Архив за етитет: биткаджийски игри

Incantris – чисти шамари без усложнения

Ако мога да анализирам развитието ми в хобито статистиката следва факта, че в началото обичах да играя дълги и сложни класически „америтраш“ игри, в които да мятам до побъркване зарове и да трепя гадове. Последно време забелязвам, че съм се насочил към по-мислително стратегическите евро игри (въпреки че вече жанровете яко са се омесили), а когато ми се мятат зарчета държа това да е лека, почти безмозъчна игра с тук-там някое тактическо решение.

И ей така, в шеги и закачалки описах без да искам Incantris. Това е поредната игра с фигурки, финансирана в Кикстартър, но в този случай издателите не акцентират върху мешавица от механики, а точно обратното – върху колкото се може по-голяма простота.

Всъщност, играта е толкова елементарна и позната, че няма да откриете нищо специално в геймплея… и въпреки това я намирам за по-добра от повечето й колеги.

Incantris е арена тип биткаджийска игра със зарове, в която всеки играч разполага с отбор магьосници. Всеки отбор се сблъсква един с друг, за да постигне цел, зададена от различните модове. Може да е чист бой, може да е Capture the Flag… или чист бой, може да е запалване на кристали… или чист бой. Може да е чист бой с въртяща се арена, а може и да е соло чист бой. Във всеки случай ще има бой.

Още щом получих играта и разгледах правилата, всичко доста ми заприлича на нещо познато, както откъм механики, така и откъм тема. Spells of Doom е също арена тип биткаджийска игра и колкото да харесвам „Спелса“, играта можеше да продължи доста дълго, а някои от механиките й я правеха леко дървена на моменти.

Incantris взема всички познати концепции от този пренаситен жанр и ги реже, къса, гори и зарaвя, като на повърхността оставя само чистата основа. Две-три магии и яко зарове.

Без съмнение, силата на играта е в компонентите й. Incantris е създадена от RAINN Studios. Това е компания, която е най-известна със своите “Terra Tiles”. Това са плочки, които можете да си закупите и да си ги ползвате в своите ролеви игри. Освен това предната им игра „War of Kings” също пристига с доста впечатляващи компоненти.

Фигурките в Incantris са детайлни и малко по-големи от класическите, да кажем, FFG фигурки. Не съм голям разбирач, нито кой знае какъв фен, на фигурките, така че компетенцията ми стига от „Кот такова“ до „у, колко са яки“. В този случай определено мога да заявя, че качеството на фигурките може да достигне до „Еха, да му се невиди“.

Щом разгледате отблизо фигурките ще забележите, че въпреки, че съществуват от четири цвята по три фигурки, всъщност има само 5 уникални модела. Това се дължи на балансиращ механизъм доближаващ идеята на камък-ножица-хартия, в който винаги ще имате герой, който е добър срещу друг герой и ще е по-слаб от трети герой.

И въпреки, че ще се скъсате да хвърляте зарове, все пак открих системата за доста балансирана, защото освен идеята за балансираните герои, всъщност магиите ви са ограничено количество, а щетите които ще нанасяте са в доста ограничен диапазон. С други думи, ако добре планирате ходовете си, едва ли ще ви изненадат с безмозъчно огромен шанс или карта тип „Аха!“. В Incantris карти няма, моля-моля!

В началото на играта нареждате няколко от множеството гигантски (и няколко полу-гигантски) плочки както си искате, или както е препоръчано в книжката спрямо сценариите. След това слагате колкото и каквито искате 3Д фигурки от картон по картата (пристигат доста с играта) и се почвайте. Правилата на играта се обясняват за под 5 минути, а целият геймплей не трае повече от 40 минути.

Всеки отбор има трима герои, всеки един със специалност – Elemental, Spiritual и Astral. Spiritual са добри срещу Elemental, Elemental са добри срещу Spiritual, Astral са еднакви срещу всички, а ако се изправите с един клас срещу същия, тогава е много трудно да нанесете щета.

За атака се хвърля спрямо магията, която решите да използвате, а за защита се хвърля спрямо това кой ви атакува. Казах, че няма да се убивате от един два удара, но ходовете са толкова бързи, че докато проверите в google какво значи името на играта и е дошъл пак вашия ред.

Incantris в 3 секунди.

Заключение

Incantris е това, което е. Крайно изчистена и лесна биткаджийска игра с изненадващо задоволителни тактически решения. И като казвам изчистена, имам предвид – обяснявате 2 минути и след това със сигурност ще ви попитат – „И това ли е?“. Когато сложите всичко на масата вероятно ще очаквате някаква сложнотия със статистики, карти и чекове. Няма нищо такова. Incantris е толкова непретенциозна, че въпреки уникално добрите си фигурки, тя може да се играе дори с деца.

Модовете на играта са много. Пробвал съм повечето и наистина се усеща малко по-различна игра спрямо различните сценарии. Казвам малко по-различна, защото някак си инстинктивно ще ви идва да си смелите физиономиите един на друг.

Балансът в играта също е изумителен, благодарение на системата, наподобяваща камък-ножица-хартия. За разликата от повечето подобни игри, в тази можете да играете дори четири човека – тоест 12 фигурки, които мятат най-различни заклинания по картата. Истинско меле!

За мен Incantris е една от най-добрите биткаджийски игри, защото е премахнала не само дървените механики от повечето други горделиви арена тип игри, но и не се възприема сериозно. Да, няма да видите нищо оригинално тук, но някак си в своята простота, играта си остава оригинална.

Ей ви на. Крайно неясно и чисто емоционално ревю. На теория Incantris не би трябвало да ви хареса, но ви гарантирам, че ще. Че ще.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компоненти
  • Изчистени правила
  • Бърз геймплей
  • Отличен баланс, въпреки заровете

МИНУСИ:

  • Нищо оригинално
  • Без особена дълбочина
  • Всичко е натъпкано в нетипично и ненужно малка кутия

Въпреки че играта не се намира свободно сред европейските дистрибутори и няма как да я поръчате през партньорите ни от Pikko Games, нищо не пречи да кликнете на бутона отдолу и сами да си я вземете, ако се кефите на ритници със зарчета.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://rainnstudios.com/products/late-kickstarter-pledge-incantris“ target=“blank“ ]Купи: Incantris[/button]

Adrenaline – FPS симулатор в настолна форма

CGE са едни от най-добрите създатели на настолни игри. Всяка година те пускат една, максимум две, игри на пазара, но всяка една се превръща в тотален световен хит. Игрите винаги са професионално изпипани, както откъм компоненти, така и откъм геймплей. Всъщност, така и от към цена. Техните игри притежават най-приемливото взаимоотношение цена-качество.

Всяка година CGE се хвърлят в най-различни стилове и жанрове. Един от най-големите им хитове – Through the Ages (и новото издание – Through the Ages: A New Story of Civilization) e с тонове тежка игра. (и игра номер 2 в класациите на Boardgamegeek), а Codenames (и всичките й вариации) е парти игра номер едно в Boardgamegeek. И още нещо – и двете игри са от един и същи дизайнер.

Така, установихме, че компанията няма как да пусне слаба игра.

Сега да се метнем и под влака на субективното ми точене на лиги – Adrenaline е симулатор на класическия жанр във видео игрите First Person Shooter. Тъй… който ме познава, и предимно който е израснал с мен, знае, че не само, че бях огромен фен на този вид игри, но и бях адски големия мастър! Съжалявам, така си е.

Още от Duke Nukem и Sin аз шоках хедшотове къде с мишка, къде само с клавиатура, но когато се появиха Half Life, Quake 2, Unreal… майко! Естествено, манията с Counter Strike не ме отмина и съм участвал в немалко турнири, някои от които печелил с моя отбор. През годините преминах и през сума ти други игри, като последната ми поглъщаща спирка преди тотално да се откажа от видео игрите бяха поредиците на Call of Duty (и специфично Modern Warfare поредицата).

Само с тази информация можете да се досетите, че заобичах Adrenaline. Всъщност, тази игра ме хвана в мрежите си с фактора Alien vs Predator. Или, както вече ще го наричам – AvP синдром. Това е, когато темата е толкова близко до сърцето ми, че оставам сляп за механиките. За разлика от AvP обаче, Adrenaline се оказа обективно страхотна игра, защото всеки, с когото съм я играл я хареса. Да, не всеки искаше да избяга тайно с нея извън граница и да си смени фамилията, но определено играта е толкова изпипана, че положителните й качества не могат да бъдат пренебрегнати.

Най-оригиналната точка в играта се открива в идеята, че това е симулатор на игра с пуцане без никакви зарове! Даже! Играта е толкова стратегическа и тактическа, че израза „америтраш” дори и няма да се появи в геймърския ви мозък, докато игаете. Adrenaline е евро игра до мозъка на костите си!

От една страна, книжката е написана по брилянтен и динамичен начин, който вдига тонуса ви, само докато я четете и подсъзнателно ви подтиква все по-бързо да обръщате страниците, заради тематичния поднос, върху който ви сервира простите и елегантни правила. От друга страна, мисълта по време на хода ви отнема достатъчно мозъчни клетки от ума ви, че да превърне изиграването изпълнено със смислени избори и борба за точки.

Тази странна смес е толкова шизофренична, че кара мозъка ми да крещи всеки път, когато я играя. Да се опитвате да схванете как всичко това работи добре е все едно да се опитате да си представите къде свършва космоса.

За първи път, компанията CGE произвежда игра с миниатюри, и ако съдим по перфектното им качество, се надявам това да не е последния. В играта всеки влиза в ролята на някакво същество, което ще пуца останалите. Ще тича из помощения, ще събира оръжия и амуниции, ще го убиват, ще бива убиван, ще се появява отново и така, докато в играта не биват извършени определен брой убийства, след което се броят точки. Правилно сте разбрали. Броят се точки.

Ако погледнете от механична гледна точка, Adrenaline е игра с контрол на територии, в която териториите се движат през цялото време и вие се опитвате да ги хванете, за да се наместите върху тях. С други думи – териториите са другите играчи.

Всеки път, когато стреляте по някого, вие поставяте ваш токън върху неговия борд. Когато този борд се напълни, се разпределят точки спрямо това кой има най-много токъни там (или нанесени щети). Освен това, играчът, който е направил първи удар (First Blood) получава бонус, а играчът, който е направил последния удар се отбелязва в „трак”, който следи убийствата. В края на играта, играчът с най-много убийства получава дори още точки.

По време на играта ще събирате кубчета, които са олицетворение на амуниции. Когато събирате оръжие от определените за целта места, вие ги вземате заредени и те влизат в ръката ви. Щом ги използвате, те се поставят пред вас и в края на хода, вие можете да ги заредите, като изхарчите определен брой кубчета/амуниции, за да си ги вземете обратно в ръката.

В Adrenaline няма тонове оръжия, но реално и не е нужно. Установихме, че веднъж щом играч стигне до максимума си от три оръжия, той рядко ще иска да ги сменя. В повечето случаи, тези оръжия ще ви оформят тактическите решения и стила, с който ще играете.  Понякога някое оръжие ще бъде използваемо, ако сте в същото помещение с друг играч, понякога трябва да сте на разстояние, а понякога (в повечето случаи) ще искате да хванете всички на едно място и да ги изпържите заедно (има оръжие „The Furnace”). Оръжията често имат алтернитивен мод за стреляне, както и подсилен вариант, ако платите допълнителни амуниции.

Много от оръжията добавят „маркиране”, което е всъщност важна част от играта. Когато маркирате играч, слагате ваш токън на борда на другия играч върху отредено за целта място. Следващия път, когато изпуцате човека, всички допълнителни ваши токъни от маркирането също ще влязат като щета.

Оръжията са класически тип, които можете да срещнете в подобен тип видео игра, но ако трябва да сравнява жанра и тематичността с някоя конкретна видео пуцалка, то това определено би било Unreal. Цялата игра е основана на космическа тематика и въпреки, че има чукове и триони (промо) в играта, доста от оръжията са във фантастичната гама. Разбира се, няма как да се разминете без „rocket launcher”. И да – естествено, че можете да го ползвате за отскок!

В играта има още най—различни детайли в геймплея и допълнителни карти и умения, но в основата си е това. Тичате, стреляте, умирате и отново – тичате, стреляте, умирате и отново… Просто е… и безкрайно забавно!

Освен това, картата се съставя от два двустранни борда, така че има 4 различни разположения на помещенията, които ви гарантирам, че променят играта.

О! Споменах ли, че освен класическия „Всеки за себе си” (FFA – free for all) има Turret mode и Domination mode, които пристигат със собствени табла и правила?!

Има и бот. Ботът работи. Ботът е чудесен. Всъщност това ме навежда до мисълта за качеството на играта с различна бройка играчи. С трима определено не е оптимално, защото повечето оръжия работят най-добре, когато фраснете повечко наведнъж. С пет човека пък чакането между ходовете е потресаващо тежко, защото колкото повече играчи има, толкова повече територии за контрол съществуват. В този случай освен, че повече хора решават дълго ходовете си, но и самите решения стават по-трудни.

Тогава очевидно най-добрият вариант е да играете с 4 човека. С бот. Играйте с бот. Или недейте. Лично аз смятам, че правилата на бота са освен интуитивнi, но и хитро използваеми. Даже може да се получи така, че ботът да спечели играта. Не се смейте. Засремете се!

Заключение

Adrenaline е гениална игра. Нека не си кривим душата. Гениалността обаче не идва от оригинални механики, нито от потресаващо добри компоненти. Тези неща ги има, така е, но не са това, което прави играта различна и вълнуваща.

Удоволствието, което донася Adrenaline е от чистото забавление, от усещането на отличната симулация на FPS. Кефът да направиш double kill (има и бонус за това), да откраднеш убийството на някого, да взривиш двама с гранатомет като пълен нууб, или пък да нашибаш всички с тежък строителен чук си го има.

От друга страна решенията кого и кога оптимално да контролираш с токъни предоставя възможности за мислене дори и на евро маниаците. Всъщност, първата ми игра беше с такъв човек. И той се изкефи, нека ви кажа.

С други думи, Adrenaline е невероятен обединител на нишови геймъри. Могат да я играят както хора, които обичат просто пуцане и забавление тип King of Tokyo/ Ultimate Warriorz, така и хора, които разчитат единствено на своя супер пауър – мозъка.

Казано всичко това, имайте предвид, че Adrenaline е лека игра. Правилата се обясняват бързо, защото са малко и са интуитивни. Ходовете са елементарни и въпреки, че вероятно ще действате ход за ход без представа за дългосрочна стратегия, тактическите решения съществуват и ще ви се отплатят с максимален кеф, в който сте се възползвали от някоя ситуация по най-опортюнистичния начин.

Всичко е чудесно, но ми се струва, че CGE много бързо трябва да изкарат разширение. Да, оръжията са достатъчни, но вероятно ще виждате всички във всяка ваша игра. Освен това в играта има бонус карти (за които не говорих), които дават допълнителни действия. Няма да е зле тези карти да са малко по-разнообразни. И най-вече! НАЙ-ВЕЧЕ! Не разбирам защо в играта няма специални умения. Това сякаш изглежда като най-очевидното нещо, което не присъства. Фигурките са уникално добри и персонофицирани. Определено изглеждат като персонажи, към които можете да се привържите. Защо тогава? Защо тогава… Защото пари, най-вероятно. Защото е ясно, че ще има разширение, което първото нещо, което ще включва ще бъдат тези умения. Помнете ми думите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Нетипична смес на FPS с евро механики
  • Ултра комппоненти
  • Чиста форма на забавление
  • Множество модове и вариации
  • Проста и интуитивна бот система
  • Неспиращи възможности да крещите „Boom! Headshot!“

МИНУСИ:

  • Болезнена липса на специални умения
  • Колкото повече играчи, толкова по-добре… но и толкова повече чакане и мислене

Destroy BCN! – защото удивителните в заглавията още не са остаряли

BCN = Barcelona за тези от вас, които се чудят, или не се. Това отново е игра на Guerra de Mitos и отново пристига в сравнително малка кутия. Минималистичните компоненти пак са си налице, а геймплеят, както винаги, се обяснява за минути.

Играта малко е закъсняла с темата си, за да се нарече оригинална. Влакът със супер чудовища, които разрушават голям град премина, а на разпределителната гара беше толкова изстискан от King of Tokyo поредицата, че и капка вълнение за нещо подобно не изригна в мен.

Играта пристига с малък борд, върху който е сложено пластмасово покритие с издълбани дупки. В тези дупки се слагат кубчета, които обозначават сградите в Барселона. В ъглите се слагат зарчета в различен цвят – това са големите чудовища в играта. Всеки играч е с различно чудовище и специално умение. За уменията ще говоря после.

Всеки играч си взема и торбичка от неговия цвят, в която слага 10 кубчета – животът на неговото чудовище. Когато хапва сгради в града ще си ги буха в корема и ще си увеличава живота. Освен това ще поглъща и армии, които в края на играта дават точки. Като стана въпрос за точки – печели това чудовище, което е останало последно живо или има най-много кръв плюс изядени армии.

По време на хода си играч „търкаля” зара си в права посока (като има право на един завой) до толкова пъти, колкото показва числото в началото на хода.

Ако свърши хода си до армия сравнява числото, което в този момент е на зара със силата на армията. Ако е повече – печели битката и прибира армията (мийпълчето) в торбичката.

Ако свърши хода си до друг зар нанася толкова щети, колкото показва зара – другият играч вади толкова кубчета от торбичката си.

След края на хода си, играчът или тегли армии от специална торбичка с армии или движи армии (ако няма повече армии в торбичката) спрямо силата им. Ако армия свърши хода си до зар, те нанася толкова щети на съответното чудовище, колкото е силата й.

Така продължава играта, докато свършат кубчетата по борда, или свършат армиите, или всички чудовищa без едно изчезнат.

Играта пристига с няколко чудовища със специални умения, които я вдигат съвсем малко над равнището на среднящината и я правят малко по-интригуваща от колкото иначе би била. Всяко умение може да звуи ситуационно, но всъщност чупи правилата по такъв начин, че прави противника ви да изглежда винаги много по-силен от вас. И това е страхотно! А и артът им е готин.

Заключения

Destroy BCN! е интригуваща игра с някои различни и съвсем уникални механики, които не съм срещал в други игри. Търкалянето на зара в правилната посока дава възможност за тактическо мислене. Събирането на всичко в един търбух е готино, а уменията са оригинални. Въпреки това, нищо от тези неща не правят играта УАУ. Това е нелоша игра, която няма да откажа да играя, ако някой ми предложи, защото самата тя предлага някои интересни моменти, а и не трае дълго. Въпреки това, едва ли ще остане в съзнанието ми дълго време.

Също така, Destroy BCN! е доста абстрактизирана игра с вече не толкова оригинална тема, което пък не позволява развиването на готини и запомнящи се истории.

Нито компонентите на играта, нито дори геймплеят крещят за внимание, така че каквото повикало, такова се обадило. Това е окей игра, която ако със сигурност не е глупава, то не е нищо отличаващо се.

ПЛЮСОВЕ:

  • Хитри и иновативни механики
  • Готини специални умения

МИНУСИ:

  • Поостаряла тема
  • Абстрактен геймплей
  • Незапомнящо се преживяване

[divider]

За още повече информация относно новите и по-готини игри от компанията, можете да откриете на технитя сайт!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://gdmgames.com/“ target=“blank“ ]GDM Games[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

King Of New York – ревю на Ник Колев

Няколко години след ужасяващата атака над Токио от гигантски “Кайджу” чудовища, заплахата отново надвисва над света, но този път арената е Ню Йорк. Грамадни силуети изплуват от дълбините на Атлантика и се впускат в свирепа битка за Голямата Ябълка! 

Добре дошли в света на “King of New York”, играта, в която вие поемате роля на чудовище подобно на тези от филмите от 40-те и 50-те, и трябва да се биете с други подобни вам, с цел – доминацията на мегаполиса.

В тази статия, често ще срещате сравнения между играта, за която ще говоря сега и предшественика ѝ, “King of Tokyo”, за съжаление такива са неизбежни, а сега смело напред!

 

Но Николай, що за бордова игра е това?

“King of New York” е бордова игра, в която вие и другите играчи (от двама до шест) се опитвате да достигнете заветните двадесет победни точки или да унищожите всички ваши противници и да сте последното останало живо чудовище на игровото поле (принципа на Шотландски Боец!). Точките се печелят по много начини: карти, престой в Манхатън или със зарове. Игровата механика на играта не се различава много от тази на предшественика ѝ, на Кайджу ветераните няма да им е трудно да я хванат и веднага да се впуснат в битка.

Как по дяволите се играе това?!?

Ако все пак сте новак (т.е. сега тепърва ще ви тупат праха от дрехите, както се казва) ще обясня набързо в какво се състои игрането на King of Tokyo:

  • Всеки играч, по време на хода си, хвърля зарове (шест специални зара, може и повече, но това се случва при определени обстоятелства), като е позволено заровете да бъдат прехвърляни (rerolled) два пъти – ползва се Yahtzee механиката. Идеята е да се получават определени комбинации от зарове, или по-скоро желани комбинации, чрез които играчът ще може да изпълни определени действия, такива които облагодетелстват него самия/нея самата. Всеки зар има специфични иконки, които обозначават различни действия – Плесница (атакувай), Разруши сгради/военни единици, Звезда (точки), Череп и кръстосани кости (военните атакуват) и Сърце (жизнена сила/здраве).
  • След цялата патаклама с хвърляне на зарове и изпълняване на действията от тях, играчът може да закупи карти (както в King of Tokyo), или да добави ефекти от вече притежавани карти, към резултата от заровете си.
  • Карти се закупуват със спечелени енергийни кубчета, които от своя страна се добиват чрез резултати от зарове. Картите дават на играча различни възможности или специални умения.
  • Атака над други чудовища се реализира отново чрез зарове, като логиката е същата както в King of Tokyo, ако сте в Манхатън (респективно в Токио), атакувате всички отвън, а ако сте отвън, атакувате само чудовищата в Манхатън.
  • Победни точки се печелят като сте в Манхатън, от зарове или като разрушавате сгради и военни единици (новост спрямо King of Tokyo).

Чувството за хумор…

Играта като цяло е много забавна и лека, но с едно ниво по-сложна от предната в серията. Както един мой добър приятел се изрази за нея, и перифразирам: „Ако ще играя с хора тепърва запознаващи се с King of… сериите ще играем King of Tokyo, а King of New York бих играл с малко по-опитни хора!“. Отново всеки има възможност да избира между 6 оригинални и забавно направени чудовища, сред които гигангтски дълбоководолазен костюм, в чийто скафандър с размери на олимпийски басейн плува кашалот с капитанска шапка. Също, това, което много ме разсмя е съществуването на специфична карта, която получаваш, ако успееш да предизвикаш военните в целия град да атакуват едновременно.  Това което е забавното в картата е, че в случай на такова събитие, Статуята на Свободата се съживява и се съюзява с теб срещу останалите чудовища. Няма да кажа повече, но определено играта е правена с обилно количество чувство за хумор!

Какви са нововъведенията?

  • Нови карти, съобразени с новата механика.
  • Нови зарове свързани с нови действия.
  • Нови чудовища.
  • Изцяло ново бойно поле – Ню Йорк.
  • Токъни за сгради и военни единици.

Разликите

За разлика от King of Tokyo, играта може да бъде по-дълга, но от друга страна с новодобавената механика, не я прави по-тягостна, а по интересна. Ричард Гарфийлд и Ко са се опитали да се приближат малко повече до идеята за гигантски Кайджу, биещи се, и в процес на това разрушаващи града, в който се намират. С оглед на това, че филмите на тази тематика не могат никога да се приемат на сериозно и са винаги по-скоро забавни от колкото драматични, то и играта е успяла да хване малко от този дух (Кайджу филмите са ми слабост!).

Динамиката ѝ е по-биткаджийска и „принуждава“ играчите да играят по-активно, нещо от което страдаше King of Tokyo. Сега не можеш просто да се свреш в своето си ъгълче и да играеш просто за точки, сега се налага да излезеш на двора и да си поиграеш с големите момчета! Това, което също много ми харесва в нея и липсваше в първата е, че сега можеш да си изградиш някаква стратегия за игра и не е просто шанс. Това не означава по никакъв начин, че я окачествявам като стратегическа, не, просто сега играчите трябва да се осланят по-малко на резултата от заровете, което за хорицата алергични към игри разчитащи само на късмет е добре дошло.

 Финални мисли

Играта е отличен избор за хора обичащи леките семейни игри, изпълнена е с хумор и се играе леко и плавно. Горещо я препоръчвам и на хората харесали King of Tokyo, а с тях ще се видим на бойното поле…

Автор: Ник Колев

[divider]
Може да закупите играта от: [button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/king-of-new-york-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]Boardgames.BG[/button][button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.bigbag.bg/product/2074/king-of-new-york.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]

[divider] Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

King of Tokyo – наточете си ноктите и зъбите!

Дим. Шум от диви животни, роботи и още десетки типове мистериозни чудовища. Вишневите дръвчета около вас са къде с прогорени, къде с накъсани от неизвестна за вас сила листа. Някакви хора хаотично бягат по улицата пищейки, но вие съвсем не им обръщате внимание. Време е за вземете надмощие и за тази цел трябва да стигнете до центъра на събитията. Трябва да стигнете до Токио.

King of Tokyo e настолна игра създадена от американския дизайнер Richard Garfield. Идеята на играта е битка между най-различни страховито изглеждащи същества, които се стремят да се задържат възможно най-дълго в Токио (направо да му се доходи там на човек от толкова реклама). Играе се от 2 до 6 играча и целта ви е, след като мелето приключи или дори и преди да е приключило, да сте все още живи и или да сте единствените такива, или да сте първите събрали заветните 20 точки. Доста динамична игра, с колкото повече хора играете, толкова по-динамична става. Ще трябва да нападате, но и да си пазите гърба, защото на тези в Токио лошо им се пише (в повечето случаи), но и те много бели могат да направят. Наточвайте ноктите и зъбите, събирайте енергия и заминавайте да се борите за кралското място в Токио!

Компоненти

В King of Tokyo има следните компоненти:

  • Книжка с правила
  • 66 карти
  • 28 картончета за използване с определени карти
  • 6 черни и 2 зелени зара
  • 6 картонени фигурки с чудовища (за всяко си има по една пластмасова поставка)
  • 6 дъсчици с чудовища (имат много приятни дискчета за отброяване на точките)
  • Игрална дъска

Подготовка за играта

Игралната дъска се поставя на масата и всеки играч взима картонената фигурка на едно чудовище по свой избор. Също така взима и картончето за отброяване на точките. Поставя дискчетата на таблото така, че да показват 0 точки и 10 жизнени точки.

Картите се поставят до таблото с Токио, така че да се виждат от всички и се обръщат три карти за начало на играта. Кубчетата енергия и заровете е хубаво също да се поставят на една ръка разстояние, така че всеки да може да си вземе каквото му трябва на момента. Всичките картончета за специални карти се слагат по същия начин и двата зелени зара се отделят от черните. Tе са за по-късен етап от играта.

В началото на играта всички са извън Токио, като при 4 и по-малко играчи се ползва само града, а при 5 или 6 се ползва и пристанището (може да има двама души в Токио едновременно).

Ход на играта

Играта започва и е ред на първияt играч. По време на своя ход, той хвърля черните зарове, като има право на три хвърляния (на първото е задължително да хвърли всичките 6 зара, на другите си избира дали да хвърля всички, или да запази резултатите от някои зарове). След трите си хвърляния, поглежда какви резултати са му се паднали на заровете и действа спрямо тях:

  • Има резултат лапа – ако няма никой в Токио, влизате вие. Ако вече има някой там и не сте вие, тогава всяка лапа хвърлена от вас сваля жизнените точки на чудовището в Токио с 1 и ако нападнатия реши да бяга, влизате в Токио. И най-накрая, ако вие сте в Токио, нанасяте една щета (пак сваляте по една жизнена точка) на всяко чудовище извън Токио.
  • Има резултат число – ако имате 3 еднакви резултата с число, взимате съответните точки (3 зара с резултат 3 – 3 точки, 3 зара с резултат 1 – 1 точка). За всеки следващ зар с такъв резултат взимате по +1 точка (тоест при 6 зара с резултат 3 ще вземете 3+ 1 +1 +1 = 6 точки, а при 6 зара с резултат 1 – 4 точки)
  • Има резултат сърце – ако не сте в Токио, получавате 1 жизнена точка за всеки един такъв зар (максимума е 12). В Токио обаче тези зарове нямат ефект
  • Има резултат светкавица – получавате едно кубче енергия за всеки такъв резултат. Енергията се използва за купуване на специални карти и за използване на ефекти на вече закупени такива.

Ако влезете в Токио, директно получавате една точка, а ако се задържите за цяло завъртане в Токио (всички играчи се изреждат и е пак ваш ред), печелите 2 точки.

Следва възможността за закупуване на карти. Виждате колко налични кубчета енергия имате и с тяхна помощ можете да закупите карти от пазара (от трите обърнати с лице нагоре). След като закупите карта, веднага излиза нова на пазара (обръща се нова от тестето), така че ако не харесвате другите две карти все пак можете да купите новата появила се.

Когато сте приключили със закупуването на карти, поглеждате какво пише на тях. Ако са Discard, тогава използвате ефекта на момента, след което ги махате (слагате ги най-отдолу в тестето с карти за пазара). В другия случай, ако са Keep карти, ги пазите пред себе си и можете да използвате ефекта им всеки ход.

След фазата със закупуване и изпълнение на ефектите на картите, давате заровете на следващия по часовниковата стрелка играч и е негов ред да изиграе своя ход. Играта приключва, когато само едно чудовище остане живо или когато някой играч събере 20 точки ( и в двата случая съответния играч е победител).

Моето мнение

Първото нещо, което ми идва на ум е, че играта е доста простичка и лесна за учене. Няма нищо сложно в това да се хвърлят зарове и да се гледа резултата, а след това реално няма и кой знае какъв избор какво да се прави с този резултат – просто следвате указанията по-горе. Компонентите са много добри, артyt е красив и шарен, но компонентите ме навеждат на едно от нещата, които не ми харесват в играта: тези карти, които са толкова много на брой, но никога не се купуват повече от 10. Предполагам, че идеята да има толкова много карти е да има разнообразие, но истината е, че никой не ги използва почти. Също така, мога да кажа, че играта не трябва да се играе с двама или трима души, а поне с четирима. Когато сте двама или трима и един от вас влезе в Токио, няма избутване от там поради факта, че той сам трябва да пожелае да се махне и престоя му там му дава много точки, с които много бързо печели. Ако играете повече хора, ще можете да го накарате с хвърляне на много лапи, но при двама души е направо безмислено да се играе – който първи влезе в Токио, печели неминуемо.

Заключение

Ако искате нещо лесно и бързо със зарове, пробвайте се да станете крал на Токио, да видите дали е лесно. В игра с 5 или 6 човека е доста весело, постоянното бутане, бой и лекуване прави играта доста динамична непредсказуема и весела. Красива игра, весела и неангажиращо проста, но има достатъчно да предложи като игра и емоции. Ако си закупите и допълненията, ще имате доста повече възможности при игра (мутации, костюми, нови карти). Не е игра като за всеки ден, бързо писва ако играете редовно на нея, но за игра веднъж на седмица става. Все пак, не всеки ден се става крал на Токио.