеше по същия начин. Откривам този исторически детайл за пипнат с отношение, което допринася за цялостното преживяване на играта.

Нефтопукльовците, която от тук нататък ще наричам НП, за да си спестя мъките, е чисто кооперативна игра, в която трябва да решавате прости математически уравнения в реално време.

В средата на масата се подрежда карта като пъзел, която отново служи по-скоро за естетически нужди. Целта ви е да изчистите определен брой разливи, като броят зависи от трудността, която сте си избрали предварително. Независимо от този брой обаче винаги имате точно 15 минути, в които да се справите със задачата.

В играта се използва тесте с числата от 1 до 100. Хубаво трябва да разбъркате това тесте, защото ако теглите поредни числа, можете да счупите играта. Бъркането ще ви бъде тегаво, но затова ще поговорим после.

След като се постараете в разбъркването и, за Бога не използвате розетка!, тогава раздавате определен брой карти на всеки играч.

След това на таблото в средата на масата се обръщат още две карти с числа. По-малкото е отляво, а по-голямото отдясно. Целта ви е да играете карти в диапазона между тези две числа. И ако това бяха правилата, дори така можехте да играете играта с 4 годишни деца.

Но понеже говорим за първокласни второкласници, ще се наложи да посмятате. Хвърля се зар, който може да покаже +, -, или каквото си изберете.  Целта ви е да слагате карти, които като се съберат или извадят да образуват число, което да се мушне в диапазона между обърнатите карти в началото. Колкото повече карти използвате, толкова повече разливи ще чистите.

Всеки може да играе колкото си иска карти и няма условие, което да ви забравни да си казвате картите на глас. Нямате право единствено да си ги показвате. Хейтърите на кооперативните игри биха открили веднага „алфа синдром“ в тази механика, но както може и да се казва, може и да не се казва в научния доклад на Анимационерите преди години – „Хейтърите да мрат“. В НП алфа синдрома, в който един играч напътства останалите е огромен плюс, защото това позволява на родител да играе с по-малки деца и да им помага. Казах да помага. Не да ги командори.

В играта има още няколко опции, които можете да използвате, ако искате да си напръскате преживяването с разнообразие. Можете да добавите тесте със събития, от което да теглите ограничен брой пъти по време на играта. Това тесте може да ви помогне, но може и да ви навреди. По принцип не съм фен на събития които могат да бъдат И добри И лоши, но тук геймплей ефектът е друг. Тук ВИЕ решавате дали да теглите или не. Тоест, може да се каже, че има известна доза „push your luck”, или както го наричаме побългарено „пушурлък“. Освен това картите в това тесте са много малко на вид с повече копия, така че див шанс не може да се очаква. Да не говорим, че и всеки играч разполаха с една карта „къща“, която да ви предпази, ако не можете да решите уравнението.

В книжката са написани шансовете, които да изразят вероятността от нерешимост на задачите. Аз не разбирам от проценти. Аз и от математика не разбирам, така докато сме почнали да си признаваме. Въпреки това още в първата ни игра имахме 4 поредни нерешими задачи, просто защото излизаха две поредни числа на таблото или пък всичките карти в ръцете ни са само големи или само малки, а долу са точно обратните.

Мисля, че това се дължеше именно на това, че беше първата ни игра и картите не бяха достатъчно разбъркани. И ето, че идва момента за лошото.

Компонентите са създадени от рециклирана хартия. Това е напълно похвално и в духа на играта, но… е възможно да унищожи цялото ви преживяване. Не само. Възможно е да унищожи цялата ви игра.

Материалът на картите е не просто изнервящо неудобен за разбъркване. Той създава предпоставки за изтъркване и изхабяване на картите. Още след първата игра вече имахме щети.

За щастие, има възможност за справяне със ситуацията – протектори за карти.

За нещастие, има два проблема в това. Първият е очевиден – хубавите протектори за карти са скъпи и един комплект няма да ви стигне, така че ще трябва да хвърлите поне още 15-20 лв.

Вторият проблем обаче е по-сериозен. Хубаво е, че създателите са решили играта да бъде компактна и да съберат всичко сгънато и наблъскано. Така играта е лесно преносваема. НО!

Ако ме послушате за протекторите (А трябва, защото няма да имате игра след 10 невнимателни изигравания), трябва да знаете, че протекторите увеличават значително обема на картите и със сигурност картите няма да се съберат обратно в кутията. Тоест – ще трябва да си измислите друга кутия.

Всичко е едва натъпкано обратно.

Така или иначе авторите са използвали сравнително стандартно опаковане с лого отпред, така че с малко крафтинг, ще можете да научите децата си и на още едно нещо – как да сглобяват кашони и да бъдат полезни вкъщи с повече умения. Нещо по-известно още с името „Така де, за какво иначе сме ги правили тия деца“.

Заключение

Нефтопукльовците е прекрасна образователна игра, която на всичкото отгоре е и българска. Тя си е поставила ясната цел да развие не само акъла на децата ви, но и техните способности за работа в екип. Мога с радост да ви споделя, че успява на сто процента. Да, моят син се затруднява понякога в задачите, основно заради натиска във времето, но именно това го стимулира да бъде по-активен в екипността и по-концентриран в конкретната задача.

Не знам физически какво точно представляват пукльовците, но знам че всичко създадено с кауза преуспява. Може и да не се продадат десетки хиляди копия по целия свят, но виждам динамичния успех в образователната полза на играта. Отличен пример за качество пред количество.

Нефтопукльовците е игра с идеална хармония между увлекателното и полезното, като в нито един момент едното не взема превес над другото.

Това е детска игра с отлични качества, носещи духа на Hanabi и една друга еко френдли игра – Mini DiverCity, но добавя дъвкане на цифри в приятна форма.

Ако детето ви е фен  на настолните игри, но не се кефи на математиката,гарантирам, че пукльовците, независимо дали настолната или видео версията, ще му вкара така нужните алгебрични витамини в системата. Ако пък сте семейство математици или по някаква извратена случайност всички просто обичате да си смятате за кеф, Нефтопукльовците ще ви допаминира ежедневието.

Само си вземете протектори за картите… и нова кутия. Инвестиция, без която за съжаление, е невъзможно да минете.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отличен баланс между полезно и приятно
  • Различни трудности на игра
  • Допълнителни модули
  • Чисти и ясни правила, символ на добър дизайн
  • Цяла допълнителна пукльовска система онлайн

МИНУСИ:

  • Компонентите са с много лошо качество и бързо трябва да измислите решение за опазването им

За повече информация ви препоръчвам да посетите сайта на производителите.

 [button color=“green“ size=“medium“ link=“https://thepoppals.com/“ target=“blank“ ]Пукльовците[/button]

 

 

Долината на викингите – Вече и децата грабят

Haba са се доказали като майстори на детските игри – от впечатляващо изглеждащите компоненти, до перфектното времетраене и достатъчно интригуващия децата геймплей.

Долината на Викингите отново има привлекателен вид – големи 3Д кораби, дебели бурета и огромна топка, с която се бутат като оулинг тези бурета. Но още с първото сглобяване на полето ще откриете, че цялата подготовка за игра е истинска болка, тъй като тя отнема повече от самия геймплей. Има два основни в проблема тук. Първо – дъската е сглобяема, като пъзел, вместо да е сгъваема. Предполагам това се дължи на това, че има дупки на различни места и принта е по-лесен, но според мен това отнема от удоволствието на играта. По-големият проблем обаче е, че всяка игра трябва да разглобявате и сглобявате 3Д корабите, тъй като те не се побират сглобени обратно в кутията.

Имам огромного желание да ви кажа, че това е малко оплакване. За съжаление обаче е сериозен отлив от цялостното удоволствие, защото Долината на викингите е детска игра и има голям шанс да сте изгубили вниманието на детето още преди да сте започнали играта.

А това би било жалко, защото всъщност Долината на викингите е страхотна. Правилата са ясни и лесни, а геймплеят е вълнуващ и дори предлага някои тактически избори, което като за игра за малки деца е много добре.

На кутията пише 6+, но това е абсурдно. Долината на викингите би могла спокойно да бъде игра 4+, ако има кой да ви сглоби корабите. Да, едва ли децата напълно ще схванат някои по… „стратегически“ моменти, но би могла да бъде напълно функционална и сред по-малките.

Принципът е следният. Всеки играч има кораб (ако не сте 4 играчи около масата, то останалите кораби също играят, просто не са на никого). Целта е да събирате монети. Когато монетите в „банката“ свършат, свършва играта и който има най-много печели.

По време на хода си, играчът взема една плоска бата, поставя огромното топче в един от ъглите и се опитва да уцели кеглите в средата на борда. Всяка кегла/буре има цвят. Тези цветове съответстват на цвета на играчите. Всеки играч има собствен токън, който се движи по трак с бонуси. Когато съборите съответния цвят, вие придвижвате токъна по трака. И тук идва този „стратегически“ елемент, за който говорих – когато придвижвате токън, той прескача всички други токъни пред него. С други думи – има голямо значение реда, в който движите токъните.

След като всичко, което трябва се е придвижило се гледа (отново стратегически) ефектите на бонусите от дясно наляво. Бонусите са три вида:

  • Просто парички (печелите между 1 ди 4 пари)
  • Символ с викинг на друг играч (крадете паричка от него)
  • Символ с вашия викинг (крадете от всички викинги около масата)

И така, играта продължава, докато свършат всичките 24 парички на масата… което е не повече от 15 минути, понякога и 10.

Заключение

Долината на викингите е отлична детска игра с фактор „играчка“, тъй като децата обожават да събарят неща. Монетките са пластмасови и е удоволствие да си ги трупаш тайно и шумно в кораба пред себе си. Има истинско удовлетворение да видиш в края на играта, за изненада на всички, че си победител, когато изсипеш съдържанието на кораба ти.

Темата е странна, като за детска игра, но подходът е романтизиран, точно както всички пиратски приказки и игри.

Не се бъркайте обаче – това е чисто детска игра и ако търсите нещо за „silly fun” за възрастни, едва ли това е вашата игра. Долината на викингите блести, когато я играете с децата си и видите техния откровен кеф от събаренето на буретата.

Не отричам, че тук има сериозен проблем с компонентите и това, че играта изисква около 5-10 минути подредба, което за 15 минутна игра е абсурдно… но така или иначе е твърде вероятно да разцъкате поне 2-3 игри, преди да решите да разглобите всичко и да го тъпчете обратно.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Бърз геймплей
  • Достатъчно доза тактически решения, като за детска игра

МИНУСИ:

  • Подготовката и прибирането са ужасно дълги

Ако ви харесва как рази игра звучи, можете да си я поръчате по един от три начина – директно от магазина на официанлните вносители на Хаба за България – Илинор. Можете да си я поръчате от магазина на нашите партньори в София – Time 2 Play. А ако сте от Пловдив, можете да дойдете в Offline Cafe и да я поръчате при нас. Ние ще ви я докараме за ден-два. 

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://haba.ilinor.bg/strategcheska-nastolna-nemska-igra-vikingi-Haba-304697″ target=“blank“ ]Поръчай от Илинор[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.time2play.bg/product/831/dolinata-na-vikingite-valley-of-the-vikings-nastolna-igra“ target=“blank“ ]Поръчай от Time 2 Play[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://offlinecafe.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай от Offline Cafe[/button]

Коледно селце – отлична българска детска настолна игра

Нито една българска игра до този момент не ме е впечалявала толкова, колкото Коледно селце. Да, не съм играл ВСИЧКИ български игри, но поне популярните и тези на по-големи издателства са минали през мен по един или друг начин.

Още щом прочетох книжката с правила си казах, че е доста тъжно, че не се говори изобщо за тази игра сред общността на настолните геймъри, но тогава се запознах с Димитър Любенов (дизайнерът на играта), който ми обясни, че подхожда по друг начин с маркетинга Коледно селце. Той рекламира играта като подарък, а не като настолна игра. И го казвам от сега – Коледно селце наистина е един добър подарък за вашето дете.

Сега… Коледно селце не е най-оригиналната игра откъм механики. Това, което правите в играта е просто да обръщате плочки с вашето човече и да се справяте с трудността, която ще срещнете. Понякога ще печелите ресурси, понякога ще давате ресурси. Целта ви е да откриете 4 специални плочки и да дадете конкретни ресурси, за да спечелите играта.

Само че… Коледно селце е повече от няколко прости механики. Козметиката и презентацията на играта грабват както с тематичност, така и с чудесни илюстрации (на художничката Илиана Ставрева), които спечилиха не само мен, но и редица деца, на които обясних играта.

Тук играчите са коледни джуджета, чиято цел е да спасят Коледа, като върнат внезапно откраднатите подаръци от коледното селце. Дядо Коледа няма да може да закара подаръците на послушните деца, ако вие не успеете да му ги върнете навреме.

Играта има два основни варианта – кооперативен и състезателен. Въпреки че кооперативният е препоръчителен за по-малки деца, аз открих, че дори и състезателният работи идеално с всички групи. Всъщност, сред децата дори е предпочитан.

Времетраенето е един от основните проблеми на игрите на прохождащи дизайнери и смятам, че Димитър се е справил брилянтно. Коледно селце продължава точно толкова колкото трябва – около 20 минути и почти всички деца, които са пробвали играта бяха ангажирани през цялото време.

Книжката с правила е написана отлично – пълна е с примери и илюстрации, за да не се объркате.

На кутията пише, че това е игра за 4+. Смятам, че това не е правилно. В Коледно селце децата ще трябва да управляват три вида ресурси. Дори и на базовото ниво на което е, не мисля, че всяко четири годишно дете би се справило. Моят среден син е на почти пет и макар да разбираше играта му трябваше малко помощ с ресурсната част. От друга страна шест годишният ми е пълен мастър на Коледно селце. С други думи… предполагам зависи от детето, но за по-сигурно, смятайте надписа на кутията за 6+.

Заключение

Коледно селце е най-добрата българска игра, която съм играл. Да, аз съм геймър и обичам тежки игри, но също така съм и родител и мога да разгранича целта на една детска игра и тази на играта за възрастни. Коледно селце успява да уцели десятката с това, което цели и смятам, че повече хора трябва да чуят за нея. Играта е със запленителна визия, книжката е написана перфектно, а геймплеят е достъпен, ангажиращ и продължава точно толкова, колкото да не омръзне на децата. Въпреки че Коледно селце е на пазара от около година, създателят му се опитва да го разпространи  почти самостоятелно, за да добие опит в бизнеса на издаването. Очевидно има планове за нови игри, които не е задължително да бъдат детски, така че му пожелавам успех и нямам търпение да видя следващата му крачка.

Коледно селце получава жестока препоръка като една страхотна детска игра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Прекрасна визия
  • Чудесно написана книжка
  • Тематичен и елегантен геймплей

МИНУСИ:

  • Надписът 4+ е грешен. Играта е за над пет, но за по-сигурно шест годишни

The Genius Square – перфектната соло „терасна игра“

Заглавието казва всичко. Изразът „терасна игра“ се отнася за всички онези настолни игри, които не само са компактни и се събират на масичка на терасата, но са подходящи за следобедно разпускане на тишина без напрягане или пък за сутрешно кафе с вестник. Кой чете вестник? Купете си вестник! Какво е вестник?

Класическият лъжлив Деян е време да си признае нещо. Всъщност The Genius Square не е соло игра. Това е игра за двама и ако мога да я сравня с подобно нещо, бих могъл да посоча Maze Racers.

Компонентите в The Genius Square са обрани, но с отлично качество. В играта има две пластмасови дъски, няколко зара и два комплекта големи дървени тетрис пъзел парчета, които да се опитвате да наредите на таблото си.

В началото на играта, един играч хвърля всички зарове. Заровете показват на кои места по бордовете да се слагат пречки – няколко дървени пулчета.

След като си е сложил пречките, всеки се опитва да си запълни дъската колкото се може по-бързо Ubongo стайл. Първият, който успее печели.

За разлика от Убонго, тук обикновено пъзелът е лесен. Рундът свършва между 1 минута и… 15 секунди.

Не се стряскайте, това не прави играта лоша. Напротив – както казах, това е чудесна игра за разпускане, защото има нещо изключително удовлетворително в това да усещаш и да чуваш кликващия звук от правилно наместващите се дървени парчета.

Играта е подходяща за деца, но нищо не пречи да я играят и възрастни, да кажем – 26 рунда поред.

Ако играете твърде дълго, вероятно ще откриете зависимост – първо се слагат определени трудни части, а накрая най-лесните. Освен това, визуално често някои неща са очевидни, макар и понякога това да е подвеждащо.

Не се притеснявайте, както пише на кутията, едва ли ще повторите един и същи пъзел два пъти. Както пише на кутията – вариантите са 62 208.

The Genius Square може и да ви звучи помпозно, но всъщност е напълно точно заглавие. Причината е, че всъщност седемте зара в играта не са еднакви и комбинациите между тях са така измислени, че поставянето на пулчетата пречки да прави пъзела възможен всеки път.

Пробвахме да играем играта и без зарове – ние да си избираме къде да слагаме пулчетата. И в 95 процента от случаите това работи… но понякога се получава странна ситуация, която просто няма решение.

Така че заровете са брилянтно инженирани. Е, когато искате, винаги можете просто да си извадите дъската и да си нареждате на случаен принцип пулчетата и просто да си решавате задачките. Да, не винаги ще се получава, но когато използвате играта за соло почивка, това няма значение.

Заключение

The Genius Square е прекрасна детска игра, с която можете да се забавлявате и вие. Компонентите са разкошни и усещането от слагането на последното парче от пъзела е крайно задоволително. Ако имам негатив относно компонентите на играта, това е ужасната кутия. Това не е стандартната кутия с капак, с която ние разглезените геймъри сме свикнали. Вместо това ще откриете класическа кутия на евтина игра от магазинче по левче, която се отваря от едната страна. Тези кутии лесно се износват и капаците им се развалят. За игра като тази бихте искали сетъпа да е светкавичен. За съжаление това не е напълно така, заради кутията и заради досадния органейзер вътре, който за жалост е по-добре да си го държите, за да не ви се смачка така или иначе гадничката кутия.

Тук няма да откриете нещо дълбоко или кой знае колко оригинално, но мога да кажа, че съм повече от доволен. The Genius Square e разтоварващо преживяване, което обичам да си цъкам дори сам.

С други думи – това не е класическа игра, а по-скоро отпускащ лесенпъзел, който можете да играете в състезателен режим за двама.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компоненти
  • Е-ле-ментарни механики
  • Светкавично изиграване (под минута)
  • Отпускащ геймплей
  • Чудесна соло игра
  • Работи отлично с деца

МИНУСИ:

  • Кутията е ужасна
  • Няма особено дълбочина, ако търсите това

 

 

Concerto – За децата – палка

Мемо игрите не са ми силата. Но пък темерутщината е това, което ме движи и за мое щастие, в Concerto размахвате диригентска пръчка, като се надявате другите да разберат какво имате предвид.

Concerto пристига с идеята, че това е проста игра, която може да се играе и с деца. И това е така. Но… преди това трябва да се преборите с изненадващо дебелата книжката с правила.

Подобно на други игри от компанията, правилата са написани усложнено и трудно се разбират преди да изиграете няколко хода. За щастие обаче, за разлика от Magia Cum Laude, тук няма да имате проблем да извадите Concerto след два месеца и все още да помните всичко.

В Concerto вие сте диригенти, които трябва да запомнят добре с какви инструменти свири вашия симфоничен оркестър.

По време на игра вие ще теглите инструменти в ръката си и ще играете инструменти пред вас. Защо? За да се опитате да изсвирите различни класически произведения, които могат да се изсвирят с подходящите инструменти. Тези произведения носят точките, които ще ви доведат до победата.

Казах „Опитате“. Точно така. Можете да имате нужните инструменти, но може да окипазите добрия стар Бах.

И тук идва мемо елементът. Кутията на Concerto е изненадващо тежка. Когато я отворите за пръв път ще разберете защо. Вътре ще откриете огромен куп от дървени плочки, на които трябва да залепите стикери. Не се притеснявайте, това не е GMT – стикерите се лепят бързо и лесно.

Има няколко вида стикери, обозначаващи определени движения на палката. Да, играта идва и с палка за диригенти.

В началото на играта всички тези плочки се разпръскват с лицето надолу в средата на масата. Всеки път щом слагате инструмент пред вас, към него лепвате и една от тези плочки. Теглите плочката и я поглеждате за първи и последен път. След това я слагате с лицето напред (към другите играчи) над картата ви с инструмент.

След като имате достатъчно инструменти за някое от произведенията, вие можете да пробвате да го изпълните, като направите всички движения, свързани с всички инструменти, което това произведение изисква. Тоест, трябва да сте запомнили движенията от плочките при всеки инструмент. Ако успеете да извършите всичко правилно – печелите точки и губите един инструмент и плочка. Ако не успеете – само губите инструмента, с който сте сгрешили.

И така върви играта – слагате инструменти, помните движенията и когато сте готови изпълнявате правилните движения от нужните инструменти.

Разбира се, има малко нюанси в играта – има известно взаимодействие между играчите и е важно да следите останалите какво правят, за да уцелите таймингите. Освен това в играта има и екшън карти, които можете направо да си оставите в кутията. Първо – не правят кой знае какво и второ, това е допълнителен елемент с много текст на английски. Ако искате да държите играта си езиково независима, нищо не губите, ако не ги ползвате.

Има и експертен мод със специални умения, но в този мод трябва да помните дори повече. Така че ако сте мазохисти, що пък не.

Заключение

Concerto е интригуваща игра. Да, няма да ви избие зъбите от оригиналност, но колкото и да е странно – темата излиза. А тук темата е оригинална и ако търсите нещо, с което да налеете малко класическо познание в подчерепието на децата си, Concerto е добър инструмент за час по музика или музикална история.

За възрастни… да, бихте се забавлявали веднъж-два пъти, но едва ли ще вадите често играта от рафта.

С други думи – Concerto е прекрасна детска игра с образователен характер и забавление за малките.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тема
  • Добри компоненти
  • Лесни правила
  • Образователен характер

МИНУСИ:

  • Ако не харесвате мемо игри, тази няма да ви промени мнението
  • Книжката е против вас

Zoo break – Правозащитниците да не четат!

Семейните игри, които можете да играете с децата си (и даже да се забавлявате) са изключителна рядкост. Радвам се, че огледах геймър, който играе игри за много по-възрастни от него и вече няма нужда да се престрелвам през кокалчетата всеки път щом играем „Змии и стълби“.

Zoo break е модерна кооперативна игра с изчистен дизайн (както визуално, така и откъм геймплей), в която спокойно можете да се изкефите, докато си цъкате с пет годишните деца.

High Five!

Самият факт, че това е кооперативна игра ви дава свобода в подхода с детето, като то няма нужда да се чувства притиснато от сложни правила, които можете да му спестите.

Zoo break е достъпна не само с лесните си правила, но и с темата. Да, за някои правозащитни организации може и да е странна и обидна, но за децата няма нищо по-нормално от това да върне обратно в клетките избягалите животни от зоопарка.

И преди да скочите срещу цялата агресия срещу животниките… си сядайте обратно.

Zoo break е приятна визуално игра със забавни картинки и приятелски асоциации. Единствената агресия от гледна точка на човек – животно са упоителните стрелички. Но дори и тогава, вие пренасяте животното в клетката внимателно и на носилка. Даже обратното – има опасни животни, като лъвове, змии, носорог и по някаква причина – слонове, които могат да ви наранят.

Стадо сурикати на фонтана.

Концепцията на Zoo Break е „пандемична“. Всеки, който е играл Пандемия, може да се досети – има разпръснати проблеми из картата и вашата цел е да се справите с тях и да ги неутрализирате.

Приликата с Пандемия не е случайна, тъй като и тук освен, че ще трябва да прибирате животните обратно в клетките, вие ще трябва да откривате ключовете за тези клетки и да ги използвате в момент, в който всички животни са по местата си.

В играта има специални предмети, които ви помагат срещу конкретни животни, но имате ограничени места в инвентара си, така че е от жизнено значение да се координирате със съотборниците си, за да можете да носите оптимално нужните за вас съоръжения и да ги използвате в точното време.

Тук всяко животно се движи по различен начин, а AI системата е една от най-чистите, които можете да срещнете в кооперативните игри. Всяко животно си има определена пътека, по която ходи и вие (подобно на Tower Defense) ако не можете да спрете животното, то можете да сложите блокади, които да накарат бегълците да заобикалят.

Освен движенията, животните имат и различни специфики:

  • Носорогът тича от клетката ръга всичко де що свари и после се връща
  • Змиите са различни и никога не знаеш дали няма да попаднеш на опасна
  • Тигрите са опасни и хапят
  • Маймуните могат да ви крадат предмети, пущинките
  • Сурикатите… те просто са много и са твърде бързи!

Има един особен момент в Zoo Break, който се отличава от повечето кооперативни игри и не съм сигурен, че лично аз съм му фен, въпреки че разбирам защо съществува.

Повечето кооперативни игри започват леко и с всяка минута стават все по-трудни. Тук е обратно. Започвате с всички клетки отключени и малко по малко ги заключвате, което значи, че спирате да се притеснявате от определен вид животни в процеса на играта. С други думи – в началото е трудно, а след средата е изключително лесно.

Това помага за удоволствието при децата, тъй като няма да се чувстват напрегнати. Ако вие търсите отпускаща се игра – Zoo Break ви предоставя такова леко усещане. Ако искате предизвикателство обаче, вземете си Робинзон Крузо. Тук няма да откриете такова.

Заключение

Zoo Break е прекрасна семейна игра, която можете да играете с децата си. Тя е с удивителни компоненти, напомнящи детски играчки, а визията, макар и в началото да ви се вижда суха, ще разберете колко е удобна, щом картата се претрупа с всякакви животни.

Правилата са лесни и понеже играта е кооперативна и няма скрита информация – вие можете да помагате на децата си.

Спецификата тук е, че вместо играта да става по-трудна с всеки ход, тя всъщност става много, много по-лесна. Това действа отлично при моя шест годишен син, тъй като го кара да се чувства добре и винаги победител, но ако играете само с възрастни, мисля че Zoo Break няма да ви донесе удоволствие от предизвикателство, което ние ненаялите се задръстеняци постоянно търсим.

Оценявам Zoo Break за това, което е и мисля, че е достойна игра за всяка семейна колекция. Препоръчвам!

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компоненти
  • Лесни правила
  • Изненадващи бърз геймплей
  • Възможност на нагласяне на трудността

МИНУСИ:

  • Дори и на най-голямата трудност, играта е сравнително лесна
  • Има много текст на английски, но понеже информацията е открита, можете да превеждате на децата си (аз така правя)

Zura – звезди, отшелници и мистични същества

               Светът на Зура се завръща в нова игра! Коя беше предишната, ще попитате вие? Казах ви, че ще забравите „Hasp“ бързо. J Малките деца вече са тийнейджъри. Наближава лятното слънцестоене и родителите им ще ги заведат на чудна дестинация. Мистичния оазис Церцура.  На връщане обаче се загубват. Звездите изчезват. Възрастните губят ориентация. Затова молят внуците си да намерят също толкова мистичните обитатели на това място и да ги помолят за помощ. Звездите да се появят отново и възвърнат баланса на света. Изобщо Couchsurfing-а явно е на мода тук. Вие влизате в ролята на тези тийнове. Лутайки се ще търсите обетованата земя, като по пътя ще завързвате нови познанства със същества, които ще ви помагат, или пък не.

               Играта в своята същност е мемори игра. Добавя се събиране на сетове и карти със специални умения и воала. В началото на играта всеки получава по шест карти с местности. Поставят се осем Церцуриански карти с персонажи с лица надолу, а една карта с местност се оставя видима (изхвърлена). На ход играч първо допълва ръката си до шест карти, ако има нужда. Може да взема най-горната от изхвърлените, така и от тестето с местности. След това играе колкото карти иска/може от един и същи цвят. Ето и забавната част:

  • Ако изиграе една или две не се случва нищо.
  • При три еднакви се обръща една от Церцурианските карти.
  • При четири вече се обръщат две карти.
  • При пет играчът първо тайно поглежда някоя от картите, а после обръща две карти, видими за всички.
  • При шест вече идват вълшебните моменти. Освен тайното поглеждане на една и обръщането на две играчът получава право и да открадне най-горната карта на съперник. Гадничко нали?

Ако някоя от обърнатите карти съвпада по цвят на играните карти, то активния играч ги получава и си прави купчинка. Като картата, която е отгоре е активна и освен точки ще му носи и специално умение… докато не бъде закрита. Ако спечелиш повече от една карта този ход, то ти избираш коя да е най-отгоре. Освен стандартните герои, даващи точки и умения две специални групи. Зуриански импове и отшелници. Първите са много досадни. Те са минус точките в играта. Ако в хода си обърнеш една такава карта всичко е наред, но тя остава обърната, за различка от останалите. По-късно е вероятно някой да обърне втора. Тогава той взема и двете карти в купчинката си и губи точки. Отшелниците пък очевидно обичат да си говорят с хората, затова без значение какъв тип карти играеш, обърнеш ли такава карта, те винаги идват при теб. Играта продължава докато не намерите всички персонажи. Тогава се броят точки, звездите се появяват, животът продължава. Ура!

               Малко учудващо, но въпреки притесненията ми играта си работи. В никакъв случай не е иновативна, запомняща се или велика, но пък не е и неприятна. Историята няма нужда от коментар, в книжката тя заема около десетина реда колкото да кажем, че съществува. Картите са с приятни рисунки, но са с ужасно качество. Не се трогвам особено от графика и дизайн на игрите, но тези хартиени неща, наречени карти са неприятни. Естествено цената е подобаваща, така че може и да се преглътне този минус. Уменията вкарват интересен геймърски привкус в тази иначе доста детска игра. Да, няма уау елемент, но пък не пречат. За по-малки деца спокойно могат да бъдат игнорирани и да се играе просто мемори с броене на картите вместо точки накрая. 

               + Става за игра с деца;

               + Продължава максимум 20-25 минути;

               + Уменията са приятна добавка към играта;

               –  качеството на картите е лошо;

               – историята не допринася с нищо;

               – Зурианските импове са досадни гадове!

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Nasty 7 – Мрмрмрмрмрмр

Nasty 7 е игра за наблюдателност, която комбинира в себе си онази класическа игра, в която си пляскаме коленете в опит да бъдем ритмични един след друг.

Може да се каже, че това е детска игра, но като се има предвид бързите математически сметки понякога, може би говорим за 8-9 годинишни деца поне.

Играл съм я само с геймъри и бързия й характер обърква дори нас, което е и целта на Nasty 7.

В малката кутийка ще намерите тесте с мафиоти, в което има точно 5 вида карти. Общо мафиотите по картите са 7, откъдето идва и името.

Геймплеят е подобен на игрите тип Dobble и Jungle Speed, в които трябва да се освободите от картите си първи.

Тестето се разделя по равно между играчите и когато е ваш ход слагате карта в центъра на масата. Като сложите първата карта казвате „едно“, като сложите втората, казвате „две“. Като сложите седмата, казвате „седем“, но като сложите осмата, казвате „шест“ и така въртите от едно до седем и от седем до едно, което само по себе си може да объркващо в игра за бързина… но чакайте, още нищо не сте видели!

Както казах, картите са пет вида.

  • Един мафиот – като я сложите просто продължавате по реда на числата
  • Двама мафиоти – като я сложите изброявате две поредни числа, което може да объркващо, ако трябва да казвате „седем, шест“.
  • Един мафиот с насочен пистолет към главата му – като я сложите трябва да мълчите, което понякога е трудно. Още по-трудно е за следващия играч, защото въпреки, че не казвате числото, то се брои. Това значи, че следващият трябва да прескочи едно число.
  • Мафиот на телефона – базовите правила предлагат, когато ви се падне тази карта да я вдигнете до себе си и да промърморите нечленоразделно нещот като Мрмрмрмр. Ако искате, можете да си измислите собствено правило за картата. Ние играем по следния начин: Когато ни се пада картата, казваме: „Зает съм“.
  • Двама мафиоти на телефона – ние казваме „Зает съм. Не мога да говоря“. И след това се прескачат две числа.

Заключение

Nasty 7 не е дълбока игра, но предлага ангажираност, която малко парти игри предлагат. Да, освен, че е детска, мога да класифицирам Nasty 7 като парти игра, тъй като е изпълнена с викове, смехове и вълнуващи моменти, в които най-уверените играчи правят най-тъпите грешки.

От всички подобни игри, тази е една от най-напрягащите, е без съмнение. Тук освен, че трябва да следите уменията на картите, трябва и да следите числата, което понякога не е много лесно, особено когато излязат няколко двойки мафиоти една след друга.

Ако успеете да си я откриете и обичате игрите за бързина и наблюдателност, тази е сред най-добрите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална смес от познати концепции
  • Ангажиращ геймплей
  • Вълнуващи моменти и обрати

МИНУСИ:

  • Това е една от най-напрягащите игри от този вид и вероятно ще ви измори

Monster Bande – Едно такова жълто с четири очи

Трудно се намират детски игри, които реално да отговарят на изискванията си и най-вече на очакванията. Особено трудно се издават от компании, които не специализират в това.

За щастие, днес случаят е друг. Наскоро открих една немска компания, която произвежда семейни и детски игри. Името й ще го прочетете в етикета под статията, тъй като ще се изморя, докато го напиша.

Monster Bande може да се играе и от възрастни, но ако го правите, ви препоръчвам да мушнете в компанията поне едно-две случайни хлапетии. С други думи, Monster Bande изпада в най-тънката, за съжаление, категория – игри, в които можете да играете с децата си, но и вие ще се забавлявате, или съкратено – Ш.М.А.Б.И.Я.Т.П.А.К.

Monster Bande е отборна игра, в която поради липса на точната бройка или просто желание, можете да играете чисто кооперативно за рекорд. Понеже аз играя с децата ми, предпочитам втория вариант.

В кутията има точно три вида компоненти. Един пясъчен часовник, два дървени зара с картинки и множество, множество плочки със смешно нарисувани чудовища.

Чудовищата пристигат в два идентични комплекта, но с различен гръб. Ако сте запознати с игри като Top Fantasy, ще разберете с концепцията много бързо.

Двете купчинки се разделят. Едната се разпръсква на масата, като всяка плочка трябва да е видима и с лицето нагоре. Другата купчинка се дава на играча, който ще подсказва.

Както виждате от картинката, в тази игра, един играч има целта да подскаже на съотборниците си определено чудовище за определено време. Подсказващият тегли от купчинката с лицето надолу чудовище и подсказва по какъвто иска начин какво вижда. Останалите трябва да намерят въпросното чудовище из разпръснатите плочки с лицето нагоре.

Ето и врътката. Преди началото на хода се хвърлят два зара, които забраняват да се подсказват определени черти на това чудовище. Например – не можете да говорите за ръцете, за краката, за косата и други подобнотии. Най-трудно е да подсказваш без да използваш числа или цветове, тъй като това са най-бързо ориентиращите подсказки.

Играта продължава така определен брой рундове или докато вие си решите. Ние най-често играем просто докато ни омръзне. Което не е толкова бързо, когато виждаш въодушевените физиономии на децата си.

Заключение

Monster Bande е чудесна детска игра. Да, не е нещо нечувано, нито е сред най-добрите детски игри. И въпреки това гарантирам, че ще задържи вниманието дори на по-малките ви деца (4-6 годинки), заради страхотните забавни илюстрации на сладките чудовища и лесния за разбиране геймплей.

Ако решите, може и да я пробвате като филър за геймъри, но не обещавам, че ще бъде най-вълнуващото ви приключение в живота.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични арт и компоненти
  • Лесни правила
  • Ангажиращ децата геймплей
  • Два начина на игра

МИНУСИ:

  • Някои трудности от заровете са много по-лесни за преминаване от други

Fireball Island – Ретро кеф за геймъри с детски дух

„The Curse of Vul-Kar“

Много хора останаха разочаровани от Fireball Island след като получиха копията си. Заради и това и се спря да се говори за нея. Аз нито се разочаровах, нито ще спра да говоря за нея.

На запад повечето геймъри са израснали с оригиналната версия на Fireball Island – стандартна детска игра, но с класическия за онова време 3Д елемент.

Разбира се, по това време у нас тънехме в Дама, Шашки и Не се сърди, човече.

С други думи, аз нямам носталгия към Fireball Island. Това, което имам обаче са три деца, за които с радост ще запазя бижуто, за което говоря сега. С още по-голяма радост и аз ще играя с тях.

Абсолютно хаотично подреждам мислите си, като избързвам със заключението, но често е така, когато играта съществува в съзнанието ми като една голяма разфасована пухена топка хаотичен кеф. Искам просто да разпльокам всичко пред вас и да разберете защо ако имате деца може и да си струват тия над 100 лева за базовата игра.

Първо – щом отворите кутията и за по-малко от 5 минути наредите (иначе евтината) пластмаса, пред вас ще се открие огромен, пъстър и красив остров пълен с 3Д елементи, като хъмове, дървета и зашеметителната фигура на вулкан, от чиято уста ще хвърчат огнени топки (топчета).

Всеки играч влиза в ролята на търсещ приключения турист, който не само, че събира съкровища, но и снима важни места от иначе опасния остров.

Целта ви е да съберете колкото се може повече комплекти съкровища, да вземете артефакта „Сърцето на Вул кар“ и да заснемете най-важните места от острова. След това трябва да се върнете обратно на хеликоптера и… да сте събрали най-много точки. Да не се залъгваме, казвам ви го от сега – крайните резултати ще бъдат далеч един от друг и 90 процента от заслугата за това ще се крепи на случайност, но лично аз не бих се притеснявал, защото идеята на Fireball Island не е в точки, а в заглавието – fireball.

В оригиналната игра, фигурките са се движили с класическата механика „roll and move” и в интерес на истината, бих ви препоръчал да ползвате някакви такива домашно изготвени правила, ако играете с по-малки деца.

В тази версия се ползват карти. Всеки ход имате избор от две.

Всяка карта има две части. Една част ви казва задължително с колко полета точно трябва да се движите, а втората ви дава право на някакво бонус действие.

Когато минете през конкретни места, вие събирате съкровища. Обикновено е ясно накъде искате да ходите, но понякога ще сте на кръстопът и ще се почудите дали да рискувате да вземете някакво ценно съкровище, но пък да се оставите на открито и уязвимо място, където огнените топки лесно биха ви помели.

Да ви удари огнена топка не е страшно (известни последни думи).

Ако в играта ви отнесе топче, вие ще губите (или ще ви бъде откраднато) съкровище и фигурката ви ще бъде избутана далеч от центъра (където са най-хубавите благинки).

А как се хвърлят огнени топки? Ами… както казах, всяка карта има специално умение. Повечето от картите, ви казват точно това – избирате си някое топче, което стои на място върху острова и го бутате с пръст. То си следва някакви улейчета и понеже е по-тежко и по-голямо от фигурките, може да ги повали дори само с вибрация.

Понякога ще се налага да хвърляте няколко топчета наведнъж във вулкана и те ще излизат през устата на фигурката, като устата е разделена на три части. Никога не сте сигурни накъде точно ще завие някое топче, така че е по-добре да сте на закрито място.

Ще се опитам да направя това ревю колкото се може по-кратко, затова ще закрия със заключение.

Spoiler: Тази канара е от разширението – The Last Adventurer

Закривам със заключение

Fireball Island е една от най-добрите семейни игри, които да играете с децата си. Тук дори можете да включите най-малките, защото те обожават да гледат как топчета падат и отнасят всичко наоколо.

НО! Това не означава, че играта не става за геймъри. Fireball Island може да бъде прекрасно безумие, вървящо с бира, ако искате просто да се забавлявате, да си приказвате и да минава времето в отпускарщина. Тук няма нищо дълбоко и не може да се каже, че дълбоките планове се отплащат. Огромна част от играта се опира на шанса. С други думи – да, става и за геймъри, но все пак Fireball Island не е филър. Понякога играта продължава 30 минути, но понякога може да стигне и до час.

Не мога да си кривя душата – ако имате деца, това е едно от най-добрите неща на пазара за вас. Ако искате нещо забавно за геймъри,не мисля, че парите, които трябва да дадете за нея ще се изплатят. По-скоро бих ви препоръчал да си я намерите от приятел, за да я разцъкате за един-два пъти. Лично аз я играя редовно с големия ми син и нямам нищо против да цъкам с геймъри, но никога не съм се хващал да я предлагам.

Това е – силно препоръчвам за игра с деца, слабо препоръчвам за парти игра с големи, не препоръчвам особено за игра със сериозни геймъри.

ПЛЮСОВЕ:

  • Събиращи погледи компоненти
  • Разбираем за децата геймплей
  • Вълнуващи УАУ моменти

МИНУСИ:

  • Компонентите може и да изглеждат готино, но всъщност са от доста евтин материал, което подлага на съмнение цената
  • Кутията е ужасяваща! Почти нищо не се побира като хората, особено огромната фигурка на вулкана. Никога не мога да я побера нормално.

Ако ви кефи как звучи и изглежда (а не виждам защо да не ви кефи), знаете откъде да си я набавите – магазина на нашите партньори от Time2Play.