Архив за етитет: Български игри

WheelVille – Изцяло българска игра с WWF кауза

Wheel Villeе първата българска настолна игра създадена с подкрепата на световната организация WWF(не става въпрос за КЕЧисти, а за природозащитници) и нейната цел е да ни научи като едни бъдещи предприемачи, как да балансираме между добра печалба и защита на околната среда. Играта е икономическа (12+) за до 4-ма играчи.

Да започнем със сетинга на играта. Имайки предвид, че говорим за опазване на природата, в кутята няма пластмасов инсърт както сме свикнали до момента. Големите картонени компоненти са свободно пръснати, а тоукъните и дървените мипъли са прибрани в текстилни торбички. Това по никакъв начин не затруднява подредбата на играта за стартиране, защото след като се запознаете с правилата, ще ви отнеме не повече от минута. Игралното поле представлява едно голямо село с няколко (2-4) махали и мегдан по средата (на който ваши работници чакат да изкарат своя надник).

Махалите са с форма на Хексагони, като три от страните са ви заредени с природните ресурси на вашаия регион, а в другите три можете да развивате бизнес, спрямо заобикалящите ви ресурси. Имате пазар с карти „бизнес“ и „иновация“ и разбира се тоукън за първи играч, който представлява стенд на пандата от логото на WWF.

Арта на кутията и картите е доста специфичен и интересен. Леко ми напомня на старите руски книжки с приказки, но в същото време има тази дигитална нотка, която го отличава от всичко друго на пазара. Рисунките са с пастелни тонове и действат успокояващо, което ви дава възможност да се съсредоточите в самата игра. Дизайна на „махалите“ и картите е много интуитивен и лесен за разбиране. С единственото изключение на червения знак Х на картите с иновация, които при нас пробуди различни асоциации. Но в крайна сметка в ръководството пише „Бонус“, което предполага, че Хикса показва, премахването от експлоатация на дадения природен ресурс и спасяването му по този начин (екологично решение един вид). Все пак щеше да е хубаво да има едно изречение за тази пиктограма и нейното действие, английския ми не е много добър, но когато правилата са на български и имам питания започвам да се чувствам странно.

В играта всеки един от вас влиза в ролята на предприемач в малко село в различна област (да кажем в България). Всеки от вас има ресурси и работници с помоща, на които да развие бизнеса си. Целта и смисъла на играта, разбира се е победата, но в този случай авторите ни учат да победим намирайки баланса между човек и природа. Заложени са много важни теми свързани с опазването на околната среда и това, че човек е пряко отговорен за екологичното състояние на цялата планета.

Тук освен победа трябва да намерите и хармонията в самите себе си. Авторите ви подсказват това с трите типа карти бизнес – екологичен(изцяло с възобновяеми ресурси), компромисен (50/50) и агресивен (изцяло невъзобновяеми ресурси). И съответно при първия тип печалбата ви е 1 (най-малка), а при последния 3 (най-висока). Т.е. колкото по бързо и с повече изразходени невъзобновяеми ресурси се развива вашия бизнес, толкова повече капитал ще натрупате, но толкова повече ще навредите на природата. Имате и скала за репутация, която е добро хрумване стига всички да сме достатъчно „узрели“ и да разберем, че можем да се развиваме и с по малко, вместо да сме алчни за сметка на природата и бъдещето на децата ни. Споменавам това, защото за всеки загубен ресурс губите и репутация, т.е. морала на населението в играта е на едно вече утопично ниво и хората са осъзнали сериозността на нещата свързани с опазването на околната среда.

Геймплеят е бърз, лесен и забавен. Нямам голям опит с икономическите игри за разлика от Деян, за това момента с ресурсите ми напомня най-вече на Катан (и тук някой ще въздъхне с отегчение знам), но има своята собствена иновативна механика с двата си типа – възобновяеми и невъзобновяеми ресурси.

При първите е ясно, че се връщат в игра на следващия рунд, но по-интересното е при вторите. Когато ги губите губите и съответния брой точки „репутация“ и тук идва интересния момент. Дори и след това вие можете да възстановите загубения ресурс, като изпратите работник да го направи с „доброволен труд“, което ще забави развитието на бизнеса ви, но ще покаже че сте загрижени за майката земя и ще ви донесе точки към репутацията ви.  Интересна е и идеята с картите „иновация“, които за да използвате, трябва предварително да сте обучили персонал, който да ви донесе необходимите точки за тяхото закупуване. Всяка карта иновация е в полза на вашия бизнес и може да го превърне от агресивен към екологичен и доходоносен.

Друг интересен момент в играта е стачката, където влизате в ролята на „Саботьор“ и изпращате свои работници да стачкуват в чужд обект, все едно противниковия персонал негодува срещу нещо. И не на последно място случайните евенти в края на рунда – първият играч хвърля шест стенен зар и в съответствие на цифрата се случва нещо на останалите играчи (50/50 положително или отрицателно).

Играта развива логическото и практично мислене. Лекотата на правилата я прави достъпна за повече играчи на по-малка възраст (12+) и дори бих казал, че в даден момент може да се превърне в любима семейна игра с образователен характер, стига 12 годишния подрастващ да не е залепен за някой екран.

Пазарната цена е почти двойна спрямо тази на други игри от подобен тип (брой и качество на компонентите), но е оправдана защото има кауза за която отиват спечелените средства и аз подкрепям това. Още повече, че ако инвестирате в тази игра, освен зареди вложения капитал, ще я играете и зареди самата идея и удовлетворението, което ще ви носи факта, че сте един от хората загрижение за нашата природа. Препоръчвам я на всеки млад предприемач, за да си зададе въпроса „моя бизнес повече вреди или помага за развитието на региона, в който се намирам?“

Коментар от Деян Георгиев

Съгласен съм с повечето неща казани от Денис. Играта използва иновативни механики, които не съм срещал другаде, артът е страхотен и като цяло Wheelville изглежда като уникална игра с фантастичен потенциал. Но имам няколко по-сериозни критики, които дори обсъдих с дизайнера и за щастие, той се оказа отворен към тези идеи и критики. 

Първо, относно компонентите – Като игра с еко кауза, намерих за изключително абсурден парадокс огромните листи за точкуване, които са (без да преувеличавам) минимум 5 пъти по-големи от това, което реално имате нужда. По думите на автора, това е грешка в принта. Имайте го предвид, докато преживявате първоначалния шок, защото това ще е наистина първият ви сблъсък с играта, щом отворите кутията. 

Книжката с правила също не е най-ясната и въпреки че разбирам колко трудно се пишат подобни наръчници, не мога да не спомена, че има реална липса на правила за някои механики. Другият проблем е и гърба на кутията, върху който липсва каквато и да е илюстрация на конкретни части от играта, което е изпусната възможност да покажеш малко повече на потенциалните си клиенти преди да си я купят.

Нека поговорим за очевидните истински проблеми обаче. Имам няколко забележки с малки механики, като например – изкуствената употреба на ресурс „Иновация“, който се получава само от едно място и се използва само за едно нещо, което го прави на практика ненужен за играта. Това обаче може лесно да се поправи с допълнения към играта, които го използват по-често.

Основните ми проблеми са два:

  • Смяната на първия играч. Както в много игри и тук първият играч се сменя всеки рунд, но специално в тази игра, това създава доста проблеми и се налага дори изясняването на малки детайлни ситуации в книжката, понеже наистина ще навлизате в особени казуси. Проблемът е най-видим в играта с двама души. Понеже всеки играч има 4 действия на ход, при игра с двама играчи с механиката на смяна на първия играч ефективно означава, че всеки ще има 8 поредни действия. При нашия опит това беше не само „счупено“, но и трудно за следване. 
  • Вторият ми голям проблем е дължината на играта. В основата си Wheelville е игра за създаване на двигател. Това е такъв тип игра, в която си изграждаш определена стратегия и с всеки ход ставаш все по-добър в нея, като се развиваш динамично. За жалост, играта приключва незадоволително и рязко точно в момента, в който си започнал да получаваш дивиденти от добре изградената си система. 

Като заключение искам да кажа нещо оптимистично. Дизайнерът Костадин Андонов ме попита нещо обнадеждаващо: „Може ли само с допълнение или просто с изяснителни правила да се оправят някои от проблемите.“. Абсолютно. Смятам, че проблемите са чисто механични и нямат нищо общо с компонентите. 

Wheelville има бъдеще. Личи си, че е хвърлено доста труд по нея и въпреки, че има нужда от още малко, смятам, че играта може да бъде чудесно семейно забавление, та дори и за по-малките. 12+ не е съвсем коректно. Моят 7 годишен син спокойно би могъл да я играе. Механиките са любопитни и не съм ги срещал на други места, а артът е наистина постижение. Да, цената е почти двойно по-висока от това, което бихте очаквали за такъв мащаб игра, но нека не забравяме, че Wheelville е игра с мисия и тук никой няма да забогатее от нас. Напротив – всеки, който си закупи играта ще допринесе за една достойна кауза.

Повече за каузата може да прочетете тук:

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://ozn.bg/3i0y5w9″ ]КАУЗА[/button]

Играта можете да закупите от тук:

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://ozn.bg/2DdAViN“ ]Купи от тук[/button]

 

Bright Future – ревю на първата сериозна българска настолна игра

Ако следите сайта може да зададете въпроса – чакай, ти не прави ли вече ревю на тази игра… няколко пъти? Всъщност не. Правил съм превю няколко пъти за различните модове и въпреки, че играта не се е променила много от прототипния си вариант, мисля да вложа колкото се може по-задълбочени и откровени мисли тук.

Покрай Bright Future се запознах с екипа и дизайнера на играта – душицата човек с непонятния за мен прякор „Гадината“. Преди да започна с ревюто държа да отбележа, че гарантирам за любовта и старанието вложено в разработването на играта. Чест им прави, че се вслушват в съветите на хората при плейтестването, но не твърде много, за да не стане франкенщайн игра. Така се прави.

Темата и реализма

Bright Future се развива в пост апокалиптичен свят, подобен на света на Stalker и Fallout, в който след като са паднали бомби, България е потънала в радиация и хората започват да живеят под земята.

О, да! Развитието на играта е в България и по-точно София.  Темата не би била нищо особено, след като вече е използвана в настолните игри, къде успешно, къде не ( Най-близкият представител като тематика е тежката стратегическа игра предимно за двама – Earth Reborn),  само че…

Гадината и компания са изминали втората миля, като са се опитали да влязат в този свят колкото се може повече. Ако не знаете, те са хора, които организират LARP (Live Action Role Play) срещи и игри на различни места в пост апокалиптична тематика.

Това, което направиха е да започнат да се навират там, където никое нормално същество не би. Започнаха да разследват всякакви бункери, подземия, тунели, шахти и всякакви други изоставени мрачни, мръсни и пълни с пълзящи и тъмнорастящи гадини. Всичко това, за да могат да пресъздадат света на Bright Future колкото се може по-реалистично. Абе май и се кефят да го правят. Странни хора.

Част от картите в Bright Future са прерисувани карти на реални подземия в България.

Историята в играта варира спрямо мода, който играете. Ако играете състезателния мод, тогава вие се борите да откриете легендарния Тунел на властта – съветски бункер пълен с храна и провизии. Първият, който успее може да заключи вратата след себе си, да победи и по възможност да злорадства. Ако играете кооперативния мод, тогава вие се опитвате заедно да откриете лек срещу заразите, които плъзват из подземните тунели.

Освен тези двата мода има и един малък мод за двама с името Арена. Това е кратка мини игра, която използва само тестето с оръжията и може да се използва като филър игричка. Не мога да говоря за нея, защото не съм я играл, но мисля, че никой от вас не би си купил играта, заради нея. Във всеки случай поздравявам Vermin Games за разнообразието, което са сложили в кутията.

Днес ще обърна особено внимание на Тунелната треска, тъй като това е основния мод на играта, въпреки че в началото не беше така. Преди това обаче ще отделя няколко изречения за най-популярната черта на играта.

Страхотните илюстрации

Безапелационно артът по картите и дъската е абсолютно професионално изпипан, с невероятен детайл и усет. Освен, че обогатява историята, той е най-убедителният начин да навлезете в темата.

Всеки, който види играта за пръв път веднага отбелязва илюстрациите. Каквото и да се каже за играта винаги има едно „Ама пък артът им е толкова як!“.

Така е. Як е. Само че… Да, тук има едно „само че“!

Колкото и да оценявам положения труд по арта аз не бях чак толкова впечатлен, защото… вече съм го виждал. Както споменах, темата напомня на много настолни и видео игри, които съм играл. Самите автори си казват, че са се инспирирали от Сталкер и Метро 2033. Някои от картите могат да се причислят към клишета, които познаваме до болка.

Това обаче е по-скоро мрънкане, отколкото сериозна критика, защото клишетата не винаги са лошо нещо. Те ни помагат да асоциираме едно нещо с друго познато нещо и да може да навлезем по-бързо и лесно в атмосферата.

Лично мен, тези клишета не ме дразнят, но неуникалността на илюстрациите ме прави сравнително неутрален към арта. Това значи, че цялостната ми оценка се крепи на геймплея!

Тунелната треска

Който е играл игри от типа „Пандемия“ ще се открие в собствени води. Освен, че отново се опитвате да спрете разпръскването на смъртоносни болести, които отново са 4, в играта има някои други малки прилики в механиките.

Като цяло обаче, Тунелната треска Bright Future е доста по-усложнен геймърски вариант на Пандемия, така че ако търсите нещо малко по-дълбоко, може и да сте открили правилното място.

Всеки играч влиза в ролята или на човек или на мутант. Той ще разполага с оръжия и брони, които да му помогнат в изследването на тунелите. Играта разполага с богат набор от персонажи с интересни и вълнуващи умения, така че само от това можете да изкарате доста преиграваемост.

Целта на играчите е да открият лек преди да е измряло цялото население.

Една от най-уникалните черти на Bright Future са може би кодовете за достъп. Или поне така се наричат в другия мод. Това са токъни с числа от 1 до 3 и приличат на стари дискетки за правец 8М, да кажем.

В Тунелната треска тези кодове ще се появяват всеки ход върху дъската и ще се трупат в 4 купчинки. В края на рунда се смята сбора от видимите кодове и се дели на три. Колкото се получи – толкова хора измират… само че в хиляди.

Всеки разполага с определено количество „ресурси“. Ресурсите са медикаменти. Медикаментите са вашия живот, но също така и разменната монета. За пръв път срещам това – животът се ползва за пари. Това придава допълнително напрежение при покупка на предмети.

По време на хода си, всеки тегли две „тунелни“ карти и избира една от тях да играе. Всяка тунелна карта дава интересно бонус действие и негативен ефект, който ще се случи в края на хода му.  Той винаги е свързан с добавяне на още кодове.

Целият фокус на играта е върху чистенето на кодовете. Ако играчите успеят да ги изчистят, печелят. Аз досега така и не съм успявал…

Чистенето не е толкова лесно. За целта ви трябват помощници, които се откриват в специално тесте с опоненти. Лошото е, че когато теглите от това тесте и се падне някой, който не е от вашата раса (човек или мутант) вие ще трябва да си разменяте плесници с него. Помощниците могат да спират негативните ефекти от тунелните карти, но за целта, вие трябва да сте се сдобили преди това с познание за тези кодове – други кодове. С кодове се сдобивате ако ходите да изследвате аномалиите в тунелите.

Аномалиите са друго тесте и там винаги се млатите с всякакви гадости. Ако оживеете, вземате код.

Другият начин да борите кодовете е да посещавате посер… „поселища“. Съжалявам, знам че е инфантилно и просташко, но веднъж щом се появи, не можем да ги наричаме по друг начин. Поселища!

В поселищата могат да се правят много неща – да се вземат пари, да се купуват предмети, да се разменят неща, които сте намерили по пътя (плъхове, гъби… деца…). Понякога теглите от тесте, но понякога посещавате конкретни 4 поселища, които ви позволяват да разменят пари, за да махате кодове – това е основният начин за махане.

Всички тези места се откриват като се движите по карта в стил – поставяне на плочки. Ще се движите по карта, която вие си съставяте всеки ход и това ще придаде тактическо измерение на вашите действия.

Това са основните принципи на играта, без да навлизам в подробности. Преди да стигна до заключението, нека кажа няколко…

Дървени неща в играта

Първите ви няколко игри, геймплеят няма да върви гладко, гарантирано. Това се дължи основно на три неща.

  • Лоша книжка с правила. Ако имате първата версия на книжката ще се озорите страшно много с разбирането на правилата. Аз бях играл играта преди това и пак ми беше трудно. За щастие, Vermin Games са качили по-добра версия на книжката и ви препоръчвам да си я дръпнете преди изобщо да посегнете към играта. Линк към това в края на ревюто.
  • Иконите не са интуитивни. Първо, според мен не са подредени добре върху картите и това често забавя битките, които се извършват като се сравняват и събират стойности на различни икони. Ако бяха ситуирани хоризонтално една до друга и в дъното на картата, така картите можеха да „стакват“ една върху друга и всичко щеше да е видно. Освен това и иконите по поселищата не са особено ясни. Разбира се, това не е чак такъв проблем след втора-трета игра, а даже в кутията има и карта със символите.
  • Играта е твърде сложна, за това, което е. Трябва да отбележа, че аз нямам проблем с това, но вече го чувам от няколко различни човека. С други думи, играта можеше да се облагодетелства от малко повече чистене на излишни неща от себе си. Така както е, не бих казал, че е подходяща за мъгъли в игрите или семейна обстановка с по-млади играчи.
  • Недостатъчна близост с персонажите. Това вече си е лично мой проблем, който за щастие е оправен ако играете Хардкор мод. В нормалната игра ако героят ви умре, вие не губите нищо, освен намаляване на популацията. В хардкор мода, за да се изправите, някой трябва да ви вдигне преди да продължите. За мен това е много по-тематично и ми напомня на добрите кооперативни видео игри шутъри.
  • Усещането за разкриване на нови територии е лъжовно. Няма нужда да разкривате твърде много. В момента, в който откриете и четирите важни поселища, можете да спрете да разкривате и просто да се въртите около тях.

Време е да кажа няколко добри думи в моето…

Заключение

Bright Future е добра игра. Не е велика, но в никакъв случай не е лоша. Играта има няколко неизшлайфани ъгли, но като цяло можем да се гордеем с първата българска сериозна дизайнерска настолна игра. Малкото проблеми, които съществуват – иконките, книжката и леко дървени на моменти правила могат да бъдат превъзмогнати след няколко игри. Това е трудна кооперативна игра, която винаги бих избрал пред, да кажем – Пандемия. От друга страна на пазара има много по-добри кооперативни заглавия.

Въпреки, че в основния си геймплей играта не е особено уникална, Bright Future има някои отлични качества.

Темата на играта е уникална с това, че се развива в България. Въпреки, че няма да откриете познати и конкретни места у нас, мисля че Bright Future може да се нарече леко ролево преживяване. С всяка игра излизат вълнуващи истории, а с всеки ход създавате напрегнати моменти, които ще помните дни наред.

С други думи, ако сте тематичен играч силно ви препоръчвам Bright Future. Ако търсите дълбока стратегическа игра, в която с помощта на хитри тактически решения задобрявате всеки път, няма да се откриете тук. В играта има тестета карти. Във всички тестета има както много добри, така и много лоши карти. Факторът късмет е доста силен, но това не е проблем за предимно тематичните игри, които разказват истории.

С други думи – да, харесвам играта. Ще я играя ли често? Едва ли. Заслужава ли си да я купите? Определено. И не само защото е българска. Цената й е достъпна, а в кутията ще намерите тонове игра и модове, които да ви държат заинтересовани дълго време.

ПЛЮСОВЕ:

  • Интересна и силно застъпена тематика
  • Действието се развива в София
  • Усещане за ролево изживяване
  • Артът е страхотен
  • Три напълно различни мода на игра
  • Българска игра

МИНУСИ:

  • Механично не е нищо особено
  • Неинтуитивни икони
  • Има нужда от малко изглаждане
  • Голяма доза късмет
  • Няма да видите нищо познато от София

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Това е първата българска сериозна игра, все пак.
  • Все още не съм пробвал дуелния мод „Арена“
  • Не съм сигурен колко често ще я играя
  • Не би желал да падат бомби върху парламента

Източник на снимките: https://www.facebook.com/brightfuturegame

[divider]

Можете да посетите сайта на Verimn Games, където можете да закупите играта, както и да си изтеглите последната, подобрена версия на книжката с правилата. 

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.vermingames.eu/“ target=“blank“ ]Vermin Games[/button]

 

Представяне: Animals at War – Българска мобилна игра

Напоследък се наблюдава един възход на българските прозводители на настолни игри(а и не само). На пазара за съвсем кратко време излязоха Реликвите на Дракона, Миш-Маш и Bright Future, а в процес на разработване е може би най-мащабния български проект за настолна игра Battalia. В духа на споменатото, днес искам да ви представя една мобилна българска игра с карти – Animals at War.

В момента играта е в Indiegogo и се бори за своето финансиране. Екипът зад нея е с богат опит и ясни цели както за началото на проекта, така и за неговото бъдеще.

 

В Animals at War вие поемате контрол над една от расите, всяка със своя специфична особеност. Ако финансирането успее, разработчиците планират да включат четири раси – кучета, маймуни, плъхове и котки, всяка с 40 карти. Целта е играта да дава възможност за правене на различни тестета, тъй като в бой ще влизате само с 10 карти. За сега кучетата и котките са готови и можете да ги изпробвате в демото на играта. Като споменах демо само искам да кажа, че за сега играта изглежда стабилна и основите й са изградени, като дори в ранен етап като този,  арта на картите е доста добър.

Правилата са съвсем прости. Всеки рунд има няколко фази – получаване на ресурси, игране на карти и битка. По време на рунда играчите се редуват, а не както в повечето подобни игри, един да изиграва всичките си фази и след това е другият. Това допринася за динамичност на играта, като в същото време запазва нейната простота и бързина. Целта ви по време на игра е или  да убиете противника си или да съберете достатъчно „alliance“. Това заедно с възможността за различни тестета определено дава възможността за добро количество преиграване.

Ако това, което прочетохте ви е допаднало, можете да подкрепите разработчиците на страницата на играта в Indiegogo, линк към която, както винаги ще откриете на краят на статията.

Демо на играта

Страница в Indiegogo

Battalia – отлична българска настолна игра!

Изминалата събота имах възможността да пробвам най-новата българска игра, която скоро се очаква да излезе на пазара – Battalia. Тя е дело на Александър и Леда Герови, които също така са собственици на Фантасмагория. 

Аз бях част от тестова група, която имаше за цел да тества дали правилата са ясно и добре написани. След това изиграхме една игра. Днес искам да ви кажа за моя опит с Battalia. 

Това не е ревю, нито е подробно описания на играта, просто искам да изкажа първоначалното ми впечатление от една сериозна настолна игра на световно ниво. Опа… спойлер. 

Както и да е, когато седнах на масата не знаех почти нищо за играта, освен илюстрациите, които Сашо беше постнал онлайн. Честно казано, не съм впечатлен от името, нито от темата, но това е единствено мое мнение, защото стандартните фентъзи теми вече са ми не само скучни, но и леко са започнали да ме дразнят. За щастие, в тази игра това не е от такова значение, защото играта не е особено тематична, както повечето дек билдъри. 

Въпреки,= че ако ме познавате, знаете, че аз обичам темите в игрите и искам всичко да е тематично свързано с механиките, понякога харесвам и сравнително абстрактни игри. Вярно е, че не мога да нарека Battalia абстрактна, вярно е, че в играта няма почти никакъв „флейвър“, но все пак едва ли ще бъдете въвлечени дълбоко в темата. 

Няма да говоря за качеството на компонентите, защото това не беше финална версия, но като цяло илюстрациите и детайлните фигурки говорят за професионален подход към производството и към претенциозно позициониране на световния пазар. С други думи –  за Battalia не можете да кажете – „хубава, като за българска“. 

Геймплей

В основата си, това е стандартен дек билдър с малко собствени детайли, които освежават жанра. Във втората си основа – това е игра с поставяне на плочки (в този случай – карти). В третата си основа – това е американски тип игра с битки и завземане на градове… Освен тези неща, има още много допълнителни правила, които променят геймплея по един или друг начин. С други думи – това е смесица от няколко различни механики. Някои хора не обичат това и го наричат мешавица. Лично аз го смятам за оригинално, а и аз обичам многотията. 

Дек билдър, смесено с ходене по карта (dudes on a map)  съм го виждал единствено в Mage Knight. Само че онова е най-сложната игра, която някога съм играл. Battalia съвсем не е сложна. Дори можете да обясните правилата на някого за десетина минути. В играта просто има много неща – има месо

Дек билд частта е нещото, на което ще обръщате най-много внимание. Ще купувате единици, а с тях ще купувате артефакти и ще се биете. Артефактите са много силни и счупени…  в добрия смисъл. Аз не обичам добрия баланс, а смелите решения – нещо да изглежда твърде силно, ги приемам с отворени обятия. В тази игра, всеки артефакт ще ви се струва твърде силен, особено ако имате няколко копия от него в тестето. 

Всяка единица или артефакт има цвят и ще се стараете да се сдобивате с единици от еднакъв цвят. Ето защо ако при изтеглената ръка имате три или повече единици от еднакъв цвят ще можете да теглите определен брой допълнителни карти. Ако пък нямате, винаги можете да направите мълиган. Тоест, можете да изхвърлите ръката си и да теглите нова. Да, точно така – мълиган всеки ход. В началото ми се струваше, че това е твърде силно, но се оказа, че за цяла игра се направи само два-три пъти. Това е защото играчът избира или мълиган или кохорта (ако имаш от еднакъв цвят да теглиш допълнителни). 

Нещо много интересно, което открих в дек билдинга е, че всички единици са ценни. В повечето дек билдъри, след време по-слабите единици стават излишни. В Battalia обаче ако си пълниш тестето само със силни единици, тогава ограничаваш действията си, защото основните неща като строене на пътища, купуване на артефакти и дори правене на по-ниско ниво градове изискват първо ниво единици. Все още не знам дали това е добро или лошо, но във всеки случай е интересно и прави строенето на тестето по-деликатно и внимателно.

Стига за дек билдинга – каква е целта? 

Целта на играта е да правите или завземате градове и да ги подобрявате до последно ниво. Играта свършва, когато някой има 5 града четвърто ниво или когато картата се напълни с плочки (в случая карти) с терен. 

Тук е и единственото ми оплакване с играта. Battalia продължава твърде дълго – отне ни 3 часа и още не бяхме завършили, когато се наложи да си тръгна. Разбира се, това беше първата ни игра и вероятно можем да снижим времето до 2 часа следващия път. Като за дек билдър е твърде много… от друга страна Mage Knight продължава 3-4 часа, така че и това го има. Във всеки случай няма да скучаете. Винаги има какво да направите, винаги има какво да планирате. Тестето ви ще ви позволява да правите интересни комбинации, а изхвърлянето на карти, които вече не искате не е толкова трудно. 

В играта има и значително количество време, в което ще чакате да ви дойде вашия ход, но това е проблем, който се среща в абсолютно всички дек билдъри. Но! Повечето дек билдъри са най-добри с двама или трима точно заради големия даун тайм (време за изчакване), но в Battalia това не е точно така. Въпреки че не съм играл играта с двама или трима, усещам, че ще е най-добра с четирима. Това се дължи основно на движението по картата и строенето на замъци и пътища. По-вълнуващо е и по-непредвидимо, когато по картата се разкарват няколко различни гада, от колкото само един и той да си прави нещо самичък в другия ъгъл. С други думи – добро взаимодействие, но с доста време между ходовете. 

Открих и още един малък потенциален проблем. Единиците се купуват с провизии. Провизиите са карти, които влизат в тестето ви само, когато си купувате единици. Ако изхвърлите всичките си провизии сте яко закъсал. Нямате провизии за единици, а единиците са единствените, които ви дават провизии. С други думи, трябва да се внимава и да си пазите провизиите, въпреки че в повечето подобни игри обикновено има механики, които да оправят този проблем. Примерно, да се ползват други карти за провизии или нещо друго. Не знам дали Сашо е открил начин да се справи с това или просто ще разчита на хората да не правят грешки, но съм сигурен, че това може да доведе до фрустриращи моменти.

Заключение

Battalia е отлична игра на световно ниво и определено има оригинални неща в нея. Това е геймърска игра с много месо и дълбочина, но със сравнително прости и изчистени правила. Основните две механики са „строене на тесте“ и „слагане на плочки“, но с движение по пътища и пичове по картата. Всяка механика съм я виждал в други игри, но всичко смесено образува една приятна и хомогенна сплав, която работи перфектно. Няма текст никъде, освен по правилата и отнема един-два хода да свикнете със символите, но след 20 минути игра вече ще знаете какво правите и към какво се целите. Преиграваемостта е доста голяма, защото не зависи от броя на картите, а от тяхното комбиниране и най-вече от взаимодействието между играчите. Играта е агресивна и награждава нападателните и уверените играчи. Битките се печелят трудно и няма награда за победителя, но това някой да загуби фигурката си може да е жизнено важно, защото фигурки не се изкарват толкова лесно. От друга страна, дори и да нямате фигурки, винаги можете да си подобрявате инфраструктурата и градовете. 

С други думи, останах повече от приятно изненадан и жестоко ви препоръчвам да си купите играта веднага щом излезе на пазара. Знам, че аз ще го направя. 

P.S.

Съжалявам за липсата на снимки, но от месец ми е развален телефона, с който снимам всичко…

[divider]

За повече информация, можете да следите фейсбука на Фантасмагория, като кликнете на бутоните отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.facebook.com/fantasmagoria.bg“ target=“blank“ ]Фантасмагория[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.facebook.com/Battalia.bg?fref=ts“ target=“blank“ ]Battalia Facebook[/button]

 

Реликвите на дракона – нова българска настолна игра!

Като посещавахме миналогодишния панаир на книгата, (9-14 декември 2014 година) с Хриси си обсъждахме как е въпрос на време в България да започнат да се издават настолни игри. Имайки вече предвид Bright Future, Battalia и още игри, които очакваме в близкото бъдеще, то не сме далеч от „сериозно издаване на настолни игри“ в нашата родина. Така, обсъждайки и ходейки между щандовете и етажите, попаднахме на щанд, който предлагаше нещо интересно. Днес ще ви разкажа за една серия от български настолни игри и по специално за първата игра от тази серия – „Планината на трола“


„Реликвите на дракона“ е серия от настолни ролеви игри, в която играчите поемат ролята на герои от кралството Ярулда, което ще трябва да бъде спасено. В играта, играчите ще събират точки чрез битки, търсене на предмети и състезание, кой пръв ще достигне до финала. На края на играта този с най-много точки – печели. Всяка една от игрите от серията може да се играе самостоятелно или да се комбинира с останалите игри. Резултата от това е по-голяма карта, повече предмети и „неприятности“ по картата, както и повече играчи. Ако се играе самостоятелно, може да се играе от 2-ма до 4-ма играча, но комбинирано става до 6. До момента е излязла само първата част на играта – „Планината на трола“.  Точно нея ще ви представя днес,  а на щанда на Архи-Геймс ни показаха и мостра на втората игра от серията.

Компоненти

В кутията на играта ще намерим:

  • Игралното поле (съставено от 4 части)
  • куп токени
  • карти с характеристиките на героите и карти „Орис“
  • книжка с правилата
  • Стойки за героите и враговете

Компонентите на играта са от хубав и качествен материал. Едно от нещата, което ми привлече вниманието почти веднага, беше арта на играта. Шарени и свежи рисунки, които могат да „зарадват“ всеки и най-вече децата – „малките геймъри“, които за първи път се сблъскват с настолните игри.

Историята

Друго, което ме изненада приятно е, че книжката с правилата започва с приказка. Играта започва от финала на тази приказка. С всяка следваща част от серията, приказката ще се развива… Яко, нали? 🙂

Геймпей

„Планината на трола“ е за 2-ма до 4-ма играча, като една игра отнема около час, час и половина. Играта е представител на механиката „хвърли и премести“, или иначе казано, основата на играта е изградена на това – хвърли зар и се премести с колкото е резултата му. Целта на всеки играч е да успее да събере най-много точки, като събира различни предмети по картата – купувани или спечелени от някоя битка.

Играта се играе в поредица от ходове, като в началото всеки играч получава по 15 жълтици (архана) и си избира герой, който има специално умение и статистика за неговия живот (трак с точки живот). Кой ще започне играта се решава чрез хвърляне на зар.

Какво се случва по време на вашия ход? Хвърляте зара и трябва с толкова полета да се преместите по картата, като посоката на преместване е винаги напред. Ако играчът иска да се върне, то той трябва да обяви за това негово намерение преди да е хвърлил зара. След вашето преместване и спрямо това на какво поле по картата сте завършили движението си, то може да се случи:

  • да попаднете на магазин, от който може да си купите различни предмети – увеличаващи атака/защита и т.н.
  • да попаднете в лечебница, в която можете да се излекувате
  • да попаднете на поле, от което могат да си теглят карти Орис или да играете с джуджетата на зарове и да се случи нещо на играчите
  • да попаднете в едно и също поле с играч, което води до Дуел
  • да започнете битка с трол/маорг… или да бъдете атакуван от един от 2-мата

Какво представляват битките? Участниците хвърлят зар един след друг, като всеки резултат от зара се нанася като щета на опонента му. Кой започва с хвърлянето се определя от това дали вие започвате битката или бивате атакувани (зависи от полето, на което си завършите хода).

Подреждане на картата

Заключение

„Планината на трола“ е приятна и забавна игра. Разбира се, играта не е за hardcore геймъри, защото това си е детска игра. Артът, приказката и лесната механика предразполагат за забавление на „малките геймъри“. Силно препоръчвам играта на хора, на които им се случва (поне понякога) да играят с деца или искат да запознаят децата с това, какво е настолна игра. Още повече, с удоволствие бих искал да видя, след като излезе цялата серия, колко мащабно би било полето и какво ново би било представено в играта. Също така, докато играх, имах едно носталгично чувство от детството, защото повечето игри, които съм играл като малък бяха представители на механиката „хвърли и премести“.

Може да закупите играта от: [button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.zlatnoto-pate.net/bg/catalog/category/relikvite_na_drakona/“ target=“blank“ ]Издателство „Златното пате“[/button]

Повече информация за серията и играта, можете да намерите на сайта на Arhi-games.com
[divider]

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!

[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Bright Future: българска настолна игра – как се играе?


Съвсем скоро в Kickstarter ще тръгне кампания на първата сериозна българска настолна игра – Bright Future. В това видео ще разберете какво ще представлява играта и как се играе. Имайте предвид, че това е прототип, финалната версия ще бъде малко по-различна.
[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.facebook.com/brightfuturegame“ target=“blank“ ]Повече за Bright Future[/button]

Миш Маш – деликатно ревю

Миш Маш е най-новата българска игра и може би единствената сравнително модерна от български автор. Поради тази причина ми е малко трудно да пиша това, което искам да кажа, но ще се опитам да се държа максимално комформистки, за да не бъда разбран погрешно.

Без да го увъртам, тази игра не е за мен. Но ако съм честен, тя никога не е била предназначена за мен. Таргетът й е толкова далеч от мен, че едва ли дори това са моите приятели.

Когато чух от приятел, че излиза българска игра на пазара бях силно въодушевен. Разбира се, потърсих хората, отговорни за това, за да можем да промотираме играта колкото се може повече. Сега разбирам, че аз и нашия сайт като цяло не сме били подходящите хора, които да похвалят играта. Няма да сме тези, които ще плюят по нея също.

 Идеята

Казвам „идеята”, а не „темата”, защото тази игра е копипейстната версия на Cards Against Humanity с малко по-цензуриран език (но само малко), така че в Миш маш е некоректно да съществува израза „дизайнер”. Не упреквам никой, разбира се, защото пък Cards Against Humanity е копипейстната от друга игра.

 Ако не сте играли този тип игри, ето и правилата:

Всеки играч получава по седем жълти карти с написан израз (например: целия китайски народ). Един играч тегли синя карта от тестето със сини карти и я обръща с лицето нагоре. Върху сините карти има изречения от типа на: „Парламентът прие закон против…”. След това всеки друг играч избира една от своите жълти карти, която смята, че се връзва най-смешно със синята карта и я слага с лицето надолу в средата на масата. След това, играчът изтеглил синята карта, взема всички жълти, разбърква ги (за да не се разбере коя на кой играч е) и ги обръща една по една на масата. Прочита получилите се изречения и решава кое според него е най-смешно. Играчът, който е дал този отговор получава една точка. Играе се до определен брой точки или време.

Както виждате, това е една изцяло парти игра за разпускане, която работи както с геймъри, така и с хора, които не са играли такива игри.

 Компонентите

Въпреки противоречивите мнения на различни хора от компанията ми, според мен това е най-силната част на играта. Картите са с добро качество, кутията е функционална и дори има илюстрации по картите, каквито няма в други подобни игри. Картинките са страхотни карикатури, нарисувани от професионалист. В комплектът се включват дори и карти без текст, където всеки може да си напише някакви смешки. Което ме навежда на…

 Защо не работи при нас?

 Вулгарен език. Върху двайсетина от картите има вулгарни, цинични или просто неприятни текстове. Няма да дам пример за карта. Плюс е, че пичовете не са крали директно от Cards Against Humanity, защото това вече щеше да е дъното. Отварям скоба – Cards Against Humanity е игра, която аз не само не харесвам, аз съм директно против нея и всичко, което носи. Основно заради вулгарщината. Цинизмът не се ли изтърка вече? Не само в игрите. По принцип.

Това, че Миш Маше цензурирана, но въпреки това навежда до вулгарни неща, според мен носи негативи на играта. Според мен трябваше да бъде или откровено вулгарна (след което щяхте да гледате видео с това как късам, опожарявам, промушвам, отравям и погребвам купчина карти) или изобщо изчистена. Сега е просто хладко. Както и да е, неприятните карти са двайсетина, така че спокойно можете да ги отстраните и да играете със сравнително нормални карти със смешки…

 Смешките. Това е много субективен проблем и го обсъдих с Ники – един готин пич, който между другото не само направи тази игра, но дори ни подари копие за проба. За мен, една огромна част от нещата, претендиращи за смешки не са ми смешни. Разбира се, аз работя в комедийни предавания от години и много рядко чувам неизтъркани смешки. Понякога се налага и аз самия да ги пиша. С което директно си казвам, че и много от моите познати и приятели смятат смешките ми в предаванията за тъпи. Смятат и смешките в текстовете ми за тъпи. Така че хуморът е едно много разтегливо понятие.

За мен, тази игра щеше да е изключително забавна с абсурден хумор. Примерно има карта: „Зли охлюви, нападащи изневиделица”. Ето такива карти, могат да се вържат с изреченията и да се получат смешни изрази. Вместо това, в Миш Маш се разчита на познат, народен, понякога и битов хумор. Това все пак си е маркетингово решение, защото се гони определен таргет на определени градуси. Така че сред тези хора, играта би имала успех.

Гениталий…Това е една от картите. Единствената карта с правописна грешка. Но точно тази грешка?! По-добре да не коментирам.

Няма какво повече да кажа за тази игра. Може да ви звучи като плюене по нея – не е така. Може да ви звучи негативно – така е. Дали е за мен? Не. Дали е за вас? Може би. От вътрешна информация знам, че ни очакват разширения на играта. Тоест повече карти. Супер. Така ще мога да заменя 80 процента от старите жълти карти.

За финал, искам да поздравя новата компания „Sedem pet”, за смелостта си да издаде изцяло самостоятелно игра и то в България. Пожелавам им успех с бъдещите игри и се надявам в тях да не срещаме толкова гениталий…Чакай, в множествено число май нямаше Й. Или имаше? Не знам, вече се обърках…

[divider]

ПЛЮСОВЕ:

  • Игра на български език
  • Добро качество на компонентите
  • Страхотни илюстрации
  • Очакват ни нови карти, да се надяваме по-смешни

МИНУСИ:

  • Цинични смешки
  • Стари смешки
  • Има карти, които често не се връзват с изреченията
  • Гениталий

[divider]

Благодаря на Sedem Pet за предоставената игра и ако смятате, че съм бастун без никакво чувство за хумор, можете да си поръчате Миш Маш от тук:

[button color=“purple “ size=“medium“ link=“http://www.sedempet.net/shop“ target=“blank“ ]Миш Маш[/button]